Original subtitles

На Велики четвъртък кралят миеше краката на децата на бедните

Господ не дойде, вие да му служите, а той да служи на вас.

Скоро ще имам сабо.

ЕДИН НАРОД, ЕДИН КРАЛ

1789 Сладкият мирис на свобода

14-ти юли

Вода, бързо!

По-внимателно.

Името му?

Ако трябва да се биете, се бийте!

С пики, пушки, оръдия, чукове.

Вие се биете, за да се защитите.

Това не е престъпление. - И кого освободихте?

Седем бедняка, един луд, четирима фалшификатора и един кокошкар...

По дяволите, затворниците! - Взехме барут.

Триста бъчви за пушките си.

Клеманс! Полудя ли?

А ти се грижи за сестрите си. Отивай!

Водата свършва.

Малкият Проспер идва!

Пропуснете водоносеца.

Марго.

Всичко е наред, Франсоаз. Иди да видиш дъщеря си.

Париж ще устои на кралските войски.

Париж превзе Бастилията!

Наведох се над него, а в ръката ми имаше нож.

Комендантът вече не мърдаше.

Изведнъж някой ме бутна и ножа влезе в шията му.

Разправяй го на някой друг!

Ти си отрязал главата на коменданта на Бастилията.

Казвам ви, че ме блъснаха.

Само като видех тези мрачни кули и кръвта ми замръзваше!

Не отричам, бяхте великолепни!

Най-накрая!

Като хора забравили Бог.

Решихме Дено да задържи в себе си главата до сутринта.

А той ми вика:

Ако аз, женения човек, занеса вкъщи главата на коменданта

жената такава революция ще ми устрои...

Какво направихте с нея? - С главата ли?

А ти какво би направил?

Искаш ли да я видиш, Клеманс?

Той имаше корава глава.

Това не е глава!

Току-що превзехме

фортът на Бастилията.

Ах, прекрасен ден!

Прекрасен ден!

Свети Антоний превзе

тези позорни кули.

И аз, кралица Ауду,

мога да кажа, че се бих там.

С времето всичко ще бъде постигнем.

Сол и хляб ще имаме.

След тръните цветя ще дойдат

и пълни чаши с бренди.

Алилуя!

Алилуя.

Духай.

Духай.

Духай.

Добре е.

Елате да видите!

Соланж!

За пръв път на тази улица ще видите Слънцето.

Франсоаз! Франсоаз, ела бързо!

Светлина!

Ела тук!

Виж, това е красота!

Докосни Слънцето и си пожелай нещо.

Октомври

Спрете!

Спрете!

Жени от Халите!

Жени от предградията, всички ние!

Слушайте!

Ние искаме краля да напусне Версай.

Заедно със скандалния си двор.

Искаме жито, хляб и права.

Искаме кралят да напусне Версай

и да се прибере в Париж.

Свободата ще ни даде хляб и ще ни окрили.

Искаме кралят да напусне Версай, заедно със скандалния си двор.

Искаме кралят да напусне Версай, заедно със скандалния си двор.

Искаме кокардата да не бъде повече унижавана!

Отиваме във Версай да потърсим нашия крал!

Отиваме във Версай да потърсим нашия крал!

Ние искаме жито и хляб. Хляб и права.

Нека кралят да напусне Версай и да се върне в Париж.

Нека кралят да напусне Версай и да се върне в Париж.

Свободата ще ни даде хляб и ще ни окрили.

Свободата ще ни даде хляб и ще ни окрили.

Версай Първа национална асамблея

Ние имаме какво да ви кажем. - Къде са разбойниците

дали правото на краля на вето?

Заповядайте да вземат брашното от спекулантите и да ни го дадат.

Направете така, че кокардата да не бъде обиждана.

Хлябът е малко. Почти е невъзможно да се намери.

Хляб... и добри закони вървят заедно. Това е надежда.

Нови права, равенство. - Изслушайте ни.

Ето какво искаме. - Моля, не говорете едновременно.

Кой иска да говори първи, моля?

Гражданин Маяр. Патриот и победител на Бастилията.

Господа.

Господа, Париж страда.

Париж е гладен.

Колко чувала са влезли в града през последните десет дни?

53. - Не може да бъде... 100.

Да, господа.

53 чувала и 500 квадрантала пшеница. - Чиста лъжа!

За стотици хиляди гладни парижани. - Гавра, от прах не става хляб.

Господа, не виждате ли какъв маньовър е това?

Уморени сме. - Гладни сме.

Тези жени са манипулирани от херцог Орлеански.

Аз не съм австрийка. Аз съм от Халите.

Аз съм кралица Ауду и имам камък в стомаха си!

А ти, какво има в твоя корем?

Печено и токачки ли?

Тази перачка...

преди шест дни погреба бебето си.

Разкажи им, те трябва да знаят!

Председателю, защо трябва да слушаме тези жалки хора?

Млъквай... разбойник! - Ти си жалък човек!

Имайте уважение към събранието.

Ние трябва да напишем конституция за Франция.

Нас ще ни спаси само това, ако кралят се пресели в Париж

и прогони спекулантите и виновните за глада.

Мястото на краля не е далеч от неговия народ.

Луи XVI в Париж!

Кралят в Париж!

Те вече са усетили вкуса на свободата.

Кралят в Париж... никога! Мястото на краля е във Версай.

Във вашия живот няма да видите краля в Париж.

Господа. Господа.

Председател.

Да отидем при краля с делегация,

да му разкажем за плачевното положение на Париж

и да получим подписа му за декретите от септември.

Страната ги очаква. Страната се надява на тях.

Кралят ще бъде трогнат от вида на тези жени.

Добре, да отидем за подписи.

Марго!

Те се връщат от замъка. - Стресна ме.

Чаках три часа

в овалния хол.

Накрая дойде един прислужник.

Придружи ме до стаята на съвета.

Кралят...

Кралят...

Мосю Муние, имате моето одобрение.

Благодаря, Ваше величество,

но не може ли Ваше величество да ми даде писмено съгласие?

