Original subtitles

ОТ МЪГЛАТА

- Тегли карта, твой ред е. - Това не са карти, а мъчение.

Да, дори с плетенето ще имам повече късмет.

А аз ли споря?

- Бурбон, чист. - Един бурбон.

Ето и валето. Надявам се, че няма да ти потрябва.

Не ми трябва вале, а лекар. Дай ми нормални карти.

Каква късметлия съм. Картите ми приличат на бизнеса ми.

Само погледнете тези скъперници.

Великите търговци.

Идват всеки ден, искат едно и също ястие.

Започват същата игра, дори разговорите са същите.

И аз съм принуден отново да слушам мрънкането за бизнеса им.

А когато си тръгнат, ми остава същият този мръсен петач.

Господине, кажете, има ли някаква полза от това?

- Аз ви питам. - Повторете.

Ще получите бурбон.

Добър вечер, господин Пропоткин.

- Здравей, Сам. - Добър вечер.

- Еди. - Времето не е благосклонно, Мак?

Точно така.

Олаф, подай нещо топло за представителя на закона.

Какво ново и интересно, лейтенант?

- Налей малко кафе, Еди. - Да, сър.

Попитай лейтенанта какво иска да пие.

Благодаря, мога да си купя сам.

- Колко струва? - Четири монети.

Пет. Два бурбона.

Тъй като толкова се тревожи за парите, самата тя би седяла тук

вместо да се хвърля върху готвача.

- Между другото, как се казва готвачът? - Олаф Джонсън.

- Има ли си приятелка? - Да.

Еди, искам да ям тази година.

- Още ли трябва да чакаме? - Само внимавай, Еди.

Чиниите са горещи. Това е за Игор, точно както поръча.

Олаф!

Цял ден си с главата в облаците.

- А кухнята така и не си измил. - Чиста е.

- И пода трябва да се измие. - Измит е.

Мислиш само за часовника.

Броиш минутите, секундите. Говори с мен.

Аз съм прост човек и в главата си държа само едно нещо наведнъж.

Утре ще сложа в соса повече чесън.

- Олаф? - Да?

- Кой е мъжът без жена? - Никой.

Точно така, а аз съм самотна жена.

И вече не съм млада.

Имам нужда от надеждно рамо, към което да се притисна.

Тук става малко горещо.

Да превърна тази дупка в огромна таверна.

- Но без помощ няма да се справя. - Размерът не е всичко.

И аз не ставам по-млад, Олаф.

Имам нужда от...

- Трябва да изхвърля боклука. - Олаф!

- Котлети, сос и спагети. - Добре, сама ще си направя.

Йона.

Йона.

Станало ли е нещо, Олаф?

Тя все още е в кухнята, не мога да си тръгна.

Вече е началото на деветия.

Не се тревожи, веднага щом тя си тръгне, ще те извикам.

Магрудер, пожар на кея.

- Пожар? - Къде е пожарът?

- Лодката на Карни гори. - Отново лодка?

- Все още гори ли? - Това, което е останало от нея.

Поради мъглата никой не е забелязал пожара.

Ще погледна. Затопли храната, Еди.

Чакай, Мак, аз съм с теб.

Няма да ходиш никъде! Ще останеш тук.

Аз ще съм горе и запомни – никакви пожари.

Добре, добре.

Животът с нея е като затвор, чудно е как още дишам.

Господине, погледнете зад бара?

- Много ми се пие. - Разбира се, давай.

Благодаря, господине. Скоро ще се върна.

- Добър вечер, сър. - Казвам се Гоф.

- Приятно ми е да се запознаем, господин Гоф. - Ти ли си готвачът тук?

- Да. - Уютно е при вас.

Радвам се, че ви харесва. Извинете ме за минутка.

Йона, всичко е наред, тя си тръгна.

Мога ли да ви предложа нещо...

Не трябва да ядеш скариди по този начин.

Така ще стигнеш до киселини.

Опитайте с капчица сос и лимонов сок.

- Така е по-вкусно, нали? - Много по-вкусно.

Видях лодката ти на кея, прекрасна лодка.

Това не е лодка, по-скоро дървена кофа.

- Твоя ли е лодката? - Само половината.

Другата половина е на Йона Гудвин, той е шивач, съседът.

Често ли ходиш на риболов? Харесва ли ти да ловиш риба?

По-добре ме попитайте дали обичам да дишам.

Работя тук по десет часа на ден.

И само нощем, когато ходя на риболов, намирам свобода.

Ставам друг човек.

Когато с Йона отплаваме,

намираме спокойствие и забравяме за всичко на света, разбирате ли?

Да, разбирам.

А ако ти кажат, че вече не можеш да ловиш риба?

Защо някой да говори такива глупости?

Олаф.

- Още ли не си готов? - Говорех с един приятел.

Това е Йона Гудвин, половината от лодката е негова.

- Това е господин... - Казвам се Гоф.

Г-н Гоф – приятен човек, харесва ни.

Радвам се, че и двамата сте тук. Исках да си поговорим.

- Относно лодката ви. - Лодката ни?

Искате да говорим за лодката ни? За какво да говорим?

- Готов съм, Йона. - Може би да го отложим за утре?

Бързаме.

Пожарни коли?

Не обръщайте внимание. Това е лодка, която гори в края на кея.

- Джона, може би това е нашата лодка? - Не се притеснявайте, тя е добре.

Господине…

- Защо сте толкова сигурен в това? - Повярвайте ми на думата.

Вие сте тук.

А пожарът – на кея. Откъде да знаете?

Просто знам.

- Да вървим, Олаф. - Готов съм.

Чакай, Йона, навън е студено, нека те закопчаем.

Довиждане, г-н Гоф. Надявам се да се видим отново.

Не се тревожи, приятелю, ще се видим.

Хайде, Йона, ти познаваш Каролина.

- Еди! - Какво?

Вземи. И запомни,

ако пак избягаш при пожар, ще те уволня.

Ще те уволня, разбра ли?

Не прави нищо друго, освен да крещи, да я уволни вече.

„Не прави това, не прави онова“.

На Олаф пък не викаш.

Плаща стотинки, а ме командва.

- Какво каза, Еди? - А, нищо.

Между другото, Джордж се обади, ще е тук след минута.

Здравейте на всички. Как върви бизнесът, г-н Пропоткин?

Зле, дори онези не купуват, които преди никога не са плащали.

Ето те и теб.

Вече започнах да се тревожа за теб.

Как си? Изглеждаш чудесно.

Но за мен ти винаги си прекрасна.

Е, днес беше един такъв ден.

Днес продадох цялата старинна вещ, която лежеше в магазина от години.

Бях в страхотна форма.

Никога досега късметът не ми е обръщал гръб така.

Но да загубя от такъв страхотен човек – е удоволствие.

Върни го, Сам.

- Какво да върна? - Асото.

- Кой асо? - Този, който си раздал на себе си,

стар измамник.

Ако искаш да мамиш, прави го с ум. Върни асото в тестето, ще ти покажа.

- В тестето? - Точно.

- И така, къде е асото? - В тестето.

- Сигурен ли си? - Сигурен съм.

Гледай тестето, ще ти покажа нещо.

Гледай тестето.

Извинете, дами, искам да покажа на момчетата един малък фокус.

Ще им докажа, че ръката е по-бърза от окото.

Мога ли да заема вашия приятел, само за секунда?

- Къде каза, че е асото? - В тестето.

- В тестето, точно в средата. - А ето, че не е.

Той е в джоба на този господин.

Това е чудесно. Знам този трик.

Дайте ми само минутка. Ще ви покажа.

- Давай. - Джордж.

Оставете го, дами, нека не сдържаме таланта му.

Изберете карта, която и да е, на мен ми е все едно.

Върнете я обратно в тестето.

- Запомнихте ли? - Запомнихме, нали?

- Тя? - Не.

Изглежда, че нещо не съм разбрал правилно.

Да опитаме още веднъж. Изберете карта.

Вместо да се излагаш, направи това, което умееш.

- Спри! - Той може много неща.

Вие знаете, г-н Пропоткин. В училище играеше футбол.

Нямаше равен на него. Наричаха го „Всемогъщият Джордж“.

А сега е най-добрият продавач на кея.

Джордж има дарба, но никой не знае за нея, докато той мълчи.

Хайде, Джордж, покажи им, нека видят.

Стела, хората гледат.

Против ли сте, господине, ако приятелят ми произнесе реч?

- С удоволствие ще я изслушам. - Давай, Джордж.

Нека ехото да отекне по кея!

- „Поставете залозите си!“ - Стелла, стига вече.

Хайде, иначе повече няма да ти кажа и дума.

- Стелла, моля те… - Добре, ще кажа за теб.

Правете залозите си!

Кой ще даде пет долара, три долара, един?

50 цента, 10 цента – истинска антикварна вещ…

Стела.

Стела, какво ти е?

Казах ли или направих ли нещо нередно?

Не е заради теб, Джордж, повярвай ми.

