All language subtitles for The.Matrix.1999.UHD.BluRay.2160p.TrueHD.Atmos.7.1.HEVC.REMUX-FraMeSToR

МАТРИЦАТА

Готово ли е всичко?
- Ти не трябваше ба ме сменяш.

Знам, но нещо ми се доработи.

Харесваш го, а?
Обичаш да го гледаш.

Не ставай смешен.
- Нали разбираш, че ще го убием.

Морфей смята, че това е Той.

Ами ти?
- Няма значение какво мисля аз.

Не го вярваш, нали?

Чу ли това?
- Кое?

Тази линия чиста ли е?
- Сигурен съм.

По-добре да затварям.

Не мърдай!
- Полиция! Горе ръцете!

Лейтенанте...
- Мамка му.

Получихте изрични заповеди.
- Просто си върша работата.

Колкото и да ми се дървите
с правомощията си, не ми дреме.

Заповедите бяха издадени
заради вашата безопасност.

Смятам, че ще се справим
с едно момиче.

Изпратих два екипа!
Ще я доведат всеки момент!

Не, лейтенанте,
вашите хора са вече мъртви.

Морфей, успяха да ни засекат.

Знам. Отрязаха жицата.
Няма време, върви на друг изход.

Има ли агенти наблизо?
- Да.

Съсредоточи се, Тринити.
Има телефон на "Уелс" и "Лейк".

Ще успееш. Тръгвай.

Невъзможно!

Ставай, Тринити! Стани!

Излязла е.
- Няма значение.

Информаторът е надежден.

Знаем името на новата им цел.
- Казва се Нео.

Ще трябва да наредим търсене.
- Вече започна.

Търсене...

Събуди се, Нео...

Матрицата те държи...

Какво става?

Следвай белия заек.

"Следвай белия заек."

Чук, чук, Нео.

Кой е?
- Аз съм, Чой.

Закъсня с два часа.
- Знам. Тя е виновна.

Носиш ли парите?

Два бона.
- Изчакай.

Алелуя! Ти си моят спасител.
Моят личен Исус Христос.

Ако те хванат с това...
- Зная, не те познавам.

Именно.
- Нещо кофти ли има?

Изглеждаш по-бял от обикновено.

Компютърът ми...

Случва ли ти се, да не знаеш
дали си буден или сънуваш?

Постоянно. Викат му мескалин.
Екстра начин да се надрусаш.

Струва ми се, че трябва малко
да дръпнеш шалтера. Разпусни.

Ти как смяташ, Дужур?
Да го вземем ли с нас?

Задължително.
- Не мога, утре съм на работа.

Ела. Ще бъде забавно.
Обещавам.

Добре. Ще дойда.

Здравей, Нео.

Откъде знаеш това име?
- Знам много неща за теб.

Коя си ти?
- Казвам се Тринити.

"Светата Троица", която разби
базата на данъчните?

Това беше отдавна.

Какво?
- Нищо, аз мислех...

...че си мъж.
- Както повечето мъже.

Ти беше в моя компютър.
Как го направи?

В момента мога само да ти кажа,
че си в опасност.

Доведох те тук,
за да те предупредя,

За какво?
- Наблюдават те, Нео.

Кои?
- Моля те, само слушай.

Аз зная кой си ти, Нео.
Знам и с какво се занимаваш.

Знам защо почти не спиш,
защо живееш сам,

и защо нощ след нощ
стоиш пред компютъра.

Ти го търсиш. Знам това,
защото и аз някога го търсех.

И когато той ме намери,

ми каза, че всъщност не си
търсела него, а съм търсела отговор.

Но важен е въпросът, Нео.

Въпросът те доведе тук.

Ти знаеш въпроса,
както го знаех и аз.

"Какво е Матрицата?"
- Отговор има, Нео.

Той също те търси.

И ще те намери, ако ти поискаш.

Имате лоши навици, г-н Андерсън.

Смятате, че сте специален
и някои правила не важат за вас.

Очевидно сте в грешка.

Тази софтуерна компания
е между най-добрите.

Служителите ни разбират,
че са част от един колектив.

И ако един служител има проблем,
компанията също има проблем.

Дойде време да избирате,
г-н Андерсън.

Или ще бъдете на бюрото си
навреме от днес нататък,

или ще си търсите друга работа.

Достатъчно ясен ли съм?
- Да, г-н Райнхарт. Съвсем.

Томас Андерсън?

Да, аз съм.

Приятен ден.

Здравей, Нео.
Знаеш ли кой съм аз?

Морфей.
- Търсех те.

Не зная дали си готов да видиш
това, което искам да ти покажа,

но за съжаление
сме притиснати от времето.

Те идват за теб, Нео,
и не знам какво ще направят.

Кой идва за мен?
- Изправи се и се убеди сам.

Кога? Сега ли?
- Да... Сега.

Направи го бавно.
При асансьора.

Какво искат от мен?
- Не знам.

Ако не искаш да разбереш,
предлагам да изчезнеш.

Мога да те напътствам,
но трябва да изпълняваш точно.

Клетката срещу теб е празна.

Ами ако те...
- Върви! Сега!

Остани тук за момент.

Когато кажа, тръгваш към края
на реда, към кабинета е дъното.

Приведи се възможно най-ниско.

Тръгвай.

Добре. Отвън има платформа.

Откъде знаеш?
- Нямаме време, Нео.

В ляво от теб има прозорец.
Иди до него.

Отвори го.

С платформата стигаш до покрива.
- Как не! Това е лудост!

Има два начина да излезеш оттук.

Единият е по платформата.
Другият е окупиран от тях.

И в двата случая има риск.
Оставям те да решиш сам.