Давам своето безусловно съгласие, Луи.

Декларация за правата на човека и гражданина

Член 1.

Хората се раждат и остават свободни и равни по права.

Обществените различия могат да служат само на общата полза.

Член 2. - Вървете по дяволите!

Целите на всяко политическо съдружие е осигуряването

на всички естествени и неотменни права на човека.

Тези права са свободата,

собствеността,

сигурността и съпротивата срещу насилието.

Всеки суверенитет се корени по същество в нацията.

Кралят е подписал!

Да живее Народното събрание!

Моля ви, грижете се добре за бедния ми Версай.

Ето кралят вече е тук.

Напусна Версай,

за да дойде в Париж и да се засели до "населението".

Кралицата също дойде, придружена от децата си.

Придружена от децата си.

Изглежда, че отказваше да дойде...

И отново затанцуваха нашите кокарди.

Наложи се да застреляме 15, 20 от охраната му.

При вида на оръжията ни кралят стана мил като овца.

Кралят стана мил като овца.

Сега, когато е в Париж

ще му се наложи да пие вода от Сена.

Кралят през цялото време ще се люби с нашия суверен...

Нашите депутати също напускат Версай.

Асамблеята ще се разположи в бившия кралски манеж,

на две крачки от Тюйлери.

Господа.

Конституционния комитет предлага

да разделим кралството на 80 департамента.

Делото, което аз защитавам...

толкова близо засяга интересите на хората,

че разчитам на цялото ви внимание.

Системата на избори, която вие защитавате е престъпление.

Сега политическото равенство е унищожено.

Обърнете очи към тази класа,

която презрително обозначават с името "народ".

Та те са си "народ"!

Тоя как се казва? - Не знам, познавам само Мирабо.

Той е адвокат. Защитава равенството.

Беше или Робеспиер, или Рабеспиер.

Вие унижавате голяма част от човешката раса

с думите "каналии" или "популация".

Тези хора, които аз защитавам имат права

със същия произход като вашите. Кой ви даде власт да им ги вземете?

Мосю де Робеспиер, вие сте проповедник на анархията.

Искате събрание на просяците ли?

Или на сираците?

Тишина на трибуните!

Тия са пълни идиоти. Те ли ще създават законите?

Нека Роберт-Пиер да говори, по дяволите!

Тишина на трибуните!

Няма два начина да си свободен.

Или ще си напълно свободен, или ще си останеш роб.

Вие може да създадете закони за гражданите,

но не можете да ги унищожите. - Въпросът няма да се обсъжда!

Мъдро решение! - Върнете се в Арас, мосю Робеспиер.

Няма два начина да си свободен. Има само един... нашият.

ЮНИ

Скъпи мои верни хора,

събрах ви, за да ви разкажа за ползите от революцията.

В старите времена ние бяхме пленници.

Потиснати. Безправни като роби.

Днес... целителните сили и духът на свободата...

се усещат в цяла Европа. Да.

Думата "французин"...

ще стане желана... за целия свят.

Истина ви казвам, приятели мои.

В името на Отца, и Сина,

и Светия Дух. Амин.

Простете си един на друг. Забравете обидите,

угризенията, съжаленията.

Да оставим времето на кавги и завист

в подножието на това дърво на свободата.

Има ли още някой?

Как се казваш?

Всеки човек си има име.

Дори и ти. - Аз съм магаре.

Базил...

запомни този ден.

В какво се обвинява този син Божи?

Той открадна часовника ми. - Жулиен, послушай ме.

Ами ако Базил го отработи?

Постъпи справедливо.

Прости ми. - Хайде, Жулиен, прости му.

Клеманс.

Много е студено! Ще замръзнеш.

Добре ли си, Тонен? - Да, а ти, Жанис?

Ето го и нашия Молиер!

Е, Жанис, какво прави днес?

Не съм излизал от къщи. Измих си краката.

В чест на новата машина.

Доктор Гилотен, той ни е политик, известна личност.

Казва, че да се обеси някой е срамно и не много патриотично.

И каза Гилотен: Механизмът пада...

като светкавица. Главата лети, потоци кръв...

и човекът... вече го няма.

Хора, няма да познаете какво гласуваха в Асамблеята.

Конституцията ли? - Кога ще видим нашата конституция?

Работят над нея, Габриел. Работят и работят...

Знам, имуществото на църквата се връща на народа.

Вече е прието.

Артистите стават граждани? - Вече е прието.

И евреите стават граждани. - Вече е прието.

Тогава какво... кажи? - Знам, знам.

Правата на жените. Ще ни дадат права на граждани.

Какво се хилиш, куха главо?

Бастилията да не би да падна сама?

Аз бях там. - Всички бяхме на Бастилията.

Извинете, но и аз съм активна. - Чува се из целия двор.

Тя никога не се уморява.

А мъжа й я бие като зелено дърво. - Не е вярно.

Те гласуваха!

От днес, събота, 12 февруари, 1791 година

всеки във Франция може да отглежда тютюн.

Да живее "свободния" тютюн! Страхотно, нали?

За свободния тютюн! - За свободния тютюн.

Защо Жанис ще гласува, а ние не?

Защото сега артистите имат граждански права.

Жанис никога няма да гласува.

Той е твърде беден. - Какво дрънкаш, стар глупак?

А аз съм твърде много жена, за да гласувам!

Твърде си бедна! - Жанис, ще гласуват тези,

които плащат данъци.

Цензовото гласуване е правото на богатите.

Те са мошеници. Това трябва да се промени.

Така и ще си живеем, без да надигнем глава.

Бяхме никои, станахме още по-никои.

Но аз вярвам!

Какво направи с моето кралство?

Ваше величество?

Вие ли сте?

Великия Луи?

Ти още в леглото ли си?

Мързеливец!

Изгуби ранга си, мястото си.

Своя народ.

Какво направи с моето кралство?

Отговори на Краля Слънце.

Чувам също, че си се отказал от Версай!

Отказал си се от Версай?

Те ме изгониха.

Нещастник! - Крал-безделник!

