Original subtitles

КУРШУМ ЗА САНДОВАЛ

Хайде!

А тук, според най-новите доклади, янките са поставили два конни полка.

Скоро ще получат подкрепление от две роти лека артилерия.

Да, господа, ситуацията е много сериозна.

Но, за утеха, нямаше моменти в тази война, да не е било сериозно.

Да. Само че сега мексиканците са ни по петите.

Капитан Паркър, не разбирате ли, че това е предимство?

Предизвикателство е да си обкръжен. Съгласни ли сте, господа?

Генерале, поручик Джон Уорнър пристигна с информацията, която искахте.

Видяхме също и няколко тежки оръдия. Знаете какво означава това, господине?

Какво означава, поручик?

Казват, че са смъртоносни, когато артилерията знае как да ги ползва.

Тогава ни остава само да се надяваме, че янките не знаят как да ги използват.

Казахте ли нещо, поручик? - Генерале, мислех...

Жалко, че ние ги нямаме. - Тогава ще трябва да отидем

и да ги вземем, това е всичко. - Разчитайте на мен, господине.

Винаги разчитам на всичко.

Благодаря, поручик. Може да си вървите.

Чухте поручика.

Много са, по-добре оборудвани, с нова войска, която иска да ни довърши,

веднъж, и завинаги.

Остава ни само едно, единственото, което може да направим.

Да атакуваме първи.

Ще нападнем призори.

Джон. Вярваш ли в късмета?

Разбира се, в късмета на янките.

За малко да забравя, имаш посещение.

Чака те там. - Мен?

Да, по-младият син на Дон Педро.

Какво правиш тук, Франсиско?

Не ми казвай, че си доброволец.

Не ме интересуват караниците между американците.

Какво тогава? - Бих те убил веднага,

ако сестра ми не беше в беда. Роза ме накара да обещая,

че ще те доведа вкъщи. - Защо говориш така?

Какво се е случило на Роза? - Не бъди глупак Уорнър.

Малкият... е твой син.

Син...

Мой син? - Следващото е сватбата.

Но, това винаги съм го желал.

Ще искам отпуска, щом имам възможност.

Не е толкова просто, трябва да се ожените до утре.

Казаха ми, че нещо не е наред. - Но, не мога да напусна лагера!

Роза може да умре, разбираш ли? Това е последният й шанс.

Да тръгваме.

Учудвам се, как можа да направиш това на Роза.

Винаги съм те поддържал, когато си се противопоставял на баща ми и братята.

Бяха прави. Не си такъв, какъвто те мислех.

Кой е бил прав?

Да ни бяха оставили да се оженим по-рано.

Знаят ли, че си тук? - Вкъщи никой не те споменава,

но свещеника знае, че съм говорил с Роза.

По-тихо! Мисля, че идва поручика на охраната.

Замълчи!

Слушай го. Истински Сандовал. - Ще се видим, Сем.

Тръгваш ли? - За Лос Седрос.

По-добре остани.

Това е мой проблем, не ми казвай какво да правя.

Ще дезертираш? - Сега трябва да води лична битка.

Но, Джон! Ще отидеш на трибунал? Непременно ще те намерят!

Няма да им липсва още един дезертьор.

Битката тъкмо започва. Трябваше да бъда там.

Ако беше толкова важен, не биха започнали без теб.

Сержант, вижте тези двамата. Единият от тях е войник.

Не съм сляп. Стой!

Какво ще правим сега? - Продължавай, вече ни видяха.

Ти, ела тук!

Сержант, какво става? - Какво имаш предвид?

Ти не си ли поручик Уорнър от седма?

Втора рота. - Защо си толкова далеч от своята част?

Аз... отпуска съм за няколко дни.

Сержант, мисля, че всички отпуски са спрени още миналата седмица.

Знам това, поручик!

Да видим твоите документи.

Нямам в писмена форма. Това е устна заповед от...

Как ли пък не...

Знам за тези устни заповеди посред битката.

Сутринта имахме бой. И победихме.

Не и благодарение на теб, дезертьор.

