Original subtitles

МАЛАЙЗИЯ

БЯЛА КЪЩА, ВАШИНГТОН 12 юни 1942 г.

Уважаеми г-н Боди: Много ви благодаря, че си направихте труда...

...да пишете за осигуряването на каучук по неофициален начин.

Вече вървим в тази посока и се надявам, че това ще даде резултати.

С искрени поздрави, Франклин Делано Рузвелт

Осигуряване на каучук, по неофициален начин!

Тук имаме, за първи път, една строго секретна история...

...за намеренията на президента Рузвелт.

Но нека се върнем към януари 1942 г...

...един месец след атаката срещу Пърл Харбър.

Когато един конвой от Австралия донесе...

...последните американски бежанци от Далечния Изток...

...в безопасността на американските брегове.

Позволете ми да ви представя един млад журналист...

...когото ще наричаме Джон Ройер.

Добре.

В „Лос Анджелис Рекорд“.

„Лос Анджелис Рекорд“ е вестник.

Господине!

- Искате ли да видите г-н Манчестър? - Той иска да види мен.

- Казвам се Ройер. - Господин Ройер!

- Влезте, г-н Ройер. - Много благодаря.

Седнете.

Вие сте човек, който не се среща лесно.

Изчезваш като вятъра. Как го правиш?

С магия.

Минаха поне 5 години, откакто видях честното ти лице.

Много приятно.

Чудех се защо ме доведе от 6 500 километра разстояние.

Но виждам, че е за да си припомним старите времена.

Не, не точно. Ти беше в затруднение и без пари.

- Може би ще е от полза и за двама ни. - Как?

На мен ми беше възложена най-голямата работа, която някога е била правена.

Аз съм шеф на каучука на западното крайбрежие.

- Знаеш ли какво означава това? - Предполагам.

Знаеш ли какво прави една армия съвременна и моторизирана?

- Кажи ми. - Каучукът.

Знаеш ли колко каучук има в САЩ в момента...

...за да започне войната? Само 125 000 тона.

Затова организирахме националната кампания за събиране на каучук.

Да, видях плакатите. Хубави са.

- Но положението ни не е такова. - И какво искаш да направя?

- Да пиша за кампанията? - Защо не?

Защо караш децата да събират...

...когато можеш да го намериш в мястото, откъдето произхожда?

- Къде? Кажи ми. - Къде другаде? В Малайзия.

- Кажи. - Казах ти, в Малайзия.

Има повече насекоми отколкото където и да е другаде по света.

Но това, което хапе най-много, е друго.

- Кое? - Парите.

С правилния вид пари и най-лошия вид мъж...

...мога да ти донеса каучук.

Цялото Синиско море е блокирано.

Японците са превзели Малайзия. Сигурно си разбрал...

Добре, ти ми кажи.

Не искам да подценявам това, което знаеш...

...но това е абсурдно.

Нали?

Да предположим, че нямаме 125 000 тона каучук.

И причината е, че заводът в Масачузетс...

...се саботира от японците.

- Не е ли абсурдно? - Откъде го знаеш това?

Аз съм „ястребът“ на новините, забрави ли?

Винаги научавах лошите новини, разбира се, от правилните хора.

Сега ми казваш, че ще извадиш каучук от Малайзия?

- С злато. - И с подходящи хора?

- Те вървят заедно. - И мислиш, че мога да продам...

...тази история във Вашингтон? - Не знам какво ще продадеш.

Във всеки случай няма да пиша приказки за деца.

Мога ли да си поръчам още едно питие?

Наех апартамент за теб.

Можеш да останеш там, докато не отидеш при морските пехотинци.

Благодаря.

Това е най-добрият уиски, който съм пил от 4 години насам.

Лека нощ.

Да? Кой...

Келер? Как се пише?

Не, не те познавам.

Аз познавах един Келер.

Не може да си ти, освен ако не говориш от гроба в Бирма.

Слушай, защо не си отидеш вкъщи, да си вземеш един студен душ...

...да изпиеш едно кафе и да се почувстваме и двамата по-добре?

- Да? - Току-що ти се обадих по телефона.

- Носеше ли го със себе си? - Исках да те намеря у дома.

Федерален агент. Как да те оставя навън?

- Тръгваше ли си? - Не, току-що пристигнах.

Знам. Написано е „Южни морета“.

- Седни. - Благодаря.

- Сувенир. - Да.

Искаш ли кафе?

- Не си прави труда заради мен. - Не, вече е готов.

Няма да изляза през задната врата.

Има някой отвън, в случай че го направиш.

Икономът се е записал и момчето за поръчките не се върна.

- Войната е ужасна. - Наистина.

Кой от нас двамата ще проговори?

Роден си в Ласинг, Мичиган, преди 35 години.

На 15 години си осъден за кражба на карбуратор...

...от кола на бизнесмен.

- И не съжалявам. - Не те обвинявам.

Освен това, това не беше федерално престъпление.

Играеше бейзбол в училище и ходи в университета в Хановер.

Завършил си журналистика и си работил в Асошиейтед Прес.

Пишеше статии за списания по време на Испанската гражданска война...

...а след това като кореспондент по време на китайско-японската война.

В Япония си бил обвинен от правителството в шпионаж...

...и в крайна сметка започна да работиш в Сингапур.

Трябваше да изкарваш пари и започна да пишеш статии...

...за контрабандата, не беше зле.

Но се оказа, че един твой приятел е бил невидимият човек в цялата история.

И изведнъж стана първа страница в 300 вестника.

Стана толкова популярен, че се озова в затвора.

- Трябваше да оцелея. - Точно така.

Но се съмнявам, че ще ти прости.

- Не го виня. - Не.

След това изчезна и през юни тази година...

...се появи в Австралия, където публикува...

...неодобрена статия, и се забърка с цензурата.

И американският консул те качи на кораба за САЩ.

Все още съм чист.

Днес каза на Манчестър, че можеш да донесеш...

...каучук от Малайзия, ако имаш всичко, което поискаш.

- Дотук ли съм прав? - Не, пропусна нещо.

През октомври 1933 г. щях да се оженя за едно момиче...

...която се казваше Фей Ходж, но нещо се случи и сватбата не се състоя.

Тя се омъжи за един бижутер, на име Суит.

Чудех се за това.

Имаш ли цигара?

Знаеш ли, научих нещо от теб.

Никога не извършвай федерално престъпление.

- Какво ще стане с каучука? - Никой не се интересува.

Правителството се интересува.

Ще вземеш златото, с кораб.

- Това ли предлагаш? - Точно така.

Знаеш ли какво си мисля?

Ти и приятелят ти трябваше да се занимавате с контрабанда.

Това е личното ми мнение.

Професионалното ми мнение е, че щях да губя сън.

