Original subtitles

МОМЕНТИ НА ЕЖЕДНЕВНО ЩАСТИЕ

В четвъртък ще проверим

основно токопровода, става ли?

Когато карам скутера си имам една цел:

Да не попадна в задръстване. Искам да съм най-отпред

и когато някой ми се разкрещи му казвам:

"Ако исках да стоя в задръстването щях да карам кола."

От години правя следното:

Издебвам отдясно да е червено,

а насреща да има задръстване

и завивам наляво. Измислил съм го перфектно,

но ако сгреша дори с милисекунда съм прецакан.

В този момент минавам безопасно

защото за всички е червено и пътят е чист.

Сгреших с милисекунда, въпреки че го правя от години.

Докато умирах исках да поразмишлявам

върху важните части от живота си.

Над безмерната болка и непременната радост

от кръстовищата, грешките, травмите и триумфите.

Вместо това ето над какво размишлявах...

Наистина мисля за теб често, но не всеки ден.

Анализирам тази фраза от 20 години,

но не мога да я разбера.

Единственото, което разбирам е,

че звучи мило, но не е мило. Може ли да има спрейове

за насекоми и йога? Не са ли в противоречие?

Изключва ли се светлината в хладилника,

когато затвориш вратата?

Защо пича от бензиностанцията винаги казва:

"Още малко напред"? - Още малко напред, моля.

И защо винаги го казва, след като си угасил двигателя?

Аз не съм първи на опашката. - А кой е първи?

Кой е първи на опашката? - Оня.

Той е първи.

Извинете, но трябва да попитам от любопитство:

Защо първото такси никога не първо на опашката?

Какви са критериите? - Току-що изтърва таксито си.

След това се вманиачих по друго:

Чукчето за счупване на стъклото.

То е поставен зад стъкло.

Как да го достигна, след като е зад стъкло,

без друго чукче за стъкло?

При авария, ако намеря предмет, който може да счупи стъкло,

защо да чупя стъклото с чукчето,

вместо направо да счупя прозореца? - Мръдни малко!

Размишлявах за това и други нищожни неща

в последните си мигове, след което умрях.

Извинете, ще ни извикат ли? - Да, взехте ли си номер?

Да.

Вие новопредставен ли сте? - Да.

Много години минавах кръстовището без проблеми, но...

Всички имаме проблеми.

Вярно е.

Номер 1970 газилиони милиарди и 257 милиона.

Паоло Федеричи, Гише 62.

Аз съм.

Извинете, мисля че е станала грешка.

Едно нещо, което не правим тук са грешките.

Много съм разстроен, особено откакто се случи.

Моментът се избира на основата на събрани данни.

Що се отнася до това как става,

ние винаги избираме най-лесния начин.

С вас беше лесно,

защото всеки ден правехте тази шибана...

Тази маневра. - Но защо ми дойде времето?

Не е важно.

От години купувам здравни списания, всички до последното.

Изпълнявах всички препоръки.

Знаем го. - Тогава знаете, че ходех на фитнес,

ядях броколи, всяка сутрин пиех вода

и ечемично кафе, което няма вкус на нищо...

Това не е ли важно? - Разбира се, че е важно,

но генетиката и късметът също имат значение.

Всичко е калкулирано.

Само като се сетя колко пари изхарчих за фрешове,

които дори не ми харесват!

Фрешове ли? - Винаги с джинджифил.

Барманите на баровете за фрешове

са вманиачени по джинджифила.

Какво не е наред?

Соковете ги няма в базата данни.

Това лошо ли е?

Някои бяха и с копър.

Не ги включих в изчисленията. Ако наистина е така, тогава...

Тогава?

Тогава?

Тогава има грешка. - Има грешка!

Каза го, има грешка!

Има грешка!

Както знаете фрешовете са от полза за здравето

и ако не сте ги отчели сте ме лишили от седем, осем...

девет... десет години от живота ми или повече!

Тишина!

Може да се върнете на Земята за заработеното време

от пиенето на фрешове,

които не са били изчислени поради системна грешка.

Във всеки случай времето...

което ви дължим е...

Час и половина. - Час и половина?

Глупости, това е несправедливо! - Така казва машината!

Ако разкрия всичко, което съм виждал тук...

Как не ви е срам, шарлатани! - Махайте се оттук.

Във всеки случай, тъй като ти си добро дете,

час и 32 минути, става ли?

Надявах се на поне десет години. - Какви десет години.

Вие, земляните, надценявате много неща,

особено прясно изцедените сокове.

И джинджифила. - И джинджифила...

Не очаквай да свършиш за час това, което не си свършил за цял живот.

Не безумствай като оня... гръцкия философ.

Аристотел? - Точно.

Той започна да свири на флейта в същия ден,

когато трябваше да изпие отровата от бучица.

А, това беше Платон. - Да правиш нещо в последния момент

е безполезно. Сократ така и не се научи да свири,

затова ти се примири.

Имаш час и 32 минути.

Ако преди знаех, че животът ще е толкова кратък...

Всички го знаят от деня на раждането си.

Ти също го знаеше, но се преструваше, че не знаеш.

Да, на теория смъртта е естествена и аз го приемам,

но тялото ми просто не е готово.

Има толкова много неща, които искам да свърша,

но като погледна назад към живота си мисля,

че съм загубил напразно много време.

Мога ли да те помоля за една услуга?

Разбира се. - Можеш ли да ми заемеш малко пари?

Разбира се.

Десет eвро? - Добре.

Умирам за горещо кафе,

наситено кафяво, като монашеска роба.

Мога да ти дам 50 eвро, ако искаш.

Кредитна карта...

Интересува ли те?

