Original subtitles

Тоя от 202-ра се заяде, че чаршафите са му студени. Наложи се да ги затопля.

С ютията, не както си мислиш.

Не искам да виждам никого днес. - Той си тръгна.

Кой? - Слушаш ли ме? Пак ли с този Павлик?

Забрави го вече. Животът продължава.

Дашка, как си? - Горе-долу.

Можем да работим и вместо теб днес? - Недей, иска да ти изяде обяда само.

Даша, искаш ли да те освободя за днес? - Не. Всичко е наред. Наистина.

Правилно, няма да се коси за козли. - Ако знаеш още колко ще срещнеш.

Е, разбра ме. - Дръж се, Дашка.

Бившият ми ме заряза, когато го запознах с нашите.

А моят беше с мен само заради секса.

Стига, стига, какво ревнахте всички!? Хайде...

...момичетата ми.

Превод и субтитри kotaraka_eek Приятно гледане!

"Ай да, Пушкин..."

Можеш да се преобличаш спокойно. Прикривам те.

Костя, глупак, от къде взе пистолета? - Льоня ми го зачисли.

Трябва да купя кобур. - Костик,

можеш да убиеш някого случайно така. - Настя, кого ще убия с газов?

Ето. "К" Константин. Какво ще кажеш?

"Г" Глупак.

Нали трябва да го връщаш. Или искаш цял живот да си охрана?

Настя, виж колко бързо го разглобявам. - Костя, не се и съмнявам.

При теб всичко става бързо. - Настя...

Остави го тук.

Завърти го малко. Стоп, така е добре.

Елтаровски ли ще идва при нас? - Поздравления, можете да четете.

Борис Феликсович, радвам се да ви видя в хотела ни.

Парадокс. Където и да запазя лукс, се радват да ме видят.

Красиво е. - Заповядайте. Мерси.

Ами постъпих с нея...

...като пълен загубеняк.

Мислех, че ще ме подкрепите. - Съгласна съм с оценката ви.

Постъпката ви не беше много мъжка.

Вероятно сте действали в ярост. - Да, ако не броим,

че го планирах два дни.

Искате да я върнете? - Не.

Не знам, има ли значение? Всичко е загубено, вече го разбрах.

Както и да е. Правилно ще е да й поискате прошка.

Да, точно. Благодаря, София.

Сега?

Ето. Още в 312-та трябва да смениш...

Какво? Чаршафите ли? - Пак ли някой ги наака?

Даша, може ли за малко?

Добре, тогава тук. Исках да ти кажа...

Ще отидеш ли днес на прикрития показ на Елтеровски?

Затворен. Сигурно не. Артхаусът не е за мен.

А кое тогава е за теб? Еротика може би, а?

Кой ти каза? - Кое? Всъщност се шегувах.

Говорех за това, че този Елтеровски преди снимаше арт ягодки снимаше.

Я почакай. Ти да видиш! - Какво?

Все се чудех къде съм те виждал и никак не можах да си спомня.

Почакай. Мишка. Ето.

Ето я. Знаех си, че не трябва да я изхвърлям.

90-те бяха гладни години. - Разбирам те.

Миш, самият аз бях рекетьор. - Стига бе!

Беше само за няколко часа. Собственикът Валка се падна много едър.

Половин година в болница лежах.

Миша, ще получа комплекси. - Стига вече! Изключи го!

Стига си, поне да дочакаме момента, в който идва бавачката.

Я изчезвай!

Ало, да, Льоня? Тук съм, тук. В тоалетната.

Добре, идвам. Да ти донеса нещо? Не, ще мина покрай бара.

Добре, тичам вече.

Не надничай. Влизай, хайде.

Е?

Сюрприз. - Какво му е?

Споко, сипах му сънотворно в питието. Можеш да правиш с него, каквото искаш.

Това е глупаво. - Глупаво, но справедливо.

Опозори те пред целия хотел.

Предлагам да му епилираме краката?

Съгласна. Малко му е. Бикини зона?

Паша, тук ли си?

Какво? Альохин не ви ли стигна? - Той спи.

Само решихме малко да се погаврим. Така да се каже - око за око...

Искаш ли да му извадим зъб? - Да.

Принципно си го заслужава.

Да? Идвам.

За това на никого. - Гроб сме.