Просто всичко ми омръзна.

Ден след ден едно и също. От сутринта – телефонната компания.

„Грешен номер? Чакай малко, ще набера още веднъж.“

Връщаш се вкъщи – мърморенето на майка ми.

След това – кръчмата, същата храна, същите мръсни шеги.

Не мога повече, Джордж, просто не мога.

- Разбираш ли? - Разбира се, но…

След сватбата ще се почувстваш по-различно.

Кълна се, ще направя всичко за това.

Ти си добър човек, Джордж, но защо избра мен?

Защото си създадена за мен.

- Не е вярно, Джордж. - Вярно е.

Усещам го с цялото си сърце.

Ти си цялостен човек, Джордж, а аз не съм такава.

Ти знаеш какво искаш, а аз – не.

Нищо друго освен грубост няма да получиш от мен.

- Не е така. - Знам за какво говоря, Джордж.

Щом знаеш какво искаш – остави ме.

- Не мога, Стелла. - Защо?

Защото те обичам.

Джордж? Не, виж.

Аз те търся навсякъде, а ти си гукаш с гаджето си.

Дадоха ти половин час за обяд, и нито минута повече.

Скоро ще дойда.

- Казах ти, че скоро ще дойда. - Добре.

Трябва да се върна на работа.

Ще свърша след час. Ще дойдеш да ме вземеш както обикновено?

Разбира се, Джордж.

Ще дойда да те взема както обикновено.

Това е хубава риба, Йона.

Малко хлапе.

Върви при мама и се върни след няколко години.

Във водите на Голфстрим, недалеч от Куба,

е уловена риба с тегло от седемстотин паунда,

с копие вместо нос.

Освен това там е топло.

Единадесет месеца в годината там грее слънце.

Звучи като песен.

Ангелска песен.

Представи си, седим в лодка посред Голфстрим,

с нахлузени панама, и ловим риба с копие вместо нос.

Само ти, аз и Голфстрим.

- Олаф. - Какво, Йона?

А тя можеше да стане наша, Олаф.

Йона, не се измъчвай.

Йона, Свенсон иска за нея петстотин долара.

В стаята ти, в кафениката, имаме заделени 190 долара.

- Прав ли съм? - Прав си, но 190 – не 500.

- Не си ли чувал за разсрочено плащане? - Не, благодаря.

В Америка всеки може да ползва разсрочено плащане.

Ние сме чували за това,

но чул ли е за това Свенсон?

Утре ще чуе за това. Слушай, Олаф.

Един ден ще умра и на гроба ми ще напишат:

„Тук почива Джона Гудвин, добър син, съпруг и гражданин“.

„Цял живот той се труди като кон, но това, което желаеше, така и не направи“.

А после и ти ще умреш,

и на твоя гроб ще се появят подобни думи.

- Йона? - Да?

- Каролина иска да се омъжи за мен. - И какво от това?

Не съм особено въодушевен от това.

Прилича на хористка с обещания на устата.

Не виждам проблем.

Кажи: „Не, Каролина, не си по моя вкус“.

- Обичам хористки в пуловери. - Тогава тя ще ме уволни.

А което е още по-лошо – ще си облече пуловер.

Не си работил за някой, който иска да се омъжи за теб.

Да, има проблемче. Слушай, Олаф.

Сега е декември, остават само четири месеца.

А после ще дойде пролетта, Олаф! Истинската пролет.

И никакви повече кърпене, рибарски магазин и Каролина.

Да я купим, Йона, да я купим още утре.

Стела! Здравей, Стела!

- Здрасти, тате. - Какво правиш сама на пиршеството?

Нищо. Как мина риболовът?

Нищо особено.

- Слез долу, да поговорим. - Добре, тате.

И не забравяй – нито дума за лодката.

Засега ще го държим в тайна.

- Здравей, Стелла, как си? - Чудесно, г-н Джонсън.

- А как е Джордж? - Точно, къде е Джордж?

Работи до късно, ще се видим по-късно.

Татко, по-добре побързай да се прибереш, мама има поредния пристъп.

Скъпа, до лодката не говорим за майка ти.

Нито за мама, нито за работа, нито за пари, нито за нищо друго.

Четири вечери в седмицата просто ловим риба и си почиваме.

Колко е хубаво, тате.

Да имах и аз лодка.

А аз имам само... Джордж.

Не е редно да говориш така за Джордж.

Знам, тате. Хванал ли си меч-риба?

„Меч-риба“ – така се казва! С копие от носа.

- 700 паунда. - Океанът е прекрасно място.

Мечориби, октоподи.

Имаш ли цигара?

Не е редно млада дама да пуши навън.

- Хвани. - Слушай, татко.

От девет часа наред съм добро момиче.

Милият, бодър глас на телефонната компания.

Приветлив, но не прекалено, и не обърквам номерата.

А през нощта ми позволи да си почина. Имаш ли кибритени клечки?

- Извини. - Няма проблем, ще намеря на кея.

Ще се видим, тате.

Какво става със Стелла, Йона?

Малко е нервна, както всички момичета.

Ако ти трябва запалка…

Много ти благодаря.

- Ще си намеря другаде. - Няма нищо, запали си.

- Приятен парфюм, виолетка? - И какво от това?

Обичам виолетката, ароматът е първокласен.

Радвам се, че го оценихте.

- Благодаря за огънчето. - Казвам се Гоф.

- Извинете? - Казах, че се казвам Гоф.

- Извинете, не съм чувала за вас. - Ще чуете.

- Скоро всички ще чуят за мен. - Ще почакам.

- Един момент. - Извинете.

Не бива да говоря с човек, на когото не съм била представена.

Скъпа, имаме 70 години – ако имаме късмет.

Няма време за представяне, особено при жените.

Колко, според теб, имат жените време, петнадесет години?

Може да се случи да изгниеш в Бруклин,

без да срещнеш никого, освен гаджето си, как се казваше?

А ти не си от онези, които биха искали да изгният, сестричке.

Изглежда, че сте много успешни.

Имаш маниерите на успешен човек.

Разбира се, и аз веднага обърнах внимание на теб.

Имаш стил, а в Бруклин такъв не се намира.

Значи в Бруклин няма да имате късмет.

Как бих могъл да знам, че посред зимата ще срещна на кея

момиче като теб.

Откъде да знаете каква съм?

Вижда се по очите ти, не можеш да пропуснеш такова нещо.

Ето какво, имам бизнес среща,

ще се видим на кея след 15 минути.

Удоволствие е да си говоря с вас, но имам среща.

- С господин Как-му-беше-името? - Извинете, господине,

но имах уговорка.

Говори на английски. Какво, писмо ли пишеш?

Време е да тръгвам.

Ще те закарам където пожелаеш, дори на Луната.

Днес е почивен ден. Къде ще ходим, сестричке?

- Лека нощ. - Ще се видим след 15 минути.

- Аз не бих заложила на това. - А аз ще рискувам.

Добър вечер, господа.

Това ли е вашата лодка?

Наоколо има милион галона вода, а той хвърля фас в лодката.

- Да? - Ще бъда кратък.

Аз съм адмирал Дюи, защитник на залива Шипсхед от пирати.

Не ни интересува, ние не вярваме в пирати.

Взимам пет долара на седмица за защита от пирати,

независимо дали вярвате в тях или не.

Махайте се, г-н Гоф.

Разбирате ли, г-н Гоф, три години лодката ни стои на кея,

и нищо не се случваше.

Пет долара – моята специална зимна оферта.

И това само благодарение на твоята мила дъщеричка.

Какво знаете за дъщеря ми?

Лодчица ви е страхотна.

И името й е точно такова, каквото трябва – „Третият рисков“.

Не бих искал да видя „Рисковия“ на дъното на залива

в ролята на рибарска кръчма.

Махай се, измамник, махай се.

- Трябва да го обмислим. - Разбира се, не бързайте.

Ще се видим утре на същото място. Радвам се да се запозная с вас, момчета.

Няма какво да обмисляме тук. Сбогом, измамник.

Стари човече, не се шегувам, напразно се съпротивляваш.

Ще извикам Магрудер.

Опитай се и повече няма да видиш лодките си.

Йона, не се прави на герой.

Добре, г-н Гоф, елате утре.

Ще се погрижа да те вкарат в затвора.

Магрудер!

- Магрудер! - Защо викаш ченгето?

Казах ти го.

Кажи му дори и една дума, и утре лодката ти няма да я има.

Йона, където и да отидеш, навсякъде трябва да плащаш.

Кои сме ние, че да се борим с хора като него?

Ние сме двама стари хора, ще платим тези пет долара.

- Кажи му, приятелю. - Какво са пет долара?

Какво стана, Джона?

Имам...

имам един сандвич, Магрудър.

- С говеждо на ръжен хляб. - Благодаря, Джона.

Какво може да е по-хубаво от нощна закуска?

Сега ще трябва да платя на този негодник.

Добър вечер, Флорънс, скъпа.

Вече е полунощ.

