Original subtitles

Познавам греховете на всички в града.

Кажи ми името си. - Името ми е Абдел Рашид!

Тази врата, за която говориш, е богохулство.

Опасявам се, че не мога да позволя да влезете в града ми.

Да пристигне в Толедо.

Ако разбере, че това е лъжа, ще те убие.

Детето, което нося, ще има нужда от баща си.

Днешният ден няма да забравим никога. Загубихме велика кралица.

Ще виждаш само вратата на килията си.

В този град амбицията може да е много полезна,

но трябва да се контролира благоразумно.

В корема на тази жена расте бъдещият ми син.

Направи син на Урака. Дай ми наследник.

Ще се казва Гонзало.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Горе!

Сам.

Така са ме учили мен.

Забрави за меча... гледай в очите на врага.

Хайде. - Разбрано.

Браво.

Остави ме да спечеля.

Здравей, тате.

Как мина урока с меча? - Добре.

Бързо схваща, ваше величество. Днес ме победи.

Носи го в кръвта си.

Татко, добре ли си?

Това е само умора, сине. Само умора.

Ела с мен.

Прекалено го глезиш. - Само го уча.

Учи повече от теб, отколкото от краля. И ще е добре да продължава така.

Идва денят, в който синът ти ще седне на трона.

Какво ще правиш тогава?

Ще продължа да го глезя, както всичките тези години.

Гонзало, внимавай с начина, по който се отнасяш с детето.

Хората говорят.

КРАЯТ НА ПЪТЯ Епизод 7 - Краят на един бъдещ крал

Заминаваме.

На къде? - Брага.

Имаме конфликт с техния епископ.

Отказва да признае нашата власт.

Събери група войници на които имаш пълно доверие.

Тръгваме утре. - Какво точно ще правим?

Не искам да ти развалям изненадата.

Вземи и група каменоделци с теб. Ще ни трябват.

БРАГА, ГРАФСТВО НА ПОРТУГАЛИЯ

Чух, че сте ми ядосан, архиепископе. - Дадохте ми причини.

Да говорим открито.

Направили сте заговор да изпъкне Компостела пред Брага.

Няма да позволя това.

Има един апостол, погребан в Компостела.

В Брага имаме главите на Сан Фруктуосо и Сан Викторио.

И останките на още трима светци.

Ако искате да превърнете това в религиозно състезание, ще изгубите.

Искам на Компостела да се отдаде заслуженото внимание.

Но не за сметка на моята църква.

Казаха ми, че си млад и завладяващ и с големи амбиции.

Виждам, че са били прави.

За вас ми казаха, че сте мъдър и рационален.

Зле ли са ме информирали?

Имаме повече поданици, по-богати сме,

и имаме по-голяма власт от Компостела.

Стана ли ясно?

Много ясно.

Мога ли да направя една последна молба?

Свитата ми иска да отдаде почит на светците на Брага в храма ви.

Заповядайте, направете церемонията...

след което ви искам вън от града ми.

Под тези камъни са главите на Сан Фруктуосо и Сан Викторио.

Имате една церемония време, за да ги извадите и да ми ги донесете.

Хората ти да пазят на портата. Никой да не влиза.

Какъв е планът ви? Да откраднете реликвите?

Да, с помощта на Господ.

Ще ви отлъчат и ще ни убият.

Имай вяра, Педро. Имай вяра.

Първите, които дойдат в Компостела с мощите ще получат двадесет монети.

ТОЛЕДО

Алморавидите се концентрираха в Уклес.

Да ги атакуваме, преди да са ни изпреварили.

Целта им е да си върнат Толедо.

Винаги е била такава.

Какво мислиш?

С Реймундо съм, ако не ги спрем сега ще е прекалено късно.

Казват, че Юсуф от Тасуфин е в Уклес.

Невъзможно, обявиха го за мъртъв преди две години.

И ни вярваш какво казват тези неверници? - Синът му контролира войските,

нашите шпиони ни уверяват, че за всичко се консултира с баща си.

