Original subtitles

Филмът не се препоръчва за лица до 16 г. и хора с лабилна психика!

Igra_na_vyzhivanie S01.Е11_from_12

Превод и субтитри: Vake :) - 10.2020

Студио АМЕДИЯ

и КАРГО филмс

ПРЕДСТАВЯТ

Дълго летим!

Мамка му... - Какво?

Пилота го няма!

Широка страна моя родная,

Много в ней лесов, полей и рек!

Я другой такой страны не знаю,

Где так вольно дышит человек.

От Москвы до самых до окраин,

С южных гор до северных морей,

Человек проходит как хозяин

Необъятной Родины своей…

Всюду жизнь привольно и широко,

Точно Волга полная, течет.

Молодым везде у нас дорога,

Старикам везде у нас почет.

Над страной весенний ветер веет,

С каждым днем все радостнее жить,

И никто на свете не умеет

Лучше нас смеяться...

... и любить!

ИГРА за ОЦЕЛЯВАНЕ

11 серия

Сега ще пукнем тук всичките! - Няма, не може да е толкова просто!

Парашути!

Аз, никога не съм скачал!

Гледай мен. Моят, бившият, е десантник.

Най-важното е, бързо да дръпнеш халката!

Слушайте... Щурвалът не работи, падаме.

Какво се одрямахте? Хайде - парашутите, по-бързо!

Хайде! - Не знам как се слага.

Марина, покажи! - Като раница!

И закопчай отдолу! - Хайде, давай, давай!

Халката заяде...

Тук сте решили да пукнете?

Скачай!

Не мога...

Следващият!

Хайде, хайде, хайде!

Остана един за двамата... Решавайте!

Наташа, слагай го! - А ти?

Аз ще опитам, да го "приводня".

Не, Коля, все едно - аз няма да оживея.

Чуй, всичко ще е наред. Слагай го. Слагай го!

Добре, върви. Върви! Добре...

Хайде. - Добре.

Вика, помогни й!

По-рано си мислех, че да дадеш живота си за другиго, е тъп патос;

и така не се случва в живота.

Случва се!

Оказва се, че съвсем не е трудно.

Коля!

Живей, чуваш ли? - Стой!

Стой!

Слагай го!

Чуй ме... Гледай ме, мамка ти! Гледай мен!

Тя скочи, за да живееш ти! Слагай го!

Абе, я върви на...

Ако не скочиш, ще я убиеш още веднъж!

По дяволите!

Е-ей!

Чува ли някой?

Ей! - Вика!

Коля, тук съм!

Вика!

Къде си? - Плувай към студеното!

Бъди на място, идвам...

Откачи ли се? - Аха...

Браво; как си? - Горе-долу, само ми е студено.

Трябва да се движим... нищо не се вижда!

Трябва да плуваме на някъде.

Накъде ще плуваш, щом нищо не се вижда?

Полека само, колкото да не замръзнем.

Трябва да се държим на повърхността, колкото можем.

Искаш да кажеш, че някой ще ни намери ли?

Тъкмо ще видим, доколко сме ценни, като играчи.

Нима е възможно?!

Поразително!

Сега ще им хвърлим пояс. - Ей натам, натам, доближи ги!

Стоп машини!

хххххххххх

Хващайте въжето.

Вземи пояса!

Хайде, хайде, държим те!

Да, край, край... Жива си!

Марио, принципът е същият!

Дай ръка!

Хайде, идвай. - Хайде, защо спря?

Добре дошли на борда!

Това беше, момчета, залавяйте се за работа!

Ще разкажете ли, какво се е случило с вас?

Сега, да се осъзнаем и ще разкажем.

Малко спирт, няма да ви попречи.

Водата в Байкал, дори и през лятото е студена.

Къде?! - В Байкал.

А вие, над Черно море ли летяхте?

Кой идиот е измислил скачане с парашути във водата, а?

Както и да е, сваляйте мокрите дрехи, за да не се простудите.

А как се озовахме тук? Нали летяхме към Красноярск?

Кого спасиха първи? - Мен.

Каза ли им нещо; какви сме, откъде?

Не... Просто казах, че сме петима.

Какво ще правим?

Ти, какво?

Мислите ли, че просто така сме всички заедно на този кораб - случайно?

Заспивай, копеле!

Гаси мотора! - Какви ги вършиш бе?

Куче, гаси мотора, иначе ще те заколя, по дяволите!

Има ли оръжие на борда? - Ловна пушка в каютата.

Напред!

Байкал, Байкал... Какви големи градове има тук?

Един дявол знае. На мен, въобще не ми е ясна географията.

