Original subtitles

Махеш Бхат представя

Една продукция на Мукеш Бхат

По идея на Анураг Басу

След нея! След нея!

Хайде, след нея! Хайде!

Да, да, преследваме я.

Ето я! Хайде!

Да, да! Почти я хванахме.

Да, след нея сме! Да. Добре.

УБИЙСТВО

Тези неща са ваши, нали?

Вече много години служа в полицията,

мислех, че съм видял всякакви хора -

и добри, и лоши, и живи, и мъртви.

Знаете ли, госпожо Сегал?

Ако ние с вас се срещнем на парти или пък в магазина,

никога не би ми минало през ума, че сте способна да убиете някого.

Браво! Добра работа.

Знаете ли? Учудва ме факта,

че една щастливо омъжена жена,

която има и дете,

може да извърши такова жестоко убийство?

Навярно има нещо, което ви е накарало?

Разкажете всичко, от самото начало.

Госпожо Сегал... Чакам.

Неомъжените момичета...

за тях е по-лесно да се справят със самотата, отколкото омъжената жена.

Тя всеки миг, всяка нощ...

в леглото на съпруга си, се бори с тази самота.

Преди пет години пристигнахме в Банкок.

Започнахме живота си отначало в непозната страна,

чийто език и култура не знаехме.

Затова и нямахме нито приятели, нито близки познати.

Общуването ни с други хора беше ограничено.

Судхир сутрин отиваше на работа...

аз също работех на половин работно време.

Имахме всичко необходимо за семейното ни щастие...

Но въпреки това чувствах, че нещо не ми достига...

в сърцето ми имаше пустота,

която да запълня беше много трудно.

Здравей, татко! Как си?

Когато ми звъняха от Индия,

не усещах така силно своята самота.

Но истинските изпитания чакат индийските жени зад прага на дома им.

Така стана и с мен. Но аз и представа си нямах,

че прекрачвайки прага на дома си в този ден

ще стигна толкова далеч, че да се върна няма да е лесно.

Такси!

Такси!

Този дъжд не може да се сравни с дъжда в Бомбай.

Още утре ще спре.

Аз живея тук, на втория етаж.

Можеш да дойдеш и да изчакаш дъжда да спре.

Бързам. Благодаря.

Добре.

Такси!

На мен изведнъж ми се стори, че ме облива

дъжд не от вода, а от огън.

Нозете ми сами ме поведоха след него,

в ушите си чувах ударите на сърцето си.

Кой знае какво беше това?

Това е било отредено да се случи.

Съдбата си е съдба...

ние тръгваме по път, който не сме си избирали...

но вървим по него сами, незнаещи...

Обичаш музиката както преди?

Не много. Да, преди музиката означаваше много за мен.

Но сега е само начин

да премахна напрежението

и средство да спечеля пари.

Работя като диджей в местната дискотека - "Лунен свят".

Сигурно си чувала за нея?

Подготвям музиката там и пея.

Това жилище ми го дадоха от работата.

А кога... Искам да кажа, колко дълго беше?

Попитай направо кога ме пуснаха от затвора!

Щом съм преживял това, значи мога и да отговоря.

Трудно ти е да кажеш думата "затвор"?

Година и половина.

Не много, както мислеха някои. Само година и половина.

Преоблечи се. Банята е там.

Добре съм. - Ще се простудиш.

Банята е там... - Не се безпокой...

Преоблечи се, Симран. Дай чантата.

Аз ще го вдигна.

Докато се преобличаш, аз ще включа ютията.

Отивай.

Кой те докосва?

Кой докосва Симран?

Съни, спри! Моля те спри!

Съни, моля те спри!

Съни, спри! Съни, моля те спри!

Спри! Не го удряй, моля те! Пусни го!

Ти докосна Симран? - Спри!

Съни! Спри! - Докосна Симран, а?

Моля те, спри! - Добре, добре.

Как се осмеляваш да я докосваш? - Съни! Спри!

Съжалявам... съжалявам!

Не мога да гледам някой да те докосва. Съжалявам.

Обичам те много, Симран. Много...

Обичам те много, Симран. Обичам те, Симран.

Обичам те, Симран. - И аз те обичам.

Дай да го изсуша. - Не е необходимо,

всичко е наред. - Отпусни се, отпусни се.

Трябва да телефонирам, Съни. - Телефонът е там.

Ало? - Аз съм...

Заваля ме дъжда. Би ли взел Кабир от училище, моля те?

Аз съм на работа. Как бих могъл така изведнъж да отида?

Има още време. Може би ще успееш, ако се постараеш.

Не, Судир. Няма да успея.

Откъде се обаждаш? - От един познат.

Всичко ли е наред? - Да, всичко е наред.

Виж, тръгни веднага. Кабир ще се притесни, ако закъснееш.

Погрижи се за него, моля те.

Кога ще се прибереш? - След не повече от час.

До скоро. Пази се.

Не е честно, Симран. До скоро.

По дяволите! - Сарито ми! То гори!

Извинявай, извинявай... - Нищо...

Съжалявам. Съжалявам.

Съжалявам, ще ти взема друго. - Всичко е наред.

Симран...

Знаех, че ще се срещнем някой ден.

Заповядай.

Какво е това? - Пазех това за теб.

Исках да ти го дам, когато се срещнем.

Не мога да го взема.

Сега не мога... - Ако не ти е нужно, хвърли го.