Като казах гроб? - Юля.

Съгласна, прекалено е.

Веднага след показа, в същия ресторант започва фуршетът и няма да се налага

да каните гостите на друго място. - Благодаря. Много се тревожех.

Приятен престой.

Натиснете 3.

Миша, това ти ли си!?

Я гледай! Приветствам ви. - Гледам, че работиш тук?

Да, заместник управител.

Тази вечер тук имам творческа вечер. Чу ли вече? Заповядай ще поговорим.

Борис Феликсович, имам молба към вас.

Не искам в хотела да се разбира, че съм се снимал... в онзи филм.

Де да знам. Не обичам да пазя тайни.

Шегувам се.

И аз не съм във възторг от тази част от биографията ми.

90-те бяха гладни години. До довечера.

Извинете. Намерих го в тоалетната. Вероятно някой полицай го е забравил.

Да, извинете. Ще ги шамаросам аз тези полицаи. Извинете ме.

Трябва да занесеш този проектор в ресторанта, без да го включваш.

Аз ще го направя. - Ти ще го занесеш, така ли?

Аз ще го включа, а ти го занеси.

Кога? - Сега.

Добре, Борис Феликсович, до довечера.

Да, записах ви номера. Довиждане.

Добре.

Моля да ме извиниш. - Какво направи?

Чакай, аз ще го извадя. Остави. - Е, чичо Боря,

Къде се завря? - отиваме на творческа вечер.

Казаха, че ще показват филм. - Нали не искаше?

Сигурен съм, че филмът не струва, но ще има фуршет.

Фуршетът е творчество, не ще и дума. Без него нищо не става.

Защото не можеш да гледаш филмите на Елтаровски трезвен.

Неее!

Бързо тичай да ми викнеш такси. Бързо!

Беше велико, нали?

Така, сега мога да напусна щастлива. - Я пак!?

Реших да напусна. Така ще е по-добре за всички. Отивам да се сбогувам.

Никита, да знаете къде е Света? Днес е на работа, но не отговаря.

Не, не знам. - Наложи се да й намеря заместник.

Хотелът е пълен, а и тази творческа вечер. Елате, ще ви покажа набързо.

Никита Андреевич, там такова Дашка тръгна да напуска.

Стоп!

Чакай, чакай, чакай. Върви, върви, върви.

Обядваш? - Представи си да. Обядвам на обед.

Полезно е за мозъка. Спираш да задаваш тъпи въпроси.

Супер, супер. Супер, че ни зачислиха газови. На мен де, ти отдавна имаш.

Сам си го зачислих.

Ами ако чисто хипотетично, само да предположим,

всичко се случва, охранител си загуби пистолета, какво го чака?

Нищо не го чака. Ще му кажат да не го прави повече.

Така ли?

Не! Глоба в размер на месечна заплата.

Костик, как си?

Нормално. - Искаш ли да ми кажеш нещо!?

Обичам те, Настя. Трябва да се връщам на работа.

Костя, аз...

Съжалявам за причиненото неудобство. Бихте ли изчакали малко?

Благодаря. - Може ли за малко?

Исках да кажа, че... - Чакай. Можеш ли да помогнеш?

Много ни трябва твоят английски, че е малка лудница тук.

Добре, какво да правя? - Събери паспортите на чужденците,

Предложи им питие за моя сметка. И помагай на Льошка, че го закъса.

Добре.

Никита Андреевич, там такова, Дашка тръгна да напуска.

Трябва да я спрем някак. Направете нещо.

Добре, ще оправя нещата. - Благодаря.

Днес си почивка. Отивай си. - А защо ме викнахте?

За да проверим реакцията ти. Браво на теб. Свободен си.

Спрете. Чакайте малко. - Паспортите ви моля, благодаря.

Как се казвате? - Мария.

Как е? Хората заприиждаха. - Да, въпреки очакванията ти,

ще бъде аншлаг. Поканих целия персонал на хотела барабар с ръководството.

За да оценят филма, в който се снима. - Смешно.

Това шега ли е? - Не.

Специално дойдохме със сина ми от Петербург, за да видим филма ви.

Напразно. Знаете ли? Как се казвате? Иначка, някои смятат,

че ще е пълно говно. Съветвам ви да пийнете.

