Original subtitles

Филм на ТИНТО БРАС

с участието на ФРАНК ФИНЛЕЙ - Нино

и СТЕФАНИЯ САНДРЕЛИ - Тереза

КЛЮЧЪТ

участват още ФРАНКО БРАНЧАРОЛИ - Ласло

БАРБАРА КУПИСТИ - Лиза

АРМАНДО МАРА МАРИЯ ГРАЦИЯ БОН - Джулиета

и други

По романа на ДЖУНИЧИРО ТАНИЗАКИ

Музика ЕНИО МОРИКОНЕ

Главен оператор СИЛВАНО ИПОЛИТИ

Сценарий, режисура и монтаж ТИНТО БРАС

АВФ Асоциация на Венецианските Фашисти

1940 г.

Другари, приятели и членове на АВФ… - Проклет да си!

Сбогом на 1939-а година и привет на нова Европа!

Да живее Дучето! - Дучето! Дучето!

За 1940-а, поднасяме пламенни пожелания

на тези от Оста, които водят битка. Скоро ще победим!

И сме готови за подкрепа, хайл!

Смешник! - Наздраве на всички!

Беше само намек, татко! Защо си такъв…

Англичанин ли? - Лиза, приемаш всичко на сериозно!

Хайде, да пием - за нас.

Полка! - Ако професорът ми позволи…

Разбира се. Тереза ще е много доволна!

Не, Ласло, танцувай с Лиза.

Мамо, ти танцувай… Слава Богу, Ласло не е англичанин!

Ще танцувате ли с мен?

Отстъпвам я!

Благодаря.

Животът си иска своето. - Животът е фарс.

Терезка е хубаво парче! - Славянска кръв има, значи го мами.

Той имаше ли нещо с Мария? - Не вярвам.

До нея, годините му личат.

Страхотна беше!

Ласло? - Извинете ни.

Разкошна си, мила, обичам те!

Не ми наливай, знаеш, че не ми понася.

Съвсем малко, това е шампанско.

Какво ще кажеш за Ласло? - Какво имаш предвид?

Връзката му с Лиза. - Той е добро момче!

В академията казват, че го очаква чудесна кариера.

Кой знае? Може би за нея ще е добре да се омъжи.

А за теб - беше ли добре, че се омъжи?

Престани, Нино!

Престани!

Валс, Нино!

Не, не, не! Какво правиш, Тереза?

Твоят танц.

Всички ни зяпат!

Истинска лудост!

Видя ли това?

Погледни там!

Виж къде я награбва.

Престани! Пиян ли си? - Малко!

Почакай ме, скъпа! Чакай!

Е, тъпаци, ще се снимаме ли или не?

Хубаво, развийте флага и се стройте.

Ей, вижте, професор Ролф!

Да живее професор Ролф, познат като "Хер Климт"!

Сложете ги в центъра за снимката!

Внимание! Готови!

Щрак!

Нашата прекрасна страна, където играем.

Да живее Мона, катеричката рунтавелка!

Ти обичаш тия просташки завършеци, признай си.

Какво падение, бедната.

Лека нощ на всички студенти!

Тази нощ всички ще й се радваме. - Лека нощ!

Студенти! Искам да ги видя, като почне войната.

Виж, дупката се намокри! - Иди я оправи!

Трябва да идем на тъмно. - Защо? Целувка ли искаш?

Не е това. Шампанското почва да прелива!

Моля те, Нино, спри, ще се напикая.

Не е проблем, тук във Венеция. Да идем там, тъмно и закътано е.

Хайде, ще те пазя.

Ще умра от срам. - И версайските дами са го правели.

Никой няма, сам-сами сме. Хайде, ела!

Обещай да не ме гледаш! - Обещавам!

Изпишкай тази жълта радост,

Моля, остави я да се лее, да се хлъзга между бедрата ти,

от твоята прекрасна роза… - Престани, Нино!

Тези стихове са от Макио Вениа голям венециански поет от XVI век.

Татко, мамо!

Свърши ли? - Да, идвам!

Олекна ли ти? - Да.

Мамо, много се бавиш! - Много бързо ходиш.

Не мога да ви стигна.

ДОМ ЧОТИ семеен пансион

Благодаря ви за прекрасната вечер.

Ако искате да преспите тук, номер 1 е свободна.

Много мило, г-жо, но родителите ми ще звънят

от Будапещ утре сутрин. По-добре да си вървя.

Както обичаш, Ласло. Добре дошъл си.

Майко той вече отказа. Ласло няма да остане за литургията.

Тогава лека нощ! - Лека нощ!

И честита Нова Година! На всички. - Лека нощ!

Чао!

Ще се видим утре. - Чао!

Какво й става? Оглушала ли е?

Сигурно и тя празнува.

Тук съм!

Джулиета, не трябва ли неоновия знак отвън да е изгасен?

Тъкмо се върнах, г-жо. Питайте Аурелио, той беше с мен.

