Original subtitles

ИЗБРАНИКЪТ НА Г-ЖА ЮСОН (1950)

по разказа на Ги дьо Мопасан

Здравей, Изидор. Какво правиш? - Мама ме изпрати на пазар.

Отивам за кокошки при Николин.

А цветята за мен ли са? - О, не. Ако искаш, сама си набери.

Изидор, Изидор! - Да?

Приближи се и ще те целуна. - О, я стига!

Не искаш ли да те целуна? - Ти си се побъркала!

О, не! Каква безсрамница!

Помощ! Спасете ме!

Стига! Не!

Преди малко Мари беше тук. Не знам къде се дяна.

Може би жена ми знае. Хей, Николин!

Къде е Мари? Г-жа Юсон иска да я види.

Добър ден, г-жо Юсон. - Добър ден.

Къде е Мари? Не си е вкъщи. - Не виждаш ли каручката?

Какво общо има Мари с каручката? - На Изидор е, синът на бакалката.

Дойде за зеленчуци и пилета. Мари му помага да си избере птици.

А вие какво бихте искали, г-жо Юсон? Пресни яйца или зеленчуци?

Благодаря, Николин, не днес. Не съм дошла за това.

Бих искала да говоря с Мари по една много важна работа.

Важна работа ли? С нашата дъщеря? - Ами да.

Естествено, че и с вас ще говоря. - Тогава слизайте. А ти дръж коня.

Да отидем в кухнята. Там ще е по-удобно да говорим.

Благодаря.

Тази става ли? - Трябва да я огледам.

Бих я взел без да я оглеждам, но майка ми...

Духни перушината под опашката.

Да, тази е добра.

Още искаш ли? - Четири стигат. Мама каза четири.

Добре...

А ако сега те целуна? - Не, не трябва да го правиш!

Не ти ли харесвам? - Харесваш ми. Не е там работата.

Тогава ще те целуна насила. - Говориш така, за да ме уплашиш, а?

И от какво се страхуваш, глупчо?

Това са женски интрижки. Искаш да разбереш как ще ми подейства.

И как ти действа? - Не знам, а и не искам да знам!

Пусни ме да мина, Мари! - Тогава ще те гъделичкам!

Стига! Безсрамница!

100 000 франка? Това възможно ли е? - Възможно е, Николин.

Определихме награда от 100 000 франка като награда за добродетелта.

Както в много други градове. - А Мари? Тя има ли право?

Може и да я изберат. Дойдох да я проуча и да й направя досие.

Вие смятате, че Мари може да вземе Роза за добродетел?

Но и да не я оставя. Най-важното е да остане добродетелна.

Но ние отглеждаме основно зеленчуци. Тук не виреят цветя, особено рози.

Въпреки че защо да не опитаме? Готов съм сам да стана тази роза.

Не, скъпи ми Полит. Това, което се нарича с нежното име

"Роза на добродетелта", е младо момиче. Истинско.

Което е съхранило невинността и чистотата на розата. Разбирате ли ме?

А, разбрах какво има предвид г-жа Юсон! Като агънце или теленце?

Тогава бих се изненадала, ако Мари заслужи тези 100 000 франка.

А аз никога не бих повярвал, че това струва толкова.

И повече. Тъй като честта на едно момиче е най-ценното имущество.

О, значи напразно съм се омъжила. Виждаш ли какво направи, Полит?

Нанесе вреда за 100 000 франка. - Добре, но не съжалявам за нищо.

Добре де, и аз също. - Слушай...

не само аз съм виновен. Преди мен беше женена за горския.

Така че от теб остават само 50 000...

Не трябва да го казваш! Още повече пред г-жа Юсон!

Какво ли не съм чувала.

Може да излезе, че този департамент е пропит с безсрамие и разврат.

Е, не става дума за вас, а за Мари.

Значи смятате, че тя има шанс да получи тази награда?

В това не мога да се бъркам.

Това момиче е много внимателно и много трудолюбиво.

Естествено, тя ходи на танци,

и малко се забавлява с момчетата по време на жътва. Че как иначе?

Но всичко е в мярка.

Кое наричате "малко се забавлява с момчетата"?

Е, колкото е прието.

Но никога не е имала дете. Кълна се. - Надявам се.

Къде е тя? - Сигурно е в хамбара.

Елате с мен, г-жо Юсон. - Да.

Поговорете с нея и ще видите, че главата й си е на мястото,

че е благоразумна, сериозна и че заслужава 100 000 франка.

Елате с мен, г-жо Юсон, елате.

Насам, г-жо Юсон.

Там ли е? - Да.

Нека ти е за обеца на ухото!

Къде е Мари? - В хамбара.

Сбихме се. Искаше да ме целуне.

Да те целуне? - Само на шега, нали?

Не изглеждаше така. - Как се случи?

Ръцете ми бяха заети с тези кокошки.

Изведнъж тя се приближи и каза: "Ще те целуна!"

Аз й отговорих: "Недей!" А тя: "Какво, не ти ли харесвам?"

А аз: "Харесваш ми. Работата не е там".

Тя: "Не те ли е срам да си глупав?" А аз: "О, не, не ме е срам!"

И тогава тя: "Е, добре, но няма да се измъкнеш!"

Тя така ли каза? - Да, да, да.

И изведнъж започна да ме гъделичка.

Да те гъделичка? - Не ме е страх от гъделичкане,

ако сам се гъделичкам. Но ако не го правя аз, ме е страх.

Освен това тя е хитра. Умее да гъделичка.

Силите ми бяха към края си и изведнъж тя ме целуна.

И тогава й посегнах с кокошката.

Нарани ли я? - А?

За нея не знам, но кокошката умря. Ето, вижте.

Мари, ела тук! - Ако майка ми види това...

Майка ти може да се гордее какъв идиот е отгледала.

Не го упреквайте за доброто му поведение, Николин.

Ако дъщеря ви беше като него, можеше да спечели 100 000 франка.

С цялото ми уважение към вас, само вижте устата на този идиот!

Нима може едно момиче да иска да загуби своята... своята...

своите 100 000 франка заради този? - Не съм я молил за нищо.

Изобщо не харесвам такива неща. - Да бе!

Всъщност си тръгвам!

Чао!

Мисля, че вече няма какво да кажа на дъщеря ви.

Но това беше шега! - Доста своеобразна шега.

Трудно е да се награди за добродетел момиче,

което трябва да пъдиш с кокошка. Съжалявам.

Довиждане, Николин.

Мари! Ела тук!

Мари! На ти! Нека ти е за урок!

Какво съм направила? - Глупачка! Загуби 100 000 франка.

Хайде, разкарай се!

Добър вечер, г-н кюре. - Здравей, Изидор.

Трябва да се изповядам.

Много ли си съгрешил? - Нямам нищо общо, г-н кюре.

Едно момиче ме целуна. Насила, естествено, но все пак

ме целуна. Ударих я с кокошката, но вече беше късно.

Казваш ми това на улицата, какво ще остане за изповедта?

О, вярно. Не трябваше да бързам. Тогава, до довечера.

До довечера, Изидор. И не го преживявай много.

Няма, няма.

Не, графиньо, нямам какво да кажа за Малвина Поаре.

Разбира се, някой ще ви каже, че си е имала работа със Сезар Патюро,

но аз не съм им светила. Нещо друго? - Артишок.

Артишок... А, имаше и един учител! Млад, не много висок.

Онзи с лорнета. Казват, че понякога вечер обичат да се разхождат заедно.

По малката пътечка в подножието на планината.

Може би й разказва за добрия крал Луи XIV?

Това е малко вероятно. - Кой ще се закълне в обратното?

Тук сте права. Хората говорят каквото си искат, за когото си искат.

Ето, например, графиньо, преди три дни, тук, пред моя магазин,

три майки обсъждаха вас.

Така ли? И какво казаха? - Вземете.

Не се заслушах много... Казваха, че отново се каните да се омъжите.

О, не, това не е вярно. Въпреки че това си е мое право.

Вдовица на моята възраст има право да започне нов живот.

Изобщо не мисля за това, Виржини. - Не трябва да се вярва на приказки,

особено когато става дума за добродетелите на другите.

Ето защо търсенето ми е трудно. Все пак благодаря. Довиждане.

