Original subtitles

Чакаме ли някого? - Мисля, че не.

Да припомним реда при потеглянето.

Първо ключът...

Ще стигнем и до ключа. - Лостът искам да кажа.

А, това е вече друго. Лост. Дайте ми лост и опорна точка.

Кой го беше казал? Леонардо. - Мисля, че да.

Давай, тогава.

Ау, угасна. - Защо? Да видим защо.

Ами... Искам да го направя другарю Донев, разберете ме,

искам да взема книжка. - Ми давай тогава! Съединител,

контакт... мигач...

Първа... Отпускай, бавно, бавно...

...бавно, отпускай.

Сега какво има? К'во, какво ме гледаш?

Ауу...

Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?

М -м -м... Да, мисля, че да.

Искам да дойдеш с мен, на две крачки съм и имам страхотно кафе.

ДАМИ КАНЯТ

СТЕФАН ДАНАИЛОВ

НЕВЕНА КОКАНОВА

ЦВЕТАНА МАНЕВА

МАРИЯНА ДИМИТРОВА

НАДЯ ТОДОРОВА

ДОРОТЕЯ ТОНЧЕВА

ИЛКА ЗАФИРОВА

МАРИЯ СТАТУЛОВА

БОРЯНА ПУНЧЕВА

ГЕОРГИ РУСЕВ

ЙОРДАНКА КУЗМАНОВА

ИВАН ЯНЧЕВ

НИКОЛА ТОДЕВ

ПЕТЪР ДИМОВ

СУБТИТРИ: АЛЕКСАНДЪР ДОБРЕВ ВИДЕОЦЕНТЪР СГБ

Олеле, къде сбърках?

Васе, едни цигари, сладко.

Дона, защо не се обади? - Спокойна душа, спокойна.

Дадено, бе душа, дадено.

Докторка какво иска?

Спипа му колата, спипа вилата, сега тебе ли сваля?

Ами... - Тя...

Ще й се май още един курс да изкара.

Ще запалим ли? - Ама що не каза? Имам кутия.

О, Димитрова не ги обичам тия работи.

Е -е, голямо чудо.

Нали съм домакинка на стол, при мен всичко се намира за добри приятели.

Виждаш ли? Няма марка, няма цена. Специално снабдяване.

Най- обичам първата глътка, цялата ме изпълва.

А, бе Димитрова, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?

Сериозно? - Хм -м.

Да -а...

Много секси го даваш, Мима.

От фризьор ли идваш? - Не, пипай де.

Е, що да не пипам? - Ух, какъв си!

Какъв съм? - Ами ще ми развалиш.

Харесва ли ти? Подарък ми е от една личност.

Сувенир дьо Пари. Обаче при Балтиев - пас!

Малко закъснях, ще може ли?

Който закъснява чака последен, това сто пъти съм ви казвал.

Много се извинявам... - И да се извиняваш, няма начин душа, че чакаш. Айде!

Тръгвам!

Мимо, стегай се де!

Няма, няма да я взема тая книжка и ще се откажа, Яки.

Хайде стига с тия женски глупости.

Обърквам се, бе разбери ме.

Сто неща са ми на главата и... и все мен чакат.

Да се разкъсам ли, кажи какво да правя?

Просто ми иде да...

Ама няма накъде!

Змии как се ловят, ей така са. Ни да се измъкне, ни да го ухапе.

Спокойно, спокойно, не се притеснявай.

Ето, и това не можах да го науча. Втора...

Това е задната. - Пълен идиот.

Отпусни се, не стягай краката. - О, гъдел ми е.

Така! Съединител, контакт...

... мигач. - Ох, чакай де!

Пър-р-ва -а!

Отпусни се. - Ох, недей!

Дръж волана, бе, ей. - Няма как да се откажа,

ще ме чупи веднага.

Аз си плащам, вика и не вземеш ли книжката? Чупката!

Е, той нали си кара колата. - Ми кой да го вози вечер като е пиян?

Номер? - Велислава Пехливанова.

Сега, как беше? - Контакт...

Оставете на мен, Яким. И не натискайте педалите моля,

искам сама.

Няма да сте винаги до мен, свикнала съм да разчитам само на себе си.

Успокой двигателя.

Малко газ, малко газ, малко... - Знам, не ме учете.

Извинявай Пехливанова, аз затова съм тук.

Не го приемайте буквално.

Вие сте мъж, Яким, трябва да разбирате, аз съм сама жена.

А, Пехливанов?

Какво искате да кажете? - Нищо.

Имам предвид като еманация, състояние на духа Яким.

Тъй, тъй гледай напред.

К'во става? На шестнайсети ще го видим ли?

Има разлепени афиши. - Естествено.

Дано не вали. - Нищо чудно.

Бе, Пехливанова, може да ти прозвучи просташки, но все се каня...

Какво яде Пехливанов?

Шест литра мляко. - На ден?

Главно кайма.

Гледахте ли ги по телевизията? - Да.

Видяхте ли ги как ги правят тия работи?

Да, така не може повече.

Драгостинов - моя професор винаги така казваше.

Дай на трета. Дай на трета, не мъчи колата.

Яким, моля ви, не натискайте педалите, аз усещам.

Спокойно Пехливанова.

Не ви се бъркам в методите на обучение, но разберете,

това води до една деперсонализация. До една унификация бих, казала,

ами аз съм преди всичко жена. Мислите, че не забелязвам...

Какво? - Всеки ден с нова риза.

Защо не?

Апропо, кой ви поддържа ризите, нали сте сам?

Комунални услуги.

Впрочем едва ли има значение. - Я, дай ляв мигач.

Този знак? - Паркинг.

Място за паркиране номер 116. - Знам.

Слизай. - Не.

А сега - там.

Мадам.

Не!

Не! - Пехливанова.

Не.

Калорифер. За нула време става "баня".

Не. - Сега ще се стопли.

Можеш да свалиш жилетката. - Не.

Малко съм гладен, но после ще се отбием някъде да хапнем.

