Original subtitles

ИЗГУБЕНИЯТ ГРАД

субтитри от YavkA.net

Ти си невероятна.

Мисля, че много съжалявам.

Не е истина. - Благодаря ти, Даш, че измисли начин

да дойдем тук, с познанията ти за древната арамейска математика.

За теб... Докторатите ми нали бяха без значение в случая с тази история?

Ти направи всичко, като преведе повече.

Сигурна съм, че на никого не съм казала за Изгубения град Д.

Ще подбера внимателно думите ви.

Те ще са последните ви.

Бяхте права за гробницата, построена от крал Каламан

за кралицата с легендарната Огнена корона.

Сега аз ще бъда много богат, а вие двамата ще умрете.

Чакай. Това... Това твои змии ли са? - Не. Те бяха тук от самото начало.

Как се ги накара да дойдат в храма или сами се появиха?

Кой ги храни? Ти? - Не, дори не знам какво ядат.

Ами онази там? Какво ще стане, ако ухапе бандита? Да не би да е обучена?

Ами... - Това със змиите в храма е прекалено.

Това е нелепо. Изтрий.

Мисля, че ролята ми още не е свършила. - Изтрий.

Вече приключи с тази история. Нали, Лорета?

И с теб.

Моля те, Бет. - Не искам да воювам с издателството.

Но аз, да. - С нетърпение чакам последната глава.

Не искам да те притискам, но понякога ти е нужна мотивация,

но точно толкова, че да не блокираш. Действай!

Партито е довечера. - Благодаря.

Пак съм аз. Книгата вече е книжарницата, но няма автографът ти.

Не ми пука, че вярваш, че си достатъчно нещастна. Не си Мона Лиза.

Виж, знам, че последните 5 години бяха трудни след смъртта на Джон

Много по-лесно е да лежиш във ваната, пиейки Шардоне и да страдаш.

Момиче, това е жестоко, когато целият свят те чака.

Не мога да отменя книгата, така че не забравяй за автографа. Обичам те. Чао.

Ще отидем ли? Нека видим какво има там.

Ами ако няма нищо?

Има само един начин да узнаем.

Лъвмор, разбира, че съкровището, за което е предполагал,

е загубено завинаги и това е краят на приключенията.

Това задоволява ли те? - Не, но това е краят.

Добре, Джон, Да започваме.

"Удоволствието идва след трудностите."

Изгубеният град на Д.

Скъпа, време е за шоу. - Не съм сигурна,

че трябва да се появя на представянето опакована като девица.

Сигурна ли си, че не съм като грозна фигуристка?

Секси, стилна и всичко останало.

Как да се движа в това? - Не го докосвай.

Не мога да се контролирам. - Полудя ли?

Сега ти си на сцената и сядаш. Всичко е готово. Добре.

Трябва ли цял ден да блестя на сцената?

Само няколко часа. Дръж се приятелски и отговаряй на въпросите.

Днес всички ще носят пайети

Защо е тук тази жена? Това е Алисън.

Новият мениджър на страницата ни в социалните медии.

Ще помогне да отправим посланието към младите.

Жените на 30 г., искащи да изглеждат на 20.

Здрасти, как си? Тази сутрин открих това в социалните медии.

"Къде сте, мили дами? Среща с мен за "Д". в 17 ч."

Хаштаг: Шон Мендес. Хаштаг: "Елате, и ще се срещна с всички ви.

Добре. Ще се забавляваме. Да тръгваме.

Трябва да напомним на тези хора, че все още си жива.

Хората знаят, че съм. - Също и, че си най-продаваният автор.

Само на любовни романи. - Да, което носи голяма печалба.

Не искам хората да ме виждат само така.

Значи имаш нужда от нов облик.

Нов облик? Чуй. "Това, което липсва в Изгубения град, е самата писателка."

Липсва любов и страст." Чакай. "След класацията..." И...

"Това е най-фалшивата история на света."

Появата ти може да го промени и да напомни на читателите защо те обичат.

Наясно си с книгата. Не виждам как това ще го промени.

Историята е видяла много такива случаи.

В проучването, довело ги на това прекрасно място,

ще намерят ли Лъвмор и Даш Огнената корона на кралица Таха?

Присъединете се към тяхното търсене.

Чуй, искам да ти кажа нещо. - Има много хора

Знам колко много мразиш да правиш тези неща

и поканих Алън да се присъедини днес.

Какво? - За представянето на книгата.

Изрично поисках Даш да не се появява. Алън винаги ме унижава.

Няма да те обиди. - Добре, браво, много ти благодаря.

Нямам нужда от помощ. - Той използва бронзиращ лосион.

Не ме блъскай. - Оплескал е целия си дом.

Няма случай да не е свалил ризата си. - Иска ти се.

Няма да стоиш тук. Порасни, момиче. Да тръгваме, скъпа.

И запомни. Не трябва да използваш термини от академично естество.

Аплодирайте! Предават ни по телевизията!

И вие ли, приятели харесвате любимата ми Лъвмор.

Толкова се вълнувам да ви представя най-продавания писател, Лорета Сейдж.

Не мога да го направя. - Какво? Шегуваш ли се?

Чуй, аз ще ти пазя гърба. Дай на хората това, което искат.

Това повече не съм аз. - Излизай сега или никога!

Здравейте. Радвам се да видя всички ви. Благодаря ви.

Моля, седни.

Добре. Сядаш.

Седна ли? Вече си на него. Добре. Разбрах.

Сега е моментът, който сте чакали,

Най-сексапилният и влиятелен герой на нашето поколение...

Преувеличаваш. - На корица No 20 от Анджела Лъвмор...

Даш Макмейн.

Достатъчно ли ги подгрях? - Определено, това не ми е приятно.

Нито на мен.

И преди да започнем. Боже, това ми хареса. Тренирахте ли го, хора?

И трябва да кажа: Обичам тази книга. - Благодаря.

Сега внимавайте. С това шоу показахте достатъчно за връзката ви на хората.

Как бихте коментирали това? - Книгата, е много специална за мен.

Не знам как да изразя колко съм поласкан,

че тази изключителната писателка, Лорета, кръсти книгата на мен.

"Изгубеният град на Д" може да е "Изгубеният град на Даш".

Не. "Д" не е съкращение на името ти.

Да не е "мъртвите"? - Не, не е и това.

Идва от името на древното племе Дабка Дизвим Мика.

На колонизаторите от Европа им е било трудно да го произнесат.

Предпочели да го съкратят, така че и ние го взехме.

Това наистина беше интересно. Добре, да минем към въпросите от публиката.

Даш, кой е любимият ти романтичен момент.

За мен ще е чест, ако Лорета каже, кой е любимият й романтичен момент.

Кой ли ще е? - Ами...

Ами... Моментът, когато не ме възбужда сексапилът му.

Казваш, че змийският секс е възбуждащ? - Не. Нещо по-хубаво.

Интелектът или интелигентността...

Или перфекционизмът му.

Благодаря. - Наистина ли?

Даш! Съблечи си ризата!

Не, не. Днес няма да го направя. Тук съм само за книгата.

Имате ли въпроси към Лорета?

Да. Младата дама, която ми изглежда сериозен човек. Какъв е въпросът ви?

Може ли да съблечеш ризата на Даш?

Не, не. Днес няма да стане. Съжалявам.

Съблечи му ризата! Съблечи ризата!

Разбира се. Разбира се. Да, ще го направя.

Наистина ли ще го направи? - Не го прави.

Е, хората ме помолиха за това и да, ще им дам това, което искат. Да.

Дами и господа, насладете се.

Скъпи фенове, "Изгубеният град на Д"...

Е последното приключение на Даш. И дори да има следваща книга,

Лъвмор ще получи трагични новини, защото аз ще опиша смъртта му.

Бодеш ме. Задръж. - Часовникът ми е в косата ти.

Знам, Не го прави. - Ще се справим.

Не. Не пред тях. Може да ми свалиш перуката.

Мога да ти помогна. - Тогава го направи.

О, Боже.

Толкова съжалявам. Много съжалявам. Наистина съжалявам.

Наистина фантастично... Шестнайсето място в класацията.

"Ако има друга книга"?

Влагам всичко, което получаваме, в тази книжарница. Ясно?

Разбрах, че ми е нужен друг Даш за приключенията на Лъвмор.

Как ще умре Даш? Ухапване от змия? - Не.

Добре. Сега трябва да се погрижа за нещо.

