All language subtitles for [1Bulgarian] Най-Големите Световни Мистерии - Неразгадани и до Днес [DownSub.com]

Загадките на света продължават да ни изумяват.

Има такива, които сякаш завинаги ще останат без отговор.

Светът ни е необятен и пълен с още цял куп неразкрити тайни.

За някои от световните мистерии в това видео се водят спорове от години.

Теориите и предположенията около тях се множат всеки миг, но никоя от тях не ги обяснява напълно.

В това видео ще надникнем в едни от най-неразбираемите световни мистерии,

които и до днес не са намерили своя логичен отговор.

СЪЗНАНИЕ

Град Акад

Акад e името на месопотамски град описан като столицата

на първата известна империя в историята – Акадската.

Тя е била доминираща политическа сила в Месопотамия за период от около 150 години.

Според списъка на шумерските царе Акад е построен от Саргон Акадски през 23-ти век пр.н.е.

Местоположението му и до днес е неизвестно,

въпреки големия интерес и непрестанните опити на археолози и историците за откриването му.

До преди разшифрирането на клинописното писмо през XIX в. за града е известно само

от едно споменаване в Библията, според което той е един от градовете, основани от Нимрод.

Валтер Саллабергер и Вестенхолц през 1999 г. цитират 160 известни споменавания на града,

записани в преведени клинописни текстове.

Източниците варират по дата от самия Староакадски до Нововавилонския период.

Етимологията на името е неясна, но то не е от акадски - семитски произход.

В различни предположения се предлага шумерска, хурийска или лулубийска етимология.

Неакадският произход на името на града подсказва,

че мястото може да е съществувало още в предсаргонски времена.

За съществуването на града доказва и статуя на Басеки,

намерена в провинция Дохук, Иракски Кюрдистан,

датирана към управлението на Нарам-Син около 2254-2218 г. пр.хр с надпис,

в който се споменава за построяването на храм в Акад.

В надписа върху статуята на Басеки е записано, че жителите на Акад построяват храм за Нарам-Син,

след като той потушава бунт срещу управлението му.

Главната богиня на Акад била Ищар-Астарта, която била още "Войнствената Ищар".

В Акад бил почитан и нейният съпруг Илаба.

По-късно Ищар и Илаба са почитани в Сипар през старовавилонския период,

вероятно, защото самият Акад е бил разрушен по това време.

Упадъкът на империята, създадена от Саргон,

изглежда е бил също толкова внезапен, колкото и нейният възход.

От падането на Акад, около 2083 г. пр. н. е. до шумерския ренесанс около

2083 г. - 2050 г. пр. н. е., има много неща, които все още остават мистерия.

Напоследък се предполага, че регионалният упадък в края на Акадския период е

свързан с бързо нарастващото засушаване и с недостатъчните валежи в района на Древния Близък Изток.

Предполага се, че градът със сигурност е бил в руини към средата на първото хилядолетие пр.н.е.

Остава голямата загадка как столицата на първата велика империя в историята не е оставила физическа следа.

Археолози и историци от години усилено се опитват да намерят останките на града,

но винаги, когато помислят, че са пред прага на откриването му,

се оказва, че отново са ударили на камък.

Механизмът от Антикитира

Mеханизмът от Антикитира е антично устройство, предназначено да визуализира

механически наблюдаемата конфигурация на Слънчевата система.

За отправна точка във времето е използвана 205 г. пр.н.е.,

а уредът е бил датиран като изработка към средата на II век пр.н.е.

Останките от него са намерени сред предмети, свидетелстващи за корабокрушение,

случило се около 70 г. пр.н.е., в близост до о. Антикитера.

Тази датировка прави уреда изключително важен за историята,

не само на техническото развитие, но и на притежаваните познания като цяло.

Общоприетото считане е, че подобни инженерни постижения датират от много по-късни времена.

С въртене на ръчка се задвижва система от метални зъбчати колела,

които задават положенията на различни указатели върху предната част на устройството.

Конструкцията в много отношения е сходна с тази на часовник,

но съвременните изследвания я представят и като „аналогов компютър“.

Всъщност, много автори считат това за първия пример на аналогов компютър в света.