Вземи го... заради мен. Моля?

Симран?

Кабир... какво правиш, сине? - Книжни лодки.

Добре, че се върна. Погрижи се за него.

Той разкъса всички вестници и списания в къщи.

Напълни целия басейн с тях. - Какво си направил, Кабир?

Разхвърлил си всичко около басейна. Кой ще почиства сега?

Ти навреме ли отиде?

Какъв безпорядък си направил. - Къде?

В училище. Къде другаде?

Къде е синята ми папка?

Отивай и се измий, бързо. Добро момче...

Днес валеше толкова силно, че не успях да намеря такси.

И знаеш ли какво стана после? - Да, дъждът беше много силен.

Срещнах стар приятел. - Така ли? Добре.

Срещнахме се наблизо до дома му.

Представяш ли си! Да се срещнем в Банкок.

Колко е от центъра до моя офис? 20 минути?

Или 15?

Ако не ти е интересно да разговаряш с мен, защо ми задаваш въпроси?

Аз те слушам. - Слушаш... какво?

Вървя след теб през цялото време, за да ти кажа нещо,

а ти никак не реагираш. - Стига, Соня.

Притеснявам се, че не намирам папката си. Тя е много важна.

Какво?

Какво, по дяволите?

Аз не съм Соня, Судир.

Аз съм Симран. Твоята съпруга.

Аз съм Симран! - Виж, Симран, сгреших...

Направих грешка, Симран. Аз...

Прости ми, моля те! Наистина съжалявам, Симран.

Каквото и да кажеш или премълчиш

очите ти казват всичко, любов моя.

Любов моя...

в това пътуване към любовта, ти не си сама,

ти си моят бряг.

Каквото и да кажеш или премълчиш,

очите ти казват всичко, любов моя.

Любов моя...

в това пътуване към любовта, ти не си сама,

ти си моят бряг.

Полетът на влюбените е по-високо от небесата.

Те са винаги над всичко.

Те са тези, които превръщат любовта в легенда.

Те са тези, които вдъхват живот на любовта.

Каквото и да кажеш или премълчиш,

очите ти казват всичко, любов моя.

Любов моя...

в това пътешествие към любовта ти принадлежиш на мен,

ти си моят бряг.

Каквото и да кажеш или премълчиш,

очите ти казват всичко, любов моя.

Любов моя...

в това пътешествие към любовта ти принадлежиш на мен.

Ти си светлината, която ме води през мрака.

Ти си подкрепата в живота ми, ти си моят бряг.

Ти си тази, около която светът ми се върти.

Ти си единствената, която сърцето ми зове.

Каквото и да кажеш или премълчиш,

дъхът ти казва всичко, любов моя.

Любов моя...

твоето име е винаги на устните ми

Сърцето ми е твое,

в сънищата ми ти се любувам.

Ти си тази, на която принадлежат чувствата ми,

където и да погледна виждам отражението ти.

Ти си тази, на която принадлежат чувствата ми

където и да погледна виждам отражението ти.

Ало? Ало?

Здравей, Симран.

Даже и да не говориш, ще те позная по мълчанието.

Нима трябва да мислиш толкова, само за да поговориш с мен?

Как си, Съни? - Ще ти разкажа, когато се видим.

Не мога да се срещна с теб, Съни.

Не мога да напусна работата си, а и в къщи съм много заета.

Ти мен ли залъгваш или себе си?

Знам, че ще се срещнеш с мен. Ще се видим отново. Нали?

Защо? Нима не мога да ти звънна просто така?

Да звъннеш можеш, да се срещнеш с мен също можеш.

Искам да те видя, Симран.

Нека се срещнем още сега. В дискотека "Лунен свят".

Не, Съни. Не е възможно. Не мога да дойда.

Добре, разбрах... Както винаги, аз ще те чакам.

Наргис...

трябва да изляза по работа, отговаряй на моите повиквания, моля те?

Разбира се... всичко наред ли е? До скоро.

Наргис,

ако Судир се обади...

кажи, че съм на заседание на борда на директорите,

и че... ще се върна.

Каква е тази толкова важна среща, заради която ме караш да лъжа?

Какво ще правите, мадам? - До скоро!

Хайде... Сядай!

Сядай де!

Забравила си как се стои на мотор? Седни както трябва.

Това не е мотор, а машина на времето.

Така че ме прегърни и аз ще те върна в миналото.

Трябва да тръгваме за партито, не си ли готова още?

Какво правиш? Хайде, приготвяй се.

Ще закъснеем. Да тръгваме. - Къде трябва да ходим?

Къде ще ходим ли? Откакто се прибра, ти говоря, че ще ходим на парти.

Вече закъсняваме. Да тръгваме!

А аз ти говоря, че не искам да ходя на никакво парти.

Много съм уморена. Иди сам, моля те.

Сам? Какво ти става?

Ти постоянно се оплакваш, че нямаме никакъв светски живот,

че никой не ни посещава, с никой не се срещаме.

Хайде, ще те изведа. - Защо ще ме извеждаш?

Не ме извеждай! Теб интересува ли те как...

се чувствам аз? Ти не ме извеждаш заради мен,

а заради своята любима работа. - Какво говориш, Симран?

Защо се държиш така? Какво става с теб?

Теб интересуват ли те моите чувства? Или ти е все едно?

Добре, стой си в къщи. Аз ще отида сам.

Виждаш ли? Така си и знаех. На теб ти е все едно.

