Original subtitles

ДЪЛБОКА ВОДА

Не те виждам много, ще седнеш ли за момент?

Как се справяш? - Добре съм.

Сега ще се върна.

Съпругът на мадам Милер е новият преподавател по френски на Виктория.

Много се радвам! - Оставям ви с Виктор Ален.

Мистър Валет се надява да ме уреди

на работа във френското консулство.

Отдавна ли живеете тук?

Аз съм най-стария французин на Балиаж де Жарзе.

Казаха ми, че сте парфюмерист.

Да, от баща на син. Имаме малка работилничка.

С добра репутация ли е? - Да.

Може ли?

Не успях да ви запозная с жена си.

Много бих искала да видя парфюмерийната ви фабрика.

До скорошна среща, господине. - До скоро, мадам.

Кога ще може да дойдеш да погледнеш моите цветя?

Утре удобно ли ви е, докторе. - Да, напълно, след 13:00...

Тя ме умори! - Така ли?

Исках да ви кажа, че компанията ми ме помоли

да остана тук още една седмица,

така че ще мога да отговоря на поканата ви.

Много е мило от ваша страна, че ми позволявахте

да прекарвам времето си с жена ви.

Познавам много съпрузи, които бият и за по-малко.

Вие наистина сте много готин!

Благодаря.

Аз, знаете ли, не бия никого, както вие се изразихте.

Ако някой много не ми харесва просто го убивам.

Чувал ли сте за Малколм Макрей?

Знаете ли за мистерията около Малколм Макрей.

Да, той не беше ли ваш приятел? - Не, приятел на жена ми.

Не ми е забавно!

Убиецът така и не бе намерен.

Между нас казано,

аз го очистих не заради Мелани,

а защото го намерих за много вулгарен.

Но това са просто приказки.

Разбира се.

Вървете! Мисля, че Мелани ви търси.

Наистина не ми е забавно.

Вече ми го казахте.

Но вие грешите. Много е забавно.

Как върви? - Добре.

А при Марион? - Много добре.

Какво искаше жената на учителя?

Коя?

Надявам се, че приятелят ви прекарва приятно вечерта.

Ще се установи ли в Балиаж де Жарзе? - Не, мисля, че скоро ще замине.

Мари, Милерови си отиват.

Бъдете по-строг с моето момче. - Не се безпокойте.

Ще се прибираме ли вкъщи?

Уморена съм.

Какво каза на Жоел? - На Жоел ли?

Видях те, че говори с него. - Видя ли ме?

След това той беше някак странен.

Така ли, какво му беше странното?

Беше странен!

И откри, че мадам Милер е очарователна.

Значи ме видя, така ли?

А зъбите?

А пиш-пиш? - Утре...

Наистина ли пея фалшиво? - Ти пееш фалшиво.

Мама спи, закуската загоря и ние много закъсняваме.

Бързо ми подай кърпата.

Жудит каза, че баща й казал, че когато вестниците пишат...

Когато те пишат, че няма да вали непременно вали,

а аз ти казвам, че няма да вали.

Тази сутрин имаме топли и свежи кроасани.

Колко е приятно.

Аз вече закъснявам за фабриката. - После ще минеш ли през месаря?

Трябват ни четири стека за печене. - Четири ли?

Ще имаме гост за вечеря. Не започвай веднага, поканих...

Почакай, нека да позная. Това е... това е...

Жоел!

Отлично, ти си просто прелест.

Добър вечер! - Добър вечер!

Значи готвача сте вие?

Хванахте ме на местопрестъплението.

Идете да пийнете нещо, аз идвам веднага.

Добре, но набързо. Нямам никакво време.

Но нали ще останеш за вечеря? - Не, не...

Няма да мога. Всъщност утре заминавам.

Но ти каза... - Да, но нещата се промениха.

Отново ме връщат в централата. Утре трябва да съм в Париж.

Колко жалко, че заминавате.

Тогава наистина трябва да останеш за вечеря.

Точно така, това е сериозна причина.

Не, съжалявам, няма да е възможно.

Ако случайно дойдете до Париж ми се обадете.

Ще се видим!

Добре, приятно пътуване.

Добре, ти победи. Какво му каза?

Кажи ми. - Какво да ти кажа, скъпа?

Ами ако поканя Ралф да намине?

Ти явно се страхуваш, че тази вечер ще ти стане скучно.

