Original subtitles

1943 Варшава, Полша

СПРАВЕДЛИВИТЕ КРАДЦИ

1985 Лос Анжелис, САЩ

По-добре не ходи там.

Добър вечер. Дошли сте да крадете от мен тази вечер?

Трябва да се извиня.

Понякога е прекалено покровителствен.

Аз съм хер Гудман.

Моля те. Сенките вече не ме плашат.

- Така е по-добре.

Какво се надяваше да намериш?

Пари? Бижута?

Моят Trehot?

А, да.

Красиво и безценно произведение.

Чудя се,

какво кара човек да... рискува свободата си?

Или дори смъртта си?

Ела тук.

Обещавам, че няма да те нараня, ела.

Тя напомня ли ти на някого?

На майка ми.

Сега виждам.

Знаеш ли какво е това?

Вашият номер... от лагерите.

Милиони по света продължават да го отричат.

Радвам се да чуя, че признаваш истината.

Знаех, че съм направил правилния избор.

Какво имаш предвид?

Ние не сме много различни, ти и аз.

И двамата знаем какво означава да...

да носим страданието на нашите предци,

омраза към вечния ни враг.

Може да не вземеш Реноар тази вечер,

но можеш да дойдеш и да му се насладиш, когато пожелаеш.

При едно условие.

И какво е това?

Вместо да крадеш от мен,

ще крадеш... за мен.

Господа?

Защо си тук?

О, познаваш ме. Не можех да стоя настрана.

Пенсионирането наистина не ме устройва.

Опитвала ли си да се занимаваш с градинарство?

Круиз, може би?

Знаеш ли, освен ако няма гласуване за отстраняването ми,

мисля, че все още съм член на тази организация.

Трябваше да те изгоним в момента, в който се провали.

Направих каквото трябваше.

Това не беше твое решение.

Адски добре знаеш

Йозеф щеше да унищожи тези картини

вместо да ги видим да останат в ръцете на нацистите.

Това, което не знам, е какво някога е виждал Йозеф в теб

на първо място.

Никога не си била част от това.

Никога няма да разбереш.

Пак ще питам...

Не съм ли... все още главен изпълнителен директор...

На тази организация?

Анабел.

Добре дошла у дома, а?

Изглеждаш добре. Е, какво те води?

Алек.

Намерих ги. Намерих ги всичките.

- Какво? Къде? - Да.

Ето ги в Лос Анджелис.

Нашите ресурси вече не са на твое разположение.

Не питам за разрешение.

О, виж, Анабел, искам да почета Йозеф

колкото и ти, но се страхувам, че трябва да се съглася.

Не, Алек, чуй ме. Това е нашият шанс да направим

всичко, което Йозеф искаше да направим.

Светът няма да прости нов провал.

О, след това, което се случи...

...трябва да вложим вярата и ресурсите си в съдилищата.

Когато за първи път срещнах Йозеф...

тъкмо бяхме пристигнали в лагера.

Стояхме на опашка за нашите номера.

Бяхме само на десет години, уплашени и сами.

Да бъдеш татуиран от непознати.

Когато американците ни освободиха,

избягахме при първата ни възможност.

Вървяхме, ходехме, яздихме

и за четири нощи бяхме у дома си.

Всичко което искаше, беше да върне тази кутия у дома.

Беше ми като брат.

И баща за теб.

Значи разбираш?

Обещах на Йозеф.

И смятам да го изпълня.

Кажи ни, Анабел, от какво имаш нужда?

- Така?

Дадоха пълната си подкрепа.

- Сериозно? - Да.

Е, как ги убеди да ти се доверят отново?

Няма за какво да се тревожиш.

Става въпрос за кражба на картини

- обратно от нацистите, нали? - Разбира се.

Последният път стана лично

и нещата много бързо се объркаха.

Както казах, няма за какво да се тревожиш.

- Така ли? Хайде сега. Хайде. - Къде отиваме?

Имаме нужда от информация.

Моля те, не Люси. Не казвай Люси.

Да, ще отидем да видим Люси.

- Хайде.

- Аз съм вътре.

- Но как?

Това е най-силната защитна стена, която имаме.

Не знам какво да ти кажа.

Задни вратички, уязвимости при препълване на буфера.

Добре, чудесно. Как да го поправим?

Това не е моя работа.

Добре. Трябва ли да ти напомням

условията на работния ти контракт?

Ще пусна диагностика

и ще ви докладвам утре сутринта.

Вашите лабораторни плъхове трябва да могат да оправят

повечето пропуски в защитната стена.

Здравей Люси.

- Еди, аз... - Как си?

- Изглеждаш добре. - Аз...

Явно не си разбрал "Стой, по дяволите, далеч от мен".

- Още ли си ми ядосана? - Уау, аз...

Чакай малко. Ако си тук, това означава...

Привет Люси.

Как я караш?

Оцелявам.

Добре. Имам работа за теб.

- Вече имам работа. - Какво? Работиш за федералните ли?

Да, добре, плаща ми сметките и ме предпазва от затвора.

Ако го направиш, ще бъдеш свободна и чиста.

Това е ФБР.

Едно телефонно обаждане няма да е достатъчно.

Защо мислиш, че все още не си в затвора?

Сериозно ли?

Синдикатът все още има връзки

в столицата на щата. Ще си помагаме взаимно.

Единственият човек, на когото си помогнала

е на себе си.

Аз... аз не съм готова да премина през тези глупости отново с вас двамата.

- Не благодаря. - Наистина ли искаш да прекараш

следващите пет до десет години работейки за мъже,

които не са и наполовина толкова умни като теб, а?

Хайде, Люси, хайде.

Ти си по-добра от това.

- Имам нужда от теб.

Наистина се нуждая от теб.

- И той ли? - Аз ще се справя с него.

- Какво ще крадем? - Картина.

- Четири картини. - Четири какво?

- Четири ли? - Четири картини. Хайде.

- Да тръгваме.

Четири картини?

- И така, кой е мишената? - Ото Хайзен.

