All language subtitles for Laffaire Bojarski 2025 1080p.WEB.H.264

1951
Гората Рамбуе

Искаш ли, Бобо?

Идват.
- Хайде, на работа.

Излез от колата.

Така.

Излизай.
Слизай, ти казвам.

Хайде, момчета, веригите.

Вадете веригите.

Хайде, хайде.

Не мърдай.

АФЕРАТА БОЯРСКИ

ПО ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЪБИТИЯ

ОСЕМ ГОДИНИ ПРЕДИ ТОВА

Какво става там?

Няма нищо.

Тогава да си вървим.

1943
Лион

Нашият приятел започва
да губи търпение.

Кристоф, ела тук.

Вашият ангел-хранител дойде.

Благодаря, сега ще мога
да отида в Марсилия.

Не трябва да казваш нищо.
Не искам да знам.

Наистина ли сте служил
в армията в Полша?

Как мислите?
Пред вас има двама герои.

Не се разприказвай за това.
- Както заповядате, лейтенант.

Какво иска този от мен?
- Не знам.

Как се казваш?
- Боярски.

Чеслав Ян Боярски.

Да кажем "Ян".
Не си против, нали?

Не работя тук, мосю.

Чувам, че имаш талант, Ян.

Това е добре.

Не знам за какво говорите.
- Така ли?

Знаеш ли кой съм аз?
- Разбира се.

Всички ви познават,
мосю Скола.

Тогава знаеш,
че не ти говоря за ремонти.

И аз се занимавам с фалшификати.
- Аз...

Няма нужда да лъжеш.
Приятелят ти много те похвали.

А понеже не обичам
конкуренцията,

ще работиш за мен.

Между другото,
да не си евреин?

Това момче има само качества.

Погледнете тези визи,
г-н Тейлорман.

По-добри няма да намерите.
С тях все едно вече сте в Швейцария.

Благодаря.
- С визите става 7000.

Бяхме казали 5000.
- Наложи се да вдигна цените.

Това е всичко, което имам.

И това също струва нещо.

Не разбирам немски, ясно.
Учила съм испански.

"Volver a casa", говори ли ти нещо?
Не?

Оставям ви го.

Всичко наред ли е?

Ела, да танцуваме.

Е, помисли ли?
Скоро ли ще се оженим?

Няма да съм свободна.

Ще имаме три деца.
Две момчета и едно момиче,

което ще прилича на теб.
Ще имаме и куче за лов.

Claro que si.

Не.
- Какво е това?

Система, по която работя.

Кафеварка,
която се включва сама

в часа за ставане.

Мое изобретение.

Сега е 19:00, нали?
- Да.

Остават ми
още няколко настройки.

Как пристигна във Франция?

Бях офицер по време на войната
и... ме плениха.

Избягах от лагер в Унгария
и дойдох тук.

Будалкаш ме.
- Не, никак даже.

А иначе освен за кафеварки,
за какво мечтаеш, г-н Боярски?

С това чудо край на петната.
Мастилото тече благодарение

на много фино топче, което се върти,
когато натиснете писалката.

Революционно е.
- Познавате ли компанията "Баржон",

господин Бояри?

Ние продаваме мастило,
не само писалки.

Колкото повече текат писалките,
толкова повече мастило продаваме.

Защо ми е писалка, която не тече?
- Защото еднократната писалка

се изхвърля и се купува пак.
- Учениците ги сменят всеки месец.

Стенодактилографките - всяка седмица.
Представете си печалбите.

Чертежите ви са интересни.
- Благодаря.

Но чукате на грешната врата.

Донесох прототип.
Изпробвайте го.

Подадохте ли заявка за патент?
- В процес съм.

В търговското право
това не е достатъчно.

Мислите ме за крадец?
- Опитайте и ще ви заведа в съда.

А съдията на кого ще повярва?

На полски имигрант
или на бивш участник в Съпротивата?

Тези снимки са хубави,
не трябваше да ги даваш.

Вече не ги понасяше.
- Е, съжалявам.

Татко.
- Хей.

Как си, миличка?
- Добре.

Къде е мама?
- В кухнята.

Да идем ли при нея?

Хайде, ти остани тук.

Настани се удобно.
- Предупреждавам те.

Тази вечер майка ми е ужасна.
- Така ли?

Не й е в стила.
- Тя се смее.

Добре ли мина срещата ти?

Толкова по-зле за тях.
Омъжих се за изобретател,

не за продавач
на вратовръзки.

Върти се.
- Да, виж ти.

Може да регулирате височината
благодарение на този цилиндър.

Виждате ли дръжката?
- Тук ли? Малко е ниско.

Можете да го вдигнете.
- Дръжката е тук.

Нагласяте го както ви е удобно.
- Чудесно е.

Намери ли заинтересован производител?
- Още не, но имам контакти.

Ян, мога да ти намеря работа
в моята фирма.

В доставките. Как ти звучи?
- Татко, Ян е инженер.

Да, но не можем винаги да ви помагаме.
- Франция не признава дипломата му.

Франция ви приема,
а ние ви даваме жилище.

Имате куп апартаменти.
- Все пак това е един наем по-малко.

Мога да ви напиша чек.

Не се тревожете.
- Добре дошли сте.

Татко, ела да ме целунеш.
- Идвам, съкровище.

Обожавам да ми бъркаш
по джобовете.

Скоро вече
няма да зависим от тях.

Обещавам ти.

Не искам да се тревожиш.
- Не се тревожа.

