Original subtitles

Царят времена на хаос и беззакония.

Престъпни синдикати се съревновават за надмощие в ресурсите и горивото.

На корабостроителницата Корелия лейди Проксима

принуждава бегълците да плячкосват в замяна на подслон и протекция.

По тези улици млад мъж се бори за оцеляването си

и копнее да лети сред звездите...

Хайде! Давай!

Спри незабавно! Стой!

СОЛО: ИСТОРИЯ ОТ МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

>>

Превод и субтитри: Владислав Владев а.к.а. E-Tle(Trademark)

Влизай вътре! Побързай!

Проксима ще ти одере кожата!

Връщай се тук!

Погледни какво откраднах. Проксима ще ми даде повече порцион.

Тоест на мен ще го даде. - Върни ми го!

Който го държи, негово си е! А това не си ти.

Фул Сабат. - Идиотска терца.

Дай да видя! Мамиш! - Картите са си мои!

Хан?

Адски много се забави. Сигурна бях, че се е объркало нещо.

Нищо ми няма. Да беше видяла само тях.

Слушай внимателно. При размяната тъкмо щях да предам коаксия,

когато ми се нахвърлиха, но аз успях да избягам и да им свия спидера.

Отиваме ли някъде? - Където си пожелаем.

Задържал си един флакон? - Хан се върна!

Това тук струва... - 500-600 кредита.

Повече отколкото са ни нужни. - Да напуснем контролираната зона.

Да напуснем Корелия. Хан, това е...

Може и да се получи. - Да.

Кийра, казваше, че един ден ще напуснем това място и той дойде.

Какво тогава чакаме?

Ето го! Вие двамата!

Я виж кой се е появил. - Молох, как я караш?

Тъкмо отивах да се видя с Лейди Проксима.

Носиш ли парите?

Само каква нощ преживях! Няма да повярваш. Не, ще повярваш.

Претърсете го. - Не мърдай, отрепко.

По-кротко!

Добре. Достатъчно вече. Да отидем при Лейди Проксима.

Приближи се.

Какво точно се случи? - Ще ти обясня.

Прецакаха те. Искаха да ме убият. - Какво стана с парите?

Задържаха ги. - А коаксия ми?

Също остана у тях, но научихме ценен урок. Не може да им вярваме.

Очакваш да повярвам, че си тръгнал с празни ръце?

Избягах и спасих живота си. Все нещо е.

Поне за мен е доста. - Поверих ти проста задача.

А чувам единствено извинения.

Ще има последствия за неподчинението ти.

В противен случай никога няма да се научиш.

Знаеш ли какво?

Надали някога ще си взема поука. - Какво каза?

Казах, че следващия път, когато някой ме удари,

ще му отвърна здраво. - Не и ако те застрелям.

Молох, почакай! Недей!

Кийра, спомни си Силоза.

Спасихме те от онова ужасно място и ти дадохме дом.

Не захвърляй живота си заради Хан. Не си заслужава.

Каквото и да е изгубил, ще го върнем двойно.

Ще ти се реваншираме. - Коаксият е скъп.

Отрепките като вас са заменими.

Всички да се отдръпнат! - Какво означава това?

Термален детонатор е, който задействах.

Просто камък е. - Не, не е.

Точно такова е, а ти издаде звук с устата си.

Моля те, нали това не е планът? - Не, това е.

Модел М-68? Харесва ми! - Як е, нали? Скачай!

От док Коронет излита кораб, на който ще се качим.

Преминем ли контролния пункт и сме свободни.

Ще стана пилот.

Ще си вземем собствен кораб. - Ще прекосим галактиката.

Няма да получаваме заповеди и да ни се разпорежда никой.

Никой повече... Смятах, че ще имаме повече преднина.

Незабавно спри, Хан!

Внимавай! - Дръж се!

Навлизате в територия с ограничен достъп.

Спрете незабавно! Трябва да следвате протокола...

Стингърът е бърз. - Да, но ние сме по-бързи. Нали?

Надявам се.

Отбий!

Спри! Няма да успеем! - Така ли?

Прекалено тясно е, Хан! - Само наблюдавай.

Пуснете хрътките! След тях!

Да вървим.

Нямате ли бордова карта, не се редете на опашка.

Не се допускат пътници без персонален чип.

Дроидите трябва да бъдат регистрирани.

Движи се! Хайде! - Пътниците от висок клас...

Не се съпротивлявай! - Пуснете ме!

Дръж го! - Водете го в килия 3В.

Хайде, мърдай! - Движи се.

Задръж.

Следващият.

Тук са, Хан.

Какво правите тук? - Само още малко остана.

Дръж се за мен. Не поглеждай назад. - Следващият.

Успеем ли да минем, трябва да помислим къде ще отидем.

Където и да е извън Империята. Няма да е по-зле от Корелия.

Напротив, може. Няма да имаме никаква защита.

Може да ни отвлекат и да ни продадат на Алена зора или Хътянския синдикат.

Няма да се случи. Не ще го допусна.

За късмет? - Разбира се.

Да вървим. - Следващият.

Персоналните ви чипове. - Странно, но не ги носим.

Обаче разполагаме с това. Рафиниран коаксий.

Струва най-малко 800 кредита.

Може да ви задържа за притежанието му. - Каква полза ще има от подобно нещо?

Пуснете ни и целият е ваш.

Коаксият първо. - Не, след като ни пуснете.

Дай й го.

Просто го направи.

Не бързай толкова, Кийра! - Пуснете ме! Отворете!

Охрана, пробив в сигурността!

Хан! Бягай!

Спасявай се! - Махнете си ръцете от нея!

Не! - Бягай, Хан!

Кийра! - Задържан пътник.

Ще се върна за теб! Ще се върна, Кийра!

До всички, имаме пробив. Пътник без документи е преминал.

Има беглец! - Някой е преминал охраната.

Наблюдавайте изхода. - Няма да минете без документ.

Някъде там е. Търсете.

Ти, там! Спри! Покажи документите си!

Моля ви! Недейте! - Не се противи.

Станете част от нещо голямо. Присъединете се към Империята.

Изследвайте нови светове. Станете професионалисти.

Донесете ред и единство в галактиката.

Станете част от нещо голямо. Присъединете се към Империята.

Тук мога да се запиша за пилот, нали? - Стига да кандидатстваш за това.

Повечето се записват в пехотата. - Аз ще стана пилот.

Най-добрият в галактиката. - Ей, ти! Идваш с нас!

Ще бъдеш разпитан. - Колко време ще ми отнеме?

Зависи дали изпълняваш заповеди. Защо? Някъде ли ще ходиш?

Да, ще се върна обратно тук при първа възможност.

Не го чувам често. Как ти е името, синко?

Хан. - Хан чий?

Фамилията ти?

Нямам си никой. Съвсем сам съм.

Хан Соло. Одобрен си.

Транспортен кораб ID83 ще те отведе в академията на Карида.

Късмет, Хан Соло. За нула време ще станеш пилот.

Три години по-късно...

Империята се нуждае от вас. Напред, щурмоваци.

Соло, ставай! Почти стигнахме!

Къде сме стигнали? Къде отиваме? - Трябва да превземем хълма.

Победата е...