Германски рисков капиталист , чиито инвестиции са фокусирани

върху опити за създаване на неонацистки Четвърти райх.

- Звучи като работа. - Да, садистичен е.

И сте сигурни, че той има и четирите картини?

Да.

Хайзен наскоро имаше бизнес среща

с Уриел Кантор.

- Руският олигарх? - Да, същия.

След няколко бутилки водка,

започнаха да сравняват чии милиарди са по-големи.

И се сетиха за безценните произведения на изкуството.

Хайзен се хвалеше с изчезнали картини,

които само той може да гледа.

Руснак и нацист. Какво може да се обърка?

Той е повече от обикновен руснак.

Той е евреин.

Неговите чичовци са били в Аушвиц,

- по същото време като Йозеф.

- И какво ще правим? - Добре, ще спамя

имейл сървъра на неговата компания с вирус.

Няма да отнеме много време за един от неговите идиотски служители

да щракне върху него.

И тогава започва истинското забавление.

- Уау! Хванах те! - Уау, какво по дяволите?

- Хванах те. - Добре ли си?

- О, повече съм от добре.

Хвана се на въдицата, скъпи. Аз...

Вече имам достъп до тяхната мрежа

и техните идентификационни данни за вход.

И тяхната мрежа.

- Така че, ъъ...

- Каза, хм... - Да, казах, че влязох.

Аз... мога да видя всичко.

- Абсолютно всичко ли? - Всичко, всичко.

Хм, имейли, банкова информация, история на покупките,

- хронология на браузъра-- - Уау, уау, чакай, чакай.

Ти... можеш ли да направиш това?

Можеш да видиш какви уебсайтове разглежда?

Аз... аз мога.

Това е малко плашещо.

Обзалагам се, че изглежда много странно.

Какво... какво искаш да кажеш?

Знаеш ли, богати момчета като него,

винаги имат своите странни увлечения.

Знаеш ли, обзалагам се, че той търси, ъъъ,

порно или нещо подобно.

Е, ако смяташ, че това е странно,

тогава трябва да излизаш по-често.

О, да?

Е, това не звучи като Люси, която помня.

Хм, само ако знаеше.

Добре, сега се махай от тук. Топло ми е.

- Като ми е горещо, горещо ми е. - Знаех си, знаех.

Върви, моля те.

Хей, трябва да направя това бързо.

И така, един от тъпите му служители кликна върху фалшивия файл.

И така получих достъп до мрежата му

и пуснах програма за дешифриране.

Така че хакнах мрежата му.

- Ти какво? - Това... означава...

Направих го лично. Притежавам го.

Всички системи за сигурност ще бъдат онлайн

и ще мога да деактивирам и прихвана всякакви аларми.

- Добре, трябва да тръгвам, чао. - Хей, добра работа.

А сега да отидем да откраднем чертежите.

Добре дошла, аз съм Виктория. Какво можем да проектираме за вас?

- Приятно ми е да се запознаем. - Приятно ми е да се запознаем.

Това е моят асистент, Нейтън,

и търсим да построим нова къща за уикенда

на Северното крайбрежие.

Отлично, ако ме последвате,

можем да се върнем в нашата конферентна зала

и да разгледате няколко дизайна.

Благодаря.

Извинете, Виктория? Има ли тоалетна, която мога да използвам?

Разбира се, надолу по този коридор и вдясно.

Благодаря.

Харесвам много пространство. Нали знаете, отворен етажен план?

Разбира се. Мисля, че имам точният архитект за вас.

Чудесно. Нямам търпение да се запознаем.

Всичко наред ли е?

- Може би кафе или вода? - Не, добре съм, благодаря.

Надявам се, че Нейтън е добре.

Сигурен съм, че той е добре.

Бихте ли ме извинили?

Всъщност ще отида и ще използвам тоалетната.

- Разбира се. - Благодаря.

Къде беше?

Мислех да направя обиколка.

Изглежда хубаво място за работа.

Нямаме време за това!

- Взе ли каквото ни трябва? - Да, да. Просто се загубих.

Тя вече започна да задава въпроси.

Имаме проблем.

Преглеждах неговите имейли, фактури.

В къщата на Хайзен идва специалист по сигурността на всеки шест месеца.

И така, започнах да търся други подобни покупки

и установих, че притежава Gateway Super Defender TRX.

Това е един от най-добрите домашни сейфове.

Имаме нужда от ключар.

Е, има още.

Охранителните камери около къщата са IP камери.

Предавах емисиите на всеки един.

Преброих не по-малко от

половин дузина пазачи на имота.

Ще ни трябва и свой пазач.

- Наистина ли? Сигурна ли си? - Да. Определено.

Ами Рики?

Не става. До условното му освобождаване има още... 18 месеца.

- Макс? - Пенсионира се.

Познавам един човек.

Добре, добре. Вземи го. Отивам да видя Надя.

- Здравей, Надя.

Не ми казвай, че си заключила ключовете в колата.

Е, здравей и на теб.

Какво искаш?

Изглежда, че ти липсва малко

вълнение в живота ти.

- Вълнение ли? - Аха.

Имам цялото вълнение, от което се нуждая точно тук.

Какво ще кажеш за предизвикателство?

Познавам те от много дълго време.

И дяволски добре знаеш, че не можеш да ме предизвикаш.

- Наистина ли? - Да.

Какво ще кажете за Gateway Super Defender.

Жилищен, силно охраняван, добре платен.

Най-много пет, десет минути.

Този сейф е устойчив на 20 човекочаса,

а ти искаш да проникна в него за по-малко от десет минути?

Мда.

- Това вярно ли е? - Аха.

Предполагам, че Еди ще трябва да се опита, а?

- Еди ли? - Аха.

Какво ще кажеш да не ме обиждаш в моя магазин.

И така, можеш ли да го направиш?

Ще участвам.

- Ела тук! - Хей, Бруно!

Ако видя задника ти тук отново, няма да ти трябва телефон.

Ще счупя всеки един от тези пръсти

на малката ти ръка, разбра ли?

- Да. - Сега се махай.

- Махай се!