За изучаването на Механизма от Антикитера е организиран мащабен международен проект.

Оригиналната находка е изложена в Атинския национален археологически музей заедно с реконструирано нейно копие,

изработено и дарено от проф. Де Сола Прайс.

Механизмът на находката се състои от няколко метални компонента,

силно увредени от хилядолетния престой на морското дъно.

Намерени са при претърсвания на останките от антично корабокрушение,

проведени най-напред през 1900 г. с неколкократни повтаряния впоследствие.

Чрез детайлни томографски изследвания на артефакта е установено,

че първоначално това са били близо 40 различни зъбни колела, сглобени във функциониращ механизъм.

Целият механизъм се е вмествал в кутия с приблизителни размери от 34 на 18 на 9 cm.

На предната ѝ страна имало подобие на циферблат с различни пояснителни текстове,

част от които са разчетени.

Общо учените успели да прочетат 500 думи, съдържащи около 3500 букви.

Според проф. Майк Едмъндс (Mike Edmunds) това са подробни инструкции за използване на инструмента.

Формалният им стил говори за това, че уредът е проектиран да бъде

много повече от играчка за богати колекционери, пише Daily Mail.

Получената информация от разчетения текст потвърждава по-ранните предположения за целите на устройството.

Механизмът от Антикитера е изчислявал позициите на Слънцето,

Луната и планетите, както и фазите на Луната и дори предстоящите слънчеви и лунни затъмнения.

Макар че механизмът показва положението на планетите и Слънцето в зодиакалните съзвездия,

все пак основните функции на устройството са астрономически.

"Това е нещо по-сериозно от играчка," заявява проф. Едмъндс.

Индикации за съществуването на такива устройства намираме в много от древните текстове

Цицерон (De re publica) споменава механизми, които моделирали

движението на планетите по небесната сфера, дело на Архимед,

и донесени в Рим след обсадата нa Сиракуза през 212 пр.н.е.

Той споменава още, че неговият съвременник и познат философът-стоик Посидоний,

също конструирал такова устройство.

В началото на II век сл. н.е Клавдий Птолемей пише своите Хипотези за планетите – съчинение,

което съдържа необходимото за конструирането на подобно устройство.

Той споменава и за обичайни начини на 'създаване на сфери',

което днес се приема като свидетелство за съществувала забравена традиция.

Пап споменава за книга на Aрхимед, относно този предмет,

а автори като Лактанций (Divinarum Institutionum Libri VII), Клавдиан (In sphaeram Archimedes) и Прокъл

(Коментар към Книга Първа от Евклид) също споменават за неговите постижения в тази област.

Цялостното приложение на уреда, както и всички функции, които би могъл да изпълнява и до днес остават загадка.

Къде са Бижута на ирландската корона?

През 1907 г. от замъка в Дъблин са откраднати бижутата на ирландската корона.

Към днешна дата те са оценени на не по-малко от 20 млн. долара.

Те никога не са били намерени и така престъплението остава една от най-големите мистерии в Ирландия и Света.

Скъпоценностите, принадлежащи към най-известния Орден на Свети Патрик,

са богато украсени със скъпоценни камъни.

Представляват звезди и значки, създадени през 1831 г. за Суверена и Великия магистър

на Ордена на Свети Патрик - рицарски орден, установен през 1783 г. от Джордж III

като крал на Ирландия, за да бъде ирландският еквивалент на английския Орден

на жартиерата и шотландския Орден на бодила .

Символите са носени от Суверена при инвеститурата на нови рицари като членове на ордена

и от Великия магистър при други официални церемониални поводи.

През 1903 г. от Дъблинския замък, бижутата са преместени в кулата Бедфорд или Часовниковата кула.

Скъпоценностите са прехвърлени в нов сейф,

който трябвало да бъде поставен в новопостроената трезорна зала.

Новият сейф обаче бил твърде голям,

за да мине през вратата на залата и вместо това сър Артър Викарс,

кралят на оръжията на Улстър, наредил да го поставят в библиотеката му.

7-те ключа за ключалките на вратата преди сейфа били притежание на Викарс

и неговите служители, а двата ключа за сейфа,

в който се намирали бижутата, били пазени лично от Викарс.