Вече ви казах,
роден съм в Гданск.

Документите ми се изгубиха
по време на войната.

Значи не съществувате.
- Това е абсурдно.

Виждате, че съществувам.

Нищо не мога да направя.
И е пълно с грешки.

Първо се научете
да пишете на френски.

Момчета.

Лалан?
- Тук.

Гасто?
- Да.

Колсон?
- Да.

И Февр.
- Тук.

И Боярски.
И Дог... Доу...

Доу, просто Доу.
- Не идвайте в понеделник.

Наеха ни за две седмици.
- Имам французи с предимство.

Какви ги дрънкаш,
по дяволите?

Мислиш, че те носят месото
по-добре от нас?

Правят по-малко истории.
- Остави, Доу.

Не можеш да налееш мозък там,
където го няма.

"Свобода, равенство,
братство".

Ще се махна
от тази скапана страна.

Ян.

Не съм избягал,
помилваха ме.

А ти как я караш?
Явно не е много весело.

Добре съм, оправям се.
- Вече си баща на семейство, нали?

Какво искате от мен?

Прекалено е зелен.

И не говоря за качеството
на печата.

Цветовете се разливат
по краищата.

Наистина е грозен.

Виждаш, че ми трябваш.
- Хората ми са некадърници.

Трябва ми някой по-добър.
- Никога не съм копирал банкноти.

За всичко си има първи път.

Спокойно, тези са истински.

Наздраве, господин инженер
по пластмаси.

Инженер-консултант.
- Все тая.

Вие сте моят герой, Боярски.

Здрасти, момчета.

По дяволите!

Не, шефът ме помоли да остана,
защото сме изостанали.

Ето.

Да, трябва да затварям.
Целуни малката.

Знаеш ли какво правим
с доносниците?

Хайде, изхвърлете го навън.

Какво правиш?

Възхищавам се на работата ти.

Тук типове като теб,
които се мъчат, свършват зле.

5 години затвор за фалшиви документи,
30 за фалшиви банкноти.

Добре дошъл при големите.

1951
МИНЕРВА И ХЕРКУЛЕС

Сюзан?

Добре ли си?
- Чаках те цяла нощ.

Шефът ми даде почивен ден,
одобри прототипите ми.

Целият съм твой.

Само мой.

Оставих Алин при майка ми.

Значи...

Съседите може да ни видят.

Но няма какво да крием.

Нали?

Какво е това?

Аванс за патента
на писалката ми.

Виждаш ли?

Знаех, че един ден
талантът ти ще бъде признат.

Виж.
И аз имам изненада за теб.

Истина ли е?

А това е за вас.
- Благодаря.

Мадам.

Господин директор,
може ли да ви видя?

Не мърдай.

Добре, товарим.
Хайде.

По-бързо.
- Внимавайте, деликатно е.

Не мърдай.
Спри да мърдаш или ще стрелям.

В колата.
Бързо.

Хайде.

Не мърдай.

Махаме се оттук. Хайде.
Хайде, изчезваме, мамка му.

Хайде, хайде.
Тръгваме.

Хайде.

Добър ден, г-н Боярски.
- Добър ден, мосю.

Татко.

Татко, стискаш ме прекалено.
Задушаваш ме.

Извинявай.

Никога не съм виждал
толкова сполучлива.

Там е проблемът.
- Агентите ни трудно ги различават.

Нали бяха невъзможни за фалшифициране?
- Ще предам информацията нагоре.

За да предупредите Елисейския дворец?
- Не.

Нека първо оценим
колко продукция е в обръщение.

Няма да рискувам сигурността
на банкнотите ни.

Моля ви само
да ми се доверите.

Ще открия фалшификаторите
и ще ги арестувам, както винаги.

Отпуснете се, приятелю.
Изглеждате много напрегнат.

Докато беше във Вашингтон
за конференции,

главен комисар Матеи
беше повикан обратно,

за да ръководи разследването
на обира в Рамбуйе,

при който загинаха петима,
сред тях двама жандармеристи.

Успяхме да го интервюираме
за фалшифицирането на пари.

Комисар.
Комисар, няколко думи за обира

на инкасо автомобила
на Банка Франция?

Мога да ви кажа само,
че ще отмъстя за невинните жертви.

Ще изпратя виновните в затвора.
- Благодаря.

Франция - Англия
по ръгби 15.

Французите надделяват над британците.
Маршал Монтгомъри...

Мислиш ли, че ще е наред?

Какво правиш с банкнотите ми?

Ако те питат казваш,
че не знаеш.

Има правила.
Не можеш да ги харчиш така.

Прав си.
- Гледай настрани, така предпочитам.

Приятна работа.

Той тук ли е?
Комисар.

Един бижутер е получил
плащане от клиент

с пачка фалшиви банкноти.
- И?

Банкнотите, които търсим.
- Има ли име този ваш клиент?

Не мърдайте, комисар.

Полиция, отворете.
Излезте от автомобила.

И младежът също.
- Да, идвам...

Няма ли да ни поговориш,
Серж?

Нападението над инкасо автомобила
на Банка Франция говори ли ти нещо?

Петима мъртви,
сред тях двама жандармеристи.

Перие…

Виждаш ли? Това е оръжието,
което намерихме у теб.

А оръжието... помни.

Не знам за какво говорите.
- Балистична експертиза

ще покаже дали оръжието
е използвано при обира,

но щом няма от какво да се боиш,
толкова по-добре за теб.

Да го духате.

Ако ни помогнеш,
ще забравим за това оръжие.