Възможно Иркутск.

Така... Иркутск, вече е добре.

Да бе, а няма ли значение това, че Байкал, е дълъг над 600 километра?

И Иркутск, може да се окаже много далече.

А те, много бързо ни намериха.

Напред!

Напред, хайде, върви! - Коля, какво правиш?

Сурен, вземи въже и го вържи. А ти седни!

Седни бе! - Аз ви спасих живота!

Аз самият, сега ще те спася, куче;

ако ме лъжеш, ще ти гръмна тиквата от упор, разбра ли ме?

Ела с мен, да ми помогнеш.

Сурен, връзвай по-яко!

Какво си измислил? Успокой се. - Абе, аз съм спокоен!

Знам какво правя!

Не си виновен за случая с Наташа... - Виновен съм; всички тук сме виновни!

Тя имаше избор и го направи; ох, мамка му!

Трябва да разкъсаме този кръг, иначе сме до тук!

Да мислим и да действаме, 1 крачка напред.

Хващай за краката и в трюма; хайде!

Без мен, доникъде няма да стигнете. - А ние, за никъде не се и гласим.

Как ни намерихте? Кой ви изпрати? - Плавахме си, наблизо.

Копеле, плавали си били наблизо!

Лъжеш ме, куче! Кой си ти бе, мамка ти?

Кой си ти бе; с тях ли си? - С кои "тях" бе?

Ти ненормален ли си? Та аз ви спасих живота!

Какво искаш от мен, а? Пак повтарям; плавахме наблизо, винаги тук ловим!

Винаги тук ли ловите, а? Нас, моментално ни намерихте, така ли?

Кой ви изпрати, боклук?

Последен път те питам, иначе ще ти гръмна коляното!

Говори! Ти се дръпни оттам.

Дръпни се!

Куче!

Коля... това не е изход.

Елате с мен; Сурен, помогни.

Какво, свестиха ли се?

Върви на...

А, свестили сте се...

Затваряйте.

Къде трябваше да пристигнете? В кое пристанище?

В Байкалск. - Далече ли е от тук?

Едно денонощие, плаване.

Голям ли е градът? - Около 13 хиляди.

А до Иркутск, далече ли е? - 150 километра с влака.

Нали ти казах, да не ме лъжеш, куче!

Твоите хора, казаха, че толкова далече не излизате;

че тук няма улов; че обикаляте тук и това е по твоя заповед.

Всичките ти пръсти ще отрежа, куче! - Моля те! У тях е семейството ми.

Те ще ги убият... - Започна да говориш, куче лъжливо!

Давай по-нататък! - Тук има камери. Пълно е с камери.

Първо, махнете тях. - Шоуто продължава, мамка му!

Къде са?

В рубката, свалихте ли я? - Да.

Тогава - край, повече не знам. - Разказвай.

Какво, ние сме обикновени рибари; тръгвахме на обичаен рейс,

когато те се появиха. - Кои "те"?

Трима мъже - представиха се, като хора от телевизията.

Как изглеждаха?

Черен, тониран джип - без номера;

черни костюми и... сериозни лица.

Казаха, че няколко техни хора, трябва да кацнат в Байкал.

Един вид скокове с парашут, а ние трябва да ги приберем.

И вие им повярвахте, така ли - хора от телевизията, скокове?

Та това са някакви измислици! - Аз първоначално отказах;

Да ви събираме, ще отиде цял ден, а ние трябва да работим.

Обаче те предложиха пари; добри пари...

Камерите, те ли ги наслагаха?

Да; казаха че е за някакво предаване и трябва да инсталират оборудване.

На мен, по принцип ми беше все едно.

Почакай, нали каза, че семейството ти е у тях?

Те ме предупредиха - казаха, нищо да не ви разказвам.

Аз дори се пошегувах; "Няма ли да си вземете парите?"

Тогава, той извади планшет и ми показа снимка на семейството ми.

И ти, след всичко това, продължаваше да им вярваш?

Типове, на джип без номера; с костюми; не ти ли се сториха странни?

А какво трябваше да направя, а?

На теб, ако покажат снимка на семейството ти - какво ще направиш?

Аз съм обикновен рибар; не съм Супермен.

Накратко; какъв беше планът?

Да ви вземем от Байкал и ви откараме в Байкалск, а там да ви предадем.

Байкал е огромно езеро, а вие, много бързо ни прибрахте.

Откъде знаехте, къде ще бъдем? - Те оставиха телефон.

В джоба ми е. - Тук ли?

Да.

И казаха, че ще предадат координати, когато получат точна информация.