Познаваш ли го?

Беше преди много време.

Ако успеем да го разгромим Алморавидите ще избягат в Африка.

Ваше величество, бих искал да съм на първа линия.

Ти ще си един от капитаните ми, Гонзало. Тази битка ще реши всичко.

И аз не мога да участвам.

Не ми останаха сили. - Минаха доста битки, господарю.

Да, но би ми се искало да спечеля още една.

И тази с Уклес...

ще е от тези, които не си забравят.

Но ще се помнят много от победите ти, тате.

Дано да ме запомнят с това, Санчо.

Дано!

ГОРИТЕ НА ЛЕОН, 1065

Алфонсо!

Алфонсо!

Остави го. - Алфонсо!

Баща ни е!

Върнал се е!

Трябва да вървите.

Иска да види и трима ни.

Защо? Има нужда от помощта ни ли?

Дошъл е, за да погребе Сан Исидоро. Едва ли му трябва помощта ни за това.

Решил е за наследството.

Санчо е първородният. Той ще вземе всичко.

Не така чух.

А Санчо?

Никога не се променяш, нали?

Знаеш ли колко пари получавам?

Николко.

Ръката ми вече не е толкова бърза, нито така ловка.

Остарявам.

И преди да умра, искам да чуете волята ми.

На сестрите ви оставям Замора и Торо.

Това ще им позволи да живеят от ренти до края на живота си.

Гарсия, ще бъдеш Крал на Галисия,

и господар на народите на Андалусия, Севиля и Бадахос.

Благодаря.

Алфонсо,

крал на Леон и господар на Толедо.

Ще се гордееш с мен, тате.

За теб, Санчо, е Кастилия.

И народът на Сарагоса.

Аз съм най-големият.

И? - Трите кралства трябва да са за мен.

Не съм изградил империя, за да я направиш на парчета.

Бъдете благодарни.

Благодаря...

тате.

Леон?

Какво ще го правя Леон?

Ако не го искаш ми го дай.

Санчо, имаш Кастилия.

Какво още ти трябва? - Каквото ми се полага.

Всичко.

Има по-важни неща от земята и титлите.

Принадлежи на Алфонсо.

Приготви всичко.

Ще изпратя войската ми в Уклес. Ще обявим война.

Оставете ме насаме със сина ми.

Искам да обсъдим нещо, Ваше величество.

Желая да замина за Компостела.

Бих искал лично да видя как върви строежът на храма.

Ще те придружи ли съпругата ти? - Не.

Бих искал да ме придружи синът ми, Ваше величество.

Ако майка му се съгласи. - Реймундо...

Разбира се.

Да върви.

Оставете ме със Санчо, моля ви.

Ела.

Ела, седни.

Седни!

Скоро ще станеш крал на Галисия, Кастилия и Леон.

Готов ли си? - Готов съм, тате.

Гонзало ме учи как да си служа с меча...

За да станеш крал, трябва да се справяш повече с хората,

отколкото с меча.

Ще съм като теб.

Трябва да си по-добър от мен, сине.

Трябва да си.

Направи така, че това момче да седне на трона.

Той е наследникът.

Половината дворец знае, че е син на Гонзало, а останалите го подозират.

Влез.

Каквото и да искаш, сега не е моментът.

Тръгваме за Компостела.

Толкова скоро? - Пътят ще е дълъг, а зимата тежка.

Добре. Разбрано.

Прегърни майка си.

Лек път!

Почакай ме навън, сине.

Урака...

ако някой път...

не съм бил на висота...

искам да знаеш, че не съм знаел как да го направя по-добре.

Съжалявам.

Откъде идва това?

Това пътуване ще струва скъпо на съпруга ви.

Това е негов проблем.

Моят е Санчо.

Кралят го смята за негов приемник. Няма да го приема.

Този трон ми принадлежи.

Искам момчето мъртво.

Внимавайте, сеньора.