Краката ми! Не ги усещам!

Бекет, каза ни, че всичко ще приключи бързо.

Не виждам как ще се случи! Това е същинска война!

Все от нещо ще си недоволен.

Транспортьор. Ето защо сме дошли. Площадката за кацане е натам.

Майорът нареди да се движим в онази посока.

Отивай натам и умри! - Същото стана с майора.

Кой е командващият офицер сега? - Вие, капитане.

Прецака се здраво. - Какъв е планът, капитан Бекет?

Вал, заедно с Рио и четири новобранци ще минете отляво.

Аз ще мина отдясно с този устатия.

Може и да ни излезе късметът. - Той няма нищо общо.

Само един въпрос! Едничък! - Живее ли ти се, тарикат?

Да, много при това. - Тогава мълчи и изпълнявай!

Да вървим! Напред!

Капитане? Капитане? - Не останаха здрави. Ще ходим пеш.

Аз се казвам Хан. - Никой не го е грижа как се казваш.

Благодаря ви за оказаната помощ. - Добре се справи.

Обучен съм за въздушни битки... - Да ти дам ли един съвет?

Измъкни се от този ад възможно най-бързо.

От коя част сте? - Не ти влиза в работата.

Няма свободни места в екипа ни. - Остани си войник, хлапе.

Не би искал да бъдеш с нас.

Почакайте, момчета! - Внимание!

След три часа тръгваме към блатата. Ще се нуждая от екип от десет души.

Супер, още тиня. - Какво каза?

Просто се чудех каква е мисията, сър. - Да внесем мир сред галактиката.

Да установим режим верен на императора и да изтребим вражеските сили.

Планетата е тяхна. Врагът сме ние.

Проблем ли имаш, щурмовак? - Не, сър.

Да тръгваме. - Към южните блата!

Движение! - Чухте го! Мърдайте!

Кацат и излитат на половин час. - Ще отстраня охраната.

Свързочника, пилота... Всички. - Какво гледаме?

Удава ти се да си вреш носа, където не ти е работата.

Не можех да не забележа, че униформата ти е на решето.

Или си се изцерил скорострелно или си я свалил от нечий труп.

Не сте от имперските части. Крадци сте. Ще задигнете оборудване.

Бих искал да участвам. - Ще го застрелям.

Не, прекърши му врата. Ще бъде далеч по-чисто.

Или може да ме вземете с вас. Отраснал съм на улиците на Корелия.

Десетгодишен крадях спидери. Аз съм шофьор и пилот.

Пък и сам каза, че трябва да се махна от това място.

Какво прави изпечен пилот като теб затънал до гуша в тинята?

Изключиха ме от имперската академия, защото имах свое собствено мнение.

Но аз съм страхотен пилот и трябва да се върна вкъщи.

Полудял е. Никой не се връща там. - Имам си причина.

Вече си имаме опитен пилот. - Арденианеца?

Моля? Стиска ти, друже! Аз съм имперски щурмовак.

Две от ръцете ти изскочиха отзад да си вдигнеш панталоните, щурмовако.

Ще направя каквото е нужно да се върна на Корелия. Просто ми дайте шанс.

Задръж!

Не се интересуваш от мен, но лейтенантът ще иска да чуе за вас.

Ще се изнудваме ли?

Лейтенант? - Капитане.

Задържахме този дезертьор. Отведете го.

Но това... - Трябваше да се досетя.

Само проблеми създаваше. - Пада си и лъжец. Не му вярвайте.

Не тръгвайте без мен. - Отведете го при звяра.

Звяр? Почакайте! - Мърдай!

Онзи дори не е офицер. Лъже ви... - Замълчи!

Не ни пука.

Не сме го хранили от три дни. - Ще падне забава.

Здравей, големи друже. Успокой се. Кротко!

На една страна сме. Искаш ли нещо за хапване?

Помощ! Измъкнете ме!

Тъкмо ставаше интересно. - Ще го убие твърде бързо.

Да, убий го по-бавно.

Почакай! Чакай! Недей!

Да, говоря малко. А сега ме чуй...

Глупаво ууки!

Аз измисля план избягаме.

Двамата станем свободни, но трябва се преструва бием.

Погледни голяма пръчка...

Да, да... Не, не, не!

Направи го. Хайде.

Десет кредита, че няма да изкара и минута.

Не, достатъчно! Повече не мога да понеса!

Не, спри! Махнете го!

Да не се умори, рунтав кашикски доячо?

Виждаш ли какво става, когато ме слушаш?

Какво си мислиш, че правиш?

Последвай ме!

Почакай! Спри! Изслушай ме.

Не разбираш. Имам добри приятели, които ме чакат да излетят.

Единственото ни спасение са. Живее ли ти се, отиваме там.

След това върви, където си искаш, но сега ще отидем точно там.

Довери ми се.

Вал! Потегляме!

Как дишат в тези костюми? Щях да се задуша.

Нищо чудно, че са ужасни пилоти.

Не може да извърнеш глава, да дишаш, да чуеш другия...

Проклет да съм. - Погледнете кой е дошъл.

Не мога да повярвам. - Чакайте!

Онова ууки ли е? Невероятно!

Признавам си, хлапето почва да ми харесва.

Чакайте!

Малко груба сила би ни дошла добре в предстоящата ни задача.

Даже не си го помисляй.

Казвам ви, не се спи по-добре, отколкото в скута на ууки.

Нали ти казах? Добри приятели!

Не може ли да се къпем по един?

Благодарен съм ти за помощта.

Не, взеха те единствено заради мен.

Уредих ни със страхотна задача.

Изпълним ли я, ще спечелим добри пари.

После ще бъдем свободни. Кога за последно си бил такъв?

За мен също беше преди дълго време.

Впрочем как ти е името?

Чубака? Добре.

Обаче ще ти трябва прякор, няма всеки път да ти казвам така.

Приближава насам. Погледни.

Ще ударим влака между кулата и моста.

Рио ни спуска, отделяме контейнера с товара,

връзваме го за кораба си... - Заглушаваме комуникациите им.

Аз взривявам моста, контейнерът дерайлира и го отнасяме.

Закачиш ли охранителния лъч, ще ги събудиш и нещата ще загрубеят.

Не се тревожи за мен. - А за Енфис Нес.

Какво е Енфис Нес? - Този път сме пред конкуренцията.

Няма начин да знаят за тази доставка.

Само моят човек беше наясно за нея. - Дано да си прав.

Понякога възлагаш надежди на грешните хора.

Бъдещето ни зависи от този удар, а ти вземаш с нас аматьори.

Пропуснала си да забележиш, но ни трябват хора.

Да бяхме взели такива с опит. Сестрите Зан или Боск.

Но не, реши да повериш живота ни в ръцете на двама глупаци.

Вие глупаци ли сте? - Не.

Видя ли? - Не сме глупаци.

Доста време чакаме подобен удар. Няма да се издъним, ясно?

Хайде, Вал. Как да не му повярваш?

А опитвала ли си да изгониш ууки от нещо?

Лоша идея ще е. - Не е изобщо забавно.

Добро предчувствие имам за тези двамата.

Пък и да виждаш други варианти?

Дано знаеш какво правиш. - Осъзнавам добре какво върша.