Това е лудост.

Защо се случва на мен?
Какво съм направил?

Аз не съм никой.
Нищо не съм направил. Ще умра.

Не мога да го направя.

Мамка му.

Както виждате, от известно време
ви наблюдаваме, г-н Андерсън.

И ни се струва,
че живеете двойствен живот.

В единият сте Томас А. Андерсън,

програмист в реномирана
софтуерна компания.

Имате социална осигуровка.
Плащате си данъците. А също...

...помагате на хазяйката
да си изхвърля боклука.

Другият ви живот е в компютрите,

където сте известен
с хакерския псевдоним "Нео".

Виновен сте на практика за всяко
компютърно престъпление.

За единия от тези
два живота има бъдеще.

За другия няма.

Ще бъда възможно
най-прям с вас, г-н Андерсън.

Вие сте тук, защото ние
се нуждаем от помощта ви.

Знаем, че с вас вече
се е свързал един... индивид.

Мъж, наричащ себе си "Морфей".

Каквото и да мислите,
че знаете за него, е без значение.

Много институции го считат
за най-опасния жив човек.

Моите колеги са убедени,
че си губя времето с вас.

Но аз вярвам,
че желаете да постъпите правилно.

Ние искаме да изчистим миналото ви,
да ви дадем нов старт.

В замяна искаме само
вашето съдействие

при залавянето
на един доказан терорист.

Да...

Наистина страхотна сделка.
Но мисля да ви предложа по-добра.

Какво ще кажете
да ви покажа среден пръст,

а вие да ми дадете телефона.

Г-н Андерсън...

Вие ме разочаровате.
- Не ме плашите с тия гестаповщини.

Знам си правата.
Искам да се обадя по телефона.

Кажете ми, г-н Андерсън,

за какво ви е телефон,
ако не можете да говорите?

Вие ще ни помогнете, г-н Андерсън,
независимо дали желаете или не.

Линията се подслушва.
Ще бъда кратък.

Те стигнаха първи до теб,
но подцениха важността ти.

Ако знаеха, каквото знам аз,
сигурно щеше да си мъртъв.

За какво говориш?

Какво става с мен?
- Ти си Избраният, Нео.

Ти си ме търсил с години,
но аз те търся цял живот.

Още ли искаш да се срещнем?
- Да.

Върви при моста на ул. "Адамс".

Влизай.

Какво е това?!
- Необходимо е за наша защита.

От какво?
- От теб.

Свали си ризата.

Спри колата.

Чуй ме сега, професоре.
Нямаме време за ребуси.

В момента има едно правило:

следваш ни, или хващаш пътя.

Добре.

Моля те, трябва да ми се довериш.

Защо?
- Защото вече си бил там, Нео.

Познаваш този път.
И знаеш точно къде свършва.

А аз знам,
че ти не искаш да свършиш там.

Апок, светлина.

Облегни се. Вдигни си ризата.

Какво е това нещо?
- Мислим, че не си чист.

Отпусни се.

Хайде... хайде...

Тръгна.

Ще я изпуснеш.
- Не, няма... Пази се!

Господи, това нещо е истинско?!

Пристигнахме.

Нека ти дам един съвет.

Бъди откровен... Той знае повече,
отколкото можеш да си представиш.

Най-после.

Добре дошъл, Нео. Както несъмнено
си се досетил, аз съм Морфей.

За мен е чест да се запознаем.
- Не, честта е изцяло моя.

Моля, ела. Седни.

Представям си,
че в момента се чувстваш

почти като Алиса,
когато пада в заешката дупка.

Може да се каже.
- Виждам го в очите ти.

Имаш погледа на човек,
който приема това, което вижда,

защото очаква да се събуди.

По ирония на съдбата,
това не е далеч от истината.

Вярваш ли в съдбата, Нео?

Не.
- Защо не?

Не ми харесва идеята
друг да контролира живота ми.

Знам точно какво имаш предвид.

Нека ти разкажа защо си тук.

Ти си тук, защото знаеш нещо.
Нещо, което не можеш да обясниш.

Но го усещаш.
Усещал си го цял живот:

"Има нещо нередно в този свят".
Не знаеш какво,

но това се е забило като треска
в мозъка ти и те побърква.

Точно това чувство
те доведе при мен.

Знаеш ли за какво говоря?

"Матрицата"?

Искаш ли да знаеш какво е това?

Матрицата е навсякъде. Тя е всичко
около нас. Дори сега, в тази стая.

Виждаш я през прозореца си
или когато включиш телевизора.

Усещаш я, като отидеш на работа...

...като отидеш на църква
или докато си плащаш данъците.

Тя е светът, поставен пред очите ти,
за да те заслели от истината.

Каква истина?

Че ти си роб. И като всеки друг,
ти си роден в окови,

в затвор, който не можеш да
помиришеш, вкусиш или докоснеш.

Затвор за твоето съзнание.

За съжаление, Матрицата не може
да бъде обяснена на никого.

Трябва да я видиш сам.

Тук е последният ти шанс.
След това няма връщане назад.

Ако вземеш синьото хапче,
историята приключва.

Събуждаш се в леглото си
и вярваш каквото си поискаш.

Ако вземеш червеното хапче,
оставаш в Страната на чудесата,

и аз ще ти покажа
колко е дълбока заешката дупка.

Но запомни, предлагам ти
само истината. Нищо повече.

Последвай ме.

Апок, включени ли сме?
- Почти.

Времето е винаги против нас.
Моля, седни там.

И ти ли мина през това?

Хапчето е трасираща програма,
предназначена да прекъсне твоя

входно-изходен носещ сигнал,
за да определим локацията ти.

