Original subtitles

Какво е това? - Бръмбар за подслушване.

На кого му трябва да ме следи?

Може някак да е свързано с Егор? - Мисля, че е ОМЦ.

ОМ - какво? - Общество на малките цици.

Мен чак в осми клас ме оставиха на мира.

Не е смешно.

Момичета? - Привет.

Хайде стига, аз ти го подхвърлих.

Остана ми за спомен от бившия ми бъдещ мъж.

Запознай ме с някой богат приятел на твоя Пьотър Алексеевич.

Не познавам приятелите му.

Костя?

Ти като силно приближен на императора,

случайно да познаваш някой?

Има един програмист, май са приятели.

А така. А имаш ли снимка? - Снимка?

Как се казва? - Солонович.

Гениално! В училище сигурно са му викали Сланина.

Та това е Сланината.

По дяволите, това е същият изрод, който искаше да подаде заявление!

Познават ли се? - Не, пошегувах се.

Пьотър Алексеевич не го познава, просто искаше да се снима с нас.

Костя, признай си. - Няма да ви кажа нищо.

Ще кажеш! Хайде, казвай какви ги мътите?

Настя, нищо не мътя.

Пьотър Алексеевич хареса Даша. Три месеца я търси из цяла Москва.

А когато я откри, тя беше сърдита, заради скарването с Юля.

Той реши да ги сдобри и купи апартамент на Юля.

За да живеят заедно.

А за Солонович и часовника знаете.

Толкова романтично.

Скапан Мориарти.

Заради него се състарих с 10 години. Даша, какво се хилиш?

Трябва да му отмъстя. Ще му вкарам ей такъв плъх в леглото!

"Трябва да се лекуваш!"

До утре. - Лек път. Софа, ключовете.

Благодаря. - Чао.

Не знаете ли, че се събрахме?

Сигурно е такъв удар за вас.

И как да я разбирам? Първо отказва да ме уволни,

а после се събира с този негодник Вадим. Къде е логиката?

В хокея на трева има повече логика, отколкото у жената.

Освен това, София Яновна... понякога има проблясъци.

А аз как да реагирам? Да действам, да не действам?

Задължително да действаш! - Как?

На, започвай да помпиш. Ще видя откъде издиша.

Дойдох за съвет. - А на мен ми е пробита лодката!

А всеки ден ти слушам вайканията.

Михаил Джекович, има проблем в 407-ма.

Какъв е проблемът?

Добър вечер.

Аз съм заместник-управителят на хотела.

Музиката ви е прекалено силна.

Това е рейв, трябва да е силна.

Намалете, ако обичате.

Съседите ви се оплакват. - Приятел, проблеми ли имаш?

Дай да ги решим.

Влизай, влизай.

Дай да ги решим. Да ги решим.

Приспивателно ли е?

Не, това е за конспирация.

За конспирация. - Не, благодаря.

Без мен. - Да, да.

Обаче едно питие няма да откажа.

Да, да!

Валентина Ивановна,

за мен ли е всичко? Тук трябва отряд камериерки.

Не мрънкай.

Почистваш и излизаш в почивка. - Къде? В пенсия ли?

Тази стая е по-лесно да се изгори, отколкото да се почисти.

Стига. - Какво има?

Нищо, чистим.

Интересно, кой е купонясвал така?

Някакви свине.

Добро утро, Михаил Джекович.

Прощавайте, Пьотър Алексеевич.

Всичко ще ви обясня. Стана... случайно.

Случайно?

Алкохол и приспивателни не се пият случайно.

Мислите, че съм искал да се самоубия?

Не, не е по моята част. Немските рейвъри ги донесоха.

Посещавате ли още сеансите на Вадим Алексеевич?

Аз ли? Защо? При мен всичко е наред.

Виждам. Оправете се, след час ви чакам при Вадим Алексеевич.

Да, добре, че тъщата... че мама дойде.

Докато се разхожда с децата можем...

да останем насаме? - Можем.

Еха, момент.

Да, чичо Боря? Здрасти.

Какво? Сериозно?

И много ли придойде? Ужас.

Бих дошъл с удоволствие, обаче почивам.

Искам да си видя семейството.

Ще идем на разходка в парка.

Добре, чичо Боря, извинявай. Извинявай.

Какво е станало? - Чичо Боря го е сполетяла беда.

Вилата му се наводнила, реката придошла. Има и радикулит.

По дяволите. - Върви щом трябва.

