Original subtitles

Ела. Ще го сложим там.

Добър ден, Симон, как е?

Побутваме го, г-н Мартини. - Сигурен ли сте?

Няма проблем, шефе. - Казах ви да не ме наричате така!

Има поръчка за 240 бройки анодиран алуминий.

Ще станат ли до довечера? - Днес няма как, взех си следобеда.

Имам нещо важно за вършене. Казах на г-н Тозани.

Следващия път предупредете и мен.

Да разчитам ли, че утре ще са ви приоритет?

Да, утре ще мога. - Много добре, чудесно.

Внимавайте, Симон!

ВСИЧКИ БОГОВЕ НА НЕБЕТО

субтитри от YavkA.net

Намерих го!

Дай да го видя! - Стига! И сега го виждаш.

Аз го намерих, не е за момичета, чупка!

Аз ти казах, че татко го крие.

Покажи, искам да видя! - Престани, глупачке!

Дай го де! - Наистина ли искаш? Чакай...

Дай! - Да видим можеш ли.

Бум!

Супертежък е. - Ако не можеш, ми го върни!

Мога. - Тогава натисни бутона!

Какъв бутон? - Там, под пръста ти.

Не мога, заяжда. - Не заяжда, натисни по-силно!

Не мога, трудно е. - Върни ми го вече!

Няма да ти го върна, мога...

Настани се удобно! Ще оплескаш навсякъде, ако лежиш.

Да, точно така.

Така...

"Доминик стана и взе една нежна раковина.

"Добър ли е уловът?" - глас, топъл и познат, чест гост в бляновете й,

достигна слуха й.

Доминик се обърна машинално..."

Яж прилично, ако обичаш!

Докъде бях стигнал? "... без да вярва на ушите си.

Патрик дьо Сен Леже стоеше зад нея.

Красивите му очи гледаха нежно девойката.

Доминик почувства, че се изчервява.

Но Патрик се преструваше, че..."

Какво е това? Какво направи?

Не мога да повярвам! Защо не изчака да се нахраниш?

Защо ме гледаш така? Какво ти става днес?

Знаеш ли, че рожденият ти ден е след няколко дни?

Ще станеш на 28 г., представяш ли си?

По дяволите... Размислих. Няма да ги оставя да те вземат!

Никога, чуваш ли? Нека дойдат педалчетата!

Ще закъснеят. Другите ще са вече тук.

Бъди готова!

Въпрос на дни е. Подготви се! Промяната ще е голяма, ще видиш.

Добър ден, имате ли час? - Да.

Името ви. - Симон Дормел.

Ало!

Часът ви е бил вчера, г-н Дормел.

Тогава какво, да си ходя ли?

Изчакайте, ще питам лекаря.

Да започваме! - Май няма да идвам повече.

Не бих ви посъветвал, а и ви напомням, че нямате избор.

Вече не искам, няма полза.

Има, скъпи господине, повярвайте!

Е, как се чувствате днес?

Поносимо.

Бъдете по-точен.

Продължавам да пикая кръв, прекрасно знам какво означава.

Повтарям ви, нямате рак.

Това е ирационално вярване, всичките ви изследвания са нормални.

Знам какво говоря. - Добре.

Взехте ли помощница, както ви препоръчах?

Нали нямаше да говорим повече за това, защото е уредено?

Не знам, уредено ли е? - Казах ви, справям се чудесно сам.

Защо говорим пак? От 20 години се грижа за нея.

Няма да оставя някаква тъпачка... - Успокойте се, господине!

И ще ви помоля да говорите възпитано.

Отговарям за правилните ви грижи към сестра ви.

Иначе ще прибегнем към принудително настаняване.

Лекар и психолог ще преценят състоянието й

и способността ви да се грижите за нея.

Така е, това е законът, ще се съобразите.

Тя ще остане с мен.

При подобно поведение... Дълбоко се съмнявам.

Добре, скоро ще се свържем с вас.

Приключихме ли? - Да, засега.

Колко излезе? - Взех за 10.