На вашите услуги, графиньо. - Извинете.

Е, раздава награда за добродетел, а самата тя не би я получила.

Не говори лошо за графиня дьо Бланвил.

Тази жена е много богата, а и изобщо не е зла.

Да, да, много е добра.

Казват, че когато е била танцьорка в Парижката опера,

не е обиждала никого. Особено мъжете.

Не я съдя, но поне може малко да се посмееш,

щом се занимаваш с добродетелите на другите.

Между другото, тя не е местна. - Да, тук сте права.

Не е достатъчно да имаш "замък за уикендите",

за да имаш право да съдиш за нашите момичета.

Колко ви дължа? - 240 за салатата и камамбера...

Вземете. Благодаря ви. А, ето те и теб, безделнико!

Чак сега ли идваш? Къде се шляеш?

Бях при г-жа Николин. Такова нещо ми се случи!

Нищо не съм счупил, нищо не съм загубил. Само една кокошка умря.

Къде е? - В клетката, заедно с другите.

Ама че си глупав! Да купуваш мъртви кокошки!

Веднага я занеси обратно! - Но Николин не иска да я вземе.

Просто Мари искаше да ме целуне. - И какво?

Кокошката от изненада ли умря? И искаш майка ти да повярва в това?

Не! Тя искаше да ме целуне и аз я ударих с кокошката.

И кокошката умря.

По-добре е, отколкото да беше Мари? - Върви и внеси клетката.

Добре.

А защо не си измил чиниите преди да излезеш?

Не знам. Сигурно съм забравил. Сега ще ги измия.

Не, първо донеси клетката!

Клетката? Така ли? - Да!

Дами, с всички сили поддържам решението ви

да наградите добродетелта,

но за мен е напълно невъзможно да участвам във вашите обсъждания.

Защо? - Дами, по-добре да умра,

отколкото да наруша тайнството на изповедта.

Знаем, г-н кюре. Никой не ви моли да извършите това престъпление.

Може да го направя неволно. Имате ли списък?

Ще запишете 20-30 имена на млади момичета.

Ясно е, че аз нищо няма да кажа, но бих могъл инстинктивно

да издам чужда неприкосновена тайна. Така че ми позволете да се оттегля.

Но, г-н кюре, ако попаднем на случай на истинско порядъчно момиче,

което е може би несправедливо очернено, не бихте ли могли

да насочите обсъждането ни с една простичка... усмивчица?

Тази усмивчица ще бъде предателство към Този, заради когото не се смея.

А освен това, дами, вие ще награждавате за факти,

а Църквата не прави така.

Нима не знаете, че този, който е съгрешил, но се е разкаял,

е също толкова чист като останалите? В Рая несъмнено има немалко грешници,

които в славна невинност цъфтят върху розовите храсти на нашия Господ.

Моите почитания, дами. - Ще ви изпратя, г-н кюре.

Довиждане, г-н кюре.

Красиво го каза за разкаялите се грешници.

Но ако той се съгласи да ни помогне, ще сме сигурни, че не грешим.

Е, добре, щом той ни отказа познанията си,

ще се доверим на своите. Ноеми Галансон.

Няма ли да чакаме графинята? - Можем да започнем без нея.

Между другото, за графинята. Казаха ми,

че когато е била млада... - Не, не, дами, моля ви!

Да не разпространяваме градски слухове.

За графинята говорят разни неща. Навярно, много от тях са лъжливи.

Тя е очарователна дама с примерно поведение.

Но никой от нас няма намерение да напада графинята.

А е и много щедра. Всичките ни начинания се плащат от нея.

Включително и г-н кюрето.

Да не забравяме, че тя настоя да даде и парите за нашата награда.

Извинете, много закъснях! Здравейте, мила!

Жюли, точно говорехме за вас. - Така ли? И какво говорехте?

Само хубави неща. - Спряхме се на Ноеми Галансон.

Със събиране на информацията се занимавахте вие, г-жо Питар.

Слушаме ви. - И така, тази Ноеми е добра,

но трябва да кажа, че до известна степен е сгодена.

Какво означава това? - Това означава,

че след месец ще се омъжи. - И какво?

Чакат цял месец, за да не се оженят през май.

Но това е от религиозни съображения. - Намирам го

за изключително трогателно. - Разбира се.

Но докато чака, младежът се е преместил да живее

при родителите на момичето.

А там за двамата има само една спалня...

Ужасно! Аморалността по тези места ме потриса!

Но родителите са съгласни и ще има сватба.

Не разбирате ли, че вашата снизходителност

е толкова скандална, колкото поведението им?

Не, не съм казвала, че одобрявам... - Слава Богу!

Чай? - Благодаря, мила. Извинете.

Аз смятам, че момиче, което има само един любовник,

приет от семейството й и за когото ще се омъжи след месец,

като цяло е честно момиче. - Е, моите родители

не споделяха такива възгледи. Между другото, аз също.

Да не губим време, списъкът е дълъг.

Жюли Лаферие. - Познавам я. Тя е очарователна.

Не, извинете. Това момиче ходи на танци и на кино.

И какво? - Какво ли?

Веднъж ходих на кино. Знам какво ми се случи там.

Наистина ли? - Наистина.

Отнякъде на коляното ми се появи една ръка.

Помислих си, че е заради разсеяността на съседа ми.

Но след това почувствах, че ръката стиска все по-силно.

Толкова се развълнувах, че не можех нито да викам, нито да помръдна.

За щастие, светлината угасна. Той ме погледна... видя ме...

след това стана и си тръгна!

Затова не вярвам в добродетелта на момичетата, които ходят на кино.

И съм категорично против награждаването на тази Жюли.

Тогава... Амели Бонтам.

Виждам, че е много бедна. Майка й е стара.

Има двама братя, три сестри... Бащата е умрял.

Ето ситуация, която ми се струва интересна.

И дори по-интересна, отколкото си мислите.

Има ли друго? - Има риск, че няма да може

да вземе участие в награждаването си, тъй като може да роди.

Виждате важността на наградата. Този край върви към пропаст.

Из другите краища е същото. - Значи трябва да покажем пример.

Или поне да опитаме. Малвина Рибуле.

С нея се срещнах аз. Имам ужасни спомени!

Болна ли е? - Съвсем не. Здрава е до неприличие.

Уродлива ли е? - На 20 години, с чудесни сини очи

и много предизвикателно деколте.

Само при думата "добродетел" тази нещастница започна да се хили

по толкова необясним, шокиращ и ужасен начин.

Може да я е разбрала грешно? - Не знам.

Но ми се стори, че се обиди. Толкова грубости ми наговори,

а след това ми изпя песен за някакъв артилерист от Нанси.

Този военен може да й е годеник? - Съдейки по текста на песента,

едва ли. Оттеглих се изпълнена с ужас.

А тя тичаше след мен, смеейки се отвратително,

и ме посъветва да си взема карта от полицейския участък.

Карта за какво? - Нямам представа.

И после добави: "Нека ти е за урок"! Накратко казано, невъзможно е.

Из този край е невъзможно да се намери добродетелна роза.

Добре, следващата. Мелани Ватинел,

на 18 години и половина, дъщеря на селския полицай.

С нея се срещнах аз.

Господа, да обобщим нашия дебат.

По отношение на смъртта на Кониар Люсиен,

професионален просяк и скитник, бездомник.

Трупът на починалия е открит на границата на нашата община

и община Крипто Ла Гаярд.

Краката бяха при нас, главата – при тях.

Ние заявяваме, опирайки се на мнението на д-р Барбасон,

че главата умира последна.

Следователно, починалият е умрял при тях.

Което значи, че те трябва да платят за погребението.

Има ли възражения? - Не!

Няма ли? Тогава е прието.

Да преминем към наградата от 100 000 франка,

учредена от г-жа Юсон. Дамите от журито са в чакалнята

и сега ще ги изслушаме. Пуснете тези дами.

Дами, заповядайте, влезте.

Добър ден, Жозеф. - Как сте?

Господа.

Дами, моля. Господа.

Дами, позволете ми да ви кажа,

че общинския съвет е щастлив...

и... поласкан от това, че днес ви приема тук,

че оценяваме...

важността на вашия щедър жест...

и че ще ви изслушаме с цялото си внимание.