Ти какво искаш? Да стоя вързан до теб ли?

Забрави! Аз дойдох в Банкок да работя.

Нямам време да те развличам.

Ние сме женени от пет години, Симран. Пет дълги години!

Ние имаме син! - Знам...

Имам и син, имам и съпруг, аз съм омъжена.

Не трябва да очаквам повече нищо от живота.

Знам! Знам!

Симран, ти сама реши да заемеш мястото на Соня.

Не съм те молил за милост към мен или към моя син.

Но сгреших. Опитах се да направя от теб подобие на Соня.

И аз се разкайвам за тази грешка. Защото ти никога няма да бъдеш Соня!

Ти си себелюбива и егоистична жена. Това е всичко!

Соня?! Искаш да кажеш...

Да, моята по-голяма сестра. Първата съпруга на моя съпруг.

Ти си се омъжила за съпруга на сестра си? Не разбирам.

Понякога се случва това, което трябва да се случи, Съни.

И не можеш да направиш нищо.

Какво искаш да кажеш? - Ако не беше моят рожден ден

и ако татко не ми беше дал билет за мача по крикет,

и ако аз не бях дала билета на сестра си...

и ако тя не беше отишла в Бангалор.

Аз й казах, че ще се грижа за Кабир. Казах й да заминава.

И тя замина. За да не се върне никога.

Ти знаеш, Съни,

тя още от детството ни решаваше всички мои проблеми.

Никога не позволи да ми се случи нещо.

Нищо не оставаше за себе си. Всичко даваше на мен.

Тя дори умря вместо мен.

Имаше само един начин да облекча вината за нейната смърт.

Да посветя своя живот на нейния син Кабир.

Това е и причината да се омъжа за Судир.

Но тя не умря дори и след смъртта си.

Тя и досега стои между нас.

Тръгвам си, Съни. - Симран, чуй ме.

Това не е правилно. - Симран, чуй ме...

Тръгвам си. Това не е правилно. - Симран!

Тръгвам, Съни. Не е правилно!

Забравих си папката.

Не е правилно, Съни. Това не е правилно.

Това не е правилно!

Ало? - Ало? Симран?

Цяла вечер се опитвам да се свържа с теб, телефона ли ти е изключен?

Къде беше? - Току-що се прибирам.

Слушай, твоят съпруг звъня, след като ти излезе.

И какво му каза? - До мен беше шефът...

така че трябваше да кажа, че си на зъболекар.

Благодаря, Наргис. - Нищо, всичко е наред.

Слушай, тази твоя среща...

продължи до късно, нали? - Чао.

Съжалявам, Симран.

Наистина много, много съжалявам.

В този ден беше много променен.

Излязох от банята, като избягвах да срещна неговия поглед.

Но не предполагах, че Судир ще забележи промяната в мен

и ще започне нещо да подозира.

Беше само въпрос на време да разбере всичко.

Подозрението издигна стена между нас

и рано или късно всичко трябваше да свърши.

За влажните ти устни

копнее сърцето ми

като прииждащ дъжд

е сочното ти тяло...

то се спуска над мен

като дъждовен облак

ти си тази, която жадувам ти си моят живот...

сподели тази нощ с мен,

докато се зазори

ще правя любов с теб.

Дъхът ти е огън

тялото ти - пламък...

то отнема съня ми

и краде спокойствието ми

заклинание...

косата ти ме покрива

очите ти са като езера.

Страните ти са поруменели, прекарай нощта...

с мен,

докато утрото изгрее ще правя любов с теб.

Симран, какви са плановете ти днес?

Защо? - Мислех си да обядваме заедно.

Имам час при зъболекаря в 13:30.

Не мога да го отменя. После ще трябва да чакам цяла неделя.

Ако искаш да те откарам?

Ти тръгвай. Имам още малко работа за презентацията...

Ще отида по-късно.

Добре.

Очите ни показват това,

което не изричаме

устните не издават дори въздишка

ти няма да заспиш,

нито пък аз...

ще продължа да ти се любувам

ще изгубя себе си

Прекарай нощта с мен,

докато утрото изгрее

ще правя любов с теб

за влажните ти устни

копнее сърцето ми

като прииждащ дъжд

е сочното ти тяло.

38,8... и какво си мислиш? Ще лежиш и почиваш!

Ще отида на училище! - Дори и не си помисляй за училище.

Какво става, тигре? Температура ли имаш?

Телефона... - Аз ще вдигна.

Искам на училище, татко!

Ало? - Не вдигаш телефона. Какво става?

Днес няма да ядеш толкова много шоколад.

Не мога да дойда днес. - Защо? Какво се е случило?

Кабир има температура. Трябва да бъда с него.

Нима твоя мъж не може да стои един ден при него?

Не може ли да се погрижи за сина си? В крайна сметка е негов син, нали?

Ела в 11:30. Ще те чакам.

Казах ти, че не мога да дойда! Ясно? Няма да дойда!

Хайде, не се инати, нали?

Заспивай и утре ще бъдеш напълно здрав за училище.

Ето така... ето така.

Обичам те, скъпи! Винаги ще те обичам!

Тя започна да крещи силно.

Полицията беше след мен, навсякъде около мен се чуват проклятия,

но когато чух нейния глас всичко останало загуби значение.

Любовта е лудост! - Точно!

Чух, че се е омъжила за някой...

Симран, ела!

Искам да те запозная. С г-н... - Съни.

