Original subtitles

Този филм се основава на личния опит на режисьора Дженифър Фокс.

Съдържа деликатни материали.

Не се препоръчва за гледане от деца и хора с нестабилна психика.

Историята, която ще видите е истинска.

Доколкото аз знам.

Добре.

Извинявай, но хората се обръщат и те зяпат сякаш си

от зоологическа градина. - Нищо, аз съм си от нея.

Защо ми се струва, че това е опасно. Не излизай от колата без разрешение.

Ти излизаш ли? - Да.

Нищо няма да ми се случи.

Всички са толкова весели. - Току-що удържахме първата победа.

Тук има още много други хора. И ти ще ги видиш.

РАЗКАЗЪТ

Дженифър, мила, отново съм аз.

Обади ми се, моля те.

Няма да повярваш какво намерих.

Разказ, който си написала за часа по английски.

Безпокоя се за теб. Дженифър, трябва да поговорим.

Не знам къде си, може да си навсякъде,

но ще ти го изпратя с експрес-поща.

Прочети го, моля те, и ми се обади.

Здравей, скъпа. Сигурно вече си в самолета.

Приятен полет. Ще се видим, когато се върнеш.

Обичам те.

Мисля, че съпругът ми е особен, защото е единственият мъж,

когото обичах без прекъсване цели десет години.

Ти искаш ли деца? - Да, майчиният ми инстинкт ми казва,

че искам деца.

После си помислих "не".

В понеделник имам среща,

във вторник изложба,

в четвъртък съм в банката, в петък...

Скъпа, дойдох си с подаръци.

Носиш ли нещо и за мен?

Да.

Къде витаеш?

Никъде, просто...

Извинявай, замислих се за мама.

Обади ми се и...

Тя прочела разказ, който аз съм написала, когато бях дете.

За първото си гадже. И...

Не й бях разказвала за него, защото той беше по-голям от мен.

Сега тя не е на себе си и ми звъни непрекъснато.

Скъпи. - Досега не съм снимал в Атланта.

Всичко ли си събра? - Да.

Много съм развълнуван.

Всичко ще мине чудесно.

Да.

Това дойде за теб. - Така ли?

От майка ти е. - Ясно.

Ще ми липсваш.

Обичам те. - И аз теб.

Ще се върна във вторник. - Добре.

Мамо! Мамо!

Сега ще ме омажеш.

Хапни поне малко.

Донеси мляко. Трябва ми мляко за Люси.

Това още охранявана територия ли е?

Добре. Добре, трябва да направя оценка.

Ще ви изпратя моя човек до края на седмицата.

Да, разбира се.

Искам да започна тази история

с разказ за нещо прекрасно.

Да, здравей. - Много се тревожих за теб.

Прочете ли го? - Не, къде го намери?

В една кутия в килера. Важно ли е къде съм го намерила?

Важното е какво пише там. Какво се е случило?

За какво въобще говориш? - Ти си ме лъгала през тези години.

Мамо, затова не ти казах, защото знаех как ще реагираш.

Какво имаш предвид? Че съм глупава и няма да разбера ли?

Не съм казала такова нещо. - Намерих Бил в Интернет.

Какво? - Да, прославил се е в целия свят.

Известен е, както винаги. Почакай, ще отида в кабинета.

Минутка. - Мамо, за какво говориш?

Ти опитвала ли си да го намериш? - Не, мислех, че вече е умрял.

Трябвало е само да качиш името му в "търсене".

О, Боже.

Боже, колко е остарял.

За нея не намерих нищо, но знам,

чрез кого може да се свържем с Беки Дейвис.

Да, Беки беше с нас през онова лято.

Живее недалеч от Феървю. - За какво намекваш?

Виж, не си идвала от два месеца. Малко помощ няма да ми е излишна.

Мамо, какво замисляш? - Може би тя знае

как да се свържем с мисис Джи. - През този уикенд не мога.

Трябва да проверявам работи, а в събота

Мартин иска да видя залата за сватбата.

Ти си на 48 години. Сгодени сте от три години.

Той няма да ти избяга.

Хайде да си поговорим утре, а?

Добре, обичам те. - И аз те обичам, бай.

Искам да започна тази история

с разказ за нещо прекрасно.

Срещнах двама особени хора,

които заобичах от цялото си сърце.

Представете си омъжена жена

и мъж, който току-що се е развел.

Те живеят като близки приятели.

Обичат се от цялата си душа,

но в същото време нямат телесна близост.

И ето... аз станах част от двамата.

Провървя ми да разделя с тях

малко любов.

Когато не съм с тях

ми се струва, че земята се тресе...

и постоянно се страхувам, че ще падна.

Казвай бързо. Дойде ли на себе си?

Мамо, ти въобще не си права. - Сега път какво?

Мисис Джи беше невероятна жена.

Прочете ли какво е написала учителката ти отзад?

Прочети го още сега. - "Ако написаното тук е вярно,

бих предположила, че по-възрастни хора се възползват от теб.

Но аз виждам искрен набор от чувства,

присъщи на разцъфтяващата женственост".

Дори учителката е знаела, а на мен ти не ми каза.

Може ли да ме оставиш насаме със спомените ми?

Не, ти трябва да се справиш с тях. - Мамо, моля те.

Сега искам да я видя отново.

Ти коя си?

Дженифър.

Кой? - Джени.

Момичето, което ви идва на гости.

Да... Джени.

Ти дойде да прекараш лятото тук.

Помните ли ме?

Разбира се, че те помня.

Ти си научила много. - Талантлива ли съм?

Добра ездачка ли съм? - Не, не бих казала така.

Нямаш дарба. Но пък имаш богато семейство.

Евреи. - Евреи ли?

Не бях срещала евреи до идването си в Америка.

Евреите не яздят коне. Някога виждала ли си евреи в Брайтън?

Аз имам нещо да свърша.

Здравейте. - Вие трябва да сте Джейн.

Аз съм Аарон, приятно ми е.

Най-накрая лично. - След всички телефонни разговори.

Джени, как си? - Добре, а вие?

Аз също съм добре. Да го заведем в конюшнята.

Мамо, къде каза, че е адресът на Беки?

Можеш ли да ми го изпратиш?

Защо разказваш за това, Джени?

Винаги съм искала да разкажа историята си,

но досега нищо не ми се случваше.

Имате прекрасно стопанство. - Благодаря.

Тя беше най-красивата жена, която съм виждала.

Радвам се, че тя дойде... - Татко би се влюбил в нея.

Всички се влюбваха в нея.

Аз също.

Днес към Джени ще се присъединят още две момичета.

Ясно. - Това е чудесно, идеалната бройка.

Не са твърде много и можеш да ги следиш.

Когато Джени се увлече по конете в началото не я разбирах.

Майка й и досега не може да го разбере,

но аз виждам, че това й е от полза.

Знаете ли, че в Русия на евреите е забранено да яздят?

Не можело да гледат руснаците от горе на долу.

Но прапрадядото на Джени бил много висок.

И яздел кон. - Моля те, тате.

Какво? - Готова ли сте да работите усърдно

няколко седмици, мис? - Да.

Отлично, тогава напред!

Вземи салатата, Френи.

А ти всичко останало. - Благодаря, Беки.

А ти, мис Котенце.

Горещо е, внимавай. Вземи кърпа.

Никога не слагай тесто за пая на дъното на формата.

Само се навлажнява. Това и стафидите

са тайната на идеалния ябълков пай.

Но не казвай на никого.

Върви.

Ние с д-р Джи сме радостни да ви приветстваме в дома си.

Сигурни сме, че ще бъде чудесно лято.

Френи, ще прочетеш ли молитвата?

Да, мадам. - Мамо, може ли аз?

