Original subtitles

СИНЬОР РОБИНЗОН

Невероятналюбовно приключенска история

И така да чуем какво се случва на стадиона!

Полузащитникът Батини подава на Факети.

Пас на Факети към Мадзола,

Мадзолавръща на Анастази, лявото крило...

Удар! Топката минава покрай вратата!

Извинявай, Мери, Чоти коментира от стадион Олимпик.

Съдията Калтела отсъжда пряк свободен удар.

Удар!

Привържениците на този отбор се радват!

Радват се!

Всичко започна в една злокобна сутрин в края на лятото.

По-точно, на 17 август, петък, когато,

още не знаех каква трагедия ми предстой,

пърхайки из своя комфортен, весел, мегаполис.

Лекарството за жлъчката ти, Роби!

Само на пружинените матраци "Спермофлекс",

можеш да се отпуснеш спокойно!

"Постал-маркет", най-голямата фирма за

пощенски доставки... "Постал-маркет"...

В този ден, както винаги с жена ми отидохме да закусим.

Пусни ме! По дяволите, аз съм първи!

Аморето Дисароне - вашият любим ликьор.

Това, което не ви омръзва - става традиция.

Терадино - безалкохолна напитка, която всеки обича.

Да, да, днес сутринта тръгваме.

На 26-ти в Каракус има модно ревю. Разбира се, мъжът

ми е с мен. Роби обожава морските пътешествия.

Той просто е във възторг! Нали, скъпи?

Скъпи. - А?

Скъпи, истина ли е? - Да.

Благодаря.

Чао!

Синьора, смокинга да го сложа ли в куфара?

Разбира се.

Смокинг? За какво ми е смокинг на кораба?

Ще ти е нужен, когато пресечем екватора, глупчо.

И скрий добре доларите, да не се случи нещо...

Да не мислиш, че съм глупак? Виж, как съм ги скрил, проклетите долари!

Опитите за укриване, са всеобща мания, с която гражданите са свикнали.

И ето, аз, ненавиждайки морето,

се оказах в кораб на 6,000 км. От Италия.

Страхотен приемник! Трас - океанско радио.

Хваща даже и Италия.

Защо не се обличаш?

Няма да дойда, ще послушам малко футбол.

Покани ни капитанът. - Кажи на капитана, че съм настинал.

Ще отворя. Да влезе въздух...

Не! Знаеш, че морският въздух, не ми понася.

Дойде ми до гуша с този кораб! Защо не взехме самолета?

Самолетите падат, корабите са надеждни!

Внимание, съобщение на капитана: Моля, всички

пасажери веднага да сложат спасителните си пояси!

Защо? - За какво?

И бързо да се отправят към спасителните лодки! Повтарям...

Това е корабокрушение! Корабът, потъва. Поясите, къде са? Ето ги!

Ето, ги! Парите, да не забравиш! Само, без паника!

Какво казва?

Сложи пояса, ако искаш да живееш, кретен! Бързо!

Какво, не разбрах? - Каза да сложиш

пояса, бързо! - Магда, чакай ме!

Внимание, съобщение на капитана.

Пусни ме! - Трябва да мина,

кретен! - Столът ми пречи!

Роби, какво правиш? Ела бързо, не се прави на глупак! Бързо, Роби!

Боже, Роби, боже! - Не пищи, кажи какво да направя!

Сбогом!

Лодка! Майко мила! Жена ми изгуби съзнание!

Аплаузи, за този, симпатичен човек. Успокойте се, беше учебна тревога.

Надявам се, не сте повярвали, че това е истинско корабокрушение, сеньоре.

Следващата нощ сънувах сериите с летящите полицай.

Внимание, внимание, моля пасажерите веднага да сложат спасителните пояси.

Роби, пак учебна тревога!

Всяка нощ, дотегна ми!

Ти, ще дойдеш ли?

Безобразие!

Повтарям, всички пасажери незабавно да дойдат на палубата!

Внимание, внимание...

Магда, донеси ми, моля те, кафе.

Магда! Мама! Магда!

Магда! Магда!

Камериер...

Океанът ме погълна и за малко да ме разтопи, като бучка захар в горещ чай.

Прекарах, 22 дни в борба с вълните, по-високи и от небостъргач...

осолен като риба, накрая се добрах до сушата.

Има ли някой тук?

Обади се!

Кой отговаря за плажа?

А!

Кой отговаря, тук! Чистач!

Има ли някой?

Няма ли кой, да почисти тези храсти! Що за любов към дивата природа.

Постройте един железобетонен авто паркинг!

Или мотел!

Мразя национални паркове с неокастрени храсти!

Извинете, в коя страна се намирам?

Ако е цивилизована, на табелката трябва да пише: Напред - назад!

Нищо подобно!

Проклятие! Престани!

А-а-а-а-а!

Черната вдовица!

Змия! Змия!

Боже! Кайман!

Тази разходка в зоологическата градина, ме довърши!

