All language subtitles for syahieedsah

25.000

Това значи беше той,
обгърнатият в предания Мачу Пикчу.

С брат ми бяхме първите бели, които
щяха да видят крепостта на инките

високо в Андите, която неуспешно беше
търсена през последните 300 години.

Още не знаех при какви обстоятелства
щеше да се случи всичко това.

Изведнъж брат ми каза:
- Идват.

Стой, никой бял не може да пристъпи в
свещената крепост на инките.

Те са мои приятели.

Прости ми, братко, принц Хуакаропура
няма да дойде с вас в Европа.

Не бива да напуска
земята на предците си.

Но Тарука, ти искаше
той да бъде възпитан в Европа.

Боговете решиха.
- Боговете! Бил е Анциано.

Той е върховен жрец на моят народ.
- Но ти си кралят, ти решаваш.

Чрез устата на върховният жрец,
научаваме волята на боговете.

Хайде, няма смисъл.

Отчайващо е. Докато има предубедени
хора като Анциано, сме безсилни.

Той просто не може да забрави, че бели
са разрушили империята на инките.

Да, и то след повече от 300 години.

Чуй какво ще ти кажа Хаукаропура.
Това кипу е принадлежало на Атауалпу,

последният наш крал, преди
крахът на империята ни.

Възлите крият тайна, която знаем само
ние и върховният жрец.

Те показват пътя към скрита пещера,

където предците ни са успели да скрият
съкровища от испанските завоеватели.

Това е заветът на инките.

И помни, сине мой,
много ще го търсят заради парите,

но за нас
то представлява много повече.

То е символът на инките.

А ти си този, който ще го носи.

Виракоча, всемогъщи
създателю на света, чуй ни.

Дай ни знак, за да разберем кога е
настъпил часът за Хуакаропура...

Това дойде отгоре.

Нападат ги.
- Инките нямат оръжия.

Хайде, бързо!
- Аз ще мина от другата страна.

Заклевам се. Аз, Анциано,

няма да намеря покой, докато
това убийство не бъде отмъстено.

Внимавай, зад теб!

ЗАВЕТЪТ НА ИНКАТА

по романа на Карл Май

участват
Гай Мадисън

Рик Баталиа
Хайнц Ерхарт

Крис Хоуланд

режисьор
Георг Маришка

Можем да се смятаме за щастливи.

Пред нас стои мъжът, на когото дължим
спасяването на последният инка.

Анциано!

Той е отгледал Хаукаропура и 10 години
го е подготвял за неговия дълг.

Хаукаропура стана мъж.

Той ще оглави преследването на
омразните бледолики

и ще отмъсти за убийството както
на баща си, така и на предците си.

Готови ли сте да приемете Хаукаропора,
син на Тарука, за ваш крал?

Готови ли сте да се биете и
да не се предавате,

докато и последния бледолик
не бъде унищожен?

Ще се бием до последен дъх!
- Да живее Хаукаропура!

Какъв е този бледолик?
- Казва се Глотиньо,

дясната ръка на нашият враг Кастильо,
президентът на омразната страна Перу.

Няма да допусна да разкажеш на
президента как изглежда Хаукаропура.

Последните новини от полковник
Глотиньо дойдоха от тази област.

Съдържанието им
не намали притесненията ми.

Нови вълнения сред племената. Легенди
за освобождаване империята на инките,

благодарение на възкръстналият принц
Хаукаропура, се носят из целия юг.

Спомняте си, един потомък на инките,
с това име, беше убит преди 10 години.

Смятат, че убийците са двама братя.
- Имената им бяха Ян и Карл Хансен.

По-големият беше намерен по-късно
мъртъв на Мачу Пикчу,

но Карл, по-малкият, изчезна оттогава.

Както и да е, мълчанието на Глотиньо
е много притеснително,

още повече,
че писмото му завършва така:

"Очаквайте следващият ми
доклад след три дни. "

Спокойно, господин президент, майорът
често е изчезвал и пак се е появявал.

Да, но този път ситуацията
е особено сериозна.

Разполагам с информация,
че група бунтовници и неверници,

искат да върнат от изгнание конкурента
ми Виванко и да го направят диктатор.

Виванко?
- С него ще се справя без усилия,

но ако в това време, племената
въстанат, ще улеснят плановете му.

Отрядите ще нахлуят необезпокоявани,
докато аз се бия с племената.

Потвърдено е, че негови агенти
има чак до земите на Абипонес.

Това е последната новина
от полковник Глотиньо.

Според мен трябва да изпратим
някой със задачата да го намери.

И може да се опита да разбере нещо
за сподвижниците на Виванко.

Много ви благодаря за съвета,
сеньор Руис.

Ако ми кажете и кой е подходящият
човек за това, ще съм много щастлив.

Мисля, че подценявате значението и
трудността на подобни задачи, господа.

Сещам се за някого, но...

Е?
- Това е само идея.

Говоря за известния трапер,
когото племената наричат падре Ягуар.

Почитат го като полубог.

Някой знае ли къде можем
да намерим този мъж, господа?

Преди 2 години бе за последно в Перу,
после май замина за северна Америка.

Господин президент, елате.
- Какво има?

Там, полковник Глотиньо!
- Къде?

Там, в тълпата, с белия костюм.

Този ли? Не.
Много прилича на него, но не е той.

Това е един безобиден
немски университетски професор.

От седмици виси тук, иска разрешение
да прави разкопки в провинция Пампа.

Извинете, аз съм
проф. Моргенстърн oт Хамбург

и много искам да посетя това събитие.
Мислите ли, че мога да си купя билет?

Всичко е продадено.
Пробвайте отсреща, може и да намерите.

А, на черно. Много благодаря,
благодаря. А, да, довиждане.

Между другото, млади господине,
трябва да си купите такъв часовник,

много по-практичен е от вашия.

Кой още не си е купил?
Страхотни билети, на страхотни цени.

Заповядай, народе!
Хайде на билетите!

Не останаха!
Скоро няма да имате подобен шанс!

Извинете, аз съм проф.
Моргенстърн от Хамбург и

искам да присъствам
на това събитие.

Ако искате ми го напишете,
нямам време, искате ли билет или не?

Ето вземете, най-хубавото място,
бях си го запазил за мен.

Благодаря, колко струва?
Полиция. Изчезвайте.

В името на закона, сте арестуван.

Ама защо?
- За черноборсаджийство.