Реймънд! - Разбира се, че може.

Благослови нас...

Господи. - Господи,

и даровете, които ще ядем.

Благодарим ти за приятелите ни и за семейството ни,

които са се събрали тук

и затова, че ни защитаваш...

Как се променят хората?

Когато бях дете постоянно мечтаех да се променя.

А сега дори не помня как станах такава.

Или каква бях по-рано.

Леле, само се виж тук.

Много е смешно. - Не помня нищо от онова,

на което ни учеше мисис Джи на уроците по езда,

я само как ме учеха на дисциплина. - Да, аз също.

И нейната идея, че продължителната болка те прави по-силен.

Аз държах коня си при нея след онова лято.

Провървяло ти е.

Повече си общувала с нея. - Да.

Моите родители никога не биха ми разрешили да остана.

Аз съм единственото им дете.

Ние бяхме пет и едва ли са забелязали, че мен ме няма.

Знаеш ли, намерих снимки от онова лято.

Отлично. - Сигурно ще ти е интересно.

Виждала ли си мисис Джи на състезания или...

Преди няколко години видях Френи.

Наистина ли? - Да, говореше нещо за мисис Джи.

Виж, каква красота.

И Френи има хубави снимки.

Но теб те няма никъде.

Ти беше толкова малка, много по-малка от нас с Френи.

Сериозно? - Приличаше на момченце.

Беше толкова изплашена, че практически нищо не говореше.

Не знаех, че си тук.

"Здравей, мамо". "Здравей, Дженифър".

Търся снимки от 73-та година.

Не са там. Ето.

А, да. Само ме виж.

Не, не, това беше по-късно. През 75-та.

На тази снимка си вече на 15.

Ще намеря снимки, където си на 13.

Ето.

Тук си на 13.

Била съм толкова малка.

Да.

Защо разказваш за това, Джени?

Винаги съм искала да разкажа нещо свое,

но досега нищо не ми се случваше.

Горещо е, внимавай.

Не казвай на никого. Това ще е наша тайна.

Мамо, може ли аз? - Реймонд!

Господи, благослови нас и даровете ти, които ще ядем.

Благодаря ти за приятелите... - В началото искам да разкажа,

за нещо неимоверно прекрасно.

Ставаме!

Време е за кросче.

Чакаме те навън след десет минути, не закъснявай.

Тя бе най-красивата жена, която някога бях срещала.

Всяко момиче мечтаеше да стане като нея.

И Беки, и Френи мечтаеха.

И аз също.

Добро утро. - Мисис Джи, добро утро.

Всяка сутрин ще бягаме с Бил преди яздене.

Провървя ви. Бил е прекрасен треньор.

Той ще ви научи да преодолявате телесните страдания.

Бягането ни прави издръжливи

и ни помага да станем отлични ездачи.

Добро утро. - Добро утро, момичета.

Това е Френи... - Здравей, аз съм Бил.

Беки... И Джени.

Приятно ми е. Джейн ми разказва много за вас.

Е, напред, Джейн, давай. Аз ще бъда последен.

Ще видим кой как се справя и ще се разменяме.

Напред, момичета. - Отлично.

Аз съм Нога, а вие сте Нитс!

Аз казвам Нога, вие казвате Нитс!

Нога! - Нитс!

Нога! - Нитс!

Френи, отлично се справяш. Сега премини пешком.

Джейн?

Браво, Джени. Аз тръгвам с тях, ще се видим горе.

Нога! - Нитс!

Нога! - Нитс!

Мартин?

Френи?

Забавно е как пазим в главите си образите на хората.

Там те остават винаги едни и същи.

И ти си живееш щастливо с тях,

и не искаш нищо да променяш.

Като документалисти

вие сте развивали

своите уникални навици безсъзнателно

от самото си раждане.

Давам пример със своя живот.

Аз бях много срамежливо дете.

Чувствах се невидима.

Както у дома, така и в училище.

След това се научих да се приспособявам.

Научих се да бъда хамелеон,

за да мога да се вписвам в света на другите хора,

в тяхната среда... за да си намирам приятели.

Хайде да опитаме нещо.

Джо, ще бъдеш ли опитното ни зайче? - Разбира се.

Да поздравим Джо. - Здравей, Джо.

И така, ние узнаваме истината

изучавайки хората, нали?

Така ги опознаваме.

Какво ще кажете за Джо?

Заел е защитна поза... - Да, ти...

Джо смени позата. Впрочем тя беше права.

Разбираме много за хората благодарение на езика на тялото.

Да продължим... какво друго? - Депресиран ли си, Джо?

Не.

Вярваме ли на Джо? Ти самия вярваш ли си?

Съвсем малко. - Отлично.

Значи първоначално той не ви е казал истината.

Да? Но как да го разбираме?

Как да виждаме отвъд това, което човекът ни казва?

Как да разберем кога си минал границата?

Извинете, хора, само секунда.

Продължете да си говорите с Джо.

Ало, Френи?

Джени Фокс, ти ли си? - Здравей, радвам се да те чуя.

Съобщението ти беше изненада за мен. - Да!

Какво става с десния ти крак? Ало... а с левия?

На мен ли говориш? - Извинявай, едновременно и работя.

Всъщност ти къде си? - Още управлявам фермата на мисис Джи.

Сериозно ли... не, не знаех. - Ясно.

Би било чудесно да ви навестя

и да се видя с теб и мисис Джи.

Ти още ли яздиш?

Джени? - Не така често, както преди.

Те ме поканиха на обяд. - Сложи ли си микрофон?

Не. - Трябваше да си сложиш.

Мислех, че Мартин ще ти помогне. Просто си длъжна да запишеш всичко.

Не, мамо. Мартин няма да ми помогне

и съм твърде нервна, за да се окабеля.

Просто им кажи, че ще попиташ за Бил.

Не знам, ще импровизирам. - Добре, но помни... "Tempus fugit".

Какво значи това? - Нали учи латински, спомни си.

Не, мамо, друго твое дете е учило. - Кой може да ви помни всички.

Добре, бай.

Добре, момичета. Да видим.

Пропуснала си едно място. - Извинете, мисис Джи.

Старай се повече. Виж тук.

Приключвай. Добро момиче.

А това какво е?

Извинете, мисис Джи.

Никакви оправдания.

Хайде.

Мисис Джи, Френи.

Толкова се радвам да ви видя.

Това палто. Струва ми се, че го помня отпреди.

То е много древно. - Ето ги и напитките.

Какво ще ядем, Френ?

Ах, да. Мери, мадам, ще има лучена супа...

Знаеш ли, съжалявам за много неща.

Наистина ли?

Ако можех да се върна в миналото бих променила много неща.

Какво например? - Джени, ти ще ядеш ли?

Извинявай, да, за мен зелена салата.

Благодаря. Не бързайте, моля?

Не помня откъде сте родом, може даже и да не знам.

От Лондон ли сте? - Не, на югозапад от него.

Израснах във ферма, но мама предпочиташе кучетата си пред мен.

Бях още много малка, когато ме дадоха в приют.

Точно като при Дикенс. - Бих искала да ви попитам...

Давай направо, няма какво да обикаляме наоколо.

Рей умря преди две години.

Много съжалявам.

Доктор Джи има рак. От доста време живее с него.

Никой не мислеше, че ще се проточи толкова.

Ето, вече знаеш всичко.

Може да сменим темата.

Забавно е, но аз дори не мислех да я питам за доктор Джи.

Сега ми е неудобно. Мислех, че са се развели.

Откъде го измисли? Те с д-р Джи са си много близки.

Да.

Но какво ще кажеш за Бил? Какво стана с него?

Не знам, честно казано.

Нямам представа.

Защо правя това?

Не е нужно да си задаваш въпроси. Ти правиш всичко правилно.