Но правиш ли се на хитър,
ще свършиш на дръвника.

Ти решаваш.

Ченгетата идват.
Вземи стоката.

Вие, изгорете останалото.
- Добре, шефе.

Изчезваме.
- Вземай плочите и железариите си.

Ще се срещнем в колата ми.

По-бързо, бързо.

Касите.

Двете туби.

Побързай.
Хайде, мърдай.

Ченгетата.

Момчета, тук са.
- Не мърдай.

Вие двамата, стойте тук.

Хайде, бързо.

Хвани го.

Не мърдай.

Хайде, давай. Качвай се.
- Една минута.

Ян?

Имам голяма новина
да ви съобщя.

Ще работя тук,
за себе си.

Кога реши това?
- Ами вчера.

Още един човек се нарани
в лабораторията.

Работим без защита.

Предпочитам да работя за себе си.
Ако си съгласна, разбира се.

Така или иначе
ти имам доверие.

Наистина ли?

Само че ще трябва
да внимаваме.

Ще работя с пластмаса.

Ще има вани
с висока температура.

Затова тук не се влиза.

Може ли да умреш?

И ти ще внимаваш, нали?
- Разбира се.

Идваш ли?

Анализът на отпечатъците
не даде нищо.

Не принадлежат на познат престъпник.
- Това са отпечатъците на печатаря.

Никога не е лежал
и не е бил задържан.

Или е предпазлив или е нов.

И в двата случая
е едно и също.

Нищо не може да ни помогне.
- Значи закриваме случая?

Не, чакаме.

Фалшификаторът
не сменя занаята си.

Ще се върне към работата,
а когато го направи,

ще сме там, за да го пипнем.

Какво ти става?
- Открих изобретение, което ще промени

живота ни.
- Така ли?

Ще ми го покажеш ли?
- Щом го довърша.

Ще имам нужда от теб
да пишеш патентите ми на машина.

Ти ще се гордееш,
че се казваш Боярски.

За какво ще служи това изобретение?
- Да те водя на танци.

Всеки ден.

№131.
Гише 2.

Мадам,
имате ли нужда от помощ?

Браво, Ян.

Поздравления, татко. Прекрасен е.
- Благодаря.

Искаше ми се да беше там.

И на мен.

Прости ми.

Мястото на мъжете
не е в родилната зала.

Говори за своя мъж.
- Какво съм направил?

Нищо.

Една снимка за албума.

Благодаря.

1,6 кг.
- Да отрежа ли главата?

Да.
- Ще бъде 300 франка.

Позволете.
Той - птицата. Аз - парите.

Съвсем нова банкнота?
- Така ли?

Добър ден, г-жо Тувено.
- Добър ден.

Поръчката ви е готова.
И така, 500, 600...

и 700.
- Мерси.

Желая ви весели празници.

Весела Коледа.
- Мосю.

Пилето ви.

Разсеян съм.
Хайде, довиждане. Благодаря.

400, 500...
и още 500 правят 1000.

Благодаря, татко.

Благодаря.

400... 500...

Луд си, Боярски.

Няма го.
- В Париж е заради патентите си.

Да няма любовница?

Не, мамо. Престани.
- Какво?

Човек не познава истински мъжа си.
- Аз го познавам.

Ти не знаеш
с какво точно се занимава.

Той е изобретател.
Какво не разбираш в това?

Както кажеш.
- Довиждане, миличка.

Довиждане.

Мамо. Мамо.
- Пиер се удари.

Къде да сложа
директора на Криминалната полиция?

Далеч от мен.
Не искам да знае, че тъпча на място.

Тогава за какво
са тези вечери?

Идете да отворите.

Добре, ще го сложа срещу Соланж.
- Соланж?

Колежката ми
от пресслужбата на "Шанел".

Постарай се, Андре.
Мосю Перие.

Съжалявам, отнемам ви го за минута.
- Побързай, още не си готов.

Отпечатана е със същите плочи
като тези на Скола.

Сигурни ли сме?
- Напълно.

Но правят хартията сами.

Банка Франция е смаяна.

Да, крайно време беше.

Подновяваме операциите
по наблюдение.

Хартиени фабрики, информатори,
печатари, всичко наред.

Алин, внимавай.

Виж това.
- Никога те няма,

когато имам нужда от теб.
- Работя непрекъснато заради вас.

Предпочитам да работиш по-малко
и да се грижиш за децата си.

Да започнем пак да излизаме заедно.
- Не е честно да го казваш.

А честно ли е да ме оставяш
да върша всичко сама?

Ето, вземи сина си.
Довърши бърсането.

Имам нужда да подишам въздух.
- Къде отиваш?

Да си прочистя главата.

Чакай, не отваряй.

Полиция е.

Глупак такъв.

Представям ви Джаки,
ще се женим.

Приятно ми е.

Обожавам тази песен.

Всичко е в ханша.
- Вижте това поклащане.

Хайде, Сюзан.
Покажи ни какво можеш.

Не.
- Хайде, Сюзан.

Хайде.
- Хайде.

Добре, миличка, наемам те.
- Трябва да попитам мъжа си.

Не него.
- Възпитаван е от йезуити.

Може да се изненадаш, Доу.

Как върви работата?
- Добре.

Открих транспортна фирма
в Монтрьой.

Върви доста добре.

Наех бивши затворници
да карат камионите.

Пандизчии?
Няма ли да имаш ядове?

Не.
- Дават им втори шанс.

И ти самият стана образцов гражданин.
- Точно така.