Да питам Аурелио?

Горе в спалнята ти, нали? - Аз, с Аурелио?

Съжалявам, че мислите така за мен.

Нищо не сме правили горе! "Нихтс", както би казал професорът.

Да-да, разбрах, лека нощ. - Не ми се спори повече за това.

Забрави това, Джулиета - господарката е уморена.

Утре - нов ден.

Е, приятни сънища. И без това никой няма да идва утре.

Банята е свободна, ако ти се ходи.

Тереза!

Недей, искам първо да ида в банята. - Няма нужда.

Аз ще ти помогна да се съблечеш.

Какво правиш? Всичко разкъса.

Утре ще ти купя десет нови.

Дай поне да те погледам. - Изгаси я.

Знаеш, че не обичам… Лека нощ.

Обаче се изпика на улицата. - Никой не ме видя.

Аз видях. - Прасе!

Обеща да не гледаш. - Бях принуден.

Но някой отвъд канала те видя.

Кой? - Един мъж!

Май беше Ласло.

Невъзможно, пак си въобразяваш.

Остани вътре в мен.

Живее оттатък канала.

Но идва тук… на отсамния бряг.

Има собствена морска агенция.

Единствен собственик.

Има три шхуни в Истрия.

Чувал си го, ако ти кажа името му.

Стар е и е вдовец. Май вече е пенсионер.

Пълен е с пари обаче.

Съмнявам се, че вече го вдига.

Но може да си плаща за кефа.

Обича да гледа. Плаща си да гледа.

Поразтърси се и намери 12 съпруги. Не млади, но хубави.

Ако ти кажа имената им, ще се сетиш кои са. Живеят наблизо.

В тези къщи край Кампо Манин.

Естествено, правят го една с друга пред него, докато ги гледа.

Кухнята, където живее едната, е на първия етаж.

Съпрузите им, бих рекъл, че знаят за това.

Безпарични са. Каквото имат… го получава.

О, не, 12-те съпруги не са го правили преди. Затова е толкова хубаво.

Тереза, любов моя, искам всичко да знаеш за мен.

Пиша това, за да го прочетеш

и да узнаеш нещата, които нямам смелост да ти кажа лично.

Признавам, че си те представях

на мястото на руса жена, рискувайки да бъда съден, знам.

Понеже те обичам, реших да поема всички рискове.

Искам да те освободя от твоята проклета скромност,

заради която още се изчервяваш и то след двайсет години брак.

Отърва ли те от нея, ще е от полза и за теб, разбери.

Ще ми помогнеш да те задоволявам.

Знам, че дискретността ти може би ще те възпре да прочетеш дневника ми,

но ако случайно попаднеш на него…

Добро утро! Вече се върнахте. Как са станали снимките ви?

Времето е лошо. - Тъкмо по-добре ще поспим.

Лошо време, хубаво време, петлето си лети ниско.

Джустина! - Повечето не го и разбират.

Приключих с Андреа. Тереза, би ли проветрила горе?

Ще изпратя Джустина. - Не, недей нея.

Тя така разбърква всичко, че не мога да намеря нищо.

Моля те, ти да се погрижиш. Аз ще те замествам тук.

Пансион Чоти! Лиза, ти ли си?

Къде си? Разбира се, баща ти ще се радва, ако той дойде.

Благодаря за раците.

Да, 7:30 е добре. Не закъснявайте. Чао!

Беше Лиза. Каза, че ще дойде с Ласло на вечеря.

Щастлива ли си? - Какво имаш предвид?

Лиза е щастлива. А би трябвало и ти.

Някой е внимателен към теб, даже ти пратиха рачета.

Рачета, мислех, че са омари.

Джустина, подготви ли маса? За четирима.

Изискана вечеря? - Изглеждам ли добре, като за Риц?

Безспорно си като за там. - Със сигурност, професоре.

Отивам да почистя кабинета ти.

Вечно губи нещо!

Искам да те освободя от задръжките,

и скромността, заради която се червиш…

дори след години брак…

Без проклетата скромност и глупавата срамежливост…

ще ми помогне да задоволя истинската ти същност, Тереза!

Всъщност си една разгонена кучка,

курва, каквато не съм знаел, че си.

Нарочно го е направил. Знаел е, че ще го прочета!

Не съм отваряла нищо!

Ни съм го видяла, ни съм го чела. Пази си го, свиньо.

Дявол да те вземе, Радоничич! Тъкмо щях да си тръгвам.

Извинявайте, професоре. Наложи се да го чакам до 7 ч.

После докато стигна дотук в снега… Този път времето е отвратително.

Това е чудовищно, направо престъпление.

Какво каза той, че било? - Кълне се, че било оригинален Чарди.

Гулиелмо или Ема? - Той каза - Бартоломео!

Не съществува! - Сигурно.

Направете, каквото можете, професоре.

Защо не, при толкова други фалшификати в обръщение днес.