Върнах се на плажа.

Беше ужасна жега.

Не знаех на къде да тръгна, на дясно или на ляво. Затова тръгнах на ляво.

Политическите ми убеждения, не помогнаха срещу жаркото слънце.

Какво ли ще е това?

Това значи, че тук има някой!

Чия е тази дреха?

Чия?

Моя!

Въртял съм се в кръг! Отново съм на острова!

А сега, трагичен репортаж за потъването на

италианския параход Силвия в Атлантическия океан.

Научихме, че липсва само един пътник.

Става дума за Роберто Мингели, собственик на магазин за платове.

Пред микрофона е Магда, съпругата на изчезналия...

Къде е моят беден Роби, който не ме послуша

за самолета, а настоя, да пътуваме с кораб.

Когато предупредиха, че корабът потъва,

той спокойно каза, че не вярва на това.

Моля Ви намерете го? Надеждата умира последна! Надявам се, да е жив.

Може би, сега той ме чува. Роби, чуваш ли ме?

Магда, аз съм тук, тук съм!

Ричард Бъртън се сгоди за мис Тейлър.

Спокойно! Не трябва с нерви. Трябва да запазя спокойствие!

Да анализирам ситуацията.

Отрицателни моменти: За първи път попадам, на необитаем остров!

Второ! Нямам никакви продоволствия.

Трето! Тук е пълно с кръвожадни, диви зверове.

Четвърто! Нямам връзка със света.

Положителни моменти:

Отсъстват!

Като цивилизован човек, със здрав разум, ще реша проблемите по важност.

Първо - храната!

Кокосов орех - тропически плод с освежаващ

сок, ще ме спаси от глад и жажда.

Бумеранг - бойно оръжие, с помощта, на което

австралийските аборигени си осигуряват препитание.

Говориш ли немски?

Чужди езици?

Говорите ли испански?

В ръководството за пътешественици и мисионери се казва,

че бумерангът винаги се завръща обратно при ловеца.

Когато го направих, се надявах около мен да загъмжи

от вкусно прясно месо, което да залъже глада ми.

Проклет да си!

Бонзай!

Гладен съм!

Има много начини, да се помогне на храносмилането.

Но, нито един от тях, не може да се сравнява, с тинктурата Фермет Бранко.

Яйце! Ще си приготвя омлет!

Какво е това?

Мамо, момент, извинявай! Извинявай, почакай!

Виж, всичко ще върна обратно!

Нали виждаш, всичко си е на мястото!

Виж, всичко е, както си е било.

О,...

Когато гладът стана нетърпим, се намеси природата,

която щедро предлага на хора като мен, своите дарове.

Манго!

Известен тропически плод!

Изпълнен със сладко и сочно месо!

Сега ще го опитам!

Пчели! Проклети да сте!

Унизителните опити да заситя глада, все пак завършиха

с победа. Приготвих си блюдо с лакомства от...

От вкусни миди и тлъсти червей.

Може би, трябваше да ги сваря...

Веднага пристъпих, към решаването на втория проблем.

Огън! Променил живота на първобитните хора от Централна Амазонка.

Триене на две сухи клечки, до получаване на искри.

Ръцете ми!

Трети проблем - къща.

Ръководствата на братя Фабрик, ползват примери от природата,

или по-точно от Червеноопашатите птици, които

използват специална пилешка геометрия,

при строежа на своите гнезда. Трябва да разбера тайната им.

А-а-а-а!

У-у-у!

Пий Чинар заедно с нас. Чинар - аперитив от артишок!

Единствена утеха, на тропическите острови

през цялото време на годината - Чинар...

Жилищен квартал!

Странно усещане, ми подсказваше, че ме

очаква, нещо тайнствено, нещо мистериозно.

Имах чувството, че някой ме наблюдава от разстояние.

Някой, който някога е живял тук преди много години,

е обитавал преди време тази пещера.

Слушай, искаш да ми кажеш какво сте си говорили с него тука. Да?

Да! Моля те, престани да се правиш на клоун,

защото ей сега ще отлетиш във фурната!

Кой е живял в тази пещера?

Отмервал е времето с резки върху дървото.

Това съм го чел като дете в книгите.

Ето тука е написано:

Аз прекарах тук 27 години с моя верен Петкан. Оставям всичко,

което имам, аз несретникът, чиято зла съдба ме захвърли

на този остров след корабокрушение. Робинзон Крузо.

Няколко месеца непосилен труд, и това ужасно място придоби нов облик.

Робинзон, би се гордял с мен.

А, аз със себе си? - Не много!

Извинявай, ще те оставя тук.

Следващият път, го искам пастьоризирано, ясно?!

Дните минаваха скучно и монотонно.

Подготвях се да оживея на този безлюден остров.

Не гледай на мен, като на отчаян нещастник!

Това е капан, в който скоро ще попаднат, всички зверове.

Мое собствено изобретение. Завърших

института по-търговия, какво мислиш, а?!

