Original subtitles

Историята се основава на реални събития.

По следствено-юридически причини някои от имената са променени.

Други - не...

Убий ме.

В края на филма той се отправя към залеза, яхнал черния си кон.

Черен? Конят не беше ли бял?

Все тая. Продуцентите ще решат.

Важен е образът на човека, който може да убие своя предател,

но не го прави. Това е идеята на филма.

Отмъщението е двигателят, мотивацията,

но решаващо се оказва тяхното приятелство.

Честта.

Като декор си представете северно Чили,

най-суровата пустиня на света.

Впечатляващо, нали?

Както казва баща ми,

няма по-хубав филм...

от добрия уестърн.

Виж...

Серхио...

За създаването на филм е нужна история,

каквато в твоя сценарий няма.

Дори имената на героите не ги бива, звучат зле...

Марио и Мариано. - Добре, ако...

Ако имената са проблемът, ще ги променя.

Не е само това.

Филмът трябва да разказва нещо,

а ти май не знаеш какво искаш да разкажеш.

Съжалявам.

Как се казваш?

Как се казваш? Как се казваш?

Попитах как се казваш.

Марио.

Марио... Ега ти скапаното име!

Прочетох го. Липсват описателни детайли за мястото.

Сякаш го е писал човек, който не е стъпвал там.

Познавам пустинята, бил съм там.

Виж... Прощавай.

Добре знам за какво говоря.

Сценарият е непълен.

Щом е пустиня, защо не включиш малко камили, оазис...

полуголи мулатки, танцуващи салса?

Говорим за уестърн! В Чили няма камили!

Не се ядосвай. Нали държеше да чуеш мнението ми?

Серхио, искам да ти помогна, но е трудно.

Защо точно в Чили? - Пустинята ни е идеална за декор.

Да, но ще е скъпо да строим снимачни площадки там.

След два месеца пристигат чужди продуценти.

Търсят проекти, но ще гледат само предварително одобрените.

Трябва да ми уредиш среща с тях.

Ще се опитам, но няма да харесат сценария ти в този му вид.

Клинт... Теб търсят.

С О Л

Диего!

Диего! Здравей!

Извинете, бъркате ме с някого.

Ето го, лельо.

Диего! Как се радвам, че се върна!

Не си прави труда да отричаш.

Виктор се справя много добре

и вече изобщо не идва насам.

Не се казвам Диего, госпожо,

и не познавам никакъв Виктор.

Не вярвам на очите си! Мислех, че няма да те видя повече.

Госпожо, наистина мисля, че ме бъркате с някого.

Чуй го, лельо. И произношението му си е същото.

В Испания всички говорят като мен.

Ела у дома. Къщата си е същата, Там е, отсреща.

Идваше там при Виктор. Само че я пребоядисахме в жълто.

Мартин днес има рожден ден.

Честито, но...

Няма да дойда.

Добре... Както желаеш.

Ако решиш все пак, добре дошъл си.

Ще те чакаме. - Хайде.

Солниците. През деня. В пустинята.

Мъж се приближава, олюлявайки се.

Появява се каубой 2.

Пита го за името му.

Каубой 2: Как се казваш?

Как ти е името?

Диего.

Каубой2:

Виктор:

Диего! Много се радвам.

Влизай.

Вижте кой е дошъл! Диего!

Значи ти си Диего? - Явно.

Не вярвай на всичко, което чуваш.

Кой е Виктор? - Не го ли познаваш?

Може да съм паднал от коня и да съм забравил.

Извинявай.

Кой е? - Диего.

Един мъж върви през пустинята, олюлявайки се.

Солниците. През деня. Един мъж търси отмъщение.

Помощ!

Какво става?

Защо? Какво искате?

Какво става? - Отново се срещаме, Диегито.

Диего? Не се казвам така! Името ми е Серхио!

Кинорежисьор съм и съм испанец.

Тук пиша сценария за новия си филм. Не съм Диего!

Казвам се Серхио и съм испанец.

Испанец съм!