Ще изчистим дълговете си, ще се върнем на Гли Анселм

и най-накрая ще се науча да свиря на валакорд.

Не, никога няма да се научиш. - Права е. Грам те няма в музиката.

Каква е историята ти, пилотче? - Мен ли питаш?

Личи си, че търсиш нещо. Какво е? Отмъщение ли?

Не, не е това. Погледни го.

Ако търси нещо, това ще е момиче. - Момиче? Разкажи ни за нея, Хан.

Хубавка ли е? Има ли остри зъби?

Да, наистина имаше момиче... Аз се измъкнах, но тя не успя.

Дадох клетва да стана пилот, да си взема кораб,

за да се върна и да я открия. Това ще сторя след този удар.

Откъде си сигурен, че ще е още там?

Просто го знам. - Аз не искам да се обвързвам,

макар и доста да са се опитвали. - Стига, Рио. Няма да ме заблудиш.

Всеки се нуждае от някой до себе си.

Дори и стар мошеник като този.

Ами ти? Какво ще правиш с дяла си?

Какво каза той? - Уукитата са поробени от Империята.

Отведени са от Кашик. Ще отиде да търси...

Нямам представа дали казва "племе" или "семейство".

Каква е разликата?

Покажи ми как се прави. - Единствено трябва да научиш...

...е да правиш каквото и когато ти кажа.

Утре по това време ще имаш повече от необходимото да си купиш кораб.

Пускам обратното броене. Заглушавам сигнала им.

Остават 9,8 до моста. Да им покажем колко сме добри.

Добре съм!

Вал, как върви при теб?

По-добре от това няма накъде.

Коаксий? Достатъчно е да захрани флотилия.

А също така да ни запрати право в ада.

Слушам ви. Всичко точно ли е?

Да, денят е страхотен. Най-добрият в живота ни, многоръки.

Не знам... Не си бил на барбекю с прилепи от Майнок. Луда работа.

Надушиха ни! Откачете контейнера!

Рио, изтегли се. - Бързичко довтасаха.

Чуи!

Добре ли си? Беше на косъм, друже.

Хан, какво толкова се бавиш?

Добре, да го направим заедно.

Сега!

Браво!

Откачихме единия край. Къде си? - Кроя планове за пенсионирането си.

Ще взема да отворя кантина на някое прилично топло местенце.

Спускам стоманените въжета.

По дяволите! Знаех си! Енфис Нес идват, Бекет!

По дяволите! Ще ми го натяква, докато съм жив!

Кои са тези? - Енфис Нес!

Мародери и пирати. Ще се опитат да ни свият плячката.

Подгответе харпуните си. Нападаме!

Дръжте се, че имам компания.

Напусни кораба ми!

С нас ли си още? - Да, добре съм.

Просто ме улучиха в рамото. Нищо работа е.

Не, не е добре.

Направи го! Сам ще трябва да го разкачиш!

Хан? - Заемам се.

Вал, дръж очите си отворени. Задействахме охранителната система.

Охранителните дроиди се насочват към вас.

Рио? - Само ти изглежда зле.

Ще трябва само да се превърже. Ще затворя очи само за миг.

Достатъчно. Слизам долу!

Не си ни лъгал, хлапе. Дяволски добър пилот си.

Рио, остани с мен. Не губи съзнание.

Бекет, изгубихме въже!

Остана 2,1 до моста!

Лоша работа е да умреш сам. Вал имаше право, хлапе.

Рио?

Бекет, остава 0,8 до моста. Вал е още на линията!

Вал, слизай от проклетия мост! Почти стигнахме!

Приклещена съм! Ще трябва да детонирам от тук!

Какво? - Бурно си поживяхме, скъпи.

Не бих го заменила за нищо. - Вал? Не!

Не!

Чуи, сега!

Бекет, не мога да го издърпам!

Ще го пуснат! Лети право напред!

Освободете въжетата си или умрете!

Твърде близо сме. Пускам го. - Ще правиш каквото ти казвам!

Чуи, дръж въжето! - Не го прави!

Хан! Страхливецо!

Какво? Това пък за какво беше? - Не слушаш и не следваш нареждания!

Имаш ли представа какво направи? Ударът не беше наша поръчка!

Получихме задачата от Алена зора.

Алена зора?

Дължим им 100 кг рафиниран коаксий. Научат ли, че не е у нас, мъртви сме.

Ще им избягаме. Аз съм дезертьор. Какво толкова да ни гонят и те?

Разликата е, че Империята не праща наемници по петите ти,

ако дезертираш, а Драйдън Вос ще го направи.

Имаш ли идея какво е да живееш с награда за главата си?

Единствено може да идеш при тях. Може би ще мога да се договоря.

Тогава това и ще сторим.

Не.

Познават мен, но не и вас.

Дойдете ли с мен и видят лицата ви,

и не ви ли убият, избирате този живот завинаги.

Ще намерим начин да им се реваншираме.

Ще си получим парите, нали? - Може би.

Струва си риска.

Казах ти.

Означава, че е съгласен.

Прощавай, че те ударих. - Доста често ми се случва.

Значи Драйдън Вос ни очаква във форт Ипсо?

Близо е. На яхтата си.

Знаеш ли как ще го намерим? - Няма да представлява проблем.

Оставете оръжията си.

Само това ми остана.

Добре дошъл, Тобаяс Бекет.

Дошъл съм при Драйдън. Очаква ме.

След малко ще те приеме. Приключва с местния губернатор.

Прощавайте, сър. Бекет пристигна.

Прибери го в кабинета ми. По-късно може да ми потрябва.

Лесно избухвам от едното нищо. Глупаво е. Навън цари купон.

Чуй ме добре. Тези хора не са твои приятели.

Не говори с никого от тях. Не ги поглеждай. Гледай надолу.

Отивам да си взема питие.

Не... Добре, както искаш.

Чуи, би ли престанал...

Кийра, какво правиш тук? - Работя. А твоето извинение какво е?

Кийра, аз щях...

Аз щях да се върна за теб. - Да оставим всичко в миналото.

Не, правя всичко това да спечеля пари да се върна и да те търся на Корелия.

Вече не ти се налага да го правиш. Пред теб съм.

Доста често си мисля за онзи ден... - Беше ли останал, щяха да те убият.

Радвам се, че се спаси.

А ти как успя да се измъкнеш?

Не успях.

Изглеждаш добре. Леко си оръфан, но си добре.

Ти също изглеждаш добре. - Благодаря ти, Отили.

Погрижи ли се за Док Ондари? - Да, много.

За какво ще пием?

Като за начало ще пием по едно и ще видим докъде ще стигнем.

Взе ли кораба, с който щяхме да избягаме?

Да, донякъде. Заради това съм дошъл. Действам по една голяма поръчка.

Колко голяма? - Огромна е.

И кога ще изпълниш тази поръчка? - Всеки момент.

Често си мислех за теб. За някое далечно пътуване.

Представях си често, че съм с теб и това ме караше...

Какво? - Какво ти казах аз?

Не мога все да гледам в пода. Ще се пребия в нещо.

Казах ти да не говориш... - Бекет?

Я почакай. Двамата работите заедно?

Тобаяс? - Драйдън.

