Original subtitles

ДЖОРДЖ РАФТ и ЛИН БАРИ във филма

НОКТЮРН

режисьор ЕДВИН Л. МАРИН

Добре, Долорес, избягвах те.

Работех, исках да завърша песента.

И освен това, не ми се искаше особено да те виждам.

Наистина ми дойде до гуша през последните няколко седмици.

Тези телефонни обаждания, а после ме чакаше пред дома.

Но това няма да доведе до нищо добро.

Между нас всичко приключи.

Имал съм момичета и преди.

Тази тук е наполовина испанка.

Тя ме преследваше из цяла Южна Америка.

Това го написах за нея.

Срещнах я в Сан-Вали.

Това ще е за теб.

Ще я нарека Ноктюрно.

Ноктюрн.

Ти си моят Ноктюрен.

Когато те видя...

звучи нежна музика.

Да, звучи мелодия.

И стиховете просто се леят.

Сякаш милиони цигулки...

свирят на струните на душата ми.

Ноктюрно, ти си моето ноктюрно.

Ти си думите, които пея.

И нотите, които свиря.

Но всичко това е в миналото.

Ти вече не си същата.

Всичко това...

беше вчера.

Не искаш ли да отидем някъде за малко, ангелче?

В планината или в Палм Спрингс?

Да се разсееш малко, да се запознаеш с някого.

Ако ти трябват пари, ще се радвам...

Не ти ли омръзна да превеждаш държавни филми?

Защо една красива мома не може поне веднъж да се самоубие?

Ужасно е да снимаш постоянно едни и същи мъже.

Тогава си намери работа в полицейския вестник.

Готов ли си? Давай първо отпечатъците.

Както кажете, лейтенант.

- Не разбирам. - Какво не разбираш?

Велики композитор, пари, хубава къща.

Куп момичета. Защо да се самоубива?

Ще го попитам за това по време на разследването.

А ти какво мислиш, Джо?

Питай Халберсон, той е шефът тук.

Благодаря, че не си го забравил, Джо.

Той пишеше песен!

- И какво, застрелял се е заради такова занимание? - Аз не съм музикант, аз съм детектив.

Имаме един револвер, негов, имало е един изстрел.

Ако отпечатъците върху револвера са негови, ако по ръката има следи от барут, тогава това е самоубийство.

В противен случай това е убийство, ето такава проста математика.

На пистолета му са отпечатъците, това е сигурно.

Отпечатъците винаги могат да бъдат подменени, а какво ще кажете за следите от барут?

Ще кажа след минута.

Ако аз разследвах този случай...

- Слушай, аз ли те научих да снимаш? - Не мисля, лейтенант.

Пусни ме, грубиян.

Когато ми потрябват ръце, ще те повикам.

- Коя е тя? - Нямахме много време за разговор.

- Как се казваш? - Сюзан Фландърс, работя тук.

- Като какво? - Като камериерка.

Чули ли сте днес някакви необичайни звуци, например изстрели?

В това заведение всеки звук ще е необичаен.

- Тя беше в леглото с тапи в ушите. - С тапи, защо?

Не понасям музиката му, много е сладникава. И изобщо, спях.

- В 10 часа? - Винаги си лягам в 9.

- Можете ли да го докажете? - Оказва се, че спя сама.

Елате тук.

И какво трябва да направя, да си направя истерика ли?

И така, госпожице, отивате ли днес на кино?

Изгаряния от барут на дясната слепоочия. Ясни следи от барут на дясната ръка.

Чисто самоубийство. Г-жа Халберсън ще се зарадва.

- Не знам защо го прави? - Сигурно не е заради мен.

Беше ли притеснен от нещо, потиснат?

- Доколкото чух, другите се тревожеха. - Кои други?

Той беше убиецът на лейди, само че не бързайте с изводите, аз не съм лейди.

- И тук е имало дама? - Ако не е имало, това би било събитие.

И кой беше?

Слушайте, аз си върша работата, избърсвам праха от мебелите.

Тук не става въпрос само за прах по мебелите.

Помниш ли случая с кражбата на 20-каратовия диамант?

В „Бевърли Риц“?

Да, помниш ли камериерката, която си наряза ръката, опитвайки се да изскочи с него през прозореца?

И забавното е, че тя много приличаше на вас.

Само че я казваха...

Анабел Уотърс.

Фланаген, облечи я и я качи в колата.

Ще съжалявате.

- А ние ще рискуваме, Анабел. - Да вървим, сестричке.

Да вървим, момичета, а ти остани засега, в случай че шефът се появи.

Добре.

За Долорес.

Не са ли те научили да чукаш на вратата?

Аз съм полицай.

- Какво има там? - Покупки.

Влез и седни.

- Какво се случи, че... - Аз ще задавам въпросите, а ти ще отговаряш.

- Как се казваш? - Юхемио Моро.

- Какво правиш тук? - Аз съм пратеник.

Знаеше ли, че е мъртъв?

- Как влезе тук? - През страничната врата, винаги през страничната врата.

- Има ли предположения защо се е самоубил? - Не, сър.

Каза да му донеса това, когато се върна у дома.

- Така ли каза? - Да, сър.

Каза да донеса аспирин, крем за бръснене, сода,

и бръснарски ножчета.

- Очаквал ли е някого днес? - Дама.

- От тези? - Не знам.

Знаеш ли кога е дошла дамата?

Днес имам половин ден почивен, ходих на бокс.

Не съм виждал г-н Винсент от обяда.

Каза ми да донеса аспирин, крем за бръснене...

Сода и бръснарски ножчета, вече разбрах.

- Стреляш ли с пистолет? - Да, и то добре.

Може би ще ни демонстрираш уменията си на утрешния разпит?

- Разпит? - Ела с мен.

Нека това остане тук.

Колко загуби днес?

Не знаех, че си у дома, Джо.

Така ли, и какво има на плажа сега, зали с игрални автомати?

Спечелих три долара.

