Original subtitles

субтитри от YavkA.net

СЪСЕДСКОТО СЕМЕЙСТВО

Важен ден в Съвета? - Да.

Ще покажем на алчните предприемачи откъде изгрява слънцето.

Оспрей Пойнт не е за продан.

Не подкрепям "Еврика", но градът се нуждае от повече жилища.

Наистина ли го вярваш?

Да. Как иначе хора като мен и Бен ще останат тук?

Да си чувала за съвместно жителство на различни поколения?

Просто казвам. Всички си помагат взаимно.

Да споделяш значи да те е грижа, Еси.

Отиваш ли някъде? - Да. Да погледна една къща.

Не си губиш времето. - Не можем да останем тук завинаги.

И това жителство, за което говориш, не е честно.

Спрямо кого?

Миличка, премести се тук, защото искаше да спестиш за къща.

Докато аз се грижа за децата. - И беше невероятна, мамо.

Наистина невероятна, но тук ни идва малко тясно.

Да, знам, задушавам те.

Липсва ми чувството за собствена свобода.

А и Изабел смята, че би било добре да си имаме собствено място.

Така ли?

Като си майка, понякога е най-добре да оставиш личната свобода на заден план.

Не всички обичаме да сме майки, колкото ти го обичаш.

Моля? Не чух добре?

Не всички обичаме да сме майки като теб.

Миличка, това не е надпревара.

4 бона, 4 метра, извънбордов двигател, 50 конски сили. Какво мислиш?

Аз ли? Не знам какво значи нищо от това.

Звучи впечатляващо, да, но не знам какво мисля.

Нямаш ли късмет с купувачите? - Не.

Не, забрави за мен.

Можем да отидем за риба с нея, преди да я продадеш.

Иска да я разкарам преди купона. - Добро утро, момчета.

Здрасти!

Среща на съседската стража? - Не, Андж е по тази част,

ние просто се събираме и обсъждаме надеждите и мечтите си.

Звучи готино. - Кога ще се запознаем с твоя човек?

Няма да се запознаете с него. Трябваше да се връща на работа.

Явно за лошите няма почивни дни.

Това си го биваше. - Ще се видим по-късно.

Да.

Проблеми в рая. Сутринта ги видях. - Да!

И цяла нощ бе светнато у тях! - Денонощно сте нащрек и дебнете.

Да дебнем? Аз не дебна, пиша си дисертацията.

Няма я. Търси имоти благодарение на теб.

Не съм ѝ казвала да се изнася. - Но това е чула.

Внимавай какво говориш Особено пред Еси.

Добре.

Знаеш ли кога ще се върне? - Дано е преди гласуването на Съвета.

Трябва ли ти за нещо? - Исках да я питам за зайчето на Роузи.

Зайче? - Изгубила го е, искам да ѝ купя ново.

Искам да знам откъде сте го купили. - Питай Франк.

Попитах я.

Някога е било на Мия.

Така ли? - Да.

Предположих, че може би вие с Еси сте ѝ го купили.

Имали сме толкова играчки през годините...

Тази е стара.

Малко проскубана. Не всеки би могъл да я харесва.

Не, съжалявам, не мога да ти помогна. - Сигурна ли си?

Има връзка на врата.

Не знам, съжалявам.

Ще закъснея.

Ехо? - Здрасти. Не знаех, че се изнасяш.

Най-после реших да срежа пъпната връв.

Сигурно не е много лесно да се живее с Барб.

Бе много благородно да ни позволи да останем.

Призлява ми от мисълта да живея с майка си.

Живя малко с нас след раждането на Оли, нонстоп забележки, че нещо бъркам.

Звучи познато, ако чуя още един съвет как се гледа дете...

Знаеш, че мотивите ѝ са добри, да, трябва да пазим околната среда,

но този град наистина има нужда от повече жилища.

Явно разговорите ви вечерно време са интересни.

Ще дойдеш ли да видиш кухнята? - Да.

Бен е съгласен, че без нови обекти, никога нищо няма да купим.

Късметлийка си, че имаш съпруг, който мисли като теб.

Ако имаш интерес, кажи скоро, за това място търсенето е голямо.