Двамата имате 10 мин. интервю следващата седмица.

Направите ми услуга. В смисъл да пораснете и да няма гафове.

Нали? Много ви благодаря. - Ще умре от стафилококова инфекция?

Ще получи стафилококова инфекция. Знаех си го.

Преди да я започнеш, е нужно... Да си починем!

Това беше просто лоша шега, нали?

Не ми харесва да го причиня на Даш, но ти не си истинския Даш, нали?

Даш е герой, който аз създадох. - Даш.

Благодаря ти, благодаря.

Лорета, изходът е насам. - Не мисля, че е така.

Не виждаш ли, че Даш значи много за теб?

Означава много за теб. - Да, но и за хората. Какво ще кажеш?

Знаеш ли какво? Бет е страхотна.

Ще намери нови, начинаещи писатели със страхотни идеи за теб.

Може да е значим преход, уверен, че ти правя услуга

и съвестта ти е чиста. Аз вече не издържам.

Всеки ще е доволен. Не, не беше насам.

Бет каза, че трябва да излезеш от дома си. Така ще си наистина щастлива.

Там, в света, ще видиш милион нови неща.

Видях достатъчно. Благодаря.

Защо си стоиш сама у дома, когато можеш да пътуваш по света?

Можеш да посетиш древна Гърция. - И как мога да посетя древна Гърция?

Разбирам. Страхуваш се да летиш. - Не. Древна Гърция е в миналото.

Точно като Даш.

Знаеш ли кой наистина е заседнал в миналото? Ти.

От страх да не наранят пак чувствата ти, спря да живееш. Ти си...

Като човешка мумия.

Аз... Не знам.

Мумиите са хора.

По дяволите.

Много съжалявам. Ще почистя това. Не съм либерал, уверявам те.

Искате ли... Бихте ли ми поръчали кола? Благодаря. Благодаря ви.

Веднага докарай колата. - Боже, някой каза и вечеря?

Никога не съм казал вярното навреме, щом сме заедно.

Изнервям се, когато говори и приличам на обикновен, красив идиот.

Просто никога не го казах. Не може ли направо да ме убиеш?

Искам само тези домати. - Прав си. Знам, че си прав.

Трябва да й се извиня. Много ти благодаря.

Няма защо.

Колата за Лорета Сейдж? Да.

Аз съм Хал. - Не съм поръчвала кола от Юбер за...

Някой иска да се срещне с вас. После ще ви върнем.

Чакай! Лорета!

Лорета? - "Лорета" ли каза?

Да. - Следвайте тази кола! Моля те! Не!

Тази сутрин не помагам на красиви модели, за "мерси". Повече, не.

Какво означава това? Отвличане? Отвлечена ли съм?

Продавате ли ме вече?

Можете ли да ме продадете?

О, не. Все още го правите грубо.

Казах, да не изглежда грубо, момчета.

Много съжалявам за това,

но Лорета нямаше да е така мила да се срещне с мен тук. Тя не излиза много.

Страшно обичам сирене и взех от всички видове.

Вие ли... Не сте ли ми пращали имейл, че ми е нужен "Фор рест" за краката?

Не. Обещавам, че това, което сега ще ви покажа ще ви направи

много щастлива.

Но първо ще ви разкажа повече за тайнствената стая, в която сте.

Казвам се Абигейл Феърфакс. - Абигейл?

Унисекс име, като Лесли, Бевърли...

Да, но вие ли сте Абигейл Феърфакс, от Видео Нова Перфекшън.

Вие ли сте управителят на тази компания?

Не. Това е брат ми Лесли и се гордеем с това.

О, да вие сте... Да кажем, млад. - Някои казват твърде млад.

Нашият свят никога не ми е бил интересен.

Истинската ми страст, както може би знаете,

са скритите по света неща, до които искам да стигна и да опазя.

Някои ме наричат колекционер...

Но има едно, което ме е обсебило и вие ще ми помогнете да го взема.

Огнената корона инкрустирана с червени диаманти.

Това ми изглежда като... Ще кажете ли "Скрита камера"?

Представете си изненадата ми, когато в новата ви книга...

докато прескачах страниците с любовните сцени...

имаше нещо... Точно за моята нова обсебеност.

Схванах. Разбирам причината.

О, Боже, наистина мислех, че тези хора ме отвличат.

Искам да кажа, че е маркетинг планът на Бет, нали?

Това е наистина страхотно момчета. Удивително!

Ти, с този пистолет и мустаци... И с това сиво-зелено си като...

О, Боже. А ти, си като излязъл от сериала "Джи Ай Джо".

Вашият измисленият археолог, наистина ли преведе този текст.

Нещо, което наистина ви е невъзможно. Ами...

Съвсем не, но винаги опитвах всичко, за да го разчета.

Той го разчел, нали? - Това... Този е моят.

Да. Оказва се, че младата колежанка Лорета Сейдж пише дисертация

за езика на изчезналото племе Д с бъдещия си съпруг.

Мечтае да намери гробницата на Каламан и Огнената корона.

Съжалих, че спряхте да търсите съкровището,

когато умря, но след като сте разчели това,

ще продължите с нов старт.

И вие имате такъв... За какво?

Започваме.

Какво е това? - Вярвам,

че описва точното място на гробницата на Каламан

и в нея лежи скрита, безценната корона на кралица Таха.

Дори това да са наши предци...

Вие все още трябва...

Да откриете цял град, а аз не вярвам, че може да се намери.

Аз съм вярвал. На малък, безименен остров в Атлантическия океан.

Но това, което не можах да намеря, беше гробницата на Каламан.

Това парче пергамент е единствената информация, която имаме за това.

Нужен ми е някой, който може да преведе тези символи.

Имам нужда от вас.

Ами... - Госпожо Сейдж, със сигурност

не искате историята да завърши така.

И двамата сме загубили мечтите си или, в моя случай,

все още съм малкият брат, но това е шанс да им се докажем.

Елате с мен на острова. Преведете тези символи

и помогнете да намеря Огнената корона.

Можете да кажете цената си.

Трябва учтиво да откажа.

Е...

Не мога да кажа, че не съм разочарован.

Но разбирам как се чувствате.

Искате ли превоз до града?

Не. Много благодаря, но имам своя кола на разположение и ще...

Не мисля, че ме слушате внимателно. Това е спешен случай и ние...

Полицията каза, че я издирват... - С листовка.

С листовка. По правило изчакват 24 часа...

Знам! - После започват търсене.

Ами ФБР! ЦРУ! - Обадих се на полицията.

Сигурно Лорета е добре. В колежа изчезна моята приятелка Ники.

Претърсихме целия град, но не предположихме, че е в колата си.

Вярно е, че беше мъртва, но ние я намерихме. Не изчезна.

Не искам да го правя.

Нужен е частен детектив или частна охранителна агенция или като...

Чакай. Знам кой, но е платен. - Да. Кой ще го направи?

Ветеран е, нали? - Да. Мисля, че го имам в тефтерчето.

Участвах в сесия по медитация и той беше треньорът.

Трябваше да видиш какво правеше. Той е бивш инструктор на тюлените.

Ръководил е спецоперации. Как се казваше?

Да, Джак Треньора. - Треньор? Като Джак Трейнер?

Така записвам имена в телефона. Виж. Джанис майка, Лари дръжка,

Стейси дупе. Този човек се занимава с откриване на хора.

Ако някой може да ни помогне, това е той.

Аз съм Джак Трейнер. - Значи е Джак Треньора.

Здрасти, аз съм Алън от "Докосни вътрешните си прегради".

Сесията за възстановителна медитация.

Както и да е.

Отвлякоха приятелката ни Лорета и ни трябва помощ.

От колко време я няма? - Може би от преди 2 часа.

Коя е тази? - Това е Бет. Аз съм Бет.

Аз съм Алисън и също ви искам, сър.

Телефонът й има ли "уай-фай"?

Телефонът е у нея, нали? - Не, аз й взех телефона.

Има смарт часовник. Свали ми перуката с него.

По сценария ли е? Няма значение. Включи телефона.

Избери от менюто "електронен часовник".

После - "намери моя смарт часовник."

Човекът е супер. Затова го избрах.

"Опознай затруднението, за да се справиш лесно".

Опра така ли прави? - Абсолютно. Такъв е редът.

Господи, това е в Атлантическия океан.

Тя е в самолет? - Откъде знаеш?

Не може да плува толкова бързо. - Не изглежда да е за откуп.