Г-жа О'Рурк загуби шест, глупачка.

Трябва да се радваш, че имаш толкова умна майка.

- Ами осемте, които загуби преди седмица? - Това беше преди седмица.

Хайде, ще ти сипя кока за спечелените.

Няма да откажа, мамо.

- Прекарах си чудесно. - Така ли?

- Искаш ли сандвич, Джо? - Не, благодаря.

Занимаваш ли се с музика?

Не си сядал на пиано от седемгодишна възраст.

Опитвам се да не забравя последната песен на Винсент.

Чух за него по радиото, когато се прибирах с г-жа О'Рурк.

Самоубийство ли е?

Халберсън казва, че да.

Халберсон говори.

Халберсон пак е разправял всякакви глупости?

Може би.

Коя е Долорес?

Вероятно е приятелката му.

Говорил ли си с нея?

Все още не.

Тя може да знае нещо. Може дори да е била при него.

Може, но може и да го е предала.

На момичетата на име Долорес не може да се вярва.

- Защо не е свършил? - Аз исках да те попитам същото.

- Ами, вероятно... - Нека отговоря на всички въпроси наведнъж.

Имаше пари, Долорес, хубав дом.

Обаче явно е решил, че му трябва допълнителна вентилация.

И си простреля главата.

Оставил е отпечатъци върху револвера и следи от барут по ръката си.

Е, разбери се сам.

А аз си тръгвам.

Лека нощ, мамо.

Лека нощ, Джо.

- Юхемио? - Да, сър.

- Познаваш ли тези красавици? - Да, виждал съм ги понякога в къщата.

Да, но имената им, например на тази?

Г-н Винсент я наричаше Долорес.

- Значи нещата са по-прости, отколкото си мислех. - Той ги наричаше всички Долорес.

Няма толкова много Долорес в целия свят.

Коя беше последната на куката?

Всички са много красиви, но твърде приличат една на друга.

Помня я, опита се да скочи от прозореца, беше много смешно.

Имаш забележително чувство за хумор.

Извинявай.

- А как се озова на свобода? - Малко липса на улики.

Откога започнаха да пускат такива като теб, Анабел?

Откакто започнаха да се страхуват от мръсотията в къщата.

А тук имаше прекалено много полицаи и трупове.

Носът ти не те боли от постоянното му бъркане в чужди работи?

Имам фобия от снимки на красиви момичета.

- Той ги предпочиташе на живо. - Това вече го чух.

Защо ги наричаше всички с едно и също име?

Сама се опитах да разбера.

За моите пари ще си купя само едно: с зъбните колела в главата му нещо не беше наред.

Веднъж дори ме нарече Долорес.

По всичко личи, че е имал много интересен живот.

Благодаря, Долорес.

Казвам се Клара.

- Той те наричаше по друг начин. - Кой?

Винсент.

Какво значение има как ме е наричал?

Слушайте, това заведение може и да е гадно, но за дребни пари тук ще има само кафе.

Къде беше онази вечер, Долорес, когато загина Винсент?

Аз не бих си играла с това пиано.

Помниш ли това?

Какво означава това, защо си решил да счупиш пианото ми?

Платих 1100 долара за него.

- Окей. - Разбира се, че е окей, всичко е окей.

Защо я питаш за Винсент?

Кой си ти, от полицията ли?

- Точно така. - Ами добре.

Ако й трябва алиби, тогава аз, Ник Папас, ще бъда нейното алиби.

Ще й осигуря добро алиби. Нали, скъпа?

Един момент.

Не очаквах гости.

Не познавате ли някой си Кит Винсент?

Кита Винсента?

Не ми говорете за този човек.

Защо ви е нужен?

Вие ли сте тази, която той наричаше Долорес?

Аз? Той изобщо не ме е наричал така.

Сигурно ме бъркате с Нора.

Да, приятелката ми, Нора Болтън.

Тя живее при мен, откакто той й съсипа живота.

А вие стрелец ли сте?

Не точно.

Не съвсем?

Какви са тези намеци?

Или стрелец, или не стрелец.

Иначе няма да се получи.

И така, какво казах?

Говорихте за приятелката си.

Да, за Нора.

Седяхме си тук и тя ми разказваше какво й е направил.

Затова искам да се срещна с нея.

Ще трябва да се потрудите, господине.

Тя се самоуби, преди два дни, в това легло.

Няма смисъл да се отричаш, Джо, имаш проблеми.

Г-н Билингс, който е председател на градския комитет за борба с престъпността, твърди, че си тормозил жена му.

А после и тази история с пианото.

Ник Папас казва, че той напълно го е съсипал.

Знам какво казва Ник Папас.

А мениджърът на „Сребърната висулка“ казва, че си отвлякъл една от момичетата му на разговор.

- Тя не възрази. - Може и да е така.

Слушай.

Давам ти два дни, както поиска.

Премина през девет момичета. И получи девет алибита.

Не мислиш ли, че е време да приключим?

Ами останалото? Аспиринът и бръснарските ножчета?

Вероятно просто не е искал филипинецът да е наоколо.

Точно това му казах, шефе.

Прекалено се вълнуваш за неща, които нито един съд в страната няма да приеме като доказателства.

- Някаква незавършена песен. - Тя все още звучи в ушите му.

Бих ти предложил да изчакаш в колата, Халберсън.

Добре, сър.

Качи се, Джо.

Джо, това не е първият път, в който се забъркваш в неприятности.

Помниш ли случая с Молвини?

А делото Ван Айс?

И в двата случая не беше точно.

Ти си добър човек, един от най-добрите при нас, но си упорит.

Нека погледнем разумно на този случай.

Експертизата установи, че Винсент е стрелял.

При това отпечатъците сочат, че е стрелял с своя револвер.

А що се отнася до мотива – това е както искаш.

Може би има и други момичета, освен тези?

Затова си се отклонил.

При Ломброзо това се нарича престъпление от страст.

