Original subtitles

ТЕРЕНС ХИЛ и БЪД СПЕНСЪР в

БИТКАТА ПРЕДИ КОЛЕДА

Скъпи мой сине, Травис

Както е видно, междувременно се научих да чета и пиша

откакто се видяхме за последно.

Боже! Колко отдавна беше това!

Както и да е. От тогава мина цяла вечност.

Спомням си добре, че никога не си бил силен в четенето и писането, както в стрелбата.

Затова предполагам, че това писмо ще се наложи да ти го прочете някоя хубава дама

или някое дете.

Минаващите години карат всяка майка да се замисли за своите синове.

Дали са се оженили и са си купили собствена земя

или са пройдохи и конекрадци.

Все едно.

Коледа наближава. Времето, когато празнично звънят камбани

и хората споделят обичта си.

Освен това, искам да ти дам съкровището, което баща ти откри в златната мина.

Също така те моля да...

да доведеш брат си Моузес

който впрочем не ми говори,

откакто пуснах на свобода откраднатите от него коне.

И заповядайте у дома. Ваша любяща мама.

Четенето ти не беше много гладко.

Най-добре да дадеш парите на някоя селска учителка да те научи на още нещо.

Не се заяждайте с Травис, господа. В целия Запад няма по-бърз стрелец от него.

Хей, Травис!

Винаги ли правиш, каквото ти каже майка ти?

Да, винаги съм я слушал и винаги ще я слушам.

Търси се БЛЕК ДЖАК

Моля ви пуснете ме. Мама и татко няма да преживеят без мен.

Какво ме интересува това, малката.

Трябва да имаш сериозна причина, за да се изпречваш на пътя ми.

Аз съм Блек Джак.

Обраха ме, господине. Той взе и коня ми.

Кой? - Беше много ядосан.

Как изглеждаше?

Не зная. Беше твърде бърз с пистолета.

Каза, че е най-добрият.

Няма по-добър от мен.

Името му е Дакота, изчезна натам.

Благодаря ви, господине. - Вземи коня му и се прибирай.

Как ти е главата, а?

Аз съм най-добрият. - Знам.

Представям ти Дакота, Мортимър, Канзаското хлапе и останалите.

Спокойно хора, ще го обесим.

Би трябвало да го оставим вълците да го разкъсат жив.

Сам Стоун е осъден за банков обир, смущаване на реда,

конекрадство и укриване на данъци.

Имате ли да кажете нещо?

Невинен съм.

Изчезни!

Разкарай се!

Арестуван си. - Следващият път.

Кой си ти?

Обърни се. Ще те освободя.

4000 долара? Стоун не може да струва толкова.

Сигурно сте пропуснали емоциите в града тази сутрин.

Някакъв кретен го освободи и ми посини окото.

О, съжалявам.

Не бих се захващал със Стоун.

Всъщност търся ловеца на глави, на име Моузес.

Знаете ли къде е? - Не.

Хей, това е хубаво?

Не знаем къде се крие.

И ако това е всичко, което искате да знаете, хващайте си пътя.

Той е...

Имате предвид онзи, дето прилича на мечка ли?

Да, точно така.

Не го познаваме, Джоуи.

Но, шерифе, това е онзи тип, който живее в бараката под Прашния връх.

Тъкмо щях да спечеля.

Извинете. Благодаря, Джоуи.

Хей, кой си ти всъщност?

Аз съм брат му. - Той определено ще се радва да те види.

А сега е време да загубиш.

Нима не идва самият дявол с петима от най-търсените бандити в областта?

Гадна пасмина са те.

Предполагам, че си искаш наградата?

Да сметнем. 200 на глава по пет, прави 600. Ще отида да ги донеса.

Ти подиграваш ли се с мен?

Пет души по 200, прави 750.

Добре, 750.

Между другото, брат ти те търсеше.

Моят кой?

Заместник шерифът ще ти обясни, нямаше ме. - Напротив, тук бяхте.

Днес, сутринта дойде един мъж, който каза, че ви е брат и аз му казах...

Успокой се, Моузес. Пусни Джоуи.

Никой не знаеше, че имаш брат.

Аз също. Ако го видите пак, застреляйте го.

Нали не сте му казали къде живея? - Не, не!

Съжалявам. Това е ваше.

Щях да спечеля.

На колко глави направи "парен чук", татко? - Колко време ще останеш, тате?

Сигурно им е трябвал добър лекар? Виж понито ми.

Така ли правиш? - Горе долу.

Виж какво научих, татко.

Плюене, удряне. Какви очакваш да станат децата ни?

Ловци на глави.

Какво ще кажеш за конекрадството?

Казват, че е незаконно.

Кой е излапал боба ми?