Трябва да тръгвам! Оставете ме сега!

Не мърдай или тук ще бъдеш погребан. - Спрете и онзи човек!

Не, спри!

Остави го. Трябва да пристигнем навреме.

Слизай от коня.

Франсиско! Ще дойда! Кажи го на Роза!

Дезертьор!

Дезертьор и страхливец!

Докато другарите му са в тежка битка,

поручик Уорнър избяга, като уплашен плъх в нощта.

Не ме наричай страхливец! - Как тогава да те наричам?

Герой, който иска сам да победи янките?

Ти си най-големия страхливец, който съм срещал някога!

Капитане, моля да ме изслушате.

Няма обяснения за войник, който предава своето знаме!

Аз... трябваше да отида до Лос Седрос. Трябва да отида.

В армията не може да се разхождаш, когато си искаш.

Пуснете ме, господине.

Умолявам ви.

Под стража и с вериги, ако е необходимо.

След това, не ме интересува какво ще стане с мен.

Изведете този човек.

Но... капитане! Моля ви, господине!

Знаете какво трябва да направите.

Ще отиде ли на военен съд, капитане? - Защо да губим време?

Всички знаем, че е виновен. - Без да го съдим, господине?

Да съдим дезертьор на трибунал?

Тази нощ имам истинска работа за него. Ще работи при погребването на телата.

Поне ще отмени войника, който бута количката.

Хей, не ги ритай.

Искаш да им бъда медицинска сестра?

На тях и без това не им пука. Заривай.

Проклетите янки наистина са тежки!

Вероятно са яли твърде много.

Струва ми се, че утре ще си вкочанен като тях.

Млъкни!

Какво става? Страх те е, че ще се събудиш вкочанен?

Хей! Вие двамата вървете на другата яма!

Уорнър сам ще се оправи с това.

Харесва ли ти да си копаеш сам гроба?

Тъкмо можеш да си го изкопаеш по размер. Побързай!

Извинете сержант!

Хей, този е жив!

Той е янки. Довърши го, Уорнър. - Няма да убивам човек, който умира.

Това е заповед! Убий го с лопатата. - Аз убивам само в битка!

Смел си.

И за това не си способен, а?

Дай! - Не ме провокирайте, сержант!

Какво каза?

Казах, по-добре не го правете!

Стой, ти луд ли си!

Джон, не го убивай!

Само ще си навлечете неприятности! - Знам. Чу ли ме?

Джон, престани! Не го убивай!

Джон!

Виновен си колкото и той, Сем.

Чисто убийство! Какво ще правим сега?

И двамата си съсипахте живота заради мъртъв човек.

Заради двама. Всъщност, ти си прав.

Хайде, Джон. Ще взема два коня.

Минали са от тук! На юг.

В Лос Седрос. Трябва да го настигнем, преди да пристигнат.

Този глупак е тръгнал към вкъщи!

Нямаме късмет. Очакват ни.

Трябваше да предположа. - Може би не.

Никой не би могъл дойде тук преди нас. И телеграф няма.

Отивам да видя какво става. - Не.

Нека Лъки да отиде. Теб те познават.

Човече, онзи препуска, все едно дяволът го гони.

Стой! Приятелю, какво става, къща ли гори?

В града има холера. Махай ми се от пътя!

В града има епидемия от холера.

По-добре да заобиколим. - Холера?

Аз ще мина без значение на това. Сем? А ти?

Жена ми и децата са там.

Да изчакаме да се стъмни. Може да не ни забележат.

Хайде, Сем. - Сбогом, Лъки.

Хей, Уорнър. А ако ни намерят нашите? - Ще се върнем преди зори.

Да.

Разбира се.

Не! Не го отвеждайте!

Не, моля ви.

Оставете на мен да се грижа за него.

Проклинам ви. Проклинам ви!

Да изгорим леглото, докторе?

Какво легло? Те спят на земята.

Освен да запалите къщата. - Ще изгори целия площад.

По-добре пожар, отколкото холера.

