Original subtitles

Да, Марина, да.

Вече съм в кабинета ти. Казвай къде е книжката.

Готово, намерих я.

Кой реве? Лука? Или Сашка?

А, и двамата.

Ужас, мила, дръж се. Днес сигурно ще закъснея.

Замествам шефа.

Какво да направя? Федка се разболя. Чао.

Айбек, привет.

Да имаш дълга тел?

Да ме вземат мътните.

И къде е? - Няма я!

Изглежда, бог дал, бог взел.

Я, чичо Боря.

Слушай, да имаш някаква кутия?

Там, на рафта. - Еха.

Хубава, благодаря.

"Аз не съм тя..."

Пази равновесие. - Не бой се.

10 години карате - умея да падам правилно.

Момент.

Добър ден.

Мога ли да наема за малко въдицата ви?

Баба ти каза, че като малка си обичала да ходиш за риба с дядо си?

Боклук. Затова пък прочистих водоема.

Мисля, че вътре има нещо.

Добър улов.

Още веднъж благодаря за този разкошен подарък.

Извинявай, тази ужасна коса.

Подстрижи се. На него не му пречи косата.

Добре.

Влизам през служебния.

Добър ден. - Добър ден.

Бих искал да вложа на сметка 795000 евро.

В тази графа укажете източникът на дохода.

Благодаря.

Егаси!

Колко... памперси може да се купят!

Да, Настя?

Къде съм изчезнал? Не съм изчезнал.

Виж какво, май се разболявам.

Сигурно Федос ме е заразил.

Да. Днес едва ли ще дойда на работа.

А може и изобщо.

Кой месец сме? Юли?

Какво е станало?

Всичко е наред, Пьотър Алексеевич.

В сървърното помещение се е спукала тръба

и е заляла единия сървър.

Надуват парното.

Да ги... Налягането скача нагоре - надолу, дори и моето.

В повредения сървър се съхраняваха профайлите

на редовните ни гости. - Но аз съм тук от самото начало

и помня предпочитанията на почти всички.

Всички.

Извинете, току-що дойде резервация от Франсоа Дюшам.

Мосю Дюшам е чест гост,

обича кръгли възглавници, задължително хипоалергенни,

лавандулов сапун, влажен въздух в стаята.

И е глуховат, трябва да му се говори по-силно.

За това, че отново съм на коня!

Важното е никой да не разбере, че ние заляхме сървъра.

Чичо Боря, не ние,

а аз. Ако стане нещо, ще излезеш чист със сървърното, обещавам.

Какво можех да направя?

Пьотър едва не ме уволни заради тази гнида Вадим.

Не искам да оставям Соня с него.

Чакай. Да?

Кой идва?

Йозеф Шмид? Сега ще си спомня.

Обича забулени яйца за закуска,

копринени чаршафи, твърд матрак.

И не забравяйте да сложите игрална конзола в стаята.

Той е фен на футболните симулатори.

Приключи ли?

Не можеш ли без пищов?

Шегуваш ли се, да запомня толкова народ?

А аз в училище

си пишех пищовите на ръката, с черен флумастер.

После цяла седмица няма измиване. Сигурно и ти си писал.

А, на теб не се вижда.

Да...

Веднъж се целувате, и веднага огърлица?

Ти си най-голямата късметлийка на света.

А ако след първата нощ ти подари остров?

Ще ме пуснеш ли да поживея?

Да го заровиш с боклуците си, а?

Стига, де. Поне вкъщи да си почина от ред и чистота.

Слушай, мисля, че вече съм я виждала.

Може би в някое списание?

Точно!

На снимката на починалата му съпруга, тогава в стаята.

Това е глупава шега, Юля.

Може и да не е шега?

Здрасти, Льоха. - Привет.

Искам да наема стая. - Жена ти ли те изгони?

По-лошо. Децата. Малко съм болен.

Сега не мога да се прибера, да не заразя някого.

Стандартна, 10000.

Скъпо ляга на млад баща да боледува.

Няма ли по-евтин вариант? - Има.

Когато гостът си тръгне следобед,

до освобождаването на другия ден, стаята остава негова.

Това е като недоядена порция, а?

Благодаря. - За мерси не работим.

Съгласен съм.

За разлика от сухото, нали?

Да, Мариночка? Привет.

Виж, нещо се разболявам, не мога да се прибера.

Не знам, може да е грип.

Да не заразя децата.

Дадоха ми стая, ще спя в хотела.