Не!

Е, стига с това не, де. Няма да ти вадя зъб.

Ей го е, стопли се.

Пехливанова, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?

Яким!

Яким ставай, ще ядем.

Харесва ли ти? Донесе ми го от Австрия една личност, японско е.

Обаче при Балтиев пас, нали?

Ох, недей много съм грозна така. Чакай де.

Ние първо трябва да мислим за деца. Те са нашето бъдеще.

Какво му предлагате вие да ви пита човек, на този бъдещ гражданин.

Ами осемдесет и четири квадрата. - Кабинета отделно.

С вътрешна... - И четиридесет на сто балкона.

Ясно, може да се уреди, но първо трябва да се ожените.

Ама не можем!

Тогава ще го запишем на негово име.

Ангеле, за тебе е. - А като стане пълнолетен.

Ало -о, Балтиев слуша.

Мислете за свидетелите.

Ти ли си, Шаро?

Бамби, можеш да тръгваш, усещаш ли миризмата на френската рецепта с арпаджик?

Имам клиенти, Шаро. Момент! Може, не за виси от сумата.

Ами ако е момиче? - Още по-добре.

Сложи ли дафиновия? Идвам.

Какво? - Бамби, ядене има много, да бяхме поканили инструктора, а?

От чии зор? - Ами да отбием номера.

Цяла тенджера има, няма да го хвърляме, я.

Хайде сега ще каним сульо и пульо. - Ама недей така.

Знаеш, че съм в ръцете му. - Как така в ръцете му?

Ами книжката? Я му завърти една шайба.

Нямам време, клиентите чакат. - Е, добре, аз ще му завъртя.

Чао, бамбинко. Чао...Чао! Не се бави!

Опасна си. - Ай, да му се не знае.

Заекът му подарък, готвачката му безплатна,

а на туй отгоре иска и сам да си го яде.

Такива не са за жалене. Ух, недей, ще ми оставиш синьо.

Перуката!

Стига де...

Хайде обличай се. Дръж! Че, ако има завари,

ще ни заколи като зайци.

А, ти си вече тук. Че много бързо те намери, Шаро.

Ми, ти се забави.

Ние, първо трябва да мислим за клиента. Клиентът е нашето бъдеще.

Какво предлагате вие?

Защо не е сложена масата? - Готово е Бамби.

Ми само салата виждам. - Това жените са...

Викате и после търчи да нарежда масата.

Как върви твоят идейно- възпитателен процес, с извинение.

Карам я Бамби, карам я.

Добри работи чувам за теб, напоследък. Градът говори.

Само така.

Трябва да се действа по мъжки, никакво огъване.

Раз, раз... Или ние тях, или те нас.

За кого говори Бамби? - Той Донев ме разбра, знаем се с него.

Развеждал съм го.

Въздуха. Въздухът защо й остъпи? Един мъж не бива никога да отстъпва.

М-м-м... Божествен аромат. Това е от дафиновия лист.

А бе, четохте ли в Паралели, лавровите венци били от дафиновия лист. Ей, тоя същият.

Какви венци? - Тия дето са за сватба ли?

Какво ти разбира жена от лавров венец!

На нея и дай перука.

Да, все да клъвнеш. Змия такава.

А, бой де!

Че, к' во ти боде мойта перука, бе? Ти си за перука, ако искаш да знаеш, че хора те гледат.

Хии... - Марш в кухнята!

Чия врата тряскаш ти, ма? Да не е на баща ти тая къща?

Умряла съм ти за къщата. - От вятъра се тресна.

Ти ще мълчиш! Казвал съм ти... когато говориш с мен ще мълчиш.

За к' во го носиш сега тоя оцет? - Побърквам се бе, побърквам се.

Как се живее с тоя човек, бе Яки?

Яки ли? Яки? А...

Ти къде? - Имам час. Айде!

Какъв Яки ти е тоя педераст, бе? - Що говориш, тъй за човека?

Видях! Аз как го гледаше. С ей такива очища.

Бамби. - Няма Бамби -и.

Пет минути преди да си го помислиш, аз вече знам.

Обаче, аз съм си виновен. Пуснал си го в твоя апартамент, поканил си го

да опита от твоя заек, защо да не опита и твоята мадама?

Простак!

Подлагай всичко на съмнение. Аз го познавам.

Яким Вълев Донев, развеждал съм го.

И знаеш ли в какво го обвиняваше жена му?

В сексуална пасивност.

Видя ли? - А ти говореше друго.

Ми, де да го знам! - Може да се е активизирал човека.

Викал си ме наборе.

Да вземи това.

Това не е ли? - Същата...

Другото - номер на лека кола учебна.

Правиш ли връзката? - Не още.

Проследяващ къде и с кого кормува въпросната.

Подробно до минута и часове... и съобщаваш веднага. Ясно ли е?

Ясно, ясно, наборе. Ти знаеш, че за тебе... ти ме измъкна.

Знам. И ако се наложи може пак. Я чакай!

Вземи това.

Едно десет години ти смъква, ако не и повече.

Обаче, спарва.

Няма го.

Душа, дай десет баници, много съм гладен.

Няма. - Няма ли?

Дай, тогава марципан.

Имам нещо важно за тебе.

Смениха ми номера 38-24.

Запомних го, запомних го.

Дадено, Душа, дадено, дадено.

Вие двете - к'во зяпате? - Вътре в колата, вътре, вътре.

Той не обичал халките. - Да, како.

Баниците свършили.

Аз не съм по марципана, но да не ви отказвам.

Тя кака пази талия.

В това отношение, там не можехме да се оплачем.

Сушените банани бяха просто без пари.

Къде?

В Маконго.

А, да, да.

Коко, кажи за оня кокосов орех, дето щял да пребие бати.

Друг път, Красе, нямаме време.

Е, няма да се оправят тия работи и няма да се оправят!

До кога ще ги държат тия говеда!

Айде, к' во чакаме.

Нищо.

