All language subtitles for Below Utopia (1997).DivX.Bulgarian.orig.Addic7ed.com

Нервна ли си?

Трябва ли?
Заедно сме в продължение на две години.

За първи път ще срещна родителите ти.
Вече закъсняваме с два часа..

..и вината е моя.

Баща ми държи на точността.

Заедно сме две години.
Искам всичко да мине добре.

Не се тревожи.

Скъпи, не искам да пристигна
в инвалидна количка.

- Мислиш, че не мога да шофирам?
- Не, разбира се.

- Знаеш, че бях изпитателен пилот.
- А да едно дълго лято.

Цяло лято.

Мога да карам със затворени очи.

- Вярвам ти.
- Лъжеш.

Добре. Не ти вярвам.
Но не показвай.

60 секунди.

Дай ми 60 секунди.

- Отвори си очите, Даниел.
- 60 секунди.

Отвори си очите.

Не е смешно.
Даниел отвори си очите.

- Времето изтече.
- Едва ли.

Завий. Ти си луд.

Забавно е.

Показа какво можеш.

Ти си откачен.

Даниел, камион.

Отбий преди да видим родителите ти.

Какво правиш?

Сега вече стана наистина късно.

Нямаме време.

Готово.

- Мислиш ли че майка ти ще ме хареса?
- Сега не говори за майка ми.

Почакай.

- Добре ли е?
- Да.

Няма да пропусна.

- Всичко наред ли е?
- Да.

Ей, добре ли си?

Не искам повече
да бъда учител по английски.

- Нали няма да прекъснеш?
- Няма, приличаш на баща ми.

- Просто ще се махна.
- Каква е разликата?

Прекъсвам, не приключвам.

Преподавах една година.
Натрупах достатъчно опит.

- Ще липсваш на децата.
- Няма.

Така или иначе английския
е скучен за тях.

Ако работата е робство,
просвещението изчезва.

Ти си толкова добър учител,
защото говориш така.

Не съм го казал аз, а Бърнард Шоу.

Проблемът е, че ти си
безнадеждно романтичен.

- Това проблем ли е?
- Не.

Затова те обичам.

Просто понякога трябва да спорим.

Поне нещо се случва в живота ми.

В една малка органична ферма.

Какво развъждат?

Гъби.

- Халюциногенни гъби?
- Не, разбира се.

Шийтаке гъби.

И разни други гъби.
Това е напълно законно.

Може да живеем там.
Всичко работи на слънчева енергия.

Като бохеми.

С Джон тук лятото карахме колела.

Красиво е.

Как говориш за детството си,
представям си какво е било.

Богатите също страдат, Сюзън.

Ето ни и нас.

- Хубаво имение.
- Мъничка утопия.

- Вратата все още е отворена.
- Знам, това вбесява баща ми.

- Готова ли си?
- Да.

Не говори за Джон, ако мама не го спомене.

Понякога все едно
погребението е било вчера.

- Скъпи, отпусни се.
- Опитвам се.

- И те са хора, нали.
- Да, да.

Не е голяма работа.

- Тогава защо ни канят чак сега?
- За да съм сигурен, че всичко ще е наред.

Дани, момчето ми, как си?

Чичо Уилсън, това е Сюзън.
Сюзън, братът на татко.

- Приятно ми е да се запознаем.
- Удоволствието е изцяло мое.

Влизайте.
Всички ви чакат.

Бяхме притеснени.

Дори брат ми се разтревожи.

- Мислех, че се обади.
- Той никога не слуша какво му говоря.

Кайл, това е Сюзън.

- Най-накрая сте тук.
- Здравей, майко.

А това трябва да е Сюзън.

Приятно ми е да се запознаем най-накрая.

Даниел никога не разказва
за личния си живот.

Починалият ми син Джон беше пълна
противоположност, отворена книга.

Все още има време за питие преди вечеря.

Сигурно сте имали инцидент?

Не, пристигнахме по обиколен път.

Би ли се преместил Даниел.
Това е столът за Джон.

Знаеше ли, че Джон
ще идва, Джъстин?

Брат ми се яви.

- Как така?
- Слава Богу, бях пиян.

Слава Богу, нищо не помня.

За мен, без зеленчуци.

Как е нашият художник?

Сега преподавам английски.

Не е лесно да следим
духовното ти израстване.

- Поне е далеч от онази секта.
- Това беше проучване.

Всички се тревожихме.
Нали, Мерилин?