Почти е готов. - Аз обаче съм гладен сега.

Търпението е добродетел, казва Господ.

Затова ли всички в Библията са гладни?

Моузес младши е настинал. - Едно кихване не е навредило никому.

Докторът ми даде това, но той не иска да го пие.

Моузес...

Какво има?

Вярно ли е, че си настинал?

Цялото ли трябваше да изпие?

Моузес, не забравяй, само една лъжичка.

Изглежда ми напълно здрав. - Хвана ли някакви безделници?

Виж това. Едвам ще ни стигнат до Коледа.

Сам Стоун? Кой ти го даде?

Висеше в града. Дават 4000 долара за главата му.

Толкова много неща могат да се направят с тези пари.

Джесика и Закарая имат нужда от пари, за да учат колеж.

Елизабет и Сара искат да учат изкуство.

Мери Лу - фотография.

Джес и Марк ще могат да тръгнат на детска градина.

А младши... Той има нужда от специално внимание.

Всичко, което трябва да научат е да яздят и да стрелят.

Моузес, това са 4000 долара. Тези пари са ни нужни!

Сам Стоун не ми влиза в работата.

Защо? - Защото аз казвам така.

Защото казват, че е наистина бърз ли? - Какво знаеш ти.

Зная това, което знаеш и ти.

Има един човек, който е по-бърз от всеки друг.

Брат ти. Чичо Травис.

Казах ви, че чичо ви Травис е мъртъв.

Но ако беше жив, можехте да бъдете партньори.

Партньори ли? Никога.

Добре де, ако беше жив, може би. Но той е мъртъв.

Как умря той, тате? - Кой какво?

Как е умрял той? - Разкажи ни как умря чичо Травис?

Как умря ли? Хората си отиват.

Един ден, късметът на Травис му изневерил.

Влюбил се в едно момиче, което било обещано на друг мъж.

На един Ринго.

Двамата решили да се дуелират за момичето. Да се стрелят.

Когато слънцето се издигнало, влюбеният Травис тръгнал

без да подозира нищо по главната улица.

Но изведнъж забелязал, че си е забравил пищова.

Травис не допуснал това да го разтревожи.

Продължил да крачи невъоръжен право срещу своя враг,

с онази идиотска усмивка на лицето.

Ринго не се оставил да бъде излъган,

сграбчил Травис за гърлото и започнал да го души.

Душил го, душил го, докато Травис вече не могъл... да си поеме дъх.

Готов ли е най-накрая бобът?

Между другото, Джени, благодаря за боба. Беше чудесен.

Деца, това е чичо ви Травис.

Това е чичо Травис, най-бързият стрелец на света.

Значи той още е жив.

Благодаря.

Виж това.

Учили са ни да не оставяме нищо в чинията си.

Дойде малко преди теб. Искахме да те изненадаме.

Изглежда успяхме. - Кога се махаш?

Моузес, как можеш да говориш така на брат си?

При положение, че дойде, за да ти донесе това.

Татко, сега ще ловите ли престъпници заедно с чичо Травис?

Щом Травис е възкръснал като по чудо, ще трябва да удържиш на думата си.

Татко винаги държи на думата си, мамо.

Ето, хапни си още, Травис.

Моузес, яж! Допреди малко мърмореше, че не си ял нищо. Яж!

Сигурно имате много за какво да си говорите.

Може ли още?

Защо го пият? - Не зная.

Сигурно, за да запазят лъжиците чисти.

Мамо, чичо Травис иска да говори с теб.

Ще направите едно пътуване. Ти ще отговаряш за картата.

Но трябва да го планирате така, че да сте там на Коледа.

Всички заедно в къщата на баба ти? Никога не сме били там.

Какво щастие.

Моузес знае ли?

Не, той не би дошъл. Мама го издаде, че краде коне.

А как ще го доведеш? - Нямам представа.

Нека тръгне по следите на Сам Стоун, после ще ми хрумне нещо.

Чудесно е, че отново сме заедно.

Изобщо не е. Защо не?

Както казва един мой стар приятел, най-важните неща са мирът и спокойствието.

И докато те нямаше, можех да се наслаждавах и на двете.

Като става въпрос за Стоун... - Млъкни и ме чуй добре.

Първо: само един от нас ще командва. И това ще бъда аз.

Второ: всички малки тихи градчета в околността, трябва да си останат тихи.

И четвърто: Веднага щом хванем Стоун, ще ми се махнеш от очите.

Добре, големи братко.

Не съм ти по-голям брат. - Тогава братче.

И братче не съм.

Сега, заедно ли работите? - Затваряй си устата.

Имате ли информация, къде се подвизава Стоун?

Не. - Защо ли питам?

