Original subtitles

Вече единадесет години всяка сутрин…

…излизам от една и съща къща.

Качвам се в един и същи вагон.

Излизам от една и съща метростанция.

Завивам на един и същи ъгъл.

Влизам в една и съща банка.

СТАЛЕНА КАПАНА

Казвам се Джеймс Осбърн.

Започнах като помощник-касиер.

Сега съм заместник-управител.

Днес въвеждам в работата друг помощник-касиер.

Кой знае, може би след единадесет години…

…той ще заеме моето място.

- Готов съм, г-н Осбърн. - Отлично, г-н Бойлър каза...

…че всичко го схващаш на момента. - Благодаря, сър.

- Даде ли ти комбинацията? - Запомних я.

Моля, слезте.

Здравейте, момчета.

Тук, при нас, Реглин…

…шест сейфа, по един за всеки касиер.

Подобна система се използва в много банки.

Знам само първата половина от комбинацията.

Касиерите знаят втората половина.

За всеки сейф тя е различна.

- Сега ти. - Добре.

По-лесно от варено ряпа.

По-лесно от варено ряпа.

Колко често съм мислил за това.

Доста лесно е да се проследи касиерът…

…и да запомниш част от комбинацията му.

Сигурен съм, че не само аз съм мислил за това.

Но дали някой е стигнал по-далеч в мислите си?

И така, основната сума пари се намира…

…в главния сейф.

Понякога тази сума достига един милион долара.

Например, в навечерието на изплащането на заплатите.

Какво бих направил с един милион долара?

За това да ограбя банка, мислех доста често.

Но тази мисъл беше банална, като мисълта за бръсненето.

По-лесно от варено ряпа.

Забавно е, че една невинна фраза…

…ме засегна, като взрив на бомба.

Бавно, но сигурно, една идея ме завладяваше.

Ето статистиката, за която говорихме, Джим.

Да включим ли в нея данните за проекта „Бърбанк“?

- Джим, чуваш ли ме? - Извини?

Да включа ли данните за проекта „Бърбанк“?

Няма нужда, имаме всичко, от което се нуждаем.

Имаш ли проблеми, Джим?

Какво имаш предвид?

Помислих си, Кен…

…имам прекрасна съпруга, чудесна дъщеря, добро здраве…

…добра работа, увереност в бъдещето.

И сякаш трябва да съм доволен от живота си.

- И какво? - Не.

Това ми беше на ум.

Идеята да открадна пари ме очароваше.

Самата мисъл за това ме караше да се възхищавам.

И вече не бях в състояние да я отхвърля.

Господа, моля ви, заемете местата си.

Джим ще започне с доклад по проекта „Бърбанк“.

На 18 март 1952 г. акционерите…

…получили печалба в размер на…

Самият аз не забелязах как започнах да обмислям…

…в коя от страните може да се скрие от американското правосъдие.

Не мислех сериозно за този вариант…

…но нещо ме подтикваше да разгледам всички варианти, както и това…

…което мога да загубя.

Интересува ме въпросът за екстрадицията…

…по отношение на банковите престъпления.

И си помислих, че вие би трябвало да знаете всичко за нея.

Страхувам се, че от нас няма да има голяма полза.

Опитайте да пишете до нашия офис във Вашингтон.

- Колко време ще отнеме това? - Няколко седмици.

Но все пак ще ви кажа нещо.

Екстрадицията е доста сложен процес.

Обикновено е съпроводен от безкрайни бюрократични пречки.

- Това свързано ли е с икономии в бюджета? - До известна степен.

Правителството се интересува само от тежки престъпления…

…като убийства или контрабанда.

Всъщност, цялата налична информация по тази тема…

…тъй като ви интересува толкова много, можете да я намерите в библиотеката.

Чудесна идея.

Малко преди края на работния ден…

…се хванах да мисля за смелостта на плана ми.

Бях обзет от страх.

В същото време ме обзе нетерпение…

…само пет минути и ще се озова в библиотеката.

През всичките години на брака ни нито веднъж не съм лъгал Лори…

И не исках да започвам да лъжа сега.

Здравей, скъпа, съжалявам, че ти се обаждам толкова късно.

Имам среща, ще се наложи да се забавя.

Ще съм вкъщи към 11 часа.

Не се притеснявай, ще хапна нещо някъде.

Разбира се, довиждане.

Проверих всички страни в Европа и Британската империя…

…както и Централна и Южна Америка.

Всички имаха споразумения за екстрадиция.

От непроверените оставаше Бразилия…

…на нея се възлагаше последната надежда.

И късметът ми се усмихна: през трийсетте години…

…Бразилия гласува за отмяна на екстрадицията.

Значи все пак има страна без екстрадиция.

Можех да излетя в петък, веднага след затварянето на банката, и да съм на място…

…преди банката да отвори в понеделник.

Настъпи повратна точка.

Станах обсебен.

От следващата седмица банката преминаваше на шестдневен работен режим.

Нямаше къде да се бавя.

Този уикенд трябваше да използвам шанса си.

Здрасти. Вечерял ли си?

Нямах никакво време.

Какво да правя с теб. Искаш ли яйца и кафе?

Разбира се, но първо ще се видя със Сюзан.

Как мина денят?

Целият ден ремонтирахме телевизора.

- Какво се случи? - Първият техник поиска 18 долара…

…вторият – 32, а третият, като каза, че проблемът е в кабела…

…не ми взе нищо. - Обичайна работа.

В „Ридерс Дайджест“ пишеха за една жена…

…която не забелязала, че е извадила щепсела…

…и така се събра тълпа от майстори, желаещи да й помогнат.

Някои просто търсят откъде да се облагодетелстват.

Честността е останала в миналото.

Не вярвам дори на собствения си брат.

Днес от ремонта на коли може да се спечели повече, отколкото от продажбата им.

По какъв повод се състоя събранието?

- Бразилия. - Бразилия?

Хайде да седнем там.

Не напразно отидох на срещата, банката ме изпраща с задача.

- Сериозно ли говориш? - Разбира се.

Но ти си обикновен заместник.