Ако убиете момчето ще трябва да се изправите пред двама бащи.

И двамата са опасни, ако се ядосат.

Затова няма да го убия аз.

Полудяхте ли? - Колоните ти нямат място тук!

Това са Крал Алфонсо и епископ Пелаез! - Мъже в свещено заграждение!

Гробницата на апостола!

Ще ме нападнеш ли? - Достатъчно.

Какво става тук?

Тези скулптури са жертвоприношение. - Те са тези, които искаха този храм.

Значи сте знаели. - Разбира се. Аз разреших.

Естебан, оттегли се.

А мощите? - На сигурно място са, Домине.

Преди да го разберете от друг, донесъл съм мощите от Брага.

Отсега нататък те ще почиват в Компостела.

Мощите на Брага?

Как се сдобихте с тях?

Да кажем, че Господ ни ги довери.

Всичко, което докоснеш, става гнило и неморално, Домине.

Ще информирам Рим за вас.

Предай поздрави на негово светейшество.

Вземи щита и ела с мен. Ще те уча да се защитаваш.

Зает съм. - Ще продължиш по-късно, хайде.

Казах ти, че съм зает.

Майко, ще отида за друга кокошка.

Така е от завръщането ми от Брага.

Какво се случва? - Не знам.

Ти ли го убеди да не тренира повече? - Не.

Не искам да става войник, но няма да го обърна срещу теб.

Твой син е. Не знам какво му става, но ще се оправи.

Не се притеснявайте, уверявам ви, няма да съжалявате ако дойдете с мен.

Познаваш ли го?

Благородник от трета класа.

Събира хора, за да се бори срещу сарацините.

Томас.

Вземете ме с вас.

Майка ти няма да е доволна.

На коя майка й харесва синът й да е войник?

Този следобед тръгваме за Толедо. Приготви си багажа.

Ето меча ми.

Не ми трябва друго. - Това момче не отива никъде.

Баща ли сте му? - Не.

Томас, това е моя работа.

Ще се бия срещу неверниците. - Защо? Направили са ти нещо?

Защото момчето е смело и има чувство за чест!

Разбира се. И какво е днес честта?

Какво правиш?

Може да го задържите, ако си тръгнете от града ми още сега.

Имаме ли сделка?

Да.

Предполагам, че не е толкова евтино, колкото си мислех.

Имаме сделка.

Но, сеньор... - Не.

Томас, казах ти, че...

Заеми се с бара, Ремо.

Благодаря, Томас.

Не го правя за теб, Педро.

Не забравям какъв си.

Продаде брат си, за да му отнемеш жената.

Разбирам, че момчето мрази сарацините.

Не разбирам точно. Искате ли да обясниш защо?

Все едно. - Не, не...

Отиват в Уклес и ще умрат! - Мога да се боря.

Познавам ги, отраснал съм с тях. Не си готов да се биеш с тях.

Стига с лъжите ти, мюсюлманин. - Гонзало! Гонзало!

Няма да говориш така на баща ти никога повече. Чу ли ме?

Чуй ме.

Вярно е, че е живял с неверниците, защото е бил отвлечен...

Един от тях е.

Видях го да се моли като тях.

Погледни ме.

Не ме лъжи.

Питай него.

Педро?

Излез оттук.

Направи го.

Няма да е за първи път да използвате съдбата във ваша полза.

Превърнахте се в страшен войн.

Не ви ли научиха да почукате? - Извинете ме, господарю.

Какво искаш?

Не съм тук по мое желание, а заради теб.

Искате да сте крал, нали?

Ще кралствам.

Аз съм единственият син на баща си.

Може да не е достатъчно.

Също и момчето на Урака и Реймундо.

Той също може да седне на трона.

Но първородният на краля съм аз. Съдбата ми е да наследя...

Видях всяка ваша възможна съдба, и в една от тях си най-големия крал.

Най-големият ли?

Съдба на слава, която ще започне, когато се биеш в Уклес.