За последен път кралските украшения са носени от лорд-лейтенант, граф на Абърдийн 7-ми, на 15-ти март 1907 г.

Последното, което се знае е, че те са били в сейфа на 11-ти юни, когато Викарс ги показва на посетител в кабинета си.

Липсата на скъпоценностите е установена на 6-ти юли 1907 г., четири дни преди началото на посещението

на крал Едуард VII и кралица Александра на Ирландското международно изложение,

на което е планирано да бъде вписан в ордена вторият барон Касълтаун.

Церемонията по встъпване в длъжност е отменена.

Освен “Бижутата на ирландската корона“, са откраднати и други семейни украшения,

наследени от викариите, оценени на 170 000 лири към днешна дата,

както и яките на петима рицари-членове на ордена,

равностойни на 120 000 лири стерлинги днес.

Полицейското разследване се провежда от дъблинската полиция.

На плакати са изобразени и описани изчезналите бижута.

Главният инспектор Джон Кейн от Скотланд Ярд, пристига на 12-ти юли, за да окаже съдействие.

В неговия доклад, който така и не е публикуван, се твърди,

че е посочен извършителят, но той е потулен от Кралската ирландска полиция.

Викарс отказва да подаде оставка от поста си и по същия начин отказва да се яви

на заседанието на Викарсовата комисия под ръководството на съдия Джеймс Джонстън Шоу

за разследването на кражбата.

Вместо това Викарс се застъпва за публична кралска комисия, която би имала право да призовава свидетели.

Той публично обвинява своя заместник-командир Франсис Шакълтън в кражба.

Кейн изрично отрича пред Комисията, че Шакълтън, брат на известния изследовател Ърнест Шакълтън, е замесен.

В доклада на Комисията Шакълтън е оправдан, а за Викарс е установено,

че "не е проявил дължимата бдителност или подходяща грижа като пазител на регалиите".

Викарс е принуден да подаде оставка, както и целият персонал, който е нает лично от него.

Съществува теория, че скъпоценностите са откраднати от политически активисти,

които са били в Ирландското републиканско братство.

През август 1907 г. в Камарата на общините, депутатът Пат О'Брайън обвинява,

че скъпоценностите са откраднати като юнионистки заговор за поставяне

в неудобно положение на либералното правителство.

Някои вестници твърдят, че лорд Хадо, син на лорд-лейтенанта, е замесен в кражбата.

През 1912 г. и 1913 г. Лорънс Джинел изказва предположението,

че полицейското разследване е установило самоличността на крадеца,

но докладът е бил потулен, за да се избегне скандал и че бижутата

"в момента са в обсега на ирландското правителство, което очаква да бъде изобретен някакъв

метод за възстановяването им, без да се забърква в наказателното право".

Полицията, натоварена със събирането на доказателства във връзка с изчезването на скъпоценностите на короната

от Дъблинския замък през 1907 г., била шокирана от събраните доказателства.

Те показват престъпни, развратни действия и содомия,

извършвани в замъка от чиновници и офицери от армията.

Замесени са и няколко лица, чиито имена не се споменават,

поради факта, че са на такова положение, че тяхното осъждане и разкриване

би довело до сериозни сътресения.

За да се предотврати това, действието на Наказателния закон е прекратено.

През 1968 г. ирландският журналист Булмър Хобсън публикува разказ за кражбата,

в който се твърди, че бижутата са откраднати от Шакълтън и капитан Ричард Горджъс,

като за целта напили Викарс с толкова уиски, че той загубил съзнание.

Хобсън твърди, че скъпоценностите са отнесени от Шакълтън в Амстердам и са заложени за 20 000 лири

с уговорката да бъдат пласирани най-рано след три години.

Твърди, се че двамата мъже са имали интимна връзка и породените опасения,

че ловът на вещици може да предизвика по-голям скандал,

подобен на хомосексуалните скандали в Дъблинския замък през 1884 г.,

е най-вероятната причина за компрометирането на разследването

Мистерията и до днес остава неразгадана.

Още интересни знания може да откриете в канала ни.

Не забравяйте да ни подкрепите, като споделите това видео и се абонирате за канала.