Как сте, г-жо Гудвин? Надявам се, че сте в добро здраве.

Чувствам се зле, господин Джонсън.

- Защо се мотаеш, Джона? - Да, скъпа.

Може би ще ви стане по-леко, г-жо Гудвин.

Съмнявам се.

- Това риба ли е, г-н Джонсън? - Да.

Четири броя, Флорънс.

Моля ви, не слагайте рибата по средата на стаята, г-н Джонсън.

Моля да ме извините.

- Мястото й е в кухнята. - Разбира се, извинявам се.

Нещо не е наред, г-жо Гудвин?

- Не, всичко е наред. - Благодаря.

Отивам да си легна. Разбира се, няма да заспя.

Но поне ще си легна.

Лека нощ, Флорънс, скъпа.

Радваш ли се, че се отърва от мен?

Флорънс.

Отивате ли да спите, г-жо Гудвин?

- Да… - Сладки сънища.

Защо, господин Джонсън,

когато в стаята ми има половината от Атлантическия океан?

Флорънс, г-н Джонсън е гост в нашия дом.

Кафето е готово, Йона.

Да отидем в кухнята, Олаф.

Стела?

- Да, татко. - Стелла.

Няма да си легнеш, без да ми кажеш лека нощ, нали?

Мислех, че вече спиш.

Лицето ти се зачерви, а в очите ти блестят искри.

Олаф, виж, колко е щастлива.

Прекара ли си добре?

- Чудесно, татко. - А къде е Джордж?

- Джордж? - Защо не дойде?

Работи много, а сутринта трябва да става рано,

и на мен също.

Лека нощ, татко.

Сладки сънища.

Лека нощ, Стелла, сладки сънища.

Мисля, че и аз ще си тръгна.

Добре, Олаф. Ще те изпратя до вратата.

Лека нощ, Йона. И не се тревожи за Гоф,

всичко ще се оправи, ще видиш.

Да, всичко ще се оправи.

Олаф, остаряваме. Не трябва да се предаваме.

Докато не сме си отишли, нека защитим лодката си.

- Йона. - Няма да дадем нито стотинка на бандита!

Утре, както обикновено, ще се срещнем при Каролина.

И запомни, Олаф – нито един цент.

Добър вечер, г-н Гудвин.

Извинете, че ви безпокоя,

но Стелла обеща да се срещне с мен в магазина.

Чаках я, но тя така и не дойде. Няма ли нещо с нея?

Не, всичко е наред.

Не се чувстваше добре и си легна рано.

Сигурен ли сте, че няма нищо сериозно?

Напълно сигурен съм. До сутринта ще се оправи.

- Лека нощ, Джордж. - Лека нощ, г-н Гудвин.

Чакай, Джордж. Ще те изпратя.

Довиждане, Йона. Ще се видим ли утре у Каролина?

Да, у Каролина.

Стела.

Йона…

Джона, иди в леглото.

Стела.

Стела, искам да поговоря с теб.

Отиваш ли или не?

Отивам, скъпа.

Какво шепнеш там? Не те чувам.

Отивам, казах ти.

- Добър вечер, г-н Гудвин. - Добър вечер.

Знаеш ли, Йона, през цялото време си мислех за Гоф.

Ако иска пет долара за такава малка лодка,

колко ли ще поиска за „Лифа Ериксон“?

Няма за какво да се тревожим, Олаф, нямаме моторна лодка.

Днес разбрах как стоят нещата в залива Грейвсенд.

Пътуването дотам е по-дълго, но там няма г-н Гоф.

Значи ще оставим лодката в залива Грейвсенд.

Защо не каза по-рано? Защо се тревожихме?

В залива Грейвсенд вземат 7,50 на седмица.

Гоф няма да дойде.

Ще видиш, блъфираше.

Ще дойде.

Изнудвачите винаги се връщат.

Добър вечер, приятели.

Радвам се да имам работа с такива пунктуални господа.

Казах ти, Йона. Изнудвачите винаги се връщат.

Не познахте ли адмирала от залива Шипсхед?

Или трябваше да ви изстрелям залп от 17 оръдия?

С удоволствие бих ви застрелял от упор.

Йона.

- Да вървим, Олаф. - Йона, моля те, не му говори грубо.

Момчета, имаме работа помежду си, нека я решим мирно.

- Всеки си има свой живот. - Махни се от лодката ми!

Стига си се съпротивлявал, стари човече. Послушай приятеля си.

Йона, представи си, че това е нов данък.

Кой е той, че да му плащаме за водите на океана?

Един дребен мошеник, който ограбва бедните.

При мен това няма да мине.

За старец, имаш изключително глупави представи за живота.

Той се шегува, нали се шегуваш, нали, Йона?

- Не се шегувам. - Слушай, ти, развалина.

Не смейте да удряте моя приятел.

Олаф, Олаф.

Боли ли те?

И те удряха по-силно, Йона.

Аз говоря, а теб те бият.

Съжалявам за това.

В работата ми харесва повече приятелският подход.

- Какво ви трябва? - Имам един документ.

За да узаконим сделката ни.

В нея пише: „Олаф Джонсън и Джона Гудвин

са получили заем в размер на 1000 долара при 6% годишна лихва

и се задължиха да го изплащат по пет долара на седмица“.

Това е... за реда.

Но вие не ни сте отпуснали никакъв заем.

А тук пише обратното. Подпишете.

Но аз печеля 30 долара на седмица.

Имам жена, на която й трябва лекар.

Сега аз съм твоят лекар. И хонорарът ми е пет долара.

- Плати му, Йона. - Ще сключа сделка с вас.

Сделка? Ето моята сделка.

Точка А, Б, В и Г.

Няма да доживеете до старост.

Не бързам да умра, но закъснявам за среща.

Хайде, подпиши.

Ето тук.

А сега да видим почерка ти.

Чудесно. А сега – парите.

- Олаф… - Вземи.

Дай ми 50 цента.

Цигара в подарък. Седмицата беше успешна –

12 нови клиента.

Кой знае до какво ще доведе това начинание.

Много благодаря.

Не се тревожи, стари приятелю. Пурата струва един цент.

До следващата седмица. Предай поздрави на дъщеря ти.

- Олаф? - Да.

Какво каза за дъщеря ми?

- Търсил ли ме е някой? - Не, г-жо Гудвин.

- Дайте ми шоколад. - Добре, госпожо.

- Ето, искате ли още нещо? - Не, благодаря.

Не пий това, ще загубиш вкуса си към по-добри напитки.

Късметът ми се усмихна два пъти подред.

Какво ще кажеш за още един залог? Този път ще ми провърви.

Не се възбуждай. Радвам се, че дойде.

Надявах се на това. Къде ще отидем?

- Какво ще кажеш за Луната? - Разбира се.

Само по пътя ще направим няколко спирки.

Намерих!

За първи път в живота си победих машината!

48 000. Плати девет монети.

Не се развълнувай толкова, ще получиш парите си.

- Здравей, Стелла. - Здравей, Бади.

- Да си тръгваме оттук. - Сметката.

Да, сър.

- Благодаря, сър. - Чакай, защо бързаш?

Парфюм с аромат на виолетка. Вземи, скъпа.

Както в рекламата – любимият ми аромат.

- Колко ми прави? - С ДДС – 4,68.

Точно пет долара.

Не ми трябва ресто. Да вървим.

Стела, пак ли включи радиото?

Чуваш ли ме? Изключи го.

- Добре, мамо. - Какво каза?

Казах „добре“.

- Кой е там? - Аз съм, мога ли да вляза?

Разбира се, татко, влез.

Не ми е удобно да те безпокоя, Стелла…

Татко, ще си разкопчаеш ли копчето?

Разбира се.

Стела.

Помниш ли, когато дойде у дома и каза, че си била с Джордж?

- Да, татко. - Ти ме излъга, нали?

Да.

Така ли беше и другите вечери?

Да, лъгах те.

Ти си излизала с Гоф, нали?

Да, излизах с Гоф.

Стела, някога намесвал ли съм се в живота ти?

Не, татко, разбира се, че не.

- Чакай малко. - Но това е Гоф.

Трябва да поговорим. Дръж се далеч от него.

- Той е лош човек. - Той е интересен човек.

Бил е навсякъде.

Ню Йорк, Чикаго, Атлантик Сити.

Може би дори е бил в затвора и кой знае къде още.

- Той е като болест. - Искам да се заразя с тази болест.

Искам да седя болна в метрото сутрин,

да гледам хората и да си мисля: „Аз не съм като тях“.

Аз не приличам на хората в метрото, аз съм различна.

- В мен има нещо, което в тях няма. - Какво?

Не знам, татко, не знам.

Стела, ти си моята дъщеря.

Ако не приличаше на другите, щях да се радвам, но ти си обикновена.

Не те обичам по-малко заради това.

Няма нищо лошо в това да си като всички останали.

Значи съм обикновена, нека да е така.

Но няма да пропусна възможността и ще опитам късмета си с Гоф.

