Original subtitles

САМОЛИЧНОСТТА НА БОРН

Има ли някой там?

ГЕМАЙНШАФТ БАНК ЦЮРИХ

Кой е в стаята?

Проклятие. Надявах се, че си англичанин.

Къде съм?

В Порт Ноар.

Малко селце на южното крайбрежие на Франция.

Тук няма бутици,

ваканционно селище и тениски.

Успяхме да избегнем 20-и век.

Възнамеряваме да изчезнем преди да е дошъл 21-и.

Страхотен номер.

Кой сте вие?

Аз ли?

Аз съм лекарят, Джефри Уошбърн.

Лекарят.

Ати?

Трябва да съобщим на властите. Може да те търсят. Кой си ти?

Къде живееш?

Трябва да знам къде да изпратя тлъстата сметка.

Истинско чудо е, че си жив, синко.

Главата ми. Трябва да спя.

„Кажи ми името си. «Моля?

Имаш ли си име?

Името ми...

Името мие...

Нямам идея.

Боже мой! Не знам!

Понякога, вследствие на почивката, паметта се възвръща.

Друг път изплуват само отделни фрагменти.

Проблемъте,

че аз не съм мозъчен хирург. Може да съм прекъснал нещо там.

- Докато вадех куршумите. - Куршуми?

Няма смисъл да се напрягаш.

Отпусни се. Нека подсъзнанието ти свърши всичко.

Какво е станало с този кораб? Защо съм бил там? Някой ме е прострелял.

- Трябва да си спомня. - Така няма да стане.

Няма информация за потънал траулер или някакъв друг кораб.

Какво друго?

Кошмари.

Много силни.

Децата от селото идваха да гледат, няма прекъсвания за реклами.

Говореше на френски, испански, немски и някакъв ориенталски език.

Не си спомням.

- Правили са ти пластична операция. - Пластична операция?

На носа, брадичката и скулите.

„Какво? - Изглеждал си различно.

- Сигурно съм претърпял катастрофа. «Не мисля.

Белезите щяха да са като белезите по тялото ти.

Повечето от тях са 12-15 годишни.

Белези от куршуми, шрапнели, такива неща.

Война?

Може би. Проблемъте, че си зашит много по-добре

отколкото би го направил някой военен хирург.

Много е странно.

Как ще разбера кой съм, след като са ме превърнали в някой друг?

Джеф, не знам какво да правя.

Помогни ми.

- Разглоби го. Бързо! „Какво?

Разглоби го!

Откъде знам как се прави това?

Не знам.

Трима кубински дипломати бяха изгонени от страната

във връзка с издирването на терориста Карлос.

Карлос се издирва

по повод убийството на американския посланик Лилънд.

Карлос има връзки

с японската Червена армия, групата Бадер-Мейнхоф,

Организацията за въоръжена арабска съпротива и фракцията на ООП...

Карлос издирван за убийството на посланик Лилънд

Карлос е виждан за последно в Бейрут и Лондон.

Това бяха новините на радио Люксембург.

Името Карлос

говори ли ти нещо?

«Не. Трябва ли? - Сигурен ли си?

Смътни спомени? Нещо?

Карлос.

«Не знам. Смътни спомени. - Да?

Чувство на...

Опасност.

Нещо такова.

Не знам, Джеф. Кой е Карлос?

Само име.

Защо си тук като си толкова добър, Джеф?

Казаха, че съм бил пиян.

Че съм убил двама пациенти, защото съм бил пиян.

С един можеше и да се измъкна, но не и с двама.

Казаха, че взело да ми става навик, и ме изритаха.

На човек като мен не бива да му се дава скалпел.

Какво...

Той ме позна. Той ме познава.

Стой! Искам да говоря с теб!

Чакай малко!

Хайде!

Стой!

Казаха, че си бил труден за убиване.

Ей, вие! Махайте се оттук! Махайте се веднага!

- Добре ли си? - Трябва да го настигна.

Той ме познава.

Не си добре. Тези, които искат да те убият, ще се върнат.

Трябва да те измъкнем от това село. Вече не си в безопасност тук.

Стария Жак ще те закара в Марсилия. Той ми е длъжник.

- Ето. «Какво е това?

Парите, които имам. За начало.

- Джеф, не мога да... «Не ми трябват. Също и паспорт.

Стария Жак познава човек, който ще го преправи.

Не е ли достатъчно, че ме спаси?

Не бях вършил по-интересна работа. Инвестирал съм в теб.

Няма да забравя.

Не съм ти разкрил много важна част от загадката,

тъй като чаках да укрепнеш. Нямаме време. Ела да видиш.

„Какво трябва да видя? - Кажи какво виждаш.

- Микрофилм. Цифри. - А над цифрите?

"Гемайншафт банк Цюрих." Не разбирам.

В Швейцария номерът на влога е по-важен от подпис.

- Откъде взе това? - От бедрото ти.

Беше имплантирано там.

И не си ми казал? Знаеш ли какво значи това?

- Предполагам, че... - В тази банка и в този номер,

«там са отговорите. - Отговорите са относително нещо.

Ето го. Сега побързай.

- Ще се върна. - Никъде няма да ходя.

На добър час.

Кои са добрите хотели в Цюрих?

"Риц", "Палас", също така и "Карийон Дю Лак".

"Карийон Дю Лак".

- "Карийон Дю Лак". - Там е за специални гости.

- Ако нямате... - Закарайте ме там.

Парите са си ваши.

КАРИЙОН ДЮ ЛАК

Радвам се да ви видя отново, господине.

Отдавна не бяхте идвали.

Да, така е.

Ръката ми е навехната. Ще ме регистрирате ли?

Никакъв проблем.

Искате ли да повикам лекаря на хотела?

Не сега. Може би по-късно.

Трябва ми подписа ви и паспорта ви.

ДЖ. БОРН

Проблем ли има, г-н Борн?

Паспортът ми е на дъното на чантата. Ще го донеса по-късно.

Да, господине. Ще донеса ключа.

Предполагам, че изискванията за престоя ви тук са същите?

Може би. Как ги разбирате?

Ако някой ви търси, казваме че ви няма и ви информираме.

Изключение се прави само за работодателя ви, Тредстоун 71.

Няма да забравя изпълнителността ви.

Винаги сте били повече от щедър.

Дотегна ми това, Питър. Искам да се омъжа, да имам бебе

и да се науча да свиря на саксофон.

Винаги така казваш преди да изнесеш доклад. Ще се справиш.

- И ти няма да си там. - Мари.

- Благодаря. - Не искам да тръгвам, но се налага.

Франция изгони трима кубински дипломати във връзка

с издирването на човек на име Карлос,

за когото се предполага, че е убил посланика Хауърд Лилънд.

Посланикът Лилънд беше застрелян в гърлото от стрелец с пушка.

Ако няма нищо за Тредстоун 71, опитайте без номера.

„..без значение на политическите пристрастия.

Опитахте ли с "компания" или "корпорация"?

А ако са две отделни думи? ""Тред Стоун."

„..и Джон Филипс, член на британския парламент.

Трябва да са в указателя.

А в кварталите извън Манхатън? Куинс? Бруклин?

Не знам с какъв бизнес се занимават. Съжалявам.

Инвестиционни банки? Ценни книжа?

Може ли да проверите списъка на невписаните в указателя?

Имат ли номер там? Не е необходимо да ми казвате...

Не ми казвайте, че нямате достъп. Знам, че имате.

Разбирам. Благодаря ви за помощта.

Нямам нови доказателства.

Чакай...

Аз те познавам.

Усилихме охраната на нашите посолства в чужбина

и си сътрудничим с Интерпол и френските власти

в издирването на Карлос.

Вие отговаряхте за охраната на посланика.

Как се чувствате след убийството му?

Кой си ти? Защо те познавам?

Изпитвам чувство на гняв и дълбока скръб.

Той беше мой близък приятел.

Когато намерим Карлос, а ние ще го направим,

възнамерявам да го разпитам лично. Само това ще кажа. Благодаря.