Вече не издържам тази музика.

Мисля, че Мелани иска да танцува.

Съжалявам.

Не съжалявате за нищо, така че недейте се преструва.

Имаш намерение да прекараш тук цялата нощ ли?

Да си призная избрах английски дебют

и сега не мога да се справя.

Не играеш ли вече?

Победих.

Още едно питие?

Мерси, съвсем малко.

Не се опитвате да ме напиете, нали?

Това правя.

Забавлявайте се, деца,

а аз ще почета малко.

Мамо, не мога да спя на този шум.

Не, аз не съм забелязал нищо. А ти?

Извинявай, скъпа. Върни се в леглото.

Отдавна не съм те виждал.

Донесе ли ми подарък?

Ще ти донеса следващият път.

При него винаги е следващият път.

Хайде в леглото, красавице.

На теб харесва ли ти Ралф? - Да.

На мен повече ми харесва Малколм.

Защото постоянно ти подарява нещо. Ти си много корумпирана жена.

Татко, ти ревнуваш ли ме?

Не трябва, нали знаеш.

Теб обичам повече от всички. - Благодаря, успокои ме.

Сега спи.

А приказката ми?

Едно време, много отдавна една принцеса имала куче

и четирима чичовци, и всички били крале.

Първият се казвал Алиготе.

Той бил крал на Замбези

и на околностите му.

Ще пиете ли нещо?

Не, благодаря, аз трябва да вървя.

Късно е. - Не, много е рано.

Време е за закуска и не може да си тръгнете така.

Някой иска ли бъркани яйца? - Да, аз.

Добре ли спа? - Прекрасно,

но май морякът не е нещо във форма.

Ако искате моето мнение той е слаб.

Опитай тези яйца, много са добри!

Вече не съм гладна.

Стига, на този, който танцува по цяла нощ му трябват протеини.

А това за кого е? За гражданина Ралф ли?

Несравнимият танцьор,

най-великият моряк

и нескопосен пияница.

Чао, аз отивам да си легна.

Какво става?

Как е самочувствието? Вече започнах да се безпокоя.

Имам морска болест.

А вие сте готин пич.

Наистина сте готин.

Трябваше отдавна да ме изхвърлихте. - Вече не сме в 19-ти век

и когато хората ме дразнят, аз не ги изхвърлям,

имам предвид да дразнят Мелани, просто ги убивам.

Имате право!

Искам да си остана и приятел на Мелани и ваш приятел, аз ви обичам.

Вземете например Малколм Макрей. Аз го убих.

Малколм... вие ли бяхте? - Да, с чук.

В апартамента му. - С чук ли?

Само между нас...

Той прави секс с Мелани, разбирате ли?

Тя знае ли? - Никой не знае.

Нито дума на Мелани, нали?

Аз трябва да тръгвам.

Искате ли да ви закарам до вкъщи? - Не, не.

Твърде сте любезен.

Благодаря за всичко. - Пак заповядайте.

Той тръгна ли си? - Да.

Ти се държа прекрасно. - Добре.

Имах чувството, че си мислиш, че ми липсват маниери.

Никога не ти липсват маниери. Лека нощ.

Знаеш ли, че всички говорят за теб? - За мен ли?

За убийството ти.

Нашият умен капитан го е разнесъл из пристанището.

Мелани ще се лиши от ухажори. - Скъпи ми, Вик,

Мисля, че вече няма да се осмеля да ти поверя моите хортензии.

Какво мислите за това, мосю Валет? - Мили докторе,

споделям безпокойството ви.

Знаеш ли, мисля, че ще стане скандал.

Иди и виж какво става с нея.

Ралф наистина ли е повярвал, че съм убил Малколм?

Разбира се, че не е! - Не мисли ли, че е смешно?

Какво смешно има в това?

Смешно е, когато аз говоря за това.

Снощи сънувах...

Ти танцуваше в някаква градина с много умен и съвършено...

не вулгарен млад човек.

Мелани...

Заслужава ли си да плачеш?

Нима Жоел или Ралф струват поне една сълза от такива очи?

Аз не плача заради тях.

А заради мен ли?

Заради нас.

Има ли комикси?

Списанието ви, принцесо, още не е пристигнало.

Аз не съм принцеса.

Принцесата ако поиска куче го получава.

"Убиецът на Малколм Макрей е арестуван."