Ще те черпя една приятна почивка,

ако ми дадеш време да си подредя някои неща.

Трябват ми само няколко месеца, това е всичко.

Извинявай и престани да ме молиш.

Сега е 17:48. Имаш час и 32 минути.

Точно в 19:20 ще се върнеш горе.

И не плаши никого.

Не говори за миналото.

Не питай жена си дали ти е изневерявала.

Това е безсмислено. Разходи се хубаво с децата.

Гледай футболният мач.

Изплати дълговете си.

Здравей. - Здрасти.

Случило ли се е нещо?

Не.

Не отиде ли да гледаш мача?

Канех се, но вместо това реших да се видя теб.

Какво е станало? - Нищо.

Просто исках четиримата да прекараме времето заедно.

Добре, но това не можеше ли да почака до довечера?

Не.

Добре, днес се държиш странно.

Какво...

Трябва да вървя, ще закъснея. - Недей.

Паоло, какво...

Обичам те.

Паоло, какво не е наред?

Някога изневерява ли си ми? - Трябва ли да се притеснявам?

Къде е Филипо? - На басейна на тренировки.

А Аврора? - Не знам, излезе.

Обади й се.

Кажи й да се прибере по-скоро. Ще й дам 50 eвро.

Защо не й се обадиш ти?

Защото, когато аз й се обадя, тя никога не ми отговаря.

Ако си ми изневерил не искам да знам.

Разбра ли?

Ще отида да се изкъпя. - Защо е това бързане?

А кога трябва да се изкъпя?

Има точен момент след правенето на любов,

когато можеш да отидеш и да си вземеш душ.

И кога е точният момент?

Сега. - Мога ли да отида?

Благодаря. - Моля.

Агата, докато си горе донеси ми чиста риза.

Не можеш ли да си вземеш сам? - Мразя да се качвам там.

Добре, важното е да се преоблечеш.

Тази риза е на три дни.

Сега, когато семейството и домът ви се разширяват

се възползвайте от високия таван за един полуетаж.

Полуетаж, страхотно. - Никакви полуетажи!

Той ще ходи с една и съща риза, но няма да се качи.

Качвах се няколко пъти.

А после? - После спрях.

А къде стои бельото ви?

Вечер го пера и до сутринта изсъхва.

Готов е на всичко само, за да не се качва горе.

Агата, какво ще кажете за това:

Ще свалим гардероба долу, а кревата горе.

Страхотно! - Тъкмо отново ще се обличаш.

Ще целуна Аврора и се качвам.

Аврора, искам да те целуна за лека нощ...

Върви да спиш в твоето си легло.

Филипо, още не съм те целунал за лека нощ.

Защо не си спиш в леглото?

Само за пет минути. - Защо не обичаш полуетажите?

Не е вярно, обичам ги.

Много пъти съм се чудил

не трябваше ли да обичам няколко жени едновременно.

Ядосана ли си ми? - Не, не се ядосвам на теб.

Интересно ми е и дали Агата

не заслужава някой по-добър от мен.

Ядосана ли си ми? - Не, защо?

Сигурна ли си? - Да.

Може би е трябвало да избяга с друг мъж и да ме освободи,

за да изпълня всяка фантазия,

която човек може да има в живота си,

но вместо това си повторихме...

"Сърдиш ли ми се? Какво?"

"Сърдиш ли ми се? Не".

А ако си бях позволил да се отдам на порива

да правя луди неща, напълно непредсказуеми...

Ти ли? - Да.

Защо, защо днес? - Защо?

Защото винаги отлагаме важните неща

и един ден просто трябва да кажем "Сега".

Сега! Добре.

Искаш ли да ти предложа нещо диво? - Да.

Иди да вземеш Филипо от тренировката по плуване.

Казваш, че това е необичайно? - Казвам, че никога не ходиш.

Преди ходех.

Когато едва можеше да плува, а сега е почти професионалист.

Ядосана ли си ми? - Не, но да вървим, моля те.

Почти 18:00 е, а имам много работа. - Почти 18:00 ли?

Вече е 18:00? - Имам много работа.

Трябва да напазарувам, да предам работата си и да приготвя вечеря.

Да тръгваме.

Днес може да се чувстваш като философ, но аз имам много работа.

Така че иди да вземеш Филипо,

аз ще напазарувам, отивам до работа и ще се видим тук.

Отборът на Палермо може да стигне до Висшата лига,

а ти не гледаш мача? - Не.

Размърдай се!

Паоло? - Здрасти.

Мачът започва. - Не... забрави за мача.

Какво става? - Нищо, не искам...

Агата? - Не ме питай, днес е странен.

Да не сте тръгнали да му правите томография?

Готови ли сте?

Как си? - Салваторе, Паоло няма ли да дойде?

Може да влезем във Висшата лига!

Трябва да взема Филипо и Аврора

и да прекараме известно време заедно.

Така искам.

Чао.

Блокирала ми е номера!

Звъня й, но тя ме е блокирала.

Ами ако беше спешен случай? Все още съм нейният баща!

Тя никога не вдига и ме блокира. - Аврора?

Върни се днес по-рано вкъщи, защото баща ти се чувства малко...

меланхолично. - Не ми е меланхолично!

Искаш ли да се върне по-рано? - Сега е само 17:00?

Не, този часовник не е преместен на лятно време.

Колко е часът? - 18:00.

18:00...

Скъпа, права си, но би било хубаво, ако...

Затвори ми. Извинявай!

Защо има трафик? Ти днес си странен и плюс трафика...

Има инцидент. - Някой сигурно е пострадал.

Колко тъжно. - На мен ли го казваш?

Извинете!