Какво значи това?
- Да затегнеш колана, Дороти,

защото Канзас вече си отива.

Вие ли...

Сънувал ли си някога сън,
който да си убеден, че е реалност?

А ако не се събудиш от него?

Как ще направиш разлика
между съня и реалния свят?

Не може да бъде.
- Да бъде какво? "Реалност" ли?

Влиза в репликация.
- Все още нищо.

Студено е. Студено е.

Танк, скоро ще ни трябва сигнал.

Получи фибрилация.
- Апок, мястото.

Целта е почти достигната.

Сърцето му ще спре.
- Готово. Открих го.

Веднага, Танк. Веднага.

Добре дошъл... в реалния свят.

Успяхме, Тринити.
Открихме го.

Надявам се, че си прав.
- Не е нужно да се надявам.

Знам го.

Мъртъв ли съм?
- Точно обратното.

Още много работа имаме по него.
- Какво правите?

Мускулите ти са атрофирали.
Ще ги регенерираме.

Защо ме болят очите?
- Защото не си ги използвал досега.

Почини си, Нео. Отговорите идват.

Морфей, какво стана с мен?
Кое е това място?

По-важно е не "кое", а "кога".
- "Кога"?

Ти смяташ, че годината е 1999,
а всъщност сме близо до 2199-а.

Не мога да ти кажа точната година,
защото не я знаем.

Няма как да ти го обясня, Нео.
Ела с мен. И виж сам.

Това е моят кораб "Небуканезър".
На въздушна възглавница е.

Това е главната палуба.

Това е ядрото...

...откъдето излъчваме пиратския
сигнал и влизаме в Матрицата.

Вече познаваш голяма част
от екипа ми.

Това е Апок... Суйч...

Сайфър...

Тези, които не познаваш -
Танк и големия му брат Дозер.

Малкият зад теб е Маус.

Искаше да знаеш
какво е Матрицата, Нео?

Тринити.

Отпусни се.

Ще се почувстваш малко странно.

Това е Конструкторът.

Нашата зареждаща програма.

Можем да зареждаме всичко -
от дрехи до екипировка,

оръжия, тренировъчни симулации.

Всичко, което ни потрябва.

Ние сме в компютърна програма?
- Толкова ли е невероятно?

Дрехите ти са различни.
Няма ги белезите по ръцете ти.

Косата ти се промени.

Твоя вид в момента наричаме
"остатъчен автопортрет" -

умственият образ
на твоето дигитално "аз".

И това не е реално?
- Какво е "реално"?

Как определяш "реалното"?

Ако то е онова, което може да се
усети, помирише, вкуси и види,

тогава "реалното" е серия електро-
импулси, познати на мозъка ти.

Това е светът, който познаваш.

Светът, какъвто е бил
в края на 20-и век.

Днес той съществува само като част
от нервно-интерактивна симулация,

която наричаме Матрицата.

Ти живееше в един сън, Нео.

Ето го светът, какъвто е той днес.

Добре дошъл в
"пустинята... на реалността".

Имаме само късчета информация.

Със сигурност знаем,
че в началото на 21-и век

цялото човечество
се обединило да празнува.

Да се възхищава
на собственото си великолепие...

...при нашето създаване на ИИ!
- "Изкуственият интелект"?

Едно единствено съзнание,
създало цяла раса от машини.

Не знаем кой е нападнал пръв,
ние или те.

Но знаем,
че ние сме затъмнили небето.

Те са били
зависими от слънчевата енергия.

И се е вярвало,
че няма да могат да оцелеят,

без изобилен енергиен източник
като слънцето.

Човечеството винаги е било зависимо
от машините, за да оцелее.

Но изглежда съдбата наистина
има чувство за ирония.

Човешкото тяло произвежда
повече био-електричество

от 120-волтова батерия
и над 100000 джаула топлина.

Чрез подходящ енергиен процес,

машините намериха цялата
енергия, която им е нужна.

Съществуват полета, Нео,
безкрайни полета,

където вече не се раждат хора.

Нас ни отглеждат.

Дълго време не вярвах.

И после видях полетата
със собствените си очи.

Видях как втечняват мъртвите, за да
хранят с тях интравенозно живите.

Стоях там, гледах чистата,
ужасяваща прецизност

и осъзнах очевидността на истината.

Какво е Матрицата?

Контрол.

Матрицата е
компютърно генериран свят-мечта...

...създаден, за да ни държи
под контрол...

...за да превърне
човешките същества... в това.

Не.

Не го вярвам. Не е възможно.

Не казах, че ще бъде лесно, Нео.
Казах само, че ще бъде истината.

Спри! Пусни ме да изляза!
Пуснете ме! Искам да изляза!

Спокойно, Нео...
- Махнете това от мен.

Не ме докосвайте! Махнете се!
Стойте далеч от мен!

Не ви вярвам. Не ви вярвам.

Не го вярвам.
- Ще превърти.

Дишай, Нео. Просто дишай.

Не мога да се върна, нали?
- Не.

Но ако можеше, щеше ли да искаш?

Чувствам, че ти дължа извинение.
Тук имаме правило -

не освобождаваме ничий мозък
след определена възраст.

Опасно е.
Умът отказва да го възприеме.

Виждал съм го вече и съжалявам.

Аз постъпих така,
защото се налагаше.

Когато Матрицата е била строена,
в нея се е родил човек,

имащ способността
да променя каквото пожелае,

да прекроява Матрицата както иска.

Той освободи първите от нас
и ни разказа истината -

че докато Матрицата съществува,
човешката раса няма да е свободна.

След като той умря,
Оракулът предсказа завръщането му

и че това завръщане
ще сложи край на Матрицата,

край на войната
и ще върне свободата на хората.

