Original subtitles

Странно как гледат хората небесният свод, сякаш беше Раят.

Те не виждат рая. Това е забрава.

Студен, мрачен, безсмислен, безсмислен...

- Кошмар? - Самолетна катастрофа.

- Той беше ли там? - Не можах да видя лицето му.

-Но това беше той, нали? - Винаги е той.

Не можах да заспя.

ще ми липсваш

- Попитайте д-р. M относно получаването на допълнително. - Говорете с д-р. М!

има ли значение Изобщо не мога да спя, когато те няма.

хайде

- Не трябва да пътувате. - Можеш да ме посетиш, когато се оправиш.

-Ти лъжеш. Не ме лъжи, Джейн. - Аз не.

Казваш това, което мислиш, че искам да чуя. Това е лъжа.

Знаеш, че не бих го направил. обещавам

Никога не съм бил добър в лъжата. Винаги съм се гордял с това.

Но ако й кажа за плановете си, правя ли я съучастник.

Но дълбоко в себе си тя го знае. Както сестрите го знаят.

Добре дошли в Lifehouse.

Дом за разбитите, уморен, тъжен и страдащ.

Вие сте изгубени, забравени и между 14 до 22 години. не се притеснявай Вероятно ще работи.

ще се видим д-р М.

36 легла, басейн, сауна и аптека за всички ваши нужди.

Красива обстановка и емоционален лекар само за вас.

Всичко това съществува в горите на северен Орегон.

Ние сме специализирани във вас. Напълно смачканите съдби.

Биполярни и гранични пациенти.

Булимици и анорексици, депресивно и суицидно.

Хора с поведенчески разстройства и тези, които извършват самонараняване.

Чаша празнота за нея, чаша спокойствие към мен. Изпийте и преглътнете болката си.

Това е добрата лекарска рецепта, но прочетохте ли дребния шрифт?

Болката ви никога няма да изчезне.

Чух добрата новина. Сигурно си развълнуван.

-Колко време е минало? - Едва година.

- Много време е далеч от дома. -Разбрах.

Майка ми се вълнува твърде много. Изнервя ме.

Да, майките са взискателни. Трябва да работи, когато сте там.

Ето как сме в действителност.

Момиче с красиво, но разбито съзнание. Момче с отрова във вените си.

Млад, ядосан мъж. И аз, момиче, преследвано от призрак.

Дръжте скрепера видим и не го обръщайте срещу стената. Това е само предпазна мярка.

Знам, че сега се чувстваш по-добре.

Ако можех, Бих се самоубил тук и сега.

Въпросът не е защо, как или кога.

Решено е преди мен.

Пред баща ми и неговата майка. Ние сме прокълнати.

Имаме го в кръвта си. Това е нашата съдба.

Ние всички сме родени като затворници в нашите тела и има само един изход.

Но е много по-трудно, отколкото си мислите.

Този скрепер за еднократна употреба, например. Това е магнит за внимание.

Много кръв, без реални щети.

Времето е истинският враг.

Предварителното кървене отнема много повече време, отколкото си мислите.

Мога да направя сцена като миналата година. Много кръв и драма.

Беше заради зрението. Не исках да умра. Исках да бъда спасен.

Бих съжалил, играйте на мъченик, бъдете разбрани.

Може би просто обичан.

Но този път...

...просто искам да умра.

свърших.

Кога започнахте?

Опитах да се самоубия миналата година. Но и аз съм се изгарял.

Повечето никога не завършват. Чувал съм това.

- съжалявам - Няма значение.

Наистина нараних майка си.

Майка ми плаче всеки път, когато ме види.

- Тя вече не се опитва да го крие. - Моят се преструва, че всичко е нормално.

- Виждам истината в очите й. -Очите на майка ми са ужасно огледало.

-Кой каза това? -Аз.

така мисля. Вие сте поет или философ?

-Определено поет. а ти - Дъщеря на философ.

Мисля твърде много според лекарите.

-Какво правим тук? - Седативна терапия. Учим се да дишаме.

- По-добре е, отколкото да говорим. -Да, приказките също го съсипват.

може би Говоря от 11-годишен, и виж докъде стигнах.

необичайно.

Ако прекарвате достатъчно време в Lifehouse, научаваш всичко.

Включително кода за аптеката.

Джейн?

Заспивай.

Казах, че не съм беше добър в лъжата. Може да съм излъгал.