Извинете, какво се е случило?

Има убит. - Убит ли?

Бедният, кой ли е? - Умирането не е кой знае какво.

Както казваше оня... как беше... "Votre marit est mort et vous salue".

Извинете, не разбирам?

Във всеки случай времето се изплъзва безсмислено,

когато си в задръстване.

Сега е 18:05.

След минута ще бъде 18:06. След две минути ще бъде 18:07.

Днес всички ли сте философи?

Той е прав, вече е 18:05 и трябва да вземе Филипо, но сме заседнали.

Времето не трябва да се губи! Защо пое по тази улица?

Паоло, какво не е наред, какво искаш? - Ти ми се ядосваш, не го отричай.

Признай си, че винаги си ми ядосана.

Иди и си гледай скапания мач. - Не, ще отида да взема Филипо!

Може да го вземеш следващата седмица. - Искам да го взема днес.

Тогава се успокой.

Иди за Филипо, аз ще напазарувам. Искаш ли нещо?

Тази вечер няма ям. - Ще се видим у дома.

Връщай се по-скоро.

Днес си меланхоличен, но поне не бъди трън в задника!

Не съм, но ако попаднеш в задръстване знай,

че винаги съм те обичал.

Обичам те.

Чакайте малко,

тя прави обратен завой, успокойте се!

Красива жена, но мисля, че ти е ядосана.

И ти ли го забеляза? - Попита ли я дали ти изневерява?

Попита ли я? Тя как реагира?

Ами ако в супера има дълга опашка?

Може да не успее да се върне, за да се сбогува с мен.

И защо никой не си премества часовника на лятно време?

Как да знам колко време ми остава?

Аз ще ти кажа: Един час и 11 минути.

Не е зле. - Добре е.

Ако ме оставиш на спокойствие

ще успея да свърша много неща.

Благодаря.

Опитваш се да умреш ли?

Кой е първият? - Оня.

Естествено...

Споделихме ли единствения си живот и телесни течности

с правилния човек?

Паоло, остави ме на мира. Всичко свърши, ние сме несъвместими.

Не бъди толкова драматична. Искаш ли да знаеш какво мисля?

Не, не ме интересуваш нито ти, нито какво мислиш.

Никога повече не ми се обаждай. Не искам да те виждам!

Ако си тръгнеш никога повече няма да се видим.

Ти си неемоционален човек!

Здравей. - Благодаря.

Трябва да ти кажа нещо.

Съжалявам, ти разбра всичко неправилно.

Много добре го разбрах. - Има недоразумение.

Не... - Аз съм виновна.

Не, аз съм виновен. Такъв съм си, не се притеснявай.

Знаеш ли, дори не съм помисляла за това.

Дори за секунда не ми е минавало през ума.

Всичко е наред, не го преживявай.

Дори да беше последният мъж на... - Разбрах.

Обиди ли се? - Не.

Аз ще пия бира.

Имаме бира по авторска рецепта. - А обикновена имате ли?

Не, авторската е по-добра. - Добре, но да е ледена.

Сервираме я на 12 градуса, леко охладена.

Леко охладена, чудно. - Страхотно.

Сваляте ли ме?

Не. - Много жалко.

Заповядайте. - Благодаря.

Да ви донеса ли нова?

Много идиоти ги използват, за да си оставят...

номера на телефона, този вашия ли е?

Не... много жалко.

Леле, колко бързо прелетя тази година.

С Агата бяхме ненаситни откакто се запознахме.

Поне аз.

Може да е била следродилна депресия,

но когато станахме родители,

започнахме безсмислено да защитаваме нуждата

от времето за аперитив. Не може постоянно да си седим вкъщи.

Трябва да се чувстваме живи.

Не може да станем затворници на своя собствен свят.

Защо започнахме да пренебрегваме аперитивите?

Аперитивите ли? Да, защо ги пренебрегваме.

Ти ми кажи. - Просто спряхме да ходим.

Но сега ще ходим. Времето за аперитив е социална основа.

Ало? - Там може да се обсъди мача,

да се обменят мисли, идеи с другите деца...

Да, добре.

Добре. - Кой е?

Аперитив! - Аперитив!

Аперитив!

Не успяваш дори да мигнеш

и детето вече тръгва на училище.

Закъсняваме... ще ти липсвам ли? - Много.

Добре, закъсняваме.

И... подскок. Браво.

Побързай, закъсняваме.

Подскок, браво.

Побързай, закъсняваме. Върви, чао.

Здравейте. - Здравейте.

Искате ли да пием по едно кафе? - Не мога...

Значи, не? - Значи, да.

Не забравяй за подаръка за Елизабет.

Класът събира по десет eвро.

Ще ти платя във вторник. - Тогава няма да съм там.

Тогава ще ти платя сега. - Благодаря.

Моля.

Благодаря. - Моля.

Имаме фантастична идея за подарък за нея.

Тротинетка.

Но не розова.

Или малкият й брат ще се оплаква и ще й завижда.

Чудесна идея. - Ще те отбележа като платил.

Така... всичко е готово.

Добре.

След това нямахме какво да си кажем

и никога повече не се срещнахме насаме.

Тя новата ли е?

Да, но не е нещо сериозно, малка интрижка.

Аз съм майката на Мария Соле. - А, вярно!

Ядосана ли си ми? - Не.

Сигурна ли си? - Да.

Чао.

Сигурно ли си сигурна? - Да.

Ако се замислиш за изгубеното време,

например при цветаря, ще разбереш,

че всъщност не е било изгубено.

Свършихте ли? - Не, още го сглобявам.

След това трябва да завържа панделката и да я накъдря.

Малко ще ги подрежем. - Да.

