Original subtitles

Талия Грейс направи най-голямата жертва.

Зевс почете нейната храброст

като ѝ дават нова форма на живот.

Лука...

Мисля, че руното може да ни върне Талия.

Ако руното можеше да върне Талия,

Кронос щеше да ми каже, преди да отровя дървото.

Затова го попитай. Помоли го да ти каже истината.

Значи просто ще ме оставиш да спечеля?

Тук не става въпрос за победа или загуба.

Става въпрос за това как да докараме руното до дървото

възможно най-скоро, за да спасят лагера.

Дървото... дървото не е обикновено дърво.

Това е божествена магия, точно като Златното руно.

Значи, когато стигнем до лагера, тя вече може да е там?

Защо не ми каза, че руното може да върне Талия?

Лоялен съм. - Тогава го докажи.

Присъединете се към нашите сили.

Изгорете лагера до основи.

И убий сина на Посейдон.

Трябва да продължим да се движим. Това е открито пространство, не е безопасно.

Не спирай. Не поглеждай назад и бъди готов за всичко.

Какво? Не, аз... няма да те оставя.

Чуй ме! Слушай!

Мога да ги забавя, но ти трябва да я защитиш.

Заведи ги на лагер, става ли?

Трябва да я заведеш на сигурно място.

Ние се грижим за своите.

Върви. Върви!

Хайде тогава.

Искаше бой, ще ти го дам.

Пророчеството разказва за дете от трите най-големи деца.

Кой, при навършване на 16-годишна възраст,

ще реши съдбата на Олимп.

Един единствен избор

което или спасява Ерата на Боговете...

или го унищожава.

Пърси. Какво е това?

Нищо. Просто...

Внимавай!

Блекджек?

Къде е Клариса?

Познавам го.

Той го познава. Добре.

Вие пораствате толкова бързо,

и твоят свят е...

Имаш много за носене.

Ето къде Талия ще помогне.

Тя може да помогне на Пърси да носи тежестта.

Махни го от раменете му.

Чакай, искаш да кажеш, че Талия ще е тази от пророчеството?

Не е ли Пърси? - Има... има ли пророчество?

Не е ли винаги там?

Кларис така и не стигна до дървото.

Има чудовища напред и те обграждат лагера.

Тя тръгна пеша с руното.

Къде отиваш? - С теб.

Не. Няма начин.

Не питах, Пърси. - Моля те.

Точно по този път,

Гледах Минотавъра...

Не мога да те позволя да се доближиш до такава опасност отново, ясно?

Да.

Но не само за мен се тревожиш, нали?

Помниш ли онзи сън, който сънуваше?

Относно драхмата?

От едната страна, тризъбец. - Да.

А другата, коса?

Мислех, че това е за мен. Като две различни страни от мен.

Добро и лошо. Но...

сега мисля, че става въпрос за мен и... - Талия.

Пърси?

Обещай ми, че ще стоиш на безопасно разстояние.

Да. - Добре.

Да. - Добре.

Защо тези дълги лица?

Трябва да се гордеете с възстановяването на нашата верига за колесници.

Знаеш ли, преди да стана крал, и аз бях колесничар.

Моите умения и бързина бяха прочути по цялата страна,

и където и да отивах, устройваха пиршество в моя чест.

Както и да е, може би и ти ще бъдеш поканен...

Господине! - Да.

Аз... Съжалявам, г-н Родригес.

Точно в момента съм по средата на една история.

Още един гигант пробив. Това са три за три дни.

И нашата бариера е по-слаба от всякога. Имаме нужда

от повече хора, които да патрулират границата.

Да, не може да се направи.

Едва ще успеем да приключим навреме, за да подновим състезанията.

Мамка му на състезанията!

Скоро няма да има състезания. Няма да има лагер!

Аз... извинявайте, опитвате ли се да изплашите тези деца?

Никой от вас не е виждал истинска обсада.

Такива, каквито имаха по мое време.