Г-н кмете, господа съветници. След седмица,

на площада пред кметството, на панаира в деня на Св. Ахил,

ще наградите пред възторжената публика

образецът за добродетел на нашето градче.

Ще връчите 100 000 франка на едно примерно момиче,

което сме избрали по ваша поръчка.

Г-н кмете, господа съветници, положихме големи усилия.

112 посещения, 112 разпита, 112 разследвания,

проведени конфиденциално.

Е, господа, цяло щастие е, че трябва да избираме

само един образец за добродетел, тъй като два просто не открихме.

Скъпа госпожо, вашата присъда ми се струва малко сурова.

В нашата община има голямо количество момичета,

чиято добродетел е извън всяко подозрение.

Може би в детската градина?

Докторе, този образец трябва да има минимум 18 години.

18 години? Ами...

Този жест на доктора само потвърждава изводите от нашето изследване

и доказва полезността от нашата награда.

Е, щом сте намерили вашия образец, което е най-важното,

няма смисъл да говорим за останалите.

Как се казва най-добродетелното момиче?

Господа, нашата избраница несъмнено заслужава наградата ни,

но ние дълго се колебахме преди да я изберем,

защото това е дъщерята на г-н кмета. - Дъщеря ми?

Браво! Това е чест за нашия общински съвет!

Първото най-целомъдрено момиче на нашия кантон

ще бъде г-ца Жюлиет Лабурьор. - Браво!

Скъпи дами, благодаря за вашето почетно решение,

но казано честно, не мога да го приема.

Но всички знаят, че не сте лобирали, за тази награда.

А и от 10 000 франка винаги има нужда.

Не винаги. Постът ми ме задължава да съм сред незаинтересованите.

А и не мога да награждавам собствената си дъщеря.

Дами, аз разбирам тази съвестност. Това ви прави чест.

Но има изход – ще наградим Жюлиет,

тя ще получи 100 000 франка и веднага публично ще ги предаде на г-н кюрето

за благотворителност в енорията. - А защо не за училището?

Или за социални нужди?

Господа, господа, успокойте се!

Скъпи дами, благодаря ви за решението да наградите детето ми,

но лично аз не бих искал много.

Да, детето има кротък характер и примерно поведение,

и, може би, дори прекалено, тъй като младежите не смеят да я заговорят,

затова се питам, кога ще се омъжи?

Но ако навсякъде започнат да говорят, че тя е образец за добродетел,

че целомъдрието й струва 100 000 франка,

се страхувам, че това ще й навреди. - О, това е немислимо.

Значи вие смятате, че добродетелта е плашило?

Е, госпожице, целомъдрието никога не е съблазнило никого.

За пример погледнете г-ца Кадна.

В нашата младост тя беше очарователна,

само че беше прекалено порядъчна.

Познавам човек, който искаше да я целуне една вечер в хамбара.

Бедният получи такъв силен шамар, че...

бузата ми после горя четири дни.

Но това е невероятно! И то по време на общински съвет...

По време на общинския съвет, кметът отдава дължимото

на добродетелта на г-ца Ирен Кадна.

Преди 30 години тя беше много целомъдрена и продължава да е такава,

и дори, може би, повече от преди. - Фулгенций, как смееш!

Ако ще продължаваш... - Ирен, успокой се!

Стига толкова шамари, вече сме прекалено стари.

Тази малка, мила, меланхолична интермедия

не трябва да засенчва наградата от 100 000 франка.

Щедростта на тези дами трябва да роди плодовете си. Трябва ни избраница.

А аз ще ви кажа, че този сертификат за целомъдрие

трябва да дадем на девойка, на която е наистина нужен.

Това е разумно. - Затова аз предлагам кандидатурата

на моята племенница Розали Мускет. - Но тя има депресираща репутация!

Говори се, че е имала интрижки с всички момчета от кантона.

Не с всички, г-жо Юсон, не с всички. - Не, с не повече от дузина.

И дори по-малко. Ако й дадат тази награда, това ще затвори много усти,

ще отмъсти за честта й и ще достави удоволствие на мен.

Не сме учредили тази награда, за да ви доставяме удоволствие.

Изобщо на никого не сме искали да доставяме удоволствие.

Имам чувството, че нямаме повече работа тук.

Г-ца Кадна чете мислите ми. - И моите.

Дами, дами, моля ви... - И цяла Франция ще научи,

че дори за 100 000 франка не сме намерили

нито едно порядъчно момиче в тази община. Да вървим, дами.

Г-жо Юсон! Г-жо Юсон! Дами, дами, не се обиждайте!

Позволете ми да произнеса няколко разумни думи.

Вашата инициатива, дами, свидетелства за вашето целомъдрие

и целия общински съвет смята, че заслужавате почит и уважение.

Вие сте добри хора. Вие сте светици!

Вие решихте, и това е похвално, да възнаградите добродетелта.

За съжаление, тук открихте по-малко добродетели, отколкото се надявахте.

Ще отбележа, че споделяме вашето разочарование.

От друга страна, не ви ли се струва,

че придавате на думата "добродетел" твърде ограничен смисъл?

Нима добродетелта няма по-широки форми?

По-щедри? Например, когато съблазненото момиче

възпитава с труд детето си, чиито баща е избягал,

не ви ли се струва, че нейната преданост може също да се смята

за форма на добродетел? Ето защо тези 100 000 франка

предлагам да връчим най-тържествено на някоя млада, самотна майка.

Това вече е прекалено! - Тоест, г-н кмете, ще съберем

всички млади, самотни майки и ще изберем най-добрата майка?

Вие презирате добродетелта. - И тя ви отвръща със същото.

Да вървим, дами!

Когато бащи предлагат да се награди самотна майка,

те показват на дъщерите си пътя към разврата и похотта!

Все пак ще връчим тази награда, въпреки вас. Имам идея! Елате, дами.

Господа, заседанието приключи.

И все пак, докторе, а ако те казват истината

и в целия окръг няма нито едно порядъчно момиче?

Все пак в нашата младост... - Не преживявайте толкова, драги.

Очевидно е, че тези дами, с тяхната външност и възраст,

настоявайки за безусловно целомъдрие, са посетили за начало

и с нездрав интерес всички леки жени из нашия край.

Добре, че ги имаме. Като навсякъде. - О, да!

Освен това грижливо са събрали всички слухове, сплетни и клюки.

Знам, че много от тях са нарочно съчинени, за да им се присмеят.

Харесва им да смятат за "пропаднали" момичета тези,

които ходят на танци и на кино.

По тяхно време не са го правили, затова са ядосани. Така е.

Не, повярвайте ми, ако наистина искаха да дадат 100 000 франка

на всички добродетелни момичета в нашия край,

никакво богатство нямаше да им стигне.

Интересно ми е какво ще направят. - Сигурно някоя нелепица.

В крайна сметка ще дадат тези пари на някого.

Но аз се радвам при мисълта, че нездравословното им разследване

ще им струва 100 000 франка. - Аз също.

Хей, Изидор! - Какво има, майко?

Качи се горе. - Мия бутилки.

После ще ги домиеш. Хайде, качвай се по-бързо!

Искат да ти дадат 100 000 франка. - А?

Кой иска да ми даде 100 000 франка? - Тези дами.

А какво трябва да направя? - Нищо, Изидор. Абсолютно нищо.

Едва ли е заради сините ми очи. - Не е заради тях, момчето ми,

а за добро поведение, както казват тези дами.

Каква хубава идея. Нали, майко?

Е, къде са моите 100 000 франка? - Почакайте, приятелю, почакайте.

Сигурна съм, че идеята ми е добра, но младежът трябва да бъде разпитан.

Да, струва ми се наложително. На неговата възраст...

Но можете да му дадете 100 000 франка. Той не е много умен,

но само му покажете парите и веднага ще ги вземе. Ще видите.

Точно така. - Извинете, имам клиент. Идвам!

А сега, дами, повярвайте ми, трябва да го разпитаме обективно.

Не можем да рискуваме, защото после

може да излезе нещо и да станем за смях.

Казах ви, че не може да има младеж на тази възраст...

На тази възраст? Но възрастта няма нищо общо, скъпа.

Аз съм значително по-стара от него и въпреки това...

Но вие, скъпа, не сте мъж.