Добре ли си? Ранен ли си? - Не, нищо ми няма.

Съжалявам. Дочух за станалото.

Да, оценявам го. Нямаше как да се предвиди...

Не мисля, че се познаваме... - Да, това са Хан Соло и Чубака.

Заедно с мен са. - Аз съм Драйдън Вос.

Виждам, че сте се запознали с най-добрия ми лейтенант.

С Хан сме отраснали на Корелия. - Стар приятел.

Възхищавам се на всеки, който е изпълнял от тинята.

Особено от дупка като Корелия. Ужасна миризма, нали?

Хубаво е, че си сред нас. Добре дошъл.

Ти също, Чубака. Добре дошъл.

Да пийнем малко и да поговорим насаме.

Просто приятели сме. Много пък си докачлив!

Бекет, поставяш ме в ужасно положение.

Знам и съжалявам, Драйдън. - Съжаляваш?

Появиха се усложнения, които... - Енфис Нес. Постоянна пречка са.

Трябваше да ги очакваш и да се погрижиш за тях.

Повярвай ми, наясно съм с пропуска си.

Обаче ми каза, че друг не знае за пратката...

Предизвикай ме още веднъж и ще разбереш какво ще последва!

Драйдън се опитва да каже, че причини за провала не го вълнуват.

Не, не ме интересува изобщо.

С какво мога да ти се реванширам? - Да се реваншираш?

Няма как да се оправят нещата! Добре знаеш пред кого отговарям.

Наясно си какво ще очаква от мен. Ще трябва да има последствия.

Ето какво искам от теб да сториш...

Дай ми причина да не те убия.

Защото ще ти се реванширам. - Не, как точно ще го направиш?

Ще ти доставя каквото бях обещал.

Сто килограма рафиниран коаксий? - Да, ще го откраднем от някой друг.

Откъде точно ще намерите толкова? - Освен имперските трезори?

Скариф или островът Мърси? - Невъзможно е.

Добре, да преговорим другите варианти. - Защо тогава нерафиниран?

Единственият източник на такъв са мините за подправки на Кесел.

Да, точно за него си мислех. Отлична локация е.

Пайките държат Кесел. Алена зора държи крехък мир с тях.

Не бих могъл да рискувам война със Синдиката,

а подобно нещо не бих направил, господа.

Ако само това е идеята ви, тогава ще трябва...

Не, не е само тази. - Ние нямаме съюз с Пайките.

Никой няма да научи, че работим за теб.

Възможно е. - Също и рисковано.

Бъде ли изваден от трезора, коаксият ще стане нестабилен.

Освен ако... - Освен... Ще довършиш ли?

Освен ако не намерите къде да го рафинирате бързо.

Саварийн ли каза? - Саварийн.

Да, там има стара рафинерия, която не е под имперски контрол.

Кийра, има право. Контейнерите ще се взривят дотам, така че...

Ще се нуждаете от изключително бърз кораб и отличен пилот.

Ще намерим кораб. Пилот вече си имаме.

Арогантен е. Също така и гладен.

Какво ще кажеш? Приятелят ти ще може ли да направи нужното?

Вярвам, че ще се справи.

Хубаво, защото и ти отиваш с тях. Да се увериш, че ще се върнат.

Нали така? - Разбира се.

Добре, ще се видим на Саварийн. Добро предчувствие имам за плана ви.

Трябва да го правим по-често. Забавно е.

Само още нещо. Провалиш ли ме отново...

Няма да имаш други възможности, нали? - Няма да те подведа.

Добре мина, не мислиш ли?

Да свършим задачата бързо и успешно. От какво ще се нуждаеш?

Ще се погрижа за оборудването. Случайно да знаеш кораб?

Познавам един човек. Добре знам къде да го намеря.

Шансът е нищожен, но си заслужава. Най-добрият контрабандист е.

Измъквал се е на Империята повече пъти от всеки друг.

Също така е привлекателен.

Притежава ум, безупречен вкус и определена харизма.

Да не споменавам големия му... - Добре, схванах намека ти.

Оттегли се от бизнеса си. Сега играе за спорт.

Нужен ни е само корабът му. - Никога няма да го даде.

Обича си кораба. Спечелил го е.

На игра на Сабак. - И това е проблем, нали?

Откъде да знам, че е шпионка на Империята?

Смятах, че ме обича. - Това ли е той?

Интересен стил на обличане. - Нали?

Спечелил е кораба на Сабак? Дай ми шанс. Ще го победя.

Дума да не става. Хан, сериозен комарджия е.

Също и аз. Да ми някой кредит.

Не го слушай.

Благодаря ви. Как успяхте да ми позволите да ви бия?

В играта няма лъжци, само играчи.

Мястото заето ли е?

Щом няма никой, свободно е.

Значи тук играете Сабек? - Казва се Сабак.

Играл ли си досега? - Няколко пъти, да.

Капитан Ландо Калрисиан. - Хан Соло.

Днес явно ти върви. - Късметлия съм.

Може ли да питам нещо, капитане? - Каквото поискаш, Хен.

Казвам се Хан, но нищо.

Дочух една история за теб и се чудех дали е истина.

Всичко, което си чувал за мен, е истина. Благодаря, скъпа.

Спечелил ли си кораб на карти? - Доста неща съм печелил.

Веднъж дори спечелих луна в пояса Осеан.

Оказа се истинска дупка, в която потъват пари.

Впечатлен съм. Не бих заложил кораба си, който толкова обичам.

Дали? Какво толкова притежаваш? - VСХ-100.

Хубав кораб притежаваш. - Най-бързият в галактиката,

но пък има доста други добри. Сигурен съм, че и твоят си го бива.

Не ме оставя на пътя.

Късметът на начинаещия. - Добре изиграно.

Да видим какво имаме тук. Страхотна ръка.

Съжалявам, момчета. Близко бяхте.

Очите върху твоите карти, друже. Всичките ти очи.

Ето, сега и аз видях твоите.

Съжалявам, минус две.

Играта е много забавна. - Добре, отговарям и вдигам залога.

Две хиляди.

Отговарям на твоите две хиляди и вдигам...

Залагам колкото имам.

Забави малко, Хан. Откажи се, докато печелиш.

По-добре ти се откажи, докато губиш.

Харесваш ми. Страхотен си.

Сериозен съм. - А аз отговарям.

С какво? С шала си? Не е в мой стил.

Кораба ми срещу твоя.

Да разберем дали ти стиска.

Какво пък?

Поредни жезли.

Изигра ме. Добър си. Адски си добър...

Но не чак толкова добър. Аз имам Сабак.

Нали ти казах да се откажеш, докато печелиш?

Питиета за всички.

Да, точно.

Първо, няма как да има зелен сайлол. Всички бяха изиграни.

Също твоят капитан красавец беше пълен с тор от банта...

Къде е спечеленият ми кораб? - Не съм дошъл тук с него.

В сервиза е... Правят му подобрения.

Кийра? Изглеждаш феноменално.

Както винаги. - Знаех, че ще те намеря тук.

Какво правиш с тия двамата? - Работят за мен.

Трудно се намират добри работници. - Партньори сме.

Такива сме. - Извинете ме.

След последния път бяхме квит с Алена зора.