Слушай, Стелла,

знаеш ли с какво се занимава Гоф?

Той е изнудвач, взема пари от бедните.

Пет долара, три – не се свенява от нищо.

А ако не му платят, той вади юмруците.

- Откъде знаеш? - Знам.

Не ти вярвам.

А ако е истина – и какво от това?

Така е устроен светът – силните вземат от слабите.

Ако не Гоф, тогава някой друг.

Страхувам се, че вече ти е навредил.

Стела,

може би искаш да си починеш?

- Тръгни на пътешествие. - Татко, трябва да се облека.

Точно това ти трябва. Къде искаш да отидеш?

- Защо говорим за това сега? - Толкова ли е трудно да го кажеш?

Добре, искам да отида в Куба.

Искам да видя палмите и сините води на Карибско море.

Искам да летя като птица и да живея в имение с 25 слуги.

Моля те, татко, трябва да се облека.

Стела, послушай ме.

Качи се на кораба за Куба и остани там три седмици.

Какво ще кажеш?

- В Куба парите не важат ли? - Парите ще ги има.

- Откъде? - Аз ще ти дам пари.

Подарък за дъщеря, която се нуждае от почивка.

Ще стигнат за луксозна стая без баня.

- Аз ще уредя всичко. - Чакай, тате.

- Това ще струва 200 долара. - За това говоря.

- Откъде имаш толкова пари? - Натрупах 190 долара.

Можеш да ги вземеш. Какво става?

Не съм ли работил достатъчно, за да спестя толкова пари?

- И искаш да ми ги дадеш? - Разбира се, защо не?

Е, ще дойдеш ли?

Представи си как ще се разхлаждаш в топлите вълни на Голфстрим

под слънцето, приличащо на масло.

Татко.

Защо плачеш?

Цялата информация е в брошурата, не плачи.

Стела?

Татко, колко много те обичам.

Но не толкова силно, че да ме послушаш.

Джона... Джо...

Какво става тук?

Какво ми криете?

В моя дом се отнасят към мен като към чужденка.

- Татко, имаш посетител. - Отивам.

Другите дъщери тичат при майките си.

А ти, като порасна, нито веднъж не си поискала съвет от мен.

Джона, кой е там?

Добър вечер, партньоре. Е, имаш си една дупка.

Прилича на залата с мумиите в Бруклинския музей.

За вкусовете не се спори. Къде е Стелла?

Кой би си помислил, че в такава дупка

може да се срещне такова съкровище?

Къде отиваш, стари човече, на риболов ли?

- Да се разходя. - Заради мен ли?

Точно така.

Слушай, Гоф, ако нарани Стелла…

Диванът е толкова твърд, че можеш да играеш тенис на него.

Не се шегувам, Гоф.

Пет долара е едно, но дъщеря ми е друго.

Добър вечер, г-н Гудвин.

Здравей, момче. Добре дошъл в нашия замък.

- Стелла у дома ли е? - Да, Джордж, качвай се.

Чакай, седни, отпусни се, защо така бързаш?

- Извинете. - Как си?

Орхидеи, по три долара за бройка, за приятелката ти.

Представи си, три долара за цвете, което не мирише.

Оставете Стела на мира.

Тя вече е възрастна и може сама да решава.

Вие й обърквате главата.

Заради вас тя си мисли, че е специална.

- Тя смята вас за специален. - Ти не мислиш ли така?

Зададох ти въпрос.

Изглежда, че много ви интересува моето мнение, г-н Гоф.

Джордж!

Г-н Гоф, извинете.

Вижте какво излезе от залите на телефонната компания.

Имаш късмет, че тя дойде. Аз не удрям никого пред дами.

Татко, не си казал на Джордж, че имам среща?

Стела, какво ти стана?

- Донесох ти нещо, Стелла. - Орхидеи!

- Цели три. - Скъпи са.

Стела, трябва да поговорим.

Утре, Джордж, сега си тръгвам.

Лека нощ, тате. Джордж.

Чао, стари приятелю. До скоро, момче.

Учи се да играеш карти.

- Маса, г-н Гоф? - Ще седнем на бара.

- Здравей, Джо. - Добър вечер, г-н Гоф.

Запазих ви по-хубаво място.

- Следвайте ме. - Да вървим, скъпа.

Момчета, направете място.

- Какво ще пиете, г-н Гоф? - Две „Зомби“.

Добър вечер, г-н Гоф, какво ще пиете?

- А какво имаш? - Всичко, което душата пожелае.

Ще взема едно кубиче.

- Благодаря. - Няма защо.

Ето, не ми давай ресто.

- Благодаря. - Джо, коя е тази мацка?

Тя започна работа преди няколко дни, г-н Гоф.

Красавица, докарана направо от Куба.

Ако се вгледате, ще видите етикет за багаж върху нея.

Здравей, красавице.

- Защо си мрачна, скъпа? - Нищо.

- Нищо, момиче, нали? - За вкусовете не се спори.

Затова съм с теб. Хубаво местенце, нали?

Много.

Забавно е, че си избрал кубински ресторант.

- Защо? - Всъщност…

- Да? - Преди няколко часа

ми предложиха пътуване до Куба.

- Кой, приятелят ти? - Не.

- Кой? - Един познат.

- Кой? - Наистина ли искаш да знаеш?

Когато задавам въпрос, искам да знам отговора.

- Боли ме. - И?

Не се тревожи толкова. Това беше баща ми.

Значи старецът ти е предложил пътуване до Куба?

Откъде има толкова пари?

Каза, че са неговите спестявания – 190 долара.

И искаше да ми ги даде, защото смяташе,

че имам нужда от промяна.

- Чудесно, нали? - Разбира се.

- Ще отидеш ли? - Разбира се, че не.

Не мога да взема парите, за които той е работил толкова много.

Значи старецът ти е искал да ти даде 190 долара.

- Не е ли мило? - Той е много щедър човек.

Да пием за стареца ти.

В коктейла има специална съставка, г-н Гоф.

Пийте го без бързане.

- Харесва ми музиката. - Да потанцуваме ли?

Както каза Джо – без бързане.

Лека нощ. Прекарах чудесно.

Още една цигара.

Вече почти е сутрин.

- Обърни се и ме чакай на ъгъла. - Да, сър.

По звука – голям. Океански лайнер.

- Интересно, накъде се е запътил. - Наистина ли?

Защо?

Просто ми е интересно.

Излизала ли си поне веднъж от Бруклин?

Веднъж.

Ходих на погребението на леля ми в Буфало.

Говореше за пътуване.

- Искаш ли да дойдеш с мен? - Възможно ли е това?

Г-н Гоф, какво да кажа на майка ми?

Можеш да й кажеш, че ще се оженим по пътя.

- Капитанът ще ни ожени ли? - Разбира се, ще има цветя и оркестър.

- Какво ще кажеш? - Дори не знам.

Дори не знам дали ви обичам.

До Куба има пет дни път. Ще имаш достатъчно време.

Трябва да обмисля всичко.

Ако трябваше да обмислям всичко, досега щях да се трудя за 13 долара на седмица.

Виждаш възможност – хващай я!

От работник в контрабандист се превърнах за осем минути.

- Но за това трябват пари. - Това е моя грижа.

Знаеш ли, чух,

че си изнудвач.

Че обираш бедните.

- Ти ги биеш. - Баща ти ли ти каза това?

- Да. - Какво друго ти каза?

Само това.

Това е истина.

Мога да разкажа останалото – да започнем от нулата.

А знаеш ли кой е клиентът ми?

Баща ти.

Довиждане, г-н Гоф.

До скоро, мис Гудвин.

Как може да си толкова безсърдечен?

- Какво имате вместо сърце? - Наука, скъпа.

Науката на баровете и билярдите в големите градове.

Отвътре съм като скала, скъпа.

Пътуването обещаваше да бъде горещо. Е,

може би в Ню Джърси ще умре още една твоя леля.

Джордж, какво правиш тук?

Стоях на улицата и чаках да се върнеш.

- Не трябва да ме шпионираш. - Искам да поговоря с теб.

- Няма за какво да говорим, Джордж. - На карта е заложен животът ни.

- Твоят, но не и моят. - И твоят също.

Джордж, навън е пет часа сутринта.

В седем трябва да ставам за работа. Трябва да поспя.

- Това ли казваш на Гоф? - Джордж…

Преди да се срещнеш с Гоф говорила ли си ми нещо подобно?

Спомни си, колко пъти сме се разхождали с теб до сутринта?

Колко пъти те изпращах на работа?

Тогава не си мислила за сън.

Джордж, ще събудиш всички.

Ще поговорим за това довечера.

Ще се видим довечера, Джордж, обещавам.

Не, не.

Да поговорим сега.

Джордж, знам какво искаш да кажеш.

- Искаш да се ожениш за мен. - Да.

Искаш да живеем заедно в тристаен апартамент.

- Да. - За да раждам деца

и цял ден да готвя и перем.

- Да. - Защо ми е това?

Защо ми е това?