Ти беше ли на купона, Паскуал? - Да, разбира се.

А Диего беше ли? - Да, и той.

Диего сега тук ли е? - Да, тук е.

Не, това е лъжа! - Това ми е достатъчно.

Бъркате ме с някого, станала е грешка.

По дяволите! Грешите! Не съм Диего, кълна се!

Ти беше ли на купона? Беше ли, или не?

Бях. - Хората как те наричаха?

Как те наричаха хората?

Как ти викаха?

Диего. - Ето, виждаш ли?

Бях сигурен, че един ден ще се върнеш.

Чакайте, не си отивайте! Трябва да го изясним още сега!

Искаш да се изясним сега ли? - Да, много ви моля.

Чудесно.

Да се изясним веднага.

Убий го.

Чуйте ме, нищо не съм направил.

Не, господа, моля ви! Не съм ви сторил нищо.

Не съм Диего.

Не съм Диего.

Не!

Води го у стария Вискача.

Не му се връзвай на дъртия.

Понякога дрънка пълни глупости.

Вискача!

Старче!

Водя ти едно приятелче, да се позабавлявате.

Искам да се грижиш за него.

Ей, момче!

Не ми закачай кокошката!

Добър ден.

Името ми е Серхио.

Приятелите ви ме бъркат с друг човек.

Затова ме докараха тук.

Искам да се върна в селото.

Много ли е далече?

Далече...

Ясно, далече е.

Ама колко далече? На какво разстояние?

Много далече да се стигне пеша.

А с кон? - Пак е далече.

Ще ми заемете ли коня си? - Не.

Защо? Само до селото. - Защото е мой! Както и ранчото!

Аз спя вътре.

Ако искаш храна, трябва да работиш.

Ако не ядеш, ще умреш.

Намерих това.

Дай го насам.

Да ви се намира лъжица?

Много сте префърцунени вие, гражданите.

Внимавай, момче!

Не се занимавай с глупости, а върви събери козите.

Отивам ей сега.

Събери козите, мамка му!

Сега, казах!

Веднага!

Добре, отивам. Цял ден не съм се спрял.

Да им се не види и козите!

Същински сюрреализъм. Аз не съм Диего.

А защо смятат така?

Объркаха ме с някого.

Вас ви познават.

Кажете им, че не съм Диего.

Те са глупаци.

А приятели ли са ви?

Глупаци са, казах ти.

Знаят само глупости да дрънкат и да говорят за жени.

Никога не съм си падал да дрънкам глупости,

а жените спрях да ги мисля още на 60 години.

Защо не се махнете оттук?

Чии са гробовете? - На жена ми и на сина ми.

Какво се случи?

Имам неплатена сметка.

Към кого? - Какво те засяга?

Не разбирате ли? Искам да се махна оттук!

Никой ли няма пикап или друга кола, която да ползвам?

Модерните неща стигат само до града, тук не виреят.

Никой ли не може да ми помогне?

Малцина сме по тези места.

Има няколко индианци...

Индианци ли?

И индианци ли има тук?

Да, има.

Опасни ли са?

Да...

Много.

Внимавай!

Не мърдай.

Има един зад теб. Внимавай!

Какво шубе си!

Мислиш си, че участваш във филм ли?

Стегни се, момче!

Какъв страхливец!

Е? Как си прекарваш тук? - Искам да си вървя.

А, не може! Виктор има други намерения за теб, Диегито.

Знаеш, че не съм Диего. - Нищо не знам.

Повтарям каквото съм чул.

Това е лъжа! Лъжа е! Заради теб съм...

Стига, момче.

Хайде, недей.

Ставай.

Ще ти помогна да се изправиш.

Пусни ме!

Целият си в пясък и кал.

Чуй ме. Виктор иска да му свършиш една работа.

Какво става? - Безсолна е.

Не се разсейвай.

Ще заминеш за Боливия да ни донесеш една стока.

И много ще внимаваш.

Ще пресечеш границата и ще се срещнеш с братята ми.

И това е всичко.