Ела.

Здравейте, г-жо Сегал. Как сте?

Добре. Благодаря.

Ти нали тръгна за фитнеса. Какво се е случило?

Да, бях тръгнал, когато го срещнах.

Той ме попита за нашия адрес.

Някой му е казал, че продаваме къщата. Кой ли измисля тези слухове?

Как бих искал слуховете да са верни! Къщата Ви наистина е много красива!

Бих искал да съм на Ваше място.

Добре, ще тръгвам. Заради това недоразумение ви срещнах.

Когато тук срещнеш индийци, ти се струва, че си срещнал стари познати.

Довиждане. - Пази се, приятел.

Може ли да ползвам тоалетната? - Разбира се.

Сими, покажи му я. - Благодаря!

Тръгваме ли?

Спомням си за Индия. Пикаеш навсякъде и няма проблем.

Вярно ли е, г-н Сегал? - Така е.

А тук, в Банкок, още преди да си закопчаеш ципа, те вкарват в ареста.

Моля те! Пусни ме!

Изчезвай!

Не, моля те! Пусни ме! Защо дойде тук?

Не викай! Тихо! Тихо!

Ще те оставя, но при едно условие!

Една целувка и ще те оставя. - Не ме докосвай!

Какво стана? Нещо май се счупи?

Вазата. Бутнах я случайно.

Благодаря, г-н Сегал. - Няма за какво.

Благодаря. Чао. - Довиждане. Ще се видим.

Довиждане, г-жо Сегал. - Довиждане.

Симран, компанията ме изпраща в командировка, в Бомбай.

Махни пръста от чинията!

В Бомбай? Кога заминаваш? - Утре сутринта.

Искаш ли нещо да пратиш на баща си? - Не, за сега нищо.

Миналия месец му изпратих апарат за кръвното.

Защо така неочаквано те изпращат в Бомбай. А кога се връщаш?

След три дни. В понеделник. В понеделник е приемът.

Подготви се. Обезателно трябва да сме там.

Симран?

Обичаш ли ме?

Какъв е този въпрос? - Защо? Не мога ли да попитам?

Разбира се, че те обичам. Много те обичам.

Привет, скъпа. Вече си мислех, че никога няма да ми звъннеш.

Каква са тези шеги, Съни? Какво искаш да постигнеш?

Какво искаш да докажеш? Че ме обичаш много ли?

Защо дойде у нас? Да разрушиш моето семейство?

О, хайде, скъпа. Знаеш, че съм далеч от такива мисли.

Съни, това да ти е първата и последна шега, ясно!

Имаш ли си на идея какво би станало, ако той се беше досетил?

Ако направиш това отново, ще ме загубиш завинаги!

Аз имам съпруг и дете, по дяволите! - Млъкни!

Моето, моето, моето! Моят съпруг, моето дете, моето семейство!

Друго не те ли вълнува в живота? Аз означавам ли нещо за теб?

Какво толкова искам, Симран? Няколко минутки всеки ден.

Толкова много ли искам?

Обичам те много, Симран!

Обичам те повече от твоя съпруг и от твоя син.

И няма власт на земята, която да ме накара да спра да те обичам.

Чуваш ли това? Няма! Даже ти!

Знаеш ли разказа за мишката и котката?

Като видяла котката, мишката се уплашила и затворила очи.

Станало тъмно и тя си помислила, че сега котката няма да я види.

Наргис. Моля те, спри да ме поучаваш.

Сама зная какво да правя. Моля те, не се меси!

Симран, аз също знаех какво да правя...

Какво е това?

Тогава не измислих нищо по-добро.

Симран, тайните връзки не водят до нищо добро.

Заради този човек ти може да загубиш всичко, което имаш.

Но ако ти умишлено продължаваш, какво мога повече да кажа?

Или си мислиш, че ако продължаваш да се срещаш с него,

твоя мъж никога няма да разбере?

Не може постоянно да се лъже, Симран,

рано или късно, истината излиза наяве.

Г-н Сегал, може ли да Ви задам един личен въпрос?

Не ме разбирайте погрешно.

Обичате ли съпругата си?

Да. - Тогава оставете нещата така.

Не будете спящото куче.

Разследването ще Ви донесе само болка.

Всичко ще се оправи от само себе си след време.

Нищо няма да се оправи.

Половината ще платя сега, останалото като свършите работата.

Тя не трябва да усети нищо.

Бъдете внимателен.

Г-н Сегал, аз съм професионалист.

Симран...

Симран?

Тръгвам. Ще ти звънна, когато пристигна там.

Добре.

Не забравяй да вземеш Кабир от училище. - Не се безпокой.

Чао. - Чао.

Чао. - Чао.

Мамо!

Мамо! Мамо...

Съжалявам, че закъснях, скъпи.

Ръцете на Кабир трепереха,

аз като че ли се събудих от дълбок сън.

Никога не съм виждала Кабир така изплашен. И тогава разбрах...

колко тревоги на останалите причиняваше моето щастие.

Сядайки в ъгъла, на мен ми се стори,

че всички ме гледат с упрек.

Не усетих кога станах чужда в собствения си дом.

Това беше обвинение, което взриви моя свят.

Исках да намеря изход от този порочен кръг.

Намерих сили в себе си да взема това решение.

Къде отиваш?

Аз всъщност се връщам, Судир. - Излизам за малко из града.

В моя дом, където всичко ми принадлежи.

