Original subtitles

На майка ми, на баща ми и на сестра ми

ПОСЛЕДНО ЛЯТО

Преди да умре, майка ми

ми каза, че не съм глупав,

само по-бавно схващаш.

Тя беше умна жена.

Така казваше баща ми.

Спомням си веднъж тя ми каза

че хората от юг имат този проблем:

Те се чувстват по-посредствени,

чувствителни към критиките за техния начин на живот или образование...

... и какво ли не.

Но няма причина за се чувстваш по-посредствен, каза тя.

Не на всеки е писано да бъде лекар,

творец,

какво ли не.

Няма нищо лошо да си средностатистическо дете.

Люк...

Не искаш да се връщаш назад и да повтаряш още една година?

Не.

Каза, че всичко е зад гърба ти, нали:

училище, проблемите с математиката...

Да.

Съжалявам, ще я донеса утре, написах я, но я забравих.

Добро ли е лятото до сега? Освен, че ти и аз сме тук.

Нормално.

Прекарвам много време с Джона.

Джона?

Гаджето ми.

Да, разбира се... червенокосият, нали?

Да, това е той.

Добро момче.

Да.

Като мен.

Никога не съм му преподавала. - Няма как, твърде талантлив е.

Той заминава през август.

В колеж?

Дам.

Колко дълго сте заедно?

Цяла вечност.

Познаваме се откакто бяхме на четири. - Хубаво.

Семейството ти знае ли? - Малко или много.

И са добре с това? - Защо не биха били?

Аз просто исках... - Просто не говорят за това.

Значи не е голям проблем. - Правилно.

Както и да е, няма значение.

Не съм толкова разтревожен от това. Всеки знаеше, че той ще замине, така че...

Така че не е кой знае каква изненада..

Така ли?

Да.

Той е по-добър от всичко това... - От всичко това?

Тук.

На мен тук ми харесва. - Различни стремежи.

Защо мислиш, че той е по-добър?

Добре, ами...

Той нарисува една малка картина, на диня,

когато беше на четири години.

Това трябваше да е диня, резен диня.

Наистина не можеше да се каже, какво точно беше. Аз мислех, че е калинка.

Но неговата учителка каза, че й прилича на художник-модернист

и даде на родителите му 100 кинта за нея.

Той беше само на четири години.

Той е добър във всичко.

Сигурна съм, че не е добър във всичко.

Хубаво.

Не го биваше в спортовете. - Ето...

Но на кой му пука за спорта, нали?

На много хора.

Както и да е, сега е по-добър. По-възрастен.

Научих го на няколко неща. - Като например?

Научих го да плува.

Ти беше в отбора по плуване, нали? - Да. И в бейзболния отбор.

Родителите му го записаха на бейзбол. Можете да си представите какво беше това.

Той се напика на една от тренировките. - Какво?

Беше на шест години, но беше като част от мен.

Той ми пишеше домашните работи.

А аз му помагах.

Сключихме сделка.

И оттогава сте заедно, а?

Да.

Ние се харесваме.

Това е хубаво!

То е като...

Коя е думата, когато...

... носорога и една малка птичка, която живее върху него и яде насекомите?

Симбиоза.

Да, това.

Аз съм носорога.

A птицата...

Съжалявам.

А ти? Ти какво искаш да правиш?

Имаш ли някаква идея, какво би желал да правиш?

Не.

Не знам...

Не мисля за това все още. - Няма проблем.

Всъщност има. - Това е нормално.

Пиши си домашните, Люк.

Престани, хайде да учим!

Помня,

когато бяхме в трети клас, трябваше да напишем автобиография.

Джона попита родителите си, какъв е бил като бебе.

Те говорили за това и решили, че е време да му кажат, че е осиновен.

Мислели, че ще бъде разстроен, че ще се чувства нежелан или ядосан...

Аз мисля, че той се почуства облекчен.

Той каза, че родителите му го мислят за нещо специално.

Като дар от Бога.

Точно както повечето родители казват на децата си.

"Ти си специален. Ти си дар от Бога.

Можеш да правиш всичко, което ти дойде на ум."