Приятелю, седнете. - Добре.

И така, Изидор, в детството си, в училище, добре ли се държахте?

Мога да кажа, че бях най-послушният в класа.

И заслугата е моя, защото в класа имаше такива момичета...

Не ми харесваха маниерите им. - Какви маниери?

Усмихваха ми се и ми подмигваха ето така.

А понякога ме ръгаха с пръсти в ребрата.

В ребрата? - Например, моята съседка Тереза,

понякога в час ме щипваше по бедрото.

О, щипала го е за бедрото! - Такива маниери имаха.

Всички момичета са такива. - Не, не всички.

Трябва да знаете, Изидор, че и ние сме били момичета.

Да, може би. Възможно е. - Така е. И не сме щипали никого.

Може би защото не сте имали удобен случай?

Поне при мен правеха така, когато бях на 12 години.

Аз не казвах нищо, за да получа награда за примерно поведение.

Но ме притесняваха. Как само ме притесняваха!

Изидор! И как ви притесняваха? - В междучасието

четири-пет от тях ме затискаха в ъгъла,

четири ме държаха, а петата ме целуваше.

Целувала ви е? - Да, да!

По цялата уста. - Защо го е правила?

За да се смеят! Момичешки маниери. Да ти нацелуват цялата уста...

А вие? Какво чувствахте в тези моменти?

Всичко отвътре ми се обръщаше.

А понякога по цялото тяло получавах обрив.

Нали така, майко? Нали имах обриви по цялото тяло заради момичетата?

А, да! Това, между другото, е вярно.

Трудно ми е да разбера защо момичетата са го насилвали така.

Заради смеха, госпожо. За да се смеят те,

защото на мен не ми беше смешно. А след това им стана навик.

Всеки път, щом видех момиче, то ми се нахвърляше.

"Изидор, ще те целуна!" Представяте ли си?

И не толкова, че го искаха, а за да видят обрива ми.

Както и онзи път, г-жо Юсон. С Мари.

А, да. - Но аз я ударих с кокошката.

Ще кажете, че не е хубаво и ще бъдете права, но не искам повече обриви.

По-добре да ги цапна, без значение с какво.

За какво е всичко това? Какво искате да научите?

Искаме да научим толкова ли е невинен очарователния Изидор, както твърдят.

А, това е, което наричате "добродетел"?

Е, тогава слушайте... Той заслужава тази награда.

И много съжалявам.

Но защо, госпожо? - Защото е тъжно.

Извинете, извинете... Изидор, още един въпрос.

Ходили ли сте войник? - Разбира се.

Тогава беше много кльощав. - Прислужвах на командира.

И естествено всички ми се подиграваха.

Защо? - Заради онези истории с момичетата.

Извинете, г-жо Юсон! Щом е бил войник, значи изобщо не е сакат.

Това ме удивлява! Извинете, Изидор.

Значи за вас да си сакат е единствената причина за целомъдрие?

Не съм го казвала, г-це Кадна. - Но повярвайте ми, скъпа,

вулканите почти винаги са покрити със сняг.

Има много буйни натури, които сдържат своите пориви

зад стена от целомъдрие. - Знаем заслугите ви, госпожице.

Благодаря, скъпа. Последен въпрос, Изидор.

Били ли сте поне веднъж жертва на някое от тези пропаднали момичета,

които, както казват, досаждат на минувачите по улицата?

О, това да! И й дадох цветчето си!

На неговата възраст не би могъл по друг начин, нали?

И в онзи ден, Виржини, той е загубил 100 000 франка.

Но аз не съм знаела! Защо трябваше да им го казваш?

Къде се е случило? - Но ти беше там и видя всичко.

Става все по-интересно. - Да.

Беше в Руан, на причастието на братовчедката.

Хубав ден сте избрали. - Да.

Минавахме край една врата. Беше късна вечер.

И изведнъж излезе една дама, хвана ме под ръка и каза:

"Скъпи, дай ми цветето си. То ще ми донесе щастие".

И какво стана после? - Е, дадох й цветето си.

Беше цвете от братовчедката. Тя ми го беше сложила на ревера.

Мисля, че го прави нарочно. - Малко е прекалено.

Защо? Той просто е едно невинно момче, това е.

Това се среща толкова рядко, че наистина предизвиква удивление.

Е, заслужава ли той тези 100 000 франка или не?

Според мен, да. А според вас, дами?

И ние смятаме така. - Това е отлично решение!

След като не можахме да намерим роза, ще наградим розовия храст.

Чуваш ли, Изидор? Сега си розов храст.

Розов храст ли? Аз?

И какво е това? - Това сте вие, Изидор –

образец за добродетел. Тъй като добродетелта няма пол.

Нашите най-искрени поздравления и до срещи за последни инструкции.

Да вървим, дами. - Довиждане, Изидор.

И най-важното – дръжте се добре.

Да... да... Кажете ми, а къде са моите 100 000 франка?

Ще ви ги връчат на естрадата на панаира в чест на Свети Ахил,

когато целия в бяло ще се появите като символ на чистотата и невинността.

Значи ще бъда целия в бяло? - Разбира се.

Лесно се цапа... - О, приятелю, както и добродетелта.

И малко кал може да я опетни. Запомнете това.

Довиждане, Изидор. Довиждане, Виржини. Ще се видим.

Довиждане.

Синът ми е образец за добродетел! Каква история!

Мамо, нали няма да ми се присмиват? - Непременно ще го направят.

Само че този път това ще ти донесе нещо.

Виржини? Е, Виржини, нашият избраник готов ли е?

Да, приключва с обличането. А аз трябва да си сложа ръкавиците.

Колко сте красива, Виржини! - Побързайте.

Духовият оркестър вече чака. - Тази музика за нас ли е?

Да. - В чест на Изидор.

Ще го придружите до трибуната, където ние ще ви посрещнем.

И така, до скоро. Да вървим, дами.

Изидор, идваш ли?

Преди да се даде наградата, с която общинския съвет награждава

най-забележителните животни, да споменем свинята на Педалю Ернест.

Ето го и самият Педалю Ернест.

Журито вчера посети този огромен шопар,

който трябваше да участва в конкурса. За съжаление, през нощта той изчезна.

Никой не знае похитен ли е или е избягал.

И тъй като свинята не е тук, можем само да й отдадем уважение,

като й пожелаваме скорошно завръщане в семейството.

След като това чудовище отсъства,

за най-хубава свиня се обявява Рибоде Людовик.

За най-хубаво теле – Емилиен Пенуар.

И за най-хубава крава – Аделин Валентон.

ДА ЖИВЕЕ ДОБРОДЕТЕЛТА!

Добър ден, г-н кмете. - Г-жо Юсон, дами.

За мен е голяма чест. Благодаря.

Ще ни вземат за присмех. - Спокойно, бързо ще го отклоня.

Нарочно те удари с кокошката. Знаел е, че г-жа Юсон е там.

Искал е да вземе 100 000 франка и ще ги получи. Така ти се пада!

Няма да ги носи в Рая. - Вече нищо не може да се направи.

Парите заминаха, но не съм казала последната си дума.

Добре, връщай се във фермата. Скоро и аз ще дойда.

А сега, дами и господа, мои скъпи приятели,

трябва да съобщя публично, с приветствието на тълпата,

наградата от 100 000 франка от г-жа Юсон

и всички членове на нейния комитет.

Тези благодетелни и високоморални жени,

добре познати в нашия край, учредиха награда...

с изключително похвална цел, в духа на истинската демокрация...

в духа на истинската демокрация...

в порив на щедрост, който ние всички приветстваме,

за да възхвалят щедро и публично доброто поведение и добродетелта.

Давам думата на г-жа Юсон.

Дами и господа!

Скъпи съграждани!

Не ни беше много лесно да изпълним нашата мисия.

И за мое голямо съжаление, трябва да ви кажа,

че добродетелта в нашите села и в това градче,

не е главна грижа на нашите младежи, както би трябвало да бъде.

Господа, господа! Дами, дами! Госпожице, моля ви!

Враждебните викове, които чувам, само потвърждават моите думи.

И за да не разстройваме г-н кмета, няма да ви описвам

нашето разочарование. - Не го описвайте.