С тази надежда излязох навън, но все още не знаех,

че ако веднъж напуснеш своя дом, не е лесно да се върнеш.

В този ден излязох от дома си и вече не успях да се върна.

Хайде, скъпа. Имам изненада за теб.

Искаш ли да видиш? Искаш ли да дойдеш?

Кой е, Радика?

Симран?

Всичко свърши!

Колко такива имаш като мен? - Ще ти обясня...

Колко още? - Такива като теб тук няма.

Аз съм съвсем друга. - Радика, нито дума повече, ясно!

Съни, не ми пречи! Искам да говоря с нея.

Ако твоят съпруг не ти обръща внимание...

и не те задоволява...

защо си хвърлила око на моя мъж? - Радика, моля те.

Кучка! - Спри!

Имаш приятелка? - Мога да обясня!

Да, кажи й, кажи й. Сега разбра ли каква е разликата?

Между мен и теб? Ти изневеряваш на съпруга си.

Идваш и търсиш права!? Курва!

Радика, казах ти млъкни! Изчезвай оттук, кучко!

Радика, излез до дома ми! - Кучко, излез!

Разкарай се!

Съжалявам, Симран! Съжалявам!

Съжалявам.

Съжалявам, Симран. Тя не е на себе си.

Спри!

Аз не съм на себе си, Съни. Тя е права.

Аз съм пропаднала жена... - Не говори така.

Мислех само за себе си.

Симран, недей... - Не ме докосвай! Недей.

Стой настрана. Всяко семейство има проблеми, Съни.

Даже съпругът ми да не се интересува от мен

трябва ли да спя с друг?

Това е истината и изпитвам вина. Ненавиждам се!

Ненавиждам се! Не мога повече така!

Ти вярваш на тази курва? - Курва? Тя не е курва!

Аз съм курва! Тя е милион пъти по-добра от мен!

Тя не постъпва така ужасно като мен!

Какво ли си мислех като лъжех съпруга си с теб!

Симран... - Оставих сина си без надзор!

Не ме докосвай!

Аз съм курва! Не ме докосвай! - Симран... Симран, чуй ме!

Прости ми... Дай ми още един шанс, Симран.

Остави ме. - Дай ми още един шанс, моля те.

Обичам те!

Обичам те, Симран. Това няма да се повтори...

Обичам те, Симран.

Не!

Впечатляващо! Много впечатляващо!

Така както разказвате

може да заблудите и най-проницателния човек.

Какво? - Какво ли?

Ти за глупак ли ме вземаш?

За глупак?

Какво мислиш? Цяла нощ да ми разказваш приказки?

Лъжкиня! Пред мен не минават такива номера!

Какво казваш? Че ти си извършила убийството?

Ти? Стани... ела тук!

Искаш ли да видиш кой е истинският убиец?

Тогава гледай! Там. Той е убиецът!

В Банкок убийството се наказва с обесване.

Вижте, г-жо...

през всички години служба, не съм пратил невинен на бесилото.

Казвате, че сте извършили убийството, а той казва, че е той.

Каква е истината? - Казах ви, че аз съм убийцата... аз.

Тогава той защо поема вината? - Защото иска да ме спаси.

Не виждате ли? Защо не искате да разберете?

Кафе?

Кафе?

Не, благодаря.

Вземи, брат. Утрото е далече.

Светия ли ще ставаш?

Какво? - Защо правиш това, брат?

Какво?

Ти имаше билети за Индия.

Аз ги видях.

Можеше да избягаш, но остана.

Ако действително си извършил убийството...

защо се върна? Да умреш?

Не те разбирам.

Независимо колко приличен е човек,

ако неговата жена е аморална

и в негово отсъствие... - Достатъчно!

Нито дума повече за моята съпруга!

Вече заявих, че съм го убил аз.

Ако се постараете, ще намерите доказателства.

Аз го убих! Аз! Аз!

Чудно ми е...

какво толкова се е случило между вас, г-н Сегал,

че заради нея сте готов да дадете и живота си.

Разкажете ми.

Не понасям престъпниците в Банкок.

А ако престъпникът е индиец, никога няма да го оставя на мира.

Затова спрете да си играете с търпението ми и кажете...

кога започнахте да подозирате жена си, че ви изневерява?

Говорете, г-н Сегал. Чакам.

Симран често се оплакваше, че й отделям малко време.

Затова понякога я откарвах до работа.

Но в онзи ден тя за първи път ми отказа.

Симран, какви са плановете ти днес? - Защо?

Мислех да обядваме заедно.

Имам час при зъболекаря в 13:30. Не мога да го отменя.

После ще трябва да чакам цяла неделя.

Ако искаш да те откарам?

Ти тръгвай. Имам още малко работа за презентацията...

Ще отида по-късно.

Добре.

Каквато и да бе причината, знаех, че Симран ме лъже.

Подозренията ми се потвърдиха, когато се обадих на зъболекаря.

Не, г-не. Нито днес, нито вчера. Момент да проверя.

Не може да бъде. Тя тръгна към вас. Проверете, моля!

Не, г-не, нищо няма.

Имаше само един начин да узная истината.

Наех частен детектив.

Да не бъркам в края на краищата? Това бе начинът да разбера.

Симран... Обичаш ли ме?

Какъв е този въпрос? Разбира се, че те обичам.

Много те обичам.

Измислих да замина за 3 дни в Индия.