Аз? Но господин полицай,
аз дори не знам какво е това.

Забранена продажба на билети.

Билети? За какво?
- Не се прави на глупав.

Току що продаваше билети
за борбата с бикове.

Борба с бикове?
Къде има борба с бикове?

Извинете, че прекъсвам разговора ви,
но все още съм ви длъжник.

Вие на мен? Бъркате ме с някого.
- Не, за билета преди малко.

Билет? Какъв билет?
А, картата на Перу.

Не, не.
- Елате утре в канцеларията ми.

Той не ме разбира.
Не мога да допусна да ми го подарите.

На вас парите ви трябват повече
отколкото на мен.

Представлението ще започне
всеки момент, моля ви, вземете ги.

Още ли отричаш?

Не ме пипай, да не разбереш какво
значи да се заяждаш с шампион по бокс.

Даже при зъболекарят боли повече.

Но, господа,
не се бийте заради един билет.

Стой, сега имаме
неоспоримо доказателство.

Задръжте и двамата, виновни са.
Хайде, тръгвайте!

Само това ми липсваше.

Черноборсаджия, значи.
Ще ви науча аз.

Глотиньо!

Полудяхте ли? Пуснете ги веднага,
идиоти такива.

Какви мили хора са тези перуанци!

Глотиньо ли ви нарекоха току що?

Да. Често чувам тази дума
във връзка със себе си.

Изглежда е някакъв поздрав. Търсих
в речниците, но не го намерих.

От Хамбург ли казахте, че сте?
- Да, там съм роден,

но тогава, разбира се бях по-млад.

Аз съм Щралау до Берлин,
ако ви говори нещо.

Ама разбира се.
- Казвам се Кийзеветер.

Много ми е приятно,
господин Кийзеветер.

Добър ден, господин Президент!

Ще влизаме ли, господин професор?
Скоро ще започне.

Не, става дума за нещо повече.
Това помахване беше знак от съдбата.

Искам да отида при президента.

Но как изобщо ще вляза вътре?

Ей сега ще разберете какъв
късмет имате, че ме срещнахте.

Три месеца работех на арената и

знам един таен вход, който води до
ложата на президента. Елате с мен.

Мамка му, как ще минем покрай тях.
- Глотиньо!

Глотиньо, глотиньо.

Не искам да ви притеснявам, но жена ми
настоява да ви види преди боя.

Моля.
- Благодаря. Влез, ангел мой.

Искам да ви пожелая късмет
или не е позволено?

За красива жена всичко е позволено.

Президентът е подозрителен, а Виванко
нетърпелив. Не бива да губим време.

Досега не сте губили време заради мен.
Какво ново?

Глотино изчезна.
- Така ли?

Моля, заемете местата си.
Коридата ще започне скоро.

Дами и господа, моля, седнете.

Антонио, насам!

Огромна чест е, че получи шапката.
После ще трябва да му я върнеш.

Ще има да почака.

Добре съм.

Махни се! Остави го на мен.

Побързайте, професоре, за да можем
да видим поне боят с бивола и тигъра.

Искате да кажете ягуарът.

Трябва да е една от тези врати.
- Може би е тази.

Тук мирише.

Това не е ложата на президента. Насам.

Сигурен ли сте, че сме на прав път?
- С мен винаги сте на прав път.

Май тигърът е пуснат.

Г-н Кийзеветер май не сте внимавал в
училище. В Южна Америка няма тигри.

Бихте ли го обяснили на него?

Ягуарът е излязъл от клетката си.

Господин Президент, да вървим.
- Господа, моля ви, защитете дамите.

Назад, господин Президент!

Спрете!
Никой да не мърда!

Спокойно!
Заведете президента на сигурно място.

Тихо!

Хайде, влизай обратно в клетката.
Точно така.

Много добре.

Сеньор, идвам от името на президента.

Негово височество иска да му окажете
честта да му гостувате в резиденцията.

Кажете му, че честта е изцяло моя.

Здравей, Пилар.

Сеньорита Грациела, цял ден те търся.
Къде беше пак?

Веднага щом ме нарече "сеньорита"
разбрах, че ще е драматично.

Много добре знаеш, че чичо ти
не иска да обикаляш наоколо сама.

Той тук ли е?
- Да.

Върнал си се. Мислех,
че ще си дойдеш чак вдругиден.

Новата следа за Анциано не доведе
доникъде, може наистина да е мъртъв.

Нали не се отказваш?
- Не. Дай ми, моля те, ръкавелите.

Върнах се само за да взема...
- Шапката...

След седмица пак заминавам.
А ти какво пак си направила?

Държиш се сякаш
причинявам само неприятности.

Не знам, май добрия Джеронимо
вече не може да се справя с теб.

Нека дойда с теб.

Ще трябва доста да си помисля.

За какво ме научихте
да стрелям и да яздя?

Аз също искам да докажа
невинността на баща си. Нека дойда.

Прекалено опасно е.
Това пътуване не е игра, Грациела.

Шапката!
- Беше ли днес в града?

Да, но нямаше нищо интересно.
- На празника, нищо интересно?

Улиците бяха пусти,
всички бяха на коридата.

А тя не те вълнува?
- Напротив, но ти се сърдиш ако ходя.

Гледай ти, какво си облякъл?
Досега не съм те виждала така.

Какво да правя, президентът ме очаква.
- Президентът?

Какво иска от теб?
- Нищо особено.

Между другото, не забравяй
да върнеш шапката. Така се прави.

Моля, да не ни безпокоите!

Както виждате дамите си умират да
се запознаят с мъжа, победил ягуара.

За това е виновно единствено името ми.

Много съм ви задължен. Мисля,
че не е нужно да го подчертавам.

Всъщност трябва да
благодаря на ягуара. Пура?

Без него желанието ми да се запозная
с вас не би било така бързо изпълнено.

Удивен съм, че президентът на
тази голяма държава се занимава с мен.

Искате да кажете държава, която
постояно е разкъсвана от размирици,

въстания, революции?

И все пак по време на управлението ви,
цари спокойствие както никога досега.

Няма да увъртам повече, сеньор.

Днес ми направихте услуга,
но сега Перу се нуждае от услугите ви.

Ваше височество, досието.
- Благодаря.

Трябва да се попречи
на съучастниците на Виванко.

Този мирен народ е бил лъган
твърде често.

Като започнем с убийството на
Атауалпу, по времето на Пицаро,

извършено от братята, сприятелили се
с инката, за да го застрелят в гръб.

