Original subtitles

субтитри от YavkA.net

СЪСЕДСКОТО СЕМЕЙСТВО

Свързахте се с Греъм Хетерингтън, моля, оставете съобщение.

Тате, наистина трябва да говоря с теб.

Днес ни чака още един горещ ден с температури над 30 градуса.

Тази рекордно дълга гореща вълна претовари инфраструктурата.

Хвани го, Роузи, хвани го!

Найджъл? Баща ти праща още книги.

Мисля, че никой не трябва да знае толкова за войните на Наполеон.

Татко е откачен.

Каза "татко"? Татко ли ме нарече? - Исках да кажа Найджъл!

Андж? - Да.

Искаш ли да добавиш книги?

Това мое ли е, или твое?

Добро утро, хора! Още книги? - Благодаря!

Да.

Андж иска да се снимаме по-бързо. - Голи нагоре?

Може, ако искаш. - Не искам.

Не ми пречи.

Говоря за по-бързите снимки, не да сме голи.

Добре.

Благодаря! Супер, давате и детски книги.

Не, повечето са мои.

Ти четеш? - Да, понякога.

Отивам да облека нещо. - Благодаря.

Скарата достатъчно загрята ли е? - Да.

Как е толкова... Това от лицевите ли е, или от сърфиране?

Питай го.

Откъде ти е всичко това? - От битака.

Много история. - Достатъчно горещо ли е?

Да.

Не може по-горещо. Моля ви, оставете ме.

Защо ме търсиш в 5:00 сутринта? Добре ли си? -Добре съм. Аз...

Извинявай, не исках да те изплаша.

Намерих я.

Тате? Чу ли ме?

Чух те. Чух, но това и преди съм го чувал.

Не, това е по-различно, кълна се. - Същото е.

Моля те, спри. - Не е същото.

Спри, Изабел.

Не ме слушаш.

Не, вече не мога да гледам как си го причиняваш.

Трябва да си простиш, ти беше дете.

Това е тя. Имам ДНК доказателство.

Не мога да повярвам. - Жива е. И е красива.

Точно като мама. Има семейство.

Има твоите ръце.

И усмивката на мама.

Какво става? Къде си?

Мислех да ѝ кажа тази сутрин.

Не спах цяла нощ, постоянно мислех за това.

Но след това я видях с децата.

И ме достраша.

От това, което това би могло да им причини.

Мисля, че трябва да дойда да те взема.

Кажи ми какво да правя, татко. Не знам какво да правя.

Имам доказателство.

Какво доказателство? ДНК? - Да, идва.

Трябва да си сигурна, Еси, обещай ми.

Обещай ми, че ще изчакаш.

Обещавам.

Притесняваш ли се, че Елвис не си набавя достатъчно желязо?

Не, не е като да няма енергия.

Може би понякога бихме могли да ѝ даваме бекон или бифтек.

За теб ли става дума, или за нея?

Може ли брашното? - Да, шеф.

Обожавам да готвя у дома, а не в ресторанта.

Всичко ще е наред, просто бъди по-добра от другите.

Не мога да си го позволя.

Не искам да се компрометирам и не искам да се отказвам,

защото само загубеняците се отказват.

Пийт обаждал ли ти се е?

Къде е той? - Някъде в Тасманово море.

Трябва да подготвим Елвис за онези снимки, скоро са.

Андж каза да се облечем елегантно-неформално.

Това значи ли, че Лукас ще носи риза?

Само кажи на Андж, че Елвис утвърждава своята самостоятелност.

Това е единствената част от малкия си живот, която може да контролира.

Имаш нещо мое. Искам си го.

Не.

За теб не значи нищо.

Това е всичко, което ми остана от нея.

Моля те.

Онзи ден в парка разсъдъкът ми не беше много избистрен.

Дадоха ми успокоителни и ме пуснаха да си ходя...

Не ме интересува. - Знам.

След това я чух да плаче.

Отидох и я вдигнах.