Помолих за урок по езда. - Много умно.

Ще може да осъществиш контакт на разбираемо за нея ниво.

Ами ако разбере, че я лъжа и от дете не съм се качвала на кон?

Мила, това е все едно да караш колело.

Не се тревожи. - Тя вече е стара жена.

Някак е сломена, разбираш ли?

Не е такава като теб. Имала е труден живот.

Всички имахме труден живот.

Не изглежда такава, каквато я помня.

Тогава ми изглеждаше като гигант.

Трябва да преминете зад предела на възможностите си.

Мама каза, че Рей не е от д-р Джи. Тя е разведена.

Не говори за неща, които не знаеш.

Първият й мъж се е самоубил.

В деня преди финалното състезание

мисис Джи ни разреши да си починем от тренировките.

Джени, присъедини се. - Да, ела тук, Джени.

Нога, пазете се!

Нога обеща да дойде да ме гледа как яздя.

Защо му викаме Нога?

Какво означава това? Сигурно нищо, не знам.

Никога не го попитах.

Не мислите ли, че това прилича малко на култ?

Не ли? - Кое по-точно?

Тогава не мислех за това. Но сега, оглеждайки се назад...

всички тези групови занимания.

Поклонението пред болката и издръжливостта.

Има нещо религиозно, не мислиш ли?

Сериозно ли?

Сериозно ли говориш, Джени?

Очаквах повече от теб.

Здравей, Джени.

Здравей.

Френи. - Тя е в задния двор.

Добре.

Да, красавец.

Ела тук.

Здравейте, мисис Джи. - Качвай се да видим какво можеш.

Надявам се да не паднеш в калта както предния път.

Спокойно, спокойно. - Не знам, той е огромен.

Това е акула. Истинска акула.

Но как само се движи тази акула. - Отдавна не съм опитвала.

Глупости, готова ли си?

Добре.

Точно така.

Акула има идеални форми, но е твърде малък за разплод,

затова го кастрирали и продали.

Той е гигант, да видим дали ще се справя?

Добре...

Трябва му да чувства ръцете ти.

Отдавна не съм яздила, нямате ли някой по-спокоен кон?

Глупости, спомни си осанката.

Петите долу, главата горе, дръж се като кралица.

Отпусни плещите, Джени.

Спокойни ръце, спокоен кон.

Ръцете по-ниско, Джени.

Спокойни ръце, спокоен кон. Ти го знаеш.

Да, мисис Джи.

И аз бих искала да витая в облаците. Изглежда там е прекрасно.

Така ли е? - Да!

Да, но конят иска твоето присъствие.

Добре, мисис Джи. - Добре, мисис Джи.

Той не те чувства, Джени, не разбира какво искаш от него.

Ти си красавица. Изглеждаш великолепно, красавица.

Браво, така е по-добре.

Сега в кариер. Никакви оправдания.

Сега в кариер.

Кариер.

Тялото запомня всичко. Това наистина е така.

Браво, Джени!

Давай! Направи още един скок.

Давай.

Извинете. Не знам какво стана.

Не се тревожи, всичко е наред. Качвай се отново на коня.

Точно така, добро момиче.

Поеми си дъх.

Добре.

Опитай с това.

На коня не му трябват лоши навици, нали?

Помни, че няма лоши коне, има лоши ездачи.

Няма лоши коне, има лоши ездачи, така ли е?

Да, мисис Джи. - Добре, опитай още веднъж.

Върнете се обратно, момичета.

В кариер, моля.

Искам отново да опиташ скока.

Благодаря на всички, че дойдохте да видите

какво научихме през лятото с момичетата.

Днешните състезания се състоят от три много сложни етапи.

Да пожелаем успех на момичетата.

Джени. Джени, току-що се обади майка ти.

Сестра ти си е счупила ръката.

Добре, не е толкова страшно.

Няма да могат да те вземат до утре.

Давай, Джени!

С Бил искаме да те поканим на вечеря.

Сега ли?

Да.

Сериозно? - Да, гладна ли си?

Да! - Да вървим, аз умирам от глад.

Момчето от Джерелин Хол е оставило съобщение.

Целия юли бил резервиран, но мисля, че трябва да му се обадиш.

Ти умееш да уговаряш хората за всичко. - Така ли?

И теб ли мога? - Не виждаш ли какво правя... готвя.

Още малко Чили? - Да, ако може...

Една щипка. - Нататък ще продължа сам.

Какво ще кажеш за залата, която гледа през уикенда?

Би трябвало да е хубава.

Целия тръпна в очакване.

Ето, заповядайте.

Благодаря. - Няма за какво.

Много съм впечатлен от работата ти това лято, Джени.

Сериозно. Но помисли да влезеш

в моя отбор по бягане, когато се върнеш след ваканцията.

Сериозно ли? - Абсолютно, ти имаш талант

и което е по-важно сила на духа. Без нея талантът пропада.

Да. - Силен дух в силно тяло.

Повтори. - Силен дух в силно тяло.

Просто...

Толкова е трудно да си тръгнеш.

Всичко ще е наред. Не се тревожи.

Джейн казва, че си истински разказвач.

Знаеш ли, че и аз пиша? - Наистина ли?

Поезия.

Може ли да ви пиша писма?

Бих се радвала. - Ние ще се радваме.

Може да ни пишеш за всичко, което пожелаеш.

За всичко. - На тази маса няма никакви тайни.

И ние няма да крием нищо от теб...

С Джейн си поговорихме

и решихме, че искаме всички да бъдем равни.

Ние те уважаваме и не можем да те лъжем.

Затова искаме да знаеш,

че с Джейн сме любовници.

Какво мислиш?

Радвам се за вас.

Радвам се, че се имате един друг.

Не искам да сте нещастни като моите родители.

Скъпа. - Казах ти, че тя има широка душа.

Как са разбрали, че могат да ми доверят тайната си?

Че никога няма да предам доверието им?

Другите момичета биха разказали на всички.

Аз никога не бих казала на родителите си или на останалите възрастни.

Това беше нещо като неизречена клетва.

Чувствах се много горда.

Сега пък какво правиш? - Здравей.

Те ми изпратиха куп писма.

Къде са останалите неща от стаята ми?

Писмата са в онази кутия.

Мамо, от колко време знаеш, че са тук?

Защо досега не ми ги даде?

Намерих ги тогава, когато намерих и разказа ти.

А не ти ги дадох, защото...

защото ме беше срам.

"Скъпа Джени,

Беше ми много тъжно да чета твоите искрени писма..."

Мразя да съм вкъщи.

Дори на такова красиво място

братята и сестрите ми не спират да се бият.

Мама и баба постоянно им крещят".

"В този свят е много лесно да си нещастен.

Здраво ми набиха в главата мисълта, че съм голяма егоистка.

Аз само вземам, а те дават". - "Скъпа Джени,

Ние с Нога си показваме твоите картички, нали не си против?

В теб има някаква особена красота, Джени, и ти се иска да я споделиш.

Аз съм толкова объркана и в същото време се чувствам свободна.

Скоро ще бъде опасно да се върви по улиците и денем,

а тя броди наоколо по цели часове.

Миналата година в Спенсер изнасилили една жена.

За какво си говорите тук?

Джени, може ли да извикаш брат си. Време е за вечеря.

Това вече го обсъждахме.

Не позволявам на майка ти да плаши децата.

Тя се отказа от почивката си, за да ми помогне.

Това все още е моят дом. - Знам, знам...

Джени, съчувствам ти. Порастването означава промени.

Както казва Нога, промените винаги са болезнени,

затова болката е радост и повод да се усмихваме.

Скъпа Джени, опитай отново да бягаш.