Утре рано сутринта ще те вземат.

Екторсито!

Тръгваме! Какво се мотаеш там?

Грижи се за младежа.

Пази го като собствен син.

Защо?

Няма да ходя в Боливия! Никъде няма да ходя!

Не искам да ме погребвате тук! Измъкнете ме!

Няма да върша нищо за тях.

По-добре иди.

Не искам да го правя.

Не съм те питал дали искаш.

Много те моля, Виктор.

Не искам да го правя. - Кога ще станеш мъж?

Защо са се скарали Виктор и Диего?

Никой не знае точно.

Заради някаква жена...

земи, пари...

Не знам. Вие си знаете.

Аз не съм Диего.

Вече е все тая.

От такова нещо се излиза само по мъжки.

Коя е тази?

Върви, младежо.

Диего...

Виж ти...

Почакай.

Не знам какво са ти казали, но аз не съм...

Не си поумнял. - Не съм Диего!

Лъжец.

Виж...

По-добре...

Чакай, аз сам...

Задръж...

Стига вече! - Защо не ме взе с теб?

Не ме удряй повече, моля те.

Заради мен ли се върна?

Чуй ме...

Казвам се Серхио. Ясно ли е?

Различен си.

Естествено.

Помогни ми. - Как?

Как?

Познаваш ли Виктор?

Виктор, Виктор... Донякъде.

Не особено, въпреки че сме женени от 7 г.

Какво?

Ти си жената на Виктор?!

Не знам дали съм му жена, но да - женени сме.

Не, по дяволите!

Кажи му, че аз не съм Диего. - Не мога.

Защо?

Виктор не бива да разбира, че съм била тук.

Той никога няма да промени мнението си.

Ти ще го убедиш.

Няма да се зарадва, че съм била тук. - Моля те!

Не искам да те гледам такъв, Диего.

Не съм Диего! Мамка му! Никога не си ме познавала!

Успокой се... Спокойно.

Хайде...

Искаше ми се да си се върнал заради мен.

Утре трябва да свърша една работа на Виктор.

В Боливия.

Ще те ползва за муле.

Муле ли? Не знам.

Не ми обясниха.

Не го прави. - Защо?

Просто не го прави. - Кажи защо!

Всеки ми нарежда нещо и никой не обяснява какво става!

Защо да не го правя? - Капан е.

Ще пренесеш съвсем малко кокаин, Виктор ще те издаде, ще те хванат,

а междувременно голямата пратка ще дойде от другаде. Разбра ли?

А ако аз ги издам? - Нищо. Виктор контролира властите.

Ще те убият и никой няма и да разбере.

Какво да правя сега?

Ако се беше върнал заради мен...

Ела с мен.

Да избягаме заедно!

Май се подиграваш с мен, Диего.

Курва.

Но не твоята.

Той напуска затвора си...

Слушай... Цели 25 хектара...

Пак ли започваш, Паскуал?

Братята ми в Боливия ще ми помогнат.

А когато моята Камилита стане на 18 г.,

ще се оженя за нея и ще си имам семейство.

Вече съм голям, искам да замина.

Не, казах! Не чуваш ли? Още ти е рано.

Никой не заминава без мое разрешение.

Нали така, Диего?

Не съм Диего.

Вече трябваше да си разбрал, че е опасно да вярваш на жените.

Особено пък...

на моята жена.

Свалете го и го развържете.

Благодаря.

Ама, чакайте... Какво...

Какво става?

Не! Не съм Диего!

Разкарайте го.

А ти...

Вкъщи!

Спри тук.

Казах ти, трябва да свършиш малка услуга, съвсем дребна...

И децата ще се справят.

Но не! Ти не можеш!

И сега кой ще свърши работата? Екторсито.

Защо пък аз?

Защото аз така казвам!

По дяволите! Как ми се иска да не съм тук...

Да заминем с моята Кармелита...

Стига бе!

Не се увличай!

Хайде...

Вдигни му главата. Изправи му главата де.