Никой не знае. Той е жив дявол. Появява се на най-неочаквани места.

Ако черният топ стреля по царицата, тогава си шах и мат.

Хайде тръгвай. Нямаме време за игрички.

Тъкмо щеше да победиш. - Точно така.

Конете трябва да се подковат първо. - Ще отнеме няколко минути.

Мога да те почакам тук, докато осигуриш провизии.

Грешка. Ти ще се погрижиш за провизиите, а аз ще те чакам тук.

Ти командваш. - Така е най-правилно.

Хей, магазинът е натам.

Благодаря.

Благодаря ви.

Хей, внимавай! Заспа ли?

Какво сънуваш?

Кое е толкова смешно? - Трябва да прегледате кокошката ми.

Какво й е? - Снася четвъртити яйца.

Изчезвайте.

Защо си толкова ядосана? Какво ще кажеш да се оженим?

Махнете се от вратата ми.

Кисела си, защото не сме дали своята лепта за животните ти.

Да идем да го видим тоя.

Хей, миризливецо, обърни се.

Мен ли викаш?

Май имаш проблем? Ние имаме 30 куршума, а ти само 6.

Ах, всичко е ясно. Искате да се стреляме, така ли?

Да! - Същински умник.

Но това не е почтено. Приберете пищовите и да се бием честно.

Нямаме време за това. Нали, момчета? - Да.

Жена ми ме чака за обяд.

Да, мога да те разбера. Брат ми също ме очаква.

Чух изстрели. - Чу пет изстрела.

Хубаво е, че оставихте патлаците. Сега ще се бием истински.

Ще бъдете ли така любезна да доведете брат ми. Момент!

Не познавам брат ви. - Той е при ковача.

Има брада и изглежда сърдит.

Не ми прави нищо. - Да бе, само ще те натупам.

Това обаче не ми харесва. Сега ще видиш ти.

Брат ви има затруднения. - Много добре.

Каква поза! Може ли една снимка?

Брат ви може да пострада. - Аз съм Ръсел Тайер, от Бостън.

Ще стане чудесна снимка за книгата ми "Разбойници от Дивия запад".

Благодаря ви, сър. Много ви благодаря. Контрастът с тази нежна птичка е много...

При всички случаи стана перфектно, фантастично.

Вече можем ли да тръгваме? Вероятно нищо не е останало от него.

Направете нещо, моля ви.

Само секунда. - Малко се уморихме, а?

Трябваше само да донесеш провизии.

Бях тръгнал нататък, но...

Да не си посмял да повториш.

Наистина ли сте братя? - Да.

Можете ли да ми помогнете? Един ловец го простреля в крака.

Да. Разбира се.

Къде се мотаеш толкова време?

Помогнах и за една мечка в клиниката. Бриджит и Мели ни поканиха на чай.

Ще има ли нещо за ядене? - Разбира се, със сигурност.

Само една, нали.

Ето, заповядайте.

Съкровище, мирувай. - "Съкровище" е мечката.

Наричате мечката Съкровище?

Истинското й име е Шасу. Тя е на един мой приятел индианец.

Съкровище, престани с пакостите. Не може да понася Берлинските ни мечки.

Баба ни ни ги подари, преди да заминем за "Новия свят".

За да не забравим родината си.

Там откъдето идвате, има ли мечки?

Да в гората. Но ние сме от Берлин, един голям град.

Всъщност исках да стана лекар, но баща ми не се съгласи.

Когато пристигнахме, татко вече беше мъртъв. Умря от тиф.

Но ни остави къщата.

И една ранена пума, в която се влюбих безнадеждно.

Тя вече се справя чудесно с животните. - Животни?

Да, виждам.

Съкровището намери меда.

Сами виждате колко се нуждаем от клиника.

Да, вече събрахме 395 долара.

О, с тези от сутринта, стават почти 400.

Не е ли по-добре да ги сложите в банка? - Не.

Тук е много по-сигурно от банка.

При змията. Нали, миличка?

Вкусни са. Вие ли ги правихте?

Така. Вече трябва да тръгваме. Много благодаря за трохичките.

Травис, размърдай се!

Идвам.

Чай, курабийки... Май най-лошото е зад гърба ни.

Знаеш ли какво си мислех? - Не мисли в мое присъствие.

Мама би се гордяла с твоите деца. Десет внучета!

Десет? Не са ли осем?

Марта, Езекия, Джесика, Закарая, Елизабет,

Сара, Мери Лу, Мери Джейн, Джес и Моузес-младши. Десет.

Десет! Наистина ли? - Ами, да.

Как всъщност се запозна с Джени?

Това е дълга история. - Имаме време.

Попитах я, дали ще се съгласи да се омъжи за мен. Тя каза да. Това беше.