Всеки ден мечтаех, как по-скоро да се измъкна оттук.

Надявах се на някой кораб, преминаващ наблизо...

Или да построя сал, като изуча старите книги по мореплаване.

Проклятие!

След много безсънни дни и нощи работа, направих

първата си много надеждна и красива лодка.

Човешкият гений, за сетен път победи жестоката съдба!

Видя ли?!

Виждаш ли? Италианският флаг, не панамския.

Така, всичко е наред.

Наричам те - Робинзон - 2!

Италиански братя!

Но, аз не се отказах.

Прогноза за времето ще съобщи

метеорологическата служба на въздухоплаването.

Този път, наистина ще потеглим.

Вие сте член на екипажа, ясно ли е?

А тази синьора, както обикновено, ще ни снабдява с прясно мляко.

Тръгваме, пред нас е бъдещето.

Проклет остров. На ти!

Почакай, ти къде? Стой! Чакай!

Акула! Не. Махай се!

Махай се, не докосвай сала, с ножа, ще те одера жива!

Не, шегувам се.

Аз, така си говоря.

Не, не!

Не! Салът ми, не!

Заедно със сала, изчезна в паста на

гигантската акула, надежда ми за връзка

с цивилизования свят - моят любим, ръчен, радио приемник.

Останах сам, забравен от света.

Извинявай, Мери, прощавай стадион Олимпик, прощавай съдия, Калтела.

Всеки момент, Лацио, ще шутира топката...

А-а-а-а-а!

Фиу! Смешник!

Фал!

Всяка неделя, задължително, с моите приятели играехме покер.

Чифт!

Чип.

Залагам сто!

Пас.

И аз, казвам сто!

Пак ми гледаш картите!

Не е честно!

Дзън, дзън!

Извинявайте, телефона. Раздайте картите, моля.

Слушам. - Пина.

Пина, защо ми звъниш? Знаеш много добре, че имам гости.

Да, добре. Както винаги. Да, до по-късно.

Съжалявам, но трябва да вървя. Играйте без мен, после ще ги преброим.

Привет, Пина! Извини ме, че те оставих да ме чакаш.

Колко си красива днес!

Била си на фризьор, нали?

Пина, кажи ми истината, как го правиш, че събуждаш в мен ревността?

Или просто се досещаш, че аз обожавам красивите дървета?

Пина, аз съм много самотен. Пина, самотен съм!

Много самотен!

Много!

Бр-р-р! У-у-у-у...

Стой там! Скоро се връщам

У-у-у...

Намираме се в Монте Карло на авторали.

Тук са Клеро Касони, Фитипалди, Ники

Лаунда, които всеки момент ще потеглят.

Преминават пред трибуната, приветствани от принц Равиери!

Всички са малко поостарели. Елза Мартинели!

Милата! И тя, не е първа младост.

Старостта не е подминала, Ники Лауда и Ален Делон.

Бр-р-р-р...

Бр-р-у!

Бр-у-у.

Един за възрастен, и един детски.

Извинете, може ли?!

Извинете. Благодаря.

Може ли, ако позволите?

Благодаря.

Свободно ли е? Извинете.

Ах...

Какво ще ни покажат днес?

Морето - завинаги!

Ще се къпем.

Отново морето.

Аз не спя, не спя!

За съжаление, това се оказа сандъкът на моята жена.

Беше пълен, с какви ли не боклуци, които

тази глупачка мъкнеше със себе си.

Всекидневни тоалети, всевъзможни прозрачни

бикини, перуки, кремове, парфюми.

Дезодоранти, и отново проклетите рокли.

И накрая нещо, което ме изпълни с радост и тиха тъга.

Моят стар смокинг, който не бях обличал дълго време.

Бруклин! Незабравимо преживяване!

Обръснах се, изрязах ноктите си, постригах се, и отново

се почувствах цивилизован човек, какъвто бях преди.

Любимите ми обувки, се бяха превърнали в капани.

Красива жена? Не! Само много богата.

Аз излизам. Моля Ви, на никого не отваряйте вратата!

Да, ако случайно дойде някой.

Добър вечер!

Ще се видим, а.

Привет, Жан Карло!

Аз, ще ти позвъня. Искаш, да се видим при Нора, добре?

Чувствам, че има някой зад гърба ми. И не харесва това, което рисувам.

А на мен не ми пука, скъпи мой.

Аз обожавам, обожавам този пейзаж!

Какво чудно място, колко леко се диша! На вас, харесва ли ви?

А-а-а!

Някога, имал ли си халюцинации?

Не? А аз - да.

А-а-а-а!

Ох...

О, ти също си изплашен!

Кануто!

Кануто, кануто!

Кануто!

Този път, ще отплавам завинаги!

Ти какво правиш?! Имаш ли акъл?!

Потроши кануто ми! Сега, ще те науча аз тебе!

Не! Какво правиш?! Негодник!

Какви ги вършиш!