Джон, ето там е моята къща.

Добре. - Слушай, Джон.

Какво? - Аз оставам тук с нашите.

Те ще ме скрият.

Късмет. Благодаря за всичко.

Пази се.

Майко Божия! Вие ли сте г-н Уорнър! - Какво става?

Случило ли се е нещо на Роза?

Кой е? Кой е, Анита?

Ти!

Какво правиш тук?

Защо дойде? - Не търся караници, Хозе.

Ще те убия! - Господин Сандовал! Помощ!

Казах ти, не искам да се бием! - Престанете!

Позволяваш си да дойдеш тук! - Дойдох да поискам вашата дъщеря.

Не цапай името й с твоя мръсен език! Махай се!

Не, дойдох да се оженя за Роза. Веднъж ми забрани,

но тази вечер няма да можеш! - Ти дали ми противоречиш?

Дон Педро, не искам на никого да противореча.

Искам да видя Роза и да дам името си на нашето дете.

Нито един американец няма да се ожени за моята дъщеря.

Дори и жива. - Дори жива?

Какво говорите? Да не е болна от холера?

Мислите... - Ти, куче!

Нима и уважение нямаш?

Не холерата уби моята дъщеря! Ти я уби!

Вие го направихте! Вие и вашата глупава гордост.

По-добре да ни бяхте оставили да се оженим.

Бях влюбен в нея. - Искаш да кажеш в моята земя?

Сега излизай! - Моля ви, дон Педро.

Казах ти да си вървиш.

И те предупреждавам, повече да не те виждам.

Не! Няма да го оставиш да си върви!

Тепърва трябва да погребем сестра ти.

И не бих цапал погребението й с неговата смърт.

Позволете ми да я видя.

Знаете ли какво ми коства, за да дойда тази нощ?

Изхвърлете го! - Момент.

Моля те, татко. Остави го да види Роза.

И сина си.

Донеси го.

Това е твоето дете.

Вземи го и си върви.

Вие двамата нанесохте достатъчно болка на тази къща.

Знаете ли, господине, имам чувството, че ще загина в тази война,

но не мислех, че ще умра от холера, заради глупака Уорнър.

Той е този, на когото дните са отброени, ефрейтор.

Не се притеснявайте. - Да, господине.

Заместник, първо да проверим онова ранчо, където е работил преди.

Предполагам, че е отишъл там.

Не можа ли да го оставиш при някого?

Той е мой син и ще бъде с мен.

Ще прекося Рио Гранде и ще отида в Мексико.

А ти?

Аз съм с теб.

Трябва ти бавачка.

Мисля, че е гладно. - Какво от това, всички сме гладни.

Трябва да намерим някакво ранчо.

Виж това! Точно като в армията.

Какво да се прави.

Войната е навсякъде.

Какво искате?

Мляко за бебето и нещо за нас. Ще си платим.

От къде идвате?

От Лос Седрос, в долината Итън.

Лос Седрос? Но там има холера! Смърт! Холера!

Искате всички да ни заразите с холера? Вървете си!

Почакайте! - Трябва ни мляко за бебето! Чу го!

Имаш късмет, че не сме въоръжени!

Вървете си! - Гадни мексиканци!

Тръгвайте!

Хей, отче! Не ти ли е малко в повече месото?

Не съм свещеник. Братко е правилно.

Каква е разликата. - Остави го на мира.

Мразя тези момчета в наметала!

Ако умееш да се молиш, тогава би трябвало да знаеш и да делиш.

Ела и вземи твоята част, братко. - Така е по-добре.

Остави го, или ще ти счупя врата!

Имате късмет, че сте двама. - Биеш се опасно за свещеник.

Да ти обясня, братко.

Трябваше да кажеш... - Остави сега, вече те чух. Хайде!

Братко, теб не са ли те учили да прощаваш?

Да, но не за да ме украсяват с нож.

Хей! Това месо е за вас!

Понякога материалното, помага на смелия повече, отколкото духовното.

Приемете извинение! Заслужихте си го!

Хей, кон не се язди така!

