Original subtitles

„Колумбия Пикчърс“ представя:

Продуцент – Уилям Гетц

Джеймс Стюарт във филма

„Пътят в планината“

Във филма участват: Лиза Лу, Глен Корбет, Хенри (Гари) Морган

Франк Силвера, Джеймс Бест, Руди Бонд, Майк Келин, Франк Максуел, Еди Файърстоун, Алан Бакстър, Лео Чен, Питър Чонг

Сценарист - Алфред Хейс По мотива на романа на Теодор Уайт

Композитор - Джером Морос Диригент - Морис Столоф

Оператор – Бърнет Гафи (член на Американската асоциация на операторите)

Художник-постановчик – Кери Одел Монтажист – Едуард Къртис Декоратори – Бил Калверт, Сидни Клиффорд

Асистент-режисьор - Ървинг Мур Главен гримьор - Бен Лейн Фризьор - Хелън Хънт

Главен звукозапис - Джон Ливадари Звук - Хари Милс

Технически консултанти: Франк Дорн, Франк А. Глисън, Вернон Ф. Джонс, Дейвид У. Лем, Вей-Фан Сюе

Продуцент - Уилям Гетц

Режисьор – Даниел Ман

Американско летище в Източен Китай, 1944 г.

- Мародьори? - Да, сър.

Господине, все пак си тръгваме.

Нека си ги вземат, ще имаме по-малко за изгаряне.

Добре, да тръгваме.

- Всичко готово ли е? - Да, и как.

Бъчвите с бензин са на място.

Да Ви предложа една пура, майор?

Давай, Принс.

Колинс, откарай джипа.

Майор, има една малка хитрост.

Разбирате ли, първо трябва да пробием горния резервоар.

В нея има обикновен бензин с ниско октаново число.

Ако не се запали от първия изстрел, изчакайте минута-две,

нека се изтече. - Разбрах, разбрах.

Плевнята ще се напълни с газове.

Тогава може да се произведе втори изстрел,

и благодарение на тези газове - бум!

всичко ще излети във въздуха. - Добре.

Нергор, помниш ли как в Хенян

съборихме целия покрив с втория изстрел?

Точно така, съборихме целия покрив. Бам!

Това беше преди да дойдете в нашия отряд, майор.

Запомнихте ли, майор?

Първо газовете, после вторият изстрел. - Да, да.

Разбрах, Принс.

Добър изстрел, майор.

Искате ли да потренирате?

Или ще опитате да спечелите плюшено мече в нашата стрелбище?

Плюшеното мече е ваше!

Обожавам да гледам как се запалва бензинът.

Миналата година в Кунмин съгласувах чертежите на тези сгради.

А сега ги взривявам.

Добре, да се връщаме в дежурната.

Ще взривим летището.

След това ще поспим малко - и на път.

- На път? Къде, майор? Обратно в Кунмин? - Точно така.

Ще летим или ще пътуваме с коли?

Ще попитам генерал Лумис.

По-добре бих летял, майор.

Добре, най-важното е да сте в дежурната до 16:00.

Бъдете внимателни. Базата гъмжи от мародери.

Хайде, хайде, да тръгваме.

Какво мислиш, Принс? Според теб, този Болдуин разбира ли какво става?

Ще стане ли толкова добър диверсант, колкото беше Макнил?

Ако не стане, ще ни е по-зле.

Японците далеч ли са оттук?

На около 60 километра.

Сапьорите винаги си тръгват последни, винаги е така.

- Здравейте, сър. - Здравейте.

- Всички бомби на място ли са? - Да, сър. Всичките 60.

Цялото летище ще бъде осеяно с огромни дупки.

Кога японците ще започнат отново да действат на полето?

Според моите изчисления – след седмица, сър.

Имате писмо. От Кунмин.

- Пристигна последно. - Прочети го на глас.

„Заповядвам Ви да се оттеглите на запад и да препречите пътя.

По Ваша преценка, повтарям, по Ваша преценка –

задръжте противника колкото се може повече по основния маршрут.

Използвайте колкото се може повече взривни вещества,

без да забравяте за безопасността на вашите войници.

Подпис: Хатчесън, началник на щаба."

Не сте длъжен да го правите.

- Какво, сър? - Мога да отменя тази заповед.

Утре сутринта ще напусна летището.

Така че до сутринта трябва да вземете решение.

Това летище е първата ви диверсионна мисия, майор?

- Да, сър. - Преди войната сте работил

в конструкторско бюро, Болдуин?

Да, в „Лори и Муди“.

По-трудно е да се работи с хора, отколкото с документи.

Да, сър, знам. Аз самият помолих да ме назначат на тази длъжност.

Сам? Защо?

Исках да стана командир, сър.

Нека и да е само за няколко дни. Нека и да е по време на отстъплението.

Майор, знаете ли какво означава да бъдеш командир?

Да, сър, в уставът се казва...

Да бъдеш командир означава да имаш власт.

Пълна и неограничена.

Помислете до утре сутринта.

Да, сър.

Кога смятате да взривите последния участък?

Точно сега ще взривим главната писта.

А пистата за рулиране ще взривим, веднага щом излетите.

Добре.

Вече се готвите за път, сър?

Да. А вие?

Господине, реших да пътувам с кола.

Ще взривим тази последна лента

веднага щом се издигнете във въздуха.

Сигурен ли сте?

Да, сър, сигурен съм.

Защото ако японците минат по този път

и отрежат главния ни щаб в Кунмин...

Аз... Аз реших, че ще се опитам

да препреча пътя, сър.

- Успех. - Благодаря, сър.

Майорът каза да се качим и да чакаме, повече нищо не знам.

И ето те, чакаш.

Ето ме, чакам.

- Това си е инициатива. - Слушай, Принс.

Не ми се подигравай.

Обикалям насам-натам заедно с този цирк

от миналото лято, така че не ми се подигравай.

Майк, имаш ли Акрихин? Чувствам се зле.

- И изглеждаш зле. - Говоря сериозно, Майк.

- Мислиш ли, че съм аптекар?

Погледни в аптечката.

Е, давай.

Вчера вечерта получихме писмо

от Кунмин, от главния щаб.

- Вчера вечерта? - Точно така.

Искат да

прекараме няколко дни на път

и да се опитаме да взривим нещо по пътя към Гуйян.

И ще се заемем с това, майор?

Щабът ни нареди да приключим тази работа

и да се отправяме към Гуйян, без да се отклоняваме за нищо.