Сетих се за лекарите през Средновековието използвано натоварване с гребло.

Като оставиха пациента да кърви, те вярваха че могат да извадят болестта.

В известен смисъл вероятно беше, Опитах се да направя.

Когато отрязах за първи път, Почти усещах

колко грешно беше изсмукано от мен.

Всъщност почувствах…

Сигурно е трудно да се устои, но знаем, че е като всички наркотици.

Преследваш го от години. Еуфорията и облекчението вече не се чувства същото.

Сега е твой ред, Фил. Нещо друго, което искате да споделите?

- Не, добре съм. - Порязал си се. Не си добре.

-Оставете го на мира. -Връзва ли и обувките ти, Фил?

Чад, това е неконфронтационна група.

Отнасяйте се с другите така, както искате да се отнасят с вас.

Оралната диария е истинска болест, нали, Чад?

Стига толкова, всички. Джейн, не е нужно да се занимаваш с това сега.

- Нямам какво положително да кажа сега. -Хайде сега. Вие сте имали силно влияние.

окей

планирам. Ако не мога да го видя, това предстои, ще полудея.

Сигурно затова съм тук.

Животът е невъзможно да се планира, така че полудявам през цялото време.

Произхождам от семейство със самоубийци.

Баба ми, баща ми...и сега аз.

Единственото нещо Трябва да знаете дали е...

Когато се кача на самолета тази вечер, Никога няма да се прибера.

Тялото ми пътува до вкъщи, но го прави въздушната част от мен, душата, не го прави.

Когато светлините изгаснат и всички спят, закопчавам ли колана си

отива до тоалетната и поема шепа забрава,

така че мога просто да спя завинаги.

Джейн?

добре ли си искаш ли да кажеш нещо Това е последният шанс.

да

Ще ми липсват лицата ви.

Неведнъж са ме спасявали.

Вечно съм благодарен за това. но никога повече няма да дойда тук.

Това не означава че не искам да те виждам отново.

Просто не тук.

- Намерете стая, дами. -Пляскайте!

Не, вероятно ще дойда. Твърде късно е.

Мамо, не ме вдигай. Вземам Uber.

Дръж се, Джейн. Това е Нюарк. Не е безопасно късно през нощта.

Планирала съм един ден в Ню Йорк. Отиваме в онзи магазин за шоколад.

Замразен горещ шоколад, с баща ти. Джейн?

Знам... Вината е моя, мамо.

Винаги си бил добър с мен. аз...

Просто съм адски безполезен.

-Ще се получи, Джейн! -Вече тръгвам.

-Нека бъде. -Но аз те обичам. Винаги помнете това.

Погледнах майка си в очите и разбрах че какво бих й направил,

би било много по-лошо от това, той ми направи.

Мислех, че баща ми е нарцисист, защото той ме напусна.

Но момичето, което виждам пред себе си, разбира го.

Но ако болката, която чувствам сега е същото, което чувстваше...

...тогава трябва да му простя.

Дишайте дълбоко. Кажи ми какво става

Дами и господа, полет 278 до Албакърки, Ню Мексико, е отменен.

Извиняваме се и ще организираме нови пътувания.

-Тренировките му по кросфит се отплащат. - Тогава спри.

Сега той се срамува! извинете ме Току що се сгодихме.

- Колко е красиво. -Благодаря

Беше на майката на Еди, но имам много по-голям камък в него.

- Има ли нещо в джобовете ви? Може би катарамата на колана? - Не, якето е.

Ще се женим на върха на планината в новогодишната нощ.

- Звучи хубаво. - Има толкова много ципове.

Какво би могло да бъде?

-Нещо не е наред ли? - Самолетът ми излита скоро.

Дай да видя бордната ти карта.

Пише при 17. Прекарвате си добре. Моля, заредете се на опашката.

- Не мога да го направя. -Какво имаш предвид?

Мис?

Ти, всичко е наред.

Тя трябва да мине преди мен. Забавям опашката. аз съм виновен

Това бяха ключовете! Имам джобове навсякъде.

Пикня, пикня!

Поеми дъх.

Пет, четири, три, две, едно.

- Здравейте, д-р. М. -Нещо се е случило тук.

Кара предлага да планирате да направя нещо. става ли

Тя не може да спи, когато ме няма. Попитайте я за това.

не можеш ли да спиш Опитвате се да я спрете да пътува?