Ми, давай тогава!

Ох, така ми се е свило сърцето. Нямате си на представа.

Спокойно, спокойно. Отпусни се, не се натягай.

Сега... съединител, контакт, мигач...

... Първа... отпускай... ...бавно.

Ръчната, ма како, ръчната забрави.

Да.

Сега вие к' ви бехте? Сестри ли бехте, братовчедки ли бехте?

Етърви.

Какво беше то? - Водим двама братя.

Ясно. И ще си купите обща кола,

ако не сте си я вече купили.

А-а, какини вече имат Пежо дизел. Докараха си го от Маконго.

От Кореком, понеже митото и докторът вика:

"Да не съм луд да плащам по 200 на сто"

и го взехме от тука, съвсем запазено.

Ще бутнеш едно кръгче. Всекак.

Кажете, другарю Донев, тъй като ме гледате вдъхвам ли ви надежда?

А, много.

Ама сериозно, кажете честно.

Не знам Душа, не зависи само от мен.

А от какво зависи?

Зависи дали ще се държим прилично, ма како.

Стига де, Красо. То си е изпит, не е смешно.

Маме, маме.

Маме, с другаря Донев сме.

Влизай. - Заповядайте, заповядайте.

Много ми е приятно, Станчева.

Толкова съм слушала за вас. - Аз също.

Маме, вече потеглям на ръчна. Обработихме го с другаря Донев.

Искам да ти викам Джеки.

Защо? Аз съм Яким.

Ами да. Аз съм Ана - Дона с чертичка по средата.

На времето не сме допускали, че ще бъде модерно.

Просто аз бях влюбена в Ана Каренина, а татко й

настояваше за другото, на майка му.

Дона ли?

М-м-м.

Накрая се спогодихме. - Стоп.

Затрупахме човекът с информация. Искам да пия кафе.

Сега, Ани.

Не пуша такива.

Телефон. - Мисля, че да.

Италиански. - Мисля, че не.

Чакай де, чакай сега, чакай де.

Искам всичкото това да го махна. - Това ли?

И то в най- скоро време. - Защо?

Ще направя фито дизайн. - Фито какво?

Дизайн. - А -а -а.

Да, с пълзящи такива чак до тавана. Страшно е шик.

Любознателна си е от малка.

Татко й я абонирва за всички издания на БТА.

Да, да, а за "Пиф" не щя.

Но, нали ти се отказа бе, мами. - Телефонирва ли някой?

Заповядайте!

Сложете си захар, колкото обичате.

Ани, искаш ли захарин? - Искам книжка.

Каква? - Шофьорска.

Сън не я хваща за това кормуване. С татко й се безспокоим.

Ще вземе някой път ключовете от служебната му кола и...

Ще ги свия и да вървят да ме гонят по пътищата на родината.

Не може така, бе мами. Ето и другаря да ти каже.

Не може, не може. - Вземи си изпита.

Ще го взема намук. Ей, тоя дето сега си пие кафето, той ще ме спука.

Недей, и ти забеляза, малко е преуморена.

Иначе всичко си знае. - Нищо не знам.

Винаги е била отличничка. - Маме, не се занасяй.

Все шестици е носела. - Пишеха ми ги заради Асен Станчев.

А ето тука, когато скачаше с парашут. Беше се увлякла по парашутизъма.

Тя изобщо като се увлече по нещо- никой не може да я спре.

Ето... и тука вижте.

Джеки, дами канят, please!

Аз съм по тангата, бе душа.

Бахама. Бахамамама.

Обаче, много секси го даваш.

Три години балетна школа.

Какво правиш, бе? - Майка ти ще влезе.

Бахамама -ма - ма... - Сега ще видиш.

Какво става, бе колежке? - Нали е мой ред, защо идваш ти?

Моля те, Димитрова.

Ама виж какво, аз мога да се наредя.

Е-е, моля ти се де, сега!

Чао!

Няма ключа. - Нищо.

Яким?

Влез де, влез де, влез де. - Влез де, влез де, влез.

Тука са наборе, тука са.

Ти стой тук. Ако се наложи ще те повикам.

Шаро, Балтиев е тук.

Маро, излизай с добро! - Вътре са наборе, вътре са.

Дръж наборе, дръж.

Маро, къде си, Маро?

Маро?

Няма я, наборе. - В банята?

И тук я няма.

Перуката.

Ти си била много яка, бе душа.

Много здраво го стискаш тоя волан. Ще го счупиш.

Спокойно, спокойно, отпусни се.

Тя кака си е малко притеснителна.

Да... такива сме ние от по- старото поколение.

За разлика от някои днешни, дето всичко им се вижда до колене.

Стига де, Красо!

Ма, ти чули ли се какво каза? - Опасна си.

Ми аз съм карала мотоциклет в техникума.

Само, че е по-трудно щото е на две колела.

Трудно... винаги можеш да скочиш.

Ей, а стига си скачала.

Аз пък в Маконго съм виждала младежи... - Стоп, стоп, стоп...

... стоп. Не видя ли знака? - Боже, имаше ли стоп?

Имаше. Кой номер? - Номер?

Еми... - Трийсет и шести, ма како.

Браво, я ела сега ти тук.

Винаги ли си такава чевръста, бе душа?

Внимавай, бе Красо. Няма защо да се докарваш пред другаря инструктор.

Ние сега се учим. - Ау.

Аз можех и там да взема книжка, но

докторът вика:" С тия долари у нас две книжки можеш да вземеш."

И си е така.

Кой доктор?

Пуснали са портокали? Ще ме почакате ли за малко?

Това не е такси, бе како.

Ох, аз да сляза, че може да свършват. Спри ма.

В пет си ела, да не дойде оня за камината.

Глупости, ще дойде. - Сега накъде?

Кара ми се извънградско. - Няма време.

Пиши ми два допълнителни.

Давай тогава.

Показания магазин, току -що ги пуснаха. Два и петдесет килото.

А, е, Екиме, Екиме!