Така ли е, Принс? Така ли казаха?

Сега аз давам заповедите.

Аха.

Казва, че по-нататък по този път се намира

командният пункт на китайците. Ето там, в онзи храм.

Не знае дали командирът е на място.

Добре, да вървим.

Ей, дай да...

Да се приберем към банкета.

Хайде, хайде.

Ще отида да съгласувам всичко с китайския щаб.

А вие чакайте тук.

Е, да тръгваме.

- Седнете. - Благодаря.

Америка е най-добрият приятел на Китай.

Сега е тъжно. Сега поглъщаме сълзите си.

Но в крайна сметка победата ще бъде наша,

защото Китай и Америка са приятели.

Да.

Майор Болдуин отдавна ли е в Китай?

Вече от година, полковник.

Бих искал да благодаря на полковника за чая.

Извинявам се, че нямаме време да оценим гостоприемството ви в пълна степен.

Но бих искал да обсъдя с полковника един много важен въпрос.

Какво е това важно нещо, майор?

Полковник, ние сме американски отряд сапьори

от оперативната група в Източен Китай.

Наредено ни е да задържим японците, които се придвижват от Лючжоу.

Недалеч оттук, в долината, има малък мост.

Искаме да го унищожим.

Какво иска майорът от мен?

Полковникът е шефът тук.

Не мога да взривя моста без съгласието на полковника.

Японците ще стигнат до Тушан.

Аз съм полковник Кван.

До Тушан.

До Тушан? Там свършва железопътната линия, нали?

- На около 200 километра оттук. - Да, сър.

Не, не става въпрос за железопътната линия.

В Тушан има складове с боеприпаси.

И японците знаят за това. Те ще стигнат до Тушан и ще спрат.

Тушан, складовете, взривете ги.

Това ще е добре.

- Да, Тушан, ще е добре. - Не, не, не.

Не, полковник. Боя се, че ме разбрахте погрешно.

Тушан е крайната точка.

Ако стигнем дотам - тогава ще видим.

А какво ще кажете за онзи мост? Той ме тревожи

най-много. - Извинете, сър,

мога ли да поговоря с вас за минутка?

Моля за извинение.

Какво става?

Мисля, че полковник Ли се страхува от нас, сър.

От какво да се страхува?

Страхува се, че ще взривим всичко, което може.

За кого ме взема? Аз ли съм Атила?

Да вървим.

Извинявай. Седни тук, а?

Е, полковник...

Полковник, войната е тъга.

Войната пролива сълзи.

Америка и Китай са приятели.

Но разберете, полковник,

имаме заповед да задържим японците.

Моите хора нямат търпение да стигнат до Гуйян.

Искаме да разрушим само този малък мост.

Тук, в Ишан.

Да разрушим само този мост.

И нищо друго. Нищо.

- Само моста? - Да.

Мостът може да бъде разрушен.

Отлично. Тогава, полковник, моля ви...

Да, да. Ще сложа печата.

Благодаря, полковник. Благодаря Ви, сър.

Сега ще пътувате чак до Гуйян?

Да, точно така.

- Полковник Кван ще ви придружи до моста. - Добре.

Той ще говори с моите войници.

- Ще им покаже заповедта ми. - Добре.

А после ще отиде в Гуйян заедно с вас.

Какво? В Гуйян? Сега?

След десет минути.

Майор, може би искате да разгледате двора, докато чакате?

Ами...

Какво става тук?

Майор, за първи път ли преговаряте

с китаец?

Да, а какво?

Е, сър, не трябва да забравяме, че тук те са шефовете.

Няма нищо лошо в това.

И не се наемам да съдя, но...

Сър, такъв е редът при тях,

такава е страната.

И ако разбереш как стоят нещата, става дори интересно.

Харесваш Китай, нали?

Да, сър.

След войната ще се върна към ученето.

Мисля да изучавам историята на Китай.

- Къде учиш? - В Колумбийския университет.

- Аха. - В факултета по публична администрация.

Остават ми само две години.

Интересно, кой ли е?

Жената на полковник Ли? Или дъщеря му?

А може би просто неговата жена.

Никога няма да мога да разбера тези китайци.

Жени, храмове и експлозиви.

Да, да.

Седнете, моля. Спрете на пътя.

Благодаря на полковника, но много бързаме.

Ако полковник Кван е готов, бихме искали да тръгваме.

Но днес не сте яли.

И полковник Кван днес не е ял.

Китай и Америка са приятели.

- Приятелите ядат заедно. - Да, да.

Тук има малко.

- Ами... - С експлозиви не се храниш.

Добре. Добре, полковник, да хапнем нещо. Давайте.

Договорих се да взема със себе си само полковник Кван.

Тази жена е г-жа Хун.

Съпругата на генерал Хун.

Генерал Хун загина през лятото.

Тя има приятели в Гуйян.

Да, но...

Е, Колинз, хайде, хайде, да тръгваме.

Пътувай добре и успех по пътя!

- Колинз. - Да, сър?

Жената на задната седалка...

Да, сър?

Обясни й, че я очаква още едно пътуване.

Да, сър.

Спим под открито небе, все пак сме войници.

В армията има определени правила по отношение на жените.

Попитай я, може би ще е по-добре да пътува с китайския автобус?

Все пак можем да разменят бензина

с билет или да измислим нещо друго.

Благодаря.

Моля ви, не се тревожете за мен.

Разбирам, че не искате да пътувам с вас, майор,

но ще се постарая да не създавам неудобства.

Ей!

Майк, има ли жена там с тях? На задната седалка.

Майор, вече си помислихме, че са ви застреляли там.

Възникнаха малки проблеми,

когато започнахме да координираме взривяването на моста.

- Полковник Кван. - Да, майор?

Кажете на охраната да освободи пътя.

Колко експлозиви ще трябват за този мост, сержант, според вас?

Полдюзина заряда. Ще ги закрепим към опорите – това ще е достатъчно.

Добре, да започваме.

Е, да се заемаме.

Ще взривим този мост.

Коя е тази жена?

Откъде я познавам?

Тя лична собственост на майора ли е? Или ще теглим жребий?

Млъкни!

За работа.

Да вървим, да вървим! Да се махнем от моста.

Да вървим, Милър! Хайде!

Добре.

Достатъчно. Спри тук.

Добре.

Мамо!

Давай, Майк.