Времето е хубаво, кога ще си направим пикник на скалата?

Тате, глух ли си?

До довечера и да се държиш добре!

Намерили са убиецът на Малколм. - Наистина ли?

Не се ли радваш?

Прочети ми статията докато се къпя.

А Милер говори навсякъде, че си ти. - Милер ли... защо?

Мисля, че ти завижда. - Заради теб ли?

Или заради теб.

Анри, бонжур.

Защо ме поздравяваш. Не съм го арестувал аз.

Още по-добре. Бай, бай!

Кой беше? - От консулството.

Много са доволни и успокоени.

Наизуст ли я учиш? - Не, това е нещо друго.

Ще обядвам с Евелин, а после ще отида до библиотеката.

Това устройва ли те или искаш повече подробности?

Мисля да отида на работа пеша. Ще ме вземеш ли довечера?

Защо не?

Запознай се с Карло Канели.

Карло, това е съпругът ми. - Приятно ми е.

Карло е пианист, свири в бара на "Гранд Хотел".

Значи сега вече ви търсят. - Не, понеделник е почивен ден.

Както при фризьорите. - Бих искала отново да свиря на пиано.

Карло ще ми дава уроци в следобедите.

Наистина ли? - Да те върнем ли обратно?

Доволен ли си от себе си?

Да се направиш на зомби в бара на "Гранд Хотел"...

Само това ли успя да измислиш?

Господине, внук на рибата, племенник на Слуг,

ще танцувате ли с мен танго?

Виждаш ли, ти не понасяш, когато аз се забавлявам

или когато свиря на пиано. - Ти грешиш.

Но аз съм свободен да не приветствам всички Карло Канели.

Ще ти се наложи, защото той е поканен на партито.

От теб ли? - От Евелин.

Аз го уредих, но тя ще му плати.

На всичко отгоре му и плащат. Очарователно!

Така или иначе въпроса с твоята рокля е решен.

Ще се облечеш като лейди Чатърли.

Тази дама е спяла със слугата си.

Добре. Война.

Как си? - Добре, и Марион е много добре.

Искам да ви представя Карло Канели.

Той се съгласи да посвири за нас.

Това е Филип Коен, мениджър на хотела и стар мой приятел.

А къде е очарователната мадам Милер?

Някъде там.

Заповядайте, бюфетът е насам. Няма проблем да го откриете.

Мислите ли, че той организира това парти със свои пари?

Защо не го попитате лично?

Направо е смъртна скука. - Не мисля така.

А и никой не ви заставя да дойдете и да умрете с тях.

Познаваш ли този тип... Милер? Вече те виждаше в съда.

Приел е клюките на Ралф за чиста монета.

Все пак ние с Милер имаме нещо общо.

Ние сме единствените недоволни от залавянето на убиеца на Малколм.

Приказваш глупости!

Какво правиш тук сам?

Останете с нас, ще стоплим водата в басейна.

Желаещите да се изкъпят

може да отидат в съблекалните. Там има бански.

Вратата е заключена.

Вие няма ли да се изкъпете?

Добър вечер.

Изглеждаш много добре. Обожавам те.

Влез, чудесно е.

А мен нещо ме заболя главата.

Искаш ли хапче? - Да.

Да не настинеш? - Няма.

Хубав басейн. - Наистина ли?

Вик, Милер се извинява, много е уморена.

Къде е Карло?

В басейна или поне беше там, когато аз излязох.

Карло?

Какво прави там?

Те отдавна ли се познават?

Не, не, не много отдавна.

Какво стана? - Ще се обадя на Франклин!

Мислиш, че му е прилошало ли?

Опитайте дишане уста в уста.

Не мислите ли, че трябва да го завием в одеяло?

Може да е получил мускулен спазъм.

Не мога да чуя нищо. Направи нещо!

Как се случи това?

Не знам. Стана преди пет минути.

Карайте го по-бързо в болницата.

Той ще умре!

Ненапразно ти не го искаше този басейн.

Той какво правеше, когато ти излезе от водата?

Нищо. - Не каза ли, че водата е студена?

Не. - Ти си!

Ти си го ударил и си го удавил.

Тя не знае какво говори.

Знам, че той го е ударил и удавил. Ще се обадя в болницата.

Нека да му прегледат главата!

Пуснете ме! - Аз сам ще се обадя.