Кръвта, жестокостта.

Взехме оръжие и ние...

Боговете.

Боговете свалиха проклятието ми.

Защото бях прав!

Хайде де.

Още един се размина!

Огън!

Рисувай!

Огън!

Стой здраво на земята!

Дръжте линията!

Бронте няма достатъчно хора.

Вероятно не е спала от дни.

Кларис определено не е дошла оттук.

Пърси, чувам нещо. - Какво?

Не знам. Движи се към нас, разтърсвайки земята.

Изпратете вест до нашите обсадни части.

Искам всички да се присъединят към нас на Хълма на нечистокръвните.

Влизаме.

Сигурен ли си, че можем да преминем?

Бариерата няма да спре полубогове.

И това не е попречило на нашия екип в лагера да пусне приятелите ви вътре.

Екип в лагера?

Довършете започнатото с дървото.

Събори го, събори бариерата заедно с него.

Тази битка е само началото.

Ще изгорим лагера до основи и всеки, който остане вътре.

Но когато битката свърши, дървото все още трябва да стои.

Войната ще бъде решена от дете на Голямата тройка.

Талия ще унищожи Олимп.

Тя е най-могъщият жив полубог.

Трябва да я освободим от дървото.

Още един е преминал през бариерата!

Спри огъня! Аз съм!

Кейти, дръж се!

Съжалявам, Кларис, аз... - Не ме интересува.

Вие сте моят ескорт. Сега имаме много път за изминаване.

Кларис, всички сме нужни тук.

Виж, чудовища пробиват границата.

Бариерата ще падне и...

Не и ако занесем това до Дървото на Талия.

Откъде Люк знае, че руното може да върне Талия?

Казах му.

Какво?

Защо?

Защото Талия е единственото нещо, за

което Люк се интересува повече от Кронос.

Откъде знаеш, че ще е на наша страна?

Защото знам.

Чух Кронос да казва, че има още един.

Притесняваше се, че Великото пророчество е за мен.

Ами Талия?

Става въпрос за съня ти, в който Талия се появява в лагера.

Сънищата на полубоговете са опасни.

Ти си този, който ми каза това.

Кронос може да манипулира сънищата.

Щом е влязъл в главата на Арес, може да влезе и в твоята.

Не му позволявай.

Мислиш, че ще бъде на наша страна, защото е твоя приятелка?

Точно така.

Но тя е и приятелка на Люк.

Щеше да трябва да избира между вас двамата.

Не можеш да си представиш какво е това.

Какво ще правим?

Те се насочват към конвоя.

Гроувър, накъде?

Накъде към какво? - Руното.

Издава същия аромат като Пан, нали?

Можете да го проследите.

Ти и аз трябва да отидем да намерим руното.

За да могат Пърси и Тайсън да се отправят

към дървото, за да помогнат на Бронте.

Не мърдай. - Това са изгнаниците!

Чакай! Изслушай ни. - Заведи ги под стража.

Елис, Кларис се нуждае от нашата помощ.

Опита се да ѝ откраднеш мисията.

Не трябваше никога да се връщаш тук.

Нямаме време за това. Армия е пред вратата ни.

Ако се съпротивляват, отсечете ги.

Добре. Добре.

Заведи ни при Тантал.

Тантал го няма.

Какво?

Хвана ме огнена топка в лицето.

Кой тогава отговаря за защитата на лагера?

Страхотно.

Намерихме тези изгнаници до границата, господине.

Добре. Заведи ги при Тантал.

Точно така.

Клариса има руното.

Ако сме стигнали преди нея, това означава, че е в беда.

Всъщност.

И Люк има чудовища и полубогове

приготвям се да марширувам към лагера още сега.

И така?

Значи, ти си директор на лагера.

Добре.

Люк не преследва само нас, той преследва и теб.

Той се опитва да върне Титаните.

Добре. Достатъчно.

Има ли титан, който активно атакува лагера в момента?

