Original subtitles

Как изтри боята? Трябваше да стои поне седмица.

Сетих се, твоето не е глава, а гумена топка.

С малко разтворител и готово.

Забрави си нещо при мен. Джинсите не те ли протриват?

Така е по-прятно даже, без гащи. Вече ми липсваш.

Чуваш ли ме, нали работеше с Мамаев? - Да.

Значи ето тази джаджа трябва да отиде в неговия офис.

Какво искаш, малката? Да подхвърля бръмбар на Мамаев?

Да, и в твой интерес е той да не разбере.

Сега ще ти обясня, малката. Няма нужда.

Имам си принципи. Няма да тръгна против себе си.

Едно, едно, няма да тръгна против себе си, ясно?

Браво. Принципи значи? Още живеем в 90-те?

Какво им харесваш на тези гадни години? Пръкнаха се такива като теб.

Ти пък какво знаеш за 90-те?

Сега ще ти разкажа.

Живя едно момиче, да речем приятелка моя.

Баща й въртеше бизнес с такива като теб - бандити.

Не трябва да си имаш взимане-даване с бандити. Те искаха целия бизнес.

И под предлог, че той е крал от тях, се избавиха от него.

Хоп и човека го няма.

Ленок, обидена си значи?

Някакви безскрунули идиоти посегнаха на семейството ти, така ли?

Да, безскрупулни. - Добре, ще вървя.

Ако ти стане много тежко, обади се, ще дойда.

Ще седнем на по чайче, ще поплачем. Хайде.

ФИЗРУК 33 серия

Разбери защо е толкова щастлив. Изобщо не ме устройва това.

Здравей. - Здравей, работничке.

Докато се качвах о стълбите си мислех, какво се крием само с теб?

Срещаме се, мотаме се насам-натам. По разни паркове и стаички.

Ела да живееш у нас направо. - Стига, Олегчо, много е рано.

Не се прави на луда. Знаеш ли на колко години съм? Рано било.

Още ставам де. Красавец съм си.

Да, виждал съм те гола, както и ти мен.

Отвсякъде, няма изненади. - Но нали при теб е и...

Льоша. Тримата ли ще живеем?

Да, безценият Льова.

Ще се разбера някак с Психа. Мисля, че вече е време да доведа кралицата си

в замъка. - И ти ме разбери.

Това е много сериозна крачка и трябва да имам пълно...

доверие на човека. - Ти да видиш. Доверие ли нямаме?

Клюнче в клюнче, но без доверие. - Ами,

много си потаен, нищо не ми разказваш.

Като се замисля нищо не знам за теб. - Какво искаш да знаеш?

Фомин Олег Евгениевич Хиляда деветстотин и незнаейсе година.

Не съм бил женен, това е най-важното. - Точно за това говорех.

Искаш да правя крачки към теб, а иначе се шегуваш с мен.

Довечера ще седнем. Вземи лампа и ми свети в очите.

Можеш и да ме мъчиш, ще отговоря на всякакви въпроси.

Да разбирам вечер на откровенията? - Да, у нас.

Нямам много вяра в това, но добре.

Хайде, събирай си багажа. До довечера.

Превод по слух и субтитри kotaraka_eek "Мързеливците" 2015

Приятно гледане!

Здравей.

Здрасти. Искаш ли борж? - Не, мерси.

Мустак, би ли ми дал телефона си. Искам да се обадя на Саша,

нали сте приятели, че мен ме игнорира.

Няма причина да помагам на съперника. Освен това тя те забрави, примири се.

Така значи. Ами какво ще кажеш за тази причина?

Нейният приятел Дима. Той е трън в очите и на двама ни?

Даже спре да дъвчеш.

Какво предлагаш? Да сключим съюзнически пакт?

Да речем. - Това е добра идея.

Да се обединим срещу общия враг. Да го елиминираме, а след това

оставаме само аз и ти.

Тоест който от нас избере Саша, за него остава.

Това ли било, мамка му. - Това е.

Събираме се след училище. Кабинетът по литература ще е щаб квартирата ни.

Алексей Алксеевич? - Здрасти.

Какво е това пък сега? - От клуба, реших да украся тук малко.

Между другото замислих се за Димас.

Петербург е близо. Да скочим в колата и да отидем да го накажем?

Много ми засегна честта.

Като се върне, ще го пратя за Батайск на три различни локомотива. Как звучи?

Сега имаме по-важни дела. - Какви дела, Фома?