Затова това е чудесна възможност…

…може би скоро ще стана вицепрезидент.

Не Кен Удли ли обикновено се занимава с това?

Всъщност, да… затова те моля да не казваш на никого за това…

…банката го е направила, без да уведоми Кен.

Това пътуване се пази в тайна.

Скъпи, това е страхотно.

- Защо не ми се обади веднага? - Това не е всичко.

- Има ли още нещо? - Взимам теб и Сюзан с мен.

- Нали не ме мамиш? - Излитаме за Рио в петък.

Скъпи, каква приятна изненада!

А в банката ще се съгласят ли да ми платят пътуването?

Аз ще платя, какво значение има.

Разбира се, че ще дойда с теб, скъпи.

А това няма ли да нанесе щети на бюджета ни?

И без това нямаше да отида без теб.

Ще разбера, ако не ме вземеш с теб.

Помниш ли как мечтаехме да не се разделяме нито за секунда?

- Оттогава нищо не се е променило. - Наистина ли?

Не искам да се разделям с теб.

Имаме само два дни за подготовка!

А ще успеем ли да си направим паспорти?

Два дни са повече от достатъчни за това.

В девет сутринта ще ви чакам със Сюзан на този адрес.

Джим, разумно ли е да вземем Сюзан с нас?

Все пак става дума за две седмици.

- Тя ще се зарадва! - Знам, но…

За две седмици може да се случи всичко.

- Какво може да се случи? - Помисли си, друга храна, вода…

…това няма да е правилно.

Наистина искам тя да дойде.

Джим, това е много глупаво.

Естествено, Лори се тревожеше…

…но аз се успокоих с мисълта, че, озовал се в Бразилия…

…никой няма да ми попречи да изпратя за дъщеря си.

Значи банката ви има спешни дела в Бразилия?

Полетът е в петък вечер.

И това наистина е важно.

Трябва да разберете, че толкова бързо издаваме паспорт…

…само в краен случай. - Разбирам, г-н Гриър.

Без бюрокрация не може, иначе всеки ще вика за спешност.

Разбрах ви.

Само едно писмо не е достатъчно, имате ли други доказателства?

Кажете ми телефонния номер на вашия офис.

- Мадисън, 50848. - Благодаря.

Ало? Работи ли при вас Джеймс Осборн?

- Свържете ме с него. - Но той стои тук.

Извинете, но трябва да проверя.

Мога ли да говоря с г-н Осборн?

Разбирам.

Ако имате съмнения, свържете се с Том Бауърс, ръководителя на клона.

Няма нужда.

Няма проблем, благодаря.

Паспортът ви ще бъде готов в петък в четири часа.

Ще имате време да го вземете от консула.

- Можем ли да разчитаме на това? - Без съмнение.

Трябва да попълните формуляр и да си направите снимки.

- Ще се върнем, благодаря. - Няма защо.

Два билета за Рио с най- бързия полет.

Полет с прекачване в Ню Йорк, пътуването трае 12 часа.

- Кога? - Този петък, вечерта.

Извинете, но излитанията са сутрин във вторник, петък и неделя.

Освен това, местата се резервират няколко дни предварително.

- Трябва да има и други полети. - Само един.

- Това е нашият нов полет с прекачване в Маями. - А какво ще кажете за него?

Съжалявам, но най-близкият полет е чак в неделя сутринта.

В неделя трябва да съм вече в Рио.

Мога да ви предложа полет 501 на авиокомпания „Чикаго енд Саузернс“.

Излитане от Ню Орлиънс в събота, в 8.30 сутринта.

С прекачване в Каракас, това е най-доброто, което мога да ви предложа.

Ще проверя дали има свободни места.

- Има ли билети за Ню Орлиънс? - Разбира се.

До Ню Орлиънс има няколко полета.

- Затова няма да има проблем с билетите. - Чудесно.

Въпреки това за полет 501 вече няма билети.

Но често има отменени полети.

Ще ви уведомя. Как се казвате?

Джеймс Осборн.

Ще оставя номера си.

- Лори, поръча ли билетите? - Разбира се, умирам от нетърпение.

Това е страхотно!

Излитаме утре в 19:30 с полет номер шест.

- В колко часа ще пристигнем в Ню Орлиънс? - В три часа през нощта.

До следващото кацане ще имаме пет часа.

А и почистих костюма ти, ще ти е нужен, нали?

- Вероятно. - Всичко съм обмислила.

- Дори охладих шампанското. - Идеално.

- Какво ти е на коляното? - Паднах.

Мама ми четеше за Рио де Жанейро.

Сега знам всичко за него.

- И знаеш ли какво? - Какво?

Там се намира най-красивото пристанище.

- Какво е пристанище? - Там спират лодките.

Сюзан е по-развълнувана от мен.

Всичко е готово.

А за Сюзан ще се погрижи мама, тя вече тръгна.

Разказа ли й за Рио?

Разбира се, тя трябва да знае.

За да може, ако се наложи, да се свърже с нас.

Разбира се.

Е, за нашето пътуване.

Сюзан.

Всъщност…

Нашите паспорти веднага ще бъдат предадени на консула…

…трябва да успееш да ги вземеш утре до пет часа.

Добре.

А после ще вечеряме.

Чудесно.

И се постарай да дойдеш за паспорта по-рано.

Няма да имаме втори шанс.

Добре, не бъди толкова сериозен.

Аз ли съм сериозен?

Целуни ме.

Бонбони за съпругата?

- Може би. - Г-н Осбърн?

- Г-н Бауърс ви очаква. - Мен?

Той е разстроен от нещо, иска да ви види.

Викал ли ме е, Том?

- Джим, къде се изгуби? - Обядвах, а какво?

- Казаха ми, че си си тръгнал преди 12. - Имах спешна работа.

А в 12 часа имаше насрочена среща с Фарингтън.

Напълно бях забравил, съжалявам.

Разбирам, това може да е...

- Ало? - Това е г-жа Осбърн.

Тя иска да говори с мъжа си.

Свържи я. Това е жена ти, Джим.

- Ще й се обадя по-късно. - Не, отговори.

Извинете.