Няма да ви разказвам, че като разгледахме

кандидатурите на повече от 100 момичета,

се наложи да се откажем от избор. - Не разказвайте.

Няма да ви казвам, че сред тези 100 момичета открихме много,

чието поведение ни се стори прекалено неприлично...

20 самотни майки и дузина уличници,

опозоряващи семействата си и нашия град.

Казахте, че няма да говорите, а говорите!

Почакайте, ще ви открия... Продължавайте, г-жо Юсон.

Предпочитам да се спра на темата за Изидор Пастуре.

Този 25-годишен млад човек, който днес дава пример на родния си град

пример за добродетел, е още по-ценен,

тъй като е имал смелостта да служи и в армията.

Този млад човек е такъв, че един ден ще подари на младата си съпруга

здрав дух в здраво тяло!

Бедната Франция! - Приближете се, Изидор Пастуре.

Вземете този плик. Г-н кмет? - Ето, момчето ми.

В този плик е наградата за вашата скромност.

В него има 100 000 франка! - Дай го, че ще го загубиш.

По-скоро ще загубя целомъдрието си, отколкото 100 000 франка!

Какви ги говори? Това е ужасно! - Аз съм избраникът, на мен ги дадоха!

Няма нужди от скандали пред публика. - Тези пари са си мои. Мои!

И така, вече е 12:30 ч. Всички в банкетната зала! Музика!

На всички ще разкажа, че детето ми е от него.

А аз, че е похотлив сатир и заобикалям къщата му.

Всичко това са лъжи и глупости. Оставете тази работа на мен.

И какво ще направиш? - Гледай през прозореца и ще видиш.

Елате с мен.

Докторе, какво мислите за идеята на г-жа Юсон?

Очаквах нещо от този род. Но трябва да кажа,

без да отричам добродетелта на Изидор, че не смятам, че заслужава похвала.

Но добродетелта винаги заслужава похвала.

Не, госпожо. Тъй като Изидор не е болен...

Да, здрав съм. - ...той просто подтиска желанията си.

Какво? - Има комплекс за малоценност.

Какво?! - И дължи това на майка си.

А, да, да, вярно е! Слушай какво говори доктора.

Дължиш го на мен. - Комплексът за малоценност ли?

И какво изобщо означава "комплекс за малоценност"?

Това означава, че заради твоето възпитание,

ти показваш пред момичетата смелостта и любопитството на заек.

Заек ли? Между другото, мога да имитирам заек.

Да, да, вижте. Чакайте...

Смешно е, нали?

Но комплекс за малоценност не мога да имитирам.

Да не оставим това на тези в кухнята. - Изидор, чакай! По-внимателно!

Той няма навик да пие вино. - Вярно е, нямам навик.

Но много ми харесва. - Вижте го, не прилича на себе си.

Кажи, Изидор, как се чувстваш? - Ами... толкова лек, ефирен...

Искам да кажа, че ако сега се кача на небето, веднага бих попаднал в Рая.

Не, Изидор, това още не е сигурно. - Защо?

Нали добродетелта попада в Рая?

Днес получих награда за добродетел. Ако умра, бих имал шанс.

Изидор, ако умреш днес, дай парите на мен.

Защо г-н кюрето отказва Рая на наградения за добродетел?

Аз нямам право да отказвам или давам. Не е моя работа да съдя.

Изидор изповяда ли се? - Да.

Опростиха ли му греховете? - Да.

Той спечели ли награда за добродетел? - Да!

Тогава, г-н кюре, защо Изидор да не попадне в Рая?

Хайде, г-н кюре, отговорете ни! - Аз нямам награда за добродетел

и никога не съм се изповядвал. Това значи ли, че ще попадна в Ада?

Не е задължително. Господ не изпраща някого в Ада, защото е глупак.

Но да се върнем на Изидор. Извинете, но ви напомням,

че тази награда за добродетел не я е дал Господ.

Значи мислите, че не е добродетелен? - О, приятели,

нека не продължаваме тази дискусия. Не е уместно в ресторанта.

Надявам се, че един ден Изидор ще попадне в Рая.

След около 40-50 години. - Минимум.

А сега нека се отдадем на по-приятни земни занимания.

Сега отвори завесата. - Защо?

Ще видиш. Отвори завесата и после бързо се отдръпни.

Дами и господа! - О, Мари!

Няма да ви бавя. Ето какво ще ви кажа.

Всички местни момичета много добре си научихме урока.

Г-жа Юсон искаше да ни засрами и успя.

Въпреки че, може би, не всички го заслужаваха. Но стореното – сторено.

Изидор получи 100 000 франка и ние се радваме за него.

И за да покажем, че не сме му сърдити,

решихме да му окажем чест и да му доставим удоволствие.

Изидор, ела тук.

Аз ли? - Ти.

Ето това е за честта. - О, благодаря, Мари!

Това беше за честта. А сега, за удоволствие и за урок,

ще ти покажа нещо, което никога не си виждал.

Това е непоносимо! - Уличница! Безсрамница!

Не мога да не призная, че е дръзка. - Аз бих избрала друга дума.

Инцидентът приключи и няма да бъде отбелязан в протокола.

Надявам се.

Изидор, къде си? - Витаех из облаците.

Седни и слушай.

Дами и господа, скъпи приятели, днес вече имаше много речи

и няма да ви отегчавам с още една.

Въпреки че все пак бих искал да кажа още една дума,

защото чувам как излитат тапите на шампанското...

Хей, какво чакате?

...защото чувам как излитат тапите на шампанското,

което с удоволствие ви дарява нашата община.

Надявам се, че Изидор... нашият девственик,

ще се отправи към Рая не веднага, а обременен от възрастта,

с гърбица и патерици,

и с торс в хоризонтално положение,

настъпвайки своята дълга, сива брада,

и хълцайки от удовлетворение.

Е, добре...

Като истински демократ трябва да кажа, че съм щастлив

да съм в положението, в което се намирам днес,

и в което ме поставиха моите съграждани,

и вдигам кипящата ми чаша за здравето на неговата добродетел.

И на теб ти харесва този глупак? - Има си и плюсове.

Какви? - 100 000 франка.

А сега, дами и господа,

за да внеса скромния си принос в тази трогателна церемония,

ще се опитам да ви изпея...

"Молитвата на девственицата".

Посвещава се на Изидор.

Хей! А къде е той?

Всемогъщи Господи, който царстваш над сърцата.

О, сееш Ти радост, и болка.

Когато чуя ведрия Ти и спокоен глас,

идвам при Теб без да се бавя...

Зле ли ти е? Целият си пребледнял.

Казано честно, не ми е добре. - Мари! Донеси чаша ром за Изидор,

че всеки момент ще припадне.

Препил си, приятелю. - Не, преядох със салата.

Много обичам салата, но не ми понася на храносмилането.

Давай, на екс. - Цялото ли?

Давай!

Леле, колко е силно!

Искаш ли още? - Не, не всичко е наред.

Боже, не може да си стои на краката!

Знаете ли, Виржини, притеснявам се. Вече 15 минути откакто Изидор изчезна.

Не се притеснявайте за него. - Не ви ли страх,

че онази неприлична гледка му е направила голямо впечатление?

Нищо подобно. Знам къде е отишъл.

Страх го е, че ще му взема парите и си е тръгнал за вкъщи.

Да ги скрие в тайника си. А аз знам къде е той.

Знаете, Виржини, че тези пари са си негови.

Да. За сега. Все на някого дължи своята добродетел, нали?

Ако беше лошо възпитан, щеше да е като другите.

Добродетелта на Изидор съм аз! - Добре, да се върнем вътре, Виржини.

А сега, дами и господа, тъй като ви хареса "Молитвата на девственицата",

ще ви изпея "Сънят на ангела".

Къде отиде Изидор? - След пет минути ще се върне,

а ние ще се направим, че никой не е забелязал.

За здравето на г-н кмета и на г-жа Юсон!

Тихо, млъкнете!

Спи като ангел!

Майка ти трепетно се моли.

Спи в пеленките си, ангелче...

Съжалявам, скъпа, но трябва да ви напусна.

Вече? - Утре в Париж ще председателствам

благотворителен базар. Не обичам да пътувам през нощта.

Нали не се сърдите? - Не. Тихо!

Спи, спи, спи...