Слух, който никога не бе доказан.

Те са били последните,
с които убитият е бил видян.

Само човек като вас, който е
толкова уважаван от индианците,

може да се намеси ефективно.

Отидете от племе на племе и им кажете
да не се оставят да бъдат въвлечени

във въстание, чийто край
неизбежно ще бъде кървав.

Не искам нашите оръжия да стрелят
срещу хора, които обичам и ценя.

Не искам да съм втори Пицаро.
Да.

А, Руис. Страхувам се, че ако още
се наслаждавам на компанията ви,

дамите ще възроптаят, нали Руис?

А сега ви оставям с тях.

Все пак
не сте ми спасил напразно живота.

Господин Президент, този човек,
който е на аудиенция при вас,

не е друг, но Карл Хансен,

един от двамата братя, които преди 10
години убиха инката Тарука и сина му.

Очаквам обяснение.
- Ваша милост, нямам нищо за криене.

От 10 години търся мъжете, които
знаят какво се случи тогава.

Истинският убиец и
жрецът на инките Анциано.

Само той
може да докаже невинността ми.

Ако, разбира се, е още жив.
- Затова мога да ви успокоя, жив е.

Според информацията ми,
дори е организатор на въстанието.

Жалко, че няма да можете да говорите
с този оневиняващ ви свидетел.

Ще ви предам на правосъдието,
а за последствията нямам съмнения.

Един момент.

Ще ви повярвам, сеньор Хансен,

макар обстоятелствата да са
против вас и брат ви.

Значи признавате, че сте бил там?
- Да, но...

Целта на въстанието е коронясването на
принц Хаукаропура, който уж сте убили.

Възможно ли е да е още жив?
- Видях трупа му с очите си.

Легендата разказва, че е възкръснал.

Но тъй като това е невъзможно, или е
измама или, все пак, не е умрял.

Това трябва час по-скоро да се изясни
и вие сте най-подходящ.

Потърсете Хаукаропура,
ако наистина е жив, доведете го тук.

Но Ваше височество...
- Този въпрос е от голямо значение,

при това не само за Перу.
Давам ви един месец време.

Майчице мила, те ще ви обесят.

Не се притеснявай, Пилар, ще успеем.

Тихо, че ще събудиш Грациела
и ще иска да дойде.

Поздрави я от мен и й кажи,
че скоро ще се върна.

Това момиче.

Хайде, Грациела, престани.
- Защо, за да спечелите баса ли? Не.

Ще ви докажа, че говорите глупости.
Изобщо не съм влюбена в него.

Харесвам го, това е всичко.

И ще ви покажа...
- Но вече е много късно.

Щом искате, можете да си ходите.

Кротувай, чу ли?

От вчера има нова парола:
"За Виванко и свободата"

"За Виванко и свободата".

Появи се този Ягуар,
един много опасен противник,

Виванко нареди гарнизоните
веднага да бъдат уведомени за него.

Офицерите от северните пунктове
са уведомени.

Ще пристигнат утре вечер, за да ви
придружат до езерото Титикака.

Не казахте ли, че този Ягуар
е тръгнал в същата посока?

Така се разбраха с Кастиля.

Тогава защо се тревожите,
там е Гамбузино със своите хора.

Този мерзавец! Ежедневно получавам
оплаквания от него.

Да, но имаме нужда от него.
Доста ни е полезен, макар и страшен.

А когато Ягуара попадне в ръцете му,
Бог да му е на помощ.

Въпреки това ще телеграфирам
на кап. Пелех,

гарнизонът му е разположен
на 50 километра от езерото.

Ще му кажа да го хване и обезвреди.
- Както желаете.

Така или иначе господин Ягуар
вече е мъртвец.

Сеньорита Грациела, къде беше пак...

Не ме бави, трябва
веднага да говоря с чичо Карлос.

Няма го, замина заедно с Джеронимо,
преди повече от час.

О, не, накъде?
- На юг, към езерото Титикака.

Трябва да ги предупредя, иначе
ще попаднат в ръцете на Гамбузино.

Какъв Гамбузино? Грациела,
не можеш да тръгнеш сама из пустошта.

Гамбузино!

Затворете вратата!

По дяволите, заключен е.

Ключът го няма.

Не си го скрил добре.

Вече го видях.

Каква хубава клетка за птици.

Да се връщаме, капитан Пеяхо чака.

Тръгвай тогава,
не оставяй капитана да чака.

А парите ни?
- Изчезвай!

Ти и твоят капитан не ми трябвате.

Никъде не отивам
докато не ни дадеш нашия дял.

Добре тогава, ще ти го дам.

Пабло трябваше да се е върнал досега.
Уреченото време отдавна мина.

Трябваше да отидем с него.
Не вярвам на този Гамбузино.

Не бива да се появяваме там.

Не разбирам защо винаги търсиш тук.

Прав си, толкова често съм бил тук,
но напразно. Но сега знам.

Ще го намеря на Мачу Пикчу.

Капитан Пеяхо, там, двама ездачи.
- Това Ягуарът ли е?

Изключено, според информацията ни,
не би трябвало да е пристигнал.

Карлос, военни.

Вероятно ни виждат и не правят нищо?
Изглежда ми съмнително.

Сигурно ни наблюдават.
- Ще се правим, че не сме ги видяли

и ще заобиколим до селото.

След мен!

Нападение, точно както си мислех.
Ти мини от другата страна.

Чакай да ти дам знак.

Какво става тук?
- И аз това се питам.

Вие ли го застреляхте?
- Не само него, но и онези там.

Идвате прекалено късно.

Дойдохме веднага като видяхме пушека.
Най-вероятно са ги нападнали бандити.

Странно, че се появявате винаги
след като бандитите са си тръгнали.

Капитане!
- Не ви дължа обяснение.

Няма ли да го ликвидираме?
- Тъпак, не видя ли че са двама?

Иди при Джеронимо!
Тръгвай!

Карамба, касата е празна!
- Кой взе парите?

Неприятно,
когато парньорът ти те измами, нали?

Татко Ягуар.

Значи е вярно.
- Вие сте изменник и срам за армията.

Луд ли сте?

Имам нареждане от президента,
да залавям всеки изменник.

Тогава той си е загубил разсъдъка.

Представях си повелителят на ягуарите
по друг начин, по-умен преди всичко.

Разочаровате ме, сеньор.
Изведете го.

