Original subtitles

Как можа да забравиш за Човека Паяк?

Не съм забравил, просто ми излезе из ума.

А това, че синът ти има рожден ден, не ти ли излетя?

Здрасти.

Ако се карате, после ще се преоблека.

Сеня, довечера в 7. - Какво в 7?

Забравил си да ги поканиш? - Не.

Малките са болни.

И двамата.

Маринка няма да може да дойде. Аз мога и сам,

но трябва подарък. - Да, купи някаква количка.

Само не пожарна. С Костя ще му подаряваме такава.

Да не си забравила да я купиш? - Не!

Донесоха я преди седмица. - Пожарна преди седмица?

А твоята пожарна

има ли струйник? Пръска ли вода? - Защо?

Ако пожарната няма вода и струйник, струйник и вода,

това не е пожарна, а менте.

Не знам. Дори не съм я вадила от кутията.

Веднага я скрих, да не я намери Стьопка.

Браво, Настя, красавица! Дай да те разцелувам.

Стьопка е късметлия, че има такава майка.

Купила, скрила и не я е вадила.

Да имаха всички такава майка.

"По-малко народ - повече кислород."

Имате две седмици, за да се подготвите за аукциона.

Президентът на ювелирна къща "Саха Даймънд Делукс" е мой...

да го наречем, приятел.

Обещах му, че неговите елмази и брилянти

ще се продават с особен комфорт и обслужване.

Извинете, закъснях.

Скъпи мои приятели, колеги, закъснях, разкайвам се,

но като компенсация ви нося ябълки от вилата.

От метрото ли ги купи? - Оттам ти е дипломата на готвач.

Това е натурален продукт. Извинете, вземете си.

Не може да бъде, отмениха електричката.

Гадове, не го пишат, а взеха и я отмениха.

Извинете.

Колеги, брифингът е горе.

Ако сте приключили със събирането на реколтата,

да се върнем към работата.

Като жена ми е изключително приятно,

че точно в моя хотел

ще се проведе диамантения аукцион.

Пьотър?

А на вас... приятно ли ви е?

Пьотър Алексеевич Романов е съсобственик на хотела.

Мой партньор.

Бизнес партньор.

Ще ходиш ли на аукциона?

Ще си взема заплатата и право там. - Егор?

На бас на 10 бона, че ще изпия литър кефир на екс?

На бас...

че ще се разходя гола пред Егор? На 10 бона.

Нямаш пари за наема, а? - До вчера имах.

Влизам в магазина,

гледам нови маркови обувки, и то точно за 10 бона.

Какво можех да направя?

Да не ги купуваш. - В смисъл?

Преди намалението са били 15. - Юля, ти си на 25 години.

По-тихо!

Писна ми от твоята безотговорност. - На бас, че мога да съм отговорна?

На 10 бона!

Сега идвам.

Какво има? - Давай ключовете.

Какви ключове? - За къщата, където са парите!

За вас.

Федка ме пусна. Ще ви направя деликатеси за довечера.

Споко, ще поръчаме. - Откъде?

Знаеш ли какво има в готовата храна? Чувал ли си за пирожки с котешко?

Настя смяташе да поръча при нас. - Вие луди ли сте?

По-добре оставете тези пари на Стьопка, като ипотека.

Давай ключовете. Пътьом ще напазарувам,

ще изненадаме Настя. - Сеня, ти си...

Какво?

Велик. - Костян,

дружбата е труд.

Но аз се справям.

Кой си ти? - Кой?

Ти кой си? - Готвач. Семеен приятел.

Ще приготвям празнична вечеря. Ето...

Търся картофите. - В сутиените на Настя?

Да. Какво толкова? Вкъщи винаги там си държа картофите.

Първо е тъмно, второ,

не покълват... - Така, приятелю готвач, свободен си.

Ние сами ще приготвим всичко. Разбра ли?

Естествено, че разбрах. - Къде?

Остави бельото.

Уплашихте ме. - Още дори не съм започвал.

Какво имате с Вадим Алексеевич? - Нищо.

Тогава целуни и мен.

С теб също нямаме нищо.

Той ме обича.

Той и София Яновна обича, знаете ли? - Той я съжалява, заради болестта.

Когато се оправи, с Вадим ще се оженим.

Сега ще отидем при София Яновна,

и ще разкажеш грандиозните си планове. - Няма да дойда.

И още как ще дойдеш. Искаш ли да работиш тук?

Вадим Алексеевич, бихте ли дошли при София Яновна?

И още как спешно.

На, вземи. - Какво е това?