Добре ли е? - Перфектно.

Жълта ли? - Перфектно.

Или друг цвят? - Не, страхотно е.

Почти съм готов. - Добре.

Изглежда достатъчно добре. - Почакайте.

Почти съм готов. - Новите цветя започват да цъфтят.

Моят ще е извън сезона? - Почти сме готови.

Само да завържа панделката и да я накъдря.

След това се роди Филипо и си казахме:

"Второто бебе ще ни даде стабилност".

Татко, ще ни изчакаш ли...

или не?

Здравейте.

Вие ли сте инженерът? - Да.

Извинете, очаквах да видя...

Възрастен човек. - Аз също.

Заповядайте.

Здравейте. Насам...

Защо жените никога нямат тампони?

Мислиш, че са в чантата ти...

Знаеш ли какво бих направил аз, ако бях жена?

Бих взел много пари

и бих купил огромно количество тампони.

И ще ми стигнат за много години.

Бих ги разтоварил с вилкоповдигач в гаража си.

И може би ще оставя няколкостотин

на моите наследници за забавление.

Паоло...

Трябва да приключим с тези аперитиви,

това съвсем не са аперитива. - А какво е?

Часове на флирт...

Да, това е вярно, но знаеш ли...

Аз имам дъщеря, ти имаш две деца...

Да забравим за това.

Знаем какво се случва в подобни случаи.

Не ни е нужно, нали?

Не, извинявай.

Интересно ми е защо не си купиш огромно количество тампони.

Да напълниш гаража и да оставиш и на наследниците си.

За да имаш винаги тампони, както и твоите потомци.

Не е ли блестяща идея?

Пусни ме. - Ако бях жена, щях да го направя.

Когато станеш жена ще имаш други неща за вършене.

Или ме пусни, или почисти повръщаното на сина си.

Моля. - Благодаря.

Ядоса ли се... - Майната ти.

Добре.

Достатъчно дълго обикаляхме наоколо.

Да вървим.

Няма ли да дойдеш? - Къде?

Не знам, в някакъв хотел или нещо подобно.

Хайде.

Хайде!

Колко съм готин!

Колко съм готин!

Много ме е срам.

Когато се връщам в офиса имам чувството,

че всички знаят, че сме се чукали.

Аз мога да разпозная жена, която е прекарала нощта с мъж.

Виждам ги, докато бягам. - Ти бягаш?

Да... по-скоро бързо вървя, но то също е полезно.

Жени с размазан грим,

елегантно облечени сутрин.

Не на мястото си.

Жените облечени за събота вечер

се открояват в неделя сутринта.

Аз също съм в кафенето и наблюдавам всяко тяхно движение.

Те гледат в нищото и забравят да платят.

За тях това е моментът, в който съботната нощ завършва.

Не разбирам тази връзка.

Ти правиш любов по същия начин, по който мислиш.

Какво означава това? Не ти ли харесва как правя любов?

Не, но ти си като дете, всичко те привлича...

но не е способно да задържи вниманието ти.

Това добре ли е или е лошо?

Вината не е твоя.

След третия път с мъж... се уморявам, отегчавам се.

Чувствам, че няма какво повече да му кажа.

И ми се иска да започна да търся нов мъж.

Ще си тръгна първа.

Ще си мисля за теб.

Може би не всеки ден... - Не всеки ден... знам, знам.

Аз също съм в кафенето и наблюдавам всяко тяхно движение.

Те гледат в нищото, често се прозяват

и забравят да платят.

За тях това е моментът, в който съботната нощ завършва.

Наистина ли го правиш?

Правя го.

Колко често?

Когато отивам да бягам, което е рядко,

или когато излизам рано в неделя сутринта.

Прииска ми се да правя любов.

Наистина ли? - Да.

Знаеш ли какво? - Какво?

Може би аз бих могла да бъда една от тези жени.

Как така?

Интересно ми е дали въртиш очички по мамите,

по колежките си...

Ти се върна?

От къде?

Винаги те виждам, дори когато не съм с теб.

И те харесвам, дори когато виждам неща,

които искаш да скриеш от мен.

Къде ще намериш друга жена, която да те търпи?

Няма да намеря.

Всички сме съставени от деликатен баланс

на добро и лошо.

Научих това от японската игра на клечки "Микадо".

Ако премахна нещото, което най-малко ми харесва

в любимия човек,

това, което най-много обичам също ще изчезне.

Спри водата!

Спри водата!

Вземах си душ, а ти пускаш шибаната топла вода!

Не съм направил нищо, кълна се в...

Тате, само не в мен!

Ако го направя значи съм напуснал собственото си тяло.

Престани!

Обичам те!

Излизаш в такъв вид? Не можеш ли да се обличаш по-добре?

Това нали е "по-добре".

Коя съм аз?

Коя съм аз?

Харесва ми, когато двама души седят заедно в ресторант

и виждаш как се заражда връзка между тях.

След това видях жена си да седи до Маурицио Полидори

и не ми хареса.

7000 се изправят, той си записва.

"Кой прави секс веднъж седмично?" 1000 се изправят.

Той си записва.

"Кой прави секс веднъж годишно?" Един човек се изправя...

Чакайте, не съм свършил.

Един човек се изправя и развява знамето си: "Аз, аз!"

"Ти правиш секс веднъж годишно, защо си толкова щастлив?"

"Защото това ще е утре!"

Къде е Аврора, защо не ми отговаря?

Защо е толкова жестока с мен?

Татко, беше червено!

Не. - Ти не спазваш правила.

Това е ужасно, даваш лош пример на дъщеря си.

Права си.

Вие мъжете си мислите, че може да правите каквото си искате.