Нямаш ли други развлечения, освен възглавницата и сънищата си?

Нека да ви обясня, Анри Наварски.

Те ме държат в Тюйлери. Времената са трудни.

Аз се занимавам с политика.

Срам ме е заради теб!

Моите прадеди. - Вето?

Това пък какъв обичай е?

Какво вето? - Това е всичко, което ми остана.

Достатъчно, достатъчно! - Ти ни опозоряваш!

Ти ни съсипваш. - Не!

Значи не си се научил на нищо?

Не историята прави нас!

Ние правим история!

Не се хвали повече с това, че си Бурбон!

Ти си просто шут! - Изроден!

Ти ни съсипваш.

Луи Дългия!

Луи Нулата.

Призрак! - Сбогом.

Стойте! Не ме изоставяйте!

Само пробуждането на гордостта ти може да те спаси.

Как точно?

Война!

1971 Време на предателство

Кралят избяга!

Кралят избяга!

Какъв страхливец! Да ни изостави така... позор!

По-добре смърт, отколкото нашествие на чуждестранни войски!

Да живеят патриотите! - Вярност към Асамблеята.

Вярност към депутатите!

Кълна се във вярност към Националната асамблея.

Депутатите могат да ни защитят, ако се обединят.

Трябва да се съюзим.

Вярност към народа!

Да живее свобода! - Да живее законът!

Вярност към Националната асамблея!

Вярност към нацията! - Вярност към нашите депутати!

Да живее равенство!

Вижте!

Арестуваха краля!

Арестували са краля ли?

Арестуваха краля!

Във Варен. С кралицата.

Нашият крал не бяга!

Той е грешник. Няма много като него!

Кралят е избягал!

Къде отиваш! - Това е революцията!

Искам отново да видя моя крал. - Дължиш ми още 50 дни работа.

Стой!

Пий.

Ей, Дългия Луи без мозък. Имам две кокошчици за теб.

Млъкни, невежа! Ние уважаваме краля.

Реши да избягаш ли, свиньо? Война ли ти се прииска?

Искаш да разкъсаш нацията ли? - Той не иска война.

Без Луи цялата сграда ще рухне.

Твоето спокойствие, Барнав, ме удивлява.

Къде отиваш, гражданино?

Който аплодира краля ще получи тояги

На 25-ти юни цял Париж се събра на площад Луи XV,

за да види завръщането на предателя.

Който оскърби краля ще получи бесилка

Французи,

върнете си правата!

Почувствайте силата си!

Почувствайте своето достойнство!

Французи, днес вие диктувате законите!

Дори Марат изпълзя от дупката си.

Ето коронования разбойник е върнат в нашите стени.

Клетвопрестъпник, предател и заговорник!

Нека не ви трогнат нито сълзите му, нито обещанията му.

Който дезертира от поста си веднъж, ще дезертира още 10 000 пъти.

Сега мълчете и не защитавайте предателя!

Патриоти на Париж! Вие трябва да дадете убежище

на героите от Варен!

Той ли? Гражданин?

Яж, приятно е да те видим.

Беше във Варен и не видя нищо ли?

Не видя ли нищо във Варен?

Оставете го. Яж.

Не видя ли нищо?

Знаеш ли какво става тук?

Знаеш ли защо кралят замина и защо го върнахме?

Имаш ли семейство? - Престани, Клеманс.

Бездомник ли си?

Съвсем се е побъркал, нашият герой!

Приятел! От кой край си?

Оставете го с вашия разпит. Нека да се наяде на спокойствие.

Нямам нито баща, нито майка.

Идвам, отивам си, гълтам прах.

Нямам ни църква, ни дявол.

Нямам си никого.

Е, да остане ли?

Остава.

Нима кралят е обикновен гражданин? И подлежи на наказание като всички?

Той ни предаде. - Той е дезертьор.

Кралят е едновременно човек, гражданин и длъжностно лице.

Според фактите кралят ни предаде.

Той е бил отвлечен. - Да, бил е отвлечен.

Може би е бил... принуден телесно.

Приложили съм към него насилие умствено.

Кралят е отивал в чужбина, за да залее

плодородните ни земи с море от кръв.

И ти го защитаваш?

Тишина, тишина на трибуната. Председател.

Революцията трябва да се придържа към реда.

Безредието ще я унищожи. - Следващият оратор е мосю Прюнон.

Денят, в който във Франция ще има постоянни представители

и няма да има крал ще бъде последният ден на свободата.

Всяка власт винаги, в края на краищата, развращава хората.

Използване на властта ражда амбицията за власт.

Историята на всички революции,

представлява същества с власт, които накрая създават

най-страшният от всички видове деспотизъм.

Този, който носи дрехите на свободата.

Когато в държавата има тяло, което казва "искам",

имате нужда от друго тяло, което може да каже "не искам".

Ако цялата власт се окаже в едни ръце се ражда деспотизъм.

Ето защо ни трябва и крал, и изборна асамблея.

За да може държавата да стои на два крака.

По този начин уравновесената нация придобива величие.

Добре казано, Жозеф!

Купете лентите ми!

Височината е много добра.

Ето.

Елате и четете.

Ти ми хвана ръката.

А прането?

Шегуваш ли се?

От много време вече не се шегувам с мъжете.

Какво си мърмориш?

Казвам:

Приятел, знам кой превзе Бастилията

и знам кой ще превземе Базил.

Да знаеш, че ще има продължение.

Махай се!

Аз не обичам крадци.

Махай се!

Това беше много отдавна. - Нямам им доверие.

Махай се! - Беше преди прощаването на греховете.

Ще си отидеш ли, когато се стъмни?

Не.

Сега имам теб, скъпа.

Ти си ми нужна.

Аз видях слънцето.

То докосна ръката ми.

Аз видях краля. Той докосна главата ми.

Един ден видях кралицата.

Тя хвърли на децата кърпичка си.

Колко са странни...

устните ти.

Базил!

Мислиш ли, че ще успеем?

Франсоаз, те искат да убият революцията.

Мосю Барнав, имате думата.