Сигурен ли си? Не ме мотаеш? - Сигурен съм. Иди да видиш!

Тогава 10.

Тук ли е Антоан?

В сервиза е, обезкостява една бричка.

Може ли да отида? - Върви!

Добър ден. - Здрасти.

Аз съм Симон. Свърза ме с Патрик за рождения ден на сестра ми.

Да, помня.

Той ми каза, че не е минало добре.

Не знам, нищо не е казал. Но не иска да го прави повече.

Според разказаното от него, го разбирам.

Чудя се, имаш ли друг човек?

Възможно е. Какво предлагаш в замяна?

Нямам кой знае какво. Какво искаш?

Нека е срещу камионетката ти, а? Догодина става моя.

До догодина има много неща, които...

Какво, съгласен ли си? Правя ти услуга и ти ми правиш услуга...

Да, съгласен съм. - Познавам един тип, казва се Мишел.

Готов е на всичко за малко пари. - А къде да го намеря?

Мамка му! Какво казахме?

Че не си ми баща и не ми нареждаш. - Вбесяваш ме!

Казахме, че нямаш работа сред бричките!

Тук е моето царство! Казахме ли го? - Аз съм призрак и ходя навсякъде.

Ако призракът продължава да ми досажда, ще го накажа.

Разбра ли? - Не си ми баща.

Нали не се притесни? - Няма проблем.

Това е племенницата ми Зое.

Майка й почина, вдиша пестициди. Баща й никакъв го няма и я прибрах.

Е, вземам помощи за това, но...

Тя е странна, има богато въображение.

Странна си, нали, мръсна хлапачке такава?

Казвам се Зое Дьобар, на 9 г. съм.

Ти как се казваш? - Казвам се Симон.

Изчезвай вече! И спри да се гримираш като уличница!

Ти не си ми баща и си мръсен лъжец! - Къде мога да го намеря?

А? - Мишел - къде да го намеря?

Питай Лолита, тя го познава. Тръгвай вече, имам си работа.

Благодаря.

Какво искаш от Мишел?

Трябва да се видим. - Да не съм му секретарка?

Дай ми номера, Антоан е съгласен. - Антоан си е Антоан, аз съм си аз.

Антоан говори каквото си ще. - Искам номера, нужен ми е!

Кажи му да си оправи борча! Че да не свърши в багажника ми...

Ще му кажа.

Ще ме вземеш ли на разходка? - Слизай! Наред ли си?

Какво искаш? - Скучно ми е. Няма нищо за правене.

Цял живот е така. А накрая умираш.

Приеми го!

Ако искаш да знаеш, не ми е вуйчо, дори не го познавам.

Не искам да знам, не е моя работа.

Какво искаш всъщност? - Да виждам хора, винаги съм сама.

Не съм подходящият човек.

Не познавам много хора.

Сам ли живееш?

Почти.

Не си ли женен, нямаш ли семейство? - Колко си любопитна!

Живея със сестра си. Не обичаме да се виждаме с хора.

Имаш сестра ли? Яко. Може да играя с нея.

Ще ме заведеш ли? Почти не познавам по-голямата си сестра.

Ще слушам, обещавам.

Ще те върна след час. И без номера!

Обещавам. - Първо поискай разрешение!

Ама не мърдай оттук. Чакай ме, идвам!

Вярваш ли в призраци?

Да. Знам, че съществуват.

Ти вярваш ли? - Не знам, не съм виждал.

Може би.

Някои вечери мама идва да ме види.

Антоан може да казва, че е умряла,

но като загася лампата, преди да си легна,

я виждам, тя е в стаята ми.

Върви към мен и очите й са съвсем черни.

Гледай ти! - Да, а после сяда на леглото ми,

хваща с ръце гърлото ми и ме души.

Защо го прави? - Не знам.

Може би мисли, че ще ми е по-добре при нея.

Но като кажа на Антоан, ме нарича луда.

Не ми вярва.

Но аз не съм луда. - Знам, че не си.