Получих си документите.

Дори имам занаятчийска карта.

Не я чакаше,
за да си изкарваш хляба.

За поляк ли ме вземаш?

Ето.
- Благодаря.

Заповядайте.
- До тази сутрин тези не ги приемах.

Защо?
- Твърде много фалшиви са в обръщение.

Какво се промени
от тази сутрин?

Банка Франция обяви,
че ще възстановява фалшивите.

Знаете ли колко пари
ще им струва това?

Май ви забавлява.

Има грешка.
Има липса.

Какви са тези глупости?
- Бъдете по-конкретен.

Краят
на "Минерва и Херкулес".

Не можехме повече да оставяме
тези фалшификати да се множат.

Засекли сме над 200 за един месец.
Без да броим пропуснатите.

Струва ни цяло състояние.
Между нас казано, "Ришельо" е нищо.

Истинската новост... е тази.

Погледнете тази красота.

"Земя и море".
Невъзможна за фалшифициране.

Това трябва ли да ме ободри?

Как да заловя фалшификаторите?
- Общият интерес е над всичко.

Възбужда ли ви да ми пречите?

Кара ли ви да се чувствате важен?
- Вие не сте центърът на света.

Мамка му.
Остарявам.

Наздраве, Джаки.
- Ние скоро ще тръгваме.

Утре съм на работа.
- Утре е неделя.

Какво беше неделя?
- Вече не помня.

Заповядай, Джаки.
- Не, благодаря.

Сюзан.
- Не, късно е вече.

Не обичаш ли нафталин?

Може ли да платя?

Не, Боярски.
- Бизнесът върви.

Къде ги сложих тия скапани пари?
Мамка му. Това е за вас.

Това е за красивите ви очи,
а това...

Плащам масата.

Доу, Доу, Доу, Доу.

Има хора, които спят.

Как е, хубава ли е вечерта?
- Хайде, тръгваме.

Напред.
Хайде, господа.

Ръцете на стената, по-бързо
и показвайте документите.

Къде са?
- В джоба?

Какво са направили?
- Име?

Боярски.
- Това не е наше име.

Чужденци с французойки,
струва ми се съмнително.

Какво му е съмнителното?
- Остави, Сюзан.

Слушайте мъжа си, мадам.

На кого са тези пари?
- Мои са.

Връщам ти портфейла.

Не си губи документите.
- Благодаря.

Дами, приятна вечер.

Издъни се, Доу.

Утре ще подам жалба.

Не, не.
Нищо няма да правиш.

Вече те е страх от полицията?

Не можеш да разбереш.
- Откога?

Слушай, Сюзан.

Десет години ми трябваха,
за да получа документи.

Не искам проблеми.

Боярски, да не работиш при ченгетата?
Търгуваш с оръжие?

Правя каквото носи пари.
- Опитай.

Знаеш ли колко ще ти струва,
ако ченгетата те пипнат?

Стига с тези високомерни физиономии.
И ти невинаги си бил чист.

За нас има само едно нещо за правене.
Да не бием на очи.

И да ни експлоатират
до кокал?

Това ли е животът?
Престани да ме гледаш така.

Нищо не ти дължа.
- Ти не ми дължиш нищо

и аз не ти дължа нищо.
Не искам повече да те виждам.

Няма какво да разбираш.

Застрашаваш семейството ми,
затова излизаш от живота ми.

Ясно ли е?

Господин министър.

Ще се върна.
- Сигурен ли си?

Господин министър.

Комисар.
- Оставям ви.

Генералът ми говори за вас,
и то не с похвали.

Трябват ми повече средства.

Вече имате 12 офицери.
- Знаете ли колко ни струва това?

Не толкова,
колкото смяната на валутата.

Специалистите от
Криминалната полиция смятат,

че фалшификатите идват
от банда експерти.

Мога ли да бъда честен?

Бандата не ни интересува.
Важен е гравьорът.

Пипна ли него,
слагам край на трафика.

Щом трябва само да го пипнете,
какво чакате?

Един съвет, Матеи.

Прекарвайте по-малко време по приеми
и повече зад бюрото си.

Тази къде да я сложим?

Прилича на ябълка.
- Да, захаросана ябълка.

Не, отхапана ябълка.

Да сложим ли Дядо Коледа?

Горе?
Там вече ще има топка.

Мога ли да ти помогна?

Исках да знам.
- Какво?

Познаваш тази барака.
- Не. Криеш нещо от мен.

Трябваше ли да идваш тук
посред нощ?

Ела. Утре ще ти я покажа.
- Не.

Тази вечер.

На какво играеш, Сюзан?
- Искам да знам с кого живея.

Това е рол-он дезодорант.

Като писалката е,
но по-голямо.

Ще го патентовам.
- Престани.

Кажи ми какво
наистина правиш тук.

След теб.

Открадна ли ги?

Не, изобщо.
- Мои са.

Искаше да знаеш
какво правя тук.

Сега знаеш.

Пускам ги в обръщение
банкнота по банкнота.

Ден след ден.
Всеки път на различно място в Париж.

Патентите ти са измислица?

На всички им е все едно
за изобретенията на един поляк.

От кога се занимаваш с това?
- Не се занимавам.

Писна ми да ме третират
като нищожество.

Не можех повече
да търпя срама.

А когато гниеш в затвора?

Няма да се случи.
- Така ли?

Защо?
- Взимам предпазни мерки.

По-хитър си от всички?

Да.

Чуваш ли се изобщо?
За кого се мислиш?