Искам да заживея заедно с Танюха.

А тя ми заявява, че ми няма доверие. Питам я що за причина е това?

И затова тази вечер е вечер на откровенията. Ако мина теста,

значи готово, събираме се. - Не е за теб, умна мацка.

Ако й разкажеш всичко за себе си сега, после ще ти натяква колко си лош.

Не можем да живеем заедно с теб, ще каже. Това ще стане.

Да не би да не ме познаваш? Вече нямаш жълто около устата.

Ще й спомена малко незначителни грешки от миналото,

и ще й кажа, че друго не помня, пък не е и имало, за да помня. Това е.

За тях размерът няма значение. От всяка муха слон правят.

Когато аз предложих на моята Маринка, знаеш ли за какво се заяде?

Знам, знам. - Предложил съм й по анцуг. Тъпотия.

После още година я ухажвах. - Не ме устройва такъв биатлон.

Нямам време за наказателна обиколка.

Имам си една схема изработена от мен.

Но за какво да ти я казвам? Танюша ще дойде тук, а Психа?

Психа в нейната квартира. Ток и жица. Казвай, Псих.

Добре тогава. Запомни схемата. Накратко грешка за грешка.

Какви грешки е допускала Таня? Тя е чиста като ангелско дупе.

Какво дупе? Сам каза, че всеки човек има слабо място.

Намери го и я почни оттам.

Честно казано ме е страх от тази вечер на откровенията.

А сега направо мисля, че не трябва. - Разбира се, че не трябва.

Почти на 30 си вече. Тичай при него докато ти работят яйцеклетките.

Казвам ти го като биолог. - Света.

Това не ти е Лев, чиято най-голяма тайна е целувката от сестра му.

Не съм сигурна, че искам да знам миналото на Олег.

Добро утро. Ти не знаеше ли какъв е? - Знаех, но да живеем заедно

вече е много сериозно, разбираш ли? И искам да знам колко лош е той.

За тройка. - Искам да знам дали е нарушил закона.

Той не прави друго, освен да нарушава закони. Първо помисли какво ти искаш.

Искам да знам дали е убивал човек. - Ето.

Точно това го питай. - Лесно ти е да го кажеш.

Да познаваш мъж, който е така взима и си казва всичко.

А сега си представи с Олег какво ще е.

Валентин, купих си неква тъпотия.

Но му забравих онова, паролата. Можеш ли да го оправиш?

Да я разбия? - Да, да я разбиеш. Хайде.

Пощата ви е tatqnach_85!? - Много си наблюдателен.

Можем да бъдем добър екип, ти помагаш на мен, а аз на теб.

Мацки, пиене, без мен само ще сънуваш такива неща.

Само уточнявах. - Хайде, по-бързо.

Трябва да отговорите на един въпрос. Какво е любимото ви ястие.

Лагман, напиши лагман.

Не е това. Остават два опита. - Леле, само два.

После гърмим? Сега.

Запуши си ушите.

Здравей, Танюш, помислих си нали ще вечеряме днес.

Сигурно ще готвиш нещо, но аз нямам претенции, готви за себе си.

Любимото си ястие например. Какво? Ризото. Супер.

За мен месо тогава. Добре. Може да ги отпушиш.

Напиши ризото.

Какво? - Това е. Стана.

Не ви съдя, Евгениевич. Знам към какво може да те подтикне любовта.

Валентин, върви на майната си.

Липсва ми моят Питер.

Каква е пък тази глупост?

Каква е тази снимка?

Ами да, приказка "Аленото цвете". Чудовището се влюби.

Обидно. Толкова банално слабо място.

Знаеш ли, като я гледам,

ми се струва, че изобщо не е за него.

Със сигурност не е тази жена, от която той има нужда.

Не трябва да бъде с него.

Добре, операция "момичета".

Значи ти отиваш при Дима и пред Саша му казваш:

"Добре, спечели баса. Ето ти шапката". И му даваш шапката.

Защо "Момичета" и каква е тази шапка?

Не гледашш ли филми? Както и да е, важното, че Саша ще разбере,

че е било бас и ще го зареже.

Значи излиза, че съм се хванал на бас за нея. Изумителен план.

Добре.

Тогава операция "Ералаш". Ние с теб летим до Петербург.

Ти, маскиран като хулиган, нападаш Дима и го биеш.

Саша разбира, че Дима не може да я защитава и го зарязва.

Първо, сам опитай да биеш Дима.

А второ, ти какво правиш в тези операции!?