Господа, Всяко правителство, за да направи

народа щастлив трябва да му даде свобода.

Всяко правителство, за да управлява нормално страната

трябва да е преди всичко стабилно.

Днес всяка промяна е фатална.

Всяко продължаване на революцията днес е пагубно.

Какво да правим? Да завършим революцията ли?

Това е подло. Вие искате да погубите революцията.

Ако революцията направи още дори крачка

тя ще е съпроводена с опасност.

Защото за придобиване на пълна свобода следващото действие

е отмяна на кралската власт.

А за придобиване на пълно равенство

следващата стъпка ще е посягане на собствеността.

Вие сте прикован към имота си, както робът към господаря си!

Марат, успокойте се.

Господа, ако революцията се прави за нацията,

тя не трябва да докосва собствеността. Тя трябва да спре...

в момента, когато нацията е свободна

и когато всички французи са равни.

Глупости, французите не са равни! - Тишина!

Тишина на трибуните или ще прекъсна сесията.

Ако с революцията продължават безредиците

тя веднага става изгодна само за малка група хора

и тогава тя губи честта си, и ние с вас сме опозорени.

Днес...

Днес всеки трябва да почувства,

че общия ни интерес е революцията да спре!

Нека да се вслушаме в тези, които казват:

"Вие бяхте безумно смели, днес сте силни,

затова бъдете мъдри и умерени."

Ето къде се намира условието за победата ви.

Да, господа.

Време е да приключим с революцията.

Време е да приключим с мосю Барнав!

И това време дойде днес,

15 юли 1791. Във връзка с това...

поддържам предложението на мосю Сал

за неприкосновеност на краля.

Гробокопачи на свободата!

Предатели!

Гробокопачи на хората! Гробокопачи на нацията!

Предатели! - Какво значи "неприкосновеност"?

Че те няма да направят нищо против краля.

Тези депутати са... мерзавци.

Ние им се заклехме във вярност, а те ни изоставиха.

Искат да си останем деца. Добри деца, неспособни да разберат.

Така и да си живеем. Без очи, без памет.

Как беше? - Тъжно.

Но ние ще ги победим.

Сега е по-лошо, отколкото през 89-та!

Барнав е в сговор с австрийката!

Лее кървави сълзи.

И какво ще правим?

Да си вземем друг крал ли? - Не искам друг нос.

За да ни предаде и да влезе в сговор с Австрия, Испания, Италия...

Кажете какво мислите, гражданино.

Аз не съм поддръжник на Лафайет, не знам нищо за законите.

Моята работа е да създавам форми. - Поет... господина прави рими.

Чичо е стъклодув. Прави бутилки за вино.

За пиянство.

Нека да обявим, че Франция вече не е монархия.

А каква ще е? - Република, както Рим.

Не бързате ли много? - Корделиерите го говорят из Париж.

Ние също сме от Корделиерите. - Тук не е вашият квартал.

Пишем петиции. Издадохме 17 петиции от юни.

Подписаха ги 30 000 граждани. И гражданки.

Вчера отново се отрекохме от събранието.

Република е абстрактна дума за народа.

Познавам санкюлоти, които ще защитават монархията докрай.

Ще защитават монархията ли? Защо да защитават монархията?

Трябва да защитават Революцията.

В неделя призоваваме всички части на Париж да излязат с петиция.

На Марсово поле. Елате без оръжие, семейно.

Ще бъде прекрасен ден за свободата. - На Марсово поле?

Щом е за свобода ще бъда там. Чичото.

Антоан-Франсоа Моморо. Печатар, гравьор, книжар.

Варле, Жан-Франсоа. - Кондол, Франсоаз.

Марго Лафорс.

Ние също ще бъдем там.

Вие от кой район сте? - От Арсенала.

Арсенал подаде ли петиция? - Прекосете Сена и елате при нас!

Не ви трябват пропуски, жените се допускат.

Особено хубави жени като теб. - Корделиере, това не е сватбен клуб.

Ревнивците също са много добри републиканци.

Това ще го видим.

Ние се разхождахме.

Всички имаха кокарди на гърдите си.

Разговаряхме.

Беше хубаво.

И изведнъж се появи червено знаме,

червеното знаме на военното положение.

Разпръснете се! Военно положение!

Гръмнете тази кучка в задника!

Грабвайте оръжията!

Чичо? Чичо?

Господи, дай им вечен покой.

Нека твоята светлина безкрайно да сияе над тях.

С Божията милост.

Да почиват в мир душите на мъртвите, амин.

Амин.

Здравей, Мария, изпълнена с благодат,

Господ е с тебе; благословена си ти между жените

и благословен е плодът на твоята утроба, Исус.

Света Дево, майко Божия, моли се за нас грешниците,

сега и в часа на нашата смърт. Амин.

Ангел Божий, пазител мой, пази ме във всеки мой час,

нощем, ден и сутрин

и в целия ми живот.

Пази ме от зло и ме води към вечен живот, амин.

Амин.

Ще ги положат в общ гроб.

Отче наш, Който си на небесата!

Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство,

да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;

насъщния ни хляб дай ни днес...

Марат избяга. Те арестуват всички републиканци.

Видях Робеспиер в къща в Сент Оноре.

Луи-Жозеф Анри, още "Чичото". Франсоаз Кондол.

Жанис, син на Никола Баркукан, актьор.

Проклет да си! - Ти си арестуван.

Луи-Жозеф Анри "Чичото". - Аз съм. Уважавайте мъртвите.

Жанис, син на Никола Баркукан, актьор.

Франсоаз Кондол.

Аз съм.

Гражданко, беше ли на Марсово поле

тази неделя, 17-ти юли, 1791-ва?

Да.

Както всички. - Имена.

Имена?

Тонин.

Пако. - Защо отиде там?

За да подпиша петицията.

Както всеки добър гражданин.

Отидохме без оръжие.

Без палки и пики.

Каква беше тази петиция? - Волята на гражданите.

Да живеят свободно и без Луи XVI.

Значи ти си подписала за свалянето на краля?