Накарах я да повярва, че може да прави всичко, което си иска, докато ме няма.

Когато се върнах, ми се стори, че тя е онова момиче от преди.

Изведнъж помислих, че може би греша.

Само Бог знае, че тогава исках само едно:

да се окаже, че аз греша, а тя е невинна.

Но се обади детективът.

Ало? - Г-н Сегал, кога може да се видим?

Има ли нещо важно? - Да.

Голямата улица до парка. След 10 минути.

Ще дойда.

Г-н Сегал, много съм видял в живота.

И знам...

ако един хитър мъж реши да ухажва някоя жена...

независимо колко е стеснителна или горда...

тя ще се предаде.

Г-н Сегал, жена Ви не е глупачка.

Този мъж е хванал в капана си още няколко момичета.

Къде живее той? Моля, кажете ми.

Знаех, че ще се върнеш!

Искам да говоря с теб.

Престани да се срещаш със съпругата ми.

Остави семейството ми на мира. Моля те!

Защо стоиш отвън? Влез.

Заповядай. Влез, влез.

Заповядай. Влез, влез.

Седни. Извини ме за безпорядъка.

Седни.

Какво ще пиеш? Водка? Уиски? Ром?

Уиски. - Уиски.

Със сода? Или чисто?

Със сода? Или чисто? - Все ми е едно.

Чисто.

Отдавна ли се познавате?

Моля?

Отдавна ли се познавате със Симран?

Познаваме се от всичките си минали прераждания.

И в този живот аз я познавах много преди теб.

Знам я от момента, в който в живота й бях само аз.

Знаеш ли защо бях в затвора?

Защото един тип я докосна, а аз не можех да търпя това.

Срещате се всеки ден? - Да, всеки ден.

Искаш подробности? Искаш доказателства?

Виж това легло. Нейният аромат е все още там

топлината на нейното тяло е все още в завивките...

всяко нейно движение. Иди! Докосни...

и ще се убедиш...

колко съм я обичал, обичам я и ще я обичам завинаги!

И ще се убедиш, че тя е била моя,

моя е и ще бъде моя завинаги!

Знаеш ли защо жена ти идва при мен?

Защото я обичам лудо и изпълнявам всичките й желания.

Нямаш смелост да слушаш, защо тогава дойде тук? Ей, г-не! Виж!

Погледни какво ми остави жена ти.

За мен. За да копнея за нея.

Давам й всичко, което ти не можеш да й дадеш.

Изчезвай при жена си! Върни се при нея!

И не смей да идваш тук! Разбра ли?

Никога не се връщай! Иначе ще те убия!

Ще те убия!

Връщай се при жена си. Не се връщай тук!

Разбра ли? Не се връщай! Изчезвай!

Никога не се връщай! Изчезвай!

Благодаря.

Г-не, ваша ли е обувката? Г-не?

Ваша ли е обувката? - Не.

Ало? - Судир, аз вече съм тук.

Идваш ли? - Къде?

На партито заради, което се върна от Индия. Не помниш ли?

Да... идвам. - Наред ли е всичко?

Всичко е наред.

Добре, аз влизам в залата, идвай по-бързо, моля те.

Чао.

Възпирах сърцето си хиляди пъти.

Взимах си го обратно хиляди пъти.

Сърцето е като повей на вятър,

така че спаси сърцето си, не позволявай да те измамят.

Любовта е просто илюзия, мили.

Възпирах сърцето си хиляди пъти.

Взимах си го обратно хиляди пъти.

Сърцето е като повей на вятър,

така че спаси сърцето си, не позволявай да те измамят.

Любовта е просто илюзия, мили.

Възпирах сърцето си хиляди пъти.

Някои си търсят извинения.

Някои си търсят цел.

Някои си търсят извинения.

Някои си търсят цел.

Тук това е професия за мнозина,

така че по-добре спаси сърцето си.

Възпирах сърцето си хиляди пъти.

Взимах си го обратно хиляди пъти.

Сърцето е като повей на вятър,

така че спаси сърцето си, не позволявай да те измамят.

Любовта е просто илюзия, мили.

Възпирах сърцето си хиляди пъти.

Стой далеч от тази любима.

Сълзата никога не е била добър приятел.

Стой далеч от тази любима.

Сълзата никога не е била добър приятел

Ако светлината заслепява очите ти,

по-добре стой далеч от нея.

Възпирах сърцето си хиляди пъти.

Взимах си го обратно хиляди пъти.

Сърцето е като повей на вятър,

така че спаси сърцето си, не позволявай да те предадат.

Любовта е просто илюзия, мили.

Опитах да спра сърцето си толкова пъти...

Колко е часът? - Десет.

Судир?

Нищо... ще поговорим довечера, когато има време. Нали?

Но защо искаш да му разкажеш всичко?

Защо? Защо сега?

За да го погледна в очите с чиста съвест.

Повече не мога да нося тази вина.

Разбира се, вината ти тежи и искаш да дадеш от нея на мъжа си.

Това е добре. Тогава ти ще спиш спокойно, а той ще изгуби съня си.

Знаеш ли? Ти си била и винаги ще бъдеш егоист.

Недей, Наргис. - Аз ти казвам: Недей, Симран!

Нима не разбираш? Тази връзка приключи

и трябва да забравиш за нея.

Защо искаш да разрушиш семейното си щастие?

Къде е майка ти, дете?

Мамо, дойдоха от полицията!

