Original subtitles

Добре, Ема, качвай се на влака на Тъкър.

Виж, бебе, нямам друга работа. Можем да продължим цял ден, ясно?

Добре, отказвам се!

Боже мой, местенето е изтощително.

Особено, ако действително пренасяш нещо.

Направете път! Бицепсите ми горят.

Не съм чак толкова як, колкото изглеждам.

Не, тази няма да я бъде!

Какви са тези неща? Тя няма да се мести тук!

Спокойно, фъстък.

Само няколко скъпи спомена, които пазя от детството на момчетата ми.

Или боклуците, останали от гаражната разпродажба.

Не са боклуци. Тези кашони представят живот на величие.

А ще е гадно да забравим колко си готин.

Я, почакай. Всичките ли са пълни с трофеите на Дани?

Защото и аз имах постижения като малък.

Само, ако даваха награди за фалшифициране на лични карти.

Запазих някои и от твоите неща, скъпи.

Да. Ето.

Рисунка от детската градина и пуйка от очертана ръчичка?

Извинявай, скъпи, но не може да очакваш да пазя спомен от всичко.

Къде са ми трофеите от колежа? - На задната седалка.

Кашоните трябва да са с различен цвят според годината.

Човече, не унивай, става ли? Поне не пази пуйката му ръчичка.

Виж! Пуйката ми ръчичка!

Превод и субтитри: Дари

ТАТЕНЦЕ 01х06 - Заведи я на мача

Не бих си заложила главата, но нещо тук ми се струва различно.

Чувала си израза: "Победителят получава всичко". Това е всичкото.

Здрасти, Райли! Благодаря, че ще гледаш Ема.

Първата тренировка за сезона. - Леле!

Не съм те виждала толкова... спортен.

Не само Дани може да сложи фланелка и да удря разни неща със стик.

Софтбол и не са печелили игра. Трябва ли да казвам повече?

Намерих ги. Бяха в мазето до коледните лампички и това,

което смятах, че е загубената чихуахуа на г-жа Барт.

Не беше.

Благодаря, човече. И без повече обиди за Скандалджиите от "Би Бар".

Извинявай, но не виждам смисъл да играеш, щом дори не опитваш

да спечелиш. Подкрепи ме, Райли. - А, не!

Познавам ви отдавна и знам, че "Подкрепи ме, Райли"

е секунда преди "Млъкни, Райли! Кой те пита?".

Смисълът... само почакайте...

е да се забавляваш, а в това съм добър.

Как мислите ме избраха за капитан на отбора?

Даде ни безплатна бира и бюлетини и каза: "Гласувайте за мен".

Боже мой, виж това!

Отборът по лакрос... аз и ти отпред в центъра.

Което си е живо нещастие за всички на задния ред.

Били сте в един отбор? - Не й казваха Огромната напразно.

Беше по-яка... - И по-широка...

от всяко момче на терена. - Искаш ли да се включиш?

Всички са добре дошли. - Вече не се занимавам със спорт.

Боже, сякаш е било в друг живот. - Е, атлети, насладете се на

следобеда си. Аз трябва да ида да удрям разни неща със стик.

За пари.

Хей, давай да мърдаме. Трябва да удрям неща със стик за бира.

Добре, Скандалджии. Бих искал да вдигна тост преди играта.

Нека винаги помним, че победата не е всичко,

но пълното буренце с бира, е. Да играем!

Я, почакайте. Мисля, че си имаме двама резервни батери.

Това са Райли и дъщеря ми Ема. Та, ако следите резултата,

това е 1:0 за Уилър в играта на непланирано забременяване.

Тък, що не побъхтиш малко, докато ги настаня?

Бухти? Не, вече ядох.

Имах предвид...

Така се радвам, че дойдохте. - Реших, че е добре Ема да види как

тате удря топката, извън оградата. - Явно не си виждала как играя,

защото не точно с това съм известен.

Бен!

Наистина? Лепило по плочата?

Ето с това съм известен.

Ехо. Дама в съблекалнята.

Но не се чувствайте длъжни да се прикривате.

Здравей, каубой.

Мамо, какво правиш тук? - Здравей, Дани.

Казах ти да не ме посещаваш тук. - И не го правя.

Дори не знаех, че си тук. - Това е още по-лошо.

Ако треньорът... Ето го и него. Мамо, моля те, не ме излагай.

Здравейте, треньор Хейс. - Уилър. Здравей, Бони.