Еди. Какво по дяволите, човече?

Какво правиш в Skid Row, а?

Все още всяваш страх у децата, а?

А, знаеш ли, малкото лайно искаше да си купи телефон,

и реши, че може просто да избяга с него.

Шибани хлапета.

По дяволите , в заложна къща ли работиш ?

Правиш ли добри пари тук?

Знаеш ли, старецът плаща в брой

за да го пазя от крадци и наркомани.

Искаш ли истинска работа? С голяма заплата.

Сам ли си вършиш работата сега?

Все още не. Все още със същия екип.

Да. Винаги свириш втора цигулка,

оставайки на едно и също място твърде дълго.

Благодаря за съвета за кариера.

Ще участваш ли?

Чий задник трябва да сритам, а?

Добре, собствеността на Хайзен е създадена като комплекс.

Стои точно върху водата

и ние ще се възползваме от това, ок?

Ще акостираме тук,

и тези скали не трябва да са трудни за изкачване.

А, защо... по водата?

Искам да кажа, защо просто не отидем пеша?

Е, задната тераса

е най-малко охраняваната страна на къщата.

Има двама пазачи

на входната врата денонощно,

двама пазачи на алеята,

и друг пазач вътре в къщата,

който обикаля първия етаж.

Четвъртият се грижи за задния двор

приблизително на всеки 35 или 45 минути.

Ако изчислим правилното време, можем да влезем в къщата незабелязани.

Да предположим, че има плъзгащи се вътрешни врати?

Да. Виждам ги на камерата на главния етаж

- и задната камера на вътрешния двор. - Надя?

Плъзгащите се стъклени врати обикновено имат лесна ключалка.

Лесни са за влизане,

но ще съм готова за всичко по-трудно.

Добре.

След като влезем, трябва да обезвредим пазача на първия етаж.

Остави това на мен.

Нуждаем се само да го обезвредим, а не нараним.

Как очакваш да обезвредя някого

без да го нараня? Само мъничко.

- Искам да кажа... - Малко.

Аз... мога да го направя. Знам малко джу-джицу.

- Малко ли? - Да.

- Е, честито. - Можеш ли да го направиш?

- Мисля че ще се справя. - Добре.

Ще намерим сейфа и ще го оставим на Надя.

Ами Хайзен?

Ще отидем в къщата , когато той не е вкъщи. Люси?

Да, секретарката му държи календара му в облака.

Той ще бъде в Сан Франциско следващия уикенд.

- Само охраната ще бъде там. - Можем да влезем и да излезем

без никой от другите пазачи да разбере, че сме там.

След това Люси ще деактивира алармата от тук

и замени всички емисии на камерата,

и ще създаде на нов запис за камерите.

Чакай малко. Ще участваш ли?

Да, идвам. Защо не трябва ли?

О, не знам.

- Хм, просто...

Какво? Защото тя е жена?

Хм, просто...

- Еха. Хм... - Не ме гледай, човече,

тук сам си копаеш гроба.

- Да, добре. - Добре, ти... забавен си.

Много си забавен, брато, но, хм, чаках

този резултат от дълго време, така че няма начин

Ще ми липсва, ок? Така...

Не, хей, страхотно е.

Това е страхотно. Харесва ми.

Не е нужно да съм най-бързият. Просто трябва да те изпреваря.

О, дори и на токчета, не можеш да ме изпревариш, ок?

Така че, да.

- Добре.

Обратно на работа.

- Анабел.

Вземи шибаната ми чанта!

Да тръгваме...

- О, госпожице Гомес.

За мен е удоволствие най-накрая да се запознаем.

Моля седнете.

Знаете ли, че

има истинска награда за главата ви?

- Семейство Кер ли? - Да.

Изглежда възмездието е цената за унищожения Моне.

- Колко? - Моне?

- Наградата? - Половин милион.

- Кафе? - Не благодаря.

Кажи ми.

Защо унищожихте такова безценно произведение на изкуството?

Знаете кои са Кер и откъде са.

А, така, значи тяхната идеология ви дава право

да крадете и унищожавате това, което е тяхно?

Не е тяхно, крадено е.

- Наистина ли? - Да.

От кого? Кога?

Взет е от семейство Розенбаум

по време на нацисткото разграбване на Франция. Звучи ли ви познато?

- Никога не съм чувал за такова нещо. - Не?

Какво ще кажете за екзекуцията на шест милиона евреи?

Обзалагам се, че и вие никога не сте чували за това, а?

Трябва да те предам на семейство Кер веднага

и да взема наградата.

И така, какво чакате?

Изпитвам удоволствие да те гледам

преследвайки неща, които не можеш да имаш,

неща, които не са твои.

Прав си. Те не са мои.

Те принадлежат на света и аз ще ги върна.

Ще им върна всичките.

- Дори твоите.

Наистина ли вярваш в това?

Никога няма да имаш моите картини. Светът не е достоен за тях.

Само по-висши хора заслужават такова изящно изкуство.

- Добре.

Когато си готов да вземеш наградата,

знаеш къде да ме намериш.

Твоята арогантност ме заинтригува. Ела за моите картини.

И когато се провалиш, тогава аз ще си взема наградата.

- Дотогава.

- Извинете ме.

- Хей. - Хей.

Трябва да поговорим.

Добре ли си?

- Какво стана там? - Добре съм.

Семейство Кер са срещу мен.

Те искат отплата за унищожаването на Моне.

- Мамка му!

И сега той знае за нас.

Отпусни се, ок? Всичко е под контрол.

Той разкри картите си.

Той има картините, ние се придържаме към плана.

Господи, в какво се забъркахме пак, Ани?

Просто бъди честна с мен.

Това просто още една работа на Синдиката ли е?

- Какви картини ще крадем?

Моне, Дега, Пикасо и Ван Гог.

Мамка му Знаех си. Картините на Йозеф.

Преминахме през някои глупости, Ани,

и Бог знае, че съм ти длъжник,

но не съм готов да умра за някои картини.

Е, не съжалявам, защото обещах.

Обещание , за което съм готова да умра.