Скоро пак ще започнеш да получаваш удоволствие от това.

Всеки ден усърдна работа ще те прави все по-уверена.

Кончето ти момче или момиче е? - Момче.

Имаш красив кон. - Благодаря.

Радвам се, че си си намерила приятел, Джени.

Този чудесен опит ще ти отвори вратите

към нови светове. Само не бързай.

Имаш много време да се насладиш на всичко.

Мамо, татко, там ли сте?

Може ли по-тихо? С баща ти се опитваме да поспим.

Извинявай, мамо, но е много важно. Приятелят ми ме покани на панаира.

Ще се върнем към 21:00. - Чакай, кой приятел?

Новият, от конюшнята. Лукас Менделсон.

Семейството му живее в Тексас. - В никакъв случай, Джени.

Не познаваме семейството му. - Днес е вечерята с Уилерови,

така че, се обличай. - Но утре те отлитат към къщи.

Ще се върнем точно в девет. - Не искам да повтарям.

Нали чу и баща си! Това е важна вечеря.

Баща ти ще получи финансиране, така че се обличай.

Не ме пуснаха.

Може мама да се обади на твоята? - И това няма да помогне.

Това е едно от тъпите й правила.

Мразя ги.

Млада госпожице.

Какво обсъждахме току-що?

Хлапе... скъпа?

Да върви, чакаме те в колата. - Не искам да идвам.

Мила, как се казва приятелят ти? Повтори ми фамилията му.

Менделсон. - Менделсон.

Да, знаех си, че ми е познато.

С баща му играхме голф преди две седмици.

Джоел Стерн го доведе в клуба. Както и да е, да вървим.

Аз взех решение.

Ще взема живота си в своите ръце.

Онази есен татко всеки петък ме вземеше от училище

и ме караше при мисис Джи.

Здравей, любов моя.

Дай да те видя.

Някой не е спирал да тренира.

Аз взех решение.

Ще взема живота си в своите ръце.

Онази есен всеки петък

мисис Джи ме вземаше от училище и ме водеше на фермата си.

Това беше блаженство.

Бях в рая.

Най-накрая си бях вкъщи. - Най-накрая си бях вкъщи.

За да живеем ние си разказваме разни истории.

Вие каква история си разказвате?

Какво искате да разкажете?

Благодаря.

Мисля, че трябва да кажем на родителите ти, че ходим у Бил.

Ти как мислиш? - Не мисля, че ще разберат.

Те въобще нищо не разбират.

Аз се чувствам сякаш съм невидима.

Като че ли не съществувам.

Твоите родители просто се страхуват от света.

Страх ги е да живеят, страх ги е да бъдат свободни.

Не могат да се примирят с това, че ти ставаш жена.

Те не виждат в теб това, което виждаме ние.

Те са големи лицемери. Мразя ги.

Не трябва да ги мразиш, Джени. Трябва да ги съжаляваш.

Те просто не са смели като теб. Ти не се страхуваш от живота.

Нали така, Джени? Ти не се страхуваш да живееш.

Какво ще кажеш за такова предложение?

Нека да си създадем собствено семейство

на основата на абсолютната честност

и любов. Нищо няма да крием

ще си разказваме всичко. Нищо друго, освен истината.

И никога няма да се лъжем един друг.

Никога. - Както правят всички останали.

Точно така.

Аз трябва да вървя, ние трябва... Хайде, госпожице, трябва да сготвим.

Когато трябваше да си тръгваме винаги бързахме.

Ти знаеш какъв става той, когато вечерята закъснява.

Джи се сърдеше, когато закъснявахме. - Винаги си тръгвате и двете.

Джейн, може ли Джени да вечеря при мен?

Така ще можем да обсъдим всичко подробно.

Ако се заседим ще я сложа да спи в старата стая на сина ми,

а утре веднага ще ти я докарам. Какво ще кажеш?

Това не зависи от мен.

Джени сама може да направи избор.

Нали така?

Добре.

Отлично. - Какво казах?

Но аз все пак трябва да вървя. - Не помня.

Сигурно съм казала нещо.

Но помня само тях?

Защо не мога да си спомня себе си?

Казах ли "да"? Защо го направих?

Ами...

Това е моят живот. Сама мога да вземам решения.

Наистина ли, така ли мислиш? - Да.

И какво каза тогава? - Казах "да",

за да докажа на Бил и на мисис Джи, че съм вече голяма.

Но си написала друго. Написала си, че не искаш да оставаш.

Че е по-добре да се върнеш с мисис Джи.

Виж си в тетрадката.

Това е измислица. - Как измислица, ние го писахме...

Това е само една от версиите.

Какво означава това? - Много от написаното е вярно.

Учителката ми казва, че произведенията си основават на живота на автора.

Ти не знаеш какво може да се случи. - Познавам мисис Джи по-добре от Бил,

но Бил няма да ме нарани.

А ако грешиш? - Стига, станала си като тях!

Опитваш се да ми казваш какво да правя.

Това е моят живот... моят. Не твоят.

Не ми пречи да си го живея!

А ако грешиш?

За пръв път виждам златни медали.

Готини са, нали? - Да.

Пази се!

Избрах една книжка със стихове, които искам да ти покажа.

Това е Руми.

Исках да те запозная с него

веднага щом прочетох твоите стихове, защото ми напомняш на него.

Наистина ли?

Сама ще видиш. Така... ето това например.

Започни оттук и просто чети на глас.

Аз съм лош четец.

Сигурен съм, че четеш прекрасно.

Добре.

Аз съм атом...

Ти си като сиянието на Слънцето за мен.

Аз съм пациент на Любовта

ти си като лекарство за мен.

И летя, за да те търся - без крила, без пера".

Нога, това е прекрасно. - Да.

Знаех си, че ще ти хареса. Знаех си.

Джени, студено ли ти е?

Ръцете ти треперят. - Те винаги треперят.

Исках да запаля камината, но вече е доста късно.

Не би трябвало да ти е студено.

Добре ли си? - Да.

Искаш ли да се обадя на мисис Джи... - Не, не, добре съм.

Не искам да се връщам вкъщи. Виж.

Добре, тогава ми прочети още едно стихотворение.

На отбелязаната страница е.

Да, то ми е любимото. "Зовът на любовта".

Сега се връщам. Само да ти донеса одеяло.

"Любовта дойде и заприлича на кръв в моето тяло.

Бързаше във вените ми...

Не те чувам.

Навсякъде, където погледнех

виждах само едно нещо.

Името на любовта, изписано

върху крайниците ми, върху лявата ми длан..."

Стани за малко.

Веднага ще ти стане по-топло.

Как си, по-добре ли? - Да.

"Върху челото ми, върху тила ми..."

Мръдни малко, и аз замръзнах.

Не спирай.

Чудесно четеш.

"Върху големия пръст на десния ми крак...

О, приятелю, всичко, което виждаш в мен

е само обвивка..." - Джени, ти си толкова специална.

Знаеш ли го?

Толкова си искрена.

"Нашата цел е върховно величие. Като красива перла..."

Искам да те спася от всички тези...

глупави момченца.

Мисля, че ти...

си перфектна.

"Защо се спусна ти..."

Джени... ще направиш ли нещо за мен?

Може ли да те погледам?

Може ли да ми покажеш, как изглеждаш без...

Ти какво? Срамуваш ли се?

Мислиш, че ме интересуват само големи гърди като на мисис Джи ли?

Не е така.

Искаш ли да свалиш блузката си?

Да?

Добре.

Добре.

Ти си се готвила за това.

Мисля, че не трябва да казваме на мисис Джи за нас.

Не мисля, че тя е готова за това.

Искаш ли да продължиш да четеш?

Ей, какво правиш? Какво правиш?

Какво правиш, четеш детските ми тайни ли?