Пристигнахме. - Какво правиш?

Паркирам неправилно, за да отида с Филипо.

Ако някой дойде му кажи... - Баща ми не спазва правилата

и ме е срам, че съм му дъщеря. - Хайде, Филипо.

Много си безкомпромисна. - А ако всички правеха като теб?

Всички правят така. - За щастие не!

Ако един човек го прави значи няма нищо страшно.

Стига си се заяждала. - Недей, премести колата, татко!

Татко!

Не пий от бутилката.

Изпих я цялата.

Лягай си, късно е.

Наистина, много интересно. - Това е дъщеря ми.

Приятно ми е да се запознаем. Сигурно се гордеете с баща си.

Много съм горда, той е фантастичен баща.

Извинете. - Да.

Благодаря. - Трябваше да го кажа, тате,

отчитайки колко хора има наоколо.

Да вървим.

Не си играй с храната.

Но това са остатъци. Можеш да си играеш с остатъците.

Не.

Защо не? - Защото цапаш масата.

Ще я почистим. - Значи ти ще чистиш тази вечер?

Имаше лош ден в училище ли? - Сега не са 50-те години,

когато жените готвят, а мъжете седят и чакат.

Погледни го от добрата страна:

До неотдавна жените дори не можеха да ядат

на една маса с мъжете.

Наистина ли каза това? - Той се шегува, успокой се.

Ти си се примирила с ролята си, вместо да научиш сина си

и съпруга си да ти помагат.

Ти си заядливо момиче, което ще стане заядлива жена.

Със сигурност.

Аврора?

Всичко наред ли е? - Да, щастлива съм.

Знаеш, че те обичам, нали? - Благодаря.

Вижте този идиот!

Къде отиват тези хора?

Знайте ли какво погубва тази страна... демокрацията.

Трябва ни смъртно наказание.

Смърт на убийците.

Смърт за хората без маниери.

Ако питате мен хора над 60 години,

с цялото ми уважение, не трябва да се пускат на улицата.

А хора, които шофират в бус лентата и таксита

трябва да получат по три години в затвора.

Бедна Италия!

Ти беше фригиден в детската градина.

В началното училище се преструваше на тъжен,

за да спечелиш момичета.

Това е Людовика, тя ме обича.

Трябва да се целуваме по устните.

Какво трябва да правите? - Да се целуваме по устните.

Извинете, но не мисля, че може да го правите.

Имаш проблеми ли? - Имам!

Без целувки по устните на шест години!

Не ме интересува какво правите...

просто не ми разказвайте за това

преди целувката или дори след нея!

Филипо, ела тук! Това е заповед!

Чакай, още не сме намерили подходящо място.

Сега ли трябва да го правите? Не можеш ли да го направиш,

когато майка ти идва да те вземе?

Колко неудобно!

Тате, гледай! Виж какво мога да правя!

Филипо, гледам, страхотен си!

Още не го бях направил. - Наистина си страхотен, Филипо.

Тате, не съм направил нищо! Защо говориш така?

Какво стана? - Целуна ме тук и тук.

Добре, но мислиш ли, че майка й знае за това?

Не знам...

Тогава да го запазим в тайна. - Добре.

И не казвай на никого, че аз съм чакал тук, нали?

Обещаваш ли?

Това ще бъде нашата малка тайна.

Татко, добре ли си? - Да, аз просто...

Помислих си, че детето там си ти и се разчувствах.

Разчувствал си се, като си гледал чуждо дете?

Случва се! В басейна всички си приличате...

Случва се. - Нещо не е наред ли?

Не, защо?

Не се ли радваш, че дойдох? - Разбира се.

Здравей, Силвана.

Да. - Татко, да вървим.

Идвам, идвам. - Върви, дъщеря ми е там.

Сигурна ли си? Преди малко направих ужасна грешка.

Изложих се.

Никога не идвам тук, така че...

Аз трябва да тръгвам. - Чао.

Нос с нос?

Ще изчезнеш ли, когато лятото свърши?

Не.

Здравейте.

Това е Фабрицио, гаджето ми. Това е Паоло, той е с мен.

Приятно ми е. - На мен също.

Ще ходим ли на кино довечера?

Хайде, Паоло, не е далеч.

Вече трябваше да съм в леглото. - Обувките ти мокри ли са?

Да. - Майка ти ще те убие.

Уморен съм. - Брой до десет и сме там.

Не мога, уморен съм, искам да си легна.

Не мога да вървя повече. - Добре, добре.

Колко си тежък! Да вървим.

Когато бях малък се влюбих в едно момиче,

но тя беше голяма. - Колко голяма?

Твърде голяма. - Когато аз бях малък

Людовика се влюби в мен.

А сега? - Сега ме игнорира,

но това дори е за добре. Тя обича да дразни мъжете.

Няма да е за дълго.

Добър вечер.

Ти си Филипо, нали?

Приятно ми е да се запознаем.

Аз съм приятел на баща ти. - Никога не съм те виждал.

Защото не живея... Не живея тук.

Мога ли да играя на плейстейшън? - Да.

Чао, приятелю на татко. - Чао, Филипо.

Какво става? - Не ми харесва да съм тук.

Твърде много усложнения има. - А кафето?

Именно... Радостно влязох в кафето,

бях "мотивиран", както вие казвате.

Барманът ме погледна и аз му казах:

"Едно кафе".

Всички се взряха в мен, а бармана каза: "Какво кафе?"

И започнаха: В чаша, дълго кафе с мляко,

късо кафе с мляко, с капка женшен

или женшен с капка кафе...

В голяма чашка, в малка чашка, американо...

