All language subtitles for Dreams from Strangers (2015)

ДЖУЗЕПЕ КЛАУДИО ИНСАЛАКО

ДАНИЕЛ ДЕ РОСИ

Това е историята на един мъж, който
никога не е преставал да обича,

защото любовта e над другите неща.

Според дефиницията, свободното гмуркане
е спорт, при който човек се гмурка

в морски дълбочини, сдържайки дъха си.

без помощта на апарат за дишане.

Това е екстремен спорт, който изисква
добра физическа подготовка

Но най-вече силна психическа
нагласа.

При гмуркането, плуваш няколко
метра надолу

и ако съзнанието ти не е стигнало
състояние на покой

тогава могат да те очакват
големи неприятности.

МЕЧТИ ОТ НЕПОЗНАТИ

Може да си физически здрав,

но все пак може да не съумееш
да контролираш и да приложиш силата си.

Трябва да имаш висока степен на баланс,
което не е просто физическа величина.

Веднъж постигнал самоконтрол,
ти си внимателен и предпазлив,

но в същото време спокоен
и отпуснат.

Когато си долу, в дълбокото,

над теб се затваря един свят, „

а под теб изведнъж се разкрива
един напълно нов свят.

Аз съм капка в морето.

Една малко частица. Аз също съм вода.

Младо момиче, преследвано от зли
престъпници пише на Мачото,
с молба да й помогне.

Срещата е на Понте Векио
(Старият мост)

Надявам се да получаваш моите съобщения.
Какво ново при теб? Липсваш ми.

Произхождам от малък град
в Северна Италия,

град с малко жители
и малко амбиции.

Тук, момчетата на моята възраст
или се женят, или заминават за чужбина,

където биха имали по-големи шансове
за бъдещето си.

Но аз - аз останах.

Аз съм свързан с моята земя
и с моето море.

Единствената ми цел е да се задържам
под водата, колкото се може по-дълго.

Само тези, които са го опитвали, могат
да разберат за какво говоря.

Толкова много часове всеки ден,
толкова много дни всяка седмица

съм посветил на тренировки.

Чрез физическите усилия, ние можем
да трансформираме себе си.

За мен, водата е свят. Моят свят.

През всичките тези години имах късмета
да мога да пътувам.

Всяка страна има своята собствена
история, традиции и вяра.

Пътуванията те изграждат
и те правят по-силен.

Те разбиват стените в съзнанието ти
и осъзнаваш,

че наистина си започнал
своето пътуване.

След Мадрид, Барселона и Берлин,
дългоочакваният момент настъпи:

най-важното състезание по плуване
- в Русия.

След кратка спирка в Мюнхен,

пристигнах в Санкт Петербург, като част
от италианската делегация.

Никога не съм бил тук преди.

Това, което е интересно като
пътуваш в чужбина е,

че никога не знаеш, в кой град можеш
да се окажеш накрая

и често си очарован от красотата
и историята на тези места.

Санкт Петербург те очарова

с невероятната си история и спираща
дъха архитектура.

За нещастие, резултатите не бяха такива,
на каквито се надявах

Всичките тези месеци и години усилена
работа за няколко минути състезание.

И там поставяш всичко на стартова линия.

В крайна сметка, не можеш винаги
да побеждаваш;

перфекционизма също може да бъде
отегчителен.

Но това е най-забавната част.

Ако пред мечтата има толкова много
препятствия

значи е правилната мечта.

Здравей.
- Здравей.

Може ли?
- Разбира се.

Аз съм Масимо.
- Знам.

Аз съм преводачът.

Правих симултантния превод
на пресконференцията.

Да, добре. Съжалявам.
Помислих, че съм направил грешка.

Аз съм Владимир.
- Радвам се да се запознаем.

Какво пиеш? Бира?

Да. Защо?

Тук истинският мъж трябва да пие
истинска водка. Чиста!

По обяд?
- Ти си в Русия.

Ето.
- Не, благодаря. Не съм свикнал с това.

Аз не пия алкохол.
- Не пиеш?

Е, чаша бира, никога не е убила
никой, нали?

Е, убива, ако никога не пиеш алкохол.

Пък и когато тренираш, не е хубаво
да пиеш алкохол.

Значи си фалшив не-трезвеник!
- Точно.

Хей, как беше тази дума...

Кретино?
- Кретино

Но това лоша дума ли е?
- Не, можеш да я използваш

Дори се използва много често.

Шегата настрана, но ти говориш
много добър италиански.