Аз, аз ще изгоня хулигана.

Иначе полицаите ще трябва да го гонят и Саша ще се влюби в полицай.

Защо ти си герой, а аз изрод? - Трябва да жертваме някого.

Гамбит. - Гамбит, може би теб да жертваме?

Не може, аз съм мозъкът на операцията и аз избирам кого да жертваме.

Махай се с твоите операции. Сам ще се оправя.

Защо да слушам девственик? - Това ми напомня на пакта

за ненападение на Германия и СССР. И така безочливо бил нарушен.

Но запомни, запомни кой печели войната.

Глупав ли си? Нищо не ти разбрах.

Айде със здраве.

Както се казва по-бързо да седнем,

по-бързо ще се наядем, нали? - Кой започва?

Ами аз винаги пускам дамите.

Слушам те?

Не, че имам конкретен въпрос.

Може би ти? - Ами и аз нямам нищо конкретно.

Танюш, аз съм като отворена книга пред теб.

За това започвай. - Добре.

Имал си интересно минало.

Меко казано да. - Може да си направил нещо лошо?

Ти да си направил? - Така.

Ами точно сега, веднага...

не мога да се сетя.

Ами в началото на 90-те. 92-ра може би.

Аз и Психа,

незаконно, търгувахме с цветни метали.

Като ппредадем това, ще се върнем за краката.

Може би трябва да ги оставим, че площадът съвсем ще опустее?

Стига глупости, Фома. Това е Дзерджинский, да изнесем ченгето.

Прав си. Ставайте. - Това е.

Това е най-лошата ми постъпка.

Наистина не сте постъпили добре с Феликс Едмундович.

Сега ми се ще да получа нещо в замяна за Феликс, така да го кажа.

Хайде, Танюш, вади мръсните ризи.

Да видим тъмната ти страна.

В първи курс в общежитията, играхме на карти на желание.

Аз загубих, разбира се, и поискаха такова желание да им изпълня.

Много неприятен спомен.

Трябваше да отида в Арбат Престиж и да открадна най-скъпия туш.

Изпълних го.

Туш!?

Ето това е лоша постъпка. - Разбирам, че не мога да те учудя,

но не може да се нарече добра.

Ходиш по ръба, Танюша.

Искаш ли да вдигнем залога?

Добре, ако трябва да съм честна,

знам, че си дружал с престъпници. - Ти да видиш.

И ми се щеше да знам колко далеч си стигал?

Къде? - Там.

Жестоките върпоси започнаха. Добре, Танюш.

Дръж се. Защо така правите?

Исках нормално, по човешки да се разберем.

А вие избирате въжето. - Фома, не сме ти откраднали стоката.

Ами добре, щом не искате да я върнете, така да бъде.

Ще се наложи да звъня на Паша Клизмата.

Щом е за пари не пробира.

Само не Паша, зле съм със здравето. - Млъквай.

Паша, здравей, аз съм Фома. Как са жената и децата?

Може би ще наминеш до старото място появиха се нови клиенти?

Нещо такова беше. - И как свърши всичко?

Върнаха стоката. Даже и отгоре.

Паша не успя да дойде даже, много се разстрои.

Добри шегички си правиш.

Сега е твой ред, нали? - Да.

Личен въпрос. В живота ти, освен мен и онзи...

Слав, имала ли си някой мъж, който ти е бил много на сърце?

Срещнала ли си Избрания? - Големи хора сме,

за какво ти е да знаеш. Питай друго. - Не, не че ми пука.

Така да се каже от чисто любопитство.

Нали така се разбрахме? - Добре.

В 9-ти клас... - 9-ти!?

Ходихме на летен лагер и там имаше един възрастен водач.

Всички момичета бяха луди по него. един висок и красив - Игор.

Аз, разбира се, също го харесвах, но той не ми обърщаше внимание.

Беше ми обидно и казах на момичетата, че съм спала с него.

Това се разчу и стигна до началството и го изгониха.

Изобщо не се гордея с това, наистина.

И после вие с него? - И после никога повече не го видях.

Ясно. Добре, Танюш, твой ред е, стреляй.

Готов ли си да се откриеш напълно? - Ами давай да видим.

Имало ли е момент в криминалното ти минало,

когато наистина си прекрачил границата?

Да си направил нещо,

за което съжаляваш, но нищо не можеш да върнеш вече?

Цялата истина?

Добре. Имаше един случай.

За който дори Психа не знае.

Преди време шефът ми беше женен.