- Сега ще гръмне! - Майор!

- Сега ще гръмне! - Чакай!

Добре, ще почакам.

- Какво мислиш, Колинз, ще разберат ли? - Какво точно?

- Как мислиш, ще разберат ли защо го правя?

Взривявам моста.

Сър, те ще могат да преминат през пролома.

Аха.

Всички, освен болните и възрастните.

Още веднъж, Майк!

Сега ще гръмне!

Сега ще гръмне!

Сега ще избухне!

Колинс!

Не искате ли да хапнете? Има цяла тенджера с храна.

Благодаря.

Можете да ядете от моя котел.

Ядете ли американска храна?

Да. В Шанхай ядяхме само такава.

Благодаря, имам купа.

За теб ще стигне, Принс.

Влизайте.

Благодаря.

- Харесва ли ти? - Да.

- Свинско с сос. - Разбрах.

Милър - той... От време на време добавя китайски зеленчуци.

Ами, когато има.

Работил ли е като готвач и преди?

Ами... В Америка.

Кой, Милър? Не.

- Работил е като електротехник. - Наистина ли?

Да. А останалите са работели като механици и леяри,

а някои още учеха.

Принс беше букмейкър на конни надбягвания.

А вие?

Преди войната проектирах мостове.

А сега ги взривявам.

Г-жо Хун,

Не мислите ли, че ще ви е по-добре

да се качите на китайски автобус и...

Ако искате да ме качите на китайски автобус – моля.

Е, не исках да ви обидя.

Но преди да стигнем в Гуйян, имаме още два-три дни работа и...

През цялото това време да държим в отряда жена -

не е най-добрата идея от военна гледна точка.

Можехме да ви качим на автобуса,

и да отидете направо в Гуйян.

Пътували ли сте някога с китайски автобус?

Не.

След предаването на Чанши офицерите на съпруга ми

ме качиха на автобус за Гуйян.

Изминахме само 16 километра.

Шофьорът спря автобуса и поиска още пари от всички.

Аз платих.

А жената с детето нямаше пари -

той ги изхвърли и те трябваше да вървят пеша.

Аз... Аз си мислех, че роднините на офицерите пътуват с влак.

Аз също пътувах с влак, но това не беше влак за роднини на офицери.

Това беше... Влак за бежанци.

В такива влакове има специални платформи.

На платформата с мен стоеше една жена с дете.

Но по-добре така, отколкото да пътуват на покрива.

Покривите на вагоните бяха осеяни с хора.

Те се държаха за ръце.

А после влакът премина през тунела.

Пътят се изкачваше.

Когато влакът излезе от тунела,

машинистът спря влака и всички излязоха навън да подишат.

Погледнах нагоре и видях,

че на покрива на един от вагоните все още лежеше старецът.

Не беше отрязан напълно.

И видях как някакъв студент хвана стареца за косата,

вдигна главата му и погледна лицето му.

След което блъсна стареца от покрива

и се настани на мястото му.

И какво стана после?

След това пристигнах в Лючжоу

и продадох часовника си, за да си купя храна.

Часовникът беше американски.

След това срещнах полковник Кван.

Учеше във военната академия, беше ученик на съпруга ми.

И той ме заведе при полковник Ли.

Не разбирам тази страна.

- Не харесвате Китай, нали? - Не, аз...

Просто не го разбирам.

Не разбирам тази жестокост.

Защо?

Просто... Просто ние сме различни, това е всичко.

Във всеки случай, не бива да карате така, все пак сте съпруга на генерал.

Съпругът ми беше застрелян.

Да, полковник Ли ми разказа.

Екзекутираха го.

Да.

Майор Болдуин?

Да?

Майор, японците са навлязли в Лючжоу.

- Кога? - Днес следобед.

Докладват за разузнавателни групи, движещи се по пътя.

Моля да ме извините.

Е, трябва да си починем поне за няколко часа.

Сутринта ще се движим бързо.

По дяволите.

Изглежда, че разпределителят се е счупил, Майк.

Не, едва ли е разпределителят.

Вземи инструментите и да разберем какво става.

Милър, махни това оттук.

Майк! Не се чувствам добре.

Но не прилича на малария.

Имам треска, сухота и ме болят костите.

Трябва да отида на лекар.

Ще кажа на майора.

Кога, Майк?

Слушай, Луис, за Бога, спри.

Нашият отряд се командва от Болдуин, а не от мен.

Аз съм сержант, а не бавачка.

Разбирам, Майк, просто ми е толкова зле, всичко ме боли...

Всичко те боли, разбрах, ще докладвам за това на Болдуин.

Балло! Бързо доведи майорът тук.

Китай е толкова огромен,

а ти реши да повърнеш точно в моята кола.

А сега какъв е проблемът?

Спокойно, Майк. Вече няма да стигнем първи до финала.

Защо стоим?

Къде е майорът?

Ей, Дядо Коледа, приключи ли?

Харесвам децата им, Майк.

Един ден някое от тях ще те заколи.

А ако врагът нахлуе на нашата територия, Майк?

В Илинойс ще е същото, както тук.

Стига с високопарните речи. Защо стоим тук?

Пред нас се изправи един мъж, той превозва памук

от Гуйлин или от Лючжоу.

В общи линии, движи се на север.

Ако стигне, ще получи много пари.

Ако успее, разбира се. Колата му закъса.

Ясно, значи ще го избутаме от пътя.

Няма да стане! Той е въоръжен!

Казва да го избутаме нагоре по хълма, или никой няма да мине.

Ясно. Майк, ела тук.

Ще действаме бързо. Слушай.

Ще избутаме колата му от пътя,

но трябва да изглежда като нещастен случай, ясно ли е?

Тогава кимни, че си разбрал, и се усмихни.

Майк, никакви изстрели.

Ето какво ще направим.

Казва, че ако колата му не тръгне, никой няма да тръгне.

Ясно. Обяснете му, че това е моят механик -

той ще провери дали може да поправи двигателя.

Няма да се получи, майор.

Ясно. Кажете му, че ще го избутаме нагоре

и ще опитаме да запалим двигателя.

Кажете му, че аз ще седна зад волана.

Аз ще карам колата му. Е, кажете му го.

Аз. Аз. Ще седна зад волана и ще карам, нали?

Добре, да го направим, да освободим пътя. Да действаме.

По-бързо! По-бързо!

Хайде, Милър, да бутаме.

Хайде, хайде, хайде.