Скъпа, ще ти се обадя по-късно.

Това е спешно. Имам лоши новини.

Мама се обади, колата й се е повредила.

- Къде е тя сега? - В Вентура.

Опитвам се да намеря някой, който да остане със Сюзан, докато тя пристигне.

Продължавай да търсиш.

- Довиждане. - Още нещо, скъпи.

Ако не намеря никого, няма да успея да стигна при консула до пет часа.

Опитай се, ще ти се обадя пак.

Довиждане.

- Станало ли е нещо? - Не, знаеш какви са жените.

Винаги се разстройват за дреболии.

Обади се на Кен, той те чака.

Така и ще направя.

Джим, след 20 минути ни чакат в офиса на Ламси.

- Трябва да се обадя. - Нямаме време за това.

- Хвани си такси. - Исках да се разходя.

Добре, ще те чакам.

Ето, виж, тръгнаха.

Трябва да се обадя.

- Госпожице? - Да, господине?

Съжалявам, скъпа, не можах да се обадя по-рано, имах среща.

- Какво се случи? - Г-жа Кук обеща да дойде.

- Тя вече е на път. - Ще успееш ли да стигнеш до консула?

Тя ще пристигне всеки момент.

- Сигурна ли си в това? - Скъпи, всичко ще бъде наред.

Мисля, че си права.

Знам, че напоследък съм прекалено сериозен…

Довиждане, скъпа, ще се видим на място.

Паспортна служба, г-н Кларк.

Кажете, че се обажда г-н Осбърн.

Искам да се уверя, че паспортът е готов.

Добре.

Сигурен ли сте, че са изпратени на консула?

Да, разбрах ви.

Благодаря, много благодаря.

15:46.

Охраната ще си тръгне едва след като касиерите приберат парите.

Остава ми само да чакам.

Времето намаляваше все повече и повече.

Изглеждаше, че е спряло.

Нямаше охрана. Нищо не ми пречеше.

Моментът беше настъпил.

Но ако касиерът се върне, за да провери отново парите…

…за мен е краят.

- Реглин? - Извинете, г-н Осбърн…

…балансът ми не излиза.

- Да видим. - Не искам да ви безпокоя…

Нямам нищо против.

- По-добре пребройте парите. - Не бързайте, не бързайте.

Това е нещо като предизвикателство.

Много по-лесно е да проверим, ние сме двама…

…това ще отнеме секунда. - Чакай, разбрах.

Виж, ето грешката.

Объркал си седем и девет.

Изглежда, че сте прав.

Не можех да остана тук повече.

Всяка секунда можеше да се появи Том Бауърс.

Оставаше ни само да затворим вратата на хранилището.

- Ало? - Ало, Джим?

Г-жа Кук току-що пристигна, няма да успея да стигна до консула навреме.

- Какво имаш предвид? - Дори с такси няма да успея.

Разчитах на теб.

Разбирам, но никой друг в банката не може ли да ги вземе?

Добре, ще се погрижа сам.

Ало, офисът на консула?

Джеймс Осбърн е.

Планирах да дойда в пет, но няма да успея.

Знаете ли, че в пет затваряме?

Затова ви се обаждам. Нека ме изчакат.

Не мога да обещая.

Е, добре, много благодаря.

За днес стига, какво мислиш?

Ще отговориш ли на обаждането?

Ало?

За вас е.

Ало? Здравей, Дейв.

Разбира се, в неделя ще съм в клуба.

Чакай малко, за мен това е твърде рано.

Мисля, че към девет часа.

Чу ли, че миналата седмица Чарли направи 68 удара?

Знам хендикапа му.

Ел с хендикап четири за цял живот не е направил 68 удара.

Кой би си помислил.

Може да се играе и с професионалисти.

На Елу това му дойде добре.

Добре, Дик, до неделя.

- Всичко наред ли е? - Да.

По правилата, вратата на хранилището затваряхме заедно.

За да затворим вратата, трябва да завъртим два руля…

…а накрая – да въведем кода на ключалката.

Само че аз не го изтрих…

…и сега вратата можеше да се отвори по всяко време…

…и да взема парите.

Началото беше поставено.

Това е всичко. Трябва да довърша работата.

- Чао, Джим. - До скоро, Том.

Чу ли?

Трябва да погледна.

Да, може би.

- Вие ли сте, г-н Осбърн! - Да, аз...

…се преобличах, заминавам за уикенда.

Часът е 17:25.

Консулът ще ме изчака ли?

Послушайте…

…бързам, по-бързо. - Четиридесет долара?

Така никога няма да стигнем.

Остават два квартала, господине.

Това е загуба на време.

Минете през другата.

Извинете, много бързам.

- Къде е телефонът тук? - В бръснарницата, сър.

- Летище, слушам. - Касата, моля.

Джеймс Осбърн е.

Имам два билета за полет шест за днес до Ню Орлиънс.

Няма да успея, кога е следващият полет?

- В десет часа вечерта. - В десет часа…

Имам прекачване в Ню Орлиънс…

…не знам дали ще успея.

Съжалявам, няма други варианти.

- Трябва да го хванем. - Ще проверя дали има места.

- Всичко е наред, как се казвате? - Джеймс Осборн.

Полет 88 от Международното летище, в 22:00.

- Направих ви резервация. - Много благодаря.

Как да си взема паспорта, ако офисът на бразилския консул е затворен?

- Нямате късмет. - Къде е местният управител?

- Вече си е тръгнал. - Кой може да ми помогне?

- Нямам представа. - Ела тук.

Ето.

Сто долара.

Донеси ми паспорта.

- Не се шегувате ли, господине… - Как се казва консулът?

- Казва се Уил Фернандес. - Номерът му трябва да е в указателя…

- Едва ли, отдавна го няма в страната… - Какво да правя?

Ако намерим пазача, той със сигурност ще ни помогне.

- Можеш ли да го уредиш? - Разбира се.

Не се тревожете, ще ви намеря паспорта.

Чакайте ме в ресторанта, изпийте си кафе.

Ще се обадя на жена ми, тя ще дойде.

Добра идея.