Новите ти обувки.

Голяма късметлийка си, Дашка! С такава красота се сдоби.

Юля, да не смяташ да ми продадеш обувките си?

Не, просто проявявам отговорност.

Ти ми купуваш обувките за 10 бона, а аз ти давам парите за наема.

Гениално! - Знам.

Но ще ги носим поред. Аз съм първа. - Не ми трябват обувките ти!

Трябват ми парите за наема.

Привет. - Здравейте.

Пьотър Алексеевич, може ли да купите на Даша обувки?

Маркови са, струват 15 бона.

Да, не са скъпи.

Оставете ме на мира с вашите обувки! Вулгарни са, няма да ги купя, ясно?

Търси пари. - Знаеш ли какво?

Ще ми ги лапнат като топъл хляб. А ти изобщо нямаш вкус!

Не съм права.

Обувките не са лоши.

Или са вулгарни...

Хайде.

Михаил Джекович, какво има?

Какво ли не.

Разказвай. Кой кого обича, кой кого съжалява.

София Яновна...

не мога да ви лъжа.

Михаил Джекович нареди да ви кажа, че спя с Вадим Алексеевич.

Какво означава "нареди"?

Заплаши, че ще ме уволни, ако не го направя.

София Яновна! Соня, не е вярно.

Видях как се целуват! - Миша, това вече е прекалено.

Диана, сама каза, че Вадим те обича, а със София е от съжаление.

Вие искахте да кажа това.

Това вече е параноя. Мога да ви препоръчам лекар.

Соня, това е някаква лудост! - Да, и трябва да приключваме с нея.

Искаше да напуснеш? Нямам против.

Дори съм съгласна.

Аз... Много съжалявам, че се оказахте

такива, каквито се оказахте. Сега ме извинете, трябва да работя.

Как можа?

Просто момичето знае на кого може да разчита.

Върви да работиш.

Извинявай.

Извинявай, че по-добре се оправям със София.

Така си е. Искаш ли ябълка?

Наври си я знаеш ли къде? - Не мога.

Току-що наврях там отношенията ви със София.

Сеня, ти извратен ли си?

Не. - А майка ми каза, че си.

Не идвай довечера. Няма да ни е приятно, нали, Костя?

Да.

Толкова ли си закъсал със секса? Привлече те бельото?

При мен беше същото, когато се роди Стьопка.

Добре, тръгвам.

Сякаш нарочно всички Човеци Паяци са заети.

Нямаш ли познати?

Ало?

Е? Реката е наблизо.

От вас циментът, от мен коритото - и край с Вадим Алексеевич.

Не ми трябва трупът му.

Искам София да разбере какъв изрод е.

Жалко, че не пие. След литър от моята ябълкова ракия,

цялата подла душа излиза наяве.

Знам го по себе си. - Да, и аз знам.

Уви, той не пие.

Затова пък яде.

Имахме подобен случай със санитарен инспектор.

Значи, така - от вас коняка,

от мен пияния Вадик.

Да? Човек Паяк? Да, трябва ми.

Страхотно, мога да помогна. - Страхотно?

А цената каква е? Два - три часа максимум.

Ще ми направите отстъпка?

Чудесно, тогава ви чакам към 7.

Сега ще ви изпратя адреса. - Добре, добре, разбрахме се.

Всичко хубаво. - Добре.

Благодаря, много ми помогна.

Ето...

Вземи.

Какво?

С това и чебурек не можеш си купи, засрами се.

Просто не познаваш Москва, ще ти покажа откъде.

Само 15 хиляди.

Разкошни обувки, токът е 15 сантиметра.

Може ли изобщо да се ходи на тях? - С твоя ръст, само на такива.

В мой ущърб свалям пет.

Последна цена - 10 хиляди.

Не се стискайте за красотата!

Даваш ли ги за 8? Просто нямам повече.

Добре, 8 сега и 2 на заплата. - 3 на заплата.

И помни добрината ми.

Какво правиш? - Размислих. Ще си ги нося.

Вадим Алексеевич, София Яновна -

комплимент от шефа.

Алкохол ли има? - Не.

Усещам го. - Не.

Какво има? - Сви ме стомахът.

От миризмата ли? - Какво си ял?

За закуска омлет,

на обяд крем супа, май не беше отровна?

Вадим Алексеевич, извинете. Ядохте ли от ябълките ми?

Да, изядох една-две.

И сигурно не сте ги мили?

Отивам на рецепцията да извикам Бърза помощ.

Заради ябълките ли? - Заради химикалите.