Затова всички ние цял живот
претърсваме Матрицата,

търсим него.

Постъпих така с теб, защото...
вярвам, че търсенето приключи.

Почини си. Ще имаш нужда.

За какво?

За обучението ти.

Добро утро. Спа ли?

Довечера ще спиш. Гарантирам ти.

Аз съм Танк. Ще бъда твой оператор.

Ти нямаш...
- Дупки ли? Не.

Аз и брат ми Дозер сме 100% чисти,
старомодни, домашно отгледани.

Роден на свобода тук,
в реалния свят.

Истинско дете на Зион.

Ако войната свърши утре,
купонът ще бъде в Зион.

Това град ли е?
- Последният останал човешки град.

Къде се намира?

Дълбоко под земята, под земната
кора, където е все още топло.

Ако поживееш достатъчно,
можеш дори да го видиш.

Честно да ти кажа, нямам търпение
да видя на какво си способен.

Ако Морфей е прав...
Не трябва да говорим за това,

но ако това си ти,
идват много вълнуващи времена.

Имаме много работа.
Да започваме.

Би трябвало да започнем първо
с тия операционни програми.

Те са пълна скука.

Да направим нещо по-забавно.
Какво ще кажеш за...

...бойно обучение?

"Джиу-джицу"?
Ще уча джиу-джицу?

Майчице!
- "ЕЙ, Мики, май му хареса."

Какво ще кажеш за още малко?
- И още как.

КЕМПО... ТАЕКУОНДО...
ПИЯНСКИ БОКС...

Как е той?
- 10 часа нон-стоп. Като машина е.

Владея кунг-фу.
- Покажи ми.

Това е спарингова програма,

подобна на програмираната
реалност на Матрицата.

Има същите основни правила,
като гравитация.

Правила, които не са по-различни
от тези в компютърните системи.

Някои може да бъдат заобикаляни,
други - изобщо нарушавани.

Ясно ли е?

Тогава ме удари, ако можеш.

Добре!
Адаптация, импровизация.

Но твоята слабост не е в техниката.

Морфей се бие с Нео.

Как те победих?

Много си бърз.

Наистина ли смяташ,
че силата или бързината ми

имат нещо общо с "мускулите" ми
в това място?

Мислиш ли, че това,
което дишаш сега, е въздух?

Отново!

Господи, този е бърз. Виж му нерво-
кинетиката. Далеч над нормата е.

Какво чакаш? Доста по-бърз си.

Не мисли, че си.
Знай, че си.

Не се опитвай
да ме удариш, удари ме!

Не мога да повярвам.

Знам какво се опитваш да направиш.

Да освободя ума ти, Нео. Но аз
мога само да ти покажа вратата.

Ти сам трябва да минеш през нея.

Зареди програмата за скокове!

Трябва да потиснеш всичко, Нео -
страх, съмнения и несигурност.

Освободи съзнанието си.

Добре...
Да освободя съзнанието си.

Какво ще стане, ако успее?
- Никой не е успявал първия път.

Да, знам, знам. Но ако успее?
- Няма.

Добре... Няма проблем.
Освобождавам съзнанието си.

Освобождавам съзнанието си.
Няма проблем.

Какво значи това?
- Не значи нищо.

Всеки се проваля първия път.
Нали,Трин?

Нали уж не беше реално.
- Умът ти го прави реално.

Ако те убият в Матрицата,
умираш ли и тук?

Тялото не може да живее
без съзнанието.

Не си спомням
да си носила вечеря на мен.

Има нещо у него, нали?

Не ми казвай,
че си станал вярващ.

Просто се чудя,
ако Морфей е толкова сигурен,

защо не го заведе при Оракула?

Морфей ще го заведе, когато е готов.

Матрицата е система, Нео.

Тази система е нашият враг. Какво
виждаш, щом се огледаш из нея?

Бизнесмени, учители,
адвокати, дърводелци.

Съзнанията на същите хора,
които се опитваме да спасим.

Но преди да успеем, тези хора
все още са част от системата,

което ги прави наши врагове.

Разбери, че повечето от тях
не са готови да бъдат изключени.

Много от тях са така привикнали и
безнадеждно зависими от системата,

че ще се борят да я опазят.

Слушаш ли ме или гледаш
жената с червената рокля?

Погледни отново.

Спри го.

Не сме ли в Матрицата?

Това е друга програма-тренажор,
създадена да те научи на едно...

Ако не си един от нас,
ти си един от тях.

А какво са те?
- Разумни програми.

Могат да влизат и излизат от всеки
софтуер, свързан към системата им.

Което значи, че всеки, който още не
сме откачили, е потенциален агент.

Вътре в Матрицата
те са всички... и никой.

Ние оцеляхме, като се криехме и
бягахме от тях. Но те са стражите.

Те пазят вратите.
Те държат всички ключове.

А това значи, че рано или късно,
някой ще трябва да се бие с тях.

Някой?
- Няма да те лъжа, Нео.

Всички мъже и жени, които са се
изправят срещу агенти, са умирали.

Те се проваляха, ти ще успееш.
- Защо?

Виждал съм агент
да разбива бетонна стена с ръка.

Хора да изпразват пълнители в тях,
без да ги уцелят.

Но силата им зависи от границите
на техния генериран свят от правила.

Затова те нямат възможност да
станат така силни и бързи като теб.

Какво искаш да ми кажеш?
Че ще мога да избягвам куршуми?

Не, Нео.

Когато бъдеш готов,
няма да ти се налага.

Имаме проблем.

"Зион" ли ни предупреди?
- Не, беше друг кораб.