Виж.

Моята ще бъде още по-красива
от оригинала.

Ще продължиш ли?

Ако работя здраво,

след година
ще съм произвел стотици.

А ние какво ще станем?

Какво?
Предпочиташе да живеем

на гърба на родителите ти?
Или да редувам жалки дребни работи?

Никога не съм те смятала
за жалък.

Сюзан.

Не ме изоставяй.

Ето.

Красиво е.
Четири години. Какво голямо момче.

Харесва ли ти?
- Да.

Духни, миличък.

Къде е татко?
- Работи.

Как ти се струва?

"С каторжен труд се наказват онези,
които фалшифицират банкноти."

Браво, чете се много добре.

Деца, закуската е готова.

Ще вземам шофьорска книжка.
Оставям те да се грижиш за децата.

Посещаваме стари любови?

Липсваше ми
да тичам след теб.

Важно е човек да се движи.

Колко време ти остава?

Какво ще кажеш,
ако кажа добра дума за теб?

Ще спечелиш няколко месеца.
- В замяна на какво?

Какво можеш да ми кажеш
за това?

Хубава изработка е.
- И още?

Какво?
- Виждате ли това венчелистче?

Знам, това е една от малкото
грешки на гравьора.

Истинската "Земя и море"
има увехнало венчелистче.

Това не е грешка, а подпис.
Имате ли клечка?

Защо би подписвал
собствените си банкноти?

За да различава истинските
от фалшивите.

С риск да бъде забелязан?

Именно.
Иска да признаят таланта му.

Копистът иска
да надмине оригинала.

Не е, за да впечатли търговците.
- Тоест?

Вие не го познавате,
но той познава вас.

Иска да ви докосне.
Да ви развълнува.

Вашият клиент
не е престъпник.

А какъв е тогава?
- Художник, който печели повече

от банкнотите си,
отколкото вие от разследването

срещу него.
- Съучастниците му го позволяват?

Кой ви каза, че има такива?
- Не, невъзможно.

Това е работа
за поне шестима души.

"Генерал Масю влезе
в Алжир..."

Чудо е тази камера.
- "Той ще се изправи и срещу ФНО,

"който се бори
за независимостта на Алжир."

Алжир...
Не може ли да намерим друга тема?

Сигурно ти е харесала.
- Ти никога не я използва.

Сигурно струва скъпо.
Скъпо ли продавате

патентите си?
- Някои, да.

"Паника в Банка Франция, която се пита
дали фалшивите банкноти

"не са дело на Съветите,
за да дестабилизират икономиката ни,

"разкрива източник,
пожелал анонимност."

Дядо, какво значи "анонимност"?
- Че иска да остане скрит.

Или че никой не го познава.

Може пък да е вярно.
Че си руски шпионин,

който иска да дестабилизира
икономиката ни.

Хайде, кажи ми всичко.
Червен ли си?

Използваш ме за прикритие?
- Признавам си.

Само че съм беглец.

Защо?

Отказах им от любов.

Жалко.

Така ли?
- Поне шпионинът е романтичен.

Верен е на нещо.
Има убеждения.

Анализите са категорични.
За да постигнат този резултат,

са смесили паус
и цигарени хартийки.

50 на 50,
по десет хартийки на банкнота.

Това прави един пакет
от 100 за 10 банкноти.

Така може да оберат
всички тютюнджийници във Франция.

Анализирахме всяка
марка хартия.

JOB, Zig-Zag, Riz Lacroix...
- И?

Използва само хартия OCB.

Хайде, господа, вземайте.

Трябва да открием
откъде се снабдява.

По един човек във всяка тютюнджийница?
- Ще трябва да наемаме.

Марешал, вие сте мотивиран.
Вие ще водите разследването.

Попитайте OCB дали са имали
скорошни липси от склад.

После ще разпитате съответните
тютюнджии един по един.

Ясно ли е?

Благодаря, господине.
Приятен ден.

Това са тютюнджийниците,
където неизвестен е купил

кутии със 100 хартийки
през последните шест месеца.

Навсякъде са.
Ако нашият човек се снабдява

из цялата страна,
пак не сме напреднали.

Дами и господа,
влакът в 13:27 за Марсилия

ще пристигне на перон C.

Ало?

Не мислех, че ще вдигнете.

Често ли звъните на хората...

с надеждата да не вдигнат?

Не, само когато съм
в приказливо настроение.

Държа работата ви
пред очите си.

Така ли?
- Банкнотите ви са по-истински

от истинските.
Поздравления.

Не беше лесно.

Трябваше да измисля
нови машини.

Точно така. Защо избрахте
да копирате "Земя и море"

вместо "Ришельо"?

По-изгодно е.
- Но и по-трудно.

Радвам се,
че сте го забелязали.

При тази банкнота
водните знаци са по-сложни.

Лицата отпред и отзад
трябва да съвпаднат.

А после е дълбокият печат
с този лек релеф.

И лицата на тези две жени.

Погледът им не е толкова фронтален
като при "Ришельо".

Те не се взират в никого.

Мога ли да ви задам един въпрос?
- Давайте.

За кого правите всичко това?
- За кого другиго, ако не за вас?

Не съм единствената
ви публика.

Какво мислят
съучастниците ви?

Работите сам, нали?

Сигурно е изтощително,
всичкото това пътуване.

Трябва да затварям.
- Предупреждавам ви.

Ще ви арестувам,
когато му дойде времето.

Ще спра сам.

Не.
Никога няма да спрете...