окей Джейн, изчакай на летището. Трябва да говорим очи в очи.

Де да можех. Това е Кара. Знаеш каква е тя.

Тя е страстна лъжкиня. Тя не иска Тръгвам си, защото тя е зле.

Мразя те, мразя те!

д-р М, трябва да затворя сега. Трябва да се кача на самолета.

здравей

здравей

всичко наред ли е

какво правиш тук

По-добър въпрос е: Какво правиш тук? Това е мъжка тоалетна.

- Сигурно ще трябва да си държа езика. -Благодаря

ти?

добре ли си Ако не искаш да си сам, Мога ли да ти правя компания?

-Коледа е ужасно време от годината. -Колко си сладък. благодаря

сладко...

Полет 234 до Нюарк през Денвър се забавя поради времето.

Надяваме се да имаме повече информация в рамките на три четвърти час. Извиняваме се.

Сладкото човече се върна.

Всъщност и аз не съм толкова сладък.

Тези са много вкусни.

-Вкусвали ли сте ги? Искаш ли да...? - Не, благодаря.

- Закъсняхме ли? - Три без четвърт.

Сигурно няма да се измъкнем от тук. Трябва да празнуваме Нова година тук.

-О, боже. - Мъже...

Пропускате нещо добро.

- Нещо грешно ли казах? - Не, ти имаш...

О, боже, колко неудобно.

Навсякъде има пудра захар. благодаря

- Казвам се Пол Харт. -Радвам се да се запознаем.

-Джейн? -Утеха.

Здравей, Джейн Солас.

Гърлото ми е сухо. Изядох твърде много пръчици канела.

- Взимам вода. искаш ли нещо - Не, благодаря.

- Странно, какво? Това е моето място. - Мислех, че имам спора за себе си.

Съжалявам, че се намесвам. Какво съвпадение, а?

Това казват рационалистите, когато предчувствията се сбъднат.

Не вярвам в съвпаденията. Само съдба.

- Прибираш ли се за Коледа? -да

- Не изглеждаш развълнуван. - Засрамете се.

- Мислите ли, че ще вали сняг? - Надявам се, че не.

Тези системи за буря не са съществували преди нас започна да използва изкопаеми горива.

- Вярвате в глобалното затопляне, нали? - да Не знам дали ми влияе.

Минахме сцената с внуците.

Във Vox беше заявено, че през 2050 г. летата ще в Юджийн да са като тези в Невада.

-О, боже. - Ще стане приживе.

Тогава ще съм на 56. ами ти

извинете ме много си мила но просто съм доста уморен.

Няма значение. Сигурно ще те оставя да си починеш.

Скъпи Пол.

Когато видите какво се случи, ще повярвате вината беше твоя. Не беше.

Радвам се, че беше последният човек, с когото говорих.

Бяхте добри с мен и се надявам че получавате заслужено добър живот.

Джейн.

- Съжалявам. -Добре ли си

Върнете се веднага на мястото си. Всичко наред ли е?

-Здравей? - Един момент.

Веднага се върнете на мястото си.

извинете ме Затегнете предпазния колан.

-Помощ! -Върнете се по местата си.

добре ли си добре ли си

помощ!

Вероятно ще работи.

помогни ми! помогни ми!

помощ!

-Ето тук. -Асансьор!

- Опитвам се. - Вдигай, вдигай!

Имам те.

Вземете каквото можете да носите. Не можем да останем тук.

- Трябва да се подслоним! -Ето тук!

Ранен ли си?

Ребрата ми явно са счупени.

-О, боже. - Пикня!

- Тук е студено. -Ето тук.

тук.

Ръцете ми са леденостудени.

Дай ми ги. Аз ги държа.

Краката ми са леденостудени.

всичко е наред Имам те.

Имаме три торби с фъстъци, гевреци, мощен бар, три четвърти бутилка вода.

- швейцарски нож, шал, ръкавици. - Фенерчето е счупено.

Сложи ги тук.

Трябва да намеря нещата си утре. Тук е студено.

Ние сме на ролка.

Джейн!

Джейн!

Джейн!

Какво... Кой е това?

познавате ли я

Някой познат ли е?

Тя трябва да ми изкопае гроба.

Слушай, Джейн. Тя е мъртва.

Тя си отиде. Тя умря, ние оцеляхме. окей Вече не е така.

