Original subtitles

Почти приключих.

Ето, вече не пише.

Хубавите постоянно ги крадат. Непрекъснато.

И ми оставят тези за боклука.

Г-н Лоренци.

Г-н Лоренци?

Написах ви всичко, което си казахме.

Защо не дойдохте по-рано?

Не отлагайте дълго.

Послушайте ме. - Да.

субтитри от YavkA.net

ЛИМОНИ ПРЕЗ ЗИМАТА

Проблемите започват.

Колко е хубаво тук.

Е, да...

Какъв глупак си.

Полезно ли е да ядете така? Сандвичи, картофки, фъстъци.

Като ядеш сандвичи всеки ден, няма ли да се сдобиеш

с диабет? - С холестерол.

Да, същото е. - Не е същото.

Шефът ми също има холестерол.

Всички имат, но този на шефа ти сигурно е висок.

Защо ми помагате? - За кое?

Да се дипломирам. Важно е.

Харесвам телефоните, компютрите, но кой ще ме наеме без диплома?

Не искам цял живот да разнасям картофки и ядки.

Нямам време, искам да довърша книгата.

Добре, ще тръгвам.

Нико, ще поговорим следващия път.

Не се тревожете, все някак ще се справя.

Оставям ви това.

Благодаря. - Довиждане.

Ще се видим ли утре? - Да.

Къде са каталозите?

Каталозите ли? Не ми казвай, че днес ще ходиш в студиото.

Да, искам да избера кадрите за онези от Милано.

Разбрах се с тях, може да си вземеш цялата седмица.

Сигурно хамалите са ми ги взели.

Знаеш ли защо не виждаш нещата?

Защото прекалено много бързаш.

Сега трябва да сляза и да ти покажа къде са каталозите.

Какво щях да правя без теб? - Да...

Ето ги, най-после.

Имаме да подреждаме куп неща. - Може да го направим утре.

Така ще бъдем малко заедно.

Постоянно сме заедно. - Когато работим, не се брои.

Тази лодка е стара като нас. Къде трябва да отидете?

Професоре...

Какво правите тук?

Дойдох да видя капитан Хакер. - Майната ти.

Не сме се виждали скоро. Нещо ново?

В апартамента срещу моя се настани една двойка.

Виж ти... А онова, което пишеш?

Честно казано, върви зле. Лесно губя концентрация.

Една крачка напред и десет назад.

Аз също с тази лодка...

Един ден мисля, че ще успея да я пусна във водата,

а на следващия... Не знам.

Губя се и мисля, че никога няма да се случи.

Впрочем...

Вземи.

Не!

"Сърцето на мрака"!

Най-после си спомни.

Откакто се появи онлайн, искам да я прочета.

Искаш ли? - Да.

Помниш ли, когато ме изгуби?

Не съм те изгубил аз. Ти се изгуби.

Мама и татко не мислеха така. - Знам.

Татко ми удари два шамара, които още помня.

Не обичаше да стоиш с мен.

Не е вярно, че не обичах.

За мен ученето беше...

Беше хубаво, когато бяхме двамата сами тук.

Все ти разказвах разни глупости.

Че слънцето не си ляга да спи, а обикаля около света.

Задаваше ми много въпроси. Гледаше ме с тези очи...

Поисках ти един уикенд, Лука. - Казах ти. Поиска ми услуга.

Какво да му кажа? Че подреждаме библиотеката?

В това няма нищо лошо. - 20 хил. евро, Елеонора.

Нямаше да избягат. Щяхме да подпишем два дни по-късно.

Знаеш ли какъв е проблемът? Че ме имаш за даденост.

Пак същите глупости. - Каква наглост.

Беше изненада.

Може да се правят изненади.

Никога не ходим никъде.

Това не е вярно.

Не е вярно? Кажи ми кога последно сме излизали някъде.

Кажи ми кога последно сме били заедно.

Всеки ден сме заедно. - Но на работа.

Да се забавляваме, да се отпуснем, да си починем.

Когато трябва, се работи, когато трябва, се почива.

Сега работим, нещата вървят добре.

Имаме нов дом. Защо постоянно се оплакваш?

Искам да се отпусна и да правя приятни неща.

Разбираш ли? Искам време за нас двамата.

Мислех, че харесваш изкуството, фотографията.

Да, много ми харесва и да го гледам.