Знаеш, че трябва да се откажем.

- Не, няма начин. - Анабел, направена си...

- Не! Не. - Теб са те принудили

и това е единственият начин да продължим напред.

Решихме, че ще е по-добре

ако Анабел не участва.

Защо тази внезапна промяна?

Виж, не можем да рискуваме с това, ясно?

Смятаме, че е най-добре да следя операцията от тук,

да бъда вашите очи и уши,

и ако нещо се обърка, да мога да ви измъкна.

Добре, а имаме ли резервен план?

- Люси?

- Да.

Мога... мога да го направя.

Не, добре, мога да изпълня ролята на Анабел и моята.

Благодаря все пак, скъпа. Оценявам усилията на екипа.

- Мамка му! - По дяволите!

- Погледни го!

- Мога да се справя... - Казах, че ще помисля.

- Разбрах. - Добра работа.

Добре, хайде спрете да се въргаляте.

Да тръгваме. Концентрирайте се. Това беше добро.

Показа му, че можеш да му сриташ задника.

Значи мислиш, че тя може да се справи?

Да определено.

Знаеш ли, разбирам

какво означават тези картини за теб.

Не, не мисля, че знаеш.

Бях на 18.

Живях на улицата, крадях всичко, което мога,

само за да оцелея.

Бях добра в това.

И тогава чух за този стар евреин

който имаше пари в сейфа си.

Отидох там, за да ги открадна.

И видях на стената в офиса

онази картина, това...

Беше Реноар. Беше красиво. Бях...

Просто бях хипнотизирана от това,

красотата на тази жена на тази картина.

Картината остави у мен много силно впечатление.

Ти ли я открадна?

- Не.

Йозеф ли те хвана?

Йозеф ме спаси.

Не знам как, но той е планирал всичко.

Йозеф ми беше като баща.

Той беше моят ментор. Той ме научи на всичко, което знам.

Вярваше, че може да излекува света

от цялата си болка чрез изкуството

и искаше да върне цялата красота

която беше открадната от нацистите.

Мислиш ли, че ще успеем?

Тези четири картини принадлежаха на семейството на Йозеф

и той прекара целия си живот в търсенето им,

така че трябва да успеем.

Това е единственият шанс, който ще имаме, Еди.

Имаме голям проблем.

Люси, какво става?

- Те са...

- Какво? - Хакват ме.

Те... те хакват системата ми.

Кой би могъл да те хакне?

Добре, какво можем да направим?

Да дръпнем ли щепсела или нещо подобно?

Не, не, не, не, не. Ако направим това,

Аз... никога няма да разбера кой е,

какво са видели, какво са взели.

- Ами ако опиташ...

Всички просто млъкнете и ме оставете да работя.

Това е. Да, аз...Те са...

- Какво стана? - По дяволите, аз съм... блокираха ме.

- Те... - Какво?

Те... промениха всичко.

Проследяват ни. Те знаят, че идваме.

Но как?

Мамка му!

Анабел!

Йозеф.

Толкова съжалявам.

- Супер.

Ще бъде малко лютиво...

- Хапни.

- Яж. - Добре, братле...

Ще... ще побързаш ли малко?

Трябва да проверя имейла си. Трябва да актуализирам блога си.

- Знаеш ли, имам последователи... - Хей, Люси?

Правилно ли чета това?

Да. Да, това са фактурите.

Мислех, че каза, че си блокирана.

Не, това е са от данните, които събрах

от техните сървъри в облака.

Какво е „безопасни домейни“?

Това е фирмата, която обслужва сейфа в къщата.

Чакай малко.

Фактурите са с дата преди два дни.

Чакайте, услугата не е извършена в къщата,

направена е на друг адрес.

Мислите ли, че е преместил картините?

Искам да кажа, че би имало смисъл.

Той знаеше, че ние знаем къде са.

Да, можем да уведомим властите...

- Хора. - ...и човек като Хайзен

- ще бъде заплашен от това... - Хора.

...ще му трябва нещо по-голямо.

- Хора! - Какво?

Хамалска фирма, специализирана в пренос на кашони и опаковки

на изобразителното изкуство ще бъде в къщата на следващия ден.

- Къде е адреса? - Точно тук, в центъра на Ел Ей

Какво? Боже мой! - Да! Да!

Добра работа. Надя, ние сме в бизнеса, скъпа.

- Да! - Имаме работа за вършене.

- Добре! - Добре. Добре.

Защото бях толкова близо

да си намеря друг отбор.

Мога ли да проверя имейла си, да актуализирам блога си?

Добре ли си?

- Не? Мога да го направя по-късно.

Анабел. Просто... аз... просто исках да се извиня.

Аз... не знам как ме намериха в тяхната мрежа.

- Не те обвинявам.

- Люси, вината не беше твоя. - Аз просто...

- Какво правиш? - Не знам какво стана.

Те не трябваше да знаят, че съм там.

Люси, не се тревожи за това. Ще се оправим, ок?

- Хайде, Анабел. - Добре.

- Сериозно? Какво по дяволите? - Остави го.

- Добре. - О, майната му.

Не можеш да я оставиш да мисли, че е объркала нещо.

- Не беше по нейна вина. - Ей, искате ли такос?

- Няма да помогне. - Глупости.

Увереността й е разклатена и имаме нужда от нея концентрирана.

Откога, по дяволите, ти пука за нейните чувства?

Добре, някой да ми каже какво, по дяволите, става

или си тръгвам.

- Не те намериха, Люси. - Недей.

- Намериха я. - Какво?

Принудиха я преди два дни.

- Хайзен я притисна в ъгъла.

Има награда за главата й.

Затова няма да идваш.

- Люси, почакай. - Анабел, какво по дяволите?

Мислех, че тази работа ще бъде различна от предишната.

Казах ти, че нищо добро няма да излезе от това.

Вие хора сте луди.

- Люси.

- Люси, по-бавно. Хей.

Можеш ли да изчакаш?

- Люси? Какво? - Какво правиш?

- Моля те, върни се. - Да се върна, добре.

