All language subtitles for Money Heist (2017) - S01E14 - Episode 14 (1080p BluRay x265 RCVR).bul

Фактите и местата на действие
в сериала са измислени

ДОСЕГА В КЪЩА ОТ ХАРТИЯ

Това е истинско безумие.
- Кое?

Всичко това, тате.

Този път ще се получи, ще видиш.
- Този път?

Трябва да се получи.
- Заслужаваме го, нали?

Разбира се, че да.

Помощ!
- Аптечката!

Донесете проклетата аптечка!
- Притисни раната му!

Погледни ме. Не се тревожи,
само драскотина е, нищо страшно.

Да го обърнем.

Няма изходящ отвор,
куршумът е вътре.

Найроби!
- Идвам!

Ще му изтече кръвта.
- Спокойно, имам кръв в изобилие.

Малко ли кървавица съм изял?

Добре, дръжте го. Берлин, морфинът.
- Не се тревожете.

Да видим. Добре.
Ще му включа система.

Дай на мен.

Успокой се.

Скъсай го, Денвър.
Почакай!

Ще му включа система.

Успокой дишането.

Успокой дишането.

Пулсът се ускорява.
- Бинтове.

Ето така.
- Успокой се, Москва.

Успокой се.

Ще се оправиш.

Нали ще се оправиш?
- Да.

Да?
- Успокой се, Москва.

Успокой се, Москва.

Успокой се.

Простреляха го с три куршума, Рио,
с три куршума.

Вторник, 19:35

105 часа от началото
на нападението

Кучи син!
- Ракел.

Освободих се и можех да избягам.

Можех да те убия, Ракел.

Така и не пожела да повярваш
на детектора, който донесе.

Ето го доказателството,
че казвам истината.

Току-що се прецака
с тази проява на любов,

защото смятам да те прибера
на топло за 80 години.

Група "Мир испанских сериалов"
представя

КЪЩА ОТ ХАРТИЯ
сезон 1, епизод 14

Превод: sugarv4
SubsTeam bukvi. bg ® 2018

Изправи се бавно.

Ръцете на тила.
Обърни се.

Не мърдай, какво правиш?

Стой! На теб говоря!

Ръцете на тила.

Нито крачка повече.

Ракел, няма да ти позволя
да ме задържиш.

Ще се наложи да ме убиеш.

По дяволите!

Кучият му син, взе ми телефона!

Три куршума, простреляха го
с три куршума в корема.

Трябва да повикаме лекар,
не можем да направим нищо.

Сега трябва да се вземем
в ръце, Токио.

Не говоря само за Москва.

Ще се обадя на Професора.
- Професора го няма!

Звънях му хиляда пъти,
не знам къде е!

Да се обадим на инспектор Мурийо.
- Не можем,

знаеш, че планът не е такъв.
- Какъв план?

Знаеш ли какъв беше моят план?

Да те убия.

Но сега Москва умира,

затова не ми казвай,
че планът не е такъв.

Тук полковник Прието.
- Искам да говоря с инспектор Мурийо.

Националният разузнавателен център
пое командването.

Полковник, обажда се Фонольоса.
Бих ви попитал

с какво сте облечен,
но нямам време за приказки.

Един от нашите е ранен с три куршума,
искам веднага да ни изпратите хирург.

А знаете ли какво искам аз?
Да спрете да ми играете по нервите.

Измъкнахте Силене Оливейра
от полицейския бус

и я върнахте във фабриката.

Сложили сте експлозив,
който, за щастие, не се е взривил.

Наистина ли мислите,
че можете да искате нещо?

От наша страна
освобождаването беше чисто,

вие започнахте стрелбата.
Няма да е зле да спасите живота

на този човек.
- Чуйте ме внимателно.

Ако искате да спасите живота му,
изкарайте го невъоръжен пред входа

и бърза помощ ще го чака.
- Няма да предаваме никого, полковник.

Тогава ще имате още един труп
в бандата си.

Локализирахте ли инспектора?
- Работим по въпроса.

Хелзинки, какво ще кажеш?

Не е рана на крака.

Коремът е сериозно нещо, Москва,
много сериозно.

Необходим е хирург.