- Задръж ги. - Благодаря.

Занимавал ли си се някога с контрабанда? Извинявай за въпроса.

- Разбира се! Прощавам ти. - Благодаря.

Първото нещо, което ще направиш сутринта...

...е да вземеш картата за класиране.

- Благодаря ти. - Няма защо.

Ще ми донесеш ли едно кафе?

Бяхте ли резервирали за вечеря или ме следвате?

Да и не.

Благодаря.

Знаеш ли, щеше да ти е по-удобно, ако останеше в моя дом.

- Взе ли картата за класиране? - Не.

- Пиян ли си? - Тук е скъпо.

Това ще е много опасна работа и може да загинеш.

- Да, може да загина. - Нямаш пари, нали?

- Не го свързвай с това. - Не те интересуват парите?

Виж, утре ще отида при морските пехотинци

- Хайде, върви си вкъщи да спиш. - Добре, не се ядосвай.

Изпий си кафето, ще отидем някъде другаде.

Просто те попитах нещо и получих отговор.

Не съм психолог, а полицейски експерт.

Готов ли си?

- Къде отиваме? - Ще ти кажа по пътя.

Няма ли да ми завържеш очите?

Големи личности се интересуват от теб.

Защо не ми каза, щях да облека хубавото сако.

- Нямаш друго. - Искаш ли да научиш още?

Спя гол, защото нямам пижама.

- Трябва да си луд. - Много те уважавам.

- Не се съмнявам. - Кого ще видим тук?

Какво трябва да знае човек за малайзийците?

Те са добри хора. Всички ги ограбват и на тях не им пука.

Искат да се отпуснат, играят на карти, ловят риба и пият.

Както и аз.

Продължавайте.

- Всичко това е за мен ли? - Не, ти си само част от него.

- Чакай тук. - Благодаря.

Имаш ли кибритени клечки?

Ако те помоля да ми кажеш кои са вътре...

...предполагам, че няма да ми кажеш.

- На практика, не. - Какво имаш предвид под „на практика“?

Добре, не.

- Благодаря ти за огъня. - Съжалявам, че те накарах да чакаш. Влез.

Здравей. Седни тук. Седни.

Господа, оттук Джон Ройер.

Г-н Ройер направи изненадващо изявление...

...че може да донесе суров каучук от Малайзия.

Не знаех, че се изненадваш толкова лесно.

Не, разбира се. Някои господа тук са отговорни...

...за осигуряването на гуми. Можеш да им кажеш нещо.

Аз само направих едно предложение. Не знаех, че ще има такъв отзвук.

Как планираш успеха на тази операция?

Не мога да кажа, в този момент.

Но в друг, по-подходящ момент би могъл, нали?

- Възможно е. - Ще се опиташ сам ли?

- Не, господине. - С кого ще го направиш?

Не мога да кажа, в момента.

Можеш ли да оглавиш тази операция?

- Съм скептичен. - Кой ще го направи?

Докато сделката не бъде сключена, не мога да кажа нищо.

Тези господа разбират, че ще ти трябва злато, нали?

Това е единственото правилно решение.

- И какво друго? - Сътрудничество с Военноморските сили.

Да предположим, че имаш златото и сътрудничеството.

Какво би казал тогава?

Бих казал, че каучука можем да го вземем.

Това е игра. За да спечелиш, е и въпрос на късмет. Това е всичко.

Разбирам какво печелим, ако всичко върви добре.

Кажи ми какво губим, ако нещата се объркат.

- Аз, сякаш не сте загубили нищо. - Г-н Карсън.

Няма ли да излезете за малко навън с г-н Карсън, за да поговорите?

Разбира се.

- Труден човек, а? - Трудна задача.

Хубаво е тук.

Господата вътре ме поканиха като специалист по каучук.

Бях в Африка, Бразилия, Изтока.

Мисля, че искат да разберат какво знаеш.

Не знам много за отглеждането на каучук и рододендрон.

- Но знам кой може да го открадне. - С твоята помощ, разбира се.

- Вероятно. - Но японците са превзели Малайзия.

Не. Завладяха само крайбрежните села.

Запасите са във вътрешността на страната.

Всички земеделски производители ги пренесоха...

...когато японците превзеха крайбрежието към Сингапур.

Има тонове каучук, скрити. Вземаме ги за злато.

Ако могат да се скрият от японците...

...могат да минат и през реката, към морето.

- А от морето? - Ще изпратите товарни кораби...

...камуфлирани, на някой от островите там.

Ще ги натоварим и след това зависи от Военноморските сили.

- Не се ли изисква добра организация? - Много добра.

Сигурен ли си за обхвата на японската окупация?

Бях там.

Това е достатъчно. Радвам се, че се запознахме.

- Благодаря. - Лека нощ.

- Сделката е сключена. - По моите условия ли?

Без възражения. Започвам да вярвам, че ще успееш.

И аз започвам да вярвам, че не мога.

- Както и да е, имаш ли роднини? - Не знаеш ли?

Добре, имаш един брат. Какво му се е случило?

Загинал е на остров Уейк.

Как искаш да започнеш?

Не мога да ти кажа, докато не намеря един човек.

- Карнахан? - Да!

- Аз го намерих за теб. - Карнахан? Къде?

Държа го във фризера.

В Алкатраз.

- Здравей, Келер. - Здравей, Джордж.

- Оттук Джон Ройер. - Приятно ми е.

Той идва. Ще ви оставя насаме.

- Благодаря. - Моля.

Ето, приятелят ми!

Добрият ми приятел, от старите времена.

- Изпусна ми се по грешка. - Да, знам.

- Сега се чувствам по-добре. - Радвам се да го чуя.

- Защо го направи? - Той е роден кръстоносец...

...иска да се бори за света, да има всичко подредено...

...както съвестта си. Така ли не е?

- Просто исках да хапна нещо. - Дойде ли да ми кажеш, че си гладен?

Не. Донесе ти едно хубаво ястие.

Карни, оттук е Келер, правителствен агент.

Каквото и да кажеш, той вече го знае.

Това е истината.

Искаш ли да чуеш предложението му?

Да, разбира се, че ще го чуя. Какво е то?

Сключих сделка за нас, Карни.

- Контрабанден каучук от Малайзия. - Толкова просто, а?

И ти ще напишеш една хубава история?

- Този път ще бъда с теб. - Чудесно.

- И злато. - Много добре.

Знам, че не мога да го направя сам, но ти можеш.

Ако се заемеш с това, Карни, аз ще те последвам.

- Аз какво ще спечеля? - Ще излезеш от затвора.

- Така ли е? - Точно така.

Ако ще си тръгвам, ще ти доведа и Тоджио.

- Не си ме забравил, нали, приятелю? - Не.

Радвам се да те видя. Мислех за теб.