Благодаря.
След цялото това учене.

Знаеш ли, никога не съм бил в Италия.

Взимах уроци,

но наистина искам да посетя страната ви
някой ден.

Защо не го направиш?

Е, ако зависеше от мен,
щях вече да съм там.

Малко е сложно, Масимо.

Живея с майка си, а тя е много болна.

Още повече, продължавам да уча
и парите никога не стигат.

Може да намериш друга работа,
на друго място, вместо тук.

Къде? И да върша какво?

Нямаш ли мечта?

Да. Бих желал да стана преводач
в издателска къща.

Мале. Страхотно!

Виждаш ли? Може би ще намериш своя път
някак си.

И после какво става?

Мислиш ли, че ще си щастлив,
когато напуснеш дома си?

Пък и защо?

Заради теб. Заради твоя живот,
заради твоето бъдеще.

Не.

Мисля, че да напуснеш своя дом
и страната си

е все едно да изтръгнеш корена си
и своята самоличност.

А довечера? Какво ще правиш?

Трябва да довърша един превод
за един приятел.

но можем да се срещнем след вечеря,
ако искаш.

Добре.

Ще ме заведеш ли на някакво типично
руско място?

Да.

И ще те накарам да пиеш чиста водка.
- Добре, съгласен.

След смъртта на баща ми, майка ми
изпадна в силна депресия.

Злосторниците искат да отнемат
наследството на семейството,
унищожавайки цялата ни семейна история.

Аз бях изпаднала в мистериозна летаргия,
която обаче не беше замъглила
съзнанието ми.

Но какво правят хората тук след вечеря,
освен да пият чиста водка?

Масимо, това са предразсъдъци.

Тогава вие в Италия ядете само пица
и свирите на мандолина с мафията.

Спри. Разбрах. Господи!
Колко сте горди вие руснаците.

Колко сте горди вие руснаците!

Чу ли това?

Това е музика.
- Да.

Дали да не се покатерим?

Не, ти си луд!
Това е частна собственост.

Ама каква частна собственост!

Знам защо говориш така.
Защото не можеш да го направиш.

Разбира се , че мога. Да не мислиш,
че не мога да изкача една порта?

Може би ти не можеш да го направиш.

Не мисля че осъзнаваш
с кого си имаш работа.

Дръж това!

Не, Масимо!

Видя ли? Не можеш да го направиш.
Казах ти. Слез долу.

Италианец!

Помогни ми де!

Виждаш ли нещо? Какво има там?

Не, няма нищо.

Съжалявам.

Изцапал си си дрехите.

Не, Масимо!

За момчето италианец - кафе еспресо.

Еспресо, а?

Не е ли добре?

Ако не пиеш кафе, не искаш ли капучино?
Мога да правя и капучино.

Не, всичко е наред, благодаря.

Но следващият път,
аз ще направя капучино.

Когато бях дете, родителите ми
често ме водеха тук.

Имам чудесни спомени.

Понякога идвам тук, когато нещата
почнат да се влошават.

Къде са родителите ти сега?

Майка ми е тук, баща ми не е тук вече.

Избяга с друга жена, когато бях дете.

Оттогава не съм го виждал повече.

Обаждаше се за рождените ми дни,
но напоследък дори и това не прави.

Майка ми е много болна. Нуждае се
от много скъпо лечение.

Затова не мога да напусна.
Трябва да бъда до нея.

Така че, когато се чувствам тъжен
и искам да избягам от реалността

идвам тук, сядам на тези кресла
и започвам да пътувам.

Е, поне тук билетите са евтини.

Имал съм няколко любовни истории
в живота си и всички са свършвали зле.

Някой беше казал, че се влюбваш
само веднъж в живота си,

но не мисля, че е вярно.

Мислех, че всичко е свършило.

Че съм изпуснал влака на любовта.

Но съм грешил.

Ние сме заобиколени от хора, които
искат да бъдат обичани.

и хора, които искат да ни обичат.

Трябва само да запомним,
че всичко започва от нас.

Ние сме енергия и затова привличаме
ситуации и хора.

Енергията не се създава,
нито се разрушава.

Всичко се променя.

И аз трябва да се трансформирам
също в нещо по-добро.

И благодарение на Владимир,
това се случваше.

Наистина? Вярно ли?
Това е страхотно!

Да! Отнема ми доста време.

Всъщност изглежда много трудно.
Как го правиш?

Ето.

О, наистина ли?

Благодаря ти.

Някои хора се губят

Някои хора не могат да видят.