Сериозно ли? - Ще се изненадаш.

Добре, ще огледам. - Не бързай.

Привет! - Тате, това е Фран!

Тя ли беше?

Хайде, момчета.

По-бавно.

Спасете мочурищата!

Ало. - Как минава срещата?

Много вълнуващо.

Знаеше ли, че законът не ти позволява

да гледаш повече от три кокошки в домашни условия?

Дженифър? Какво става с "Еврика"?

В момента са в почивка, но това е следваща точка в дневния ред.

Ще е по мед и масло.

Добре. Скоро идвам.

Клайв е тук. Трябва ли да си търся нова работа?

Не. Всичко ще е наред. Идвам.

Мога да постигна всичко.

Заслужавам мечтите ми да се сбъднат.

Мога да постигна всичко.

Заслужавам мечтите ми да се сбъднат!

Добре.

Не искам градчето ни да се превърне в бетонна джунгла.

Ще продължа да се боря срещу презастрояването.

Благодаря ви.

Иска ли някой друг да каже още нещо?

Никой? Кой подкрепя издаването на разрешителното за "Еврика"?

Кой е против?

Предложението е прието, проектът е одобрен.

За малко. - Нямах никакви съмнения.

Доволна ли си? Отвори портите на ада.

Клайв, какво ти казах? Не можеш да се бориш с прогреса.

Скоро ще се наслаждаваш на... - Може ли да поговорим?

Да.

Беше там и чу, че взехме разрешително. Това е чудесна новина!

Чудесна новина за теб, за проекта.

Но все пак се отказвам.

Каза, че чакаш да получим разрешително, получихме го.

Не може да се откажеш просто ей така. - Мога, мога.

Все още съм в периода за размисъл.

Клайв, допускаш огромна грешка. Отиди на обекта и погледни пак,

това е нещо специално. - Именно!

Дъщеря ми беше права, съседката ти също.

Това е нещо специално.

Съжалявам, но искам до утре да ми върнете капарото.

Не може ей така да си искаш капарото... - 24 часа.

Иначе ще се обърна към адвоката си.

Абе я порасни! - Тъпа крава.

Дано се държиш добре, мамо. - Трябва ли?

Андж ни е съседка.

Предстои купон, трябва да се разбираме. - Какво ти пука на теб?

Изнасяш се. - Тя ще ни помогне да купим нещо.

Нали няма да наемеш нещо от нея? - Тук е трудно да намериш нещо читаво.

Миличка, знам, че ти стана много трудно след раждането на Мия,

но ще ти бъде още по-трудно, ако пак живееш под наем.

Пак ще трябва да започнеш работа. - Може би това ще е добре за мен.

Слушай, миличка. Имаш късмет, че имаш шанса да си истинска майка.

Не ти се налага да взимаш решения, които на мен не ми се дадоха.

Ти си била светица, като си ме гледала. - Престани, нямах това предвид.

Не може ли просто да се наслаждаваш на това?

Докато са малки? - Да не наслаждавам?

Да! Толкова ли е трудно?

Наслаждавам се, мамо! Докато се къпят и докато спят!

И докато ги гледаш ти! - По-тихо.

Не, просто млъкни!

Не съм добра в това като теб!

Не ми харесва все да съм играчка, източник на храна и без време за мен.

Права си, мамо, твърде себична съм, за да бъда добра майка!

Престани да ме зяпаш така.

Абе я порасни!

Любимите ми съседи!

Добре ли си?

Да, май оплесках отношенията с майка си, но съм добре.

Съжалявам. Искаш ли вода? - Да, благодаря.

Беше неизбежно.

Отиваме до магазина, а после ще правим кексчета за купона. Ще помогнеш ли?

Мама каза, че си тъжна.

Защото видяхме Джулс да си тръгва доста набързо.

Да. Затова дойдох тук, за да бъда сама.

И сега съм сама.

Не си съвсем сама.

Това е покрай мен. Какво стана с вас?

Послушах съвета ти и май намерих място под наем.

Браво! - Майка ми не бе въодушевена.

Да, тя ми каза.

Всичко опита. Емоционално изнудване, вменяване на вина, самосъжаление.

Така е, като си едно дете. Има си негативи.