Сега можете да поканите
президента на погребението си.

Бързо, към езрото Титикака.

Господин Кийзеветер,
какво правите тук?

Уча преди да тръгнем. За останките на
мастодонти и други. Доста е интересно.

Няма нужда, елате с мен.
- Ама не може така, господин професор,

трябва да знам
кои кости да изровим и кои не.

И моля ви, не бъдете така официален,
наричайте ме с малкото ми име.

Добре, Бонифаций.
- Защо Бонифаций, казвам се Фриц.

А така ли,
защо си мислех, че сте Бонифаций?

И така, господин професор, вече
знам маршрута, ще минем през степта...

Какви степи,елате с мен,
открих нещо, което ще ви учуди.

Какво?
- Най-добрият водач в Южна Америка.

Знае всички места, където
има находки. Истински откривател.

Ето го, ето го там.

Ето къде е седнал добрият човек,
почернял от слънцето.

Какво, този ли?
- Да, това е той.

Представям ви Дон Пармезан Руи ел
Иберио де Саргуна Кастелгуардианте,

нали така?
- Си.

Направо се изпотих
докато го науча наизуст.

Няма и да се опитвам,
за мен е дон Пармезан.

Това е добра идея,
съгласен ли сте да го съкратим малко?

Си.
- Сега слушайте.

Знаете ли къде ще открием глиптодон?
- Си.

И мегатериум?
- Си.

И мастодонт?
- Си.

Чухте ли? Гигантски броненосец,
гигантски ленивец, гигантски слон,

не е ли страхотно?
- Май ленивецът вече го намерихме.

Мислите ли, че тоя може да ни намери
свестни коне?

Със сигурност.

Сеньор, можете ли да ни намерите
подходящи ездитни и товарни животни?

Си, си.

Ама че ездитни животни.

Чакай малко, Муча, тук има следи.

Следи от два коня. Може би са
минали от тук. Чакай, ще проверя.

Муча, Муча,

Муча, къде си?

Няма от какво да се страхуваш.

Ние не полагаме мъртвите си в земята,
както други народи.

Те обикалят над върховете на световете
и между най-старите дървета,

за да имат вечен поглед върху нас
и да пазят всички, които ги почитат.

Остани. Ще те заведа при коня ти.

Сама ли яздиш?
- Трябва, търся чичо си, той е напред.

смелостта ти е по-голяма от
благоразумието ти. Откъде идваш?

От столицата.
- Коя столица?

Лима, столицата на Перу.

Чакай, имам карта ще ти я...
- Няма нужда да ми я даваш.

За нас има само една столица - Куско,
столицата на империята на инките.

Кой си ти?

Ще ти помогна да намериш чичо си,
но не бива да задаваш въпроси,

нито да казваш,
че някога си ме срещала.

Тук ще намерим нещо, нали?

Гарантирате, дон Пармезан, нали?
- Си.

Не си правете труда, професоре,
тоя няма никаква представа.

Фриц, човек не бива да твърди нещо,
което не може да докаже.

Знаете ли какво мога да ви докажа?
Че скоро ще умрем от глад.

Това мога да ви докажа.
- Мислиш само за храна, Фриц.

Ама трябва, трябва.

Второ, отговорен съм за вас,
господин професоре,

а първо съм гладен.

Трябва да призная, че усещам известно
чувство на празнота в стомаха си.

Но благодарение на дон Пармезан
ще намерим нещо, нали сеньор?

Си.
- Си, ама какво, къде

изтекоха ми очите от гледане,
нищо няма, само трева.

Гледайте тая маймуна, пак пасе.

Глотиньо
- Не.

О, Боже, намерих го, елате Фриц.

Познайте какво е това.
- Няма нужда, усетих го много добре.

Това е черупката на огромна
костенурка, научна сензация.

Нещо много скъпоценно, знаеш ли какво
значи това, елото на живота ми.

Бързо Фриц, бягай, лонеси ми допатата,
донеси ми лопатата.

Е, все пак има какво още да желаете.
- Желанието ми е изпълнено.

И кой го намери?

А да Фриц, сърдечно ти благодаря.
- Няма за какво.

Благодаря, че ми напомни.

Дон Парзмезан, вие ме направихте
най-щастливият човек на земята.

Кашкаваленият човек
се преумори от работа.

Кажи му тогава да си почине малко.

Фриц, пак си насправедлив.
Не виждаш ли, че събира пиявици,

грижи се за здравето си.
Знае как да изглежда добре.

Такива хора са незаменими.

Да пропадна в земята,
ако тоя е незаменим.

Фриц, къде отиде?
- Познайте, в корема на животното съм.

И какво правиш там?
- Играя си с вътрешностите.

Ето, погледнете.

Спрете!
Там, индианци.

Не се страхувайте, това е Ханиадоро,
идва да вземе оръжие и муниции.

От нас? Откъде ще им ги дадем?
- Погрижили сме се.

В цялата страна има запаси,
скрити под черупки на костенурки.

Сега ще ги заведа до една от тях.

Това животно изглежда
се е хранило предимно с оръжие.

Прекрасно!
Но те не изглежат чак толкова стари.

Бих казал,
че в последствие са заровени тук.

За стрелба.

Питайте незаменимия,
дали не иска да помогне.

Да, имаш право.

Ехо, дон Пармезан, дон сеньор,

бихте ли бил така добър,
да дойдете тук.

Дон Пармезан, много съжалявам,
че трябва да ви прекъсна.

Ще бъде много мило,
ако ни помогнете с тези оръжия.

Разбира се,
ако нямате нищо по-важно за вършене.

Заповядайте, дон Пармезан,
заповядайте,

внимателно, ето я и следващата.
Една след друга, заповядайте.

Заповядайте, благодаря, много мило
от ваша страна, че ни помагате.

Има още,
слагайте ги внимателно на земята.

Да, да, не мъчете животните,
защото може да са въоръжени.

Малка шегичка, казана съвсем на място.

Бихте ли дошли долу да ни помагате?
- Си.

Не.
- Назад.

Глотиньо!
- Кой?

Мило, че и вие искате да ни помогнете.
- Това се казва изненада.

Вече си мислех, че сте...
- Това е той...

Професор Моргенстърн
и не само съм от Хамбург...

Не се мъчете, полковник, познах ви.

Ама разбира се, че се познаваме,
вие сте онзи ниският, дебеличкият.

А не, той беше рус, чакайте.