Защото знам, че ще бъдеш щастлива с мен.

Стела, обмислих всичко.

Джордж, върви си вкъщи.

Някой като Гоф ще ти разбие сърцето.

И за какво? Лесно е да бъдеш щастлив.

Дори в тристаен апартамент. Ще имаме прекрасен живот.

- Джордж, върви си вкъщи. - Ще правим прости неща.

Да се разхождаме по кея в неделните вечери.

Да гледаме хората в океана.

А когато те видя с новата рокля,

просто оставам без думи.

Това е вътре в теб, Стелла.

Сърцето ти е преизпълнено с любов към всичко, което имаш.

Към всичко, което ти е скъпо. В това е отговорът ти на търсенето.

А не в Гоф и неговия празен живот.

Вътре в теб, Стелла,

с мен.

- Това е, което чувствам. - Защо дойде?

Защо разваляш всичко?

Еди?

- Какво? - Къде е Олаф?

- Чуваш ли ме? - А къде трябва да е?

- Каза ли му? - На чист английски.

Днес е рожденният ден на Каролина.

Днес тя не иска да ходиш на риболов.

Днес тя те чака на партито.

- А той какво каза? - Каза, че ще бъде тук.

Остани тук, скоро ще се върна.

Олаф!

Олаф!

Олаф!

Олаф!

Странно, има лодка тук. Олаф, къде си?

Олаф!

Олаф!

Сигурно е много спортна,

ако така тича в корсетите си.

Остава само да й закачим номерче на пуловера.

Днес тя навършва 37 години.

Иска да дойда на партито й.

37 – така казва тя.

37?

Да, тя е с 15 минути по-млада от Римската империя.

Да вървим.

Забравих да те попитам. Как мина със Свенсон?

Добри новини.

Ще вземе 190 долара

и ще даде 100 долара за „Рисковия“.

А останалото ще изплатим с времето.

Олаф…

Направо усещам слънцето над Голфстрийм.

Като топло масло.

Йона, погледни.

Собственици на „Трето рисково“, ви поздравявам.

- Радваме се да ви видим. - А аз колко се радвам.

Имаме една работа за вас.

Имам нужда от 190 долара.

- Какво казахте? - Повтарям,

имам нужда от 190 долара.

Някой ви е разказал небивалици.

Откъде двама стари хора да имат 190 долара?

- Утре трябва да са при мен. - Не разбирам за какво говорите.

Ще разбереш, когато потопя лодката ви в бухтата.

Моля ви, г-н Гоф, нямате ли никакви чувства?

Не говори глупости, отвътре съм като скала.

Това е безполезно, Йона, защо да се борим?

Да продадем „Третият рисков“, да забравим за „Ериксон“, за риболова,

за г-н Гоф.

Няма да ми се измъкнете, братя. Днес, в девет часа.

190 зеленички.

Магрудер!

Казах ви – никакви ченгета!

Полиция!

Магрудер!

Не се шегувам, не искам да се озова в съда.

Помощ! Магрудер!

- Йона, ще ни погубиш. - Магрудер!

Не толкова силно, иначе Магрудер ще дойде.

Магрудер!

Не казвай, че не съм те предупредил.

Йона, бихме могли да сключим сделка.

Няма никакви сделки.

Първо пет долара, после – 190.

А после той ще ни отнеме храната и покрива над главите ни.

Магрудер!

Какво се случи? Какво става?

Магрудер, този човек е изнудвач.

- Той иска пари от нас. - Двама старици.

Той е гангстер. Иска 190 долара.

- Тогава го чакат 190 години. - Арестувай го.

- И ти ли искаш това, Олаф? - Ами…

- Олаф? - Да.

И аз искам да го арестуват.

Сто години чаках това.

Да вървим, недоразвит Дилинджър.

Ще трябва да дойдете с мен, трябва да дадете показания.

Добре, Магрудър, отиваме.

Олаф, отдавна трябваше да го направим.

Всичко е прекалено просто. Нещо тук не е наред.

Да вървим.

Гоф е изнудвач и искам да бъде изправен пред съда.

Чудесно.

Какво ще кажете в своя защита, господин Гоф?

Страхувам се, че тези двама разбойници искат да ви измамят, Ваша чест.

Кажи истината, бандит!

Тишина в съдебната зала!

Спазвайте приличията. Продължете, г-н Гоф.

Вечерта на 7 декември тази година

аз заемах на г-н Гудвин и г-н Джонсън сумата

в размер на 1000 долара.

Лъжеш! Божието наказание да те порази!

Ред!

Всички решения в съдебната зала се вземат от мен.

- Продължете, г-н Гоф. - Този заем с 6% годишна лихва

с изплащане на пет долара седмично

беше документиран и подписан от тези господа.

Ето заверената разписка.

Всичко е вярно.

7 декември, 1000 долара…

Според мен всичко е законно.

Той ни насочи пистолет, пари не ни даде.

Този лист хартия е лъжа, кълна се, Ваша чест.

Един по един, моля. Подписахте ли документа?

- Да, но… - А вие?

- И аз подписах. - Моля.

И така, те измислиха план, за да не плащат дълга.

Това е цялата история.

Удивен съм, че на такава възраст

се впуснахте в подобна авантюра.

Но грешите, колко грешите.

Съдът постановява: няма основания за образуване на дело.

Г-н Гоф, ако искате да повдигнете обвинения

за неоснователно задържане, имате право да го направите.

Ваша чест, познавам тези хора. Готов съм да се застъпим за тях…

Тишина!

И следващия път мислете с главата си, преди да извършите арест,

и не губете времето на съда.

Всички са свободни. Делото е приключено!

Следващото дело.

Тони Бадичио, побой над съпругата.

Добре, да започваме.

Да, да.

Сега ще трябва да отида на партито на Каролина.

- Олаф? - Да?

Може би ти да се ожениш за нея?

По-лоша от Гоф тя със сигурност няма да е.

Така ли мислиш?

Ще си почивам, Йона.

Утре отиваме на риболов. Лека нощ, Йона.

Утре ще ходим на риболов. Лека нощ, Олаф.

Здрасти, стари приятелю.

Дълго ли ти отне да стигнеш до вкъщи.

Какво ти трябва?

Ще ти дам урок, стари приятелю, изключително по работа.

Виждаш ли това? Това е гумен маркуч.

С него можеш да пребиеш човек до смърт.

Няма да остави следи, жена ти няма да може да се оплаче.

Разбирам.

Срещу теб лично нямам нищо.

Но следващия път, когато клиентът ми реши да ме измами,

той ще си спомни какво се случи с теб.

- Изключително за бизнес цели. - Радвам се, че разбра.

Един вик – и за теб е краят, запомни.

Започвай.

С теб стига. Ти си старец.

И никакви повече измислици заради 190 долара.

Гледай ме, когато ти говоря!

Ще дойда утре в 9 часа.

Е...

Няма ли да кажеш нищо, стари човече?

Кажи ми какво ще направиш с мен.

Хайде, не мълчи.

Всички сте еднакви. Страхувате се от собствената си сянка.

Затова всичко ми се разминава.

Направи ми нещо подобно, знаеш ли какво бих направил?

Щях да те убия, точно така, да те убия.

Но няма да имаш смелостта да го направиш.

Опитай, лесно е.

Вземи!

Натисни спусъка, и Гоф ще е мъртъв.

Хайде, стари човече, хайде!

Какво, не можеш ли?

Запомни, стари приятелю – утре, в девет.

190 зелени.

Татко.

Вратата беше отворена.

Какво ти е? Не изглеждаш добре.

Не изглеждам добре? Всичко е наред с мен.

Станала си рано.

Трябва да свърша нещо.

Трябва да свършиш нещо.

Какво правиш?

Къде отиваш?

В Куба, тате.

- В Куба? - Отивам с Харолд Гоф.

Кога?

Вдругиден, в полунощ.

Стела.

Стела, какво да направя, за да те спра?

Нищо, татко, вече каза всичко.

Вече нищо не може да се направи, татко.

За да получиш това, което искаш,

трябва да си твърд като Гоф.

- Какво? - Да не мислиш за чувствата на другите

и да правиш каквото си искаш.

Като Гоф.

Съжалявам, татко.

В думите му има голяма истина.

„Всички сте еднакви.“

„Страхувате се от собствената си сянка.“

„Затова всичко ми се разминава“.

Татко, какво говориш?

- За какво говориш? - Правилно, Стелла.

Вероятно си права. Трябва да бъдеш като Гоф.

Погледни мен, погледни Олаф.

Цял живот сме живели мирно, не сме пожелавали зло на никого.

И не искахме да ни направят зло.

Но те не ни оставят на мира.

Татко, никога преди не си говорил така.

Никога не съм се чувствал така.

Стела, скъпа.

За последен път, моля те – не заминавай с него.

- Заради себе си, заради мен. - Това е безполезно.

Сигурно го обичаш много.

Знам само това, че думите му ме изгарят.