Баща ми казва, че съм твърде млад, за битка.

Ще сте от най-младите войни.

И когато се върнете победител, дворът ще ви признае.

Уклес ще реши бъдещето на християнството.

И вашето.

Уклес...

Видях го.

Искам да съм от капитаните на християнското кралство,

и да поразя Юсуф от твое име.

Мислиш ли, че си готов?

Тате, каза ми, че трябва да се науча да ръководя хората по-добре от меча.

Ако войниците ни ме видят как се бия с тях,

ще започнат да ме уважават.

Добре.

Отивай, ако това е, което искаш.

Ще станеш голям крал, Санчо.

Велик крал.

УКЛЕС

Армията лагерува както заповяда вашият син.

Тук всичко ще свърши.

Мога ли да знам какво направи? Не си готов за война!

Знам да се бия, ти ми показа как.

Брани се.

Маврите не използват дървени мечове.

Ще си мъртъв с две движения.

Ти си един учител, нищо повече.

Аз съм синът на краля. Аз решавам дали съм готов или не.

Ясно ли е?

Ясно ли е?!

Ясно е...

сеньор.

А сега ми покажи.

Искам да ме научиш на тази атака, която току-що ми показа.

Дръжте меча здраво и атакувайте.

Отворете защитата си и използвайте цялото тяло.

Още веднъж.

Оставете ни сами.

Май затворът те е накарал да забравиш как се поздравява дъщерята на краля.

Господарке.

Можеше да избегнеш присъдата.

Можеше да се скриеш или да избягаш.

Дъщерята на краля в ръцете на французите?

Никога!

Ти си мъж на принципите. И точно това ми трябва сега.

Мога да те изкарам оттук, ако приемеш още една служба за кралството.

Каква служба?

Да избегнеш едно копеле да седне на трона.

Сине...

Тате, хапни нещо...

Хапни ти, сине, стомахът ми не приема храна.

Моля те.

Алфонсо, умирам.

Приех го, и ти трябва да го направиш.

Радвам се, че си с мен в това пътуване.

Да се насладим на времето, което ни остава,

и да благодарим на Господ. - Здравейте.

Скитници ли сте? - Да.

И откъде идвате, ако не е тайна? - От Толедо.

Трябва да сте големи грешници...

ако само апостолът е единственият, който може да ви опрости.

Апостол Сантяго веднъж вече ми спаси живота, на моя земя,

сред франките, по време на битка срещу Севера.

Маврите са по-лоши. - Тихо, остави го да говори.

Бях малко по-голям от сина ми,

и баща ми ме изпрати да се бия с кралската армия.

Изправихме се пред тях на северния плаж, но...

те бяха по-многобройни от нас. Беше...

беше клане.

Когато си помислихме, че ще умрем...

се помолих на най-големия Сантяго.

Затворих очи и се молех с всички сили, да ме остави да живея още малко,

за да служа на Господ.

И ви спаси.

Хората на местен благородник ни спасиха. Пристигнаха в точното време.

Но аз искам да мисля, че е Апостола, че ги изпрати, когато се молех.

Домине, пристигна кардинал Матео де Ледесма,

изпратен от Рим от негово светейшество.

Дон Диего Хелмирез. - Ваше превъзходителство.

Чест за нас е вашето присъствие.

Позволете ми да ви представя Естебан де Катойра,

строител на храма на Сантяго,

и брат му Педро, началник на гвардията и мой доверен човек.

И разбира се, Одамиро, абат на Алтеранталес.

Одамиро...

колко време мина!

Прекалено, Ваше превъзходителство.

Хайде, хайде,

между приятели няма нужда от церемонии.

В Рим пристигна сериозно обвинение.

Че храмът на Апостол Сантяго не се строи съгласно духа на пресветата църква.

Ваше превъзходителство, храмът се строи...

Запазете думите си за следващите дни.

Дойдох тук, за да ръководя дебат между обвинители и обвинени,

за да могат да изложат аргументите си.