Тя се казва Маргарет.

Тя трябва да се омъжи на планина. Тя има годеник. Не му знам името.

- Тя наистина искаше да живее. - И аз искам това. окей

Вие също ще го направите. Но е факт че Маргарет е мъртва.

Не можем да направим нищо по въпроса. Утре тя ще бъде покрита със сняг.

- Не можем да променим това. - Добре, тогава върви.

- Не, трябва да се държим заедно! - Добре ми е да умра тук.

Сега спрете с тези глупости! сериозно.

Имам едно правило: Нула драма, когато няма драма.

Не можем да плачем защото имаме наранени чувства.

Не можем да плачем защото е починал непознат.

Не можем да плачем защото сме заседнали в планината.

Може никога повече да не видим семействата си. Може би е била по-добра от теб.

Или може би не. Но сега съм тук с теб.

тук сме заедно и имам нужда от теб, за да оцелееш.

И ти имаш нужда от мен. окей

Остави я, Джейн. Върни се в самолета и се стопли.

Сложи ги тук.

Джейн, не можем да останем тук.

Преминаваме през планините. Идва сняг. Погребват ни.

върви

Тук сме твърде изложени. Знаеш това добре, нали?

Може да минат няколко дни, може би седмици, преди да ни намерят.

Може би никога. Рискуваме да умрем тук.

Нямам нищо против да умра тук. Звучи божествено.

какво?

Не ме ли чу? Добре ми е да умра тук. върви

Чух те добре. Вземете си нещата и елате.

-Далеч. - Изкарваш ли пикнята от мен?

Искате ли внимание? трябва ли моля те? Значи сте срещнали грешния човек.

- Просто... - Не, не!

- Вземете си нещата. -Щракни и тръгвай!

-Има само един спален чувал. - Не ми пука. Вземи го и върви.

- Сериозно? - Престани да бъдеш глупак.

знаеш какво

Тогава го казваме. Тук можеш да умреш сам.

извинете ме

всичко е наред Вече е в миналото.

Вие не сте богати.

Надявам се да имам добра воля, защото няма да ви хареса следващата фаза.

какво искаш да кажеш

Трябва да се спуснем.

Не, това е невъзможно.

За да умреш... Сега казваш нещо такова.

аз съм тук

Трябва да слезем в долината. В противен случай замръзваме до смърт.

Вървим от една страна на друга и надолу. последвайте ме

- Няма да слизам. - Никой няма да дойде да ни вземе!

- Очаквате ли коледно чудо? - Не вярвам в Коледа.

-Защо не? -Атеист.

знаеш какво Сега трябва да чуеш нещо, можете да вярвате в.

Тук горе сме само ние двамата.

Да продължим.

Добре, просто ме последвай.

- Стойте възможно най-близо. -да

-Внимавайте къде слагате краката си. -Добре.

Джейн, Джейн!

Имам те.

- Имам те. добре ли си -да

-Добре ли си -да

Не гледай надолу.

Внимавайте къде слагате краката си.

пазете се Трябва да се завъртите.

- Няма друг начин. - Не мога.

Да, можеш. Трябва да се завъртите. Не можем да се върнем назад!

погледни ме Джейн. Джейн.

Да, можеш. Да, можеш. погледни ме Имам те.

Имам те. Вие можете.

Имам те.

Просто ми дай ръката си. Дай ми го!

Такива!

Добре мина.

- Пикня. -Какво?

- Пикня, пикня! -Какво има?

Вече няма скален ръб. Няма да стигнем повече.

Със сигурност има решение?

- Няма да ти пука за това. -Какво?

повярвай ми

Трябва да ме последвате.

Пол!

Пол? Невредими ли сте?

Пол, говори с мен!

Джейн! Аз съм невредим. успях!

Джейн, трябва да скочиш. Джейн!

Трябва да скочиш!

Джейн, скочи! Скочи до дървото.

Направихме го. Успяхме!

- Невредими ли сте? -да

- Ти летеше. -Да, докато не ударя клоните.

Мобилният телефон е счупен.

Какво ти падна от джоба? Ваши ли са?

Какво е? Окси? Хапчета за сън?

Джейн?

Имах план.

-Какво имаш предвид? - План за намиране на изход.

Това имах предвид преди. Че трябваше да съм аз.

-Колко ти остават? - Не искам да говоря за това.