Преди това той беше самотен, винаги седеше сам на обяд.

Питаше се защо хората не го обичат, защо не се вписва.

А той искаше.

И изведнъж всичко е наред.

Той беше самотен,

сега той просто е...

... сам.

И аз разбрах защо.

Не е бил създаден да бъде тук,

тъй като знаеше,

че един ден...

... той ще замине.

Как върви?

Добре.

Той каза, че ще струва $ 3000 за труд и части.

Повече, отколкото струва цялата кола.

Защо не я изтъргуваш, за нещо, което всъщност можеш да караш.

Аз ще я оправя.

С какви пари?

Изглежда колежа струва скъпо.

Той не иска да остане в къщи. Казах му:

вземи кредит, не ми пука, аз няма да плащам за това.

Сигурна ли си, че иска да отиде чак там на север?

Той така реши. - Там е по-студено.

Здравей, Люк! - Кънектикът, Ню Йорк...

... някъде... Детройт Те са много цинични.

Мислят, че се по-добри от другите. - Но ти ще се гордееш с него.

Затова и казах "добре"..

Познаваш ли сина на Сузи?

Той отиде в колеж, имаше достатъчно пари. И къде е сега?

Отново тук и изкарва прехраната си като сервитьор.

И къде го отведоха всички тези пари? Никъде. Пълна загуба.

Какво готвиш? - Гювеч.

Какво ще правиш, след края на училището? - Ще работя.

Лятно училище. - Трябва да ходиш на лятно училище?

Да. Бях пропуснал малко.

Дал си най-доброто от себе си. - Не съм толкова умен, колкото сина ти.

Е, не всичко е в ума.

Аз наскоро видях стикер на една кола.

Пишеше: "Синът ми не е в списъка на отличниците,

но съм горд с него, въпреки това." И си помислих,

колко истина има в това.

Здрасти, тате.

Забрави за майка си.

Тя ти мисли доброто.

Просто понякога не мисли, какво говори.

Тя казва, че мисля твърде много.

Казва, че не можеш да се радваш на живота, ако мислиш много за него.

Може би.

Истината е,

че той е идол за мен.

Мисля, че той е перфектен.

Мисля,

че бих се отказал от всичко заради Люк.

Двамата нямахме представа, на къде сме се запътили, какво ще правим,

какво ни очаква...

и това ме измъчва. А той...

той гледа напред.

Преди няколко дни, като говорех с баща си го попитах:

ако трябва да отиде някъде, къде би било това?

А той каза:

"На мен тук ми е добре."

Попитах го: "Не искаш ли да видиш други места или други страни?"

Той каза, че има достатъчно неща за гледане тук в Америка.

Това е смешно.

Някои хора се чувстват толкова удобно на едно място,

докато другите се чувстват като в капан.

Старото клише:

"Тревата е винаги по-зелена от другата страна на оградата".

Не за всеки.

Не за някои хора.

Открих, че някои хора, предпочитат да седят в тяхната си градина.

Да искаш нещо различно е...

... може би

да искаш да се страхуваш или да бъдеш нещастен.

да знаеш, че не принадлежиш към никаква система:

без общество, без дом

и да продължаваш напред, винаги в страх, от едно нещо, към друго.

Мисля си за животните по дворовете и фермите,

коне и крави...

Какъв щастлив живот. Тих.

Разчетен ден след ден, на едно и също място.

Същата трева, същото небе.

Безсъзнателно.

Без мисъл за по-висша сила. Или за утрешния ден.

Или за друго място. Или за нещо друго.

Аз мисля...

Какъв дар Божи!

Какъв покой!

За моя сметка са.

Бакшиши

Той те харесва.

Кой?

Това момче.

Не, не ме харесва.

Разбира се, че те харесва.

Защо мен?

Искаш да се отървеш от мен ли?

Не.

Не искам да бъда с никой друг.

Не...

Не може да стане така, защото...

Не можеш да събереш цялото нещо, само горната част.

Така че взимаме четворката

и... X...

... плюс 4...

... делено на 8x.

Схвана ли?