Искам да видя изкуството на някой друг, а не все твоето.

Каква беше изложбата? - На Гоген.

Не харесвам Гоген. Не е само веднъж.

Поговори за това с мен. За нищо не ме питаш.

Почиствам листата ти всеки ден.

Тревожа се, не пиеш нито много вода, нито малко.

Какво още ти трябва?

Защо не направиш поне една луковица? Така, за удоволствие.

Добър ден.

Добър ден.

Оставете го. Горещината не му понася добре.

Прав сте, съвсем бях забравила.

Веднага го отвийте, изкъпете го и го дръжте на сянка.

Казвам се Елеонора, приятно ми е. - Пиетро, приятно ми е.

Извинете за спора преди малко, беше доста шумен.

Не се притеснявайте, случват се такива неща в двойките.

Аз никога не се карам с никого.

Приключих тук. - Довиждане.

Виждам малко прах.

Омеро, ако обичате, почистете центъра.

Точно в центъра, браво.

Сега малко надясно...

Благодаря, така е добре.

Леонардо, ще го вдигнеш ли с една трета, моля?

Хайде.

Добре.

Готово.

Как е фокусът? - Добър.

Да направим няколко така.

Фокус отляво, фокус отдясно.

После може да затворим малко.

Добре, затваряме.

Видях госпожата, която живее отсреща. Познавате ли я?

Онази сутрин дойде в кафенето с мъжа си.

Тя пи капучино, а той - двойно кафе.

Тя беше много мила, любезна. Поиска му захарта.

Той не й отговори, а сам сипа захарта.

Тогава разбрах, че нещата не вървят.

Ти си голям психолог.

За мен е като представление. Гледам от бара и виждам всичко.

Не, господине.

Вайгнер е паднал.

Все едно не съм те чул. - Вагнер...

Никога ли не се смеете? - Смял съм се прекалено много.

Тук май е много разхвърляно. Кой почиства?

Вземи онази книга. Искам да чуя как четеш.

Помогнете ми. - Хайде, чети.

На глас ли? - Разбира се.

Имаш нужда да си върнеш самочувствието. Блокирал си.

Онази с хлебарката ли?

"Когато една сутрин Грегор Замза се събуди от неспокойния си сън,

откри, че се е превърнал в огромно насекомо."

Това онзи с хлебарката ли е? - Продължавай.

"Беше легнал на гърба си, който беше твърд като броня.

Повдигна леко глава и видя корема си,

който беше разделен от дъговидни оребрения.

Беше тъмен и изпъкнал."

Защо постоянно си ядосана?

Не може ли да направиш това довечера?

Не. Трябва да полея, да подкастря и да пресадя растенията.

Всичко, което не успях да направя, откакто сме тук.

Трябва да отидем в студиото.

Не съм ядосана постоянно, но понякога се дразня.

И аз съществувам, нали?

Добре... Разбира се.

Какво ще правим с договорите? - Днес няма да дойда в студиото.

Мога да правя всичко от вкъщи.

Елеонора Паладини е. Обаждам се за снимките на Лука Ферери.

Лука ще бъде тук целия ден, както се бяхме разбрали.

Относно договорите - ще получиш всичко възможно най-скоро.

Да, по-добре да се направи преглед за по-добра преценка.

Току-що полях цветята.

Пръстта беше много суха.

Чакам слънцето да залезе, тогава растенията поемат по-добре.

"Езика на свекървата" добре ли е? - Да, много е добре.

Моля ви, не ми говорете на "ви".

Аз съм от друго време.

Да си говорим на "ти". Наричай ме Еле, както правят всички.

Колко насекоми!

Какви са? - Много са - жълти, съвсем малки.

Това са листни въшки. Почакай.

Успях!

Трябва да разрониш пръстта.

После добави 1 литър вода и скилидка чесън.

Утре ще го напръскаш и листните въшки ще се махнат.

Чудесно, веднага ще го направя.

Човек не си дава сметка, но терасата е бойно поле.

Ако Толстой имаше тераса,

действието на "Война и мир" щеше да се развива там.

"За да сме щастливи, трябва да повярваме, че можем да бъдем."

Винаги я давах за летните ваканции.

Учител ли си? - Бях.

Бях учител по литература в лицея.

Цял живот съм правил това.

Сега съм пенсионер

и се занимавам с писане.

Значи си писател. - Не.