От кого са тези писма? Кой ги е писал?

Някой, с когото преди имах отношения. - Те са от възрастен мъж.

Да, казах ти, че беше по-голям. Не ми пипай повече нещата, моля.

На колко години беше? - На 40 може би, не знам.

Това е изнасилване. Престъпление.

Скъпи... - Ти на колко беше... на 13, 14?

Това беше през 70-те и тези неща не се говореха на глас.

Скъпа, 70-те, 80-те, не е важно. Не искам да търсиш оправдания.

Аз не търся оправдания, ясно?

Детството ми бе такова. Да, това се случи с мен,

но искам да кажа... че всичко беше сложно.

Ти говореше за отношения, а не за възрастен мъж.

Той ми беше треньор. - Това какво общо има?

Бил е на 40. Колкото мен сега.

Възползвал се е от дете. - Скъпи... за мен това беше важно.

Опитвам се да разбера защо, ясно? Тези хора бяха важни за мен.

Хора, какви хора? Видях писмо от жена, коя е тя?

Тя ми преподаваше езда и ни запозна с него.

Беше с нас през онова лято. Затова отидох да я видя.

Опитвам се да разбера всичко. - Защо са ти те, ти си била жертва?

Не исках да кажа...

Слушай, аз не съм жертва.

Не искам ти или който и да е друг да ме смята за жертва, ясно?

Ти нищо не знаеш за живота ми,

така че с това ще приключим.

Остави ме да си изясня нещата сама.

Дженифър, не знам нищо за живота ти? След шест години?

Не си ли мислила да отидеш на терапевт?

Ако ме познаваше щеше да разбереш, че няма да отида.

Сама ще се оправя с това. - Поне видя ли пръстена си?

Да не мислиш, че сега ми е до лайняния ти пръстен?

Ето че отново не знаеш нищо за мен.

Колата ти дойде.

Не искам да приключваме на такава нота.

Слушай, Дженифър, нека да поговорим.

Искам да те помоля... - Замини, моля те, тръгвай.

Няма да тръгна така. - Добре, тогава аз ще си тръгна.

А ти си остани. - Не, не, не трябва да ходиш никъде.

Набързо ще си събера... - Не е нужно да тръгваш.

Махай се оттук на майната си! Или ти, или аз!

Или ти, или аз.

Когато се върна ще довършим този разговор.

Защо избра мен?

Слабо, плоскогърдо, интровертно момиче.

Не можеш да се видиш отстрани.

Продължавам да работя за самооценката ти, но ти си толкова упорита

и не можеш да живееш без драми. - Беки беше много по-красива.

Беки вече е изгубена.

Сега си възрастна, Джени, ти ми кажи.

Как да намерим свежест в света на възрастните?

Виж себе си, виж мен.

Съмняваме се, измъчваме се.

От нищо не се изненадваме. Аз се задушавам в кожата си.

Жалко, че не можеш да се видиш през моите очи.

Цялата тази искреност, преданост, любов.

Възрастните не могат да обичат така. Само децата.

Това е чисто чувство. Ти все още вярваш във възможностите.

Както и аз.

Както и аз, разбираш ли?

Като две грахчета в шушулка ли? - Да, точно така.

Аз се надявах, че ти ще ме спасиш от семейството ми.

Не те ли спасих?

Боже, чувствам се като луда.

Може да попадна в катастрофа...

Колата ще се запали и всичко ще изгори в пламъци.

Всички мои тайни.

Една светкавица и историята е изтрита.

Точно така.

Здравей. - Здравей.

Вие трябва да сте мисис Фокс. - Да.

Приятно ми е накрая да се запознаем. Това е за вас.

Благодаря. - А това е за вашия съпруг.

Аз съм му голям фен.

Следя напредъка му в местните вестници.

Джейн се извинява, но днес няма да може да вземе Джени

и помоли мен. Удобно ми е по пътя към работа.

Живея през една нива от мисис Гремерси... тя...

Вие сте треньора на Джени по бягане? - Да.

Мамо, моля те. - Да, тя е истински талант.

Трябва да се гордеете с нея. - Гордея се.

Отлично, да вървим. - Чудесно момиче.

Предайте на мисис Гремерси,

че ще чакам Джени в събота точно в 17:00,

за да успее с домашните си. - Разбира се.

Някой от нас ще я докара в събота.

Да вървим. Не се тревожете.

Довиждане. - Довиждане.

Оказва се, че му вярвах толкова сляпо,

че не разбирах към какво върви всичко.

Просто дишай.

Когато отидохме твърде далеч аз не знаех как да кажа "не".

Всичко е наред.

Аз го обичам.

И той ме обича.

Все още е рано.

Трябва да те разтваряме бавно.

Нито едно малко момче няма да направи това за теб.

Но аз няма да се предам.

Готов съм да бъда с теб.

Здравей.

Добро утро. - Благодаря, мамо.

О, Боже, заспала съм.

Чудесно изглеждаш.

Кошмарно.

Господи, направо зациклих. Не мога...

Не мога да изхвърля това от главата си.

Мислиш ли, че Бил и мисис Джи ми отделяха толкова внимание,

защото тогава татко имаше процъфтяваш бизнес?

Не, не е свързано с това.

Просто ти беше необичайно дете

и умееше да общуваш с възрастните.

Спомних си вашата първа среща.

Помниш ли, че той дойде да ме вземе?

О, никога няма да забравя този ден. В главата ми веднага се включи аларма.

Щом ти излезе аз изтичах при баща ти.

Цветя. Той ми подари цветя.

Дори и на теб донесе подарък... ето.

Защо го направи? - Ти си същата като майка си.

Мислиш, че светът е пълен с опасности. - Нашата дъщеря прекарва уикендите

при жена с втори брак. - Надин, за какво говориш?

Ние не знаем нищо за нея. А сега и този Бил?

Мамо, извинявай, може ли... да влезем в къщата?

Разбира се. - Извинявай, аз просто...

Ще ти взема чантата. - Благодаря.

Бил подари на татко преспапие ли? - Да.

Точно така. - Коледа ли беше или нещо такова?

Не, каква Коледа, беше есен.

Вие отидохте някъде с татко, а баба остана с децата.

Така ли, вече не помня. - Той не ме закара при мисис Джи.

Много се радвам, че днес всички дойдохте тук.

Искам да разделя успеха си с хората, които обичам.

Моите момчета и Джени. Така че, наздраве.

Какво ти направи този мъж? - Нищо!

Как така "нищо"?

Ще кажа всичко на родителите ти!

Баба ти знаеше, така ли?

Значи и ти нещо си знаела.

За какво говориш? Не.

Тя ни видя как се целуваме с Бил на улицата

и заплаши, че ще ти каже. - Мама ви е видяла ли?

Не ти ли разказа как се целувахме?

Закле се, че ще ти каже. - Не, нищо не ми каза.

Аз щях да го убия.

А когато те питах за Бил ти си ме лъгала.

Да, а ти лъжеше себе си. - Чакай малко.

Зададох ти конкретен въпрос дали има нещо между Бил и мисис Джи,

а ти им каза "не", гледайки ме в очите.

Защо се ядосваш толкова? - Интересно защо ти не се ядосваш.

Представи си подобна ситуация с твоята дъщеря.

Какво би направила ти, а? - Мамо, ти си знаела нещо

и си казала на татко, а той те е убедил, че грешиш.

Права си. - Ти живееше по неговите правила,

а мисис Джи по правилата на Бил.

Ти ме сравняваш с мисис Джи, а баща си с този...

Не, не, мамо, чуй ме. Казвам, че всичко е много сложно.

Тя самата се чувстваше неуверена.

Може и тя да е преживяла сексуално насилие в детството си.

