Original subtitles

Филмът не се препоръчва за лица под 18 години!

Илия Михайлов Ви пожелава приятно гледане!

Бих се срамувала, ако бях на твое място, мръсен малък нахалник!

Видях всичко! Видях всичко! - Веднага престани!

Кюлотите ти вонят! - Не говори такива неща!

Вонят! - Върни се, малко копеленце!

Видях я! Черна и космата!

Черна и космата, като брадата на Гарибалди!

На какво приличаше? - На голяма квадратна дупка!

Джанкарло Джанини във филма на Марко Викарио

СТРАСТНИЯТ ПАОЛО (1973)

Участват още: Росана Подеста

Гастоне Москин

Мариане Комтел

Орнела Мути

Рикардо Кучиола

Адриана Асти

Виторио Каприоли

и Лионел Стандер

По романа на Виталиано Бранкати

Сценарист Марко Викарио

Оператор Тонино Дели Коли

Музика Армандо Тровайоли

Режисьор Марко Викарио

Вижте тези ужасни жаби! - Колко отвратително!

Какво ще стане, ако ги напикаем? - Да проверим!

Аз също! Аз също!

Не мисля, че бих могъл да запълня огромната дупка на Тилда с моя инструмент.

Обзалагам се, че аз мога. Патката ми е по-голяма от вашите.

Моята става много по-голяма, когато я дърпам.

Мисля, че трябва да проведем конкурс, за да видим на кой му е най-голям.

Виж моя! - По-добре виж моя!

Няма значение колко дълго го правиш, ако не можеш да стреляш!

Аз ще ви покажа как стрелям!

Ах, вие отвратителни същества!

Салваторе, не стреляй! - Влизайте вътре!

Има късмет, че не я гръмна! - Ревнува я.

Ще ги убиеш. - Казах да влезете вътре!

Не, не стреляй повече! - Влизайте!

Стреля по нас. - Няма никаква причина!

Забранявам ти да гледаш! Затвори си очите!

Нека още веднъж да стрелям! - Не, Салваторе! Не стреляй!

Хайде, цели се в пишките ни! Бягайте! Бягайте!

Познах ви, малки дяволчета! Не бягайте!

Жена ми ги видя, сестра ми също.

И племенницата ми, Анна. Видяха всичко.

Несъмнено е невъзможно! Помислете по-добре...

Подобно никога не съм правил! Никога, дори като малък!

Очевидно е, ако някой изяви такова желание...

Той ще се обърне с гръб към къщата!

Тогава как мислите видях всичко толкова ясно?

Вероятно някои от тях случайно се е обърнал към вашата къща.

Не!

Малките дяволи стояха умишлено в една линия с лица към къщата ми...

В портокаловата ми градина!

И видях най-малките подробности.

Казвате, че сте гледали през бинокъл? - Разбира се, че не!

Нищо не пропуснах! Всяко подло движение видях!

Видях всичко, което направиха. - И какво точно са направили?

Играеха със себе си, Бароне! Мастурбираха!

Моля ви, контролирайте се, сеньор Барон.

Никога не бих направил такова откровение...

Ако знаех, че ще реагирате така!

Къде е тоалетната?

Моля ви, дръжте се!

Вярно е, чичо ми е видял малките ви пишки. Бях до него.

Паоло, твоят е толкова малък! - Това е за теб!

Такъв е на братовчед ми, Ернесто, не като твоя!

Не искам да те виждам с тях! Скъпа, оттегли се!

Както искате, чичо.

Ако имате смелостта да платите за постъпката си, влезте вътре!

Бързо! И ти също!

Тези ужасни нечестиви грешни неща, които направихте...

Също са изключително вредни за вашето здраве.

Ако продължавате, ръцете и краката ще ви пожълтеят, както и лицата.

Извинете, докторе. - Накара чичо си да се срамува!

И сега дядо ти трябваше да отиде до аптеката,..

За да поиска прошка. Разбираш ли?

Бедният малък Паолино! Вероятно го е направил несъзнателно...

Фактът, че Паоло дойде да поиска прошка е изключително правилно.

И за мен свещено, че дойде заедно със сина ви, Едмондо.

Какво се опитвате да намекнете с този неприличен жест?

Не разбирам за какво говорите. - Сигурен съм, че разбирате!

А вие какво разбрахте? - Че не сте джентълмен!

Как така? - Няма да го разберете!

Добре известно е - рендосвате деца, за да правите крака!

Още една дума и ще те пребия пред очите на съпругата ти!

Мръсно дърто копеле! Разкарай се оттук!

Помогни ми да стана и ще те убия!

Ще ти счупя главата! - Успокойте се!

Ах, ти, шибан идиот!

Ще отидеш в затвора за неприлично поведение!

Как се осмеляваш. Само почакай, ще те докопам!

И всичко това, защото Баронът е твърде мек с теб!

Разпасал си се, негодник! - Успокойте се! Влизайте!

Ще го убия! Ще го убия!

За Бога, ще го убия!

Как мога да си отмъстя?

И само защото ударих полицай преди 20 години...

Несправедливо е, Боже мой! Несправедливо!

А справедливо ли е, че трябва да умра от срам?

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име...

Проклятие! Проклятие!

Наел съм човек, който не може да се защити сам!

Моята чест! Къде е моята чест?

В лайната!

Той ял ли е? - Нито троха за три дни, само вода.

Ще умре.

Но със сигурност има нещо, което можем да направим.

Ако има нещо, ще ми се да знаех. - Ти не, но аз знам.

Не можем да му позволим да умре. - И каква е идеята ти?

Знам каква!

Добро утро!

Добро утро! - Още не съм приключил!

Добро утро...

Дърто копеле!

Свършен си!

Помощ! Помогнете! Помощ!

Лападула!

Аптеката ни!

Хей, Лападула, събуди се! Изпускаш зрелището.

Капка амоняк трябва да свърши работа.

Салваторе! - Много повече ще видиш!

Хайде, Лападула, стегни се!

Това лайно...

Настани се по-удобно, Лападула! Нека си свърша работата.

Не пипай касовия апарат! - И защо не?

Събуди се, Лападула! Почисти! Каква е тази бъркотия тук?

Джована! Донесете бързо храна! Баронът е гладен!

Какво стана?

Унищожих магазина му.

На малки парченца! Напълно!

Направи ли му нещо? - Той все още е упоен.

Хапнете! Отмъстен сте!

Пресвета Богородице! Какъв син!

Гордостта на семейството! Единственият от Касторини! Истински Касторини!

Родна кръв! Единственият, който отмъсти за престъплението!

Обичам те!

Достатъчно е.

Отиди и вземи това, което ти обещах от портфейла ми!

Най-сетне! А аз си помислих, че както обикновено нямаш апетит.

Лично аз съм гладен като вълк! Ако не напълня стомаха, ще умра!

Хапнете си добре, г-н Запек!

Бароне! С ваше разрешение, мога ли да сваля вратовръзката?

Свали вече този червен боклук!

Защо избра червена вратовръзка? - Не е червена, цвят на вино е!

Реших, че си станал социалист! - Да не си полудял?

Бих ги изправил до стената и разстрелял!

Правилно, Кавалиери! Трябва да разстреляш всички тези крадци!

Защо да са крадци? - Какво искаш да кажеш "защо"?

Искат да дойдат тук и изнесат цялото ми имущество!

Собствеността на баща ми, на дядо ми!

Как се нарича човека, който иска да направи това, ако не е крадец?

Който изпраща банда женчовци наоколо...

Размахващи червен флаг и крещейки за някакво равенство!

Когато минат под прозореца ми, знаете ли как ще ги поздравя?

Ето така!

Аз не бих го нарекъл равенство, а несправедливост!

Няма по-голяма несправедливост от твоята. - Каква е моята несправедливост?

Ти си богат, докато Лучия живее в бедност.

Имаш къща, земя, пари в банката.

Никога не е имала нови обувки или красива рокля.