Излизайте оттам или ще ви застрелям.

Значи и вие сте палеонтолог,

и сега завиждате, задето не сте
открил пръв костенурката, така ли?

Засрамете се.
- За какво говори тоя?

Наистина ли мислите, че е...
- Разбира се, че е той.

И много обича да се маскира.

Какво ли щеше да е,
ако бяхме довели Гамбузино?

Не знам, струва ми се, че се бъркате.

Щом ви казвам, че е той, значи е той,
разбрахте ли ме веднъж завинаги?

Но той може и сам да го потвърди.

Глотиньо!

А сега господин полковник,
внимавайте много добре.

Харесват ли ви малките животинки?

Много обичат мед.

А намазан го обичат още повече.

Виж го този, мисли, че като спи,
няма да забележи кога са го изяли.

Хвърлете ги на земята.

Какво има?
- Този смях.

Гледайте кой идва.

Много мил човек.

Точно на рождения ви ден, професоре.
- Той е утре, а и не е толкова важно.

Гледай Фриц,
колко умни са тези животинки.

Не изяждат всичко, а носят хапка по
хапка в бърлогата си и го складират.

Това правят мравките.

Ако разкажа на баща ми за това,
никога вече няма да ме пусне тук.

Гледайте го тоя, пак спи.
Да, поспи си.

Но Фриц, няма смисъл да го обвиняваме.

Дон Пармезан има същата
съдба като нас.

Много се лъжете, господин професор.

Гледайте какво става при нас.

А тоя миризливец
дори мравките го заобикалят.

Трябва само да изчакаме
индианците да нападнат.

Нямаме много време за това,
все пак Ягуарът също е срещу нас.

Нека дойде. Чакам го.

Вие най-добре познавате индианците,
какво да направим?

Върнете се
- Какво значи това?

Да не мислите, че сме дошли дотук,
само за да се върнем обратно?

Тук не ми трябвате.
- Какво си позволявате?

Господа, защо се ядосвате?

Какво очаквате от един бандит?
Ще говоря с него.

Няма да позволим
бандитите да ни заповядват.

Намирам поведението ви за
изключително неуместно, дори обидно.

А и делото, за което сме заложили
животите си, не ви влиза в работата.

Разсъдъкът си ли загубихте?

Знаеш ли какво е това? Кипу.

На него е написано къде
инките са заровили съкровищата си,

разбира се за онзи, който
може да разчете езика на възлите

и този, който притежава
другата му половина.

И кой я притежава?

Един стар жрец на инките, името му е
Анциано и уж един принц на инките...

Хаукаропура.
Но това са двамата, които ние...

Сега започвам да разбирам.

Значи вие искате да използвате
революцията за ваши цели?

Иначе нямаше как да изкарам
старата лисица от дупката й.

Ще се срещна с него утре,
а ти можеш да дойдеш.

На теб жрецът ти няма доверие, а?

Мислиш ли, че иначе бих делил с теб?
Но другите...

Не мога да си представя, че инките ще
се разделят доброволно със съкровище.

Доброволно ли казах? Не.

А, значи искате...

Добре, съгласен съм,
но при едно условие.

Първо този Хаукаропура ще
ни помогне да свалим Кастиля.

След това можете да правите
с него каквото искате.

И къде е срещата
с Анциано и Хаукаропура.

Не знам, ще ни заведат дотам,
бъдете спокоен.

Искате ли да отидем да видим
как Глотиньо се разбира с мравките?

Това не е Глотиньо,
индианците отдавна го убиха.

Какъв е тогава този театър с мравките?
- Трябва да се забавляваме.

Значи нямате намерение да ги убивате?
- Напротив, защо не?

Джеронимо, извади барута.

Какво си намислил?
Отвори си чантата, бързо.

Ето, това ще е достатъчно.

Мини от другата страна.
- Добре.

Говорих с Гамбузино и той е прав.

Най-добре ще е
да се приберете в гарнизона.

Огън.

Повелителят на ягуарите.
- Веднага го познах.

С него имаме стари сметки за уреждане.

Кой го направи.
- Какво става?

Кой сте вие?
- Не мърдайте докато не кажа.

Внимание, ставайте и ме последвайте.

Ей, миризливец, ставай!

Как ни отвързахте,
нищо не съм забелязал.

Да се махаме оттук.
- Изведнъж се почувствах изморен.

Затворниците избягаха.

Бързо във водата.
Нали бяхте трима, къде е другият?

По-бързо, скачай!

Ами Ягуарът,
ще го оставите да избяга ли?

Ще се погрижа за него, не се тревожи.

Веднага тръгвайте към Макчу Пикчу.
- Не можете да ми нареждате.

Казах веднага! Имам си причини.

Джеронимо.
- Всичко мина добре.

Знам, намерих убиеца на брат си.

Толкова дълго чаках този момент.

Ще го оставя да се избяга, защото само
той може да ме заведе при Хаукаропура.

Принцът е жив?
- Да, Анциано също,

но те ще са следващите жертви,
освен ако не предприема нещо.

Заведи тримата нещастници
на сигурно място и ме последвай.

Как ще те намеря?
- Ще ти оставям знаци.

Не можеш, задава се торнадо.
- Трябва, иначе Хаукаропура ще умре.

Не можем ли да си починем
малко, моля ви.

Пристигнахме, това е езерото Титикака.

Скоро ще намеря чичо си. Благодаря.
- Това не е езерото.

То е 20 пъти по-голямо от това
и е там навътре в планината.

Има повече от сто острова,
а Манко Капак го обиколил за три луни.

Той бил синът на слънцето,
роден от отблясъците на езерото.

С жена си мама Окло излязли от вълните
и основали могъщата империя на инките.

манко Капак, мама Окло,
в училище учихме за тях месеци наред,

и винаги ми беше ужасно скучно.
Извинявай.

Слушах само когато учителката
разказваше за онези чудни съкровища.

Но за тях и тя не знаеше много.
Кажи ми, съществуват ли наистина?

Знам, не трябва да задавам въпроси.

Трябва да продължаваме.
- Вече?

Нищо не ще убегне от божията буря.
- Торнадо.

Не се страхувай.
Ще те заведа на сигурно място.

Откакто те срещнах
не се страхувам от нищо.

Който те е научил на това,
трябва да е бил отличен стрелец.

Баща ми. Никой не можеше
да извади пистолета по-бързо от него.

Дори чичо ми,
който е прекрасен стрелец.