Ние знаем всичко за престъпленията от страст, Джо.

Има едно общо обстоятелство.

Винаги са необмислени.

А ако става дума за убийство, то е извършено толкова добре, че дори не ни е ясно как изобщо се е получило.

Освен това нашата компетентност приключи, след като журито на съдебния лекар издаде вердикт за самоубийство.

Комисарят още от сутринта искаше да те отстрани.

Следващия път няма да мога да ти помогна.

- Много съм ти благодарен, шефе. - Забрави.

Добави го към делото на Винсент.

И се отбележи като на разположение на Халберсон.

Да, сър.

Джо!

Все още не са те уволнили?

- Не. - Отлично.

Имам добра задача за теб.

Шефът иска първо да върна това.

Добре, а след това се заеми с това.

Г-жа Мелтън Джонс, причина за жалбата: „Любопитният Том“.

Може би това е онзи тип, който е убил двете дами в Бредвуд.

Значи пак става дума за портретите.

Може би ще ти е по-лесно да се запишеш в клуба на самотните сърца?

Сюзан!

Тук висеше още един портрет.

Вероятно да, но не забелязах къде е изчезнал.

Знаеш ли чий беше портретът?

Мислиш ли, че ме интересуват момичетата? Едно мога да кажа.

- Какво? - Казваше се Долорес.

Благодаря.

Студио „Чарлз Шейн“, булевард „Сънсет“.

Г-це Еванс, колко пъти трябва да ви кажа да гледате надясно!

А на мен колко пъти трябва да ви казвам, че не ми се получава добре?

Моля ви, оставете на мен да преценя това, г-жо Еванс!

- Чие е това лице, ваше или мое? - Разбира се, изцяло ваше.

Но ако беше мое, щях да ям повече зеленчуци и салата.

- Плъх ли си ти? - Стига! Не мога повече.

Тони, имаш честта да снимаш цялото лице на мис Еванс.

Жени, дори не си представяте колко ми се гади от жените.

Хайде да видим какво имаме там в архивите.

Познавам един човек, който ще ви помогне с работата, снима трупове.

Трупове?..

Поне не се карат.

Моля.

Намери ли последната снимка, която направихме за г-н Винсент?

- Току-що я сложих да се проявява. - Една минута, добре ли е?

Добре.

Кажете ми, защо го убихте?

- Кой точно? - Кит Винсент.

- А той случайно не се е самоубил? - Ние имаме друго мнение.

- Вие сте някакъв полицейски инспектор? - Ние сме някакъв полицейски лейтенант.

За мен инспекторът и лейтенантът са едно и също.

Намачкана вратовръзка, мръсен костюм, големи ботуши.

- Нося малък номер обувки. - Не се интересувах.

Това си личи. Имате нужда от някой като Винсент.

Откъде решихте, че аз съм убила Винсент?

- Цветът на косата ви съвпада. - Трябва ви нещо повече.

Ами портретът, който не беше на мястото?

Ами ако ви кажа, че съм го взела преди месец?

- Няма да ви повярвам. - Поне не напълно.

- Опитайте се да започнете. - Може, но откъде да започна?

Започнете с разказ за това къде сте били в нощта на убийството?

Това е лесно.

В 9:45 осребрих чек за 50 долара в магазина за деликатеси.

В 10 часа отидох на кино да гледам филм, в който имам епизодична роля.

Ще ме запомнят на касата, тъй като управителят трябваше лично да даде разрешение да ми разменят 50 долара.

Останах там около двадесет минути, не ми харесват такива филми.

На изхода срещнах Грейс Андрюс.

Беше 10:20, поговорихме 5 минути и си тръгнах за вкъщи.

Мисля, че и вие бихте постъпили така.

Харесва ми такова алиби, всичко е гладко, завършено, отлично опаковано.

- Само че на мен не ми върши работа. - А на мен какво ми пука?

А това, че ще ви заведа в участъка.

Знаете ли, омръзна ми да си говоря с вас, скучен сте.

Махай се, аз съм с мис Ренсъм.

Може би не е толкова скучен, колкото ми се стори.

Може би.

Интересен скок, Пат, как се казва?

Франсис Ренсом.

Извинете, лейтенант, получаваме толкова много сигнали, как изглежда тя?

Брюнетка, средна на ръст, на около 25 години,

симпатична и в добра форма.

При нас има стотици такива всеки ден.

Добре, ще дойда по-късно.

Извинете.

- Има ли колбаси? - Там са.

- Какво правите, господине? - Застани на опашката, войнико.

Изчакайте реда си, сър.

Разменяли ли са ви 50-доларова банкнота във вторник вечерта?

Във вторник вечерта не съм работила.

- Г-н Барнс? - Какво още?

Извинете, веднага излизам.

Един.

Разменяли ли са ви 50-доларова банкнота във вторник вечерта?

Съмнявам се, обикновено ме викат, ако се появят банкноти над 20.

Въпреки това може и да са пропуснали.

Благодаря.

Извинете, имате среща с г-ца Ендрюс, тя ще се освободи след малко.

Не искам г-ца Андрюс, харесвам г-ца Мейдисън, с нея се разбираме добре.

Ние сме танцова школа, а не брачна агенция.

Чакайте там.

Грейс Андрюс.

Слушай, трябва да се впуснеш в духа, скъпи, трябва да си по-весел.

Ето така.

Хайде, опитай.

Не, така няма да овладееш румба, по-скоро ти трябва валс.

Франсис Ренсом ми каза, че ако някой може да ме научи на румба, то това си ти.

Франсис ли те изпрати тук? Тя е мила, половината ми клиенти са от нея.

Живеехме в една стая. Да го повторим още веднъж.

- Познаваш ли я добре? - Видях я сутринта.

- Знаеш ли, тя има някакви неприятности. - По нея не личеше.

- Изглежда има нещо с полицията. - С полицията?

Вчера ми се обади и ми каза, че ако някой детектив ме попита къде е била във вторник вечерта, да кажа, че съм я видяла в ресторанта.