защото не го правите
заради парите, нали?

Съжалявам, господине.
Затваряме.

Да, тръгвам веднага.

Проверка на самоличността.
Извадете документите си.

Дами и господа,
извадете документите си.

Хайде, продължавайте.
- Документите, моля.

Проверка на самоличността.
- Документите.

Продължавайте.
Моля, документите.

Документите, моля.

Извадете документите си.
Отворете куфара си.

Дами и господа,
извадете документите си.

Вие.
Спрете го.

Продължавайте.

Татко.

Може ли Софи да остане
да спи в събота?

Коя Софи?
- Софи, най-добрата ми приятелка

от началното.
100 пъти съм ти говорила за нея.

Не искам да каниш хора вкъщи.
- Справям се добре в училище.

Защо ме наказваш?
- Говори по-тихо, моля те.

Никой не идва,
а и теб те няма никога.

Работя, за да имаш по-добър живот
от моя на твоята възраст.

А какъв живот си имал?
Какво са правили родителите ти?

Няма нищо за казване.

Същото е като работата ти.
- Кое е последното нещо,

което си измислил?
- Последното нещо

ми позволи
да ти купя телевизор.

Не ме интересува.
- Аз искам да виждам истински хора.

Вече изгуби приятелите си.
И децата си ли искаш да изгубиш?

Защо продължаваш?

От два месеца се снабдява
само в Южна Франция.

Започнал е от Ница,
после Кан, Тулон, Марсилия.

След това е тръгнал
нагоре към Лион.

Методичен е.
- Прекалено.

Вижте, след Лион
е завил към Гренобъл.

Благодарение на железопътната мрежа.
- По-малко предпазлив е.

Ако продължи така,
скоро ще бъде в...

Ще дойде.

Вчера се е обадил на собственика,
за да провери наличността.

А ако отиде в друга тютюнджийница?
- Невъзможно.

Методичен е.
Добре ли си, Легал?

Не. Можеш ли да ме смениш,
моля те?

Да.
- Благодаря.

Сега е до въжето,
а на последна позиция е Nimble Boy.

Добре, добър старт.

Хайде.
- Хайде.

Жерар, едни "Бастос", моля.

Едни "Бастос"...

10 франка.
- Жерар, ще ни сипеш ли още?

С удоволствие.
- Много мило, благодаря.

Добре е. Добре е.
- Да.

Хайде, бягай. Бягай.
Хайде.

Хайде, красавице.
Хайде, бягай.

Какво прави Марешал?

Не се притеснявайте.
- Извинете, болен съм.

Господине?
- Обадих се да поръчам хартия OCB.

Вие ли сте?
- Ще донеса поръчката ви.

Не, Roc Epine.

Перие, да вървим.

Полиция.
- В тоалетните.

Не може да бъде.

Снемете отпечатъци.

И извикайте човека за фотороботите.
- Няма да дойде преди утре.

И какво?
- Имате ли по-добро предложение?

Извинете, влакът в 22:12
за Париж от този перон ли е?

Не, отменен е.
- Утре в 7:15 ч.

Благодаря.

Заради изложението за Бриколаж,
обикновено сме пълни.

Благодаря, мосю.
- Мосю Матеи.

Таксито ви е резервирано за утре.
- Благодаря.

Дайте ни 10 минути.
- Ще се погрижим за багажа ви.

Може ли да ме уведомите,
когато стая 23 е готова?

Добър вечер. Водка.
- Добре, господине.

Добър вечер, господине.

Имате ли огънче?

Вие ли сте човекът,
когото дават по новините?

Комисарят по
фалшивите банкноти?

Отдавна никой
не ме беше разпознавал.

Славните ми дни
са зад гърба ми.

Тогава за славните дни.

С какво се занимавате,
господин...

Брабен.
Морис Брабен.

Търговски представител съм
на инструменти за Бриколаж.

Тук съм за утрешното изложение.
- Аз съм неспособен да забия и пирон.

Сръчен ли сте?
- Малко.

А как човек става
представител на инструменти?

Мечтата ми беше
да стана инженер.

Днес щях да бъда,
ако бях останал в Полша.

Но "Брабен"...
- Брабински.

Трябваше да офренча името си,
за да си намеря работа.

Моля.
- Да, мосю.

Във Виши сте по работа
или на лечение?

Приличам ли на човек,
който е на лечение?

Значи сте по работа.

По следите сте
на фалшификатор?

Простете.
Обожавам криминалните истории.

Абониран съм
за списание "Детектив".

На път човек трябва
да убива времето.

Имах следа, да.

И?

Бях на косъм да го арестувам.

Осем години преследвам
един и същ човек.

Осем години тъпча на място
и съсипвам кариерата си.

Дори жена ми вече не ме понася.
- Говорите с жена си за работата си?

Вие не ли?
- При мен бормашините, винтовертите...

не интересуват почти никого.
Докато при вас...

Аз не съм пример.

Два развода... три брака...

За следващия ви арест.

Не аз съм най-достоен
за съжаление.

Така ли?
- Представяте ли си?

Да създаваш шедьоври,
без да можеш да кажеш на никого.

Все едно да си писателят в сянка
на награда "Гонкур".

На негово място
това би ме разяждало отвътре.

Може би не и него.
- Напротив.

Откъде знаете?
- Започвам да разбирам човека.

Е... достатъчно ви досаждах.

Аз черпя.

Сигурен ли сте?

Неудобно ми е.
- Ще ме обидите.

Благодаря за разговора.
Тази вечер бях приказлив.

