All language subtitles for Garden Of Evil 1954 BD-REMUX

ГРАДИНАТА НА ЗЛОТО

Капитане, как се казва този град?
- Пуерто Мигел.

Мъртъв град ли е?
- Не, следобед всички карат сиеста.

И ще чакаме четири седмици?
- Или пет, шест...

Пет седмици ремонт на двигателя?
- Питай инженерите.

Аз само управлявам кораба.

Капитане, чакай!
- Докато всеки, когото не го мързи,

гребе с шепи злато
в Калифорния

аз трябва да стърча
в някакво мексиканско Пу...

Как беше?
- Пуерто Мигел.

Пуерто Мигел.

Какво ще правим сега?
- Нищо.

Има ли причина да не пийнем нещо?
- Никаква.

Натам сме.

Много странно.

Познавам всички на кораба,
а за вас не знам нищо.

Знам само, че се казвате Хукър.
- Нова ви е достатъчно.

Онова момче казва, че ви е срещало
в Тексас, но не помни как.

Значи просто ме е срещнал.

А аз не трябва да си тикам носа, нали?
- Може би е така.

Аз съм професионален комарджия
и ми са интересни потенциалните

партньори на карти.
Затова съм толкова любознателен.

Това е естествено.
- Аз съм и един вид поет

и ме интересуват разни хора.

В това има смисъл.
- Какво мога да измъкна от тях.

Или парите, или характера им,
или и двете.

Чувал ли сте израза
"Да изстискаш вода от камък"?

Да.
- И с вас е така, нищо не капе.

Какво желаят, господата?
- Две питиета.

Две питиета.

Какво имате за пиене?
- Само вино... мескал.

Два пъти мескал.

Ега ти късмета.
Знам два езика, но попаднах в страна

където и двата
не ми вършат работа.

Антонио, засвири нещо.

Открих, че красавиците
в целия свят

говорят на един
и същ език.

А грозотиите?
- Тях не ги слушам.

Предполагах, че ще е гадост,
но чак такава...

Някой веднъж казал:
"Не вярвайте на нищо,

което казва една жена,
но вярвайте на всичко, което пее."

Кой го е казал?
- Аз.

Няма да позволя на никой
да досажда на момичето ми.

Не исках да обидя никого.

Какъв е този кибритлия?

Искам да обясня
поведението си.

Ядосах се,
защото задяваше момичето ми.

Какво каза?

Не му харесало как оня
гледал момичето му.

Мога да ви разбера, синьор.
- Благодаря, извинете.

Трябва да сме дружелюбни
с такива.

Още дълго имаме да стърчим тук.
- Мога и сам да се справя.

Не се съмнявам.
- Ти съмняваш ли се?

Той вече каза, че не се съмнява.
- Успокой се, Дейли.

Всичко може да се окаже по-добре,
отколкото ти мислиш.

Сутрин ще ловим риба,
следобед ще пием,

а вечер ще играем на карти.

Може да ти провърви.
- Точно с теб ли ще ми провърви?

Фиске, знаеш ли какво можеш
да направиш с картите си?

Какво, кажи ми?
- Да ми гледаш на карти.

Готово, щом ти харесва.

Червена дама.
Това означава, че ти...

Какво ще кажете за това?

Господа... мъжът ми се оказа
в капан в мината ни.

Вътре е и е ранен.

Какво казва?
- Имала мина наблизо.

Мъжът й се оказал в капан вътре.
Тя търси помощ и е готова

да плати по 1 000 долара на всеки мъж.
- Нима сред тях има мъже?

Чухте ли какво им казах?
Разбрахте ли го?

Той ни преведе.
- Предложих им по 1 000.

Готова съм да ги удвоя
ако ми помогнете.

Има ранен човек, може да умира.
Американец е.

Нима сумата е малка...
- Сумата е доста прилична.

Но защо е толкова висока?
- За вас човешкият живот не е ли скъп?

Не аз назовах цената,
а вие.

Не знам какво да правя
или какво да кажа.

Трябва да му помогна...
- Мадам, седнете.