Здравей, Ханк. - Наистина се извинявам за...

Бони? Ханк?

Радвам се, че го приемаш, Уилър. Много момчета не биха.

Какво не биха приели? - Да излизам с майка ти.

Отнема му време...

Излизаш с мама!?!

...но винаги схваща накрая.

Сам щях да ти кажа, но Бони каза, че се е справила.

Бях се справила, като не му казах.

Виждаш ли? Изобщо няма нищо излагащо.

Доволен ли си? Добре, не си. Чао, трябва да тръгваме.

Не можеш да ми кажеш, че наистина нямаш проблем с това.

Наистина нямам проблем. - Е, майка ти излиза с треньора ти.

Може да има интересен разговор под завивките.

Какво? Без завивки! Как изведнъж стигнаха до завивки?

Просто отидоха да хапнат. - Последната, с която "хапнахте",

бе толкова доволна, че получихме оплакване от шума.

Но това е различно. Те не биха...

Тя е майка!

И Бен е баща, но това не го кара да забави темпото.

За това ще е нужно много повече от бебе.

Стига! Не мога да мисля повече за това. Отивам да тренирам,

докато и мозъкът ми не се изтощи. - Ще се видим след 20 минути.

Някакъв напредък? - Е, ако ядеше през носа си,

бих казала, че се справям страхотно.

Мистерията е разгадана. Тя е момичето на татко.

Тъкър и останалите са вече на игрището, а трябва да я нахраня.

Мама ще дойде скоро. Би ли занесла нещата ми? И ползвай ръкавицата ми.

Ще се забавляваш, обещавам.

Това беше много по-леко, когато бях много по-тежка.

Не се вълнуваш от пълни с трофеи лавици, нали?

Татко ти все още е победител в твоите очи, нали?

Ще приема това за "да".

Здравейте, Скандалджии, съжалявам, че закъснях.

Успяхме! Спечелихме! - В кое?

Софтбол! За пръв път. Но всичко е, заради Райли. Беше невероятна.

Райли? - Бен! Чу ли?

Боже мой, беше прав. Страшно забавно е. Тези хора са страхотни.

Не, ти си страхотна.

Три хоумръна! Три! Дори мисля, че разплака съдията.

Изглежда, че съм пропуснал страхотна игра.

Изпусна и едно друго дребно нещо.

Отборът избра Райли за капитан.

Какво? Как са могли... Чакай!

Мислех, че решението трябва да е единодушно.

Възможно е да съм подбрал момента.

Дай пет?

Бен, не знам какво стана. - Аз знам.

Хранех си бебето, а ти превзе отбора ми.

Извинявай! Просто сложих ръкавицата и следващото, което помня, е

всички да крещят "Удивителна си!".

Добре, де. Първо беше "страхотна", а после премина в "удивителна".

Защо изобщо водим този разговор? Очевидно е, че няма да го направя.

Наистина ли? Защото чух, че си била "удивителна".

Бен... - Не, няма проблем.

Отборът изглежда доста доволен. Може да е добре да ги водиш малко.

Сигурен ли си? Защото наистина нямам интерес.

Да, сигурен съм. - Боже мой! Да! Благодаря ти!

Толкова ще е забавно! Бях забравила колко ми липсва играта.

Приятелството, състезанието, виковете "В лицата ви, скапаняци!".

Така се вълнувам!

Кога се прибра? Къде ходи? Той се държа благоприлично, нали?

Разбира се. Да го оставим така.

Просто ходихме на италиански ресторант.

Италиански ресторант? Всички знаем какво означава това.

Не, не знаем. Какво означава?

Точно това се опитвах да избегна.

Скъпи, мисля, че тази част от живота ми, трябва да остане скрита.

Скрита? - С други думи, само, защото ти е

треньор, не очаквай да научиш, че е отбелязал точка.

Нямаш ли нещо по-интересно за правене?

По-интересно от това? Не.

Добре. Скъпи, знам, че не искаш да го чуеш,

но аз съм жена и имам нужди.

Тогава направи списък. Веднага се заемам с всичко, което ти е нужно.

Значи сме наред? - Аз съм капитан.

Бен ме убеди. - Дори, без да си отварям устата.

Остана само да решим кой ще гледа Ема в събота.

Няма да съм аз. Ханк ме покани на обяд и няма да го отменя.

И без това едва го тури в графика си.

Тя каза "го тури". - Добре.

Аз ще го направя. Аз ще гледам Ема.