Винаги съм се надявал да не ти се случи нищо лошо.

Разбира се, пожелавах да имаш много неприятности...

...но не сериозни. - Разбира се.

- И какво чакаме? - Да си смениш дрехите.

Имах нужда от това. Приятелю, дължа ти живота си.

Запомни, когато дойде подходящият момент, ще умра за теб.

Този тип изобщо не е романтичен. Нито поетичен.

Вместо сърце има хладилник, който държи кръвта му винаги студена.

- Сега иска само гума. - А ти какво искаш?

Какво искам?

Сега? Искам морето, в дланта си.

И слънцето, тук вътре.

Има един голям бар от Малайзия до Сино море.

Пълен с вино, уиски, сода, зарове и много пари.

Притежава го един мой приятел, на когото казват „Холандец“

Прилича на луна, в чаша бира.

Знае всичко.

Има една малка италианка там...

...пее „Синя луна“ както никога не си я чувал.

Точно това искам. Веднага.

Тръгваме.

- Взимаш всичко много на сериозно. - Да, вярно е.

- Какво правиш сега? - Гледам карта.

Гледа карта. Каква карта, приятелю?

- Карта на Малайзия. - Изхвърли я.

- Познавам я като дланта на ръката си. - Да, но аз не чета по дланите.

Какво те тревожи, приятелю?

Всички си мислят, че ще отидем на почивка...

...и трябва да се притесняваме, да не забравим среброто.

Имаш предвид златото.

- Трябва да ти кажа нещо. - Може би, да.

- Не се опитвам да забогатея. - Какво се опитваш да направиш?

Това е първата работа, за която не съм поискал никаква печалба.

Това е нещо, което ме научи майка ми, преди да порасна...

...и да стана „умник“ като теб.

Същото научи и брат ми, който загина на остров Уейк.

Възнамерявам да продължа по този път.

Добре, приятелю, да продължаваме. Но внимателно, за да стигнем далеч.

Това, което знаем, го знаем, а това, което не знаем, ще го научим.

Ако „Холандецът“ е жив, той ще ни каже. Нямам търпение да го видя.

Нямам търпение да видя и Луана.

Аз съм специален човек, остави всичко на мен.

Ще ни дадат ирландски документи. Ще ни облекат като моряци...

И от този кораб, ще се качим на подводница...

...в средата на океана, близо до Синическо море.

С едно скокче ще се качим, без да се намокрим.

Веднага щом се качим, ще ни заведат в помещението, където държат картите.

Там ще разберем всичко. Къде ще ни заведе и къде ще ни остави.

Къде ще акостира кравата...

...и как ще пренесем каучука в нея.

Ще ни кажат как ще вземем златото.

И внимавай, слушай спокойно и запечатай всичко в паметта си...

...защото аз се чувствам като риба на сухо.

Искам да кажа, че не мога да стоя в затворени пространства.

След това ще хвърлим котва близо до някой остров, в тиха нощ.

Ще ни качат на надуваема лодка, която не потъва.

Ще ни дадат кутия цигари и чифт пистолети.

И ще започне нашето весело пътешествие.

Ще се върнем, за да видим подводницата да се потапя....

...и тогава ще осъзнаеш, че ти останах само аз.

Най-накрая сами.

Плуваме към един красив пясъчен плаж на малък остров.

Ще греба към брега, всичко е красиво и спокойно, само аз.

Ще се насочим към залива на Лунната светлина.

Нищо забележително.

Проблемът с теб, приятелю, е, че никога не ти се случва нищо.

Отсега нататък, на практика, сме у дома.

Наехме рибарска лодка, да ни превози...

...до бреговете на Малайзия, които са като пощенска картичка...

...която изпращаме на нашия приятел в родината.

Ще пристигнем вечерта в Маранг.

Почти стигнахме до нашата дестинация...

...уморена, но щастлива.

Да, стигаме до вкъщи, приятелю. Аз, със сигурност.

Вкъщи!

Нежната китайска музика, прекрасният аромат на подправките...

...доброто и честно лице на злото по улиците.

- Не, тя. - Познаваш ли я?

Кой не я познава?

Никой не я познава, само са я виждали.

Здравей, скъпа, радваш ли се, че ме виждаш?

Мислех за теб. Мислех, че си мъртъв или в затвора.

Честно казано...

Толкова съм щастлива.

Оценявам такава нежна сцена, но не мислиш ли...

...че не трябва да стоим тук? - Мисля, че приятелят ти е прав.

Да, той винаги е прав.

По-добре да ви заведа в „Холандеца“.

- „Холандец“! - Каква изненада да те видя, приятелю.

Мислех, че си в затвора с доживотна присъда...

...или роб в ръцете на врага.

Напълнял си. Когато нещата се влошават, напълняваш.

Нерви. И ти си...

- Ройер, не ставай. - Благодаря.

Донеси хубавия коняк. Седнете, уморих се да ви гледам как стоите.

Много се радвам да те видя. Напомняш ми за младостта ми.

- Вярвам ти. - Каква е военната обстановка тук?

Ситуацията? Неясна. Наздраве, господа.

Не мога да бъда оптимист за дълголетието ви.

Това е коняк!

Подарък от нашия общ враг. Японците.

Разбирам защо работиш с тях.

Въпрос на оцеляване. Харесва ли ти това?

Това е плод на грабеж.

Полковник Томура...

...беше така любезен да ми го даде. - Без нищо в замяна?

За услугите ми. Интересувате се от произведения на изкуството.

- Вероятно ще го видите тази вечер. - Кой е той?

Томура е японският командир. Идва да играе карти.

Уреждам нещата така, че винаги да му върви.

- Имате ли документи? - Да. Ние сме ирландски моряци.

Корабът ни беше торпедиран от подводница.

Разбрах. Ирландски моряци, подводници, много объркващи неща.

Но ти не.

Винаги е имало войни и това е още една.

Аз не съм човек на войната, а просто собственик на бар.

Мисля, че сега би било по-добре да ми кажете защо сте дошли.

Виждаш ли го? Чете мислите ми. Аз съм неговата младост.

- Хайде, да приключваме. - Дойдохме да купим каучук.

Голямо количество?

Всичко, ако е възможно.

Може да е по-скъпо, отколкото опасно.

- Откъде идват средствата? - Имаме богат чичо.

Разбрах. Сигурно си уредил някаква схема.

Не е невероятен.

Най-умният в света. Понякога си мисля...

...че си живял хиляда години. - Понякога така се чувствам.

„Холандец“, имам нужда от теб. Имам нужда от информацията ти и от ума ти.

- Има много злато. - Нямам никакво съмнение.

- Виждаш ли... - Чакай. Остави го да помисли.

Не е само златото, което ни интересува.

Докато разпитвах няколко войници, научих нещо...

