Original subtitles

Досега в сериала: Маринка ме изгони от нас заради роклята ти.

Казах ли ти, че съм на изпитателен срок? Сега ще живея у вас.

Припомням, дължиш ми 300 хиляди. - Помня, като дължа ще ги върна.

Намери ми по сериозна работа. - От този ден ти ще ми бъдеш сейф.

Парите идват, остават за малко и си тръгват. Липсват хиляди. Долари.

В понеделник идваш в офиса ми в пълна готовност

да вършиш всякаква унизителна работа.

Побързай, Фома, че ще ти се изпикая в обувките.

Пикай в мивката в кухнята. - Луд ли си? Има съдове в нея.

Побързай, Маринка по-бързо си взима вана.

С одеколон ли се къпа? - Не.

Нагласил си се? При Таня ли? - Не.

Оставих Танюха на пауза засега. Имам работа.

Кочина, не мога чорапите да си намеря. - Чичо Фома?

Лъснах ви обувките. - Супер. Донеси ми чорапи.

Стоп. Алексей Алексеевич,

имаш много извиниения, разбира се,

но моите чорапи ли носиш? - Да. Моите всички са мръсни.

И боксерките са твои. - А иначе не ти ли липсва домът ти?

Не. - Може би трябва да се сдобрите вече?

Като свърши парите сама ще дойде. Кажи как да си взема чорапите от нас?

Всичко ще ми е супер тогава. - Чичо Псих, помислих си,

защо аз да не отида да ги взема? Ще разбия ключалката,

нищо няма да пипам, никой няма да забележи.

Браво, но защо да разбиваш ключалката? Ключовете са ми в джоба.

Малоумен ли си? И без друго в Батайск си криминален.

Измий съдовете и пода. Тръгвам.

Имам работа. Такова предложение имам за Лена, ще полудее направо.

УЧИТЕЛ ПО ФИЗИЧЕСКО 25 серия

И защо реши, че ще се съглася? - Нямаш избор.

Ако не ми намериш работа по специалноста, ще продам апартамента.

Ще върна дълга си. Гол ще остана, но свободен.

Наистина нямам избор. Добре. Има една "умряла" работа.

Можеш ли да я съживиш? - Да чуем?

Една сграда. Стара, но преспективна. - Така?

Искам да я взема за офиси. Но има един проблем.

Сегашните обитатели не искат да я напуснат.

Като ви гледам тъжните физиономии, разбирам, че за вас е трудна задача.

Добре. Става, фасулска работа. Влизам, говоря, излизам.

Чичо Псих, готов съм тук. Ще изляза за малко.

Превод по слух и субтитри kotaraka_eek

Приятно гледане!

"НАДЕЖДА" КУЛТУРЕН ДОМ

Приятели, качвайте всичко обратно. Няма да има ремонт.

Кой? - Свой. Искам да поговорим.

Да обсъдим нещо. - Културният дом не значи нищо за вас.

Обсъдихме го. - Не за дома. И аз работя в такъв.

Само че в друг район. Обмяна на опит и проблеми.

Потърпевш съм аз, старче.

Не ми приличаш на културен работник. - Бях преподавател в такъв дом.

В Крушке, патриотечско възпитание.

Добре, влизай. - Супер, кажи, старче, кой е старши?

Здравейте всички. - Избери си, всички тук са старши.

Опа, не. Тимофеевна е само на 71.

Здравейте. Не, наистина ми трябва старшия. Който отговаря за сградата.

Ние отговаряме. Ветеранският ни хор.

Ана Храмова и Литовая се скатаха.

Мислех, че сте всички. За какво са ви повече?

Ами щом сте само вие, може би трябва да си вървите. За какво да седите тук?

Има за какво. Заслужава си, да.

Ще останем тук дотогава, докато не ни оставят на мира гадовете.

Разбирам ви. Много добре. Просто се тревожа за вас.

В моя културен дом всички, които се съпротивляваха ги...

...местеха от почетната стена, на възпоменателната.

Преживяли сте войната и знаете, Да. Да. Точно така.

че не може да се борите с голи ръце срещу оръжие.

Така е. - Ами да. Виждам, че сте мъдреци.

Преживяхме войната. Нима ще ни уплашат някакви усровци?

Баби, на въоръжение.

Дядо, може би все пак... ...някакво мирно решение да намерим?

Какво да решаваме. Сега е като през 41-ва, няма отстъпление. С нас ли си?