Възможно е. Повярвай ми...

Знам, че това може да наруши зоните ти на комфорт.

Най-накрая си призна, че си пострадала.

Добре, мамо.

Откакто прочетох разказа ти

искам да ти задам един въпрос.

Да?

Хареса ли ти?

Мамо...

Аз бях дете.

Защо ме питаш за това?

Просто не разбирам. Защо продължи да се връщаш там?

Имах и други причини.

Какви, разкажи ми. Искам да знам.

Любов. Аз...

Исках някой да мисли, че съм специална.

Но...

ти винаги си била специална за мен.

Мамо, Господи.

След това ти стана толкова разпусната. Спеше с всички наред.

Чужденци, женени... Не ти пукаше за жените им.

Мамо... - За нищо не ти пукаше.

Звучиш много старомодно. - Старомодно ли?

Ти цял живот си живяла само с един мъж.

Аз не... Аз не исках да се забивам така.

Не исках да бъда като теб.

Извинявай.

Бил Алънс стъпва на пиедестала през 1960-та и 1964-та.

Когато започва да преподава в университета

възгледите му получават широко разпространение.

Бил става легендарен треньор.

Разпространява образа си на живот в университетите в страната.

Треньор Алънс ме избра от тълпата и повярва в мен.

Наричаха отбора му: "Островът на изгубените играчки".

Ние бяхме деца, които никой не забелязваше,

но той видя таланта ни и ни подтикна към успеха.

Всички се стремим към победата, но тя не е най-главното.

По-важно е чувството, че правим всичко като екип.

Научихме се да сме упорити и да търсим съвършенството.

Надявам се, че ще си спомняте това време с любов

и че то ви е помогнало да станете това, което сте сега.

Уилям П. Алънс, да, преподава в университета от 71-ва до 82-ра,

а вие сте била подложена на сексуално насилие през 73-та.

По-скоро... между нас имаше отношения.

Добре, много съжалявам.

Наистина съжалявам. Надявам се, че това ще ви помогне.

Успях да намеря телефонният му номер, чрез един от моите следователи.

Благодаря.

"Уилям Алънс, дата на раждане: 11 ноември 1934.

Адрес: Брайвървил, Ривър драйв 12-16."

Предполагам, че се готвите да заведете дело срещу него.

Не, аз просто... искам да разбера какво е станало с него,

откакто ние...

и защо е напуснал университета след 82-ра.

Здравейте, вие се обадихте на Уилям Алънс, най-добрият спортист.

Оставете съобщение и аз ще ви се обадя...

Мисля, че вие имате отговор на този въпрос.

Ако ви е изнасилвал... ако сте имали отношения,

това обикновено означава, че е имал и с други като вас.

И с други ли? - Винаги има и други.

Детектив Амато мисли, че е имало и други момичета.

Може ли да намерим останалите? - Не знам.

Мамо, нямаше никой друг. - О, за Бога.

Понякога просто не ми се вярва, че ти си моя дъщеря.

Здравейте, вие се обадихте на Уилям Алънс, най-добрият спортист.

Оставете съобщение и аз ще ви се обадя...

Здравей, Бил, аз съм Дж...

Джени Фокс.

Много, много млади атлетки.

Колко общо са били?

Аз ли бях най-малката?

Някой би трябвало да е знаел за мен.

Трябва да е имало свидетел.

Коя си ти?

Тайната на идеалния ябълков пай... Само не казвай на никого.

Това ще е наша тайна. - На евреите е забранено да яздят,

за да не гледат руснаците от горе на долу.

Не мисля, че трябва да казваме за нас на мисис Джи.

Джени, използвай стек. - Мисля, че тя още не е готова.

Първият път винаги има кръв.

Помниш ли ме, глупаче?

Разбира се, това е Айрис.

Студентката, която помагаше на мисис Джи в конюшнята.

Беше много мила. - Не помня, тя постоянно ли беше там?

Тя беше там в деня, когато мисис Джи

те качи на своя жребец Пуф.

Тя е много сладка. - И има голямо сърце.

През това лято постигна големи успехи в прескачанията.

Забавно, но като се заговорихме си спомних това-онова.

Не е ли великолепен? - Тя също.

Ти отслабнала ли си, Беки?

И аз го забелязах. Много добре изглеждаш.

Бил нямаше предвид нищо такова, но аз бях доста притеснена...

На есен може да се състезаваш с нас. Ще се радвам да си в моя отбор.

Не можех да приема факта, че той започна да ме забелязва като жена.

Знаеш ли как да се свържа с Айрис?

Нямам никаква представа. Не знам дори фамилията й.

Мисис Джи трябва да знае. Те бяха много близки.

Обадихте се в резиденция Гремерси.

Оставете съобщение за мен или за доктор Джи след сигнала.

Здравейте, Джейн, обажда се Дженифър Фокс.

Жалко, че не сте вкъщи.

Минавам наблизо и си помислих,

че няма да е лошо да намина и да се видим отново.

По дяволите.

Искам да създам група стояща много над брака.

Бракът е ужасно нещо.

Над пределите и формалностите на брака.

Джени, вярваш ли ми? - Да.

Ще се присъединиш ли към мен?

Искам да направим истинска група.

Ти, аз, мисис Джи и Айрис.

Айрис.

Посетих мама и реших... - Разбира се.

Донесох ви бутилка вино.

При мама намерих

трофеи от нашите състезания.

Исках да участвам това лято,

но заради болестта на Антъни не мога да правя нищо.

Сутрин се събуждам и не знам, дали ще мога да изляза от къщи.

Разбирам, сигурно ви е тежко. Благодаря.

Значи намерих няколко снимки, които могат да ви развеселят.

Направени са през лятото, когато ви гостувах тук.

Да видим.

Познавате ли тази дама?

Боже! Каква красива снимка.

Аз нямам никакви красиви снимки с мен.

Помните ли тези момичета?

А тази коя е?

Аз съм.

Опитвам се да си спомня...

как се казваше по-голямото момиче?

Симпатичната брюнетка от това лято? - Айрис Роуз.

Представяш ли си, две цветя в едно име.

Тя беше красавица. Учеше в колеж

и цяла година работи за мен. - Да, спомням си.

Знаете ли как да се свържа с нея?

Това какво е?

Случайно се е оказало...

Това е Бил. Потърсих информация в Интернет

и видях книжка за американските бегачи,

и там се оказа, че има толкова...

Между другото, какво стана с Бил?

Не знам.

Момент да си сложа очилата.

На него и на тренировъчните му методи са посветени цели две глави.

В негова чест дори е кръстен корпус в един университет.

За последен път чух за Бил,

когато го издирваше сестра му, защото тяхната...

тяхната майка...

Сега ще ти покажа на картата как да си тръгнеш оттук...

Френи каза, че сте се готвила за Световните игри

и мислех, че той ви е тренирал. - Не, тя е сгрешила.

Не съм участвала в Световни игри, въпреки, че имам златни медали.

Толкова много ви обичах с Бил.

Ето излизането към междущатската магистрала.

Трябва да разбера какво се случи. - Просто хващаш този път.

Не може да не сте знаела. - Сега е доста тъмно.

Щом видиш изхода веднага се качваш на магистралата.

Трябва да говоря с някой, който е бил там.

Моля. - Може да вземеш картата, ако искаш.

По-добре си върви. Вече е късно и аз съм уморена.

Джейн, някой е дошъл ли? - Здравейте.

Аз... аз съм Джени Фокс. - Джени, Джени Фокс!

Да. - Радвам се да те видя.

Здравейте, доктор Джи. - Джени Фокс.

Джени тъкмо щеше да си тръгва.

Извинете, вече е късно.

Джени, Джени, Джени, Джени,

с всички твои въпроси.