Тези глупаци нищо не разбират.

Пази го за себе си, не им казвай нищо, никога!

Заговориш ли, край - вземат ти всичко.

Може ли да си подам главата навън? - Щом искаш.

Представям ти Естел, сестра ми.

Какво й е на лицето? - Нещастен случай.

Върви да се запознаете, иди да я видиш!

Знам на какво ще играем. - Така ли? На какво?

На гримьорка. Чакай, виж!

Оставям ви.

Казваш се Естел, нали? Аз съм Зое.

Така ще бъдеш много по-хубава.

Ще очертаем внимателно устните ти,

ще им придадем обем, за да станат по-сочни.

Така.

А сега ще подчертаем очите ти...

Суперважно е - това е първото, което виждаш в някого.

Нужно е много черно, за да изпъкнат. Ще затвориш ли очи?

Заобляме, за да са с формата на бадем, като на принцеса.

После слагаме плътен фон дьо тен, за да смекчим белега ти.

Сега приличаш на истинска принцеса.

Видя ли? Хубаво е, нали?

Ако беше приказка, щях да съм принц, който те целува по устата,

а ти щеше да се събудиш от вечния си сън.

Какво правите?

Играем.

Съвсем добре съм, г-н Мартини. - Нямам нищо лично срещу вас.

Това е превантивна мярка във ваш интерес.

Писна ми всеки да ме наблюдава! - Не ни смятайте за врагове.

Запазете спокойствие, бъдете вежлив, и всичко ще се нареди, повярвайте!

Хайде, Симон!

Моля, седнете!

Добър ден, г-н Дормел.

Знаете ли защо сте тук? - Не.

Надрънкали са ви куп глупости. - Моля ви...

Съвсем добре съм. - Не съм напълно сигурен.

До нас стигна информация, че не сте добре, г-н Дормел.

Вашият лекар ви е предписал да вземате редовно... зипразидон.

Невролептик от четвърти тип.

Забранено ви е да работите на металообработващи машини.

Излъгали сте ни, когато сте попълнили информацията.

Това нарушава лекарската тайна.

Не съм излъгал, спрях да ги вземам.

От Трудова медицина ми взеха кръв. Питайте ги!

Спрели сте лечението своеволно, а това не звучи успокоително.

Извинете, да кажа ли нещо? - Ако обичате.

Винаги е работил добре и не съм имал проблеми.

Сдържан е, работи качествено.

Но напоследък изглеждате разсеян.

Не искаме да се нараните, разбирате ли?

Да го сложим на палетите, там няма опасност.

Защо не? Съгласен ли сте за палетите?

За оставащото време.

Как така за оставащото време?

Да, съгласен съм за палетите. Може ли да вървя?

Моля...

Заето е.

Е? - Ами нищо.

Но чувствам, че ще е днес.

Ще ми подадеш ли хляба, моля? Хляба.

Какво хляба? До теб е, ти вземи!

Шегуваш ли се? Протегни се, аз трябва да стана!

Винаги аз работя тук. - Аз ям, разбира?

Остави ме на мира! - Ти ядеш, а аз какво да правя?

Скъсвам си задника, че да е пълен панерът.

Твоята работа е да ми го подадеш.

Научи се на някое и друго нещо!

Дали онези скапаняци са увеличили пак данъците?

Хвани единия, удари другия...

Дебелеят на наш гръб, а за нас - шикалки.

Че трябва и да си плащаме, и да сме благодарни.

Да ми лапат патката!

Съгласен. Ако щат, да лапат и моята.

Наясно сме - обещават ни всичко, а не ни дават нищо.

Така си е. Купчина некадърници.

Един ден ще се гръмна, казвам ви.

Ще си пръсна главата.

И ще са виновни онези педали.

Ти какво мислиш? А?

Не разбирам нищо, когато ти говори.

Не разбирам нищо. Нищо!

И мисля, направих голяма грешка, като дойдох.

При теб.

Просто искам да се прибера. - Разбираш ли я, като приказва?

Не, да си кажа правичката. - И аз.