А когато, минавайки покрай полицай на улицата, той ме хваща за ръка,

знам, че някой ден този полицай може да го застреля,

и той го знае.

И въпреки това той се смее.

Понякога ме обзема горещина, понякога студ,

и ми се иска да крещя.

Никога досега не съм се чувствала така.

Татко?

Какво ти е?

Нищо.

Нищо.

- Лека нощ, скъпа. - Лека нощ, татко.

- Татко, няма ли да спиш? - Да спя?

- Не, няма да спя. - Къде ще отидеш?

Боли ме главата, трябва да подишам чист въздух.

Трябва да се разходя.

Отново се измъкна, Бублички.

- Здравейте, г-н Гудвин. - Какво те води тук, Джона?

- Болките в гърба ме измъчват. - На правилното място си дошъл.

Парата лекува всички болести.

Ще ви облекчи, г-н Гудвин.

Бъблички!

Бублички!

Върни се, Бублички, ще ми липсваш.

Бублички, Бублички. Какво ти трябва?

Удари ме по врата, само по-силно.

По-силно.

Ето, добре е, благодаря, Бублички.

Какво може да е по-тихо от руска баня в два часа сутринта?

А утре…

Утре ще дойдат кредиторите и ще организират търг

точно пред магазина ми.

16 години на Питкин Авеню.

И изведнъж фалит.

Аз, Пропоткин, фалирах.

Човек, който имаше в банката 12 000 долара.

Колкото повече се потя, толкова повече забравям за това.

Потът – единственото щастие.

- Кърпата ви, г-н Гудвин. - Благодаря.

Виждали ли сте г-н Джонсън? Малък е.

Говори с акцент, изглежда млад.

- Съжалявам, не съм го виждал. - Благодаря.

Потът и фалитът са неразделни.

Аз се потя, а системата на печалбите изтича от порите ми.

Те те притискат, вземат ти всичко.

Оставят те гол.

Оставаш гол като магаре. А ти какво правиш?

Точно, а ти какво правиш…

Аз ли те питах?

- Не. - Тогава не отговаряй.

Вие сте. Не ви познах.

Кифлички!

Идвам, и сега какво?

Потри ми гърба, но първо ме плесни по врата, и то силно.

Не се тревожи, веднага ще те плесна.

Стига, стига. Благодаря, Бублички.

Как е вашият магазин, господин Пропоткин?

Моят магазин?

„Магазинът на Пропоткин“ вече не е мой.

Казват, че при мен балансът не излиза.

При мен излиза, при тях – не. Затова съм фалирал.

Мислеха, че се шегувам, когато казах, че нямам пари.

А се оказа, че дори губя пари.

- Дори аз съм изненадан. - Съжалявам.

16 години бях господар на себе си, а сега плащам за това.

Да, нищо не стои на място.

Станах жертва на хора, които не разбират записите ми

само защото правех нещата по свой начин.

Всички имат различен вкус за дрехи.

Защо тогава трябва да има само един в счетоводството?

Отне им 16 години, за да разберат, че не съм силен в счетоводството.

Подобна ситуация може да превърне човек в анархист.

- И не казвай на никого за това. - Обърни се.

Какъв живот.

Олаф.

- Ела тук. - Да, Йона.

- Седни. - Дойдох, както можах.

Каролина е готова да ме уволни. Защо така бързаш, Йона?

Трябва да вземем решение, Олаф.

Важно решение.

Цяла нощ вземам решения.

Първо – Каролина, после – яхтата, а сега – това.

Жалко, че всичко това се случи в една нощ.

Отчаянието нараства, като снежна топка.

Първо – червена точица, а ето вече – трагедия.

Извинете, това е личен разговор.

Не ви слушам, имам си достатъчно проблеми.

Три, Бублички, три.

Защо дойде в Руските бани, Йона?

След като си тръгна, Олаф,

ме посрещна Гоф.

Той ме преби с гумен маркуч.

И сега ми е много лошо.

По-силно, по-силно, на кого го казвам!

Това е ужасно. Но какво можем да направим?

Ако живееше в джунглата,

и тигър откраднеше храната ти,

би ли избягал с децата си,

какво би направил?

- Не знам. - Би го убил.

Съвременният човек живее в окови.

Прегледай гръбнака.

Не съм се объркал, Йона?

Не, Олаф.

- Правилно ли те разбрах? - Правилно, Олаф.

- Но вече не сме млади, Йона. - Вярно е, Олаф.

- Ние сме стари хора. - Точно така, стари хора.

Слушай, имам план.

Вече си измислил план?

Всички хора са създадени свободни и равни, така пишат в книгите.

На кого съм равен аз? Да ги хвърлим тези книги в печката.

Цял живот съм желал мир и спокойствие.

Но насилието? Остави го такъв, какъвто е Гоф.

И аз цял живот мечтаех за мир и спокойствие.

Но можеш ли да спреш самолети с бомби

и хора с оръжие в джобовете?

Какъв е твоят план?

- С мен ли си до края? - Аз съм с...

Аз съм с теб до края.

Тук е малко горещо.

Гол дойдох на този свят, гол и ще си тръгна.

Всички дрехи ще вземе „Питкин Компани“.

Три по-силни, Бублички!

- И така? - Утре ще дойде за парите.

Ще му платим. Ще е в добро настроение.

Ще го убедим, че и ние сме в добро настроение.

Ако ни предложи пури – ще ги вземем.

Аз винаги ги приемам. Пурите не растат по дърветата.

Ще говорим с него любезно. Ще кажем, че Стелла го чака.

Ще му кажем, че е у приятел в къща в Манхатън Бийч.

А после един от нас ще каже:

„Качете се на лодката, г-н Гоф, ще ви закараме до залива Шипсхед“.

„Оттам са само пет пресечки до „Стела“.

„Нощта е идеална, г-н Гоф, а въздухът ще ви дойде добре.“

„Цветът на лицето ви…“

Гол като магаре. И фалирал.

- Значи, той ще се качи на лодката. - Точно.

А какво ще стане после?

- Ще се отдалечим от брега. - Добре.

А когато сме достатъчно далеч,

моторът ще заглъхне.

Извини, пак ми пресъхна гърлото.

Вижте, какво тяло има.

А ние ядем излишно. Всичко е в зъбите.

Без тях щеше да е по-добре.

Удивително е, че „Питкин Компани“ ми е оставила зъбите.

Да.

Олаф.

Ти каза: „Двигателят ще заглъхне“.

Някой от нас ще каже: „Сигурно е двигателят“.

„Г-н Гоф, дръжте руля, а аз ще видя какво става там.“

Той ще отиде на кърмата, ще се наведе.

И някой от нас ще каже:

„Според мен това е поплавъкът на карбуратора“.

Такъв ще бъде знакът:

„Според мен това е поплавъкът на карбуратора“.

Тогава другият ще слезе от носа,

и ще го удари по главата.

- Какво? - Ще го удари по главата.

Всичко това е пот. Ти пиеш, а той излиза.

И така безкрайно.

Йона, виж колко е силен.

Има ръце като на циркаджия.

Да му дадем 50 цента, той ще направи всичко за нас.

Така щеше да е по-лесно, но това трябва да го направи един от нас.

Един от нас, точно.

Кой точно? Ти или аз?

Приключихте ли с личния си разговор?

Имам настроение за разговор, ако не възразявате.

По-късно, благодаря. По-късно.

Потът и разговорът са за мен като шампанско.

Това ми остана от „Питкин Компани“:

пот и разговори.

Добре, да хвърлим монета.

Точно.

Бублички, дай ни монетка.

Защо ви трябва монета?

Къде ще избягам с нея в такова облекло?

- Вземи четири копейки. - Благодаря.

Вижте, някой има четвърт долар.

Някой ще каже, че четирицентовият – това е нищо.

Но за четири цента „Питкин Компани“ ще те изхвърли в океана.

Пред очите на жена ти и децата ти.

За още една монета те ще ги изхвърлят.

- Хвърли го ти. - Позволете ми да го направя.

Ти си възрастен човек, но имаш душата на дете.

Аз съм друг случай. Аз съм стар, Олаф.

Изживях живота си, а тази работа е за старец.

Моля те, хвърли монетата.

Орел.

Орел.

- Вече е девет часа. - Знам.

Може би няма да дойде, може би е променил решението си.

Ще дойде.

Ти все пак не си променил решението си, нали?

Аз? Не.

Мисля, че това е поплавъкът на карбуратора.

- Добър вечер, момчета. - Здравейте, г-н Магрудър.

- Радвам се да ви видя. - Никой не ви тормози ли?

Не се оплакваме.

Считайте, че сте късметлии.

Смятаме.

Новолуние. Нощ за грехове и пороци.

Или за риболов.

- Какво е смешното в това? - Нищо.

Вие познавате Олаф, винаги се смее без причина.

Време е да тръгвам, работата не чака. До скоро, момчета.

- Лека нощ, г-н Магрудер. - Лека нощ.

Добър вечер, капитане. Повиших ви, Магрудър.