Имам няколко публикации.

Сега работя над една нова идея, която...

За какво става въпрос? - За жени.

Талантливи жени, които са били подценявани.

Но не успявам да... Имам някои неща в главата си,

но когато ги пиша, разбирам, че допускам много грешки.

Разбирам те. Аз рисувах.

Сега правя нещо съвсем различно. Агент съм на един фотограф.

Агент съм на съпруга си.

Но съм учила живопис и рисуване в академията.

Много обичах да рисувам, защото сякаш излизах от този свят.

Далеч от всички грижи,

само че...

... винаги се съсредоточавах върху грешките и неточностите.

Винаги гледах резултата.

Защо никога не сме доволни от това, което правим?

Така е.

Ало?

Здравей. Да, аз съм.

Това е голяма чест. Лука много ще се зарадва.

Ще прегледам графика му и ще намеря начин, става ли?

Ще ви се обадя утре. И ще ви пратя номера на Лука.

Благодаря, дочуване.

Лука, искат да организират изложба с твои снимки в Ню Йорк.

Дърпай, хайде, давай.

Дърпай, така... - Напомня ми за Неапол.

Внимавай да не падне.

Ето... - Ето така.

Вътре може би има нещо полезно.

Трябва да започнеш отново.

Не знам какво да кажа.

Използвай ги.

На сина ти ли са? - Не.

Със съпругата ми се разделихме преди много време.

Не успяхме да създадем деца. Но тя има две от втория си съпруг.

Престанах да рисувам, защото не бях достатъчно добра.

Може би си сгрешила.

А може би не.

Още не мога да осъзная какво се случва.

Винаги съм вярвала в това.

Сякаш цял живот съм работил за това.

Сега много неща ще се променят.

Помниш ли онзи глупак Карло Молина?

"Погледът ти не е достатъчен."

А аз попивах всяка негова дума.

Какво ли ще бъде, като се върнем в Ню Йорк?

Помниш ли колко беше студено?

Бяхме блокирани в метрото.

Всичко беше покрито.

Цял живот търпя критиките на другите.

Все нещо не ми достигаше.

Но на тях не им достигна нещо, за да разберат таланта ми.

Винаги съм знаел, че това, което правя, има стойност.

По-голяма стойност.

Винаги съм създавал изкуство.

Дори от най-глупавата реклама правех изкуство.

Във всеки скапан момент от живота си правех изкуство.

Да си обграден от посредственост,

е като да проповядваш в пустинята.

"Не успях да се въздържа

и седнах да редактирам историята за първите ми стъпки

на арената на живота.

А можеше и да не го правя.

Но знам едно - никога повече няма да пиша автобиографията си.

Дори да доживея до 100 години.

Трябва да съм безсрамно влюбен в себе си,

за да напиша автобиографията си без свян."

"Моята автобиография".

Какво, господине? - "Моята автобиография".

Това е темата, по която ще пишеш сега.

Сега веднага ли? - Сега веднага.

Добре. И какво да напиша?

Какво написа? - "Ситуация" с "о" ли се пише?

Все едно не съм те чул.

Добър ден. Аз съм ужасен съсед.

Уплаших ви, а още не съм се представил.

Казвам се Лука, приятно ми е.

Пиетро Лоренци, приятно ми е.

Виждам, че сам сте се справили с прането, браво.

Не мога да ви помогна, страх ме е да не падна.

Как е в новия дом? Как се чувствате?

Не стоя дълго вкъщи с работата, която имам.

Аз съм фотограф. - Известен фотограф ли сте?

Да не преувеличаваме. Но да.

Утре със съпругата ми заминаваме за Ню Йорк,

за да се срещнем с уредниците на една галерия.

През февруари ще организират моя изложба.

Това е една от най-известните галерии в света.

Разказвах на Пиетро за изложбата в Ню Йорк.

Това е прекрасно, нали?

Да, бих казала, че да. Прекрасно е.

Какво ще правите с терасата?

Не съм мислила, всичко стана толкова бързо...

Качих се да ти кажа, че обядът е готов.

За мен беше удоволствие, най-после.

За мен също.

Трябва да ти кажа нещо. - Да?

Не тук, в кабинета на мама.

Седни долу.

Сега ми кажи

кое е нещото, на което държиш най-много.

На дъщеря си.

Никога не идвам тук.