Какво общо има това с мен?

Баща ми, дядо ми, всички са работили за тези неща!

Защо реши, че предците на Лучия не са работили за тях, а?

Те са работили, но не са правили пари.

Предците ми са знаели как да държат мотиката, за да спечелят повече пари!

Просто е - предците ми са спечелили, а предците на Лучия са загубили!

Наричаме това закона на силните. - А друг закон трябва ли да има?

Във всичко да има равенство. - Какво значи това?

Че предците ти и предците на Лучия са си вършили работата...

Следователно имат равни права да печелят пари от потта си.

Тоест, искаш да кажеш,..

Че дядото на слугата ми е толкова добър, колкото моят?

Да. - Пораженец!

Нищо повече си от един пораженец!

Не обичаш страната си, не обичаш семейството си. Мазохист!

Не се опитвай да обуеш гащите си през главата - няма да се получи!

Само хвърляш прах в очите си!

Не, не!

Най-милият човек е, който може да срещнеш.

Като едно голямо дете, най-малкият сред децата ни!

Татко, не можеш да му се сърдиш!

Не му се сърдя. Ядосвам се!

Ядосвам се!

Знае, че го обичам, затова и говори тези безсмислици!

Какъв пример даваш на внука ми?

Слушайте, маркиз Карандола...

Обичам Мишел повече от Едмондо...

Може би, защото е по-силен.

Извинете ме! - Къде отиваш?

Имам няколко документа, които трябва да приключа до два часа.

Нищо не хапна. - Достатъчно ми е.

Извинете ме, маркизе! Господа!

Микеле...

Нека ти направя клизма? Неприятно ми е, че не яде отново...

Какво става тук?

Боли ме стомаха. - Мен също...

Ако задържате твърде дълго лайната, някога ще излязат от душата, момчета.

Курва!

Какво чудесно братство - лочат от една чиния като две кучета!

Значи, когато единият от вас се ожени, другият ще знае какво е правил с жена му!

Не бъркай леглото с брака!

Джована не е женена за всеки.

А ти си кучка!

За три години ми изсмуча 17 000 лири!

И аз, задникът, реших да те взема при мен!

Утре, ще спиш на горния етаж...

На тавана, при заключена врата! Курва!

Ако не се държиш прилично, ще те изпратя в манастир!

А теб ще науча на образование!

Готово!

Браво! Добра работа!

Мъдро постъпва онзи, който държи овцете далеч от вълците!

Бие на кухо! Кухо е, сеньор Барон!

Дори не е закрепена! - Достатъчно! Достатъчно!

Какво правиш?

Къде отиваш?

Търсиш ли някой?

Виждал ли си напоследък внука си? - Да.

И ти харесва да го виждаш в такова състояние?

А ти искаш ли къщата ни да се превърне в дом на удоволствията?

А ти би ли предпочел да излезе и хване трипер от някоя курва?

Не! Просто мисля, че момчетата трябва да се държат, като момчета.

Къде я изпрати?

Ами, разбира се! Да ти кажа, за да я посещаваш вместо Паоло?

Аз не харесвам слуги. - Я виж ти - не харесвал слуги!

Кой беше с Джована в хола...

Когато взех слабително и трябваше да сляза долу, за да се изсера?

Аз! Но това е само едно от нещата, които в живота трябва да се правят.

Все едно, че се е изплюл!

Ако искаш да кажеш, че си се изплюл в нея, всички от нас го направиха.

Превърнала се е в семеен плювалник.

Аз, ти, Паоло, Луиджи...

Трябва да се срамуваме! Да се срамуваме от себе си.

Затова ли от срам уволни Джована?

Или от ревност?

От ревност!

Всичко е от ревност!

Когато човек достигне определена възраст, той трябва да умре!

Защото всички ставаме хленчещи мазни създания!

Като охлюви!

Паоло! Паоло, ела тук!

Един мъж трябва да губи не само силата да направи нещо определено...

Трябва да се отърве от желанието да прави тези неща.

И да се отърве от паметта, затова как тези неща се правят.

Обичам Паоло повече от себе си!

Само погледни в какво го превърнах.

Като кльощав малък гущер е.

Очите! Виж тези очи.

Прости на дядо си, Паоло!

Имаш треска! Измери ли си температурата?

Легни и си сложи термометъра.

Има висока температура, не по-малко от 39 градуса!

Има само едно лекарство, което да го излекува.

И ти знаеш какво е!

Джована...

Джована е във...

Върви, там е!

Толкова си горещ!

Сякаш имаш висока температура, Паоло.

Какво не е наред с теб? Болен ли си?

Той едва ли се е разгорещил заради моето присъствие, нали?

Направи своя избор!

Все още не съм избрала между теб и Винченцо.

Защо не си свалите дрехите, и тогава ще реша.

Докато сме млади, сваляме дрехите с удоволствие.

Казват, че на сцената приличам на ангел...

Но съм цинична. В нищо не вярвам.

Мисля, да опитаме всичко.

Съблечете се веднага!

Не отлагай това за утре, което можеш да направиш днес.

Именно това смятам да направя, никога няма да получите шанс отново.

Можете да си позволите да правите грешки с душата, но не и с тялото.

Една жена може да използва тялото си, както си пожелае...

Докато не се влюби. А след това - друго нещо!

За да се отдадете, трябва да вземе това, което имате.

Не си губите времето. Не казват ли така в Сицилия?

Така е!

Избирай вече, Родрига!

Ако не мога? Ако искам и двама ви?

И аз обичам безкрайната любов, за която и двамата жадувате.

Сега нека те огледам...

Изглеждаш добре! Студени чувствени очи...

Как стана така, че имаш такива сини очи? Майка ти да не е харесвала германци?

Трябва да избереш само един от нас.

В такъв случай, с радост...

Избирам приятеля ти, Винченцо!

Облечи се и се махай оттук!

Майната ти! - Паоло, не се сърди!

Иска да избирам! Бих могла да обичам и двама ви, но сега си тръгваш...

Сега щастлив ли си? - Да, много! Неописуемо щастлив!

Не искам нищо друго, само да се махна оттук!

Двама мъже заедно?

Повръща ми се от голи мъже! Въпреки, че са ми приятели.

Голи жени, да, три, четири, колкото желаеш.

Ако искаш мога да правя секс с теб, с майка ти и всичките ти лели.

Паоло, защо говориш така? - Остави го да говори, ревнува.

Да ревнувам от него? Кучка!

Не бих се чукал с теб, дори да беше последната курва в света!

Прегърни ме!

Да!

О, Винченцо! - Да!

Точно така, Винченцо...

Харесваш ли ме? Да, по-силно!

Да, Родрига! Харесва ли ти това?

Да, да! - По-силно, Винченцо!

АПТЕКА

Сама ли си тази вечер?

Чичо ти не е ли тук? - Не...

Не, той не е тук. С какво да помогна?

Ами, всъщност, нищо.

Зная, че тази аптека също е добра, като него.

Така че, кажи ми какво искаш.

Презервативи...

Сеньорита! В горното ляво чекмедже са.

Без резервоар в края, моля.

80 чентизи.

Така ли обслужваш сеньор Барона?

Съжалявам, че не бях зад тезгяха...

Защото бих бил много щастлив да ви обслужа лично!

Посещението на Касторини в нашата аптека е...

Важно събитие за нас!

Какво искаше барона? - Дъвка за зъбобол.

Кои зъб? - Мъдрецът.

Доста е подут. Толкова много, че започва да ме тревожи.

Лека нощ, докторе!

Сеньор барон!

Сеньор барон!

Думата "дъвка", в Катания означава... "Пишка!"

Анджела, спри да поливаш! - Изчакай, Кармело!

Тихо! Ще ни чуе!

Няма да ни чуе!

Слуша музика, не се притеснявай!

Сигурен ли си, че го сложи? - Да, сигурен съм! Сложих го!

Не искам да имам дете, което не прилича на него. Разбираш ли?