Медузата търси нервно.
- "Медуза"?

Стража - машина, имаща една цел.
- Да намира и унищожава.

Акостирай ето там.

Как се справяме, Танк?

Изключих всичко.
ЕМП зареден... и готов.

"Електромагнитен пулс". Блокира
всяка електронна система в обсег.

Единственото оръжие,
което имаме срещу машините.

Къде сме?
- В старите отпадъчни системи.

В каналите.
- Тук е имало огромни градове.

От тях са останали само каналите.
- Тихо.

Изкара ми ангелите.

Извинявай.
- Няма нищо.

Това ли е...
- Матрицата?

Винаги ли я гледаш кодирана?
- Ами, налага се.

Образните преводачи работят
за програмата-конструктор.

А и информацията в Матрицата
е твърде много за декодера ни.

Веднъж като й свикнеш,
вече не я виждаш като код.

Аз виждам само блондинки,
брюнетки и червенокоси.

А ти...

...искаш ли да пийнеш?
- Естествено.

Сещам се какво си мислиш,
защото в момента и аз си го мисля.

Всъщност, аз си го мисля,
още откакто дойдох тук.

"Защо, защо не взех синьото хапче?"

Бива си го, а? Дозер го прави.

Върши двойна работа - обезмаслява
двигатели и убива мозъчни клетки.

Може ли да те попитам нещо?

Той каза ли защо го направи?

Защо си тук?

Господи!
Какво бреме за твоя мозък.

Значи си тук, за да спасиш света.

Как да отговориш на това очакване?

Един съвет от мен.

Ако видиш агент, прави като нас.

Бягай. Скъсай се да бягаш.

Благодаря за питието.

Сладки сънища.

Споразумяхме ли се, г-н Рейгън?

Слушай сега...

Добре знам,
че тази пържола не съществува.

Знам, че като я сложа в устата си,

Матрицата казва на мозъка ми,
че тя е... сочна и вкусна.

След тези 9 години,
знаеш ли какво осъзнах?

Невежеството е блаженство.

Значи имаме сделка.

Не искам да си спомням нищо.
Нищо. Разбираш ли?

И искам да бъда богат.

Знаеш... Голяма клечка...

Актьор, например.

Каквото пожелаете, г-н Рейгън.

Върнете тялото ми в централата си,

свържете ме отново в Матрицата
и ще ви дам, каквото искате.

Кодовете за достъп до "Зион".
- Не. Казах ви, не ги знам.

Но ще доведа този, който ги знае.
- Морфей.

Заповядай. Закуска за шампиони.

Ако затвориш очи,
има вкус на яйца.

Или на топка сополи.
- Знаеш ли какво ми напомня?

На закуската "Тейсти". Не си ли ял?
- Не, но реално погледнато - ти също.

Точно това исках да кажа.
Не е ли чудно?

Откъде машините знаят
какъв е вкусът на закуска "Тейсти"?

Може да са се объркали. И това,
което аз познавам като "Тейсти",

всъщност да е овесена каша
или риба тон.

Така се замисляш за много неща.
Вземи пилешкото, например.

Може да не са разбрали вкуса му и
затова всичко има вкус на пилешко...

Млъкни.

Това е едноклетъчен протеин
със синтетични аминокиселини,

витамини и минерали.
Всичко нужно за тялото.

Не съвсем всичко нужно.

Разбрах, че минаваш програмата
за обучение на агенти?

Да знаеш, че аз съм я писал.
- Почва се.

Какво мислиш за нея?
- За коя?

Жената с червената рокля.
Аз я проектирах.

Тя не говори много, но...

Ако искаш среща, мога да ти уредя
едно персонално пространство.

Дигиталният сводник в действие.
- Не слушай тези лицемери, Нео.

Да отричаме своите импулси значи
да отричаме човешката си същност.

Дозер, когато свършиш, закарай
кораба на дълбочина за предаване.

Днес влизаме. Ще водя Нео при нея.

При кого?
- При Оракула.

Наблюдавайте сигналите "затегнете
колана" и "пушенето забранено".

Желаем ви приятен полет.

Вътре сме.

Ще се върнем до час.

Невероятно...

... нали?

Господи!
- Какво?

Обядвах често тук.

Имат добра китайска кухня.

Имам разни спомени от живота си.

И никой от тях не се е случил.
Какво означава това?

Че Матрицата не може
да ти каже кой си.

А Оракулът може?
- Това е различно.

Ти била ли си при нея?
- Да.

Какво ти каза?

Каза ми...
- Какво?

Стигнахме.

Ела с мен.

Това ли е Оракулът,
направил предсказанието?

Да. Тя е много стара.
С нас е от самото начало.

Началото?
- На съпротивата.

И какво знае тя? Всичко?

Тя би казала, че знае достатъчно.
- И никога не греши.

Опитай се да не мислиш
дали "греши" или е "права".

Тя е водач, Нео. Ще ти помогне
да откриеш пътеката.

На теб помогна ли?
- Да.

Какво ти каза?

Че ще открия Избрания.

Казах ти, че мога само
да ти покажа вратата.

Сам трябва да минеш през нея.

Здравей, Нео. Идваш точно навреме.

Разполагам се, Морфей.
Ела с мен.

Това са другите Потенциали.
Можеш да изчакаш тук.

Не опитвай да огънеш лъжицата.
Това е невъзможно.

Опитай се просто
да осъзнаеш истината.

Коя истина?
- Че няма лъжица.

Няма лъжица?

Тогава ще разбереш,
че не лъжицата се огъва, а само ти.

Оракулът ще те приеме.

Знам, че ти си Нео.
Сега ще дойда.

Вие сте Оракулът?