- Добре. - Аз... Имам нужда от минута.

- Добре, нека... да спрем за малко.

- Аз, ъъ...

- Ти... - Ти ме разочерова, Еди.

- Ти ме разочерова. - Знам, аз съм...

Съжалявам.

Бях уплашен и не бях готов...

Добре, спри с глупостите.

Виж, каквото и да кажа

точно сега няма да промени нищо, нали?

Когато Анабел искаше да дойде да те вземе,

Аз... аз не казах нищо.

Разбираш ли? Не възразих. - Аз...

Мислех, че ако те видя отново...

Мислех, че мога да оправя нещата.

Но това... е по-голямо от нас.

- И ние не можем без теб.

- Знаеш ли, аз... Господи, аз... - Какво?

- Знаех, че не мога да й вярвам. - Хей.

Можеш да ми се довериш.

Да, надявам се да си прав.

- Люси.

Съжалявам.

Много съжелявам.

- Аз, хм...

Искам да се извиня на всички вас. Аз...

Тази работа не е като всяка друга работа.

Всеки един от вас е най-добрият в това, което прави.

Аз ви избрах. Аз избрах теб.

Опитваме се да поправим грешка срещу човечеството

и Йозеф вярваше в това. И аз вярвам в това.

И аз влагам своята вяра и доверие във всеки един от вас.

Вие сте моят екип. Нуждая се от вас.

Не мога без вас.

Добре. Добре, ще остана.

Все още сме тук.

Надя?

Аз съм за. Просто... не крий нищо повече от нас, става ли?

- Моля те.

Искам да кажа, виж, това...

Убийствена реч. Убийствена реч.

Сега мразя нацистите толкова, колкото всеки друг човек,

но, хм...

...колко всъщност струват тези картини?

- Те са безценни. - Безценни ли?

Уау, искам да кажа, това е... това е доста голяма заплата, нали?

Е, вече си компенсиран доста щедро.

Добре, но, както звучи,

безценно, е много повече, нали?

Ей, не става въпрос за това.

Някой друг чувства ли се така?

- А? - Не, добре съм.

- Добре.

О, така, просто... само аз.

Добре, няма значение. Всичко е наред.

И така, в сградата има IP камери навсякъде,

вътре и вън.

Ето. Има една точно тук, и тук.

Няма ли да те хванат да хакнеш системата?

Не и този път. Удвоих броя пъти на количеството

пренасочване, от облак в облак.

Ще им отнеме цяла вечност да ме намерят този път.

Освен това не съм в тяхната мрежа. Просто ще гледам камерите.

- Не си ли ги хакнала отново? - Забавен си. Не.

- И така, дотук преброих

поне десет различни пазачи.

Това е двойно повече от това, което беше в къщата.

Не само това е повече, тези момчета са опасни.

Направих малко лицево разпознаване

и повечето от тези момчета са в системата.

- Бивши затворници? - По-зле.

Бивши KSK, Kommando Special Kraft. немски специални части.

Колкото повече, толкова по-добре, ако питате мен.

Внимавай. Ако само един от тези пазачи

бие тревога, прецакани сме.

Добре, значи това не е стандартно влизане и грабеж?

Не, не е. Не и този път. Ъ-ъ-ъ.

Е, как ще влезем?

Тук. През тази гаражна врата.

Да разиграем доставка?

Да. Като игра на влизане.

Добре, може да проработи.

Но мисля, че ще имаме нужда от повече.

Какво имаш предвид?

Искам да кажа, че правим всичко по предположение.

Може да ни изиграе лоша шега. Може да е капан.

Имаме нужда от потвърждение.

Какво мислиш, Люси? Можеш ли да разбереш още нещо?

Е, вече не съм в неговата мрежа,

но имам идея.

- На кого звъниш?

Приятелка, която ми дължи услуга.

Да, бих ли я харесал?

- Глупак.

Никога преди не съм ви виждал тук.

О, ние идваме тук през цялото време.

Не. Аз идвам тук през цялото време.

Сигурен съм, че щях да видя

две толкова красиви същества като вас.

О, разкрихте ни.

За първи път ни е, но един приятел ми каза,

че това са най-добрите мартинита в Ел Ей,

така че трябваше да ги опитаме.

Чух, че правят номера.

- Да!

- Коя е твоята приятелка?

Това е Франческа, а аз съм Анджи.

За мен е удоволствие да се запозная с двете ви.

- А вие сте, господин... - О, моля ви. Наричай ме Ото.

Ото ли? Това е очарователно име за толкова могъщ мъж.

- Ото, може би ще ни помогнеш

да разрешим спорът, който имаме.

- Анджи ... - Разбира се.

...хм, не мисля, че изглежда добре тази вечер.

Не мислиш ли, че изглежда красива?

Добре.

- Има прекрасна коса.

И, ъъъ, е невероятно секси, ако ме разбирате.

- О благодаря ти.

Трябваше да ме видиш по-рано.

- Бях се разгорещила. - Тя беше огън.

Но Франческа ми помогна да се приготвя.

Това е вярно.

Бих казала, че тя е доста артистична.

- Не мислиш ли? - Артистична ли?

Използва я като платно ли?

- Може би.

Вие сте... Вие сте познавач?

Знам какво харесвам, когато го видя.

- Харесва ли ви това, което виждате сега?

Виждал съм най-красивото изкуство,

което светът някога е познавал.

И двете сте много близо... до него.

- На второ място ли? - О, хайде.

Къде сте виждали изкуство по-красиво от нас?

- Притежавам го.

Искаш да кажеш, като... галерия ли?

Имам частна колекция тук в Лос Анджелис.

- О, можем ли да я видим? - Можем ли да я видим?

Както казах, това е... частна колекция.

Единствено подходяща е за арийски народ

от който вие... не сте.

Лека нощ, дами.

Той е такова прасе.

О, значи е тук, в Ел Ей, добре.

- Какво още каза? - Не спираше да се хвали

за неговата частна колекция в центъра.

Той обаче не ни позволи да я видим.

Той каза... Той каза, че не сме достойни.