Хей, там има нещо. - Лагерен огън.

Някой сигурно си готви боб. - Лагерен огън?

Може да е Стоун. Заместникът каза, че се появява там, където не го очакваш.

Ако е там, няма да се наложи да го търсим.

Не трябва ли да проверим, за да сме сигурни?

Ловът на глави не е просто занятие. Първо трябва да откриеш трофея,

да се поставиш на негово място, да му заложиш капан и тогава,

ако той не те убие пръв, да го заковеш здраво.

Въпреки това ще погледна. Няма да ми навреди.

Аз ще поостана. Гладен съм.

Добре е, че си жив, шефе. - Знаеш ли вече, кой ти спаси живота?

Какво ще стане с Кросроудската банка, шефе?

Нещо не е наред ли?

Утре следобед, банката няма да може да дава повече заеми.

Бях прав, Моузес. Стоун е там.

И утре по обяд иска да обере банката в Кросроуд.

Кълна се в нашата майка. Да не я видя вече, ако това не е Стоун.

Добре си си научил урока. - Кой урок?

Урок номер 1: вярвай винаги на собствения си инстинкт.

Моят инстинкт ми казва, че трябва да заложа капан на Стоун в банката.

Аз ще заложа капана. Ти обаче можеш да ми помагаш.

Добре. Ти командваш.

Почти обяд е.

Винаги отнема 60 секунди, Моузес. Това е, което знаем.

За какво говориш?

60 секунди от момента на влизането до момента на излизането от банката.

Това означава 30 секунди докато грабнат парите.

Тогава влизаме ние и ти ще им кажеш: Горе ръцете!

Трябва да умеем да броим само от 1 до 30, Моузи.

Идват.

Трябва ли да броя до 30? - Недей. По-добре аз.

Сега се започна.

1, 2, 3...

Мислех си, че аз не мога да броя. - Това беше грешка. Май те не са броили.

Затваряй си устата.

Горе лапите!

60 секунди, а? - Горе ръцете! Хвърлете оръжията.

Сега се обърнете, двамата братя.

Правите грешка, шерифе. - Не, не прави.

Бях хванал Стоун на мушката, когато той извика: "Горе лапите!"

Те са от бандата му. - Не е невъзможно, шерифе.

Баба ми казваше, че няма разлика между ловеца на глави и престъпника.

Знаех си, че не сте стока. Арестувани сте.

Те са в пандиза. Усещам го.

Винаги усещам кога момчетата ми са в затвора. Дано излязат по-скоро.

Заместник-шерифе, може ли да ме сложите в друга килия? Той вони и хърка.

Да. Не сме хотел, но нашите гости трябва да се чувстват удобно.

Такъв е Джоуи. Ще ти донесе и закуска в леглото.

Ще има ли бакшиш?

60 секунди...

Трябваше да пипнем Стоун за 60 секунди.

След това възнаграждението,

а после у дома.

Добре. Всички да ме чуят.

Пътуването до баба ще е много дълго.

Да не чувам: "Пристигнахме ли вече?"

И никакви почивки, докато аз не кажа.

Гледай си работата, Моузес.

Да тръгваме деца.

Трябва да те затворят в някоя от лудниците, дето ги има по Източното крайбрежие.

Да те сложат в усмирителна риза и да те хранят с ябълково пюре.

Без теб, щях да постигна всичко, което някога съм искал.

Да, мир и спокойствие.

Кажи ми, Моузес, защо крачиш напред назад?

Отпусни се като мен и не мисли за нищо.

Толкова много търсиш душевен мир,

а той е вътре в теб.

Хайде, събуждайте се. Време е за ставане.

Време е отново да тръгваме.

Шерифе. Хей, шерифе.

Къде ми е царицата?

Тук съм, за да платя гаранцията.

Това не стига. - Но вие казахте 40 долара.

За всеки. - За всеки?

Така казах. За всеки от тези разбойници.

Но аз имам един ден път до вкъщи и обратно.

Това е достатъчно за единия.

Изберете си един и ще отворя килията. Който пожелаете.

Хайде, избирайте, това не е магазин за обувки.

Бриджит, няма значение дали ще съм аз или Моузес.

Единият от нас ще се върне

и ще освободи другия. Просто дреболия. Брой до 4 или до 3.

Не съм дошла само, за да ви измъкна. Искам една голяма услуга.

Колко голяма? - Голяма.

Направи й услугата и после ме измъкни.

До скоро, шерифе. - Няма да ми липсваш.

Джоуи, къде стоеше царицата ми?

Беше тук. Не, не, там. Тук. - Какво е това?

Заповед от съдията: "На основание на доказателствата,

че са от бандата на Стоун, арестантите трябва да бъдат обесени утре. "

Стоун отвлече Съкровището. - Какво?