Обаче зълва ти здраво те стяга, като свекърва.

Свекърва ми е злато, обаче сега като се върна тази няма да ме остави на мира.

Къде сме били? Какво сме правили?

Много се плаши да не те заведа на вилата.

Вила ли имате?

До втора плоча, близнак. Тя все си въобразява...

пък накрая нищо. Къде да отидем е?

Ми, на вилата.

А не, там са майсторите и Генчо.

Генчо ли ръководи строежа?

Мани- мани. Майсторе долу не може, всичко му пречи.

Страшно се е изнервил. И това са три пъти в годината по един месец.

Специалност с лесно не се взема. Няма море, няма Балкантурист.

Вярваш ли не съм стъпвала в дискотеката? - Гледай напред.

Ох, веднъж да свърши, че да ми светне...че то животът май си изтече.

Чакай, де ти на колко си години?

Какво да чакам? Кога да живея? Да втасам като етървата.

Не ги обичам тия работи, Якиме, не ги обичам. За последен път ти казвам.

Какво да се прави вуйчо. Чукай, за да ти отворят, отворят ли ти...

А тъй, Светото писание цитира, антихрист.

Къде го намери това врабче? - Не съм го търсил. То само кацна.

Аз не съм бил на твойте години и не знам как кацат, ами.

Не ги знаеш, вуйчо. Сега, годините са други.

Е, да де! Ти все много знаеш! За туй остави на оная всичко.

А, не. Стига вече с тая къща.

Цяла къща. Да се шири в две стаи, антре, баня и клозет.

Да се шири. - Ми тя утре и от кокошарника ще те изгони.

Туй е закон, вуйчо. - Тя има право да живее, тя.

Нали ще ви бутат, бе! - Ама кога? Осем години чакахме.

Въздуха! Въздуха защо й остави? Въздуха поне да беше задържал.

Ама аз не мога цял живот да пиша молби и да чакам строително петно, бе!

А, не можел. Всички чакаме и ти ще чакаш.

Истинските мъже трябва да чакат.

Нямат друга работа - ще чакат.

Да, ама аз не искам.

Абе, кой те пита тебе, бе?

Ти кой си? Къща нямаш! Пари нямаш!

Едни мадами само дето влачиш, ама и то е до време.

Или влизай в правия път, или един ден ще дойдеш тук,

на мойто място. Пазач.

Да живееш за сто лева. Айде, вземай кафетата и бягай.

Кафетата после.

Разкопчай ми ципа, де.

Почнаха я реставрацията. Пари има, документацията излезе.

Няма работна ръка.

Пехливановата къща стягат. Това тук не го знаеш

от кой век е,

а пък... оная съборетина не беше и тяхна, ами на калеко му.

Седни оттатък. - Аз ще карам.

Махай се, ти казвам. - Защо? Аз съм си платила.

К' во се хилиш, бе? Я, зъбни, зъбни.

О, тоя кривия зъб, що си го оставил? Трябва да дойдеш при Генчо.

Знаеш ли колко го бива. Ще ти тури там нещо - уши на вън. Ставаш...

Само ще си платиш материала.

Дона, Дона, ти май нещо, а?

Цял живот ли мислиш така да я караш?

Дай на първа, дай на задна.

Че това работа за мъж ли е? Да си губиш времето с разни кретени.

То асль... Вишист не си. И заплатата ти малка.

Освен инструктор, какво друго можеш да станеш?

Отговорник на клуба? Да дебнеш кой краде от допълнителните часове?

Или в базата, да крадеш гуми?

Не, не, не, не, не. Един мъж трябва много да печели!

Да, това го можеш. Това всички го можете.

Мъже! Като няма на кого да си го изкараш, на жена посягаш.

Хубаво ли ти беше? - Е, не може човек лесно да те задоволи.

Бетер си от жена. То по начало всяка

жена е незадоволена и най-вече сексуално.

Какви са тия приказки, Димитрович?

Ама стига сме лъгали. Защо да не го кажа, като си е така.

На полигона ще направя всичко без грешка!

Това е за тебе - свий го някъде. - Не обичам кокошкарските работи.

То не е от кокошки, то е от петли. Бели бъбреци от петли,

чисти хормони.

Храна за млади богове. - Недей, бе душа,

виж ме на какво заприличах.

Нищо ти няма. Един мъж трябва много да яде.

Хайде, хайде, че следващата напира.

Ама ти няма да можеш сам.

Трябва аз да ти ги сготвя. - Мога, мога.

Значи измиват се хубаво и в горещо олио.

Пържат се алангле, да се запазят хормоните.

Ясно ли е? Айде чао. - Име?

Номер 7.

Ами давай номер 7.

Пали.

По-леко.

О, ти беше с комбито.

Навъртя ли хилядарката? - Три хиляди.

А, ако те пипнат?

Писна ми вече. Пет километра нататък, пет километра насам

всеки ден. Цял вагон патъци съм скъсала.

Нали има рейс.

Няма, само обещават.

Аз съм идвал горе... при Найденов.

Познавахме се с него. Ние преди да го...

Осъдят. - Той такъв ти беше там?

Любовник.

Той как е? Искам да кажа виждате ли се с него?

Един път в месеца и едно писмо.

Накрая ще вземат да ме спипат, ако още се мотая с тая книжка.

И, майката си тракат и тия с бариерата.

Какво, бе какво?

Я си гледайте здравето.

Нали знаеш, че това което направи е строго забранено.

Знам, ама не мога да чакам. - Не можеш, ама...

Начакала съм се.

Ехе -хе. - Къде, бе другарко?

Забравих реостата, ще гръмне до утре.

Чакай де, тая кола да не е на баща ми?

Знам де, знам. - Като знаеш връщай обратно.

Ей го къде е - на 2 минути.

А ония дето ме чакат, а?

Спокойно шефе, няма да те свалям.

Хопа.

То било много хубаво, бе. - Хубаво, защото не си всеки ден тук.