Чарди, значи.

Набързо, Боцето…

"Риболов в Риалто" Приписва се…

на Дж. Чарди!

Джон Брайън Ролф!

На добър час.

Много ви благодаря, професоре.

Нас ни опрощават свише, професоре. - По-младежката, Радоничич. Лека нощ!

Лека нощ! - Добър човек е!

Добър човек и приятел. - Така си е!

8 часът и 35 минути! - Не се безпокойте.

Не е толкова страшно. - А, мен ако питате,

може да се върне утре сутрин.

Извинявайте, че закъснях! Много съжалявам.

Задържа ме една културна среща.

Среща с Лонгобарди Трентини или Радоничич?

Ще ви спестя подробностите, мила.

Това коктейл ли е? - Приготвих Панцер Фауст!

Известният германски пунш. Новият специалитет на Вермахта.

Тази вечер - без политика.

Вечерята е сложена! - Я вол. Майн хер…

Фройлайн!

Чудесно!

Татко! - Краката са най-хубавото.

Обожавам ги!

Знаем, Нино. И краката на балерините!

Духовитост… и вкусна храна.

Признавам, че искам да опитам и аз. - Ще ви отворя един.

Благодаря!

Внимавай, Ласло! Ако слушаш мъжа ми, не се знае къде ще се озовеш.

Ако те познавах…

щях да знам само половината.

Полека, Нино! Аурелио каза, че е рядкост.

Още една причина да пием и да се веселим!

Полудя ли? С твоето високо кръвно!

А ако д-р Фано разбере? - Професорът е прав!

Има неща, които не бива да правим и за които трябва имаш кураж.

На мен недей, налей на майка. - Колко?

Благодаря, стига толкова!

Ако слушаш татко, не се знае къде ще се озовеш.

Това бе знак, че е чела дневника ми.

Или беше заради присъствието на Ласло?

Изведнъж ме обзе паника.

А, чашата ви е празна. С малко не може…

Съжалявам. Извинете ме!

Щраус? - Не, май е нещо по-съвременно.

Шернбург? Браво, преаранжирахте го.

Мамо! - Лошо ли ви е?

Тереза! - Не, нищо ми няма, прощавайте!

Извинете ме за малко.

Дъхът ми секна от ревност.

Но при мисълта, че тя го разтри там, се възбудих!

Мамо, добре ли си?

Майко, обади се!

Мамо!

Татко, Ласло, бързо елате - мама е припаднала!

Помогнете ми да я занесем на леглото.

Пулсът й е слаб! - Не биваше да настоявам с коняка.

Не, вината е моя! Знаеш ли къде са инжекциите й?

Камфоровите ли? Да!

Масажирай краката й, а аз ще се обадя на доктора.

Доктор Фано, ако обичате!

Ало, Давид? Аз съм - Нино Ролф!

Извинявай, че те безпокоя по това време, но Тереза припадна.

Пулсът й ли? Слабичък е.

Да, пи малко.

Камфорови инжекции? Да, мисля, че имаме.

Благодаря ти, Дейвид! Лека нощ.

Да, да! - Кой ще бие инжекцията?

Аз не мога - трепери ми ръката. - И на мен. Да повикаме Джулиета.

Ако позволите, г-не… аз съм бил над 200 на майка ми.

Добре, щом знаеш как.

Бихте ли я обърнали?

И я заголете.

Като видях как Ласло гледа и пипа моята гола Тереза и аз се възбудих.

Не бива я събуждаш. - Не, няма, сега е отпусната.

Професоре, аз ще си тръгвам.

Простете, че не ви изпращам. - Няма нужда. Лека нощ.

Преди бих се притеснил, ако Тереза припадне.

Но сега щях да се възползвам от ситуацията.

Отхвърлях сбъднатите удоволствия, от които се бях отказал.

Байрон, Бодлер, Д'Анунцио…

Къде сте, познавачи?

Тициан, Джорджоне, Веронезе.

А и ти… хер Климт,

кога ми даде тази плът, която кара члена ми да гори?

Спиш ли или само се преструваш на заспала?

Беше чела в дневника ми, че нейното не е истински сън.

Игра, за да ме зарадва?

Прикритие за съучастничеството й?

Ако се преструваше, исках да я засрамя

до степен, да иска да си стои у дома.

Чела си дневника ми, Тереза. Надявам се, че си разбрала.

Макар че мисълта, че го правиш, ме караше да ревнувам до полуда.

Хайде, трябва ли да крещя? Развратница такава!

Ти също си представяш неща. Знам, че ги мислиш!

Защо не мръднеш?! Кажи нещо, направи нещо! Хайде!

Помогни ми! Помощ, помощ…!

О, Ласло… Ласло!

Признавам, извърших прелюбодеяние: изпитах желание.

Нино ли беше? Не зная!

Беше различно.

Диханието, силата, които усетих…

и удоволствието, което изпитах, идеше от друг…

Прегръщах Нино, но мислех за Ласло.