Храмът...

Трябва ми лекар! Татко...

Майка ми може да му помогне. - Не.

Заведете ме в храма.

Трябва да го видя. Сине...

Помогни ми.

Естебан. - Гонзало.

Заведете ме в гробницата. - Майка ти трябва да види този мъж.

Не! Заведете ме в гробницата.

Да, оттук.

Това е графът на Галисия Реймундо де Боргония,

и синът му Алфонсо Реймундез.

Аз съм Естебан.

Майсторът строител на храма.

На вашите услуги, сеньор.

Построил си нещо наистина красиво.

Все още остава много за вършене.

Преди всичко портата за поклонниците.

Ако желаете...

мога да ви покажа скици. - Не, оставете ме сам.

Сам.

Пияници!

Елвира, това не е място за хора като теб.

Има само вино и проститутки.

Нищо, което да те интересува.

Какво носиш там? - Сложи млякото да заври.

Взимай го всеки ден, ще облекчи болката. - Нищо не ме боли, Елвира.

Накрая виното ще те убие, Томас.

Няма да е лоша смърт. Защо си тук?

Исках да ти благодаря.

Че спаси живота на сина ми.

Губиш си времето.

Рано или късно ще се озове в лагер на битка.

За да защити някой крал, който го интересува само себе си.

Войната е в кръвта му, Елвира, като на баща му. И като на чичо му.

Има злини, за които няма лечение.

Какво се е случило?

Елвира знае. - Знае какво?

Че съм мюсюлманин.

Не е важно, че знае. Ще го каже ли?

Не. Никога няма да направи такова нещо.

Тогава няма от какво да се притесняваш.

Домине. Реймундо де Боргония е в Компостела.

Добре дошъл, сеньор.

Без любезности.

Вярно ли е, че си ограбил мощите от Брага?

Ако беше Сан Фруктуосо,

щеше да предпочете главата му да лежи до апостола.

Сеньор...

Трябваше да ме предупредите, че идвате.

Умирам, Диего, но преди това исках да видя храма.

Помогни ми.

Когато вече не съм тук...

искам да служиш на сина ми със същата вярност като на мен.

Учете го, и го дръжте далеч от майка му.

Доня Урака никога няма да позволи... - Вярвай ми.

Както когато аз повярвах в теб, когато всички мислеха, че си змия.

Сеньор.

Ще направиш ли това, което те помолих? - Да, сеньор.

Ще се погрижа за детето ви и ще го държа далеч от майка му.

Трябва да те помоля още нещо. - Каквото и да е.

Когато умра искам останките ми да лежат между тези стени.

Но далеч от главата на Сан Фруктуосо, моля те.

Пристигнал ли е в Компостела?

Да, татко.

Видял е храма.

Реймундо.

Беше верен човек.

Не много срещано в този двор.

И добър съпруг за теб.

Смъртта на съпруга ти не те трогва?

Добре е да го знам.

Да не чакам сълзи от теб, когато го последвам.

Знаете ли какво става сега?

Санчо ще ни атакува. - Не. Няма да има кураж.

Ще го направи, Алфонсо!

Приготви се за битка.

Алфонсо!

Да вървим! - Не.

Хайде, облечи дрехите ми!

Отидете в Толедо, ще ви посрещнат. - Ние сме загубени.

Хайде!

Трябва ми място да възстановя силите си.

И да унищожа враговете си.

Трябва да се върна в лагера.

Заклех се в лоялност към баща ти, и ще си удържа на думата.

Толедо ще ви посрещне.

Трябва да си починеш и да си върнеш силите.

Съпругата ми ще ти покаже стаята ти.

Сеньор.

Виждам, че вече се познавате.

Санчо е чудесен войник...

но посредствен владетел.

Победата му не е удобна за никого.

Все още имам съюзници.

Ще продължа да се сражавам.

Ще те победи. Има по трима мъже за всеки твой.