Не точно каквото очакваше, а?

Почти са готови.

Вкусно миришат, нали?
- Да.

Бих те поканила да седнеш,
но и без това няма да пожелаеш.

И не се притеснявай за вазата.
- Коя ваза?

Тази ваза.
- Съжалявам.

Казах, не се притеснявай.

Някое от децата ми ще я оправи.
- Откъде знаеше?

Същинският въпрос,
който ще те мъчи по-късно е

дали пак щеше да я счупиш,
ако не бях ти казала нищо?

По-сладък си, отколкото мислех.

Разбирам защо тя те харесва.

Кой?
- Но пък не си много умен.

Знаеш защо Морфей
те доведе при мен.

Е... как мислиш?

Смяташ ли, че си Избраният?
- Честно казано, не знам.

Знаеш ли какво означава това?
На латински е.

Означава: "Опознай себе си."

Ще ти издам една малка тайна.

Да бъдеш Избраният
е точно като да бъдеш влюбен.

Никой не може да ти каже дали
си влюбен. Ти просто го разбираш.

До край.
До мозъка на костите си.

По-добре да те погледна.

Отвори уста. Кажи "а".

Сега аз трябва да кажа:
"Интересно, но..."

А ти да кажеш...
- "Но" какво?

Но ти вече знаеш
какво ще ти кажа.

Не съм Избраният.
- Съжалявам, дете.

Ти имаш дарбата,
ала изглежда очакваш нещо.

Какво?
- Своя следващ живот? Кой знае?

Така е с тези неща.

Какво ти е смешно?
- Морфей.

Почти ме беше убедил.
- Зная.

Горкият Морфей.

Без него ще бъдем загубени.

Как така без него?!

Сигурен ли си, че искаш да го чуеш?

Морфей вярва в теб, Нео.

И никой - нито ти, нито дори аз -
може да го убеди в обратното.

Той го вярва толкова сляпо,

че е готов да пожертва
живота си, за да спаси твоя.

Ще трябва да направиш избор.

В едната си ръка
ще държиш живота на Морфей.

А в другата - своя собствен.

Единият от вас ще умре.

Кой от двамата
ще решиш ти.

Съжалявам, хлапе. Наистина.
Ти имаш добра душа.

А аз не обичам да съобщавам
лоши новини на добри хора.

Не се терзай.

Още щом прекрачиш отвъд тази
врата, ще се почувстваш по-добре.

Ще си спомниш, че не вярваш
в тия глупости за съдбата.

Че сам контролираш живота си.
Забрави ли?

Хайде...
Вземи си курабийка.

Обещавам,
че още преди да си я изял,

ще се почувстваш чист като роса.

Каквото е казано е за теб
и само за теб.

Идват към вас.

Какво е това?

О, "дежа ву".

Какво каза току-що?
- Имах малко "дежа ву".

Какво видя?
- Какво стана?

Черна котка мина покрай нас,
после още една точно като нея.

Колко точно? Същата ли беше?
- Не съм сигурен.

Суйч. Апок.

"Дежа ву" обикновено значи дефект
в Матрицата, когато променят нещо.

О, Божичко.

Да вървим!

Отрязали са кабела!
Това е капан! Излизайте!

О, не!

Това са променили. В капан сме.

Спокойно... Дай си телефона.
- Ще ни проследят.

Нямаме избор.

Централа.

Намери конструктивни чертежи
на сградата, бързо.

Тук са.
- Главната водопроводна стена.

Осми етаж.
На осмия етаж са.

Суйч, давай напред.

Надявам се Оракулът
да ти е съобщил добри новини.

Сега наляво. Тук е.
- Добре.

Къде са те?

В стените са.
В стените са!

Това е агент!

Трябва да изведеш Нео!
Само той е важен!

Не, Морфей, недей!
- Тръгвай, Тринити!

Не можем да го оставим!
- Налага се!

Побързай!

Великият Морфей.
Най-накрая се срещнахме

А ти си?

Смит. Агент Смит.

Всичките сте ми еднакви.

Водете го.

Централа.
- Трябва ми изход, бързо!

Стана автомобилна катастрофа.

Изведнъж "бум".

Някой там горе още ме обича.
- Открих те.

Само ме извади, бързо.

Най-близкият изход е на "Франклин"
и "Ери". Стар телевизионен сервиз.

Централа.
- Танк, аз съм.

Жив ли е Морфей?
- Жив ли е Морфей, Танк?

Да. Местят го. Още не знам къде.
- Жив е... Трябва ни изход.

Не сте далеч от Сайфър.
И аз се учудих.

Пратих го на "Франклин" и "Ери".
- Ясно.

Хванах го.

Къде са те?
- Звъня им.

Добре.

Първо ти, Нео.

Не знам, просто прекъсна.

Ало, Тринити.
- Сайфър, къде е Танк?

Знаеш ли...

Много дълго време...

си мислех, че съм влюбен в теб.

Дори те сънувах.

Ти си красива жена, Тринити.

Жалко, че нещата се развиха така.

Ти си ги убил.

Уморен съм, Тринити.

Уморих се от тази война,

уморих се от битките,
от тоя кораб,

от студа, от яденето на същата
помия всеки ден.

Но най-вече се уморих от онзи
чекиджия и неговите глупости.

Изненада, тъпако. Бас държа,
че не можа да предвидиш това.

Господи, как ми се иска
да бъда там, когато те пречупват.

Да вляза точно,
когато това става.

И в този момент да разбереш,
че съм бил аз.

Ти им предаде Морфей.
- Той ни излъга, Тринити.

Измами ни!
Ако ни беше казал истината,

щяхме да ти заврем
червеното хапче отзад!