Не искаш да ме пуснеш от острова?

Излизай, гад!

Значи, ти. Ти си Петкана?!

Аз съм Робинзон!

Ела, не се страхувай.

Къде отиваш? Ела тук!

Ела тук, да те вземат дяволите!

На теб говоря, почакай!

Почакай!

Почакай!

Все някога ще те хвана!

Моля ви, сеньорита, ще паднете в капана!

Пуснете ме да мина първи!

Помогнете, моля ви...

Хванете въжето! Отвържете го тук.

Побързайте.

Ударих се, главата си ударих.

Нараних си ръката. Как боли!?

Боли. Ръката.

Боли. Как боли!

Благодаря, благодаря, скъпа!

Разбираш ли, какво ти казвам?

Аз започнах да разбирам, когато нещата се изясниха. Преди двеста години.

За Робинзон и Петкан.

Ти си жив свидетел, че отношенията между

тях не са такива, както са описани.

В моята страна, има много девойки като теб.

Не! Те не са така, привлекателни.

Те обикновено са прислуга и вършат цялата работа в къщата.

Разбираш ли, какво означава това?

Ела черна красавице, да те схрускам!

Защо, го правиш?

Магумне боа...

Искаш, да си поиграем?

Странното й дивашко поведение, ме направи безмълвен.

Петкана!

Петкана къде си?

Ела при мен, няма да ти сторя зло.

Петкана!

Ах ти, хитруша, виждам те!

Сега, твоят Робинзон идва да те нашляпа по задника!

Почакай, ще видиш, как ще го направя.

С пръст не съм докоснал този огромен орангутан, за да се държи така с мен!

Не, не! Помогнете ми!

Магум бие. Магум бме.

Магу. Магу.

Добре, ще те оставя, само ми обещай, че

повече няма да има такива недоразумения?

Макуя. Макуя.

Баки.

Благодаря. Цветя. - Цветя?

Цвете - ануба.

Оноба. - Онуба.

Това е едно и също?

Мон-на.

Молна? - Мол-на.

Молна.

Искаш? - Абака.

Абако.

Аз Роби. Ти Петкана.

Не, аз съм Робин, а ти Петкана.

Не, аз съм Робин, ти Петкана.

Аз - Робин, ти - Петкана.

Ух, аз съм Роби, а ти Петкана!

Имам гениална идея.

Аз - Петкана, ти Роби?

Правилно, браво! - Правилно!

Разходка, разходка.

Разходка. Почакай.

Виж - дишай.

Аз дишам. - Аз дишам...

Аз дишам. - Разходка.

Ра- зходка.

И, дишам. - Дишам.

Обичаш. - Обичаш?

Да, ела тук! Легни тук, и аз до теб.

Обичам. - Не, ти къде? - Аз

обичам, разхождам се, дишам.

Обичам разходка. Любов, любов, разходка, дишам.

Бака къде. Бака?

Бака. - Бака.

Петкана. - Да.

Вода.

Вода.

Благодаря.

Моля, Роби.

Браво, поздравления! Много добре!

Като цяло, сега ти, отлично ме разбираш, да?

Да. Разбирам те.

Тоест, ние с теб сега сме приятели?

Ние. Приятели? - Приятели.

Аз твой приятел? Ти мой приятел.

Не, неправилно! Аз не съм твой приятел.

Изобщо не съм ти приятел. Аз съм твоят другар.

Аз съм космат мъж, а ти... Ти си жена. Жена!

Жена.

Жена, отлично!

И така, ние сме мъж и жена! - Жена.

Аз съм на този остров, половин година! Мъжът

не може да живее без жена. Какво следва?

Какво правят те?

Какво правят мъж и жена? Правят глупости.

Става им навик! - За какво?

Ловуват! Отиват на лов! Отлично!

След лова отиват вкъщи, и мъжът, половин година въздържател...

И жената. Какво правят? - Мъжът и жената? Ядат.

Ядат. Добре. След лова, пристигат вкъщи, напиват се и какво правят?

Какво правят? Хайде, де.

Правят? - Година и половина въздържане!

Правят? - Какво?

Дзи-н-дзин.

Дзин-дзин? Това, пък какво е?

Дзин-дзин. - Какво

е това? - Дзин-дзин.

Предлагам ти, да го направим веднага!

Не!

Петкана и Роби, никога дзин-дзин! - Как никога дзин-дзин?

Ти върви, аз ще ти обясня. Върви, върви.

Не, тук ми е добре.

Къде отиваме?

Той не разрешава. - Кой е той?

Великият бог, Магду.

Боже, Магду, кръстен е на жена ми!

Той е много строг! Казва, че девственица може

да спи с мъж, след две луни на този остров.

Ето затова, счупих кануто, за да останеш при мен на острова.

Разбирам, и какво ни пречи, да го направим сега?

Защото, великият бог Магду, разреши да правим дзин-дзин след две луни.

Може, да се разгневи.