Но има други начини да победиш.

Има един наемник, Белито Долфос.

Добър приятел на Толедо, дори и Санчо да се опита да изкара каузата му.

Ако разрешиш, ще се споразумея с него. Ще проникне в армията му.

Шпионин няма да промени развоя на войната.

Нямаме нужда да шпионира Санчо, а да го убие.

Никога повече не ми предлагай нещо такова.

Какво искаш?

Да ви убедя, че Санчо ви е враг.

Не мога да убия брат си.

Що за човек бих бил? - Но той опита.

В битка за чест. - Чест ли?

Атакува кралството, което баща ви ви повери!

Ще го победя честно, на бойното поле.

Ще възстановя Леон и ще завладея Кастилия.

Ако направя каквото желаете, ще съм човекът, който уби брат си.

Ако го победим, ще бъда запомнен като краля,

обединил трите кралства на баща си.

Кой го интересува какво казва историята? - Мен!

Сеньор, вече не остана злато. Нито благородници, които ни подкрепят.

Колко поражения ти трябват още, за да вземеш решение, Алфонсо?

Оставете ни сами.

Направи каквото трябва.

Приятелю.

Късмет, братко.

Татко.

Тръгваме за Уклес.

Санчо.

Накарай ме да се гордея с теб.

Обещавам ти.

Гонзало.

Пази го.

Ще те чакам навън.

Занеси го в лагера на Алморавидите. Да го дадат на Педро де Катойра.

Да, капитане.

Много е зелен.

Проблемът е, че не го знае.

В случай, че Хелмирез и Естебан не бяха омърсили достатъчно гроба на Апостола!

Днес са погребали и Реймундо де Боргония в храма.

Мъж погребан до Сантяго.

Без този човек гробът на апостола щеше да е все още пусти стени.

Суета!

Още повече искат да сложат в храма лика на Диего Пелаез и на Алфонсо.

Все едно са светци.

Те са заповядали построяването. Не е ли честно да се признае трудът им?

Храмът не трябва да признава нищо, освен светостта на Апостола и славата на Бога!

Но ти и майсторът, с когото работите го превръщате в акт на корупция.

Изваждат фигури на демони, животни, които се поглъщат, езически зверове!

Всички идват от болното съзнание на тези, които живеят в грях.

За какъв грях говорите, абате?

Това е известно на тях и на Бога.

Престъпленията на вярата не свършват с тези, които виждате в града.

Хелмирез е откраднал също и мощите на Брага,

за да ги донесе в Компостела.

Вярно ли е това, Хелмирез? - Така е, ваше преосвещенство.

Компостела е свещен град и в него трябва да почиват светците.

Вие какво мислите, Симон?

Служили сте на Пелаез, сега и на Хелмирез.

Бих искал да чуя мнението ви.

Мнението ми не е важно.

За мен е.

Говорете!

Вярно е, че слуховете са срещу Хелмирез.

Някой смятат, че е погрешно да се доверите на Естебан,

други са скандализирани от кражбата на мощите.

Но...

но никога няма да се усъмня във вярата на епископа.

Обяснете защо... - Престанете!

Никой не трябва да противоречи на действията ми.

Аз съм господар и епископ на Компостела, мен ме съди само Господ!

Чух всичко, което имах нужда да чуя.

Сега ми трябва време, за да оценя показанията,

и да взема решение.

Загубихме.

Загубихме, и то по моя вина!

Ще спрат строежа.

Ще търсят друг учител и ще ме отпратят от Компостела.

Съжалявам, Естебан.

Трябва да изляза оттук.

И ти, не можеш да живееш тук постоянно.

Искай извинение на жена ти и оправи нещата.

Знаете тайната ми.

Изглежда, че не ти пука.

Мюсюлманин да пази гроба на Апостола не е най-добрата идея.

Но в крайна сметка си просто грешник. Като мен.

Като всички.

В този град си единственият, на когото вярвам.