И спря да плаче. Виж аз...

Никога...

Не ми дадоха да държа моето бебе.

Искаш ли деца, Изабел?

Аз исках още от дете. Това е всичко, което исках.

Да бъда майка. Не си и помислях за мъж, исках само дете.

Знам, че не беше правилно.

Но това произтече от мрака и тъгата.

Трябваше да живея с това, което направих, и някак се...

Помирих се с това. - Това нищо не поправя.

Знам.

Когато осъзнах какво съм сторила,

я обичах прекалено много, за да я върна.

Беше моята светлина, не можех да я угася.

Та си обещах нещо и бях много добра майка.

И я обичам и се грижех много добре за нея,

моля те, не ми я отнемай.

Моля те, недей.

Работя в Закрила на детето.

Прекарах последните 20 години, търсейки я.

Пожертвах връзки, амбиции.

Всичко.

Трябва да знае, че не сме се отказали от нея.

Че беше обичана.

Вече знае, че е обичана.

Тук не става дума за нея.

Става дума за теб.

Здравей, само да проверя един резултат? - Как е името?-Изабел Хетерингтън.

Изабел? Още няколко часа. - Добре, супер.

Ще ми изпратите ли имейл? - Да. -Добре, благодаря.

Това е хубаво. Чакай, това е мое.

Ами не знаем докато не опитаме.

Мисля, че ни трябва шапка. Ето я.

И изглеждаш точно като Барб.

Махни я! - Добре.

Това ми харесва. - Това е мое, по-скоро беше мое.

Трябва ли да ти дам нещо в замяна? - Да, затова се нарича размяна на дрехи.

Добре, ето ти това. - Не, това е истинска коприна.

Това яке беше евтино. - Не, вземи го, стои ти страхотно.

Мамо!

Пак ли спи?

Да, събуди се за кратко, но аз имам вълшебни ръце.

Приспах го. - За него е посред нощ.

Какво носиш? - Изабел ми го даде.

О, свали го. Толкова е грозно.

Време е за снимки!

Елате всички! - Хайде, ела и ти.

Да, елате! - Не!

Хайде, Джорджи, отиваме да се снимаме.

Андж? Застани отпред.

Добре ли изглежда? - Да, супер.

Добре. Кой липсва?

Роузи, изглеждаш чудесно. О, Найджъл.

Честно казано, много е неподходящо. Изглеждаш страхотно, но е неподходящо.

Просто искам да е съвършено. - Това е просто снимка.

Не.

Това е капсула на времето. Това е наша традиция и трябва да я спазваме.

Еси, имаш бебешко повръщано по роклята.

Не, това е старо. - Автентичността е новата мода.

А Изабел? И тя трябва да е на снимката. - Не.

Всъщност не, тя не живее тук.

Да, за да бъдеш на снимката, трябва да плащаш ипотека.

Или наем, нека не дискриминираме.

Щедростта не е ли сърцето на общността? - Няма значение.

Ще стоя до камерата. Мога да разсмея децата. Или да ги разплача.

Не, ако тя не е на снимката, и аз не искам да бъда.

Не искаме да се снимаме с някого, който не е един от нас.

Хайде, застани до мен. - Не искам да разстройвам Барб.

Мамо?

Лъже ни от деня, в който дойде тук.

Всъщност не пишеш, нали? - Пише.

Публикува статия в интернет.

Не. Всъщност е...

Работи в Закрила на детето.

Истина ли е?

Не е това, което си мислиш.

Някои хора се плашат, когато разберат какво правя.

Значи ти си отишла при Пийт?

Извинете, объркана съм. Закрила на детето?

И какво? Нормално. И аз не обичам да казвам, че съм агент недвижими имоти.

Добре, хайде да се снимаме! Усмихнете се всички!

Нагласи ли на самоснимачка? Добре, чудесно.

Да се съберем всички.

Лукас, отброява ли? - Да!

Добре.

Хайде, три, две, едно, зеле!