ще го направя Това е инвентар, така че трябва да знам.

- Достатъчно и за двама ни да спим завинаги. - Джейн...

- Може ли да попитам защо? -не

-Какво стана с китката ти? - Порязах се, когато се бръснех.

о боже... Честност, Джейн. Честност!

Имаме нужда един от друг тук. Трябва да мога да ти се доверя.

Трябва да знам, че няма да си тръгнеш.

Сега са твои, така че не трябва да слизате. окей

Трябва да продължим напред. Минаваме през облаците.

Ще взема нещото.

- Имам нужда от почивка. - Не става.

Трябва да изпреварим бурята. Не можем да спрем.

- Просто много глупости ли си измисляш? - Да, доста.

- Може ли и аз да измисля нещата? -Да, ако знаеш какво говориш.

Знам, че си ядосан. Понякога мога да бъда малко арогантен.

-Малък? - Както казах преди:

Нула драма, когато няма драма. Добре е да запомните.

Концентрирайте се.

-Побързай. - Направи го сам.

По-нататък. виждам го

Джейн!

Продължавайте!

- Джейн, Джейн! - Не те чувам.

Джейн, Лавина!

помогни ми помогнете ми...

помогни ми!

- Идвам! -Помогни ми...

аз съм тук!

помогни ми

Джейн? Слава Богу!

-Колко време бях в безсъзнание? - Няколко часа, мисля.

-Къде сме ние? - В пещера.

Намерих подслон. Трябва да сме в безопасност тук.

- Толкова е тъмно. - Малко е страшно, но няма проблем.

Благодаря, че ме измъкна от там.

Беше толкова малко.

Имам да ти кажа нещо.

След като те напуснах по улицата...

...смених местата.

Видях билета ти и се погрижих за него да мога да седна до теб.

Никой досега не е сменял мястото заради мен.

Аз не съм преследвач!

Бях просто пленен от този момент, видях те

Искам да ти кажа нещо.

Причината да направя това...

Сложно е, но не е така.

- Не знам откъде да започна. - Не е нужно.

-Всички обичат Коледа, нали? - Предполагам, че да.

Обожавах го.

Хареса ми усещането в коледната сутрин. Явно всички го правят.

Събудих се рано, преди родителите ми. Къщата беше тъмна.

Измъкнах се и всички коледни подаръци беше добре опакован под коледната елха.

Майка беше написала "от Дядо Коледа" на всички тях.

Аз бях едно от тези деца който вярваше, наистина вярваше

на него, на Коледа.

Този живот беше добър и честен на всички, които бяха добри.

овце?

Джейн...

Боли ме.

Весела Коледа.

Има и други спомени. Тогава трябва да имате някои услуги напомнят за баща ти.

да Всъщност много.

Наричаше ме принцеса.

това ми липсва.

Вече никой не ме нарича така.

Той ме повдигна и ме остави да се гушкам звездата на върха на коледната елха.

Той ми даде това вечерта преди да умре.

-О, боже. - Трябва да се чувствате уникални.

Никога не съм позволявал на никого да го държи.

Красиво е.

това е странно какъв лош спомен

може да те отбележи до края на живота ти.

Но хилядите хубави спомени очевидно изчезва.

- Може би трябваше да го предвидя. - Ти беше дете, Джейн.

знам това Знам, че е абсурдно.

Но ето как постепенно започваш да мислиш.

Всички психолози казват едно и също нещо: — Не се обвинявай. Ти беше на десет години.

Тогава защо не можеш да си простиш?

Дупката в главата му...

Бях твърде млад за тази гледка.

Определени моменти Просто не можем да забравим отново.

благодаря

Спомням си, когато моите демони държеше ме в желязна хватка.

Не бих посмял да спра такова парче стъкло.

Каква власт някога си имал над мен.

Трудно е да си спомня защо.

Когато те гледам сега, Виждам само счупено стъкло.

Нищо повече.

Времето там се влошава.

-Добре ли си Гърдите ли са? - Добре съм.

- Дай да го видя. -не

Нека го видя.

-О, боже. боли ли - Не, ще работи.

- Едва ли мисля така. -Да тръгваме.

Може би трябва да изчакаме до утре.

Не, по-добре да тръгваме.

Да, може би е за добро.

много ми е студено Преминава през костния мозък и костите.

Опитайте се да не мислите за това или говори за това.

Не помага да се оплакват от очевидното.