Ако се държиш добре, ще те направя инспектор.

- Момчета? - Да?

Ако имате нужда от мен, ще съм зад ъгъла.

- Благодаря. - Лека нощ, г-н Магрудър.

До скоро, капитане, не се преуморявайте.

Здравейте, момчета, извинете за закъснението.

Няма проблем, нямаме нищо против да почакаме.

Не искам да ви бързам, но аз бързам. 190 зелени.

190 зелени, Йона. Г-н Гоф чака.

Точно.

Ето, г-н Гоф.

- Всичко е тук. - Ще ги преброя.

Преброихме ги много пъти.

190, господа.

Три години ги събирахме.

Имате нужда от спестявания. Спестявайте още.

А вашите пари ще си почиват в портфейла ми.

Прекрасен портфейл.

Страус, струваше ми 23 долара.

Само си представете,

бездомник с портмоне от щраусова кожа.

Не, само си помисли. Вземи пурата.

Много благодаря.

- Благодаря, г-н Гоф. - Пушиш ли пурите ми, стари приятелю?

- Значи си променил мнението си? - Да.

Промених мнението си за много неща.

Вземи си една.

Точно такива разговори ми допадат. До скоро, момчета.

Имам среща с твоята тъмноока дъщеря.

Напълно забравих, само за минутка, господин Гоф.

- Имам съобщение за вас от нея. - Какво съобщение?

В момента е в Манхатън Бийч,

Ексетър Стрийт, 305.

Тя ви очаква в 10 часа.

- В 10 часа? - Ако искате,

ще ви закараме с лодка.

Благодаря, точно такива партньори ми харесват.

Много сте любезни, но ще взема такси.

А нощта е такава, г-н Гоф.

Нощ за милион долара, няма съмнение в това.

Вятърът ще ви дойде добре. И тенът ви ще се подобри.

Това е вярно. Изглеждам като излязъл от затвора.

- Колко ще плуваме? - Двадесет минути, не повече.

Много по-малко.

Добре, Гоф е в настроение за разходка.

Води, адмирале.

Спрете!

- Вижте кой е тук. - Джордж.

Г-н Гудвин, искам да поговоря с този човек.

Какво имаш предвид?

Не сега, Джордж, бързаме. Да вървим, г-н Гоф.

Искаме да изпратим г-н Гоф, нали, г-н Гоф?

Почакайте, приятели, това ще отнеме няколко минути.

Какво те тревожи, момче?

Чух, че искате да заведете Стела в Куба?

Всичко ще бъде наред, Джордж, не се тревожи.

Да поговорим утре, на същото място, по същото време.

- Това не може да чака. - Той е прав.

Возя Стелла в Куба. Какво ще правиш?

- Ще ви попреча. - Как?

- Джордж! - Той си го заслужи.

Всичко ще бъде наред с него.

Следващия път ще си помисли, преди да си пъха носа в чуждите работи.

Да вървим, стари човече, че ще закъснеем.

- Донеси вода, Олаф. - Няма нужда, добре съм.

Не се тревожи, Джордж, ето така.

Момчета, време е да тръгваме.

Моля ви, г-н Гоф, той е ранен, не виждате ли?

- Добре, ще взема такси. - Не, г-н Гоф!

Всичко е наред. Ние ще ви закараме.

Елате насам, г-н Гоф. Ще успеем.

Ние ще ви закараме.

Това е животът. Винаги съм казвал,

че има такива, които вземат, и такива, които дават.

- Без да се обиждаш, стари приятелю. - Няма защо да се обиждам.

Първите карат вторите да работят за тях –

такъв е законът на природата.

Имаш проблем – удряш ги, и проблемът изчезва.

- Веднага настъпва тишина и спокойствие. - Разбирам.

Направо усещам как ружът се връща по бузите ми.

Какво стана? Спряхме.

Сигурно е нещо с двигателя.

- Постоянно се случва. - Имам среща в 10.

Полудях, като се качих в тази раздрънкана кола.

- Трябваше да вземете такси. - Не се тревожете, г-н Гоф.

- Не мога да плувам. - Няма да се наложи да плувате.

Няма ли да ми помогнете, г-н Гоф?

За тези ръкавици дадох шест долара, не искам да ги изцапам.

Няма да ги изцапате.

Лодката се люлее, трябва ли да се люлее така?

Нищо не ни заплашва.

Разпада се. Какво да правя?

- Дръжте това, г-н Гоф. - Това ли?

Мисля, че това е поплавъкът на карбуратора.

И на кого го казваш това? На някого в Статен Айлънд?

- Почакайте, г-н Гоф. - И светлината ли?

- Да. - Трябва да си луд,

за да тръгнеш на плаване с лодка с извънбордов мотор.

- Да живее Гудвин. - Според мен,

това е поплавъкът на карбуратора.

И какво да направя?

Нищо, просто казвам, господин Гоф.

По-бързо, няма да стоя тук цяла нощ.

Мисля, че това е поплавъкът на карбуратора!

Разбрах, че това е поплавъкът. Поправи го.

Знаете ли, Гоф, в това, което казахте за онези,

които вземат и дават, има голям смисъл.

Стига с приказките, запали тази развалина.

Според мен това е поплавъкът на карбуратора!

Какво, по дяволите, правиш? Запомняш ли?

Според теб това е поплавъкът на карбуратора!

И според мен това е поплавъкът на карбуратора.

Направи нещо.

Не е безопасно да стоим в такава разклатена машина.

Нека Джонсън ни помогне.

Мръсен предател...

Значи сте решили да ме прецакате?

Решили сте да ме прецакате?

Съжалявам, Йона, не мога.

- И аз няма да мога, Олаф. - А аз ще мога.

Йона.

В книгите пишат, че давещият се изплува три пъти.

- Може би Гоф не ги е чел? - Може би.

Освен това, г-н Гоф каза, че отвътре е като скала.

Изглежда, че не е лъгал, когато каза, че не може да плува.

- Олаф. - Какво, Йона?

Не се наложи да го правим.

Вярно, не се наложи.

„Господ ще направи така, че враговете, които ще се повдигнат срещу теб,

да бъдат разгромени пред теб“.

Това е от Библията, Олаф.

Благодаря Ти, Господи, че се намеси.

Вестниците ти, отче. Останалите ще взема на връщане.

- Здравейте, г-н Гудвин. - Добър вечер.

- Добър вечер, г-н Гудвин. - Добър вечер, Джо.

- Свеж ли е? - Току-що излязъл от печат.

- Да ми дадете един брой? - Разбира се, г-н Гудвин.

Какво ви се е случило? Преди не си купувахте вестници.

Започнахте ли да залагате на конни надбягвания?

Не. Дръж.

Да вървим, Олаф.

Йона, дай ми да погледна, може да намеря нещо.

Сам ще погледна.

- Намери ли нещо, Йона? - Нищо.

Може би няма да пишат за него? Все пак той беше обикновен гангстер.

А за кого друг да пишат вестниците?

Знаеш ли, все още се тревожа.

Колко дълго океанът може да крие човек?

Докато не хванат последната риба.

Минаха вече три дни, а за г-н Гоф – нито дума.

Искаш ли да ти изпрати телеграма?

Стела.

Защо баща ти не отваря вратата?

Вече е началото на деветия час.

Сигурно е отишъл на риболов с Олаф.

Ще погледна, мамо.

Вие ли сте Стелла Гудвин?

Да, какво искате?

Ще дойдете с нас.

Ето, дойдохме.

Какво става? Пестиш ток ли?

Моя ли е вината, че ключът е в края на стаята?

Може би се страхуват, че светлината ще ги заслепи.

- Хайде, мис Гудвин. - Къде ме водите?

Младата дама иска да види своя възлюбен?

Няма нищо по-лесно.

- Моля. - Напред.

Не се страхувайте, те няма да ви ухапят.

Пристигнахме.

Елате насам.

Моля ви, не го правете.

Съберете се, трябва да ни помогнете.

Ето го, точно зад вратата.

- Той ли е, милейди? - Няма да гледам.

- Той ли е? - Моля ви, не ме карайте.

Кажете, милейди, той ли е или не?

Погледнете добре. Всички те свършват тук.

- Той е. - Госпожо, не ви чувам.

- Той ли е или не? - Той, той!

Ще подадете жалба, госпожо? Обичахте ли го?

Замесена ли сте в рекет?

На колко години сте?

Г-це Гудвин, знаете ли,

че Гоф е издирван в пет града?

Не.

Мислех, че сте негова приятелка.

Да, бях негова приятелка.

Откога не сте го виждали?

Преди няколко дни.

Бяхме си уговорили среща.

Той не дойде.

Защо не уведомихте полицията?

Той не е от онези хора, за които се уведомява полицията.

Влезте.

Познавате ли този човек?

Да.

Защо сте го довели? Той няма нищо общо с това.

Не се тревожете, г-це Гудвин. Седнете, младежо.

Казах, седнете.

В сакото му открихме два билета за Куба.

Какво знаете за това?