...но съм твърде голям, за да го разбера.

Мразя ги. Убиха брат му.

Разбирам го по-добре, отколкото теб.

Какво искаш?

Засега, услугите на 12 мъже.

Позволете ми да променя формулировката, 12 изпитани и верни мъже.

- Ще помогне ли? - Сигурно.

Не може да устои на неприятностите.

Как да му се доверим, ако е толкова приятелски настроен към Томура?

- Какво знаеш за Томура? - Това, което трябва, той е японец.

- Можеш ли да направиш нещо? - Мога ли?

Не ме интересува дали е японец. Работя с всички.

- Здравей, Бак. - Радвам се да те видя.

Приятелю, ти си като човечеството, никога не се променяш.

Само към по-лошо, като човечеството.

Здравейте. Радвам се да ви видя отново.

- Кой е той? - Един мой приятел.

Добре, да приключваме сега.

Господа, приятелят ми има нещо да ви предложи...

...обърнете голямо внимание на всичко, което ви каже.

Момчета, приятелят ми и аз дойдохме да купим гуми.

Ще купим всичко, което се продава, а това, което не се продава, ще го откраднем.

Ще опразним целия полуостров от единия до другия край.

И имам нужда от добри и честни разбойници като вас.

Ще ви платя добре, с злато и пари в брой.

Ще ви дам добра цена за живота ви, защото може да го загубите.

Който не се интересува, може да си тръгне сега.

И колкото по-далеч може.

Добре. Имате ли някакви предложения?

Няма японци в пристанището на Суея.

Много зле.

Има партизани в планините, които биха искали...

...да направят всичко, което би разгневило японците.

- Къде да ги намеря? - Вече ги намерих.

И имам удоволствието да им доставям оръжия и боеприпаси...

...които идват от японците. - Сега ще снабдяваш нас.

Ще го направя с удоволствие.

Кажи на тези партизани, че имам нужда от тях.

Търсят битка. Аз ще им намеря такава.

Портни, организирай ги. Подготви ги.

Сега, това риболовче, ако сте разбрали...

...е тайна операция. Докато не ни хванат.

И мисля, че ще ни хванат. Но докато това се случи...

...много гума ще смени собственика си.

Трябва да работим бързо и през нощта.

- Кой е този? - Приятел.

- Какво означава всичко това? - Казва ми, че приятелят ми...

...полковник Томура, идва. - Върнете се на масите си.

- Трябва ли да се скрием? - Не, разбира се.

Най-малко подозрителният начин да опознаеш врага си...

...е с мен.

И по-добре оставете мен да говоря.

Вероятно единственото нещо, което стои между вас и вечността...

...е речникът ми.

Три коняка.

Винаги печели, а?

Просто хвърля заровете и каквото излезе, му плащаме.

Това е умен начин да играе.

- Защо го правиш? - Засилва приятелството ни.

- Добър вечер, приятелю. - Добър вечер.

Виждам, че имаш гости тази вечер.

- Приятели. - Картите ви.

- Играхте ли добре? - Много добре.

Може да се каже, че съм късметлия.

Този, който остане жив днес, е щастлив човек.

- И как стигнахте дотук? - По канализационна тръба.

Ние сме стари приятели.

В други времена работехме заедно.

Понякога бяха малко нестандартни. Разбирате ли?

- Напълно. - Искате ли едно питие?

Не, благодаря. Ще се видим скоро.

Няколко интересни неща ми направиха впечатление.

- Когато пожелаете. - Тогава, лека нощ.

Лека нощ, полковник.

- Повярва ли на документите? - Вероятно.

Кои са интересните факти, които е споменал?

Колекционира произведения на изкуството за страната си.

- И ги пази за него. - Нищо не ти убягва, а?

Има една стая на горния етаж, където можете да отседнете.

Утре ще продължим разговора за работата.

- Луана ще ви го покаже. - Харесва ми.

Надявам се само да не се убия.

Не си прави главата с японците, защото ще я загубиш.

Мислиш ли, че Томура ни повярва?

- Нито дума. - Не ми харесва.

„Холандецът“ ще се заеме с него. 495

- Вярваш ли на „Холандеца“? - Защо не? Даде ми ризата си.

Какво правиш? Обличаш се за сън ли?

Не. Обичам да се въртя през нощта, като котките.

- И крадците. - Знаех, че ще ми го кажеш.

Почти ти липсвах!

Отрежи ми ръката и ще забравя, че съм я имал.

Просто трябва малко време. Това е всичко.

Нямаше толкова време, за да те забравя.

- Седни. - Обожавам лъжите ти...

...защото вярваш в тях.

- Колко ще трае любовта ми към теб? - Докато не избягаш.

- Помниш ли първата ни среща? - А ти?

Разбира се, но искам да го чуя от теб.

Това е единственото, което ми харесва да си спомням.

Е...

В Сингапур. Беше много пиян и дойде от Китай.

Пеех, ти дойде и застана пред мен...

- Като някакъв глупав селянин. - Точно така.

Тогава ми даде един сребърен медальон, който носеше на врата си.

Дадох ти Свети Христофор. Исках да ти дам нещо, което не се чупи.

- Къде е? - Нося го.

Виждаш ли го?

Единственото, което искам, е да ме вземе оттук.

- Защо казваш, че ме обичаш? - Не знам.

Защото си голяма жена, на поне 24 или 25 години.

Не мога да кажа дали си по-вълнуваща от звезда...

...или по-красива от морето, но не знам защо те обичам.

Харесва ми да те чувам да го казваш. И се радвам, че не ме познаваш по-добре.

Никой мъж не може да опознае една жена толкова, колкото може да я обича.

Един мъж трябва да принадлежи на една жена, иначе...

...ще принадлежи на света и е твърде голям, за да умре сам.

Ти си целият свят.

Всичко, което се случва с него, се случва и с теб.

Знаеш ли, мислех, че знам много за света.

- А сега не знаеш ли? - Сега знам само, че е кръгъл.

Бих искал да си тръгна оттук, за да видя дали е вярно.

Ще те взема оттук и ще те заведа в Калифорния.

Ще живеем в малка къщичка с вана и ще отглеждаме портокалови дървета.

Ще те заведа в Сан Франциско, където талантът и красотата се възнаграждават.

Вече имам покана за там.

От полковник Томура.

Ще отида заедно с японската армия.

Не ми казвай, че си ми останала вярна, а?

Няма да ти кажа.

Колко добре познаваш Томура?

- Добро утро, господа. - Добро утро.

- Спа ли добре? - Имах хубав сън.

Какво става с това?

Кой знаеше, че ще доживее до дълбока старост.

Помислих си за трима мъже, които трябва да видите.

Матисън от Англия. Тасума, испанец от Бразилия...

...и Бруно Грубер, немски от Африка.