Тогава аз казах: "Искам дълго кафе,

но не много дълго, колкото трябва..."

И разбрах, че няма да се справя...

затова избягах. - Ясно.

Какво? - Започвам да нервнича.

Ако искаш да се върнеш обратно по-рано...

Не, колко време имам?

30 минути. - 30 минути, как 30 минути?

Това не е много, а ти ми губиш времето

с някакво тъпо кафе, когато имам толкова неща за вършене!

Веднага се връщам.

Спокойно, няма да избягам.

Да!

Хайде! - Паолино!

Вземи си бира, още е първото полувреме.

Хайде!

Още нула на нула ли е? - Да.

Трябва да бием, за да влезем във Висшата лига.

Седни. - Не, трябва да се прибера.

Може да остане само няколко минути,

а след това трябва да дойде с мен.

Имаме планове за 19:20. - Отложете ги, мача свършва в 20:00.

Не, тези планове не могат да се отлагат.

Сядайте! - Хайде!

Подай на тази страна!

Сега ще ни вкарат гол.

Не!

Довиждане Висша лига.

Той е експерт.

Значи мислиш, че ще загубим? - Не, ще спечелите.

Два на един. Ще се върнете във Висшата лига.

На твое място бих заложил за това.

Ще заложим ли за победата, момчета? - Не мога да пилея пари.

Ако заложим десет eвро, ще спечелим 730!

Не, нямам пари за губене.

Приятелите ти са мили.

Да.

Винаги сме гледали мачовете заедно.

Представяш си погребението си ли?

Какво лошо има в това? - Това е класика.

Ще те помнят, не се притеснявай.

Знаете ли какво?

Искам да помним Паоло такъв, какъвто всъщност беше.

Неговите добри страни. - Агата...

Силните му страни. - И недостатъците му.

Да, и недостатъците му.

Тях също ги обичахме.

Да.

Паста с риба меч, с мастило от калмари, с патладжан,

с аншоа и галета или плато с морски дарове.

Плато! - Да, плато.

Може ли и една отделна чиния? - Разбира се.

И паста с патладжан. - Добре.

Какво има? Искам отделна чиния.

Мога ли да ги опитам? - Не.

Може да опиташ спагетите ми, вкусни са.

Какво ще кажеш за това:

Ти ще ми позволиш да опитам спагетите ти,

а аз няма да ти позволя да опиташ пастата ми.

Ало? - Извинявай, спиш ли?

Не, по това време никога не спя, какво има?

Гласът ти... - Бях на работа.

Какъв е проблемът, просто ми кажи, че спеше.

Не, просто се бях замислил и отдавна не бях говорил с никого...

затова гласът ми е странен. Лежах, но не спях.

Не разбирам защо казваш, че не спиш,

когато всъщност спеше?

Салваторе, защо да си измислям нещо, което не е вярно?

Работя, какво има?

Обясни ми защо, когато вдигаш телефона

отричаш, че си спал.

Не спях. - Спеше!

Аз го знаех и всички го знаеха!

Когато не говориш няколко часа гласът ти става странен

или може да си се загубил в мислите си.

А когато искаше да направиш някакви планове с него?

Правилно, когато правим планове единствената ми цел беше

да накарам човека да дойде при мен. Ела в моя квартал.

Вкъщи, ще можем да се помотаем спокойно.

Трябва да примамваш съперника си

използвайки особеностите на квартала си.

Като казваш: "Не си ли ходил там? Трябва да те заведа."

Това е моята къща, а това е къщата на човека,

с когото правя планове.

В идеалния свят щяхме да се срещнем тук,

на място еднакво отдалечено от нашите къщи.

Но не, да се съглася да се срещнем там би било проява на слабост.

За мен е въпрос на принцип, на живот и смърт.

Не, не.

Мога да споря с часове само, за да се срещнем тук,

тук, тук, или дори тук, стига да се срещнем някъде,

където ще е по-близо до моята къща,

дори и само с няколко крачки. Помниш ли онова място...

Това е тежка работа, но тъй като съм по-упорит

от моя съперник често побеждавам.

Защо се прикриваш? - Въвеждам ПИН-кода си.

Откога сме приятели? - От цяла вечност.

И ти се страхуваш, че мога да видя ПИН-кода ти,

да го запомня, да ти скимирам картата и да ти изтегля 250 eвро,

защото това е лимитът?

Никога не знаеш. - Майната ти!

Истината е, че той беше среден мъж.

Със средни мисли, със средни емоции.

Прелестен среден мъж. - Да, но беше и забавен мъж.

Да, разбира се, на моменти беше забавен.

Защо "на моменти"?

Скъпи, ти си мислеше, че си забавен, но всъщност не беше.

Този факт беше смешен, а не ти, но аз го намирах за сладко.

Какво ще правиш без мен?

Какво?

Как ще живееш без мен? - Теб и така те нямаше.

Беше тук, но всъщност не. - Обичаше ли ме?

Разбира се, естествено е децата да обичат родителите си.

Ще мислиш ли за мен? - Да, ще мислим за теб.

Но не всеки ден.

Татко? Татко!

Татко? - Какво?

Мама каза да се прибереш, спешно е.

Идвам, идвам.

2:1, изчакайте и ще видите. - Къде намери това чудо?

Казах ви, че е експерт. - Два на един?

В края. - Добре, отивам да заложа.

Да! - Хайде.

30, 50 eвро... десет. - Колко?

50. Хайде да го направим.

Филипо? - Какво?

Помниш ли оня филм, където ако промениш един детайл от живота си

се променя бъдещето? - Да.

За онзи човек, който трябваше да умре, но не умря?

Имаш предвид Док. - Само за идеята...