Да. Какво? Да си направя гаргара?

Тъкмо това смятам да правя.

По-добре да видиш сама.

Нали ти казах, че сте копия?

Изобщо, всеки си има двойник.

Не се впрягай, ти вече нямаш.

Да ме прости Господ. - И огърлицата е същата.

Нормално ли е да ми подарява нейни неща?

Слушай, може наистина да е маниак?

Огърлицата е урочасана и с нея убива жени.

Госпожа Бауър? Сега ще ти кажа какво обича.

Пишеш ли?

Няма нищо за писане. Никакви особени предпочитания.

Странно, какво му става?

Май цяла нощ се зареждаше? - Я дай.

Да, не дава никакви признаци за живот.

Като абитуриент след половин литър.

Знаеш ли, не съм спец по такава сериозна техника,

но усещам миризмата на изгорели полупроводници.

Зареждаше ли се?

През нощта имаше буря, това е токов удар.

По дяволите. Вътре е базата данни.

Няма ли друго копие?

В такива моменти направо да се замислиш.

Все пак някой отгоре

ни наказва за греховете.

Да, Льоха?

Разбрах, освобождавам я.

Чичо Боря? Помогни ми.

Здрасти, чичо Боря.

Представяш ли си, тъпият сейф не приема паролата.

Не му е за пръв път, сега ще го отворим.

Давай, давай. - Гадина.

София Яновна и Леонид трябва да присъстват.

Според правилата. - А къде е гостът?

И какво правите тук, Арсений Андреевич?

Ами аз... живея тук.

А това е... на бившия наемател. - Господин Ли Сяо Дзън.

Ясно. А вие и портиерът ще бъдете глобени.

Извинете, просто се разболях.

Не мога да се прибера, ще заразя децата.

Исках да взема стая, но знаете заплатите.

Льоха ми помогна чисто по братски. Моля да ни извините.

Добре, но оттук нататък само чрез ръководството.

Много благодаря. Кълна се във всичко, което имам.

Отваряй, чичо Боря, отваряй. - Почакайте.

Официално стаята не е ваша. - Не.

Може предишният обитател да е забравил нещо в сейфа?

София Яновна, пак се кълна, че вътре има само мои

ценности. - Кажи какво има там?

Ще отворим и ще се убедим.

Не мога да кажа. - Защото не знаете.

Така е. - Ясно.

Борис Леонидович, отваряйте. - Да, да.

Ето.

Честна дума, пакетът е мой.

Да беше казал, че има пакет "Елеон", и нямаше грижи.

Можеше ли така?

Добре, до изясняване на нещата пакетът остава при мен.

Здравейте, Елеонора Андреевна.

Елеонора Андреевна, първо правим отчет на тримесечието, а после...

Добре.

Михаил Джекович,

дойдоха трима редовни гости. Ето имената, какви са указанията?

Кой ги знае. - Какво става?

Наред ли е всичко? - Да.

Тъкмо давах инструкции за редовните ни посетители.

Мистър Стивънс обича класическа английска закуска рано сутрин.

Възглавниците са само големи, квадратни.

И задължително масаж, още с пристигането.

Чита Камачо. Стая със слънчево изложение,

две одеяла. В нашите ширини им е студено дори лятото.

В минибара само червено вино.

Денем не ги безпокойте, имат конгрес.

Това е засега. Ако се сетя още нещо, ще ти кажа.

Даша, наред ли е всичко? - Стига, бе!

Петя?

Не може да бъде! - Саня!

Коя е тази млада хубавица? Оленка, ставаш все по-хубава.

Саша, това не е Оля, а Даша. Оля вече я няма.

Не знаех, съболезнования. - Всичко е наред.

Извинете, трябва да вървя. - Момент.

Даша.

Даша, вече ти казах, че с Оля си приличате.

Значи ще си направя по-голям бадж,

и ще го нося винаги, когато сме заедно.

Така, драга. Не нарушавай спортния режим.

За два часа изпи повече вино, отколкото за целия си живот.

Стига, де. Може погрешка да е поръчал същата огърлица.

А и не приличаш толкова на нея. Просто снимката е такава.

На някои съм същинска Линдзи Лоън. - Ние сме абсолютно еднакви.

Открих в интернет куп нейни снимки.

Същата като мен. Просто наказание.

Вчера ми каза: Подстрижи се.

И ме учеше да карам кънки.

А днес един негов познат направо ме обърка с нея.

Даша, той купи хотела заради теб.