Какво от това, проблемът не е твой!

Приятелю, ако тук се появи проблем, тогава ме остави да яздя.

Какво знаеш за язденето на кон? - По-лесно е от латинския, братко.

Къде отиваш? - Знаеш ли по-добро място от онова,

към което сте тръгнали?

Каква е разликата между свещеник и монах?

Свещеникът е свободен, а монахът е свързан с епархията си, като добиче,

докато някой ден се умори от глад и си тръгне.

Значи, ти си в отпуска от манастира, както ние от армията?

Братко, сега се разбрахме, нали? - Колко е до най-близкото място?

По-малко от 6 мили.

Ето нещо за теб, душице.

Толкова ли бързаш, че не може да поговорим довечера?

Скъпа, бих останал с теб, само до полунощ.

Защо си тръгваш толкова бързо?

Да можех само... - Лупе!

Предупредих те! Да не те хвана пак да влачиш някого в леглото си!

А сега на работа!

Сега ще стане готово.

О, да го видя.

О, сладурче. Гледай го.

Има температура. Това дете гори, наистина е болно!

Боя се, че е така.

Къде мога да намеря доктор? - Най-близо е Лос Седрос,

но, там има... - О, Господи, това е холера.

За какво говорите? - Можеше да ми кажете,

вместо да се опитвате да ме мамите! Вие идвате от север, както всички,

които бягат от Лос Седрос. - Млъкни!

Вие, войниците и вашето убиване! Донесохте заразата!

Вас Бог ви презря и прокле!

Не споменавай Бога!

Няма по-голяма зараза от злата душа.

Не ми пука за думите ти! Ние сме презвитарианци.

Какво има? - Дай им млякото и да си вървят.

Това дете има холера. - Проклет да съм!

Вървете си от тук! - Дай това, или ще ти счупя врата!

Дай им, и да си вървят! - Никой не може да ме накара!

Свине! - Спри!

Върви си, преди да стрелям!

Не му прави това удоволствие да те убива.

Вървете си! - Ще се видим пак!

Това холера ли е, братко? - Боли го стомаха, детето е гладно.

Събуди се! Събуди се! - Какво има?

Синът ми! Мисля, че умира! Трябва да направиш нещо!

Иска ми се да можех! - Направи нещо! Чуваш ли?

Моли се! За чудо!

Няма смисъл!

Това не е добре. Не мога да го оставя.

Искаш ли да го направиш?

Джон!

Опитах всичко, каквото можах.

Като куче! Така умря синът ми.

И се кълна! Ще ми платят за това!

Ще ми платят за това!

Господарю!

Господарю!

Не!

Това е всичко.

Какво искате от мен, господине?

Да ти дам онова, което отказа на сина ми.

Пий! - Не.

Не!

Не, не!

Моля ви, престанете!

Боже, смили се.

Знаех си! Той е лудото куче.

Винаги съм знаел. - Да, но...

Оставете ме да говоря... - Сандовал, говориш така, защото

си заслепен от омраза. - И имам право!

Мразя това копеле!

Но, ти като съдия, трябва да направиш нещо за неговото престъпление.

Знам че е несправедливо, но не се намесвай.

Главният проблем е холерата.

Може да го арестуваме, но... - О, стига си говорил, а направи нещо!

Престани да ми викаш! С твоите хора говори както искаш.

Извинявай.

Освен това, този проблем не ме касае, защото не е направил престъпление

на територия под юрисдикция. - Но ще го направи, и то скоро!

По-скоро, отколкото мислиш! - Г-н Сандовал, уверявам ви,

готов съм, ако отново се появи тук. - Как? Като седиш зад тази маса?

Нима не разбирате, че с всеки ден той става още по-опасен?

Сега има не само двама със себе си, а вече петима.

Освен онзи, познатия като Лъки, който обира гробовете,

и монаха, на когото викат отче. Със себе си има и човек, наричан

Единственият Едноок, сексуален маниак, осъден за изнасилване на непълнолетна.