Но бих я прекарал. - Деде, я стига!

Чакай, виждам го, мамицата му! Виждам го...

Точно оня шибаняк е.

Там е. Ела да видиш! - Подай!

Да, той е! Мамицата му!

Ще му кажа две-три приказки.

Какво правиш?

Нищо.

Идваш от седмици. Не ми изглежда, като да не правиш нищо.

Според мен правиш разни неща. - Какво те засяга?

Какво ме засяга ли? В моя имот си, глупако!

Ти си глупакът. Твоят имот е дотам, тук съм в моя.

Твоят имот е порутената ферма. Нямаш нищо. На моя земя си, глупако!

Ако те видя пак тук, ще те наръся със сачми.

Ще кажа, че съм те взел за глиган, разбра ли?

Скоро ти ще разбереш.

Добър ден.

Здрасти.

Какво да ви сервирам? - Кока-кола, ако обичате.

Нямам. - Тогава плодов сок.

Това също.

Изненадайте ме - дайте ми каквото решите!

Знаете ли на кого ми напомняте?

Не.

Как се казваше...

Не знам.

Елен!

Как се казваше оня тъпак от телевизията?

Дето ме разсмива.

Колко ви дължа? - 2,40 евро.

Добър ден. Благодаря, че дойдохте.

Добър ден. Мишел. - Симон.

Предпочетох да говорим на живо, не обичам компютри.

Няма проблем, разбирам, съвсем нормално е.

Обяснете ми какво се очаква!

Всъщност е за сестра ми.

А, добре. Доста е необичайно.

Грижа се и за тези й нужди, тя е с увреждания.

С увреждания ли? - Да, нали ви казах.

Казахте, че е зависима. Мислех, че говорите за жена си -

че е зависима, в смисъл любовчийка. А не за сестра с увреждания.

Не е същото. - Представлява ли проблем?

Във всеки случай е недоразумение. Как е увредена, в каква степен?

Тежко. Помагам й според силите си.

Тежко ли?

Честно, не знам.

Ясно, благодаря, че дойдохте. - Чакайте!

Почакайте, седнете!

Хубаво. Но ще поискам малко отгоре.

Колко отгоре? - 150.

Не, 50.

Сто.

Да кажем 100! - 60, не мога повече.

Разбрахме се.

Остава между нас. - Естествено.

Предписва се от лекар след травма -

ако имате фрактура, ако сте падали, ако ви боли рамото, след операция,

при паралитични или неврологични смущения.

Действа целево и в точно определена зона,

лекува увреденото място и облекчава след масажи.

А остеопатът гледа на тялото като на едно цяло...

Добър вечер. - Влезте!

Благодаря.

Хубав имот имате.

Както виждате, вътре е друга работа.

Да, наистина. По-скоро е аскетично.

Това е къщата на родителите ми.

Нямам средства дори за отопление, а се разпада.

На първия етаж е.

Казва се Естел.

Представям ти Мишел. Хубав ли е? Харесва ли ти?

Да...

Тя съзнава ли какво става? Сигурен ли сте, че иска това?

Какви са тези въпроси? Познавам я, от 20 години се грижа за нея.

Питам, защото не е много ясно. - Да не знаете повече от мен?

Съзнава. Без човешки контакт отдавна щеше да е умряла.

Щом казвате.

Парите са на масата.

До след малко.

Чуваш ли ме?

Разбираш ли какво казвам?

Мамка му...

Казвам се Мишел.

Съжалявам.

Ще ми дадеш ли цигара? - Пушиш ли?

Започвам. - Не съм те виждал в пуш-паузата.

Имаш ли и огънче?

Откога бачкаш тук?

От осем месеца.

Временно е. - Така ли?

Ти си Симон, нали? - Да.

Аз съм Мике.

Защо никога не говориш с нас?

Защото няма да ми повярвате. - За какво няма да ти повярвам?

За нищо.

Исках да ти кажа, всъщност Мартини ни каза...

Какво е казал? - При проблем да говориш с нас.