Свържете ме с реанимацията.

Бих искал да знам състоянието на мосю Канели.

Трябваше да са го докарали...

Така ли, благодаря.

Той е мъртъв.

Ще има аутопсия.

Идваш ли с мен, Мелани?

Да си вървим вкъщи.

Пристигнахме вкъщи.

Какво става?

Карло умря. - Вярно ли е, татко?

Да. - От какво?

Удави се в басейна на хотела.

Къпал се е след ядене ли?

Боли ме.

Дали намерихте нещо, докторе,

което да показва, че смъртта на Канели не е била случайна?

Не, нищо. - И няма следи от борба?

Има червени петна на раменете,

но вероятно са причинени, когато са го вадили от басейна

или когато са му правили изкуствено дишане.

Някакви наранявания по главата? - Никакви.

Значи вашите заключения са същите, както на съдебния лекар?

Но водата в басейна беше топла!

Добре, сега се обръщам към всички.

Някой тук има ли дори най-малко съмнение

за случайния характер на смъртта на мосю Канели?

Да... аз.

Слушам ви.

Съпругът ми не го харесваше.

Имате предвид, че са се скарали ли?

Не, той не го харесваше, защото аз го харесвах.

И мислите, че вашият съпруг е ревнувал от мосю Канели?

Да.

И че той го е убил.

Върнете се на мястото си, мадам.

Някой виждал ли е как мосю Ален

е проявявал враждебност към мосю Канели.

Мадам Ален?

Не, но знам, че той го е убил.

Имате ли някакви доказателства?

Някакви улики?

Не, но го чувствам.

Някой от вас може ли да твърди,

че мосю Ален по характер е ревнив и раздразнителен?

Ваша чест, познавам мосю Ален отдавна

и тези подозрения са неправдоподобни

и недостойни. - Аз смятам мосю Ален

за най-честният човек, когото познавам.

Тъй като няма доказателства за противното смятам,

че смъртта на мосю Канели е станала случайно.

Разследването е приключено. Благодаря.

Ти беше великолепна.

Това е само началото.

Татко, наистина ли си убил Карло?

Не, кой ти го каза?

Жули се закле в главата на малкия си брат.

Бедният й малък брат.

Това е гениално! - Но не е истина.

А ако беше истина не трябва да казваме на никого, нали?

Не.

Ти си вече тук? Каква приятна изненада.

Трябва да затварям.

Беше Денис Милер. - Който не ме поздравява.

Добре ли ти мина рецитала? - Всъщност не.

Бонжур!

Вие сигурно сте забравил, че ме поканихте да видя фабриката ви.

Спомням си прекрасно. Влезте.

Флаконите предполагам... - Дойдох, за да ви кажа,

че не одобрявам това, което прави съпругът ми.

Така ли? А какво прави той?

Имате предвид небивалиците, които разказва за мен ли?

Не разбирам защо е толкова озлобен към вас.

Единственият резултат е, че всички ни намразиха.

Това е!

Искам да ви се извиня от негово име.

Той знае ли, че сте тук? - Не.

Сега с него не се разбираме много.

Така или иначе благодаря, че дойдохте.

Защо го направихте?

Защото бих искал да обичам жена като вас,

но не мога.

Поздравете мъжа си, мадам Милер.

По дяволите, не става! - Опитай пак

или няма да спечелиш конкурса.

Има още цели две седмици.

Не, започни отново. - Добре, да опитаме отново.

Ти обичаш ли мама?

Разбира се, че я обичам. Защо питаш?

Защото.

А ти обичаш ли я?

Марион...

Добър вечер на всички!

Какво има? - Нищо, добър вечер.

Вик, позволи ми да ти представя Робер Карпентиер.

Робер Карпентиер, съпругът ми.

Мосю Карпентиер изучава Виктор Юго.

Ще бъде в Жарзи няколко месеца. - Много добре.

Какво ще пиете? - Без значение.

Вие произвеждате парфюми, нали? - Точно така.

Робер ще остане за вечеря.

Каква чест, но имаме ли... - Купих няколко пържоли.

Прекрасно, а кой ще ги приготви? - Ти, а аз ще му покажа къщата.

Беатрис Мари Ален. Марион само за близки приятели.

Приятно ми е, на колко години си? - На 18, а вие?

На 28. - Лъжец!

Марион, ще ми помогнеш ли в кухнята?