Имам чувството, че искаш да се извиня за нещо,

но не съм сигурна за какво.

Не. - Не ли... добре.

Искам да те опозная.

Няма да можеш.

Опитвам се да разбера.

Знаеш ли колко ти провървя с такъв учител като Бил?

Той е специален.

Аз никога не съм имала такъв.

Не можеш да победиш ако не проявиш постоянство.

Потърпи малко. Скоро всичко ще свърши

и повече никога няма да те боли.

Ще видиш.

Сега вече си жена, любов моя.

Професор Фокс, какво става с вас?

Нищо, добре съм.

Така, обикновено аз казвам,

че е нужно време за изграждане на доверие

с вашия обект, нали?

Но...

понякога е нужно да го изненадвате.

Нали... за да преодолеете защитата му.

Саманта, защо например ти

не ни разкажеш за първия си сексуален опит.

Добре, добре.

Аз бях... бях на 17.

Той се казваше Рик. Беше на моята възраст.

Значи първа любов и така нататък?

Да.

Е и... хареса ли ти?

Дали ми хареса ли?

Мисля, че да.

Всъщност всичко мина така... мило,

защото бяхме приятели от колко... Боже, от шести клас?

Нямахме понятие какво правим.

Бяхме деца. Сега, когато се оглеждам назад...

разбирам, че съм била много по-малка, отколкото тогава си мислех,

но никога няма да забравя

колко нежност изпитвах тогава.

Мисля, че дори получих...

нали разбирате.

Разбирате за какво говоря, нали? - Не, за какво?

Ако сама не можеш да говориш за секса на глас

как ще задаваш въпроси на хората.

Добре, мисля, че имах... оргазъмче.

Не го очаквах и не разбирах какво се случва.

Тогава всичко не беше така, както сега.

В началото беше като че ли...

като че ли виждаш искрички.

Усещането ми се струваше много естествено.

Това е трудно нещо, когато се случва,

особено на такава възраст. Усещането разбира се е приятно...

Някой докосва ерогенните ти зони и ти получаваш удоволствие.

А чувството за вина? - Чувството за вина

се получава, защото на теб ти харесва

и ти не разбираш колко това е лошо и недопустимо.

Не трябва да се срамуваш от това.

Така или иначе...

ние не можем да живеем на света сами със себе си.

Някои мои приятели говорят за секса сякаш на света няма нищо по-хубаво,

но аз не мога да ги разбера. Какво толкова особено има в него?

Сексът не ми доставя оргазъм. Разбирате ли?

Но изпитвала ли сте въобще? - Да, но никога с партньор.

Ясно. - Аз мисля, че...

това е нормално за повечето жени.

Никога не съм била насилвана, но минаха години докато се отпусна

и да получа оргазъм с мъж.

Не мисля, че това е свързано с насилието.

Здравейте, вие се обадихте на Уилям Алънс, най-добрият спортист.

Оставете съобщение и аз ще ви се обадя...

Здравей, Бил. Отново е Джени Фокс.

Не искам да ти звъня непрекъснато,

но мисля, че трябва да поговорим.

Обади ми се, моля те.

Ало? - Здравейте, Дженифър.

Обажда се детектив Амато. - Здравейте.

Помислих, че ще се заинтересувате. Скоро ще има голямо мероприятие.

Уилям Алънс ще получи награда. Намерих и жената, която търсехте.

Айрис Роуз? Тя преподава в средно училище.

Ясно, добре.

Виждаш ли колко са нещастни тези най-малки клетки на обществото?

Стига сте се били. - Хайде.

Проблемът е в правилата.

Моногамия... брак. Те убиват хората.

Може би това зависи от хората. - Два билета, моля.

Наистина трябва да започнеш да мислиш трезво, Джени.

Благодаря.

Джени? Джени!

Здравей, Айрис, как си? - Добре, радвам се да те видя отново.

Искаш ли да пием чай или... - Да, там има едно местенце,

където може да отидем. - Ти и Бил... бяхте любовници, нали?

Да... мисис Джи организира през част от времето да работя при него,

а през другата част при нея.

Един ден трябваше да работя в градината му.

Помня, че бях само по бикини и той ме покани да вляза вътре.

Това бяха 70-те.

Да, помня, че той... казваше, че...

сте правили тройка с мисис Джи, нали?

Той ли ти каза? - Да.

Да, правили сме.

Знаеш ли, че и ние бяхме любовници.

Ти и Бил ли?

Ти на колко години беше?

На 13.

Стига бе...

Толкова са големи децата, които сега уча.

Деца... да.

Ти спомняш ли си...

как мисис Джи и Бил планираха да организират групов секс?

С теб ли? - Да, планираха го за уикенда.

Да отидем някъде и да си вземем хотел.

Не помня нищо такова.

Четиримата ли?

Да, Бил, мисис Джи и ти...

и да вкарате и мен.

По дяволите.

Боже, толкова отдавна не съм си спомняла за това.

Да...

Как ти я въвлече в това?

Кого, мисис Джи ли?

Не, тя по-скоро играеше котката, която му носеше мишки.

Как... как... значи тя...

Да, това много й харесваше.

Срещнах двама особени хора

и ги заобичах от цялото си сърце. - Джени, имам безумна идея.

Остави си коня тук за есента и ще идваш през уикендите.

Мисис Джи има фантазия, в която ти смучеш гърдите й.

Вие сте прекрасни.

Джени, ние искаме да изучим своето подсъзнание

и да го направим съзнание.

Заедно. Като семейство.

Трябва да кажеш на родителите си, че имаш състезания в Делауеър.

Мисис Джи ще те вземе от училище,

а ние с Айрис ще ви чакаме в 18:00 в хотела.

В неделя ще те върнем вкъщи както обикновено.

С Бил вече се договорихме с Айрис,

а ти ще привнесеш нещо особено.

Не забравяй да си вземеш маратонките.

Мамо, купи ли сока, който исках? - Сю, престани.

Харолд, Харолд, не. - Това е любимият ми сок...

Мила, извинявай.

Сядай, веднага сядай!

Бабо, харесва ли ти картината ми? - Да, много, а сега седни.

Здравей, татко.

Здравей, скъпа.

Ало? - Дженифър.

Здравей. - Аз ти звъня, а ти не отговаряш.

Търсих те дори в университета. Ало?

Мартин, трябва да се срещна с него. - Какво... за какво говори?

Трябва да го видя. - Слушай, Дженифър, аз не...

Да говоря с него и да опитам... - Той няма да ти каже нищо.

Да разбера кой всъщност е той. - Дженифър, обеща ми,

че няма да правиш нищо, докато аз не се върна.

Хващам първия самолет. Дженифър, слушай ме...

Не отивай там сама, чуваш ли ме? Дженифър, послушай ме...

О, миличка...

Лошо ми е. - Имаш малко температура.

Мисля, че наоколо върлува груп.

Ела, ще те заведа в леглото. - Но аз имам състезания през уикенда.

Ще се наложи да ги пропуснеш. - Мамо, моля те.

Не, това не е толкова важно. Ще се обадя на мисис Джи

и ще й кажа, че няма да отидеш. Нали?

А сега да вървим в кревата. - Добре.

Добре.

Ще те нагледам след няколко минути.

След няколко часа

болката в стомаха ми напълно изчезна.

Тялото ми казваше това, което мозъкът ви отказваше да приеме.

Уморена съм.

Страшно съм уморена.

Уморена съм по начин, който ме плаши.

Това е страх... страх от разбити мечти.

Взех решение.

Извикай баща си. Време е за вечеря.

Добре, мамо. - Стой, Харолд...

Ало?

Ало, Бил. - Джени!

Много се радвам, че се обади. Бях много притеснен.