- Нацист ли е? - Кой знае какви са убежденията му?

И тримата са велики култиватори. Те са умни и безмилостни.

Ако луната беше от злато...

...щяха да направят ракета, вместо да отглеждат каучук.

Птицата е на 100 години и го разбира много добре.

- И аз също. - Познаваш ли тези хора?

Освен германеца.

- Работи много внимателно. - Ще се погрижим за това.

Имам малка лодка, вземете я.

От река Танага, можете да стигнете и до трите плантации.

Знам това.

В разговорите си не ме споменавайте изобщо.

Набрах смелост да изпреваря любопитството на Томура...

...посочвайки различни места, където да потърсите работа.

В същото време помолих за неговата помощ...

...да ви качи на кораб и да се върнете в Дъблин.

- Макар че не се надявам. - Обичам те като баща.

Лодката е готова. Забравих ли нещо?

Тръгваме.

- Имаш ли карта? - Не е ли при теб?

Разбира се, че ще е...

Там навън дори маймуните го чакат.

Ще си говорим по-късно.

Един ден ще ти хвърля цианид и ще ти отрежа усмивката завинаги.

Знаеш ли, че не е невъзможно маймуните да наследят земята?

Да, не е невъзможно вече да са го направили.

Какво става, приятелю? Не те виждам щастлив.

Ние сме щастливи, докато сме заедно.

След войната ще ти сготвя дори.

Но в тази сделка съм толкова заинтересована, колкото и ти, и искам да знам повече.

Разбира се, ти приемаш нещата такива, каквито са...

...и ако нещо се обърка, ти се оттегляш.

Но аз не се оттеглям.

Ще продължа до края и няма да се привържа към теб като куче...

...което напразно се опитва да намери пътя за връщане.

Което намираш за смешно.

Съжалявам, но не се смея с теб. Ако знаех нещо конкретно...

...щях да ти кажа, но не знам.

Трябва да приемем това, което ни предлагат.

И ти знаеш много добре, че аз не отстъпвам, нали?

Да.

На следващия завой е къщата на Матисън.

- Как му позволяват да търгува. - Защото произвежда.

Той е кокошка, която снася яйца от каучук.

Не го убиват, освен ако не направи някаква грешка.

Той е висок и нервен.

И със сигурност има причина да е нервен.

Вземаш японски пари, които не струват нищо.

Аз ти давам добро американско злато, което ти отваря всички врати.

Освен, разбира се, рая.

Ако ме хванат, ще се отвори по-рано, отколкото очаквам.

Погледнете.

Влезте там.

Здравейте, полковник?

Изглеждате ми много нервен.

Не направихте много, за да ме успокоите.

Вероятно защото съзнанието ти не е толкова организирано...

...колкото тези архиви.

- Ирландските моряци! - Добро утро.

Можете ли да ми кажете, какво правите тук?

Човек трябва да яде, търсим работа.

- Страхувам се... - Винаги се страхуваш.

Но не си първият англосаксонец, който е страхлив.

Въпреки това, не дойдох да ти напомням това.

Дойдох, за да ти напомня, че те оставям да живееш...

...само ако продължиш да произвеждаш.

Ще направя най-доброто.

Не си само страхлив, но и лъжец.

- Можете ли да ми дадете една цигара? - Разбира се.

Благодаря. Вие сте много щедър човек.

Защото съм щедър.

- Американски. - Да, оттук нататък.

Да, чух го.

Надявам се да имате късмет и да си намерите работа.

За да живееш в този район, трябва да произвеждаш.

Той мисли, че му криеш нещо.

- Да. - И аз също.

Имаш скрит голям запас.

И единственото, което искаме, е да ни ги дадеш.

Парите може да интересуват приятеля ми, дори и Томура.

Но това не ме интересува. Нито пък ти вярвам.

Ти си англичанин и се биеш в същата война като мен.

Вече само едно нещо е важно. Само едно.

Да спечелим.

Прав съм!

Да, точно.

Е, какво имаш да ни кажеш?

Това е река Танага, Ще намерите ли тези райони?

Разбира се, че мога.

Можете да разчитате на сътрудничеството ми, докато сте живи.

- Не, по-нагоре. - Благодаря.

Без съмнение, куршумът вече е произведен...

...и както казвате, има изписано моето име.

Но не мога да дам нещо, което не ми принадлежи.

Купуваме всичко, което си скрил.

Няма как да купите от мен.

- Не искаш ли да разбереш какво предлагаме? - Остави го да довърши.

- Няма как да купиш. - Ами ако го откраднем?

Това е въпрос, който ще обсъдим вътре.

Не виждате ли, че ако се съглася с вас, ще стана предател?

Какво говориш? Кого ще предадеш?

Доверието ми, честността ми.

Искате да стана, както казвате, доносник?

Не разбирам.

Ако мислиш, че ще проговоря, грешиш ужасно.

Ако мислиш, че ще разкрия скривалището на каучука...

...което се намира в северния край на езерото Луага.

Наивен си. Няма да кажа нищо.

Опитай тук.

Много добре!

Мислиш ли, че ще ме накараш да призная друго скривалище...

...което е на юг от река Генау?

на 50 крачки от левия бряг?

Тогава ще трябва да ме убиеш. Почти!

Това трябва да стане по трудния начин.

Има и трета, която никога няма да откриете.

Точно отсреща на реката, в средата на банановата плантация.

Не. Не сте научили нищо от Карлос Тасума.

Хвърли му и ти нещо!

Ще ти поискам една услуга, приятелю.

Работете бързо, докато ударите са още пресни.

Искам Томура да ме види в най-добрата ми форма.

Длъжник съм ти.

Странен тип. Знаех, че няма да си поговорим.

- Искаше ли наистина да се биеш? - Не, в никакъв случай.

- Не забравяй, че е германец. - Да, но е алчен.

И алчността има своя собствена националност.

- Господинът не е... - Махни се от пред нас!

- Не очаквах гости. - Казваме се Карнахан.

И приятелят ми иска да говори с вас за работа.

Седнете, моля.

Интересуваме се от закупуване на каучук със злато, без въпроси.

Организирахме транспортирането му, без японците да се намесват.

- Кой може да гарантира? - Току-що ти казах.

- Казаха ми, че си германец. - Да, бях германец.

Премина ли към друга вяра? Към нацистите, може би?

Не съм ходил в родината си от 20 години.

Не знам откъде съм.

Слушам те, защото вечерта е много скучно.

Истории като тази чувам по радиото.

Може би преди малко време си станал бизнесмен...

...и това ти се струва неизпълнимо.

- Как да отговоря? - Отговори с „да“ или „не“.

Ако кажеш „да“, ние взимаме гумата, а ти – златото.

Ако кажеш „не“, просто вземаме гумата.