Значи е открил нещо в теб. - Нея!

Ще ме прави неин образ и подобие.

Здравейте, Пьотър Алексеевич. - Привет, Юля. Даша там ли е?

Да, момент.

Да? - Привет, Даша.

Да не ти е изключен телефона?

Да, просто спя след смяна.

Довечера със Саня сме във "Виктор". Ще се радвам, ако се присъединиш.

Добре. Ще дойда.

Не стига хаосът в кухнята, ами и вие безделничите. Върви да работиш.

Настя? - София Яновна?

Какъв е този хаос в кухнята?

Ами изчезна черен хайвер. Почти половин кило.

Шефът е в болнични, не можем да намерим виновника.

Преровихме всички шкафчета - нищо!

Ясно. Извикай ми Чуганин.

Неговото шкафче вече два пъти го преровихме.

Викали сте ме?

Моля, седнете. - Благодаря.

Арсений Андреевич,

знам какво има в пакета, който извадихме от сейфа.

Така ли?

Какво ще правим? Може да си го поделим?

Стига глупости.

Имате последен шанс да си признаете наглата кражба.

Недейте така, нищо не съм крал.

Намерих ги случайно, като се качих да скрия във вентилацията онази...

Чакайте...

Отваряли ли сте пакета? - Не,

но съм абсолютно сигурна, че в него е...

Какво? - Черният хайвер.

Който задигнах от кухнята. - Най-накрая.

Кое е толкова смешно? - Нищо.

Нищо, просто ви признах и ми олекна.

София Яновна, дайте ми пакета,

и аз ще върна незабелязано хайвера,

да не вдигаме шум и така нататък. - Добре.

След половин час в офиса. Обаче ще ви глобя.

Викали сте ме, Пьотър Алексеевич?

Да. Сигурен ли сте, че сте дали на портиера вярна информация

за редовните посетители? - Разбира се.

Ясно. Значи този портиер, май беше Алексей,

ще бъде глобен, уволнен и вкаран в черния списък на сътрудниците.

Извинете, за какво? - Не знаете ли?

Госпожа Бауър е алергична към орехи. А портиерът не е съобщил в кухнята.

Нашата гостенка едва не умряла от анафилактичен шок.

Проследете този сътрудник да бъде незабавно уволнен.

Пьотър Алексеевич, той няма вина.

Явно аз съм забравил за алергията. - Нали помните всичко за всеки гост?

Не помня.

Имах копие на базата данни на лаптопа,

но той изгоря при бурята.

Толкова случайна, като потопът в сървърното.

Веднага разбрах, че искате да си вдигнете цената.

Моите хора бързо възстановиха сървъра и видяха,

че базата е копирана на лаптопа ви, малко преди пробива в тръбата.

А след това реших да ви наблюдавам.

Може ли да напусна,

без черни списъци? - Не.

Ще останете тук. Първо,

не натопихте невинния портиер и си признахте.

Второ, не сбъркахте нито веднъж,

когато вече по памет давахте указания за гостите.

Ами алергията?

Няма никаква алергия.

Впрочем, това е единственото, което не си спомнихте.

И още. Знам защо толкова искате да останете тук.

Разбирам ви като човек. - Благодаря.

И ви поднасям извиненията си.

Серьога Кулков сега отговаря за измамите.

Измислил е гениална финансова схема.

Така че не си единственият, който е изобретил нещо.

Привет. - Даша, какво ти става?

Аз не съм Даша. Аз съм Оля.

Нали така ти харесва повече?

Направих си и татуировка. Ето.

Вярно, временна засега.

Моля да ни извиниш.

Обясни ми, какво означава това? - Я стига.

Искаше Оля - ето ти я. Учи ли ме да карам кънки? Учи ме.

А Оленка е обичала кънки, знам. Виждала съм купища снимки.

Предложи ми да се подстрижа. И ми подари огърлицата й!

Ето я. - Ровила в нещата ми?

Да, и какво? - Да, приличат си.

Майсторът е един, но нейните са изумруди, а твоите рубини.

Не се вижда на черно-бяла снимка.

А прическата и кънките са съвпадения.

Не са, ако отчетем основното съвпадение -

колко приличам на нея. - Не, не си приличате.

Тя никога не би постъпила толкова глупаво.

Извинявай.

Копието винаги е по-лошо от оригинала.

Какво правиш?

Аз ли? Опитвам се да ти докажа, че аз не съм тя.

Превод: kia1964

Translator's Heaven