Original subtitles

Идеалният мъж. Истина или мит?

"Здрасти, аз съм Рома 0.7. - А аз съм Пяна за ваната.

Аз ще те отпускам отвътре. - А аз отвън".

Свършваш ли?

2 минути.

Миша,

ще ми липсваш.

Бали е идеалното място за скука. - Каних те.

Шегувам се. По-добре ми донеси...

Какво се носи от Бали? - Тен. Извини ме.

Никога не съм виждала море. - Сега като се приберем,

обличаме банските и във ваната.

Малко ароматизатор "Морски бриз" и готово.

Бали не го вдига.

"Някоя ще го отмъкне".

Е, отпусна ли се в морето?

Съседите къпеха детето, то така крещеше.

Наложи се да си представя, че са чайки.

Да... Ако не беше изпуснала Павлик Аркадиевич,

можеше да почиваш на истинския Бали.

Ще си починеш с такъв женкар. Само да дебнеш коя сваля.

Стопанката се върна!

Добре дошла у дома. - А къде е управителката?

Аз съм управителката.

Омъжи се за Павел и ме направи управителка. По приятелски.

Сонечка?

Дай ключа. - А, извинете.

Защо се върна толкова бързо от Бали?

Дочух, че моят ми изневерява. - Не може да бъде!

Защо моята кралица си идва толкова рано от Бали?

Парите ли свършиха? - Павел, изневеряваш ли ми?

Знаеш ли легендата за козата,

която не се доверявала и не давала да пипат вимето й,

и накрая умряла? - Не.

Просто ми се стори...

Имай ми доверие.

Никога няма да те излъжа.

Добре, извинявай. - Извинявай.

Сърцето ми е орхидея, която не може да вирее сред плевели на недоверие.

Това какво е? Пак ли ти се прищя камериерка?

Коя е тя?

Недей, сама ще разбера.

Даша, любима, ще ти обясня. Не е това, което си мислиш.

Чакай, ще ти обясня!

Мисля, че започна да ме подозира.

Така, слънчица.

Плюйте си на красивите краченца,

изчезвайте нанякъде и се покривайте.

Тръгвайте, де, и на мен ми е тежко.

Това важи и за теб, кодирана моя.

Сега всичко ще изясним.

Коя спа с Павел Аркадиевич? Крачка напред.

Или може би вие ще ми кажете?

Не ме разсмивайте.

Павел Аркадиевич може и да е женкар, но не чак такъв.

Поничке, разочарова ме.

Сега две седмици си лишена от сладко.

Разбираш ли за какво говоря?

Виждаш ли? Напразно не ми вярваш.

Аз съм чист и верен.

Чист и неопетнен. И верен.

Павел, тук сме!

Ама че глупачки. Намерили къде да се скрият.

Паша, ние те обичаме!

И аз.

Е, може малко да съм ти изневерявал, но аз не съм виновен, че ме обичат.

Знаеш ли какво казват в Сърбия?

Ако слонът е обичан, хоботът му не му принадлежи.

Е, добре, щом толкова те обичат...

Няма да ти преча!

Помощ!

С такова въображение можем да направим филм.

Стига, защо наливаш още? - Извинете, сеньорита Канаева.

Трябваше да духнеш с Егорка в топлите страни.

Щяхте да пиете коктейли,

да лежите на плажа тримата - ти, той и милион евра.

Аха, да бъда преследвана с престъпник. Направо Бони и Клайд.

Готова ли си?

Да. - Много ти отива.

Приятели, много се радвам, че нашият хотел съедини в законен съюз

тези две млади сърца, които се обичат.

Откога мечтаех да го направя.

И най-много се радвам, че едно от тези прекрасни сърца

е племенникът ми, Павел.

Най-накрая той си намери

достойно момиче.

Всички да останат по местата си, това е обир!

Никой да не мърда, ще стрелям!

Канаева? - Даша!

Привет! - Защо Павлик се жени за теб?

Ами ти си имаш Егор.

Помислих си, че такова съкровище ще отиде на вятъра.

Нали, сладък?

Скъпа, нямаме време.

Вадете парите и скъпоценностите!

Костя? Давай портмонето.

Как я карате с Егор? Имате ли деца? - Обеците. Деца? Какви ти деца,

постоянно ни издирват.