Това е Пени!

Боже, наистина. Къде я намери?

Роузи я забрави в болницата. - Ще я оставя при Фран.

Тя е моя! - Много хубаво зайче, нали?

У кого ли не е била. Някога беше моя.

Е, ще дойдеш ли? - Да, компанията ще ми се отрази добре.

Преди да се покриете, измийте си сърфовете.

Първо моя! - Моя вече го измих!

Тате, пусни водата. - Добре, момент.

Добре ли си? - Да.

Ще ми кажеш ли какво става?

Нищо. Просто съм уморена.

А и както ти казах, малко сме зле с парите.

Малко?

Картата е на червено, полудяваш за лодката и заради Барб и "Еврика".

Не съм идиот. Затънали сме.

Ще ми кажеш ли колко?

Андж.

Може би съм платила ипотеката ни с капарото на клиент.

А сега той си го иска обратно.

Кой е клиентът? - Клайв.

Търси капарото си за "Еврика".

Ясно, добре.

Значи си взела парите от агенцията?

Може ли да изгубиш разрешителното си за нещо такова?

Щях да ти върна, но лихвата се покачи, освен това и вноските за студиото...

И сега заплашва с адвокати.

Това са много пари. Ще останем ли без къщата?

Това няма да се случи. Няма да го позволя.

Ние няма да го позволим.

Ние няма да го позволим.

И на мен ми се ходи на плажа. Във водата ще е готино и прохладно.

Може да дойдеш с нас. - Ще отидеш с Пийт.

Мисля, че той много се радва.

Какво става? Тръгваме ли към плажа?

Трябва да тръгвам за работа.

Трябва или искаш? - Един месец ще плавам по вода.

Може би шест седмици.

След всичко, през което ни прекара, ти заминаваш?

Съжалявам.

Не може да даваш обещания, които после не изпълняваш.

Тя е дете. - Знам.

Може би с вас е по-добре, без да съм в картинката.

Значи няма да ходим на плажа?

Не.

Ще влезеш ли сам да ѝ го кажеш?

По-добре да го чуе от теб.

Така...

Пийт няма да дойде на плажа днес.

Нормално е да се ядосаш или да си тъжна.

Понякога ми се иска да назова чувствата си с име.

Искаш ли да ми кажеш как се чувстваш?

Гладна съм.

Добре. Това не е чувство, но пак става.

Какво ще кажеш за моркови и хумус?

"Остава само чистотата на момента.

Тя вече не можеше да лежи спокойно, стана едно с движенията му,

докато той проникваше дълбоко в нея.

Тя затрептя силно между краката си,

когато семето му я накара да почувства нещо божествено."

Еха. - Да, много живописно.

Как се казва авторът? - Бутби Търлингтън.

Бил е съвременник на Д. Х. Лорънс.

Но не е бил толкова известен. Всъщност въобще не е бил известен.

Да. Това е идеята на дисертацията ми. - Ясно.

Значи правителството ти плаща да четеш по цял ден?

Е, не по цял ден.

Дали да я прочета и аз? - Разбира се.

Можем да си основен литературен клуб. - Да.

Фран смята, че трябва повече да се събирам с хора.

Да, ще говоря с Лукас. - Добре, супер.

Страхотен дух сте заформили.

В кухнята са. Приготви се, напечено е.

Да, Еси спомена.

Еси каза на Барб, че смятаме да се изнесем.

Ясно. - Да. Затова гледам да стоя настрана.

Логично. - Доста настрана.

Здрасти! - Здравей! Влизай.

Ще допека една недопечена партида. - Обичам недопечени кексчета.

Здрасти! Така...

Виж какво ти нося.

Ето още. - Толкова много.

О, не!

Какво е станало с Пени? - Изгори си ръката на фурната.

Точно като мама. - Ще я заведа в... Къде бях родена?

В болница "Джилонг". Също като мама.

Дано няма нужда да ѝ присаждат козина.

Но е много добре закърпена.

И при нас е време за вино.

Включи ли таймера? - Да.

Ще скрия това.

Довечера няма да ти се яде, изяде толкова много масло!

Ще те заболи стомахът от толкова сурови яйца.