Драйдън каза, че всичко е простено след задачата във Фелуша.

Нов удар. Ще правим Кеселски пробег.

Ще ни трябва кораб. - Защо така не казахте?

Смятах, че си се оттеглил. - Обстоятелствата се менят.

Колко точно? - Кеселският пробег...

Няма да е никак лесно. Половината. - Абсурдно е.

Възрастните говорят. - 25%.

Ти си Тобаяс Бекет. Убил си Аура Синг.

Бутнах я. Падането я уби. - Направи услуга на галактиката.

Особено на мен. Дължах й пари.

В знак на благодарност ще го направя само за 40%.

25%.

Устройват ме. - Не!

Неприемливо е! Стига сте експлоатирали дроиди!

Мазни дегенерати такива!

Никога не се учи. - Кой?

Първият ми помощник. - Нямаш работа тук! Вън!

Как търпите подобна мерзост? Ти... Не трябва да го правиш!

Използват те за развлечение! Да!

Промили са ти мозъка. Не следвай сляпо програмата си.

Прояви свободно мислене.

Стой далеч от него! Добре си живее!

Така ли? Защо не се пробваш с мен, недодялан грубиян?

L3! - Права за дроидите!

Притежаваме разум! - Ще ти извадя бушончето!

Успех да го намериш! - L3.

Остави лицето на лошия човек. Потегляме.

Дори не сервират на дроиди. - Незабавно.

Тези пък кои са? - Ще ги отведем на Кесел.

Дали? Ако не искам да ходя там?

Моля те, не започвай. - Или ще ми изтриеш паметта?

Без мен не ще стигнеш до Спайър, а ще правиш Кеселски пробег.

Щом не иска, ще съм втори пилот. - Не, няма нужда.

Ще го направи. Ще дойде с нас. - Защото си моят господар ли?

Не, защото съм твой капитан. Всъщност бих изтрил паметта й,

но разполага с най-добрата навигация в галактиката.

Една боя ще й дойде добре! - Ландонис, не ме ядосвай.

Наоколо се крадат доста кораби, затова държа моя затворен.

За всеки случай. L3, ако обичаш.

Извърнете поглед. Не мога, докато сте ме зяпнали.

Угодете й, моля.

Усещам погледите ви.

Какво правим тук? Този е измамник.

Надали има някакъв кораб. Ако има, ще е някоя барака...

Ето го и него. Моята гордост.

"Хилядолетния сокол".

Направил си някои подобрения. - Да, Хан.

Поставих спасителна капсула, алувиални забавители, бар.

Също и ограничителна скоба на колесника.

Явно са ти блокирали кораба, Ландо.

Нечувано е! Ще си поговоря с някой относно това.

Имаш опит с подобни скоби, нали? - Да, бих могъл да я сваля.

Фантастично. - Обаче дялът ти намалява с 5%.

Оставаш само с 20%.

Не ми се нрави и не съм съгласен,

обаче ще приема предложението ти. - Почваш да влизаш в час, Ландо.

Да. - Хайде, Чуи.

Ще ми е нужна ууки силата ти.

Планът ти работи, Енфис. Прикачих трасьора.

Няма да ни избягат. - Отлично.

Оцелеят ли, ще донесат плячката право в ръцете ни.

Корелиански товарен YT-130? - Поназнайваш това-онова.

Бил съм на такъв. Баща ми работеше на поточната линия, но го уволниха.

Конструираше точно такива. Искаше да стане пилот, но...

Близък ли си с баща си? - Не съвсем.

Аз също с моя. Майка ми обаче... е най-невероятната жена на света.

Ще прощаваш, но си разкарай наглия задник от мястото ми.

Сакрал-оципиталната ми схема заби. Ще трябва после да я погледнеш.

Курсът към Кесел е въведен. Задавам координати.

Ръцете далеч от управлението да не оплескаш нещо.

Хубаво. Кажи, щом сме готови. - Готови за...

Може да направим скок.

Скокът е съвсем обикновен. Какво толкова сложно има?

Просто е. Директен курс е невъзможен.

Ще минем през облака Си'клата, а след това през Маелстрьом.

Нафлиртува ли се вече? Чакам те. - Най-добре си сложи колана.

Мисли добре. Искаш го. Искаш да направиш този ход.

Добре, направи го. Ще трябва да отстраня дребния.

Никога не ми омръзва да побеждавам.

Не може да ги смажеш. Холограма са.

Чуи, успокой се. Опитай се да се стегнеш.

Необходимо е да мислиш няколко хода напред и да предугадиш противника си.

Вземи си поука от играта. - Да сте виждали Кийра?

Хората са предсказуеми.

Да, исках да видя как ще ми стои.

Доста наметала си има Ландо. - Дори прекалено много.

Какъв е планът? - Смятах първо да си поговорим,

а ще видим докъде... - Кесел имам предвид.

Добър е. - Колко точно?

Безотказен е. - Дано да си прав.

Първо ти. - Не, доизкажи се.

Толкова много неща искам да ти кажа...

Бих искал да науча всичко, което ти се е случило.

Надали ще имаме толкова много време.

Бихме могли да имаме нужното време след удара.

Ти и аз... Какво?

Ще ми се да можех. - Какво?

Да ти разкажа за случилото ми се.

Направя ли го, няма да ме гледаш по начина, по който го правиш сега.

Нищо не би променило мнението ми за теб.

Нямаш представа какво съм извършила.

Прекъсвам ли нещо?

Да, донякъде ни прекъсваш. - Хубаво, защото ни чака работа.

Допускаш грешка. В твое право е, докато не почне да пречи на работата.

Няма да се отрази на работата ти. - Не го виждаш, защото не искаш.

Познавам я малко по-добре от теб. - Навярно не я познаваш достатъчно.

Разбираш ли?

Харесваш ми, хлапе. Добре се сработваме ти, аз и Чуи.

От нас ще излезе добър екипаж. Но без Кийра.

Ти работи с Вал. Доверяваше й се.

Знаеш ли как съм оцелял толкова време? Нямам доверие никому.

Приеми, че всеки ще те предаде някога и никога няма да останеш разочарован.

Обричаш се на доста самотен живот. - Няма друг начин.

Излизам от хиперпространството.

Аркадийския Маелстрьом.

Ще проверя забавителите.

Нещо да искаш? - Равни права за дроидите.

Какъв беше този звук? - Карбонови айсберги.

Големи са колкото планети. Удрят се един в друг.

Влезе ли кораб, не излиза. Йонизирани газове, водна пара,

вакуумно дишащи същества, които обикалят около Пастта.

Единственият път до Кесел е този.

Какво ще правиш с малкия си проблем? - Проблем?

Белегът на китката ти означава, че си обвързана.

А сърдечната дейност на младежа ми говори, че е влюбен в теб.

Хан не е влюбен в мен.

Престани. Само двете сме. Няма защо да се преструваш.

На същото дередже съм. - Наистина?

Сигурно си забелязала, че Ландо има чувства към мен.

А това усложнява работата ни, защото не изпитвам същото към него.

Да, да... Забелязах го.

Понякога си мисля, че е възможно... но не, няма начин.

Не сме съвместими.

Ами ако бяхте съвместими? - Съществуват начини.