Женени ли сте? - Разбира се.

Преди 5 години обирахме Гражданското и подписахме. Днес имаме годишнина.

Привет, Марина. Обеците, ако обичаш.

Недей, не ги вземай. Те, такова...

Камъните са изкуствени. - Голяма циция си, Сеня!

Хайде, Юля, трябва да тръгваме. Отново честито.

Сваляй пръстенчето. Разбираш, такава ни е работата.

Ченгетата!

Хвърлете оръжието! Предайте се! Вие сте обкръжени!

Да, бе, ей сега. Разпръснете се!

Хора, върнете ми обеците, а?

Че от полицията забрави да си ги вземеш.

Нищо не му давайте. А ти ще ми купиш с истински диаманти, ясно?

Тръгвай, Сеня. Да не пречим на хората да работят.

Хвърлете оръжието! Предайте се!

Е? Ще се предаваме ли? - Защо?

Красив финал на красива любовна история.

Обичам те. - И аз.

Заедно. На три.

Едно, две, три!

Да сте виждали мъж? Със сак?

Здрасти, сестро!

Бива, измъкнах се.

Да. А ти защо пак слугуваш? Нали се хвана с Павлик?

Разведохме се.

Изневеряваше ли ти? - Не, аз на него.

С Айбек. Дълга история. Ти как си?

Всичко е наред. Излежах петарка,

дишам на свобода.

Ясно. А къде е Егор? Откри ли го?

Дявол да го вземе!

Сега ще си оправяме семейството. Та в радост и мъка,

и на Канарите, и на наровете...

Нося ти тук каквото помоли - супа, кюфтенца, елда.

А тук разни работи за миене, за бръснене.

Супер, много неща си ми нахвърляла.

Благодаря ти, приятелко.

До гроб ще съм ти благодарна за този подарък.

Хайде, хайде.

А къде е Егор?

Така Егорка няма да може да изтрие вината,

дори и с цяла чанта шампоан.

Даша, наистина ли не си имала нищо с Егор?

Нали не ти е отнел девствеността?

Добре, да забравим Егорка.

В хотела има сума ти мъже, които можем да обсъдим - Льоня, Костик, Михаил.

Впрочем, Джекович.

Никога ли не си се представяла с него?

Стига, успокой се. - Фантазията ми няма граници.

Привет, любими! - Привет.

Роднините ми пристигат.

Вълнуваш ли се? - Не. Нали не хапят?

Всъщност малко хапят.

В племето, от което съм родом, е прието да се хапе при запознанство.

Скъпи мои!

Миша, той да не уби пиколото?

Не, разбира се. Приспа го.

След десетина минути ще се освести.

Така, Даша, запознай се:

това е майка ми, братята и сестра ми.

Татко още го няма, арестували са го с копието в метрото.

Нали ти казах, че при нас се хапе при запознанство?

Ухапи го. - А, не.

Не, не. Да хапеш по-възрастните при нас се смята за невежество.

Добре, отивам в полицията за татко,

а ти ги нахрани, идват от път.

Разбрал съм се със Сеня. Хайде.

Привет, Дашулечка. На останалите: Хау!

Казвай какво предпочитат новите ти роднини.

Не знам. - Добре.

Говорите ли английски? Не? Френски? Не? Окей.

Значи, аз съм главният готвач.

Аз съм шеф, ще ви храня. За ядене.

Какво ще ядете?

Пълна трагедия. Сега ще забъркам нещо.

Не ме разбрахте. Не мен да ядете.

Опашката ми не е вкусна.

Няма ми камата! - И моят лък и щит.

А къде ми е амулетът?

Не. Джекович със сигурност не става.

Страх те е, че ще направи борш от Егорка?

Не. Просто излиза с Елеонора.

Да, а обича София Отровна.

Ами... той е досадник, каквито харесваш.

Добре, стига. С кого не си ме сватосвала още?

С чичо Боря? - Че какво, бива си го.

Умен и предприемчив. - Не!

А ако обръсне мустака - и млад! - Не.

Дария?

Мога ли да ви наричам вишничка?

Толкова вишновка ми изпивате, че това е...

Борис Леонидович, нали разбирате, че вишновката ви

е спойката на нашата връзка.