В никакъв случай няма да ида. Кой ще изведе децата?

С мама ще се оправим. - Не ще и дума.

Сеня, човекът е в беда, помогни му!

Добре, щом толкова настояваш, ще отида.

Валя? У съседите на вилата е потоп.

Ако щеш прави ноев ковчег и събирай всички твари.

Тръгваме с Арсений, какво да се прави?

Ще отводняваме, мътните го взели.

Валенка, до утре. Целувам те.

Чичо Боря, търся те, звъня ти - даваш заето.

Заприказвах се с Валя, какво толкова?

Не те ли пуска? Историята с потопа не свърши ли работа?

Стига, Арсений, вие сте нашите мъже под чехъл.

При мен е просто. Отивам за риба. А тя: Няма проблем, Боря, наслука.

Така ли каза? - Да.

Не си ли надул рано лодката? - Трябваше да я залепя,

не се побира в склада. Ей сега, секунда.

Ще изсъхне и тръгваме. - Да си съхне, какво.

Ние не сме длъжни да изсъхваме.

Метафората е приета.

Еха, марков.

Пьотър Алексеевич,

губите си времето, няма да дойде.

Както, впрочем, и на предните сеанси.

Пьотър Алексеевич, извинете, беше моментна слабост.

Осъзнавам, че самоубийството не е изход, просто...

малко се обърках.

Знам, че трябва да се лекувам.

Михаил Джекович, другият път не отлагайте до последно.

По-точно, надявам се, че няма да има друг път.

Няма да ви преча.

Михаил Джекович, вървете на турне из страната с този трогателен номер,

а мен ме оставете да работя, става ли? - Добре.

Ще кажа на Пьотър Алексеевич, че сътрудникът му отказва да работи.

Така, добре.

Дайте да поговорим.

Кое ви подтикна към тази мъдра идея да се отправите на оня свят?

Както сигурно знаете, имам големи неприятности в личния живот.

Някакъв негодник заживя с моята жена.

Затова пийнах малко.

И в мен нахлуха спомени от детството,

когато още живеех в Африка. - Колко интересно, продължавайте.

Беше студена зима,

примерно 26 градуса на сянка,

и сестра ми се разболя.

С баща ми тръгнахме да събираме лечебни корени,

за да може шаманът да я излекува.

И толкова се увлякохме в търсенето,

че късно забелязахме малкото на носорога наблизо.

Баща ми реагира бързо и ми помогна да се изкатеря на дървото, а той...

за съжаление, не успя.

Появи се възрастният носорог

и го набоде на своя рог.

Колко трогателно и в рима е загинал баща ви.

Това не е всичко.

А когато станах на 22,

дори се замислих да си сменя цвета на кожата, като Майкъл Джексън.

До Пьотър: Бихте ли дошли?

Докторе, как мислите, колко сеанса ще ни трябват?

40? 60?

Напразно се смеете, положението е доста сериозно.

Затова ще трябват доста сериозни лекарства.

Да. Ето.

Силно седативно за тежко болни.

Тъкмо за вашия случай. - Няма да пия това.

Има ли напредък?

Пациентът отказва да се лекува.

Боя се, че без тези лекарства, няма да може да работи нормално.

Не. Щом... трябва...

Пьотър Алексеевич, извинете.

Даша,

прости ми, че те лъгах несъзнателно. Тоест, съзнателно.

Заради нас. Заради теб.

За наказание една седмица ще ходя с тази перука.

Няма нужда, не се сърдя. Беше дори романтично.

Вярно? - Пьотър Алексеевич, добре дошли.

Юля, извинете за апартамента.

Карай. Дашкиният е дори по-добър.

Благодаря за разбирането. - Пьотър Алексеевич,

намерих странна джаджа в стаята ви. - Това бръмбар ли е?

Не знам. Но по-добре го изхвърлете.

Извинете, бързам.

Мирише ли ти на изгоряло?

Не ти ли се струва, че реагира прекалено сериозно?

Да знае как да ни баламосва.

Май изсъхна. - Къде е колата ти?

Мислех, че ти ще караш. Аз съм пил.

Как така, чичо Боря? И аз съм пил.

Мислех, че ти ще караш. - Да.

Желанието за 7 минути удоволствие ми замъгли разума.

Тогава ще идем с влака. - Не, не.

Не отивам с влака. В тоя задух,

и с тия пияндета...

зловонни. Защо ми е?