Е, внимателно. Хайде.

Да започваме. Ето така.

Седнете!

Добре, да тръгваме.

Какво става, Милър?

Изглежда, че гумата е спукана.

В най-подходящия момент.

Добре, карай нагоре, там ще го поправиш.

Майор Болдуин!

Майор Болдуин!

Снощи ви скрих нещо.

Полковник Ли е отишъл в планината.

Избягал в планините?

Но той... Те се окопаха.

Видях огневи позиции с картечници.

Той все пак... Имаше заповед да задържи японците.

Полковник Ли е много смел човек.

Той беше ранен два пъти в Шанхай.

Но войниците му – родени в тази провинция, бяха загубили надежда.

Полковник Ли реши, че за тях е по-добре да се оттеглят в планините

и да изчакат, а след това да преминат в настъпление.

Да се оттеглят в планините.

Добре.

От колко време хората ползват този път, полковник?

От времето на Империята.

Построена е от селяните.

Техниката щеше да се справи за нула време.

Китай няма техника.

След войната ще има.

Ние ще ви предоставим техника, за да можете да ремонтирате пътищата.

Пътищата, които трябва да бъдат прекъснати, защото полковник Ли е отишъл в планините.

Майор, как ще ги затворите?

С експлозиви.

Дано намерим извивка с форма на подкова.

Такава ли?

Точно, точно такъв.

Е? Защо седите така?

Направихме дупки в пътя, но не можем да разберем

как да се качим в тези вдлъбнатини в планината.

Майк каза, че сте инженер, майор. Може би ще се справите.

Да, вероятно трябва да разклатим нещо там. Ами ако се ударим.

Да, там и без това всичко е някак разклатено, разбирате ли, майор?

Момчета, някога наричали ли са ви глупаци?

- Кой, например? - Ами, кой да е.

- Имало е случай. На състезанията. Заложих на два коня и загубих всичко.

Ще отида да видя какво става там.

Докарайте колата горе.

Балло, вържи чука за въжето.

Готово, дърпайте.

Е, майор? Става ли?

И как да не.

Трудно става, майор.

Ако искате, ще ви сменя.

Свредлото е малко тъпо.

Виж дали в кутията с инструментите няма още един?

Да, сър. Веднага ще донеса.

Да ти донеса нещо?

Може би вода?

Искаш ли да помоля Милър да ти направи кафе?

Искам мляко.

Луис, в Китай сме, няма мляко, знаеш го.

Искам мляко.

Добре, слушай.

Ние сме в планината,

и ще прекъсна пътя, разбираш ли?

Ако успеем да взривим пътя,

може би ще спасим Източен Китай. Ясно ли е?

Искам прясно мляко.

Не разбираш ли какво ти казвам?

Нямаме прясно мляко. Трябва да взривим пътя.

Трябва да отида на лекар, в болницата.

Добре, успокой се.

Не искам да умра в Китай.

Няма да умреш!

Спри! Ти си войник! Дръж се подобаващо!

Няма да умра, само за да ви дадат медал за взривяване на пътя.

Така...

Дръж се, Луис...

Ще кажа на Милър да отвори консервата с кондензирано мляко,

когато ще ядем.

Добре ли е?

Добре ли е, Луис?

Ето така.

Всичко наред ли е?

Да, всичко, освен Луис.

Уморена съм да седя в този джип, чувствам се толкова безполезна.

Докато седях, се замислих

как изглежда всичко това в очите на американците.

Защо ли?

Толкова съм свикнала с това.

Прекарах четири години с мъжа си в щаба.

А сега, като Ви виждам, аз...

Замислих се как всичко това изглежда в Вашите очи.

Защото в Америка задръстванията

по пътищата се случват само по радостни поводи.

В Америка пътищата са за забавление,

а тук, ако хората излязат на пътя, тогава...

Все пак война.

Да. Или наводнение. Или глад.

Бедствия ни има достатъчно.

И аз се замислих колко много се различава този път

от пътя Ню Йорк – Бостън.

Да, това е още един път.

Пътувала ли си по нея?

Много пъти. Учих в Редклиф.

А аз съм роден и израснал в Бостън.

Наистина ли ще затворите този път?

Да.

Опасно ли е? Да я разрушим?

Не. Просто трябва да знаеш какво правиш.

А ние знаем какво правим.

Това е много по американски.

Просто действаме рационално.

Ами хората?

За какво говорите?

Когато препречите пътя, какво ще...

Какво ще правите с хората, които ще ви пречат?

Ами...

Кван ще се заеме с това. Общуването с китайците е негова задача.

Освен това тук има само пешеходци.

Ще пресечем пътя, ще вземем цигари,

малко храна, малко захар –

това ще ги забави и ние ще успеем да направим това, което трябва.

- Ясно ли е? - Тоест,

ще ги отвлечете с храна?

Сякаш са животни, а вие сте решили да им сложите примамка.

А какво искате от мен?

Да задържам японците, поздравявайки ги учтиво

и раздавайки китайско рагу?

Полковник Ли е избягал.

Този... Великият 212-ти полк -

те са в планините, в безопасност.

А този път - като отворена врата,

която води към самия Гуян.

Така че някой трябва да я затвори или поне да опита.

Полковник Кван!

Полковник, ще взривя пътя.

Как да отведем хората?

Да ги отведем?

Ами... Искам да спрат за около 10 минути.

- Можете ли да го уредите? - Как?

Е...

Може би... Да вземем няколко празни барела от бензин,

да ги поставим от двете страни на пътя и да ги завържем с въже?

Хората ще се промъкнат под въжето.

Тогава ще поставим няколко китайски войници, които ще им обяснят.

Ще им обяснят, че пътят е затворен. Как ви се струва тази идея?

Войниците сами ще искат да минат.

Може би да им дадем нещо?

- Какво? - Пари, например.

Тук няма за какво да ги харчат.

А храна? Ами храна? Имаме висококалорични дажби.

Или цигари. Може би да им дадем цигари?

Какво може да се даде на войниците?

Мей ю бан фа.

Полковник, аз не разбирам китайски.

Нищо няма да се получи.

Не ви харесва, че се опитвам да подкупя хората ви, полковник?

Може би тогава просто да взривя пътя заедно с тях,

както би направил един китайски генерал?

Ако искате, ще опитам.

Е, как?

- Съгласиха се за ботушите. - Отлично, да се заемаме.