- Да вдигнем тост?
- Чашата на Джъстин е празна.

Всичко е наред, Уилсън.

Благодаря ти, Джъстин.

Ако стените можеха да говорят
щяха да разкажат истории.

За традиции, стабилност, красота и изкуство.

Но какво се случва сега?
Ще ви кажа.

В ръцете на едно поколение безделници.

Едно поколение, което отказва да гради.

Синът ми Джон беше различен.

Когато умря, стените
започнаха да се рушат.

Това ли ще ми причините?

Бих искал да знам.

Това ли ще ми причините?

Моля Бог,
през следващата година..

..да правим това, което е правилно..

..и да оставим трагедиите зад нас.

Откажи ги Джак, ще те убият.

Пурата е добра за храносмилането.

- За какво говориш?
- Опитвам се да ти обясня..

..какво му е толкова хубавото
на постмодернизма.

Не говорехме ли за футбол?

О, Алън разшири интересите си.

Това ли беше?

Толкова си спомням,
не съм свирил от девет годишен.

- Защото не се упражнява?
- Той започна, защото Джон свиреше.

Когато Джон започна да рисува
Даниел го последва.

- Правил си всичко като Джон, нали?
- Все ме сравняват с по-големия ми брат.

- Докато татко не го прие в бизнеса.
- Джон му беше любимия син.

Той имаше всичко.

Но търсеше одобрението на татко.

- Това беше неговата спънка.
- Татко искаше да вземе и мен.

Вероятно.

За да докаже, че е загубил таланта си.

Най-лошото е, че реши
да започне да рисувате отново.

- Глупости, защо мислиш така?
- Той ми каза.

- Преди да умре ли?
- Тази вечер, в съня ми.

Да, точно преди да умре.
Мислех, че знаеш.

Какво му стана?

Навярно семейното събиране
го развълнува твърде много.

Трябваше да ми кажеш, Джон.

Е, какво ще прави младия герой, сега?

Спомена нещо за биологична ферма.

Гъби.

Биоземеделие?
Уби ме.

- Това е просто период от живота.
- Юношество.

А ти, какво работиш?

Аз съм семеен терапевт.

Дошла си на правилния адрес.

Как ти се струва тук?

- Не е толкова зле.
- Нима.

Аз съм на 36 и съм алкохолик.

Преживях цялото си детство в стаята ми.

Докато покойният ми брат
копнееше за одобрението на татко.

- И това е само част от мен.
- Всичко е наред Джъстин.

Няма проблем.

- Искаш ли нещо за пиене?
- Аз не пия.

- Даниел, искам да знам какво правиш.
- Отивам при Сюзън и Джъстин.

Не ми причинявай това.

Имам различни виждания
и интереси, извини ме.

Съжалявам, ако съм те разстроил.

Но аз те уважавам.

Уважавам начина, по който разви бизнеса.

Мисля, че трябва да се радваш
за мен когато ме видиш да успя.

Най-малко да ме зачиташ като човек.

Не съм достоен за тази работа.
Аз не съм като него.

Виж Дани, Джон е мъртъв.

Ти си последният ми шанс.

- Джъстин ще прави..
- Той е твърде слаб.

Понякога се чудя дали ми е син.

- Не Дани, имам нужда от теб.
- Не мога да го направя.

Това не е за мен.

Искам твоята благословия,

за него.

Съжалявам не мога да ти я дам.

Преди мислех да те лиша от наследство.

Сега е моментът да го направя.

- Прекъсвам ли нещо?
- Ни най-малко.

Вие може би се разбирате с един поглед.

Ще ви оставя на мира.

Все пак имаш цял уикенд, Дани.

Уикенд за какво?

- Той иска да работя в семейния бизнес.
- Какво ще правиш?

- Искам да съм много далеч оттук.
- Искаш ли да излезем на въздух?

Имам по-добра идея.

Какво е това?

Нали е готино?

Наистина е страхотно

Чувам всичко, което става горе.

Когато идваха гости, с брат ми
винаги играехме на една игра.

Следвахме стъпките им.

Към другия край на стаята.

След известно време
забравяш за хората.

Просто следваш стъпките.

Насам..

..оп, блъскаш се в мебели..

..с лице към тавана.
Така се замайваш.

Какво е това?

Това е скица, с Джон работихме по нея.

- Защо не е завършена?
- Джон отиде да учи икономика.

- Горящ град?
- Содом и Гомор.