Открадна мечока. Иска всичките ни пари като откуп.

За това ще ми е нужен Моузес.

Къде се губи толкова време?

Трябваше ми време, за да съставя план. Ще изкъртя решетката.

И аз трябва да се провра през този процеп?

Тихо! Ще събудиш целия град. Ще бутна стената. Дано ти стигне.

Броя до 3 и ще си навън. 1, 2, 3!

Сърцето ми! - Пак ли броиш грешно?

Веднага измисли друг план.

Иначе утре сутрин ще ме обесят. - Ще те бесят?

Трябваше веднага да кажеш. Това ни улеснява.

Кое? - Бесенето. Този план винаги е успешен.

Не се притеснявай, братче. - Не съм ти братче!

Като изляза оттук, ще ти строша кокалите!

Разбира се, исках да кажа, че ти ще поемеш по своя път, а аз по моя.

Травис! - Тихо.

Какво си намислил? - Ще прострелям въжето.

Да простреля въжето.

Не зная дали ме помните. Не зная също, дали моментът е подходящ,

но ще бъдете ли така добър да погледнете към фотоапарата,

когато примката се затегне.

Ще стане чудесна снимка за книгата ми. За корицата.

Ако погледнете право в обектива сякаш в очите на читателите,

ще мога да уловя последния миг от окаяния ви и безполезен живот.

Имаш ли последно желание? - Да. Подръж ми за малко шапката.

Усмивка, усмивка!

Къш!

Разкарай се!

Вие сте изключително силен мъж, Моузес.

Тази тежка греда можеше да убие бик, а вие се отървахте само с драскотина.

Стоун открадна мечката и това е откупът за нея.

Всичко, което бяхме събрали за клиниката.

Имам грандиозна идея! Къде е Травис?

Спи в плевнята. Прие много навътре обесването ти.

Направо ми се къса сърцето.

Тъкмо сънувах, че си хванал Стоун.

Докато сънуваше, измислих план. - Наистина ли?

Ще заложа перфектния капан. - Така ли?

Урок номер 2:

Давай, слушам те. - Изненада.

Защо ще ме изненадваш? - Не теб, глупако. Противника!

Ах, ясно, за противника.

А сега ме чуй добре.

Целият съм в слух.

Ще пуснем един пищов в торбата с парите.

Бриджит, ти и аз ще ги занесем.

Тогава аз ще кажа: "Стоун, искам да видя мечката."

А той ще се ухили и ще отвърне: "Първо ми покажи парите."

Аз ще те погледна и ще ти кимна.

И какво ще трябва да направя аз? - Ще ми кимнеш в отговор.

И така ще го пипнем? - Не.

Взимаш торбата с парите от Бриджит и пристъпваш към Стоун.

И? Показваш му парите.

Но той ще види пистолета. - Точно така. Това ще го изненада.

Тъкмо ще видим дали наистина си толкова бърз, колкото твърдиш.

Грабвам пищова и му го тиквам в носа.

Беше на баща ми.

Възможно е да не успеем. - Ще рискувам.

Сигурна ли си?

Какъв беше урок номер 2? - Изненадай противника.

Каква изненада?

Още една изненада. При това е зареден.

Един със сигурност е бил за мен.

Тогава остават един за теб.

И четири за теб.

Няма ли да придружите дамата до колата?

Четири куршума за мен, а само един за приказния принц?

Ако съм късметлия, ще застреля първо теб.

Тогава ще мога да гледам.

Какво прави той там? - За къде да бърза?

Не ми го побира главата.

В течение на един единствен ден се срещам два пъти със смъртта.

Не ми стига бесенето!

Къде отиваш? - Ще придумам Стоун да ни пусне.

Какво прави той? Не е напълно в ред!

Той е побъркан.

Това съм аз. - Ти си ми спасил живота?

Фирмата благодари.

Върни си ми пищова. Всичко хубаво, момчета!

Кога ще умрем? - Той ни освободи.

Как стана това? - Хората не винаги са лоши.

Казах му, че си безобиден, имаш семейство и майка, която отдавна не си виждал.

И жена, и 12 гладни деца.

Дванайсет деца? Не са ли само десет?

Стига си мърморил. Качвай се!

Ще копаем. - Какво значи "ще копаем"?

Не ние. Ти ще копаеш.

Добре, достатъчно.

Ще останеш вътре, докато не кажа "Довиждане".

Довиждане? - Да.

Ти току що каза до... - Не сега, по-късно.

Кога по-късно?

Рано или късно, Стоун ще мине оттук.

И ще ме види.

Ще му изиграя най-стария си номер на ловец на глави.