- Така ли? - Само че тук нямаше детективи.

- Вече е по-добре. - Благодаря.

- Откъде знаеш, че не съм детектив? - Глупости!

Кой е виждал детектив без шапка?

Добре, махай се, момче, докато не те заведат в зоопарка.

Защо си скъсал сакото?

Защото ми омръзна да ходиш след мен като привързан.

Не ми харесва, че ми скъса сакото.

Искаш ли да подадеш жалба в управлението?

- Какво става тук? - Сбиване, той е един от тях.

- Здрасти, Джо. - Здрасти, Флин.

От теб само неприятности.

- Наричаш претърсването на бандит неприятности? - Днес, да.

Защо?

Заради шефа Уейн, той ти дава 10 минути да стигнеш до управлението през последните пет часа и половина.

Благодаря.

Какво каза шефът?

Точно две думи.

- Само две? - Върни значката.

Сутринта говореше много повече, когато разбра как хвърляш гражданите в басейните.

Ето за какво става въпрос.

А после на улицата си устроил сбиване.

Не ти трябват пари, Джо?

Аз съм добре.

Направи ми услуга.

- Предай го на шефа. - Разбира се.

Е, до скоро.

Джо, няма да продължаваш да ровиш в това дело, нали?

Братко, знам кога ме прецакаха.

Скъпа, беше страхотна вечер.

Така че не го разваляй, лека нощ.

Как ви е удобно тук.

И тишина, предполагам?

- Как сте попаднали тук? - С ключ.

Тогава вземете го и излезте в обратната посока.

Не сте много гостоприемни. И това в такива апартаменти.

Планирате ли да се преместите тук?

Заплатата ми не стига дори за наем на изтривалка пред вратата.

Ще ви подаря килимчето, вземете го и си тръгнете у дома.

- По-добре бих ви завел в нощен клуб. - С тази ваша заплата?

Може би ще го уредим за сметка на общинския бюджет.

Все още не съм получавал такива предложения.

- И? - Не мога да си представя нещо по-малко интересно.

Представете си, когато градът ви вземе под крилото си.

Ако проблемът е в това, тогава предлагам себе си.

Не обичам заместители.

Освен това имах среща по-късно, но дори и да нямаше, паки нямаше да отида.

- Всичко ясно ли е? - Напълно.

Докато не съм забравил.

Трябва да си го върна.

Много ми хареса.

Сигурно струва куп пари.

Трябва да си изкарвате прехраната с кражби от апартаменти.

Тоест да се занимавам със същата работа като вас?

Последната ми роля в киното ми донесе точно 63 долара.

Тогава откъде се взе тази дрънкулка? И норковата кожа в гардероба?

И тази къща, в която живеете?

Аз не съм виновна, че ми правят подаръци, нали?

Това ли трябва да си мислим, Винсент, например?

Може би е по-добре да си тръгнете?

Жалко, че не си тръгвате.

Мисля, че ви е омръзнало постоянно да ходите за деликатеси и на кино.

А аз имам едно място на прицел.

Клуб „Клавесин“.

Градът ще бъде много разочарован.

Градът не ме интересува.

Но ако извадите онази норкова кожа от гардероба, ще се разходя с вас.

И не се притеснявайте, всеки ще си плати сам.

Прекарвате ли много време на такива места?

Не, когато имам свободна вечер, ходя на опера.

- Знаете ли, тук си мисля за някои неща, г-н Уорн. - За какво?

Как такъв любител на музиката като вас е станал детектив?

- Добър вечер, лейтенант. - Какво ще кажете за маса? - Разбира се, моля, седнете тук.

- А какво лошо има в работата на детектив? - Аз ви зададох въпрос.

Човек трябва да яде, на света са нужни детективи, а освен това ми харесва.

Това е хубав живот, плащат малко, но за сметка на това има много забавления. И можеш да паркираш до пожарните хидранти.

- И можеш да водиш момичетата на интересни места. - И да им купуваш интересни напитки.

- Какво ще пиете? - Бърбън с вода, моля.

- Лейтенант? - И за мен същото.

- Харесва ли ви? - Не е зле.

Мога да ви уредя.

Това е по-малката ми сестра.

Благодаря, Пръстчета.

- Здравей, скъпа. - Здравей, хубаво беше, седни.

Това е г-н Уорн, ти го направо очарова.

Поздравявам те.

- Искате ли нещо за пиене? - Благодаря, лимонада.

Здравей, Пръстчета.

Пръстчета, а какво ще кажеш за „Аз цяла нощ вчера не спах“?

Много благодаря.

Блус или Бетовен?

- Може би тогава... - Ами „Блус Фриско“?

- Може ли да гласувате? - Имам нещо със себе си.

Един друг го е написал.

Харесва ли ти?

Сладко.

Какъв хубав костюм имаш, скъпа.

Не е зле, особено като се има предвид, че го облякох за продавача на шевни машини.

- На приятеля ти ли му свършиха нотите? - Почти.

- Винсент? - А откъде знаете?

- А как разпознавате картина на Пикасо? - Никак не я разпознавам.

Вие не сте художник.

Крадете ли не само бижута, но и мелодии?

Имам много интересни хобита.

Сервитьор, сметката, моля.

Всичко вече е уредено.

- Ето. - Благодаря.

- Да ви закарам до вкъщи? - Благодаря, имам още едно питие.

- Беше ми приятно да се запознаем. - И на мен.

Лека нощ, Керол.

Такси.

- Сестра ви има хубав глас, пеела ли е някъде? - В няколко кафенета в Сан Франциско.

- Какво означава това? - Забравих да кажа, и аз имам среща по-късно.

19-82 Сансет Драйв.

- Не искам да си тръгвам, забавлявам се. - Затваряме, Чарли.

- Все пак искам да остана... - Лека нощ, време е за сън!

Чакате ли някого?

- Тя излезе през задната врата. - За кого говорите?