Исках да задоволя Нино… или търсех наслада за себе си?

Господи!

Сексът е позволен…

само със съпруга ви.

Не чувствах угризения, че си мислех за Ласло.

Отсега нататък и аз ще водя дневник, за да се изповядвам.

Ще си помисля, Ласло.

Какво оборудване само, а? - Произведено в Германия!

Няма спор, г-н професор, те са ненадминати в сериозните неща.

Ходът на войната е доказателство за това.

Американците правят хубави играчки. Ето, това е американска играчка.

Рядкост е. Ще ви демонстрирам.

Едно, две, три…

четири, пет!

Забележително!

Ако искате, вземете го назаем - лесен е за употреба. Пробвайте го!

Откъде знаеше, че бих искал за малко такъв апарат?

Подразних се. Но мисълта, за съучастничеството му

накара сърцето ми да забие учестено.

Купих си дневник, но не за да отговарям на съпруга ми,

а за да говоря със себе си. Как да отговоря на дневника на Нино?

Че винаги съм изпълнявала съпружеските си задължения?

Че не бива да приема неговите въображения.

Че Ласло е само годеник на Лиза и нищо повече?

Ако го чете, ще разбера.

Затвори го!

Боже, как ме боли глава!

Ласло!

Не ме интересуваше дали е будна, заспала или пияна.

Аз бях този, който контролираше играта.

Що за обноски?! Не виждаш ли, че съм във ваната?!

Излез! - Извинявай!

По дяволите извиненията.

Сякаш гледах някоя друга.

Вече можеш да влезеш!

Още съм мокра, какво правиш?

Нино, нека си изплакна лицето. Не мога да си отворя очите.

Със затворени очи се мечтае по-добре.

Полудял си… По това време? Побъркан!

Какво ще кажете за фотоапарата? - Несъмнено ще има голям успех.

Всеки ще може да прави забранени снимки.

Не е ли тъкмо това идеята? - Да… разбира се.

Казвам ви, прав сте. Технически е все още примитивно.

Аз ще си снимам със стария Цайс. - Както казах, това е играчка,

докато Цайс дава яснота.

Заснех този детайл от "Темпеста" на Джорджоне. Със Цайс.

Ръката ми стискаше филма в джоба ми.

Мисълта, че Ласло може да види снимките на голата Тереза,

предизвика буен изблик на ревност.

Ако снимките са забранени, трябва някой да ви ги прояви.

Вие ми изглеждате доста опитен. Имам ви доверие.

Ако искате, ще ги проявя с удоволствие.

Които пожелаете.

Добре. Ето я лентата.

Чудех се, дали като знае, че Ласло е проявил снимките й,

Тереза ще прояви повече смелост.

Бях в Истанбул. Улиците бяха пълни с английски войници.

Ще ги купя! - Добре!

Може ли и на мен едни, следващия път?

Лиза! Защо си в униформа?

Ще се запозная с военния корпус. Тази събота е срещата на фашистите.

Явно не само татко забравя. Трябва да поговорим. Ела в стаята ми!

Замести ме за малко.

Връщам се веднага.

Вчера у Ласло видях снимките ти.

Мои снимки? - Да, гола и в мръснишки пози.

Лиза, какво говориш, какви снимки?

Мамо, няма смисъл да се правиш, че не разбираш.

Не се скандализирах, ако това те притеснява.

Но имам право да знам истината,

след като засяга и мен.

Щом казваш, че си видяла снимки, сигурно е така.

Кълна се обаче, че нищо не знам.

Ако съществуват, значи някой ме е снимал.

Но не знам нищо за това. Сигурно са заснети, докато съм спяла.

В такъв случай, е бил баща ти. - Мръсните ти снимки бяха при Ласло!

В една книга в лабораторията му.

Лиза, какво намекваш? Не си го помисляй дори на шега!

Нищо не си мисля, майко. Само искам да знам защо.

Ако са били у Ласло, явно му ги е дал някой за проявяване?

Той е близък на семейството ни.

Няма друго обяснение.

Моля те не ме питай повече. Той ми е съпруг и аз…

И аз какво…?

Какво можех да й кажа? Че не съм хрисимата съпруга, а похотлива жена?

Мамо, не знаех… че си толкова окаяна.

Сигурна съм, че Ласло неслучайно е оставил да видя книгата.

Искал е да видя тези снимки! - Лиза, забранявам ти!

Не се притеснявай, само исках

да си изясня нещата.

Възможно ли е да ни е видяла, докато ние…?

По-добре ще е за Нино да не пиша за това.

Да идем на кино? - Дават ли хубав филм?

Професоре, горе на балкона няма значение.

Модно ли е? О, пощадете ме!

Дните нарастват, професоре.

Г-жа Тереза добре направи, излизайки на разходка. Полезно е за всеки.

Правилно. Ще ида и аз. Приятно прекарване.

Браво, професоре. Благодаря!