В една лодка сме. - Мартини прекалява с приказките.

Да си гледа своите проблеми! - Е, аз ти казах.

Да, каза ми. - Точно.

Всъщност имам проблем.

Един лекар.

Той е предател, искам да пукне.

Какво? Какви ги плещиш, брат?

Можеш ли да ми помогнеш? - Ти сериозно ли?

Не, шегувам се, нямам проблеми.

И по-добре.

Какво правите?

Елате, ще ви заведа в лекарския кабинет.

Ще се оправя, няма проблем, шефе.

Сега трябва да вървя.

Ало? Ало!

Г-н Дормел? Чувате ли ме, г-н Дормел?

Обаждам ви се от Социални грижи.

Важно е да дойда у вас и да...

Не се интересувам.

"Маркус, станете!

Естествено, давам ви ръката си. Вече съм го направила."

Той вдигна очи към нея - беше така красив, така го желаеше.

"Душата ми вече ви принадлежи, г-н Сент Анж.

А тялото ми ще бъде ваше още тази вечер, любими."

Тя хвана лицето му...

И го целуна по челото."

Ти пък какво правиш тук?

Дойдох при Естел. - Не може да идваш без уговорка.

И не може да я видиш, в момента е изморена.

Прибирай се у дома! - Нямам дом!

Не искам разправии с вуйчо ти. - Не ми е вуйчо, не го познавам!

Спри да викаш, успокой се...

Някой те вика.

Къде е?

Зад теб има призрак, който те вика.

Не вярвам в призраците ти. - Погледни по-внимателно!

Върви си у вас! - Нямам "у нас".

Естел!

Естел!

Естел!

Не! Не прави това! - Напротив.

Вече сме съвсем близо до целта, знаеш.

Естел!

Какво още да направя? А?

Направих всичко, което поискахте!

Всичко!

Кога ще ми помогнете?

По дяволите! По дяволите!

Извинявай! Съжалявам, не знам какво ме прихвана.

Няма да се повтори.

Напуснах работата си.

Приключих със завода.

Ще мога да се занимавам с теб през времето, което ни остава.

Хайде, почини си!

Нали няма да му кажеш? Исках да те видя.

Сигурно ти е скучно винаги сама, затворена в стаята си.

Тъжно ми е за теб.

Веднъж, когато бях малка,

направих огромна беля. Мама ме затвори в шкафа.

След час полудях. Толкова виках и плаках, че припаднах.

Но мама ми липсва.

Обаче съм много доволна, че имам приятелка като теб.

Имам идея.

Останеш ли, ще умреш. За да избягаш, трябва да се упражняваш.

Хайде! Ела...

Естел, ела към мен!

Движи се...

Трябва да го направиш самичка. Никой няма да ти помогне.

От прекалено много време си така. Събуди се!

Ела към мен! Подай ми ръка!

Точно така... Ела към мен, движи се!

Медицински център. Добър ден. - Добър ден. Аз съм Симон Дормел.

Ало!

Г-н Дормел, прекалявате. Не дойдохте да ви вземем кръв.

Ами тук съм.

Днес нямате час, изчакайте!

Г-н Дормел... - Да.

Лекарят ще ви приеме по изключение, но е за последен път.

Г-н Дормел... - Добър ден.

Влезте, моля!

Е, сигурно сте минавали наблизо

и сте решили да се отбиете, а?

Не точно. - Има правила, г-н Дормел.

Обществото функционира така.

С правила. А вие прекалено често ги забравяте.

Несправедливи са. Никога не са в моя полза.

Скъсвам си задника да се грижа за Естел - това е важното за мен.

Продължавате ли да вземате редовно лекарствата си?

Отговорете ми честно.

Боя се, че е ясно, че не ни сътрудничите.

Спрели сте лечението със зипразидон и имате параноя. Нека ви кажа нещо!

Ще бъде престъпление да ви оставя да се грижите за нея.

Не сте способен да се грижите дори за себе си.