Искаш ли да провериш? - Да.

Връщам се след секунда.

Мисля, че е добре. - Добре.

Да.

Някой да иска наденица?

Изабел? Вътре ли си?

Извинявай, наведи се. - Няма проблем.

Това моята къща ли е?

След изпълнението на Барб, предполагам, че е на лична основа.

Знам всичко за семейството ти, проверих те.

Много съжалявам. Сигурно е било ужасно.

Да, беше. Все още е.

Сестра ти тук ли е?

След смъртта на майка ми намерих статията ти

и тази снимка към нея.

Сигурно е забелязала приликата, която аз не виждах досега.

Еси.

Което значи, че Барб... Боже мой.

Не е тайна, че не я обичам много, но това е...

Да, сложно е.

Как мога да помогна? Еси знае ли?

Ще ѝ кажеш ли?

Това би бил много неприятен разговор.

Моля те, не казвай на никого. Дори и на Лукас.

Все още не знам какво да правя.

Бях права за теб. Но и сгреших.

Когато дойде, мислех, че имаш връзка с Лукас.

Знам, изобщо не си негов тип.

Знаеш, той си е Лукас,

а моето самочувствие е поразклатено, меко казано.

Както и да е, знаеш какво казват,

ако обвиняваш партньора си, че ти изневерява, може и да ти изневери.

Затова се опитвам да бъда по-добра, но е много трудно.

Не бих се съмнявала в твоята интуиция.

Какво прави тя? - Какво става?

Не знам.

Ще ги продаде ли? Това ли прави? - На онзи тип, който купи лодката?

Да.

Може би ще ги маже с восък? - Насред партито?

Леле майко. - Става напечено.

Андж?

Андж? Какво, по дяволите?

Мисля, че някой се е олял. Мисля, че за това става дума.

Какво правиш? Спри! Спри колата! - Франи!

По дяволите, Андж! - По-добре да влезем вътре.

Не, няма да мръдна оттук.

Какво правиш?

Искам да свърша с това пране преди понеделник.

Пропускаш екшъна.

Искам да свърша с домашните неща, докато имам желание.

Добре. Но това са Андж и Лукас.

Не ми е приятно да ги гледам как се разпадат, с оглед на всичко.

Извинявай, с оглед на какво?

Имам предвид, с оглед на това, което се случва с нас.

Да. Но ние сме по-различни, нали?

Нито един от нас не изневерява.

Изневеряваш ли ми, Франи?

Изневеряваш ли ми?

Франи?

Изневеряваш ли ми?

С Лукас? Изневеряваш ми с Лукас... - Да.

Не, това беше преди, приключило е, уверявам те.

Добре.

Но ти си адвокат.

А той е сърфист...

Помогни ми да го разбера,

чукаш се със сърфист? - Найджъл, стига.

Не, просто искам да разбера защо.

Заради секса ли е? Стигаш ли до оргазъм?

Стигаш ли до оргазъм, като правите секс?

Добър ли е сексът? - Да!

Но беше само физическо, не говорехме.

Е, разбира се, че не. За какво, за вълните ли да говорите?

Исках някой да ме докосва, Найджъл.

Исках някой да ме докосва.

Предпочитам това да си ти.

Но не можех да стигна до теб.

От години си се изключил емоционално и физически.

Какво? Извинявай.

Чакай, какво?

Извинявай, от години? Откога продължава това?

Около една година. - Найджъл, къде си?

Идвам, пиленце, Найджъл идва.

Цяла шибана година, Фран?

Мислеше ли да ми кажеш?

Какво искаш? - Да говоря с теб.

Нямам какво да ти кажа. Помогни ми със скарата, трябва да приключа с масата.

Андж, какво стана? Някой ти е казал нещо ли?

Нямам представа какво става.

Знаеш ли кое е смешното? Не ми пука коя е тя.

Преди щях да искам да знам всяка подробност.

Но ми писна. Нямам енергия да се карам, това значи, че сме приключили.