Това беше репортаж на Найджъл Колман от Ница.

Карлос.

Гемайншафт банк

С какво мога да ви помогна?

Имам сметка тук.

Ако ми кажете номерата на нулите в сметката си,

ще ви насоча към верния офис.

Три нули.

Вземете асансьора, господине. Петия етаж.

Благодаря.

Сметка с три нули за петия етаж.

Казвам се Фриц Кьониг.

Вложители като вас обикновено идват с уговорена среща.

Боя се, че сте стреснали служителя ни във фоайето.

Много бързам.

Разбира се. Подпишете се.

Подписът ви.

Разбира се.

Ще изчакате ли тук, моля?

Къде носите това?

- За проверка на подписа. „Много бързам.

Следвам процедурите, които сам сте поискали, господине.

Взех му отпечатъците.

Тук долу сме готови.

Валтер Апфел, на вашите услуги.

Г-н Апфел.

Харесвате ли Цюрих?

Много. Стаята ми ес изглед към езерото.

Дая отключа ли или предпочитате сам?

Моля. Отворете я.

О, не. Мога да я отключа, но отварянето е ваша отговорност.

„Щом сте в списъка, не мога да... - Разбира се.

Трябва да изнеса пари от страната. Ще го направите ли за мен?

- Трябва ми името ви. „Добре.

Отворете кутията. Да пристъпим към работа.

Гемайншафт банк

НАЛИЧНИ ПАРИ В СМЕТКАТА:

15 000 000 ДОЛАРА

Проблем ли има?

Всичко е наред.

ВЛОЖИТЕЛ: ДЖЕЙСЪН БОРН

Името ми е Джейсън Борн. Джейсън.

За мен е удоволствие. Самоличността ви ще остане в тайна.

Имате думата ми на служител.

Благодаря, г-н Апфел.

Искам да прехвърля пари в клона на Банк ъф Франс в Порт Ноар

на името на д-р Джефри Уошбърн.

Добре. Каква сума?

Един милион долара.

Чудесно.

Нещо друго?

Искам да прехвърлите седем милиона в сметката ми...

Къде?

В Париж.

Много добре. В коя банка?

Имате ли филиал в Париж?

Да, разбира се. Валоа банк.

Във Валоа банк, да.

Искам 300 000 в брой сега. Останалите да останат тук.

Няма да отнеме много време. Веднага се връщам с парите ви.

- Парите ви. - Благодаря.

На вашите услуги, за нас е удоволствие.

Благодаря.

Довиждане.

Колко има във фоайето?

Колко са?

Само един. Отвън е, в сребрист мерцедес.

Извинете, това пожарна аларма ли е?

Хер Щосел, г-н Борн от 402 стая.

Искам да приготвите сметката ми и да поръчате такси.

Аз слизам надолу.

Таксито ви чака. Ето и сметката ви във франкове и в долари.

Може да има съобщения. Запазете ги.

Разбира се.

Може ли да изпратите това? Ако отговорят, аз съм на лекцията.

Разбира се, докторе. Благодаря.

Може ли да ви придружа?

- Интересуват ли ви лихвите? "Много.

«Познавам ли ви? - Аплодирах най-шумно доклада ви.

Може ли следващия диапозитив?

„Пуснете ме. Какво правите? - Има ли друг изход?

Откъде да знам?

Правете каквото ви казвам.

Тази графика показва каква са били ръстовете на инфлация в Германия

и нейните икономически партньори, Франция, Италия и Холандия.

От създаването на европейската монетарна система през 1979-а,

има значително приближаване на ръстовете на инфлация,

изразено от кривите на схемата.

Това се дължи на затягането на монетарната политика,

тъй като Франция, Италия и Холандия

имат по-строга монетарна политика от Германия.

Възгледът ни е, че предубеждението към дефлацията

е наложено на Европа от Германия чрез Европейския пазар.

Следващия диапозитив.

Какво става?

Оттук.

Млъкни! Казах да млъкнеш!

Боли!

- Китката ми е счупена! - Нее.

- Пуснете ме! - Като стигнем до колата ти.

„Нямам кола! - Видях ключовете, докторке.

Колата ми е на летището в Отава...

Колата ти.

Ще убият и теб.

Сега карай!

Давай!

На моста завий вдясно. Хайде!

Къде отиваме?

Кажете ми!

В ресторант. Казва се "Драй Алпенхаузер".

„Моля ви, пуснете ме. Не мога... «Ще те пусна в ресторанта.

„Какво има в ресторанта? Защо... «Не знам. Сега обърни!

Ела в ресторанта с мен.

Казахте да ви докарам.

Казахте, че ако ви докарам, ще ме пуснете.

- Няма да опитвам повече. - Ще опиташ.

Когато си помислиш, че ще успееш, ще опиташ пак.

Повярвай ми, няма да успееш.

Няма да се опитвам, ако знам, че ще ме пуснете.

- Ще го направя. «Кога?

Когато няма значение какво можеш да кажеш или направиш.

Не искам да пострадаш.

Среши си косата. Рошава е.

Ако се опиташ да направиш нещо, някой ще пострада.

Отговорността ще е твоя.

- Не гледай към него. - «Койе той?

Не знам. Не бива да ти вижда лицето.

Защо ми причинявате това?

Харесва ми храната тук.

Имам семейство. Ще убият жена ми и децата ми.

Дадох ви плика. Направих това, което ми беше казано.

Вие наредихте така.

Платиха ли ти?

Нищо не съм им казал.

Защо се страхуваш тогава? Аз съм турист, дошъл на вечеря.

Не можете да останете. Вървете си.

Кажи ми какво знаеш. Бързо!

Може други да са проговорили. Полицията...

Полицията беше тук. От Интерпол също ви търсят.

Има и други, които няма да се спрат пред нищо. Те знаят това място.

Казах им, че не съм ви виждал.

Те ще ме убият...

Преувеличаваш.

Не правете така с мен.

Защо си толкова изплашен?

Преди месец се разнесе слух, че не сте мъртъв.

Всеки, който има информация, може да се обади в Интерпол.

Няколко страни предлагат големи награди.

- Самоличността се пази в тайна. - И на теб ти трябваха парите.

Господи, не, не...

Трябва да ми повярвате. Залагам живота си, че...

Кой беше?

Може би Чернак.

Чернак?

Пликът за вас дойде от него. Вие го познавате.

- Не е казал нищо. - Къде е той?

„Където винаги е бил. - Не си играй игрички с мен.

- Ловенщрасе, разбира се. „Кой номер?

«Не се е променил. - Отговори на въпроса.

Трийсет и седем.

„Какво имаше в плика? - Не съм гледал. Не знам.

Ще те убия, ако ме излъжеш отново.

- Пари? - Предполагам. Не съм взимал нищо.

- Ако е липсвало нещо... - За какво бяха парите?

Защо постъпвате така с мен?

Чета вестници и гледам новините по телевизията.

Беше на първа страница във всички вестници.

За убийството на посланика Лилънд.

„Хайде. - Не искам да влизам.

- Идваш с мен. - Не искам да...

Не искам да ставам свидетел. Моля ви! Не ме принуждавайте.

Няма да отида в полицията.

Като се качим горе, ще почукам. Ако отворят, оставяш на мен,

ако не отворят, ще кажеш, че си от "Драй Алпенхаузер".

Имам съобщение за вас, г-н Чернак

«Коя сте вие? Какво е това? - От "Алпенхаузер".

От ваш приятел в "Драй Алпенхаузер".

- Не познавам никого там. „Хайде.

Има ли тук друг Чернак? Той каза Ловенщрасе 37.

- Пъхнете го под вратата. - Идентифицирайте се.

Не мога. Не е написано.

Трябва да видя лицето ви.

Не!

Ти.

Какво искаш?

Стой тук. Пази тишина.

Закле се, че това беше за последно. Не мога да рискувам повече.

Кой ти даде плика за нашия приятел от "Алпенхаузер"?

Куриерът.