Като минава, ще забележи, че ти не си зад онази скала.

Ще продължи с коня си оттук, като тъпо говедо.

Точно тогава, аз ще кажа: "Довиждане".

А аз ще изскоча и ще го сгащя в гръб.

Браво! Супер си го измислил!

Добре, добре, скривам се.

Какво става? Това е Дебелакът!

Горе ръцете! Вдигни ги високо.

Един разбойник ме обра.

Замина натам.

Хей, шефе, това е изтъркан номер. Брат му се крие зад камъка.

Грешиш. Те го отвлякоха.

Погледни. - Няма никого.

За да не ни забравяш.

Тогава довиждане!

Какво беше това? - Конят ми пръдна, шефе.

Довиждане! - Всичко хубаво.

Довиждане! - Довиждане!

Сега пък спи. Може ли да го убия?

Няма да усети нищо.

Замръзни на място, Стоун! Спри!

За да не ни забравяш.

Най-накрая ще мога да се върна у дома.

Името ми ще се изчисти, а семейството ме ще получи парите.

Аз ще отида за риба.

Ти ще изчезнеш и животът ще си продължи нормално.

Знаеш ли, Моузес, тук сме близко до мама.

Да хвърлим едно око на татковото съкровище?

Забрави за съкровището. - Тихо.

Всичките пари на Бриджит! - Татко носеше само въглища от мината.

И ти го знаеш много добре.

Защо го правиш? - Ще ми бъдеш длъжник.

Не разчитай на това.

Пусни безделника, Травис! Продължаваме нататък.

Това ми харесва!

Какъв чудесен ден!

Да, да.

Какъв прекрасен ден!

Мислех, че са братя. Объркани са пътищата на белия човек.

Утре слънцето ще изгрее, а също и вдругиден.

Бледоликият казва мъдри слова.

Приятно е.

По-бързо, по-бързо! Страхотно е!

Хайде, деца, трябва да тръгваме! Къде е младши?

Хайде, Моузес! Трябва да тръгваме, не да се шляем!

Можеш ли да пазиш тайна? - Честна дума.

Знаеш ли какво ми каза веднъж татко? Когато види кон,

се сеща за Господ. - Тогава сигурно постоянно мисли за Бог.

Не! Татко не е слабак.

Той искаше да каже, че само Господ може да сътвори нещо толкова красиво.

Идвай вече, младши.

Извинете.

Простете. Помните ли ме?

Колко жалко, че не ви обесиха. Заради книгата ми, разбира се...

Като артист се опитвам да уловя достоверността на момента.

Тогава опитай да уловиш това!

Благодаря за транспорта.

Как можеш да зарежеш човек в пустинята, завързан и без вода.

Дори бандит няма да го стори, а ти си ми брат!

Не ми го припомняй.

Махнете се от пътя ми. - Искаме да пуснем птицата на свобода.

Е, хубаво де, пуснете я. - Искаме да я пуснем в планината.

Не, не, не, не!

Ще я пуснете тук. Искаме да поупражним малко стрелбата си.

Хубава идея..

Нямаме време за подобни глупости. - Тогава да я застреляме, където е.

Ах, вие сте тук! - Няма да се хванем, малката.

Може ли да стрелям пръв, шефе?

Може би трябва да се обърнете. - Стреляй само по птицата!

Търсихме ви навсякъде! - Никой не желае да се захваща със Стоун.

Как се измъкнахте? - Надхитрих Стоун.

Хванахте ли го? - Аз го залових,

но Стоун надхитри Травис.

Нещо ми се губи:

Как се освободи? - Имам нещо за вас.

Ето, всичките ви пари. - Благодаря ти, Боже.

Елате ни на гости. - Сега трябва да заловим един мошеник.

Г- н Травис. Има телеграма за Г-н Травис.

Откъде знаете, че той е Травис? - Защото вие сте Моузес.

Откъде знаете, че той е Моузес? - Защото сте братя.

Кой е казал, че сме братя? - Така пише в телеграмата.

Тогава си затваряй устата и чети!

"До моя красив син Травис,

който пътува с брат си, известен със здравия си юмрук. "

Това сте вие, нали? - Да.

"Скъпи Травис. Точка.

Съкровището ви очаква. Точка.

Ако двамата крале последват своята звезда. Точка.

Твоя мама."

Тя не е с всичкия си. Това са празни брътвежи!

Трябва да проверим. - И ти си смахнат!

И двамата не сте добре.

Този си играе с живота си.

Аз отивам в кръчмата, а ти ще нахраниш конете.

Ставайте всички, деца.

Вече е утро, младши. - Не искам да си отварям очите.

Още не. Като ги държа затворени, ще виждам кончето.

А, затова ли? А аз си помислих, че просто те мързи.