Обяснете ни защо за такива пари
никой не иска да ви помогне?

Страх ги е и няма да тръгнат.
Страх ги е от индианците.

А вие?
На външен вид изглеждате смелчаци.

Мадам, това, от което се страхувам
още не се е родило на света.

Никой не иска да ви помогне,
защото оттам никой не се връща,

но глупаците се съблазняват
от златото.

Аз ще дойда с вас,
всичко ще е наред.

Той казва, че там отиват
само глупаците или идиотите,

но понеже е и двете
ще отиде с нея.

2 000 казвате?
- Те вече са ви в ръцете.

Добре, аз тръгвам.
- Давам по 2 000 на всеки.

А вие?

Мадам, да се живее шест седмици
в тази дивотия

е равно на смърт.

Ще се срещнем след един час
при ковачницата,

но един ще помоля да дойде
с мен още сега... вие.

Загубихте ли се?
- Не.

Ще пресечем през скалите.

Мистър, мистър, вижте!

Това е послание от апачите.

И какво означава?

Че тук има индианци
и са оставили послание.

Какво казват?
- Че са апачи.

Това ли е всичко?
- Това е напълно достатъчно.

На връщане пак
по същия път ли ще минем?

Аз не знам друг.
- Чудесно.

Как въобще намерихте
това място?

По картата на един стар свещеник
от Сакраменто.

Той ни предупреди за пътя.
- А той защо е идвал тук?

Заради Бога.

По-добра причина от нашата,
нали?

Висенте маркира пътеката.

Мислиш, че иска да повтори
това пътуване ли?

Мисля, че иска да се върне жив
от това пътуване.

А вие как се оказахте
в Пуерто Мигел?

Заобиколихме нос Хорн
в посока златните мини,

но корабът се повреди
и влязохме в пристанището.

Заедно ли сте?
- Не.

Не се ли познавате добре?
- Не по-добре от вас.

Погледни я.

Води четирима мъже към златната
планина и не се страхува.

Тя вече е изкопала всичко.
- Това е вярно.

Изкопала е всичко
и дори е помела.

Много ли има още до мястото?
- Няколко дни.

Интересно как е запомнила
така добре пътя.

Може да има добра памет.
- Не.

Не, има добра карта.

Изважда я, поглежда я
и отново я скрива,

когато си мисли,
че не я наблюдават.

А ти наблюдава ли я?
- Естествено.

Виж.

Виждаш ли?
И ние ще станем като този кон.

Скоро ще ядем от ръката й.

Може да не е заради жената.
Може коня да обича захар.

Не, Дейли, аз ще отида.
Аз имам по-сериозен повод.

Ти ми казваш какво
да правя ли?

Само веднъж.
- Само веднъж да е, Хукър.

Никой никога
не ми казва какво да правя.

Добре, не ти казвам,
а те моля.

Той не ми харесва.

Въобще не ми харесва,
разбра ли ме?

Няма нищо по-просто.
- Ти също не ми харесваш.

На теб говоря.
Не се обръщай с гръб към мен.

Прав си... човек не трябва
да се обръща с гръб към теб.

Ако му е мил живота.

Но аз съм човек със странности
и той ми е безразличен.

Вие следите ли ме?

Ако ви е интересно
къде сме сега

и къде отиваме
по-добре ме попитайте.

Без мен ще се загубите,
а този, който се загуби по тези краища

по-добре да се счита
за мъртъв.

Тогава няма защо
да носите оръжие.

Вие ме подценихте, Хукър.
Не трябваше.

По-скоро ви надцених.
- В началото беше примамливо, нали?

Самотна жена ви води при злато,
а наоколо е такъв пущинак,

че всичко може да се случи.

Слушам ви.
- Да не мислите, че ви повярвах,

че сте тръгнали
да спасите човешки живот.

А вие за какво тръгнахте?
- Не ми ли вярвате?

Вярвам ви.

Мисля, че всички се интересуват
от човешкия живот,

особено ако е застрашен
в златна мина.

Кажи ми, Хукър,

преди да станеш идиот-златотърсач
какъв беше?

Идиот без нищо.