И още един, Мортън, избягал каторжник, който твърди,

че е убил десетина. Сем Пол, дезертирал заедно с Уорнър,

и сега е с бандата.

Шест убийци! Готови на всичко.

Които признават само един закон, този на пистолета.

Наредих никой да не влиза в тази стая.

Забрави ли? - Не, господарю, но, невъзможно е

да се забрави госпожицата. - Повече никога не споменавай това име!

Никога не съм имал дъщеря.

Никой никога не е спал в това легло!

Тази спалня не е съществувала!

Разбираш ли?

Разбираш ли!?

Върви си!

Върви си!

И не се моли за душата на някого, който никога не е съществувал!

Върви.

Момичето ми...

мое малко момиче.

Колко те обичах.

Колко те обичах.

Не позволявай на моята любов, която беше като пиедестал от камъни,

да се срути като кула от кал.

Моля те, остави ме да вярвам, че ме обичаше повече от него.

От това копеле!

От това копеле, което те отне от мен.

Това копеле...

Хей, връщаме ли се в Лос Седрос?

Сега е моментът да ги оберем.

Ще се присъединиш ли, Сем?

Да видя.

Педро Сандовал, ще те унищожа. Тогава ще те убия. Джон Уорнър.

А сега, г-н Колби, бихте ли били така любезни, да ни кажете,

колко дълго ще оставите Уорнър да вършее по нашата земя?

А? - Не е честно към Колби, нито към мен.

Не е толкова лесно да го хванем, както си мислите.

Обръщам се към Колби!

Но, ти каза, че си готов, нали?

И бях, но армията ме остави само с двама души.

Какво очаквате да направя? Имам само мексиканци и вас.

А когато нашите хора са изплашени, не можете да ги накарате нищо.

За повече злато бихте могли. - Не, Хозе, не е там работата.

Когато човек го е страх, повече злато няма да му даде повече смелост.

Прав си, татко.

А единствено можем да хванем Уорнър, ако го провокираме,

да се срещне с теб, като мъж.

Какво имаш предвид?

Никой не може да преглътне явна обида посред бял ден

и пак да бъде почтен. Аз ще изляза и ще го предизвикам!

Аз ще тръгна. - Ти, не.

Не, никъде няма да ходиш. Никой от вас.

Татко, не ме карай да не те послушам, може да ми стане навик.

Какво става? Няма никой из града.

Всички са си вкъщи, крият се. Можете и вие, господине.

А? - Цялата кръчма е само за нас.

Слушай, идвам от далече, и по правилата имам право да пия!

Е, щом е по правилата, това е друго. - Хей, Мекс!

Ето ти по правилата!

Кой ти каза, че ми трябват хора?

Той. Казва се Сем.

Откъде си? - Барабанист от Санта Фе, опитаха

да ме вземат в армията. Но аз избягах.

Не съм готов да изпълнявам техните заповеди.

Е, с мен трябва да знаеш, че трябва да си послушен.

Излез! - Слушай, Уорнър, само исках...

Всички, които искат да яздят с нас, трябва да изпълняват заповеди.

А ти? Каква е твоята професия? - Аз съм професионален комарджия.

Наистина се измъчи да ни убедиш.

Мога ли да ви бъда от полза?

За какво ми е комарджия?

Добър съм и като стрелец, трима съм погребал.

Предполагам, че си ги застрелял в гръб.

Той носеше парите на Сантиабло. - Кълна се...

Не се кълни! Това ще ти разруши егото.

Добре, ти какво искаше да кажеш?

Първо, не опитвай да се държиш с мен, както към останалите.

Господинът е опасен.

Да, слушай, Уорнър, знам кой си и искам да се присъединя към вас.

Не съм глупак, нито мошеник, но съм всичко останало.

Ако искаш да ме приемеш, добре,

ако не, никога не сме разговаряли.

Ти какво ще кажеш?

Не знаех, че си бърз с пистолетите, както с езика.

Слушай, Уорнър, ако ще се разбираме, кажи му повече никога да не го прави.

Успокой се.

И ние ще се разбираме.