Няма. Не се притеснявай!

Но сега млъкни.

Анжела, песента свърши, върни я отново!

Идвам... Кармело! Идвам!

Защо каза, че предпочиташ Винченцо, а не мен?

Ти да не си очаквал, че ще се влюбя в теб?

Любов от пръв поглед?

Ако наистина си ме искала...

Да не говорим за това.

Помниш ли, когато ми каза, че до тридесет години...

Ще си лягаш, с когото си искаш?

Така и направих.

Свърших си работата! Чао!

Къде, Паоло?

Нали каза: "Не". Повече - не.

Защо?

Защото се влюбих. - В кой?

В теб, идиот!

И кога го...

... Разбра?

Когато разбрах, че имаш афера със съпругата на Мацаля...

И че тя страда заради това.

Казах си: "Паоло е като мен...

Той също обича да кара хората да страдат".

"Свали си маската и му кажи истината".

Наистина ли не ревнуваш след случката в градината?

Не, гордея се!

Една жена, която не ревнува, наистина не обича!

Довиждане! - Не ме оставяй.

Ах, какъв аромат? Като на току-що изпечен хляб.

Но в действителност, е смес от миризми на прашец от дървета, тамян, магнолия...

И конски лайна! Ти усетили това, а?

Прочетох публикацията ти в сицилианското списание.

Според мен е по-добра, отколкото на Мопасан.

Да, описанието на момичетата е добре. Но като цяло - не ми е по душа.

Твърде безличен и сълзлив.

Сега признай наистина ли беше с Родрига?

Да, бях с нея. - Лудо влюбена е в теб...

Още когато се запознахме с нея. - Може би... Колко е часът?

Пет минути след девет. - След половин час навършвам 25 години!

Най-добри пожелания. Следващият рожден ден, ще бъда в Рим.

Какво ще правиш в Рим? - Там ще живея.

Редакторът на "Империя" ми предложи работа. - Тази фашистка отрепка!

Не ми пука! Ще бъда литературен критик. Само литературен!

Защо не дойдеш с мен? - Може, но какво ще правя?

Махайте се!

Кои сте вие? Направете го в лицата на вашите майки!

Хулигани! Анархисти!

Познах ви! Кучи синове!

Анархисти!

Салваторе, моля те! Влизай! Остави ги!

Търсех те. Ела си у дома!

Извинявай, Винченцо!

Какво се е случило?

Простреля се в стомаха с двуцевката.

Толкова е млад! - Татко ли?

Оказа се, че той също умее да използва пушката.

Малко птиченце - това е той!

Молих се на сина на Мария!

Молих се на колене безспир...

Надявайки се, че ще отвори очите си за 5 мин. Само за пет!

Твърде много ли искам?

Сега имаме нужда от нещо повече...

Защото вярата не помага!

Слушай, ако не отвориш очите му, ще те изхвърля на улицата!

Кълна се! "Ще те изхвърля!" Разбра ли?

Ще унищожа целия параклис!

Как е той?

Как ли?

Така както той искаше...

Два куршума! Какво безумие!

Никога не е стрелял. Първият и последен път.

Ще оцелее ли? - Млъкни! Теб не те интересува!

Бих ти сритал задника.

Твоят баща страда там!

Света Богородице! - Какво е направила?

Помогни ми да я отнесем. - Бедничката ми! Защо?

Имаме нужда от лекар. Тя умира.

Точно така! - Горкичката!

Дайте ми бинт, бързо! - Кръвта ми е несъвместима с неговата...

Какво каза? - Нищо, нищо...

Защо го е направила?

Разстроена е, защото не можем да прелеем кръвта й на Микеле...

Различна група са... - Микеле!

Глупости! Пълни глупости!

Довърши превръзката. - Можехте да я успокоите!

Какво и е? - Нищо.

Паоло... Паоло...

След инцидента сега съм сигурна, че беше прав. Баща ти... Прав е!

След кое? - След това!

Молих се на Бог, кръвта ми да го спаси.

Не говори глупости, мамо!

Моля те! - Ти говориш глупости!

Видя ли баща си? - Още не.

Не? Как така?

Бързо отиди. Питай ако му трябвам. Ако му трябвам, аз...

Легнете, сеньора! - Мога да се изправя. Силна съм!

Вече ми е по-добре. Чувствам се добре.

Искам да бъда до него! Пуснете ме!

Искам да живея!

Какво ще прави без мен? Нуждае се от мен.

Не позволява на друг да му прави клизма! Предпочита да се пръсне, отколкото друг...

Искам да живея! - Идете при баща си!

И успокойте другите.

Микеле...

Микеле, скъпи мой...

Паоло! Саро се надява,..

Че ако татко умре, той ще вземе пушката му. Защо трябва да я взима?

Ловна пушка за ловци е, като мен и Едмондо.

Бих дал двете си ръце, ако можех да го спася.

Добро момче е!

Защо не се случи с мен? Защо с него? Защо?

Това няма да помогне сега.

Опитах се да накарам всички да млъкнете...

Особено теб, татко.

Не мога да говоря.

Татко, какво става? - Какво става ли?

Ти говориш, синко! Микеле! Говори!

Говори с мен, нека чуя гласа ти. Как си? Как се чувстваш?

Опитайте се да се успокоите! Нарушавате спокойствието му.

Чувствам се по-добре, татко. Много по-добре.

Сега бих искал да говоря с Паоло насаме...

Защо го направи?

Защо?

Ето как се оказах.

Трябва да бъдем търпеливи.

Паоло...

Това, което ще ти кажа, мислех да кажа, когато се ожениш.

Събирах сили, но мълчах, страхувайки се, че няма да издържиш на това признание.

Но събитията ме принудиха да го кажа по-рано...

Не ме интересува какво мислите, докторе.

Ще извикам най-добрите професионалисти, професори от Палермо, Неапол!

Вие сте идиот! Идиот! Разбирате ли?

Винаги е толкова шумен! Винаги преувеличава!

Не говоря за това, че се опита да разбие вратата.

Когато крещи така...

Имам същото чувство, каквото имах в детството си, когато той ме удари.

Той не те ли обичаше? - Обичаше ме.

Прости ми!

Не трябваше да говоря глупости за баща си...

А за дядо ти.

Но все пак трябва да говорим за него.

Какво отвратително нещо, трябва да ти кажа.

Паоло...

Когато майка ти беше бременна...

Докторът искаше да ме види насаме.

"Баща ти има сифилис" - каза той...

И сега жена ти трябва да се лекува...

Ако не искате това дете...

Да има вродено заболяване".

Майка ти се излекува...

И ти се роди здрав...

Както и Луиджи, той също се роди здрав.

Синко... Когато жена ти роди, изпрати я да се лекува!

Паоло, трябваше да ти го кажа! Много е важно!

Майка ми не се излекува...

Защото баща ми не искаше никой да разбира за срамната й болест.

Дори и с цената на живота й.

Това обясни много неща...

Които дойдоха по-късно...

Депресията ми...

Постоянната ми болест...

Сексуалната ми слабост...

И преди всичко отвращението, което винаги изпитвах към баща си.

Дори като дете...

Мисълта за ласките му ме отвращаваше!

Предпочитах да ме удари.

Вече не зная, какво чувстваш към мен.

Обичам те много!

И все пак ние сме толкова различни.

В мен не тече гореща кръв...

И не съм чувствителен, като дядо ти...

Или чичо ти,..

Но всичко това се прояви в теб.

Всички сте влюбени в живота. И тримата обичате живота.

Никога не съм изпитвал подобно.

Дори любов...

Никоя жена не успя да предизвика в мен желанието...

Поне не за повече от 5 минути.

Но за теб сексът е едно от основните неща...

За теб е по-важен, отколкото яденето, дишането...

Или крещенето.

Мислиш, че си щастлив,..

Но настоящето щастие не ти принадлежи.

Въпреки, че се смееш и усмихваш много...

Но аз много ти съчувствам!