Все пак не бихте чакали мен или Торп, нали?

Вярно.

Както винаги.

- Чакат само Керол. - Знаеш ли къде живее?

Възможно е.

Опитайте да отидете в местния дом на актьорите.

Благодаря.

- Не е ли твърде късно? - А това незаконно ли е?

- Зависи с какво си се занимавала. - Ще ти напиша писмо, за да имаш в какво да си пъхнеш носа.

Чаках ви, за да ме придружите, госпожице.

Знам, че е късно, но исках да поговоря с вас.

Как мина с г-жа Кимбъл?

Тя ми каза, че имате посетител. А аз й казах, че съм от полицията.

- Какво искаше тази курва? - Коя курва?

Дебютантката от бала, с която току-що разговаряхте.

Искаше да намери сестра ми, просто Франсис живееше тук.

Тя попита: „Защо?“

Каза, че е нейна стара приятелка.

Ами, не трябваше ли да й кажа адреса на Франсис?

Не знам, защо не.

Слушайте, не бихме ли могли да поговорим някъде?

- Тук. - Имам предвид на по-уединено място.

- Да го направим утре. - Вече е утре.

И само един въпрос.

Да седнем.

И така, какъв е въпросът?

Кога за първи път чухте песента на Винсент?

Песента на Винсент? Днес в клуба.

Как ще се обясните по този въпрос в управлението?

С фотоапарати и репортери в коридора?

Няма как.

Тогава разкажете.

Чух как веднъж Франсис я е играла.

Вече е по-добре.

А откъде я е взела?

- Не знам. - Знаете. - Не, честно казано, не знам.

- Тя може да е била при Винсент в деня на убийството... - Не, тя си е тръгнала много преди...

Но все пак е била там онази вечер?

Била ли е влюбена в него?

Няма да говоря с вас. Само ще й усложня нещата.

- Изглежда знаете, че тя го е убила. - Не, не съм казала това!

Защо изкривявате думите ми?

Но това е чудесна роля, скъпа, умирам още в средата на трето действие, а обикновено се налага да умирам, без да съм успяла да се появя на сцената...

Слушайте.

Имам чувството, че сме в един отбор, само че не го знаем.

Харесвам Франсис. И искам да й помогна.

Защо тогава не ми разкажете всичко за нея?

- А ако не ви разкажа? - Тогава ще знам, че я смятате за виновна.

Да започнем отначало.

Това беше преди шест месеца.

Слушам.

Той се влюби, а после се разлюби.

Разбира се, на Франсис й беше болно и тя се ядоса.

Не можеше да понесе, че той се отнасяше с нея като с останалите.

И във вторник вечерта се случи експлозията.

Това беше седмица по-рано.

Но тя отиде при него във вторник вечер, за да вземе портрета, и...

да се сбогува.

Надявам се, че не с помощта на 38-ми калибър?

Не мислите ли, че е по-добре да попитате Франсис за това?

Явно това ще е следващият проект.

- Благодаря. - Надявам се, че не съм направила нищо лошо.

Постъпи много разумно, скъпа. Лека нощ.

- И как мина късната среща? - Имате ли дом?

Разбира се, много ми харесва, има душ, горещо кафе и легло.

Тогава какво ви пречи да отидете там?

- Вие. - Аз?

Слушайте, господине, никой ли не ви е казал, че говорите глупости?

Забравих, че сте се зациклили на идеята, че Винсента е бил убит, само че не знаете как, нали?

Не знам.

Но сте решили, че ако това е убийство, тогава трябва да има мотив, но не знаете какъв?

- Точно така. - И убиец, но не знаете кой?

И сте ме избрали, защото аз съм била там, но не знаете кога, и съм свалила портрета от стената.

Да, само аз знам кога.

Сестра ви току-що ми каза.

Влезте.

И така, какво искахте да кажете?

Всичко е много просто.

Сестра ви ми каза, че сте били там във вторник вечерта.

Имам добра сестричка, с голямо сърце и още по-дълъг език, какво още ви е изпуснала?

Доста за вас и Винсент, но не я разбирайте погрешно, тя просто искаше да помогне.

Не е пропуснала да спомене какъв размер маншети нося?

С времето ще разбера и това.

Не се съмнявам.

- А времето още не е дошло ли? - Как да го погледнеш.

Е, решавайте.

- Не искате ли да пиете нещо? - Да, ще пия малко.

Знаете ли, мисля, че попаднах в доста интересна дупка.

Вярно, но все още можеш да се измъкнеш от нея.

И как?

Докажете, че не сте били у Винсент във вторник в 10 часа.

Наистина ли е толкова важно къде съм била в 10 часа във вторник вечерта?

В съда ще е.

Не точно за това става дума.

Ще има ли значение за вас?

За мен ли?

Знам, че сте полицай, но вие сте и човек.

Това е вярно.

- Не съм на служба, г-це Ренсъм. - Просто Франсис.

Добре, Франсис.

Можете ли за минутка да напуснете службата, г-н Уорн?

Вероятно. И извън работа ме наричат Джо.

Знаеш ли какъв гадняр беше Винсент?

- Полицаите не се интересуват... - Говоря за хората, Джо.

Искам да го видиш такъв, какъвто беше – човек, който на никого не донесе нищо друго освен нещастие.

- Не би ли било по-добре за него да умре? - Не можем да гледаме на нещата по този начин, Франсис.

Защо, Джо?

Не ме интересува дали някой е подлец или не.

Моята работа е да намеря убиеца.

А дали го очаква газова камера или може би вот на доверие – това вече не е мое решение.

Дори от човешка гледна точка, Джо?

Не мисля.

Знаеш ли, когато те видях за първи път, имах странно усещане.

Имал ли си такова усещане?

Харесах ти бански костюма.

И това е всичко?

Да, това е всичко.

Какво ще правим?

Не знам.

Не би ли могъл да се откажеш от делото?

Бих могъл.