От дни обикаляме да го търсим,
а ти дори не си ми казала името му.

А ти каза ли ми твоето?

Баща ми беше
най-страхотният човек на света,

но го убиха, когато бях малка.

Моят баща също беше убит.

Бях на 10 години и
видях със собствените си очи.

Нападнаха ни в гръб,
защото бяха страхливци.

Изглежда имаме една и съща съдба.

Но все пак не ми вярваш.
Наистина ли си помисли, че...

Не. Но за момент се стреснах,
разбери ме,

изведнъж се събудих и
видях лицето ти над мен.

Знам, че не трябва
да се страхувам от теб.

Защо не го изречеш, лице,
което принадлежи към друга раса.

Не, много се лъжеш.
Искам да ти разкажа нещо.

Веднъж баща ми се върна от дълго
пътуване, пътуваше много.

Този път се беше върнал от Китай.
Питах го дали е харесал китайците.

Не, каза той. Но индианците,
тях ги харесваш, попитах аз.

Не, отново каза той. Ами
испанците, италианците, французите?

Тях харесваш ли ги?
Не, не и не.

Представи си колко бях объркана.
А кого харесваш тогава?

Приятелите си, каза баща ми.

Откакто се срещнахме ми разказа много
неща, които ме карат да се замислям.

Историите, които ти ми разказа
са много по-интересни.

Толкова съм изморена.
Разкажи ми още една история.

Например за съкровищата на инките.

Винаги съм си мислел, че торнадото е
нещо бързо, но явно съм се лъгал.

Стой мирен, Фриц.

Така добре се бяхме скрили,
никой от бандитите не ни видя.

Ама един трябваше да води
коня си точно през ръката ми.

Лош човек беше той.
Доста е студено тук.

Това ще го променим ей сега,
господин професоре, момент само.

Ще стане топло като у дома.
Ето на, имаме всичко необходимо.

Това изглежда е нещо като хотел,
само че за праисторически пътници.

С подарък течаща вода.

Кой ли не е спал тук. Златотърсачи,
търсачи на нефт, диви животни.

Трябва да внимаваме.
- Дали и гигантски ленивец е бил тук?

Гледай ти, кашкаваленият човек работи.

Да не се зарази от мравките, а?
Какво имаш, покажи.

Но това са кости.
Огромни са, къде ги намери?

Има ли още?
- Си.

Айде бе, сериозно ли?

Ще откача.

Ще откача.

Подарък за рождения ден на професора,
едно от неговите гигантски животни.

А ти не гледай тъпо,

а отиди и без да те забележат вземи
голямата книга, лексиконът.

До утре сутринта двамата
ще сме го сглобили, разбра ли ме?

Си.
- И никому нито дума.

Си.
- Особено на професора.

Си?
- Не.

И ти не би я оставил
беззащитна в бурята.

Може би волята на Виракоча
е била да я срещна.

Тя ми разказа много неща,
които досега ми бяха неясни.

Тези карти са създадени от белите,
за да ни мамят и потискат.

Империята на предците ми
е била голяма и мощна,

и все пак малка в сравнение с
всички останали държави.

Правото е на наша страна.

Правилно ли е,
че всички бели трябва да умрат?

Трябва да умрат, но не всички.

Тези дето идват утре, ще ни помогнат.
- Помощ от такъв като Гамбузино?

Заместник на Виванко ще го придружава.

Не са ли и двамата изменници,
които предават собствената си кръв?

Такива са, но имат добри оръжия,
които спешно ни трябват.

По-късно ще получат наградата,
която се полага на всички предатели.

Анциано,

на теб съм най-задължен на този свят,
ти си моят баща и учител

но в последно време сърцето ти
е обзето от омраза и огорчение.

Още ли си на правилният път?

Питай Виракоча,
той повелява всяка моя стъпка.

Сине мой, ти си последният инка,
надеждата на целият ни народ е в теб.

В твоят интелект, сила и кураж.

Без теб мечтата ни за империята
на инките, ще рухне завинаги.

Така. Готово.

Фриц, добре се справи.

Спри да хъркаш, че скелета ще падне.

Още един звук и такъв ще ти шибна, че
ще мислиш, че това нещо те е ритало.

А сега ще събудя професора.

Професоре, вие сте буден.
- Фриц, ето къде си бил.

Събудих се и Джеронимо го няма, нито
теб, помислих, че нещо се е случило.

Многоуважаеми професоре,

в живота има радостни дни, които не
напразно се наричат рождени дни.

Такъв радостен ден е днес за вас,
уважаеми професоре.

И ако за вас това е радостен ден,
то той и за мен е такъв.

Затова искам сърдечно да
ви поздравя с едно стихотворение.

Стихотворение?
- Да, но ще ви го кажа довечера.

Затова, уважаеми професоре ви желая

най-сърдечно...

Наздраве!
... дълъг

Още колко ще яздим?
- Спокойно, скоро ще пристигнем.

Но къде са проклетите индианци?

Махни оръжието,
остави ги да правят каквото искат.

По-късно ние ще правим с тях
каквото поискаме.

Ето ги, идват.

Здравейте, приятели.
- Само двама могат да дойдат.

Да, приятелите ми ще чакат тук.

Сега пък превръзки на очите,
какво още трябва да търпя?

Аз се ориентирам наоколо и с вързани
очи. Не сме далеч от Мачу Пикчу.

Там, където онзи път...
- Точно.

Жрецът чака.

Настъпи времето за решения.

В пергамента, който ще подпишете, пише
броят оръжия, които искаме от вас.

Когато приключим сделката,
ще ви бъде платено, според заслугите.

Не подписвам нищо,
което не съм проверил.

Аз ще подпиша. Моментът е твърде
важен, за да губим време с дреболии.

Инката ще ви приеме.

Жрецът те моли да се
срещнеш с белите мъже.

Идвам.

Искам първо да изясня
нещо много важно за нас.

Войната ви има за цел
изтребването на всички бели,

а ние двамата сме бели и макар че
жрецът ни гарантира защита...

Думата на един инка има
за нас по-голяма тежест.

Думата ми още няма тежест.
- Но ние с радост научихме,

че коронацията Ви предстои
и по този повод ще кажа:

Нека за всички ни
се сбъдне това, което желаем.

10 години те търсих. 10 години нося
вината за твоето престъпление,

но дойде часът за разплата.

Какво правиш, страннико? Хората,
които нападаш, са мои приятели.