Осъзнавате същината, Дария. И аз не бих могъл да го кажа по-добре.

Е? Време е да вървим в леглото.

Днес отгоре ли ще сте... или отдолу?

Отдолу. Годините ми не позволяват да се катеря отгоре.

Очакваше ли ме? - Не, реших да изпера в този вид.

Чакай, ами ако Канаева се събуди?

Спокойно, напи се с вишновка.

Нали заедно си пиете вишновката, гълъбчета.

С мен отдавна не си пил. - Ех, Валя...

От коя ревнуваш? Та тя е рагу и зъби,

не като теб. Няма какво да хванеш.

Какво? Силно ли те стиснах?

Рагу и зъби?

Ами извинете, че имам добра обмяна на веществата.

Даша, отдавна исках да ти призная.

С Валентина изпитваме страстни чувства, извинявай.

Страстните чувства имат неистов край.

Какво направих? Не исках. - Нищо, ще я поправим.

Преди няколко години пералнята даде на късо, и Валентина си отиде.

Оправям я и си мисля - дали не поправя с нея Валентина?

Какво сте направили? Робот? - Не я смятам за робот.

В този свят всички сме роботи в известно отношение.

А може би този свят е плод на нечие въображение.

Ей, чичо Боря! - Айбернард!

Говоря за сериозни неща!

Айбернард? - Да, звучи по-добре.

Какво искаш? - Фермерът й се обнови.

Не фермерът, а фърмуерът.

Ясно. Сега не мога да й изтрия паметта,

всичко помни, гадината. - Анжелика, събуди се.

Няма да забравя какво прави с мен, извратеняк!

Сънувала си. Всичко това е сън.

Изтрий паметта... - Да, бе, ей сега!

Деактивиране на движението!

Не са ли прекрасни в яростта си?

И Айбек ли е робот?

И Анжелика?

Вие сте чудовище. - Не, напротив.

Дадох мечти на тези машини.

И сега обичат и мразят, също като нас.

Нима това е постъпка на чудовище?

Бягайте! В хотела има роботи.

Деактивиране на движението!

Всички ли са роботи? - Да.

Подчиняват се на всяка моя дума.

Приятели, целунете ближния си.

Спрете! Спрете това.

Нима не е прекрасно?

Можем да контролираме целия свят.

И вие през цялото време сте ме лъгали?

Колко сте до... до... до...

Дария, всичко е наред. - Деактивиране на движението.

Активиране.

Иска ли съмнение?

Значи ти си злият гений, създал този свят?

Страстните чувства имат неистов край.

Знаеш ли поне откъде е този израз?

"Властелинът на пръстените"? А, не, "Робокоп"!

Деактивиране на движението!

Всички са роботи. Всички! Ти си робот, аз съм робот.

Съвсем се докарахме.

Не вярваш ли? Не вярваш, че съм робот?

Виж:

Деактивиране на движението.

Да, и аз бих искала да го деактивирам.

А къде е другата бутилка?

Дашка,

сега ще направя нов коктейл. "Егоист".

Как е? - Супер.

Край, заспивам. - Стига, де!

Остана още един мъж. - Кой?

Никита Андреевич. Най-доброто за теб.

Красив, умен, богат.

Не е пиянде, не е женкар. - Край, стига.

Че какво толкова?

Добро утро, любими.

Заповядай.

Как спа? - Идеално.

Как са отношенията ни? Ще ида да събудя децата.

Давай.

... И Нобелова награда за мир получава Юлия Комисарова.

За принос в красотата и ума на човечеството.

Я, кой е тук!

Ела, моя малка! - Ето, скъпа,

сега нашето утро е наистина добро.

Скъпа, какво има?

Много съжалявам, но не успяхме да я спасим.

Защо? Да не е била болна от нещо?

Има алергия към щастливия живот.

Моля?! Алергия към щастливия живот?

А не е ли така?

Ти не можеш да живееш нормално. Сигурно ти е скучно.

И все си намираш опасни мъже. Майкъл - мошеник,

Павлик - женкар, Егорка - пандизчия.

А Никитос - единственият нормален вариант.

Внимавай, Дашка,

докато мислиш, някой ще го отмъкне.

Превод: kia1964