Погледни натам... Гледай.

Виждаш ли?

Това е най-суровата пустиня на света.

Тук няма нищо, момче. Нищо!

Само сол и самота.

Завърти го. - Виж там...

Гледай.

Трябва да тръгнеш в тази посока.

Ако успееш да прекосиш солниците,

ще е само по Божията милост.

Ако успееш,

ще се видим оттатък.

Успех!

Тръгваме ли?

Слушай...

Ще взема да ти помогна малко. Ето, виж.

Хайде, тръгвай, бе! Пак ли се замота?

Спокойно.

Побързай.

Няма ли да спреш да ми мрънкаш?

Стига вече!

Мануел?

Дай ми ключовете от колата. - Съжалявам, госпожо.

Това е най-суровата пустиня на света!

Тук няма нищо. Нищо!

Сценариите се пишат с кръв, а в твоя няма нито капка.

Липсва ти детайл, личи си, че си неопитен.

Сякаш го е писал човек, който не е стъпвал тук.

Защо не ме взе с теб? - Внимавай, младежо.

Никой няма да ти продуцира филма. - Подиграваш се.

Липсва ти опит.

Попитах как се казваш.

Двама мъже са приятели, но след време...

Убий го! - Това е само филм...

Ето докъде стигна...

с твоя филм.

Така ли ще пукнеш?

Без да довършиш сцената?

Аз не съм Диего!

Тук ли ще го оставим? Ще умре.

Това е Диего.

Успокой се...

Върни се. Трябва да си уредим сметките.

Не мога да повярвам, че се случва в 21 век.

Докога ще се жалваш?

Избий ги, момче.

Убий ги. - Аз не съм такъв.

Мамка му! - Мъжът...

истинският мъж...

ще си отмъсти за това, което са му сторили.

Какво съм ти направил?

Разбери сам.

Намерил си пътя към дома, а?

Пази си краката. Утре ще ти възложим работа.

Тези, дето ме докараха, можеха да помогнат.

Пазят имението на Виктор.

Не са по-добре от теб.

Паскуал иска да се ожени за дъщеря му.

Те са против, но какво могат да направят?

Не знам какво да правя. - Ще те науча да стреляш.

Ти си решаваш.

Или ще те убият, когато се опиташ да бягаш,

или си отмъсти.

И в двата случая ще те убият.

Какво става, старче?

Не си го опазил, както ти заръчах.

Сега и ти ще го последваш.

Вискача, на теб говоря!

Не ти се бъркам. - Но и не ме слушаш.

Побързай, трябва да тръгваме.

Старче, излизай!

Излез поне да поговорим.

Ако само ще говорим, защо да излизам?

За да поговорим. - Говори де.

Излез навън. - И оттук те чувам добре.

Ако излезеш сам, нищо няма да ти се случи.

Ако си стоя вътре, пак няма да ми се случи.

Излизай...

да не те разфасовам вътре.

Ще броя до три.

По дяволите!

Страхливец си - както когато уби сина ми.

Едно...

две...

Мамка му!

Хубаво ли е, или искаш още?

Каза ли каквото имаше да казваш?

Още ли искаш?

По дяволите!

Мамицата ти!

Старче!

Хайде, прицели се и стреляй.

С двете ръце.

Хайде, стреляй.

Ама къде се целиш? - В главата.

В главата - в твоя филм. Тук ще го целиш в тялото.

По-големи са шансовете да улучиш.

А ако му се вижда само главата?

Ти будалкаш ли ме?

Спри, глупако.

Никога не бързай да стреляш.

Изчакай... По-спокойно...

Прицели се и го убий от раз.

Ако само го раниш, може той да те убие.

Това амулетче няма да те отведе в рая,

но много ще ти помогне, ако го използваш добре.

Хайде.

Е?

Нещо да кажеш, младежо?

По дяволите!

Като станеш на моите години, ще говориш като мен.

Ясно ли е?

Потърси вода, младежо.

"Скрий пакета и обвини Диего.

После ще се отървем от него."