Стига си пил! Разкарай се! - Какво ти става...

Какво, вече не сме ли Република?

Да се отправя към небето? Би било чудесно.

Тогава ще ме оставят на мира и няма повече да ми се подиграват.

И никой повече няма да ми казва, че имам комплекс за малоценност.

Защото образец за добродетел – да, а комплекс за малоценност – не!

Всъщност онзи доктор... защо го каза? От завист!

Защото спечелих... Защото спечелих 100 000 франка.

Да, да!

Е... кажете, докторе, кажете...

С вас говоря. С вас.

Колко трябва...

Колко ще трябва да направите

клизми и промивки, за да получите 100 000 франка?

Колко, а? А аз просто така...

Образец за добродетел – да! Комплекс за малоценност – не!

Имал съм комплекс за малоценност!

Я, вода!

Ще отида да видя.

Хей, господине, внимавайте!

За какво да внимавам?

Там е дълбоко, може да се удавите.

А ако искам да се удавя? Ако искам веднага да отида на небето?

За Бога, не го правете! - А може би искаш да се удавиш с мен?

Какво правиш на тази земя, щом не са ти дали награда за добродетел?

Ела, ще ти вържа камък... - Не!

Не!

Гадни момичета! Винаги трябва да ми се подиграват.

Комплекс... Комплекс за малоценност...

Аз ли? Какво означава това?

Какво означава това, а?

Ще ме оставиш ли на мира?

Гадно момиче!

Ще отида да се удавя, разбра ли? Отивам да се удавя! Ще се удавя!

Марсел, спрете!

Изидор? Изидор, какво правите на пътя?

А, г-жо графиньо! - Къде отивате?

На гарата. Ще се кача на влака.

На нашата гара не можах да се кача. Трябваше да се разходя.

И къде ще отидете с влака? - В Париж, г-жо графиньо, в Париж.

В Париж ли? А майка ви знае ли?

Че как? Не бих тръгнал, без да й кажа.

И какво ще правите там? - Ще посетя чичо си.

Ще му разкажа за наградата. - В Париж?

И аз отивам в Париж. Да ви закарам? - За мен ще е голяма чест.

И в същото време ще спестя от билета.

Хайде, качвайте се. - Добре.

Ето, пристигнахме!

Вече сте си вкъщи, Виржини. Седнете.

Трябва да си легнете. - Един добър сън ще ви е от полза.

Да, но първо ще поискам от Изидор да ми даде онези 100 000 франка.

Е, както искате. Но му оставете малко за джобни.

Да, трябва да го направите.

Довиждане. - Довиждане.

Изидор?

Изидор! Изидор!

Но... той не е вкъщи, след като ключа е у мен.

Изидор?

Изидор!

Изидор!

И казвате, че това се е случило вчера?

А? Слушайте ме по-внимателно. Вие сте от обществения приют.

Значи трябва да помагате на обществото.

Как изглеждаше този млад човек?

Целият беше облечен в бяло и трудно се държеше на краката си.

Това е заради виното, което го накарахте да пие!

Успокойте се, Виржини. Не вярвам в това.

Кажете ми, колко беше часът?

През втората половина на деня. - В самия разгар на банкета.

И какво правеше този човек, облечен в бяло, на брега на езерото?

Ами... наведе се като пиян.

Може просто да е искал да си наплиска лицето?

Забелязах, че на банкета беше целият почервенял.

Ти говори ли с него?

Да. Казах му: "Внимавайте, тук се хлъзга!"

А той се ядоса и ми отговори: "А ако искам да се удавя?"

Но това е ужасно! Едва ли може да си го е измислила.

И тогава той каза: "Искам веднага да отида на небето!"

Това е заради наградата за добродетел!

Бедното момче, казах ви! - Сигурна съм, че се е шегувал.

Да, но може и да се е подхлъзнал.

Нека всички да чуем единствения свидетел!

И така, какво стана после? - И тогава той ми каза:

"Ти не си добродетелна. Ще се удавиш заедно с мен!"

И... имаше...

дебело въже с голям камък в края.

И искаше... да ми го върже за шията!

Това е било алкохолен пристъп. - Но аз не се дадох.

Разкрещях се и избягах!

А след това – пльос! той скочи във водата и се удави.

Върнах се и видях тази шапка.

Друго нищо не знам. - А видя ли го да скача във водата?

Разбира се, че го видях. И го чух.

И видях шапката му, и той потъна, а аз избягах.

И на никого нищо ли не каза? - Никой нищо не ме е питал.

Във фермата имаме само старци. Глухи са и постоянно спят.

Но когато сутринта дойде Филип, аз му казах. Нали, Филип?

Хайде, кажи им! - Да, отидох да взема шапката

и дойдох в участъка. - Какво ще правим?

Трябва веднага да се действа, г-н кмете.

Чакайте. Полицай, повикайте пожарната.

Веднага да ни заведат на мястото. Елате, г-н кмете.

В какво ли състояние ще намеря бедния ми Изидор?

Вървете, вървете. Ти също. Хайде, излизайте.

Не, не сядай. И ти идваш с нас. Хайде, давай...

Закуската ви е готова. - Благодаря.

Този господин май е бил доста едър, а?

Да, доста. И много красив. - Това не ме учудва. Вижте.

Този господин ваш съпруг ли беше? - Естествено!

Сигурно е бил щастлив? - Мисля, че да.

Още повече, че тогава сте били и млади, нали?

Хубаво е да се спечели награда за добродетел, нали?

Не на всеки се случва.

А на вас случвало ли се е?

Аз съм родена в Париж. Извинете. В Париж няма награда за добродетел.

Така ли? - Няма.

Направо съм зашеметен какво крият от децата.

Те слушат възрастните, и ето, на 25 години,

в резултат на това, получават награда за добродетел.

А в същото време има такива неща... Нали, г-жо графиньо?

Кажете ми, има ли неща,

които ако научиш прекалено рано, няма да получиш пълно удоволствие?

Във всяка възраст си има удоволствия.

Знаете ли, имате много хубав дом. Впечатлен съм.

За него сте платили повече от 100 000 франка, нали?

О, да, доста повече!

О... готов съм цял живот да живея тук!

Това е невъзможно, Изидор.

Защо? Би било възможно, ако го поискате.

Не винаги правиш това, което ти се иска.

Естествено... аз нямам намерение да се женя за вас.

Въпреки че 100 000 франка...

Е, например, ако ви трябва градинар...

Аз нямам градина. - Това е лошо.

Но аз отлично мога да карам колело.

Бих могъл да се науча да управлявам и автомобил.

Това би ви било от полза, тъй като аз съм сериозен човек.

И когато казвам "сериозен"... това означава напълно сериозен.

Не, Изидор, не си правете труда. Това е невъзможно.

Изобщо не съжалявам за това, което се случи,

защото вие сте толкова очарователен младеж

и толкова симпатичен.

Само разберете, че за мен това няма никакво значение.

Това беше обикновен другарски жест. - На това ще ви кажа, че се съмнявам.

Аз, разбира се... - Тихо!

Трябва веднага да отидете при чичо си.

Но... какъв чичо?

Как? Нали ми казахте, че отивате в Париж при чичо си?

Казах го, но не е вярно. Аз нямам чичо.

Но тогава защо отивахте в Париж?

Дори не знам... Исках да си купя велосипед.

Разбира се, бих могъл да си го купя и без да отивам толкова далече...

Пийнах, тръгнах по този път...

след това ви срещнах и ми беше много приятно.

Изидор, а майка си предупредихте ли? - Не. Дори не се сетих за нея.

Но това е много лошо! Тя сигурно е много разтревожена!

Още по-добре. Като си помисля, че 25 години ме е държала в робство.

Знаете ли какво прави сега? Рови из скривалището ми,

за да открадне наградата. Но няма да я намери

и е взела пръчката, за да ме набие, щом се прибера.

Но повече няма да ме удари! С това е свършено! Вече съм мъж!

Не, Изидор... Не, не...

Чуйте ме, г-жо Юсон, моля ви, отдръпнете се от брега!

Отдръпнете се, не пречете на спасителите.

В тази част го няма.

Край брега също го няма.

Хайде, работете с куката!

Тук няма нищо. - По дяволите, какво има?