- Какво каза? - Един момент!

Това не е заплаха, нито изнудване.

- Това е търговско предложение. - Позволете ми да се пошегувам.

- Как ще вземете всичко това? - Ще го вземем през нощта...

...с кораби по реката, без да се притесняваш.

- И само това ли имаш да кажеш? - Да.

Сега, позволи ми и аз да се пошегувам.

Приятелят ми е бизнесмен.

Не изглежда да ти прави никакво впечатление.

Аз не съм бизнесмен, може би затова го правя.

- Тоест? - Тоест...

Ако не ни продадеш каучука, ще го вземем.

Имам много добри мъже, подходящи за това.

И ако мислиш, че те заплашвам, да, правя го.

Вие сте много различни хора. Мисля, че предпочитам приятеля ти.

Ще харесаш и мен.

Естествено е да съм предпазлив и да имам съмнения.

И, разбира се, искам да помогна.

- Сега, какво искате да направя? - Ще разбереш.

- А златото? - Първо товара.

Бяхте прав за приятеля си. Той е бизнесмен.

Бях прав и за мен. Опитай се да запомниш това.

Имай предвид едно нещо. Ако има каучук, има и злато.

Затвори очи и ще те направя богат.

Толкова богат, колкото издържат нервите ти, само затвори очи.

Не си глупав. Не искаш да останеш без пари с губещите...

...когато можеш да забогатееш с победителите.

И знаеш кои ще бъдат те.

Здравей, приятелю. Една чаша?

Днес ще направим нещо по-важно от пиене.

- Ще купим, нали? - Да.

- Започва голямата промоция. - Чудесно.

Започнах да пълнея и да мързелувам. Нямам нито лев.

Не знаеш колко се радвам, че го чувам.

Тогава, слушай.

Стоката вече започна да се движи.

Всичко е натрупано на склона на Танага.

Фортникс със слоновете стигна до 100 мили.

С малко късмет, ще натовари тази вечер.

Виждам, че не те отегчавам.

- А аз, какво ще правя? - Ще се заемеш с оръжията.

Внимателно и с грижа.

В началото може да има някакъв патрул...

...или някой японски охранител, откъде да знаем?

- Аз ще разбера. - И това ли искаш да поемеш?

- Много си добър с мен. - Добре, уредено.

Увери се, че товарът на Матсън е прибран заедно с останалите.

Трябва да стане бързо и безшумно.

Без грешки и без трикове. Какво смешно намираш в това.

Днес ли е?

Ще бъде голяма нощ, за теб и за мен.

- Опасно е, нали? - Опасно?

Земята се приближава към Слънцето, с половин инч на век.

И никой не изглежда да се страхува. Страхуваш ли се за мен?

- Защо да се страхувам? - Може би се страхуваш, че ще се върна.

Хайде, започни да се страхуваш, че няма да се върна.

Спри да се преструваш, че има друг мъж в живота ти.

- Ще те натъжи ли това? - По-скоро ще се почувствам добре.

Добре. Страхувам се за теб.

Тогава ще ти обясня колко е просто.

Ройер ще го пренесе от Раюна в морето.

Ще отплава към един остров, където е скрит един голям кораб.

Разтоварва, връща се, всички получават заплащане...

а аз ще ти взема скъп подарък.

Съжалявам, че те притеснявам, приятелю...

...но е хубава нощ, за една разходка.

Добре.

Не се притеснявай, скъпа, както казах, просто една разходка.

Разходка в парка.

Да вървим.

- Приятелю. - Здравей, приятелю.

Много хубаво нещо, а, приятелю? Неумело са ги натоварили.

Радвам се, че не ги крадем от дърветата.

Може и това да се случи.

Мислиш ли, че някой друг е правил такава контрабанда?

Да приключваме.

Ще минем през Раюна към морето, няма ли въпроси?

- Как се казваш? - Баракунда.

- Мислех, че това е риба. - Казват го Баракунда Ел.

- Какво искаш? - Има японци в Раюна.

- Има ли някакво значение за теб? - Не...

Други въпроси? Движете се!

Хайде, в лодките!

- Какво беше това? - Не знам, ти, Романо?

Да, аз знам.

Приятелю, аз и Романо ще си тръгнем.

Ще се погрижим за японците в Раюна.

- Ти ги заведи до кораба. - Добре, Карни.

Сигурен ли си, че знаеш какво е положението тук?

Да, японците не са повече от 6 до 8 души.

Ето ги, сирените за въздушно нападение.

Харесва ми как се бориш. Да вървим.

Върни се при „Холандеца“.

- А ти? - Махай се!

Надявам се всичко да е минало добре.

Исках да съм с тях, независимо дали ще успеят или не.

Да.

Ето я!

- Какво? - Кравата.

- Какво? - Корабът!

Единственото, което виждам, е остров, покрит с растителност.

Това, което виждаш, е американски камуфлаж.

- Камуфлаж? Какво е това? - Няма значение. Ще разбереш.

Виж!

Здравей, Янки.

- Къде е Карнахан? - Остана да ни прикрива.

Не знам какво е станало с него.

Казаха ми, че ще се справиш, но аз се съмнявах.

- Искаш ли златото сега? - Да, ще го взема със себе си.

- Спечелихте го. - Започвам да вярвам, че е така.

Баракунда, кажи на лодките, които разтовариха, да си тръгнат.

Нека отидат на риболов, някъде другаде.

Чудя се какво ли му се е случило.

Говори, говори!

Ще си нараниш ръката.

Ако, както казваш, си бил пиян, защо си бил в Раюна?

- Изгубих се. - И защо включи алармата?

Харесва ми да чувам звука.

Приятелят ми спеше и реших да го събудя.

Хората не трябва да спят през целия си живот, когато имат само един.

Много съжалявам, че трябваше да направим това на вашия приятел.

Повярвайте ми, беше необходимо.

Не се съмнявам, ако е така, приятелю.

Платих скъпо за една бутилка лошо уиски.

Пет от моите хора бяха ранени, Системата ни се разпадна...

...и искате да не направя нищо?

Един човек, който се бори и нарушава реда, пиян...

...е загуба на време.

Боят и алкохолът са част от една система...

...която не съм измислил. Какво искате да ви кажа?

Това е, което възхищавам във вас. Иначе щях да го убия.

Представя се, сякаш нищо не се е случило.

Има нещо, което не ми харесва и не мога да му повярвам.

Оставете го на мен. Ще го накарам да мие пода.

Ще му науча маниери. Ако го убия, няма да се научи.

Но това ще ми донесе голямо удовлетворение.

Послушанието може да го научи на нещо.

Кой е научил нещо от мъртъв човек?

Здравей, приятелю.

- Как мина? - Страхотно.

Знаеш ли, че си почти съвършен човек?