Не, но... - Тогава не мога да ти помогна.

Вие, деца, ще трябва сами да започнете да разрешавате различията си!

Разлики?

Кронос се завръща.

Добре, добре.

Няма доказателства, че това е вярно.

Той ми проговори.

Виж, виж. Това е то.

Това е истинското нещо.

За какво ни е обучавал Хирон.

Всички сме израснали, слушайки тези истории за герои.

Мислиш си, че тази история, това търсене, това...

пророчество...

Трябва да е за някой друг.

Но не е така.

Само ние сме.

Няма по-голям герой или божествена намеса

да ни дойдат на помощ.

Трябва да се грижим за своите.

Защото това правят истинските герои.

Ние се застъпваме един за друг.

Ние отстояваме дома си!

Стрелци! Позиции!

Дръжте се здраво! От нас зависи!

Защо спряха?

Дръж!

Някой друг от хижата ми пострадал ли е? Къде е Марк?

Той води един от патрулите. Сега имаме четирима, които покриват периметъра.

Вие трябва да пазите дървото. Бариерата трябва да издържи.

Бариерата се разрушава.

И ние сме такива.

Знаеш ли, някои от нас се притесняват, че има врагове в лагера.

Предатели.

Предатели?

Да кажем просто, че не ми харесва как Кейти те нападна.

Какво?

Крис, какво правиш? - Кейти, дай да видя лъка ти.

Защо?

Тя е предателка. Една от лоялните привърженици на Люк.

Не знам за какво говориш.

Сега!

Люк винаги ме е подкрепял. Просто ми дай руното.

Ще му кажа, че си умрял добре.

Посечи я и вземи руното!

Знаеш ли каква беше грешката ти?

Мислейки си, че сме приятели.

Може би си забравил, че нямаш такива.

Да?

Вземи руното!

Крис!

Кларис, давай!

Стой долу!

Гледайте внимателно!

Строшителят на Черепи, аз...

Люк Кастелан, давам ти разрешение да влезеш в лагера.

Люк!

Люк, пусни ни вътре!

Пърси!

Няма руно да те излекува този път!

Ти никога не си бил този която искаш.

Винаги беше Талия.

Анабет!

Всичко е наред! Добре съм!

Пусни ни вътре!

Трябват ни подкрепления!

Свалете дървото! Веднага!

Добре съм, само спаси дървото!

Завършете куеста.

Чуй думите ми!

Никога!

Това не е смърт.

Или живот.

Това е... - Сън.

Сънувам.

Пораснал си.

Опитах се да ти се обадя преди.

Люк не лъжеше, нали?

Войната е започнала.

В ход е голямо вълнение.

Титаните излизат на свобода от затвора си.

Войната е неизбежна.

Имам нужда синът ми да е до мен.

Благодаря ти, че го наблюдаваш.

Пърси, добре си.

Тайсън, погледни ме.

Ковачницата на брат ми Хефест е скрита в дълбините на моето владение.

Имаме нужда от уменията ви, за да

изработваме оръжия за предстоящата война.

Да. Да, господине.

Ако ти е нужно време да го обмислиш...

Ще отида.

Това е най-малкото, което наистина мога да направя, за да ти се отплатя за...

за Пърси.

Какво?

Преди много време, по улиците,

Преди да срещна теб и Сали, аз...

Беше наистина, наистина трудно.

Молих се на боговете за помощ.

Молих се за един приятел.

И ми изпратиха брат.

Ще отида да се приготвя. Или ще се събудя.

Или...

Да.

Ако имате нужда от допълнителна помощ или...

Съдбата ви е другаде.

Великото пророчество, нали?

Планирах сам да ти кажа, по-близо до шестнадесетата ти година, но...

Предполагам, че няма идеална възраст за носене на бремето

за решаване на съдбата на вселената.

Затова ли ме имаше?

Има сили, по-могъщи от волята на боговете, сине мой.