Много неща се случват под носовете ви,..

Но аз съм единственият, който ги вижда.

Децата на слугите ходят боси...

По мраморния ни под.

Но вие не си задавате въпроса, защо те са толкова безмълвни.

Никой от тях не смее да издаде й звук!

Не се ли страхуваш?

Щастието е в мотивацията, синко!

Без никаква полза и птицата не пее.

Чуваш ли ги?

Те се сбогуват с мен.

Всички вече са тук.

Паоло! Паоло!

Много те моля, накарай ги да не крещят тук!

След като умра, нека запазят тишина като достойни хора.

Кажи им, че не искам изповед.

Свещеникът е толкова вулгарен... Хитър и подъл.

Той би ми навял ужасни мисли.

А аз... Имам... Уважавам...

Уважавам своята... Църква!

Татко!

Татко!

Докторе! Докторе!

Къде отивате?

Не вдигайте шум! Умолявам ви!

Не вдигайте шум!

Светлина в живота ми!

Може ли да вляза?

Моля.

Исках да се сбогувам - връщам се във Ферара. - Да, седнете.

Какво ще правите сега? - Ще уча медицина.

В семейството ми никога не е имало професионалист.

Така и не станахме средна класа.

Надявам се, че ще извадя по-голям късмет.

Дори сред лекарите, както знаете, има трудолюбиви.

Да, но само малко.

Библиотеката на баща ми е пълна с медицински книги.

Ако искате, можете да ги вземете.

Благодаря, забелязах ги, но те са малко остарели...

Съвременната медицина напредва наистина много бързо.

Може някой ден да посетите Ферара?

Надявам се да пътувам следващото лято...

Ще посетя и Ферара.

Сега, когато траурът свърши, искам да се оженя.

Това шега ли е? За кого?

Говори! - За Анна, племенницата на аптекаря.

И не, това не е шега! Много обичам това момиче.

Обичаш я, а? Обичаш да я ухажваш, да я целуваш, да се забавляваш с нея.

А когато получиш блюдото изстинало, ще го замениш с нещо по-горещо!

Чичо, вече ти казах, че я обичам!

Обичаш я? Да приемем. Но това не е причина да се ожениш за нея!

Приеми съвета ми - попътувай... Разгледай Рим.

Защо? - За нищо. Просто се забавлявай.

Свободата е живот без задължения. Нещо като свобода е!

Всичко друго е глупост за моралисти, фашисти, комунисти и генерали.

На колко години е? - Двадесет и три.

И искаш да се ожениш за момиче, което е 2 години по-младо от теб?

Ако ти харесва този тип момичета, изчакай 20 г., и се ожени за дъщеря й!

Може би си прав, защото тогава дъщеря й ще бъде с двадесет години по-млада от мен.

Двадесет години - точната разлика във възрастта между мъжа и жената!

Лично за мен това не е достатъчно...

За моите 46, считам, че 26-годишните жени са зрели.

Имам две любовници: На 18 и на 20.

Изчакай 20 г., и се ожени за внучката на аптекаря, и любовница по-млада намери!

Къде отивате? Да ограбите града ли?

Старче! На твоята възраст, по това време, трябваше да си в леглото!

Така и ще направя... Заедно с тях!

Твърде много са за теб. Аз също ще дойда!

Чао, Паоло!

Любими! Любов моя!

Микеле...

Любими!

Най-накрая реши да дойде в Рим. - Обзалагам се, че заради момиче.

Тук ще намерите много утеха. - Не му трябва обезателно веселие!

Не се заблуждавайте за сметка на сините му очи, той дори не е от сицилианците.

Просто аномалия.

Имате ли някой в семейството с немска кръв? Е, не се обиждайте!

Винченцо много ми е разказвал за вас. Дори и за Родрига.

За останалото, той сам ще ти каже - добър повод да не го оставяме сам.

Просто отиди в апартамента му, чукни и питай. Нали така, Паоло?

Но внимавай, Лилия! Жените се влюбват в него, а на него само секс му е в главата.

Паоло, поверявам те в ръцете на Лилия. Тя ще ти покаже апартамента.

А аз трябва да бягам - вестникът вече се печата. Нуждаят се от моята статия.

Благодаря ти, Винченцо! - Ще те запозная с много хора.

Рим - не е Катания! Той ще те зарадва.

Но предупреждавам - истински извратеняк е, че дори по-груб.

Чао, Лилия! Не го разочаровай! - Чао, Паоло!

Не знам какво си мислите за мен - след всичко, което каза Винченцо.

Хубаво. Най-доброто!

Хайде!

Аз намерих апартамента.

Винченцо каза, че цената не трябва да те притеснява.

Харесва ли ти?

Хайде, това не е всичко.

Идваш ли?

Не е ли най-красивата от тези, които някога си виждал?

Моля?

Казвам: "Че съм щастлива!"

Вижте това!

Махайте се! Хайде, бързо! - Стройте се, малки прасета!

Какво е това? Какво става?

По дяволите!

Докато си с мен, няма място за никого!

И за ригатони ли, сеньора?

Днес е последната вечеря на Винченцо и Мариела.

Но защо? - Защото Винченцо ще иска нещо от нея...

На каквото тя не е готова.

И какво правиш постоянно. - Да, курва съм!

Е, добре, скъпа! Не исках да те засегна. Но и него разбирам.

Извинявай, Паоло! Ще се увериш, че съм ревнива любовница...

Но ако ме оставиш, за да се ожениш за момиче като Мариела, ще страдам...

Но съм принудена да призная, че ти си прав...

Защото момиче като нея срещаш веднъж в живота.

Е, и тя не е без недостатъци. - Какви има?

Тиха е, срамежлива, рядко се открива пред хората.

И е голяма пуританка, изненадващо в наше време, дори на тази възраст!

Винченцо, ти си рогоносец! А ти, Мариела - голяма курва!

А ти - копеле!

Извинете ме!

Защо ме нарече рогоносец? Защо?

Свиня!

Ще те убия, ако се доближиш! - Не бъди идиотка!

Какво? Краката ли ти замръзнаха? Или нея я е досърбяло котенцето?

Идиотка! Глупачка!

Идиот! Свиня! Мръсна свиня!

О, не! Ти си свиня!

Току-що сама се увери, че не трябва да ревнуваш от Мариела.

Не! - Тогава защо крещиш?

Нали щеше да се радваш за мен!

Майната ти!

За какъв по дяволите се мислиш? - Пусни ми косата! Ще те ударя!

Ще ме удариш! Разбрах! - Ще те убия! Ще те убия!

Ще те убия! Ще ти откъсна топките!

Пусни ми косата, кучко! - Сега ще те науча!

Казах, да пуснеш!

Ще ти откъсна топките и косата!

Да видим дали ще си нужен на другите момичета!

Пусни ме! Пусни ме! - Страхливец! Страхливец!

Мъжът не бива да бие момичето си! - Мафиот!

Кой го каза? Кой посмя да го каже? - Аз го казах!

Глупак! А другите сте идиоти! Нищо не разбирате!

Гледайте си работата!

Хайде, да вървим! - Вземете й мен, сеньора!

Паоло!

Паоло, чакай ме, подлец!

Паоло!

Паоло, спри!

Лилия, остави ме на мира! Какво искаш от мен?

Знаеше ли, че Винченцо беше мой любовник?

Копеле!

Рогоносец!

Курва!

Ти си спала с Винченцо! - Ти и тази курва... Ще те убия!

Не е от ревност!

Когато имаш желание, трябва да знаеш...

Че съм готова да ти сваля гащите, само за да ти угодя.

И ако искам да отида до тоалетна?

Тогава ела вкъщи, скъпи.

А ако съм далече?

Тогава ще трябва да почакаш. Мога да остана тук цял ден.

Ако скъсам панталоните, ще бъде по твоя вина!

Къде отиваш? Няма повече място!

Върни се възможно най-бързо!

Можете ли да ме закарате до Монтеверде?