Моля те, само спри и помисли, става ли? - Не.

Обядът е почти готов, отивам за сладкишите, маслото и пилешкото.

Андж, трябва да говорим.

Не ми пука за пилешкото, какво става с нас, с брака ни?

Ами моето парти? Нямаш идея какво правя,

дори когато е нещо толкова незначително.

Обадих се на съвета за разрешение, помолих медиите да дойдат,

почистих улицата, наех закачалки за дрехи и надуваем замък.

Ти отиде да сърфираш сутринта, аз ходих до пекарната за пресни сладкиши.

Това правя аз, работя до припадък.

Трепя се да издържам семейството, докато ти си правиш каквото искаш.

Но знаеш ли какво, майната му, ти го довърши.

Не бих влязъл на твое място.

Работиш в Закрила на детето?

Да. Така е.

Или поне работех, мисля, че вече нямам работа.

Изпратили са те тук да ме наблюдаваш. - Не.

Не са ме изпращали.

Нещо беше ли истина въобще? Всичко това за майка ти?

Да.

Истина е. - Тогава защо си тук?

Трябва да ти покажа нещо.

Това ще ти обясни всичко. - Не съм много сигурна.

Всъщност няма значение, и без това няма да останеш дълго.

Нали?

А споделих толкова неща с теб... - Знам,

можеш ли да ми дадеш само 10 минути? Моля те.

Ще се върна.

Добре.

Хайде.

Какво правиш, скъпа? - Можеш ли да ми помогнеш?

Мога. Искаш ли малко да се повозим?

Само трябва да довърша това.

Може би мога да ти помогна да го довършиш. Още малко небе?

Ще го довършим и после ще тръгнем. - Добре.

Андж. - Да?

Какво има? - Толкова съжалявам.

Отивам при майка ми.

Ще ти дам пространство.

Не искам пространство.

Искам да останеш.

Андж. - Моля те, кажи ми, че си размислил.

Не. Знаеш какво искам.

Имаш ли нещо за мен?

Много ми е трудно в момента, дай ми още няколко дни.

Още колко дни да ти дам?

Не искам да те докладвам, но изглежда не искаш да ми върнеш капарото.

Мога само да предположа, че си го похарчила.

Всъщност имам нещо за теб.

Интересуваш ли се от фотографски студия?

25% СЪВПАДЕНИЕ ДЕТЕ НА БРАТ ИЛИ СЕСТРА

Това е много забавно, нали?

Хайде, хора, да приключваме с това.

Бен, изглежда вкусно.

Както и патладжанът. - Пилешкото е препечено.

Имаш ли минута?

Мия! Обяд!

Да сте виждали Мия? - Не.

Къде е мама? - Отдавна не съм я виждал.

Да, нито пък аз. - Не, откакто се снимахме.

Къде е колата ѝ? - Паркирана е на улицата.

Трябва да ѝ се обадиш.

Здравейте, аз съм Барб, оставете съобщение.

Ще проверя дали колата е още там. - И аз идвам.

Седни.

Питам се къде е. - Сигурно протестира.

Да ядем, преди да е изстинало. - Отивам да проверя в къщата.

Нека аз.

Аз мога да проверя в нашата. - Мия понякога се крие у нас.

Струва ми се, че някой ме вика.

Странно ли е, че започвам да се притеснявам?

Мисля, че не.

Защо го казваш? Плашиш ли ме? - Попита ме, а и ги няма от дълго време.

Може би я е завела в парка. - Без да ти каже?

Още повече когато имате голям надуваем замък.

Телефонът винаги е с нея.

Да не разваляме деня, сигурно бързо ще се върне.

Да.

Провери ли в спалнята, в случай че си е стягала багажа.

Намери ли колата? - Не. Навън ли е?

Не, няма никого.

Каза ли, че отива някъде? - Не, споменаваше за пътуване,

но нищо конкретно.

Не би отишла никъде, без да ми каже.

Мисля, че трябва да повикаш полиция.