Джон имаше огромно въображение.

За скица има доста боя върху себе си.

След този уикенд няма
да получа и стотинка от наследството.

Защо?

Ако не отида да работя за баща ми,
няма да получа нищо.

- И какво ще правиш сега?
- Ще отглеждам гъби.

Много смешно.

Може би ще трябва да продадем къщата.

- За да не гладуваме, наистина.
- Не, не и с всички тези гъби.

Винаги ли си бил такъв негодник?

- Това ли искаш?
- Мисля, че да.

- Семейството ти?
- Никога не слизат тук.

Какво беше това?

Телефона не работи.

Ограбват къщата.

Колекцията на баща ти.

Това няма смисъл.

- Какво може да направим?
- Не знам.

Мобилния ми телефон е горе.
Татко има пистолет в кабинета си.

Мъртви сме.

Няма да умрем,
те не знаят, че сме тук.

Няма да позволя да те наранят.

Разбираш ли?

- С кой говориш?
- С никой.

- Какво е това?
- Заложил съм на Чикаго Булс.

Тук има 50,000 долара,
а ти мислиш за баскетболен мач?!

Става дума за много пари.

Дай ми телефона.

Чикаго са 15 точки назад.
Ти си загубеняк.

Всеки път, когато заложа много пари,
те се провалят.

Чикаго може да се завърнат.
Ние тук получихме шанс.

Коул събра картините.

Да вървим.

- Какво виждаш?
- Те са трима.

Имат вкус,
събрали са само скъпите картини.

Даниел, слава богу, че си тук.

Горе всички са мъртви.

- Те убиха майка ти.
- Разпозна ли някого?

Не.
Дани, обичах майка ти.

Обичах Мерилин.

Не можех да й го призная.

Знам, че я обичаш.

Даниел, брат ти Джъстин..

..беше мой син, не е на Джак.

Мой син от Мерилин.

- Трябва да направим нещо.
- Остави го да почине в мир.

Даниел, никога не съм..

Никога не съм казвал истината.

Страхувах се от баща ти, Джак.

Не прави същата грешка като мен.

Живей си живота..

Каква бъркотия.

- Има твърде много трупове.
- Стига глупости.

Никога не съм виждала някой да умира.

Последният ми ден с Джон
в планината, когато падна..

..отне ми един час да го пренеса.

Когато дойдохме, той все още дишаше.

Не можех да направя нищо.
Просто седях, държах го за ръката..

..и го успокоявах.

Така умря.

В ръцете ми.

Точно като Уилсън.

И ние ще умрем.

Виж това.
Те няма да ни пуснат живи.

Идват, ела.

Бла, бла, бла. Хокейя не ме интересува.
Баскетбола е истинската игра.

Тъп идиот.

- Кой е тоя?
- Аз го застрелях.

Как се е озовал тук?

Той е мъртъв, човече.

Очевидно не е достатъчно мъртъв
щом е тук.

Спри с тия глупости.

По дяволите свършиха, това ще излезе
много по-скъпо, отколкото си мислех.

50 цента за един куршум.

Заради теб не чух резултата.

Съжалявам, госпожо.
Нищо лично.

Запази самоконтрол.

Те са просто животни.

Винаги съм нещастен.

- Какъв ти е проблемът?
- Залога.

В мечтите си винаги печеля,
но в действителност..

- Какво имаш в предвид?
- В фантазията ми.

Понякога печеля десет пъти подред.

Ти си луд.

- Тук няма нищо. Ще си ходим ли?
- Нищо?

Какво е това?

Истински диамант, идиот.

Взимай го и да се махаме.

- Заседнал е.
- Застреляй го.

Свърших патроните

Потърси нещо.

- Няма значение, Джим.
- Млъквай, куре.

Идиот.

Какво беше това?

Банда идиоти.

- Може би просто плъх.
- Може би, но може би не.

- Успокой се, Джим.
- Млъкни.

По дяволите.

- Не знам, човече.
- Влизай.

- Но има плъхове.
- Стига хленчи.

- Виждаш ли нещо?
- Тъмно е.

Връщай се обратно.

Нищо не виждам.

Забавлявате ли се?

- Какво става тук?
- Чухме нещо.

Трябва да съберем картините,
помните ли?

- Тук няма.
- А това пано?

- Не струва.
- Разбираш ли от изкуство?

- Учил съм.
- Това ще излезе най-доброто.