Той още ли маркира пътя?

Мисля,
че се опитва да го запомни.

А ти?

Той знае ли, че тя изтрива белезите?
- Съмнявам се.

Кога ще се умори?

Нашата дама е желязна,

а ти си направен от кожа.

Висенте е
от вулканичен камък.

А ти?
- От думи и плът.

Мисля,
че съм единственият човек тук.

И тя е човек.
- Защо мислиш така?

Виждам чувство в нея.
- Интересно какво?

Любов към оня в мината.

Затова за нея всяка миля
е безценна.

Ти самия заговори по човешки.

Тази вечер ще лагеруваме там.

От преди няколко часа е.

Прилича на церемония или ритуал?
- На кого?

На апачите, снощи имаше новолуние.
- И какво от това?

Това е специален месец за тях.
Наричат го: "Луната на бледоликия".

Откъде знаете?
- Той знае всичко, не му пречете.

Името идва от времената,
когато те са изклали цялото селище.

Тогава в салона 2 000 долара
изглеждаха примамливи,

но сега бавничко
си губят очарованието.

Не го слушайте, чул е тази легенда
от стария свещеник в града.

Но той е бил тук
и това е неговата църква.

Мислите ли,
че ние им трябваме?

Те убиват тези,
които са се заселили на земите им.

Хора, които са си построили къщи
и искат да останат.

Струва ли си да убиват хора като нас,
които търсят злато и бягат с него.

Може да сте права, но тогава
сте били само двама... мъж и жена.

Сега ние...
- Чуйте ме добре всички.

Наех ви,
за да спасите живота на човек.

От самото начало бе ясно,
че няма да е лесно и ще е опасно,

но ако мислите, че за спасяването
на човешки живот трябва да платя още

поне ми кажете сумата.

Каква муха я ухапа?
- Просто е уморена.

Дайте да си сварим кафе.

Постави ли те на мястото ти?
- Всички ни постави.

В началото си мислех,
че тя е от тези жени,

които очароват мъжа
без никакви усилия от тяхна страна.

А сега какво?

Грешах, тя се старае
и сигурно си има причина за това.

Разкажи ми още нещо за тази
"Луна на бледоликия".

Това е нещо като откриване
на ловния сезон.

За какво?
- За нас с теб.

Какво искаш?

Ти каза, че всички ние
сме тръгнали заради златото,

но аз не съм.

Аз не тръгнах за това.
На тях им трябват пари, на мен не.

Те искат само това,
но не и аз.

Но ти не се страхувай,
аз ги наблюдавам.

Аз съм с теб, Лия.

Знам ги какво правят.

Парите не значат нищо за мен,
ти го знаеш, нали?

Махни си лапите от мен.

Ти си животно!

Звяр!

Лягай да спиш, и без теб имаме
достатъчно проблеми, това е всичко.

Наистина ли е всичко?
- Не си глух.

А ако не е всичко?
Ако аз кажа, че не е всичко.

Говори каквото искаш.
- Ще го кажа, всичко ще кажа.

Сега ще ти кажа...

Дойде ми до гуша от теб,
Хукър.

И след думите си
ще поставя дебела точка.

Спри се вече, Дейли.
- Убивал съм и по-корави от теб.

Да, знам за теб.

Ти си убивал заради
наградата за главите им,

когато властта и закона
са се оказвали безсилни.

Ти си ги убивал по масите,
в леглата им.

Когато не са можели да те видят.
Убивал си ги тайно.

Знам всичко за теб.

Ще ти дам възможност
да се поправиш.

Да убиеш някого лице в лице.
- Не ме дразни, Хукър.

Предупреждавам те!
Предупреждавам те!

Престанете.

Вие сте виновна за това.

Нито Дейли, нито аз,
само вие.

Какви ги говорите?
- Аз знам какво говоря.

И вие знаете.

Лягайте да спите и си мислете.
Вървете.

Дръж.
Измий си лицето.

Всичко ще бъде наред.
Ти просто се държа глупаво.

Но няма да си нито първия,
нито последния,

на всички се е случвало.