Какво рови там?

- Имаме време до десет. - До девет.

Имаме нужда от час, за да стигнем до летището.

Консулът е в момента в пожарната.

- Ето номера. - Чудесно.

Извинете, че ви накарах да чакате.

- Името ви е Фернандес? - Фернандес.

Отдел „Пожарна охрана“?

- Моля, г-н Фернандес. - Г-н Фернандес си е тръгнал.

Не знаете ли къде мога да го намеря? Това е важно.

Съжалявам, но г-н Фернандес не каза нищо.

- Да оставите съобщение? - Да, нека се обади на номер…

…Хъдсън, 22181. Предайте, че е спешно.

Намери този, който има ключ за офиса му.

Ще попитам чистачите и асансьорните оператори.

Побързай.

Скъпи, никога не съм те виждала такъв.

Може да закъснеем за самолета.

Няма проблем, можем да излетим по-късно.

Забравяш нещо.

Слушай, размени ги на десетцентови монети.

В 8:30 имаме полет от Ню Орлиънс.

Не си забравила, нали?

Само не се ядосвай така.

Лори, прости ми...

Всички билети за Бразилия са продадени.

Трябва да успеем за полета. Ето и дребните, благодаря.

Ще минат няколко дни, докато се появи друга възможност.

В понеделник трябва да съм там.

Ало?

Пожарна служба ли е?

Г-н Фернандес се върна ли?

Един момент, ще проверя.

За съжаление, не, казах ви, че ще предам съобщението ви.

Добре, добре.

Какви идиоти, не могат да намерят никого.

- Не се тормози така. - Лори, остави ме на мира, става ли?

- Добре… - Остават по-малко от двадесет и девет минути.

Не мога да чакам повече.

Ето, хвани си такси.

Само не прави глупости, няма да влезеш в офиса.

Ще измисля нещо.

Подпишете се, моля.

Кои сте вие? И какво правите тук?

Не е това, което си мислите.

Взех паспортите.

Дойдох, но офисът беше затворен.

Аз и съпругата ми летим днес за Бразилия.

Разберете, не можех да летя без паспорт.

Разбихте вратата.

- Ще трябва да ви предадем на полицията. - На полицията?

Ще платя за стъклото, ето.

Ето 50 долара, това трябва да стигне.

Съжалявам, ще трябва да дойдете с мен.

Но аз не съм направил нищо лошо, това са моите паспорти.

Чакайте, погледнете снимката.

А ето и моята карта.

Аз съм заместник-управител в банка.

Извинете, но ще трябва да дойдете с мен.

Да вървим.

Трябва да ми помогнете да се кача на този самолет.

Предлагате ли ми подкуп?

Господине, не усложнявайте нещата.

Обадете се на консула.

Номерът му е Мадисън, 678100.

Ще дойдем в участъка, тогава ще се обадим.

Ето и чиновникът, той ме познава.

Сигурно ме помните. Аз съм Джеймс Осборн.

Ето паспорта ми.

Когато пристигнах, вие не бяхте тук.

Той нахлу в офиса ви.

Не беше нужно, г-н Осбърн, аз ви казах, че ще намеря някого.

Познавате ли го?

- Да, паспортът му е в ред. - Извинете, че постъпих така.

Трябва да успея за полета в 10 часа.

Ето, те ще покрият разходите за ремонта.

- Какво ще кажете? - Не знам.

Мисля, че всичко е наред.

Да вървим, трябва да затворим офиса.

- Международното летище, по-бързо. - Да, сър.

- Взе ли паспортите? - Взех ги.

Ще успеете ли да стигнете за четиридесет минути?

Ако има попутен вятър.

Ще получиш 50 долара, ако успееш до десет.

- 50 долара? - Не се шегувам.

Господине, ето го и попътният вятър.

Джим, все пак няма да успеем до десет.

- Можеш ли по-бързо? - Не ти харесва, качи се зад волана сам.

- С кого си мислиш, че говориш? - Джим, за Бога, успокой се.

По пътя има много полицаи.

Ако се наложи, ще платя глобата.

Не може да бъде.

Спри.

Все още можем да успеем, трябва да успеем.

Ако успееш до десет, ще получиш двойно.

- Сто долара? - Чу ме.

- Скъпи, напълно ли си полудял? - Знам, Лори, това прилича на лудост…

В тази работа са замесени големи пари, просто трябва да успея до понеделник.

Иначе всичко е загубено.

Джим, тревожа се за теб.

Закъснях с шест минути.

- Няма нищо, все още можем да успеем. - Много благодаря.

Извинете, закъснявам.

Полет 88 за Ню Орлиънс все още не е излетял?

Съмнявам се, но нека проверим.

По-бързо, моля ви.

Изход 14.

Ало?

Имам двама пътници за Ню Орлиънс.

- Разбирам. - Какво казват?

Добре. Имате късмет.

Но трябва да побързате.

Куфарът ви тежи 150 паунда!

Качете се на борда, сър.

- Мога ли да взема палтото ви? - Благодаря.

Моля, закопчайте коланите.

И все пак успяхме.

Не знаех, че самолетите са толкова удобни.

Вълнуваш ли се?

- Глупаво е, нали? - Ни най-малко.

Когато летях за първи път, бях уплашен до смърт.

Излитаме!

Оставихме багажа си!

- Ще пратя някого да ги вземе. - Скъпи...

Лори, съжалявам, аз...

…знам колко си чакала това пътуване…

…а тя започна съвсем не весело.

Затова сега е още по-приятно.

Знам, бях раздразнителен…

Но може ли да ме вините?

- Разбира се, че не. - Знаех, че ще ме разбереш.

Това пътуване е важно за мен.

Нося голяма отговорност…

…не мога да проваля всичко. - Разбирам.

Джим, след като ти са поверили толкова важно пътуване…

…мислиш ли, че ще те направят вицепрезидент?

И аз се чувствам като вицепрезидент.

Заслужил си го, гордея се с теб.

И те възхищавам.

- Възхищаваш ли се? - Разбира се.

Цялата тази история с паспортите, въпреки всички трудности…

…ти се справи.