Джо...

Не е ли по-добре така...

Сега, скъпа, разкажи ми как го направи.

Изхвърли го оттук.

- Ще отговориш ли на въпроса ми? - Тя иска да си тръгнеш.

Не сте на правилното място, лейтенант, трябва да се занимавате с нарушенията на правилата за движение.

Чуваш ли ме, искаме да си тръгнеш оттук.

Разбирате ли, че не давате на детето ми да спи?

Шест месеца на бедното дете, а тя не е мигнала.

Ставайте и си тръгвайте оттук.

- Да, госпожо. - Имам предвид и двама ви.

Това е просто нечувано, като в туристически лагер.

- Ще извикам полицията. - Той е от полицията.

Тогава трябва да го оплача, как се казвате?

- Един момент, госпожо... - Джо Уорн.

Трябва да ви е срам, и на двамата.

Махайте се оттук, веднага!

Не искахме да безпокоим детето. госпожо.

Прилични хора заради вас не могат да спят цяла нощ!

А аз ще напиша жалба срещу вас!

Торп, имам няколко въпроса към теб.

Първо, как се озова...

Изглежда, че малкото дете вече няма да ни чуе.

- Кой ви направи така? - Шестмесечно бебе.

Ето какво прави сухото мляко.

- Ще имате късмет, ако не остане белег по лицето. - Имам късмет, че лицето ми е цяло.

- Следващият пациент, докторе. - Инцидент ли е? - Не, но са го пребили както трябва.

- Няма да ви задържам. - Благодаря, докторе.

Нищо.

Значи и теб са те набивали?

Познаваш ли я, Джо?

Казва се Сюзан Фландърс. Имахме нейна снимка.

Къде я намери?

Лежеше в една уличка, с кошче за боклук вместо възглавница.

Кой го е направил?

Кажи на лейтенанта кой те е пребил, сестричке.

Това ли е Торп? Защото си търсила Франсис Ренсъм?

Оставете ме.

- Не си струва да говорим с нея засега. - Както кажете, докторе, ще изчакам отвън.

Трябва й обезболяващо.

- Добро утро, Джо. - Защо си станал толкова рано?

Заради теб, трябва да те закарам в участъка.

Защо?

Шефът иска да те види, този път по повод счупените мебели в къщата.

А мебелите изглеждат скъпи.

Слушай, Грац, трябва да измисля още една версия, кажи, че не си ме намерил.

Какво, пак ли се занимаваш с тази глупост?

Никога не съм го изоставял, какво ще кажеш?

Не мога да рискувам.

Поставяш ме в ужасно положение, харесвам те, Джо, но когато шефът казва, аз трябва...

Съжалявам, Грац, и ти ми харесваш.

Но съм благодарна за всичко, което беше.

И ако се наложи да се разделим,

Ще запазя спомените за теб,

А при теб ще остане сърцето ми.

Ще те разбера, скъпи, ако ти...

Давай още веднъж, момиче, само не бързай.

Добре.

Ще те разбера, скъпи, ако искаш свобода.

Защо да те обичам, ако ти не ме обичаш.

И ако това е краят...

защо тогава да се преструвам.

- На публиката ви ще й хареса. - Благодаря.

- Виждам, че сте се развихрили доста. - Понякога се налага.

- Вашият асистент тук ли е? - Торп?

Имаме незавършена работа. Тук ли е?

- В петък има почивен ден. - Винаги ли?

Така е записано в договора.

Случайно да не е пропуснал работа във вторник вечерта?

- Цяла вечер беше като пика. - Сигурен ли си?

Братът му близнак до самото затваряне носеше пианото ми.

А вие какво ще кажете?

Щях да забележа, ако беше си тръгнал.

Освен ако вие самата не сте излизала някъде.

Но аз не съм излизала. Можете да попитате Палчици.

Защо изведнъж този интерес?

Вече не, беше преди две секунди.

Мога да ви кажа, че Торп не е убил Винсент, той дори не го познаваше.

А откъде знаете?

Понякога си организирахме малки състезания помежду си.

„Розово шампанско“. Кит Винсент и Нед „Пръстчетата“ Форд.

- Защо не ми казахте вчера? - Не сте питали.

И колко концерта изнесоха?

Три. Това беше последният.

Реши, че за мен ще е прекалено да поставя името си до неговото, и всичко приключи.

И вие се обидихте ли?

Разбира се, че се обидих, и то как.

- Толкова, че бих могъл и да го застрелям. - Пръстите!

Какъв калибър е пистолетът ти?

- 45-ти. - Там беше 38-ми.

И какво направихте с него?

Скрих го.

Нека да е така.

А как представихте случая като самоубийство?

Един момент. Всъщност аз нямам нищо общо с това.

Вие сте детектив, вие отговаряйте на въпросите.

Или не можете?

Още една такава шега и ще ти намота пиано на врата.

Какъв гневен човек.

Тоест Джо все още е зает с този песенник?

Посвещава му цялото си време, сега е точно в отпуск.

Жалко, че не признава самоубийствата тук.

Аз например не бих убила никого по този начин.

А колко хора сте убила, г-жо О'Рурк?

Всъщност нито един.

Но вие самата казахте, че според балистичната експертиза е стреляно с пистолета на г-н Винсент.

Някой може да е подхвърлил пистолета по-късно.

- Захар? - Три кубчета.

Но как стои въпросът с отпечатъците, скъпа?

Джо казва, че отпечатъците са могли да бъдат подменени.

- Бисквитки? - Не, благодаря.

Разбира се, отпечатъците можеха да бъдат подменени.

Спомням си, че Джинджър Роджърс го направи в „Синя полунощ“.

Колко е мила.

Говорим за убийство, г-жо О'Рурк.

Разбира се.

Джо казва, че въпросът е как частици барут са се озовали на главата на г-н Винсент, а следи от барут на ръцете на г-н Винсент.

- Извършили ли са нормална експертиза? - Разбира се, в полицията не са идиоти.