Все някога за миг
сме си губили главите.

В нейната глава има само едно нещо.
Мъжът й.

Ти не го беше разбрал,
но сега вече всичко ти е ясно.

Защо не ме уби?
- Защото си ми нужен.

Никой не ти е нужен, Хукър.
Никой от нас не ти е нужен.

Грешиш.

Скоро всички ще сме си нужни
един на друг.

Успокой се.
Опитай се да заспиш.

Всички успокои,
всичко уреди.

За известно време.

Странни неща стават.
Тя те накара да се биеш за честта й.

Тя те накара да набиеш
невъоръжен човек,

кого бе превърнала
в идиот.

Той е още момче.
- Каква геройска постъпка.

Бях във възторг.
Сигурен съм, че тя също.

Много скоро тя,
също като Саломе,

ще те накара да й донесеш
на тиган главата на Висенте.

Или твоята.
- Не, само не и моята, Хукър.

Без моята глава си за никъде.

Знаеш ли как казват?
- Как казват?

Една глава е добре,
но две е по-добре.

Избери си.

Сложи я обратно.

Твоята ли е?
- Дай още веднъж, моля те.

Какво каза?
- Повтори.

Вземи, сцепи ги.
- Да ги разцепя ли?

Кога ще бъдем там?
- Утре.

Ако яздим цяла нощ
на сутринта ще пристигнем.

Само конете
да не бяха уморени.

Искате ли да ми разкажете
за него?

За него ли... какво?
- Всичко.

Той е минен инженер.

Търсихме злато
в Калифорния

и там стария свещеник
ни даде картата.

Карта на този край.

Преди тук е бил процъфтяващ град,
но вулкана и лавата са го покрили,

освен камбанарията
и входа в мината.

За три часа жителите
загубили всичко.

И повече не се върнали?
- Не, страхували се.

От индианците ли?

Да, след изригването района станал
свещен за индианците.

Място на злите духове.
- А вие не вярвате ли в тях?

А вие?
- Аз вярвам в индианците.

Ето го.
Градът погребан под лавата.

Мината е от другата страна.

Напред.

Той е жив, добре е.
Жив е.

Успокойте се.

Внимателно, аз също
се опитах, но едва не се срина.

Трябват да ги укрепим.
Дейли, потърси някакви греди.

Висенте, бързо греди!
- Един момент, сър, веднага.

Тук, по-бързо.

Още малко.

Още съвсем малко.

Готово,
можеш да я пуснеш.

Дръпнете се, господине!
Дръпнете се всички!

Благодаря.
- Няма за какво, сеньора.

Хвани този край.

Обездвижи крака му!
- Добре.

Внимавайте, когато вдигате крака.
- Завъртете го.

Внимателно с крака му.

Всичко ще е наред, господине.
Бъдете спокоен.

Ето.
Висенте, хвани другия край.

Хайде.
Малко е тъмно.

Аз ще вървя напред.

Занесете го в къщата.

Добре, дръпнете се.

Крака му е счупен и искам да
го наместя докато е в безсъзнание.

Аз ще ви помагам.
- Изведи я оттук.

Елате.

Висенте, ножът ти.
- Заповядайте.

Благодаря.

Ще му опънеш крака.

Само внимателно.

Хайде.

Не му пречете.

Кажи на сеньората,
че може да влезе.

Сеньора, може да влезете.

Лия, Лия...
- Не говори.

Не трябва.
Скоро ще си добре.

Там...
там...

Той беше там.
Аз стрелях по него.

И пропуснах.
- Не говори сега за това.

Ти...

Ти...
Ти се върна.

Вече съм тук.
Всичко ще бъде наред.

Какво ще стане с него?
Ще се оправи ли?

Крака му е счупен.
- Лошо ли е?

Не знам, но ще живее.
Дайте му горещо кафе и супа.

Стоплете вода и го измийте.

Крака му много ли е зле?

Не знам.
- Ще може ли да язди?

Не знам, може би като закрепне.
- А ако не може?

Тогава ще ни трябва носилка,
ако тръгне с нас.

Какво имаш предвид
с това "ако"?