Аз подписах за правосъдието. За революцията.

Свобода... или смърт.

Свобода или смърт.

Ти хвърля ли камъни или видя ли кой хвърля?

Не. - Член ли си на клуба?

Не. - Какви вестници четеш?

Аз не мога да чета.

Колко загинаха от нашите?

Извинявай, но аз задавам въпросите. - 400.

Хвърлихте 400 патриота в Сена. - Нищо подобно.

Кога полицията е хвърляла хора в Сена?

Марат каза така. - Марат е плъх, лъже!

Тогава защо Байе махна мрежите при Сент Клу?

За да погълне морето труповете. Вие криете това.

Достатъчно, заведете я в килията! - Не съм свършила.

Лудите хора ме уморяват.

Националната гвардия стреля по заповед на Лафайет, нали?

Гвардията не се ли състои от граждани като теб и мен?

От 14-ти юли гражданите защитават Париж.

Кажи ми, гражданино... как граждани могат да стрелят в други граждани.

За мен думата гражданин има стойност.

Няма по-страхливо и по-подло предателство.

Лафайет, ти уби сестра ми Марго.

Лафайет, ще плюя на гроба ти.

Конституцията гарантира естествено и гражданско право...

свобода на всеки човек да идва, да остава, и да заминава...

Той може да бъде арестуван или задържан...

само след спазване формалностите на конституцията.

Свобода на всеки човек да говори...

да пише, да печата и да публикува мислите си.

Свобода на гражданите да се събират мирно и без оръжие.

За кралската власт и краля.

Член 1.

Кралската власт е неделима и се наследява във властващата фамилия

по мъжка линия, като се изключват жените

и тяхното потомство.

Член 2.

Личността на краля е неприкосновена и свещена.

Неговата единствена титла е Крал на французите.

Мосю Торе ни донесе нещо за четене.

Член 3.

Законодателната власт е делегирана на Народното събрание,

състоящо се от представители, свободно избрани от народа.

Е, господа министри,

ще четем.

Да, на новия потоп!

Вторник 13-ти септември, 1791.

Господа, кралят приема. Той ще съблюдава конституцията.

Кралят моли за всеобща амнистия.

Това е най-прекрасния ден в 1400-годишната история на Франция.

Никога дворът и неговите слуги

няма да ви предадат в грубия и вулгарен смисъл.

Те ще ви измамят.

Те ще ви приспят.

Ще изчерпят силите ви. Те ще ви предадат с изкуство,

сдържано, цивилизовано,

с патриотизъм.

Те ще ви предадат бавно

и конституционно, както правеха и досега.

Лоното на злото не е в Европа,

във Варшава или от другата страна на Рейн.

Опасността е на две стъпки оттук.

Тя е в Тюйлери, тя е в манежа.

Опасността е и...

сред нас.

Смелост!

Хайде, крещи, дъще! Освободи се, хайде!

Хайде, крещи!

Ти си права, в работилницата ми ще бъде горещо.

Освободи се.

Ти си най-красивата.

Още едно усилие, Франсоаз.

Света Маргерит, достойна девица Божия,

смили се над нас.

Стой седнал.

Пий.

Не се наложи дълго да му се молим.

Ето ти!

Боже, Соланж, сега ти върви за вода!

Ставай, тръгвай с мен.

Базил, животът дарява всички.

Сега я занеси в църквата.

Лето 1792 Въстанието идва

АВГУСТ Страната е обхваната от война.

Приятелските на краля армии заплашват да унищожат Париж,

при най-малък ущърб на Луи XVI или на неговото семейство.

Революционните окръзи са в смут.

Някои казват, че наш свещен дълг

е да забравим закона заради спасяването на отечеството.

Народното събрание мъдрува, а врагът се приближава.

Граждани от окръзите на Париж,

да съборим чудовището на деспотизма.

Нека да падне... и да се разлети в прах,

и от звука на падането му да бледнеят тираните

по всички краищата на света.

Да се обединим и да кажем в единен порив:

Луи XVI вече не е крал на французите.

Франция не може да живее без крал.

Не може ли друг крал вместо този предател Луи?

Лафайет подготвя преврат. - Да, искаме правото

да суспендираме закона, за да спасим отечеството.

А депутатите ще ви чуят ли? - Те са свободни да ни слушат или не!

А след това? - Ти знаеш отговора, гражданино.

Написан е в декларацията за правата,

по която децата ти се учат да четат.

Въстанието е право...

което принадлежи на всички. Нека не се изненадваме...

че враговете ни толкова се позовават на конституцията.

Малко бързо забравихте...

че всички деспоти от Европа се обединиха за война срещу Франция,

за да спасят Капет. - Мари, не се оплаквай, напиши жалба.

О, голямата уста! - Можем ли да го направим?

Не можем, вие сам казахте, че конституцията е свещена.

От какво се страхуваш, говори! Тук няма цензура.

Всички знаем какво ще стане. Хаос и анархия.

Няма да се подпиша за хаос. - Къде ще спрете, Корделиери?

Говориш като гнусния предател Барнав.

Идолът е гнил. Трябва да го съборим, това е.

По-добре провален крал, отколкото нов тиранин.

Той е прав. Никога!

Слушайте ме внимателно. Конституцията е договор

като всеки друг. Тя ни поставя в опасност.

Така че, да я скъсаме и да напишем друга.

Къде е проблемът?

Това не е анархия, това е справедливост.

Емил, нека да подпишем.

Аз не се страхувам от хаоса.

От хаоса се раждат велики неща.

Вие добавяте война към войната. Аз съм против гражданската война.

А когато вече няма закони, какво ще бъде след това?

Живот. След това ще бъде живот.

Ще получиш смърт.

Виждате ли ме? - Да, виждаме те.

Какво искаш да ни кажеш? - Виждате ли ме?

Кой е този смешник?

Аз ще подпиша.

Вижте всички.

И ти виж.

Един час живот на свободен човек е повече от 100 години робство.

И аз ще подпиша. - Прекалено много векове спахме.