Предполагам е някакъв кървав спорт, като "Игрите на глада".

Открих няколко уебсайта в тъмната мрежа.

Ако ще я спасяваме, трябва да побързаме.

Как ще ви платим? - С криптовалута. В брой.

Ако не я върна до 48 часа, следващото спасяване е безплатно.

Аз му вярвам, а ти? - Повече, отколкото мислиш.

Трябва телефонът й. - Ще ти го донеса.

Уведоми ме къде ще кацнеш. Ще се срещнем там.

Здравейте.

Къде съм? - В моя самолет. Хубав е, нали?

Седалките са от кожа на лама.

Слизам от самолета ви. Развържете ме!

Това е предпазният колан. - Използвахте ли хлороформ?

Хората действително ли го правят?

Ами. В случая, това е класическият начин.

Боже, тялото ми е омекнало. - Често си полягвате.

Съжалявам. Не можех да чакам да размислите там.

Там беше приятно. - Времето ни изтича.

Виждате ли вулкана, около който разкопаваме?

Ще започне да изхвърля мощни гейзери лава.

Боя се, че когато наближи, Изгубеният град ще бъде унищожен.

О, Боже! Мисля, че ще скоро.

Така че това е последният ни шанс да намерим гробницата и короната

О, Боже!

Не се тревожете. Най-накрая кацаме.

Миналото е началото, на най-голямото приключение в живота ви.

Добре дошли в Изгубения град.

Как го намерихте? - Градът е бил затрупан от лава.

Когато вулканът се активизира, лавата се разпука

и някои неща изникнаха на повърхността. Показа се Градът на Д.

Целият град? - Не, не, само отчасти.

Щом чух слуховете, взех самолета и купих цялото място.

Това, което виждам? - Не. Цялата южна страна на острова.

Купих я изгодно, заради пътя на лавата, веднага щом прочетох романите.

Сега, точно тук лежи блестящият резултат от това.

Да. Може и така да се каже.

Но Рави не харесва това, което става. Нали, Рави?

Казва, че не уважаваме наследството му,

но малцина на този остров имат работа, нали, Рави?

Може би така ще просъществуват.

Не е ли ясно, че вече няма нужда от това?

Моля, не спирайте, даже да имате нужда от душ.

Оставете едната ръка свободна. Трябва да направи някои преводи.

А после какво? - Наистина искам

да не се опитвате да иронизирате, а да подходите професионално.

Вярвам, че този текст ще ни отведе до точното място на гробницата.

Това е азбука, базирана на символи.

Като клинопис или йероглифи.

Ако има други подобни документи, ще мога да ги сравня и...

Да. Намерихме много такива драсканици до водопадите.

Бяха само безполезни картинки на жени.

Вижте, аз също искам скъпият ви съпруг, археологът,

да беше тук, за да ни помогне, но той е мъртъв така, че...

Ще блесне Лорета. Секси писателката.

Те ще дойдат за мен. - И кой точно?

Имаш предвид многото си котки? - Нямам котки.

Съжалявам да го чуя.

Имам хамстер, задник! Ти имаш ли хамстерски задник.

Не, има... Трябваше да е "хамстери, задник" със запетая.

Обзалагам се, че брат ти не е отвличал никой от тях.

Радвам се да те видя. - Телефонът.

Добре.

Какво? - Мислех си дали мога да дойда с теб.

Защо? - Да ти помогна.

Знам да оказвам първа помощ, тренирам карате, оцеляване в дива природа.

Добре! Чуй, чуй.

Вината е моя. Нямам предвид отвличането и прочее, но аз...

Казах й лоши неща, които наистина не мисля

и искам да си взема думите назад. Нарекох я човешка мумия.

Мумиите са хора. - Аз... Сега съм наясно с това. Да.

Вярно е.

Моля те

Алън, не мога да поема отговорност и за теб.

Да, добре. - И ще стоиш в колата?

Да. - В колата.

В колата. - През цялото време

През цялото време? - През цялото време.

Да.

Армейска ли е.

Наистина ли? Това ли използват тюлените сега?

"Само глупакът избра кон по цвета му."

Да, вярно. Това е от Това е от Дзен, нали?

Пише го на табелата ей там, където те чаках.

Благодаря.

Какво... Какво?

Надявах се да ви поканя на закуска,

но изглежда, че ви е останала още доста работа за днес.

Чакайте, чакайте. Останете.

Вярвам, че това е "почивка" или "почивайки".

Така че може да е "Каламан и неговото съкровище" и...

Има няколко липсващи парчета и след това думата "погребение"

Има и нещо за "сълзите".

"Почивайки", къде?

Това не е споменато. Не е казано. Аз... Току-що го казах.

Аз... Нужни са ми по-добри новини.

Тогава, следващия път не отвличайте самотна писателка.

Определено не може да е толкова трудно!

Мъдреци и пророци са се молили и в транса си, са видели мечтата ми.

Крал Каламан е бил амбициозен и могъщ.

Пръв е построил този град в Атлантическия океан.

И ако имал талант на строител, би построил

пирамида, зикурат или кула и да постави в нея Огнената корона.

Всичко, което искам, е да знам къде е.

Не знам дали помните или не, но ми казахте да превеждам

и аз... Преведох това.

Преведете го отново.

Един ден повече няма да присмивате над това.

Така, че приключението ще се случи.

Аз... Трябва да дойда с теб. Ще ти пазя гърба

и... Тук е страхотно.

Величествено и диво.

Тази природа... Да не си веган?

Да. Прав си, но за мен е много важно тя да знае, че съм дошъл да я спася.

Защо? Харесваш ли тази жена?

Не, не. Нося само снакс, ако е изгладняла.

Не е много мила, когато е гладна или кръвното й падне.

Разбирам я, защото ям 5 пъти на ден.

На кето диетата ли си? Така изглеждаш.

Не, не. Не. - Да. Ще приема, че е така.

Какво има? - Просто съм притеснен.

Мисля, че мога да съм повече от лице на корицата.

Но Алън, какво те тревожи повече? Повече от корицата.

Добре. Може ли аз да съм човекът, който ще я кача в колата и ще й каже:

Сега си в безопасност.

Разбира се, шампионе. Шоуто започва!

Започваме ли мисията? Веднага ли започваме? Добре.

Страхотна техника за оцеляване, Алън. - Мога да помогна. Нека да дойда.

Запази хладнокръвие. Остани жив.

Здрасти.

Опитвам се да държа главата му! После какво да правя? Просто да...

Достатъчно.

Не! Не, не, не!

О, да!

Свали го със страхотен удар, Алън, но той вече беше в безсъзнание.

Много съм добър с ръката,

когато съм истинският аз.

Здрасти.

Погледни зад теб!

Треньоре, този човек се съвзе!

Велик си. - Благодаря.

Къде отиваш?

Какво?

Лорета Сейдж?

Да. - Ще те измъкнем оттук.

Защо е нужно да си толкова хубав? - Баща ми си го биваше.

Алън? - Какво правиш тук?

Добре. Смятаме да те спасим.

Това не е истина. - Никога ли не му е пукало за теб?

Този стол, безопасен ли е за нея, Треньоре?

Доколкото виждам, тя е добре. - Остави го,

защото няма да спрат да ни преследват.

Алън? Защо го направи? - Ти обезвреди всички, а аз - никой.

Беше безобиден. Не беше необходимо. - Съжалявам. Исках да ударя поне един.

Извинете. Можете ли да ме отвържете? - Нямаме време.

Няма време? Онези двамата вече крещят нещо.

Взимаме онова и тръгваме.

Защо стават тези експлозии?

Разбрах те.

Сега си в безопасност. - Да.

Покажи, как може да си толкова спокоен?

Това... Това са моите думи, когато... - Да.

Притесняваш се за мен.

Как се нарича това? Рейки ли е? Ще ме излекува ли?

Така мисля. - Ти чуваш ли ме?

Чуанг-дзъ казва: Ако умът е спокоен... - Му говори цялата вселена.

Ей, хора... Знам няколко, които ще са подходящи за този момент.

Подготви се за всичко.

А ти готов ли си?

Може би трябва да спрете да се гледате в очите като влюбени.

Аз не съм... Сякаш аз не съм тук.

Кой си ти? - Човек, опитващ да си върши работата.

Точно заради нея, сега ще пропусна случая с тази красива дама.

Не! - Не съм влюбена в него. Ясно!

Кой го направи!

Не знам какво да направя сега! Моля те! Аз съм като... О...