Може да остане, има си всичко.
Дошъл е да живее тук.

Къде е Дейли?

Той е в мина.
Изстъргва злато от стените.

Казах му,
че ще поостанем тук,

но той реши да събере
всичкото злато за един ден.

Пак изперка.
Първо за жената, сега за златото.

Само търси начин
как да си загуби главата.

Може и да я загуби.

Ти какво ще правиш?
- Ще отида да се измия на рекичката.

Как е той?

В момента спи.

Кой е този?
- Той дойде с мен, за да те извадим.

Оправи ти и крака.

Много ли е зле?
- Не мога да кажа.

Аз ще кажа.

Лежи, моля те.

Направих ти супа и кафе.

Аз ще ги донеса.
Ти по-добре полежи, Фулър.

Къде го намери?
- В Пуерто Мигел.

Ето, пийни.

Значи го намери.
Ей така... просто взе и го намери.

Да, толкова просто.

Жена като нея се добира
до Мигел

и се връща за мен.
Можеш ли да си го представиш?

Защо ти е нужно това?
- Нужно ми е.

Дни и нощи в мината
си представях как тя ще се върне,

но имах много време за мислене
и знаеш ли за какво си мислех?

За теб и мен.
Казвах си:

"Разбира се,
че ще върне".

"Ще се върне обезателно,
но не за теб".

Разбрах, че всичко това
се прави не заради мен.

От началото до края,
до срутването в мината.

Разбрах какъв глупак съм бил
да дойда в тази дупка

и разбрах кой и защо
ме направи такъв глупак.

Всичко е заради златото, Лия.
Само за златото.

Бях влюбен в теб.

Откъде можех да знам,
че за теб съм само човек

готов да рискува
живота си за теб?

Дори не и човек,

а кирка и лопата
добиващи ти злато.

Да, аз мечтаеш за злато.

Мечтаех за нещата,
които можех да си купя с него.

За това мечтаят почти всички,
но не това е главното.

Ето, изпий това.

Защо?
- Искаш да живееш, нали?

На кого съм нужен?
- Просто го изпий, Фулър.

И ти ли се хвана
на въдицата й?

Ти си следващият.
Вървиш по стъпките ми.

Аз не вървя след никого.

Мислиш, че не съм прав.
Мислиш, че съм полудял.

Мисля, че приказваш много.

За мен може
да не се тревожиш.

Ще се постарая.
- За нас вече се погрижиха.

Какво?
- За мен, за нея... за всички нас.

Те са горе по тези хълмове,
стотици от тях.

Дойдоха до входа на мината,
стояха и ме гледаха.

Знаеш ли защо не ме убиха?

Защото не можаха да измислят по-лоша
смърт от тази, която ме очакваше.

Но за теб, за нея и за
приятелчетата ти ще измислят нещо.

Кажи й.
Всички ще умрем заедно.

Кажи й го!

Кажи й го!

Висенте има бутилка мескал.
Искаш ли да пийнем?

Не, благодаря.

Не приемай думите му
много сериозно.

Той е преживял много
и не е на себе си.

Грешите, той отдавна искаше
да го каже и най-накрая се реши.

Това истина ли е?
- За него да.

А за вас?

В този свят не трябва на никого
и на нищо да се вярва.

На някои хора може.
- Така ли... и къде са те?

Не знам, аз не съм ги срещал,
но ги има.

Например Исус.

Какъв сте бил преди, свещеник ли?
- Шериф.

Те ще ви ограбят.

Това ще ви учуди ли?
- Не.

А вие кога ще започнете?
Или златото вече е ваше?

Много скоро ще бъде ничие.

Какво искате да кажете?
- Скоро ще имаме гости.

Засега са по хълмовете.

Другите знаят ли?
- Нищо не знаят.

Те бързат да забогатеят,
преди да са ги убили.

Да вървим, партньоре.

Да вървим, партньоре.

Ще може ли да ги върнете обратно?
- Ще си тръгнем със слънцето.

Тръгнете още тази вечер.
Аз ще запаля огън

и ще създавам илюзия
за бурен живот.