Кажи ми истината,
колко време ми остава?

Часове.

11, 12, 13.

Но без хирург няма да можем
да направим нищо.

Колко куршума има в мен?

Три, тате.

Три.

Значи там, долу,
цари пълен безпорядък.

Москва, не искат да ни изпратят
хирург,

но отвън чака линейка,
която ще те откара в болницата.

Кажете на полицията да вървят
на майната си, защото нямам намерение

да се връщам в затвора.

Още три удара с кирката по стената
и сме от другата страна.

Това са 10 часа работа.

Хващайте кирките,

а аз ще издържа, ясно?

Дръж се, тате, дръж се.
Ще пробия този тунел,

ако трябва и с главата си.
Господа, ще се измъкнем оттук.

Имало е престрелка, какво се случи?
- Надупчиха Москва с три куршума.

Къде?
- В корема.

Мисля, че черният дроб не е улучен,
но за другото - не знам.

Как е той, според теб?

Ужасно.

Москва каза, че не иска да излезе.
След няколко часа ще завършим тунела.

При мен са сърбите,
ние също ще разбиваме

от тази страна.
И ще намеря украински лекар.

При всички положения трябва
да се измъкнете колкото може по-бързо.

Разкриха ме, Андрес.
Не знам колко време

ще е нужно на полицията,
за да дойдат тук.

Някакви новини?

Какво става?

А този какво прави тук?

Някой ще ми каже ли какво става?

Знаеше ли, че Серхио Маркина,
който е Професора-Салва,

е мозъкът на нападението? Човекът,
с когото пет дни се срещаше в бара.

Да, разбрах го преди
няколко часа.

Получила си обаждане
от този човек,

позвънил ти е от комисариата
в Каниляс, където беше задържан.

След няколко минути ти дойде,
направи сцена,

за да го измъкнеш,
и скъса досието

с неговите отпечатъци.
- Тогава още не знаех кой е.

Унищожените доказателства
го идентифицираха

като човека, заплашил руснака

да не прави фоторобот.
Като човека, изтрил отпечатъците

в Сеат Ибиза, намерен в автоморгата,
и чиято чаена лъжичка взе Анхел,

в знак на подозрение преди инцидента.
- После го закара

в дома на бандата в Толедо, нали?

Качи го при мен в колата,
където беше единствената

улика, намерена в онази къща.
- Документите от камината изчезнаха.

След като той нокаутира
инспектор Викуня.

А когато Анхел си свърши работата
и съобщи за подозренията си,

ти го отстрани от разследването.
- И за финал

на тази красива история,
докато колегата ти е умирал,

ти си се чукала
с шефа на бандата.

Отлично.

Първо, този не може да идва тук,

има заповед да не ме доближава.
Ако веднага не се отдалечи на 500 м,

ще накарам да го арестуват.

Не знаех кой е този човек.

И ще ви го докажа.
Мога да ви съобщя къде се крие.

Вторник, 22:15

3 часа след престрелката

Какво си направил, оставил си
майка ми на кръстовището?

Цял живот вярвах, че е мръсница.

Трябваше да избера:
или тя, или ние, синко.

Няма да ти разкрася мутрата,
защото си ни нужен, за да се измъкнем.

Но навън с теб няма
да сме си никакви.

Двама непознати,
Денвър и Москва.

По дяволите!

Някой ще ми обясни ли
какъв е този боклук?

Не така, нали се разбрахме
по един милион в опаковка,

моля ви се. Искам да е натъпкано
до край, по дяволите!

Ще печатаме купюри
още няколко часа.

После спри машините
и изтрий регистрите

Искам всички да работят
на 100%! Вече си тръгваме.

Как си?
Казаха ми за още едно място

в Федералния резерв.
- Ела за момент.

Как е състоянието на Москва?

Стабилно.
- Имаме още няколко часа, нали?

Да продължим ли
с 500-евровите купюри?

500-евровите купюри
са за руснаците и мутрите.

Не съм руснак,
приличам ли ти на мутра?

Берлин...
- Да, имам съмнителни интереси...

Берлин, да печатам
или да не печатам?

По сто и по двеста, давай.
- Торес!

Торес.

