Original subtitles

Извинете, замислих се.

Игор, свържи се с Елеонора Андреевна, предложи й да изкупи дяла ми в хотела.

Да, добре го обмислих.

След два дни.

Твоят Петя е голям сърдитко. Трети ден не вдига.

Трябва да говоря с него. Толкова съм виновна.

Виновна си, но не и три дни да те отсвирва.

Здравейте. - Здравейте.

Пьотър Алексеевич? - Извинете, зает съм.

В спора се ражда истината.

Гигантският варан Константин видя подходяща самка

и е готов за брачни игри.

Костик, дай нещо за разнообразие?

Вараните са винаги готови за експерименти.

Хайде на стол? - Хайде!

Сега ще донеса. - Хайде на този?

Той не е сглобен. - Вече цяла седмица.

Нямахме време. - За разни варани имаш време.

Шефът.

Да, Пьотър Алексеевич?

Сега идвам. - А столът?

Настя, аз съм творчески директор на хотела.

Без мен няма да се развива творчески.

Защо толкова документация?

Ако Елеонора Андреевна искаше да изкупи дяла,

щеше да е по-бързо.

Сега ще дойде купувачът, остава само неговия подпис.

На кого продаваме?

Изпращах данните на пощата.

Не помня фамилията, беше нещо с "п". - Майната му.

Трябва да приключваме с това.

Да, дъще? Работя.

Който е заложил на това момче със съмнителна техника,

браво. Съответно, който е против - губи.

На бас, че и оттук ще уцеля?

Удвояваме залозите, давайте.

Здравейте, физкултурници. Каква е тази спартакиада в работно време?

Стига, Джекович. София Яновна е в командировка.

Не искаш ли да заложиш на Сеня? Вкара три от три.

Залагам 500, че няма да уцели.

Според теорията на вероятностите е време.

А и не държи топката професионално. - Тук не трябва техника.

Важен е... окомера.

На Сеня. - Едно на едно.

Не ме подвеждай.

Хайде още веднъж. - Колкото искате, ако ще до довечера.

Този път без мен.

Това на покрива какво е? - Слънчеви батерии.

Няма да плащате за осветление.

Аз ли? - Вие.

Продадох хотела и се местя в Лос Анджелис. Завинаги.

Искам да дойдете с мен.

Имам своя компания за разпространение на игри,

и виждам във вас идеален ръководител на отдела за тестване.

Казано по-просто, вие с подчинените си

ще играете на най-новите видеоигри

и ще казвате кое как е.

Единственият минус е, че жилището ви е далеч от офиса,

половин час с хеликоптер. Но ще имате личен пилот.

Съгласен съм.

Не трябва ли да го обсъдите с жена си?

Да. Тогава после ще намина.

Петя,

прости ми.

Много съм виновна пред теб. И пред Оля.

Държах се отвратително и много се срамувам.

Добре, ще тръгвам.

Толкова дълго опитваше да ме имаш, за да се откажеш просто така, а?

Заради някакво недоразбиране. - Недоразбиране.

Скъса снимката на покойната ми жена и ме унижи пред приятеля ми.

Да, постъпих ужасно, но бързо го разбрах. Но...

Но? Какво "но"? - Ти се кри цели два дни,

вместо просто да поговорим и да изясним всичко.

Типично по мъжки. - Тоест, аз съм виновен!

Да, защото си страхливец. - А ти си истеричка.

Но аз умея да прощавам, а ти явно не.

И като оправдание за поведението си,

искам да кажа, че бях пила много.

По дяволите. - Не, не ми се случва често, аз...

Продадох хотела.

Заради мен ли? - Сега се връщам.

Михаил Джекович, идвам да си върна парите.

А аз какво общо имам, търсете Сеня и си ги връщайте.

Хайде, не става въпрос за парите, искам да спечеля от вас.

Знам, че сте хазартна натура. Аз също.

Само един бас.

Виждате ли онзи човек?

Как мислите, колко бакшиш ще остави?

Ами... изял е доста, изглежда солидно.

Мисля...

Мисля, че 1000. - Не съм съгласен.

Явно е преуспяващ човек, а такива не хвърлят пари на вятъра.

200 рубли.

Колко бакшиш остави?