Не можеш да си представиш лицето на татко, ако го получи за Коледа.

Напротив, мога. Той обича конете повече от всичко.

Може ли да се върна и да го взема?

Не сме далеч от Кросроуд. Ще го взема и ще се срещнем у баба.

И с какво ще го платиш?

Почакай.

Това е писмото на баба ти до Травис.

Можеш да им покажеш това:

"Вече е време да ти дам съкровището,

което баща ти откри в златната мина."

Кажи, че ще им платиш след Коледа. Не се радвай, може и да не стане.

Благодаря ти, мамо.

Вчера не можахме да стигнем до упражненията по стрелба.

Трудно е да уцелиш малко животно.

Но с големите, удоволствието е по-голямо.

Сега нямаме време, майка ни ни очаква.

Може би като се върнем. Нали, Моузеле?

Ах, милата ви майчица ви очаква. Не е ли трогателно?

Тогава ще разочароваме малко скъпото мамче.

Чуй ме, парцал такъв!

Никой не може да казва, че майка ми ще бъде разочарована от сина си.

Аз съм единственият, който може да разочарова майка ми. Ясно ли е?

Разбра ли? - Да, всичко разбрах.

Какво? - Сядай!

Урок номер 3!

Чакаме. - Чакаме какво?

Стоун да предприеме следващия си ход. - Ах, да, бях забравил напълно.

Може и да стане, но трябва да питам шефа си.

Семейна среща? Добре.

Татко ти ще се радва. Може да ми платиш след Коледа.

Благодаря, господине. - Сигурно те чака дълъг път?

Не, баба живее на два дни път оттук, по средата на Голямата...

...долина.

Добре, малкия, вземи си кончето.

Историята на братята за съкровището може да се окаже истинска.

Ще отида да проверя какво има при старата дама.

Чакайте ме в лагера.

Знаете ли, че вашият шеф е Сам Стоун. - Така ли?

Да и той иска да отиде при баба заради съкровището.

Трябва да кажа на татко. - На никого нищо няма да кажеш.

Продължавай да се люлееш. Ще следваме следите, а не сянката му.

Добре. - Този път ще го изненадаме.

Ето ви изненада!

А сега се изправете, но съвсем бавно!

Долу оръжията!

Не, не! Не пак по главата.

Тъкмо му махнаха конците.

По-добре да го отведа.

Моузес? - Какво искаш пак?

Мисля... - Това е болезнено, по-добре спи.

Коледа наближава.

Нека забравим за малко Стоун и да посетим мама.

Да не си си изключил миниатюрния мозък?

Стоун трябва да каже на съдията, че не сме от бандата му.

Иначе, ще ни считат за бандити. - Добре.

Сигурно е татко, но може и да е Стоун.

Ще видя утре сутринта.

Най-добре да пренощуваме тук, стари приятелю.

Готово ли е кафето? - Най-накрая се събуди.

Нямаме петел, за да кукурига. - Не чу ли боба ми?

Тате...

Погледни, Моузес...

Това е младши, какво прави тук?

Какво му е? - Ухапване от змия.

Ухапване от змия!

Следите са като от гърмяща змия.

Една гърмяща змия го ухапа. - Боже мой.

Донеси ми противоотровата.

Сега можем само да чакаме, докато подейства.

Нали противоотровата действа винаги?

Минало е много време след ухапването.

Чичо Травис е най-бързият.

Но най-силният е татко.

Той... той говори.

Каза нещо.

Говори! - Какво каза?

Че чичо му Травис е най-бързият, а аз съм...

Моузес! Бриджит!

Опасността е преминала.

Благодаря ти Боже.

Разбира се, че ще се пребори. Нали е мой син. Моето момче!

Не зная дали съм най-силният, но и ти си много силен.

Какво всъщност търсиш по тези места?

Не му се карай, Моузес. Направил е това, което му казах.

Какво търси младши тук?

Планирахме да се срещнем, ние и твоето семейство, у мама.

Типично за теб. Ти и твоите идиотски планове.

Разкарай се от живота ми!

Почакай, тате. - Мълчи!

Тате, изслушай ме! - Иначе ще те подредя...

Има нещо, което и двамата не знаете.

Стоун е на път към баба, за да вземе съкровището.

Бях навън, защото ви търсех, за да ви го кажа.

Моя е вината, че разбра за него.

Аз съм виновен.

Чичо Травис, тате, трябва да го хванете преди да е сторил нещо на баба.

Никога не съм се срещал с баба.

Не зная как го постигаш. За теб винаги се намира изход.

Ти оставаш тук, докато се върна,

за да отведа теб, Джени и другите у дома.

Ще му мине. Винаги е така.