А Фулър?
- Ще го вземете с вас.

Стори ми се, че вие се ненавиждате.
- Лично аз не.

Той се опитва да те намрази.
- Знам.

Вие малко прекалихте с геройството.
Излезе, че вие сте герой,

а той е страхливец
и затова ви мрази.

Това се случва с много мъже.

С много ли?
- Е, почти.

В къщата има скрито злато.
Всичко, което е добито от мината.

Ще ви покажа къде е и е ваше,
но при едно условие:

Ще го вземете с вас.

Аз ще поговоря с него.

Хайде да пийнем,
хайде, старче,

а след това ще крещим
с пълен глас.

Аз обичам Мексико!

Кой организира партито?
- Импровизирано е, така да се каже.

Поливат наследството
на Фулър.

Надявам се,
че ще се заситят с шапките си.

Приятелю,
мой добър приятелю.

Крещете по-силно, приятели.
Така индианците ще разберат

къде сме.
Те сега са по хълмовете.

Какво му каза?
- Когато тук ви доскучае

се качете на хълмовете
и се повеселете там.

Индианците ви чакат.
- Откъде знаеш?

От Фулър.
- Той видял ли ги е?

Той е луд, болен.
- Но аз не съм.

И ти ли ги видя?
- Видях пушека от огньовете им.

Тогава да изчезваме оттук.
Какво чакаме?

Тя има предложение?
- Интересно какво?

Вие ли ще им кажете?

Мисля, че трябва
да тръгнете още довечера.

Аз ще остана и ще поддържам огъня
и те ще решат, че и вие сте още тук

и ще може да стигнете далеч.

Лея иска да остане сама и индианците
да решат, че и ние сме тук.

Нищо не разбирам,
защо й е нужно това?

Ще вземем Фулър със себе си.

Ще може ли да язди?
- Ако не може ще го носим.

Ще го носим ли?
- На носилка.

Да не си луд,
каква носилка през този терен?

Питай и него.
Дали ще носи Фулър на носилка.

Може би ти ще го носиш?
Заедно с Висенте?

Нека Фулър да остане.

Той си е рискувал живота за злато,
а аз не искам

да рискувам моя за него.
- Ти и така ще го загубиш.

А Фулър не може ли?
Само той ли може да стигне до Мигел?

Момент, тя каза,
че който остане тук

трябва да създава
илюзия за бурен живот,

а Фулър не може да го направи.
Той е лежащо болен.

Вие нямате избор,
защото това е последният ви шанс.

Какво иска да докаже с това?

Че един от нас е или герой,
или глупак, или и двете.

Проблема е неин.
Аз не бързам за погребението си.

Одобряваш ли предложението й?

Все нещо е.

И ще й позволиш да остане ли?

Ти сам я питай?
- За какво?

Дали тя ще ти позволи
да останеш.

Хареса ми речта ви.

Много добро предложение.
Пълно с драматизъм.

Жертвате себе си за спасението
на любимия си мъж.

Никога не бих повярвал,
че истината ще ви подейства така.

Каква истина?
- Тази, която каза Фулър.

Не е успял да стигне до сърцето ви
и е потърсил гордостта ви,

и вие сте решили
да се включите в тази игра.

Не е нещо кой знае какво.
С няколко часа ще спечелите цяла нощ.

Не украсявайте излишно нещата.
- Не ги украсявам.

Говоря само за това,
което всъщност имаме.

А какво всъщност имаме?
- Драматичен спектакъл...

измама, дребен трик.

Вие сама знаете
и вярвате в това,

че никой уважаващ се мъж
няма да ви остави сама.

Че никой от петимата мъже
няма да ви остави тук като стръв.

А вие вярвате ли в това?
- Не повече от вас,

но трикът е добър
и някой ще се хване.

Кой?

Аз.

Реших да остана с вас.

Защо?

Защото съм глупак.

За мен не сте.

А какъв съм за вас?

Ще ви олекне ли ако ви кажа?
- Едва ли.

Няма нищо особено за казване.
Вие сте нищо за мен.

Просто нищо.