Но, повече никога няма да говориш така с мен.

Никога!

Ясно?

Ясно.

Мястото на Мортън е попълнено.

Старият Мортън. Не беше лоша компания, но вонеше.

Винаги! Хайде да пийнем нещо, момчета!

Хей, как се казваш?

Казват ми, Гуадалупано. - Гуадалупано?

Знам една хубава песен със същото име. - Не бих съветвал никого да я пее,

а още по-малко теб! - Стой! Не искам да се караме!

Той е един от нас. Сега...

Ние пак сме шестима.

Пак сме шестима. Като патрони в револвер!

Хайде да го отпразнуваме!

Хей, малкия, какво правиш тук?

Има ли тук човек на има Уорнър? - Аз съм.

Какво искаш? - Навън те търси някакъв човек.

Кой е? Кой е с този човек? - Беше сам. Той е чужденец.

Остави го.

Какво каза? - Каза, че има куршум за твоята глава.

Спрете!

Не чухте ли, мен чака.

За Джон Уорнър, ще те чакам в равнината Пума.

Ще бъда сам. Ако не си страхливец, ще се срещнем като мъже.

Педро Сандовал.

Мисля, че Сандовал захапа повече, отколкото може да преглътне.

Искаш ли да се обзаложим?

Сандовал!

Надявам се, за твое добро, наистина да си сам.

Винаги държа на думата си.

Ти си лъжец, Сандовал!

Хвала богу, пристигнахме на време, за да ти помогнем.

Защо? Защо? Дадох си думата!

Не можех да допусна да те убие, както уби клетия Пабло.

Извинявай, синко.

Провали ми единствения шанс да го убия лично.

Господа, тук пише, че представлявате населението на Ринковен,

Ел Пасо, Ларида, Остин,

Санта Фе и Лос Седрос.

Вярвам, че за първи път федералната армия е почетена от такова общество.

Господа, за какво става въпрос?

Ние сме рейнджъри и хората, от чието име говорим са рейнджъри.

Да го кажем направо, дошли сме за помощ от вас, генерале.

Знам, трябват ви войници.

Да не сте забравили, че е война? - Не, не сме забравили,

но нашите ферми са окупирани от разбойници.

Особено един от вашите хора. И задължението ви е да помогнете.

Запознати сме, но какво направихте вие сами да се отбранявате.

Опитахме всичко, каквото можахме, поручик.

И заплатихме със собствената си кръв, генерале!

Господа, имаме работа с професионален убиец.

И ще загубим стадата си.

Знаете ли какво означава това, господине?

Това означава... - За да опазите животните си,

ще ви трябва цяла бригада. - Ако не сте запознати, поручик,

на вашата армия й трябват животни, за да водят война!

Вие какво мислите, генерале?

Готов съм да ви дам един ескадрон.

Но под едно условие.

Да поддържате нашите войници с всички хора на разположение.

Синът ми и аз ще бъдем първите доброволци, господине.

Кавалерията!

Сега сме много важни, виждаш ли? Това е военна поддръжка.

По-добре да не яздиш близо до тях.

Страх те е от онези униформи? - Разбира се, че не.

Уорнър ме плаши, когато иска да тръгне срещу Сандовал.

И мисля за себе си.

Хей, войниче, доведи ми коня!

Трябва да говоря с главния офицер. - По какъв въпрос?

Кажете му, че знам къде да намерите Джон Уорнър.

Ето, в първата сграда. - Защо мислиш, че Сандовал е скрил

там златото. - Защото това е последното място,

за което бихте помислили. - Добро предположение.

Няма никой. Не е ли малко съмнително?

Където и да идем, все се съмняваш.

Така никъде няма да стигнеш.

Никога не яздиш първи, сега ти бъди отпред.

Хайде, давай. - Сам?

Чу ме.

Хайде!

Да тръгваме!

Не стреляйте! Аз съм!

Тръгвайте!

Представи си, Едноокият ме насади. - Мълчи и тръгвай. Ще ти трябват сили!

Ето границата! - Разделете се!