Една секунда.

Махай се.
- Престани.

Не искам повече да те виждам.
- Чуваш ли ме?

Никога повече.
- Престани.

Ето го "Дофин" -на.
Беше за шофьорската ти книжка.

Отдавна ли?

Обичаш ли го?

Отговори ми. Обичаш ли го?
- Пусни ме.

Минаха две години,
откакто ми обеща да спреш.

Двете години минаха
и нищо не се промени.

Не мога повече да се страхувам,
че полицията ще нахлуе.

Почти съм готов, Сюзан.

Дай ми още малко време.
- Престани да ме правиш на глупачка.

Ти винаги ще продължаваш,
затова ме остави на мира.

Престани. Престани.
Спри.

Спри. Спри.

Спри.

Спри.

Спри... спри.

Отпечатъците съвпадат
с намерените преди 10 години

при бандата с траксионите.

Какво правим?
Разпространяваме ли го?

За да рискуваме да изчезне?

Не, запазваме го за нас.
- След няколко месеца

ще извършим постепенен преход
към новия франк.

Нашите експерти създадоха
ново поколение банкноти,

невъзможни за фалшифициране.

Добре. Благодаря.
Жак, давам ви думата.

Благодаря, мосю директор.

Нашите инженери преосмислиха хартията,
като включиха нови растери

и невиждани водни знаци.

Тази нова банкнота, отпечатана
с дълбок печат

е по-ниска от "Ришельо".
Банка Франция...

мосю, мосю.

Моля за извинение.

Не се тревожи.
Мина.

Болката идва и си отива.
Свикнал съм.

Да.
А от колко време си е тръгнала?

Болката ми?
- Не, Сюзан.

Скоро ще стане година.
- И мислиш, че ще се върне?

Ако това те утешава,
аз изгубих всичко.

Джаки, работата, фирмата...

Дължа пари на цял Париж.

Вече не знам
към кого да се обърна.

Боярски, какво си направил?

Затова ли Сюзан си тръгна?

Сюзан не издържаше вече
този двоен живот.

А ти издържаше ли го,
този двоен живот?

Колко ти трябват,
за да изплуваш?

Около...

10 000.

Не е нужно да ми ги връщаш.
- Не мога просто така да ги взема.

Не казах "без отплата".
- Да.

Трябваш ми.
- Разбра ли какво правя тук?

Франция не ни искаше,

затова ти посегна
на парите й.

Правило №1:
Не повече от една банкнота на магазин.

Един магазин, една банкнота,
една улица.

Правило №2:
Нищо показно.

Колите и дрехите ги забравяш.

Правило №3:
Дискретност.

Не променяй навиците си.
- Чудесно, аз нямам навици.

Здравей, татко.
- Можеше да ме целунеш.

Закъснявам.

Ян.

Одрала е кожата на майка си
на нейните години.

Желая ти кураж.
- Какви ги говориш пак?

Оставям ви.

Пиер, приготвяй се, баща ти е тук.
- Добре.

Как си?

Майка ми ще ме побърка,
но утре ще гледам един апартамент.

А ти ходи ли на лекар?

Говори за стрес, преумора.

Исках да ти кажа...
Ще спра.

Трябваше да започна
от нулата с "Бонапарт",

но след година приключвам.
Обещавам.

Сънувах, че те арестуват.

Почти изпитах облекчение.

А ти зад решетките беше горд.

Никога няма да вляза в затвора.
Дори полицията да ме намери,

никой гравьор
от Банка Франция не ми е равен.

Пиер, побързай.

Какво ти се е случило?

Един голям ме нарече поляче в училище.
- Ще ми го върнеш ли тази вечер?

Да, да.
Ще ми разкажеш.

Ян.

Все още чакам да подпишеш
документите за развода.

Задачата по математика е,
не мога да я реша.

На твоите години
не бях толкова зле по математика.

Нищо не разбирам от дроби.

Да, но зависи
как ти ги обясняват.

Това е господин Зулавски.

Като говори все едно е на латински.
- Поляците...

Добре...

И така...
Можеш ли да ми прочетеш условието?

"Градинар засажда мушката

"по окръжността..."

Е, тръгваме ли?

Връщаш всичко до три дни.

Разбра ли?
- Да, добре.

Мамка му.

Какво ти се е случило?
- Това ли? Един ревнив съпруг.

Работих добре.
С един фалшив "Бонапарт"

на залаганията взех три истински.
Не е зле, нали?

Да?

Имаш пет банкноти за пласиране на ден,
печелиш по 25 франка на банкнота.

Знаеш ли много работи,
които плащат така добре?

Не ти ли стига?
- Стига. Има ли проблем?

Трябваше да ми върнеш 8000 франка.
- Има 7500 на дребни банкноти

и 300 с "Бонапарт".
Прави 8000.

Липсват 300.
Ела.

Прочети номерата на банкнотите.
- Не.

Чети.
- 39320 V60... да.

Чети номерата.
- 39320 V60... същите са.

Разбира се, нали аз съм ги направил.
- Не, тютюнджията...

Стига вече.

Престани да ме правиш
на глупак.

Мислиш, че не си познавам
фалшификатите?

Чакай, моля те.
- Издъних се, няма да се повтори.

Трябват ми тези пари.

Ще си дадем почивка.
Ще ти се обадя.

Да, ало?
Да, лично.

Очаквах обаждането ви.

Точно така.
Разбрах. Благодаря.

Следващият.

Бих искал...
Бих искал десет съкровищни бона.