Ще спрем машините, ще сменим
пластините и ще започнем изготвянето

на купюри от по 200 и 100 евро.
- Разбрано.

Обичаш да прескачаш локвите
от камък на камък.

Всяка твоя стъпка удавя
по един камък.

Вървиш,
оставяйки трупове по пътя си.

Кой предложи да нападнете колата
на инкасатора? Ти или годеника ти?

Е, сега той е мъртъв.

И майка ти също.

Предполагам, че си знаела
каква болка причиняваш на майка си.

Мислех, че няма да те видя
повече.

Какво ти е?
- Той ми го каза.

Че вървя,
оставяйки трупове по пътя си.

Берлин ме изхвърли,
а аз се върнах.

И застраших живота на всички.

Трябваше да се върна
на всяка цена.

А сега Москва е труп.
- Москва не е труп, ясно?

Той ще се оправи
и всички ще се измъкнем оттук.

Аз съм проклета черна котка,
която ви пресича пътя.

Ти си черна пантера.

Моята черна пантера.

Как си?
- В момента - шибано.

Нямаш никаква представа
колко те обичам,

никаква.
- И аз те обичам.

Да започнем да изнасяме
парите оттук! Хайде!

И от другия офис също.

Ариадна, Ариадна.

Ти - не, ела тук.

Сложи ги там.

Денвър.

Денвър.

Виж, трябва да спреш,
в това няма никакъв смисъл.

Остави кирката. Остави я
и накарай баща си

да се предаде.
Трябва да отиде в болницата,

не може да чака повече.
- Има един начин да излезем,

през тунела.
И ще го направя заедно с баща си.

Знаеш ли защо?
- Защо?

Защото когато излезем оттук,
ти вече няма да си облечена

с червен гащеризон,
ще бъдеш в бяло, красавице.

А аз ще те чакам пред олтара.

И искам баща ми да е там,
до мен,

за да ме види, да ме хване за раменете
и да се радва, разбираш ли?

Няма да спра, няма.

Да се захващаме ли за работа?
- Да се захващаме.

Хайде.
- Хайде.

Остана малко!
- Не остана почти нищо!

Остана съвсем малко, Рио!
- По-малко от два метра!

Помисли ли
върху предложението ми?

Любовна история,
кратка, но страстна.

В тропическа страна.

И наследство, както се полага.

800 милиона евро.

Това не е най-важното, Берлин.

Харесва ми идеята да замина
с теб надалеч.

Макар да съжалявам много,
че ще умреш.

Ще бъдеш много красива вдовица.

С теб трябва да се оженим,
нали, Ариадна?

Никога не съм го правил в бяло.

През нощта.

На плажа, под звездите,

под звуците на някой дивашки ритуал
с много светлини

и много огньове.

Би било прекрасно, нали?

Ще се омъжиш ли за мен, Ариадна?

Навярно има хора,
които мислят, че е скучно

да живееш със смъртноболен.
Но те грешат, точно обратното е.

Това е като да вървиш
към смъртта.

Да караш колата
без обезопасителен колан.

Да се возиш на мотоциклет
без каска.

Да се рееш в небето без балон.

Напълно да изпуснеш юздите.

И да пиеш.

Какво ще кажеш за няколко
Берлинчета, бягащи по плажа?

Шегувам се.

Адресът, който ни дадохте и където
се предполага, че е оперативният

център на г-н Маркина, е в цеха
за производство на сайдер, нали?

Да.

Какво е това?
- Склад.

Там няма нищо.
Една потрошена кола,

куп боклуци, но никакви следи
от оперативен център.

Сигурна ли сте в адреса,
който ни съобщихте?

Да, разбира се. Бях там.

И какво правихте?

Любов.

Първият ни лозунг беше:
без имена,

никакви лични отношения.

Професора настояваше
за обир без привързаности,

но когато видях Москва
да ми се усмихва,

разбрах, че той повече
ми прилича на бащата,

какъвто беше през целия ми живот.

На какво се смееш, здравеняко?

На изобретателността ти.

Да избягаш и пак да се върнеш
в тази фабрика...

Както виждаш.

Преоблечена като полицай.
- Като Джеймс Бонд.

В полицията навярно са бесни...