Не е така, Сайфър.
Той ни освободи.

Наричаш това свобода?

Правя само, каквото той ми нареди.

Ако трябва да избирам между това
и Матрицата... аз избирам Матрицата.

Матрицата не е истинска.
- Не съм съгласен, Тринити.

Мисля, че Матрицата може да бъде
по-истинска и от този свят.

Аз само дърпам кабела тук,
но там...

...вие гледате как Апок умира.

Добре дошла е реалността!

Но ти не можеш да се върнеш!
- Така си мислиш ти.

Те ще ме върнат обратно.
Като се събудя, няма да помня нищо.

Между другото, ако имаш да казваш
нещо много важно на Суйч...

...предлагам ти ба го сториш сега.
- Не по този начин.

Не по този начин.

Твърде късно.
- Проклет да си, Сайфър!

Не ме мрази, Тринити.
Аз съм само един вестоносец.

И точно сега ще ти го докажа.

Ако Морфей е бил прав,
аз няма как да дръпна този кабел.

Така бе, ако Нео е Избраният,
все някакво чудо...

...ще трябва да ме спре.

Как може той да бъде Избраният,
ако е мъртъв?

Ти така и не ми отговори дали
вярваше в глупостите на Морфей.

Искам само "да" или "не".
Погледни в очите му...

...тези големи, красиви очи

и ми кажи...

"да"... или "не"?

Да.
- Не мога да повярвам.

И да вярваш, и да не вярваш,
лайно миризливо, пак ще се пържиш!

Първо ти.

Ранен си.
- Ще се оправя.

Дозер?

Стоял ли си някога втренчен в нея,

съзерцавайки красотата
и гениалността й?

Милиарди хора
просто изживяват живота си

в неведение.

Знаеш ли, че първата Матрица

бе проектирана да е идеален
човешки свят, без страдания,

в който всички са щастливи.

Беше катастрофа.
Никой не възприе програмата.

Изгубихме цели реколти.

Някои смятат, че не сме имали

програмен език, за да опишем
вашия съвършен свят.

Но аз смятам, че като вид,

човешката раса определя кое е
"реално" чрез мизерията и страдания.

Така съвършеният свят стана сън,

от който вашият примитивен мозък
все опитваше да се събуди.

И Матрицата бе прекроена в това...

...върхът на вашата цивилизация.

Казвам "вашата", въпреки че

откакто ние започнахме да мислим
вместо вас, тя стана "наша".

Което е и същността на нещата.

Еволюция, Морфей.

Еволюция.

Също като динозаврите.

Погледни през прозореца.

Вие имахте своето време.

Бъдещето е нашият свят, Морфей.

Бъдещето е нашето време.

Може да има проблем.

Какво му правят?

Проникват в съзнанието му. Като
хакери в компютър - нужно е време.

Колко време?
- Зависи от съзнанието.

Но все някога ще се пречупи.

Тогава неговите алфа-вълни
ще се променят от това... в това.

Когато стане, Морфей
ще им каже всичко, което искат.

Капитанът на всеки кораб има код
за главния компютър на Зион.

Ако агент го получи и влезе в Зион,
могат да ни унищожат.

Не можем да позволим това.

Зион е по-важен от мен,
от теб, дори от Морфей.

Сигурно може да се направи нещо.
- Може. Да му дръпнем кабела.

И ще го убием?
Да убием Морфей?

Нямаме друг избор.

Не изпращай човек да върши
работата на машините.

Ако шпионинът ни е мъртъв,

те ще прекъснат връзката
възможно най-скоро, освен ако...

Не са мъртви. И в двата случая...
- Трябва да продължим по плана.

Пуснете стражите. Незабавно.

Ти бе за нас повече от водач.

Беше наш баща.

Ще ни липсваш завинаги.

Спри!
Не вярвам, че това се случва.

Нео, така трябва.
- Дали? Аз не знам.

Не може да е просто съвпадение.
- Кое?

Оракулът.
Тя ми каза, че това ще се случи.

Каза ми...

...че ще трябва да направя избор.
- Какъв избор?

Какво правиш?
- Влизам.

Не, няма.
- Налага се.

Морфей пожертва себе си,
за да те изведем оттам.

Няма начин да се върнеш.

Морфей постъпи така, вярвайки,
че съм нещо, което не съм.

Аз не съм Избраният.
Оракулът ми каза и това.

Не, трябва да си ти.
- Съжалявам, аз съм обикновен човек.

Това не е вярно, Нео.
Не може да е вярно.

Защо?

Това е лудост.
Морфей е в сграда с военна охрана.

Дори да влезеш, при него
има агенти. Точно трима.

И аз искам Морфей да се върне,
но ти говориш за самоубийство.

Зная, че изглежда така,
но не е.

Не мога да ти обясня защо.

Морфей вярваше в нещо и беше
готов да жертва живота си за това.

Сега вече го разбирам.
Затова трябва да вляза.

Защо?
- Защото и аз вярвам в нещо.

В какво?
- Вярвам, че мога да го върна.

Какво правиш?
- Идвам с теб.

Не, не идваш.
- "Не"?

Морфей значи повече за мен,
отколкото за теб.

И че ако искаш да го спасиш,
ще имаш нужда от помощта ми.

И понеже съм най-старшият офицер
на този кораб, ако не ти харесва,

можеш да вървиш по дяволите,
за където и без това си тръгнал.

Танк, Вкарай ни.

Искам да споделя с теб едно свое
проникновение от престоя ми тук.

Разбрах го, когато се опитах
да класифицирам вашия вид.

Осъзнах, че вие всъщност
не сте бозайници.