Да. Това звучи като него.

- Справи се добре, Люси.

- Добре се справи. - Да. Благодаря.

- Добре ли си? - Да.

Изглеждаш добре.

Хей банда.

Концентрирайте се.

Добре, Надя, Бруно. Вие сте станали.

Хайде да го направим.

Хайде, хайде.

- Напред. - Да тръгваме.

- Мамка му!

- Нейтън!

- Аз съм Виктория. - Моля?

Срещнахме се в моята архитектурна фирма

където ме излъга , за да откраднеш някои чертежи?

Хм, не съм съвсем сигурен, че знам за какво говориш.

Мислиш си, че си много хитър?

Имаме охранителни камери. Видях те да влизаш в стаята с досиета.

Е, това е... това е дълга история.

Не се притеснявай. Не казах на никого.

- Изтрих охранителните кадри. - Наистина ли? Защо?

Архитектурата не е много вълнуваща.

Освен това може да имам слабост към латиноамериканците.

- Така ли?

И така, с какво друго се занимаваш?

Това нещо няма да ме убие, нали?

Не излъчва никакви сигнали,

- настроена е само на една честота. - Знаеш ли какво?

Обзалагам се, че той има и други неща освен картини.

Да, обзалагам се, че има злато или нещо такова.

- Злато ли? - Аха.

Вече никой не се занимава със злато.

Не, залагаш ли задника си на човек като Хайзен?

- Той има злато. - Е, знаеш ли какво?

Тогава можеш да се върнеш и да го ограбиш.

В момента не проверяваме за злато.

Мамка му! Ако намеря злато, ще го взема.

Знаеш ли колко тежко е златото, което искаш да откраднеш?

- Няма да стигнеш твърде далеч с него. - О Хей, хей, хей, чакай.

Вратата се отваря.

О, да, настройвам честотата.

- Получава ли се?

- Почакай.

О, ще го изпуснеш.

- Няма.

Наближава, ще го изпуснеш!

- Стана.

- Да.

- Да тръгваме. - Спокойно.

Добре, готово. Това ще отвори вратата на гаража.

Добре, ще изключа камерите,

когато, влизате в гаража.

Ами ако има пазачи, които чакат в гаража?

Оставете това на мен, ок?

А, да. Ами не.

Без оръжия.

- Какво? - Да, без оръжия.

- Чакай, чакай. Ти сериозно ли? - Да.

Ти... чу какво каза тя за онези момчета, нали?

Те не се шегуват,

така че...

Казах без оръжие. Разбра ли?

Приятел, ние сме крадци, а не убийци.

Точно.

Това копеле ще ни погуби.

- Благодаря ти.

Синдикатът не одобрява оръжията или убийствата,

и аз също.

Това е добре.

Но ако има проблем, ще се справя с нещата по моя си начин.

Да.

Добре. Всички готови ли сте?

Нека направим проверка на комуникацията.

Анабел, чуваш ли ме?

Добре. Започвам да записвам.

Добре. Камерите са изключени. Невидими сте.

Добре, започваме.

Стискам палци.

Шефе, защо не работи?

По дяволите.

Това ще е кратко пътуване, а?

- Страхотно. - Не, не, не, не, не.

- Ето! - По дяволите да, момиче!

Вътре сме.

Добре, разделяме се.

Радио мълчание , докато не намерите сейфа.

Внимавайте. Вие двамата вървете.

Мамка му! Това е то.

- Да? Откъде знаеш? - Има биометрично заключване.

Какво, по дяволите, означава това?

Това означава, че имам нужда от пръстов отпечатък.

- Добре, добре, можеш ли да го отвориш?

Задръж.

- Продължавай.

За какво, по дяволите , направи това?

Отне ти твърде много време.

Тъкмо ги бях почнал!

- Дай ми този пистолет.

Без оръжие, помниш ли?

Обаче им сритах му задниците.

- О Боже мой. Толкова съжалявам.

Отдавна не съм носила токчета

и просто ми дойде малко повече тази вечер.

Наистина съжалявам.

Добре съм.

Почисти това. Изсушете го.

Приемаш ли?

Люси, приемаш ли?

Хей, двама пазачи се приближават.

Мамка му!

- Това не е сейф. - Не.

- Това е шибан трезор. - Да.

Знаех си, че има нещо повече от картини там.

Можеш ли да го отвориш?

Предполагам, че скоро ще разберем, нали?

- Хей. Къде отиваме? - Хей добре ли си?

Еди, качи се до осмия етаж.

Хайде, хайде.

- Това не е сейф.

- Наистина ли? Не бях забелязал. - Можеш ли да го отвориш?

Ха, винаги съм искала да използвам това.

Добре, Надя, каквото и да правиш,

трябва да го направиш бързо.

О, чакай, чакай. Това бомба ли е?

Не, не, не, не, това е рядък магнит,

направен е от неодим.

Веднъж превърнат в сплав с желязо и бор,

- се намагнетизира. - Урокът по наука по-късно,

трябва да отворим това веднага.

Добре. Дай ми само една секунда. Това...

- Добре. - Да.

По-бързо, Надя, хайде.

Опитвам се.

- Какво? Какво? Какво? Какво?

Дай ми повече време.

Трябва да задържим пазачите далеч.

Какво имаш впредвид?

Ще импровизирам.

- Ще отида с него. - Не, Люси, не.

- Не, не, трябва да му помогна. - Не.

Ще се оправя.

Пълна си с изненади, нали?

Да вървим, да вървим, да вървим.

Мамка му, забравих всичко в училище.

Добре. Да. Добре.

Добре. Почвам. Да видим какво ще стане.

- Сега какво? - Търся соленоида.

- Какво?

Когато въведа парола,

клавиатурата изпраща сигнал към соленоида.

След това сигналът преминава през магнитно поле,

превръщайки го в механично движение.

Ако магнитите ударят полето,

- предизвиква отключване на ключалките. - Страхотно.

Но ще стане по-бързо , ако ми помогнеш да го преместя, ок?