окей Сега знам как звуча.

И това е досадно!

Имаме ли още хапчетата?

- Има ли достатъчно за двама? - Достатъчно за какво?

Нашата последна инстанция.

Все пак сме живи. Нула драма, ако няма драма.

Знаете ли кой ми каза това? Майка ми.

тя...

Тя почина, когато бях на девет. От рак.

- Боли ме. това не го знаех -не

Но ми харесва, че си забавен. Това ще ни трябва.

Видях я да лежи в леглото.

Тялото й изглеждаше на 95 години.

Тя беше на 30.

Не се опитах да й покажа че плаках, но беше толкова трудно.

Защото тя ми беше майка. Имах само нея.

И винаги казваше: „Нула драма без драма, Пол.“

— Можеш да плачеш, когато ме няма.

„Но не плачи, докато съм тук. Само се усмихвай, докато съм жив."

Мразех я за това.

Бях на девет години, и майка ми умираше от рак.

И не ми беше позволено да плача.

- Къде беше баща ти? - Изчезна, пропусна. не знам

Ще поговорим за това друг път. Предполагам, че Пол Харт не е толкова готин, а?

Но ти си сладък и жив.

Никой няма да ни намери в снежна пещера.

Не трябваше да си тръгваме място на катастрофата.

Чувствах се толкова уверен през цялото време.

Чувствах се непобедим.

Чух за чужди нещастия и мислех, че никога няма да ми се случи.

И дори да го направи, Вероятно трябва да оцелея.

Разбира се, че ще се оправя. Така ме е възпитала майка ми.

Но когато снегът те помете, Бях просто…

изплаших се. Бях ядосан.

Аз... не мога да дишам. Не мога да си поема дъх.

- Погледни ме. - Опитвам се.

Погледни ме и поеми едно спокойно дъх. След мен.

А. Още един.

-Размразяване. -Размразяване.

-Три. -Три.

Четири.

-Пет. -Пет.

извинете ме Никога не съм опитвал това преди.

Е, при мен се случва редовно.

Излизаме от тази пещера. Кажи го след мен.

Излизаме от тази пещера. Излизаме от тази пещера.

благодаря

Благодаря, че ме уведомихте.

Стойте на топло.

Хайде да се качим там.

пазете се

Трябва да продължим. Изпреварвайте бурята.

Нека си починем.

Долината води до река, и реката води до път.

-Добре ли си - Да, така мисля.

Джейн...

- Страхувате ли се от смъртта? - Не, в никакъв случай.

ти ли си

да

да

Не е нужно да се притеснявате за това.

Да продължим.

Виждам нещо там.

Ела с ръката си.

-Чакай тук. Ще проверя какво е. -Добре.

какво виждаш

Джейн. виждам го!

Успяхме. Виждам реката!

Пол!

- Погледни ме. Поеми дъх. - Опитвам се.

Не усещам ръката си. Счупено ли е?

- Не мисли за ръката. - Лошо ли е?

Трябва да си сложиш шина. Иначе ще загубя ръката си.

Вземете права пръчка, така че можем да свържем костите заедно.

- Тук съм. - Джейн, трябва да побързаш.

- Знам това. - Болката ми няма значение.

Трябва да го направиш бързо. окей

Броя до три. готови ли сте Три, две, едно!

Вероятно ще работи. Вземете някои от тях тук. Помага при болката.

отвори си устата

- Видяхте ли реката? видяхте ли го -да

Вероятно ще стигнем до там. обещавам

Вие. имам нужда от теб

Искам да говоря по-нататък, защото знам, че можеш да ме чуеш.

Чух те под целия сняг. Знам, че ме чуваш сега.

Вероятно ще работи.

Пол.

Пол?

Пол?

Пол!

Господи, мислех, че си мъртъв.

Все още жив. Все още жив.

- Трябва да... - Пикня!

Трябва да продължим напред. окей

Можеш, старче. Почти стигнахме.

О боже добре ли си какво се случва

Трябва да спра.

Трябва да получите помощ.

Да отидем там. Трябва да легнеш.

Нека го видя.

- Сигурно умирам. -не

- Отиваш на реката. - Няма да тръгвам без теб.

Джейн! не мога да продължа

- Това брои ли се за драма? - Не, още дишаш.

- Съжалявам! - Няма значение.

-Трябва да тръгваш. - Не, Пол. няма да те оставя!