Отивай вкъщи и оправи нещата със семейството си.

Елвира?

А майка ти? - Върви си.

Това е домът ми. - Не, тук живеят само християни.

Така че върви си, или ще те изгоня аз.

Знаеш ли какво правиш? - Вън!

Добре.

Ако религията ми има по-голямо значение от връзката ни

как си могъл да станеш един от тях?!

Успокой се и ме чуй. Чуй ме, моля те! Моля те!

Отвлякоха ме и ме заведоха в Африка, измъчваха ме. Бях сам.

Не мислех, че ще видя нашите, никога...

Педро! Педро!

Разбираш ли?

Гонзало, синко, добре ли си?

Аллах ми даде сили да продължа.

Без вярата ми нямаше да успея.

Съжалявам, че не ви го казах. Съжалявам.

Елвира.

Добре.

Но не очаквай да го одобря.

Само това ли? Той е неверник, трябва да го издадем!

Гонзало, погледни ме.

Продължава да ти е баща.

Гонзало.

Знаеш ли какво е това?

Единственият спомен от първия ми съпруг...

и брат на баща ти.

Затова носиш името му.

Помниш ли как умря?

Умрял е като добър войник. Защитавал е Компостела.

С баща ти до него.

Рискувайки живота си за всички нас.

Скъпи, не знам дали баща ти е неверник или християнин,

но знам, че е добър човек

и те обича.

Какъв беше той? - Кой?

Гонзало.

Беше като теб.

Би му харесало да го имаш.

Не всичко е загубено.

Загубено е.

Домине изпусна нервите си в лош момент.

Рим ще изхвърли и двамата.

Влезте!

Кардинале.

Маестро Естебан, бих искал да говоря с вас.

С какво мога да ви помогна?

Бях изненадан, че останахте извън разискването.

Бих искал да разбера мнението ви.

В края на краищата обсъждахме нещо, което сте създал.

Не, не съм го създал аз.

Тези скулптури идват от Светите писания.

Преди бяха само думи...

сега могат да се видят на камъка.

А демоните?

Всички имаме демони.

Христос се е борил срещу своите.

Но един храм не е най-подходящото място за тях.

Може би имате право, сеньор.

Аз съм само един каменоделец.

Тези скици са начинът, по който чувствам вярата си,

начинът ми да служа на Господ.

Има елементи от този храм, които ме притесняват.

Първо... отношението на вашия епископ.

Твърде много суета, прекалено много гордост.

Обаче епископите се сменят

а храмът остава.

Дърводелците пишат на камък думата на Господ...

също както монасите ви, Одамиро, копират евангелията на свитъците си.

Според Рим, храмът се строи както е предвидено.

Не виждам никаква не святост в него.

Ваше високопреосвещенство... - Решението ми е взето.

Поздравления, Домине.

Много умна реч от твоя страна.

Служи колкото за моята победа, толкова и за поражението ми.

Винаги съм бил на вашата страна, сеньор.

Сигурен съм, че е така.

Не можах да спя.

Не познавам никой, който може да спи преди първата си битка.

Как е? - Кое?

Битката.

Викове от болка...

на гняв...

навсякъде кръв.

Мечове, които летят към мъже, които се чудят защо са там.

Там са за краля си. - Не.

Заради къщата и земята си...

за децата си.

Защото се надяват тази битка да е последната, която ще ги освободи.

И за много от тях е.

Ще бъде.

Санчо,

ще се справиш добре.

Искам само баща ми да се гордее с мен.

Всеки баща би се гордял.

Да вървим!

Лекар!

Битката ще започне.

Ще бъде жестока битка.

Нито една от страните няма да има милост.

Гонзало!

А Санчо?

Стани!

Гонзало!

Махни го оттук.

Ти трябва да си Гонзало.

Абдел Рашид не е с мен.

Името му е Педро. - Името му е Абдел Рашид.

И където и да е, винаги ще се нарича така!

Името му...

е...

Педро!