Мислех, че си мъртъв.

Радвам се, че те виждам жив и дори да работиш.

Сякаш съм умрял.

Същото ще се случи и с теб, ако не си тръгнеш оттук.

Мисля, че е по-добре, с Романо и китайците...

...да отвориш нова база в Суая. Знаеш как става.

После накарай Романо да направи едно в Куана.

Имаме още две крави навън. Скоро ще станат стадо.

И работим под носа на японците.

- Ще дойдеш ли с мен? - Не, не.

Аз съм примамка за Томура. Вижда мен и забравя за теб.

Освен това е като да вземеш бонбона от горилата.

Добре, напих се! Какво искаш да направя?

Винаги правиш същото. Хайде, махай се, трябва да почистя.

Ще ме екзекутират!

- Пее ли? - Като птичка в клетка.

Може би щеше да си по-щастлив, ако чистеше в затвора.

Може би, но тогава нямаше да сте свидетел на неговото прераждане.

Може би щеше да е по-добре да го убиете.

И щях да знам, че вече не желаете услугите ми.

И ако не се натовари друг кораб, ще си свършил огромна работа.

150 хиляди тона. Някой трябва да те поздрави.

- Колко още ще продължи? - Още една партида...

...на германеца Грубер. Имаш ли цигара?

- Сега пуша твоята марка. - Да?

Знаеш ли, може би ще ти дадат някаква награда за това.

Ще ти задам един въпрос. Кой ще спечели войната?

- Истината? - Това искам.

Добре. Ти.

Не съм сигурен, че трябва да идваш тук.

- Заради Томура ли? - Той е много приятелски настроен човек.

Но ме посещава много по-често.

- Затова стигнах до извода... - Налей ми едно питие, скъпа.

Бяхте на път да стигнете до някъде, приятелю.

Бих казал, че си направил достатъчно.

Много каучук и злато, сменили са си ръцете.

- Всички трябва да са доволни. - Аз съм доволен.

- Аз, не. - Искаш ли да докоснеш дъното?

Има едно дъно, което не сме докоснали, това на Грубер.

Да, той е голям търговец, но е германец, не знам...

Питай „Холандеца“ да видим какво мисли.

- Не дойдох да питам за мнения. - Искаш ли да ни убиеш?

- Това ли искаш? - Ще ми прережеш гърлото ли?

Изгубихме много гума, ти, аз и „Холандецът“.

Спечелихме ги, помагайки си един на друг.

Спечелихме добри пари и можем да си купим каквото искаме.

„Холандецът“ беше умен, аз бях късметлия, а ти – смел.

Оставям всичко в ръцете на „Холандеца“.

Аз го оставям на теб.

Когато намекна, че не мога да го направя без теб, беше прав.

Не знам дали беше умност или късмет. Знам само, че Грубер има гуми.

И ще го взема. Сега, ако искате да се оттеглите...

...от мен, свободно.

Имате си причини, аз имам моите.

Знаеш много добре какво имам предвид.

Карни...

Знаеш какво имам предвид.

Какво е? Човекът, който полудява, или лудият, който става човек?

Мислиш ли, че е луд?

Всеки човек има своя шанс да полудее и да триумфира.

Е, мразя да пропускам шанса си.

- Ще отидеш ли с него? - Дойдох с него.

Тъй като той иска да се самоубие, няма причина ти...

Това е най-добрата причина.

Какво правиш?

Ще превърна в действие това, което проповядвам.

Освен това е опасно да остана тук.

Скоро ще се видим, скъпа моя.

Значи реши да дойдеш? Радвам се да те видя, приятелю.

- Как върви? - Чудесно.

- Уреди ли нещата с него? - Да, извадих всички гуми.

- Не ми харесва изражението ти. - Не съм го избрал.

Какво правиш?

Ще видиш какво ще правя.

Не се меси

- Ти ни издаде. - Не, кълна се.

- Предал ли си ни? - Казах ти, не съм говорил.

Предпочиташ ли да те удуша?

Добре, ще ти кажа. Не можах да се сдържа.

Всичко е готово, Намира се по протежението на реката.

Японците ви чакат. Подготвили са засада.

- Къде? - Ще ти покажа.

Сигурно ще ми покажеш.

Кажи бързо.

Тук са. Това е Танага.

Намира се тук, между пътеката и морето.

Ако оттук вземем пътеката, ще ги избегнем ли?

- Да, може да стане. - Да вървим, Карни.

Бяхте прав, приятелю, японците са при реката.

Добре е да знаеш, че не съм глупав.

Да, би било добре да не си сигурен.

- Всички се връщаме, нали? - Всички.

Момчета, Грубер ни е предал. Подготвя ни засада.

Тук се разделяме. Радвам се, че се запознахме.

Надявам се да се срещнем отново, при също толкова изгодни обстоятелства.

Можете да работите с мен.

Не съм напуснал този бизнес.

Приятелят ми казва истината. Има японци в реката.

Но на много мили оттук, отвъд пътеката.

Можем да вземем пътеката и да ги заобиколим.

Ще опитам и всеки, който ме последва, ще бъде възнаграден.

Който иска, да се качи на лодките си.

Аз отивам на първата.

- Няма ли да дойдеш, приятелю? - Защо да дойда?

Ако ти не отидеш, нито аз ще отида.

- Какъв вид глупак ще станеш? - Моят вид.

Този прасец ни лъже.

Не знам дали японците са на 50 метра или на 50 мили.

- Добре, остани тук... - Мога да те спра.

- Да, можеш да ме убиеш. - Не ме карай да го направя.

Каза, че искам да стигна до дъното, беше прав.

Този товар го изтърква.

Не се опитвай да ме спреш, Карни...

...ще сляза по реката.

Дори ако трябва да те убия.

Даваш ли ми една цигара?

Можеш да си ги задържиш.

Добре, момчета, започваме.

Надявах се да не го направи.

Ако е много тъмно, може да успеят.

Нищо друго не можем да направим.

Има още нещо. Една малка подробност.

- Ройер беше идиот. - Да, вероятно беше идиот...

- Но много добър по свой начин. - Знаех, че е лудост.

Такъв беше той. Умря за нещо.

Когато умра, ще е за нищо, както ще е и за теб.

Толкова ще се различаваме. Да вярваш в нещо.

- В какво? - Кой знае?

В думи, в мечти, в знаме...

Може би и в теб. Не разбирам от тези неща.

- Радвам се да ви видя отново. - Благодаря.

И вие ли казвате, както и ние, че противоположностите се привличат.

- Пасваме си. - По много начини.

Ще ви дам малко информация, напълно поверителна.

И бих искал да ви помоля за малко информация в замяна.

- Ако разполагате с тях. - Как мога да ви помогна.

Чули ли сте, че големи количества каучук...