Още един, така ли, Лия?

Той разбира каква си, но не може
да направи нещо със себе си.

Дори да бях разбрал каква си още
в началото пак щях да се държа така.

Мъжете са готови да убиват
и дори да бъдат убити за теб.

Как успяваш да го правиш, Лия?
Коя си ти?

Ще те подготвя за пътуването.

Ти ще останеш
и ако той не вярва в това

значи не вярва в теб.
Той те презира,

но все пак остава.

Лия.
- Да.

И аз бих останал.

Не е необходимо.
Аз ще яздя.

Сигурен съм, че ще мога.
- Добре, коня ви е там.

Да се отървем от това.
- Добре.

Всичко е наред.
Ще мога да яздя.

Колко ще останете?

Не се тревожете за мен,
ето ви картата.

Ако всичко е наред за една нощ
ще стигнем далеч.

Колко още ще стоим тук
и ще си чешем езиците?

Аз не вярвам в този театър.
- Тогава не се колебай.

За това е малко късно.
- Твърде късно е, качвай се на коня.

Чухте ли го какво каза.

Твърдо ли ще останете?
- По-добре е да побързате.

Мисля, че сте права.

Това е билото.
Ще починем малко.

Не те разбирам, Хукър.
Твърдиш, че те са наоколо,

след това вземаш с нас сакатия,
а сега искаш да правим и почивка.

Да, ще починем малко.
Той е изтощен.

После ще си почива.
Трябва да продължим напред.

Ако си решил така, моля... давай.
- Сам ли, с индианците по петите ми?

Имаш цяла чанта със злато,
ще се откупиш.

Ще запаля огън и ще направя кафе.
- Никакъв огън.

Мислиш ли, че те не знаят,
че сме тук?

Че не знаят по кой път сте дошли
и по кой път ще си отидете?

Това не е
най-добрият ви шанс.

Трябва да яздите
и да се биете за това,

но ще трябва да се отървете от мен.
Мислили ли сте за това?

Не съм.
- А те са си го помислили.

Особено този младия, нали?

Защо не му отговаряш?
Защо не обясниш?

Добре, ще му отговоря.
Какво ревеш като бита котка!

Дори да умреш не можеш
като истински мъж.

Ти никога не си искал
да делиш златото с нас.

С какво право тогава
искаш да умрем с теб?

Някой друг да има
какво да каже?

Фиске, Висенте,
охранявайте тази част на билото.

Ти вземи този край.

В действителност той не е такъв.
Съвсем друг е.

Никой от нас не е такъв.
- Вие не сте.

Ще отида да приготвя
нещо за ядене.

Ела тук.

Искаш ли да се отървеш от мен?
Нали ме мразиш?

Не ми пука за теб.
Знам само, че можем

да се измъкнем оттук,
но ти ни пречиш.

Повече няма.
Помогни ми с коня.

Къде отиваш?
- Какво значение има за теб?

Никакво.

Спри, Дейли.

Той е мъртъв, сеньор.
Страхливци, убийци.

Той е мъртъв.
Остави Фулър да избяга.

Защо не го спряхте?
- Опитах се, качете се на коня.

Хукър, дръж.

Защо не ни нападат?
Какво чакат?

Може така да им харесва.
Да ни убиват бавно и мъчително.

Джон!

Висенте,
помогни ми да го свалим.

Не гледай,
вече не можеш да му помогнеш.

Хукър.

Спокойно.

Тук ще починем малко.

Кафе?
- Никакъв огън.

Никакво кафе.

Там има малка пещера.

Може да запаля огън вътре
и да направя нещо топло за нея.

Мислиш ли, че трябва?
- Мисля, че вече няма значение.

Добре.
Тук ще лагеруваме.

И вие ли не може да спите?
- Аз поспах малко.

Само да затворя очи
и виждам оня кръст.

Не мислех, че ме мрази толкова много,
че да не иска да стои с мен.

А може да грешите.
Може би е обратното, обичал ви е.

Да греша ли?

Важното е какво прави мъжът
след това, което е казал.

Какво имате предвид?
- Имам предвид...