300 рубли? Ама че скръндза.

Действително. - Извинете.

Сега всичко е честно. Наравно.

Вадим Алексеевич, почакайте.

Размислих, всичко отпада. - Късно се сети, Петруха.

Данила?

Ти... какво правиш тук?

Наслаждавам се на разкошен обяд в своя хотел.

Трябва ми помощта ти. - Какво е станало?

Първо трябва да ти разкажа една история.

Преди 5 години...

Не, после ще ти я разкажа.

Нямам време. С две думи,

погрешка продадох хотела на бившия си партньор, който ме мрази.

На мен няма да го продаде, но на теб...

Боя се, че преувеличаваш финансовите ми възможности.

Имам гениален план.

Ти си дъщеря на олигарха Кулик, един от най-влиятелните хора в Русия.

Ти си нагла, самоуверена.

Хобито ти са яхтите и огромните диаманти.

И ти безумно искаш да купиш точно този хотел.

Той веднага ще разбере, че не съм дъщеря на олигарх.

Стига. Целият интернет говори за теб.

Остана да предупредим персонала на хотела, и готово.

Гениално.

Две капучинота, ако обичаш.

И заради това трябваше да бързаш да дойдеш на работа.

Да играеш игрички. - Знаеш ли,

някои тестват игри и получават добри пари за това.

Това може да е мечта за някое дете.

Каква е тази красота?

Просто една къща. - Къде се намира?

В Лос Анджелис.

Мислех, че е някъде в Подмосковието.

Да идем в Америка? - Каква Америка? Какво ще правиш там?

Страната на възможностите. - Ами семейството, приятелите?

Стьопка е в хубава градина.

Знаеш ли колко трудно се поддържа голяма къща?

Ти с апартамента не се справяш.

Столовете със седмици стоят разглобени.

По дяволите, забравих да отменя срещата.

Това е дъщерята на Кулик. И тя искаше да купи хотела.

Кулик...

Опитай да построиш нещо над 3 етажа в Подмосковието, и веднага ще го чуеш.

Пьотър Алексеевич, добър ден.

Не, Даниил Илич.

Дария Ивановна, Пьотър Алексеевич съм аз,

и за съжаление, вече продадох хотела на Даниил Илич.

Така ли? А нашите споразумения?

Пристигам чак от Ница. - Дария, разрешете.

Има вероятност да не сте дошли напразно от Лазурния бряг.

Ако сте толкова заинтересована от този хотел,

може да ви го продам... или подаря.

Ще обядваме ли?

Учи се, Петруня.

Сега за ден ще спечеля повече, отколкото ти за половин година.

Още веднъж.

Сигурен ли сте? Вече три пъти изгубихте.

Хайде. Кой пръв ще влезе в хотела? Мъж или жена?

Жена.

Под опашката ли ще му гледаме? - Ще изчакаме собственика.

Бритни, момичето ми, къде хукна?

Още веднъж. - Пестете си парите, днес не ви е ден.

Залагам аванс.

Смятам тази цена за абсолютно неприемлива.

Моля да ме извините.

Да, здрасти. Ще идваш ли в "Пряник"?

Тогава ще се видим там.

Е, цената подлежи на обсъждане.

Но искам да опозная човека, на когото продавам любимия си хотел.

Принципно съм съгласна.

Да идем в "Пряник".

В "Пряник"? Никога не съм ви виждал там.

Това е любимото ми място. - Да, там е хубаво.

Тогава довечера в "Пряник".

Ще финализираме сделката красиво.

Ще отидеш с него в "Пряник"? - Да.

Нищо, ще трябва малко да потърпя.

Нали искаш хотела? А аз искам теб.

Благодаря. Дори не знам как да се реванширам.

Кой е? - Костя.

Аз за Калифорния. - Какво?

Промених си решението.

Оставаме. Не ви ли казах? - Не.

Извинете.

Мога ли да си вървя?

Имам да сглобявам стол. - Да, разбира се.

Макар че... Почакайте.

Дами и господа!

Днес играе със сини гащи - Вадим Алексеевич.

Случайно видях, когато се преобличахте.

Негов съперник е Михаил Джекович -

черното конче на днешния двубой.

Спокойно, Джекович, искам да ги убедя да залагат на теб.