Трябва да. не мога да мръдна.

Не мога да си поема дъх. Джейн, трябва да тръгваш.

Трябва да тръгваш сега!

-Ако умра... -Спри да го казваш.

Ако умра...

Тогава вината не беше твоя. Не губете време в размишления върху това.

- Не трябва да се чувстваш виновен. окей -Добре.

аз те обичам

аз те обичам

Ако болката стане твърде силна, затова ги вземете тук.

Но каквото и да правиш, не казвай сбогом.

- Ти... Върни се и ме вземи. - Вероятно ще го направя.

Какво говори това за нас?

Това беше нашето време и място. Ние сме доста нещастни, нали?

не Не, мисля...

Мисля, че сме големи късметлии.

ще се върна

ще се върна

Върви сега.

- Жив ли съм? -Да, но как се казваш?

Джейн. Утеха.

-от къде си - Ню Джърси.

Вземи болкоуспокояващи, Джейн. Вие сте в Монтана.

Бяхте открити извън пустинята. Вие сте единственият оцелял от самолетна катастрофа.

Да... Пол? Къде е Пол? Пол Харт?

- Пол. Имам нужда от него! - Пол оцеля ли?

- Да, помогна ми да стигна до пътя. - Взимаш болкоуспокояващи.

Вероятно ще работи.

Никой не знае как ще протече животът ни.

Какво ще стане с нас? Ами детето?

- Хей, татко. -Защо ставаш?

Трябва да спиш, принцесо.

- Какво ще кажете за една гатанка? - Да, благодаря.

Ето го.

Мога да накарам очите ти да ронят сълзи. Върнете забравеното.

Кара те да се усмихваш и върна времето назад.

Оформих се за миг, но продължава цял живот.

- Какво съм аз? - Това не го знам.

Умът. Истинските спомени остават завинаги, защото те не се намират в главата.

Те съществуват в сърцето ти.

слушай

Този звук съм аз. всеки ден

Пази го, за да ме помниш.

- Лека нощ, татко. - лека нощ

-обичам те - Обичам те, татко.

Съдбата ти каза, че го няма.

Че животът му е свършил.

Но сега разбирам какво се опитваше да ми каже.

Не трябва да позволявам на страха и ужасните мисли, които предизвиква,

убеди ме в че смъртта е краят.

Досега го обвинявах за цялата ми тъга.

Но под цялата скръб, която причини, само аз съществувах.

А аз, човекът, както стана невинното момиче,

имаше силата да промени всичко.

Промени света, която тя преработи планината.

Сега съм тук и моля за прошка.

Но аз също съм готов да вляза на слънчева светлина, ръка за ръка с нея.

майка?

Къде съм, майко?

В болница в Монтана.

Намериха те на път в гората.

Бяхте загубили много кръв.

-Колко време спах? - Два дни.

не можеше да излезе от тази планина...

Слушай внимателно. Има едно момче. Името му е Пол.

какво? Защо ме гледаш така?

Пол.

-Пол Харт? -да

Намериха го. Сутринта след като те намериха.

Боли ме.

Той остави нещо за теб.

Той го остави тук.

Здравей, Джейн. Студено ми е, уморен съм и гладен.

Не мога да мисля.

Иска ми се да си до мен. аз знам че не се отказваш. Зад теб е.

Планината ни даде нещо. Не можете да отречете това.

Никога не забравяме, какво означава да си жив.

Не знам откъде знам, но ще оцелееш.

Защото си такъв. Такива винаги си бил и сега знаеш.

Мога да го почувствам сега, и това е наред.

Намерих бележката ти от самолета.

Радвам се, че не го направих стана последният, с когото разговаряхте.

Но аз съм благодарен за, че ти стана мой.

Лудост е.

Ако го беше направил онази вечер, хората биха казали, че това е съдба.

Но тъй като не го направи, намерихме се.

И ти намери съдбата си.

Надявам се, че ще оживееш добър живот и за двама ни, Джейн.

Аз съм с теб, където и да си.

В сърцето ти, където живеят спомените.

Странно как хората гледам нагоре към небето.

Сякаш това е Раят.

Те не виждат рая.

Това е любов.

Когато позволиш на някой наистина да те види...

...когато затворите някой в ​​сърцето ти...

...тогава ще ги видиш...завинаги.

Текст: Таге Поулсен