От кого са чакали информация? - Ами, някой от вашите я е предал.

В какъв смисъл от нашите? - Ами, те така казаха.

Когато скочите, ваш човек ще им даде сигнал.

Е, човече, смешки разказваш. - Какво говориш бе, чичка?

Защо цвилите бе? Какво смешно има, по дяволите?

Я хайде, станете. Станете всички! Всички станете, бързо!

Всички станете! - Ти май, съвсем откачи, а?

Отворете трюма. Бързо, отваряйте трюма!

Хайде, хайде, хайде!

Хайде, боцман - долу!

Затваряйте... веднага.

Отивай там.

Ако някой е трябвало да подаде сигнал, значи, между нас има "плъх".

И искам да знам, кой е. Събличайте се.

А в слиповете, също ли ще проверяваш? - И в слиповете ще проверявам!

Приятелю, това е параноя! Той си измисля, а ти му се хвана.

Не, събличайте се! - Това е провокация!

Писна ми, от параноята ти. - А ти, защо си толкова умна?

Хайде, ти си първата! Още повече, че си в старите дрехи.

Хайде, ти си първата! Събличай се!

Коля, ти добре ли си? Наистина ли мислиш, че ще намериш нещо?

За толкова глупави ли ги мислиш? Коля, съвземи се, по дяволите!

Хич не ми е на оная работя, събличайте се всички!

Край, как можа да се побъркаш?

Заедно сме от самото начало;

и всеки от нас, вече можеше да е на Оня свят!

А ти, вярваш на този шибан капитан!

Край, мамка му! - Коля, съвземи се!

Оказва се, че си имаме предател! На никого тук, не вярвам! Събличай се!

А ти не помисли ли, че той повтори това, което са му казали на него? Не?

А знаеш ли какъв е въпросът; ЗАЩО? За да се избием сами мамка му!

Не ми дреме! После ще изясняваме!

На, на, мамка ти; на!

На, копеле, в слипа ми ще провериш ли?

Стойте на място!

По дяволите, какво правя, мамка му? Проклятие!

Отива ти.

Ще продължиш ли да полудяваш?

Край, по нататък, всеки за себе си!

Идеята, разбира се е добра; но е за всички, нали разбираш?

Нейсе - ти аз, някак ще издрапаме, а другите?

Предлагаш, да ги зарежем ли?

Мисля, за теб, не е проблем, да зарязваш другите!

Тя сама направи избор.

Да, сама, но бях длъжен да я опазя. - На никого, нищо не си длъжен!

Тя направи това заради теб. Защото се влюби.

Да, мъчи те чувството за вина и това е нормално.

Само че не си виновен.

Вече нищо не можеш да поправиш; нито с бръснене на главата,

нито с рязане на пръсти, за изкупуване на вината, както ти се струва на теб;

но ако зарежеш останалите, край с тях. - Все ми е едно.

Не вярвам.

Знаеш ли, по-рано, мислех, че съм силен.

Изобщо не съм силен.

Ако не беше силен, нямаше да преживяваш така.

Това, че силните не плачат, са глупости - бездушните не плачат!

Помисли за това.

Между другото - на сутринта, ще бъдем в Иркутск.

Слушайте, никой ли няма роднини, или познати, тук в Иркутск?

Сурен, може би ти имаш; нали уж арменци има на всякъде?

Може и да имам; трябва да се обадя на баща ми, да го питам.

Не, всяко обаждане, сега е твърде опасно;

Хайде, веднага да се разберем; на никого, никъде, не звъним.

Разбрано, а какъв е планът? - Трябва да намерим пари.

Моряците почти нямаха нищо. - Точно така.

А по-нататък с тирове, или товарни коли - до Москва.

А защо не с влака? - Ще се издадем.

Слушай, а защо, постоянно, все двамата решавате?

Защото оръжието е у нас. - И какво?

Ще ни застреляш ли? - Ако трябва, ще ви застрелям.

Мамка му, ами застреляй ни - по-малко народ ще остане.

Стига сте дрънкали глупости. а?

А моят "бивш", в Москва, е важна клечка в телевизията.

И как ще ни помогне той?

Ще разкаже за нас, на цялата страна.

Колко са там? - Почти три.

Трябва да купим кльопане. - Аз съм с теб.

Вас не бива да ви пускаме заедно. - А ние, не вървим поотделно!

А млъкнете, по дяволите - идва черен джип!

Помните ли, капитанът разправяше? - Как са ни намерили?

Мисля, че си е просто джип. - Аха... и без номера?

Хайде, излизай мършо! - Какво правиш бе, Коля?!

Вие добре ли сте? Дръпнете се от колата!