Ще ми е неприятно да трябва да си разваляте плановете.

Благодаря ти, Дани. - Проблемът е решен.

Още не, но ще бъде.

Скъпи, добре ли си?

Не, зъбът ми пулсира като от пневматичен чук.

Дойдох възможно най-бързо. Пък и на косата ми й трябват още 30 минути.

Не знаех на кой друг да се обадя да гледа Ема.

Дай да видя. Зъбът ти счупен ли е? - Не! Отивам на зъболекар.

Няма да се бавя, обещавам. - Добре, защото трябва да се срещна

с Ханк след по-малко от час. - За днес ли беше?

Просто тръгвай. И помни: не носи в къщи гигантската четка за зъби.

Това е ключът за тоалетната.

Благодаря, мамо.

Съжалявам за срещата ти, Ханк.

Съжалявам, Тък, няма да успея за играта.

Защо?

Съдебен заседател съм. Но не питай за подробности, положих клетва.

Дори не трябва да говоря с теб.

Дани! - Бен!

Моля те, кажи ми, че Ема е отвън и паркира колата.

Не, тя... чакай! Не трябваше ли да играеш софтбол?

Не, трябваше да остана. Претрупани сме с работа.

Къде ми е бебето? - Споко, мама е с нея.

Отказа на Ханк или нещо подобно... не съм сигурен за подробностите.

Може би просто ще питам Ханк. Това не е ли той?

Ужас! Скрий ме!

Какви ги вършиш? - Добре, де. Може историята да не е

напълно вярна, но ако мама пита, упоили са ме за чистене на канала.

Не е за вярване! - Не, правят го, ако помолиш.

Не, ти. Как можа да го причиниш на мама? Изглежда наистина щастлива.

Не ми ми говори за чуждото щастие. Как ще се почувства Райли, когато

разбере, че напускаш, заради нея? - Не напускам.

Просто не отивам и се надявам, че тя няма да забележи.

Пич, очаква се да я подкрепяш. Защо мислиш, че не е вече Огромната?

Уморила се е от всички самолетчета, кръжащи около главата й?

Не! Смяташе, че ще остане без приятели,

че момчетата няма да я харесват.

Казвам само, че постъпи добре. Не го прецаквай сега.

Хей, може ли уредим сметката?

От заведението е. - Благодаря.

Прав си, държа се като идиот. Но ти също.

Ако не е Ханк, ще е някой друг.

Хей, ще ми дадеш ли менюто?

Благодаря!

Мамо, върнах се!

Треньоре!

Дани! - Какво правите тук? В халата ми?

Не е това, което изглежда. - Напълно съм сигурен, че е моят.

Ханк, готов ли си за втори рунд?

Точно това, което си и изглежда е!

Уилър, успокой се! - Не, няма да се успокоя.

Ханк, аз ще се заема с това. Дани, успокой се.

Може би трябва да се облека и после да...

Или мога просто да си тръгна. - Ханк, не!

Ханк, да. - Честно, Уилър, чуй ме,

ако ми дадеш две секунди... - Една, две.

Дани, тук нищо не е станало. - Чувал съм го и преди.

Май татко го наричаше "боричкаме се".

Чакай! Какво стана със зъба ти?

От другата страна.

Направо не е за вярване!

Знаеш ли какво стана тук този следобед? Гледахме бебето.

Това е. Но щом опитахме да нахраним Ема, тя ни оля с бананова каша.

Да, много я мрази.

Значи вие не сте... - Да спя с почти непознат мъж,

докато се грижа за бебе? Не! Моля те, да не съм баба.

И сега, ако ме извиниш, още имам банани в сутиена си.

Значи вие наистина... - Не, не сме!

Първи страйк!

Ей, скапаняк! Проблем с телевизора? Защото не гледаме един и същ мач.

Извинявай, че пак закъснях, но нося нещо за умилостивяване.

В разгара на деветия сме и не ми е до шеги.

Всъщност е пълна с водка. Може да я изпием и после да я метнем.

Дори може да прескочи оградата. - За всичко си има пръв път.

Сядай, Уилър. При другите дами. Хей, скапаняк! Надуй свирката,

че все забравяш!

Та как върви? Печелим ли? - Искаме да се върнеш!

Моля те, стани пак наш капитан. - Ами Райли!

Тък, ти си. Пропуснеш ли отново, ще оближеш целия терен.

Поне изглеждайте като живи, бе хора!