А там от гарата до реката има още към 4 километра пеша.

И всичко това на гръб ли ще го мъкнем?

Абе, то... принципно, и тук си е добре.

Принципно, да.

Какво е по-различно?

Както се казва, с любимия и в колибата е рай.

Не ми разигравай "Планината Броукбек". - Та аз образно.

По-добре спри водата, че ще наводним президентския.

Михаил Джекович, имаме проблем. В президентския капе от тавана,

а Боря за нещастие замина на вилата и не вдига.

Пробвах да се кача на покрива, но е заключено.

Валентина Ивановна, успокойте се, това са дреболии.

Но там става наводнение. - Нека.

Водата е източник на живот.

Кое е толкова спешно? - Седни, Даша.

Преди 5 години правих информационна защита за Севернокорейското ПВО.

В процеса на работа се изясни, че няма да оставят никой жив от екипа.

Успях да избягам, но явно са ме следили.

Ако говориш за бръмбара, аз...

А Джекович вика:

Водата е източник на живот. Съвсем е изперкал.

Може да са го натъпкали с успокоителни?

Как мирише! Това кюфтенца ли са?

Да.

С макаронки? - С пюренце.

Чудесно. - Джекович, добре ли си?

Много съм добре.

Благодаря на Вадим Алексеевич за чудесните хапчета.

Препоръчвам ги на всички.

Виж, Джекович,

дай да ти забъркам коктейл Драйфус, ще те очисти от всички хапчета. А?

Федя,

вече сам се справих.

Тогава защо ни... - Спокойно. Ако ми провалиш плана,

ще ти откъсна главата. - Ясно, ясно.

Какъв план?

Престори се.

Федя, какво си говорихте?

Та той е зеленчук. Какво да говоря с него?

Бърбореше нещо за София. - Точно!

Заради нея искаше да се самоубие.

Така ли? - Да.

Какво? Къде сме?

Съдейки по крясъците на чайките, на пристанището.

Мисля, че ни товарят на кораб. Боя се, че плуваме към Корея.

Страх ме е.

С теб съм.

Край.

12 парчета за половин час. Какви времена бяха.

Стига, моля те не ме съблазнявай.

Така ми се ходи за риба.

Къде е дъговата пъстърва? - Ето я.

Каква ти дъгова е това, Слава?

За риба, викаш?

И повече тунец.

По-наляво, по-наляво ти казах.

Ще хванеш Петров, ще ми скъсаш блесната.

Не дърпай дявола за опашката. Сега, сега.

Уцели! Засичай! Къде отиде?

Предния път доматите бяха по-хубави. Днес не ги бива.

Омарът ще ни е по-вкусен.

Здравейте, Михаил Джекович.

Объркахте ме.

За кое?

Някога замисляли ли сте се, колко висулки има на полилея ни?

Карай, нощес ще ги преброя.

Здравейте, София Яновна. - Привет,

какво става с Михаил Джекович?

Михаил Джекович...

опита да се самоубие.

Глупости. Измисли го, за да идва на сеанси и да ми трови нервите.

И затова му даде толкова силно успокоително?

Съгласен съм, не беше много професионално.

Но да беше чула какви ги дрънка този палячо.

"Носорога набоде татко на рога". Що за басня?

Истина е. Баща му е убит от носорог, само аз знаех.

Недей, сложи много хайвер. - Фьодор?

Виждали ли сте Михаил Джекович? - Видях го.

Отиде в басейна.

Влизай, идва.

Може... майната му на мегаполиса?

Давай с влака, вечерта има по-малко народ. Доста.

Нали?

А от гарата до реката ще идем на кон.

На какъв кон?

Ето! - Ето го и конят!

Какъв е този трясък? Защо утихна?

Мисля, че ни затвориха в трюма.

Не се тревожи, всичко ще е наред.

Трябвам им жив за военните разработки.

Затова ще им поставя условие.

Теб ще те депортират, а аз ще остана завинаги в Северна Корея.

Така че, мисля, че това е последната ни среща.

Даша...

Къде си? Чакам те в задния двор!

Даша? - Да?

Исках да си призная по-рано, но не успях.

Излъгах те за последно.

Чудна работа. Чичо Боря?

Наистина ли стигнахме? По дяволите.

А аз нищо не помня. Егаси.

Даша, какви корейци, какъв кораб?

Трябва да се лекуваш!

Превод: kia1964

Translator's Heaven