И ще продължи да се казва така, докато не го намушкам с меча си.

Помощ!

Помощ!

Сложете го на земята.

Спокойно, Санчо. Ще се оправиш, нали?

Знаеш кой е. По-добре е за теб да го поддържаш жив.

Не!

Той е копеле! Той не може да царува!

Не. Не.

Санчо!

Съдбата на Санчо винаги е била маркирана.

Не, не, Санчо! Санчо!

Санчо...

Съжалявам, Гонзало.

Ще станете кралица, господарке.

Знам,

че сте загубили битката.

Има нещо, което не ми казвате.

Санчо е мъртъв.

Някой е пуснал капитана ви, за да го убие.

Повярвайте ми,

когато разбера кой е бил,

ще му откъсна главата със собствените си ръце.

Аз имам силата на справедливостта.

Ще отмъстя за сина ми.

Не беше ваш син.

Беше мой.

Мой син.

Всички в двора знаехме, че е копеле.

И аз, татко...

аз го убих.

Урака.

Урака.

Урака.

Ела тук.

Сега сте крал на Кастилия и Леон.

А скоро и на Галисия.

Гарсия не е съперник за теб.

Изпратете пратеници.

Декларирам, че трите християнски кралства са за мен.

Дълъг живот на краля.

Напускам Толедо.

Вече нищо не ме задържа тук.

Нито пък теб.

Също трябва да си вървиш.

Ще го направя.

Гонзало.

Педро не е в Компостела.

Нито пък Естебан.

И Елвира е мъртва.

Дори при това положение искаш ли да се върнеш?

Да.

Този човек, той ми каза и Естер,

че същия Апостол Сантяго се е появил в битка срещу мюсюлманите.

Били са северняците. - Не, били са мюсюлманите.

Маврите са били. Пристигнали са хиляди.

Тогава този човек, благочестив благородник...

поискал помощ от Великия Сантяго,

който се появил в битката с такъв голям меч,

яздейки бял кон... - Какви глупости.

Домине. - Сигурна ли си, че конят е бил бял?

Човекът, който го е видял ни го каза.

Нали? - Да, да.

И кой е този човек?

Дон Реймундо де Боргония.

Сигурно. И на мен ми го е казвал.

Наистина ли Реймундо ти е казал тази лъжа?

Сантяго на гърба на бял кон, биейки се срещу маврите?

Няма други мъже в семейството ви.

Ти си наследникът.

Не, майка ми иска трона за себе си.

Ще прекосим този мост.

Ще се заема с обучението ви. Ще бъдете под моя защита.

Починете си, Ваше височество. Утре започваме работа.

Детето остава ли?

Пелаез опита да се чувства крал в Компостела и се провали.

Ще създам такъв за нас.

Имам две задачи за теб. - Каквото заповядате, Домине.

Мощите, които донесох от Брага, се нуждаят от място в църквата.

Малки църкви. Нищо, което да закрива храма.

Потърси къде да ги построиш. - А втората задача?

Съберете група духовници.

Да напишат книга за храма на Апостола,

да говорят за поклонниците, песните, легендите...

За всичко.

Включително и кражбата на мощите.

Ще останат с един крадец.

Такъв съм.

Трябва ли да вярвам в същото като теб? Че Богът е този на марвите?

Не, разбира се, че не.

Можеш да си какъвто искаш да бъдеш.

А ако искам да съм войник?

Това е трудно. Трябва да убедиш майка си.

Знаеш каква е.

Още не си поръчал дърва за огрев.

Обожава те.

Наистина ли го прие?

Опитвам се.

Опитваме се.

Обещай, че няма да има повече лъжи.

Закълни се, че няма друго, което не си ни казал.

Заклевам се.

Заклевам се.

Градът е пораснал.

Дори и да продължава да мирише както винаги.

Искам да видя къщата ми. - За какво?

Сигурно я е купил някой търговец. - Дори и така да е, искам да я видя.

В следващия епизод...