- Лъжец ли ме наричаш?
- Забрави, да се махаме.

Започвам да се уморяват от вас.
Ти си женчо.

- Вие сте пълни лайна.
- Майната ти.

Искаш ли куршум в главата.
Това няма да ме затрудни.

Какво ще кажеш?
Мисля, че е забавно.

- Чиста работа.
- Успокой се.

Прекарахме целия ден
в тази малка къща.

Чакахме ги да се навечерят цяла нощ.

Ти се успокой..

..или ще чукаш една от мъртвите кучки.

- Гледай си работата.
- Това ми е работата.

Чаках ви горе, трябваше
да изчезнем преди два часа.

Знаеш защо още сме тук.
Ще чакаме, докато Джъстин се обади.

- Събрали сме се лош отбор.
- Да направя ли нещо по въпроса?

Какво ще му направиш?

Какво искаш?

Не, няма нужда.

- Хайде да убия това копеле.
- Няма нужда, казах.

- Защо да не му видя сметката?
- А какво ще кажем на Джъстин?

Че бабата е откачила пушката от стената.

Джъстин дава голям дял на Коул.

Не ми пука за Коул..

..и не знам защо Джъстин
му дава толкова.

Това е положението, Коул е
човек на Джъстин, който е клиента..

..а клиента винаги е прав.
Чаткаш ли? Това е бизнес.

Тъпак.

Вече имам пръстен.

Връщай се на работа.

Те работят за някой.

Някой, който се казва Джъстин.

- Това е съвпадение.
- Когато говорих с него тази вечер..

..той каза, че замисля нещо.

Опитвам се да преценя ситуацията,
на пръв поглед.

Не мога да издържам повече.

В капан сме, трябва да се измъкнем.

За да избягаме трябва да ги убием.

- Нямаме друг избор.
- Можем да се скрием.

- И да изчакаме, докато си отидат.
- Колко време ще отнеме това?

Знаеш ли колко картини има баща ми?

Даниел, моля те, не прави нищо,
което може да ни издаде.

Трябва да взема пистолета на баща ми.

Не.
Не ме оставяй.

Сюзън, ами ако ги изненадам..

Трябва ми малко помощ.

Моля те това е възможност
да се махнем от тук.

Трябва да я използваме.

Обичам те.

Можем да го направим.

Хайде имаме достатъчно неща.
Да се махаме.

Затваряй си устата.
Ще опразним цялата къща.

Глупости. Имаме достатъчно.
Да вървим.

- Ебаваш ли се с мен?
- По-спокойно.

Не започвай отново.

Ще бъда в къщата.

- Прибери си телефона в джоба.
- Ще се върна.

Един се връща.

Съжалявам.

Аз няма да кажа нищо.
Обещавам.

Не мога да поема този риск.

Вземи пистолета.

Какво си мисли по дяволите?
Какво прави?

Знаеш ли как се чувствам.

Млъкни, или ще ти пратя
един куршум в главата.

Ей, не насочвай оръжие към брат си?

Добре ли си?

Какво ще правим с него?

Не, не. Ще вдигнеш твърде много шум.

- Трябва да го убием.
- Моля те, не прави това, Даниел.

Излез от тук.

- Приключено е с него.
- А сега?

- Вече нещата са различни.
- Защо?

Имахме късмет,
че приятелите му са отвън.

Но ще забележат, че липсва.

- Не разбирам.
- Ако искаме да избягаме..

..ще бъде много трудно
да минем през онези двамата горе.

Трябва да ги убием.

Има само два куршума.

Стой тук и се защитавай.
Направи го, просто го направи.

- Не мога.
- Ако някой дойде го застреляй.

Пази се.

Аз не съм тук, за да работя.

Ходи да видиш къде е.

Лельо Естел.

Мамка му, и двамата са идиоти.

Това съм аз.

- Взе ли оръжие?
- Не е там. Джъстин е замесен.

- Сигурен ли си?
- Да, той не е сред труповете.

- А телефона?
- Не работи.

- Какво ще правим сега?
- Трябва да се отървем от него.

- Защо?
- Те го търсят!

Няма да си тръгнат без него!

Ако го намерят на горния етаж,
може да останат там.

Да тръгваме.

Хайде.
Трябва да ме прикриваш.

Просто се прицелваш и стреляш.

Хей, Джим. Познай какво?

Какво има?

Какво има?

Глух ли си?

- Някакъв проблем ли има?
- Ти имаш проблем.

