Original subtitles

ПУСТИНЯТА САХАРА АЛЖИ

КОНТРАБАНДЕН МАРШРУТ

В какво вярваш ти, Карлос?

Не разбирам. Не говоря английски...

Напротив.

Говориш английски.

Говориш английски добре.

Кучи син...

Аз вярвам в любовта.

Имаме само любов, друже.

Двама души.

Връзка.

Какво правите?

Знаете ли кои сме?

А за кого работим?

Затваряй си устата!

Кучка.

Моля те, братко, остави на мен.

Помири се със своя бог.

Ти си англичанин?

Ще говориш ли с тях? Кажи им, че работя за картела.

От Гвинея-Бисау. Това е маршрутът ни. - Времето ти дойде.

Приеми го.

Помири се с твоя бог.

Помоли се. - Аз съм трафикант,

не се моля, мамка му!

И не ми е време да умра.

Стига, друже. Откъде си у дома?

Кой си ти?

Не, моля те, не. Не искам да умра.

Не ме убивай!

Качи ги в колата. Веднага!

По-бързо!

Отзад.

Хайде!

Влизай. - Трябва да взема нещо.

Влизай вътре. - Моля те, само една снимка.

В колата ми е.

Ако лъжеш, ще те убия.

Видя ли?

Мърдай.

Хайде, да вървим.

Влизай в колата.

Карай. - Накъде?

Просто карай, мамка му.

АТОМИК

"АЛ БРИТАНИ"

КАВКАЗКИ ПЛАНИНИ РУСИЯ

РУСКИ КОНТРАБАНДЕН МАРШРУТ

Кутиите тръгват с мулетата.

Не ми казаха за това.

Две са.

Никой не ми е казал...

Какво има вътре?

Казвам се Оксана Широкова.

Знаете ли това име?

Значи знаете да не задавате въпроси,

а да изпълнявате.

Слушайте.

Не забравяйте, че трябва винаги да бъдат държани отделно.

Ясно ли е?

Няма да ви разочаровам.

Имаш два дни.

Накъде караше стоката?

Бейрут.

Мислех, че е Либия.

Наркотиците са за Европа, нали? - Обичайно... но не и днес.

Дойдохме от Бисау през Мали, сега в Алжир,

после Либия и самолет до Бейрут.

Не е обичайно пътуване.

Карай към Либия, но не към самолета.

Закарай ме в Бенгази. - Не мога.

Ще го направиш,

защото ти спасих живота.

Длъжник си ми.

Жандармерия ли са или военни?

Май жандармерия. - Познаваш ли ги?

Картелът и на тях ли плаща?

Ако минем, взимаш част от пратката.

Не излизай от колата.

Не казвай нито дума.

Предадеш ли ме,

ще те гръмна през седалката.

В шибания гръбнак.

Стой!

Капитан Септи.

Аз съм Макс

от Бисау.

Какво е това?

Какво е, Макс?

Къде е твоята кола?

Ами ние...

...среща.

Ислямски бойци.

Ислямски бойци? - Да.

Те ни нападнаха.

Бум-бум-бум!

Съсипаха ми колата.

Наложи се да взема този пикап.

Партньорът ми Карлос...

Мъртъв.

Беше шибан кошмар, приятел.

Кошмар.

За теб.

Ето.

Мисля, че имате проблем.

Какво?

Макс, така ли?

Да, какво за това? - Нищо.

Макс.

Мислиш се за Лудия Макс, така ли?

Караш из пустинята,

доставяш наркотици, правиш луди неща.

Не е така.

Как се казваш ти?

Карай.

Само муниции от калашници. 7,6 мм.

Стреляли са едните и не са трафикантите.

Джихадистът не е тук.

Да, Шерлок, знам, че не е тук.

Ограбване. Убива трафикантите, свива им стоката и изчезва.

Убил е собствените си хора.

Казах ти, че е лош.

Няма лоялност към никого. Шибана змия.

Отива на изток. Може би към Бенгази.

Почти го пипнахме.

Гоня този боклук от години.

Само въпрос на време е.

Добре, а сега какво?

Чай.