Трепери.
Москва, Москва, ей.

Бял е като снега в Сталинград.

Пулс 35.

Да му направим
кръвопреливане с плазма.

Москва.
- Хайде.

Група А отрицателна.
- Чуй ме.

Така, отново си тук.

Добре ли си?

Точно така, тук си.

Тук си, нали?

Сряда, 07:02

11 часа след престрелката

Как върви тунелът?

Съвсем близо сме.

Скъпа. Момиче.

Защо не си починеш малко, а?

Нали?
- Добре.

Да вървим.

Драган, на работа.

Инспекторе.
- Инспекторът не може да се обади,

в момента я разследват
за съучастие в обира

и за възпрепятстване
на правосъдието.

Но вие знаете всичко това, нали?
Заради близките си отношения с нея.

Наясно сме кой сте, Салва.
Иначе казано, Серхио Маркина.

Вече не е необходимо да говорите
с този модифициран глас.

Полковник Прието.

Един от нашите хора умира
заради вашата стрелба.

Ако веднага не изпратите лекар,
той е обречен.

Единственият обрекъл този човек,
сте вие.

Него и всички останали,
на които рушите живота

с този обир, включително
и на приятелката ви инспектор.

Как се справя с това
съвестта ви?

Ако искате, после подробно
ще си поговорим

за моята и вашата съвест,

но сега ни трябва лекар.

Вече няма никакво после, г-н Маркина,
знаем, че сте наблизо.

Известно ни е нахождението
на усилвателите,

регистрирали обажданията ви
на инспектора през последните пет дни.

Ще проверяваме къща по къща.
И когато най-малко очаквате,

ще позвъним на вратата ви.

Така че престанете да усложнявате
всичко и се предайте.

Както казах и на инспектора, вариантът
да се предадем не е бил обсъждан.

Чакам ви тук.

Не всички ни пускат
в домовете си,

за много хора
те са телевизионни герои,

а ние сме тези, които искат
да ги вкарат на топло.

Поискайте заповед
от съдия Андраде.

Не можем да разбиваме
10,000 апартамента,

говорим за радиус от 850 метра,
покрит от усилвателите.

Трябва да коригираме мястото.
- Добре, ще го коригираме.

Но се обадете на съдия Андраде
и поискайте заповед.

Както виждам, всичко е под контрол,
така че не ми е ясно какво правя тук.

Арестувана ли съм?
- Не, инспекторе, разследват ви.

Чудесно, тогава си тръгвам.
- Инспекторе.

Първо трябва да ми предадете
значката и пистолета си.

А сега може да ми подслушвате
телефона, ако искате.

Почакай.

Влез тук, а аз ще ти потърся
нов гащеризон.

Здравейте.

Ари.

Защо саботира плана за бягство?

Заради Денвър?

Затова ли удари Артуро,
защото има нещо между вас с Денвър?

Моника, той насили ли те?
- Не.

А защо си с него?

Защото го обичам.

Защото го обичам,
знам, че звучи абсурдно,

може да ти се струва безумие,
но е истина.

Истина е, Ари.

За първи път някой ме гледа

честно в очите.

Той наистина ме обича.

А ти?

Ти с Берлин ли си?

За да оцелея.

Мислех, че е убиец.

Мислех, че те е убил.

Реших, че това е единственият
начин да се спася.

Берлин ми е толкова противен,
толкова противен!

А сега този глупак смята,
че чувствам нещо към него,

че преживяваме любовна история.

Иска, когато излезем,
да се омъжа за него

и да го гледам. Той е болен.
- Знам.

Ще го направиш ли?

Ще е за не повече от година.
Ще заминем...

Ще пътешестваме по света,
живеейки като крале.

И ще посещаваме най-луксозните места.
Това е всичко.

Хиляди хора ежедневно
приемат такива предложения.

Ари?

Струва ли си да го правиш?

Ще наследя всичките му пари.

Този тип разби живота ми,
Моника, разби го.

Пия по четири успокоителни на ден,
за да понасям присъствието му.

Той ме изнасили, изнасили ме.

Когато вече няма да може
да се движи

и зависи изцяло от мен,
ще му кажа какъв кучи син е

и колко болка ми е причинил.