Нима Монтеверде е далече? - Ще закъснея за работа.

Дори закъснявам вече.

Какво работите? - Шия панталони.

Не може да излезеш на глава с всички тези хора!

С кои хора?

Принуждават те да слезеш от автобуса, още дори преди да си се качил в него!

Не мисля, че такива проблеми притесняват някой като теб.

Казвате, че шиете панталони. - Да.

И носите всички инструменти с вас? - Разбира се, че ги нося.

Игли, конци и ножици.

Какво правите? - Спираме за малко.

Помолих да ме хвърлите, защото закъснявам, а вие ме водите да се любувам на гледката!

Трябва да ви кажа нещо. - Какво?

Имам нужда от шивачка.

Вижте... - Вие сте луд!

Що за свине вечно ми попадат?!

Моторът ми! Ти луд ли си, сляп идиот?

Кажи го отново и ще ти разбия мутрата!

Ти луд ли си, сляп идиот?

Не ми пука какво се случи там!

Просто го кажи! Нали сме приятели!

Така ли? И за това ли си пъхна крака между краката на Мариела?

Кой се смее до теб?

Хайде де, Винченцо? Признай си - лъжеш ли ме?

Не, не! Мариела е.

Лежи до мен.

Тя най-накрая се съгласи ли? - Да! Сега знам, че...

Малкият ангел не е девствена.

Истината е, че всички са еднакви...

Всички са курви, както казва Лилия. Всички са курви!

Говорейки за курви, знаеш ли кой ми се обади снощи?

Принцеса Банчеди, "Артишок".

Какво искаше?

Каза нещо като: "Винченцо! Путката ме сърби!" Познаваш я.

Подслушват телефона й и говори така?

Тя се обади от къщата на приятеля си.

Успяла е да избяга от бодигарда, а съпругът й не си е бил вкъщи.

И ти какво и каза? - Нищо. Отидох при нея.

И "Артишок" е много по-добре гола, отколкото облечена.

Какво искаш да кажеш? - Нищо, Мариела! Абсолютно нищо!

Паоло, какво правиш? Сутрин е, а ти все още не спиш ли?

Боже мой! Кой те е бил?

Боли ли те? Били ли са те?

Защо не ми отговаряш? Сърдиш ли ми се? За какво?

Шевът се скъса! - Ах, бедничкият ми!

Панталоните ти! Съвсем забравих! Да, сега!

Сега ще махнем тези конци. Много бързо! Не се притеснявай!

Мисля, че доста почака, бедничкият.

Свали ги!

О, скъпи, разбира се, веднага.

Твоята Лилия сваля всичко, каквото поискаш...

Обувки, панталони... Ето така!

Като на бебе!

Сега шортите. - Шортите ли?

Чакай само да се съблека, и идвам при теб.

Ще сваля всичко от теб, и ще може да пишкаш комфортно.

Не искам да пишкам!

Стой, където си! И се съблечи!

Кой беше този полицай?

Кой? - Този, който те докара.

И си взе довиждане с теб по свой начин.

Ахил. Ухажва ме от два месеца. Той ме обича.

Казва, че много му подхождам, и се чувствам с него спокойна...

Не е като теб.

Не го ревнувам.

Напълно му вярвам. Няма да ми изневери.

Иска да се оженим.

Дори е измислил, къде ще е сватбата - в Св. Петър. Скоро ще стане офицер.

Няма да бъде сержант вечно.

Ще имаме семейство, може би дори малко.

Ще живеем в града, където ще познава всички нужни хора.

Иска да спра да работя...

Защото съм сеньора, а те не работят, както казва.

Добър човек е, и аз съм мила с него.

Ще осигури всички ни...

Защото семейството му е богато.

А пишката му голяма ли е?

Да.

Ела при мен!

Знаех, че ще ме изпуснеш. - За съжаление!

Много съжалявам, че нямах време да разбера от какво се нуждаеше.

Още не е късно!

Както и да е, приближи се до мен и си свърши работата.

Заши ми панталоните, но не се съблече!

Курва!

Затова съм луд по теб!

Паоло, боли ме! Недей!

Смениха италианския "ботуш" със скъсан чорап.

Наистина ли? - Да!

Имаме един куп военни дългове!

Дългове към Албания, Гърция, Франция и Англия.

Ще работим за тях до 2100 г. Каква лудост!

И като си помисля - борихме се, като лъвове! Като лъвове!

Деструктивната политика на църквата и страхливостта на възразяващите...

Не ни позволи да пречупим гърбовете им.

А вие, бароне? Воювали ли сте?

Правех любов.

Наистина ли? - Наистина!

Казват, че демократите били корумпирани, но се преструват, за да имат висок морал.

Здравей, Паоло! Какво искат от нас?

Ако се обърнем на ляво, ще видим какво ще се случи с техния морал!

Социалистите ни мразят и едновременно ухажват.

През зимата, в Сардиния и Сицилия много хора си лягат без храна.

Ако тук има сардинци...

Или сицилианци, погледнете часовника си в 17:00 часа...

И не забравяйте, че вашите приятели си лягат в леглото по това време...

И използват съня, за да забравят за глада.

Не е ли тъжно?

Рим е провинция, но искат да видят благородство описано от Пруст...

Забравяйки, че нашите демократи имаха голямо уважение към г-н Чано...

Който е бил записан в черната графа.

Бъдете честен... - Моля?

Трябва честно да признаем, че демократите отвориха вратите...

За фашистите.

Но вие, принц Банчеди... Предполагам, никога не бихте им отворили вратите.

Да, точно така, никога няма да бъдат в дома ни.

Скъпа! Нека те запозная с барон Паоло Касторини!

Жена ми искаше да се запознаете още преди войната.

За мен е чест!

Сега искам пет минути насаме с него!

Както искате, принцеса Банчеди.

Наричайте ме "Артишок"...

Както приятелят ви Винченцо, в компрометиращите си произведения.

Когато не мога да заспя, викам Винченцо...

И му разказвам немислими неща.

Путката ме сърби! - Наистина ли?

Честна дума!

Чувала съм много за вас от Винченцо. - И аз за вас.

Тогава сигурно знаете и другият ми прякор.

Не, как е?

Наистина ли не го знаете? Всички го знаят!

Та как е?

Видяхте ли...

Видяхте ли моя театър? - Не, дори не знам за него.

Тогава елате и ще ви го покажа.

И когато не могат да спят, се опитват да забравят за глада, правейки любов.

Това е единственото забавление, което имат. Нали така, принце?

Щом казвате.

Говорех за любовта на бедните...

Не за богаташите.

Богатите са най-добрите любовници - способни да дават!

Или да вземат всичко.

Имате твърде много предразсъдъци. - Да попитаме нашия писател Винченцо!

В допълнение към пола, всички сме приятели.

Елате с мен!

Вижте всички тези идиоти, говорейки за политика!

Зад сцената изглежда, че седят кукли на земята.

Марионетки в залата!

Кажете ми втория си прякор.

Наистина ли искате да го знаете?

Кралицата. - Защо?

Изглежда, че аз бях любовница на най-могъщия човек в Италия.

Кралят ли? - Не, другият.

Дъч...

Да.

Но защо "Кралицата"?

Погледнете! Погледнете кожата ми.

Мисля си за времето, спомням си всички целувки...

Които той остави на тялото ми...

С красивите си влажни устни...

Които толкова много пъти снимаха, когато той изказваше...

Всички тези ужасни речи.

Забравете за това време и ми кажете - защо "Кралицата"?

Искате ли да знаете?

След любов обичах да пускам ръце и боси крака на неговия...

На неговия...

Сигурна съм, че се досещате.

След това?

След това казах: Ти царуваш над света, но тук кой царува"?

Кой?

А той? - Той каза: "Ти царуваш над мен..."

"Над мен"? Да, елате над мен!

Когато започнат наводнения...

Опитват се да забравят за глада, разгневени правейки любов...