Е, да. О, ти пускаш ръка.

Моля ти се пречиш ми.

А бе, номер седем.

Ти знаеш ли, че имаш... - Че имам страшни очи?

Ами да. - А, не, не, не.

Хм -м.

Не пипай стерилно е. - Какво е това?

Сперма рибешка. От нея се люпи пъстървата.

С тебе после ще се оправим.

Що спря?

Къде сте били с моята етърва?

По маршрутите.

Да, да. На мен ще ги разправяте, няма смисъл, знам всичко.

Какво знаеш? - Знам.

За оная горичка с чешмата. За манастира.

За оня вуйчо, дето ви е правил кафе.

И от къде знаеш?

Едно врабче ми каза. - Хайде давай, давай.

С това врабче всичко ли си казвате?

Да, ние много се обичаме и си казваме всичко.

Остава и на мъжете си да... - Не, при мъжете важи друго правило.

Кое? - Ти го знаеш.

На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва.

И на инструктор не се отказва.

По-леко де, по-леко.

Нали се шегуваме, бе душа. - Да, да.

Е, мини на трета.

Видя ли сега какво стана? - Какво?

А, и питаш какво.

Видя ли? Който не разбира от шега - бум.

Ама, аз не съм виновна. - Какво ще правим сега.

Аз трябва да се прибирам, довечера съм дежурна.

Туй ли е резервната? - Туй, туй.

Ето ти крик, ето ти ключ - почвай. Да засека ли време?

Абсурд. Аз това не го мога.

А ако ти се случи на път? - Докторът да му мисли.

Кой доктор? - Моя.

А, да.

В това отношение в Маконго не можехме да се оплачем.

Прислужницата дойде сутрин, яденето ти ядене, къщата ти свети.

Младичка ли беше?

Млада, обаче той се качи сутрин в джипката и чак посред нощ се прибира.

Е, вярно, по две заплати докарваше и с моята... добре беше.

Посъбрахме някой долар. И районът голям, епидемии.

Изплатихме апартамента. Аз там напълнях.

Сега вика... ще трябва да си отделя за вила.

Животът в градовете става все по-такъв. Народът бяга по вилите.

Ще се наложи, вика, пак да се ходи до там.

Детето ни да го вземеш, ни да го оставиш.

Заради езика. Айде и с това Пежо. В гаража ли да го яде ръждата?

Събуди се нощем, мисли, мисли. Кръвното му се разигра.

Не минава от резерпин.

За какво ми е на мене тая книжка?

Па Генчо девера вика: "Бате!" и почнахме вилата. Няма керемиди.

Свекървата праз мели на ръка, защото бойлер търсим от

Кореком, ония с медната ламарина - няма.

Обели й се небцето, не може да си сложи протезата.

Па Краса, не ще да кърми, да не си разваля бюста.

Хм, аз изпита ще го взема. Но защо?

Готово.

Колко си сръчен. Докторът до утре щеше да се пипка.

Прибираме ли се? - Защо?

Е, нали каза, че си дежурна тази вечер.

Пишете и на мен два допълнителни.

Да ви ги платя?

Спокойно, бе душа, спокойно.

Я се успокой. Ми гледай по-весело.

Стига де, сега ще плачем ли? Бива ли така?

Зълва ти, къде, къде по-млада от теб. Знаеш ли как мъжки се държа.

Етърва ми е.

Знам де. - И к' во.

Ами нищо.

Само казвам.

Ох, не обичам на коляно.

Ох, ти за каква ме мислиш?

Ох, иде някой!

Искам да ида до банята.

Третата врата в дъното на коридора.

Не ги обичам тия работи Якиме, не ги обичам.

За последен път ти казвам.

Е, стига де вуйчо.

А бе, чудя ти се на акъла. В рода ни и по майчина...

и по бащина линия няма да се намери такъв.

Какъв?

Глупак! Какъв? Да и оставиш въздуха. А бе там може цял

етаж да се развий, с таванско помещение. Две стаи, кухня

и баня клозет. Не щеш да живееш там.

Добре, пусни в стаите по две ученички.

Казах ти, ще ни събарят.

То си има оценка.

Парите му не се губят. Вложи ги в нещо стабилно, сигурно.

А ти, можеш ли да свартиш лев от тия пастърми?

Ще живея както си искам.

А, не може както си искаш.

Сто пъти съм ти го казвал.

Ще живееш така, както трябва. Какво живеем всички.

Да, ама на мен пък не ми харесва.

Кой си ти, бе? Кой те пита какво ти харесва?

На какво се правиш?

Ти имаше един изход - да вземеш богата жена

с къща, вила и кола.

Е, това няма да стане.

Тогава вземай кафетата и ми се махай от очите.

Хайде, бе душа, к'во става?

Много хубава водата. Една топла, мека.

Опрах си някои работи.

Видя ли, че не е страшно?

Спокойно, спокойно.

Отпусни се, не се натягай.

Отпусни краката.

А, така.

Чуваш ли?

Мини на трета.

Зацепване тук не става, зацепването.

Какво ме гледаш?

Защо спря?

Ще се откажа. Не ми върви. - Глупости!

Ще получа някой инфаркт. Това напрежение.

А бе ти знаеш ли, че имаш страшни очи?

М -м -м, душа, какво те е направил.

О, то малко поспадна. - Знаеш ли какво беше?

Дивак, ревнив дивак. - Ревността е буржоазен

остатък. Това във всяка читанка го пише, всяка.

Пише го, ама кой да чете.

О, номер седем, домъчня ми за теб.

Я не се занасяй.

Това какво е? - Мента.

Мимо, дай 100 грама. Не, не, не, слабо е! Дай една водка.

Мимо, айде де.

Нещо не си на кеф.

Мани, мани, скапана работа.

Изгоря ми реостата.

Да ти пратя ли един приятел електриджия. Много е добър.

Ти, изобщо имаш ли приятели? - Е...

Няма нужда, оправих си го сама. Виж ми ръцете на какво заприличаха.