На следващия ден щях да замина с него за Куба.

Знаехте ли това?

- Да. - Кога разбрахте за това?

- Преди три дни. - И какво направихте?

Отидох на кея, за да се срещна с Гоф.

- И после? - Сбихме се.

- Джордж? - Защо?

Бях против тя да замине с него за Куба.

Той не й е на висотата. Исках той да я зареже.

А вие какво си мислехте за това?

Седни, младежо. Попитах какво мислите за това?

- Има ли значение сега? - Разбира се.

Преди няколко дни г-н Джонсън и баща ти

го обвиниха в изнудване.

Знаехте ли за това?

Да, знаех.

Сигурно сте полудяла, ако сте искала да заминете с него

след това, което направи с баща ви.

Гоф ви е направил огромно впечатление, нали?

Отговорете.

Да, така е.

- Смятахте го за много важен. - Моля.

Сигурен съм, че в моргата той вече не беше толкова важен.

- Моля те, спри. - Сега той е труп с номер,

като всеки друг гангстер.

- Моля ви, спрете. - Защо я измъчвате?

Всичко ще приключи, когато кажете истината.

Казвам ви истината.

Искам цялата история от началото до края.

Бяхте ли влюбен в нея?

- И сега я обичам. - И знаехте ли,

че тя е луда по Гоф.

Признахте, че сте се сбили с него на кея.

А какво планирахте да правите след това?

Нищо.

Знаех, че вече нищо не може да я спре.

Но рано или късно тя щеше да го зареже.

Това щеше да отнеме много време.

Бях готов да чакам.

Възможно ли е да сте изпитвали нетърпение?

Срещнахте Гоф на пристанището и…

- Възможно ли е било това? - Не, не е възможно.

Джордж не е такъв. Вие не го познавате.

Ако е казал, че е готов да чака,

значи е било така, защото…

Такъв е той.

Разбирам.

Съгласен съм с вас.

Нито една рибка не сме уловили, Йона.

Не за риболов мислим с теб – в това е цялата работа.

Вероятно.

Как може да мислим за риба, когато…

- Какво когато? - Нищо, може би…

Какво, може би?

- Може би какво са написали във вестниците? - Може би.

- Изгубих слушалката. - Да вървим, Олаф.

- Водата се покачва. - Йона?

Да?

Виж.

Мисля, че г-н Гоф е изпуснал нещо.

Йона, моля те, хвърли го в океана.

Заедно с парите ни? Няма начин.

Добре, вземи парите, а портфейла изхвърли.

Дръж лампата, ще преброя.

Всички пари са на място. 190 долара.

- Йона, хвърли го зад борда. - Чакай.

Плащахме му по пет долара през последните пет седмици?

- Точно, пет седмици. - Добре.

Пет, десет, петнадесет, двадесет.

Двадесет и пет.

Сякаш сме ги сложили в банката. А останалите изхвърли.

Защо да изхвърляме пари?

Олаф, по целия свят децата гладуват.

Може би няма нищо лошо в това

да оставим парите и да ги дарим за нещо.

За нещо, което си заслужава.

- Да ги дадем на децата. - Точно, на децата.

Добре, Йона, вземи парите, а портмонето изхвърли.

Не е редно да изхвърляме в океана портмоне за 23 долара.

Не.

Нека го оставим като компенсация за нашите нещастия.

Йона, какво е това?

Кола…

Офицер, познавате ли Джон Гудвин и Олаф Джонсън?

- Разбира се. - Виждали ли сте ги?

Разбира се, преди няколко часа те отидоха на риболов.

Ето ги.

Г-це Гудвин, това вашият баща ли е?

- Това е баща ми. - Добре, да вървим.

Йона, портмонето. Полицаите ни преследват.

Ще ни разпознаят!

Ще ни сложат на електрическия стол.

Олаф, успокой се.

Да избягаме. Защо стоим като два истукана?

Нито крачка!

Всичко ще бъде наред, Стелла, не се тревожи.

Не казвай нито дума, Олаф, аз ще се погрижа за всичко.

- Кой от вас е Джона Гудвин? - Аз.

Стела, Джордж. Какво означава всичко това?

Не се притеснявайте, това е рутинна проверка.

Не се нуждая от помощ.

Мога да се застъпим за тях, отдавна ги познавам.

Ако не са направили нищо, няма нужда от гаранция.

Знаете ли нещо за г-н Гоф?

Не. Да.

- Малко. - Трупът му е намерен в залива.

- Наистина ли? - Липсва му портфейлът.

Портмоне от щраусова кожа. Какво знаете за него?

- Какво му е? - Потупай ме по гърба, Йона.

С настъпването на зимата в носогърлото

се натрупва слуз, разбирате ли?

Разбирам. Трябва да ви претърся.

Аз съм първият, ако нямате нищо против.

Както кажете.

- Какво е смешното? - Гъделичка ме, извинете.

Добре, твой ред е.

- Обърни се. - Чакайте, това е безсмислено.

Лейди, позволете ми да си върша работата.

- Няма нищо, Стелла. - И аз бих подозирал баща си.

Затова все още си патрулен.

Инспекторът си върши работата, давай, инспекторе.

Йона, не се чувствам добре.

- Какво е това? - Червеи.

- За Бога. - Това ли е всичко?

- Това е всичко. - Големи държавни врагове.

Продължавайте да ловите, момчета. Федералът приключи тук.

Внимавай как говориш. Аз съм по-висш по звание.

Законът е закон. Да вървим, Джак.

Ако си отиваш вкъщи, Стелла, бих те изпратил.

Добре, Джордж.

Татко, не мога.

Мисля, че ще се върна в магазина.

Пристигнаха антикварни предмети. С мен ли си, Магрудър?

Ще те придружа до края на кея. Имам още много работа.

Чудесно.

Стела е много впечатлителна.

Тя ще се оправи ли, г-н Гудвин?

Лека нощ.

Лека нощ, Стелла.

Лека нощ, Джордж. Лека нощ, г-н Магрудър.

- Лека нощ. - Стелла, дъще.

Татко, аз всичко съсипах, аз всичко съсипах.

Поплачи, дъще, и веднага ще ти стане по-леко.

- Всяка тъга ще изтече със сълзите. - Татко, кажи, че това не се е случило.

- Моля те, кажи го. - Случило се е, Стелла.

Беше сън, знам, а когато се събудя…

Сънят ще свърши и всичко ще бъде както преди.

- До Гоф. - Не знам как ще бъде, татко.

Не знам какво бих правила без теб.

Не говори така, Стелла. Би оцеляла и без мен.

Не е вярно. Освен теб нямам никого, татко.

А аз ти причиних болка.

Това няма да се повтори.

Колко съм щастлива, че те имам, толкова съм ти благодарна.

Какво е специалното в мен? Аз съм обикновен човек,

като всеки друг наоколо.

Като Олаф, Джордж или Магрудер.

Стела, баща ти е обикновен мъж.

А дъщеря му – обикновена жена.

Но има едно нещо, което обикновените хора правят добре.

Те могат да обичат, като богатите, като поетите.

Затова да си обикновен не е чак толкова лошо, Стелла.

Вземи си цигара.

Татко, за първи път ми предлагаш цигара.

Всички правим грешки.

Олаф, ще наблюдаваш ли лодката днес?

Отивам си вкъщи с дъщеря ми.

Преди да си тръгнеш,

трябва да обсъдя нещо с теб.

- Кажи го. - Не, насаме, Йона.

Нека поговорим насаме. Прости ми, Стелла.

Няма нищо, г-н Джонсън. Ще те чакам на кея, татко.

Скоро ще дойда, Стелла. Какво има, Олаф?

Йона, докато не си отида от този свят,

Къде е портфейлът?

- Във водата. - А парите?

В портфейла. Виж.

Това не може да е истина.

Лодка с легла в камбуза, меч-риба във водите на Голфстрим.

- Сега ще имаме всичко. - Йона.

- Нашият малък сейф. - Ти си президент на банка.

Човек с мозъка на президент на банка.

Ето кой си ти.

А сега, Йона, изхвърли го.

Заради теб, Олаф.

Пожелай си нещо, Йона.

И докато стръвта лети, пожелай нещо и за мен.

Ще се видим, момчета.

Жалко, кожата беше прекрасна.

- Лека нощ, Олаф. - Лека нощ, Йона.

Човекът с мозъка на президента на банката.

- Стелла. - Да, татко.

Отдавна с Олаф искаме да си купим лодка и да отплаваме за Куба.

Сега можем да я купим.

И ще ни е нужен човек като теб.

Който да готви и да помага в домакинството.

Ще дойдеш ли с нас, ако те помоля?

Наистина ли? Помоли ме и ще разбереш.

Знаеш ли, Стелла, край бреговете на Куба слънцето грее почти цяла година.

Там се ловят риби с тегло 700 паунда.

Риба с копие вместо нос.

Меч-риба, тате, така се казва.

Точно така, Стелла, риба-меч.

Превод dhreilly