Аз отдавна щях да се предам.

Да, и всеки друг също.

И ето ни, летим със самолет.

Ти си чудесен.

Трябва да си починеш.

Затвори очи и опитай да заспиш.

- По-добре ли е така? - Много по-добре.

Самолет на авиокомпания „Транс Уорлд Еърлайнс“…

…каца на летище Амарило, изход четири.

Полет 88 се забавя с половин час.

Интересно, какво се е случило?

Чакай, ще разбера.

Извинете, защо се закъснява излитането?

Издадена е буря.

Забавянето ще продължи повече от половин час?

- Трудно е да се каже. - Трябва да разбера.

Говорете с управителя, той ще се свърже с метеоролозите.

Благодаря.

Скоро ще се върна.

Това е пътник от вашия полет.

Интересува се колко ще продължи закъснението.

Не знам, надявам се бурята да спре…

…но прогнозата е неутешителна. - А може ли да я заобиколим?

Съмнявам се. Това е твърде голям завой.

Ами да прелетим през него?

Само не в този случай.

Не се шегувай с бурята.

- Това е опасно. - Трябва да има някакъв начин.

Повярвайте ми, ако имаше такъв начин, капитанът щеше да го използва.

Послушайте, капитане, знам, колко се грижите за безопасността.

Но какъв риск сте готов да поемете?

Не съм готов да поема риск.

Г-н Осбърн, капитанът е зает.

Да вървим.

Обявява се качване на полет 88, изход пет.

Стоим тук от твърде дълго време.

Ще ни останат два часа за прекачване.

Скъпи, не се тревожи.

Може ли да млъкнете и да затворите вратата?

Чакаме разрешение за излитане, сър.

Извинете.

Кажи нещо.

- А какво мога да кажа? - Може би си права.

Ало? Добре.

Слава Богу!

Джим, тревожа се за теб.

Не си на себе си.

Извини ме, ако изглеждам като луд…

…просто не искам да пропусна шанса си.

Какво толкова важно има в това пътуване?

Казах ти...

…важни дела, които трябва да уредя.

А ако бъдеш по-конкретен?

Трябва да приключа операцията, а крайният срок е понеделник.

Разпитът приключи ли?

Не това имах предвид...

- Просто... - Просто това...

…те обезкуражава?

Мисля, че да.

Слушай, трябва да поспим.

Мисля, че си го заслужихме.

Колко съм уморена.

- Ти сигурно също. - И то как.

Скъпи, събуди се.

- Пристигнахме. - Къде?

В Ню Орлиънс, глупаче.

- Ню Орлиънс? - Разбира се.

Закъсняхме с 20 минути, какво се случи?

По целия път имаше насрещен вятър.

Моля, останете на местата си, докато самолетът не спре напълно.

Защо не ме събуди?

- Направих всичко, което трябваше. - Какво точно?

Помолих пилота да изпрати телеграма…

…„Чикаго енд Сауърн“. - Свърза ли се с тях?

Не съм сигурна, имаше пречки по линията.

Аз ще тичам. Да се срещнем при гишето на „Чикаго енд Сауърн“.

- Полет 501. - Добре.

- Полет 501 вече излетя ли? - Да, вече излетя.

Изпратиха ви телеграма, че пилотът да ни изчака.

Току-що пристигнахме.

- Съжалявам, но ние не правим така. - Но защо?

Не можем да променяме разписанието на полетите по желание на пътниците.

Но това е въпрос на живот и смърт, трябва да летя с този полет.

Единственото, което мога да направя, е да ви запиша за утрешния полет.

Утре?

А сега, застанете на опашката, и ще измислим нещо.

Но аз трябва да отлетя днес.

Страхувам се, че вече няма полети, ще трябва да изчакате.

- Може би да опитате с полет през Маями? - Това не е вариант.

Може би ще успея да купя билет от някой от пътниците?

- Защо да не опитате? - Това е невъзможно.

Според правилата нямам право да разкривам имената на пътниците.

А какво ще кажете за частните самолети?

Ще ви е необходимо разрешение от полицията, медицинско свидетелство…

…разрешение за влизане… - Добре, разбрах.

Ами самолетът на вашата компания?

- Говориш ли за големия самолет? - Разбира се.

Разбирате ли изобщо, че ще струва 20 000 долара?

20 000 долара?

Освен това, за полета трябва да се договорим предварително.

Аз не знаех, че е толкова скъпо.

Попитах на слука.

Всъщност имате шанс. В списъка на чакащите…

…пред вас има само четирима.

А откази има постоянно.

Във всеки случай, какво ви остава?

Какво друго ми остава…

Нищо… абсолютно нищо…

В куфара ми има един милион долара, и всичко е напразно.

Съдбата ми е в ръцете на четирима непознати.

Дали ще отменят резервацията, или не.

- Имате ли резервация, господине? - Не, дайте стая за двама с баня.

Искам да оставя куфара в сейфа, в него има ценни книжа.

Страхувам се, че няма да се побере в сейфа.

Мога ли да го оставя в офиса?

Съжалявам, но не сме готови да поемем отговорност за него.

Това е изключително важно.

- Добре, сър. - Багаж!

Останалите вещи ще пристигнат по-късно.

Аз ще взема ключовете, в стаята ще отидем по-късно.

Ето. Аз ще го взема.

- Вашата разписка. - Благодаря.

Трябва да си купя самобръсначка.

А аз ще купя картичка за Сюзан.

Освен това трябва да кажем на мама къде сме.

Няма нужда от това. Вечерта няма да сме тук.

Ще се чувствам по-спокойна.

Изпратете тази телеграма.

А аз, май, ще изпратя телеграма до офиса…

…да изпратят багажа ни в Рио, а ти междувременно потърси пощенска картичка.

Добре.

Един момент.

Искам да отменя телеграмата.

Вече я изпращат.

Спрете, размислих.

Страхувам се, че вече е твърде късно.

- Телеграмата е изпратена. - Трябва да направите нещо.

Отменете я.

- Но момичето искаше... - Няма значение.

Ще платя 1000 долара.

- Сериозно ли говорите? - Разбира се.