Някои изживяват живота си търсейки
верният знак.

Надявам се този някой да си ти.

Запазил съм няколко безценни дни

Те се изплъзват се между пръстите ми
като пясък във вода

Какъв е смисълът да живееш като крал,
в свят който не споделяш с никого.

Там нищо няма значение

И аз не мога да загубя
вяра в живота.

Не мога да пълзя през времето
и пространството.

Не мога да умра...

само за да бъда до теб тази нощ.

Това е добре позната история

Натискът те кара да се мръщиш.

Всяка минута, всеки ден
само седиш на мекото кресло

Не виждаш ли, че аз съм тук.
Това съм аз.

Страхувах се от сянката си

Научен бях да пазя съкровището
в безопасност.

Това е животът, който трябваше
да живея.

Като промениш цвета на кожата си,
не те променя от това, което си.

Но живей, живей.

И аз не мога да загубя
вяра в живота.

Не мога да пълзя през времето
и пространството.

Не мога да умра...

само за да бъда по-близо до теб

тази нощ

тази нощ

тази нощ.

Отново в същата ситуация.

Бях влюбен.

Ние бяхме извън пространството
и времето.

в неутрално място - нито мое,
нито негово.

Само наше.

Спомням си че нямаше бариери
или ограничения.

Ние бяхме свързани.
Един поглед бе достатъчен.

Семейството ти знае ли за теб?
- Да.

От няколко години.

Казах първо на брат ми.

Бяхме толкова пияни.

Но знаеш ли, помислих си, че това е
подходящият момент да му кажа.

Така че го направих.
- Как мина?

Много добре.
Не можах да повярвам.

Знаеш ли, мисля, че хората, които
истински те обичат

вероятно оценяват усилието, което
правиш за да им кажеш кой си.

И дори един ден ще ти бъдат благодарни.

Майка ти?

Тя знае ли?

Не, ти луд ли си?
Никога не бих й казал.

Най-вече, че не заслужава това с всичко,
през което преминава в момента.

Ами аз мисля, че точно сега е
подходящия момент да й кажеш.

А и тя сигурно вече знае.

Майките винаги знаят.

Не знам, а ако не ми стигне куража?

Пък и си мисля за нейната реакция.
Какво, ако не разбере? Какво ще правя?

Хайде, ще разбере, ще видиш.

Просто изчакай подходящия момент
да й кажеш.

Виж, мисля, че трябва да бъдем честни
и неподправен

към хората, които ни обичат

Да, може би, но това тук не е Италия,
Масимо. Ние сме в Русия.

Днес омразата надделява и страхът расте
след закона на Путин.

Има групи хомофоби, които причакват
гейовете

само за да ги пребият и да
ги видят окървавени.

Уважението идва от ума,
но омразата идва от сърцето.

Никое от тези чувства
не е напълно под наш контрол

Но аз мисля, че трябва да се борим

за да променим нещата
и да бъдем свободни.

Свободни?

Ти дори не знаеш, какво всъщност
е свободата.

Нас ни е страх да напускаме дома си,
страх ни е, че някой може да ни следи.

Безпокойството и паник атаките
са ежедневие.

Аз...

Аз се събуждам нощем
и не мога да спя както преди.

Страхувам се дори
от собствената си сянка.

А ти идваш тук и ми говориш за свобода.

Съжалявам.

Не исках да те съдя.

Хей, чуй.

Умирам от глад, а ти?

Да си вземем ли нещо за хапване?

Да, добре.

И може би това главоболие, което
имам от сутринта ще премине.

Накара ме да изпия толкова много.

Аз? Ти не остави бутилката
и за минутка.

Съжалявам, че не съм оставил бутилката.

Вероятно съм бил очарован от
истинската руска водка.

Не знаеш нищо за Петербург, нали?

Успя ли малко поне да поразгледаш?

Не, нямах време. Днес е единственият ми
свободен ден,

а утре си заминавам обратно за Италия.

Е, не можеш да си тръгнеш без да си
разгледал града.

Храмът Възкресение Христово

е най-известната сграда,
свързвана със Санкт Петербург.

Вътре няма стенописи, само мозайки.

Стенописите бяха забранени
по съветско време.

Мозайките са страхотни. Трябва да го
посетиш, следващия път, когото дойдеш.

Италианците имат толкова много неща,
но нямат град като Санкт Петербург.

А ето я и катедралата Св. Исаак
най-важната катедрала в града.

Оттук има страхотна гледка
към нея.