Телефонните разговори на заподозрения
за последните пет дни са регистрирани

от тези три усилвателя,
разположени тук, тук и тук.

Освен обаждането
от участъка в Каниляс.

Беше прав,
радиусът е много голям.

Гомес, помоли свързочниците
да триангулират сигнала,

за да стеснят района
на заподозрения.

Щеше да е по-лесно,
ако Анхел беше тук.

Само той знае точното място
на убежището.

Инспекторът се намираше
на края на пропастта

и балансираше, за да не падне
в бездната, мислейки как нелепо

се превърна от инспектор
в заподозрян само за няколко минути.

Реши да направи това, за което
толкова пъти й беше говорила майка й,

да гони лошите момчета.

Ракел беше надушила следата
и понеже нямаше пом. инспектор,

който да й помага в разследването,
предпочете друга помощ.

Виж, флумастерите на Паула
са с надъвкани капачки,

както бяха и твоите.
- Благодаря, мамо. Дай ми ги.

Да видим, в деня на първата ни среща
пристигнах 25 минути по-рано.

Обадих му се и той каза,
че излиза точно в този момент.

До скоро.
Срещнахме се тук, в Ханой.

Той пристигна пеш и му отне
не повече от 5 или 7 минути.

Единственият, с когото
ти се получаваше...

А защо ти е да знаеш
кога е пристигнал?

За да разбера на колко метра
от кафенето се е намирал.

За толкова време
е можел да измине максимум

500 метра.

Приблизително...

Мястото, където се крие,
е в този район,

минал е по някоя от тези улици,
за да дойде в кафенето. Сигурна съм,

че някоя от камерите за наблюдение
го е заснела. Ще стесня района,

дай ми друг флумастер.

Ще изискам видеозаписите в района,
за да опитам да пресъздам маршрута му.

Сигурна ли си в това,
което правиш?

Мамо, ще намеря този човек
на всяка цена.

Внимавай много, дъще.

Имаме тежкоранен с три огнестрелни
рани в стомаха,

вече няколко часа
е в това състояние.

Къде е?
- Трябва ми време, за да го измъкна,

не знам точно колко.
И да знаеш,

че полицията е по петите ми.

За тях ще има ли проблеми?
- Те знаят и са съгласни със своя дял.

Твоят ще бъде 10 милиона.

Ще ми трябва набор за лапаротомия
на коремната кухина,

респиратор и хирургически
материали.

Можеш ли да ги доставиш?
- Ще се заема.

Сряда, 09:36

14 часа след престрелката

Добър ден. Инспектор Мурийо.
Трябват ми записите

от външните камери за наблюдение
от 23 октомври.

Заповядайте.
- Благодаря. Довиждане.

Благодаря.

Успя ли да изясниш нещо?

Започвам да чертая маршрута,
по който е дошъл в кафенето.

Успях да огранича района
в този триъгълник.

Ако е дошъл в Ханой оттук,
значи убежището му е съвсем наблизо.

Трябва пак да изляза, мамо.

Осъществил е повечето обаждания
в този район,

значи Професора се е движил
по тези улици.

Вземете съдебна заповед за конфискация
на видеозаписите в района.

Казах на момчето.

Какво?

Какво направих с теб.

Че те оставих на кръстовището
при Марторел.

Върнах се отново там,

защото сънувах, че миеш стъклата

на онзи светофар.

Качих се на колата и тръгнах.

Пътувах часове.

Защото исках да поправя
грешката си.

Не говори, почивай си.

Показвах снимката ти
на всеки срещнат по пътя.

А сега синът ти

ми каза, че ме мрази.

Синът ти те обожава.

Бил е ядосан, затова го е казал.

Знам, че не те мрази.

Заслужавам го.

Лиших го от майка му.
- Не.

Не, постъпил си правилно.

Синът ти е прекрасен.

Силен, благороден...

И то, благодарение на теб.

Направих каквото можах, скъпа.

Той си е малко глупавичък.

Никога не съм бил
толкова щастлив,

както в деня
на запознанството ни.

Ако сега трябва да отида някъде,

бих искал да е там,
на градския празник.

И да танцуваме заедно.