Ние ще се разходим. Ох, какъв задник!

Значи и Тереза води дневник. Чудесно!

Дали така ми казва, че е чела моя?

Сега вече нещата ще ми се изяснят.

Ало, татко, ало?

Чуваш ли ме? Лиза е. Там ли си?

Ще закъснеем. С майка. - Да, добре. Разбрах.

На пазар сме. - С майка ти? Ясно.

Ще се върнем веднага щом можем.

Не се притеснявайте, г-жо! Малко да го изгладим и е готово.

Чудесно, ще вземем и шапката ти.

Няма ли да закъснееш? - Аз предупредих татко по телефона.

Мила и снизходителна. Сякаш никакви снимки не е имало.

Целеше ли тя нещо?

Заваля, а още грее слънце.

Отново е пролет. - Добре, че Ласло е донесъл чадър.

Здравей! - Каква приятна изненада!

В Будапещ казваме: случайната среща, е среща на късмета.

Тя не ми каза, че Ласло ще дойде тук.

Боже мой!

Какво ще поръчате? - За мен бренди, благодаря.

За мен… същото. - А за вас, г-це?

За мен, чай.

Трябва да се обадя по телефона.

Май няма да спре скоро. - Жалко, че имаме само един чадър.

Вали, гърми, аз трябва да ида. Срещата на съюза е в пет.

Ами шапката? - Иди ти, майко.

Ласло ще те придружи. - Не, не…

Тогава предпочитам да се прибера вкъщи.

Поне изчакайте да спре дъжда.

Ласло е прав. А и дъждът скоро ще спре.

Не се притеснявай, мога да ида вместо теб за шапката.

Ако шапката ти е готова, ще ти я донеса. Сега не ти е нужна.

Вземи чадъра! - Не ме е страх от дъжда.

Вземи го, Лиза, нали не искаш цялата да се намокриш?!

Както искате. Чао, аз тръгвам.

Нарочно ли го направи?

Почувствах се като във филм. Студена, превзета и руса.

Не биваше така. Не е редно. - Защо? Спонтанно е.

Съвсем естествено е.

Няма нищо лошо.

Дъждът спря. - Я, слънце.

Можем да си тръгваме вече. - Ако желаете.

Докато не е заваляло пак. - Защо да завали?

Времето е нестабилно. Променливо е.

Като настроение на жена.

Келнер!

Нямате ли по-дребни? - Не.

Днес, все едри банкноти.

Лиза ми каза за снимките.

Снимки, на които съм аз.

Това обяснява доста нещо. Представям си…

Проявих тези снимки по молба на съпруга ви.

Видял си ме в излагащи пози…

Аз те пожелах.

Главата ми се завъртя. Трябваше да се разведря, за да не припадна.

Егон Шийле! - Фалшива? Познавам художника.

Не бих лъгал вас, професоре.

Учудващо добре е нарисувана.

Съвсем в стила на Шийле. - Експертизата струва 200 млн лири.

Добре, в чест на Шийле.

Но едва ли ще има пазар за него в Италия.

Официално - не, "упадъчно изкуство",

но ще бъде купена от фашистите.

Седнете тук, професоре.

Другите професори биха подписали,

само ако някой експерт потвърди автентичността на творбата.

Смешно е, че само фалшивите изискват удостоверение.

Като мен - евреин, правещ се на християнин.

Трябва да се живее. Бедният д-р Фано бе уволнен и изхвърлен от болницата.

Изгуби всичко и има само няколко частни пациента,

тези, на които има доверие.

Повече от година мина, но на вас може да се вярва, а, професоре.

Дори д-р Фано ви посещава понякога, нали?

Определено усетих, че тези 200 лири

не са само такса за удостоверяване на картината,

но и тънък знак за солидарност.

Една жена е дошла… при вас, професоре.

Добър ден, проф. Лонгобарди. - Здравейте, Лиза.

Лиза, защо си дошла? - Спокойно, нищо не е станало,

но не знам къде е мама. - Тя не беше ли с теб?

Да, но аз трябваше да ида за малко до федерацията

и я оставих в кафене Флориан.

Разбрахме се да взема шапката й.

Но тя още не се е прибрала у дома. - Сигурно разглежда витрините.

Е, Мемо, благодаря.

Довиждане. - Поздрави на всички.

Много благодаря. - Довиждане.

Всичко хубаво, Нания. Горе главата!

Забрави за приюта, Нания. Вече няма страшно.

Аз приех християнството и повече никой няма да ни закача.

Ето я! - А, сама. Ласло е още в центъра.

Кажи й, че бързам и съм оставила шапката й при Джулиета.

И Ласло ли беше там? - Да, той ни взе от шивача.

С Ласло е била в сигурни ръце.

Защо се притесняваш? Така ли ги учиш в училище?

Татко, ти нищо не вземаш на сериозно!

Личеше си по елегантността й. Нещо се случваше с нея.