Единственото, което ме разколебава

да ви пратя в специализиран център, е работата ви. Имате...

Вие сте били! Изпратили сте здравното досие, разбира се!

Моля за извинение? - Прав сте да ме молите.

Но е прекалено късно. Довиждане.

С това си поведение вървите срещу собствените си интереси!

Каква е тази работа?

Какво търсиш тук? Как влезе?

Скрих се в гардероба. - В гардероба.

Добре ли си, беше ли мила към теб, нали не ти досаждаше?

Тъй и тъй си тук...

Днес ти ще й четеш.

Можеш ли да четеш? - Разбира се.

Глава 17.

Глава 17...

"Отблясъците на залязващото слънце зад гърба му

правеха осанката на г-н Сент Анж...

... пламтяща.

Ермелин бе неустоимо привлечена от този мъж,

когото всъщност едва познаваше.

Тя потръпна от страст."

Достатъчно, прибирай се на бензиностанцията!

Мама дойде да ме види снощи. Каза да ти кажа, че няма да дойдат.

Колкото и да чакаш.

Защо казваш това?

Не знаеш какво говориш. Плямпаш глупости.

Не плямпам! Няма да дойдат за теб! За Естел също!

Ти си виновен за случилото се с нея, никой няма да те спаси!

Прибирай се при вуйчо си! И да не си стъпила тук!

Вече ти казах, че не ми е вуйчо.

"Сърцето й запрепуска, щеше да изскочи от гърдите й.

Какво бе това ново чувство, разцъфващо в нея?

Дали бе онова, което наричат "любов"?"

Какво правиш? Какви са тези драсканици, които лепиш навсякъде?

Не знам, въртят се в главата ми.

Може ли да отида в стаята си? - Не, докато не приключи сестра ти.

Десет пъти ти казах. Докато живееш тук,

ще я чакаш да приключи, преди да станеш от масата.

Дължиш й минимално уважение. - Уважение ли? Нищо не й дължа.

Според полицията ти си виновен. Не е бивало да държиш оръжие вкъщи.

Мълчи! - Не съм виновен!

Не говори така на баща си!

А и няма защо да ми напомняш.

Естел го прави всеки ден от 3 години.

Симон, ела! Ела тук!

Върни се! - Писна ми!

Върни се! - Мамка му, писна ми!

Отвори, за да говорим! - Писна ми, чувате ли?

Симон! Отвори вратата!

Остави ме на мира! - Отвори, или ще я разбия!

Остави ме на мира!

Не искам да те виждам повече! Чуваш ли? Никога!

Отвори тази врата! - Остави ме на мира...

Ти си виновен за това, което се случи.

Ти си виновен за това. Ти си виновен! Ти си виновен...

Добре де, идвам.

Добър ден, г-н Дормел. Карин Шарл, новата ви социална асистентка съм.

От три дни не успявам да се свържа по телефона

и дойдох да се видим очи в очи. По-просто е.

Може ли да вляза?

Бих предпочел да не влизате. - Настоявам.

Добре.

Задачата ми е да установя условията на живот на сестра ви

и да преценя дали сте в състояние да й осигурите нужните грижи.

Психиатърът ви ни съобщи,

че отново сте изпаднали в параноя напоследък.

Притеснени сме. И за добруването на сестра ви, и за вашето.

Психиатърът е мръсник.

Държи да ми отнеме настойничеството, но не знае какво става тук.

Не е параноя да мисля, че не може да ме трае.

Може ли да отидем в стаята на Естел, моля?

На първия етаж е, последвайте ме.

От сега ще ви кажа, че обстановката не е стимулираща за болен човек.

Ако искате да се захванете с вътрешното обзавеждане, давайте!

Затваряте ли я? - Не я затварям.

За безопасност е.

Входната врата вече не се заключва и заключвам тук, когато отсъствам.

Заради крадци и такива неща.

Не я държа затворена насила, парализирана е от глава до пети!

Да, ясно.

У вас няма какво да се открадне.

Виждате ли състоянието й? - Постоянно се грижа за нея.