Скъпа моя Петкана, как може това да е вярно?! След

културната революция, и събитията през май 68-а.

Комунизмът, историческите компромиси и преди всичко,

феминизма, ми подсказват, че ти искаш дзин-дзин!

Бог Магду ще се разгневи! Ако му противоречиш.

Как го наричаш? - Магду.

Той е сардинец?

Магду...

Ти си - тъпак!

Той ще те заплюва, ще те прокълне, ще го ядосаш, задето обиждаш

острова му, ако ме докоснеш, по-рано от определеното време.

И какво? Няма да ми позволи да докосна Петкана!

Задуха вятър. - Не е вятър, той се разсърди.

Мислиш, че е той! Добре, ще ти докажа, че

това е просто суеверие. Ще ти докажа, виж!

Помогнете! Помогнете!

Не ши най-нара! Не ши най-нара!

Роби!

Боже. Боже, Магду! - Не се

страхувай. - О, това си ти?!

Жаден ли си? Не! Престани, ще ме удавиш!

Трета година се опитвам да отворя тази гад, а тя се инати!

Готово!

Отви се лесно? - Пий.

Пий, пийни си добре. - Значи, е бил механичен! Добре.

Ела, Роби, тръгваме. - Какво, още искаш?

Нямам минутка покой!

Измори ли се?

Защо си отчаян? Виж, колко е красиво!

Да, красиво! Според отметките ми за слънцето

в моята родина, наближава - Рождество.

Рождество? Какво е това?

Рождество - това е...

Рожден ден - с една дума празник на Съюза на търговците.

На този ден, всички хора си разменят подаръци.

Подаръци? - Не знам, как да ти обясня. Разбираш

ли, подарък - това е обмен, на ненужни вещи.

Веднъж получих 72, абсолютно еднакви картички с картинки.

После някаква, тежка, мраморна, футболна топка.

Единственият хубав коледен подарък, е тортата. Да, торта!

Чуваш ли морето?

Морето чуваш ли? Чуваш ли го!

Аз вече трета година слушам това море! Кой

ме шутира по задника, да попадна тук!

Искам телевизия, разбра ли?! Искам телевизор!

Аз ще ти направя, телевизия?

Дами и господа, добър вечер!

Намираме се в Кастро-Каро, на фестивала на народната песен.

Така!

Обичам народните песни.

РОБИНЗОН ПРЕДАВАНЕ - КРАЙ!

Длъжен си да ме наричаш синьор Робинзон, ясно ли е?

Роби.

А? - Обядът е готов.

Риба! Само като чуя тази дума, се разболявам!

Днес няма риба, днес, нагинбао. - Нагинбао - това патица ли е?

Лети на височина 400 метра?! С какво уцели твоето -

нагинбао? - Лесно. - С какво? - С твоето оръжие.

Какво? Да не си го пипнала! Това

е смъртоносно оръжие! Чудовищно!

Виж, колко е лесно.

Видя ли? Не е трудно!

Браво на теб!

Защо, браво? Ти не умееш ли, да го ползваш?

Имам малък проблем, когато се връща. - Ти, не умееш да ловуваш!

И риба не умееш да ловиш, нищо не умееш!

Аз съм високоцивилизован човек и ако искам

риба, ще си хвана, но, не обичам риба, ясно!

Това стръв за риба ли е?

Разбирам! На теб, всичко трябва да ти се

обяснява. Също, като на моите роднини.

Аз умея да шия дрехи, рокли. Това, аз сам го уших!

Не съм човекът, който знае да прави

макн-гоа. И какво от това? Имам "стръв",

но не я държа вкъщи, аз съм предпазлив, държа

"стръвта" в друга къща, наречена Банка!

Така, че ако искам макн-гоа... Какво? Излизам от вкъщи, отивам в Банката,

вземам от "стръвта", давам я на човека и той ми дава макн-гоа.

А, той какво ще прави "стръвта"? - Той? Каквото иска.

Ще вземе, "стръвта" и ще я занесе в друг дом - Банка!

Ако иска нови дрехи? Излиза от дома си, отива в Банката,

взима "стръвта", донася ми я, и аз му давам дрехите.

После аз, вземам "стръвта", и я занасям в Банката.

Извинявай, не е добре това, което правиш.

"Стръв" не е нужна.

Никога няма да те разбера.

Ти ли го направи?

Да, уших го във фабриката. Красиво е, нали?

Дай, да го премеря. - Премериш? Не, това е на жена ми!

Искаш, да облечеш вечерната рокля с деколтето?

В твоята страна жените, не ходят ли голи?

В моята страна жените обичат, да се обличат,

боядисват. Виж, колко парцали има в сандъка!

Искаш ли да ти покажа, как се обличат жените в моята родина?

Да!

Добре, сега. Сложи това, после това. Облечи ги. Отиват ти.

Харесваш ли ме?

Какво правиш? Това, не се носи на главата, това са бикини!

Ще ти покажа? Хайде. - Как?