На малдини бях още по-хубав от сега.

И тя веднага си падна по мен.

Влюби се в мен безпаметно.

А Мамай такива ги сменяше най-много през месец.

После ще закараш документите в завода и Мария на шопинг.

Мамай заподозря, че тя му кръшка и ми заръча да намеря Казановата.

Бях млад тогава и се стреснах, когато се появи някакъв мен.

Беше партньор на Мамай и се знаеше, че краде от своите.

Накратко директно му преписах и двете "заслуги".

След което повече никой не го видя.

Браво на теб.

Не ми е жал за никого... Това е.

И вие значи сте го? - Какво?

Убили!? - Не, луда ли си.

После чух, че отлетял за някъде.

Отиде на почивка на морето.

Един от нашите после каза, че го е видял.

Живее на дъното, така да се каже.

Кажи ми честно, уби ли го? - Никого не съм убивал, Танюш.

Бил съм свидетел на убийства,

дори сам съм завирал пистолет в нечия уста.

Но никого не съм убивал. Аз съм Решител.

Решавам проблемите.

Добре. Разбрах това, което исках.

Направих си изводи. - Не бързай с изводите, Танюш.

Защото и друг може да ги е направил. - Почакай, изслушай ме докрай.

Знаех, че не си ангел, разбира се. - Аз не съм, но ти си.

Аз съм лош, ти си добра. Само една кражба за цял живот, нали?

Не исках да кажа това, а... - Разбрах, какво непонятно има?

Аз съм звярът, а ти красавицата. Защо красавицата да живее със звяра?

Това искаше да кажеш, нали? - Ама изобщо не исках...

Едно ще ти кажа, Танюш. И ти не си ангел, никак даже.

Олег!?

Какво е това, Танюш? - Ровил си ми в пощата?

Да, наложи се да надникна. Защото се съмнявах

да споделиш всичко за себе си. - Защото по-добре да не знаеш за това.

Добра вечер на откровенията иначе. Единият си излива душата,

а другият слуша само. Ако си беше открила душата, щеше да плюеш на нея.

Питах те за теб, а не с кого си спал, защото ми е все едно с кого си спал.

А на мен не? - Така ли? Щом настояваш, добре.

Слушай сега. Изневерих на Слав. Да, направих го. Срещнах този човек

и преспах с него още първата вечер. Не знам как се случи,

но беше преди да те срещна. Доволен? - Не. Не съм доволен.

Мислех, че аз съм шампионът и взех купата.

Но явно дори не съм на второ място. - Моля?

Знаеш ли, Таня, не си ти тази, която не иска да живее с мен,

аз не искам да живея с теб. - Недей тогава!

Няма. Хайде сега кой от къде е. А? - Да. Добре. Супер. Хайде.

Харесва ми идеята, добре.

Не ми пука, с кого, как...

си живяла. - Исках само да знам, че не си убиец.

Всичко останало, мамка му, пълни глупости са другото.

Казвал ли съм ти...

че те обичам? - И аз те обичам.

Вслушай се в сърцето си,

когато той те зове...

Добре се справям, нали?

Обещавам, че никога повече няма да се ровя в миналото ти. Никога.

Мисля, че достатъчно се порови.

След половин час в офиса.

Трябва да отида до едно място набързо.

Не е никаква тайна, но е дълго а обяснение.

Разбира се, върви.

Какво има, Лена? Казвай набързо и да вървя.

Ех, Фома, защо постоянно тичаш за някъде?

Поседни.

Отпусни се. Чувствай се като у дома си.

Напрегнат си някак.

Якето ти пречи според мен. Отпусни се.

С теб да се отпусна!? Да не си пийнала, малката?

Колко е просто всичко.

В тази примитивна глава, ниастина ли не ти минава мисълта,

че ти си пленен гладиатор?

Но кралицата те харесва.

Пийни. Пий! - Да бе.

Надявам се не си сложила нещо?

Хайде да се разберем. За какво мислиш, че те държа?

Само неприятности създаваш. А аз ти прощавам всичко.

Само защото си ти. Защото ме привличаш.

Самецът ми. - Нали ме мразиш?

Постоянно го доказваш.

Нима не си дърпал момичетата за косите, като малък?

Искам да привлека вниманието ти.

Добре, но отдавна нямам коса.

Няма да сработи схемата. - Но аз настоявам.

Или продължаваме с глупавите игри,

или да минем към много по-приятната част?

"Мързеливците" 2015