У нас с корупцията не се борят така, както аз с вредителите.

Дезинфекцията е всичко за нас.

Здравей. Защо се забави? Задръстване?

Изобщо можеш ли да говориш? - Разбира се.

Костя.

Нещо сериозно ли е? - Не, обикновено отравяне.

Няколко клизми и ще ви олекне. - Може някое хапче, докторе?

Не, едва ли. Клизмата е по-надеждна. Ще изкара всичко от раз...

Уважаеми, нека докторът реши, кое е по-добре.

Господинът ми каза с какво мори вредителите,

по-добре да се застраховаме.

Така, уважаеми, свалете панталона, обърнете се на една страна

и свийте краката.

Софа, излез, ако обичаш. - София Яновна, не се тревожете,

аз ще помогна при нужда.

Каква е тази миризма? Да не е спирт? - Това е от мен.

Пийнах 50 грама за ваше здраве. Ще се обърна.

Не намерих пари, изнасям се.

С нови обувки към нов живот, а?

Такава отстъпка за моя номер се случва веднъж в живота.

Редно е приятелката да се зарадва, а ти...

Голяма скръндза си, Канаева.

По-добре да живея на гарата, отколкото с теб.

10 бона! Защо така се подведох?

Казват, че хубавите неща не стигат до разпродажба.

Даша, моля те, прости ми. Такава глупачка съм.

И аз не съм по-добра.

Изгоних приятелката си като мерзавка. - Мерзавка.

Хайде, стига рева.

Върви си вкъщи.

Майната му на токчето, чичо Боря ще го залепи.

А парите и тях ли чичо Боря ще ми ги нарисува?

Вече платих.

Е, добре. - Много добре.

На заплата ще ми ги върнеш. Разбра ли?

Привет. - Защо ревеш?

Не си строшила златните обувки.

1, 2, 3, 4, 5, тръгвам да търся.

Който не се е скрил, Човекът Паяк не е виновен.

Ама къде се дянахте всички?

Добре, щом няма никой, ще ида да видя там.

Къде сте скрили кутията, а?

Стига сме играли на криеница.

Време е за подаръците, докато всички са трезви.

Вадим Алексеевич, как сте? - Пиян съм. Въпросът е, защо?

Сигурно физиологичният разтвор ви е ударил в главата?

Възможно. Има ли още за пиене? - Ще се намери.

Какво става? - Добре върви. Иска още.

Да, София Яновна?

Да, още съм тук. Сега ще дойда.

Къде тръгна, Маугли?

На среща с бялата жена?

София Яновна иска да ме види.

Аз решавам, кого иска да види и кого не.

Ами отидете заедно.

Не ми давайте съвети, тук аз съветвам.

Да идем заедно?

Стьопка, ела тук. С мама ти честитим рождения ден,

и ти подаряваме това!

Ето, отваряй.

Дай ми го! Мое е!

Ей, насекомо!

Какво има? - Да, и на мен ми е интересно,

какво толкова има, че ти е притрябвал този пигмей?

Вадим, пиян ли си? - Възможно е. Не говорим за това.

Не, кажи ми.

Какво искаш от тази подла твар?

Диана ми разказа, че подлата твар съвсем не е Михаил Джекович.

Но предвид състоянието ти, ще говорим за това утре.

Вадим Алексеевич, в момента наистина е по-добре да си вървите.

А ти да се увърташ около моята жена? - Мери си приказките, Вадим.

Какво, не ти харесва изразът "моята жена"?

Добре, да го заменим с "моята психично неуравновесена лейди".

Да, моя, защото си болна.

А аз съм единственият ти шанс за нормален живот.

Шест години ме учиха да общувам с психари.

Какво нищожество си. Махай се.

Нищожество. Нима може така да наричаш любимия си мъж?

Соня! - И ти ли искаш?

Соня? Сонечка, как си?

Ето тук, внимателно.

София Яновна, тече ви кръв.

Господи, дай салфетки.

Няма нищо.

Ще мине.

Егор?

Егор?

Да подадем заявление в полицията? - А какво ще кажем?

Че този Паяк ни е откраднал пожарна кола - играчка?

Какво изобщо заседна там?

Настя, стомахът ме сви, сигурно от притеснение.

Как си?

Дай да сменим леда.

Искаш ли нещо?

Миша?

На бюрото е молбата ти. Скъсай я, ако обичаш.

Къде е Егор?

Явно се е изнесъл нашият квартирант.

Карай, по-малко народ - повече кислород.

Превод: kia1964

Translator's Heaven