Ще се срещнем в скривалището!

Проклети да са!

Сега вече са в Мексико.

Готово, господарю. - Добре, Мануел.

Животните скоро ще дойдат на водопой.

Добре.

Татко!

Татко!

Татко!

Уорнър избяга!

Чуваш ли?

Да, чувам.

Ти си знаел. Нали?

Знаех! Капитанът е виновен! Трябваше да ни каже, че ще тръгне след бандата!

Сигурен съм, че... - В какво си сигурен?

Че Уорнър никога не би избягал така, освен ако не е син на Дявола.

Или поне приятел.

Защото такъв късмет идва само от Дявола.

Сега е в Мексико. Но, защо просто не ни казаха?

Може би така е по-добре.

Не бих понесъл, да ми се измъкне втори път.

Какво ще правим? Кажи!

Какво ще правим?

Ще чакаме.

И някой ден, когато късметът го напусне,

където и да е, ще се срещнем,

лице в лице!

Виждаш ли? Старото колело пак работи.

Нито капка текила.

Досади ми да слушам тези жаби, как крякат по цяла нощ!

Те правят музика, братко.

Никога не ме наричай братко! Не съм брат на никого!

Не знам дори кой ми е баща. - Тогава сме като кръвни братя.

Ти, мизернико! - Спрете! Какво ви става на двамата?

Писна ми вече от вашите кавги!

Бих казал, че е малко нервен.

Макар, че все още ръката ти е спокойна.

Какво, по дяволите, се е случило на Лъки и Сем?

Три дни е много. Страх ме е, да не са ги хванали.

Тръгнаха на север. Трябва да преминат планините.

Защо не се отпуснеш? Престани да се държиш като вълк в кафез.

Иди в Бойдбро и донеси храна и уиски. - Това е отлична идея!

И Гуадалупано. Ако искаш да се напиеш, изчакай да се върнеш.

О, не се притеснявай, Джон. - И гледай да не се изкушиш, братко.

Млъкни! Свещенико!

Хей, има ли някой? - Да, аз съм.

О, кукло, ела тук, бързо!

Добре.

Хубаво викаш птиците. - Може да те вкарам в кафеза!

Нима искаш да уплашиш птичката?

Искам да купя... много стока.

Може би... най-скъпата стока...

Не бих я продала на никого. - Не и на обикновен селянин, а?

Умееш да познаеш господин?

Истински е. Откъде?

От глупаците.

Казва, че ги има много. - Още ли е тук?

Тъкмо си отиде.

Беше сам. - Тръгваме!

Аз съм, Гуадалупано.

Отворете. Отворете, бързо!

Добре ли си изкара? - Много добре.

А следващия път ще е още по-добре!

Казах ти да не пиеш.

Не съм виновен. Кълна се, не съм я пипнал...

Къде е Гуадалупано?

Пострада в засада.

Не слизай от коня. Тръгваме.

Тук вече не е сигурно. - Но, не може да се върнем в Тексас.

Тогава ще останем в Мексико.

Сандовал ще ни се смее.

Нека се смее.

За сега. - Всичко е безсмислено.

Мисията ни беше да изчистим тази област от бандити и успяхме.

Да, просто обесихте няколко глупака, които нямаха късмет.

Но не хванахте Джон Уорнър!

Това е проблем на властите в Мексико. Уорнър повече няма да се върне.

Виждам, че не познавате хората си, капитане. Той ще се върна много бързо.

Още щом си тръгнете.

Значи връщаме се обкръжени от пушки.

Да си помогнем сами. - Грешиш, синко!

Този път ние ще вземем инициативата! Този път ние ще тръгнем след тях!

В Мексико?

Нима си забравил, че ходим на фиеста в Канделария всяка година?

Щом разбере, ще дойде.

Сигурен съм, че си прав, татко, но, как мислиш, кой тогава ще ни помогне?

Забрави ли полковник Гонсалес?

И че аз го поставих за губернатор на Чиуауа?

Не е много мило.