Ето. Ето! - Защо хвърли пистолета по мен?

Сериозно ли?

Махни ме от този стол. - Няма време за това.

Приплъзни се, като в упражнението на Кегел!

За какво мислиш се прави? Не е за, не е за... Не прави това!

Кегел не ми е хоби! Влизай вече! - Спри с това!

Влизай в колата! Сядай и запали двигателя! Тръгвай! Тръгвай!

Не го прави с обувка на крака! - С коя?

И с двете! Хайде!

Провалих се отново! - Тръгвай напред! Ще ни застрелят!

Разбрах! Сега ще потегля! Тръгваме!

Отдалечихме ли се достатъчно?

Сега си в безопасност. - Не, не съм.

Не! Тази кръв моя ли е? - Не мисля така.

О, не. Тя е на другия човек!

Защото той е мъртвият! - Това неговият мозък ли е?

Какво? - Мисля, че мозъка му е по лицето ми.

Мисля, че усещам вкуса му в устата си. Мога да доловя мислите му!

Какво ти казва езикът му? - Казва, че обича тренирани хора.

За какво говориш? - И той... Той ме харесва.

Просто сега седиш в колата му? - Достатъчно съм бил в нея.

О, Боже. Всичко е наред. Внимавай!

Аз просто...

Не.

Не. Всичко ще е наред.

Боже мой. Не, не.

О, не.

Алън?

Исусе! Добре ли си? Добре ли си?

Можеш ли да направиш нещо за това? - Да. Добре.

Искаш ли да те обърна? - Да, да. Наистина.

Добре, хванах те. - Извади ме от този стол.

Махни стола. - Да, да. Права си, права си.

Това пила за нокти ли е? Ще стане ли? - Ще се справи.

Може би следващия път ще успееш да хванеш пистолета, когато ти го хвърля.

Не знам. Ако първо кажеш: "Алън, хвани!" и после го хвърлиш.

"Ето" е синоним на "хвани". - Не, "ето" не е синоним на това.

Добре, но когато хвърляме нещо към някого,

обикновено казваме "Ето ти сакото", "Ето ти писалката".

Нямаше да ме заболи... Да! От пистолета!

Следващият път, наистина искам да кажеш "хвани",

и ще го хвана, защото си казала "хвани".

Това беше начинът, да го направим. Това ми беше мисълта.

Внимавай. - Трябва да се обадим Пътна помощ.

Колата ни е нужна да стигнем до летището и се махнем оттук.

Този път аз ще карам. - Добре.

Добре, обади се на Пътна помощ.

Къде ми е телефонът? - Там.

Исусе.

Кажи ми за русия. - Убихме го.

Лорета... Какво си намислила?

Може да сте убили единият, но партньорът й още е с нея

и неговите карате умения са много впечатляващи...

И много опасни.

Нека обобщим. Госпожица Сейдж напуска събитието.

После се качва в кола и това е последното за случка.

Опитахте ли да й се обадите? - Телефонът й не е у нея.

Откраднат ли е? - Не казвам това.

Къде ми е лупата? - Може ли да помогнеш на баба?

Не искам да знае за Лорета. Това ще я натъжи.

Какво за Лорета? - Нищо, бабо. Отишла е на пътешествие.

Така ли? - Да.

Това момиче трябваше да излезе от къщата си.

Нещата са следните. Телефонът не е откраднат. Не го търсете.

Дадох го на Алън и той го даде на Треньора... На Джак Трейнер

и така можахме да намерихме къде е.

И... Кой е Алън? - Даш.

Какво е това? - Героят във всичките й книги.

Бабо Фе, излез.

Да идем в друга стая и да поговорим. Не се тревожи от чутото.

Хайде, ще бъде забавно. - Моля?

Чуй, Лорета Сейдж липсва и според смарт часовника

лети до остров, за който никога не съм чувала.

Така че направете нещо за това. Ако не можете,

аз ще го направя, но няма да е добре за вас.

Сигурен съм, че не е в нашата юрисдикция.

Трябва да се обадите на ФБР. - Добре.

Ние сме дотук. Ако отидете при ФБР, кажете им добра дума за мен.

За нас.

С това ли ще поправиш колата?

Какво? И това е нужно.

Къде ми е телефонът с фенерче? - В колата има фенерчета.

Те ще ни свършат работа.

Боже мой. Нямаме телефон и колата издъхна...

Ето. - Чакай. Какво е това?

Обувки за джунгла. - Не са точно за екскурзия.

Мислех, че ще те болят краката, ако си с тези.

Най-доброто беше да взема тези от Алисън. Съжалявам.

Добре. Благодаря ти. - Ето. Има и чипс.

О, Боже. - Обезводнена си.

Имаха само в пластмасови бутилки, така че ще трябва да се рециклират.

Мисля, че сега трябва да направим следното: Да намерим телефон,

да се обадим на властите и да чакаме някой да ни спаси.

Това е... Спасителната акция. Никой друг няма да дойде.

Какво? - Аз съм спасителят.

Отначало щях да дойда сам, но след това се обадих на Треньора...

Мир на душата му. Сега най-добрият ни вариант е да стигнем до летището.

Виждаш ли този път? Оттук, пресичайки джунглата, ще стигнем до него.

Напреко през джунглата? - Да.

Възможно ли е? Защото ти вече не си Даш, а аз не съм Лъвмор.

Аз съм Лорета, а ти - Алън и джунглата поглъща хора като нас

Не искам да обърквам плана ти, така че тръгвай сам. Аз оставам тук.

Няма да стоим тук. Ясно?

Щом пресечем джунглата, отиваме на летището. Намираме телефон

и ще си вземеш торта, ако искаш.

И ще я изям? - Ако дойдеш. Ще е забавно. Тръгваме.

Нека го направиш сам. - Няма да е забавно.

Не знам какво ядат хора като теб, но такива като мен я ядат.

Това нещо като диета ли е?

Хората все още ядат парче торта. Всички ядат торта.

Ами канибалите? Знаеш ли какво ядат?

Трябва да побързаме. - О, Боже.

Похитиха те, за да правиш странен секс 20 часа, преди да ги спра и те взема?

Слава Богу, не. И аз го помислих. Оказа, че човекът е от Феърфаксови.

Бевърли? - Не, той е един от играчите,

на търгове в цял свят за намерените съкровищата на Монтесума.

Спечелилият с измама 3000 тази година? - Да. Но този търси Огнената корона.

Чакай. Имаш предвид истинската корона? Тази в руините на Изгубения град?

Да. В Изгубения град на Д. - Какво? Шегуваш ли се?

Това е точно като в книгата ти. Така, че ние...

Наистина сме като Лъвмор и Даш, нали?

Какво е това? - Успокой се.

Всъщност той намира короната. - Не. Няма да я намери.

Хайде! В капан са! - Може ли тръгваме?

Извинявай. Трябва да го направим. - Какво?

Трябва да продължим в реката. - Аз не използвам такава вода.

Трябва продължим по вода. Не те моля да я пиеш.

Тялото ми няма да понесе тази вода.

По дяволите! Така ще умреш.

Добре си, хванах те. Държа те.

Ще ти помогна! Ставай, ставай! - Трябва да я повдигнеш.

Замръзвам! - Не и в изпускаща пара вода.

Мисля, че е с телесната ми температура.

Трябва да ми се довериш за водата.

Защо водата е топла? Да не би да пишкаш?

Просто го заобиколи.

Мисля, че ни изгубиха, нали? - Да. Предполагам, че си права. Да.

Добре... Не се паникьосвай.

Защо ще се паникьосам? - Без паника...

Не, спри да го казваш. - Добре. Има нещо на гърба ти.

Не! Какво е това? - Спри да крещиш.

Какво е това? И ти ли имаш?

Не, нямам. - Защо?

Може би заради гащеризона! Не знам. - Аз знам!

О, Боже! Мога да кажа, че тези не ми приличат на кърлежи.

Махни ги! - Мисля, че са кръвосмучещи като тях.

Ще ги обереш ли от мен? - Може би сами ще паднат?

Исусе! Това не ми харесва!

Чувствам, че изсмукват електролитите от тялото ми.

Спри, спри, спри.

Предупреждавам те, че ще крещя неистово.

Колко останаха. - Не са много.

Ще умра от електролитен дисбаланс. - Не се тревожи.

Има още. - Света Богородице!

Защо й се молиш? Толкова ли е лошо?

Не може да е толкова лошо. Колко са? - Не изглежда добре.

