All language subtitles for [Bulgarian] Забравен Космонавт се Прибра След 311 Дни в Космоса [DownSub.com]

Последният гражданин на СССР, които беше забравен в космоса.

Звучи като заглавие на научно-фантастичен роман с екранизация от Стивън Спилбърг.

Всъщност това е истинската история на руският астронавт Сергей Крикальов.

Той се намира в Космоса, когато Съветският съюз се разпада.

Докато танковете преминават през Червения площад в Москва,

хора и войници строят барикади и укрепления,

а Михаил Горбачов и Съветският съюз ще останат просто страница от историята, Сергей Крикальов е в Космоса.

В този момент той не може да се върне на Земята. Просто му е отказвано да бъде върнат обратно.

Космическата станция Мир, чиято позиция е на 350 км от планетата Земята, се превръща в негов временен дом.

Именно тогава той получава прякора "последният гражданин на СССР."

Но това не е най-лошото, което може да се случи на астронавта.

Съветският съюз се разпада на 15 отделни държави през 1991 г. и той е информиран,

че не може да се прибере у дома, защото страната, която му е обещала да го прибере, вече не съществува.

Така получава още едно название - „изгубеният в космоса“, пише rbth.com

СЪЗНАНИЕ

Как се стига до тук?

По онова време Крикальов е 33-годишен бординженер.

Той вече има зад гърба си една успешна мисия до станция Мир през 1988 г.

Така през май месец 1991г., потегля за втори път към космическата станция Мир от космодрума Байконур,

който се намира на територията на Казахстан.

По план дейностите на Крикальов в станцията трябва да продължат пет месеца

и той няма подготовката за по-дълъг престой.

Ненадейно обаче докато е на борда на космическата станция в родината му е извършен преврат.

Крикальов си спомня, че това е била абсолютна изненада и шок за него.

Самият той си признава, че първоначално въобще не разбирал какво се случва.

След това започва да си задава въпроси как тези събития ще се отразят

на космическата индустрия и в частност на неговата програма.

Орбиталната станция „Мир“ е първата дълговременно обитаема станция

и първата от „второто поколение космически станции“.

Тя представлява сложен, многоцелеви научноизследователски комплекс.

В известен смисъл астронавтът се превръща в заложник на станцията.

Ако нещо се беше случило с него нямаше да има кой да я поддържа и тя е щяла да бъде изгубена завинаги.

Следва нов удар по духа на Крикальов.

Той е информиран, че в момента няма пари да бъде върнат на Земята.

След месец получава отново същото съобщение.

От Земята се опитват да го успокоят като го уверяват,

че се налага да остане още малко в Космоса, и че съвсем скоро ще се намери решение.

Минава още месец, но новините не носят променя. Крикальов си спомня:

"Мислех си, че за мен това е много тежко. Това определено не беше добре за здравето ми.

Разбирах обаче, че страната е в много трудно положение и сега основният приоритет е спестяването на пари,”

Изчакването

"Чудех се дали разполагам със силите да оцелея, за да завърша програмата.

Признавам си, че в онзи момент в много случаи не бях сигурен".

Това да си в открития космос особено през ранните 90 години е придружено от много рискове,

като мускулна атрофия, радиация, риск от рак, отслабване на имунната система,

като това са само част от евентуалните последствия от продължителния престой в Космоса.

Самият Крикальов е подготвен за мисия продължаваща 5 месеца.

Вместо това той прекарва 311 дни, или 10 месеца, като без да иска това го води до поставянето на световен рекорд.

През този период са планирани четири мисии, но в последствие та са намалени на две

и на нито една от тях няма място за допълнителен бординженер.

Русия, в този момент е изправена пред много сериозни проблеми поради хиперинфлация,

и се налага да продаде местата на ракетата Союз до космическата станция на други държави.

Австрия, например, си купува място за 7 млн. долара,

докато Япония плаща 12 млн. долара, за да изпрати телевизионен репортер.

Още една причина поради, която героят на това видео се превръща в загубен!

Същевременно той е най-важният човек на станцията защото подържа нейните функции.

За да се завърне на Земята трябва да бъде заменен с друг бординжинер,

който е запознат с устройството на станцията.

Ситуацията на Земята обаче става все по-сложна и започва да се говори за спешната продажба на Мир,

докато все още работи.

Другите членове на екипажи се връщат на Земята, но Крикальов, като единственият бординжинер, не може.

Сега той е принуден да остане докато се реши каква ще е съдбата на станцията.

Блокиран в Космоса, далеч от дома, той моли да му бъде изпратен мед, за да повдигне духа му.

Вместо мед обаче му изпращат лимони и хрян.

Завръщането

Завръщането изглежда все по-невъзможно за Крикальов, докато не получава добри новини от Земята.

Германия е платила 24 млн. долара за билет за неговия заместник Клаус-Дитрих Фладе.