Не, това е камък. Каква глупачка!

Ето тук! - Къде? Къде?

Не знам. Елате насам.

Ето, закачих го! - Господи Исусе!

Това не може да бъде! - Внимателно!

Чакайте! Сега ще ви помогна. - Тежък е! И е мек!

Носилка! - Сега ще го извадим!

Виржини, не стойте тук. Не гледайте натам.

Как не! Ще му вземат парите! - По дяволите, каква история!

Внимавайте да не се откачи!

Но това е шопарът на Педалю!

Г-жа... Вал Пастуре...

Ул. "Менил" №43.

Да, а какво да напиша в тази телеграма?

Ами... напишете: "Забавих се в Париж,

докато си купувах велосипед. Връщам се утре".

Утре ли? Това е много скоро.

Може ли да напиша вдругиден? - Защо вдругиден?

Трябва да си купя велосипед. И костюм.

А и бих искал още... да си говоря с вас.

За мен това е много полезно. - Не, не, Изидор! Изидор...

Освен това, утре имам имен ден.

Така ли? - Да, денят на Свети Изидор.

А и ако не искате да продължавате да правите добри дела,

не е трябвало да започвате.

Пък и изпитвам такава симпатия към вас...

Вие ми харесвате много повече, отколкото г-жа Юсон.

Не искам да кажа, че тя не ми харесва, не...

но вие сте съвсем друга работа.

Изидор! - А?

Наистина ли искате да си тръгнете вдругиден?

И още как!

Тогава добре, пишете "вдругиден".

Толкова сте добра! - Може да ми целунете ръката.

Така ли?

Прислугата ми се връща в понеделник.

Ако обещаете да се държите добре... - Да, да.

...и да не казвате на никого... - Няма.

...тогава за спомен от това есенно приключение

ще ви купя спортен костюм и красив велосипед.

Ако обещая? Разбира се, че да.

Ето телеграмата. - Сама ще я занеса до пощата.

А вие си почивайте.

Е, нищо ли няма? - Нищо.

Не може да се е изпарил.

След няколко дни газовете от разложението ще надуят трупа

и той ще изплува. - Да, но ще е след 15-20 дни.

А ако на шията му има камък, ще изплува нагоре с краката.

Мисля, че е по-добре още веднъж да разпитаме свидетелката.

Свидетелката! Елате насам.

Позволете ми да я разпитам. - Моля, щом искате.

Сигурна ли сте... Абсолютно ли сте сигурна,

че сте видели този младеж да скача във водата?

Разбира се, че го видях. Всъщност, само аз го видях.

Ето как беше: той се затича, скочи, разпери ръце и...

и пльос! – във водата! И имаше камък на шията, и сега е там, мъртъв!

И как е скочил толкова надалеч, ако е имал камък на шията си?

Това са подробности. Оставете я да отговори.

Но откъде знаете, че е мъртъв?

Защото после... После избягах и започнах да се моля.

Молитвата не доказва нищо. - О, не, доказва.

Да! А щом не искате да ми повярвате, тогава... тогава...

видях как се качи на небето. Това е! - О, става интересно. Г-н кюре!

Елате насам! Тя е видяла Изидор да се качва на небето.

Може бедното момче и да се е качило,

но не мисля, че човешко око може да види това.

А на мен ми е интересно... - Почакайте!

Ръцете му естествено ли стояха?

Разбира се!

И за да се качи на небето, естествено е имал крила?

Хайде, след като започнахте да говорите истината, говорете докрай!

Удавникът имаше ли крила?

Едни такива малки.

Хайде, отдръпнете се, за да я нашамаря!

Защо ми задавате всички тези въпроси? С мен никой никога не говори!

А когато искам да направя услуга, някакъв полицай ми удря шамар!

Когато ме разпитват другия път, ще кажа: "Вървете по дяволите!"

Само опитайте! Лъжесвидетелка! - Виржини! Виржини! Той не е мъртъв!

Жив ли е? - Началник, разпитайте този човек.

И той ли е видял нещо? - Разпитайте го и ще разберете.

Какво знаете за тази драма? - Вчера следобед садих цвекло.

Защо? - Защото трябва.

Това не е отговор. Не иска да каже защо е садил цвекло.

Не става въпрос за това. - Тогава защо го казва?

Видял е как Изидор е свърнал от пътя и е отишъл при езерото.

Защо сам не го каже? - Защото не му давате възможност.

Говорете, мили човече.

Видяхте ли моя Изидор? - Той се приближи до езерото,

а след това започна да крещи, за да уплаши Елоди.

А след това си тръгна по пътя. - Надяваме се, че не сте го видели

да се качва на небето? - Не на небето, а в един автомобил.

И отпрашиха натам.

Да, да! - Капрал, свирете отбой!

Жив ли беше? - Е, аз бях далече.

Но вървеше. - Това е чудесно!

И са тръгнали по посока на Париж? - Да, по посока на Париж.

Всичко добро, дами и господа. - Ще го видим отново, Виржини.

Да, но затова пък парите няма да видим никога.

Здравейте, момчета. Кой иска да пие бира?

И двамата. - Ето, вземете 100 франка.

Благодаря. И какво да свършим за тях? - Отсечете един метър от този клон.

Да, да, давайте. - Е, щом искате...

Питате ме защо ли? Не мога да ви кажа, това е семейна работа.

Да, да. Честно казано, трябва ми за поддържане на разговора.

Да, с него ще мога да разговарям.

Да, като го имам, съм сигурен, че винаги ще бъда прав.

Довиждане, момчета. И благодаря.

Не съм чувала син да изпраща телеграма на майка си! Още повече от Париж!

От Париж ли? - Да, заминал е за Париж.

Роднини ли имате в Париж? - До днес нямахме.

А сега е възможно скоро да имаме.

Наистина ли мислите, че току-що наградения младеж...

Г-це Кадна, ако си добродетелен, може и да спечелиш 100 000 франка,

но когато един добродетелен младеж има 100 000 франка и отива в Париж,

може да сте сигурни, че ще загуби и едното, и другото.

Трябва да се радвате, Виржини, той е жив и скоро ще се върне.

Да, ще се върне, съгласна съм. Но когато влезе в тази къща...

Гледайте! - Какво ще прави?

Ето какво! - Виржини, какво правите?

Да не се каните... - Не, не се кани.

О, Изидор!

Здравейте, г-жо Юсон. Здравейте, госпожице.

Здравей, майко. Защо ти е пръчката?

Разговарям с майка си, да.

Къде дяна 100 000... - Не махай така с пръчката.

В тази къща вече има не една, а две пръчки.

Ако искаш да се дуелираме, се дръж достойно.

Изидор, ще посмеете ли да ударите майка си?

Ако тя ме удари с пръчката, и аз ще я ударя.

По нейната пръчка, естествено. - О, това е ужасно! Ужасно!

Да гледаш едно дете 25 години...

И да направиш идиот от него! Да, това е престъпление!

Виждам, че не си измила чиниите. Колко мило.

Но аз повече няма да ги мия. Няма и да мета и пода и стълбището. Ясно?

А кой ще го прави? - Прислужницата.

Имаш пари да наемеш. Ти знаеш моя тайник, а аз знам твоя.

Там има толкова пари и жълтици, че някой ден мишките ще се задавят.

Казвам ви, г-жо Юсон, тя може да е по-богата и от вас.

Лъжец! Нищожество! Гадно хлапе! Кучи син!

Внимателно, майко, не говори лоши неща за себе си.

Успокойте се. Вижда се, че не е лош.

Хайде, пийни.

Иначе астмата ти ще се прояви. - Да.

С какво са го хранили в Париж? - С кроасани, с кифлички

и с купища печени яребици. И забрави за моите 100 000 франка.

Още не съм ги докосвал, но имам планове.

В Париж хората са толкова добри. Всичко ми подариха. Дори този костюм.

Също така и колело. Никой в окръга няма такъв.

Г-жо Юсон, някой ден ще ви благодаря за всичкото добро,

което сте ми направили, но днес нямам време. Извинете.

Позволете. Какво ще кажеш за това, мамо?

Къде отиваш? В Париж ли се връщаш? - Не отивам толкова далече.

Трябва да довърша една лична работа. Не знам колко ще отнеме.