Задава се буря.

Това от руските кутии ли беше?

Не.

Давайте, хайде!

Слава богу. Онази вещица щеше да ни убие до един.

Продължавай.

Нищо не се вижда.

Кога трябва да хванеш самолета за Бейрут?

Утре вечер.

А ако го изпуснеш? - Ще ме убият.

Това не е хубаво.

Ти джихадист ли си?

Дори не разбираш какво означава "джихад".

Знам какво значи.

Намираш хора с различни вярвания и ги убиваш.

Не.

Джихадът е борба.

Може да е с всичко.

Да се прехранваш, да имаш семейство, личните борби на всеки от нас

и изпитанията, пратени ни от Аллах.

Значи е било изпитание от бог, когато застреля другарите си?

Изборите, които правиш, като преодоляваш изпитанията,

показват дали си праведен или прокълнат.

Защо ги застреля?

Аз съм прокълнат.

Ти...

Ти си доставчик.

Все едно работиш за "Амазон".

Те не плащат толкова добре.

И не съм доставчик.

Наркотрафикант съм. - Ти си скапан доставчик, друже.

Приеми го. - Не пренасям само наркотици.

Така ли?

Да.

Пренасям и антики.

Затова отивам в Бейрут.

Какви антики?

Статуи.

Статуи ли?

ГВИНЕЯ БИСАУ ЗАПАДНА АФРИКА

АФРИКАНСКИ ЩАБ НА НАРКОКАРТЕЛ

Малки статуи. Много ценни.

Плащането... е пратката.

Отиваш в Бейрут и взимаш статуите,

а после ги носиш в Маракеш.

В Мароко ли? Защо?

Защо питаш, Макс? - За да знам какво правя, Дани.

Правиш каквото ти кажа.

Статуите трябва да се транспортират отделно.

Две статуи,

ти и Карлос, двама души.

Защо трябва да са отделно? - Защото така иска Антонио Алам.

Той е шефът.

Позабавлявай се.

Говори, Мигел. - Искаш ли момиче, преди да тръгнеш?

Не, човече, но благодаря все пак.

Няма нужда.

Не си ли спал?

Не.

Не спя много.

Това не е хубаво.

Почисти стъклата.

Когато те видях до колата, реших, че се молиш.

Спрях с молитвите.

Тогава защо искаше аз да се моля, когато щеше да ме убиеш?

Хората се молят, преди да умрат.

Аз не вярвам в бог.

Нито в религията, в нищо от това.

А в какво вярваш?

В любовта.

Кого обичаш?

Приятелката си.

Хубава е, нали?

Над нивото ти е.

И аз това й казвам.

В мига, в който я видях, просто знаех.

Как се казва тя?

Летиша.

В Гвинея-Бисау ли е?

Не.

Не, тя е в Испания.

А аз дойдох тук, за да работя за картела.

И откъде си? Някъде от север, нали?

Трудно се говори с теб.

Англичанин си.

Може да си признаеш. - Вече не.

Как така?

Аз нямам държава, нито паспорт.

Значи не можеш да се върнеш?

Никога ли? - Никога.

Какво търсиш?

Нищо.

Сигурен ли си? - Качвай се.

Влизай.

А защо искаш да отидеш в Бенгази? Там може да изчезнеш.

Това ли искаш?

Трябва да знаеш само, че ме караш там.

Знам, че те карам в Бенгази.

Има един оазис, използван от бедуините.

Мога да те оставя там и после да стигнеш до Бенгази,

ако искаш. - Ще ме закараш в Бенгази.

Да, разбира се.

Не е проблем.

Трябва да ги държите отделно.

Да, знам.

Това е ценен руски товар.

Знаеш ли какъв е?

За теб са статуи.

При мен ще бъдат в безопасност.

Е, ще ми кажеш ли името си? - Не.

Да не си Джон Джихадиста? - Той е мъртъв.

Да, вярно. Така е.

Джон Джихадиста

за миг умря,

щом хвърлиха бомба на шибаната му глава.

Много говориш, а? - Искам да знам как да те наричам.

Може да ти викам "Джон Джихадиста 2".