Мамо, дойдоха от полицията!

Здравейте. - Здравейте.

Аз съм Ранджвир Сингх. Инспектор от местната полиция.

Да?

Получихме съобщение за изчезнал човек,

за когото искам да говоря с вас.

Може ли да пийна вода?

Разбира се. - Благодаря.

Благодаря... вода.

За кого искахте да говорим? - Познавате ли Съни?

Какво е станало с него? - Познавате ли го?

Съни е изчезнал от 3 дни.

Днес приятелката му подаде жалба в полицията.

И какво? - Какво?

В бележника на Съни има информация за вас.

Телефон, адрес и т. н.

Затова и дойдох да поговоря с вас. Това е рутинна проверка.

Не го познавам много добре. Просто познат.

О! Приятелство между индийци.

Това е господин С. Сегал, нали? - Да.

С. значи Санджай? - Судир.

Судир Сегал.

И с какво се занимава г-н Судир Сегал?

Той е компютърен инженер. - А, компютърен мъж.

Това е визитката ми.

Ако узнаете нещо за вашия познат Съни, обадете ми се.

Да, разбира се. - Благодаря. Ще си допия водата.

В дома на индийци обикновената вода се превръща в еликсир.

Благодаря. Обезателно ми се обадете. - Добре.

Г-не, това е за вас.

Как си, синко? - Тате...

Идваха от полицията. Едни страшни полицаи.

Идвали са от полицията? Защо?

Питаха за Съни.

За Съни? А защо нас?

Изчезнал е.

Къде е Съни, Судир?

Къде е той?

Какво си му казал?

Направи ли му нещо, Судир?

Кажи? Нарани ли го?

Кажи ми, Судир.

Защо мълчиш? - Млъкни!

Безпокоиш се за него ли? Проклета кучка!

За него ли се безпокоиш? Проклета кучка!

Притесняваш се за своя любовник, нали?

Ще те убия! Трябваше да убия теб, а не него!

Трябваше да убия теб, проклета кучко!

Ще те убия! Ненавиждам те! Ненавиждам те!

Животът прилича

на стена изгубила

цвета си.

Не е останало нищо,

което да скрия.

Раните прозират

през пукнатините.

Аз съм сянката

на твоето тяло.

Ти не можеш

да се отделиш от мен.

Грешките

са нещо, от което не мога да избягам

защото съм човек, не съм всезнаещ.

Защото съм човек, не съм всезнаещ.

За всичките си малки грешки

допусках, че

е човешко да

се греши.

Не е останало нищо

което да скрия.

Раните прозират

през пукнатините.

Ей, излез! Искаш да ме шантажираш ли?

Судир, моля те... - Искаш да ме шантажираш?

Излез! Къде се криеш?

Застани срещу мен! Копеле! - Судир, моля те, успокой се!

Излез, копеле! Застани срещу мен - Судир, успокой се!

Симран, аз погребах тялото тук.

Някой ме е видял и се опитва да ме шантажира.

Някой ме шантажира. - Разбрах, Судир.

А ако полицията узнае... трябва да бягаш, Судир.

Никъде няма да замина! Ще призная всичко на полицията...

никой няма да ме изплаши. - Какво ще признаеш?

Какво ще признаеш? Че си извършил убийство?

Полудя ли? Какво ще стане с Кабир? Виж, Судир,

каквото и да съм правила, никога не съм ти желала злото.

Ти и Кабир ще хванете първия полет за Индия.

Не говори така, Симран. Ако аз тръгна,

ще взема теб и Кабир. - Полицията постоянно идва

Те ме подозират. Домът ни се наблюдава.

Не се инати. Замини с Кабир в Индия.

Аз ще уредя всички документи, парите в банката

и ще дойда в Индия скоро.

Моля те, Судир, нямаме друг изход. Моля те!

Нямаме друг изход.

В очите й видях страх,

това ме накара да се замисля.

Ако не заминех навреме, можех да загубя всичко.

Трябваше да изчезна,

преди полицията в Банкок да узнае всичко.

На летището тя през цялото време мълчеше.

Но даже и да не говореше, тя ми вдъхваше смелост.

В сравнение с моето престъпление

грешките на Симран ми се видяха незначителни.

Разбрах, че нейното присъствие е най-голямата ми опора.

Ало? - Направих резервация за теб

за 5 след обед. Билета оставих на регистрация"Air India" - вземи го.

Полета по разписание ли е? Настанихте ли се?

Засега не. Симран...

Аз оставам. Ще заминем заедно всички.

Моля те, Судир, не настоявай! Аз трябва да взема парите от банката.

Аз съм виновна за всичко и ако останеш няма да се успокоя.

Заминавайте по-бързо. Ако полицията узнае...

После ще говорим.

Почувствах, че тя е в беда и не можех да продължа нататък.

Нозете ми ме върнаха обратно. Знаех, че е готова на всичко,

за да ме спаси. Когато разбрах, че тя е готова...

да даде живота си заради мен и сина ми...

Какво ми оставаше?

Инспекторе...

Ще освободите съпругата ми? Ще я пуснете ли?

Моля те, Наргис, намери добър адвокат.

Няма да стоя със скръстени ръце! Моля те, Наргис!

Симран, не се безпокой.

Познавам добър адвокат. Той е индиец.

Ще направи всичко възможно да... - Судир трябва да се освободи

на всяка цена. - Знам, Симран. Чуй ме.