- А откъде е дошъл? - Откъде да знам?

Пристигна в колет. Аз го разопаковах и го изпратих.

Ти създаде тази система. Защо ме питаш?

Каза, че било твърде опасно да идваш тук.

- Липсваха пари. - Значи не са били сложени!

Аз никога не отварям пликовете! Знаеш това!

Липсвали са? Не ти вярвам.

Ти не би поел ангажимента. Ати го пое.

„Какъв ангажимент? „Защо си тук?

Коя е жената?

Ще платят за трупа ти.

Хайде! Трябва да се махаме оттук.

Не се опитвай.

«Убихте го, нали? - Опита се да ме убие. Влизай.

Убихте този безпомощен човек.

Карай!

Къде? Не знам къде.

Безопасно място. Скривалище.

Червена врата.

Пансион.

Степдекщрасе.

Помощ! Помогнете ми!

Моля ви!

Това е жената.

Помогнете ми. Застреляха човек.

- Ние сме от полицията. - От полицията?

Той ме удряше. Уби онзи беден човек в инвалидната количка.

Хер Кьониг, д-р Сент Жак.

Билаес него. Убил е Чернак.

Да! Уби го! Той самият е ранен.

«Лошо ли? - Не знам. Припадна.

Главата му кървеше. Койе той?

Подвизава се под различни имена.

Той е хамелеон.

Също и убиец. Брутален убиец.

Значи е професионален убиец?

Да.

Каза ли къде възнамерява да отиде?

Не. Говореше несвързано. Той...

Помислете. Нищо ли не каза?

Чакайте. Измърмори нещо. Име на улица.

- Нещо като Степ... - Степдекщрасе?

Точно така. Пансион с червена врата.

Добре съм.

Пак ти. Носиш само неприятности. Махай се!

Каза, че няма да идваш повече.

Да повикам ли лекар?

Някакви инструкции?

Убийството на посланик Лилънд!

Ти пое ангажимента.

Убихте този безпомощен човек!

Той се опита да ме убие!

Говори ли ти нещо името Карлос?

Възнамерявам да разпитам Карлос лично.

Ще платят за трупа ти!

Г-н Борн. Най-накрая.

Това е той!

Господи. С тях ли си?

Моите поздравления.

- Те са от полицията. - Става все по-добре.

„Бяха ли добри условията? - Боже. Върнете ме в хотела.

- Заведете я на реката. Убийте я. «Чакайте...

Викай! Силно!

Глупак.

Каквото и да са ви платили, ще го удвоя.

- Бяхте в банката. Знаете, че мога. - Не бих взел твоите пари.

Парите са си пари. Защо не?

Шегуваш ли се? Парите не са нищо, ако не можеш да им се насладиш.

Няма да изкарам жив и пет минути. Вкарай го в колата.

Счупи му пръстите.

Спри колата!

Спри колата!

Той каза: "Заведете я на реката."

Махай се!

Борн.

- Ставай. - „Махай се.

Влизай в колата и тръгвай.

Те ще се върнат, той ще те убие. Какво правиш?

Ставай.

- „Влизай в колата и изчезвай. «Не!

Този се опита да ме изнасили. Ти ме спаси. Сега ставай!

Боже мой.

Не мога да го направя. Не знам как да го направя.

Не мога да мисля.

Господи, хайде.

Помогни ми.

Проклет да си! Дано те е заболяло.

Кой е?

Чакай. Благодаря много.

Къде сме?

В Регенсбург. На 50 километра от Цюрих.

Как се озовахме тук?

Аз взех решение.

Едно от най-трудните в живота ми.

Може би защото едва не загубих живота си.

Реших да ти помогна заради това, което направи.

Но само за малко. За няколко часа. Докато се измъкнеш.

- При положение, че знаеш кой съм? «Не знам.

Знам само, че се върна и ми спаси живота.

Не се ли боиш от мен вече?

Разбира се, че се боя. Видях те да убиваш. Беше ужасно.

Но ти ми спаси живота.

Толкова ли си наивна?

Не. Пистолетът ти е у мен.

Мъжът в хотела те нарече "доктор". Какъв точно?

По икономика, не по медицина.

Работя в съвета, отговарящ за канадската хазна.

Защо никъде не се появи статия за отвличането на икономистка?

„Как го направи? - Обадих се на приятелка.

Тя не беше на лекцията.

Казах, че съм добре.

Че съм се влюбила и ще се върна след няколко дни.

Това ли е всичко? Клатиш си главата?

- Спасих ти живота! - Медал ли искаш?

«Истината. - Не я знам.

- Можеш и по-добре. «Не много.

Казват, че името ми е Джейсън Борн.

Кои са те? За какво говориш?

Животът ми започна преди месец,

когато изплувах на брега близо до рибарското селце Порт Ноар.

Нямам спомени за миналото, докторе.

Нямам идея кой съм, какво съм и защо съм

толкова добър убиец.

Или защо хората се опитват да ме убият.

Наистина ли очакваш да ти повярвам?

Не.

Не, не очаквам.

Аз самият не мога да повярвам. Как мога да го очаквам от теб?

Най-откаченото нещо е,

че това е истината.

Когато онзи дебел мъж дойде при нас, ти ми каза да се обърна.

- Че нямало смисъл да ме виждат. „Нямаше.

- Това не е логиката на... - На убиец?

Оценявам това, което се опитваш да направиш. Помисли.

Получавал съм пари за изпълнение на задачи. Имам сметка

с 15 милиона долара вътре. Откъде са дошли? От Тредстоун 71?

Кои са те? Защо не мога да ги намеря?

Какво прави човек с моите умения, за да получи такива пари?

Това какво ти говори?

- Всичко е една голяма каша. „Помисли сериозно.

- Нещо познато? - Средиземноморски конфликти,

проблеми в Близкия изток, сделки с оръжие. Знам повече от вестниците.

- Може да си бил във политиката. - И владея източни бойни изкуства?

Ами банковата ми сметка?

Помисли си за пътуване. Виждаш ли влакове, коли, самолети?

Всичко.

С кого се срещаш? Виждаш ли лица? Хора?

Улици.

„Улици? Защо улицци? «Не знам.

Лицата са в сянка, размити, срещам ги на улицата.

- Не в офиси? Понякога. Обикновено не.

„Лицата на мъже или на жени са? - Повечето са на мъже.

- За какво си говорите? «Не знам.

Няма гласове. Не се чуват думи.

Но ти си имал срещи. Откъде си знаел къде да отидеш?

„Кабели. Телефонни обаждания. - От кого?

«Не знам. - Ти също си се обаждал.

- На Тредстоун ли? Помисли. «Не мога.

Не. Те ми се обаждаха. Аз никога не съм им се обаждал.

Какво изплува в главата ти като мислиш за пари? Първото нещо.

Джейсън?

Смърт.

Мари.

Купи си билет и се върни в Канада.

При Питър.

О, Питър.

Забравих, че беше зад нас във фоайето на хотела.

Не си разбрал добре.

Утре се прибираш у дома.

Ще се научиш да свириш на саксофон, ще се омъжиш и ще забравиш.

Питър не е нищо повече от мой шеф и стар приятел от гимназията.

В началото си мислех, че може би...

Но се оказа, че той се увлича само по безпомощни жени.

Аз също.

- Идвам с теб в Париж. - Няма да стане.

Когато за последен път се доближих до банка, половината Цюрих разбра.

Затова имаш нужда от мен. Знам всичко за банките.

Мари, не искам да те въвличам в това. Не искам да пострадаш.

Аз работя в канадската хазна.

Ползвам се с протекции. Това може да е от полза.

Вече се обадих на Питър и му казах да поразрови за Тредстоун.

Не е трябвало да го правиш.

Искам да ти помогна, Джейсън.

Първо защото ме спаси от изнасилване, спаси живота ми.

Но после...

Ти не си убиец. Знаеш да убиваш, но не си убиец.

Аз вярвам в това за разлика от теб.

Моля те, нека ти помогна.