Хайде, бягай!

Ела.

Прав сте, туризмът унищожава островната култура.

"Отломките от Франция падат в морето и там ги лови Англия".

Колко красиво, кой го е написал? - Познайте.

Юго?

Браво!

Те не се ли умори?

Уморих се.

Чакай!

Какво е това?

Нима е оня, което гледахме заедно?

Робер, днес е седмата годишнина от сватбата ни.

Поздравления!

Осем години са. - Наистина ли?

Лека нощ, Вик! Мерси!

Жена ми не е ли с вас?

Преди малко се качи горе.

Не искам тя да си помисли, че ви изхвърлям, но тя спи.

Така ли? Каза ми, че ще слезе веднага.

Извинете. - Всичко е наред, приятна вечер.

Мелани, аз съм! Там ли си?

Оставих колата отпред. Имам да свърша още нещо.

Ще вечеряте ли с нас, мосю Карпентиер?

Не искам да злоупотребявам.

Злоупотребявайте, скъпи, докато още можете.

Дано не прекъсвам важна среща на комитета

за поддръжка на Мелани Ален. - Какво искате?

Да ме отървете от оня досадник, който стърчи у нас

и иска да чука жена ми, разбирате ли? - Не.

Мислех, че имате топки, Милер. - Вие обикновено сте по-възпитан.

Обикновено е така, но твоите клюки ме раздразниха.

Какви клюки? - Сега ще ви кажа.

Жена ми и Милер са наели частният детектив Карпентиер,

за да ме провокират да го убия от ревност

и така да докажат, че аз съм убил пианиста, прав ли съм?

Трябва ли да ви отговоря? - Не, всичко хубаво.

Карпентиер работи в агенция "Секретно" в Шербург.

Мерси, поздравете мадам Милер. - Жена ми ме напусна преди седмица.

Смята, че си създавам много врагове тук,

но за разлика от вас на мен не ми трябват приятели!

Щях да забравя. Вие ли плащате на Карпентиер?

Да, благодаря, чакам.

Хубаво ли се разходихте? - Прекрасно.

Ало, обаждам се по повод вашия сътрудник Робер Карпентиер.

Започвайте, сега идвам.

Не, той е много приятен и симпатичен човек,

но... внимавайте, горещо е.

Човекът, когото трябваше да следи знае за това.

Кой съм аз ли?

Този, когото трябваше да следи.

Точно така. Съпругът.

Вземете парите за билета му за връщане от сметката ми,

защото разбрах, че аз му плащам.

Да, още веднъж ви благодаря.

Не хапвате ли? Вкусно е.

Получих писмо от Антъни Камерън.

Ще дойде за няколко дни в края на месеца.

Кой е той?

Канадецът, който иска да продава моите парфюми там.

Не те интересува, нали?

Да. - Добре.

Искаш ли развод?

Ще ти дам каквото искаш, освен Марион.

Не. - Не искаш ли?

Не, все още не сме приключили.

Това заплаха ли е?

Надявам се, че си толкова нещастен, колкото съм аз.

Победих те!

Хайде още веднъж. С лявата ще ти дам шанс.

Не сега.

Къде отиваш? - Сега ще се върна.

Остани с мен.

Мосю Камерън? - Мосю Ален?

Приятно ми е.

Представям ти Антъни Камерън. Съпругата ми Мелани.

Здравейте! Значи вие сте американеца?

Не, канадец съм. - И искате да купите съпруга ми?

Само парфюмите му.

Ще ги продавате в Америка ли? - Много скъпо.

Той дойде с кораб. - От Америка ли?

Не, от Ирландия. Обичам островите.

И аз съм родена на остров. - На Жарзе ли?

Не, той е от Жарзе. - А вие?

От Ил дьо Франс. - Най-красивият остров.

Знаете ли, че не много парфюмери работят като вас.

Знам, правя доста работи, които вече никой друг не прави.

Всичко това е измислено. - Въобще не е.

Кълна ви се! Точно така беше.

Ако познавахте баща ми, оркестъра на Ванкувър...

Закъсняхме. Вече е затворено.

Още по-добре, мразя екскурзиите. - Аз също.

Ще се върнем ли? - Не!

Исках да покажа на Антъни не замъка, а гледката от него.

Той не те ли уморява?

Не, той ме освежава. - Така ли?

Кажи ми какво му е толкова освежаващото?