...са били натоварени оттук, за врага?

- Слухове. - Не са слухове, а истина.

- Как са успели? - С злато. Неограничено злато.

Извинете ме, но мисля, че знаете всичко това.

Не съм човек, който оспорва мненията на приятел.

Вие разполагате с истинските факти.

Аз, като собственик на бар, чувам само клюки.

Предателят най-накрая беше хванат в капан, от предателството на някого...

...с когото е имал финансови отношения.

Чух, че предателят е умрял и всичко е приключило.

Да, той е мъртъв, но не всичко е приключило.

- Говоря ви на четири очи. - Почитате ме.

Разбирате ли, че товарът остава в реката...

...там, където беше убит американецът.

С пари, можеше да бъде преместен.

Смеете ли се?

Има толкова много гума и американецът е мъртъв.

ще ви покажа колко безскрупулен съм, като призная, че си помислих...

...как бихме могли да се възползваме от тази възможност.

Този свят е необясним.

Може би бихте могли да намерите злато от друг източник.

Ако има достатъчно, бих могъл да си затворя очите...

...и каучукът да изчезне от реката.

- Ще направя някои проучвания. - Не се съмнявам.

Ако имам късмет, ще се свържа с вас.

Всеки човек има своята чест и това е всичко.

- Не е толкова просто. - Не е ли?

Томура си затваря очите, гумата стига до морето.

Взимам златото и плащам на Томура...

...за да си осигури бъдещето, в един труден свят.

- Не казах ли това? - Да.

С кого ще довършиш работата?

Този последен товар ще го доставя сам.

- По мои причини. - Седни.

Томура знае много добре, че ти казах всичко, което той ми каза.

- Тогава защо го прави? - Чака да вземеш гумата.

Ще те остави да го натовариш и на кораба.

Той е много умен, не се интересува само от теб, иска всичко.

Каучук, злато, кораб и бизнес.

Иска личен триумф.

Виждаш, че грешиш за Томура.

Нищо не спря приятеля ти...

...и нищо не може да купи Томура. - Можеш ли да го уредиш?

- Искаш ли да го направя? - Уреди го.

Никога не съм вярвал, че ще доживея такъв ден.

Ще му позволиш ли да има съдбата на другия?

Не мога да направя нищо повече от това, което вече направих.

Поне няма ли да опиташ?

Не, няма да опитам.

Имам една работа за теб. И по-добре да откажеш.

- Тогава казвам „да“. - Гумата, която остави приятелят ми.

Все още е в плантацията на Грубер.

Искам да вземеш момчетата и да го занесеш на кравата.

- Да допия виното си ли? - Никога ли не се противопоставяш?

Какъв мъж си ти? Винаги ли казваш „да“ на всичко, което ти предложат?

Приятелю, никога ли не си приемал живота толкова на сериозно? Какво става?

Дай ми няколко съвета за този тип, Томура.

Няма да те притеснява, ще следи мен.

- Къде ще се срещнем, приятелю? - Аз ще те намеря.

Да, но къде?

В рая, приятелю, защото вече няма да сме контрабандисти...

...а ще бъдем двойка ангели. Как ти се струва това?

Красиво! Много красиво!

- Романо успя ли да мине? - Пусна го.

Ще те последва и ще има всичко.

Каучук, крава, злато и теб.

Особено теб. Мисля, че за първи път мрази човек...

...повече от парите.

Томура и аз винаги сме имали планове един за друг.

Какви са твоите планове за него?

Знаеш ли, че е възможно да не ти имам доверие?

Така мислиш и това е изключително логично.

- Но ще дойда с теб. - Не, „Холандец“, това засяга само мен.

Тогава аз принадлежа на Томура, както Грубер.

Не. Томура ще принадлежи на предците си, ако го приемат.

Предполагах, че няма да ме оставиш да те изоставя отново.

- Знаеш ли къде отивам? - Да.

- И колко лошо ще бъде? - Да.

Харесва ми начина, по който го казваш.

Когато бях на девет години, баща ми построи рибарска лодка.

Представях си я като голям кораб...

...което ме вози по океана.

Къде беше, когато беше на девет години?

В Искя, един красив остров, в залива на Неапол.

Можеш ли да си ме представиш, да шия мрежи, с голи крачета...

...върху горещия пясък?

Мога да си те представя на този плаж, защото бях там.

Знаеш ли? Винаги съм искала да ме попиташ как започнах.

Ти беше единственият, който никога не попита.

И единственият, на когото бих го казала.

Защо избра точно този момент?

Защото мисля, че времето ни изтича.

Няма ли да е по-хубаво, да сме заедно?

Времето е часовник, който понякога се върти назад.

- Защо не ми отговаряш? - Да, би било хубаво.

Тогава трябваше да живеем в Калифорния...

...да отглеждаме портокалови дървета и да имаме вана.

Не ми каза лъжи за това, нали?

- За кое? - Да ме вземеш с теб.

Не.

Тогава няма нищо друго за казване.

Не, само едно нещо. Влюбил ли си се някога истински?

- Само веднъж. - В кого?

В грешния човек.

Никой никога не ме разбира.

Ти си страхотно момиче.

- Благодаря, че дойдохте. - Нямаше да го пропусна за нищо на света.

Качете се на борда.

Вземете руля и ни отведете до мястото.

Оставих вашите приятели да ви изпреварят.

Чаках ви, за да го насладим заедно.

Позволете ми да ви поздравя за смелостта и простотата...

...на тази операция. За щастие смелостта на американците...

...не може да се сравни с тяхната хитрост. - Мислех, че си се продал.

- Ние не продаваме страната си. - Може да се наложи да го направиш.

Но не за нищо.

Предполагах, че няма да направиш нищо сам.

Разбира се, че не.

Не знаех, че ще ти е нужен целият флот.

Не съм авантюрист, но и не съм глупак.

Със сигурност не си авантюрист.

Сигурно си разочарован, че загуби контрола, но си изобретателен.

И все още се надяваш на чудо.

Ти го каза. Чудо под формата на две торпедни лодки.

- Това ли е островът? - Точно така.

И погледни там.

Огън, Единица!

Огън, Две!

Огън, Една!

Огън, Две!

Да си тръгваме оттук.

Намери ли го?

Да, намерих го.

На един остров е, с една италианка.

Защо не ми каза от самото начало?

Защо да му усложнявам живота и да затруднявам твоя?

- Дадох му медал. - Наистина ли?

Не мога да си представя нищо по-иронично, от Карнахан с медал.

Нито пък той.

Искаше ти да го вземеш.

Каза: „Закачи го на холандеца“.

Войната не е престъпление!

По-добре да си лягам, умирам от умора. Лека нощ.

Лека нощ.

Редакция MaLa2009

КРАЙ