Шест и 25 е.

При мисълта, че е била насаме с Ласло, полудях от ревност.

Ревността предизвика буйно желание у мен.

Военни игри.

Да побързаме, че се намокрих! - А, много бързо.

Да изчакаме тук да спре.

Днес взех 200 лири.

Да ти покажа къде работя? - Ще ти купя обеци…

Искаш ли? - … гривна, колие.

Каквото поискаш.

Освен истинската награда между съпрузи,

споделящи живота си 20 години.

Трябва да бъдем интимни, без всякакви ограничения…

в любовта си. Той целуна ли те?

Опипа ли те?

Кажи ми… пипа ли те тук?

А опита ли тук?

Кажи ми. Кажи!

Нарече ли те "любима"? А?

Любов моя, кажи ми!

Любов моя, сърце мое…

Шепнеше ли ти тези неща?

Нино и Ласло се сляха в едно с мен.

Кажи ми. Кажи!

Харесва ли ти работата ми? Тереза…

Недей тук!

Овлажнила си се!

Не мога да живея без теб… Тереза!

Ако Нино чете това, ще разбере, че съм се противила.

Приятно ли ти е?

Кажи ми истината. Харесва ли ти?

Не ти ли е хубаво, Тереза?

Сигурен ли си, че искаш да узнаеш? - Не, не, не ми казвай!

Щом кръвта нахлу в главата ми, в ума ми изникнаха видения.

Когато отворих дневника, белегът го нямаше.

Знак, че Нино го бе намерил и чел.

Оттатък грее слънце и е като лято.

Но за мен зимата не свършва, докато не спре да ме боли.

Ако обръщах и аз внимание на болките си…

Какво е това?

Ще ида да си стопля кокалите отвъд канала.

Ще се върна след няколко часа. - Приятна разходка.

Ще ходя до Ласло. Ще се видим на вечеря.

Да… да.

Погледна ме сякаш искаше да ми каже:

Възползвай се от отсъствието ми и прочети дневника ми.

По-добре да прочете той моя.

Затова му казах, че ще излизам. Надявам се е разбрал.

Говоря съвсем сериозно, Нино. Трябва да спреш

пиенето и пушенето. - Единственият ми порок.

Яж по малко и не забравяй, че в твоето състояние, коитусът

е рискован! - Риск да си отидеш като свършиш.

В моето състояние и на моите години, нямам избор.

Колкото повече "рискуваш", толкова по-жив си.

Като вземеш предвид какво рискуваш…

Ще ида да погледна какво правят.

Както и в кафене Флориан - тя ме остави насаме с Ласло.

Тереза!

Иде авиацията!

Зад онези храсти ще сме в безопасност. Ела.

Тези му думи накараха сърцето ми да запърха.

Ела с мен.

Имам чувството, че Лиза ми е подготвила капан.

Всичко може да се случи.

Съзнателно на казах на Тереза какво ми е казал докторът.

Ако тя се отдръпне заради опасността при коитус,

явно е чела дневника ми.

Ако си послушен, ще ти покажа нещо.

Днес ги купих.

Всички казват, че почне ли войната, няма да се намират вече.

Без срам…

Почти безсрамна.

Какво ще кажеш, а… свиньо?

Целта бе да провокира.

Промяната бе очевидна.

Със сигурност нещо се бе случило.

Нино, мирувай!

РЕСТОРАНТ КРАБ

Най-после щях да видя Ласло гол.

Любов моя и мое единствено съкровище…

Не… първо искам да те докосна.

И ти искаш една. - Никога не съм опитвала.

Винаги има първи път. - Да, винаги има.

Харесва ми.

Удоволствието ме освобождаваше.

Плати, Аурелио, г-жата ще ти върне парите. Тя върна ли се?

Не и каза да не я чакате за вечеря.

За малко да забравя! Лиза ви чака в кабинета.

Здравей, татко. Кабинетът ти е хаос.

Остави го така, Лиза.

Така ми харесва. Мога да си намирам нещата.

Знаеш ли къде е мама? - Мислех, че е с теб.

Тя е на градския плаж. - На плажа?

Да, с Ласло.

Намерих си квартира. Пансион в Сан Николето,

между военния полигон и летището.

От едната страна гърмят, от другата…

летят.

Във Венеция ще е твърде излагащо дори за теб, татко.

Какво говориш, по дяволите?

Тя отмъщение ли търси или опора?

Мама казва, че не ти е изневерила.

Стига, Лиза, остави ме на мира! - Както искаш.

Много бързо растат, нали, татко?

Трябва да ги отрежеш.

Кое да отрежа?

Къдрите ти, татко. Стигат до врата ти.

Не се притеснявай за къдрите ми. Може и глава да ми израсне.

Ще я боядисам в лилаво.

Нямах смелост да приема предизвикателството й.

Не можех да сравня ревностите ни.

Намерих си квартира. Малък пансион в Сан Николето.