Невъзможно е да гледате творчеството ми трезвен. Така ли беше?

Не разбирам как? Вероятно сте ме разбрали погрешно.

Колегите ти ще те разберат погрешно, когато видят миналото ти.

Здравейте, може ли автограф?

Моля ви, не правете това. - Както и на младини не си убедителен.

Но има едничък способ да ме спреш.

Направо сега да ми целунеш ръката, докато записвам, и да кажеш:

"Мой бели господине, ти си най-добрият режисьор в света." Хайде.

Сериозно ли? - Да, на колене. Хайде.

Я се разкарай!

Костик, къде беше?

Никъде. В смисъл отскочих донякъде.

Къде ти е пистолетът? - Моят ли?

Ето го. - А този тогава чий е?

Настя, и този е мой.

Знам, че е твой. Как можа да го забравиш в тоалетната?

Настя, оставих го на закачалката и когато се върнах го нямаше, ясно?

Взех нов 420 лева, за да не ме глобят. - Още утре ще го върнеш.

А дотогава ще остане при мен, че и този ще загубиш някъде.

Мерси за помощта. - Моля, даже ми хареса.

Можеш да работиш на рецепцията тогава. Считай го за официано предложение.

На рецепцията? - Да.

Със сигурност ще има възражения. - С Павел аз ще се разбера,

плюс това си е ръст в кариерата. Докато се усетиш си станала управител.

Тогава съм съгласна. - За рецепцията или за управител?

За рецепция. - Поздравявам те за новата длъжност.

Вече реципционистка ли стана? Чистеше ли там?

Внимавай с приказките. - Трай, боклук.

Много смел стана. Ела ми де, ела. Ела ми, бе!

Айде ела ми, бе. - Него бий, ето го там.

Така, какво се случва?

Какво, закъснях ли за показа? - Не, елате да ви покажа масата.

Я, Елеонора, приветсвам ви.

Готов ли си? - Да. Да вървим.

Добър вечер, приятели. Днес реших да ви покажа една стара моя работа.

Сигурен съм, че не всички ще харесат видяното, но не се съмнявам,

че филмът заслужава вашето внимание.

Момент! Извинете ме за прекъсването,

но работата е там, че отдавна следя творчеството ви

и съм длъжен да кажа, че вие...

...сте най-добрият режисьор от всички, които познавам.

Благодаря. - Ако живеехме в друг век,

вероятно бих ви наричал мой бели господин.

Не пречи на курса. Удивително. Благодаря, много ви благодаря.

Много ми беше приятно, трогнахте ме. Е, добре, все пак пускам филма.

Пак моля да ме извините, но преди да видите това, което ще видите,

трябва да ви призная нещо. Когато бях млад, много ми трябваха пари.

Да си плащам наема и подобни, затова ми се наложи да се снимам...

...в еротически филм.

Всичко това е минало, но много ме е срам.

Имам касета. Страшен филм, страшен. - За какво се разправя? Добре, тихо.

Честно казано не знам защо Михаил ни разказа това и какво общо има

то с филма ми, но нека го видим.

В този ден се събудих с усещането,

че днес ще се случи нещо особено.

Извинете.

Даша, бързо, там Павел и Никита отвън ще се дуелират.

По-бързо.

Ще се убият взаимно. - Настя, с гумени куршуми са.

Ще ги заболи, разбира се, но изборът си е техен.

Напомням, че пръв ще стреля Павел Аркадиевич.

Е, къдрав, готов ли си да свършиш като Пушкин?

И той като него е къдрав и нисък. - Костя!

Скапан пистолет купих. - Какво става?

Работи си.

Просто си вързан.

Павел Аркадиевич, вие стреляхте вече. Сега е ред на Никита Андреевич.

Какво правите? - Разни идиотщини.

Павлик. Как можа да се случи? - Не знам.

Павлик, как си? От къде намерихте пистолети изобщо?

Не се тревожете, няма засегнати жизненоважни органи,

но фамилните драгоцености ще се подуят за няколко седмици.

Известно време ще може само погледи да хвърля.

Съжалявам за случката с Павел. - Докторът каза, че не е сериозно.

Гледах един филм.

И имам въпрос. Можеш ли да запълниш пропуските ми по руска класика?

Ай да, кучи сине, ай да, Пушкин.