Те ще задържат хората за десет минути.

Да тръгваме!

Карай напред, Колинс, не изпускай Луис от поглед.

Добре.

Добре, да вървим, да вървим.

Е, давай.

Сега ще гръмне!

Сега ще гръмне!

Сега ще гръмне!

Давай, майор.

Мамка му, бих искал сега да си направим снимка, а, Майк?

След като свършихме толкова работа - поне да покажа снимка на близките си.

Аха. Когато те изпратят на следващата война, вземи фотоапарат със себе си.

А кой ще събира всичко това?

Никой и никога.

Погледнете ги!

Добре, че не могат да ни стигнат.

Добре. Стига.

Готово, да си тръгваме оттук.

Слушай, и на мен ми беше зле, лежах и се чувствах

просто ужасно.

И при мен влиза леля ми Естер и казва:

„Не ми допадат тези модерни лекари“

Браво!

Луис, как се чувстваш?

Зле.

Млякото е нормално?

Да, благодаря.

Може би утре вече ще сме в Гуйян.

Там ще можеш да си починеш.

Преди войната в Китай беше ясно определено

как хората трябва да се отнасят един към друг.

Синът към баща си. Жената към съпруга си.

Учител към ученик.

Войник към командир.

Княз към народа.

Ние го наричаме Старият ред.

Госпожо Хун.

Слушайте, имам един въпрос към вас.

Купих това нещо на пазара в Кунмин.

Искам да я изпратя в родината си.

Това... нещо специално ли е? Какво е това изобщо?

Това е Гуаньин. Богинята на милосърдието,

която чува всички, които са в беда, и всички, които се молят.

Тя никога не се гневи

и винаги прощава.

Ето как.

Баща ми казваше, че

милосърдието е по-важно от правосъдието.

Не. Китай е твърде голяма страна.

Ние сме твърде много, за всички милосърдието няма да стигне.

Китай се нуждае от единство.

Първо единство,

след това – милосърдие.

Г-жо Хун, аз...

Моля ви, не ме наричайте така.

Казвам се Су-Мей.

Су-Мей...

Майор, имате ли минутка?

Да.

Сюзи!

Извинете. Сюзи! Навън!

И тя трябва да отиде в Гуйян.

Там живее брат й,

тя работи за американец.

Може би утре сутринта да вземем Сюзи

с нас и да я закараме? - Няма начин.

Е, няма да заема много място.

Никой дори няма да я забележи.

Отговорът ми е не.

Няма да пречи на никого.

Все пак - не.

Добре, Сюзи, тръгвай.

До Гуйян е далеч.

Да, скъпа, не на всички им е писано да се родят дъщери на генерали.

Моля да ме извините.

- Майор, искате ли още кафе? - Не, благодаря.

- Добро утро.

- Добро утро, майор. - Здравей, Майк. Всички ли са готови?

Да, вече сме на крака.

Какво имаме в дневния ред?

Все още не знам.

Зависи от японците и от пътя.

Един ден почивка няма да ни навреди.

Точно така. А какво ще кажеш за Тушан?

Говориш ли за складовете с боеприпаси?

Ще ги взривим, както поиска полковник Кван?

Нашият отряд се командва от мен, а не от Кван.

Да, сър.

Нека китайците се занимават с това, нали?

Тушан е тяхна работа, нали, майор?

Ще видим.

Майор, Луис не е добре. Много зле.

Трябва да го закараме в болницата.

Луис е слабак и глупак.

Ясно, майор.

- Извинявай. - Да.

- Забрави, че съм го казал. - Не, всичко е така.

Луис е глупак. И аз също съм глупак.

Хората се разделят на важни величия и глупаци.

Научих го добре, когато бях представител на цеха си в профсъюза.

Стига, Майк, достатъчно.

Знаеш, че без теб не бих могъл да командвам нашия отряд.

Значи аз съм просто полезен неумелец, майор.

Какво искаш? Да се извиня пред всички?

Не искам нищо.

Тогава предложи нещо.

- Недоумците са хора без мозък. - Казах ти, спри!

Чакай, чакай.

Нека обсъдим всичко още веднъж. Спокойно.

Какво предлагате да направим, сержант?

В заповедта се казваше „по Ваша преценка“.

И какво от това?

Ами това, че целият ни отряд се състои от осем души и четири машини.

Осем души, един от които е болен, с четири машини

трябва да спасят целия Китай?

Ако някой наистина мисли така, не е наред с главата му.

Кой трябва да спасяваме -

е самите себе си. Докато можем.

Защото в противен случай...

Майор! Полковник Кван е хванал един китайски пехотинец.

Махай се оттук! Махай се! Махай се!

От кой отряд е?

В момента той не е в нито един отряд.

Наредено му е било да се оттегли.

- Японците скоро ще бъдат тук. - Кога?

Не знае.

Той беше в Лючжоу. Японците стигнаха дотам.

После е бил в Исян, японците са стигнали и дотам.

Сега те идват насам, в Хоши.

Видял е японски кавалеристи.

Колко дивизии?

Казва, че са две.

Казва, че командирът е казал, че са две.

Той е само войник.

Той знае само какво е празен стомах.

И какво е рана.

Това е всичко, което знае със сигурност.

Казва, че американците са късметлии.

Майор, трябва да погледнете Луис.

Има температура, много зле е.

Кван, дай му цигара.

И му кажи, че и той е късметлия.

Обикновено дезертьорите се разстрелват.

Мисля, че има пневмония.

Има ли лекар в този град? Той се нуждае от лекар.

Защо решихте, че има пневмония?

Има температура, диша тежко.

В шанхайските болници съм виждала хора с пневмония.

Имате ли сулфаниламид?

Да, трябва да има в аптечката.

В Гуйян сигурно има лекар.

- Ако изобщо стигнем до Гуйян. - Добре, млъкни!

Майк, ела тук.

Добре. Да тръгваме.

- Колите готови ли са? - Да. Заредени са.

Добре. Заведете Луис в колата на Нергор.

Гледайте да пие много вода.

Добре.

Япошки, температура и пневмония – това е късмет.

Момчета, помогнете на Луис.

Да, сър.

Майор! Вземаме ли тези кутии с нас, сър?

Разбира се. А защо?

Е, сър, аз си помислих...

В колите ни има провизии за две-три седмици.

А местните гладуват.

Помислих си – може би да им дадем малко от нашата храна?

Слушай, Колинз...