Прегърни ме, Джейсън.

Искам да ме прегърнеш. Само тази вечер.

Трябва да забравим насилието.

За какво мислиш?

Въртя се във въздуха,

отново и отново.

Има пожар.

Образи.

На жена, дете.

Красиво дете.

Горят.

Чувствам се отговорен.

Едва ли ще мога да живея с миналото си. Говоря сериозно.

Джейсън, дори в началото, когато беше много груб,

дори тогава си личеше в очите ти,

че го правиш с нежелание.

Не си ги наранил ти. Невъзможно е.

Не ити.

Добре. Благодаря, Питър.

«Какво каза? - Тредстоун са опасни.

„Това е секретна група в ЦРУ. - ЦРУ? Сигурен ли е?

- Говорил е с приятел от службите. - Господи!

Той е бил бесен, че Питър знае за съществуването на Тредстоун.

- Щял да го разпита лично в Канада. - Искаш ли да се върнеш?

Питай ме пак след банката.

Тя ще отвори след час. Да идем да видим дали статиите

за убийството на посланика Лилънд ще опреснят паметта ми.

«Чакай. „Какво?

„Виж. - Боже мой, това си ти.

Аз съм бил там. Познавам тези хора.

Посланикът Лилънд.

Военноморското разузнаване на САЩ, къща в Вирджиния.

А този човек го видях по телевизията в Цюрих.

Познавам го, но не мога да се сетя за името му.

Той е важен, Мари.

Чувствам го близък.

Как се казва?

И на двамата ви няма имената, Джейсън.

Това е погребението на сина на генерал Вилие.

Отново Карлос.

Карлос издирван за убийството на посланик Лилънд

Лилънд е бил застрелян в гърлото.

"Карлос винаги убива жертвите си с изстрел в гърлото."

Аз застрелях Чернак в гърлото.

Стига.

Спокойни ли са дните ти?

Краят им наближава.

Но са спокойни.

Добре.

Какъв е докладът от Цюрих?

Борн е изчезнал.

Мислят, че жената е с него.

Изчезнал?

Къде е бил Кьониг?

- Разполага с дузина мъже. - Четирима от тях са убити.

Кьониг каза, че Борн е прехвърлил пари в Париж.

Идва при мен.

Нека в банката има човек, който да го разпознае.

Ако е възможно, хванете жената. Ия доведете при мен.

Да, Карлос.

Номерът тук е 46-78-22-55.

Добре. Започваме.

Прехвърлих сума пари при вас, искам да се уверя, че са там.

Това е в отдела за чуждестранните банкови преводи. Ще ви свържа.

Прехвърлих 7 милиона долара при вас, искам да видя дали са дошли.

Ще ми помогнете ли или ще ме свържете с някой? Кой сте вие?

Мога да ви помогна. Казвам се Пиер Д"Армакур, служител на банката.

- Кажете ми името си. - Борн. Б-О-Р-Н. Джейсън Борн.

Парите са пратени от Цюрих. Получени ли са?

Всички транзакции са тайна. Не можем да ви кажем по телефона.

Напускам Париж и...

«Може ли да дойдете в банката? „Да, ще се наложи.

Къде е офисът ви? Трябва да видя документите.

Офисът ми е на първия етаж в дъното, от дясната...

- Ало? Проклети телефони. „Тук съм, мосю Борн.

Ало? Не чувам нищо.

Казва се ДАрмакур.

Офисът му е на първия етаж, от дясната страна.

Край на първа част

Субтитри: 501 МедТа Сгоир

IВОГ-САРТАМ

САМОЛИЧНОСТТА НА БОРН

Номерът тук е 46-78-22-55.

Добре. Започваме.

Прехвърлих сума пари при вас, искам да се уверя, че са там.

Ще ви свържа с отдела за чуждестранните банкови преводи.

Прехвърлих 7 милиона долара. Искам да видя дали са дошли.

Ще ми помогнете ли или ще ме свържете с някой друг? Кой сте?

Мога да ви помогна, мосю. Казвам се Пиер Д"Армакур.

- Кажете ми името си. - Борн, Б-О-Р-Н. Джейсън Борн.

Пристигнаха ли парите от Гемайншафт банк?

Всички транзакции са тайна. Не мога по телефона.

Много бързам, напускам...

- Може ли да дойдете? «Да. Ще се наложи.

Къде е офисът ви? Трябва да видя документите.

Офисът ми е на първия етаж в дъното, от дясната страна.

- Ало? Проклети телефони... „Тук съм, мосю Борн.

Ало? Не чувам нищо.

Казва се ДАрмакур.

Офисът му е на първия етаж, от дясната страна.

ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ

Човекът, който се опита да ме убие, е тук.

- Видя ли те? «Не. Не мисля.

Обърни се към стената и не мърдай.

Ще се отърва от него и пак ще ти се обадя.

- Джейсън, ужасно ме е страх. - Затвори и не мърдай.

„Банка Валоа, добър ден. - Офисът на Пиер Д"Армакур, моля.

- Джейсън Борн се обажда. - Един момент, моля.

Хайде, хайде.

Съжалявам, че имате проблем...

Наложи се промяна в плановете ми.

Трябва да летя за Лондон. Отивам на летището.

Задръжте документите до завръщането ми.

Чака ме такси, трябва да вървя. Благодаря.

- Джейсън? - Мари. Не мърдай.

Ако съм прав, ще мине край теб.

„Може би трябва да опитам сега. - Не, още не. Не мърдай!

- Не мога да спра да треперя. - На летището са, казвам ви.

Може ли Д"Армакур да се е измъкнал отзад?

Ето го.

Ще се оправиш. Върни се в хотела.

Г-н Д"Армакур? Аз съм Джейсън Борн.

Сигурно се чудят защо сте им дали грешна информация.

Следвах инструкциите по сметката.

Нищо повече.

Искам да знам какви са инструкциите и от кого са.

„Мога да си загубя работата. - Може да си загубите живота.

- Трябва да говорите с друг човек. - С кого?

Със собственика на банката. Той уреди всичко с банката в Цюрих.

В Цюрих? С кого точно? С Кьониг?

- Може би. „Каква е уговорката?

«Не съм толкова привилегирован. - Не си играйте с мен.

Не ме заплашвайте, мосю.

Вие сте богат. Защо не ми платите?

Добре. Да видим за какво.

Към сметката ви е приложен "конфиденциален фиш".

С инструкции когато се депозират или изтеглят пари.

„Какво има в инструкциите? „Телефонен номер.

Кой е номерът?

- Виждал съм го само веднъж. «Помните го.

- В Ню Йорк ли е? - Не. Тук в Париж.

Картата беше променена.

Нюйоркският номер беше изтрит и беше вкаран парижки.

С кого говорихте?

„Когато има "фиш", не се пита. - Вярно е.

Отговори жена. Каза, че сте опасен.

Попитах дали да се обадя в полицията.

Каза, че сте били голяма лъжица за полицията и Интерпол.

Че трябва да ви задържа,

за да може някой да ви идентифицира.

Товае много ценно, г-н Борн.

Телефонният номер може и да е.

«Искам 50 000. - Това е възмутително.

Както и убийството на посланик Лилънд.

Знаеш ли кой съм аз?

Опасен човек, мосю.

Знаеш повече. Кажи ми или ще те убия.

Джейсън.

- Знам само още едно нещо. „Кажи го.

Петдесет хиляди.

- Ще платиш с живота си. Кажи! „Телефонният номер е на един

„бутик на улица Сент Оноре. „Бутик?

Нарича се "Бержерон".

Джейсън, хайде. Хайде.

Обади се на Питър. Виж какво е разбрал, докато се преоблека.

Лиза, Мари Сент Жак е. Може ли да говоря с Питър?

Какво?

Какво?

Кого?

Днес сутринта говорих с него.

Боже мой.

Какво е станало?

- Убили са го. „Какво?

Отишъл е на летището, за да посрещне човека от Вашингтон.

Когато не се е прибрал, Лиза се е обадила на летището.