С всяка жена също бедна като самите те.

Така че единственото нещо, което все още презират...

Кръвосмешение или изневяра.

Преувеличавате! Нали?

Гледай! Гледай съпруга ми!

Ако завесата се вдигне, ще ни види голи.

Хайде, кажи ми, признай, че ти...

Харесва да мислиш, че съпругът ми може да ни види.

Ако искате мога да го кажа...

Но аз предпочитам, съпругът ви в този момент да гледа на друга страна!

Щастлив ли си, скъпи? Хубаво ли ти е с мен?

Да, хубаво ми е! Но с всички тези хора тук...

Не знам, неудобно ми е! - Не искаш ли да правим любов?

Искам! Искам!

Но аз никога не съм го правил пред публика.

Имаш комплекси като всички сицилианци. - Комплекси ли? Аз?

Сега разбирам! Обърнете се на другата страна!

Понякога гледат как вали дъжд, и се чудят, като деца.

Тогава започват отново да правят любов, за да избегнат смъртта!

Веднъж, два пъти, три пъти!

Много пъти... Докато водата нахлува в мизерните им къщи.

От пробитите покриви на леглата им, на възпалените слабини.

Жените ги избърсват с телата си...

Мокър си! Мокър от глава до пети!

Бедните селяни... - Колко тъжно! Къде е жена ми?

Видях я с Паоло Касторини. Качиха се горе.

Кога? - Преди десет минути.

Кажи ми: "Кой царува тук"? Не съм ли аз?

Хайде! Питай ме, кой царува тук!

Не виждаш ли това?

Кажи ми, имаш ли приятели сред комунистите?

Не, но ако ти трябват, можеш да ги намериш сред бездомните в каналите.

Паоло, защо си пропиляваш живота особено с жените?

Защото това е единственото щастие в този свят.

Изкуство, политика, работа... Всичко е боклук!

Влезе ли за първи път в жената...

Това е най-великият момент!

И единствен! - Кажи ми...

Някога опитвал ли си да пишеш? - Да, когато Родрига те избра.

Какво е специалното на Родрига?

Какво ли... Има си всичко, за да ни забърка в това.

По това време, започнах да мразя живота си - с всеки изминал ден.

Наистина ли? Но защо?

Защо ли? Защото жените виждат в теб интелектуалец, писател...

С една дума: мозък.

Лилия също беше първо твоя и едва след това - моя.

Винаги преуспяваш с жените, не можеш да се оплачеш!

Но все пак се оплаквам.

Защото твоят успех зависи от мозъка ти...

Докато моят - зависи от оная ми работа!

Погледни, приличам като тях.

Изкарват прехраната си със секс, докато аз унищожавам живота им.

Скъпи, как е?

Това зависи от теб. - Зависи от кръвта, която ми вляха.

Също на цялото ми семейство, освен баща ми, който попадна на нея случайно.

Защото надушваме жената още преди да завие зад ъгъла.

Вените започват да пулсират в главите ни, дотолкова, че да няма място да мислим.

Но има едно решение! - Да ми отрежат топките!

Не, ожени се. - Аз ли? Няма начин!

Има само една жена, която може да стане баронеса Касторини.

Ето я. Ще те запозная с приятеля си, Винченцо.

Винченцо, искам да те запозная с бившата си курва!

Майната ти! - Не искаш ли да си баронеса Касторини?

Няма значение, че си по-умен, но ще се държиш по-учтиво!

Внесох проблемите ви в комитета. Ще видите, че рано или късно...

Какво правите тук?

Идвам тук, когато имам нужда да помисля за несправедливостта на нашето общество.

Това добре повдига духа ми.

Хората с дух като вашия, трябва да контролират полицията.

Какво според вас правя тук?

Имате голям дух, но сте отвратителен!

Седите тук, криейки се, като мръсен похотлив чакал!

След като влезете в комуната, оставате интимните си разговори!

Жадувате бедното момиче, но не се надявайте на това!

Свършихте ли? - Независимо ако бяхте беден...

Щяхте да живеете същия живот, където проблемите не възникват ей така.

Животът ще стане по-лесен, след като ни превърнете в лакеи на един господар...

Партии!

Залагането на хора като вас на едно ниво с кучетата е невъзможно.

По-лош сте от прасе и дори не го осъзнавате.

Трябва ли да забравя, че си жена, и да ти избия зъбите?

Давай!

Избий ми зъбите, забавлявай тези бедни хорица! Смело!

А заглавията на утрешните вестници?

"Четиридесет годишен до смърт пребит от неизвестни безработни".

Сигурно е полицай? - Пътят е затворен. Къде ли отива?

Искате да промените човек, без дори да знаете душата му!

А претендирате за това, че знаете!

Миналата вечер у Банчеди говорехте за мизерията.

Погледнах към вас, и си помислих, че говорите за изискани сладости.

Проблемите на тези хора не са мои проблеми!

И всички революции в този свят никога не ще ми станат по-ясни.

Опитайте да проникнете със своя социализъм вътре в човека...

Разберете какво е от вътре, а не отвън!

Терзанията на човека е далеч по-лошо, отколкото във всеки бедняшки квартал!

"Разберете какво е от вътре..." Това ли имаше предвид?

Тук ли ме чакаше?

Да.

Защо гледаше момичето?

Свиня! Свиня! Алчна пиявица!

Мръсна свиня! Свиня! Свиня!

Извратеняк! Възбужда се гледайки момичето!

Свиня! Развратник!

Това е колата му! В къщата на Джовани е!

Не! Не!

Пусни ме, боли ме!

Хайде! Той я убива!

Не! Не само това!

Пусни ме!

Както всяка неделя, Папата благославя паството си...

Призовавайки ги да се държат далече от изкушението.

Дяволът се крие във всеки - напомни Папата.

И винаги следи да не ни хване в капана на собствените ни слабости.

Можем да го изгоним само с нашата вяра...

Ало, кой се обажда?

Извинете, но не ме познавате. Прочетох обявата във вестника.

Значи ви трябва шивач? - Да. Да, сеньора.

Кога? - Още сега.

Какво е толкова спешно? - За няколко копчета...

Шивачът не съм аз, а моя приятелка. - Вашата приятелка там ли е?

В момента я няма.

Но ако трябва да зашиете копчета, сигурна съм, че ще се справите сам.

Наистина имам нужда от друго нещо.

От какво? - Да ми срежете копчетата.

Толкова здраво са зашити, че не искам да съсипя костюма си.

Разбирам, но наистина ли сте сам? Извикайте портиерът!

Нямаме портиер.

Тогава извикайте съседа. Наистина ли сте сам?

Да, съвсем сам. Защо не дойдете тук?

Аз?! Но аз не съм шивач.

Добре ще ви платя!

Колко ще ми платите? - Пет хиляди лири... Не, десет!

Но... Шегувате ли се?

Да се шегувам ли? Защо?

И ще ми платите 10 хиляди лири? - Обещавам!

Къде живеете? Чакайте, ще запиша.

Виа дей Грачи, номер 35... Значи сте съгласна ли?

Далече живеете! Бихте ли ми дали номера си?

Да, разбира се: 804 142.

Сега ще ви се обадя, за да проверя, дали това не е шега. Тогава ще дойда.

Кога ще пристигнете?

След един час. - Защо не вземете такси?

И вие ли ще ми платите таксито? - Да, аз ще го платя. Ще го платя!

Добре, ще си извикам такси, ще дойда. Затворете, ще ви се обадя пак.

Ало! - Ало ли?

Барон Касторини? Паоло Касторини? - Да, това съм аз.

Негодник! Разбойник! - Кой се обажда?

Негодник! - Копеле!

Глупак! - Страхливец! Кажи кой си и ще ти...

Лоренцо Банчеди, съпругът на Беатрис! Сега познахте ли ме?

Това наистина ли сте вие, принце?

Да! И още веднъж ще повторя: Негодник!

Съжалявам, но има някаква грешка тук!