Не иска телевизия, причинява й мигрена.

Чета й, къпя я, масажирам я, стимулирам я.

Тук сте от две минути и вече ме поучавате.

Не я пипайте! - Чакайте!

Въпросът не е какво, а как го правите.

Госпожице, аз съм социална служителка.

Скоро ще се погрижим за вас, дръжте се!

Още привечер ще дойдем за Естел. Ще уведомим властите за ситуацията.

Неприемливо е да я затваряте и да я оставяте без никакви грижи.

Напомням ви, че работя за Социалните служби.

Изпрати ме ръководството. Всички знаят, че съм тук.

Не се опитвайте да ме уплашите!

Успокойте се! - Спокоен съм, вие сте напрегната.

Предупреждавам ви, ако ми посегнете, ще ви струва скъпо.

Никога повече няма да видите сестра си.

Успокойте се, желаем само добруването...

Хубаво, виждам, че напредваш.

Това е много важно.

Но ако продължиш, ще се нараниш.

И в името на безопасността ти ще трябва да те вържа за леглото.

Не искаш това, нали?

Така си и мислех.

Хайде!

Стига глупости...

Защо ми погаждаш такива номера?

Особено в момента.

Скоро всичко ще се нареди.

Няма смисъл, Естел! На какво се надяваш?

Проявявай повече уважение! Скоро няма да се държиш така.

Те няма да се съгласят. Никога, чуваш ли! Никога!

Честит рожден ден, Естел.

Чуваш ли? Ще се случи скоро.

Не си ли гладна?

Ще дойдеш ли с мен? - Може ли още едно?

Първо едни господа ще ти зададат няколко въпроса. Идваш ли?

Не се страхувай! - Не се страхувам.

Това е добре.

Ето малката.

Казва се Зое. Кажи им съвсем същото, което ми разказа преди малко.

Ясно?

Здравей, Зое, добре ли си?

Ето, седни тук!

За да запомним всичките ти думи, ще те заснема.

Не се тревожи. Така се прави.

Ще се свържа с детските служби, ще ви държа в течение.

Може ли още едно, моля?

Ще ти дадем, но първо отговори на въпросите ни...

Обещавам, че после ще получиш колкото какао искаш.

Много е важно да ни кажеш цялата истина.

Той не ми е вуйчо.

Кой не ти е вуйчо, Зое?

Симон. - А кой е Симон, твой приятел ли е?

Това е онзи, който храни прасетата си с жени.

Какво имаш предвид?

Зое!

Искам първо да намерите майка ми. Антоан казва, че е мъртва.

Но Антоан е мръсен лъжец, аз дори не го познавам.

А и не е възможно, не можеш да умреш така.

Нещата не стават така.

Не се безпокой, ще намерим майка ти.

Зое, моля те! Какво си казала на полицайката?

Че видях как прасетата ядат една жена.

Тя искаше да спаси Естел.

Може ли какао, моля ви, господине...

Почакай, Зое! Не бива да ни разправяш измислици.

Важно е, ако искаш да намерим майка ти.

Да не си го измислила, да си го гледала по телевизията?

Знам какво видях. Бях се скрила в плевнята.

Имам информация, при това каква.

Как се казваш? - Зое Дьобар.

А как се казваш наистина?

Можеш да ми кажеш.

Няма защо да се страхуваш повече.

Алин Ностра.

Малката Ностра от случая "Нерон"?!

Търсим те от пет години. Всичко свърши.

Може ли другото ми какао, госпожо, ако обичате?

Аз съм Симон Дормел.

Джипиес координатите ми са 51, 28, 38, север.

Здравето ми се влошава от няколко дни насам.

Случват се драматични събития. Това значи, че са съвсем близо.

Свързаха се с мен преди 25 години, добре ги познавам.

Сигналът е все по-силен,

излъчват всекидневно и все по-продължително.

Започвам да чувам удари в комина. Чуйте! Вижте!

Видяхте ли?

Когато намерите този филм, ние вече няма да сме тук.