Джени, там ли си?

Да, тук съм.

Тръгнали сте...

с Джейн и Айрис без мен ли?

Не, не. Никой не пожела да тръгне без теб.

Решихме, че трябва да те изчакаме.

Не се тревожи. Ще изберем друг уикенд.

Повече не искам да те виждам.

Чакай, това... го искат родителите ти ли?

Мога да поговоря с тях. Те не те разбират така, както...

Както те разбирам аз. Ако не искаш да ходиш никъде,

не си длъжна да ходиш. - Повече не искам да те виждам.

Но Джени...

Джени...

Моля те.

Аз те обичам.

Имам нужда от теб.

Можем да се справим с всичко.

Моля те... не ме изоставяй. - Затварям.

Чакай, не затваряй, не затваряй, не затваряй...

Джени? Джени, вечерята!

Резиденция Гремерси. Говори Джейн.

Ало, Джени се обажда.

През този уикенд ще си взема коня.

Добре.

Глупаво момиченце.

Глупаво, глупаво момиченце.

Къде е баща ти?

"Ние имахме мечта. Прекрасна мечта.

Искахме да запълним празнината в сърцата на всеки от нас

с помощта на любовта си един към друг".

Какво се е случило между вас и Бил?

Защо го напуснахте? - Аз ли съм го напуснала?

Ти не знаеш ли?

Ти беше само началото, Джени.

Имаше още толкова много други.

Опитвах се да се състезавам с него, но съм твърде стара.

Стара съм.

"Но както става с много мечти, те често не се превръщат в реалност".

Не можех да ви помоля за помощ.

Чаках вие да ме спасите,

защото мислех, че никой друг не може да го направи.

Трябваше да го направите вие. Защо не ме спасихте?

Никой не спаси и мен.

"Красивите цветове и панделки,

с които украсявах Бил и мисис Джи,

се разсипаха в прах и те останаха голи.

Огромната болка на слабостта,

ужасяващото разбиране, че този, който някога

изглеждаше толкова силен

се оказа такъв само на думи.

Благодаря, Джени. Много силна история.

Ще ни разкаеш ли откъде си я взела?

Измислих си я. - Така си и мислех.

Виждате ли как творчеството

ни позволява да преминем границите на собствените си преживявания...

Мамо, не спирай.

Това е един от най-добрите ми спомени.

Лято, камиончето за сладолед,

около което са се събрали децата

и те слушат как свириш. - Пръстите ми вече не са същите.

Аз не се справих.

Не исках да го повярвам.

Убеждавах се, че това не може да бъде истина.

Не се справих с единственото, което е длъжна да прави майката.

Да защитава детето си.

Толкова съжалявам.

Ти си ме лъгала.

Постоянно ми казваше, че това е само добър разказ.

А не е ли, получих шест? - Шест, нима това е важно?

Това не променя нищо.

Ти искаш да се държа като жалка жертва,

но знаеш ли, няма да го направя.

В мен има нещо, което го няма в другите.

Сега аз съм учител.

Вече не съм невидимо дете. - Ти никога няма да се омъжиш.

Аз не искам да се омъжвам. Ти въобще ли не ме слушаш?

Никога няма да имаш деца. - Аз ненавиждам деца.

Не искам да имам деца, в това съм сигурна.

Но знам едно нещо.

Той ме обичаше.

Той плачеше.

Той плачеше, ти не го ли видя?

В продължение на много години... продължи да ми изпраща картички.

Скъпа, Джени, как мина абитуриентския бал?

Скъпа, Джени, с тези проблеми в Израел...

Надявам се да се върнеш към бягането.

Скъпа, Джени, гордея се с кариерата ти.

Виждаш ли? Не аз бях жертвата в тази история.

Аз съм герой. Разпадна се той, а не аз.

Ти дори не мислиш за това, че те могат да живеят и без теб.

Че ще имат и други.

Замрази ги в миналото, нали?

Но, знаеш ли, той още е жив

и днес ще се видя с него. - Не.

За живота му, посветен на младото поколение на Александрия

бихме искали да наградим Уилям П. Алънс

с Плакет за заслуги към обществото.

Огромно благодаря на всички.

Трогнат съм до дъното на душата си. - Ще бъда до теб.

Разбира се, не бих се справил без вашата подкрепа.

Младите хора от нашия район се научиха да бъдат упорит.

Научиха се да се стремят към съвършенство

в резултат на вашето старание, на вашите грижи и подкрепа.

Благодаря.

Благодаря.

Здравейте. - Здравейте.

Не мисля, че сме се срещали.

Аз съм Дженифър.

Откъде познавате Уилям? - Той беше мой треньор по бягане.

Разбира се. Съпругът ми е много поласкан,

колко много негови бивши ученици дойдоха да го почетат.

Съпругът ви ли? - Искате ли да го поздравите?

Да, искам, отдавна не сме се виждали...

Добре.

Как се чувстваш? - Много добре.

Ти си най-добрият. Най-доброто, което имаме.

Здравей, Бил.

Здравей... о, какви коси.

Какви къдрици. Красота.

За пръв път виждам толкова красива коса.

Мис... - Ти не... аз съм Джени.

Дже... - Джени Фокс.

Джени.

Не очаквах да те видя след толкова години.

Да, трудно е човек да се свърже с теб.

Джени.

Да, сега имам личен питбул... Мардж.

Ти имаш ли си някого? - Не, аз така и не се омъжих.

Нали ти казваше, че бракът означава да продадеш себе си?

Хвана ме, с това ме хвана. Да, спомням си го.

Колко години минаха...

Времето просто лети, нали?

Да, като един миг. - Миг.

Едно неправилно мигване и си тръгнал по грешен път.

Извинете, откъде се познавате? - Бил ми беше треньор, помниш ли?

Разбира се. Добре си прекарвахме времето...

Когато аз бях на 13, нали? - Да, родена спортистка.

Обичах да гледам как вземаш обръщанията...

И в леглото бях добра, нали?

Моля? - Прекрасно ме разбра.

Ти помниш всичко, аз също.

Не разбирам за какво говориш?

Искам да знаеш, че ненавиждах онова. - Все още не разбирам.

Повръщах всеки път, когато правехме секс,

а ти казваше, че може да съм бременна, но тогава дори още нямах цикъл.

Спомни ли си... 13-годишното момиченце?

Това са лъжи. - Защо постъпи така с мен?

Лъжеш! - Аз мислех, че сме любовници,

но ти не ме наричаше "моето момиче". - Всичко е лъжа.

Члена ти не влизаше в мен, забрави ли! - Достатъчно, Джени,

беше ми приятно да се видим. - Какво, Бил... Бил?

Какво се е случило с теб? - Извикайте охраната, моля.

Защо тогава постъпи така с мен? - Какво общо имам аз с това?

Защо аз, проблемът беше в теб. Ти не ми вярваше, не ми се доверяваше.

Вярвах ти и точно в това бе проблемът. - Ти излъга самата себе си.

"Мила, Джени". - Ти го направи.

Ти не ми вярваше. Никога не ми се довери.

Аз повярвах на твоите приказки. Да, Бил?

Ти беше възрастен!

Какво?

Бил не е ли тренирал никого след това?

Искам да започна тази история

с разказ за нещо прекрасно.

Срещнах двама особени хора,

които заобичах от цялото си сърце.

Представете си омъжена жена

и разведен мъж.

Разберете.

Аз станах част от тях двамата.

Имах щастието да разделя с тях малко любов.

Филмът е основан на повестта "Разказът",

написан от Джени Фокс на 13 години.

Всички имена, места и събития във филма са променени.

Всички еротични сцени с непълнолетни герои

са заснети с участието на пълнолетни дубльори.

Превод и субтитри Ivon