Намерили са тялото му в един от тунелите на паркинга.

О, Мари...

Тредстоун. Твоите скъпоценни Тредстоун са убийци!

Той попита за тях, за да ми помогне...

- Престани. Виж... „Твоите хора, Джейсън. Убийци!

„Всичките сте убийци! Пусни ме! - Успокой се!

- Мари... - Не мога да съм част от това.

Мари. Мари!

Господа, президентът иска да знае какво става.

Питър Уайт от канадската съкровищница се обажда

в комисията по нац. сигурност да пита за Тредстоун и е убит.

Да не би да сте го убили, защото ви е разкрил?

- Сенаторе... - Или пак е бил Карлос?

„Мисля, че е бил Борн. - Борн?

Генерал Конклин, вие сте убеден, че Борн е убил посланик Лилънд.

Да.

- Или сам, или работейки за Карлос. „Глупости!

Г-н Абът?

Сенаторе, явно още не сме постигнали консенсус.

- Вие не сте убеден? «Не.

Фактите са следните:

Борн е бил в Марсилия точно преди убийството.

Това не значи, че го е извършил.

Може да е знаел и да сее опитал да го предотврати.

След това е изчезнал, появил се е в Цюрих,

изтеглил е милиони от сметката на Тредстоун,

убил е Чернак, отвлякъл е жената ие изчезнал отново.

Това също са факти, сенаторе.

И Лилънд и Чернак са били застреляни в гърлото. Важно ли е?

„Това е почеркът на Карлос. - Борн е обучен да убива като Карлос.

Той не е убивал, Алекс.

Спасява хора, докато беше под прикритие.

Вярно е.

- Приписва си само убийства. - Може да ни е заблуждавал.

Мисията на Борн, сенаторе, беше да пипне Карлос.

Интерпол се опитват без успех вече 20 години. Израелците също.

Карлос контролира сложна мрежа от терористи

по целия свят.

Ние решихме да го бием на собствената му игра.

Да изпратим наш убиец.

Сериозно ли?

Нашият трябваше да си приписва убийства, които бяха на Карлос,

и да си измисля други. Искахме да ядосаме Карлос.

За да направи грешка. Да се разкрие.

Той е човек с огромно его.

Това беше на теория.

На практика, според мен,

Борн се превърна в това, за което го обучихме.

Първокласен убиец.

Възможно ли е това, Дейвид?

Доказателствата са косвени в най-добрия случай.

- Трябва да се елиминира. „Алекс, моля те.

Значи Дейвид и Елиът мислят, че е невинен,

а Конклин и Жилет го мислят за виновен. Какво да правим?

Предлагам да му пратим сигнал, за да се прибере.

Ще пуснем история за жената във вестниците.

Ако се появи, ще го разпитаме.

Ако не се появи, ще знаем, че е срещу нас.

Господа. Мег.

Къде ще ходиш сега?

"Бержерон". Името, което ни даде Д"Армакур от банката.

„Ще те убият, ако отидеш там... - Мари...

Ще закъснееш за полета си.

Съжалявам за Питър.

„Може ли да ми го преведете? „Извинете.

„Искате ли да видите нещо? - Търся подарък за приятелката си.

Салонът за оглед е на втория етаж.

Нека ви покажа.

„Кажете, ако имате нужда от помощ. - Благодаря.

Аз съм Жаклин Лавие, управителката.

- Ако мога да съм ви полезна с нещо. - Благодаря.

- Да ги сложа ли на закачалки? - Разбира се, благодаря.

- Имате око за хубавите рокли. - Имам млада дама, която разбира.

Искате ли да ви избера малко вечерни рокли?

Ако някъде мога да пийна, може да ми изберете цял гардероб.

- Пътуването от Бахамите бе тежко. - В моя офис става ли?

Нее "Джордж М", но канапето е меко

- и има достатъчно уиски. „Къде бяхте досега?

- Тя ще иска ли да ги мери? - Вече е на Ривиерата,

но шести номер ще я оправи.

"Шести номер ще я оправи." Засрамете се, мосю.

Ето това обичам на пазаруването в Париж.

Удоволствието е мое, мосю...

Бригс. Чарли Бригс.

С колко пари сте готов да се разделите?

Не повече от 10 - 12 000 долара, мадам Жаки.

Разполагайте се.

Влезте.

Мари! Невероятно! Слава богу, че си се измъкнала. Добре ли си?

Да. Разбра ли за Питър? Какво е станало?

Чухме тази сутрин. Страхотна трагедия.

Но ти си в безопасност, слава богу. Така се тревожихме за теб.

Алис?

Кажи на посланика, че Мари Сент Жак е тук. Пипнахме го!

«Кого сме пипнали? - Борн, разбира се.

„Ще ни сътрудничиш, нали? - Какво искаш да кажеш?

Помогни ни да го намерим.

Полицията издирва Джейсън Борн още от Цюрих.

Той е професионален убиец, един от най-опасните хора в света.

Знаеш къде е бил досега и къде мисли да отиде.

„Посланикът иска да ви види. - Идвам веднага.

- Скоро се връщам. „Карл,

какво ще стане като го намерите?

Мари, той е убиец.

Рано или късно, ние ще го хванем. Или ще го убием. Чакай тук.

Мари! Какво правиш?

Върни се!

Хванете я!

По дяволите!

Да, сигурен съм. Мислех, че е мъртъв.

Служил съм с копелето в Лаос, в операцията "Медуза".

Той е най-студеният човек, когото съм виждал,

най-опасният и най-непредвидимият.

Анжелик, това е Борн. Сигурен съм.

Не мога да направя грешка за такъв човек.

Всички бяхме обучени да убиваме, но той беше най-добрият.

Убиваше, защото му харесваше.

Яденето беше чудесно, мосю Бригс.

- Наричай ме Чарли. „Чарли.

Разбрах, че вие познавате човек, когото бих искал да наема.

Джейсън Борн.

Мадам Жаки.

Не се тревожете. Искам само информация.

Не знам за кого говорите.

Така ли?

А защо номерът ви е на неговия "конфиденциален фиш" в банката?

Това е лъжа! Не знаете нищо!

Достатъчно, за да разкрия Кьониг в Цюрих,

Д"Армакур в Банк Валоа, и вас, разбира се.

Ако го направя, за колко, според вас, ще ви елиминират?

Вие сте луд.

Ако кажете нещо за нас, няма да живеете и ден.

Неговите хора ще ви очистят на улицата.

Кажете ми за Борн.

Чули сте, че той е равен на Карлос?

Равен ли? Чух, че това еедин и същ човек.

Борн е почнал да твърди, че е Карлос? Мосю.

- Значи Борн не е Карлос? - Борн е позьор.

Работи сам.

Силата на Карлос е в това,

че той може да си набавя всевъзможна информация.

- Това ми звучи като много хора. - Но всичките слепи, мосю.

Слепи?

Ще ви кажа направо,

аз съм част от тази операция вече над 15 години.

И още не съм срещнала човек,

който е говорил с Карлос.

Или някой, който знае къде е той.

Ами Борн? Какво знаете за Борн?

Американец.

Кога дойде в Европа, кога разбра Карлос за него?

Преди три години. Преди това е провеждал акции в Азия.

Първо беше убит посланик в Мулмейн.

Два дни по-късно в Токио беше убит японски политик.

Седмица по-късно, главен редактор на вестник в Хонг Конг.

Зад всички тези убийства стоеше Борн.

Но Карлос разбра това, което ние не осъзнавахме.

Че Борн е тръгнал за Европа. За Париж, по-точно.

Че иска да унищожи Карлос.

Калкута. Оман. Шейх Мустафа Калиг.

Лъжа! Преднамерена лъжа.

Борн се провали повече от веднъж. Много задачи, малко време.

Но каквото и да правеше,

след неуспешна акция винаги провеждаше нещо изключително.

Избираше някоя важна фигура и...

Защо Борн иска да унищожи Карлос?

Защото възнамерява да се превърне в Карлос.