Добро момиче, ще почистим. - Сериозно?

Какво мислиш за решението за "Еврика"?

Да сменим темата. - Съжалявам.

Пита ли Изабел кои кексчета са ѝ любими?

Мисля, че това са кексчетата на майка ми.

Все още ли готвиш с майка си?

Доскоро готвех с нея. Тя почина неотдавна.

Мисля, че ти бях казала. - Забравих, много съжалявам.

Да пием за... Как се казваше тя?

Линда.

За Линда!

Добре, махаме тениската.

В банята!

Не знам защо мама все още ги държи. - Какво?

Питай. Мия търси някаква книга.

Беше забавно. - Да.

Едно за из път?

Да. - Вземи две, ако искаш.

Няма нужда.

Кой води? - Не питай.

Барб ти би шута?

Да, сложиха Мия да спи.

Изабел, нека позная, зарязваш случая и се прибираш.

Иска ти се. Трудно е да ти вършат работата.

Последният ти опит вече официално се разглежда от колегите от Ню Саут Уелс.

Признавам, май трябваше да отида на оценката.

Май.

Може ли да провериш нещо? - Сериозно?

Става дума за нещо дребно.

Един запис в болница "Джилонг". Няма да ми предоставят информация.

Поради основателни причини, Изабел.

Моля те, Хелън.

Какво те интересува?

Златна оферта.

Благодаря ти. Знам колко те боли.

В морето има още лодки.

Знам, че това няма да стигне, но е някакво начало.

Добро начало е.

Можем да съкратим бюджета за купона. Без голям флаг, без замък за скачане?

Твърде късно е за това.

А и какво ще си помислят хората?

На кого му пука какво мислят хората?

Ще приберат половината плаж вкъщи с косите си.

Ще минат под маркуча, преди да влязат.

Знам, че не ти беше лесно с нас, но с Бен сме ти много благодарни.

Имате нужда от свое си място.

А и аз съм досадна.

Вра си носа навсякъде.

Понякога се държа с теб като с бебе, защото си моето бебе.

Моето бебе. Всички сте мои бебчета. - Късметлийка.

Но нека стана сериозна.

Разбирам те и се чудя как мога да помогна.

Там е работата, мамо, не можеш да помогнеш за усещанията ми.

Знам.

Но мога да помогна с дома.

Искам къщата да стане твоя, преди да умра.

За бога, не ми казвай, че... - Не. Не, не.

Просто искам да вземеш къщата сега.

Преди да се е случило нещо. - Защо го правиш?

И без това ще остане за теб! Вземи я сега, когато ти трябва.

А ти къде ще живееш? - Мен не ме мисли.

Може би ще пътувам.

Ти почти не излизаш от града.

Да, да. Но мисля, че е време за тази стъпка.

Не. Това е лудост. Не може да се откажеш от къщата.

Вече е късно.

Фран вече оправя нещата.

Сериозно, мамо, къде ще живееш? - Ще стана белокос номад.

Косата ти не е бяла. - Така си мислиш ти.

Хайде да разрешим въпроса и да престанем да спорим.

Повтаряй след мен. "Да, благодаря ти, мамо.

Много благородно от твоя страна." Хайде, да чуя.

Да, благодаря ти, мамо. Много благородно от твоя страна.

Но не мога да се съглася, преди да говоря с Бен.

Дано успееш да го намериш.

Ела тук, миличка.

Хайде! Убий онзи вдясно. - Виждам го.

Имам пясък по места, които не знаех, че имам по тялото си.

Къде е Барб? - Изплаква децата с маркуча.

Къде е уловката? Заробваме се с жестока ипотека?

Тя е платена. Не знам. Да се срамувам ли, като очаква да остане с нас?

Какво ѝ каза? - Че ти може да имаш опасения.

Да, опасявам се, че или халюцинираме, или живеем в друга реалност.

Ако иска да ни даде къщата... Има ли някакъв проблем?

Да!

Това е емоционално изнудване. Завинаги ще съм ѝ задължена.

По-добре на нея, отколкото на банката. - Не е ли странно?

Прави го, защото заговорихме, че ще се изнасяме.

Да, не е случайно.