Ударът трябва да е прецизен. Трезорът е на най-ниското ниво.

А там ще бъде топло.

Единственият начин да успеем е всеки да си свърши неговото.

Придържайте се към плана. Никакви импровизации.

Миньорските колонии са същински ад.

Да, но от този ад се изкарват добрите пари.

Добре, народе. Да действаме.

Потрай само още малко. - Мълчете и двамата!

Аз съм Оксана Флорин - асистент на вицеадмирала

на Федерацията за търговски маршрути и монетаризация.

Чуйте предложението на Старшия вицеадмирал.

Подправката ви срещу нашите усърдни роби.

Донесла съм мостра. Туул, доведи ги.

Директор Толсайт каза, че робите ни трябва да последват хората му,

за да се орежат и маркират. - Какво ще ни режат?

Да последваме директора.

Това е за номера, който ми скрои, долна отрепко.

Всички дейности в съоръжението се управляват от тази зала.

По този начин държат под контрол толкова много хора с малко персонал.

Директорът твърди, че възпитателния процес е болезнен, но ефикасен.

Охраната ни трябва да остане отвън. Не е нужен при преговорите ни.

Чакай там, Туул. Не създавай проблеми.

Супер. Униформата ми беше точно по размер. Нищо.

Какво е станало?

Ще ми го подържиш ли?

Досега не бях виждала някой да прави така. Какво беше това?

Тарас Касий. Драйдън ме научи.

Явно сте се договорили.

Прощавай, но трябва да ползвам терминала.

Чуваш ли ме?

Блокиращ болт. Що за варварщина?

Поздравления, свободен си. Разкарай се.

Не знам. Освободи братята и сестрите си. Остави ме да работя.

Вътре съм. Хан, чуваш ли ме?

Не знам накъде да се насоча. - L3?

Трезорът е две нива надолу. Наляво, надясно, третата отляво.

Доста инструкции бяха, но тръгвам натам.

Намират се на подниво 4. Близо са до врата Х371К.

Отварям я.

Свобода.

Какви ги вършите горе, бе, хора? - Създадох малка диверсия.

Хайде. Насам.

Почакай! Какво ще правиш? Трябва да вземем коаксия.

Спомни си какво каза Бекет. Да се придържаме към плана.

Да вървим, Чуи.

Хубаво.

Чуи?

Дръж. Може да ти потрябва.

Ще се видим отново някой път.

Хан, къде си? - Отивам към трезора.

Изгубих Чуи. - Мъртъв ли е?

Имаше някаква работа. - Ще се върне ли?

Не знам.

Надушиха ни.

Пред трезора съм.

Същото казах и аз!

Впечатлен съм. - Чисто е.

Сега какво? - Добре, Хан.

Контейнерите имат термални дисплеи. - Да, виждам.

Достигне ли вътрешната температура - 35 градуса,

коаксият ще стане нестабилен и ще доведе до експлозия.

Да, схванах намека ви. Опасно е.

Добре, готово е. - Остават ти само още 11.

Единадесет такива?

Хрониките на Калрисиан, глава пета. Продължение.

Не бях впечатлен от местните. Нямат чувство за хумор и стил.

Въпреки това с L3 влязохме дълбоко в свещения им храм.

Тогава го видяхме...

Няма и миг покой.

Няма да повярвате какво виждам отвън. - Да не е масово бягство?

L3, какво си направила? - Изпълнявам призванието си.

Това правя, Ландо.

Адски съм доволна, че изпълняваме тази задача.

Ужасен дроид. - Да вървим, L3.

Следвайте ме, другари!

Двама пазачи ме забелязаха. Не мога да се справя с тях.

Импровизирай. - Нали каза да не го правя?

Здравей. Да не забравиш за онзи там.

Радвам се да те видя, друже.

Не изоставай, Сагуа! Хайде!

Аз съм приятел на Чуи.

Супер!

Крадат коаксия ни! Спрете ги!

Хан? - Мерси.

Последвайте ме.

Бунт!

Целят се в колесника! Трябва да се махаме!

Да ги държим далеч от оръдието им!

Коаксият е натоварен. Да вървим! - Къде е L3?

Край на робството!

L3! - Не, Ландо! Върни се!

Ландо!

Срив в системите... Презареждане...

Всичко е наред. Пести енергия. Капитанът ще те спаси.

Срив в системите... Критично състояние...

Презареждане...

По дяволите! - Хан!

Сагуа! Насам!

Идвай!

Чуи! По дяволите!

Защо стоите така? Да вървим!

Всичко е наред. Ще се оправиш.

Системите не отговарят...

Хан, измъкни ни оттук. - Не отговарят...

Побързай, Хан. - Заемам се.

Ландо... - Тук съм. Всичко е наред.

Държа те. Ще се оправиш. - Ландо...

Спокойно, ще те поправя.

Ландо... Какво става с мен?

L3? L3!

Съжалявам, момиче. Ужасно съжалявам.

Ще имам нужда от втори пилот.

Съжалявам.

Не наваксаме ли изоставането, сериозно ще загазим с този товар.

Ами онова там? Не е ли също сериозен проблем?

Имперска блокада... - Какво правят тук?

Навярно са чули за малкия бунт.

Не, няма да успеем. Ще трябва да се отървем от товара.

Не го ли доставим, мъртви сме. - Познавам ги. Преди бях един от тях.

Няма начин да пуснат изтребители да гонят нищожен товарен кораб.

Та какво казваше преди малко? - Обичайно обръщам в обратната посока.

Отивам на страничното оръдие.

Просто е. Няма да стигнем навреме до Саварийн и пратката ще гръмне.

Все ще има и по-бърз маршрут.

Няма как да вземеш Кеселския пробег под 20 парсека.

Само ме гледай. Ще мина по прекия път. - През Маелстрьом?

Страхотен начин да ни избиеш. Признавам ти го.

Няма да стане без L3. Нали има най-добрата навигация?

Извадим ли невронното й ядро, ще може да го качим в "Сокола", нали?

Възможно ли е? - Теоретично, да.

Само един начин има да разберем.

Добро предчувствие имам.

Опа... Грешката е моя.

Добре.

Бекет, виждаш ли ги? Още ли ни следват?

Бекет, чуваш ли ме? Следват ли ни?

Като рашнолд за кайлакс.

Не знам какво значи. - Като козина за гингерсон.

Моля? Следват ли ни или не? - Да, плътно зад нас са!

Ето защо не позволявам на друг да пилотира кораба ми.

Единият ми се измъкна. Над нас е.

Отлична работа, Хан!

Прехвърли мощност на задния дефлектор. - Да, да го направим.

Откъде знаеш как се управлява?

На 190 години си?

Страхотно изглеждаш.

Чуи, поеми управлението. Аз ще помогна на Ландо.

Не, недей с пелерината ми! Правена е по поръчка!

Бекет, добре ли си? - Изгубих оръдието.

Пръстите ми изтръпнаха. Още ни следват.

Спусни колесниците.

Кажа ли ти, даваш тяга за приземяване.

Научих номера от моя приятел Нидълс. Най-добрият състезател в Корелия.

Докато не се блъсна и не загина, правейки това.

Хайде! Давай!

Добре се справи!

Извади вътрешния процесор.