- Просто... - Да, не, не, да,

- Разбира се. Моя грешка. - Дай ми секунда.

Как върви?

Само... просто ми дай една секунда.

Банда, нямаме достатъчно време.

Да, дай ми само една секунда, моля те.

- Хайде, хайде, хайде.

Дами и господа, съкровището.

- Добрият стар Спарки. - Сериозно?

При цялата тази технология, просто ще използваш ъглошлайф?

Винаги трябва да се връщаме към основите.

Мамка му!

Красиви са.

Вижте това копеле.

Само картините.

Изсуши го и ми го върни.

Дай ми това.

Къде са пазачите?

- Анабел.

Глупаво постави хората си в опасност.

И за какво?

Сега ще страдате за наглостта си.

Вървете! Вървете!

Махайте се веднага от там.

- Хайзен е на път, побързайте. - Трябва да тръгваме.

Не, не, не, не мисля така, аз... аз...

Аз ще бъда този, който ще излезе с тези картини.

- Какъв е проблема? - Наречете го застрахователна полица.

Нося ги, или се махам, или не.

Носиш ги, хващат те и край.

- Нищо не получавам. - Не, ще се придържаме към плана.

Нямаме време за тези глупости.

Не, не, не, няма да си тръгна без тези картини.

- Просто му го дай, всичко е наред.

Да. Не е толкова трудно.

- Доволен ли си? - Да. Доволен съм.

О, разделете се! Движение!

Мамка му!

- Върви. Върви. - Давай, давай. Върви. Добре.

Мамка му! Мамка му! Мамка му!

Току-що ме простреляха.

Надя! Надя, Надя!

- Какво стана? - Хайде.

Простреляха ме!

- Простреляха ме! - Добре, добре. Чакай, чакай.

- Да вървим, да вървим! - Майната му!

Да тръгваме! Давай, давай, давай!

- Бързо, бързо. - Мамка му!

Трябва да тръгваме. Давай, давай, давай, давай, давай.

Стой! стой го по дяволите! Не мърдай!

- Хвърли го.

- Добре. Добре! - Хвърли го сега.

- Назад, по дяволите! - Добре.

Еди, влизай в колата.

Побързай.

- Хей!

- Исусе!

Да тръгваме! Еди. Да тръгваме! - Тръгвай!

- Какво по дяволите? - О, какво по дяволите?

- Просто се дръж.

Добре, разбрах, разбрах, разбрах.

Разбрах. Разбрах.

Просто се дръж.

Всичко е наред.

Добре, Надя, добре си, добре си.

Хайде, седни на този стол.

Донеси ми комплекта за първа помощ.

Комплектът за първа помощ е там.

- Къде? - Ей там.

Там. Дай да видя.

Това е добре. Добре си.

Нека да погледна. Нека да погледна.

- Натискай. - Мисля, че е добре.

- Какво по дяволите беше това? - Боже мой! Мамка му!

Какво ще кажете за вашето малко правило без оръжие, а?

Защо уби пазача?

Хей. Какво направи?

Защо уби пазача?

Всички млъкнете по дяволите!

- Ани, какво по дяволите... - Тихо!

- Тихо! - Какво си мислеше?

Ние не правим така! Това не сме ние!

Добре. Ти си добре, ти си добре.

Да отидем в Синдиката и да им кажем какво се е случило.

Не! Знаеш, че те няма да имат нищо общо с това.

Анабел, ти каза, че са безценни.

Продайте ги на предложилия най-висока цена.

Не, продажбата на откраднато изкуство е най-бързият начин

да бъдем арестувани, дори в тъмната мрежа.

- Не можем да направим това. - Тогава какво?

- Тогава какво? - Майната му.

- Да ги унищожим. - Не.

- Да! - Няма начин. Не отново.

- Да! - Не. Откуп.

Да поискаме откуп от нацистите.

- Не, не.

Йозеф никога не би искал това.

Йозеф ли? Толкова ми е писнало от Йозеф

и вашата малка кауза. - Така ли?

Току-що хладнокръвно застреляхте пазач.

Ти направи това.

Сега, на мен, ще ми се плати по един или друг начин. Ясно?

Хей, Анабел.

Хей банда. Каза, че ще се срещнем по-късно днес.

Къде отиваш?

- Наблизо.

Трябва да се погрижа за някои неща. Става ли?

А картините?

Да, не вярвам на никой от вас, особено на теб.

Не можем просто да те оставим да излезеш от тук с тях.

- Ще дойда с теб. - Да, не ме... не ме интересува.

- До скоро.

Какво, по дяволите, правим тук?

Трябва да оставя нещо много бързо.

Мислех, че си се отказал.

Не, просто ги събирах.

Имам нещо, което искаш.

Бум. Какво мислиш?

Откъде взе това?

Много е хубаво, а?

Пак ще те питам.

Откъде го взе?

- Има ли значение? - По дяволите, да, има значение.

Залагам си задникът.

Добре. Виж, старче,

Знам, че познаваш хора, нали?

Знам, че имаш купувачи за такива неща.

- Така е.

- Какво по дяволите? - Успокой се.

За това говоря!

Мирише толкова добре.

Едно не е достатъчно. Те ще искат повече.

Без грижи, дядка. Ще има много повече.

Да си вървим.

Нещо не е както трябва. Вече трябваше да е тук.

Отивам да намеря другите.

- Слушай.

Опитай се да се пазиш от неприятности, а?

Къде е тя?

Сигурен съм, че е наоколо.

Или си невероятно смел

или невероятно глупав.

Аз съм този, който е тук, нали?

Кажи ми защо просто

да не те застрелям където стоиш и да взема това, което е мое?

Може би в момента има оръжие срещу теб.

И може би, ако ме убиеш, ченгетата ще са тук

преди да изчезнеш с колата си.

Нямаш представа колко струват, нали?

Предполагам...милион?

Повече от достатъчно, за да живееш дяволски добър живот.

Милион ли? Да. Това ли е всичко?

Какво е това?

Това е номер на сметка, шефе.

Сигурен съм, че имаш екип от банкери.

Добре. Сега ми дай картините.