Ще ми изсмучат всички електролити! - Моля те, спри да психясваш.

Моля те, спри да говориш поне за малко.

Боже, мисля, че те ще изсмучат цялата ми плът,

докато ми остане само кожата и умра.

Не казвай на баща ми, че е станало така, вместо нещо забавно,

като борба с Анаконда или бой с меч, или подобно.

Чувствам, че са ми изсмукали цялата кръв.

Какво правиш по задника ми? - Не е вадене на аншоа от салата Цезар

но не е толкова лошо. - Искаш сега да си говорим за храна?

Нека просто намерим кралицата и да приключваме.

Мисля, че тук е добре. Трябва да проверя отпред.

Ей сега.

Лошо ли е?

Ами... - Какво има? Просто го кажи.

Тази голота... Очаквах я,

но аз не съм някаква тукашна монахиня. Това е... Просто е вълнуващо за човек.

Секси ли съм? - За много хора. За всички, но...

Какво каза? - Не харесвам хора, които се чудят.

Може би сега се чудя, дали постъпвам правилно или не.

Те все още не знаят, докато не узнаят и те...

Може би знаят нещо, което не са знаели преди...

Толкова ли е ужасно за пипане или не?

Шибаният ти античен войн, е готов за бой.

Нали не е вдигнат? - Не. Ти си добре.

Беше много смела да го кажеш. Защо досега мълчеше по този въпрос.

Ако се опиташ да отнемеш живот от острова,

островът ще отнеме живота ти.

Казваш, че сега островът се обитава от духовете им.

Тази песен ми я пееше баба, когато бях малък.

Мисля, че ако са душите им са останали,

възможно е да са тук, на острова.

Бабината ти песен е доста неясна.

В песента се говори за нашия остров. - Кой е съчинил тази история?

Те може да са останали по нещата ми.

Имам предвид, яйцата им.

Кралица Таха?

Крал Каламан и съкровището му лежат в скалите...

Лежат в скалите до Кладенеца на безкрайните сълзи.

Кладенецът на безкрайните сълзи. - Лорета!

Ще ми докараш до инфаркт с това.

Къде тръгна?

Какво е това?

Не съм сигурна, но може би те са го издълбали тук.

Представи си, че сме точно тук.

Точно, където е погребана

и историята, разказвана през вековете със сигурност е пред очите ни.

Изглежда, сме прецакани. - Трябва са се изкачим горе!

Няма начин. Костюмът ми е като усмирителна риза.

Не се тревожи, няма да паднеш. Хайде! Да тръгваме!

Със сигурност няма да мога да го направя.

Не. Изглеждаш прекрасно. - Не казах, че не съм красива!

Казах, че не се виждам как ще го направя.

Размекнала съм се от седене и ядене, когато не мога да мисля.

Да, имаш нужда от по-добри обувки от тези.

Ти ми даде тези обувки! Мислех, че са даром и сега си плащам за това.

Чувствам се като спъната. - Ще го направиш. Хайде.

Ти мислиш, че в миналото е безопасно, но можеш да продължиш напред,

Става ли? - Сигурно ще мога. Мога, мога.

Усещаш ли миризмата? - Какво?

Мирише на дим. - Може да са убили нещо и...

Не са нашите хора. - Не мога да помръдна?

Поеми си дълбоко въздух.

Добре. Спусни се!

Много ли са благодарните за това? - Разбира се. Тръгваме.

Започваме. Използвай ръцете, за да го правиш. Едно, две...

Чакай! Какво правиш? Повдигаш ме с главата си?

Не! Не го прави! - Това... То ми е святото.

Продължавай напред! - Правя го!

Стигнах билото! - Издърпай се. Пак ще те повдигна.

Хайде!

"Dulce ex esperis".

Какво е това?

Нещо, както казвахме, сякаш преди векове

с Джон, след като правехме нещо подобно.

Разкопки или превод на ръкопис. Това е латинска поговорка.

Преводът е: "Удоволствието идва след трудностите."

Как е... Как се казва на латински "Лорета е корав човек"?

Да, много корава съм! Изкачих планина!

О, Боже, бих искала Бет да го беше видяла.

О, Боже. Бет... - Не се тревожи за това.

Когато не те е намерила у дома, може би вече те търси.

Разбирам, че искаш да отидеш при властите на острова,

Не се тревожи. С акаунта й в социалните мрежи и прочетох това:

Не съм отвлечена. Хаштаг: Наслаждавам се на живота.

Хаштаг: Шон Мендес. Хаштаг: Шон.

Сама ли ще пътувате? - Да, ще пътувам сама.

Вече го казах. - Не ми пречете да работя.

Добре. Казвайте! - Летите до Ню Йорк.

От там до Гвинея, а до острова

с птичката на Холдън. - Холдън, какво?

Малък самолет. - С тесни седалки.

Добре. Ще го взема. - Не се тревожи. Доведи я у дома.

Трябва ни нещо запалимо. Борината е мокра. Какво има в чантата ти?

Доста неща. Добре. Какво... Какво правиш?

Маски за лице? - От кошницата с подаръци на Кенди.

И ароматни свещи за в джунглата? - Подарък от майка ми.

Странен подарък за Деня на майката. - Подарък от нея за Деня на майката?

"Ноар голд". Охлаждането на гърдите, може да причини измръзване.

Не мирише хубаво. - Не, не. Е, добре.

Добре. - Да!

Да! Аз запалих огън!

Ярък е, нали? - Да. Прекрасен огън.

Не си ентусиазиран.

Ти просто... Сваляш си фланелката?

Не ти е ли е удобна? Добре ли си? Имам предвид гърба ти.

Да. Затова не исках да съм в тази вода.

Старата ми татуировка може да прокърви.

Мажеш ли я с нещо? Мехлем или нещо такова?

Да. Правя го. Правех го

с това в малката бутилка. - В тази ли?

Съжалявам. Боже мой, съжалявам. - Всичко е наред.

Чакай! Да. Ела тук. Ела.

Седни. Ще седнеш ли?

Тук ли? - Да.

Добре. Не е нужно да ги докосваш. Не ги докосвай.

Докосвах надути с кръв неща, така че...

Наистина ли? - Говоря за паразитите!

Добре. - Може да те охлади.

Извинявай. - Само това имаме.

Мислила си, че така ще умре Даш

или краят на живота му ще е по-задоволителен.

Сега може да поработя по това. Разбирам.

А за обрива...

Това не го пиши. - Добре.

"Тази топлина може да не е само от огъня."

Опитваш се да я пренебрегнеш?

"Ръцете на Лъвмор изследваха..."

"Релефните очертания... Върху тялото на Даш..."

"За да узнае кои от тази поредица означават..."

"Нови и вълнуващи спомени."

"Всеки ален спомен..."

Но те нямаше да узнаят....

Ако не се бяха появили? - Не.

"Защото четейки всяка редица върху плътта..."

"Лъвмор откриваше още една буква от езика, на който говорят само телата."

И какво казва тялото ми сега?

"Вземи ме."

"Вземи ме."

"Вземи ме." Какво има?

Добре съм. - Обърни се. Искам да кажа с гръб.

Сигурен ли си? - Да. Имам предвид и гърба ми.

Толкова е тихо.

Няма ли да измръзнеш до зазоряване?

Отивам да си легна. - Добре.

Добре ли си така? - Да. Добре съм. Добре съм.

Огънят ме топли. До него ми е добре.

Добре.

Аз... Зависи от теб, но тук е студено.

Може да спим и двамата в това, ако искаш.

Имаш предвид и двамата?

Ако не искаш, не е нужно да... - Не, не, не. Приемам.

Добре, как да стане. - Ти си пръв, после - аз.

Не одобрявам. Определено е много впечатляващо, както и цялата ситуация.

Дръж ръцете си далече от мен. - Ще се постарая.

Това е "водач". - Какво да правя?

Дръж водача и всичко ще е наред. - Не ми изглежда като лесно.

Седнах.

Много си тежък. Тези дървета са огънати до счупване.

Това ли искаш. Чакай, не съм вътре.

Защо това нещо ме притиска толкова много.

Не може ли да си под мен? Не мога да дишам.

Добре ли си? - Не мога да дишам.

Да, добре съм. Не.

Ръцете настрани и гръб о гръб.

Добре.

Хайде, нека да го чуя! Да чуя,

че най-добрите са се вкиснали заради Лорета.

Тя е жива, а войнственият й придружител се е размекнал

и ви е оставил живи в джунглата. Браво, Лорета.