Можете да разберете причината за обаждането ми от приятеля си Винченцо.

Вижте, принце! Вие сте инвалид, но не се опитвам да се възползвам!

Кой е инвалид? Имам три дървени пръста.

Но другите два...

Мога да те фрасна не по-зле! Глупак!

Добре, принце! При срещата ще можем да се фраснем един друг в лицето.

Не, не, не!

Аз ще те фрасна в лицето! - Добре, ще ме фраснете...

И не говорете с такава ирония. - Това не е ирония.

Ще ти разбия физиономията! - Ще ми направите услуга.

Не бъдете толкова щедър! Това не ме прави по-мек! Ясно?

Да, но сега - престанете!

Ало? - Ало, Паоло!

Прочете ли статията на Винченцо? - Не.

В днешния вестник е.

Всички сме споменати: Ти, Беатрис, съпругът й, Естер... И дори аз.

Разбира се, с прякори, и абсолютно всички от партито.

Съжалявам, но чакам обаждане. Не мога да задържам телефона.

Кажи ми, какво е написал за мен.

Написал е, че всяка събота...

Вечер се криеш зад завесата с някаква си Беатрис Бареди.

Помисли колко деликатно! Бареди, а не Банчеди!

А теб той нарича "Кръводарител".

Защо?

Защото след всяка среща сеньората е весела.

Добре, няма да те задържам! Чакаш спешно обаждане...

Вероятно клиент?

Ало! - Аз съм!

Линията през цялото време беше заета. Вече реших, че сте се пошегували.

Хайде, идвайте! И без това закъснявате!

Да взимам ли игла? - Не, ножици! Игла няма да трябва.

Само по-бързо! Вземете такси. - Вие ли ще го платите?

Да, да! Ще го платя! - Тогава до скоро!

До скоро!

Да? - Негодник!

Почакай! Дръж се! Негодник!

Какво искате? - Да ти разбия физиономията!

Ти идваш ли?

Възможно... Дайте ми три часа... Тази вечер, когато искате...

О, не, сега!

Идвам при вас, освен ако не избягате като заек.

Принце, мога ли да ви кажа нещо?

Майната ви!

О, Боже! Боже мой! Джакомини е! - Защо се смееш?

Още ли не си прочел вестника?

Смей се на хуя ми!

Да? - Стой, където си!

Честно казано, имаш уродливи очи!

Отначало се чувствах зле, след това се счупи колата.

Но сега съм готов да дойда и да те ударя!

На всеки пет минути има автобус. От площад Фламинио ще взема трамвая.

След пет минути, ще бъда при теб!

Защо не вземете такси?

Повтарям - имаш уродливи очи! Забравих си портфейла вкъщи!

Аз ще платя! - Не ти ща парите!

Негодник!

Да? - Тъпак!

Защо си казал на приятеля си за нас?

Възползвал се е от това, продавайки историята във вестника!

Аз ли съм жалката фигура? Ти и тази курва Банчеди!

Естер! И ти си там!

Извинявай, но нямам време! Трябва да приключа с един спешен въпрос!

Ще ти звънна по-късно. Чао, чао!

Ало! Негодник?

Чакам те в кръчмата!

Да, тук съм! Аз... Чакам те...

Ти... Така че... Ти...

Първото нещо...

Вижте, зле му е! - Човекът припадна!

Ало? - Да?

Роднина ли сте с този човек, с който говорихте?

Не, но познавам това копеле добре.

Добре, той припадна! - Какъв е проблемът?

Току-що се свести. Ето, говорете...

Исках да кажа, че си боклук! Мръсен - боклук!

Имаш късмет, че съм болен. Ако не беше болестта ми!

Но рано или късно ще се оправя... И в този момент...

Не се вълнувайте... - Защо?

Добро утро! Вие ли звъняхте?

Да, сеньорита. Моля, влезете.

Телеграма!

Довиждане.

Това е за шиене...

Не се срамувайте, съблечете се!

Веднага ела в Катания.

Майка ти е много болна. Чичо Едмондо.

Престани вече!

Достатъчно, Джована.

И аз казах: "Като свърши траура, ще се оженя".

А той каза, че роднините искат да ми дадат златния часовник с махало.

Предадох ти казаното. Не ти ли казаха? - Не.

Злато? "Не, това би струвало твърде много...

Не можем да си го позволим".

Но ако останеш ерген...

Бихме ти дали златния часовник.

Представяш ли си? Роднините ми дават сватбен подарък, ако не се оженя!

Надяват се, че ще остана ерген и ще дам всичко на децата им.

Но аз имам семейство... - Не! Казах ти - не!

Нека поне опитам.

И какво ще правиш? За цял ден нищо не си направил.

Уважаеми барон Луиджи! Те постоянно идват и ме разсейват...

Въпреки, че казахте, че може да работя сам.

Моля ви, барон Луиджи! Търся работа! Дайте ми работа!

Извинявай, Паоло, ще ми направиш ли една услуга?

Би ли ми дал часовника, дори ако се оженя?

Ще ти бъда много благодарен!

Щастието не е за всеки, в нашето семейство...

Защото щастието - в мотивацията.

Махай се! Или ще хвърля това по-отвратителното ти личице!

Два часа!

Два часа ти отне да отидеш до аптеката и да се върнеш.

Истината е, че си седнала на бордюра заради глупавата си болка.

Откога болката в гърдите ти пречи да ходиш? Отговори, за бога!

Аз пърхах по цял ден на твоята възраст!

Махай се! Не искам да чувам ужасната ти кашлица тук.

Това е, благодарност!

Трябваше ми обучена медсестра, за да се грижи за мен...

Вместо това, получавам малка глупачка!

Дори не може да нареди правилно трапезата!

Защо не извикаш добра медсестра? - Защото трябва да й плащам.

Тогава защо не платиш? - Нямам пари.

Какво направи с тях? Продаде земя за 380 милиона!

Това не е вярно!

Вярно е, адвокатът ми каза.

Скрих ги.

За Бога, похарчи малко за себе си!

Не мога. - Защо?

Зарових ги дълбоко в земята. - Така ли?

Да! И не се тревожи за мен, Паоло!

Не се меси в моите работи!

Да, зарових ги.

Зарових ги с нетърпение...

А след това ще ги последвам аз. - Барон Паоло!

Барон Паоло! Моята внучка! Не знам какво й се е случило!

Намерих я на пода припаднала, но не идва на себе си!

Трябва и лекар! Къде да го намеря? - В аптеката. Хайде, побързай!

Какво съм направил, за да заслужа такова наказание?

Преследва ме нещастие!

Трябва ми лекар, веднага! По-бързо, моля ви!

Катерина!

Катерина, кой е?

Катерина! - Сеньорът търси лекаря, веднага!

Лекарят? Веднага? Разбира се, веднага!

Той е горе.

Паоло?

Барон Паоло Касторини! Каква чест!

Някой е болен от вас ли? - Да, дъщерята на слугата.

Вие не се ли познавате с племенницата ми, Катерина?

Добре ми помага, не по-лошо, от майка си.

Видяхте ли я? Тя беше на погребението на майка ви.

Да, видях я... - Ще кажа на лекаря да слезе.

Катерина...

Някога едва не се ожених за майка ти. - Да, зная.

Но нищо не излезе. - Защото заминахте за Рим.

Някой ме предума да се върна.

Защото искахте да се ожените за дъщерята на майка ми...

За мен?

Искахте ли?

Така ли е?

По дяволите! Главата ми!

За щастие, имам дебел череп!

Вървете! Вървете! Д-р Мондела идва!

Трябва да побързате! Побързайте!

Аз също идвам! Ще ме изчакате ли?

Сърцето не тупти аритмично.

Не съм сигурен, че ще изкара дълго.

Няма ли надежда?

В момента не мога да кажа нищо. Може да живее дни или месеци.

Да видим дали ще подейства това.

Защо ме ужилихте?

Под сянката на църквата Св. Петър има изобилие от Мадони...