Той е всичко, което ти не си.

Ще го виждаш ли отново?

Разбира се. А ти няма ли?

Не искам повече да правя бизнес с него.

Ти още ли си нещастна?

Вече е късно. Върви да си лягаш.

Марион! Кога е конкурсът ти?

В събота. - А кога е събота?

Вдругиден. - Сега време ли е за глупости?

Аз съм виновен.

Не ви видях. Как вървят нещата при вас?

А при вас?

Татко! - Да?

Още ли си тук? - Да.

Ела при мен.

Лягай си да спиш. Вече е късно.

Кога ще приключи тази дандания?

Заспивай.

Как да спя при тази дандания? - Не е дандания, а музика.

А приказка? - Не.

Искам приказка.

Ще ти разкажа за Самсон.

Самсон бил най-силният човек на света

и се борел срещу филистимците.

Кои са филистимците?

Били са вулгарни, шумни,

но могъщи хора.

Самсон бил по-силен от тях до деня, когато срещнал Далила.

Тя била много красива и филистимците й платили,

за да разкрие тайната на силата на Самсон.

Всеки ден тя го питала за тази тайна и всеки ден Самсон я лъжел.

Така филистимците не можели да хванат Самсон.

Тогава Далила започнала да плаче,

да се сърди

и да настоява той да й каже тайната си.

Накрая той й казал истината

и загубил силата си.

Филистимците го хванали, изболи му очите

и го вързали в храма.

Всички ходели да го гледат и да му се смеят.

А в какво била неговата тайна?

В косата му.

Това е тъжна приказка. - Не.

Защото веднъж, когато всички му се присмивали

Самсон се облегнал на колоните, които поддържали храма,

косата му пак била пораснала и той отново бил силен,

и съборил храма

убивайки хиляди филистимци.

Но той също е умрял. - Да.

Но това вече нямало никакво значение.

Заспивай.

Защо Самсон разкрил тайната си на момичето?

Това не го разбирам.

Аз също. Заспивай.

Не те чух кога си станала.

Не ти ли е студено?

Ще се виждаш ли с Камерън през деня?

Не, но още дойде за вечеря.

Вик, реших да приема предложението ти. - Кое предложение?

Знаеш, за развода. - Да.

Така че, когато пожелаеш.

Кое те накара да промениш решението си?

Надявам се, че не е мосю Камерън?

Да, точно мосю Камерън е.

Този клоун с кларнет ли?

В момента се нуждая точно от клоун с кларнет.

Марион остава с мен. - Вик...

50 000 франка на година стигат ли ти?

Добре, и как ще го направим?

Ами... ще ме обвиниш в прелюбодейство.

Ще се заема с това утре.

Вик, бъдете добър,

ще ни дадете ли две, три дузини охлюви за вечеря?

Моите охлюви не са за ядене. - Не са ли?

За какво са тогава?

За нищо.

Имаш толкова много, дай ни малко.

Той ги приготвя много добре. - Не!

Казах на мосю Камерън, че охлювите ми не са за ядене.

Само три дузини, за всеки по една.

Казах не!

Тате, ти храни ли ги днес? - Да.

Тогава е невъзможно.

Те се ядат само, когато са преработили храната.

Да вървим.

Съжалявам, не исках... - Няма значение.

Аз съм гладна! - Трябваше да закусиш.

Нервна съм и затова не мога да ям, нямам апетит.

Вече е 11:00. Не е добре да закъсняваш.

Всичко ще е наред.

Ако взема наградата ти си ми обещал кученце.

Напускате ли ни? - Мелани говори ли с вас?

Да. - Утре заминаваме.

Бих искал да обсъдим заедно всичко това,

но сега нямам време. Трябва да отида във фабриката.

Ще дойдете ли с мен? - Защо не.

Как мирише на море.

Мосю Ален, бонжур! - Бонжур!

Какво ще ни изсвири Жули днес? - Нищо, снощи хвана морбили.

Лош късмет! Дайте й някакъв сироп от "Софирес".

Ще й помогне ли? - Да, много са добри

и ги има навсякъде.

Госпожи и господа, скъпи деца.

Няма да говоря дълго,

защото всички знаем за какво сме се събрали днес.

Ще започнем малкият ни празник с традиционния конкурс за пиано.

С удоволствие ви представям

мадмоазел Беатрис Мари Ален.