Разбира се, че съм с вас. Само трябва да отида донякъде набързо.

Къде? - Къде. При кмета.

Да повдигна въпроса ви на ново ниво.

Отивам и се връщам. - Запомни паролата: "Славянски шкаф".

Ще те гръмнем като мръсно куче.

...10 години с тази каша лицата мажем. Учим младите,

уважаваме старите...

...и мисли, за какво ти е тази глава. Главата е, за да мислиш,

краката, за да ходиш, никой не може да ме спре.

очите са, за да виждаш, устните, за да говориш...

Къде, къде? От къде да знам къде е?

Като свърши парите, ще допълзи обратно.

Много ще има да ми се моли да го приема...

Сега ще си пусна нокти и ще му одера лицето.

И уж всичко потръгна, мамка му, изобщо не знам какво да правя.

Не, какъв развод. Издържа половин година.

Ще ти се обадя по-късно.

Кой е там?

Льоша, ти ли си? Льоша?

Льоша, да разбирам, че си дошъл да си вземеш нещата?

Докато ме няма, като най-долния плъх, така ли?

Хайде, излизай.

Моля? Излизай веднага!

Веднага излизай оттам, козел такъв.

Нищо. Ще излезеш, няма къде да ходиш.

Не разбирам? Къде е сутрешния, весел Фома?

Стига си. Нали ти описах ситуацията. Дядото е преживял цялата война.

Няма да иска да си тръгне оттам. - Тук идва едно старче при Поля,

та тя му направи "Лонг айлънд" със сънотворно в него.

За какво? - Той спи, а тя го таксува за 4 часа.

Гнила работа. - Не, чакай малко.

Всичко е чисто. Сънотворното е скъпо и качествено.

На никого не е навредило досега. - Викай Поля тогава, да го донесе.

Зареди "Газель"- ката си и я напълни с храна.

Хайде, момичета, яжте, яжте. Тук има храна от целия бивш СССР.

Много ви благодарим. Не сме яли толкова добре от погребението на Галя.

Баби, не се отпускайте.

Обсадата още не е приключила. Трябва да оставим запаси.

Сега обсадата е по-лека. Седиш си в окопа и ако огладнееш,

телефонче и поръчваш каквото ти се яде. Така е.

Дядо? Какво чакаш? Ела при нас. - Не, не. Не мога имам язва.

Трябва да подсигурим тила. - Точно така.

Ти остани тук за мъж, а аз ще отида при задния вход.

Чакай ме там, при задния вход, ще дойда да те сменя. Но ме чакай там.

Добре, Льоша, щом не искаш - не излизай.

Да поговорим така тогава?

До кога ще продължаваш? Бях тръгнала да говоря с теб.

Управител си на стриптийз клуб. Добре, затварям си очите.

Не се прибираш вкъщи по два дни, пак вярвам, че е заради работата.

Но вече се уморих, Льоша. Кажи какво искаш? Аз ли съм виновна?

Може да не ти харесва сексът с мен?

Защо мълчиш?

Задоволявам ли те или не?

Ами ето. Защо продължаваш тогава? Льоша?

Аз те обичам. Ти обичаш ли ме?

Какво "ъхъ"!? Обичаш ли ме или не?

Ами ето.

Разбирам, че не съм на 20 вече, покрай теб се въртят млади, красиви момичета.

Как може да устоиш изобщо, нали? Моля?

Така си и знаех, че заради това ходиш на работа. Излизай или викам полиция.

Льоха, броя до три. Едно,

две... Познаваш ме, Льоха.

Две и половина, Льоха.

Три без четвърт.

Три!

Ама че напаст.

Хайде да потанцуваме. Хайде. Да.

Млади човече? - Да?

Няма да ми откажете? - Не танцувам като Ума Търман.

Много ви моля? - Добре.

Олег, може ли да ви питам нещо? - Да.

Незнайно защо имам много млади ухажори.

Не мога да се отърва направо. - Поздравявам те, искрено.

Колко години бихте ми дали вие? - 30.

Най-много 32.

Гледай сега, жено, ще ме извиняваш нали...

Е какво, как са кръвното и пулсуът? - Като на космонавти.

За техните години нали. - Значи сме чисти с теб.

Виж я само, истинска, без драскотина, работеща.

За нея всички баби по домовете ще закарам.

Разбрах. Това е значи, братко. Това е. Хайде, Льоха.