И свещи, продават в изкупление на греховете, а корупцията процъфтява.

Цензурират филми, забраняват пиеси, закриват вестници...

А корупцията процъфтява.

Аз говоря за друг вид корупция:

Крадливи... Измамни... Политически интриги!

Аз пък мисля точно обратното. - Така ли?

За да осъдят някого за неговото сексуално поведение - не е правилно!

Това ваша теория ли е? - Да, точно така!

Днешните младежи си лягат заедно в леглото.

Мислят, че сексуалните отношения не са от особено значение.

И това е нормално! - За всички ли?

За всички! - Тогава спрете!

Какво? - Спрете колата!

Какво мислите да правите?

Добър вечер! - Какво иска тя?

Аз също съм млада, така че мястото ми е тук.

Мястото ви не е тук, сеньора!

Тежък живот е.

Ето как всички те започват.

Паоло, какво правите? Паоло!

Луд ли сте, Паоло? Тук на улицата ли?

Пуснете ме! Пуснете ме!

Какво правите, Паоло? Престанете!

Казах да ме пуснете!

Днес е десетия ден, откакто сме женени,..

Но винаги ще бъде така.

Защо? Защо?

Не знам.

Не я слушайте. Елате при мен утре, сам.

Какво се е случило? Какво има?

Нищо... Всичко е наред!

Харесва ми да говоря с вас, да бъда близо до вас.

Просто това не изглежда правилно. - Само защото искаш да мислиш така.

Не казвам, че вината е моя. Може би трябва...

Просто съм си такава!

В това нямам опит.

За твой късмет! В противен случай, бих ти строшил гръбнака.

Извинявай!

Извинявай, но имам нужда от теб, Катерина!

Ти си единствената, която може да ме спаси.

Ти...

За теб бих направил всичко, но така и не направих.

През тези дни разбрах...

Осъзнах, че за да се спася, не трябва да съм като дядо ми Паоло...

Или чичо ми... Или брат ми Луиджи...

Или всеки един от това проклето семейство!

Ние всички сме създадени от егоизъм и чувственост.

Искам да съм като баща ми.

Да, искам да бъда като него.

Имам нужда от мотивация, за да подредя живота си, очевидно е.

Не искам да свърша като другите. Помогни ми!

Затова ли се ожени за мен?

Да... Да...

Но...

Дори ако това не помогне...

Не ми пука...

Ще продължавам да те обичам!

Искаш ли да останеш сама?

Да! Да...

Катерина! Аз... - Искам да спя, Паоло. Моля те!

Искаш ли да дойдеш с мен?

Вие постъпихте мъдро, избирайки мен!

Останалите са грозни и мръсни, не е ли така?

Чакай! Чакай! Шалът ми! Шалът ми!

Дай си ми шала!

Адриано! - Какво се е случило?

Отивате в Трастевере? Ще ме хвърлите ли?

Какъв негодник!

За втори път ми се случва.

Трябва да се науча да не вярвам на тези, които изглеждат като истински господа!

Имат един приятел във Фреджене, който не е бил с жена от 15 дни.

Банкер, много важен човек е.

Качиха ме... Не работя тук - обикновено стоя до Сан Пиетро.

Закараха ме във Фреджене, а банкерът каза, че е уморен.

Оставиха ме на улицата.

Можеха да си ме върнат, откъдето ме взеха!

Вместо това ме оставиха да чакам автобуса!

Казах им: "Автобус номер 139 сега няма да дойде".

А те казаха: "Тогава играй на лотария - току-виж ти се паднали щастливите числа".

А аз отвърнах: "Имам за вас щастливи числа!

Три, деветдесет и вървете по дяволите". Разбирате ли?

За щастие все още има добри хора!

Какво има? Ядосан ли сте? - Не! Добре съм.

Бързате ли? - Защо?

Ако имате време, бихме могли да се изчукаме.

Тук ли? - Разбира се! Няма никой.

Не, бързам!

Бихме могли да се оправим за пет минути!

Добре ли сте?

Никога не сте чукали курва, нали?

Не е сложно. Когато има пари.

Но ако искате...

Все още имаме време. - Не!

По-добре утре! Ще се видим утре, чао!

Когато се поддам на изкушението, чувствам се по-добре...

Физически, но не психически.

Комплексът ти е остарял.

Невероятно, че някой в Рим все още има комплекса на Христос.

Откога секса вреди на ума? - Не е просто секс!

Тогава какво е? - Не знам.

Нарушава нещо по-голямо.

Не се основава на чувства...

Отказ е от нещо, което идва оттук.

Това е причината, че изведнъж ме кара да казвам "Не".

Това "Не" води до празнота, която веднага се изпълва с мръсни желания.

О, хайде, Паоло! Твърде сериозно го приемаш.

Ние сицилианците винаги постъпваме така!

Желанието да правим нередни неща - чудотворна жизнена сила!

Когато правим тези неща...

Препълва ни с гордост, както ако спечелиш в някоя игра.

За мен това не е толкова просто. - Не, това е твоята форма на невроза.

Сексът за теб се превърна в грях, нещо безполезно.

Надяваш се брака да те изкупи. От какво?

От себе си.

Каза ли на жена си за курвата? - Не.

Какво чакаш още? Иди си у дома при нея!

Кажи й, че за първи път в живота, си победил инстинкта си,..

Че си се променил, защото си намерил подходящата жена...

Една! Своята!

Катерина!

Катерина!

Катерина...

Какво правиш? - Отивам в Катания за известно време.

Кога тръгваш? - Тази вечер.

Толкова скоро ли? - Толкова по-скоро ще се върна.

Искаш ли да дойда с теб?

Имам нужда да бъда сама.

Прости ми, Паоло! Но не всичко разбираш!

Не бих могла да говоря така с никой друг...

Имам нужда да бъда сама, за да си отдъхна.

Значи си се уморила от мен...

Моля те, не мисли така!

Вината е моя!

Имах грешна представа за теб, и си въобразих, че те познавам.

Разочаровах те!

Не!

Върнах се, за да ти кажа, че...

Какво?

Нищо, не е важно.

Няма ли да се върнеш?

Вземи това, прочети го във влака.

Нищо важно е.

Нищо против нямам, ако го изхвърлиш.

Надявам се да заживееш достоен живот, напускайки ме.

Щастието е любовта...

Обещание да избягаш от моята невинност...

Криейки се от нея в твоята невинност.

Намирам отново себе си, с физическите си нужди.

Моят егоизъм, моят нарцисизъм...

Моята твърдост и гордост...

Така различни с твоята чистота, че никога не можем да бъдем заедно.

Сега дяволът отново е в мен...

Промъквайки се в дълбините на душата ми...

И независимо колко усилено се опитвам да го отърся от себе си...

Той здраво се е вкопчил мен.

Няколко дни брака ни бе построен на обич, саможертва...

Сладост и чистота на разума.

Нещата, които преследвах напразно цял живот.

В замяна сляпо се опитвах да наложа глупавата си чувственост на теб...

Единственото нещо, на което бях способен.

За миг повярвах, че с теб животът ми може да се промени...

Ако имаше достатъчно сили да се примириш с мен, можеше да се случи.

Днес, когато се прибрах вкъщи, щях да ти кажа това. Но вече беше твърде късно.

Сега това тяло, за дълго ще се лиши от радост и удоволствия...

Потъвайки отново в тресавището в собственото си удовлетворение...

Което се простира за дълги часове...

Ставайки нелепо, непристойно...

Нахлувайки в съзнанието ми и хвърляйки ме в отчаяние.

Никога не съм бил щастлив, любов моя...

Никога истински щастлив за един миг...

Сега разбирам - когато продадеш душата си за светски удоволствия...

Трябва да платиш горчива цена!

Отче наш, Който си на небето, да се свети Твоето име...

Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята...

Здравей!

Върнахте се.

Мислех, че няма да ви видя.

Защо плачете?

Превод Илия Михайлов