Залагайте, господа!

До 5 ли? - Хайде. Топката на по-слабия.

Давай, Мишка! Ако спечелиш, ще ти дам рецептата на настойката от офика.

Четири на четири!

Добър вечер. - Здравей, Сьома.

Обожавам това място.

Всеки път ми е като за пръв път.

Чак настръхвам.

Трябва да отида за малко до тоалетната.

Чакам ви тогава в трета стая. - Добре.

Пьотър Алексеевич, ужас! Това тук е садо-мазо!

Че това е "Пряник". Не знаеше ли? - Откъде?

Аз съм от Волчанск. Доскоро не знаех какво е тирамису.

Тогава се връщай.

Не.

Този извратеняк няма да получи хотела.

Здравейте.

И ме отряза. Спах като мъртъв. Даже някой ме оградил с тебешир.

Моля да ме извините. - Няма нищо.

Вие не спечелихте честно. Да, беше нещастен случай.

Хайде още веднъж. - Не съм психолог,

но дори за мен е ясно, че имате проблем с хазарта.

Няма да се хващам на бас за пари, похарчихте цяло състояние.

Добре, няма да се хващаме на бас за пари.

Хайде за уволнение. Който губи напуска.

Изберете си който искате, а аз ще позная цвета.

Идвате навреме. Нашето студио вече е тук.

Толкова е приятно да бъда тук с вас.

Струва ми се... Извинете.

Да?

Разбрахме се.

За какво говорихме? - Искахте да ми продадете хотела.

Толкова ми харесва стоманата в гласа ви.

Не искате ли да добавите стомана още някъде?

Хайде, преобличайте се, а аз ви чакам в стаята на насладите.

Ще обсъдим финалните детайли на контракта.

Престрашете се. Шансът е едно към осем.

Миша, недей.

Това е идеален начин да го разкарам от живота си.

И от живота на София. Готов съм.

Избрах си.

Може би... зелен?

Да му се не види.

Как го направи?

Човешкият мозък е устроен по много хитър начин.

Има съзнание, което уж контролира всичко,

а има и подсъзнание, което определя повечето от действията ни.

За да излъжем съзнанието,

трябва да вкараме в подсъзнанието нужните образи

или, например, да програмираме нужния цвят.

И когато дойде време за избор,

подсъзнанието вече ще има готов отговор.

Здравейте, аз съм господин Грийн.

Разбира се, това беше лотария.

Оценявах шансовете си за успех на 70%, но си струваше да рискувам.

Как така? - Не знам.

Просто имах късмет.

Идвам със стола си. Нали не възразявате?

Няма проблем. Важното е, че вие сте тук.

Е, ще полудуваме ли? - Може първо да подпишем?

Знаете ли, докато ви чаках се отказах да продавам хотела.

Искам повече пари.

Но нали се разбрахме?

Ами накарайте ме пак да поискам.

Можете да използвате всичко, което виждате тук.

А думата за край ще бъде "Елеон".

Това ли е всичко, на което сте способна?

Как изобщо смятате да управлявате хотела?

О, интрига! Харесва ми.

Елеон!

Имаш още много да учиш, Петруня.

Развъртях хотела ти, печалбата е 100%.

А дъщерята на Кулик е огън, нали ме разбираш?

Разбирам.

Това случайно не е ли тя?

Тогава защо е всичко това?

Няма да разбереш.

Бива, удобен е.

Човек щом е казал, че ще има стол,

значи ще има.

Може тогава за благодарност да се върнем към нашите варани?

София Яновна, може ли?

Михаил Джекович, много съм уморена след полета.

Важно е. - Какво е това?

Молбата ми за напускане.

Дойде време да продължа нататък. Просто подпишете.

Михаил Джекович,

по закон трябва да отработите още две седмици.

Вадим? Как...

Имам ключ. Не сме чужди хора.

Влизай. Приготвил съм заек с чесън и розмарин, както го обичаш.

Престани. Сто пъти сме минавали през това.

Стига, правя ремонт.

Няма да живея две седмици на улицата.

София, аз се промених.

Не пия. Държах се като изрод,

но обещавам, че няма да се повтори. Да започнем отначало?

В спора се ражда истината.

Превод: kia1964

Translator's Heaven