Ти каза, че трупът е изчезнал, нали?

И не може да го открият.

Няма да е трудно да го освободим, повярвай ми.

Благодаря, Наргис.

А Кабир добре ли е? - Да, добре е.

Той е до мен. Поговори с него. Това е мама.

Здравей, мамо. - Как си, миличък?

Мамо, кога ще си дойдеш? - Много скоро.

А татко? - И татко ще си дойде с мен.

Мамо? Мамо? - Дочуване, сине.

Защо не замина?

Можеше да заминеш... Защо остана?

Как бих могъл?

Но...

За всичко съм виновна аз.

Всичко е заради мен. - Не.

Никога не казвай това, Симран. Моля те.

Само аз съм виновен.

Не успях да оставя Соня в миналото.

Аз те измъчих.

И никога не се замислих колко ти е тежко.

Грижи се за Кабир.

За всяка твоя грешка

по някакъв начин,

аз също трябва

да бъда обвинен.

Не е останало нищо,

което да скрия...

Раните прозират

през пукнатините.

Дотук всичко е ясно. Единственото, което ме обърква...

и не мога да разбера... Къде, по дяволите, е трупът?

Мисля, че г-жа Сегал знае къде е тялото, г-не.

Тя е хитра жена. Тя е забъркала мъжа си в това.

Г-жа Сегал?

Би било твърде очевидно, Аник. Тя е твърде хитра за това.

Някой се е опитвал да изнудва г-н Сегал, нали? Със снимки.

Ето какво ще направим. Отиваме да претърсим дома на Радика.

Приятелката на убития? - Приятелката, да.

Вземи всичко, което намериш...

снимки, книжа, негативи. Провери обажданията. Всичко.

Хайде! Тръгвай! - Да, сър!

Как си, Симран?

На кого се обаждаш, Симран? - Всичко е заради теб

и заради теб Судир е в затвора.

Така ли? И какво?

Когато аз бях в затвора, той те отведе от мен.

Сега в затвора е той. И аз ще те отведа.

Аз съм жив заради теб, Симран.

Той не е мъртъв, г-не. Той е жив.

Същата вечер, когато отивах при Съни...

видях, че съпругът на Симран набутва нещо в багажника.

Заподозрях го и го проследих до паркинга.

В удобен момент, аз отидох до колата

и намерих Съни. Той беше почти без сили.

Не е така лесно да ме убият.

Заради теб... даже умрях. Как още да ти докажа своята любов?

Как можа да постъпиш така със Судир? Как можа?

Аз не вярвам на твоя мъж.

Притесняваш се за този, който не те обича?

Какво ти става? Погледни ме! Винаги съм те обичал.

Правихме любов толкова много пъти!

Колко много направих за теб, Симран!

Мислиш, че беше лесно да вкарам мъжа ти в затвора? Не беше лесно.

Няма да го пощадя! - Ще искаш пари ли, Съни?

Скъпа, животът ни ще се превърне в меден месец

и сметката ще плати Судир Сегал.

Внимавай да не те види. И следвай тази кола.

Съни, ще направя всичко. - И не ми давай да умирам.

Той се върна в багажника.

През нощта около 2 часа, Судир реши да се освободи от трупа.

Без да подозира, че Съни е жив.

Според плана, снимах всичко необходимо,

за да изнудваме Судир.

Той зарови тялото и веднага си тръгна.

Бях престанала да дишам.

Боях се да не е късно.

Но той беше жив, г-не. Стори ми се,

че моят любим е безсмъртен, спасил се отново от лапите на смъртта.

Но аз се лъжех от самото начало.

Съни никога не е бил мой.

Симран, какво ти става? Защо бягаш от мен?

Не ме докосвай!

Право на моето тяло има само моя съпруг...

само Судхир, разбра ли?

Това не може да бъде! Не може да бъде!

Какво каза? Какво? Повтори!

Махни се оттук, Съни! Веднага! Или ще извикам полиция.

Ще извикаш полиция! Аз ще я извикам!

Полиция! Полиция!

Полиция!

Той беше жив, сър. Помислих...

Пусни ме! - Ела с мен.

Няма да те нараня, Симран.

Достатъчно с тази игра, Симран. Защо бягаш от мен?

Хайде, нека се приберем вкъщи. Ти какво, побърка ли се?

Страхуваш се от мен? Не ме ядосвай!

Моля те, пусни ме... - Съни, моля те, пусни ме...

Симран? Симран? Симран, отвори очи!

Симран? Симран? Симран?

Добре ли си? А, Симран?

Г-жо Сегал?

Всички обикалят брачния огън и дават брачни клетви,

но връзката, която издържа ударите на живота...

е най-свещена и най-вярна.

Поздравления за втория ви брак.

Не забравяйте да се помолите.

Бъдете щастливи. Наслука!

Ела с мен...

нека отново

направим домът на нашите мечти.

Нека съберем разбитите парчета

и да ги сглобим.

Нека потърсим

и приютим щастието отново.

Нека потърсим

и приютим щастието отново.

И двамата

да поемем

товара на живота.

ЕМРАН ХАШМИ

АШМИТ ПАТЕЛ

МАЛИКА ШЕРАВАТ

РАДЖ ЗУТШИ

Сценарист и режисьор АНУРАГ БАСУ

Продуцент МУКЕШ БХАТ

Музика АНУ МАЛИК

Превод и субтитри: cirli

Корекции и синхронизация: Midnight™