За колко хора ще стигнат тези консерви?

Много са малко.

Разбирам, сър, но...

Добре, добре. Добре.

Чакай.

Благодаря, сър.

А къде отиде Колинс?

А, да, просто реши да раздаде нашите пайки на местните.

Колинз!

Какво става?

Привикайте го обратно. Това е опасно.

Какво е опасното в това да дадем храна на хората?

- Разбирате ли... - Вчера точно говорихте

за богинята на милосърдието.

А Колинс точно проявява милосърдие, нали?

Ама какво, не разбирате ли?

Просто оставете храната. Нека си я вземат сами.

Колинс! Хайде, приятелю.

Той...

Той е мъртъв.

Не разбирам.

На Колинз му харесваха китайците.

Да го завлечем вътре.

А вие дръжте хората на мушка.

С удоволствие бих изгорил този град.

Изцяло и до основи.

Майор Болдуин, предлагам да си тръгнем веднага и бързо.

Тук бродят бандити, също толкова гладни, колкото и тези хора.

И са въоръжени.

Добре...

Сложете Колинз в колата за боеприпаси.

На пътя се дръжте близо един до друг.

А ако между колите се появи китаец,

просто продължете да карате, дори не си помисляйте да спирате.

Майк, ще дойдеш с мен.

Добре, да тръгваме.

Колко ни остава до Тушаня?

Около 150.

Това са около 80 километра, нали?

Да.

А колко ли е разстоянието от Колинз до Тушан?

Ще напиша писмо до близките му.

Те ще искат да знаят как е починал.

И какво ще им кажете?

Ще кажа, че е бил убит от група китайци,

когато е проявил милосърдие

към жителите на мръсното градче в Източен Китай.

Те ще разберат.

Никой няма да разбере това.

Ще разберат. Ще им обясня всичко подробно.

На американците е невъзможно да се обясни такова нещо.

Невъзможно ли е?

Ще се опитам.

Може би ще им изпратя кутия с провизии,

за да знаят за какво е умрял синът им.

Всичко се руши.

И някой трябва да мисли за хората.

Трябва да има някакъв ред.

А заради японската инвазия в Китай вече няма ред.

Те ще умрат.

Всички жители на това село ще умрат.

Ако някой оцелее, то само по случайност.

Животът и смъртта не бива да зависят толкова от случайностите.

Не бива да е така, че смъртта

може да се избегне само с измама или жестокост.

Имаме закон, имаме правителство,

но те не работят на този път заради липсата на ред.

Ето какво се случи с Колинз.

Всичко се рушеше и всичко това се срути върху раменете му.

Вие сте американци, така че отидете там, където пътищата са безопасни.

Все пак няма да можете да ни помогнете.

Не разбирате ли?

Но... Ако не можем да помогнем на Китай, какво правя аз тук?

Какво...

Какво ще правя утре?

В Тушан? Ако никой не може да направи нищо,

тогава какво значение има дали ще взривя тези складове или не?

Какво...

Аз...

Не знам.

Не разбирам.

Но аз... Трябва да взема решение.

Трябва да реша.

Трябва да вярвам, че това, което правя, носи някаква полза.

Но не мога...

Не разбирам.

Не мога...

Можете да ни оставите по средата на пътя.

Аз и полковник Кван сами ще стигнем до Тушан.

Колинс е мъртъв. Вие...

Ще ми е нужен преводач.

Съветвам ви да поспите.

Майк, говорил ли си с него?

Да.

Какво става, Майк?

Кога ще стигнем в Гуяна?

Никога.

Никога? Какво означава това?

- Майор... - Ще отидем в Тушан.

Ти дойде в този проклет отряд като доброволец, нали, Бало?

Ако не ти харесва службата,

напиши писмо до Конгреса.

Отиваме в Тушан, ясно ли е?

Искате ли да знаете защо? Ще ви кажа.

Ще ви предам думите на майора.

Каза, че вече е платил за следващия ход.

Платил е твърде много, за да

просто да вземе и да се откаже от тази игра!

Значи сега той играе покер? А вместо карти – ние?

А аз какво мога да направя? Да сменя тестето?

Кажете нещо, за да го преведа.

Защо?

На генерала не му харесва, че са пуснали жена тук.

О. Аз съм майор Болдуин, инженерни войски на САЩ.

Ето документите.

Добре, кажете му,

че се придвижваме от Лючжоу към Гуйян.

Чухме, че там има складове с боеприпаси

и че японците се придвижват към Тушан.

И любезно го попитайте

какво ни съветва да направим.

Седнете.

На вашия документ има печат на Ванг Та Куна от зона Куанси.

Тушан не попада в зоната на отговорност на Ванг Та Куна.

Какво означава това?

Това означава, че нямате право да действате в този район.

Добре. Кажете, че ми беше приятно да се запознаем.

Моля, седнете.

Искате ли чай?

Добре, да оставим формалностите настрана.

Ако не иска да му помогнем...

Казва, че би му било много приятно,

ако уважаемият американски генерал му даде съвет.

Аз съм майор.

Той знае. Има предвид, че иска да чуе вашето мнение за ситуацията.

А, тогава му кажете,

че той е генерал. Така че аз искам да чуя неговото мнение.

Японците нямат машини.

За да стигнат до Тушан, на японците ще им е нужен двудневен марш-бросок.

така че в момента няма опасност.

Чун Кин му е наредил да изчака, а американците искат да се оттегли.

В това е трудността.

Да, организацията куца.

Моля те, не говори така. Генералът не се страхува.

Просто има две различни заповеди.

Точно така загина съпругът ми.

Да, да, знам. Казахте ми.

Изпълнил е една заповед, но е нарушил другата.

Ясно. Добре. Аз...

Интересуват ме само складовете с боеприпаси.

Иска ли да ги взривя,

или не иска?

Той пита: „А какво мисли уважаемият американски генерал?“

Аз съм майор.

Той смята, че сте равни.

Добре. Добре.

Добре. Аз...

Най-добре и най-правилно е да взривим складовете,

преди японците да дойдат тук.

Сега му кажете, че той, тоест генералът

е по-стар от мен и разбира по-добре войната,

така че попитайте генерала как, според него, трябва да постъпя.

- Вече успявате да говорите на китайски. - Попитайте го. Хайде.

Американският генерал е млад, но много мъдър.

И той е много доволен, че американският генерал е решил да взриви складовете.