Слава богу, че си добре.

Мислех, че вече си в Канада.

И те те преследват.

Канадците?

Всички.

Ако не могат да те заловят, ще те убият.

Карлос има пръст в това.

Те са убедени, че си убиец.

Искаха да знаят какви са плановете ти...

Какво им каза?

Нищо. Избягах. Аз...

Аз разбрах, че...

Разбрах, че те обичам.

Джейсън, може ли по-бавно?

- Къде отиваме? «Не знам. Не можем да останем тук.

Джейсън!

КАНАДСКА ИКОНОМИСТКА ТЪРСЕНА ЗА УБИЙСТВАТА В ЦЮРИХ

Ела. Хайде!

Сър? Пристигнахме.

- Твърде стар съм за това. - Аз също.

„Чакай ме, Кени. Няма да се бавя. - Ще напълня бензин.

Дейвид Абът, предполагам?

Легенда от дните на ОСС.

Създател на Тредстоун 71.

Коя е жената?

Мег.

Тя притежава къщата. Била е в ОСС заедно със съпруга си.

„Той плува с... - О, човекът с яхтата. Ясно.

Как ще влезем?

Хер Кьониг, може ли поговорим за бизнес?

500 000 са малко. Карлос може да продаде досиетата за милиони...

Няма да преговаряме пак, г-н Жилет. Няма смисъл.

Статията беше сигнал да дойде, атой не дойде.

Трябва да го елиминираме, Дейвид, колкото се може по-бързо.

Мина само един ден. Не може ли да му дадем повече време?

Това ни излага на голям риск.

Нямаме избор. Трябва да се отървем от него.

Трябва да вървя. Дайте ми още 24 часа.

Добре.

- Някой иска ли да го закарам? - Ще те изпратя.

Не, колата ме чака отвън.

Ще се кача с теб.

Да вървим.

Колата е отзад.

„Къде е Дейвид Абът? - Не беше ли тук?

- Има врата към задния... „Идиот.

Къде са досиетата?

Къде е досието на Борн?

- Сложи отпечатъците му. - Знам какво да правя!

Да вървим.

Това е цялата история, директно от мадам Жаки.

Всичко беше познато,

имена, градове, убийства.

Всички тези неща изплуваха в съзнанието ми.

„Било е истина. „Било е.

- Ние сбъркахме. Не разбираш ли? - Ти рискува живота си за мен

преди да ме познаваш.

Един убиец не би постъпил така. Ако е съществувал, това е минало.

Може би трябва да го приемеш.

Можеш ли да живееш с това?

Може би.

Но сам.

Не с теб.

- Това ли е твоето решение? - Нямам друг избор.

Изчезваш героично, за да продължа с ненакърнена репутация?

Точно така.

За кого се мислиш, по дяволите?

„Какво? «За кого се мислиш?

За човек, който убива хора за пари.

Правителства ме искат мъртъв. Канадците ме искат мъртъв.

Карлос също. Помисли.

Колко дълго можем да бягаме преди да ни намерят и убият?

„Така ли искаш да умреш? «Не, за бога.

Искам да изгния в затвор за неща, които не съм сторила.

Мога да се погрижа за Цюрих.

„Как? „Има ли значение?

Признание? Не знам още как, но мога да го направя.

Мога да върна живота ти обратно. Така трябва.

Джейсън, не разбираш ли? Ти пак доказа, че съм права.

Въпреки че си толкова сигурен във вината си.

Един закоравял убиец никога не би ми предложил такова нещо.

- Аз съм наемен убиец. - Може да си бил, но сега не си.

Чуй ме.

Ти си ми много скъп, но аз не съм дете.

Не знам какво си бил преди и какви престъпления си извършил.

Но ти не си това, за което се мислиш.

Аз се познавам.

Не мога да обичам този, за когото се мислиш.

Глупости. Аз мога да помогна, ти не можеш. Остави ми нещо.

Чакай.

Какво?

Илюзията за убиец.

- Убийствата, които уж си извършил. - Аз ги помня!

Чакай малко, Джейсън.

Ами ако са ти ги сложили в главата, както доказателствата срещу мен?

Ти не знаеш какво е ставало, преди да загубиш паметта си.

Как ще обясниш насилието, което изплува в главата ми?

Може би си спомняш това, което ти е било втълпявано. Записи, снимки.

Не.

- Прекалено добър убиец съм. - Проклет да си!

Аз се боря за живота си! За живота и на двамата!

Можеш да мислиш и да чувстваш. Помисли! Почувствай!

Погледни ме и ми кажи, че вътрешно в себе си

си абсолютно сигурен, че си убиец.

Но ако не можеш, остани с мен и ми позволи да ти помогна.

И ме обичай.

Обичай ме, Джейсън, за бога.

Обадих се на екип за снемане на отпечатъци. Не им казах

какво търсим, исках само да прегледат Тредстоун.

Дадох им имената на 37 души, чийто отпечатъци са в досието.

Беше чисто, имаше отпечатъци само върху една счупена чаша.

Не си играй с мен. Чии са отпечатъците?

- На Борн. - Не можем да сме сигурни...

Дадохме му сигнал да дойде.

Отговорът му беше да избие всички от Тредстоун.

Какво повече искаш?

да го елиминираме ли?

Няма логика. Обадих се на номера, който намерих в "Бержерон".

- Оказа се на влиятелен французин. - Кой?

- Генерал Франсоа Вилие. „Боже мой, не може да бъде.

Снимката в Сорбоната. Ти беше на погребението на сина му.

- Той е герой от войната. - Сега е член на правителството.

„Каква връзка може да има с Карлос? „Те не се обичат с Де Гол. Защо?

- Защото е закоравял военнолюбец. - Това е връзката. Карлос е убил

Лилънд, защото искаше да махне оръжието от Средиземноморието.

- Изглежда невероятно... - Да вървим.

Беше просто клиент, Анжелик, сигурна съм.

Купи дрехи за приятелката си. Разпитва за Борн, защото

- иска да се отърве от конкурент. - Бил е Борн.

Самият Борн да пита за връзката си с Карлос? Няма логика.

„Какво му каза? „Нищо.

„Колко време беше сам в офиса ти? «Не е влизал там.

- Д "Анжу казва... - Лъже.

- Имаш ли моя телефон в офиса си? - Не. За глупачка ли ме мислиш?

- Имаме среща. - Къде отиваме?

Време е да видиш Карлос.

„Това е жената от "Бержерон". - А тази в червеното

беше на снимката от погребението на сина на Вилие.

Това доказва, че Вилие е замесен.

- Доб пе ре ли си?

Прави каквото ти казвам. Седни и запали колата.

Карай направо.

Вляза ли вътре, тръгваш.

Карлос!

Отче,

- говорите ли английски? „Малко.

Преди малко тук влязоха две жени. По-младата беше в червено,

а по-старата беше с тъмна коса. Видяхте ли ги?

Младата беше довела старата да се изповяда.

„Вие ли бяхте на изповедта? - Не, друг отец.

- Трябва да я намеря. „Беше във втората изповедалня.

Не знам дали е още там. Видях отец Мануел да си тръгва.

Трябва да говорим, генерале. Влизайте в колата.

«Какво е това? - Трябва да поговорим.

- Готов съм да стрелям. - Стреляйте!

Нямам проблем да ви убия, тъй като работите за Карлос.

- Ще ви убия. - Убийте ме.

- Отричате, че сте човек на Карлос? - Ненавиждам го. Той уби сина ми,

единственият ми син. С пет пръчки динамит.

Взех телефонния ви номер от парижката квартира на Карлос.

Не знаете какво говорите.

Знам, защото го намерих лично. Това е вашият телефон.

Кой сте вие?

- Имената не са важни. «Не са важни?

Човек без име ме напада през нощта, насочва пистолет срещу мен

и очаква да му повярвам? Защо?

Защото ви казвам истината.

Ако наистина мразете Карлос, помогнете ми да го спра!

Генерале.

Генерале, чакайте.