И аз ще подпиша. - Свобода или смърт. Емил, подпиши!

Емил, наистина си страхливец.

Барукан Жанис.

Франсоаз Кондол.

Базил.

Седнете тук, моля.

Господа, единствената ни надежда

е в съпротивата срещу потисничеството.

Ние искаме Луи XVI да абдикира от престола.

Да се изпратят 400 000 мъже за реквизиране на жито в провинцията.

Да се създадат строги закони срещу всякакъв вид задържане.

Разточителството, монопола, това са форми на морално убийство.

Хората са уморени. - Гражданино Варле,

забравяте, че суверенното право да решава принадлежи на целия народ,

а не на част от хората.

Ако народа не получи справедливост и право от законодателя

до четвъртък в 23:00...

в същия ден в полунощ ще зазвънят камбаните.

Асамблеята ще бъде разтурена и всички ще се вдигнат едновременно.

Тишина! Ще пристъпим към гласуване.

Седейки или станали. Кой подкрепя предложението

за обвинение на мосю Лафайет?

Кой подкрепя противоположната резолюция?

Засрамете се! - Позор!

Всички сте предатели!

Обвинението срещу мосю Лафайет е отклонено.

Париж... не диктува закона във Франция

и никога няма да го диктува. Луи е нашата крепост.

10-ти август Приятелю мой,

Чакам с безпокойство новини за вашето здраве.

Ние сме на прага на велики събития.

Вчера Асамблеята оправда Лафайет.

Всичко предвещава, че тази нощ в Париж

ще се случи велико вълнение.

Време е.

Събудете се.

Базил. Време е, да вървим.

Трябва да вървим.

Това е сигналът.

"Антоан" въстанаха.

"Сен Марсел" въстанаха.

48-те окръга на Париж въстанаха.

"Арсенал", побързайте. - Тук съм, Соланж.

Фелипе? Фелипе, още ли спиш?

Базил, въстанието не е ден за национално отмъщение.

Санкюлоти, гражданин, нещата са много прости.

Свобода или смърт.

Предстой ви да преживеете един ужасен ден.

Да се строим! В колони!

Свободата не се намира под копита на кон.

Бягай при майка си. - Нямам майка.

Тогава при баща си. - Нямам баща.

Защо си се залепил за мен? - Капитане.

"Вал де Грас" не искат да изкарат оръдията.

Техният окръг е против.

Нека ме нарежат на парчета, но оръдията ще излязат.

Не искам да умреш. - А за не искам цял живот да робувам.

Предпочитам да ме разпънат на стените на този дворец,

отколкото да се крия в манежа.

Хиляди въстаници пристигат от предградията.

Има сигурност само в Асамблеята.

Извинете ме, сир, но къде са нашите войски?

Нямаме достатъчно хора, за да гарантираме вашата безопасност.

Сир, вече не се обръщаме към вас с молба.

Ние ви предупреждаваме.

Г-н прокурор, отговаряте ли за живота на краля?

Да.

Асамблеята ще бъде вашето убежище.

Добре.

Да вървим.

Вярност!

Вярност към нашия крал!

Вярност към нашата кралица!

Огън!

Ние всички сме граждани. Всички сме братя.

Искаме свобода за всички!

Ура!

Не отивайте там!

Гори!

След мен! Те убиват нашите братя.

Малкият Проспер.

Луи XVI е в клетка.

Яж, яж сиренце.

Като дива птица.

Трябва да го пазим.

Трябва да го пазим,

да не му позволим да се спаси.

Както и жената му Антоанет, лицемерна и жестока.

Луи Дългия е без мозък,

при нея той е заловен.

При нея той е заловен,

от измамените хора.

Вдигайте се и взимайте оръжие, за да спрете тираните.

Луи живееше в облаците и смяташе, че е победител...

Смяташе се за победител,

но поддръжниците му са без сърце.

Базил.

Базил.

Настоявам Народното събрание да обезпечи

безопасността на пленените 30 швейцарски офицери,

поставяйки ги под защитата на закона на Франция.

Председателю, този швейцарец беше мой враг.

Искам да му дам покрив и да го нахраня.

Братство!

Гражданино Клеман, името ти ще бъде записано в протокола.

Направете ни път. Път!

Гражданино председател, искам думата.

Законодатели! Граждани!

Сега пред вас стоят новите народни съдии.

Нашето назначение е предизвикано от новите опасности за родината.

Дойде време предателите да треперят.

Този ден ще стане свидетел на триумфа на гражданските добродетели.

Член 1.

На френския народ е предложено да сформира Национална конвенция.

Член 2.

Главата на изпълнителната власт

временно е отстранен от длъжност

до обявяване на Националната конвенция

и мерките, които тя ще приеме, за да осигури суверенитета на народа

и тържеството на свободата и равенството.

Член 3.

Извънредната комисия ще представи до края на деня

начина на организиране на новите министерства.

Член 4.

Извънредната комисия ще представи до края на деня проектодекрет

за назначаване на гуверньор на кралския принц.

Член 5...

Смелост, дъще, Чичо е лошо ранен. Базил ми каза.

Виждал ли си Базил? - Да.

Какво са нашите битки в сравнение с нашите победи?

Какво са нашите рани в сравнение с нашите завоевания?

Досега ние се обръщахме към народа,

защото трябваше да го пробудим за борба с тирана.

Сега законите трябва да бъдат страшни и насочени

срещу тези, които ги подкопават.

Нека и те да страдат както страдаше народа по време на тиранията.

Законите трябва накажат всички виновници,

за да няма какво повече да желае народа.

Какво предлагаш, Дантон?

Трябва да дадем правосъдие на хората,

за да не го приложат те сами.

Нека законът да е страшен и да настъпи всеобщ ред.

Граждани,

докажете, че искате тържество на законите.

Но докажете и... че искате спасение на народа.

И главното...

не проливайте френска кръв.

Господа, чуйте това:

"Виждайки размекването...

на повечето депутати от Националния конвент

аз не виждам как ще стане общественото спасение.

Очакват ни 50 години анархия.