Аз не съм решил. Просто предложих.

Той смята, че Вие сте решили така.

Добре. Аз съм го решил.

Добре, ако генералът сложи печат тук,

ще подготвя хората.

Благодаря, сър.

- Довиждане, генерале. - Зай диен.

Майк, ела тук.

Ще изпратим Луис направо в Гуйян,

ще го закараме в болницата.

Може би да го закара Милър? Той ще се справи.

Ако тръгне веднага, до вечерта ще докара Луис в Гуйян.

Може да вземе и Колинз със себе си.

А ако взривим складовете, до вечерта всички ще сме в Гуйян.

Добре.

Как си, Луис?

Добре, слушай.

Сега ще те закараме в болницата.

До вечерта ще си в Гуяна.

Колинс ще пътува в една кола с мен?

Точно така.

Тогава мога ли да седна на предната седалка? Не искам да пътувам до мъртвец.

Ще пътуваш до Колинз.

Разбираш ли... Тук ще ти е по-добре.

Всичко ще бъде наред.

Милър ще кара. Вие сте приятели, нали?

Да. Приятели сме.

Майор.

Как мислите, всичко ще бъде наред с мен?

Луис, ще доживееш до старост,

ще имаш четиридесет внуци и много прясно мляко.

Да. Би било чудесно, нали?

Разбира се. Добре, давай.

Милър!

Хайде, тръгвайте.

У дома изпращат само болните и мъртвите.

По дяволите, как ще разбием всичко това на парчета?

Е, явно няма да е лесно.

Но веднага щом го взривим - всичко ще приключи.

Така ли е, майор? С това работата ще приключи?

Точно така.

Това е мащаб.

Не е малък комплекс, нали, майор?

Сега ли ще взривим всичко това?

Майор, това ли е последната ни мисия? Честно?

Искаш ли да си го татуираш на задника?

Добре, да се разделим,

да видим какво има в тези бараки.

Да вървим. Хайде, да тръгваме.

Нергор, онези корпуси в центъра - твои са. Бало!

Да вървим, да проверим хамбарите.

Бързо!

Както ми се струва, майор,

трябва да прокараме кабелите ето тук и тук,

и всичко ще излети във въздуха.

Добре, Майк, така ще направим.

Поставете експлозивите

в хамбарите, където се съхраняват взривни вещества, бомби

и артилерийски снаряди, започнете от ъгъла и

движете се в тази посока.

Да тръгваме. Готови сме.

Вземи кутията.

Аз ще се погрижа за всичко, Майк.

А ти карай колите нагоре по пътя - и веднага в укритието.

Откъде ще задействате взрива?

Зависи колко ще стигне кабелът.

Слушай, веднага щом всичко е готово,

дай ми знак – стреляй няколко пъти във въздуха.

А аз ще натисна спусъка. Ясно ли е?

Ясно.

А сега всички да освободят територията!

Добре, да вървим.

Заемете укритие.

И какво правите?

Трябва да сте долу, при колите.

За мен това също е последната работа.

Искам да видя как ще свърши всичко, заедно с вас.

Натиснете спусъка и нищо няма да остане?

Може би ще останат артилерийски снаряди.

Наредих на момчетата да унищожат механизмите.

Когато огънят угасне, ще им остане само да ръждясат.

Да ръждясат? Това е всичко, което ни остава. Ръжда.

Загубихме кампанията, а не войната.

Време е.

Сега ще гръмне!

Сега ще гръмне!

Сега ще гръмне!

- Су-Мей. - Какво?

Су-Мей, не се страхувай.

Не се страхувам.

Радвам се, че те срещнах.

Наистина ли?

Как се казва „да“ на китайски?

Дайлю.

Болдуин, ми се струва, че там имаше американец.

Какво?

- Струва ми се, че видях американец. - Къде?

Там, на пътя.

Току-що го подминахме. Труп.

Майор, случило ли се е нещо?

Нищо. Всички да останат на местата си.

Майк!

Хайде да се разходим.

Изглежда, че са ги нападнали, нали, майор?

Те никога не биха го изоставили.

А, майор? Вероятно са нападнали Милър.

Назад! Назад, или ще ви отстрелям главите.

Къде е колата ни, Колинз?

Къде е Милър?

Къде е Луис?

Колинс, къде...

Ще извикам Бало, нека ми помогне да го влачим.

Претърсихме района, майор.

Нищо не намерихме. Абсолютно нищо.

Добре, тогава ще се обърнем

и ще се опитаме да ги намерим на пътя.

А после ще се опитаме да намерим колата ни.

Ами, а после ще търсим онзи китаец, който го е направил.

А после какво ще направите?

Това бяха моите хора, аз нося отговорност за тях.

Добре, да вървим.

Вероятно са се качили в колата

и са простреляли Луис право в лицето.

Изглежда, че Милър е бил нападнат отзад.

След което ги разделиха

и ги хвърлиха върху камъните.

Какво ще кажете, полковник?

Какво ще кажете? Можеха ли да се спасят?

Дори и само един от тях? Милър или Луис?

Те преминаха през много неща, за да се сражават във вашата война.

Как мислите, тези, които ги застреляха, дадоха ли им шанс да се спасят?

Не знам, майор.

Вижте, решили са да направят размяна.

Чифт мръсни сламени сандали в замяна на военни ботуши.

Не са оставили нищо, освен сандалите.

Защо са оставили санда... Това е...

Това е толкова любезно от тяхна страна, нали?

Все пак можеха да вземат и сандалите, нали, полковник?

Да, майор.

И така... Полковник, Вие сте специалист по военна стратегия.

Учили сте в академията.

Как мислите, кой е застрелял и ограбил тези хора,

а след това ги е хвърлил върху камъните?

- Мисля, че войници. - От коя армия?

- Никаква. - Дезертьори?

Войници. Които не принадлежат към нито един полк, са далеч от дома

и ще умрат по пътя, защото са болни и гладни.

Не, не, полковник, тук се заблуждавате.

Тук се заблуждавате.

Те няма да умрат от глад и не от болести!

Да вървим, Майк.

Помогни...

Балло! Нергор!

Какво ще правиш сега?

Казах ти – ще търся кола.

Където е колата, там са и нашите момчета.

Не е нужно. Ти жадуваш само за отмъщение.

Твърде късно е за отмъщение.

Това бяха моите хора. Това е моят отряд.

И на този път аз съм единственият орган на правосъдието.