Той беше мъртъв товар, задържаше ни
и прекрасно го разбираше.

Вие направихте всичко,
за да го спасите.

Може би той е направил
същото за вас.

Иска ми се да ви вярвам...
и вярвам.

И аз вярвам.

Лягайте да спите.

Да се види кръст насън
не е толкова лошо.

Всеки си има своя кръст
и на него се падна този.

Но има и щастливи.

Вървете да спите.

Излезте, страхливци!
Излезте!

Аз съм готов.
Да се бием като мъже.

Висенте!
- Излезте, мръсни убийци!

Опитайте се да ме убиете.

Страхливци,
мръсни страхливци!

Висенте!

Излезте, страхливци!

Да се бием!

Висенте!

Сега ще се забавят малко.

Далеч ли е до скалната пътечка?
- Не много.

Там е тясно и те могат
да се изплашат да продължат.

Напред.

Тук ще ни е малко
по-спокойно.

Ако искат да опитат пак
са добре дошли.

Не могат ли да минат
отгоре по скалите?

За това трябва много време,
а те са нетърпеливи.

За нас има реален шанс
да се спасим.

Ако останем тук ли?
- Или един от нас.

Какво искаш да кажеш?

Ти я вземаш със себе си,
а аз ще се помайтапя с тях.

Колко дълго?
- Мога дълго да ги държа.

Аз не мога ли?
- Ти си картоиграч.

Не може да уцелиш
и планината.

Искаш ли да заложиш нещо?
- Нямам нищо.

Аз също, но да заложим животите си.
Те и без това нищо не струват.

Направи това,
което ти казвам.

Хукър, ти командваш всички,
но не и мен.

При мен не минава.

Никой от вас няма да го направи?
- Защо?

Не и заради мен.
- Защо да е за вас?

Това е мъжки спор.
- Нали няма да слушате тези глупости.

Той отдавна иска да заложа нещо.
Сега ще изпълня желанието му.

Прекрасно.

Голямото остава.
- Съгласен.

Още ли ми нямаш доверие?

Учили са ме дълго да ги цепя.
Няма да спечелиш, но протакаш.

И двамата сте полудели.

И вие ли полудяхте?
- Не се месете, моля.

Този път това не ви засяга.
- Тегли.

Само след вас.

Ти загуби.
Заминавайте.

Ти спечели повече,
отколкото загуби.

Вземи я и заминавайте.

По най-бързия начин.

В живота ми вървеше само
в едно нещо...

На карти.

До среща.

Разбира се,
там всички се срещат.

Сега вече сте в безопасност.

Стария свещеник нарече тези места
"Градината на злото".

Това е Фиске.
Той ме измами там.

Не знам как,
но знам защо.

Защо?
- Заради вас.

Щяхте ли да останете, ако спечелехте?
- Да.

Защо?
- Все някой винаги остава.

Така е устроен света.
Някой трябва да остава.

Той ме измами.
По-умен е, отколкото го мислех.

Трябва да му го кажа.
Длъжен съм да се върна.

И вие го разбирате.
- Да.

Отново ще се видим.

Не, недей.

Не ме пипай.

Ти...
ти казваше, че аз...

не мога да уцеля
и планината.

Погледни.
- Добра работа си свършил.

Знаеш ли какво
не ми харесваше в теб...

Че всичко знаеш.

Че винаги знаеш всичко.

Невинаги.

Беше прав за нея.

Но сгреших за теб.
Ти ме измами.

И ти се върна да ми го кажеш ли?
- Точно така.

Ето го слънцето, Хукър.

Всеки ден то си отива

и нечий живот
си отива с него.

Днес съм аз.

Да, измамих те.
Ще ми простиш ли?

Не.

Върви си вкъщи, Хукър.
Върви си.

Построй си дом някъде.

Вземи чук и гвоздеи...

Ти знаеш как да го построиш.

Вземи...

Вземи я в къщата.

Градината на злото.

Дори цялата земя
да бе направена от злато,

хората пак щяха да умират
за шепа боклук.

Превод и субтитри
Ivon