"О, приказливи народе, защо не умееш да действаш?"

Този призив за престъпление е подписан от Марат.

Изслушайте Марат.

Ето защо в това събрание аз имам голям брой лични врагове.

Настоявам това чудовище да бъде арестувано!

Моля Асамблеята да не се поддава на този взрив от ярост към мен.

Потвърждавам, че този текст е създаден преди десет дни.

Десет дни. До преди отварянето на Конвента.

Тогава бях възмутен да видя...

как триумфира фракцията на Жиронда, която днес ме преследва.

Те всъщност са малцинство. Да!

Поисках народа да се нарече диктатор.

Затворете този плъх! - Военен трибун.

Ако народа можеше да почувства мъдростта на тази мярка,

всичко днес щеше да е спокойно.

Предателите щяха да треперят.

100 000 патриоти нямаше да бъдат заклани.

100 000 патриоти нямаше да бъдат дори заплашени.

Потоците кръв един ден ще ви покажат, че грешите.

Но...

неоспоримото доказателство за това, че искам да вървя с вас...

с истинските приятели на родината...

това доказателство е тук.

Първият брой на вестника на Френската република.

Видя ли го?

А ако поради лудата небрежност на моя издател нямах този вестник,

какво бихте направили? - Невероятно.

Щяхте да ме обречете на смърт от меча на тираните ли?

Тази ярост е недостойна за свободни хора.

И аз не се страхувам от нищо под това слънце!

Ако срещу мен се повдигнат обвинения

ще си пръсна мозъка пред вас. - Соланж?

Ето плодът от три години в тъмницата

и мъчения заради спасение на отечеството.

Ето плодът от безсънните ми нощи,

моите трудове и опасностите, на които се излагах.

Е, аз ще остана с вас, въпреки вашата ярост!

Подкрепям предложението на Барер.

Нека да постановим, че Френската република е единна и неделима.

Когато дойдох на себе си чух...

Постановява се, че от днес държавните решения ще се датират

като година първа на Френската република.

Година Първа Република

Република. Република... постигнахме го.

Те трябва да ни послушат, иначе...

Дантон ще се окаже прав

и утрешния ден ще е по-ужасен.

Вдигни глава.

Следиш ли за огъня?

Огънят ли... Марат е луд, но без него революцията ще загине.

Говоря ти за пещта. Огънят отслабва.

И какво ще правим?

Не съм сигурен, че виждам бъдещето по-добре от другите.

Знаеш ли, Жозеф, аз мисля, че Бог...

Какво Бог?

Мислиш ли, че Бог е на наша страна?

А нима ще подкрепя тирани или контрареволюционери?

Тези змии, които заговорничат,

слагат натрошени стъкла в брашното и ни атакуват по границите.

Очевидно е, че Бог одобрява революцията!

Разбира се, че той подкрепя равенството и новите права.

Соланж, ще видиш.

Упоението от свободата ще се разпространи във всички сърца.

А тези, които загинаха през септември?

Мир...

Мир на душите им.

Ще поръчам още дърва.

Есента на 1792-ра Приближава денят на съда

Приближи се.

Едно.

Две.

Три. Четири.

Пет. Шест.

Седем.

Осем.

Още не си готов.

Мислех, че си по-корав.

Има думата гражданинът Сен Жуст.

Считам, че кралят трябва да бъде съден като враг

и не толкова да го съдим, а да се сражаваме с него.

Не разбирам връзките между народа и краля.

Гражданите са обвързани от договора.

Суверенът не е обвързан от нищо.

Аз не си представям никакво средно положение.

Той трябва да властва или да умре.

Заблуждавате се, мосю Сен Жуст.

Да се съди краля е най-малкото от достойнствата.

Той потискаше свободната нация и се обяви за неин враг.

Той трябва да умре, за да осигурим спокойствие на народа,

след като той е тъпкал народа, за да осигури своето спокойствие.

Не може да се управлява невинно. Всеки крал е метежник и узурпатор.

Той е убиецът от Бастилията, от Нанси, от Марсово поле и Тюйлери!

Кой враг, кой чужденец ни е причинил повече зло?

Те се опитват да предизвикат съжаление.

Скоро ще купуват сълзите ни.

Ще направят всичко, за да ни привлекат

на своя страна, да ни покварят дори!

Думата има гражданина Фоше.

Позовавам тук гражданите към вечната справедливост на природата,

чиито закони са по-стари от всички обществени закони.

Обещавате на нацията спокойствие с цената на национално престъпление?

Мосю Сен Жуст, обещаното от вас спокойствие е кървава низост,

която ще хвърли в ужас... цялата земя.

Трябва да издържиш 20 секунди.

Какво са 20 секунди

в сравнение с твоите години мизерен живот?

20 секунди и ще се наядеш до пръсване... 11... 12...

13... 14...

15.

16. Иди да пиеш.

Граждани, Асамблеята се отклонява от истинския въпрос.

Тук не трябва да се устройва съдилище.

Луи не е обвиняем,

а вие не сте съдии.

Вие не вземате решения в защита или в полза на обвинението,

а приемате мярка за обществено спасение,

осъществявате акт на национално провидение.

Процесът срещу тиранина...

това е въстание.

Съдът над него е низвергване на властта му.

Неговото наказание е, че иска свободата на народа.

Нека да убива крале, но да не поставя себе си на трона.

Тишина, привърженици на Брисо!

Народите не съдят така, както съдилищата.

Те не издават присъди.

Те поразяват със светкавици.

Те не осъждат кралете,

а ги хвърлят в нищото. Вие знаете, че аз ненавиждам

смъртното наказание от обичните ви закони.

Поисках премахване на смъртната присъда

от Асамблеята, която вие наричате конституционна.

Аз не изпитва към Луи нито любов, нито омраза.

Мразя само престъпленията му.

Със съжаление изказвам тази фатална истина:

Луи трябва да умре. - Не, мосю Робеспиер!

За да живее отечеството.

Искам Националният конвент да го обяви

за предател на френската нация

и за престъпник срещу човечеството.