Изабел, сега наистина ме плашиш.

Може ли да ме оставиш, моля те?

Нали ти казах, че не съм тук по работа? - Нямам време за това,

трябва да намеря Мия и майка ми. - Знам, опитвам се да ти помогна.

Всичко това е свързано.

Тук съм заради нещо лично.

Стар неразрешен случай.

Търся дете.

Барб го е правила и преди.

Затова съм тук.

Някога е отвлякла дете.

Теб. Когато си била бебе.

Ти си луда. - Не.

Говоря истината. Чуй ме.

Не се казваш Еси. Ти си сестра ми Софи.

И те взе от парка в деня, когато нейното бебе умря.

Боя се да не направи глупост, не е в ред с главата...

Ти не си в ред с главата.

Защо ще отвлича собствената си внучка?

Проверих ДНК-то на Мия.

Какво? - Просто взех коса от четката.

Споделяме 25 процента ДНК.

Тя ми е племенница.

Аз и ти сме сестри.

Ес! Еси, къде си? Ела бързо!

Здравей! - Мамо!

Скъпа!

Къде бяхте? - Отидохме на плажа.

Да влезем вътре.

Момчетата си играят, но още са притеснени.

Мислех, че ще отидем на Бали.

Но явно няма да ходим.

Андж, можеш ли да спреш и да ми дадеш шанс да обясня?

Моля те. - Как?

Не знам.

Сгафих. Не знам...

Не знам, ясно? Знам само, че съжалявам.

И наистина те обичам.

Показваш го по много странен начин.

Сутринта ще измисля какво да кажа на момчетата.

Не.

Моля те, позволи ми да остана вечерта. - Не.

Добре, ще бъда в студиото, докато нещата се успокоят.

Никога не съм била по-спокойна.

Можеш да останеш в студиото шест седмици.

Продадох го.

Добър баща си, Лукас.

Но си ужасен съпруг.

Гладна ли си? - Умирам от глад. Едва хапнах нещо.

Холи, това месо ли е?

Това е агнешкото на Бен. И моята салата.

Боже, толкова е вкусно! Месото ми липсваше.

Днес беше бурно. - Да.

Не ми изневерявай със съседка.

Няма. Никога. - Добре.

А понеже вече сме искрени...

Искам бебе.

Всичко това с Пийт ми показа колко обичам това между нас.

Искам да сме повече. - Наистина ли?

Ако съм напълно искрена, това ми е третият агнешки котлет.

Знам, не можах да се сдържа.

Но няма да те целувам.

Хей.

Може ли да спя тук?

Да.

Не беше лесно да се живее с мен последните две години.

Хабях цялата си енергия по тази глупава дисертация.

Не.

Имах нужди и трябваше да ти кажа, ти не си виновен за това.

Утре ще я предам. Готова е.

Част от мен беше шокирана от това, което направи.

Но част от мен напълно разбира защо.

Обичам те.

Искам да бъда с теб.

Можем ли да си вярваме?

Да.

Знам, че ще е нужно време, но можеш да ми вярваш.

Искаш ли да решаваш кръстословица? - Не.

Здрасти. - Предположих, че ще те намеря тук.

Знам, че е много за преглъщане.

Какво мислеше, че ще се случи?

Честно казано, никога не съм очаквала да те намеря жива.

Беше хубава изненада. - Не и за мен.

Да.

Съжалявам.

Замисляла ли си се какво би ми причинило това?

Разбира се.

Но вината беше моя.

Оставиха ме да те гледам.

Иска ми се да не знаех нищо от това.

Може и да споделяме едно ДНК, но не сме семейство.

Татко иска да се запознаете. - Искаш да приема, че аз не съм аз.

Че не съм истинска, че майка ми не ми е майка, а тя е.

И не искам да бъде наказвана, искам да ни оставиш, моля те.

А това, което се е случило в онзи ден в парка?

Не е по твоя вина.

Субтитри от YavkA.net @ 2025