Колко хубаво!

Поне няма да се налага да се обличам в мръсни дрехи.

Кога мислиш, че ще донесат нещата ни?

- Чухте цената. - Това ме успокоява, господине.

Изглежда, че много ви се иска да напуснете страната.

- С кого говори? - С портиера.

Момчето има много познати, кой знае, може би ще ни намери билети.

Скъпи, сигурен ли си, че не ми криеш нищо?

Нямам какво да крия от теб, защо ми е нужно това?

- Просто така се държиш. - Скъпа, да не започваме отново с това.

Колкото и да искаш, няма да успееш да стигнеш до Бразилия до понеделник.

В банката трябва да го разберат.

Те не могат да изискват невъзможното.

Ти…

…просто не разбираш.

Не, Джим, не разбирам.

Ела тук.

Добре.

Седни.

Какво имаш предвид?

Бих искала да знам какво имаш предвид.

Когато се тревожиш така, мисля, че не знам какво.

Моля те, не прави от муха слон.

Имаме 24 часа.

Винаги сме искали да видим Френския квартал.

Хайде да се забавляваме.

Не е лошо начало, скъпи.

Винаги съм мечтал всеки нов ден да е празник.

С теб всеки ден е приключение.

Ти си моят луд.

Не те разбирам.

Но те обичам.

Виж колко е красиво.

Но не ни е по джоба.

Може би някой ден ще забогатеем.

Джим, не се притеснявай, опитай се да се забавляваш.

Какво ти каза портиерът?

Каза, че шансовете ни не са лоши.

Виждаш ли, не се ли успокои от това?

Вероятно.

Ако се разбере…

…че съм готов да платя хиляда долара…

…за билет за напускане на страната, ще се намерят и други…

…които ще реагират по същия начин.

Цял ден обикаляхме забележителностите.

Изведнъж чух сирени и ме обзе студ.

Какво става?

Нищо.

Нищо не ни отличаваше от обикновените туристи.

Разхождахме се по уличките…

…купувахме цветя от продавачките…

…Лори се наслаждаваше на всяка минута.

А после обядвахме в луксозен ресторант.

Лори сметна това за разточителство…

…но не скри вълнението си.

- Извинете, вие сте Джеймс Осбърн? - Да.

Един господин ви търси.

- Как разбрахте, че съм аз? - Той ви описа подробно.

- Кой е той? - Не знам, сър, но иска да се види с вас.

Повикайте го.

Не разбирам откъде изобщо някой знае, че сме тук.

Какво мислиш, че иска?

- Не знам. - Ето го.

Как изглежда?

Много делови и строг.

- Г-н Осбърн? - Да.

Бих искал да поговоря с вас... насаме.

Извинете.

- Е? - Вярно ли е...

…че предлагате 1000 долара…

…за два билета за утре за Бразилия?

А защо?

Такава щедрост ме учудва.

- Кой сте вие? - Казвам се Велкур.

Как разбрахте, че съм тук?

Портиерът от хотела ви описа.

Не е нужно да си детектив…

…за да намериш турист в Ню Орлиънс по обяд.

- Какво желаете? - Аз съм туристически агент.

- Можете ли да намерите билети? - Не точно.

В списъка с чакащи пред вас има четирима души.

Двама от тях са мои клиенти, ще ви разменим местата…

…и вие ще бъдете първи, колко сте готови да платите за това?

- За първото място? - Да.

Дори не знам. Това не е същото, като да си купя билет.

Шансовете да се кача на самолета не са големи.

По-добре е от нищо…

…освен това често преди излитането някой не се явява.

Трябва да поговорите с служителя на летището.

Какво ще кажете за 250 долара?

Чудесно, кажете му го сами.

„Чикаго енд Сауърн“? Това е Велкур.

Вечерта се срещнахме в ресторант „Двете сестри“.

Това място се стори на Лори най-прекрасното на света.

Никога не е била толкова щастлива.

- Красиво е, нали? - Да потанцуваме ли?

Представи си, че този ден никога няма да свърши.

Представи си, че това ще продължи вечно.

- Това е само мечта. - Тази - не.

Можем да я превърнем в реалност.

Представи си колко би било страхотно да живеем в Рио.

Имаме две седмици за това.

Исках да кажа, до края на живота ни.

И ще бъдем заедно, нали?

Разбира се.

Как така, не сте сигурни?

Нямаше право да ми давате надежда.

Извинете, г-н Осбърн, но по време на последния ни разговор бях сигурен…

…че няма да мине без отмени.

Всъщност, г-н Осборн, имахте нелоши шансове.

Обикновено по това време ситуацията се изяснява.

Двама все още не са се появили.

Да подготвим багажа, нямаме много време.

- Как мислите, ще се получи ли? - Надявам се, г-н Осбърн.

- Искам да съм сигурен. - 150 лири.

150 лири?

Самолетът излита навреме, за това не се тревожете.

Втори изход.

Митницата, моля.

Това е Бригс, „Чикаго енд Сауърн“.

Полет 501, пътник на име Осбърн.

Държи се странно.

Един от куфарите му тежи 150 паунда.

Помислих, че ще ви е интересно.

Да, добре.

Г-н Осбърн, г-н Осбърн.

- Само не това. - Веднага се явете на митницата.

Аз съм Джеймс Осборн.

Разбрано.

Следвайте ме, моля.

Това е г-н Осборн.

И г-жа Осборн. Искали сте да ни видите?

Да, седнете.

Нямаме много време, вече се готвехме за кацане.

Седнете.

- Какво искахте? - Обикновено следим за това…

...хората да не изнасят злато. - А ние какво общо имаме с това?

Искам само да обясня защо отворихме куфара ви.

Вие ли го отворихте?

Когато разбрахме, че тежи 150 паунда, ни стана любопитно.

- Какво става всъщност? - Г-жо Осбърн…

…в куфара на съпруга ви намерихме един милион долара.

Милион долара?

Разбира се, не сме ги преброили.

Затова бях нервен, всичко заради тези пари.

Пренасянето на пари не е престъпление.