Помниш ли как след вечеря се затваряше да проверява домашни?

Татко се вбесяваше.

Бившите й ученици постоянно ме спират на улицата.

Всички са остарели, но я помнят добре.

"Ти си синът на г-жа Милена."

Но вечер не проверяваше домашни.

Как да не е?

Тайно пишеше.

Какво е пишела?

По малко от всичко - мисли, поезия, спомени, разкази...

Но това не е почеркът на мама.

Не, това е истинският почерк на мама.

Не онзи, официалният.

Онзи, тайният.

Защо не си ми казал? - Беше тайна между мен и нея.

Разбирам, но защо ми го казваш сега?

Защото може да го забравя.

Когато татко те наби, не се бях загубил. Скрих се.

Прочети ги.

Прочети ги.

Какво правиш тук?

Никакъв Ню Йорк.

Не ми харесва там.

Гледах клип в интернет,

в който лимоните, които не раждат плодове,

се наторяваха с утайка от кафе.

Харесаха ли ти боите? - Много.

Много ми харесаха, Пиетро.

Отивам да се преоблека.

Елеонора...

Елеонора...

Разглеждах тези листа.

Човек мисли, че може да ги нарисува така,

но ако ги разгледа,

ако ги погледне внимателно, вижда колко много детайли имат.

Искаш ли да вечеряме заедно?

Чудесна идея. Къде ще отидем?

Тук, горе, е хубаво.

Тази сграда е била бомбардирана, онази също.

После се опитаха да я възстановят както беше.

Това строителство е от 50-те и 60-те години.

Дом за всички, построен набързо,

с много етажи, с много апартаменти.

Но нашият блок се е запазил, както и онези от другата страна.

Ела да видиш.

Този малък квартал е бил пощаден от бомбардировките.

Сякаш се потапяш в миналото.

Но от другата страна, се потапяш в настоящето

или може би дори в бъдещето.

А ако го погледнеш добре, изглежда заплашително.

От колко време живееш тук? - Откакто се ожених.

После останах тук след развода. С Диана решихме така.

А как се случи, ако не е недискретно да попитам?

Диана е актриса, постоянно беше на турнета,

обикаляше цяла Италия. Много й завиждах.

А аз се занимавах с дневника на класа,

с учителските съвети, с програмите от министерството.

По време на едно от турнетата се запознах с едно момиче.

Хлътнах по нея. Как се казваше...

Беше красавица, преподаваше по заместване.

Но продължи съвсем кратко.

След няколко месеца я преместиха на друго място.

А после? - Казах на Диана.

Някой би казал, че съм глупак, но не умея да лъжа.

Извинявай.

Лука.

Да вдигнем тост?

Разбира се, но трябва да си пожелаем нещо.

Само едно. - Разбира се.

Не, чашите трябва да се докоснат.

Виж какво ме караш да правя.

Здравей. - Добър вечер.

Пожела ли си нещо? - Да.

Почакай.

Ето.

Заваля.

Някога сбъдвали ли са се желанията ти?

Никога.

Вали.

Заяде.

Ключът не се завърта.

Винаги има проблеми с този ключ.

Когато бурята премине, ще опитам отново с ключа.

Винаги заяжда, трябва да си направя нов.

Боже мой, кой да очаква това?

Миналата седмица казаха, че ще вали, имаше високо налягане,

започна да се затопля.

Тази е от онези бури, които преминават бързо.

Асансьорът ли спря? А сега?

Сега ще тръгне отново. - Опитай пак.

Не тръгва ли? - Не.

Боже мой!

Отворете!

Има ли някого?

Няма обхват.

Батерията ми скоро ще падне. - Добре.

Каква жега. Извинявай, но ме убиват.

Нямам търпение да кажа на брат си.

Имаш брат? - По-малък от мен - Доменико.

Горкичкият, прекара целия си живот в пощите.

Много иска да пътува,

сега е пенсионер и си е наумил да реставрира една лодка,

която е развалина.

Бих се радвала да имам брат или сестра.

Не е лошо. Ние сме много различни.

Преди постоянно се карахме.

Но сега ни е добре заедно.

Аз съм единствено дете.

Единствено дете в неаполитанско семейство.

Странно, нали? Но имам много братовчеди.

Сега родителите ми са пенсионери и се грижат за всички внуци.

Съжалявам, че нямам деца.