Всичките ви опити да ме разделите с Естел бяха напразни.

Там, където отиваме, не можете нищо да ни направите,

педали такива!

Най-младите не харесват светлината.

Къщата трябва да се държи в полумрак. Тук са!

Какво, по дяволите...

Мамицата му! Какво?!

Г-н Симон Дормел? Инсп. Лаван.

Разследваме изчезването на Карин Шарл

и имаме няколко въпроса към вас.

Може ли да влезем?

Жена ми се разхожда гола, предпочитам да останете тук.

Нека се понаметне, имаме въпроси и към нея.

Добре, дайте ми две минути!

Хайде, днес е големият ден.

Вземете ни! Вземете ни сега!

Сега!

Мамицата му! Вземете ни сега!

Да! Готови сме!

Вземете ни! Сега!

Сега.

Мамка му!

Чакайте, това е сестра ми! Оставете ме! Какво правите? Не!

Не може да заминем без Естел!

Моля ви!

Не! Не! Естел!

Не!

Естел!

Естел...

Сестро, той се събуди.

Да отидем да й съобщим!

Вие ли казахте на д-р Картие? - Да.

Сутринта беше буден и беше пробвал да си извади сондата.

Не биваше. Винаги се обръщайте към мен за подобни решения.

Процедурата е такава... - Стига!

Идете за нея! Ще се видим в стаята му.

Добре, сестро.

Госпожице, отворете, Ана е.

Защо родителите ми никога не ме посещават?

Сигурно чакат да се пооправиш. Сигурна съм, че не са те забравили.

А може да ги е блъснал автобус с повредени спирачки?

Не, не мисля така.

Върни се в стаята си, после ще мина да те видя.

Добре.

Още ли е в съзнание? - Още.

Бог да се смили над душата му за стореното от него!

Той не е сметнал, че е дошло време да отсъди.

Неслучайно и двамата са оцелели.

Не Бог ще избира между наказание и прошка.

Естел ще реши.

Само по този начин ще намери покой.

Бог ще го съди, когато дойде време. - Дали е осъзнавал действията си?

Опасно е да се прибързва, сестро.

Да оставим чувствата си да се успокоят!

Добър ден, госпожице. Случилото се е невероятно, не го очаквахме.

Добър ден, Естел.

Той може ли да говори?

Не сме сигурни. Вероятно не.

Може ли да го видя?

Разбира се. - Сестро, ако обичате...

Добър ден, госпожице. Той се събуди сутринта.

Изглежда в съзнание, но не може да мърда.

Може ли да остана сама с него за няколко минути?

Разбира се.

Да ги оставим за малко насаме!

Д-р Картие ще прегледа брат ви.

Добър ден, госпожице. Поздравявам ви за напредъка

през последните месеци, дава много надежди.

Чувате ли ме, г-н Дормел?

Ако се чудите, при сестрите августинки сте.

Аз съм д-р Ив Картие. Дойдох да проверя

дали връщането ви сред нас върви както трябва, разбирате ли?

Ще ви издърпам сондата.

Не се тревожете, само е леко неприятно...

Готово, приключих.

Излизате от продължителна кома.

Имаше минимален шанс да се събудите някой ден.

Ще ви преместим в заведение, подходящо за новото ви състояние.

Забравих си радиото.

Нужни са ми нови батерии.

Поискайте от сестра Мари!

Не виждам смисъл да информирате вашите служби.

Научат ли, че е буден, ще го отведат и ще го разделят с Естел.

Това ще заличи целия прогрес при нея.

Забравяте смисъла на мисията си. Заблуждавате се, сестро!

Мисията ми е да правя онова, което смятам за редно.

Не вие ще решавате кое е редно и кое не е.

Не знаете какво говорите.

Някои неща са над вас.

Ще остане тук, и толкова.

Пожелавам ви хубав ден. - Ще видим.

Довиждане, сестро.

Превод НАДЕЖДА ИВАНОВА

Уеб рип субтитри от JJD @ 2020 YavkA.net