Разбира се.

Добър ден, госпожице.
- Невъзпитан съм.

Има ли проблем?
- Вече нямам достатъчно.

Изчакайте минута.

Идвам.

Готово ли е?
- Готово.

Имам четири.
Директорът ми потвърди,

утре сутрин ще имам още.

Ще мина пак.

Ето, благодаря...

Чакайте, господине, парите ви.
- Мамка му...

Ето.

Благодаря.
- Довиждане, мосю.

Така ли фалшификаторът
пласира банкнотите си?

Възможно е.
- Би било хитро.

Най-вече непредпазливо.
И ново.

Ако го беше правил от самото начало,
отдавна щяхме да сме го прибрали.

Знаете ли какво значи това,
Перие?

Че вече не работи сам.
Наел е някого,

а този някой
не спазва правилата.

15 години чакаме
тази грешна стъпка.

Хайде, приятен ден.

Какво правите?
- Почти приключихме.

Да ти покажем ли?
- Да, разбира се.

Върху какво работите?

Новото изобретение на татко.
- Твое е.

Кафемашина за еднократни дози.
В една опаковка се слага

доза смляно кафе...
- Пъхаме я в машината,

водата се загрява...

Минава през опаковката,
която служи за филтър.

А после се изхвърля.
Една доза, едно кафе.

Върна ли се
към изобретенията си?

Точните сметки правят
добри приятели.

Но горе ръцете.

Ало?
- Разкриха ме. Мърдай.

Не мърдай.
С кого говориш по телефона?

Не затваряй.

Кой беше?
- Никой.

Грешка.
Да продължим ли?

Ако искаш да те заведем в болница,
кажи за кого работиш.

Аз работя сам.

Гений като теб?
Едва ли.

Не ми пука дали ми вярвате...

Той крещи.
Мамка му.

Ако говориш попадаш под
член 138 от Наказателния кодекс.

Там пише, че този,
който издаде фалшификатор,

може да получи
освобождаване от наказание.

Говори ли ти нещо?

Не.
- Казано направо, ако говориш,

избягваш каторга и затвор.

Значи... това вярно ли е?

Не нося Наказателния кодекс
със себе си.

Трябва да ми повярваш.

Тогава ме развържете
и после... ще говорим.

Добре, Пиер.
Тръгваме ли?

Не, мамо.
Още пет минути.

Работи, успяхме.

Успяхме.

Ян Чеслав Боярски?

Да.
- Арестуван сте.

Откъде да знам,
че е истинска?

Къде отивате?
- У дома.

От колко време сте женени?
- От 20 години,

но не живеем заедно
от една година.

Твърдите, че за 20 години минус една
не сте видели нищо?

Кой сте вие, че да знаете
какво е трябвало да видя?

Засега нищо.
- Върнете се, претърсете навсякъде.

Разглобете къщата, ако трябва.
- Да, шефе.

Развържете го.

Ще я намеря.
Знаете, че ще намеря.

Не, аз нищо не знам.

Сигурно е поредната
ви фалшива следа.

Какво е това?
- Кафемашина от последно поколение.

Искате ли да опитате?

Не смеех да ви попитам.

Една доза, едно кафе.
Перфектната доза.

Вече имате рекламен слоган.

Аз съм изобретател.

Не ми изглежда
много икономично.

Може би,
но е практично и много хубаво.

Заповядайте.

Да докарам ли къртач

или ще го уредим
като цивилизовани хора?

Кой ви помогна
да сглобите всичко това?

Никой.

Жена ми няма нищо общо.

Закълнете се, че няма да пострада,
и ще ви кажа всичко.

Комисарю, моля ви.
- Моля, за "Пари Мач".

Комисарю.

Мадам, моля.
Назад, моля.

Назад, назад.
- Още една.

Не снимайте семейството.

Тук е.

Хайде.

Имам лоша новина.

Банка Франция
е отказала да ме наеме?

САЩ и СССР искаха
услугите ви,

но генералът наложи вето.

Не му е харесало, че поляк се е
справил по-добре от французите му.

Ако някой ми беше казал,
че един ден дьо Гол ще знае кой съм...

С този много се мъчих.

Погледът ми се струваше безжизнен.
- На вашия има повече блясък, вярно е.

Опитах се малко
да подобря оригинала.

На страница 10 пише за теб.

Съдът и съдебните заседатели
решават с абсолютно мнозинство

да осъдят Ян Чеслав Боярски
на 20 години лишаване от свобода

и разпореждат конфискация
и унищожаване

на всички банкноти,
които е фалшифицирал.

Как се чувстваш?

Ами...

Тук съм почти знаменитост.

И навън също, знаеш ли?

Съседите още не могат
да го преживеят.

Майка ти също, предполагам.

Ти беше права.

Трябваше да спра по-рано.

Ето.

Подписах ги.

Моля те за прошка,
че ми отне толкова време.

Знаеш ли, Боярски...

Точно тези бих предпочела
да са фалшиви.

Ще остана тук много дълго.

Слушай.

Отиди на терасата...

А сега
гвоздеят на търга...

истинска фалшива банкнота,
един Боярски,

наричан "Сезан на фалшивите пари".
За този Боярски от периода "Бонапарт",

смятан за негов шедьовър,
1000 евро.

Имам купувач за 1 000 евро. 1100...
1200, 1300, 1400, 1500...

2 000, 2100, 2200, 2300...

2400, 2500...
3 000...

3500... 4 000...
4500...

Субтитри Ivon