"Паскуал."

Шефе?

Е?

Какво става?

И аз това питам.

Паскуал каза, че ще дойдете при мен, и стоя да ви чакам.

Екторсито не дойде ли да те вземе, момче?

Видя ли Ектор? - Да.

Двамата с Паскуал ме захвърлиха ранен в пустинята.

Два дена се влачих дотук.

Добре, а след това...

Не е ли идвал насам? - Не.

Не дойде ли при теб?

Ако ти обещая да забравя всичко,

ще ми кажеш ли истината?

Ако ми кажеш истината,

ще те пусна да си вървиш.

По дяволите! Кой ще ви се върже на лъжата?!

Вие не държите на думата си.

За разлика от момчето.

Щом казва, че не е идвал, значи не е.

Удари го!

Удари го. - Няма.

Удари го, казах. - Не искам.

Удари го, иначе ще ти пусна два куршума.

Удряй, момче. Строши му гръбнака на проклетия старец.

Ако ще удряш, удряй силно!

Послушай го.

Нещо взе да ми писва.

Виждал ли си Ектор? - Не, казах.

Какво да му предам, ако го видя?

Утре го очисти.

Утре ще дойдем рано за теб.

Ще бъде прощалното ти пътуване.

Ще ме убият.

Диего... не би се дал току-така.

Добре.

Ясно.

Какво би направил Диего?

Мислех, че никога няма да попиташ.

Най-напред трябва да разкараш Паскуал.

Всяка вечер ходи да яде у Хулио.

Ако побързаш, ще го завариш там.

Седнете на моето място. Заповядайте.

Харесва ли ви супата?

Искате ли още малко сол?

Понякога ги правя безсолни, затова...

Някой иска ли десерт?

Добре, ще донеса десерта.

Взел си ботушите си от Екторсито.

Лягай си, сине.

Камилита, заведи го до стаята.

Татко, помощ! - Дон Паскуал!

Татко... - Оставете дъщеря ми, моля ви.

Татко, помогни ми!

Татко...

Спокойно... Успокой се.

По дяволите!

Ти ще се прощаваш сега.

Тук е краят на пътуването ти, женчо.

Благодаря.

Вървете си!

Да...

Предайте на Виктор, че Паскуал му е оставил пикапа

с тази бележка вътре.

Вие какво ще правите?

Сядай, младежо.

Готово.

Ти добре ли си?

Да.

А вие?

Кога ще се разправите с Виктор?

Той е моя грижа.

Знам как да действам.

Какво ще го правиш?

Интересува ли те?

Утре ще го арестуват.

С години ще гние в затвора.

По някое време ще ида да го видя.

Тогава няма да иска да го пощадя.

Ще ми се моли...

да го убия.

За толкова силен ли се мислиш?

Къде е Паскуал?

Как така го няма? - Няма го. Оставил е бележка.

Хулио какво каза? - Взели го някакви боливийци.

Минал е границата с тях и нямало да се връща.

Малката Камила тук ли е?

Значи не е заминал. Не би тръгнал без момичето.

Водете го към границата.

Сбогом, Диего! Успех! - Нищо не съм направил!

Никой не те пита. Имаш дългове за плащане.

Какви дългове?

Какво е станало между теб и Диего? - Между нас ли?

Ще имаш време с години да размишляваш над това.

А ние ще посетим Хулио.

Хулио!

Онзи ден се скарахме лошо.

Викахме си, тя стана от кревата,

взе една чанта, събра си нещата и каза, че си отива завинаги.

Казах й: "Добре, върви си, само ми отговори на един въпрос."

А тя: "Ти ме изгони, бе!"

Не съм я гонил. Сама каза, че иска да си тръгне.

Съжалявам, госпожо.

Значи, тръгнал е с боливийците?

И не знаете нищо повече?

"Ще ядем заедно. Ти какво искаш? - Морски дарове."

Дадено. А тя си поръча хамбургер.

Питах я за какво ме разкара дотам, за да си поръча хамбургер.