Шефе, може да умрат хора.

Може би има нещо, което ни задържа да стигнем до това богатство.

Струва ли си?

Стремя се да придобия нещо непостижимо.

Нещо невиждано, което нито един народ

или император и дори влиятелният ми брат никога не е имал.

Легендарна огнена корона.

О, да! Търсенето й определено си заслужава

Извинете!

Извинете, сър. Този ли е следващия ми полет?

Няма да има полет. Пилотът е болен. Елате утре

Не, сър. Не може да е утре. Билетът е за днес.

Трябва да съм на остров Ки Ипла довечера или никога.

Заложен е животът на хора. - Елате утре.

Извинете госпожице? - Да.

Не можех да се сдържа и подочух, че говорите за пържола.

Ами... Това е малко откачено... Но и аз харесвам пържоли.

Какво? - Аз също ги харесвам.

Ще ви хареса ли или не... Не знам...

Може би... - Не. Това значи "Живот в опасност".

Трябва да съм на острова тази вечер. - А, да... Ако е толкова сериозно,

мисля, че мога... Да ви помогна. Имам товарен самолет.

Може би след, доставяне на стоките, мога да те оставя до острова.

Ще те питам нещо, но трябва да кажеш истината. Убивал ли си някого преди?

Не. Не!

Не ти вярвам, но ще ти кажа нещо,

Ако ти мине през ума дори за миг, обещавам, че аз първа ще те убия.

За мен би било удоволствие. - Ти си странен човек. Да тръгваме.

Крал Каламан и съкровището му лежат в скалите

до Кладенеца на безкрайните сълзи.

Какво е това?

Случи се нещо... Преди да се появиш.

Знаеш ли какво? Не е каквото мислиш.

Това не е ли парче от древния пергамент на Феърфакс?

Добре. Наистина е това, което мислиш. - Лорета, имах те за по-умна от това.

Феърфакс никога няма да спре да ни преследва. Какво мислеше?

Тук има вулкан. Може да го погребе, преди да го достигнем,

да го видим и запазим паметта му, ако това е...

Извинявай, това ли правим? Защото не го знаех. Кога щеше да ми кажеш?

Защо да ти казвам? - Сега сме заедно. Дойдох да те спася.

Знаеш, че не си Даш, нали? Не яздиш бял кон и не спасяваш хора.

Ти... Пръскаш се с бронзиращ тен,

застанал пред аспиратора, което за теб е супер.

Откъде имаш представа за моята личност.

Познавам те. Ти си като отворена книга, Алън.

Добре, тогава. Кой съм аз? - Наистина ли?

Добре... Бил си популярното хлапе у дома, искащо да види отблизо Ел Ей.

После си осъзнал, че само красотата не е достатъчна да си филмова звезда.

И един ден, жената с отхвърлена книга за древна цивилизация,

реши да напише любовен роман и те избра да си лицето на корицата.

За твой и неин късмет, той стана световен бестселър.

Тя продължи да предава принципите си и ти продължи да позираш за корицата.

Знаеш ли? Тази за Даш става за четене, ако се надяваш да видиш твоят Даш,

докато един ден, героят от книгата умре в джунглата

на незнаен остров в Атлантическия океан, за който писах преди години.

Нали?

Между другото това е Сарасота и не е непознат.

На мама и двете ми сестри им харесваше да живеят в дивата природа. И да!

Станах "Алън", за да се махна оттам. Единственото, за която се сетих,

бе да отида на всички места, които мечтаех да посетя.

Най-накрая бях в Лос Анджелис, където позирах за корицата на любовен роман.

Бях толкова засрамен, когато един от приятелите ми ме видя с перука

на корицата ти, че спрях да говоря с тях с месеци.

Тогава един ден, прибирайки се у дома,

имаше една жена, която ме нарече "Даш!".

Беше толкова щастлива.

Помислих си: Как мога да се срамувам от нещо,

което прави хората толкова щастливи?

Лорета, готова си да съсипеш всеки. Ако не искаш да пишеш, недей,

но нямай нищо против хората, обичащи работата ти.

Това е безпринципно и нечестно спрямо тях.

Знаеш ли, права си за това, че само ти от всички хора,

съдиш за книгата само по корицата.

Тази е най-купуваната, заради мъжа на корицата.

Алън.

Наистина са те.

Добре, Лорета! Идвам! - Алън!

Къде си? - Наближавам те!

Добре. Да залегнем.

Не! Давай оттук! - Не! Спрете! Няма да го откраднете!

Дай им пергамента. - Не мога.

Да, можеш! Като това с "Ето", когато хвърляш.

Не е сигурно, какво ще стане после. - Могат да направят всичко.

Как ни намират? - Дрехата ти е като диско-топка.

Трябва ни план за действие. - Хрумна ми нещо.

Изкопаваме дупка и шепнем "Не сме тук". Звучи ли ти като птица.

Не. Имам план. - Моля те, Алън. Нека помисля.

Моля те, нужна ми е секунда, за...

Чакай малко. Те стреляха по теб. - Да. Затова сега се крием.

Не. Те стреляха само по теб.

Те не искат да ме убият. Нужен им е умът ми, за да го намерят.

Какво? Не мисля, че се чуваш какви безсмислици говориш.

Аз съм твоят щит. - Не! Аз трябва да те защитавам.

Защото съм жена? Това е сексистко.

Не е нужно да си като жените, избрали да са щит,

за да променят мъжкото мислене.

Имаш предвид Глория Стайнъм? - Няма значение коя.

Кажи какво мисли за сексизма един мъж.

О, Боже. Аз съм жена. Не мога да обясня нищо от позицията на мъж.

Аз съм феминист. Мисля, че жените могат да правят същото като мъжете.

Ще се крием, докато се уморят да ни гонят.

Защо не чуеш плана ми? - Алън,

От тази ситуация, няма да ни измъкне шибаното събличане на ризата ти.

Нямах предвид моята риза.

Три! - Да!

О, Боже. - Алън, това не е, каквото планирах.

Аз... Само исках да ги спра. - Мисля, че вятърът го причини.

Не мисля, че е вятърът. Ние сме причината. Спряхме само единия.

Но вторият не поиска да спре и мисля, че той е причината да паднат долу.

Така, че... Вината е негова.

Дори и да не бяхме тук, това щеше да се случи

Защо не ги спря преди склона? - Но те бяха... С каски, и може би...

Но каските не пазят тялото. Използват се само за главата.

Караха безразсъдно, нали?

Не го и помисляй, ако си на мотоциклет.

Не си и помисляй да сърфираш с мотоциклет.

Може би предварително са го обмислили.

Да, но не достатъчно. Всичко е наред.

Това не е краят. Всичко може да се случи. Да тръгваме.

С парчетата ще стане ли отново цял? - Не знам.

Погледни ме. - Добре.

Какво повече мога да правя?

Ти направи много досега, Бет.

Милата ми, нещастна баба е загубила зрението си.

Издаването на книгата беше катастрофа.

Вложих всичките си пари в нея, така че сега съм напълно разорена.

Но най-важното е, че загубих един писател.

Кой би допуснал да се случи такова нещо?

Бет, ти ми напомняш ми за приятелката ми Ранди.

Винаги се грижи за другите и никога не се грижи за себе си.

Не е ли така, Ранди?

Тя е като психотерапевтът, при който бях цяла година.

Все пак и с нея се смея от сърце.

След като намериш приятелката си... Какво ще кажеш да отидем на един плаж?

Какво? - Ще летя до Хаваите като втори пилот.

Тя няма да идва.

Добре! Добре! Можеш да дойдеш.

Виж я. Тя е уплашена.

Я ми кажете дали някой управлява самолета, докато си говорим тук?

Автопилотът. - Какво?

Отивайте в пилотската кабина и карайте самолета.

Добре. Време е да вървя. Ще кацаме.

А не! Вземете козата! Моля ви, вземете козата!

Тя не нарушава правилата и се наслаждава на полета.

Добре дошли!

Този англичанин я отвлече. Трябва да го задържите.

Здрасти, аз съм Бет. Оставете съобщение и ще ви се обадя

Здравей, Бет! Аз съм. Жива съм.

Слушай.

Съжалявам, че взривих нещата с онова, което казах за книгата.

Бях изплашена и...

Егоистична.

Алън идва. Ще ти се обадя

ПОЛИЦИЯ

Ами... Полицията ще търси Феърфакс и ще ни защитава, докато сме тук

Казаха ли нещо за нашето време тук?