Съжалявам за твоя човек.

Моят човек ли?

Да. Искам да кажа, че знаеш

как стават тези неща понякога, нали?

Стреляй или ще бъдеш застрелян.

Мисля, че тук имаме проблем.

Да, и какво е това?

Никой от охраната ми не беше прострелян.

Глупости. Видях го да пада.

И това не са моите картини.

За какво говориш? Те... те са.

Не вярвам Моне или Ван Гог

да са си купили платната от магазина.

- Кучи син.

Разменили са ми чантите. Добре де...

Да откраднеш картините ми е едно.

Но да ми откраднеш златото, това е голяма грешка.

Какво ... какво говориш?

Опитвам се да ти върна твоите неща.

Знаеш ли какво правеха с крадците в нацистка Германия?

- Мис Гомез? - Да?

Музеят е безкрайно благодарен за вашето дарение.

Винаги се е вярвало

че тези произведения са загубени завинаги.

Мога ли да попитам,

как са попаднали във ваше притежание?

Аз ги притежавам. Дадоха ми ги

от първоначалния собственик, Йозеф Гудман.

Той е оцелял от Холокоста.

Това са оригиналните документи и писма за собственост

на авторство от самите художници.

- Може ли? - Да.

- Божичко.

Ще, ъъъ, разбира се, ще трябва,

да ги прегледаме за автентичност. - Разбира се, разбира се.

Знам, че са истински и съм сигурна,

че ще откриете, че и това е вярно.

Благодаря.

Това са моите картини.

Ще се радвам да те видя да кажеш това на властите.

Задръж ги.

- И без това ми беше писнало от тях. - Така ли?

Как го направи?

Как позволи на този глупак да ми донесе тези фалшификати?

Няма да си тръгна без тези картини.

- Просто му ги дай, всичко е наред.

Не е толкова трудно.

- Хвърли го!

- Веднага го остави. - Добре, добре.

Побързай.

- Хей!

Всичко е наред, нали?

Да, наред е.

Всеки път, когато влезеш в този трезор

и видиш четири празни места на стената,

искам да се чудиш: "Как го направи?"

Как екипът ми излезе от твоя трезор

с тези четири картини?

Мислиш, че си се измъкнала

с нещо толкова велико тук.

Тези картини са нищо в сравнение с другите ми съкровища,

които са с много по-висока стойност

и значение от... отколкото някои стари платна.

Сигурна съм.

- И ние ще дойдем за всичко.

Да. И няма да спрем, докато не го получим

всичко и го върнем на света.

Не съм сигурен, че ще имате шанс.

Сега ми е време

да взема наградата от семейство Кер.

Е, както казах,

знаеш къде да ме намериш.

Но дотогава имам приятели,

които искат да говорят с теб.

О, вижте това.

Не можеш да я криеш вечно.

Видях на какво си готова да рискуваш

за няколко стари картини.

Но какво е готова да рискува една майка

за безопасността на собственото си дете?

- Повярвай ми.

Не искаш да знаеш, по дяволите.

Г-н Хайзен, бихте ли дошли с нас, моля?

За какво се отнася?

Тези ваши съкровища.

Имаме няколко въпроса към вас,

относно документи за собственост,

и дали сте платили данъци или не.

- Насам.

Хей, Анабел?

- Да? - Мога ли да те попитам нещо?

Откъде взе отпечатъците?

И как разбра, че ще имаме нужда от тях?

Съжалявам, това бях... това бях аз.

Да, аз... чух го да се хвали

за всичките му съкровища,

и как той ги държи добре защитени с охрана

и биометрични данни и най-съвременен сейф.

Което се оказа трезор.

- Правилно.

Кучият син беше толкова арогантен,

че не знаеше разликата между трезор и сейф.

Чакай малко, как разбра, че Бруно ще ни прецака?

Имахме нужда от резерва.

Някой, който да поеме отговорността, ако нещата тръгнат зле.

Да, и той изигра ролята си перфектно.

Искам да кажа, че отиде там сам беше най-доброто нещо,

на което можехме да се надяваме,

за да донесем тези картини тук безопасно.

- Да. - Да. Да, да, да.

Йозеф, успяхме.

О, Анабел, добре се справи.

Йозеф би се гордял.

Картините, които намерихте са... са безценни.

Нашите оценители са ги оценили отвъд

нивата на нашите... нашите текущи активи.

И с тяхното дарение за музея,

ние сме в състояние да приютим наши други облагаеми ресурси.

Нашият бюджет за бъдещи операции

се утроява.

Но Йозеф не беше единственият, от когото нацистите откраднаха.

Има и други.

И те като Йозеф, са направили всичко

възможно за да запазят собствеността си.

Така че се надяваме, че все още не обмисляш пенсиониране.

- Не съм и мислила.

- Наздраве. - Наздраве.

Добре, дами, втори кръг...

- Да! - ...пристигна.

- О, тя е готова. Какво? - Какво?

Просто, ъъъ... Мислех си, нали?

- Не... не знам.

Разбирам, че направихме добро нещо, нали?

Знаете, че всеки може да види картините,

и те не са у нацистите.

Но защо трябваше да ги дарим?

- О, хайде.

- Направихме добро дело. - Еди...

- Това трябва да е достатъчна награда. - Да.

Слушай, освен това спестява милиони данъци на Синдиката,

когато даряваме картините.

Това означава, че ще правим повече пари, като крадем повече.

- Точно.

- Сега като го спомена,

Синдикатът има друга цел за нас, така че...

...кой е готов за друго предизвикателство?

- А? А?

Знаеш, че си моята любов до гроб, Ани.

- Да! - Ох!

- Да! - По дяволите!

Това е по-добре, отколкото още пет до десет години с федералните.

- И така, аз съм за.

- Надя?

- О, да. - О, да!

- Добре. - Добре ли сме?

- Знаеш ли... - Хайде, хайде.

...все пак би било страхотно да сме милионери.

- Аз просто...

...просто казвам, разбирате ли?

- Наздраве! - Наздраве!

- За бандата.