Ядосах се. Всеки би се ядосал.

Излязохме, но помъкнахме и сестричката й.

Казвам й: "Не ти е дете, сестра ти е.

Остави я при майка си, на бавачка, и да излезем само двамата."

Какво зяпаш, бе? Подслушваш ли?

Знам, че момичето...

Невероятно е...

Колко приказлив става човек,

като му избият семейството.

Сключихме сделка, нали?

Джентълменско споразумение.

Че ти няма да ми се бъркаш,

а аз ще те оставя да си живееш тук спокойно.

Споразумение ли?

Ти позволи на Ектор да убие сина ми.

Не съм сключвал сделки с теб.

Няма и да сключа.

Не! Още не, почакайте. Има още малко време.

Заради Паскуал, старче.

Убий ме.

А, не бързай толкова. Има време.

Заради Паскуал...

Мръсниците се разбират помежду си.

Всички знаехме,

че си рогоносец.

Рогоносец, сбъркан и импотентен.

Затова жена ти всички я опъват.

Защото ти не можеш.

Не можеш.

Диего...

Той я скъса от чукане.

Паскуал също.

И аз я прекарах.

Тя е най-... - Най-какво?

Най-лесната жена на света.

Знаеш ли какво ми сподели Мария,

докато беше с мен?

Че не може да забременее,

защото на теб не ти става.

Благодаря...

Диего погребва приятеля си.

Младежо...

Отче наш, Който си на небесата,

да се свети Твоето име,

да дойде Твоето Царство,

да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята.

Нататък си го знаеш.

Спокойно.

В тялото... В тялото...

Извинявай.

Отче наш, Който си на небесата... - Ще ти светя маслото, долно копеле!

Страхлив негодник!

Покажи се да ти пръсна мозъка!

И не въведи нас в изкушение...

Покажи се, мамка ти! - Но избави ни от лукавия. Амин!

Почти...

Не ни убивай, моля те!

Спокойно.

Не съм дошъл за вас.

Тук е!

Престраши ли се?

Накани ли се най-после, момче?

Чакам те от години.

Не трябваше да приключва така.

А защо се върна?

Слушай, копеле!

Не знам какъв ти е бил проблемът с Диего,

но вече е и мой проблем. - Това е приказка, скапаняко!

Да го уредим като мъже тогава.

Само да си взема револвера, и идвам.

Мария!

Къде ми е револверът?

Какво става?

Най-после...

Появи се.

Този револвер веднъж вече се опита да ме убие,

но не успя.

Знам. Затова дойдох аз.

Убий ме.

Знаех си, че ще свършим така.

Точно по този начин.

Струваше ли си?

Да...

Да, разбира се.

Боли ли? - Да.

Мамка му! Адски боли.

Чакай, ела... Върни се.

Не ме зарязвай така, момче.

Пусни още един куршум.

Дължиш ми го, мамка му.

Заради едно време.

Старият накрая успя да победи.

Направи верните ходове.

В къщата има сапун.

Не, благодаря.

Тръгвам си.

Къде отиваш? - Връщам се у дома.

Отивам си.

Остани.

Остани с мен.

Вече имам сюжет за сценарий.

Остани!

Не може да си тръгнеш. Няма да ме оставиш отново.

Имаме споразумение.

Не ме оставяй отново! Няма да си тръгнеш!

Попитах те дали е шега и ти отрече.

Не може да си отидеш!

Няма да си отидеш!

Върни се!

Върни се!

Солта разяжда всичко.

Солта пази, но също и прояжда и унищожава.

Разваля всичко по пътя си.

А ние...

стоим насред солниците.

Реши, че ще можеш да ме оставиш отново.

Серхио, не мога да те открия. Извади голям късмет.

Уредих ти среща с продуцентите, за които ти споменах.

Не забравяй, че на такива срещи ти се дава само една възможност.

Един изстрел. Обади ми се.

КРАЙ

В памет на ЛУИДЖИ АРАНЕДА

Превод ЛУИЗА ТОПУЗЯН