Тате, Пърсивал е толкова ядосан,

че не взех първа награда, че не иска нищо да яде.

Нещо не е наред ли?

Ще отида да сготвя нещо? Колко хора ще сме на вечеря?

Защо питаш? - Защото искам да знам

дали мосю Камерън ще ни почете с присъствието си?

Не знам.

Нищо не ядете. - Ние с Пърсивал сме ядосани.

Е, тогава е ясно...

Стига, това е смешно.

Сигурно някъде се е задържал.

Хапни нещо.

Да, сега ще я извикам.

Жули е.

Ало, в леглото ли си? И цялата в червено?

Защо си толкова доволен от себе си? Какво му каза?

На кого? - На Антъни.

Защо, какво е станало? Да не е изчезнал?

Не знам. Никой не го знае къде е.

Сигурно е избягал.

Но нещата му са в хотела, как си го обясняваш?

Той не би си тръгнал, без да плати.

Никак не си го обяснявам, така или иначе...

Той не би си тръгнал по този начин.

Може в последния момент да се е уплашил.

От тебе ли?

Защо трябва да се страхува от мен?

Нещо се е случило с него.

Ти си.

Ще кажа на всички! Ще кажа на всички.

Остави ме! - Ти не трябва да шофираш сега.

Авермал.

Ален, Виктор.

Седнете, моля.

Какво ви се е случило?

Паднах по стълбите. - Вие бяхте ли там?

Да.

Мосю Ален, вие сте се срещнал с Камерън миналата събота в 10:15

пред туристическата агенция "Сент Хелиер".

Точно така.

Бях сигурна, че в събота сутрин ще се видите.

Човек от агентството казва, че той се е качил в колата ви,

значи вие сте последният, който го е видял.

В 13:00 той е имал среща в хотела, на която не се е явил.

С теб ли? - Да.

Може ли да ми кажете какво точно се е случило?

Видях го да излиза от агентството и му предложих да го закарам.

Той искаше да отиде на пристанището. - В колко часа бе това?

В 10:15 или в 10:30. - Не ви ли каза нищо?

Не. - А след това?

Отидох до фабриката за кученцето, което купих за дъщеря си.

Тя много се стара с пианото.

Да, бил сте в училището около 11:00,

а мадам Ален е дошла няколко минути след вас.

Мосю Ален, защо досега не ни казахте,

че онази сутрин сте видял мосю Камерън?

Исках да предпазя жена си.

Нейната репутация.

Страхувах се, че ще й се подиграват.

Тя сигурно е забравила да ви каже, че започна бракоразводен процес.

Искаше да замине с мосю Камерън.

Това истина ли е? - Да.

Познавали сте Камерън около седмица. - Пет дни.

И искахте да се разведете, за да се омъжите за него.

Да.

Боя се, че...

Извини ме, Мелани.

Наплашен от решителността на жена ми

Камерън просто е отлетял.

Това е всичко за днес. Благодаря, мосю.

Довиждане, мадам.

Името Авермал говори ли ти нещо? - Да, вчера се срещнахме.

Той е от Консулството. Всичко започва отново ли?

Какво? - Не се прави, че не знаеш.

Същата история, както и с пианиста.

Човек изчезва или умира, а твоята старица веднага обвинява теб.

Мелани не е моята старица. - Какво ти има на главата?

Паднах по стълбите.

Както и да е, аз му разказах всичко, което знам за Мелани

и какво мисля за теб. Може ли да те питам нещо?

Какво ти пречи да се разведеш?

Благодаря, че дойде.

Детективът ми даде да разбера, че следствието ще бъде закрито,

тъй като освен глупостите на Мелани нищо не показва,

че канадецът е мъртъв.

Ще видиш, че скоро ще се намери.

Мислиш ли?

Заспивай.

Вик?

Влез.

Ела тук.

Знаеш ли, аз всъщност много се радвам, че не заминах.

Сменила си абажура ли?

Този е по-добър, светлината е по-мека.

А другите неща не са ли важни?

За какво мислиш?

За Самсон.

Лека нощ.

"Ела при нас на скалата в 17:00"

Честит рожден ден!

Съвсем го бях забравих.

А ние не.

Не отивай много близко до ръба, Марион.

Изплаших се.

Аз също.

Да си вървим.

Да се прибираме вкъщи.

Превод и субтитри Ivon