Ние проследихме Карлос от една банка в Цюрих до друга в Париж,

където в сметката намерихме номера на бутик "Бержерон".

В "Бержерон" открихме телефона, скрит много внимателно.

- Трябва да има някакво обяснение. - Не може да има.

Кой вдига телефона у вас? Вие ли?

Да. Или прислужницата. Тя е с мен още от войната.

Или жена ми, или помощникът ми.

- Откога работи с вас помощникът? - Отпреди да се родите вие.

„Той е напълно лоялен. - Цезар е казал същото за Брут.

Няма кой да го направи в къщата ми. Повярвайте ми. Няма.

- Боя се, че грешите. - Защо трябва да ви вярвам?

Генерале.

Ще докажа всичко, което казах.

Но трябва да ме пуснете в дома си. Трябва да говоря с хората ви.

Моля ви, генерале.

Елате у дома. Говорете с жена ми. Тя ще уреди всичко.

Ще разберете, че грешите.

Паркирай колата. Отиваме с него.

Не влизайте.

Спрете тук.

Познавате ли човека, който излиза от къщата ви?

Да. Срещал съм го с жена ми. Казва се ДАнжу.

- Свързан е с Карлос. - Откъде знаете?

Видях го в магазин, който Карлос използва в Париж.

Жената, с която говори, е от хората на Карлос.

Живее ли в дома ви, генерале?

Тя е моя жена.

Когато старец намери млада жена, готова да сподели живота му,

някои неща се подразбират от само себе си.

Тя получава пари, сигурност и позиция в обществото.

Той получава младостта, красотата и възможност да покаже потентност.

- Не правете това със себе си. „Непрекъснато се питам:

Копнее ли тя за по-млад мъж?

Дали си има любовник? Когато си намери любовник,

дали ще бъде дискретна?

Но един въпрос никога не си бях задавал.

От самото начало ли участва в това? Има ли пръст в смъртта на сина ми?

Мислите ли, че е така?

Аз имам достъп до секретна информация.

Разбирате ли?

Военна, ядрена, касаеща сигурността на Франция.

В списъка са само пет души. Само пет.

Но винаги изтичат сведения. Не знам по какъв начин.

Москва научава едно нещо, Вашингтон друго.

- Обсъждали ли сте нещо с жена си? «Не, разбира се.

Но нося документите у дома, в кабинета си, и ги слагам в сейф.

Само още един човек има ключ от този сейф.

За бижутата й.

Тя оплака смъртта на сина ми. Облечена в черно, много елегантна.

Но ако сте прави, тя има пръст в смъртта на сина ми.

И е предала Франция. Знам какво трябва да направя.

Не, генерале, чуйте ме.

Помислете за сина си, не за своята гордост. Трябва да хванете убиеца.

Използвайте я, за да хванете Карлос.

Накарайте го да се разкрие. Никой не е стигал толкова близо.

Кой сте вие?

Чували ли сте за група в ЦРУ, наречена Тредстоун?

Не мога да ви кажа нищо за тях. Нищо.

Искаме името на човек от Тредстоун, на когото можем да се доверим.

Само едно име, генерале. Едно име.

Абът.

Дейвид Абът.

На него можете да вярвате.

Д"Анжу.

Аз съм Джейсън Борн. Жаки е мъртва. Ти си следващият.

Не ми прави услуги.

Обади се в църквата, за да провериш. После ела...

- За да получа жица около врата си? - Искам информация.

Ще ти платя, за да напуснеш страната и да заживееш щастливо.

"Трокадеро", по обяд, стоянката на такситата. Бъди там.

Карай.

Д"Анжу!

Д"Анжу!

Последният беше човек на Карлос, Жан Пиер. И аз съм го използвал.

Хайде.

Спаси живота ми. Защо?

Може да те убия лично.

Какво искаш?

Как се вписва жената на Вилие в организацията?

- Д"Анжу! - Любовница е на Карлос от дете.

Жената на Вилие?

Това осигурява достъпа на Карлос до всички правителствени тайни

и до собственото му досие.

Вилие замесен ли е?

„Какво знае Карлос за мен? «Не съм от най-приближениете.

„Какво си чул? - Каквото са чули всички.

Слуховете от Сайгон бяха, че Джейсън Борн,

най-големият убиец в Югоизточна Азия,

е сключил сделка с ЦРУ на изключително висока цена.

С каква цел?

„Какво си мисли Карлос, че правя? - Че си присвояваш убийствата му.

- Че го предизвикваш непрекъснато. - А ти?

Какво мислиш ти?

„Има ли значение? „Ти ме позна. Познаваш ме.

Ти не си Джейсън Борн, когото познавах.

„Тогава кой съм? - Нямам идея.

Лицето ти е променено, за да приличаш на Борн,

но не си хладнокръвен убиец. Нямам никаква представа кой си.

Ако побягна, ще ме застреляш ли?

Не.

Няма.

Какво каза ДАнжу? Права ли бях?

Беше права.

Има още много неща, които не знам.

Но аз не съм Борн. Не съм убиец.

Джейсън, можем да се обадим в посолството. Ще ни помогнат.

Да, но какво ще кажа? "Здравейте, аз съм Джейсън Борн.

Знам, че това не е истинското ми име, но загубих паметта си

някъде извън Марсилия." Какво да им кажа?

- Кажи им истината. «Коя истина?

Кажи им да се обадят на лекаря, който те е намерил.

Той е алкохолик. Никой няма да му повярва.

Защо се опъваш, Джейсън? Нали точно това чакаше?

Ами ако и американците искат да ме убият?

Трябва да внимавам, това е.

Вилие каза, че можеш да се довериш на Дейвид Абът от Тредстоун.

Борне. Иска да се срещнем.

- Слава богу. Сигурно ли е, че е той? - Е, не използва най-точните думи.

„Ще успеем ли за Конкорда? „Да.

Казахме му да не се показва. Ще звъни на всеки час.

- По вътрешната ли? - Не, в Париж имаме двойни агенти,

които ползват кодирани линии. Ако иде при тях, ще говори от техните.

Искам да го изслушам, преди да предприемем нещо.

„Той току-що унищожи Тредстоун. - Искам да се срещнем насаме.

Длъжен съм да те охранявам.

Познавам този човек, Алекс. Той не е заплаха за мен.

«Не съм убеден. „Ще го направим по моя начин.

«Да започваме. - Пристигна ли Абът?

«Ще се срещнем в едни гробища. - О, не.

Били сме там преди. На погребението на сина на генерала.

- Онази снимка във вестника? „Да. Абът твърди, че това е той.

Ще дойда с теб. Няма да приема нищо друго.

Не. Ако се случи нещо с мен, отиди при Вилие.

Ако не се върна до изгрев слънце... Хайде, стига.

«Кой си ти? «Знаеш кой съм.

- По дяволите! Попитах те кой си? - Генерал Алекс Конклин.

Казах, че ще се срещна само с Дейвид Абът.

Защо? За да го убиеш като другите в Тредстоун?

„Какво говориш? - Ти уби всички!

Мег, Капитана и Елиът Стивънс.

Те биха предпочели да умрат, вместо да се продадат на Карлос като теб.

Не съм се продал. Карлос се опитва да ме убие.

Копеле. Жилет, убий го!

Дейвид.

Дейвид.

Дейвид, не.

Ти ли си Абът?

«Не ме ли познаваш? «Не.

Карлос се опита да ме убие. Куршумът изтри паметта ми.

Боже мой. Нищо ли не помниш?

„Почти нищо. Фрагменти. - Това обяснява всичко.

„Ти ми вярваш. „Да.

- Убих човека, който те простреля. - Това беше Жилет.

Той се опита да ме застреля на Трокадеро.

Той убеди генерал Конклин, че си ни предал. Искаше да убеди и мен.

„Ще ми кажеш ли кой съм? „Казваш се Дейвид Уеб.

Кръстен си на мен. Аз съм Дейвид Абът.

С баща ти израснахме заедно.