На 25 март 1992 г., това което вече е изглеждало невъзможно се превръща в реалност.

Крикальов най-накрая се завръща на Земята.

След приземяването на капсулата Съюз от нея излиза мъж с надпис СССР и червен флаг на своя скафандър.

Тези, които са видели с очите си как астронавтът излиза го описват по следния начин:

"блед като бяло платно и потен като топка мокро тесто."

Към момента на завръщането му вече целият свят знае за този “заложник на Космоса.”

Той е обездвижен и изнемощял до такава степен, че се налага 4 човека да му помагат и да го предържат докато се изправя.

За тези 311 дни в Космоса светът за Крикальов коренно се е променил.

Град Аркалик, в покрайнините на който каца, вече не е съветски, а е част от независима република Казахстан.

Градът, в който е живял, вече не се казва Ленинград, а Санкт Петербург.

Неговата месечна заплата от 600 рубли, която при излитането му към Космоса

е било едно много добро възнаграждение като за учен, тотално се е обезценила.

Сега един шофьор на автобус получавал два пъти повече.

Докато е в Космоса, астронавтът прави 5 000 обиколки около Земята.

Крикальов е удостоен със званието „Герой на Русия“, а две години по-късно се отправя на нова космическа мисия,

като този път става първият руски космонавт, летял на совалка на НАСА.

Няколко години след това е част от първия екипаж,

който пристига на новата Международна космическа станция.

Към края на 90-те години на орбитална станция "Мир"

започват да възникват множество проблеми с различни прибори и системи.

Правителството на Русия взема решение да изведе от орбита и приводни станцията,

позовавайки се на високите разходи за поддръжка.

На 23 март 2001 година, след като е надхвърлила трикратно проектния си живот,

станцията „Мир“ е приводнена в южната част на Тихия океан до островите Фиджи.

Общо на станцията са работили 104 космонавти от 12 различни страни.

Борбеността и силният дух на Крикальов са най-добрите инструменти, с които е разполагал в космоса,

довели до щастливия край на тази история.

Успехът му също се дължи и на голяма доза късмет.

Късмет какъвто много астронафти за жалост не са имали.

Наричат Крикольов – „Загубеният астронафт“, но в крайна сметка след 311 дни той се завръща обратно на земята.

Не така стои въпросът обаче с други негови колеги.

Една от най-разпространените истории е тази за изгубените руски космонавти.

Това са 13 души, за които теорията гласи, че са били пожертвани от руснаците преди полета на Гагарин.

Твърди се, че в опита си да спечелят космическата надпревара със САЩ,

съветските власти жертват 13 космонавта и после заличават следите за съществуването им.

Капсули изгарят в земната атмосфера, разбиват се при кацане или се загубват завинаги в бездната на Космоса

преди историческия полет на Юрий Гагарин.

Всичко това е част от жестокото съперничество между двете сили по време на Студената война.

Братята Кордилия

Двама братя, радиолюбители Ахиле и Джовани Джудика-Кордилия, твърдят, че са направили аудиозаписи,

които подкрепят конспиративната теорията,

че Съветската космическа програма е прикрила смъртта на космонавтите, през 60-те години на миналия век

и пази тази информация в най-дълбока тайна и до ден днешен.

Денят е 19 май 1961 г., когато радиостанцията Torre Bert на братя Джудика-Кордилия намираща се в Северна Италия

прихваща предаване на женски глас.

Не разбират езика и не знаят какво казва жената, но звучи объркано и много уплашено.

По-късно когато намират човек, който да преведе от руски език, разбират, че „корабът й започва да се разпада“.

Чува се, че жената говори за „нарастващата температура вътре в кораба“,

преди той да бъде унищожен при опит за повторно влизане.

Двама братя твърдят, че са започнали да наблюдават предаванията на съветската космическа програма

за мисии които не са били обществено достояние, и че е имало и други, които не са се върнали живи.

Те засичат и SOS сигнал с морзова азбука от космически кораб, който изглежда се отдалечава от орбитата на Земята.

Джовани споделя, че сигналът се е движел много, много бързо,

а корабът се е отдалечавал от земята с голяма скорост.

Те установяват, че корабът вместо да се връща обратно на Земята…

той се отдалечава от нея в космоса поради проблем в управлението.

Тези техни твърдения и до днес не са потвърдени, а самите записи направени от тях остават непризнати.

Споделете ни какво мислите по темата?

Дали остават скрити от нас някои факти относно космическите разходки,

които правят различните правителства?

Или виждаме пълната картина?

Откакто човечеството за първи път полита към небесата с ракета, сме загубили 18 души в космоса.

И все пак сякаш това число е много ниско, като се има предвид историята ни и това,

че в началото сме изстрелвали хора в космоса, без да знаем какво ще се случи.

Още интересни знания може да откриете в канала ни.

Подкрепите ни, като споделите това видео и се абонирате за канала.