Когато с Диана се разделихме,

усетих, че за един миг всичко изчезна.

Нямаше нищо, което да ни задържи заедно.

Само спомените, но и те с времето избледняват.

Когато бях малка, в нашия блок

имаше асансьор, който работеше срещу 20 лири.

Спомних си нещо.

Ние, децата, за да се возим, без да плащаме,

махахме тежестта от пода и правехме така.

Какво правиш?

Помогни ми да се закрепя. Ето, така!

Удари ли се? - Извинявай.

Това е електрически асансьор.

Онзи е бил неаполитански асансьор за 20 лири.

Мислиш, че няма да стане ли? - Да.

Боже мой.

Искаш ли да ти изпея песен? - Да.

Знаеш ли някоя? - Не.

Аз знам няколко.

Тръгна отново. - Най-после.

Връща се на приземния етаж. - Колко е часът?

18,40. - 18,40?

Боже мой...

Е, чао. - Чао.

Това, което си написал, вярно ли е?

Какво очаквате? Детството ми не беше хубаво.

Но аз съм си такъв, имам ведър характер.

Всички излезли от сиропиталището искаха да намерят родителите си.

За да ги обидят или да се запознаят. Аз не.

Изоставили са ме по някаква причина. И продължавам напред. Амин.

Хубаво е това, което си написал. Бързо напредваш.

Мислех си нещо. За следващото ти домашно...

Иди в кабинета. На бюрото има книга с червена корица.

Бих искал да я прочетеш.

Виж какви красиви цветя.

Чуваш ли?

Заповядайте.

Добър вечер. - Добър вечер.

Може ли да получим малко вода? - Разбира се.

Благодаря.

Много си красива.

Благодаря. - Благодаря.

Има алкохолни и безалкохолни коктейли.

Какъв искаш? - Алкохолен.

Аз също.

Отдавна не сме се виждали. Това е Диана - бившата ми съпруга.

Ще отидеш да я поздравиш, нали?

Не, не искам да я притеснявам.

Тя може би си мисли същото.

Иди, Пиетро.

Странно е, че се срещаме точно тук.

След всички тези години.

Колко време мина?

Как си?

Понякога забравям разни неща.

А ти как си?

Добре.

Винаги си забравял разни неща.

Сега е различно.

Ужасен съм, че всичко ще изчезне.

Какво искаш да кажеш?

Нищо, да танцуваме, хайде.

Не се държим на крака.

Какво правиш? - Твърде много емоции.

Уплаши ли се? - Малко.

Благодаря.

Лека нощ.

Най-после господинът е при мен в кафенето.

Не е зле, нали?

Вие горе имате прекрасна гледка от терасите си,

но ние тук виждаме лицата на хората.

Всяко лице е различна история. Стига да имаш малко въображение.

Без въображение дните не минават.

Започвам да мисля, че истинският писател си ти.

Виждаш ли онзи?

Той е търговски представител, продава блиндирани врати.

Блиндирани врати ли? - Да.

Личи си, защото преди е обирал апартаменти.

Виж, постоянно поглежда зад рамо.

Той те убеждава, че трябва да купиш блиндирана врата.

Тя, например, е моден дизайнер.

Сътрудничи си с известно френско студио

и живее тук, защото е влюбена в града.

Идва от Щутгарт. - От Щутгарт ли?

Любимият й цвят е зеленият. - Зеленият?

Никола, пак ли историята за лицата?

Не виждате ли, че се ражда писател?

Ти? Писател? - И още как.

Ана, викат те. - А този?

Този е спасител. - Браво, този е спасител.

Преди бил слаб като щека. Но за да ухажва едно момиче,

започнал да ходи на фитнес и влязъл във форма.

Сега не мога да го гледам с всички тези мускули.

Искаш ли да отидем на плаж? Ще те запозная с брат си.

Блазе ви. - Да.

Да се видим тук след 30 мин.,

за да имам време да взема ключа от колата.

До после. - Чао.

Да? Никола, точно сега ли? Добре, качи се.

Къде съм скрил ключа от колата? Не си спомням.

Иди в кабинета, ще отворим всички чекмеджета.

Не стой като истукан. Помогни ми.

Пиетро, ти вече нямаш кола.

Продаде я на един мой приятел преди четири месеца.

Ще отидем с моята,

но ми обещай, че когато се върнем,

ще отидеш на всички прегледи, на които те праща лекарят.