Трябва да признаете, че е доста необичайно да пренасяш такава сума.

Работя в банка в Лос Анджелис.

Парите принадлежат на банката, аз само ги пренасям в Рио.

- Докажете го. - Защо да го правя?

Защото банката не превежда пари по този начин.

Добре, ето ви доказателствата.

Шофьорска книжка, каквото и да е.

Освен това парите са застраховани.

Какво общо има застраховката тук? Сигурен съм, че ако банката реши да преведе...

…един милион долара по този начин, би им поставил охрана…

…ако не и трима.

- Тези документи не доказват нищо. - Това е немислимо.

И ако банката искаше да преведе такава сума в Бразилия…

…би използвала „Американ Експрес“.

Въпросът е във времето. Тези пари трябва да бъдат доставени до понеделник.

А това е утре.

Как се казва шефът ви?

А защо?

Искам да му се обадя.

- В неделя банката е затворена. - Ще се обадя у дома.

Защо да го безпокоя?

Не съм съгласен с вас.

Може би имате причини, защо не трябва да му се обаждаме?

Казва се Том Бауърс.

В неделя обикновено играе голф.

Оператор, свържете ме с Лос Анджелис.

Ще ви спестя време.

Номерът му е Крествю, 54124.

Оператор, Лос Анджелис, Крествю, 54124.

Искам да говоря с г-н Бауърс.

Не разбирате ли, банката не можеше да чака да се осъществи преводът.

И затова отидохте сам, без охрана?

Нямаше избор.

Защо не казахте веднага, че са застраховани?

Нямаше време за спорове.

Ало?

Интересувам се от г-н Бауърс.

Попитайте я къде работи.

Да, има.

Нека даде номера на клуба.

Да, ще изчакам.

Завършва качването на полет 501 за Каракас.

Ако заради вас пропуснем този полет, ще съдя не само правителството…

…но и лично вас.

Ще го имам предвид.

Ало? Да?

Добре, не е нужно.

- Той е в клуба. - И сега какво?

- Твоята спечели. - Да вървим.

- Пусна ли го? - Вятърът се обърна.

Той наруши правилата, а аз ще трябва да отговарям.

Разбира се, ще се окажеш прав, ще те похвалят…

…а ако не – ще те осъдят.

Имам достатъчно проблеми.

Имали ли сте сънища…

…в които ви заплашва опасност, но не можете да мръднете?

Така се чувствах.

Извинете, г-н Осбърн, моля да се отбиете на касата.

- Защо? - Извинете, не знам.

По-добре побързайте.

Слушай, ще ти се обадя по-късно.

Г-н Осбърн, пристигнаха закъснелите пътници…

Трябва да се кача на този самолет.

Джим, моля те, успокой се.

Можете да отлетите утре.

Или всеки друг ден.

Може би ще успея да купя билет от някого.

Да вървим, по-бързо.

Мога ли да поговоря с пътниците?

Вече е твърде късно.

Искаме стая с баня.

Имаме стая на слънчевата страна за 4,50.

Чудесно.

Имаме и басейн.

Добре.

Може би да изчакаме в градината?

Тук е доста задушно.

А от балкона се разкрива прекрасна гледка към Френския квартал, г-н Кейси.

- Ето. - Благодаря, сър.

Джим? Защо си се записал под името Кейси?

Не съм го правил.

Служителят е сгрешил, защо да използвам друго име?

- Може да има само една причина. - Каква?

Не искаш да ни намерят.

Защо ми е това?

Защото се страхуваш.

Страхуваш се, че утре в банката ще разберат.

Какво ще разберат?

Че си откраднал пари.

Лори…

Наистина ли си ги откраднал, Джим?

Добре, откраднах ги!

Аз съм крадец, наричай ме както искаш, стореното е сторено.

- Но защо, Джим? - Лори!

Ден след ден, минута след минута жадуваме за щастие…

…и ще бъдем глупаци, ако не се възползваме от случая…

…ако парите сами падат в ръцете ни.

Джим…

Наистина ли си мислил, че като откраднем парите, ще намерим щастието…

Представи си, че никой не би забелязал липсата им…

…и като се озовах в Бразилия, щях да се обадя в банката…

…нямаше да ни хванат.

В Бразилия няма екстрадиция.

И никой нямаше да се обади нито на полицията, нито на вестниците.

И никой нямаше да разбере за това, дори и ти.

А за парите щях да измисля някакво обяснение.

- И пак щях да излъжа. - Какво значение има, важното е, че ти нямаше да разбереш.

Щях да разбера, щях да разбера, че лъжеш.

- А как щеше да стане със Сюзан? - Щяхме да изпратим някого да я вземе.

Значи си измислил всичко?

Ти ограби и предаде хората, които ти се доверяваха.

Парите са застраховани, банката не губи нищо.

Добро оправдание.

Разбира се, че не.

Но разликата между честността и нечестността…

…е същата като разликата между глупостта и съобразителността.

- Само се чуй! - Ами това...

…и има хиляди такива…

…които се опитват да спечелят от извадения щепсел на телевизора?

- Това е нечестност. - А може би съобразителност?

Честният човек няма да спечели нищо.

В това е глупостта му.

Не, за разлика от другите, той е постъпил правилно.

- Те поне не нарушаваха закона. - Закона?

Това е смешно.

Да залагаш при букмейкъра - това е нормално…

…докато не те хванат.

Да стреляш с оръжие във въздуха - също е нормално.

Всички нарушават закона.

Как изобщо смееш да се поставяш за пример?

Добре, аз съм престъпник.

Спомни си как седнах зад волана пиян, това също беше престъпление.

Тогава имах късмет – можех да убия някого.

Каквото и да кажеш, кражбата е лошо нещо.

- Ужасно лошо. - Какво е ужасното в парите?

Те ще променят живота ни.

Този милион е нашата увереност в бъдещето…

…всичко, на което се надявахме, за което се молехме.

За какво се молехте? Парите - не са отговор на молитвите.

- Скъпи… - Лори, какво значение има…

…кой е прав, кой не е, за мен е краят.

Какво да правя?

Не знам, Джим.