На лунната светлина,
под огнените гирлянди.

Обичам те.

Прости ми.

Прости ми.

Съжалявам.

Аз, аз съжалявам.

Съжалявам.

Много.

Земляк, аз съм от далечна Кабра.

Вървя, а кръвта ми изтича.

Ако зависеше от мен,

щях да бъда съвсем кратък.

Любов моя, цвят зелен.

Зеленият вятър шуми.

Любов моя, цвят зелен.

Зеленият вятър шуми.

Всичко мирише на кръв, момче,

и твоята кръв изтича.

Гърдите ти са в черни рози,

а на смъртта й е безразлично.

И двамата се качиха

по тези зелени стълби.

Остана само кървава следа.

Солена от сълзи.

Кой ще дойде? Откъде?

Къде е горкото ни момиче?

Чакало толкова нощи!

Чакало толкова нощи!

Любов моя, цвят зелен.

Смолистата сянка се сгъстява.

Замръзналите сребърни звезди

обсипват пътя на изгрева.

Любов моя, цвят зелен.

Зеленият вятър шуми.

Замръзналите сребърни звезди

обсипват пътя на изгрева.

Замръзналите сребърни звезди

обсипват пътя на изгрева.

Какво правиш?
- Чуй.

Чуваш ли?

Те са.
- Те са.

Как мислиш, колко остава?
- 30 или 40 см.

Казах ти!
- Хайде, да дълбаем.

Професоре!

Тук са, тук са.

Тук са.

Те са, дявол да го вземе!
- Остана съвсем малко!

Професоре!

Дъще, флумастерът ще се отбележи
на стената.

Мамо, къде са ключовете от колата ти?
- Дъще, тя отдавна не е карана.

Настъпи време
да я върнем към живота.

Професоре!

Денвър, Денвър.
- Какво има, Моника?

Кажи на баща ми да се държи,

вече свършваме.
- Качи се.

Какво? Моника, няма да се качвам сега.
- Чуй ме, Денвър.

Какво?
- Качи се.

Трябва да се качиш веднага.

Няма да се кача.

Денвър, почакай.
- Няма да се кача!

Не.

Остана съвсем малко, Моника.
- Чуй ме, трябва да се качиш веднага.

Чуваш ли? Погледни ме,
ако не се качиш, ще съжаляваш

до края на живота си.
Качи се.

Хайде, качи се.

Да вървим.

Да вървим.

Хайде!

Тук съм, тате.

Трябва да издържиш още малко,
защото ще се получи.

Нали, Рио?
Дълбахме като луди.

Отсреща вече се чуват сърбите.

Успокой се.

Тате.
- Какво...

Това, което ти казах,
че те мразя...

Не ми се получава.

Не мога да те мразя, ясно?

Постъпил си с мама,
както е трябвало.

Не мога да те мразя.

Моника.
- Какво?

Ще ти дам 300 милиона,
ако останеш с него.

Това момче е глупак.

Аз го доведох тук.

Време е да изляза в отпуск.
- Разбира се, да.

Грижи се за него.

Господа.

Не ви се представих.

Агустин Рамос.

Беше ми приятно.

Обичам те.

И аз те обичам, тате.
Много.

Няма да ти позволя да си отидеш.
Рио, донеси експлозивите,

ще взривя този проклет тунел.

Не.

Ако взривиш тунела,
ще погребеш всички.

Тате.

Трябва да продължиш напред.

И помни, не се обръщай назад.

Добре.

Добре.

Но не знам дали ще мога.
- Обичам те.

И аз теб.

И аз теб.

За първи път плаках,

когато ми липсваха устните ти.

Проклинах деня,
в който се запознах с теб,

защото не можах да те разлюбя.

Исках да ми станеш жена,

търсех късмет без любов.

Изхранвах се с обири

и съдбата ме дари със смърт.

Мария, живот мой, любов моя.

Обещах да се върна,

но вече няма да го направя.

Полицията ме залови.

Мария, живот мой, любов моя.

Няма да спра да те обичам.

Загубих те, надупчен от куршуми.

И повече няма да ме видиш.

Bulgarian Translator Zone
SubsTeam bukvi. bg ® 2018