Мимо!

Номер седем!

Защо й взе парите, ма?

Защо бързаш номер седем. Ела ми на гости.

Разглобена съм.

Имам Johny - Бяло конче.

Прибирам се.

На пет крачки съм. - Бай -бай.

Генчо, другаря Донев.

Добре дошли.

Заповядайте другарю Донев.

Добър ден.

А, здраве желаем. - Добър ден.

Приятно ми е. - Добър ден.

Генчев, мерси.

Заповядайте другарю Донев, елате да ви покажем.

Ето това тука е на кака ми.

Нашето е оттатък - огледално. Просто същото

Тука са трапезарията, дневната, хола и едно кабинетче.

Отсам са кухнята и сервизните помещения.

Горе са спалнята, детските и гостната.

А тук долу ще бъде чаената. - Механата.

Не, не, не чаена. - Абе, механа се казва.

Чаена, чаена. Механите вече не се правят. Сега са модерни чаените.

Ето това е гаража.

Якиме!

Не така, ще ни види някой.

Моля ти се, чуй сега к'во ти казвам. Недей така ще дойде някой де.

Не, те сега правят софрата.

Какво сте се усамотили вие двамата?

Показвам на Яким къде ще бъде чаената.

Я не се прави на светица, а се качи горе,че те вика мама.

Защо? - Не знам.

Каза да дойде Краса, че ми трябва.

Айде!

Свекърва ми.

А в тази ниша ще бъде камината. Майсторът се обади.

Дадохме и капаро.

Имал да довършва една и започва нашата.

Няма огнеупорни тухли.

Докторът не ще да си мръдне пръста.

Ха-ха. Да,... вика: "Вземи книжката и върви в Каспичан."

Генчо чете за специалност, а Краса... Ох,... не мога повече.

Сега ще плачем ли? - Хайде да се махнем.

Да избягаме някъде. - Чакай бе, душа.

Хайде. Знам, не съм първа младост.

Но... и оная не е шестнайсет годишна. - Коя?

Оная от рибарника. Няма какво да криеш.

Виждам какви ти стават очите, ей такива когато я видиш.

Кажи ми, кажи ми, че няма повече.

Како, сега тебе вика.

Мердил Пехливанов.

Внук на нашия именит съгражданин.

Категория: тежка.

Ти си луда. - Всички ни видяха.

Нека. Къде ти е колата?

Няма ли да чакаш края?

Ще спечели по точки.

Е, не е удобно точно той да загуби...щото...

И точно това е отвратителното.

Ами ако те потърси?

А, имат банкет. Ще се напият като парцали.

Да, срещата им с румънците е в Неделя.

Турци, японци, румънци. Само със жена му не предвижда среща.

Е, ама не се взима лесно златото. - Злато никога. Максимум - бронз.

Че, това малко ли е?

Цяла "Лада". - Никога, максимум "Шкода".

Пехливанова, ти ли ще я караш? - Никога!

Ми що ти е тогава книжка, бе, душа? - Към вещественият свят се идентифицира развитието, то

човешката реалност няма битие. Не съществува

субстанциален смисъл. Тя е небитие, т.е. нищо.

Това къде го е получил? - Там пише. Торонто 27 година.

Е ма тогава той е бил на... - Дядо му.

Тук се предвижда една организация на пространството,

в която снимковия материал, паралелно с кревечевската

документация... Тук ще бъде битовият кът с люлката.

Да, да. Да, насам ли?

Тук ще бъде родословното дърво със светещи пунктове.

Чакам само да одобрят бюджета.

Глупости, нищо не чакам. Яким!

Какво е това, бе? Каква мечка!

Какви мускули! Това за площада ли е?

Върнаха го за поправки.

Е, сега ще плачем ли?

Яким, не мога повече.

Да избягаме. Да се махнем от тука.

Пехливанова, стегни си бе.

Всичко съм приготвила. Пари имам и софийското ми стои.

Пехливанова!

Не съм вече Пехливанова.

Аз съм твоя, Яким. А ти си Донев.

Къде сега?

Донев, не позволявай да те манипулират.

Кой бе? Кой?

Оная с перуката. Дръж багажа... и престани да се мъкнеш при нея.

Глупости! Аз при нея си пия ментата.

Ако ти се консумира алкохол идвай тука.

Тук има всякакъв алкохол.

Яким! Ох! Яким!

Пехливанова престани, моля ти се. Ще ни чуят. Чуваш ли.

Тръгвай, някой идва.

Никой няма, никой, никой, никой...

Кой е?

Яким!

Пехливанова. Моля ти се, бе недей тука поне, бе Пехливанова!

А бе ще ни видят, бе, Пехливанова.

Нека.

Поне тоя да не гледа.

Ох, Яким! Нека гледа. Един мъж не трябва да се смущава, когато го гледат.

Заповядай.

Е, Екиме! Екиме!

Чакай малко!

Екиме!

Какво правиш, бе? Полудя ли?

Кьорава ли си? Ще се утрепем, не виждаш ли?

Искам. - Какво искаш?

Няма да ти кажа. - " Няма да ти кажа ! "

Искам да умра с теб. - Айде сега, де! Глупости!

Искам теб.

Ето ме. Тук съм, тук съм, тук съм.

Не така. - А как ? Как бе?

По- иначе.

Искам тази от музея да я скъсаш. Не мога да я понасям.

Пехливанова?

Какво като е Пехливанова? Аз пък съм Станчева.

Ана-Тона Станчева. Искам да постъпим в Международния транспорт, Джеки.

Ще ти бъда навигатор, целият свят ще бъде наш.

Асен Станчев ще уреди. - Добре, добре.

Искам Джеки... - Ще помислим.

Джеки, Джеки! - Стига де, стига де...

Ехей, какви са тия маневри?

Чантичката ми.

Чакам те!

Това истеричното никога няма да се научи да кара,

но първо ще вземе книжка, да знаеш. - Кое?