Извинете, припознахме се.

Да вървим, да вървим.

Какви ги вършиш, по дяволите? На бензиностанциите, е пълно с камери!

Крий пукалото; да вървим. Кротко.

Отивам в тоалетната.

Вие, също ли мислите, че те имат шпионин между нас?

Слушай, ако това е игра, тя има много сложен сценарий.

И ако в гората, някак ни контролираха, то в града, задължително,

им е нужен свой човек между нас.

Но ние всичките сме от самото начало; Всеки от нас, можеше да умре...

Не всеки.

Мислиш, че е някой от нас ли? - Почти съм сигурна в това.

Здравейте. - Здравейте.

...неизвестни са извършили нападение на сътрудниците на местната полиция.

Четиримата неизвестни, били задържани по подозрение

в убийството на местен жител, който препятствал отвличането на катер.

По-късно, се изяснило, че престъпниците имали съучастници, които нападнали

полицейския участък, с цел да освободят задържаните.

В резултат на техните действия, загинали няколко души,

в това число, началникът на криминалния отдел,

който оставил непълнолетна дъщеря. - 380.

Сега ще дойде девойката - парите са у нея. Може ли капучино?

Добре.

Инвалид, мамка му!

Да се махаме, бързо! - А защо е това бързане?

Издирват ни, за убийството на ченгетата в Урумчак.

Току-що ни показаха в новините. - Проклятие!

Касиерката ме позна, кучката! - Значи и снимки имат!

Да, но откъде? Те имената ни, дори не знаеха.

Пак от там - от играта. - Поздравявам ви - издирват ни.

Показаха ни муцуните в новините.

А това, със сигурност е за нас. - Да изчезваме, да изчезваме!

Така, няма да стигнем далече!

Трябва да се разделим. Бягайте в различни посоки!

По-бързо, по-бързо, по-бързо!

Готово, като че ли се откъснахме.

Е, Сурен...

Какво ще правим по-нататък? - Не знам.

Не мога да разбера, как... полицията ни намери, толкова бързо?

Нали чу, че ни издирват?

Е, да... но бяхме далече. Как успяха да ни разгледат?

Излиза, че Суботин е прав? Някой от нас е предател?

Не вярвам във всичко това. През цялото време бяхме заедно.

Невъзможно е, някой да е предавал на някого информацията.

Сигурно е невъзможно.

Те казаха, че са показали снимките ни по телевизията.

Много се надявам, че баща ми ще ме види.

Тогава, има шанс да се измъкнем оттук.

Знаеш ли Сурен, аз също, много разчитам на това.

Аз съм на края на силите си.

Благодаря ти, че не ме заряза.

Трябва да намерим останалите.

В юном месяце апреле В старом парке тает снег,

И весёлые качели Начинают свой разбег.

Позабыто всё на свете, Сердце замерло в груди,

Только небо, только ветер, Только радость впереди.

Только небо, только ветер, Только радость впереди.

Взмывая выше ели,

Не ведая преград,

Крылатые качели

Летят, летят, летят.

Крылатые качели

Летят, летят, летят.

Крылатые качели

Летят, летят, летят.

Коля, чакай да направя маса.

Всичко това, разбира се е весело,

на колички се повозихме - прекрасно.

Но въпросът остана открит, мамка му! - Какъв въпрос?

Кой ни предава? - Може да са ни проследили?

Започвайки от лодката. - Кой?

Нали затворихме целия екипаж, в трюма. - Не знам, може да е имало още камери.

Може би от спътник ни наблюдават. - Не, Коля е прав - някой ни предава.

И докато не намерим кой, останалото няма смисъл.

Да, приятели... Струва ми се, че знам кой е.

Нищо ли не искаш да ни разкажеш, Вика?

Тя, от самото начало, знаеше всичко за шоуто и какво ще стане с нас.

И на никого, нищо, не каза.

Вика, истина ли е това? - Истина е - знаех; но не всичко.

Сестра ми изчезна преди една година.

Записа се за участие, в някакъв тренинг в тайгата.

Първо се опитвах да я намеря чрез полицията;

после, чрез криминалните кръгове - без резултат.

Намерих само, някакъв телефонен номер. - А опита ли да го провериш?

Разбира се, че опитах. Оказа се, че го няма в нито една база.

Звънях цяла година - и все блокиран;

а после, изведнъж дойде СМС, че абонатът отново е в мрежата.

Изясних, че това е телефонният номер на кастинг отдела на шоуто "Оцелелият".

Това е.

Сигурна ли си, че сестра ти е изчезнала именно на шоуто, а не преди това?