Между военния полигон и летището.

От едната страна гърмят, а от другата…

Безсрамието на Лиза…

винаги ме е очаровало.

Мама каза, че ти е останала вярна.

Мама каза, че ти е останала вярна.

Госпожа Тереза, знам, че е в разрез с правилата,

но не може ли поне веднъж да нарушим правилника?

Заради госпожата.

Много дискретно обаче. - Разбира се.

Давай, бързо!

Сърцето ми се блъскаше в гърдите.

Усмихнах се, като си спомних, съвета на д-р Фано.

Жизнена.

Самоуверена.

Дори безсрамна.

Чувствах се в отлична форма… нямаше го вече срамът…

и прежните страхове.

Добре си направил, че си вечерял без мен.

Аз не съм гладна.

Не, не, не ги сваляй.

Недей ги сваля.

Внезапно изпитах прилив на благодарност към Нино.

Желание да му се отплатя. Да изразя признателност.

Както когато си бил бебе.

Нино…

Стената е съсипана.

Тереза, целуни ме! Целуни ме!

За къде бързат всички…?

О, фашистки съботник.

За неколкостотин разбити статуи…

За няколко хиляди книги разменях теб, Тереза, твърде дълго.

Вече за нищо не ми пукаше!

Сега целия ми живот се свеждаше до парчето месо между краката ми.

Ако се вдигнеше достатъчно, бих се изразил много по-добре.

Виж… приличаме на Юпитер и Юнона.

От творбата на Джулио Романо, "За боговете".

Винаги си представям Юпитер с брада, а Юнона много по-тлъста.

Унила си - какво има?

За Нино ли мислиш? - Днес беше много странен.

Събуди се чак на обед…

и изглеждаше много съсипан.

Но беше с ерекция! - Случва се понякога.

Изтощението не убива желанието.

Според мен, съпругът ти е болен.

Не е нормален.

По-скоро, необичаен. Отдавна знам. - Какво иска?

Да ни провокира ли… да ни изпита?

Не, ти не разбираш. Аз също, отначало.

Ревността го възбужда. - Тогава му покажи това.

Ти луд ли си? - Да. По теб.

Всъщност аз използвах Ласло.

В прегръдките му аз истински се освобождавах.

Развратница!

Не й стигат тия дето й дъвчат ушите, ами краде и чуждите мъже.

Само я чуйте, тая пачавра! - Ти ли казваш на мен свиня?

Изневеряваше на мъжа си с монаси.

Мъжът ти не е достоен за задника ми! - Голям гъз.

Алчна курва, която се оножда с чужди мъже.

Изневеряваше на мъжа си и с монасите от хълма.

Курва мръсна, правиш го за пари.

Работи малко, печели много.

Знам един, който обича да ги прекарва.

Всичките си пари дава за жени.

Не постъпва ли правилно? - Не…

Приятел, ти май не си венецианец.

Обаче съм, приятел.

Искам да умра.

Ами, давай де. - Искам да умра!

Не викай, бе! - Искам да умра!

Ако умреш навън, ще те черпя едно.

Предпочитам тук, при бутилките.

Колко ви дължа, г-це Заира? - Един литър - шест монети.

Помните ли Радоничич, с картините? - Станко?

Малкият негодник от Лусин Пиколо? - Той, да, отиде си.

В какъв смисъл? - В смисъл, че умря.

Умря тук, в бара. Ей там на пода, преди десетина дни.

Сърцето му отказа, докато си пиеше Мараскина.

Истината е, че…

човек не заповядва на сърцето си. - Да, така си е.

Сърцето слуша само любовта… или смъртта.

Лека нощ, професоре!

Можех да я настигна, но се отказах.

Исках да й дам време да се приготви за лягане.

Искам да умра!

Тереза, умолявам те.

Излъжи ме, ако трябва

но ми кажи, че само го използваш,

за да предизвикаш любовта ми.

Ласло.

Искам да умра.

О, Тереза!

Сваляй гащите!

Добре.

Сега си обуй моите. - Щом искаш.

А сега сложи жартиерите и чорапите, също и сутиена.

Не, Тереза. - Няма да спорим.

Така те харесвам. - Добре.

Щом това ти доставя удоволствие, защо не?

Това ще бъде по-сложно.

Наистина е… това къде се слага?

Нали ти все искаше да се освободя от задръжките си?

А това… кое му е лицевата част?

Каква красота!

Студено ми е.

Не, не ги сваляй!

Така облечен, ме възбуждаш.

За гравюра, с поза като твоята,

преди 400 години са вкарали художник в затвора.

Джулио Романо?

Откъде знаеш за Джулио Романо?

Знам.

Джулио Романо я е нарисувал,

но в затвора вкарали Марк Антонио Раймонди.

Не е имал политическата закрила, която е имал другият.

Кой го е вкарал в затвора? - Папата.

А гравюрите му? - Унищожени.

Били са други времена. - Не съвсем.