Е, ще тръгнеш ли?

Това е отмъщение. С отмъщение нищо няма да постигнеш, нищо няма да промениш.

Млъкни! Нямам нужда от повече съвети от китайци!

Ето я колата. Нашата кола.

- Точно така. - Майк!

Ето там е колата на Милър.

Този, който е нападнал Милър, трябва да е наблизо.

Какво ще правим, майор?

Ето.

Ще заобиколим това градче, ще слезем от другата страна.

- Ето там. - Ето там.

Добре. Е, кой има Браунинг?

- Аз. - Добре.

Принс, когато стигнеш там, насочи пушката

и ни прикрий, ако се наложи. Майк!

Ще слезем до кръчмата.

Майор, защо да рискуваме?

Вече ни се е налагало да съсипваме градове.

Точно така, майор, и жителите на тези градове не убиха Милър и Луис.

Не стреляйте.

- Майк, карай транспорта нагоре. - Разбрано.

Кръчмата е там.

- Добре, ще се видим в кръчмата. - Добре.

Ще ви трябва преводач от китайски.

Точно така.

Майор!

Какво казват?

Викат: „Ние сме бандити“.

„Убийте ги!“

Давай, Майк!

Имаме подготвен барел с бензин. Какво заповядвате, майор?

Добре.

Добре. Закрепете половин килограм експлозиви към варела,

настройте таймера на 30 секунди.

Бало!

Болдуин, недей! Недей!

Болдуин, недей!

Болдуин, моля те, недей! Не ставай като тях!

Чуваш ли ме?

Убиха Милър.

Убиха Колинз!

И Луис!

А ти кого ще убиеш? Бездомните и гладните?

Идват!

- Всички ли са вече мъртви? - Все още не.

Но ти ще се справиш с това. Просто действаш рационално.

Всичко по правилника. По армейския правилник, нали?

Болдуин, недей! Недей!

Моля те, недей!

Су-Мей!

Спрете! Не го правете! Чувате ли ме? Не го правете!

Болдуин! Болдуин!

Болдуин, на теб не ти пука за колата.

Виниш себе си за всичко и искаш някой да плати за това.

За това, че не успя да защитиш Колинз, Луис и Милър.

Махай се оттук!

Не! Болдуин!

Не! Стига!

Чакай, Бало, спри! Дотук, стига!

Стига!

Стига!

Обаждане от Гуйян, сър.

Добре.

На линия е полковник Мастерсън от американските войски за връзка.

На линия е майор Болдуин. Инженерни войски. Кой е? Приемам.

На линия е Мастерсън. Какво искате да предадете? Какво искате да предадете?

Мастерсън, шеста връзка, към Болдуин, инженерни войски. Приемам.

Разбрах ви. Моля, предайте

съобщението на командира на инженерните войски в Кунмин.

Докладвам за взривяване на мост в района на Лючжоу.

Пътят на 32 км от Хоши е сериозно разрушен.

Повтарям, Хоши.

Също така са унищожени складовете за боеприпаси в Тушан. Приемам.

Моля, повторете за Тушан.

Складовете са взривени? Приемам.

Разбрах ви. Всичко е вярно. Складовете в Тушан бяха взривени в 15:00. Приемам.

Дадохме заповед за изпълнението на тази операция преди 48 часа.

Болдуин, знаете ли кой го е направил? Приемам.

Ние, сър.

Продължавайте така.

Разбрах ви. Край на връзката.

Благодаря.

Ще стигнем ли до края заедно?

До края на какво?

До края на нашето пътуване.

То приключи в онова село.

Су-Мей, слушай, аз...

Моля те, изслушай ме. Аз...

Не знам дали ще мога да го обясня.

Но всичко е заради властта, която придобих

и която използвах, защото...

Защото бяха китайци.

Не. Не.

Ти не просто ги убиваше. Ти си избърсваше краката в тях.

Не! Но аз сам помолих за това.

Слушай. Изслушай ме.

Помолих да ме назначат за командир.

И получих властта.

Не знам, може би

винаги съм се страхувал от това –

страхувах се да притежавам власт, да я използвам.

Но там, на пътя, разбрах, че е лесно.

Беше лесно, докато се отнасяше само за мен,

японците и пътя.

Но вчера в селото

тази сила ме обзе.

Просто се появи от нищото, погълна ме и...

Бъчви с бензин, експлозии...

Имах власт и можех да я използвам.

И не защото там имаше китайци.

Не защото аз съм американец, а те – китайци.

Властта няма лице. И няма националност.

А от мен какво искаш?

Искам да разбереш.

Разбрах.

Опитваш се да кажеш, че да живееш с вълци

да виеш като вълк.

Не, не.

Опитваш се да кажеш, че това, което се случи в селото, се случва постоянно.

И с нас, и с американците.

Опитвам се да ти кажа, че разбрах.

Опитвам се да ти обясня, на какво ме научи пътят.

Че не е достатъчно просто да си силен.

Че трябва да носиш отговорност,

когато получиш власт.

И аз разбирам...

Сега разбирам, че

съм имал толкова власт, че не съм знаел как да я използвам.

Това вече няма значение.

Су-Мей, моля те. Не искам да те загубя.

Вече се изгубихме един друг.

Няма ли да дойдеш с нас в Гуйян?

Не. Аз и полковник Кван ще пътуваме отделно.

Е, изпратих доклад в Кунмин.

Там смятат, че сме се справили добре.

И аз... Искам да ви благодаря.

Добре, да...

Майор, ще можем ли да си вземем почивка, когато стигнем до Гуйян?

Все пак си свършихме работата.

Отлична идея, Майк.

Да си вземем почивка.

Тя няма да дойде ли?

Не.

Пътувай добре

и успех по пътя!

В ролите: Майор Болдуин – Джеймс Стюарт Г-жа Хун – Лиза Лу

Колинс – Глен Корбет Майкълсън – Хенри (Хари) Морган Кван – Франк Силвера

Нергор – Джеймс Бест Милър – Руди Бонд Принс – Майк Келин

Бало - Франк Максуел Луис - Еди Файърстоун Генерал Лумис - Алън Бакстър

Полковник Ли - Лео Чен Полковник Магнусон - Бил Куин Китайски полковник - Питър Чонг

Китайски генерал - П. С. Ли

КРАЙ

Благодарим за съдействието на Министерството на отбраната, Армията, ВВС и Бюрото на Националната гвардия.