Ще ти викам Джиджи. - Не, няма.

Ще се наложи, ако не ми кажеш.

Няма да имам избор. - По-бавно.

Какво правиш?

Трябва ни гориво.

Какво е станало според теб?

Убили са ги.

Хора като теб ли?

Може би.

Може да са хората, които са ги превозвали.

Източи ли? - Малко. Ще ни трябва още.

Добре, да вървим.

Не знам докъде ще стигнем.

Всичко е наред.

Всичко е наред.

Да почистим раната, синко.

После ще хапнеш нещо.

Не разбираш какво казвам, нали?

Какъвто и език да говориш,

това ще боли много.

Все още ни трябва гориво.

Казах ти за оазиса. Наблизо е.

Може да го закараме там,

а с парите в раницата може да стигнеш до Европа.

А аз ще отида в Бейрут да си хвана самолета.

Добре.

Карай натам.

БЕЙРУТ ЛИВАН

КРЪСТОПЪТ

Готови са.

Моят син...

Синът ми...

Ние принадлежим на Аллах и ще се върнем при Него.

Той бе добър син.

Какво ще правим сега?

Британецът.

Той ще плати с живота си.

ПУСТИНЯТА САХАРА ЛИБИЯ

ОАЗИС

Как го правиш?

Има ли някой зад мен?

Е?

Тук има бедуини, които ще го заведат в Бенгази.

А после какво? Ще го продадат като роб?

Оттам има шанс да отиде в Европа.

Ти също.

Няма да ходя с него.

Тогава поне може да му дадеш шанс.

Добре, синко, вече си сам, ясно?

Не мога да направя повече за теб.

Опитай да оцелееш.

Ей.

Трябва да тръгваме!

Направете място!

Не, какво правиш? Не, спри, недей.

Върви.

Разкарай се.

Хайде.

Да вървим.

Чакай.

Да не си убивал деца преди това?

Гръмна ли някое?

Вързал си бомба на някое?

Да, в това има смисъл.

Опитваш се да спасиш това дете, за да компенсираш.

Казах ти.

Божии изпитания.

Точно така.

Трябва да вземеш решение.

Не може да стоим тук вечно.

Утре отивам в Бенгази.

Ти върви по своя път,

достави наркотиците, иди в Бейрут.

С парите ще се погрижа той да стигне до Европа.

Ако си сигурен.

Благодаря, че не ме уби.

Няма защо.

Длъжник съм ти за това.

Да вървим.

Хайде, боклук такъв. - Тръгвай!

Опитвам се.

Давай!

Излизайте!

Вън!

Излизайте!

Ти ли уби сина ми?

Прибрахме те.

Отнасяхме се с теб като със свой.

Синът ми те приемаше като брат.

Ти го предаде.

Ти си предател.

Ти си дявол.

Трябваше да отиде с бедуините.

Трябваше да го оставя в камиона.

Било му е писано да умре тук.

Нищо не е писано. - Всичко е писано.

Аз ще знам, когато е време да умра. Ти също.

Пратката я няма.

Изгориха всичко.

Щях да я ползвам

да платя за статуите на шефа в Бейрут.

Тогава не ходи в Бейрут, иди другаде.

Изгубиш ли пратка, картелът те намира.

Работя за тях, нямам избор.

Може да решат, че си умрял в засадата.

Може да имаш шанс изчезнеш.

Няма как да се скрия.

Побягна при престрелката

и се скри под една кола.

Ти страхливец ли си, Макс?

Плашиш се от насилие?

Наркотрафикант, а те е страх от насилие.

Аз съм шофьор. Не убивам хора.

Не ми се налага.

И няма да го правя.

Не съм като теб.

Ти убиваш всеки срещнат.

Теб не те убих.

И защо не го направи?

Не, стига, кажи ми. Можеше да ме убиеш.

Можеше да вземеш коката, парите, каквото поискаш.

Но размисли. Погледна към небето

и размисли. Защо? Какво беше, знак ли?

Знак ли? - Да, знак.

От... от Аллах или каквото и да е.

Какво беше?

Беше дрон.

Дрон ли?