Всеки бозайник на тази планета
инстинктивно постига

естествено равновесие
със заобикалящата го среда.

Но не и вие хората.

Вие се преселвате някъде
и се размножавате,

докато изконсумирате
всички природни ресурси.

Единственият ви начин да оцелеете,
е да се преселите другаде.

Само още един организъм на тази
планета следва същото поведение.

Знаеш ли как се нарича?
Вирус.

Човешките същества са болест...

...рак за тази планета.
Същинска чума.

А ние... сме лекарството.

Добре, какво ти трябва?
Като оставим чудото.

Оръжия.
Много оръжия.

Никой не е правил такова нещо.

Точно затова ще успеем.

Защо серумът не действа?

Може би задаваме погрешни въпроси.

Оставете ме с него.

Веднага.

Дръж се, Морфей.
Те идват да те измъкнат.

Чуваш ли ме, Морфей?
Ще бъда откровен... с теб.

Аз...

...ненавиждам това място.

Този... зоопарк, този затвор.

Тази реалност,
или както там я наричате.

Вече не я понасям.

Най-вече миризмата й.

Ако съществува такава.

Чувствам се преситен от нея.

Мога... да вкуся...

...твоята смрад.

И всеки път, щом я вкуся,
се боя да не се заразя от нея.

Отвратителна е. Нали?

Трябва да изляза оттук.

Трябва да се освободя.

И в това съзнание е ключът.
Моят ключ.

Щом Зион бъде унищожен, няма да
има нужда от мен тук. Разбираш ли?!

Нужни са ми кодовете.
Трябва да вляза в Зион,

и ти трябва да ми кажеш как.
Ти ще ми кажеш, или...

... ще умреш.

Моля, извадете всички метални
предмети - ключове, монети.

Изпратете подкрепления!

Не мърдай!

Какво правеше?

Той не знае.
- Какво да знам?

Мисля, че се опитват да го спасят.

"Няма лъжица..."

Намерете ги и ги унищожете!

Повтарям, нападнаха ни!

Помогни!

Просто човек.

Ще избегнеш ли това?

Как го направи?

Движеше се като тях. Не съм
виждала такива бързи движения.

Не бяха достатъчно бързи.

Можеш ли да летиш с това?

Още не.
- Централа.

Танк, трябва ми програма
за пилот на хеликоптер В-212.

Да вървим.

Не!

Морфей, ставай... Стани!

Няма да успее.

Държа те!

Знаех си аз... Той е Избраният.

Вярваш ли сега, Тринити?

Оракулът... Тя ми каза...

Казала ти е точно това,
което си искал да чуеш.

Това е всичко.

Рано или късно ще осъзнаеш,
също както и аз,

че има разлика между това да
познаваш пътя и да минеш по него.

Централа.

Как се радвам да чуя гласа ти.
- Трябва ни изход.

Приготвил съм ви. Станцията
на метрото на "Стейт" и "Балбоа".

Проследихме обаждането.
- Имаме позицията им.

Стражите са в готовност.

Нареди им да ударят.

Те още не са излезли.

Първо ти, Морфей.

Нео, искам да ти кажа нещо.

Но се страхувам,
че може да ме разбереш погрешно.

Всичко, което Оракулът ми каза,
се сбъдна.

Всичко, освен това.
- Освен кое?

Какво стана?!
- Агент.

Върни ме.
- Не мога.

Г-н Андерсън.

Бягай, Нео. Бягай.

Какво прави той?
- Започва да вярва.

Свърши пълнителя.
- Ти също.

Ще гледам с удоволствие
как умирате... г-н Андерсън.

Господи, той го убива.

Чувате ли, г-н Андерсън?

Това е звукът на неизбежното.

Звукът на вашата смърт.

Сбогом, г-н Андерсън.

Моето име...

...е Нео.

Какво стана?
- Не знам. Изгубих го.

ОПАСНА БЛИЗОСТ

Стражи.
След колко време?

Пет до шест минути.

Танк, приготви ЕМП.
- Не може, преди да е излязъл.

Зная, Тринити. Успокой се.
Той ще успее.

А бе какво...
Върни ми телефона!

Открадна ми телефона!

Открих го. Бяга.

Изкарай ме веднага оттук!

Имам временна връзка с един
стар изход на "Уабаш" и "Лейк".

Имам нужда от помощ!

Вратата.

Вратата вляво...

Другото ляво!

Задният вход.

Ето ги, идват.

Той ще успее.

Пожарният изход е края
на улицата, стая 303.

ВНИМАНИЕ: ПРОНИКВАНЕ

Те са вътре.

Побързай, Нео.

Невъзможно...

Провери го.

Мъртъв е.

Сбогом, г-н Андерсън.

Вече не се страхувам.

Оракулът ми каза, че...

...ще се влюбя, и че този мъж,
който обикна, ще бъде Избраният.

Сега разбираш...
че не може да си мъртъв.

Не може...

...Защото аз те обичам.

Чуваш ли ме?

Обичам те.

А сега се изправи.

Не...

Как?!
- Той е Избраният.

Зная, че сте някъде там.
Вече мога да ви усещам.

Зная, че ви е страх.
Страх ви е от нас.

Страх ви е от промяната.
Аз не знам какво е бъдещето.

Не съм дошъл, за да ви кажа
как ще свърши това.

Дойдох, за да ви кажа
как ще започне.

Ще затворя този телефон

и ще покажа на тези хора това,
което не искате да видят.

Ще им покажа един свят без вас.

Свят без правила и контрол,
без граници и предели.

Свят, е който всичко е възможно.

Накъде ще поемем след това -
този избор оставям на вас.

BRRipped by JJD @ 2017