Какво ще ми разкажеш, професоре?

Според теб кога ще започне?

Кое?

Остаряването.

Когато гледаш как другите се къпят в морето.

Това тя ли е?

Да.

Тук е хубаво, нали?

Идвам от време на време.

Най-вече когато нещо ме тревожи,

но винаги намирам някакво решение.

Има ли нещо, което те тревожи?

Все има по нещо, нали?

Лука се връща довечера.

Не искам да се прибирам вкъщи.

А аз не искам да си тръгваш. Искаш ли да вечеряме заедно?

На терасите ли? - Не, у нас.

Любопитна съм за книгата ти.

А ти завърши ли картината си? - И да, и не.

От прозореца си виждам клоните, които ден след ден растат.

Знаех си. - Какво?

Веднага го разбрах. - Кое?

Че си добра. - А, да...

А тези очи? На кого са?

Аз и Лука имахме момиченце.

Анна-Мария.

Почина веднага след раждането.

Годините отминават, но споменът - не.

Нито болката.

Господине...

Харесва ли ти?

Да.

Да, постоянно правеше такива.

Работили ли сте някога, или сега като заварчик, стругар, монтьор?

Не.

Установена или предполагаема бременност?

Не.

Сърдечни клапи? - Не.

Метални протези?

Пиърсинг?

Да, на пъпа.

Страдате ли от алергии? - Не.

Г-н Лоренци, заповядайте.

Да.

Отворете очи.

Затворете очи.

Отворете очи.

Затворете очи.

Стрелките на часовника трябва да показват 11,10 ч.

Добре.

Е, готов ли сте?

Трябва да позная... Вратовръзка.

Кресло.

Легло. Слон.

Камила. Нож.

Готово.

Отлично. Упражнението беше изпълнено безупречно.

Може ли да си вървя? - Да, приключихме.

Новините добри ли са? - Да.

Последно нещо, преди да си тръгнете.

Помолих ви да направите рисунка. Може ли да я нарисувате отново?

Каква рисунка?

От днес, ако някой те пита, казвай, че съм заминал.

Къде? - Не знаеш.

И Елеонора не трябва да знае.

Нито дума за болестта.

Записах се на училище.

Браво.

Не плачете, господине.

Къде е Пиетро?

Какво става? - Видях го онзиден.

Каза, че заминава за известно време.

Къде е отишъл? - Не знам, не ми каза.

Никола, Пиетро добре ли е?

Никола...

Добре ли е Пиетро?

Да, добре е.

Остави ме да отворя кафенето.

Чао, Еле.

Доменико?

Доменико...

Къде е Пиетро?

Не знам. Къде е?

Къде е?

Защо не искате да ми кажете какво става?

Какво става?

Какво става?

Всичко е затворено. Прозорците са затворени.

Терасата е празна. Ти знаеш къде е, нали?

Не знам, Елеонора.

Не знаеш? - Не.

Ти си негов брат и не знаеш? - Не знам.

Моля те, Доменико, кажи ми къде е Пиетро.

Моля те.

Елеонора, не знам къде е. - Не знаеш.

Не, може би... - Добре, не знаеш.

Но не ти вярвам.

Прави каквото искаш. - Да, това ще направя.

Ако не ми кажеш къде е, ще направя дупка в лодката ти.

Кажи ми къде е Пиетро!

Кротко, Елеонора, не знам къде е!

Не знаеш къде е. Добре. - Не.

Едно... - Не знам.

Две...

Обещах му.

Обещал си? - Да.

Обещал си да не ми казвате нищо, така ли?

Аз нямам нищо общо.

Две...

Ще пробия дупка в проклетата лодка!

Три! - Има алцхаймер.

Има алцхаймер.

Алцхаймер.

От известно време забелязвам затруднения.

Допускате правописни грешки, забравяте,

разсеян сте.

Тези затруднения се потвърдиха от изследванията

и е възможно да се задълбочат с времето.

Трябва да се погрижим да забавим това възможно най-много.

По тази причина се налага и медикаментозно лечение.

Забравянето има последствия.

Ще имате нужда от помощ, за да компенсирате затрудненията си

и да не се окажете в опасност.

Какъв глупак съм, съжалявам.

Не се тревожете, аз ще го събера после.

Ето, сега се порязахте.