Сега съм сигурна.

В Урумчак, оперът, каза, че е видял трима души, излизащи от гората.

Такива, като нас. И между тях, е била сестра ми.

Да, всичко това, разбира се, е много трогателно.

Направо като някакъв индийски филм -

сестра...

еднакви татуировки...

А може би, въобще нямаш никаква сестра?

Вика, да си пистолета.

Нищо няма да ти дам; ако искаш - стреляй!

Тя е единственият човек, който ми е бил скъп!

Аз ще стигна до края.

Как? - Ще спечеля това шоу!

Добре, ще го спечелиш и после какво? - Не знам.

Ще намеря всички тези, които са организирали тази простотия!

Вика, дай ми пистолета си.

Нали ти казах - няма да го дам.

Е, ще ме убиеш - това, няма да промени нищо!

Играта, все едно ще продължи. - Ние сами ще я продължим.

Без теб.

Слушай, Коля...

Ти, добре си се наредил...

Любов, ала-бала, сълзи, преживявания. - Затваряй си устата!

А може би, ти си предателят?

Може би, от теб да започнем? На нея й вярвам.

А ти, защо се застъпваш така, за нея?

Гледам те постоянно и си мисля:

"Как такъв смотан слабак, стигна толкова далече".

Серьога не се справи, а ти постоянно така се извърташ, и всичко покрай теб.

Може би с нея сте заедно? - Смени плочата, вече.

Да-да-да... Впрочем, Таня е права.

Ти си единственият, който непрекъснато говори, че между нас, няма "къртица",

и си толкова спокоен...

Разбира се, извинявай, Сурен, но това навежда на някои мисли.

Марина, извинявай, но ти също, навеждаш на определени мисли.

Ходиш такава - майка на три деца, кюфтета от столовата;

а в самолета - мъжът ми е десантник; гледайте, как се скача с парашут!

А ти кучко, не пипай децата ми, ясно?

Ега ти съвпадението! Може би, ти си една от тях?

А може би ти си една от тях?

Ето, за какво говорех - те постигнаха своето!

И така, мамка му... и двете да млъкнете!

Това е за което Вика говореше на кораба, погледнете, в кого сме се превърнали!

Готови сме вече да прегризем гърлата си, един на друг!

Е, какво - така или иначе, проблемът не е решен!

Ние, все още, не си вярваме един на друг!

Има и още едно решение; хайде, още тук, да се разотидем!

Всеки, тръгва по свой път! - Хайде!

Хайде, да вземем мен, например, и да ме изхвърлите без пари и документи!

Хайде!

Има и още едно решение - днес, никой никъде няма да отиде.

Докато не изясним, кой е "тропач".

Мамка му, Коля, ти съвсем изкукурига вече!

Хайде, така - който честно си каже; давам дума, аз няма да го пипна.

Ако няма, ще се наложи... - Какво ще се наложи, мамка ти?

Пръстите ли ще ни отрежеш един по един; ще ни убиеш ли?

Ще ви убия.

Мамка му, Коля; какво търсиш? Предаватели ли?

Няма такива у нас. Ето, ще се съблека!

Предаватели, няма по дрехите; но някъде има! Нали са ни проследили!

Мамка му, къде? Къде - в задника ли?

Има ги...

Някъде вътре.

Какво говориш, мамка ти; филмите ли са ти дошли в повече?

Извинявай Сурен, видях белег на крака ти.

Побърка ли се?

Преди половин година катастрофирах - този белег е от тогава.

Ти, самата, нямаш ли белези?

Сурен, аз нямам белези.

Какво ви стана бе, приятели? - Събличай се!

Внимателно ще разрежа и ще проверя.

Я, върви на...

Сурен, хайде без глупости, събличай се.

Събличай се! - Не се доближавай!

Накъде тръгна? Събличай се!

Сурен, аз малко ще разрежа и толкоз - чуваш ли?

Стой, стой ще стрелям!

Аз, все пак ще проверя, за чип...

По дяволите!

Приятели...

Намерих.

У него, намерих чип.

Недей...

Ще го оставим тук.

Нека си мислят, че всичко им е по план.

Да, права си.

Трябва да се махаме оттук.

Край, тръгваме. - Защо седнахте, да вървим, да вървим!

Ставай...

Трябва да си намерим ТИР, до Москва.

Той ли е?

Хайде.

Льоня, привет!

Таня?

Привет, може ли телефона?

Всичко е нормално, Льоня; всичко е нормално.

Какво ти нормално, та вас ви няма! Официално, вие сте мъртви!

Превод и субтитри: Vake :) - 10.2020