Виж, дай сега. Дай си крака, сложи си крака, в тази дупка.

Браво, издърпай го нагоре. Хайде, дърпай.

Боли ме!

Не те боли. Чакай, нещо не става. - Разтегни го!

Нищо, ще свикнеш, няма страшно. Гащите, и това.

Извинявай, но как ще пишкам, ще се опикая.

Когато пишкаш, ще ги сваляш.

Тогава защо ги обух? - Как защо?

Така е културно, така е прието. Сега коланът за чорапите.

Трябва малко да се стегне.

Ето така.

Боли ме! - Не мога

да ти помогна. Така трябва.

Боли ме. - А това.

Махни го. - Как?

Вдигни. Така, така!

Ето така. Надяваме сутиена. - Не ти ли харесват гърдите ми?

Напротив, харесват ми! - Тогава, защо

искаш да ги скриеш? - Не ги скривам,

сутиенът, ги държи прави.

Държи ги, разбираш ли? - На мен, не ми трябва това.

На тебе да, но на някои хора...

Има още нещо. Чорапи. Разтягат се.

В твоята страна, жените, риба ли ловят с това?

Да, често ловят.

Да. Така дай си крака. - Чорапите са за това?

Понякога предпазват от студа.

Трудно влиза.

Този воин, от твоето племе ли е?

Да, защо?! Това е жена ми!

Това жена ли е? - Жена?

Прилича. С него правиш дзин-дзин.

Ти правиш дзин-дзин с воини?

Не! Да.

21 години съм правил дзин-дзин с този воин.

Не те разбирам, Роби.

Защо? - Затова ли,

се обличаш като жена?

Защото... Харесва ми. Разтоварвам се.

Много бих искал да направим това с теб, Петкана,

не смея да ти призная, но, знай, че аз те обичам!

Какво стана, боже! - Магду.

Магду? Извинявай, не исках...

Това беше само игра, синьор Магду! Виновна е

синьорината, тя ме изкушава. Извинете ме, синьор.

Добре. Добре, лека нощ.

Искам да спя, лягам да спя, както винаги.

Както винаги.

Магда! - Не е, Магда, Петкана е.

Ти какво? Едва не умрях! Що за шега?

Не е шега, разбрах, че харесваш, бели жени.

Затова се боядисах бяла.

Не ти ли харесвам?

Иди се виж на какво приличаш, ако обичаш!

Бъди добра, подай ми огледалото, тези дрехи не са за теб.

Дявол да го вземе, погледни се! Това повече подхожда на български лекар.

Каквото и да направя за теб, все си недоволен!

Никога не съм бил доволен, ли? Ти ме изплаши до

смърт. Лявата страна, почти ми се парализира!

Петкана!

Петкана.

Петкана!

Ела тук, ела.

Ела. Петкана, какво се е случило?

Сърдиш ли ми се?

Слушай, Петкана, имаш ужасен характер!

Пошегувах се. В този вид изглеждаш прекрасно, красива си, повярвай ми!

Вярно, си красавица! Виждаш ли, аз те прегърнах, а Магду, не се разсърди!

Бог Магду, не се разсърди, защото втората луна изгря.

Втората луна? Изгря втората луна?!

Луната? Да, действително! Проблеми. Да вървят по дяволите?

Искам да знам. Значи ние с теб можем? Аз и ти.

Можем. Да правим, дзин-дзин? - Да.

Всички ли го правите? - Да.

Така ли трябва?

Така. - При нас го правим,

другояче. - Как?

Никога не си опираме носовете. Никога.

Не? - Жената е, която иска да прави

дзин-дзин. Ти искаш ли да правиш дзин-дзин? - Да.

При нас жената е отдолу. Да ти покажа ли?

Да. - Значи, при нас жената ляга така.

Отпусни се. - А мъжа?

Мъжът ли? Да, мъжа.

Внимавай, мъжът е, - звяр, той полита като кондор,

после пада върху теб, и с всички сили започва.

Така ли?

Не, не си спомням. Отдавна не съм тренирал.

От доста време. А може би се изплаших, когато

за първи път исках с теб да правим, дзин-дзин.

Защото ти, с думите, "мунгунин боа", ме удари в главата.

Да, и преди това ме удари, като каза - "мугун".

Мугунини. - Мугунини.

Човек, трябва да се извини, ако удари някой по главата.

Примерно, "мугунини боа", означава, извинявай,

което е факт, че мога да те нараня.

Това, според теб, извинява ли ме?

Мугунини, Роби!

Какво правиш?

По дяволите! Коле сике! - Какво

означава това? - Проверка!

Как се осмеляваш?!

Внимавай! Ще ми откъснеш носа!

От къде се взе този?

Кой е той?

Той е воин от моето племе, годеник ми е.

За малко, да ми откъсне носа. Какво му каза?

Че съм влюбена в теб.

Какво казва? - Казва, че сега ще ти покаже кой е.