Не са ваши приятели.
Дошли са да ви измамят и убият.

А ти кой си?
- Познаваш ме добре,

но попитай достойния мъж,
той ще ти каже.

Познаваш ли този човек?
- Познавам го.

Той е убиецът на баща ти.
- Анциано!

Той и брат му. Още го виждам
пред себе си,

коленичил пред трупа на баща ти и как
побягна като ме видя, страхливецът.

Анциано!
- Сприятелиха се с баща ти,

за да се докопат до съкровището. Това
беше целта му преди 10 години и още е.

Хванете го!
Искам го жив!

Ето ти разплатата.

Той е поддръжник на Кастиля
и противник на каузата ни.

А нарича себе си
повелителят на ягуарите.

Господарят на ягуарите винаги е бил
известен като приятел на народа ни.

Сигурен ли си, че не грешиш, Анциано?
- Не греша.

Ликът на този убиец се е
запечатал в главата ми.

Гледай ти, какво имаме тук?
Това не е ли вашият начин на писане?

Кипуто! Останалата част от кипуто.

Виждате ли? Това е доказателството.
Той е нападнал Тарука.

Сега виждаш на кого можеш да вярваш.

Двете половини отново се събраха.
Това е знакът на Виракоча.

Иска да намерим входът
към короната на инките.

Върви и изнеси короната от тъмнината
на пещерата, в светлината на слънцето.

Придружете бъдещия крал до Мачу Пикчу.
- Не.

Ще пристъпя свещената земя на
предците си сам, но първо искам...

Не се оставяй да бъдеш отклонен
от задълженията си, принце.

Трябва да говоря с теб.
- Там ще видиш бялото момиче отново.

Но сега не бива да се бавиш повече,
народът ти чака нетърпеливо.

Виракоча да е с теб!

Доведи ми момичето, тя е в хижата.

А вие съберете племената и оповестете,
че денят на коронацията настъпи.

Май ти е малко неудобно.
Така по-добре ли е?

Карлос!
Грациела? Как...

Не сега, как да ти помогна?
Индианци, бягай Грациела, бързо!

Оставете ме!
- Грациела.

Накъде?
- Към Мачу Пикчу.

Не чули ли,
старият ми обърка сметките.

Трябва да отидем
да вземем златото сега.

А революцията, искате да заложите
плановете ни на карта ли?

Революция ли?
Пет пари не давам за нея.

Всеки трябва да се грижи за себе си.
Ще доведа хората си, а ти идваш ли?

Добре, аз ще доведа подкрепления,
в случай, че нещо се обърка.

Стой!

Два коня, без ездачи.
Напред!

Погледни, опасявам се,
че идват ездачи и коне.

Господин професор, сигурно
нещо не е наред с пълзенето ни.

Сега вече ни хванаха.
- Конете ни не са достатъчно ниски.

Ех, ако дон Пармезан беше с нас,
това нямаше да се случи.

Мисля, че трябва да се предадем
на съдбата и войниците.

Не се страхувайте,
господин професор, аз съм с вас.

Всички стой!

Какво правите тук?
Извинете, господин полковник.

Бъркате се.
- О, вие ме познахте.

Оставете офицерът,
спокойно мога да му кажа.

Докладвайте, лейтенант!
- 3 ескадрона от Куско с тайна задача.

По чия заповед?
- По заповед на...

Скоро ли ще е?
- По заповед на сеньор Перильо.

Този матадор. Как може един матадор
да дава заповеди, господин лейтенант?

Отговорете, господин лейтенант!

Име? Странно, изключително
странна е цялата работа.

Фамилия?
- Лейтенант Ескобидо.

Запомнете го!
- Слизайте!

Но господин полковник, не разбирам.
- Това е заповед, господин лейтенант.

Професоре, професоре, погледнете!
- Вие мълчете!

Какво има?
- Там.

Вижте кой идва.
- На място!

Тази команда не съществува
при кавалерията, господин полковник.

Не съществува ли?
Много жалко, отсега я въвеждам.

Добре, че...
Пак ли вие?

Началник Ескобейдо, арестувайте
този мъж за държавна измяна.

Вие какво, ненормален ли сте?

Не знам.
- Не знайте, а изпълнявайте.

Разжалвам ви в чин фелдфебел.

Дайте ми това нещо.

Ескобейдо, луд ли сте?
- Млък!

Направете го сам. Добре де, недейте,
ще останете временно командващ.

Но този обект да бъде заловен!
- Заловен, господин полковник.

Винаги ми е бил противен,
господин полковник.

Антонио Перильо, арестуван сте!
- Този театър ми омръзна, Ескобейдо.

Главнокомандващ, ако обичате.
Току що бях повишен от полковника.

Този смешник не е никой.
- Това е дегизировка.

Това е Глотиньо, вие сам го казахте,
спомням си много добре.

Вържете го или ще наредя
бикове да ви влачат за краката.

Да не сте посмели,
че ще ви напълня с олово.

Махнете пистолета.
- След мен.

След него.
Дръжте го!

Държа го, държа го, побързайте.

Всичко сам ли трябва да правя.

На вашите заповеди, полковник.
- Майор Ескобейдо, поздравления.

Задържаният ще бъде отведен в Лима,
досегашната заповед е отменена,

вашата част ще изпълни една
много важна политическа задача.

Всичко заминава за Лима, отговаряте
с главата си за всяка кост поотделно,

Разбрахте ли?
Свободно.

Господин професор, отново успяхте.
- Като говорите с мен, стойте мирно.

Закъде си се разбързал,
искаме да си поговорим с теб.

Край на игричките,
положението е сериозно.

Джеронимо!

Кой стреля?

Двама са. Бягат през реката.

Към Мачу Пикчу.

Хайде, почти успяхме.

Дай ми револвера си, ще ги задържа.
- Няма да те оставя тук.

Какво ще направиш?
На гръб ли ще ме носиш?

Дай ми револвера, ще те прикривам.

Не.
- Карлос, не ми остава много.

Мисли за задачата си.

А сега заминавай, хайде.
Казах, заминавай.

Карлос, остави ми знак,
за да те намеря. А сега изчезвай!

Господарю!

Доведе ли я?

Какво е наказанието за онзи, който се
опита да освободи убиецът на баща ти?

Каквото и на убиецът.
Намери ли я?

При езерото с крокодилите.
- Да, направих го, защото е невинен.