Ще се опитат да резервират самолет за нас тази вечер,

а дотогава можем да се измием и да сменим дрехите си.

Добре.

Добре. Тогава да тръгваме.

Здравейте.

Танцувайте със съпруга си. - Не ми е съпруг.

Всичко е наред. - Не е така.

Не. Тя не иска. Няма подходящи обувки.

Всъщност обувките ми са точно за такъв танц.

Не е нужно да го правим. - Всичко е наред. Да танцуваме.

Добре.

За какво разказва песента?

Това е част от фолклора им.

Разказва за жена, чиято обичана майка умира, а тя не иска да я напусне.

Така че легнала до нея и никога не станала от там.

Трябва да е било плашещо да си представи бъдещето без човека,

с когото е планирала да продължи живота си.

Какво е това?

Извинете, последното изречение в песента беше: Кой плаче до мен?

И на острова ще появи кладенец от безкрайни ми сълзи.

Какво е: "Кладенец на безкрайните сълзи"? Истинско място ли е?

Това е проход под океана.

Благодаря. Много ви благодаря.

Да побързаме. Ела тук. - Чакай. Какво има?

Защо се крием тук. - На скалата пишеше:

Крал Каламан и съкровището му лежат в скалите

до Кладенеца на безкрайните сълзи. Вярвах, че това е метафора.

Но не е така. Кладенецът на безкрайните сълзи, е истинско място.

Това е карстов сифон. - На картата има такъв.

Мисля, че гробницата е там.

Това ще е супер за новата ти книга. - Какво?

Не. Не мислех това. Не в този аспект. - Само се пошегувах. Шегувам се.

Виж се. Искаш да си там. - Какво? Не, не.

Не, виждам, че го искаш. - Това би било лудост, просто исках...

Толкова сме близко до това да се махнем оттук, че не можем...

Не. Това е твоята история.

Защо не искаш да я напишеш.

Аз... Аз бих искала да узная, че това е там.

После всичко ще си дойде на мястото. - Добре. Да тръгваме.

Какво е още ден, ако търсим сифона.

Ами ако не намерим нищо? - Какъв е проблемът? Ще сме опитали.

А какво ще кажеш за Феърфакс? - Полицията ще го арестува.

Това е лудост. - Да. Но, е вълнуваща.

За първи път досега не казваш, че те е страх.

Ти отново си жива.

Ще им кажа, че планът ни се променя. Ще намерим сифона.

Помислих, че мой приятел може да е тук.

Кажи ми, очакваше ли, че ще скочиш в самолета, без дори да кажеш сбогом?

Казах си няма начин да стане. Лорета не може да го направи,

и сега се боя, че е единствената, която може да ме заведе до гробницата.

Не ми стискай ръката.

Махни си ръцете от мен!

Нужна ми е кола. Имате ли кола?

Искам кола! Заменям я за часовника ми!

Много е скъп. Имате ли кола? Това е марка Булгари.

Със светещ циферблат и водоустойчив. - Аз имам мотоциклет.

Супер, нали? Винаги съм казвал, кога, ако не в личното ти време

ти е нужен под ръка мини бара. Искате ли питие?

Нещо против да спреш? - Боя се, че малко се двоуми за теб,

заради някакъв инцидент с мотор, в който умряха приятелите му.

Защо правиш това? - Искам нещо, което никой друг няма.

Когато баща ми подари...

Казвах, че когато баща ми... Подари империята си на малкия ми брат

Кой е това?

Това кукла Кен на мотоциклет ли е?

Познавам го отнякъде. - Не. Аз знам кой е.

Това, което в момента виждаш, е супер обучен в битки специалист.

Имал е 14 осколки от снаряди от Афганистан, Ирак, Кувейт, Сарасота,

но кожата му е страхотна и няма никакви белези. И няма да спре,

докато не съм в безопасност! Няма ли да спрете и да не усложнявате нещата

или искате всички вие да загинете като приятелите му,

защото той е отговорен за тяхната гибел.

Той може да не се е бил с теб, но те загинаха, така че...

Кой е това? Кой е той? Виждал съм го и преди

Не, не, не. Това е моделът от корицата на романа ви. Да, знаех си, че е той.

Качи се горе и го ликвидирай изцяло.

Не знам още как, шефе, но ще подходя творчески.

Предполагам, че може да си наля още едно.

О, мамка му!

Нещо против да напълня чашата? - Не, всичко е наред.

Боже! За пръв път ли държиш чаша? - Не, но тук не е удобно.

Какво би направил Джак Трейнер сега?

Стана ми горещо в тази глупава рокля. На теб не ти ли е топло в това?

Опитваш се да си секси? Това е странно. Моля те, спри!

Толкова съм се сгорещила, че мога да подпаля дома ти.

Няма да те задуша! Само ще заспиш! - Не го прави!

Престани! Чакай!

Тайм аут! Готов съм!

Не, не стреляйте! Нямате представа какво ще стане! Недейте!

Исусе.

Разкара ли го? - Някъде наоколо е.

Отивай да спиш, копеле!

Ти си страхотен, човече!

Побързай!

Ей, ти! Влизай вътре! - Той или аз?

Това не е като евтините фантазии на някоя скучаеща дама, Лорета.

Това е реалният живот.

Ако не искаш да го убием, кажи ни къде е гробницата.

Щаб за специални грижи и защита на туристите

Здрасти. Ако не искате да пострадат туристи,

трябва да отидете на това място. Тук.

Затворено е.

Затворили сте?

Знаете ли, че не съм дремвала от година и половина?

Година и половина.

Изтощавам се съм от работа до среднощ,

много преди приятелката ми да бъде отвлечена.

И всичко, което искам да направя, е да проверя отзивите за мен.

Да си почина, да пия вино, което дори нямам сили да изпия.

Искам и масаж.

Искам някой да ми масажира раменете

и краката ми и го искам едновременно.

Не ми пука дали това няма смисъл от логистична гледна точка,

защото направих всичко възможно

по същия начин, по който зная, че и вие двамата го правите.

Затова ви моля

да останете тук още няколко минути... защото ако не го направим

Най-добрата ми приятелка и модела от корицата на книгата

са на път да умрат.

Няма начин да стане с лодката. - Ами през пещерите?

Това е много опасно. - Е, тогава ще движим внимателно.

Хайде!

Оттук! - По принцип никога не влизам

в никакви подземи пещери.

Джулиан! - Нарече го Джулиан?

Повече му подхожда да е Бък или Брюс.

Ти ще водиш.

Тръгваме! Не се страхувай.

Внимавай къде стъпваш, човече.

Не! Джулиан! Не прави така!

Всичко е наред.

Смъртта му не трябва да е напразна.

Вървете и без шеги. - Смяташ, че се шегуваме с това?

Отваряйте си очите и няма да умрете!

Нищо. - Добре. Разбрах.

Виж, ако се върнем до лодката, повече никой няма да умре.

Не, не. Усещам полъх. В тези скали от варовик има тунел.

Там има въздух. - Как ще минем през това?

Мисля да се плъзнем. Като на детска пързалка.

А ако има скали, завои? - По-подходящо е да пълзим.

Тогава ще пълзиш! Не! Ти, влизай в тунела!

Защо тя? - Ти ставаш само за модел.

Това е невъзможно. Не мога. - Кажете ни, когато пристигнете

или ще убием приятеля ви. - Чакай, не аз отказах да го направя.

Добре. Всичко е наред.

Не мога. Толкова съжалявам за това.

Ей. - Какво?

Усещаш ли миризмата?

Имаш предвид това, било тук векове? Разбира се, че я усещам.

Да. Мисля, че идва от мумията.

Вдишай дълбоко.

Точно така.

Добре. Мисля, че... Излязох!

Исусе.

Направих го! Виждам го!

Видя ли? Това е безопасно.

Ще се справиш безпроблемно.

Кажи ми истината. Там си, нали?

Защо е построено на това място?

Как ще го почитат или помнят, ако не могат да го видят?

Не е трябвало.

Размерът му не напомня за могъществото на крал Каламан.

Това е усамотеното място на тъгуваща жена.

Кралица Таха е идвала тук, за да бъде с мъртвия си любим.

Тя е построила това.

Таха не иска да сме тук - Просто млъкни, Рави.

Това е вулканът. Може да изригне.

Трябва да сме готови за това. Хайде.

Трябва да вървим.

Добре! Приближете се!