Ако не се върна за обяд, не ме чакай. Ще хапна в ресторанта. Ясно ли е?

Това е! Моите почитания!

Г-жо Юсон, нещо се е случило. - Страхувам се, че да.

Станал е толкова самоуверен.

Мислите ли, че разврата в Париж го е направил такъв?

Г-це Кадна, някога имах един гъсок.

Беше толкова добър, послушен, плашлив.

Понякога захапвах коричка хляб, гъсокът пляскаше с крила,

приближаваше се и внимателно я взимаше.

Но се запозна с една гъска.

След това, когато му предложих коричка хляб,

той ми откъсна края на носа и ми се изплю в устата.

Да!

Онзи господин явно е объркал пътя.

Може да е крадец, който знае, че родителите ти не са вкъщи.

Ще претърси навсякъде, а след това ще подпали фермата.

Здравейте, момичета.

Изидор! - Ами, да, аз съм!

Върнах се от Париж и дойдох да те поздравя.

О, но аз го познавам!

Не си се удавил, а? Затова полицая ми удари шамар.

Да, той е. - Отведи кравата и не ни пречи.

Променил си се. Веднага си личи, че си спечелил 100 000 франка.

Не само това спечелих. Париж е толкова голям и красив.

Имам приятели там. - Не остана много дълго.

Бих останал, но неочаквано се замислих за теб.

Помниш ли, ти ми даде един хубав букет и...

ми показа красивата си физиономия... - Понякога се вършат глупости.

Но вината е твоя, Изидор, и ти го знаеш.

Нека вината е моя. По-добре да поговорим за нас.

Още ли имаш пилета? - Разбира се.

Не искаш ли да дойдеш с мен да ги ловим?

За да убиеш някое, като ме удариш по главата?

Не! Дори да се опиташ да ме целунеш, всичко ще е различно.

Вече не искаш ли да дойдеш с мен? - Защо да идвам?

Елоди, ела с нас! Тримата ще ги ловим по-лесно.

Елоди не ми трябва. Ние двамата сме достатъчни.

Идвай ти казвам. Пилетата няма да ни се изплъзнат.

Ще затворя вратата с катинар. - Не трябва, Изидор!

Защо? - Така нищо няма да се вижда.

Не е задължително всичко да се вижда. Хайде!

Изидор, приличаш на човек с лоши маниери.

Само искам теб да науча на парижки маниери.

Родителите ми отидоха в града. - Чудесна идея!

Трябва да наглеждам къщата.

Елоди, наглеждай къщата, а не ни слушай какво си говорим.

Мари, не отивай, той ще те нарани! - Махни се от тук!

Хей, Мари, не изглеждаш много уверена.

Преди беше по-смела, когато ме наричаше "глупак".

Когато ме целуваше насила. Защо не отговаряш?

Какво рискуваш с един глупак? Кокошките ли те плашат?

Тъжно е, когато момичетата ги е страх от теб.

Ти си достойна за наградата. - Заради теб не я получих.

След като загуби нея, не се страхувай да загубиш и останалото. Хайде, ела.

Изидор, аз обичам шегите, но всичко си има предел.

Точно този предел ме интересува. Идвай!

Елоди! Елоди!

Помощ! - Остави я на мира!

Влизай! - Остави я!

Хей, Мари!

Отвори!

Мари! Мари!

И изведнъж той ми каза:

"А ти, гаднярке, върви да наглеждаш къщата!"

И блъскаше Мари, като й говореше: "Цялата ще те покрия с пера,

но този път няма да е от удар с кокошка".

След това ме погледна и заскърца със зъби...

О, тя вече е голяма, сама ще се оправи.

Добре, но ви предупреждавам, че ако е като с удавника,

отново ще ви ошамаря! - Истина е, видях го!

Мари побягна и той хукна след нея. Тогава аз взех пръчката.

Изведнъж той хвана Мари под мишница и я отведе в хамбара.

Аз се втурнах към тях, а той затвори вратата под носа ми.

И в този момент чух как заключва с катинара.

Какво се чува? Има ли новини? - Изидор!

Вашата награда за добродетел завлече Мари в хамбара.

Не може да е вярно! - Изслушайте я, тя е видяла всичко.

Аз му крещях: "Изидор, не я наранявайте!"

А той: "Сега ще я изкормя!" - Тя отново лъже!

А какво чухте след това? - Чух: "Храс! Храс!"

Той й скъса блузата, като й говореше:

"Сама си го просеше!" - Това е вярно. Така й се пада.

Престанете! - След това я хвана за косата,

тя падна на колене... - И ти чу всичко това?

Да. И тя му говореше:

"Целувай ме, ако искаш, само ме остави да дишам!"

Бедничката! Той я е задушил! - Не, госпожо, не вярвам.

Но ако е така, той не е виновен. Това е пристъп на безумие.

Често се случва целомъдрието да удря в главата.

Нормално е 25-годишен образец на добродетел

да се превърне в похотлив сатир. - В сатир? Да бягаме, г-жо Юсон!

Но това е ужасно! Само си помислете – 25-годишно удържане и взрив!

Да! Трябва да отидем там, преди да се е случило всичко.

Подобно престъпление изисква ли време?

Зависи от престъпника и съпротивата на жертвата.

Хайде, да вървим!

Ако е имало насилие, наш дълг е да направим протокол. Елате.

Какво чувам? Изидор върна ли се? - Да, във фермата е.

Затворил се е в хамбара с Мари. - С Мари?

Опасяваме се за най-лошото! Така че тръгваме! По-бързо!

А ти какво стоиш? Тръгвай! Свидетелите идват с нас! Бързо!

Какви са тези хора?

С тях има и полицаи. Какво ли търсят тук?

Добър ден. Къде е дъщеря ви? - Мари ли? Тук е. Мари!

Може да е в конюшнята. Мари! - Не търсите Мари, нали?

Търсят Изидор! Той я е убил!

В хамбара! - О, Господи!

Ако е пристъп на безумие, не трябва да го дразним. Може да е въоръжен?

Внимателно! - Да.

Изидор! - Сигурна съм, че Изидор

няма да направи нищо лошо на Мари. - Трябва да погледнем!

Изидор!

Той я е изнасилил, убил я е, и после се е обесил.

В името на закона, отворете!

Какво има?

Я, колко народ! Какво искат всички тези хора?

Къде е Мари? - Добър ден, Полит. Има много гости.

Стига шеги! Къде е жертвата? - Жертва ли? Тя е напълно доволна.

Хей, Мари, ела тук! - Какво правехте заключени?

Полит, не ми казвайте, че не се досещате.

Разговаряхме си много мило. И постигнахме съгласие.

Ах, ти, нахалник! - Добре, че дойде, майко.

Трябва да говорим с родителите й.

Добър ден, дами и господа. Добър ден, г-н кмете.

Идвате раничко. Истинската сватба ще е точно след две седмици.

Мари, ела тук, не се срамувай! Добър ден, г-жо Юсон.

Ще те науча аз...

О, той не я е убил... - Май вече не им трябва полиция.

Изидор! - Не се приближавайте, той е сатир!

Не, г-це Кадна! - Не се приближавайте! Не!

Аз съм просто мъж, като другите.

Изидор, вие се лишихте от доверието ми.

Да, г-жо Юсон, от всичко се лиших. И все пак съм ви благодарен.

Ако не бях получил тази награда за добродетел,

нищо от това нямаше да се случи и аз щях да се чувствам много по-зле.

Затова искам във ваше присъствие

да поправя тази несправедливост. - Аз също. Ето ти!

Когато ми дадохте наградата, казахте, че нито едно момиче не я заслужава.

Е, не сте била права.

Вземи, Мари, това са твоите 100 000 франка.

Ти си се побъркал! - Млъкни, майко! Това е уговорка.

И това не е всичко. Има още. - Да, има още.

След това, което тя направи? - Това е невъобразимо!

Не тя, аз го направих. А и наградата се връчи преди седмица, не сега.

И какво? - Преди седмица.

А дори до преди няколко минути... Нали, Мари?

Тя все още я заслужаваше.

Какво говорите? - Да, да, тя е заслужаваше.

И това не са глупости. Съпругът й ви го казва.

Съпругът й! Довиждане!

Съпругът й!

превод и субтитри НИКЧО