Казах ти да не го убиваш,
защо го направи. Ти луд ли си?

Не съм го направил аз.

Аз не съм го докоснал.
Сигурно има още някой тук.

Да вървим, Дани.

- Нека да отпрашим, Джим.
- Аз не оставям никакви свидетели.

Дай ми пистолета.

Излизай.

Излизай, хайде слез.

Качвам се да проверя горе.

Аз отговарям тук.
Ясно ли е?

Продължавай. Аз ще те последвам.

Стой.

Няма къде да бягаш.

Добре ли си?

- Ще го хвана!
- Не. Той си тръгва.

- Пусни го.
- Стой тук.

Коул е мъртъв, Джъстин.

Знам. Аз го убих.

- Какви ги говориш?
- Също така и Тини.

- Ти уби семейството ми.
- Това поиска от мен, задник.

Знам.
Но сега ще си платиш.

Остави телефона Тини.
Това не е добре.

Парите. Парите.

- Всичко свърши.
- Да се махаме от тук.

В колата на баща ми има телефон.

Трябва да взема ключовете.

Ще се върна.

- Ти си жив.
- И ти.

Търсих ключовете на татко.

Също и това.

Не.

Къде беше, когато това се случи,
Дани?

В мазето със Сюзън.

- Съвсем случайно?
- Точно така.

Какво искаш да кажеш, Джъстин?

Моля те кажи, че не си бил ти.

Дани, дори не можеш да си признаеш.

Какво правиш?

Даниел недей.
Какво правиш?

- Той още диша.
- Той ти е брат.

- Той изби семейството ни.
- Остави го на полицията.

Той не може да направи нищо
така или иначе.

Дай ми ключовете.

Даниел, дай ми ключовете.

Аз тръгвам.

Какво си направила?

- Очите им са все още отворени.
- Ти съсипа всичко.

Не трябваше да пипаш нищо.

- Нищо?
- Те трябва да останат открити.

Все едно Пикасо рисува картина
и все още не е приключил.

Може би ти ще му помогнеш, Сюзън?

- Тръгвам си.
- Моля те!

- Искам да отидем в мазето.
- Няма да се върна там.

- Не ми вярваш?
- Разбира се.

Тогава ела в мазето.
Това би означавало много за мен.

Пусни ме.

Седни.

Знаеш ли историята на Лот и жена му?

Когато Бог решил
да унищожи Содом и Гомор..

..Лот и семейството му можели
да напуснат при едно условие.

Да не поглеждат назад.

Или също ще бъдат унищожени.

Лот правил това, което Бог им казал..

..но жена му искала да погледне.

- Това е една красива картина, Даниел.
- Мълчи и слушай.

Не разбирам.

Аз унищожих всичко, така че
може да започнем отначало.

Но ти погледна назад.

Кога започна да се съмняваш в мен?

Моят живот е изкуство.

Те отказаха да гледат на мен,
като на творец.

Ти също.

- Никой не искаше да те..
- Разубеди?

- Моят талант беше убит в зародиш?
- Наранили са те.

Но това, което направиха сега.

Е част от произведение на изкуството.

Странно, нали?

Ти направи нещо ужасно,
Даниел.

Не, направих нещо съвършено.

Всички умряха.

Но когато влязох в кабинета
на татко за пистолета..

..Джъстин беше оцелял.

Щях да убия крадците.

Ти трябваше да потвърдиш всичко.

Но сега се налага да те убия.

- Няма да ме убиеш.
- Точно така.

- Защо не?
- Защото ме обичаш.

Харесвах и Джон.

Но го убих.

Джон не падна от скалата просто така.

- Устроих клането, Джъстин.
- Няма да пропусна.

Ще потърся помощ.

Защитавай се.

"Аз съм омъжена за милионер"
от Сюзън Барисън.

Историята на твоя живот, а?

Позволи ми да ти помогна.

Жената на Лот е тръгна с него
много по-лесно.

Ако ме убиеш, ще те разкрият.

- Какво предлагаш?
- Пусни ме.

Ще кажа, че сме били в мазето.

- Наистина ли ще излъжеш заради мен?
- Да.

Влизай.

- Пусни я.
- Малко е късно, Джъстин.

Млъкни.

Не е лесно да убиеш човек, Сюзън.

Просто се прицелваш и стреляш.

Самият ти ми го каза.

- Вярваш ли ми?
- По-добре да вярвам.

субтитри: @4&kΩ