Отвори го! - Не ги безпокойте.

Трябва да знаем дали короната е тук. Хайде! Нека стане с нужното уважение!

Добре. Хайде.

Съжалявам, но трябва да го направя.

Какво е това?

Това морски раковини ли са?

Короната е направена от миди?

Къде е съкровището?

Тя го прегръща.

Имаш предвид мъртвия?

Вижте това.

Описан е начинът, по който са се ухажвали.

Каламан претърсваше острова за нещо.

Редки раковини.

За да докаже любовта си, той донасяше една раковина всеки ден, цяла година.

От тях направи корона, която бе червена като огъня на любовта им,

докато не дойде денят, в който й предложи да се оженят.

Тук никога не е имало нещо материално.

За Каламан и Таха най-голямото богатство в техния свят,

е била безкрайната любов. Това казва прочетеното и това е достатъчно.

Това ли е всичко? Цялото това време и пари,

са пропилени за стара, нелепа метафора?

Това е доста богата метафора. - Ще млъкнеш ли!

Трябва да тръгваме. Вулканът изригва. - Не. Вие оставате тук.

Ако ви се чете цялата тази поетика тогава трябва да останете тук

и да прекарате последните си мигове с богатството на тази метафора.

Влизайте! - Какво? В саркофага?

Добре, добре. - Да влизаме в гробницата.

По-добре погребан жив, вместо мъртъв. - Ясно ми е.

Знаете ли? Да разкажете тази част от историята ще е истински позор за вас.

Хайде! - Но те ще умрат.

И ние също, ако не се стегнеш и не се махнем от тук.

Всичко е наред. Не по-лошо от кошмарите ми, когато бях на 14.

Защо вървиш толкова бързо? Не сме на състезание!

О, не! Какво правиш? Върни се!

Може да си купил острова, но сега островът те притежава!

Чакай! Не можеш да ме оставиш тук.

Върни се, Рави!

Нужна ми е лодката!

Спри! Спри!

Помощ! Помогнете! Един от местните ми открадна лодката!

Виждали ли сте една жена? Брюнетка с гащеризон обсипан с пайети?

Не! Може ли те да спасят и мен от тази беда?

Може да е забавно,

ако мислиш за това нещастие, като за някакъв вид романтика.

Да. Ще лежим в този ковчег, докато лавата ни погребе.

Ние сме смъртници.

Ще лежа до изгубената си любов, както направи Таха.

Исусе. - Окуражавам те.

Съжалявам.

Съжалявам, че тогава не можах да те спася.

Съжалявам, че не можах да бъда Даш.

Прав си.

Изобщо не си като Даш.

Не яздеше на бял кон, за да ме спасиш.

Беше на...

На взет назаем мотор със счупен ауспух.

Да.

Никога няма да мога да напиша за такъв Даш като теб.

Защото никога не съм мислила... за Даш като за Алън.

Толкова се боях, че животът пак ще нарани чувствата ми, че спрях да живея

и не можех да видя, хубавите неща пред мен.

Толкова съжалявам, че не преди не те забелязвах.

Аз също ще ти призная...

Наистина ще ми хареса, когато новата любовна история постигне успех.

Имам чувството, че другата ще е щастлива.

"Приключенията на Лорета и Алън"?

Не. Имаш предвид нещо по-добро от това?

Да. Определено имам.

Не трябва да го правя, но счупих бедрена кост на Таха. Сега тя ме боде.

Изглежда Рави го е оставил. Как е забравил козия крак?

Може би помага да се освободим. - Не го показа с нищо.

Много е мило от негова страна. Едно...

Добре. - Две, три!

Само казвам, че беше правилно да го направи още от началото.

"Удоволствието идва след трудностите."

Така тази котва, вече няма да я има.

Движи се! Ще се качим на онези дърветата!

Чакай, това е тъпо! Няма значение, ние ще се справим, нали?

Можем да минем през тунела!

Не! Не можем да стигнем до него!

Мисля, че мога да го направя.

Приливът. По него ще стигнем до океана.

Как да разберем къде ще ни изведе?

Не знам.

Има само един начин да го разберем.

Думата е "безразсъден". - Така ли?

Алън!

Алън!

Алън!

Алън! Алън!

О, Боже! Ти си жив!

Жив съм! - Боже, помислих, че съм те убила.

Това Бет ли е? - Лорета!

Бет! - Бет! Тук сме!

Ехо!

Бет е тук!

Защо си тук? - Казах, че ще ти пазя гърба, момиче!

Толкова съжалявам, че съм ти объркала работата!

Какво? - Няма значение! Ще ти кажа по-късно!

Намерих англичанин до пещерата! Мислих, че е хлапе, но има брада!

Бет! Този похити и Даш! Той ни отвлече!

Той е лош човек, Бет! Той уби моят Треньор!

Спрете го!

Пазя ти гърба, момиче!

Защо тичаше? Това е лодка. Този човек направо е слънчасал.

Ще обърнем и ще ви вземем оттам! - Не го прави. Той ще ни застреля.

Ще вземем и двамата! Всичко е наред!

Намерил спасение на близката скала той я издърпа от водата.

Силните му ръце придърпаха тялото й по-близо.

После той й прошепна. - Сега си в безопасност.

В този момент Лорета почувства, че новото приключение току-що започва.

Огнената корона

За пръв път не контролираше страстта си

и изгаряше от желание за него.

Лорета жадуваше горещата му сперма по-скоро да се влее в нея.

Не съм сигурна, че всичко това ще спре, ако нямат презерватив.

Няма нещо, което не е чела, докато виждаше.

Не ви ли казах? Това е най-красивият плаж в света.

Може би по-късно мога да ви покажа вълшебния залив.

Не, можеш да вземеш Ранди.

Помни, че си очарователният ми платонически приятел.

Платонически? Хресва ми как звучи.

Не съм сигурна какво мислиш, но нека ти звучи така.

Ето те и теб, Ранди.

Мила моя. - Ти си ангел. Благодаря ти.

Откъде знаеш?

Страхотен начин да завърши турнето на книгата, нали?

Знаеш ли, имам фраза, която обичам да използвам в ситуации като тази.

"Quid deinde?"

Това е на латински и означава: Какво следва?

"Quid cogitas?" (ти как мислиш?)

Да отидем в "Бока де Бепо"?

Да, изобщо нямам понятие от латинския.

Използвам го в моменти, както този, сега.

И така. Какво ще пише в следващия роман?

Не знам. Ти как би го написал? - Наистина ли искаш да го направя?

Опитай. Не се срамувай. - Добре. Ще започне така.

"Ние бяхме там... Стояхме на плажа." - Добра прелюдия към съдържанието.

Защо се смееш? - Не се смея! Усмихвам се.

"Там имаше палми."

"Тъмно кафявата им кора, беше като кестенявите й коси."

"Зад нея имаше мъртва шарена риба." - Описваш това, което виждаш тук.

"Той е нервен, защото наистина я харесва."

Страхотно написано.

Благодаря. Продължавам:

"Сърцето й биеше бавно и можеше да се сравни единствено с пулса на океана.

"Двамата започнаха..." - Не, не. Не.

Защо? - Не трябва да стане толкова бързо.

Имаш проблем с това. - Не. Пропускаш неща, довели до това.

Кой по принцип определя правилата? - Мисля, че е подходящо за глава 14.

Мисля да опитам всякакво темпо. За пулса!

Ти си се побъркал. - Със сигурност не съм.

Мисля да е в глава 5. - Ами, ако се целунат?

Тоест да я целунеш? - Да. Така да започне първата глава.

Имам по-добро начало за...

Така по-добре ли е?

Много добро начало за първата глава от книга.

ИЗГУБЕНИЯТ ГРАД

Превод и субтитри от Snow Queen Yvka.net

Продължава след надписите.

Съжалявам, но... Ти си мъртъв. Ти...

Мозъкът ти излезе през лицето. Влезе в гърлото ми. Той беше в устата ми!

Не казвай това. - Вкусих го.

Можем да използваме само 10% от мозъка си, така че

аз използвам останалите ми 10%.

Значи ти... Ти си добре?

Сто процентово. Имам предвид за 10-те процента.

Мислехме, че си мъртъв. - Естествено още съм гневен,

че бавно се възстановявам. - Разбира се.

Но ще изтърпя това.

Радвам се да те видя, човече. - Добре, нека да затворим чакрите.

Затворете очи и се свържете с ума си.

Дишайте.

Дишайте.