Ако искахме да постъпим така...

ако бяхме разбрали нещо за нашия живот, което не трябва да знаем,

ще можем ли да се върнем в миналото и да променим нещо,

за да променим бъдещето?

Защо? - Как защо?

За да избегнем грешките, да започнем отначало,

да... правим само важни неща.

Разбираш ли... да трансформираме

средняшкият си живот във велик живот.

Да, добре, но защо?

Защо? Защото би станал по-добър.

Но това не е "Завръщане в бъдещето".

Не можем да се връщаме назад във времето.

Много жалко. - Защо много жалко?

Няма значение.

Филипо, иди си в стаята. - Гладен съм.

Мога ли да си взема нещо? - Добре, но си иди в стаята.

Какво става? - Обадиха се от полицията.

Нещо се е случило с Аврора ли? - Не, с теб.

С мен... - Паоло, слушай.

Те казаха нещо много странно,

че ти си жертвата в онзи инцидент, който видяхме.

Изплаших се въпреки, че бяха тактични.

Казаха, че си мъртъв и трябваше да идентифицирам тялото.

Казах: "Невъзможно е, съпругът ми е жив,

ние заедно минахме покрай този инцидент".

Повярваха ми, но са намерили документите ти и трябва да отида.

Кажи ми какво става? Нищо не разбирам.

Почакай, успокой се. - Да, добре.

Ще ти обясня.

Седни.

Трябва да ти кажа нещо

и то ще ти се стори малко безумно. - Добре.

Но трябва да ми повярваш, обещаваш ли?

Истината е, че...

аз съм мъртъв.

Паоло... - Аз загинах при онзи инцидент.

Точно в оня инцидент.

Мина на червено ли? - Неуспешно, този път.

Но за щастие горе бяха забравили за моите фрешове.

Зарадвах се, защото помислих, че ще ме пуснат за няколко години,

но те ми дадоха само час и 32 минути.

Във всеки случай инцидентът означава, че моето време е дошло.

И въпроса не е, че не прецених добре, но може би е и в това.

Не знам, но те са решили, че моето време е дошло.

Помниш ли оня философ, когото срещнахме на улицата?

Който ти се стори странен.

Той ме придружава и сега е тук.

Къде? - В кафенето.

Защо е там?

Защото времето ми изтече,

но да не правим сцени, Агата.

Не съм първият човек, който умира.

Това не е шега, така ли?

За съжаление не е.

Знам го, не съм сигурна защо, но го знам.

Погледни го откъм светлата страна: Сега знаем много повече.

Например, че фрешовете са силно надценени.

Както и казвах.

Помниш ли, че дълго говорехме и спорехме на тази тема?

"Пийте прясно изцедени сокове!", а аз казвах...

"Джинджифилът е гаден!"

"Не, джинджифилът е полезен", но аз умрях.

Как ще се справим с практическите въпроси като ипотеката?

Имаш ли застраховка?

Не. - Кой знаеше, че ще умра млад!

Никога не съм си го представял.

Всяка сутрин с теб може да се случи нещо лошо.

Нещо добро също,

но винаги и нещо лошо.

Аз съм вкъщи, кой е тук?

Карате ли се? - Не.

Прибрал си се по-рано, за да създаваш проблеми ли, татко?

Не, Аврора.

Просто исках всички да прекараме времето заедно.

Трябва да си събера чантата, ще спя при Беа.

Ако искаш да си поговорим ела в моята стая.

Върви с нея.

Не знаех, никой никога не ми казва нищо.

Добре.

Имаш меланхоличен поглед, не е типично за теб.

Защото...

например си мислех...

че щеше да е по-добре, ако бях прекарвал повече време с теб.

Не, моля те, не, достатъчно време сме заедно.

Трябва да общуваме с другите хора и да вършим своите работи.

Никога не съм те виждала такъв.

Да. - Да се възползваме от това.

Е? - Исках да бъда с теб.

Само с мен ли?

Добре.

Готово.

Какво?

Достатъчно време ли бяхме заедно?

Никога не е достатъчно. - Тогава имам една идея.

Ще играеш на игра ли?

Ние ще играем на игра, седни.

Ще играем, добре.

Коя е играта?

Ти ми я подари, когато бях малка. - Така ли?

Да прочетем инструкцията. Дано да не е твърде сложна.

Сега ли искаш да играем? - Нали не бързаш за никъде?

Не бързам, но ти едва сега отваряш кутията...

Досега не съм играла, защото исках да играя с теб.

Но ти винаги си намираше извинения. - Аз ли?

Кога? - Сега също.

19:00 е и ти трябва да тръгваш... - Какво те интересува!

Да започваме.

Само... десет минути. - Десет минути, разбира се.

Отвори я, ще прочета правилата. И така...

"Цел на играта:

Отправете се на прекрасно пътуване

и открийте живот изпълнен с приключения,

семейни преживявания,

немислими изненади и незабравими пътешествия.

Най-богатия играч печели играта."

Скучно ли ти е вече? - Нищо подобно...

Ти не ме слуша, затова ще го прочета отново.

Няма нужда. - "Цел на играта...

Отправете се на прекрасно пътуване

и открийте живот изпълнен с приключения,

семейни преживявания..."

Един жп прелез оказа огромно въздействие върху живота ни.

Говоря за мен, за майка ви и следователно и за вас двамата.

Когато се запознахме прекарахме много романтична вечер.

Ще ти държа главата.

Как си?

Добре.

Ще ме закараш ли у дома? - Да.

Сред това я закарах вкъщи и разбрах къде живее.

Нали няма да се възползваш от това, че съм пияна?

Не!