- Ами, тогава вероятно убиецът е оставил пистолета... - Револвер, г-жо О'Рурк.

Пистолетът е автоматично оръжие.

Използвах тази дума в широк смисъл, скъпа.

Възможно е убиецът да е сложил револвера в ръката му,

и след това го е принудил сам да стреля.

Но тогава би имало борба, г-жо О'Рурк, и отпечатъците биха били изтрити.

Мога да ви покажа.

Какъв прекрасен револвер.

Да, това е револверът на Джо.

Точно по ръката, лек спусък.

Искахте да покажете нещо с отпечатъците.

А, да, елате тук.

Давайте.

Опитайте се да ме накарате да си пръсна главата.

Хайде, хайде!

Ако не натиснете още малко...

Джо, луд ли си?

Аз ли съм полудял? Какво правите тук?

Показвах на г-жа О'Рурк как г-н Винсент не е бил убит.

Никой ли не ви е казвал, че не бива да си играете с оръжия?

Глупости, той е зареден с халосни патрони.

С халосни патрони?

Мамо, ти си великолепна! И вие, г-жо О'Рурк!

Джо, ами закуската?

Вече имам уговорена закуска с жена-убийца.

С жена-убийца?!

Къде снимат „Синдбад“ днес?

- Павилиони 9 и 10. - Благодаря.

- Имате ли пропуск? - Отдел „Убийства“.

Затворете вратата! Това е последната репетиция!

Тишина!

Добре, да започваме.

Слушай, не бъди прекалено любезен с тази мома, тя е робиня, между другото.

Добре, камера!

Завършено!

Хубавото на филмите с костюми е, че не трябва да си носим собствени дрехи.

Точно така.

Чаша кафе.

- Отново ти. - Изглежда така.

Ти си удивително упорит човек.

- До скоро, Франсис. - Довиждане, Беси.

Удивително упорит и напълно непробиваем.

Кажи го на приятеля си Торп, той изглежда има друго мнение.

- Къде е той, между другото? - Най-вероятно в клуба.

Не днес, сестричке, но той беше там във вторник вечерта.

Кафето ви, господине.

- Колко струва? - 10 цента.

Сложете го в чинията.

А къде според теб беше Торп, помагаше ли ми да убия Винсент?

Нещо от сорта.

Нещо ли ти е заседнало, или може би просто не можеш да живееш без мен?

- Може би има причини и за това. - Какви?

Всичко, което правиш, ме учудва,

скриваш портрета си, измисляш си фалшиви алиби.

Не признаваш, че си била при Винсент във вторник вечерта.

Преструваш се, че не си се обидила на него, когато те изхвърли далеч.

Това достатъчни причини ли са?

Може би са достатъчни, ако знаеш, че е било убийство и знаеш как е било извършено.

Знам. С халосен патрон.

- Влез в кадър, Франсис. - Идвам.

Каза ли, със сляп патрон?

Точно така, той го направи както обикновено се прави.

Първо смъртоносен изстрел. Именно от такъв револвер.

След това убиецът изтри отпечатъците и го сложи в ръката на Винсент.

Притисна го към слепоочието му и стреля отново.

- Само второто представление беше с фалшив пистолет. - Чакайте малко, господине, той все пак може да стреля.

- Това е играчка. - Играчка или не, аз бих го махнал по-далеч.

И аз трябва да разбера нещо от това?

Слушай, празен изстрел е причинил изгаряния по главата и следи от барут по ръката.

Тогава какво стана с празния патрон?

Трябваше да го извади внимателно, за да не размаже отпечатъците си, и после да сложи гилзата от първия изстрел обратно в пистолета.

- Харесва ли ти? - Струва ми се, че си прочел твърде много криминални романи.

Не, говорих с мама, ами какво ще кажеш за признание?

Добре, омръзна ми тази игра на котка и мишка, хайде, сложи ми белезниците.

Скарахме се и аз го застрелях право в главата.

- Трябва да отидем в участъка. - Мислиш ли, че ще повторя това в участъка?

- Аз ще трябва само да повторя думите ти. - А аз ще ги отрека.

И кой тогава ще се окаже зад осмия топ, аз или полицаят, който си поигра до собственото си отстраняване?

По-добре се качи, малък момченце, на скутера и се махай, а на мен ми е време да разгърна страстите.

Къде беше цял ден?

Опитвах се да помисля малко.

- Какво стана с жената-убийца? - Не дойде на срещата.

Колко грубо от нейна страна.

- Вечерял ли си? - Не искам, мамо.

Разбира се, че искаш, седни, ще ти приготвя нещо.

Ще четеш ли вестника?

Да, полицейските новини.

Няма нищо, Джо, при нас е имало и по-лошо.

Например, когато баща ти загуби парите за апартамента на карти.

Яйца?

Вероятно.

Мамо.

Какво би казала, ако се оженя за убийца?

Няма да имам нищо против. Ако е добро момиче.

- С тост или така? - С тост.

- Имали са посетители при теб днес. - Наистина ли?

Да, г-н Грац и още един полицай.

- Бяха много ядосани. - Не ме учудва.

И казаха, че шефът Уорн иска да те арестува.

- Тогава трябва да побързаме с яйцата. - Те няма да дойдат.

Защо не?

Казах им, че си заминал за Мексико.

- Е, мамо. - Но Джо, мислех, че искаш да продължиш бизнеса.

Докато си в Мексико, това ще бъде много трудно.

Говоря за днес, за сега.

Г-н Шон се обади, каза, че има нещо важно за теб.

Фотографът ли?

Иска да се види с теб в студиото в 10 часа.

Вече е 10 минути преди 10!

Джо, вечерята ти!

Ако не се върна до 12, изпрати ме в градския затвор.

Шон!

Лейтенант Уорн. Франсис Ренсъм.

- Морган, Мърфи, елате тук. - Да, сър.

- Погледни долу. - Добре. - Давай. - Да, сър.