Аз съм...

Исках само да кажа, че... Аз съм...

Това е къщата на мама. - И конят на Стоун.

Хей, Моузес, Стоун би могъл да стреля по нас.

Да, достатъчно сме близо, за да ни уцели. - Може би спи.

Със сигурност няма да стреля, тъй като е заловил мама.

И сега ни чака да паднем в капана. - Прав си.

Така с един изстрел ще пипне съкровището на мама и теб.

Какво ще правим сега? - Урок номер 4.

Ако бандитът, когото преследваш е взел заложник,

направи обратното на това, което очаква той.

И какво е то? - Двамата партньори отиват до вратата.

По-силният я изкъртва, а по-бързият застрелва типовете.

Няма да очаква да сме толкова глупави.

Тогава да вървим!

Момент... - Продължавай!

Стоун сигурно е застанал зад мама и е насочил пистолет към главата й.

Е, и? - Не мога да го застрелям.

Тогава аз влизам в играта.

След като той те застреля, аз изскачам иззад стената

и го просвам.

Но тогава аз ще съм мъртъв!

Това е твой проблем, ти ме забърка в тази каша.

Готов ли си?

Весела Коледа, момчета!

Виж само.

Моузес!

Влизай вътре и гледай да не се изцапаш!

Затвори вратата и седни на масата.

Хайде!

Моят Травис, знаех си, че ще изпълниш желанието ми.

Травис, скъпи, седни до брат си.

Моузес, седни!

Искам да се порадвам, като ви погледам заедно.

Няма да мърдате от местата си!

Моите слънчица! - Това се казва изненада, а?

Весела Коледа.

Сега седнете всички и оставете татко си да се нахрани.

Скъпо татенце, добър апетит. - И Травис.

Дайте хапването, преди коледното настроение да ми развали апетита.

Но първо ще се помолим.

Кой е?

Погледни, кон! - Виж!

Това е за теб.

Кон? За мен?

Нали каза, че когато видиш хубав кон, се сещаш за Господ.

И аз... аз...

И понеже днес е Коледа, всички мислим за него.

Ела при мен.

Благодаря ти, мъничкият ми.

Моля, тате.

А сега да похапнем.

Първо трябва да се помолим. - Отново ли?

Мили Боже... - Къде е твоят подарък, чичо Травис?

Тихо.

Кой е?

Влезте, седнете до Травис.

Сега обаче ще се помолим.

Мили Боже...

Благодаря ти Господи. Амин.

Виж кончето.

Сега ще ги арестуваме. Ако окажат съпротива, стреляйте.

Ще стреляме!

Казах на момчетата, че това е собственост на семейството ни от години.

Но те поискаха да го получите вие.

Може ли да го отворя? - Да.

Когато бяха малки, се замерваха непрекъснато с фигурите.

Малко са се поизхабили.

Прекрасен е.

За нас? - Да.

Имам четири аса. - Ой, ой.

Там отсреща.

Много ви благодаря.

Подръж за малко!

Моузес, забрави ли, Коледа е. - Зная, мамо.

Весела Коледа.

Много добре, младши! Точно като баща ти.

Да!

Още веднъж, по-близо до мен!

По дяволите!

Когато бях дете, стигаше само мъмрене. - Благодаря, деца. Много мило.

Не е зле.

Това съм аз, фотографът.

Смачкай го. - Добре, мамо.

Спомни си на какво съм те учила.

Продължавай!

Моузес, казах ти, че е Коледа!

Той започна пръв, не аз!

Защо се бият? - За брадата на Дядо Коледа.

Чичо Травис, не е ли хубаво?

Баща ви казваше, че един ден ще мога да го използвам по предназначение.

Гледай! - Нали е страхотно?

Страхотно е!

Белият човек има странни обичаи. Дано да не е заразно.

Трябва да ставаме.

Още хърка.

Бихме искали да разберем нещо.

За съкровището, което споменахте. - Да, да.

Да, мамо, съкровището. - Ах, да, наистина. Съкровището.

Огледайте се.

В Библията пише:

"Съкровището е там, където е сърцето ти. "

А вашите сърца са тук. В мир.

Не сте дошли само за това тук, нали? - Не, не.

Добре.

Къде отиваш, мамо? - В Денвър.

Винаги съм искала да отида в голям град. Големите градове имали бъдеще.

Бихте могли да ме посетите там. Следващата Коледа, например.

Травис...

Моузес...

Режисьор ТЕРЕНС ХИЛ

Сега всички кажете "Довиждане".

Довиждане!

1, 2, 3, 4,

5, 6, 7, 8,

9, 10...

11...

Превод: Zaza14

Специални благодарности на: adr за аудиофайла и на Fastuka за немските субтитри