Кое? На Асен Станчев щерката. А, как те сваля.

Ами ...

Внимавай, Екиме. Тя е като Бермудския триъгълник.

Много гемии са потънали там.

В смисъл?

В смисъл, че още в гимназията разведе двама учители.

Един физик и един по трудово обучение.

А ляв мигач? - Карай де!

Защо спря? - Ще дойдеш с мен в службата.

Не, Димитрович. Ако е пак нещо за ядене...

Моля ти се. - Погледни ме на какво приличам.

Ела де, ела да видиш къде навъртам трудов стаж. Ела.

Гледай го идиота. Влизай.

Ах, говедото му с говедо, пак не е закарал бурканите.

Слушай, веднъж да сбарам тая книжка - ще го изгоня.

Влизай... Влизай, влизай!

Сама ще си я карам. Ще хвана аз работата в свои ръце.

Съблечи се.

Е -е.

Облечи се.

Готов ли си?

Много ти отива. Ама точно съм го улучила.

Ела.

Ела, ела.

Ела.

Аз да не се хваля, но имам много набито око.

Страшно око имаш Димитрович.

Вземи ме лодкарю на своята ладия лека.

Лада искаш да кажеш.

Сериозно, Екиме!

Защо не вземем да забегнем ние двамата?

Да напуснем тоя Прованс.

Къде?

Къде бе, къде?

В София.

Имам братовчеди - големи хора, ще ни окажат помощ.

Не случих с моите бракове и не случих.

Първият излезе пияница, вторият ме обърка професионално.

Имам златна професия - фризьорка.

Заради него напуснах. Иска да става белетрист.

Пък и е алергичен.

Не ми дава да слагам никакви гримове - целият се изприщва.

К'во ме гледаш? К'во ме гледаш, бе?

Ами угасна.

Угасна. Що не знаеш к'во да правиш. Как ще те пусна пред КАТ?

Едно дете да ми доведат, до сега да се е научило, бе.

Ето я количката, сега ще се качиш. Ето го чичо Яки. Оп...

Ама чичо Яки, ще го слушаш, нали? Хайде!

Патето Яки. - Шт, няма да говориш така!

Ама, Мимо, аз ли, ма? -Ти, пас, пас...

Патето Яки.

Чакай сега да се разберем.

Значи ще дойда в два часа, да я караме на село, нали?

Айде, довиждане!

Патето Яки. Якии...

А де?

Как се казваш? - Няма да ти кажа.

Аре, тръгвай де. - Какво гледаш. Какво гледаш.

Другарю Донев! - Другарю Донев!

Чакай мойто момиченце, недей така. Чува ли? Недей така.

Ти пък гледай напред, бе.

Шех тур. Хм... ам.

Шефе, не я чаткаш тая игра.

Шах.

Мат. А?

Това не може да бъде.

Тактически печелиш. Стратегически губиш.

И до къде мислиш да стигнеш по този начин.

До хладилника.

Мойто мъжко момиче, слушай сега.

Тия шкафчета нещо ми простеят.

Трябва да сложим от Велинградските.

Светло дърво, фладер, вагонна шарка.

Ще им сменим само дръжките.

Тука - една голяма маса за много хора.

Мокета ни е хубавичък.

Няма да слагаме нищо повече.

Няма ли тука една възглавница, бе момиченце, момиченце, момиченце.

Хайде да си лягаш, че аз утре ставам рано.

Е, нека да остана, бе номер седем.

Хайде, хайде. - Е, не мога сега, пил съм.

Искаш да ми вземат книжката ли?

А после кой ще ви учи, я ми кажи? - Кой ще ви учи?

Я се стегни.

Ти на какво разчиташ?

Пет години са това - не са ден,

не са два. Пет години са.

Жена си - днеска си на 30, утре си на 35.

За тебе няма амнистия.

За него може да има, за тебе няма.

Найденов, той ще се оправи Найденов.

Всичко ще се оправят. Ами ние?

Що ми се бъркаш ти в живота? Ти какъв си ми?

Инструктор.

А да се махнем. Да зарежем всичко тук и да бягаме.

Къде бе?

Където кажеш. Където искаш - там отиваме.

Не ти вярвам, бе, Дон Жуане.

Дон Жуан.

Ти знаеш ли на какво ми приличаш?

На воденичарски котарак.

Мишките се прескачат край тебе.

Ти само протягаш лапа и която докопаш. Лека нощ!

Яким! Пехливанов е научил. - Глупости!

Казали са му. Трябва да бягаме. Всичко съм приготвила.

Кой ти каза? - От три дни нямам писмо.

Пощите. Нали ги знаеш какви са пощите.

Яким, ще ни удуши като пилци. Трябва да бягаме!

Не можем! Не е честно. Трябва да завършим курса!

Ще ни удуши като пилци.

Добре тогава. Утре на 19-ти. Утре.

Утре.

Дай ключа и да не съм те видял в моя апартамент.

Той не е твой, а на баща ти.

На баща ми. Твойто копеле няма баща.

Ама то не е мое, бе, Бамби.

Сто пъти ти казах, на сестра ми е.

Ти нямаш сестра. - Хм -м.

Ела, Якиме. Влез, влез.

Какво дете си возил ти до Телешене, бе, Донев? С учебната кола?

И ти си вътре, да знаеш. Имам свидетели.

Чакай, бе, Бамби! - Няма Бамби -и.

За теб аз несъм никакъв, Бамби.

Не викай, де. Детето е на сестра й.

Тя няма сестра. Аз знам всичко.

Ама тя ми е доведена, бе, Бамби. - Лъжеш!

Сто пъти му обяснявам... - Лъжеш.

Замина с параход по Дунава за две седмици.

Кой да й гледа детето?

Оп! Бамби! Детето е твое. То ти е викало мамо.

Бамби! А, бой де?

Как да се оправям с тоя човек, бе Якиме? Сто пъти му обяснявам.

Лъжеш!

Ама той не ми вярва. И ме пъди от вкъщи.