Е, оттук гледката изглежда по-добра.

Някой знае ли телефона на съдебния лекар?

Франсис, какво ти е?

Не ми говори за Джо, трябва ми сериозен разговор и то бързо.

Чуваш ли ме?

Шон е мъртъв, разбираш ли, мъртъв!

Трябва да ми разкажеш всичко.

Не съжалявам за Винсент, но Шон... Напълно се обърках, не мога повече...

Получихме оплаквания за шум от вашия апартамент, господине.

- Не сте ли счупили нещо там? - Да, прозорците.

Казва прозорците.

- Прозорците?! - Викайте полицията!

- Какво става? - Приличаше на експлозия.

Погледнете прозорците.

- Мога ли да ви помогна? - Да, извикайте лекар.

Керол Пейдж тук ли е?

- Откъде да знам. - Не питам.

Погледнете в гримьорната, в края на коридора.

Не мисля, че този път ще успееш да избягаш.

- Какво ви е? - Нищо особено, можеш ли да ми донесеш нещо за пиене?

Бих се радвала, но вече е късно.

Знаете ли, тогава ми харесвахте повече.

- В какъв смисъл? - По-добре пасваше на сивите ти очи.

А Винсент какво мислеше за това?

Не ви разбирам.

Разбира се, забравих, че Винсент не те е виждал като блондинка.

Защото стана блондинка едва след като го уби.

Ти го уби, нали, скъпа?

Откъде го измисли?

Ето откъде.

Слушайте, наполовина сте прав. Аз бях там.

Дълго се опитвах да разбера как стоят нещата.

Разбрах.

Всичко и веднага.

Може би трябваше да го убия, може би и щях да го убия, ако имах пистолет.

- Но аз не съм убивала. - Тогава кой го е убил?

Мислех, че сте чули. Това е самоубийство.

А какво е това фокус-покус с Шон на снимките?

Франсис се опита да не ме въвлича в този случай, аз, разбира се, не възразих...

Хубава история и би проработила отлично.

Само че в главата ми се запечата една мелодия.

И мелодията беше толкова силна, че Шон се уплаши и се хвана за примката.

Мислите ли да го представите като самоубиец?

Спокойно, скъпа.

Разочарован съм. Няма пистолети, нито ножове.

- Откъде знаете, че Шон е мъртъв? - Сам видях.

Изглеждаше много мило, висящ на...

Изненадана ли си от появата й?

Седни.

Добро момиче, решила да се отърве от собствената си сестра.

- Франсис, това не е вярно. - Добре играеш, скъпа.

35% шок и 65% невинност.

Само че за вас имам подготвена сурова публика, 12 граждани.

Едно нещо ме учудва.

Как успяхте да довършите Шона? Или както винаги Торп ви е помагал?

Той ли се разправи с прислужницата на Винсент, когато тя се опита да ви изнудва?

Вие сте от онези дами, които...

Това очаквах.

Само трябва да изясним няколко неща.

- Така се случи, че сме женени. - Знам.

1942 г., Ню Рошел.

- Започнал си да ревнуваш, когато тя се свърза с Винсент. - Той искаше да ме защити.

Нямаше да имам нищо против, ако се беше оженил за теб, просто щях да си тръгна.

Но когато всичко се оказа шега, както с всички останали...

- Разгневих се. - Защо реши, че е шега?

Аз се оказах там онази вечер.

Разбира се, чисто случайно.

Само че вие вече бяхте решили всичко. И вече трябваше да предвидите този вариант с ергена.

Лудост е, наистина, да уреждаш щастието на собствената си жена с друг.

Бих се разправил с него по-бързо, но исках тя сама да го разпознае.

И той помогна.

Почти се разсмях, колко страхотно се получи всичко.

Дори не се отклоних от работата по песента си.

Слушах през френския прозорец и чаках тя сама да разбере всичко.

Тя се уплаши.

Изстрелът беше през рамото й.

После повторих тази процедура с револвера и си тръгнахме.

- И Франсис пое ролята на изкупителната жертва. - Казах ѝ, че съм била аз.

Това също беше моя идея.

А останалото, Шон например?

Или Франсис?

Паникьосах се, когато Шон реши да проговори.

И разбрах, че Франсис няма да мълчи след смъртта му.

Слушайте, наистина ли не разбирате?

Направих грешка. Няколко грешки.

- Но повече няма да правя такива. - В управлението ще се радват да чуят това.

Но вие не сте на власт. Поне засега.

Мислите ли, че ще ви пусна?

Ще пренебрегна няколко малки грешки, като две убийства и едно неуспешно?

И ще оставя отровна змия да се разхожда из детската стая?

Страхувах се, че ще кажете това.

Да вървим, скъпа.

Той лесно може да стреля.

Но това няма да ти помогне. Изпразних го.

Колко още трябва да чакам?

И къде е голямата изненада, която си ми подготвил?

- Ето го. - Кой е този?

Момчето, което е извършило самоубийството на Винсент.

Това е съпругата му.

- И как го е направил? - Той ще ни разкаже по пътя към участъка.

Да тръгваме.

В стаята има още един.

Вземи го, Грац. И ти идваш с нас.

Джо.

- А мен? - А теб за какво?

Ами има някакви закони, за съучастие и други подобни?

Това зависи от това, на кого помагаш.

Мисля, че забравих да ти кажа, че си играла в моя отбор.

Касамарино, Вера Круз, Мексико. Скъпа Франсис.

Странно, но Винсент се самоуби, точно когато с теб говорихме за него на летището.

Може би е бил...

Луд! Надявам се апартаментът да ти хареса, но заради Майк, не изгуби норковата ми палто. Ще се видим след месец. С любов, Джинджър.

- Аз го взех веднага, щом се озовах при теб. - Взел го, как го взел?

Казах на пощальона, че сме женени.

- А, така ли, в такъв случай ще докладвам... - Между другото, майка ми много иска да се запознае с теб.