А, прекрасно, а сега какво прави?

Събира камъни. - А, събира камъни.

Напомня ми малко, за старите времена.

Търси друг. Не, синьор, онзи си беше добър!

Този е много голям!

Мугунини боа. - Той каза, мугунини! (извинявай).

Извинявай!

Извинете, бихте ли ми казали къде ме водите?

Не се притеснявай.

При моето племе на острова. Великият вожд, трябва да вземе решение

Жена с двама мъже, не е хубаво!

Не трябва да прави проблем от дребните неща,

честно казано, вие не сте цивилизовани.

Да е станало нещо лошо? У нас е разрешено любов с друг мъж.

Какво?

Тройната любов у нас е често явление.

Когато двама, не правят любов, идва трети.

Ето, примерно, ти си с мен, но и с него.

Не, аз ти я отстъпвам, сеньор, отказвам се!

Пуснете си ръцете!

Много ми е приятно!

Защо се смеете?

Не! Не!

Не! Тя е, не съм аз!

Това са глупости!

Извинявай, какво каза стареца?

Вождът, е много мъдър, каза, че да ме вземеш, трябва да победиш Мондино.

Този звяр? Не, аз имам предложение. Девойката, която

добре познавам, трябва да стане жена на този човек.

Той, не би отказал, щастието, да живее с нея!

А аз си стягам лодката и... - Роби.

И се връщам в Италия. Това е сигурно.

Връщам се в Италия. Какво казва? - Че не се

подчиняваш на Вожда. - Благодаря, кога започваме?

Не говори, започвайте!

Поетичен конкурс! - Какъв?

Всеки от вас двамата, трябва да съчини стихотворение.

Онега ше, онега шиба!

Какво каза той? - Когато изгрее слънцето, става топло.

Сега си ти.

Аз? - Да.

Минутка.

Така! Половината ми живот премина, и аз отново съм в мрачната гора.

Преведи, да.

А сега, горещи камъни! Победител е този, който

пренесе с ръце нажеженият камък, без да извика.

Ще можеш, ли?

Ами.

Сега, ти? - Да,

сега си ти. - О, о?

А-а-а-а!

Това, какво е, "Игра без граници", ли е?

Как беше?

А сега, Роби, те чака сериозно изпитание. Колко ще издържиш гладен.

Гладен ли? От една седмица, не съм сложил нищо в устата си.

Ще победи онзи, който повече издържи гладен.

Това е незаконно. Противоречи на Женевската конвенция.

Прекратете, този чудовищен фарс!

Искам да говоря с италианския посланик.

Къде се намирате? Нямате ли, милост.

Няма ли кой, да се застъпи за мен?

Сервитьор, пресолено е! Обадете се веднага, да засилят огъня!

Кажете им, че не съм сварен, трябва още малко да покъкря!

Петкана!

Петкана.

Петкана. - Радваш ли се?

За какво говориш, едва не ме свариха в казана!

Това беше пречистваща вана, преди нашата сватба.

Сватба?

Да, Вождът реши - аз съм твоя. - Но, аз загубих състезанията!

Точно така. Мандино, е силен воин, не му е необходима жена.

Ти си слаб - нужна ти е жена, да се грижи за теб.

От днес, Роби и Петкана, ще бъдат винаги заедно.

Заедно, навеки!

Какво казва, другаря, вожда? - Всички

искат, да правим дзин-дзин, тук.

Тук?

Да. - Пред очите на всички?

Да, такъв е обичаят на племето ми. Мъжът и жената, за да са щастливи,

първия път, всички трябва да ги видят и да се радват, заедно с тях.

Направи щастлива Петкана, не се страхувай!

Направи щастлива Петкана! Направи щастлива Петкана, Роби!

Да, да, ще бъдеш щастлива Петкана. Позволявате ли? Извинете.

Искам дзин-дзин! - Минутка, минутка. Почакайте.

Трябва да се съсредоточа! Извинете.

Дзин-дзин. Дзин-дзин. Дзин-дзин. Дзин-дзин.

Сега ще го направя.

Скъпи приятели, не можете ли за половин час, да си затворите очите?

Добре, стига.

Петкана, държа да ти призная.

Струва ми се, че заобиколени от толкова приятели, няма да се получи!

Не преживявай скъпи, не преживявай, Времето е, пред Роби и Петкана.

След половин година изцяло усвоих нравите и обичайте на това племе.

Заемах дори и най-отговорните длъжности в йерархията.

Роби. Роби.

Дзин-дзин.

Дзи-н-дзин?

Да. - Макуба?

Не Макуба, Макаки. - О, Макаки.

Красавица! Ще легнеш ли? - Да.

Уверена ли си, че не ни проследиха?

Никой не ни видя. - Наистина ли?

Дали не сънувам?!

Най-после да сме сами!

Ала бумга, бумга ла! Ала бумга, бумга ла!

Петкана, чу ли? Хванали са акула! Да отидем да я видим!