Вече гласувахме, работата е твоя. Но ти трябва да я уволниш.

Последният път, когато казах на Райли нещо, което не искаше да чуе,

ме накара да ям пастели. Още ме тресе при вида на "изгоряла Сиена".

Не се тревожи. Пазя ти гърба, става ли?

Здравейте, съотборници! - Здравей, Райли!

Много сладко изглеждаш днес! О, това е телефонът ми ли е?

Какво става? Всичко ли е наред?

Да. Заради играта е.

Благодаря ти, Боже! Притеснявах се, че аз трябва да започна.

Моля?

Знам, че си си такъв, но трябва да поукротиш лудостта.

Нещо такова се опитвам да направя сега.

Просто мисля, че трябва да приемеш играта малко по-сериозно.

Поставяш ме в наистина неудобно положение пред останалите.

Истината е, че трябваше да те оставя на скамейката.

Да ме оставиш на скамейката? Добре, това улеснява нещата.

Но не мога. Знаеш, че не мога.

Ти си причината да играя отново, а толкова много ми липсваше.

Благодаря ти!

Та какво искаше да ми кажеш?

Просто...

Справяш се наистина страхотно. - Благодаря.

"Звън-звън, Райли е вън! Точно сега, Бен я уволнява".

Какво е това?

Подлата версия на това, което щях да ти кажа.

Тренер, може ли да поговорим?

Предполагам, че искаш да ти върна халата.

Не е, каквото...

Мама ми каза какво е станало. Наистина съжалявам за реакцията си.

Няма нищо. - Благодаря за разбирането.

И обещавам следващият път да е по-добре.

Наистина не мисля, че ще има следващ път.

Не винете нея, че съм кретен. - Не е заради теб, Уилър.

Честно казано, не си падам по нея. Оказа се, че не е мой тип.

Не е ваш тип? - Просто въпрос на вкус.

Значи не харесвате забавни, красиви жени, над нивото ви?

Уилър... - Не, говорите за майка ми.

Ако знам нещо със сигурност, то е, че няма по-умна, добра и грижовна

на планетата. И всеки мъж ще е щастливец да излезе с нея.

Аз ще изляза с нея.

Да. В мечтите ти.

Здравей!

Чувстваш ли се в безопасност да ме приближиш толкова?

Бих, ако оставиш бухалката.

Какво ми става? - Може би си твърде умна и красива.

И още държиш бухалката.

Можеш да променяш външността си, колкото си искаш, но вътрешно...

не чак толкова.

Не можах да го направя. Не можах просто да се забавлявам.

Забавляваш се от победата. - Боже, обичам я!

Но какво ми носи това? Стая, пълна с трофеи и никой,

с когото да ги споделя? - Дани явно му е намерил цаката.

Е, никой от нас не е брат ти.

Да, май съм чувал това един-два... сто хиляди пъти.

Но той не е братът, на който искам да приличам.

Истината:

Веднъж си измислих глупав, победен танц, за да покажа на хората,

че и аз мога да съм забавна.

Нарекох го "Уилър". - И какво стана?

Някой се изсмя и го зарязах.

Истината:

Някак с нетърпение очаквах да спечелим за разнообразие.

Наистина досега не бях опитвал.

Мисля, че Скандалджиите ще успеят да разберат какво е и без мен.

Може би. Но какво ще му е забавното?

Бен, никой не ме иска. - Няма значение. Аз те искам.

Май трябва да бягаме. - Да, давай.

Напред Скандалджии! - Влязохме в серия!

И всичко, благодарение на прекрасния ми съ-капитан.

Райли дори се сдобри с рефера. Май не са му трябвали нови очила.

Бен! - Мамо! Дойде да празнуваме?

Не, по-скоро да се скрия. Скъпи, трябва да ми помогнеш.

Какво има? - Мамо, ами този?

Не знам, скъпи. Страхът в очите му е малко в повече.

Разкарай се!

Ами онзи там? Хей, ти!

Не се тревожи, ще намеря мъж, който да те прави щастлива.

Изглежда, че се оправя. Благодаря, че си говорил с него.

Откъде разбра, че... - Познавам работата на момчетата си,

когато я видя. Както винаги казвам: "Благодаря на Бога за моя Бен".

Направи "Уилър", направи "Уилър"! - Какво прави Райли?

Вярвам, че се нарича "Уилър".

Е, скъпи, хвърли й долар. Иначе това е просто тъжно.