Ако искаш да си изградиш представа
за града, трябва да го направиш от лодка

особено, ако нямаш много време.
Така ще видиш най-важните места.

Това е мостът наречен
Мост на целувките,

защото влюбените мислят, че като се
целунат под моста ще бъдат вечно заедно.

О, Боже мой!

Това е подвижният мост.

Символът на града.

През 2010 група художници направиха
нещо което не се хареса на руските лидери.

Беше една акция срещу руската система.

Е, аз не приемам такава форма на
изразяване.

Путин не е такъв, за какъвто го мислиш.
Той направи и някои добри неща.

Така ли?

Като какви?

Например, той избягна войната в Сирия.

И унищожи химическите оръжия
на Асад.

Знаеш ли какъв е истинския проблем?
Нобеловата награда.

Никой политик не трябва да печели
Нобелова награда.

Всеки политик защитава собствените си
интереси. Виж Обама.

Той спечели Нобелова награда за мир!
Обама?

Той продължи войната, която Буш започна
в Ирак и Афганистан

и който подпали войната в Либия
преди година.

Да, прав си.

Не трябва да позволяваме на други
да отнемат собствената ни идентичност.

Нашият народ е готов да умре заради
идеала, а ако си готов да направиш това

ще видиш резултата рано или късно.

Не трябва никога да живеем с
мечтите на непознати.

Тази нощ не бях наранен от ударите
и ритниците, които ни си стовариха,

а от омразата вътре в тези хора.

Това не бяха мъже, а зверове.

Хомофобията е като вирус, който първо
засяга клетките, а после цялото тяло.

Чак до мозъка.

Това беше последният път, в който видях
Владимир.

Има хора в живота, които ти дават нещо,
което никога няма да забравиш.

Дори, ако си ги срещнал за кратко,
ще ги пазиш в сърцето си

винаги вътре в теб.

Владимир е неподправен човек:

не се страхува да изкаже,
това което мисли.

Понякога е по-лесно да повярваш на образа,
който другите са си изградили за нас

вместо да приемеш това,
което ти наистина си.

Все още си спомням онази сутрин.

Есента почти беше дошла.

Бях изпратил съобщения и искания за
приятелство в социалните мрежи,

но напразно.

А после прочетох това писмо.

Писмо от човек, който беше страдал,

все едно времето не може да разруши
онова чувство,

което не ни позволява да живеем
свободно.

Скъпо момче,

това ще те ти докаже моята безсмъртна,

вечна любов към теб.

Утре всичко ще е свършило.

Ако затвор и безчестие е моята съдба,

мисли, че моята любов към теб
и мисълта,

тази дори още по-божествена вяра,
че и ти ме обичаш

ще ме крепи в моето нещастие

и ще ми даде кураж, надявам се,

да изстрадам мъката си търпеливо.

Надеждата,

не, по-скоро увереността да те срещна
в някой друг свят

е стремежа и силата
на сегашния ми живот.

Аз трябва да продължа да живея
на този свят заради това.

Твоята любов разпери широко крила
и ми даде сила.

Твоята любов е светлината на моите дни.

Ако съдбата е срещу нас,

тези, които не знаят какво е любов
биха написали

със сигурност, че съм повлиял лошо
на живота ти.

Ако направят това, ти напиши, кажи им,
че това не е така.

Нашата любов винаги е била красива
и благородна

и ако аз станах жертва
на ужасна трагедия,

то е защото естеството на тази любов
не беше разбрана.

В писмото си от тази сутрин, ти каза
нещо, което ми вдъхва кураж.

Трябва да го запомня.

Пишеш, че е мой дълг към теб и към мен
самия, е да живея.

Независимо от всичко.

Мисля, че си прав.

Ще се опитам и ще го направя.

Толкова съм щастлив, че замина.
Знам, какво ти е коствало това.

Протягам ръце към теб. Дано доживея
да докосна косата и ръцете ти.

Мисля, че твоята любов ще бди
над живота ми.

Ако умра,

искам да изживееш един спокоен,
мирен живот някъде, след цветя,

изкуство, книги и много работа.

Пиши ми отново скоро.

Пиша ти това писмо в дълбоко страдание.

Скъпо мое момче,

най сладкия от всички млади хора,
най-обичания и най-обичащия.

Чакай ме.

Чакай ме.

Аз бях и съм още в мига, в който се
срещнахме, посветен на теб

в безсмъртна любов.

Оскар Уайлд

Превод, тайминг и субтитри:
sofiaguy(Trademark), 2015