Нека да дойда при тебе, бе Якиме. Да избягаме.

Да се махаме някъде.

Да се махаме, моля ти се.

Спокойно, спокойно. Ще патиш, Бамби.

Стига с това, Бамби! Чупката!

Якиме!

Ти коя си? - Аз съм Станчева.

Кой номер? - Станчева. На Ана-Вана майка й.

О, да. Какво има?

Нищо лошо. Дойдох за малко. Ани дори не знае.

Айде тогава!

Тук ли живеете? - Временно. Пък то излезе дълго.

Нали знаете, заврян зет и прочее, но да не Ви занимавам.

И, досега да не се обадите.

Ние на толкова хора сме помогнали. Нямаше да ви оставим.

Заповядайте!

Johny!

Съвсем на дъното. Колкото да не ви откажа.

Как тъй на дъното? Ще изпием цялата.

За Ана-Дона и нейното свидетелство за правоуправление.

Искам да ме разберете. Не става въпрос за свидетелство в ония

вългарен смисъл. За нас това не представлява трудност.

Въпросът е в друго. - В какво?

В отношението.

Винаги съм имал най-добри чувства към Вашата дъщеря.

Знам. Чувствам го... и все пак... - Какво?

Не сте го показали.

Кое?

Ма кое?

Да вземем например манастира...

Какво манастира?

Ами, че бива ли така, другарю Донев?

Ами, че целият курс знае.

И аз като майка не мога да остана спокойна.

Ма Ана-Дона не е била в манастира.

За това съм дошла. Детето остава с впечатление, че го пренебрегвате.

Защо трябва да страда, Другарю Донев?

Заведете го. Покажете му този прословут манастир.

Ами да! Един мъж трябва да има

чувство за отговорност.

Не ми наливайте повече, ще се напия.

Какви хубави очи имате.

По случай завършването на курса за водача на моторни превозни

средства, едно танго за инструктора Яким Вълев Донев. Дами канят!

Пехливанката искаше първа да те сбара, ама й мина котка път.

Димитрова, ей...

Да си седи у музея. А, бе, за какво са ти тия пастърми. Младо, младото

си е друго. Ах, какъв си дявол.

Димитрова! - Не те е срам!

Последна аз да научавам. Обаче, ще направиш една услуга на моя.

Няма да ми откажеш. - Кажи?

За Романа - написа го. Шестстотин и шестнайсет страници.

И няма връзки с печатни произведения, и няма.

Само Асен Станчев да се обади.

Още утре. Не, утре е неделя, в понеделник.

Как така?

Е, какъв си му зет тогава?

Аз?

Ти ме бъркаш с някого.

Ей, какъв си дявол.

Станчева ни показа халките - от дебелите.

Цариградско злато. Ама хитро го е измислила тоя годеж.

Нека да им натрие носовете. - Станчева?

Веднъж да го отпечатат, па ще се изместим в София.

Аз трябва да постъпя в телевизията. Веднъж да ми паднат в ръцете тия...

Кой, бе? - Говорителките.

Не ги ли виждаш какви са чуми в главите.

Една свястна фризьорка нямат. А бе, стига бе!

Какво те занася тая каца? Тя ли те сватосва за Станчева?

Айде, какво ви е прихванало всички?

Яки, не на мене, моля ти се.

С един удар си оправи положението.

Ама ти си мъж, а моята не й се вижда края.

Тогава що го траеш още? Чупи го.

Ти що не чупиш Станчевата щерка?

Не я ли виждаш? Ама няма как, нали?

Само снимаш, Яким, мойте поздравления.

Защо направи толкова грешки. - Нарочно.

Да, ама това на мой гръб се лепи.

На поправителния трябва да внимаваш.

Аз съм решила - няма да се яви на поправителен.

Страх ли те е? - Записах се отново и таксата внесох.

Ти си луда! - Пет пъти ще го карам тоя курс.

Десет пъти... - Джеки!

Я, да видим. Я, да видим. Момчето...

Пехливанова!

Потанцувай малко с Доктора.

Дръж, моля те, жилетката.

Много си весела, бе, душа. - Аха.

На книжката ли се радваш? - Не.

А на какво?

Нали ставаш зет на Станчеви.

Ти ще ни помогнеш да заминем

за Маконго. Ми, доларите свършиха. - Така ли?

Друго си е Асен Станчев като звънне.

Кога ще минеш? - Утре, утре.

Якиме! Стига вече с тия танци.

Ела, малко да поговорим. Какво ще правим.

Какво да правим?

Ти нищо няма да правиш. Всичко е уредено.

Как ти се е разхлабила вратовръзката...

Мамо, искам да танцувам с Джеки.

Уредено е, можеш да ме поздравиш.

А, записахме те във ВИП задочно, а втория семестър те прехвърляме

дизайн. А напролет сме в Монте Карло. - Монте Карло?

Формула 1, бе. Микилалда, Фекипалди, те да не са нещо по?

Ах, кошмарно танго. Писна ми от тия танга.

Искам диско. Оркестъра! Диско!

Диско! Диско ! Диско -о -о!

Къде? - До тоалетната.

Тя е от другата страна. Да...

Яким! - Какво!

Яким! Не се оставя да те манипулират! Яким!

Моля за тишина! Натоварен съм да съобщя приятната вест за годежа на

другарката Ана - Донна Станчеви и Яким Вълев Донев!

Яким Вълев Донев!

Яким Донев го няма, наборе. Изчезнал.

Как така изчезнал? - Изчезнал.

Глупости! Веднага да се претърси района.

Ясно.

Балтиев, търсете го.

Чакай, Джеки.

Ела, Яки...

Чакай ме...

Чакай малко...

Яки...

А, Пехливанова.

Аз знам къде е Донев. - Кажи, бе Пехливанова.

Изподрахме се в тъмното. Изгубих си перуката.

Ето му обувките. - Дай ми ги.

Обувката.

Как се казваш? - Спиридон.

Ау!

КРАЙ