Идете да си измиете ръцете.

Тоалетната е в дъното на коридора. Синът ви ще остане тук с мен.

Да.

Баща ви трябваше да дойде по-рано на този преглед.

Много часове ли прекарва сам?

Да, аз работя.

Има нужда от стимул,

за да продължи да развива своята изобретателност.

Болните от алцхаймер имат нужда от силна подкрепа.

Прочетете това.

Лекарят каза, че и за тях е сложно,

защото симптомите са като тези на старостта

и е трудно да го разбереш сам.

Например аз никога нищо не помня,

но не е същото, не е като онова нещо.

И ти не го забелязваш.

Защо не иска да се срещне с мен?

Така е решил. Не знам защо.

Пиетро ми подари една книга,

в която пише

за способността

да се въздържаш.

За инстинкта, който имаме да правим неща,

които може да нямат смисъл в момента,

но с тях се превръщаш в човека, който си искал да бъдеш.

Може би скоро няма да помни теб, нито мен.

Може би няма да помни и кой е самият той.

Но съм убеден, че някъде в сърцето си

Пиетро няма да забрави някои неща.

В главата ни се крие голяма мистерия.

Може ли да се нарече любов?

Не...

Не знам.

Наистина ли щеше да го направиш? - Кое?

Лодката. Наистина ли щеше да я счупиш?

Да.

Колко си написал?

Пиетро?

Пиетро? - Кажи.

Всички страници са подредени.

Сега мога да прочета всичко от началото до края. Виж.

Мисля, че съм ги подредил всичките.

Трябва само да поправя грешките, които са ми убегнали, и сме готови.

Но не е завършена.

Не е завършена, в смисъл че няма повече за писане.

Трябва само да поправим грешките, и сме готови.

Да направим като писателите. Как се казва?

Да я препрочетем?

Изведнъж ми се прииска да дойда тук.

Кога беше последният път?

Преди много време.

Бях бременна в 5-ия или 6-ия месец.

Защо не дойде на празненството?

Имах работа. - Каква?

Имаш ли друг? - Не.

Държиш се, сякаш имаш друг.

Но не е така.

Всичко някак се размива.

Имам нужда да тичам, не мога да спра.

Ако спра, ще падна.

Всичко се връща към мен

и не мога да се изправя пред него.

Знам.

Опитах се да тичам.

Не мога повече.

Как беше?

"За да сме щастливи, трябва да повярваме, че можем да бъдем."

Вземете най-малките растения. Тези, онези. Големите ще ги оставим.

В новото жилище няма ли тераса? - За съжаление, не.

Дано тук да дойде да живее някой, който ги обича.

Добре. - Благодаря.

Аз ще взема това.

Здравей, Еле.

Дойдохме да вземем някои неща за зимата.

Какво става на твоята тераса?

Тръгвам си.

Да влезем вътре, Пиетро, студено е.

Този стенопис е много красив.

Къде се намира? - В един частен дом.

Направих още един на фасадата на една библиотека.

Беше проект за обновяване на градската среда.

С нашия колектив имаме още няколко.

Ще ми дадеш адреса, за да го видя. - Разбира се.

Може и ние да направим един за галерията,

ако колегата ми е съгласен. - Разбира се.

Тази творба е по-нова. - Хубава е.

Виждам, че често използвате черно.

Да, защото е в контраст с яркия цвят и го прави по-изразителен,

сякаш е жив.

Понякога сякаш е в миналото,

в нещата, които са се случили преди 10 години.

Понякога изглежда, че е добре, че пак си е той.

Ти как си? - Добре.

Посещавам вечерното училище. - Браво.

Най-после ще взема диплома. - Браво.

Какво е това?

Доменико ми каза да ти предам, че Пиетро иска така.

За Елеонора - една от тях. Приятно пътуване. Пиетро

Зелда, Хеди, Алис, Тина, Хилма и възможността за щастие.

Пиер беше прав, като ми каза,

че за да сме щастливи, трябва да повярваме, че можем да бъдем.

Сега аз вярвам.

Нека мъртвите да погребат мъртвите,

но докато сме живи, нека да живеем и да бъдем щастливи.

Толстой, "Война и мир".

Най-после.

Здравей, Виола.

На Андреа Луридана

Превод СТАНИСЛАВА КЛИСАРСКА

Субтитри от YavkA.net @ 2025