Като онзи.

Бягай.

Сега ви пипнах, смотаняци.

Дрон... шибан дрон?

Мислех, че си видял ангел. - Не виждам ангели, само дронове.

Какво правиш? - Няма да избягаме.

Какво? Какво има? - Слънцето.

Мамка му.

Хайде!

Нали каза, че вече не се молиш.

Мамка му!

Не спирай, виждам ги!

Какво беше това?

Птица.

Орел.

Тръгвай! - Добре!

Да видим доколко познават пустинята.

Тръгвай, по дяволите!

И кой те гони? - Някой с дрон.

Кой има дронове? - Много хора. Евтини са.

Армиите имат дронове.

Мамка му.

Дали им избягахме? - Не го виждам.

Може птицата да е била знак. Орелът.

Знак от бог. - За какво?

Да дойдеш с мен в Бейрут да вземем статуите.

Няма да ходя в Бейрут. - Къде ще отидеш?

Не знам.

Освен това е работа за двама. Аз и Карлос. Този когото уби.

Може би си ми длъжник и трябва да си там за всеки случай.

Не ти дължа нищо.

Много проста работа. И бърза.

Влизаме и излизаме. Ти и аз.

Птицата не беше знак от бог да ходя в Бейрут.

Не, но той отвърна на молитвите ти.

Как ще стигнеш там?

Идир,

приятелю.

С това ли ще летим?

През нощта? - Да, може да поспиш по пътя.

Пристигаме призори.

Нападнаха ни. Загубихме пратката, което е вярно.

Но ще кажа, че ти се ме спасил. Картелът праща нова пратка.

Все още трябва да вземем статуите и да си тръгнем.

Мислиш ли, че ще се вържат? - Да.

Защо не?

Няма да има никого от картела, а аз съм убедителен.

Убедителен?

Сериозно?

Здрасти.

Добър ден.

Долу е, вляво.

Благодаря.

Влизаме и излизаме, ясно?

И остави говоренето на мен. - Да, добре.

Дани.

Какво правиш тук?

Чухме за проблеми.

Да,

с джихадисти.

Взеха пратката.

Карлос не оцеля.

Защо чувам за това от жандармерията?

Защо не от теб?

Изгубих си телефона.

Как да се свържа с теб?

Исках да се придържам към плана.

Да взема статуите за Алам.

Знаех, че е важно.

Важно е, но как щеше да ги платиш без пратката?

И кой, мамка му, е този?

Това е Джиджи.

Спаси ми живота.

Спасил те е?

Не се казвам така,

но му спасих живота.

Дани, стига. Моля те.

Не може да го убиеш тук.

Дръпни се.

Пусни го, Дани.

Макс, какво правиш? - Сериозен съм. Той също да го пусне.

Какво ще правиш, Макс?

Ще ме убиеш ли?

Шибан страхливец.

Ще ме застреляш ли?

Мамицата му!

Кучи син!

Благодаря.

Къде са статуите?

Трябва да са две.

Опаковай ги. Взимаме ги.

Не го гледай, мамка му. Действай.

Опита се да ни убиеш, затова взимаме шибаните ти статуи.

Ако си ги искаш обратно, ще трябва да си платиш.

Ще умреш, мамка му.

Всички ще умрем.

Вземи другата.

Побързай!

Не мърдай.

Не я взимай, моля.

Чакай.

Дръжте ги на два метра. - Макс, хайде.

Макс.

Не сме приключили.

Не стреляйте по тях.

Ако ги уцелите, ще експлодират.

По дяволите!

В тях има уран.

Ядрено гориво.

Може да взриви цял град.

СЛЕДВА...

Влизаме и излизаме, а?

Д-р Касандра Брайс?

Аз съм от Агенцията по наркотиците в Бейрут.

Имам информация, която изисква ядрените ви познания.

Какво е това?

Казвам се Антонио Алам.

Шефът на картела е.

Слушай внимателно, Макс.

Металът в кутиите е уран.

Според източника ми това са 50 кг уран.

Като за бомба.

Мръсна бомба ли? - Като тази в Хирошима.

Превод: Борис В. Христов