Жалко, че ги сложиха навсякъде, нали? - Да.

Откъде ти е това?

Казах ти, моят мил мъж ми го донесе.

И каза, че е много по-добър от теб.

Това показва колко зле преценява хората.

Той нищо не вижда. - Но ти виждаш, това е сигурно.

Тъжен ли си?

Казват, че си по-опасна от пума. - Наистина?

И защо не, ти обичаш опасните!

Необходим си ми, ти си единственият мъж, когото желая.

Защо не избягаш с мен в Европа?

Аз ще платя всичко. Ще бъдеш богат.

А какво ще кажеш на мъжа си?

Негово превъзходителство, губернатора на Чиуауа?

Който сънува да ме види как вися на въжето.

Сериозна съм, Джон!

И аз.

Не съм свикнал на спокоен живот.

Но, това е твоя особеност и на мен ми допада.

Не тук, освен това, може да се промениш.

Е?

Няма причина да се бърза.

Ще съм твоя цяла нощ.

Паблито отиде в Канделария и там ще се срещне с човека,

който го постави за губернатор.

Започва да ми харесва тази игра. - Но на мен не.

И съм сигурна, че няма да ти хареса Педро Сандовал.

Сандовал?

Добър ден, господин губернатор. Голяма чест е, че отново дойдохте.

Къде е г-н Сандовал? - Още не е дошъл.

Извинете.

Къде е брат ти?

Сега ще дойде. Ще дойде навреме за шествието.

Нещо те мъчи?

Татко, постоянно мисля за Джон Уорнър.

И аз също!

Напред!

Добър ден, господа. - Добро утро...

Вярвам, че спахте добре. - Добре, благодаря.

Говорихме за Уорнър, губернаторе. - Търпение, търпение.

Той знае, че сме тук. Скоро ще захапе стръвта.

Но, не ми харесва, че ти си стръвта. - О, веднага мога да ви кажа за нашите

мерки за сигурност. Войници има дори и на камбанарията.

За твоя баща бих рискувал дори живота си.

Знам, но Уорнър вече няколко пъти ви избяга.

Днес съм взел допълнителни мерки.

О, Хозе!

Ще закъснееш за шествието.

Няма да ходя, ще остана с теб, отче.

Но, трябва да отидеш! Ти си водач на своята група!

Губернаторът те търси.

А ти? - Аз и Франсиско отиваме да изберем

бикове за коридата. Не се притеснявай, ще сме добре.

Когато станете готови, кажете, полковник.

Ще се видим по-късно.

Довиждане, господа. - Довиждане.

Отиде да избере бикове.

Знаят ли? - Да. Виж.

Какво ще правим?

Страхувам се, че ни очакват. - Тръгвай.

Това е техният трагичен край. Смъртта дойде за Рафаел,

и така ще стане с всички, които са в съюз с дявола.

Благодаря, приятелю.

Исусе!

Това е Пабло, роднината ти, който те обра и напусна манастира.

Той е! - Казват, че се присъединил към бандата

на американците. Има награда за него от 100 златни песос.

Не, не мога да го направя. Роднина ми е.

На бандита, само дявола е роднина. Послушай ме!

Мисли за сина си. Това са много пари.

В града има фиеста, а ние сме тук.

Значи ще гледаме коридата без пари. - Да, но ще стоим на слънцето,

а аз бих искал някъде на хладно. - Стой!

Хей, полека приятелю. Имам съобщение за г-н Сандовал.

Имаме нареждане да не пускаме никой. - Това е спешно съобщение.

Много добре!

Малко си закъснял.

Съгласен съм.

Внимателно, момче. - Кажи на хората си,

да оставят сина ми на мира. - Дойдох само за теб.

Ето ме, гринго.

Искам да видя капитана!

Торо! Торо!

Дай ми ръка!

Татко!

Татко!

Да тръгваме!

Хозе! Убиха баща ни!

Помолете се.

Това е нашият край.

Не можеш да избягаш, Уорнър! Хвърлете оръжието!

Елате за него!

КРАЙ

- VVV - 2013