Но аз мога да се възползвам, защото съм пияна!

Ако искаш...

Не, аз съм праведен човек.

Ще мине ли някога този влак? - Какъв влак?

А, влака ли!

Ще се видим ли утре?

Да чакам заедно с теб да мине влака...

е прекрасно.

Всеки път, когато я вземах отивахме в центъра.

След това я връщах у дома и ако не ми вървеше

седях и чаках да минат всички влакове,

и минаваше цяла вечност. А обикновено не ми вървеше.

Побързай, че пак ще ги пуснат. - Какво?

Знаеш какво!

Не само Агата, но и всички,

които са живели край жп прелез

никога не са мислили за жп прелези.

Понякога чаках, когато идвах за нея,

или заедно чакахме, когато отивахме в центъра.

Заедно чакахме и когато я връщах вкъщи

или чаках сам, когато се връщах към нас.

Ще се видим. - Обичаш ли ме?

Много, но ще го обсъдим утре. - Добре...

Времето минаваше и от вечер на вечер...

Слизай, слизай!

Това беше кратко изложение на една любовна история

и как обикновено тя завършва.

Къде живееш? - Близо до кметството.

До кметство ли? - Да.

В центъра на града? - Защо си толкова радостен?

Защото сме съседи. - Наистина ли?

Ако се срещахме, щеше да ми отнема

само минутка да идвам да те взема.

Ако срещата ни е в 21:00 бих могъл да изляза...

В 20:59, и какво толкова? - Не е ли невероятно?

Знам, че вече не ме обичаш.

Всичко беше много по-сложно.

По-сложно е. - По-сложно ли е?

Истината беше, че все още я обичах силно

и никога не бих я напуснал ако живееше в центъра.

Просто не можех повече да понасям това, не можех.

И после? - После...

Един ден отворих вестника и прочетох,

че градският съвет след толкова години...

Никога не съм спирал да те обичам. - Лъжец.

Кълна се. - А оная курва?

Агата... дай ми последен шанс.

Обещавам, че няма да съжаляваш.

Ти го каза.

Какво? - Че си я обичал.

Мама знае ли? - Да, казах й го.

Тези неща се усещат, няма нужда да ги казваш.

Винаги е добре да ги казваш.

Трябва да тръгвам.

Минаха ли десет минути?

Не, пет, но ти си свободен.

Само пет минути ли? Еха...

Когато играеш времето се забавя и животът става по-дълъг.

Но ние не играхме. - Започнахме...

Трябва да си събера чантата. Чао, тате.

Знам...

много болезнено е,

но казват, че с времето става по-лесно.

Плюс това вие също ще умрете.

Благодаря. Ще ми кажете ли кога?

Не мога.

Но ако искате... - Не, не искам да знам.

Какво не е наред? - Вие знаете!

Знам, че изпитвате вина.

Съжалявате, че не сте прекарвали повече време с него,

но какъв би бил животът,

ако съпруга ви е винаги наоколо, както днес?

Например,

никога не бихте се запознали с Маурицио Полидори.

Това не е честно, не беше нищо.

Знам, че беше просто флирт,

но вие мислите за това от време на време.

Направих грешка.

Беше за кратко.

Проблемът е, че когато правите грешки

след това не знаете как да ги поправите.

Не правете грешки, ако заради тях се налага

да страдате толкова силно. Или си прощавайте взаимно.

Аврора, ела и поздрави...

господина.

Добър вечер.

Трябва да вървя, мамо, закъснявам. - Сбогува ли се с баща си?

Да. - Наистина ли?

Какво става с теб? - Нищо, тръгваш...

Мамо, ще спя при приятелка, която живее в съседния блок.

Не отивам в Ирак! - Добре.

Тръгвам.

Извинете, довиждане. - Чао, Аврора.

Чао.

Колко време остана? - Малко.

Колко? - Няколко минути.

Тате, обичам те, но играя.

И аз те обичам.

Казвал ли съм ти го? - Да.

Не забравяй, че ти си мъжът в къщата.

Тези неща са се казвали преди 100 години.

Вярно е.

Сега трябва да поговорим за практически неща.

Плати ли просрочията за поддръжката?

Не е. - Не ли?

Не. - Постоянно забравям, извинявай.

Добре.

Не искам да умра два пъти за час и половина.

Не, не, не.

Добре. - Не.

Добре, предавам се.

Паоло!

Пусни го!

Пусни го!

Пусни го!

Пусни го! - Не!

Не го правете.

Пусни го!

Агата, не ме пускай!

Баста!

Агата...

Има грешка! - Има грешка!

Той го каза, има грешка!

Карай по-бавно, още е рано.

Все още ли мислиш за мен?

Аз съм баба.

Тежа 90 килограма!

Ти си луд! Изкара ми акъла.

Как можеш да живееш така, знаейки че ще умреш?

Безразсъден плъх!

Не!

Къде е твоят проклет приятел? - Е, няма да влезем... и какво?

По-добре да си прехапя езика.

Сигурно си е тръгнал. - Ето ти ги, вземи ги!

Голям експерт...

Майната ти!

Татко си дойде!

Филипо, татко си дойде.

Силвана: Защо никога не се срещнахме отново?

Татко?

Какво стана?

Скарахме се с оная глупачка Беа.

Освен това ти нали искаше да бъдем заедно тази вечер?

Не се ли радваш? - Много се радвам.

Колко време още ми дадоха?

Не знам.

Но ако смъртта прави грешки не можем ли и ние да правим?

Ние самите сме грешки.

Когато свършим с грешките

ще свърши и живота, а животът е само частица от времето,

състоящо се от моменти на ежедневно щастие.

Превод и субтитри Ivon