За да може във връзка с това

Конвентът да даде пример на целия свят,

на същото място, където на 10-ти август...

умряха мъчениците на свободата.

Е... какъв е резултатът?

Развалих го.

Започни отначало.

Бавно. Не твърде много.

Не прекалено много казвам!

И за да разпознаем предателите,

а те са много в това събрание...

Назовете ги!

За да разпознаем предателите,

за да ги установим с точност,

ви предлагам безпогрешен начин.

Нека смъртта на тиранина да бъде гласувана поименно.

И нека това поименно гласуване да бъде публикувано.

Наближава денят на съда.

Имайте смелостта да кажете истината.

Истината гори в сърцето на всеки,

като погребална лампа в гробница.

Поименното изказване започва.

Въпросът е зададен със следната формулировка:

Какво наказание според вас заслужава Луи,

бившия крал на французите?

След жребий излезе буквата "Г"

и затова пръв ще се произнесе департамент Гарона.

Смятам, че... тиранинът ще ни донесе повече вреда със смъртта си,

отколкото с продължение от своето срамно съществуване.

Предлагам да се заточи в затвора

до настъпването на мир с последващо изгонване извън страната.

Граждани,

обръщам се към съвестта си...

Народа... няма право...

да убива победен пленник.

Говори се, че европейските дворове,

Австрия, Прусия, Англия, Испания,

са изпратили в Париж най-красивите си курви, за да съблазнят депутатите.

Всеки е господар на леглото си и никой на гроба си.

Страхувам се главата на Луи,

със своето падане да не открие бездна

от страсти и вулкан от амбиции.

Страхувам се от анархия и това е достатъчно,

за отстрани от ума ми всяка идея за смърт.

Дръж така.

Бавно.

Аз мисля, че една свободна нация е великодушна.

Смъртта е оскърбление за човечеството.

Аз искам да отмъстя не за баща си и не за сина си,

а за 100 000-те хиляди свои съграждани.

Смърт.

Да направиш нещо силно и издръжливо

е нужно нещо повече от време.

Трябва да се добави нежност.

Плавност на жеста, разбираш ли?

Аз не обичам дългите речи по очевидни въпроси.

Те не предвещават нищо добро за свобода.

Аз гласувам за смърт.

Аз не съм от тази тълпа държавници,

които не знаят, че с тираните никога не трябва да се договаряте.

Които не знаят, че на кралете трябва да се режат главите.

Аз гласувам за смърт на тиранина.

Смърт в рамките на 24 часа.

Мануел в своя ескиз от ноември написа:

Ако краля умре човечеството няма да изчезне.

Аз гласувам за смърт.

Твърде късно, може би, за честта на Конвента.

Аз съм дълбоко убеден,

че Луи е главният виновник за всички злощастия,

довели до проливане на кръв на 10-ти август

и за всички кланета осквернили Франция от началото на революцията.

Гласувам за смърт на тиранина в рамките на 24 часа.

Аз съм загрижен...

единствено за своя дълг.

Убеден съм, че тези, които посягат или ще посегнат

на суверенното право на народа да решава заслужават смърт.

Гласувам за смърт. - Чудовище!

Дървото на свободата,

казал един мъдрец,

расте, когато се полива с кръвта на тираните.

Смъртта на Луи XVI ще стане по мое убеждение,

гроб на обществената свобода

и триумфът на враговете на родината ми.

Аз гласувам за изгнание.

Смърт.

Тъй като Луи XVI беше враг на народа,

на неговата свобода и щастие,

аз се изказвам за смърт.

Наказанието за заговорниците е смърт.

Това наказание противоречи на моите принципи.

Никога няма да гласувам за него.

Убеден съм, че Луи е виновен,

но смъртта му, макар и правилна,

таи повече опасности, отколкото запазването на живота му.

Гласувам за смърт, но съм привърженик на отсрочването й.

Гласуването е приключено. Преминаваме към броенето.

Протестирам. Липсва един депутат.

17-ти януари 1793

370 гласа за незабавната смърт на Луи.

319 за изгнание.

От името на Конвента обявявам,

че присъдата произнесена срещу Луи Капет е смърт.

Перфектна е.

Това е. Получи се, Боже мой!

Ще млъкнеш ли!

Прибери си езика или ще ти го изтръгна!

Клетвопрестъпници! Жал ми е за душите ви!

Паразити! - Млъкни, млъкни!

Ще млъкнеш ли?

Достатъчно, пусни я! - Жал ми е за душите ви!

Сега кой ще мие краката на бедните на Велики четвъртък?

Всички ще сте без кюлоти и без глава!

Революцията ще им даде сабо. - Красива шега.

Вие сте чудовища, престъпници.

Да убиете нашия крал. С какво право и от каква гордост?

Какъв срам! Какво нещастие!

Заслужаваш да те заплюя!

Ландел, знаеш ли кое е лошо?

Лошо е да се оглеждаш назад.

И ти ти?

Ще минат хиляди години, а вие все още ще се разкайвате.

21-ви януари 1793 Хвала на Бога!

Триумфирай, Боже на моето спасение!

Този Бог, който ще отмъсти за мен

и ще накара народите да ми се покорят.

Ще ме избави от враговете ми.

Ти ме възнасяш над противниците ми

и ще ме спасиш от човешката жестокост.

Затова те възхвалявам между народите.

Да се свети името ти, Господи.

Може да ме екзекутирате, без да ме връзвате.

Страхувам се, че това е невъзможно.

Внимателно. Хлъзгаво е.

Той е дебел.

Много е висок.

Къде е моят народ?

Мой добри народе?

Млъкнете!

Млъкнете!

Аз умирам невинен.

Палач, не трепери!

Вселената те наблюдава!

Да живее нацията!

Прекалено бързо стана! Преди беше по-добре!

Преди щяха да му премажат костите

и да развеят праха му по вятъра.

Припомни ми го на Страшния съд.

В републиката кръвта на краля носи късмет.

Мари. Мари Пике.

Егалите. Година на раждане 92-ра.

Превод и субтитри Ivon