Не.

Не, защото...

Защото? - Как защо?

Най-накрая сме сами!

Роби, сами сме! Дзин-дзин, нали искаше!

Никой, няма да ни види!

Да, уверена ли си, че някой няма да дойде?

Уверена? - Петкана е уверена. Любими, любими!

Любимият ми, Роби, любимия. Любими!

Не знам, но ми се струва, че някой ни наблюдава.

Нещо ме гложди, от вътре.

Извини ме Петкана, не мога да се овладея, губя контрол над ситуацията!

Петкана.

Петкана, футбол, репортаж, чувам радио!

Това е репортаж от мач!

Чоти, от стадион Олимпик! - Роби!

Почивка!

Лечо води временно с 1:0. - Радиото, моето радио!

Има и кока-кола, в стомаха на акулата! Невероятно!

Кока-кола, кока-кола, това е?

Слушай.

Вода, кока-кола.

Кока-кола, вода, фосфорна киселина, растителни

екстракти, кофеин, натурални ароматизатори!

Диоксид въглерод!

Натурални оцветители!

Кока-кола, не пий много. Пий. Не прекалявай.

Не прекалявай.

Не, не всичко наведнъж! Вкусно ли е?

А-а-а-а!

Какво стана? Нищо, не е свикнал.

Най-после да ми провърви!

Даже и батериите, са се запазили!

Роби, ще дойдеш ли? - Какво правиш? Не виждаш ли, чета!

Така, да прегледам рубриката "Светски новости".

Пише, че Ренц Арбора, се е влюбила в Джоани, който има много компании!

Популярното шоу е било отменено, въпреки

протеста на милионите слушатели.

Двама известни жокей били заварени в срамна

поза, в мотел, недалеч от Чувитовеко.

Разбира се, те са отрекли.

Мари Анжела Милада, също направи опровержение.

Не може да бъде! Не е възможно! Старата Мина тежи 120 килограма!

Колко интересни новини! Човек, трябва редовно, да чете вестници!

Петкана и Мандинго направиха лодка, оборудвана за далечно плаване.

Няколка часа по-късно, отплавахме до острова на Робинзон.

Мислите ми не бяха тук.

Това е нашият остров! - А? А, да, много е хубав!

Боже, виж ти! Известната ТВ водеща Рафаела Фада, известна

още като момичето - пипер, неочаквано избяга в Малта.

Изглежда, това е началото на нова любовна история...

Страницата липсва! Липсва страницата!

Представяш ли си, няма никога да узная, с кого е избягала Рафа!

Кой ли, е той? Антониони? Не! Антонели? Не!

Разбрах, това е Андриоти!

Сега, трябва да избереш. - Аз?

Ако трябва да избирам, избирам Андриоти.

Роберто!

Магду? - Роберто!

Това е Магда! - Роби!

Роберто! Роберто!

Магда, Магда, ти пристигна, Магда! Идвам!

Роби, аз дойдох! - Магда!

Скъпи! - Магда!

Магда, кажи ми с кой се състезава Рафаело Фада?

С Микеланджело Антониони, от Ферара, или

с Антонели, кажи ми! Моля те! Вярно ли,

участва в януарските фигурни мото състезания?

Скъпи, почакай минутка, чакай, сега идвам!

Стой там, идвам, скъпи, ще ти помогна, почакай.

Роби, ела при мен! - Магда, как ме намери?

Не изгубих надежда, че ти си жив!

Не преставах да те търся. Един ден, долетя пощенски гълъб

с известие, че на остров Робинзон живее бял човек.

Ти ли изпрати гълъба, мили мой?!

Пощенски гълъб? - Да.

Почакай, минутка.

Къде тръгна, Роби, Роби, не ме оставяй!

Най-накрая се срещнахме! Почакай, ела, върни се!

Петкана, ти ли изпрати гълъба? Защо го направи?

Защото, исках ти, да бъдеш щастлив.

Петкана, щях да бъда щастлив с теб, на твоя остров!

А, сега дойдоха да ме приберат.

Трябва да замина.

Не, Роби, ти не си длъжен да заминеш. Ти, искаш да заминеш.

Магунино, Петкана. Впрочем, може да е за добро.

На мен ми е добре да живея там, а на теб тук. Ние

с тебе сме различни. Аз съм бял, ти си черна.

Не, Роби, аз съм черна, а ти Крубуар.

Какво означава Крубуар?

Задник!

Роби, ела бързо!

Коя е тя, ли? - Ще ти обясня по-късно.

Можеш да й предложиш да дойде с нас. Такива, винаги са ни нужни.

Кажете, как оцеляхте?

Мъжът ми не говори английски, аз ще отговоря вместо него.

Вярно ли е скъпи? - Още една снимка, погледнете тук.

Ела скъпи, още една снимка!

Петкана, Петкана! - Роби!

Какво прави той? - Роби!

Следвай го, хвани го в кадър!

Превод: Захари Савов