Съдбата е една от тях.

Любов, друга.

Никога не се подценявай, Персей.

„Никога.“

Това е първата дума, която тя каза.

Талия.

Знаеш ли какво е имала предвид?

Пригответе се.

Той е буден.

Тя все още е навън.

От колко време сме навън?

Три дни.

Хирон ни одобри да използваме по-голямата част от нектара от склада.

За изцеление на хора. - Хирон?

Възстановен. Исках да те видя веднага щом се събудиш.

Добре, кажи го.

Лигавиш се насън.

И така, ние спечелихме.

Оцеляха. Кроните бяха отблъснати. Люк изчезна.

Хирон ме назначи за отговорник за обучението на нашите ударни сили.

За предстоящата битка.

Да започваме!

Може да ми е от полза и теб.

И двамата.

Не ти.

Получих си собствена задача, благодаря.

Поздравления, Кларис.

Просто ми кажи: „Млъкни, Джаксън.“

Млъкни, Джаксън.

Хубаво е да те видя отново.

Радвам се, че Зевс най-накрая се вразуми.

Съжалявам

като не ти бях казал за връзката ми с Кронос миналото лято.

Съжалявам...

много неща.

Винаги съм се опитвал да се вслушам в волята на боговете,

и да бъда пример за полубоговете, които обучавам и...

грижа за.

Вече не мога да правя и двете.

Какво имаш предвид?

Заслужаваш да знаеш истината

за това какво наистина се е случило онази нощ, в която пристигнахте.

Какво наистина се случи?

Спомням си това. Нямам нужда да го преживявам отново.

Историята, която помниш

не завърши така, както си мислиш.

Върви. Върви! - Знам, защото видях всичко.

Искаше бой, ще ти го дам.

Приготвих се да защитя младото момиче.

Фуриите държаха дистанция.

Не атакува.

Вместо това, те проговориха.

Докато не казаха твърде много.

Талия Грейс.

Зевс.

Баща.

Фуриите бяха предали послание от Хадес,

който знаеше точно как да вбие клин между баща и дъщеря.

Ами... Твърде късно е. Чух какво казаха.

Все лъжи.

Че искаш да водя някаква война за теб.

За да се изпълни някакво фалшиво пророчество.

Великото пророчество е съвсем реално. И

вие трябва да сте от правилната му страна.

Мислех, че всичко е лъжа.

Достатъчно дълго толерирах тази бунтарска фаза.

Ти си почти на 16, опасна възраст.

А за дъщеря на Зевс тази опасност расте с всеки изминал ден.

Но тук...

ще бъдеш защитен, повече.

Ще бъдеш идолизиран от другите полубогове

които биха се биели помежду си

да се наслаждавам на славата ти.

Единствените полубогове, за които ме интересуват,

са двамата, които току-що доведох тук.

Сега виждам, че това е било грешка.

И така, ще отида да ги взема и ще си тръгваме.

Талия Грейс, няма да си тръгнеш от мен.

Чуй думите ми!

Не искам да бъда твоя дъщеря.

Никога няма да бъда твоето оръжие.

Чуваш ли ме? Нев...

Ти излъга.

Видя какво се случи.

И ти...

излъга.

Преди шест години Зевс ми заповяда да излъжа.

Да се ​​каже, че фуриите са смъртоносно ранили Талия

и че той ѝ е пощадил живота.

Когато за първи път ми каза за мисията тази година,

Разбрах какво е замислил Кронос.

Да използва силата на Руното, за да отгледа своя шампион.

Неговият шампион?

Страхувах се, че този шампион си ти, Пърси.

Но грешах.

Ти... нямаш предвид...

Къде е...?

Анабет?

Пораснал си.

Къде е Люк?

Къде е той?

Вие, момчета, имате кошмари, нали?

Не като моята.

Защото моят току-що се събуди.

Ако желаете да вземете ускорения курс,

Местата са ограничени, но резултатите са неоспорими.