Винаги си е било същото.

На теб ходът на времето май не ти влияе.

Хубав комплимент, Тереза.

Къде тръгна?

Остави ги, ще ги съберем утре.

Нино!

Ало, д-р Фано, Тереза Ролф е!

Съжалявам, че ви безпокоя в този час, но трябва спешно да дойдете.

Да, Нино. Не знам, но целият се тресе.

Моля ви, елате веднага! Спешно е!

Майко мила!

По време на половия акт ли се случи или преди това?

Не, след това.

Обичаен случай на катарзис на кръвоносната.

Има ли някаква опасност? - За момента не. Тромбоза е.

Но му трябва мед. сестра.

Можете ли да ми помогнете? - Знаете, че не мога.

Мога да помоля една приятелка. - Не знам как да ви благодаря.

Направете дарение на еврейския приют.

Исках да актуализирам дневника, да се възползвам от болестта му

и да преценя положението.

Горкият Нино ми даваше знак.

Чудя се дали снимките й проявени от Ласло, бяха я насърчили към него.

Тереза, моля те, излъжи ме ако трябва,

но ми кажи, че го използваш, само за да предизвикаш любовта ми.

Майко!

Сестрата дойде. - Идвам след малко.

Идвай.

Приключих, професоре. Като нов сте. По-добре от всякога.

Госпожице, ще изпратите ли Андреа?

Не се притеснявайте за мен.

Всичко хубаво, професоре! След няколко дни ще ви мине.

Ще ида да довърша.

Моя… моя…

моя… дневник…

Искаш да пишеш в дневника си? - … твоя.

Знаеш, че нямам дневник. - Здравей, татко.

Изглеждаш доста по-добре днес!

Много по-добре от вчера.

Мамо, иди се поразходи.

Опасно е все вкъщи. Ако и ти се разболееш, какво ще правим?

Ще трябва аз да ви гледам.

Мила и внимателна отново.

Може би след обяд ще се поразходя.

Нино четеше дневника ми всеки ден, но се правеше, че не обръща внимание.

Защо тогава го спомена? Вече няма причина за преструвки.

Това е Сан Джорджо.

А там е площад Сан Марко,

където можете да наемете гондола,

за през канала, както и ще направим.

Позволете да ви помогна, госпожице.

Един по един. - Да тръгваме.

Каква гледка! - Давайте!

Тези стават ли? - Да.

Исках да подменя с бели страници

това, което писах за първия път на градския плаж.

Хайде, четете го… дневникът ми свършва точно там.

Нещо ме караше да бързам към вкъщи.

Не беше мисълта за Нино.

Имах чувство, че Лиза искаше да не съм там.

Нещо не е наред ли? - Дъщеря ви ми даде 2 часа почивка.

Каза, че тя ще стои при професора.

Дъщеря ви тъкмо излезе. Джулиета е при професора.

Иди при съпруга ми. Аз ще дойда незабавно.

Татко каза, че не иска свещеник на погребението си.

Лиза… чела е дневника ми!

Без очилата… изглеждаш разголен.

Отче Бузето, откъде дойдохте?! - Опасявам се, че много съм закъснял.

Но той не искаше… - Дойдох да се сбогувам, нищо повече.

Дълго време бяхме много добри приятели.

Във всеки случай, той беше… атеист,

а не протестант.

Хайде, да тръгваме. - Кураж и моите съболезнования.

Я виж вдовицата. - Облечена като булка.

Ела, ще заобиколим отзад.

Сърцето му не издържа заради прекалена автентичност.

Живя пълноценно. - Скоро ще говорим само за Мусолини.

Бог да ви закриля!

Не мога да заплача, защото не страдам.

Ще симулирам опечаленост, все пак, вдовица съм.

Море от хора се изсипа на площад Венеция.

Хиляди италианци се събраха да чуят речта на Дучето.

Ще станем свидетели на исторически момент и напрежението е спазматично.

Внимавай, мамо, намокри ли се?

Ревнува от мен за съучастничеството ми срещу Нино. Горката Лиза!

Всичките й капани само заздравиха връзката ни.

Бързайте, ще започне всеки миг. - Бързо!

Знаех за риска при коитус, Нино.

Не чувствам вина.

Просто изпълних своята роля в проекта. Бях верният съучастник.

Бях вярна… в изневерите.

Да живее Дучето!

Чуйте ме… - Това е Мусолини!

По суша, море и въздух…

благородни революционери и всички ветерани от кралство Албания.

Ще защитим Италия по суша, въздух и вода…

неустрашимо и спонтанно.

Настъпи съдбовният час…

да браним нашата родина.

Дойде време… за безвъзвратно решение.

Обявяването на войната…

бе поверено и представено от посланиците ни.

Войната започва, знаех си! - Какъв оратор!

Да живеят победителите! - И победените!

Гребете там!

В ковчега сложих дневниците и снимките.

Те са твоя… наша тайна, Нино.