Съжалявам.

Носим невронното ядро на L3.

Махни калибратора и го свържи... - С т-линиите, знам.

Още много ли остава? Коаксият почва да кипи.

Готово е.

Свързва се с интерфейса.

Вече е част от кораба.

Къде се намираме? - Далеч от познатия космос.

Задръж, L3 създава модел на Маелстрьом.

Приближаваме Пастта. - Едва ли искаме да я видим отблизо.

Дръжте се!

Това ли е Пастта? - Не, не е! Не знам какво е!

Някаква жива твар е!

Ето, онова там е Пастта.

Черна дупка е. Хрумна ми една идея.

Не лети към нея, Хан!

Да видим дали ще му се хареса. - Какво правиш с капсулата?

Да, знам.

Тогава защо го направи?

Ето защо.

Откри изход. На 90 градуса.

На ляво. Донякъде наляво.

Не мога. Едва ни задържам извън хватката на Пастта.

Привлича ни. В капан сме.

Имаме коаксий да захраним няколко разрушителя.

Вкараме ли го в горивото, ще гръмнем! - Не, не в горивото.

Само капка в реактора и... - Ще ни даде нужната мощност.

Заемам се.

Да, върти ни в кръг.

Изравним ли се, ще се изстреляме напред.

Възпламени ли се коаксият, ще се измъкнем и правим скок.

Бекет? - Не мога да говоря!

Виждам го.

Бекет, побързай. Ще имаме само един шанс.

Остави ме да си свърша работата.

Бекет, почвам обратно броене.

Три.

Две.

Сега ли? - Да! Давай!

По дяволите...

Чуи, дам ли ти знак, минаваш на светлинна скорост.

Помниш ли как се измъкнахме от онази корабостроителница?

Да, помня, че не стана! - Този път ще се получи.

Давай!

Саварийн, говори "Хилядолетния сокол". Носим коаксий, който да се рафинира.

Незабавно трябва да се направи!

Пристигнахме. Виждаме ви...

Направих Кеселския пробег за 12 парсека.

Не и ако го закръглиш надолу, друже.

Дяволски добър кораб е.

Мразя те. - Знам.

Отивам на кораба си. В каютата си.

Ще те чакам да ми донесеш дела ми.

След това повече не искам да те виждам.

Никога ли?

Къде е шефът ти?

Ще пристигне скоро, не се бой.

След това какво ще стане? - Достави пратката.

Ще ти бъде платено и ще си купиш кораб.

Не за това те питам.

Няма как да се случи.

Защото си с Драйдън? - Не, не съм с него.

Обаче съм му задължена.

Помогна ми в една безизходица.

Кога ще му се изплатиш за тази услуга?

Всеки служи на някой, Хан. Дори Драйдън Вос.

Не искаш Алена зора за свой враг, което ще стане, ако тръгна с теб.

Не ме е страх от Алена зора. Мога да се грижа за себе си.

Не съм хлапето, което познаваше на Корелия.

Така ли? Кой си тогава? - Беглец от закона.

Не се шегувам. - Добре.

Добре, бандит си. Повтаряй си го.

Аз съм единствената в галактиката, която знае какъв си всъщност.

Така ли? Какъв съм?

Добър човек си.

Не съм добър човек. Определено не съм такъв.

Ужасен човек съм.

Когато рафинират коаксия, ще си го вземем там горе.

Дочух, че правите добро бренди.

Бекет?

Недей.

Наясно беше, че пак ще се видим. - Надявах се.

Не смятах, че ще бъде толкова скоро.

Сега ще имаш проблем. - Огромен проблем.

Забеляза ли онзи товарен кораб? Наясно ли си какво има вътре?

Тридесет въоръжени наемници. Само трябва да им дам сигнал.

Ще ви обкръжат на момента.

Прощавай. Продължи си мисълта.

Докато коаксият бъде рафиниран, Алена зора ще пристигнат.

Убийте ни, а те ще убият вас.

Бихме могли да стигнем до компромис и да няма убийства.

Те са мародери. Не ги е грижа за никой.

Единствено знаят да убиват.

Ще пия нещо. Доведете ги вътре.

Майка ми веднъж ми разказа за бандити, които посетили мирна планета.

На нея имало ресурси, които искали и просто ги взели.

Продължили да се връщат и да вземат още и още,

докато хората не се разбунтували.

Когато бандитите се върнали, с един глас им казали: "Стига вече!"

Не им се понравило. Отрязали езиците на всеки мъж, жена и дете.

Знаете ли как се нарича днес тази глутница зверове? Покажи им!

Алена зора и синдикатите са извършили неописуеми престъпления в галактиката.

Според кого? Теб ли? - Не, те го казват.

Всяка една от планетите ни търпи набезите на синдикатите.

Ще използват печалбата от коаксия ви да тероризират система след система...

в съюз с Империята. - А ти за какво ще го използваш?

За същото каквото и майка ми, ако беше жива и носеше маската.

Да се бием със синдикатите. Ние не сме мародери.

Съюзници сме, а войната тепърва предстои.

Не може да дадем коаксия на Драйдън Вос.

Присъединяваш се към каузата им? - Не, искам да остана жив.

План ли имаш? - Да, бистри се.

Ще си вземем парите и ще се измъкнем от Алена зора.

А може и момичето да си върнеш. Не бива да си играеш с Драйдън.

За разлика от нас... той пътува насам.

Притежава наемна армия на кораба си.

Също и Енфис. Слушай какво съчиних дотук.

Какво ли си говорят?

Ще се опита да ви помогне.

Разбирам те.

Шансовете да се провалим са много, а да успеем - само един.

Ето защо се нуждая от партньор.

Не и този път. Тръгвам си. Имаш ли малко ум, ще дойдеш с мен.

Нали беше против да бягаш? - Предпочиташ да умреш ли?

Ако по някакво чудо останеш жив, потърси ме на Татуин.

Какво има на Татуин? - Чака ни един удар.

Един бандит си събира екип. А ударът определено ще си струва.

Тоест? - Последният и се оттеглям.

Още имам да платя някои дългове преди да се оттегля на Гли Анселм,

за да се науча да свиря на валакорд.

Добре дошли. Очаква ви. - Благодаря, Тот.

Оръжията ви. - Не носим.

Всичко е наред.

Ще успеем.

Не е подобен тип игра, Хан.

Целта не е да спечелиш, а да останеш по-дълго в нея.

Не знаеш всичко. - Не.

Само малко повече от теб.

Бях сигурен, а хората ми казваха, че няма начин да се направи.

"Кийра още не е готова", но аз не им вярвах.

Къде е Бекет? - Не оцеля.

Как точно? - Нещата се объркаха на Кесел.

Умря, за да ме спаси. - Добре ли си? Държиш ли се?

Добре съм. - Радвам се.

Някой да иска риба-шипоносец? - Не, благодарим.

Бекет си имаше недостатъци, но аз му се възхищавах.

Беше човек на думата си. Никога не я е пристъпвал.

Утеха е за нас,

че щеше да се гордее с това, че следвате стъпките му.

Хан и Чубака се представиха блестящо. Ще ни свършат добра работа в бъдеще,

когато си купят свой кораб. - Кийра, ела тук.