Кога майка ти се прибира вкъщи?

След два часа.

Свидетелство за осиновяване на дете

Не знам дали да го запишем в отбора или не.

Баща му казва, че той се нуждае от физически активност.

Аз се страхувам да не бъде наранен.

Той е толкова по-малък от другите деца.

Но той изглежда се забавлява.

Предполагам, това е важното.

Готов ли си?

Няма проблем.

Следи топката с очи.

Схвана ли?

Готов?

Баща ми каза, че ще ми помогне с авансовото плащане за кола.

Той каза, че имам нужда от нещо по-солидно, японско.

Каза, че Америка не може да е на това ниво.

Нещо, употребявано, на малко километри, нещо, което да карам.

И някой може да вземе старата ми кола за няколко хиляди долара...

... а аз да взема колата на някой друг.

И аз започнах да си мисля...

...за Джона...

... за биологичната му майка...

... и за майка му...

... и предаването му от един човек на друг...

... и това, че аз искам да бъде мой.

Така че купих един фотоапарат и го снимах.

Джона каза, че е чул някъде цитат, който казвал:

"Ако някой не е сниман, той никога не е съществувал."

Не знам кой е казал това.

Той е пълен с цитати.

Наричам го "умника".

Той казва:

"Това не са мои идеи, те са на хората."

Аз просто ги взимам назаем.

Музиката, която свиреше беше красива.

Благодаря.

Нещо, което ти си написал ли? - Не.

Мислех, че ти си го написал.

Трябва да бърша прах отново. - Хубаво.

Имаш ли да правиш нещо днес?

Ще се виждам с Люк, той днес не е на работа.

Какво ще правите?

Нямам представа. За какво е всичко това?

Ами, аз...

ще се разделяте ли или...

Не...Не!

Не виждам как ще стане това.

Не искам да говоря за това.

Не трябва да се разстройваш.

Всичко е наред. Всичко ще се оправи.

Създавай нови приятели, запази старите; Едните са сребро, другите злато.

Кои са златото?

Не знам, това е просто една поговорка. - Глупава е. Не означава нищо.

Аз не съм глупава.

Не съм казал...

Аз съм ти майка.

Разплаках майка си.

Тя лесно се разплаква.

Да.

Чувствам се много...

... несвързан с тях.

Попита ме дали ще останем заедно.

Да чукаме на дърво!

Не знам...

Мисля, че тя иска аз и ти да сме заедно за да остана тук.

Тя просто иска да те тормози още няколко години.

Да?

Не мога да ги обвинявам.

Ето. Подписана от целия отбор.

Щеше ми се да ме помолиш да не заминавам.

Вече е твърде късно.

Можех да променя решението си. - Престани!

Би било по-лесно.

Страхувам се.

Недей!

Винаги можеш да се върнеш.

Това място няма е да отиде никъде.

Ами ти?

Аз също няма да отида никъде.

Не знам защо трябва да съм такъв.

Нямам представа, защо за мен не са важни неща, които са важни за другите.

Като например?

Не знам.

Барбекютата?

Да.

Децата?

Моля те, кажи ми да не заминавам!

Не.

Щеше ми се да го беше казал.

Кофти.

Лош късмет.

Това няма да се случи.

Кухня

Хавлии / одеяла

Свидетелство за осиновено дете

Джона ми прочете едно изречение от книгата, която четеше..

Пишеше: "Щастието не служи за нищо, освен че прави нещастието възможно."

Веднъж попитах баща ми,

как човек разбира, че е намерил подходящия човек.

А той каза:

Просто знаеш.

Намираш някой, който нямаш против да е край тебе,

да ходиш с него навсякъде,

да гледате филм,

да спи до теб.

Някой, който не е като теб.

Някой, който те прави по-добър.

На когото прощаваш, че е различен,

защото не вижда света, какъвто ти го виждаш.

Опитваш.

Виждаш как ще се получат нещата.

Няма нищо постоянно.

Той ще срещне други хора. Много по-интересни от мен.

И те ще го обикнат.

Превод, тайминг и субтитри: sofiaguy™, 2014 https://sofiaguy.space