Знам само, че не искам да участвам в това.

Искаш да кажеш... че няма да отидеш в Бразилия?

Това ще е най-доброто решение.

Лори, защо трябва да си тръгваш?

Джим, разбираш ли какво искаш?

Молиш ме да се откажа от себе си, от страната си, от всичко, в което вярвам.

На света има много неща, в които човек може да вярва.

Да, Джим…

…и много други мъже.

Само че аз няма да обичам никого повече.

Не разбираш ли...

Жена, която ще предаде своите идеали…

…може да срещне друг мъж с милион долара…

След толкова години…

…не можеш просто така да си тръгнеш и да се откажеш от брака ни.

Напълно си объркал нещата, Джим.

Аз си отивам у дома, при детето ни.

Ти ни изоставяш.

Здравейте, ние сме приятели на семейство Осбърн.

- Те не са тук. - Донесохме им череши.

Моля, влизайте. Аз съм г-жа Келлог, майката на Лори.

Радвам се да се запознаем. Аз съм Кен Удли, работя с Джим в банката.

- Това е Гейл, съпругата ми. - Приятно ми е да се запознаем.

Какви красиви череши.

- Сервирай си, не се притеснявай. - Здравей, Сюзан.

- Здравейте, г-жо Удли. - Сюзан…

Да я отведем някъде.

Чичо ми има огромно ранчо.

Имаме толкова много череши, че не успяваме да ги изядем.

Затова решихме да ви почерпим.

Мама и татко няма да се върнат скоро.

Какво имаш предвид?

- Те заминаха за Рио. - За Рио?

Да, в Рио де Жанейро.

В Рио де Жанейро?

А там има и красиво пристанище и лодки.

Гейл?

Знаеше ли, че Джим и Лори са заминали за Бразилия?

В Бразилия? Разбира се, че не...

Не разбирам. Той не каза и дума за това в петък.

Странно. Това ли е истината?

Тъй като работите заедно, трябва да знаете за това.

- Отлетя по работа за банката? - Да.

И не разбирам защо не сте в течение.

Но с подобни дела…

…не се занимава твоят отдел?

Да.

Мисля, че е време да тръгваме.

Довиждане, г-жо Келлог. Довиждане, Сюзан.

- Довиждане, Сюзан. - Довиждане!

Довиждане.

- Какво мислиш? - Не знам какво да мисля.

Странно е, че в банката никой не е казал нищо за това.

Когато стигнем у дома, обади се на г-н Бауърс и разбери.

Ще трябва.

Доста странно е това чувство, да осъзнаеш…

…че мога да вляза в този магазин и да си купя всичко, което пожелая.

Каквото и да е, това не ме радваше.

Бързо разбрах какво означава да си сам.

Ало? Домът на г-н Бауърс.

Мога ли да говоря с г-н Бауърс?

- Съжалявам, но той все още е в клуба. - Разбрах.

Веднага щом се върне, нека се обади на Кен Удли.

- Добре, г-н Удли. - Благодаря.

Все още не се е върнал. Ще чакаме обаждането.

Може би да поиграем карти? Това ще те успокои.

Добре. Ще подготвя масата.

- Мамо! - Здравей, скъпа.

- Как е моето момиченце? - А къде е татко?

Какво стана? Ще останеш ли?

Колко въпроси.

А къде е татко? Пристигна ли?

- Къде е той? - Слушай…

…татко няма да е тук днес…

…но помоли да те прегърна.

Сюзан, изчакай с въпросите.

Майка ти е уморена, пътувала е дълго.

Хайде, скъпа.

Време е за сън.

Мама скоро ще дойде.

Лори... какво се случи?

Мамо, моля те, не сега...

Разбира се...

Вечеряла ли си?

Не съм гладна.

Ще пиеш ли кафе с мен?

Искам да направя конфитюр от череши…

- Откъде е това? - Твоите приятели го донесоха.

- Кои приятели? - Удли.

- Сигурно са се изненадали, че сме си тръгнали. - Изглежда така.

Нали не си им казала къде сме?

Казала ли си, не трябваше ли?

Не, разбира се, че не.

Сюзан се изпусна, странно е, че те не са знаели за това.

Вървях накъдето ме носеше погледът.

С всяка крачка все повече разбирах, че съм обикновен крадец…

…човек без чест и гордост.

Човек без съпруга.

Без дъщеря.

Без дом.

Сигурен съм, че камериерката му не му е предала съобщението.

- Ще му се обадя отново. - Първо да приключим играта.

Това не чака.

Ало?

- Да, това е г-жа Осбърн. - Ало, Лори?

Джим! Джим.

Ако отида в банката преди охраната, ще мога да върна парите на мястото им.

Изразходвах собствените си пари.

Парите на банката са невредими.

Колко бързо можеш да стигнеш? Къде си?

На летището съм, самолетът излита след минута.

Г-н Осбърн…

…г-н Осборн… - Викат ме.

Трябва да тръгвам. Довиждане.

Обичам те.

Успех.

- Ало? - Ало, Кен?

Аз и Джим искаме да ти благодарим за черешите.

Беше ни много приятно.

Закъснях, може би не бях първият, който дойде в банката.

А това означаваше, че трябваше да се държа, сякаш нищо не се е случило.

- Добро утро. - Добро утро.

- Бях на почивка. - Не изглеждате добре, г-н Осбърн.

- Всъщност, току-що слязох от самолета. - Какво ти е?

Нищо.

Ясно ли е?

Нямаше време да се занимавам с кутиите.

Парите трябва да са в главния сейф…

…а кутиите съществуваха само за удобство на касиерите.

Все пак имаше вероятност липсата им да не бъде забелязана.

Джим, не се ли чувстваш добре?

Не…

- Не, просто я... - По-добре си иди вкъщи.

Да…

…имате право…

Нека Томпсън се заеме със сейфа...

Благодаря.

И бъдете внимателни…

Излязох от същата банка.

Завъртях същия ъгъл.

Пресякох същата улица.

Влязох в същата метростанция.

Върнах се в същия дом.

Но светът никога не е бил толкова прекрасен.

Джим…