Завършихме Йейл и отидохме в ОСС. Ти беше на седем, когато той умря.

Аз нямах деца.

С теб бяхме непрекъснато заедно.

Водех те на ски и играехме тенис.

Обсъждахме историята.

- И най-вече ходехме за риба. - Ами ЦРУ? Тредстоун?

Дейви, ти ме последва в този гаден бизнес.

Никой не можеше да пипне Карлос,

неговите хора убиха половин дузина влиятелни политици,

в този момент той изчезна

и ние решихме да му поставим капан

с цел да го накараме да се покаже. Взехме самоличността на Борн.

Трябва да походиш още малко.

„Кой беше истинският Борн? «Ужасен човек.

Убиваше ей така, за спорта. Без значение дали е плъх или човек.

«Какво стана с него? «Не го контролираме.

Направихме ти пластични операции и го елиминирахме.

- Убили сте своя човек? - Трябваше ни някой

с репутацията на Борн, но свестен.

Свестен?

Трябваше да убие Карлос, не да печели пропуск за рая.

- Остави ме, Дейви. - Няма да те оставя да умреш.

„Твърде късно е. - Ще се оправиш.

Не, моля те. Нека се облегна на дървото.

Можеше да мяташ въдицата

странично в езерото, между дърветата.

Трябваше ти само педя разстояние между клоните и водата.

На единайсет години.

Хората от вестника дойдоха да те снимат.

Те също не можеха да повярват.

Имаше куче.

Черен лабрадор на име Елвис.

Истинаее. Бях го забравил.

Всичко, цялото ти детство е ведна къща на 71-а улица.

Тредстоун, на третия етаж, в стаята ти...

Всички отговори са там. Всичко.

- Болницата. Ще се оправиш. - Не, не. Моля те.

Искам да умра, държейки тревата.

- Хвани Карлос, Дейви. - Ще го направя.

Прости ми.

Казвам се Дейвид Уеб.

Дейвид.

Беше капан. Те бяха убедени, че съм се продал.

- Защо се опитаха да те убият? - Мислеха, че аз съм убил всички

- в тяхната централа. - Но ти беше тук.

- Не искаха да повярват. - Дори Дейвид Абът? Не беше ли там?

- Убиха го. „Господи.

Беше дело на Карлос. Сега никой няма да ни повярва.

Единственият ни шанс е да пипнем Карлос.

„Как? - Трябва да отида при Вилие.

Жена му е последният ни шанс, последната ни връзка с Карлос.

Боже мой.

Какво сте направили?

Тя си призна.

Това, за което намекнахте. Билае негова блудница.

Нямах друг избор.

Тя унищожи сина ми, името и честта ми.

Дадох живота си в служба на Франция.

- Тя направи фарс от това. - И сега ще се самоубиете?

Така няма да има въпроси, няма да има и доказателства.

За това ще си говорят само крадците и убийците.

Карлос ще ви убие, без да използва дори един куршум. Браво!

Каквото и да поискате, отговорът ми е "не".

Значи Карлос и Анжелик печелят. Вие губите.

Името си. Репутацията си. Живота си. Сина си. Всичко!

По-лесно е да вземете пистолет и да си пръснете черепа.

„Да, така е. - Няма да ви моля да се биете.

Само ние двамата срещу всички!

«Не мога! «Знам.

Легнете на леглото до курвата си и умрете, генерале.

Не може да се мерите с Карлос.

Жалък старец.

Убил съм много мъже през живота си. Много.

Добра идея. Убийте ме и мен. Това ще е чиста победа за Карлос.

Хайде, стреляйте. Убийте ме. Изпълнете заповедите на Карлос.

Убийте ме, войнико!

Какво искате да направя?

Осигурете ми дипломатически имунитет до Ню Йорк.

Ще принудя Карлос да тръгне след мен.

Това е единственият начин да оцелеем.

Карлос ще дойде? Как?

Сложете я в някоя кола отвън и чакайте.

Те ще я намерят и ще я заведат при Карлос.

И Карлос ще дойде в Тредстоун, за да ви убие.

Внимание. Полет 434 от Париж пристига на 14-и терминал.

«Какво значи това? - Аз съм сенатор Крофърд.

Научихме, че Борн е пристигнал в Ню Йорк преди няколко часа.

Знаем, че е замесен в няколко убийства. Къде е сега?

Ще се опита да пипне Карлос, ако преди това не го убиете.

- Трябва да му помогнете. - Да му помогнем?

Ще ме изслушате ли? Той не е убиец.

- Нее. «Нека да седнем и да поговорим.

„Кой номер, господине? - Продължете до ъгъла.

"Преносвачи Мюлър", Шумак на телефона.

Казвам се Джонсън. Възникна малък проблем.

„Какъв? - Бях тръгнал за къщата на приятел,

който почина наскоро, за да взема нещо, което му бях дал.

Когато стигнах там, видях един от камионите ви пред къщата.

«Не става въпрос за нещо скъпо. - За какво?

За въдица. Не е скъпа,

но е седна от онези стари макари, които не се заплитат.

Да, вече не ги правят такива.

- Знам къде я е сложил. - Добре, какво толкова.

Там има един на име Дугън. Кажи му, че съм казал да я вземеш.

„Г-н Дугън. Благодаря. - Ако ти откаже, обади ми се.

Добре.

Защо Борн не дойде при мен? Ще застана на ъгъла.

Това ще даде на Карлос две мишени. Не мога да го позволя.

- Ей, къде е Дугън? - Горе е, седи на стол.

Не вдига нищо по-тежко от папката си.

- „Шумак каза, че ви трябват хора. «Ти от "Шейп Ъп" ли си?

Да.

Няма да стане. Виждам негови черти във всички.

„Какво виждате? - Не знам. Не съм сигурна.

- Пуснете ме да сляза. «Не мога.

Пуснете ме.

Можеше да мяташ въдицата

странично в езерото, между дърветата.

Чети. Всичко, което ти попадне в ръцете, особено исторически книги.

О, Дейви, какъв чудесен подарък.

Да го сложим над камината, където винаги ще го виждаме.

- Ей, тъпак, какво правиш тук? „Ти ли си Дугън?

- А ти кой си? - Аз съм от "Шейп Ъп".

„Казаха, че ви трябват хора. - Не. Стълбите са много тесни.

Само се блъскаме. Разкарай се.

Шумак ме праща.

Добре, качвай се горе.

Започни с дървените неща и никакви почивки за кафе.

„Добре, добре. „Третия етаж.

Умри!

Умри!

Стой. Успокой се.

Ще ви избия!

Всичко е наред. Всичко свърши. Ние не сме врагове.

Врагове сте. Ще ви убия всичките. Не ми пука!

Те са мъртви.

- Всичките са мъртви. - Джейсън!

Махай се!

Те са мъртви.

Мъртви са.

О, Дейвид.

Всичко свърши.

Те са мъртви.

Дръж се.

Обичам те.

Извикайте линейка.

Дейвид Абът даде живота си за родината.

За свободата. За демокрацията.

Това е саможертва,

която днешното поколение няма да разбере,

тъй като то вярва само в печалбата.

Такава саможертва подобава

на човек като Дейвид Абът.

Той вярваше в куража и свободата на идеите.

В човешкото достойнство.

В битката за доброто.

За правдата и справедливостта.

Няма нищо достойно. Твърде много хора избихме, Дейвид.

Ти ме превърна в чудовище, за да хвана друго чудовище.

Някъде по пътя част от мен наистина се превърна в чудовище.

Ти ме научи да убивам, така както ме учеше да играя тенис,

безпристрастно и професионално. Без жалост.

Без чувство.

Тази вечер се връщаме във Вермонт.

Казаха, че съм бил учител. Може пак да се върна в училище.

Да се опитам да събера всички пръснати парчета.

Поне някои от тях.

Да помисля в какво си ме превърнал и как да ти простя.

Как да простя на себе си.

И как да обичам отново.

Субтитри: 501 МедТа Сгоир

IВОГ-САРТАМ