И забрави някога да се изнесе. - Опитва се да ми влезе под кожата.

Напомня ми, че не мога да свърша нищо без нея.

Но ако това е истина...

То би било пълна промяна за семейството ни.

Но ако няма да се почувстваш добре, откажи.

Ще се оправим.

Какво казаха? - Добре съм, благодаря. Ти как си?

Извинявай, малко съм разсеяна.

Проверих семейството в архивите на болница "Джилонг".

Естер Акото наистина е родила дъщеря Мия в Джилонг.

Да, логично, Еси също е родена там.

Не и според записите в болницата.

Изабел?

Изабел, чуваш ли ме?

Кофеин.

Искам да чуя мнението ти за нещо. - Не спирам да давам мнението си.

Какво? - Мама иска да даде къщата на нас с Бен.

Сега. Като подарък.

Еси, това е чудесно.

Нали?

Знам, че е благородно и че би било чудесно за семейството.

Но не знам дали ще е много добре за мен.

Идеята да живееш с нея... - Не, тя заминава, ще се изнесе.

Моля? Завинаги ли? - Щяла да пътува.

Не знае колко време няма да я има, но като се върне, ще наеме нещо малко.

Тогава къде е проблемът?

Не знам, тъпо ми е да го кажа, но ми се струва, че иска да ме преметне.

Къщата я замислях като част от живота, който двамата с Бен градим.

Миля, че това ще ви даде пространство да бъдете още по-добри родители.

Няма да имате онази финансова зависимост.

Ти го заслужаваш, Еси.

Да. Може би си права.

Мисля, че с Бен трябва да изведете Барб на вечеря.

Да приемете, да празнувате.

И да оставя децата на консерви и отварачка за тях?

Не, аз ще ги гледам.

Да, това е единствената ми оферта, която не подлежи на преговори.

Това е много благородно. - Забавлявайте се.

Никога ли не се спира? - Какво каза?

Винаги вършиш нещо. - За купона на улицата.

Мия, специалната ти бавачка е тук.

Здрасти! Как си? - Мислех, че децата ще дойдат с нас?

Изабел си има по-интересни занимания. - Не, напротив.

Обичам да прекарвам време с тях. - Нека не се караме.

Да си поръчаме тайландско и...

Това е нещо голямо. Нека ти се отблагодарим.

Да, вечерята е от нас. - Еси ми каза за къщата.

Жестът е невероятен.

Така правят родителите. - Моята майка не правеше така.

Андж! Влизам вътре.

Добре, аз продължавам. - Добре.

Изабел!

Хайде да изведем Пени на разходка. - На разходка? Добре.

Ела. Ще ви прочета приказка и после ще ви завия и двете.

ЖЕНСКА БОЛНИЦА СИДНИ

Изабел, не може повече... -Обади се в женската болница в Сидни и...

Не мога. - Виж кого е родила Барбара Уокър там.

Не, ще ти звънна по-късно. - Направи го, мамка му.

Извинявай. Моля те.

Моля те, Хелън.

Спят дълбоко. Истински ангелчета, нямаше драми.

Ще останеш ли за питие? - Не мога, трябва да свърша нещо.

Благодаря ти, Изабел. - За нищо, винаги насреща.

Знаех си, че е съмнителна, а всички ми се присмивахте.

Изабел Хетерингтън, работи за Закрила на детето.

Помага на деца в беда, нали? - На нашата улица сме добри родители.

На почивка е. Излъгала за името, за да предотврати това, което правиш сега.

Имаме право да знаем кой живее отсреща, може да е психопат.

Какво има? Андж?

Сега ми стана гадно.

Боже. Горкото семейство.

Това беше последната услуга, Изабел.

Но имаш късмет, че си струваше. - Добре.

Барбара Уокър е приета на 6 май 1993 г.

Родила е Клеър Естер Уокър, 3,3 кг.

Но бебето починало още на същия ден.

Неонатална инфекция.

Еси не може да е нейна дъщеря.

Изабел?

Трябва да взема нещо от колата, Изабел. Ще гледаш ли сестра си?

Две минутки и се връщам.

Какво правиш?

Къде отиваш?

Това е сестра ми!

Субтитри от YavkA.net @ 2025