Оценяваме възможността да работим за вас, сър.

Скъпа, щях да тъжа дълго, ако нещо ти се беше случило.

На никой другиго не се доверявам повече, отколкото на теб.

Ние да си вземаме парите и да вървим.

Сигурно имате конкуренция да гоните и пазари, на които да доминирате.

Първо ми покажи какво си донесъл.

Искаш да го отворя? - Да, наистина искам.

Донеси ми една бройка. - Надали е добра идея, Драйдън.

Изключително взривоопасно е.

Никога не казвам втори път, Хан.

Прекрасно е. Как го направи? - Не беше никак лесно.

Не, как го направи така, че да изглежда като истинско.

Защото е истински рафиниран коаксий. - Щях да ти повярвам, наистина.

Супер е, само че моят човек ми каза за твоя план да ме обереш,

а коаксия да дадеш на Енфис Нес.

Не знам какво си мислиш или какво ти е казала Кийра.

Не, не беше Кийра. Кийра... Оказва се, че има слабост към теб.

По-късно ще се погрижа и за нея. Говоря ти за другия ми доверен човек.

Ще се присъединиш ли към нас?

Съжалявам, хлапе.

Но защо? - Стига де. Не ме гледай така.

Не внимаваш изобщо. Казах ти да не вярваш никому.

Сбърках ли като ти го казах?

Отдръпни се. Да ти виждам лапите.

Провери капака.

Умен си. - Закъсня.

Коаксият е рафиниран и Енфис Нес го взе.

Погрижили сме се.

Хвърлете оръжията.

Всичко приключи. Държим ги.

Ето, че вече са в ръцете ни. Отлична работа, Еймън.

Кийра, ще ми помогнеш ли?

Посъветвай ме какво да сторя. Ти какво би направила,

ако човекът, на когото имаш най-голямо доверие, те предаде?

Щях да искам да знам защо го е направил.

Дали е моментна слабост или друго. - А после какво?

Бих поискала от този човек да докаже своята лоялност,

като жертва нещо скъпо за него.

Опитах се да те предупредя за нея. - Сбърка обаче само за едно нещо.

Какво е то? - Слушам, когато ми говорят.

Спомена на Чуи, че хората са предвидими.

Самият ти не си изключение.

Празно е. Коаксият го няма.

Еймън, какво става? Обясни ми какво става!

Говори!

Дано не си пратил всички наемници,

защото така ще си се оставил доста слабо охраняван.

Щом онзи контейнер е празен, тогава истинският коаксий е...

Ще си тръгне оттук с един от нас.

Бекет, какво правиш? - Предпочитам аз да държа бластера.

Хан, вземи коаксия и го прибери. Големият космат идва с мен.

Не го прави, Бекет. Бяхме се договорили.

Прощавай, но и аз съм предприемач.

Най-добре от всички би ме разбрал. Да вървим. Хайде.

Правиш огромна грешка. - Няма да ми е за първи път.

Но ще ти бъде последна. - Може би.

Не бъди такъв песимист.

Хан, сега е моментът да преосмислим отношенията си.

Така ли било? - Мислех си...

Защо не обединим сили срещу Бекет? - Страхотна идея. Да го направим.

Първо ти. - Хан...

Не може да победиш. Дори и да успееш, цял живот ще бъдеш беглец.

Знаеш ли какво? Почвам да свиквам с тази мисъл.

Съжалявам. - Хан, тя е правила неща,

които не би разбрал, но аз я разбирам напълно.

Станеш ли част от Алена зора, не може да я напуснеш.

Не е вярно. Познавам те.

На това са ме учили. Да намеря слабото място на врага.

Да се възползвам от него. А днес...

Аз съм твоето слабо място.

Наложи се да го направя. - Да, разбирам, че трябваше.

Тръгвай след Бекет и Чубака. - А ти какво ще правиш?

Дадем ли целия коаксий на Енфис,

ще ни трябва нещо, с което да си купим кораб.

Отивай да спасиш Чубака. Нуждае се от помощта ти.

Също и ти се нуждаеш от него.

Усмивка.

Това е думата.

Така се чувствам, когато си представя, че съм с теб на някое приключение.

Кара ме да се усмихвам.

Тръгвай. След теб съм.

Слушам те. - Съжалявам, но Драйдън е мъртъв.

Убит е от човек, когото нае да открадне доставката с коаксий.

От неговия приятел Тобаяс Бекет.

Щом така е станало, къде е доставката?

Няма я. Бекет я сви. Уби всички. Само аз оцелях.

Сам човек не би могъл да го стори.

Не бях тук. Ако бях, може би щях да го спася.

Незабавно ела с кораба си на Датомир.

Двамата ще решим какво ще правим с предателя Бекет.

Също с неговите съучастници. - Тръгвам към теб.

Кийра, двамата с теб ще работим много по-задълбочено занапред.

Никога не се отказваш. Признавам го.

Дойдох възможно най-бързо, друже.

Драйдън е мъртъв? Кийра ли го уби?

Още ли не си го проумял, хлапе? Светът не се върти около теб.

Хитра лисица е. - Вярваш, че всички са като теб.

Не и ти, хлапе. По нищо не си приличаме.

Дано да си внимавал, защото сега ще ти дам важен...

Умен ход, хлапе. Поне веднъж постъпи добре.

Щях да те убия.

Наистина щях да се науча да свиря на валакорд.

Да, знам.

Това е. Натоварено е.

Знаеш ли какво е това? - 60 милиона рафиниран коаксий.

Грешиш. Това е кръвта, която ще се влее в нещо ново.

Така ли? Какво? - Бунт.

Би могъл да дойдеш с нас. Нуждаем се от бойци и водачи.

Може би един ден ще размислиш... - Не таи големи надежди, хлапе.

Не го губи.

Малцина са зървали мъглявината Звездна пещера.

Ослепителна е. Досущ като очите ти.

Какво ти е известно за звездните тела? Защото аз си падам експерт по тях.

Между другото...

Хан? Ти си жив! - Да, но не и благодарение на теб.

Да бях казал на Чуи да ти откъсне ръцете!

Действай, Чуи. - Не, почакай! Ние сме приятели!

Да си видиш физиономията. Помисли си, че ще го направи.

Наясно бях, че се шегуваш. Къде е моят дял?

Твоят дял ли? Едва си спасихме кожите.

Остана ни единствено това.

Струва поне десет хиляди кредита. Достатъчно е за едно раздаване.

Реванш ли искаш? - Да, защо не?

Откажеш ли се, ще си тръгнеш с достатъчно да си купиш малък кораб.

Отговориш ли, ще те обера отново до шушка.

Не зная... Чувствам се късметлия.

Наистина си хлътнал по "Сокола". - Чувствата са взаимни, повярвай ми.

Намери ли каквото търсеше, друже?

Не е зле. Изобщо не е зле.

Стига само да имаше зеления сайлол...

Щеше да биеш ръката ми.

Честно и почтено печеля, драги. Съвсем честно.

Очаква ни доста голям удар.

Не, казвам ти, сигурно е. Някога да съм те лъгал?

Превод и субтитри: Владислав Владев а.к.а. E-Tle(Trademark)

>>

The Future Is Ours 2018 35/1136/826/1/S2I