Мълчи, той е невинен, колкото и ти.
За вас само златото има значение.

Не я познаваш достатъчно,
за да я обвиниш в това престъпление.

А ти я защитаваш, без да я познаваш.

Или ти е казала, че Ягуарът е чичо й?
Естествено, че не е.

Защото не е искала
да рискува да загуби доверието ти.

Или мислиш,
че срещата ви е била случайна?

Не мисля,
че е знаела за престъплението му.

Чичо ми не е престъпник.

Но това,
което вие сторихте е престъпление.

Осъдихте на смърт един невинен човек.

И го убихте само защото този старец
е заслепен от омразата си към белите.

Белите умеят единствено
да използват и предават доверието ни.

Погледни ме, Хаукаропура! Сега знам
името ти, но доскоро не бе така.

Смяташ ли ме за лъжкиня и измамница?
- Не й вярвай.

Чичо й я е накарал
да те разпитва за съкровището.

И рано или късно щеше
да започне да те разпитва.

Първо с невинни въпроси.
- Това е лъжа!

Не съм имала такава задача.

Знам какво си мислиш, но не е вярно.
Питах те, но без умисъл. Кълна се.

Не може да вярваш,
че съм способна на такава низост.

Виж го, съкровището,
до което толкова години се домогвахте.

Погледни го и реши дали това злато
си е струвало да бъде убит баща ми,

да бъде предадено доверието ми,

приятелството ми,
които ти дадох от цялото си сърце.

Хубаво го виж, защото
няма да напуснеш жива тази пещера.

Говориш за приятелство и доверие,

а вярваш на думите на този старец
повече отколкото на моите?

Говориш за смъртта на баща си,
ами чичо ми, който вие двамата убихте?

Вярвай и се доверявай на когото
искаш и щом искаш ме убий.

Вече не можеш да ме нараниш.

Съвестта ми е чиста.

Но се пази от истинският убиец
на твоят, както и на моят баща.

Той няма да се спре, докато
съкровището не е в ръцете му.

Браво!
И аз не бих могъл да го кажа по-добре.

Първият път не се получи,
но сега искам да наваксам.

Момичето те обича,
може и слепец да го види.

Май и тя ти е по вкуса.

Колко хубаво,
че най-накрая всички сме заедно.

Но колко съм глупав понякога.

10 години търсих
входа на пещерата и не го намерих.

Но сега искам да видя съкровището.
- Нито стъпка повече.

Гледайте го иска да
ни уплашиш с факлата.

Може би се страхувате от този огън.

По-добре да умра заедно
с вас в този свещен огън,

отколкото да оставя наследството
на дедите ми в мръсните ви ръце.

Огънят на инките. Чувал съм за него.

Имате много неща,
които не ми харесват.

Най-лесно би било да ви убием,
но индианците идват от всички страни.

Значи ще ми трябвате за заложници.
Е, добре, печелиш.

Махнете се, оставете ме на мира.
- Затваряй си устата.

А сега можеш да взривиш
себе си и съкровището.

Но момичето, момичето,
не искам да съм на нейно място.

Какво мислите?

Не го слушай.
- Затваряй си устата ти казвам!

Разбрах, че инките сте народ с
висока култура и добро възпитание,

така че се надявам, че няма да
ми пречите да си взема златото.

Даже може да ми дадеш
няколко от твоите да ми помогнат.

Добра идея, нали?

Помощ! Помощ!

Долу ръцете от свещената корона.

Помощ!Помощ!

Карлос! Не!

Стой!

Внимавай, Карлос, зад скалата е!

Ето, малка част от съкровището, за
което толкова много искаше да знаеш.

Прекрасен е.

Също като ръцете, които е украсявал.

Жената на инката го е носила
в деня на коронацията.

Новият инка, който ще бъде коронясан
днес, няма жена.

нито някога ще има.

Жената, която той иска
не му е позволена от нашият закон.

Но тя ще трябва винаги
да го придружава в сърцето му.

Както виждаш, изисквам много
за този малък пръстен.

Готов ли си, господарю?

Дори не знам името ти.
- Грациела.

Хаукаропура, това което правиш,
може да има много лоши последици.

Не бива да приемаш короната.

Значи не съм се излъгал в теб,
искаш да предотвратиш коронацията.

Изхвърлете го от тук.

Този мъж е под мое покровителство.

Преди 10 години те послушах и кралят
ви умря. Този път ще предотвратя...

Белите ще бъдете унищожени, ние
ще ви нападнем и изгоним от земите ви.

Значи това искате всъщност.
Да отмъстите.

На хора, които нищо не са ви сторили и
повече от 300 години искат мир с вас.

Не разбирате ли,
че това пак води до несправедливост.

Потомците ни пак ще искат отмъщение.
- Какво искаш от мен?

Да си онзи,
който ще понесе несправедливостта

и завинаги ще прекрати
безсмислените убийства.

Значи трябва завинаги да сме ви роби?
- Не, наши братя.

Ела с мен, Хаукаропура, президентът
Кастиля иска да говори с теб.

Искат да го убият,
както постъпиха с Атуалпу.

Искаме ли мир
и разбирателство с белите?

Ето ти отговора, решението е взето.

Уважи войните си,
които чакат коронацията.

Тогава давай, сложи си короната,
продължи свещената война.

Тя ще бъде гибелта на твоя народ.

Империята на инките
принадлежи на миналото.

Лъжеш се, тук е господарят й. Докато
той е жив е жива и империята.

Сине мой, повелителю мой,
гордея се с теб!

Хаукаропура, сине на Тарука,
знаеш ли кой е най-големият ти дълг?

Да се грижа за благото на народа си.

Знаеш ли какво те очаква,
ако забравиш този дълг?

Смъртта.

Готов ли си
да приемеш короната на инките?

Не.

Повелителят на ягуарите ми
показа какво трябва да направя.

Разбирам, отказваш короната,

пред очите на целия ни народ,
за да предотвратиш свещената война.

Твърде късно.

Вече не можеш да се откажеш.

Инката прие короната.

Империята възкръсна.

Грабвайте оръжията.

Отивайте си вкъщи, това беше
последната воля на кралят ви.

Страхливец.

Той беше най-смелият мъж,
който някога съм познавал.

Задачата на президента бе изпълнена,
а войната предотвратена.

Цената за това, обаче,
беше твърде висока.

Никога повече не видях Мачу Пикчу.

Превод: galesa
Тайминг: urbor