Добре, и аз ше тръгвам. - Да, сам ще се оправя.

Ти да видиш! - Какво правиш?

Напуснал си поста? Нали говорихме? - Оставих мечи капан там, спокойно.

А къде са бабите? - Прибраха се по домовете.

Как така!? - Ами пийнаха, заговориха за внуци

и решиха, че тук няма за какво да стоят и си тръгнаха.

Ама че страхливки. Как...

Толкова години заедно пяхме в хора.

Ами значи...

И ти се прибери. Да видиш жена си, сигурно те чака.

Не ме чака.

Отиде си.

И забележителното е, че имената им бяха еднакви - Надежда.

Работи тук през целия си живот. Всички знаеха как свиреше на окардеон.

А сега... ...и тази надежда ще загубя.

Но както и да е, трябва да издържим.

Дядо... - Благодаря ти за всичко, Олегчо.

Сега отивам да си взема окардеона,

и се прибирам вкъщи.

Значи, шефке,

задачата е изпълнена. Но ще гориш в ада за това.

Слушай, съвестния, хайде без изповеди. - Остави за старците едно помещение.

Не са дебели, няма да заемат много място. Това е моето условие.

Браво на теб, Фома. Наистина голямо постижение, което уважавам...

Елена Андреевна, има някакъв старец там.

Няма за какво да се тревожиш. Той е тук. Господин Преговори.

Хайде, бебчо. - Луда ли си.

Да не съм безсмъртен? - Не стреляйте.

Сега ще изпратим човек да преговаряте. Хайде ти си.

Всички ще застрелям.

Славянски шкаф. Шкаф.

Славянски. Дядо?

Олегччо, ти ли си?

Хайде, махни си пръста от спусъка.

Сега идвам да ти обясня всичко.

Значи взех ви чорапите.

За трети път ми го казваш, дебиле.

Мислехте ме за мишка някаква, а аз съм способен на много.

Браво на теб, донесъл си ми чорапите.

Може ли да знам как донесе този плик? - В метрото, защо?

Такова, че пликът е пълен с пари. Ами ако го беше дръпнал някой?

После ходи го търси къде искаш? - Чичо Псих, не знаех.

Не знаел той.

Льоша, търпението ми се изчерпа.

Наистина исках да спася семейството, но днес ти мина всички граници.

Давам молба за развод. - Чакай, защо? Какво съм направил?

Не знаеш какво си направил? Удари ме, Льоша.

И избяга. Като последния страхливец.

Край, чашата преля. - Какво съм направил!?

Маринка, не бях аз. - Пази се за съда.

Маринке, чакай, моля те.

Какво си направил, лайно гадно? - Стана случайно, чичо Псих.

Какво стана? Къде ти е оръжието? - Дядо, стига глупости. С теб съм.

Разбрах. - Така се случи, че съм и с тях също.

С вас съм от душа, а с тях, с тях изобщо не...

Не, синко, не може така на война. Или си с белите, или с червените.

Така че избирай. - Защо не си отиде, дядо?

Хайде, изчезвай и им кажи, че преговорите са се провалили.

Стига глупости. - Стой!

Ще стрелям! - Не мисля за себе си, а за теб.

Замисли се, не струват те живота ти. Не можеш да спасиш дома вече.

Ако ме гръмнеш, ще влезеш в затвора с повече късмет. Мисли за себе си.

Извини ме. Можеш и да не ме извиниш, само остави пушката.

Моля те.

Домът е твой. Върнах ти дълга.

Господ да те пази, ако пак се срещнем, Лена.

Виждаш ли, Фома? А аз наистина реших, че си спасил неспасяема работа.

Дългът ти вече расте. - Много си била глупава.

Всичко в злато смяташ. Парите са само хартийки.

Ще ти ги върна. В мутрата ще ти ги хвърля.

Дядото те пре.ба. На ти.

Вземи си кулурното домче. - 900. Ясно? 900 хиляди.

Голяма работа. Ще ти ги върна.

Ще ти ги върна. Изчезвайте, бързо.

Врагът се предаде, ура за града.

Разбираш ли, че всичко е на нейно име, дебиле. Ще ми вземе всичко.

Какво да кажа, чичо Псих. Какво? Извинявам се отново.

Прощавам ти. Е сега така ще ти простя.

С цялото острие ще ти простя.

Чичо Фома? Чичо Фома се върна.

Така като гледам, господа рицари,

всички сме прецакани.

"Мързеливците" 2015